choveshkata.net

Mon Oct 25, 2021 4:00 pm Re: Конкурс „Изгревът на следващото“ Mon Oct 25, 2021 4:00 pm Re: Конкурс „Изгревът на следващото“
Пуснах анонс за Изгрева и тук, става и за бъдещи конкурси.
Имат ограничение за обема на текста и иска регистрация.
Анонс в Arthub

Очаквам одобрение от администратор на анонса до 24 часа.

Конкурс за романи „Изгревът на следващото“

Какво е решението на задачата, наречена „Кризисно съвремие“?

Какво е решението, което води до по-висше състояние на ЧоВечността и Човечеството, към бъдеще, в което ЧоВечният Разум е надрасъл безчовечното невежество?

Какво е решението, което ще създаде свят, в който науките и технологиите ще се развиват, за да расте качеството на Човека, а не богатствата на единици?

Какво е решението, което ще избегне застиналите утопиянства, където позьори с бели хитони рецитират един на друг надути речи?

Конкурсът „Изгревът на следващото“ очаква произведения, които с художествен талант и моделираща сила ще защитават нови светове от този вид по един от следните два начина:

● По спиралата към следващото: Съдби на индивиди и общества, търсещи изхода от съвременното кризисно състояние на света ни; образи на учени, мислители и обикновени хора, напипващи в мрака на неизвестното пътищата към тази цел; приключения на личности, въвлечени в такъв спирален процес и постепенно осъзнаващи смисъла му.

● Визии на следващото: Изграждане на образи, възникнали в нашето съвремие, но носещи белезите на новото, притежаващи вътрешна свобода; образи на групи и общества, постигнали белези на следващото, без ескейпизъм, фанатизъм и аскетизъм. Хуманитарни технологии, водещи до освобождаване от опредметяването, разкриващи етическите и интелектуалните ресурси на ЧоВечното. Непротиворечиви и реалистично обрисувани общества на бъдещето, в които всяка личност е пълноценно разгърната и осъществена, без да зависи или да бъде притежавана от друга.

Приемливи са всички жанрове – достатъчно е романите да засягат поне една от горните две теми.

За пълните условия: https://choveshkata.net/blog/?p=8772


Поздрави,
Ради

Sun May 24, 2015 1:57 am Re: Не-културни събития Sun May 24, 2015 1:57 am Re: Не-културни събития
Знам, че е късно, но припомням за днешната - неделна, свободна книжарница при езерото с лилиите в София. Малко не ми е ясно какво ще се случва с... дъжда? Не мога да стоя и да вардя книгите.
Беше обявено за 14 ч., но стана 11.

Аз ще нося бая работи. Сред които illustrated screenplay на Шифъра на Л. и книга за местата в книгата/филма. На туристически справочник мяза. И двете са много хубави, но са много тежки и... не ги чета. По-добре да не стоят при мен.

Thu Jan 27, 2022 7:22 pm Re: За Филмите и Хората... Thu Jan 27, 2022 7:22 pm Re: За Филмите и Хората...
С потрес установих, че нито аз, нито никой е споменал тук:

The Good Place

А това е най-горещата ми препоръка за сериал през последната година и половина.

Заради:

- безпрецедентното съчетание от смях и сериозност: огромна част от епизодите се занимават с етически избори и философски понятия, но по най-увлекателния начин, който съм виждал;

- неуморния сюжет: няма „пълнеж“, няма безсилие, няма спирачки. Обратите се сипят бързо и стегнато. Още по-шокиращо е това, че всеки сезон променя парадигмата на историята.

- финала: Масата сериали (изключая корейските, които се пишат като една цяла история в един сезон) завършват с КОФ... ако изобщо завършат. (Ех, <Scorpion>... ех, Perception... ех, Kyle XY... ех.)

Тук. Не е. Така.

Тоя финал ще го помните.

Wed Mar 30, 2016 9:55 am Питър Пан в алено Wed Mar 30, 2016 9:55 am Питър Пан в алено
Тема за романа на Джералдин Макохран .

Започваме с Ана Хелс .

Особено си харесах:

Да, дори есенцията на бредбърианско лято все някога свършва, дали защото децата е трябвало да пораснат по-бързо в реалния свят, за да участват в неговите истински войни; или тъй като някой някъде с спрял да мечтае качествено, поради наличието на заблуден куршум в произвеждащата му сънища глава – така и няма да разберете.

Изгубените момчета и Уенди се завръщат в детските си измерения, за да спасят света на мечтите от порока на порастването. Нещата уж са си същите, приключения диви и опасни чакат зад всеки ъгъл, но вече всеки си има една торбичка с реалност в пазвата, която пази децата от това да са истински неразумни, естествено неблагодарни и абсолютно безжалостни, както си трябва на всеки другар на Питър Пан. Ще се озовете в лабиринта на вечно тъгуващите вещици, ще се изкачите до върха на свидните желания, ще попаднете под лапите на циркови животни и подивели феи, и… ще пораснете, защото е вече твърде късно да се преструвате, че реалността не съществува.

Thu Nov 24, 2016 10:24 am Re: Труд и творчество Thu Nov 24, 2016 10:24 am Re: Труд и творчество
Конкурс за късометражно видео и/или текст "(Не)възможното тук"

Тема: "(Не)възможното тук"
Краен срок: 01.12.2016
Резултати: ?
Възраст: студенти, както и ученици – 9.-12. клас
Вид творба: без жанрово ограничение
Изисквания: В конкурса за текст и видео може да участват младежи от различни възрасти, така и студенти (бакалавър, магистър, докторанти) във всички университети, както и гимназисти от 9. до 12. клас. Няма значение дали учите, дали сте прекъснал или работите. Вие сте младеж и имате мнение, споделете го с нас. Единственото ограничение за филма е във времетраенето да е с продължителност до 10 минути, а за текста до 3 страници.
Филмът и текстът трябва да са създадени специално за конкурса и да не нарушават чужди авторски права. Няма ограничения за подхода към темата – филмът може да е игрален, документален, интервю, анимационен, черно-бял, ням и прочее. Филмът трябва да е предоставен в подходящ формат (mp4, wmv и подобни. Препоръчително е филмът да е на български език. Изпращайте предложения на мейл ulicata - в - mediacafe.bg, заедно с кратко представяне на филма, както и кратка визитка на авторите. Текстовете изпращайте на tuk - в - nula32.bg
Награди: парични награди, материални, ваучери, и др. 2000 лв общ награден фонд.
За повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=24348&sid=7


