Антологията „Как спасяваме света“ събира текстовете, отличени в Копнежа за растящо творчество през 2015-а, и е замислена като по-малка сестричка на „За спасяването на света“. До 15 април:

~ ѝ търсим корица 🙂

~ подготвяме електронното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате:

  • хартиени бройки от антологията и колко – така ще преценим хартиения тираж;
  • да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „Как спасяваме света“ заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме един от включените текстове.

Създава ли ви порив за спасяване? 😉

~

Идеал

Силвия Генева

Събудих се рано – недоспала, сърдита.
Ден като всеки – скучен, глупав и сив.
И още в одеялото на топло завита,
взех от нощното шкафче бял лист и молив.

Щях отново да пиша за гняв и разбито сърце,
за сълзи, за мъка, за нечие бреме.
Хванах и стиснах молива и листа с ръце,
но празен остана на леглото пред мене.

Погледнах бюрото, отрупано с листи,
пълни с никому ненужни любовни слова,
отново дочух, тихи, своите мисли –
още са живи, но дишат едва…

Събрах листите в розова папка,
прилежно написах отгоре „Финал“,
взех нова и чиста бяла тетрадка
и я озаглавих „Идеал“!

Дума след дума… рима след всяка предишна.
Сърцето заскача, ръката трепереше, но стисках молива.
Чух мисълта си – тя е жива и диша!
И се вие, издига, прелива!

И нямаше болка, и нямаше драма,
само надежда за по-добър свят.
Колко чаках тази промяна,
колко чаках този личен преврат?

И ето ме, тук съм – променена – спасих се!
От стария, гнил, житейски остатък.
И ти можеш: поспри, погледни се,
а после карай нататък.

Знам, че не мога на гладния хляба да дам,
на бедния – дрехи, на сирака – баща,
но мога със думи и искам, и знам
надежда да дам на онези празни сърца.

Че без идеал човек е сякаш изгубен –
и беден, и гладен, и сит, и богат.
На бездушевност и мъка е вечно осъден
и няма изход от древния кръговрат.

Ще оживее идеалът ми, ще излезе от листа,
ще полети нависоко над мъките сиви,
ще се чете, ще се слуша, преписва
от ваши ръце и ваши моливи.

Редактира: Калин М. Ненов