IV Национален конкурс за хайку "Декември - Снежни ангели"

Тема: Коледа, благотворителна дейност, религиозни традиции, празничен календар, зима, доброволци през зимата, новогодишна обредност и т.н.
Краен срок: 1 декември 2016 г.
Резултати: ?
Възраст: -
Вид творба: хайку
Изисквания: Изпращайте от 1 до 3 броя непубликувани в официални електронни и книжни издания хайку, придружени от трите Ви имена, имейл, телефон и пощенски адрес за контакт на: haiku_union - в - abv.bg
или на: София 1000, ул. „Дунав” 1, за Александра Ивойлова
Награди: ?
За повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=24618&sid=7

Sun Jan 15, 2017 6:52 pm Re: Share the Joy Sun Jan 15, 2017 6:52 pm Re: Share the Joy
Fantasy & Science Fiction, personal rejection:

Dear Kalin,

Thank you for giving me a chance to read "The Last Story." This has exactly the quality I look for in translations: the language was vivid and evocative, and contained pleasant layers to it that reward rereading. One feels that the voice of the original author, and not just the plot, is reflected in the text. So that was great. I also have to admit that I very much liked the length of this -- I have a lot of inventory at novelet (7,501 words and longer) lengths right now, which means delays in getting things into publication, but I don't have enough stories in the 4500-7000 word range to help balance out the next few issues. So this hit a sweet spot for me there too.

At the same time, the story itself was mixed for me. I admired the historical and biographical elements of the story, and I liked the critical way that Poe was linked to the larger world (and not just the U.S.) tradition of speculative fiction. That was very readable. But I also felt that the speculative element in the story was slight, and functioned as an interlude or counterpoint -- it didn't feel to me that it arose out of either the beginning of the story or impacted the ending. In the end, I thought this was a very literary piece of fiction -- one that is about the genre's history much more than it is a genre story. Sometimes I buy those kinds of stories for F&SF, so I like to see them, but at the moment I'm looking for more stories with big ideas that fit solidly in the genre.

I'm going to pass on this story, but I wish you best of luck finding the right English language market for it. (You might try markets like Gamut, Shimmer, or other magazines with literary bents.) In the meantime, I feel that you and I are very close to connecting on something. The last couple stories that you've sent me have been very, very close. I hope that you will try me again with more work soon.

As always, please let me know if you have any questions.

Best regards,

Charlie
--
C.C. Finlay, Editor
Fantasy & Science Fiction
fandsf.com | @fandsf

(Charles Finlay may well be the nicest editor I've ever contacted. Just note his recommendations for other markets. :) )

Thu May 18, 2017 12:49 pm Re: Труд и творчество Thu May 18, 2017 12:49 pm Re: Труд и творчество
10 международен конкурс за кратка история „A Sea Of Words“

Тема: „Младежи, стереотипи и радикализация“
Краен срок: 24 май 2017 г.
Резултати: ? Церемония по награждаване в Барселона на 17 октомври 2017 г.
Възраст: между 18 и 30 години в деня на подаване на разказа
Вид творба: къс разказ
Изисквания: Историите трябва да с оригинални и написани на един от 43-те официални езика на страните от Евро-средиземноморкия съюз. Историите не трябва да надвишават 2500 думи. Текстовете могат да бъдат предадени индивидуално или в групи. Готовите творби можете да изпращате на: concurso - в - iemed.org
Награди: Авторите на 15-те най-добри творби ще бъдат поканени да присъстват на следните дейности:
– Церемония по награждаване в Барселона на 17 октомври 2017 г.
– Семинар за подобряване на литературния изказ воден от видни специалисти в областта, на 18 октомври 2017 г. и много др.Избраните истории ще бъдат публикувани в книга, в цифров формат, с текстовете на оригиналния език и съответните им превод на английски език през декември 2017 г.
За повече информация: http://youthub.bg/2017/04/10-mezhdunaroden-konkurs-za-kratka-istoriya-a-sea-of-words/

Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев"

Тема: -
Краен срок: 01.10.2017 г.
Резултати: 3.011.2017 г.
Възраст: 14-25 г. -към датата на отчитане на конкурса - 03.11.2017 г. и да нямат издадена стихосбирка.
Вид творба: стихотворение
Изисквания: Конкурсът е явен. Всеки кандидат има право да представи от 5 до 10 творби, напечатани в 3 екземпляра. Изпращайте творбите на адрес: lib - в -rodina-bg.org или с препоръчана кореспонденция на адрес: 6000 Стара Загора, бул. Руски 17, Библиотека "Родина". Изпратените творби да са придружени с точно посочени име и фамилия, настоящ адрес, телефон и дата на раждане на участника.
Награди: Първа награда - Приз "Златно яйце" и издаване на самостоятелна стихосбирка
Втора и трета награда - парични премии. Присъждат се и поощрения.
За повече информация: https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/174367/1220870/version/1/file/Konkurs_Poezia+V+Hanchev-Stara+Zagora_2017.pdf

Tue Feb 07, 2012 1:37 am Re: Некромансер Tue Feb 07, 2012 1:37 am Re: Некромансер
ЛЕГЕНДА
Т - груба грешка
Т - не толкова груба грешка
Т - предложение


Момичето се събуди от дрънченето на вериги,някъде близо около нея. изреченията се делят с интервал Болката в главата й пулсираше.Отвори очи и се огледа.Мястото й беше напълно непознато и нямаше никаква идея как се беше озовала тук. Последното, което помнеше , е как се прибира късно вечерта от една приятелка. Намираше се в тъмна, не много голяма стая, където не проникваше никакъв лъч светлина.Нямаше прозорци, от което тя заключи, че се намира в някое мазе. Вдиш а дълбоко въздух, за да се успокои, миризмата прогори дробовете й. Вонеше на старо, плесенясало място.Но не оттам идваше тревогата й.Най-страшна и на трапчива беше миризмата на мърша и на разложено ( тавтология ) .Момичето направи опит да се изправи, но изпадна в още по-голям ужас, когато осъзна,че ръцете и краката и са оковани към някаква ??? .Направи втори, след това трети опит ( още един, и още един - по-благозвучно ) , докато накрая започна да се мята паникьосана на масата. Веригите не помръдваха. Хиляди мисли минаваха през главата й ”Нека ( Дано? ) да е само сън” - молеше се то в няма молитва, отправена към Всевишния . ”Това се случва само във филмите на ужасите,не и на добри и работливи момичета като мен” Чу се клокочене, но твърде тихо,за да може да определи какво точно беше ( откъде / от какво идваше - току-що го определи какво е ) . Идваше от някакъв коридор, към който водеше врата,която допреди малко изобщо нямаше. Миг по-късно високата фигура на мъж влезе в стаята.Момичето отправи ужасения си поглед към това,което беше в ръцете на мъжа,а именно остра кука,голяма колкото човешка длан, и кинжал,изписан с кървавочервени символи. Мъжът беше облечен в черна роба с качулка и тя още не беше видяла лицето му. ( "отправи погледа си" не е ли леко банално? )
-Кой си ти? Какво искаш от мен? - изстреля въпросите си бързо, все още надявайки се това да е номер, скроен от приятелите й.
-Нима има значение кой съм,след като и ти ще свършиш като предишните.
-П-предишните?- едва изрече,студ започна бавно пълзи по тялото й.Страхът вече се беше загне зд ил в съзнанието й,бавно беше прокарал острите си нокти по тялото й, докато не се бяха забили в сърцето й, взимайки надмощие над всяко друго чувство.От мъжа до нея се усещаше ( лъхаше? ) някаква зла сила. Цялата стая вибрираше от тази мощ,а в нея сякаш се забиваха хиляди игли от това зло. ( Ако "цялата стая вибрира, то ясно е, че ще се "усеща". Тук имаш недомислица. )

-Да, всички останали, необходими ми да я върна. ( Които ми бяха необходими, за да си я върна...) Всички те дадох своя дял, а сега е твой ред.Искам кожата ти - отвърна й мъжът, вперил черните си като въглени очи в нейните . ( използвай друго сравнение, това е изтъркано )
-К-кожата ми ли? - тя изкрещя в неистов ужас. ( Ти пробвала ли си да заекваш, крещейки? ) Започна да се мята на масата,правейки последен отчаян опит да се освободи от изверга. Но напразно,той насочи ръката си към нея, тялото й веднага реагира на команда,дадена от него и замря, убивайки последната й надежда.
-Така е по-добре.Имаш невероятна кожа,отдавна търся тъй чиста и невинна кожа като твоята.
-Моля те, моля те пусни ме. - замоли се момиче със сълзи на очи.- Не ти трябвам,моля те.
Интересно е как в един момент мозъка отказва да възприеме информацията,която ни застрашава.И дори всичките ти други сетива да работят на макс ( разговорният израз нарушава ритъма ) , адреналин ът да е задвижил сърцето ти в невероятно бърз ритъм, ушите ти да бучат от бумтенето и притока на кръв, въпреки всичко това мозък ът сякаш отказва да приеме тази тъй простичка информация .
Мъжът махна с ръка и мигом до масата на момичето се появи още една,с разложено тяло върху нея,вонята от него беше непоносима.Момичето извърна глава и се закашля,неспособна да издържи.
-Какво си ти? - гледаше го право в очите въпреки, че беше ужасена, но не можеше да отлепи погледа си от него, сякаш я беше хипнотизирал.
-Аз съм магьосник. Сключих сделка със Сатаната за повече сила и сега , когато я имам , мога да върна Ариана.
Тя вече разбираше , че никога нямаше да си тръгне от тази стая.Тук щеше да свърши живота й, всичките й мечти, всички копнежи и планове щяха да свършат именно тук, от нея нямаше да остане нищо, само купчина кръв и вътрешности. ( оксиморон )
- Моята любима, най-прекрасното същество, което някога съм виждал.С бяла нежна кожа, като твоята, с най-изразителните зелени очи,а косите и бяха черни,черни като катран, черни като душата й. Той ми я отне,но сега ще я съживя.От нея остана само един скелет. Затова,трябваше да сглобя тялото й наново, всеки един орган, всичко и тук идва вашата роля.За да бъдем отново заедно, завинаги. "Любовта", казват, "е най-възвишеното чувство.",не си ли съгласна ? Но стига толкова приказки. Да започваме - спря да остри кин д жала и се доближи до масата, сваляйки качулката си. Момичето онемя, очакваше злобен старец или поне ужасно отблъскващ грозник, но това което видя я смая:
Да си роб на дявола си има своите преимущества,мила.
С тези думи заби кинжала в рамото и,момичето започна да пищи и да вие от болка. Мъжът сякаш се наслаждаваше на агонията и, докато не му омръзна и с един замах на ръката я накара да замлъкне.Тя стоеше напълно вкаменена, не можеше да помръдне и на милиметър ,но вътрешно се гърчеше от болката, всяка клетка в нея крещеше безмълвно . Мъжът извади ножа и започна да припява на някакъв странен език. Ножът беше оствил идеално прав разрез ,и там той заби куката.Започна бавно да издърпва кожата на момичето.Цялата маса беше станала в кръв,сълзи течаха по лицето й,вътрешностите и сякаш изгаряха.Беше се напикала от агонизиращата болка, да те съдерат като някое диво животно и то докато си жив .Първото парче,което мъжът одряза от нея беше с размера от рамото до китката и.Той се приближи до разложения труп и нежно постави парчето кожа върху това,което трябваше да бъде рамо на нещото върху масата.Завърна се до момичето и й позволи да говори. Изпитваше такава сила,докато накълцваше всичките си жертви. Колко беше убил, и той не помнеше бройката им вече, но с този елемент всичко щеше да е най-после готово,последното парченце от пъзела.Момичето крещеше от болката,мястото, където беше отрязал кожата кървеше ужасно много .Но нямаше време да се бави,зае се и с другата и ръка,този път наслаждавайки се на виковете й.Отне му почти цяла вечер да свали всеки инч от кожата й, това което остана вече му беше противно, нямаше нищо общо с момичето .Тя беше още жива, едва, но жива.Отдавна беше спряла да крещи от болка,сега беше забелила очите,плувнала в кръв и стомашни сокове.Магьосникът се обърна към другата маса,тук работата му беше приключила,тя вече беше ненужда вещ. Започна да припява стария ритуал, знаеше го наизуст ( интересно как би си го припявал иначе ) от постоянното му повтаряне през всички тези години.Момичето наистина беше още живо. То погледна към своя мъчител. Изведнъж силна вихрушка се изви в стаята, червена светлина огря всичко наоколо. Идваше от трупа на другата маса. Чу се оглушителен трясък и силен глас, крещящ от възбудата, декламентиращ древния език. Миг по-късно кожата започна да се врязва в нещото,очните ябълки паснаха идеално в празния череп,всичко започваше да наляга малко по малко в тялото.То не знаеше колко време беше минало,когато от другата страна тя отвори своите очи и се изправи,чу ликуващия вик на некромансера.Затвори очи,а живота я напусна.За нея всичко приключи тук на тази маса,а за всички останали тепърва предстоеше.



Поправих граматичните и някои стилистични грешки по свое усмотрение. Отдавна не съм правил това, така ч е евъзможно аз самият да съм допуснал глупости, за което моля да бъда извинен. Няма да се изказвам за самия текст, понеже това е работа на по-компетентни хора.
Написала си го, продължавай да пишеш... ще стане. Вярвам в теб! :)

Mon Mar 19, 2012 9:50 pm Re: Копнеж за ученическо творчество Mon Mar 19, 2012 9:50 pm Re: Копнеж за ученическо творчество
Вестта за конкурса се разпространява бързичко сред младежта :)

http://lira.bg/?p=19352 Лира
http://www.7heplace.com/obrazovanie/7501/ 7 Дъ плейс
http://www.dnevnik.bg/blogosfera/post.php?id=11632 Дневник
http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=14336&sid=7 Културни новини
http://plamen00.wordpress.com Eurodesk

Sun Dec 24, 2017 1:09 am Re: Не-културни събития Sun Dec 24, 2017 1:09 am Re: Не-културни събития
Ако събирате пластмасови капачки и искате да отидат смислено за кауза, във всяка от клиниките на "Добро хрумване" можете да ги занесете и оставите.
Предават и ползват за животнопазещи дела.

Thu Jan 18, 2018 1:40 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи Thu Jan 18, 2018 1:40 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи

В G+ [url=https://plus.google.com/105568433247520130703/posts/3yKDnGmVa63]Кал[/url] wrote:До 4 февруари с Човешката библиотека По-желаваме предстоящия сборник „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“:

http://choveshkata.net/blog/?p=6469

А довечера на протеста за Пирин аз ще се оглеждам за Юна.

(Тя понякога ми липсва. Както и Борея...)

Wed Dec 05, 2012 9:06 pm Re: Труд и творчество Wed Dec 05, 2012 9:06 pm Re: Труд и творчество
VІІ Национален литературен конкурс за поезия "Биньо Иванов" 2013 за непубликувани стихотворения на автори от цялата страна

Община Кюстендил, Читалище "Братство", Информационен център Европа директно - Кюстендил обявяват Седми национален литературен конкурс "Биньо Иванов". Целта на конкурса е да продължи ярката литературна традиция на гр. Кюстендил, за чието обогатяване и развитие има безспорен принос творчеството на Биньо Иванов - поета, свързал трайно съдбата си с този град.
В конкурса могат да участват автори от цялата страна.
Краен срок: 20 април 2013 г.
2500 гр. Кюстендил, ул. “Отец Паисий” 11
Читалище „Братство” (за литературния конкурс)
или на електронната поща: chitalishte -в- bratstvokn.org
за информация:
http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=15939&sid=7

Wed Feb 13, 2013 10:11 pm Наука Wed Feb 13, 2013 10:11 pm Наука
Един интересен (и полезен, според мен) поглед върху/към/в/от/над/под измеренията - разгледани от материална гледна точка, разбира се.

https://www.youtube.com/watch?v=eGguwYPC32I

Thu Jun 28, 2018 10:23 am Re: Сагата chitanka.info и е-книгите като цяло Thu Jun 28, 2018 10:23 am Re: Сагата chitanka.info и е-книгите като цяло
Понеже много се разпалих относно въпроса с автоцензурата и написах един дълъг пост, Кал ми каза да си го прехвърля тук. Е, не ми каза, само ми посочи темата, но аз така или иначе си го прехвърлям, защото си го харесвам. :)

Наскоро този въпрос се засегна на курса ми по немски. И се каза "А библиотеките какво са? Четеш книги без да си ги купил" Специално относно книгите, авторите и издателствата всъщност печелят от това, че книгите им биват достъпни за широката публика. Защото аз не купувам книги, за които не съм сигурна, че са за мен. Но ако са...Когато изтегля някоя от интернет и ми хареса много, след това си я купувам от книжарницата. И знам, че не съм единствената, която го прави. Това си е като безплатна реклама за тях. Е, признавам, че не давам пари за музика и филми и понякога съм се питала дали все пак наистина не непочтено от моя страна да се наслаждавам на всичко това без да дам нищо в замяна, но да кажем че аз, че всички започнем да закупуваме сериалите, филмите и музиката, които харесваме. Никой няма безкрайно много място и пари, за да добавя непрекъснато нови и нови неща. В един момент, въпреки най-добрите ни намерения, повече не бихме имали възможност да купим нищо и творците пак ще свършат там, където са сега. Само че и ние ще сме прецакани. Аз съм..,Е, би било преувеличение да се нарека творец. Имам творчески моменти, но като цяло не съм много продуктивна и никога не съм се опитвала да се издържам от това. Но ако бях, бих се радвала това, което съм сътворила, да бъде оценено от хората. Парите не биха били главната ми цел. Не съм поискала пари от нито един човек, за да прочете някоя от рецензиите, които съм написала. За мен самите интерес и обич към това, което правя, биха били достатъчна награда и всъщност бих била тъжна, ако някой не би могъл да достигне до него, защото няма пари. Всъщност, не са ли множество приказки, романи, филми пълни с истории за бедни хора, успели да се издигнат благодарение на нечия безкористна доброта? Е, ясно е, че го има и това, че и творците трябва да живеят от нещо. И тъй като творческият процес отнема време, време в което те биха могли да си заработват нужното, правейки нещо доходоносно, но, както казах, всички ние имаме лимит на това колко изкуство можем да поемем при обстоятелствата, които те се опитват да наложат, така че би било lose-lose situation в пълна степен. Направо ме застреляха с тази скапана идея. Изкуството и свободният достъп до него са ме крепили през целия ми живот и са ми помагали да бъда ако не щастлива, поне да съхраня разума си. Не знам какво бих правила без този едничък, постоянен outlet.

Sat May 02, 2020 11:39 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Sat May 02, 2020 11:39 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
През изтеклия април аз бях единственият Чобит, който разпрати някъде медийния анонс за електронните алманаси .

Припомням:
Малко тъжна равносметка:

До днес, 10 дни след първата покана да разпратим долния медиен анонс , само аз (Кал) и Ани го направихме. (А ако го е правил и друг някой: 1) не се е отразил във форумната тема; 2) търсачката на Гугъл не го отразява.)

Сега (!) вече няма смисъл да го пращате никъде. Утре ще имаме нов медиен анонс, за алманасите – фокусирайте се върху него.

Но ако и там ни спъне оглушително мълчание... не знам дали ще имам сили да се вдигам на крака и да помагам с писането на по-следващия анонс, и на другите след него. Защо, в крайна сметка, да го правя, ако само двама души го намираме за смислено? (Това ми е ключовият въпрос във всяко доброволческо, в което влагам време-сили.)

Сега отивам да редактирам анонса за алманасите. И благодаря на Ради, която поне се опита да помогне.

Тътрейки крака,
Чубачко

П.П. Ако сте имали желанието да разпратите анонса, но ви затруднява нещо в самия процес, слушаме ви. Винаги. :)

А ако искате да говорим по-подробно за ефекта на мълчанието върху доброволческата ни мотивация, заповядайте във форума: https://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=29166#p29166. Тия мейлинг листи все така ни трябват най-вече за работа. ;)

Занапред моля да не ме търсите за писане на медийни анонси . Ако някое наше събитие ми е настина важно, все ще ми дойде ищах да го доведа до медии.

Mon Apr 22, 2013 11:47 pm Re: Културни събития Mon Apr 22, 2013 11:47 pm Re: Културни събития
Клуб „Галактики“ отбелязва Международния ден на книгата!

https://fbcdn-sphotos-d-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash3/535015_10200957439399701_1609331714_n.jpg

https://www.facebook.com/events/338388169616876/

вторник, 23 април
19:30

Суингинг хол, София

Скъпи приятели на фантастичната литература и фентъзито! Скъпи членове на клуб „Галактики“! Задава се втората среща на нашия клуб!
Мястото е същото – Суингинг хол, денят не е случаен - вторник, 23 април, обявен за Международен ден на книгата! Чакаме ви в 19.30 часа.
ВНИМАНИЕ! На събитието всички книги от жанровете фентъзи и фантастика ще се продават с отстъпка от 50%!

Ето ги и темите:
- Изказвания и препоръки за нови заглавия, тенденции и възможности в любимия ни жанр – очакваме включване на представители на интернет медиите, блогъри, издатели, читатели и фенове.
- Износ на култура – начини за популяризиране на фантастиката и фентъзито сред младата публика – срещи на ученици с преводачи, писатели, блогъри, фенове. Създаване на клубове в училищата.
- Представяне на книгата „Пустинно копие“ на Питър В. Брет
Дългоочакваното продължение на „Защитения“, първата книга от „Демонският цикъл“ на Питър В. Брет, е вече тук! Книгата „Пустинно копие“ от създалата мания сред почитателите на фентъзито поредица ще излезе на 22 април.

„Пустинно копие“, трепетно очакваното в България продължение на „Защитения“, разказва историята на Ахман Джардир, воин от Красия, който претендира, че е Избавител, изпратен от Небето с мисия да срази врага.
„Всеки път, когато моя творба бъде издадена на друг език, аз се чувствам смирен, припомняйки си, че ние, хората по света, си приличаме толкова много. В края на краищата всеки понякога се плаши от тъмното... Добре дошли в семейството! Надявам се, че приключението ще ви хареса.“ ( Питър В. Брет )

Fri Nov 02, 2018 2:13 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Nov 02, 2018 2:13 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Отзив в Goodreads за „Игрите на града“ (завършен на 1 ноември):

~ Ще успее ли този сборник да ми покаже, да ми припомни тайните вълшебни лица на Пловдив, града, от който някога избягах – не с писъци, но със стиснати зъби? Лицата от предговора?

А каква любов се оказа това! Толкова искаща, толкова стремителна, че прекрачваше границите на реализма и стъпваше във фантастиката. Любов, която прави чудеса – съвсем истински. От онези, за които четеш в поредицата „Тайни и загадки“ и които някога се излъчваха в сериалите „Зоната на здрача“ и „Разкази с неочакван край“. От онези, които те карат да се вглеждаш в светлинката зад нощния прозорец и да се чудиш дали това е уличната лампа, или трепкащите крилца на някоя заблудена фея. От онези, които те карат да се питаш дали ако влезеш в стенния гардероб в осем часа вечерта, няма да излезеш от другата страна в един паралелен свят, работещ по съвсем други закони; или ако духнеш върху лицето на каменната статуетка на гръцка богиня, тя няма да помръдне клепачи и да отвори нежносините си очи. От онези, които те карат да се чувстваш способен да тръгнеш по тънко въже, опънато между два небостъргача, с вярата, че си безсмъртен.

Да видим. :)

~ Ето едно вълшебство, което трябва да го пробвам и аз някой път:

Приближихме се до младежите и спряхме.
– Може ли една цигара? – попита приятелят ми с любезна усмивка. Истински чаровник беше, като се усмихнеше така. Повдигнах учудено вежди – цигара? Никога досега не го бях виждала да пуши.
Момичето щедро му предложи пакета. Петър измъкна внимателно тънката бяла пръчица. После, със същата чаровна усмивка, бавно я накъса на парченца пред погледа на момичето. Тютюневите частици падаха на земята като отломки от разбит самолет. Петър ги стъпка настървено в тревата, после каза:
– Не мога да ги понасям тия отрови. Ако има как, всичките цигари на света ще накъсам.

А финалът на „Димът“ е мил. Доисква ти се да вярваш отново. :)

~ Да, думата „мили“ започва да се утвърждава. Ето от „Момичето с плажната рокля“:

Тук е тихо, много тихо. Най-високата точка на Джамбаз тепе. Обикновено по това време гъмжи от хора, но тази вечер е пусто. Заради цирковото представление на Античния театър. Целият град се е наблъскал там да гледа безплатно фокусници. Аз предпочитам да гледам Крис. Очите ми са впити в лицето му и очертават профила му с въображаем молив. Гладко, равно чело. Малко, сладко носле. Набола брада. Пълни устни, леко присвити. Светкавицата на въображаемия фотоапарат блесва за миг върху лицето му и едновременно с това устните му се отпускат. Той се усмихва.
„Колко е секси!“, мисля си. А на глас казвам:
– Не се притеснявам, че аз съм девствена.
Той гледа нагоре към небето. Знам, че и неговите очи в момента рисуват – ваят фигури на животни от виолетовите облаци. Мълчи известно време, после отговаря:
– Да, знам. Притесняваш се, че аз съм.
– Позна. Един от нас да не е правил секс – това е приемливо. Но и двамата? Ще объркаме нещо. Страх ме е, казвам ти.
– Ами да изчакаме, докато някой от нас прави, и тогава да започнем. Така става ли?
Започва да се хили още докато посягам към него.
Сръчквам го в ребрата.
– Много ти е смешно, а?
– Не знам какво друго да ти кажа. Освен... – Той пак мълчи. Никога не бърза с отговорите, да не би някоя недообмислена дума да ме нарани. Никога не влиза във входа на блоковете, без да поздрави минаващите. Никога не остава седнал в автобуса, когато се качи възрастен човек. Никога не остава облечен, ако е студено, а аз съм забравила връхната си дреха. Никога не ми позволява да седна в заведение, без преди това да е дръпнал стола ми, за да се настаня по-удобно. Никога не ме оставя да се прибера сама до вкъщи – дори когато едва гледа от умора.

(После разказът става изключително :-О. Чак ме замисли за „Малката книга“ на Георги Мерджанов.)

~ Хихи, тая река в „Тролове“ съм я виждал някъде...

Мракът се стича по стените на моста като разтопен шоколад. В тъмнината реката помръдва лениво като протягаща се насън котка. С Крис се спускаме по виещите се стълби в началото на моста. Той върви отпред, аз държа ръката му и го подръпвам, ако забърза прекалено. И двамата се кикотим. Пийнали сме си, пафнали сме от джойнта на Алекс и сме решили, че ще е страшно яко, ако се изкъпем в река Марица. За да разберете до каква степен идеята ни е продукт на канабиноидите в мозъка ни, ще ви кажа, че водата на милата ни река е черна не само нощем, а и посред бял ден. И миризмата, носеща се от нея, в никакъв случай не е на шоколад.

~ Колкото по-напред отивам (тъкмо минах „Розови бикини“ и „Алтернативна вселена“), толкова по' ми се струва, че Катерина играе подобна роля за своята авторка, както Юна от приказките за Юнаци – за мен. С може би тази разлика, че Юна ме води към онова, до което още не съм стигнал, а Катерина обхожда места, които Невена е пропуснала... поне някои.

Тема за жив разговор си е. :)

~ „Усилвателят“ е... невероятен шамар. Ако от него не ви заболи, ако не ви прииска да направите нещо (нещо различно от това да се съберете с авери, за да пребиете някого)... не знам.

~ Хахахахаха... как започват „Игрите на града“:

– Тъп град! Заради скапаните ти строшени плочки ще съм закотвена тук още месец и половина! Ей, само да се махна веднъж, няма и да се мерна повече, честно!
Тези думи изсвистяха от устата ми покрай тупкането на патериците в неравния бордюр. Левият ми крак беше свит в коляното, а глезенът – обвит в твърда пластмасова лонгета*.

Защо ме разсмя толкова, ще разберете , ако имате регистрация във Фантазия, моя дом онлайн. ;)

Самият разказ е характерен с прехода си от страдание, отчаяние и поставяне на настоящето под въпрос към откриване на смисъла и усмивка към бъдещето. За вас не знам, но аз виждам в това поне едно тайно вълшебно лице. ;)

~ И накрая (след този толкова естествен и нежен епилог :) няколко общи мисли:

„Игрите на града“ е рядко трансформативен сборник. Трансцендентиращ... каква е хубавата българска дума... прекрачващ границите на зримото, надигащ се отвъд познатото, ежедневното, отвъд (за което особено го ценя) дребничките несгоди и болки, протягащ се към онова наше „аз“, което издишва вълшебства, а в стъпките му никнат треви... или градове.

Сборник като за днешния празник. :)

Благодаря на Невена. И чакам усмихнато. Но не бързам за никъде...

Tue Jun 18, 2013 10:36 pm Re: Тринайсетте цвята на дъгата Tue Jun 18, 2013 10:36 pm Re: Тринайсетте цвята на дъгата
Звукозапис от читателската дискусия в „Ефремов“, 18.06.2013

Note to self: Да питам Вальо Иванов ползва ли се думата „аборт“ в терминологията на космодрумите.

Sat Feb 23, 2019 5:30 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sat Feb 23, 2019 5:30 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Ето и отговор по упр. 6.

4. Структурни редакции, с които не съм съгласна (няма да коментирам случаите на ПНК-редакции в пряката реч, тях ги обсъдихме вече):

05_zaRed_Radi

1) ...след не повече от четвърт час преглед, разбра, че Андреа Иванова Спасова е най-здравото и усмихнато дете , което лекаря вижда от седмици. Ради: ПНК

Тук се цитира (макар и без кавички) заключението на лекаря - следователно не подлежи на ПНК.

2) И в двата случая, когато имаме празен ред, маркиращ смяна на сцени, Ради го е маркирала като твърде рязък преход, който се нуждае от редакция. В първия случай от лекарския преглед се преминава към разговор с Иван, който касае състоянието на Андреа, наложило прегледа - според мен има логика. Във втория случай сцената завършва как се приготвят за представлението, а новата започва на излизане от театъра - преходът си е съвсем плавен. Подобно нещо би ме смутило единствено, ако липсва празният ред, но той е точно за това - да маркира изтекло време между вече описаните случки и предстоящите. (Едно време слагаха *** с тази цел.)

05_zaRed_Viki

3)Навсякъде, където има цитирана мисъл на Ирина, Вики е писала в коментар СКИВ. Това ме навежда на мисълта, че тя приема Андреа за героя, през чийто поглед следим действието... Не съм сигурна доколко е удачно това. След като цитира тези мисли на Ирина, за авторката явно е важно какво става именно в нейната глава - т.е. тя е фокусиращият герой и трябва да изчистим случаите, където тази роля се поема от други.

5. Редакции, които според мен НЕ са структурни:

05_zaRed_Viki
1) ... рече на излизане Иван и --> като я хвана под ръка, погледна Ирина. Вики: Кого хвана под ръка?
Това според мен е стилова редакция, тип Я (не е ясен референтът), а не преход.

2) Разбрало, че нещо не е казало както трябва, детето продължи... Вики: ПНК: бих предложила “детето разбра, че нещо не е казало както трябва и продължи”
Това си е чиста шлифовка (промяна на словореда), т.е. стилова редакция, а не структурна.

6. „Пожълтени“ редакции: няма. Структурните ми изглеждат доста по-лесни за разпознаване от стиловите. :)

Колко време ми отне: към час без предварителното четене на текстовете. Основната трудност беше маневрирането между файловете и чуденето кое къде попада - т.е. дали не съм съгласна, че дадена редакция е структурна, или не съм съгласна с предложеното в нея, дори да е структурна. :)

Tue Mar 05, 2019 10:06 am Re: По пътя към... Tue Mar 05, 2019 10:06 am Re: По пътя към...
„По пътя към...“: електронно и хартиено издание

Медиен анонс:

Сборникът „По пътя към...“ е първата книга на Георги Атанасов – и тридесет и втората в поредица „Човешката библиотека“:

https://choveshkata.net/blog/?p=7140

„По пътя към…“ е пътешествие. Едновременно навътре към себе си и навън, към Вселената. Разказите вътре са колкото разнолики, толкова и подчинени на една обща нишка: стремежа да надникнат отвъд всекидневното, да надвият рутината, да ни тласнат да преоткрием необятните светове във и около нас. Да ни разбудят и разтърсят. Да разтворят очите, умовете и сърцата ни, за да поемем и ние, всеки по своя Път.

Георги Атанасов изследва множество творчески форми, от класическа приказка през магически (или съвсем реален) реализъм до закачки в духа на Луис Карол. Той размива границите между реалност и фантазия, съществуващо и пожелателно. За да ни открие не просто един, а цял лабиринт от пътища. Къде ли ще ни отведат те?

Заешката дупка е най-доброто скривалище, понеже няма начало и край. Някои дори не са сигурни къде започва наистина, и ако заекът влезе – значи това е началото. После може да не излезе същият заек, а дори да излезе нещо друго. Понякога заешките дупки изчезваха и на тяхно място цъфваха гербери и брюкселско зеле, което някому приличаше на заек или поне на усмивката му.

„Днес поздравих някого, а той не ми отвърна. Предполагам, че е глътнал таралеж. Само и единствено когато някой е глътнал таралеж, не отвръща на поздрав. Въпросът е дали е заседнал добре и има ли смисъл да се вади. Таралежите остават дълбоко в нас, щом се наежат. Може би този се бе наежил.“ Зайо почеса ушите си. Всъщност често го правеше мислено. Над тях се мъдреха чифт слънчеви очила и шапка идиотка. Под тях бе нахлузил жълт комбинезон, открояващ се сред лехите.

„По пътя към...“ излиза както в хартиен, така и в електронен вариант. Като останалите издания на Човешката библиотека, електронната версия се разпространява без дигитални (DRM) защити и следва принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. Всички приходи се разпределят между творческите участници: автори, редактори, коректори, художници и оформители.

За повече:
https://choveshkata.net/blog/?p=7140

Отражения:
- radiovox.bg
- e-bookbg.com
- scifi.bg
- citadelata.com
- spisanie8.bg
- az-jenata.bg -> novini247.com
- fantasylarpcenter.com

Mon Mar 18, 2019 5:26 pm Re: Културни събития Mon Mar 18, 2019 5:26 pm Re: Културни събития
25 април 17:00 ч. Концертна зала АМТИИ Пловдив
Фолклорът среща джаза "Вяра проект"

ВХОД СВОБОДЕН !

Фолклорът среща джаза в проекта на Теодосий Спасов „Вяра“. За първи път на една сцена заедно застават джаз музикантите Мирослав Турийски – пиано, Николай Карагеоргиев – китара, Александър Леков – бас китара, Начо Господинов – ударни и фолклорните изпълнители Пейо Пеев – гъдулка, Иван Георгиев – гайда, Християн Цвятков – китара, Генадий Рашков – тъпан.

Повече за проекта и какво ни очаква в предстоящия концерт, разказва самият Теодосий Спасов:

„Преди години също бях събрал две групи – фолклорна и джазова, с които работех по онова време. От това издание дори има и диск „Вяра“, посветен на феномена Вера Кoчовска.Този път групата е по-голяма. От 10 години работя с Фолк квинтета, от 8 – с джазовата формация, а аз съм обединяващата фигура между тях. И за двете групи има нови пиеси, които да разучат, дори и за мен има една-две. Интересното е, че колеги от фолклорната група имат интерес към джаза и обратно, от джазовата група към фолклора. Всички музиканти поотделно са едни от водещите в момента, всеки от тях е израснал в свиренето си, има своя опит и ще бъде истинско удоволствие за публиката да ги види на една сцена. Това ще бъде една вълнуваща приятелска среща, вид общуване, в което всеки ще изрази своята музикална гледна точка. Ще изсвирим и две нови пиеси: „Граовско хоро“ и „Ново хоро“, които се родиха на турнето с Фолк квинтета в Америка в началото на миналата година.“

Програмата е една невероятна смес от фолклор и джаз, от ярки музикантски индивидуалности и изрядна ансамбловост, израз на творческо единение във великолепни композиции и изпълнения, които даряват истинска естетическа радост и удовлетворение. Митичното, необозримото, невъзможното, неочакваното се превръща в звукова реалност. Дори в подчертано фолклорни пиеси неговите неочаквани закачки и музикални ходове изненадват и смайват с богатото си въображение и невероятното "прескачане" от жанр в жанр. Доставя му удоволствие буквално да жонглира с тях. Доставя му удоволствие да "играе" със своя кавал. И въвлича всички в тази игра - и музикантите, и нас слушателите.

Wed Oct 30, 2013 9:21 am Re: Труд и творчество Wed Oct 30, 2013 9:21 am Re: Труд и творчество
Трети конкурс за текст за изложба 2013

Тема: актуални изложби или арт събития
Краен срок: 15 декември 2013 г.
Резултати: 17 декември 2013 г.
Възраст: непрофесионалисти (без възрастови ограничения)
Вид творба: текст за изложба
Изисквания: текстът трябва да е в обем до 3000 знака (с интервалите) - .doc, .docx, .rtf, придружен от репортажна снимка с разширение .jpg или .tif.; изпраща се на имейл: konkurs-в-urban-mag.com, с копие до office-в-artnovini.com.
Награди: публикуване и картини
Повече: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=17906&sid=7


Конкурс: текст за новите медии

Тема: свободна
Краен срок: ноември 2013 г. (общ срок), 13 декември 2013 г. (студенти)
Резултати: -
Възраст: -
Вид творба: кратък разказ, роман, документален репортаж или стихотворение
Изисквания: текстовете да включват думи, образи, филм или анимация за взаимодействие с публиката, като интерактивността е ключов елемент ( примери ). Изпращат се на имейл: submissions-в-newmediawritingprize.co.uk
Награди: тук
Повече: http://www.newmediawritingprize.co.uk/

Sun Jun 30, 2019 10:28 pm Re: The Celestial Way (...) Sun Jun 30, 2019 10:28 pm Re: The Celestial Way (...)
Scattershot approach Part II

Struggled with slow progress on Chapter 24 for three days, so I went ahead and wrote the ending for a change of pace. Stress levels are very high at this point - I really wish this book just to finally end. Barely squeezing 1000-1300 words per day, out of nowhere there are suddenly A FUCKTON of setting/story axioms that have to be decided and considered when all this shit is supposed to be long done. FUCKING HATE THIS! I just want to write the damn ending and be done with!!!

And thus, my 30-day marathon officially concludes. The idea was to write a minimum quota of 1k words per day, or about 3 and 1/3 pages - thus getting 30k words, which SHOULD'VE BEEN ENOUGH to reach the finish line.
Well, nope.
Jun 30 is officially over writing-wise, and I'm left with a quota deficit of 4700 words - or about 15.6% less than my minimum target.

And I still have two whole chapters, an interlude, and an epilogue to write. Oh, and to finish that pain in the ass/eyes/heart/head/everywhere, Chapter 24.

AAAAARRRRRGHHHH!!! I WANT TO ENJOY SUMMER ALREADY!!! :evil:

Wed Dec 05, 2018 4:41 pm Re: За Филмите и Хората... Wed Dec 05, 2018 4:41 pm Re: За Филмите и Хората...
Brave, анимацията на Pixar, е за всеки от нас, който чувства връзката с родител разкъсана и търси да я закърпи. На мен ми избиха сълзи в момента, в който Мерида и майка ѝ едновременно казват: If you would only listen.

Fri Aug 23, 2019 12:04 am Re: Последният еднорог Fri Aug 23, 2019 12:04 am Re: Последният еднорог
Отзив от Svilena Babukchieva в Goodreads

"Последният еднорог" винаги е бил нещо много специално за мен. Като много малка, към пет-шест годишна, един от любимите ми филми беше анимацията по едноименната книга. Оттогава най-голямата ми мечта е да срещна еднорог. Може би след толкова години намерих моя еднорог в лицето на едноименното произведение на господин Бийгъл, което ме остави омагьосана за дни наред. Дали така се чувства човек, видял еднорог? Авторът на този шедьовър е създал една приказка за големи, в която всяка една дума е грижливо подбрана и предразполага читателите към размисъл. Изказът е толкова поетичен и изпъстрен с метафори и алегории, че понякога спираш насред изречението да се възхищаваш на красотата на текста. Това може би ще отблъсне някои, но за мен е част от магията на тази книга. Още с първите редове се потапяш в меланхоличната ѝ атмосфера, която те обгръща като топъл есенен ден, който не искаш никога да свършва. (...)
Дълго след като затворих последната страница, продължих да се усмихвам и да тъгувам по Еднорогата, но едновременно с това бях и щастлива, че се срещнахме.
"Последният еднорог" е произведение, което резонира със същността ми и остави траен отпечатък в моята душа. Колкото и думи да изпиша за него, никога няма да са достатъчни да опишат емоциите и чувствата, които породи в мен. Ако не беше "Човешка библиотека" и прекрасният им превод, сигурно нямаше да имам щастието да се докосна до тази великолепна книга, така че сърдечни благодарности!

Ех...

Mon Feb 24, 2014 11:57 pm Re: Не-културни събития :) Mon Feb 24, 2014 11:57 pm Re: Не-културни събития :)
FameLab 2014 не е точно култура, защото е и наука и затова тук оповестявам

Кой ще бъде българското лице на науката за 2014-та?

Можеш ли да обясниш научна тема на достъпен език и пред неспециализирана публика... само за 3 минути?
Без компромис с научното съдържание, но разбираемо и увлекателно - това е формулата за успех в международния конкурс "Лаборатория за слава FameLab".
Ти може да си новото лице на науката в България и да представиш страната на международния финал в Обединеното кралство.

Кастингът в София е само след няколко дни - на 1 март. Виж на сайта на FameLab как можеш да се регистрираш.

Входът за публика е свободен!

Какво: Първи кастинг за "Лаборатория за слава FameLab"
Кога: 1 март (събота), от 11:00ч.
Къде: Конферентна зала на СУ "Св. Климент Охридски", Ректорат

Thu Apr 03, 2014 11:08 pm Re: Не-културни събития :) Thu Apr 03, 2014 11:08 pm Re: Не-културни събития :)
Преди около седмица не издържах и питах Animal Rescue няма ли преди 29. април да се яви благотворително парти/разпродажба, че имам цветя, които растат красиво. (А ме очаква едноседмично отсъствие и винаги изпадам в ужас. Особено след миналата Коледа, но на Мо толкоз му е акълът.) И... на 26-27. април ще има (петък/събота)!
ПРОЛЕТНА РАЗПРОДАЖБА НА СТАРОВРЕМСКИ И ИНОЗЕМСКИ ЧУДЕСА И ОБИКНОВЕНИ ВЕХТОРИИ
ЗА СЪБИРАНЕ НА СРЕДСТВА ЗА ПРИЮТА ЗА БЕЗДОМНИ ЖИВОТНИ ФЕРМАТА НА ANIMAL RESCUE SOFIA

26 и 27 април от 12:00 до 20:00 в офиса на „Тийм Бг”, ул. „Ангел Кънчев” 43 (на ъгъла с „Патриарх Евтимий”), ет. 1
още малко търпение и ще разчитаме на вашите доброволчески, предметодарителски, чисто приятелски и присъственски помощи и симпатии, в замяна предлагаме нова пещера на Аладин, пълна с иноземски и местни чудесии.
На 25 април между 12:00 и 20:00 можете да донесете неща, които бихте искали да дарите за разпродажбата, като неща могат да се носят и на 26 и 27 април. Приемаме всичко, което не ви трябва, но е в добро състояние и може да послужи на някой друг
Малко не ми е ясно как ще занеса цветя след като петъка и съботата ще съм на бохемистична конференция в Пловдив, а в неделя пътувам за Чехия...
Увидиме...
http://arsofia.com/bg/44505/proletna-razprodazhba-26-27-april/
На най-голямата снимка в средата вляво са ароматните ми свещи от мама, дето (епитет) никой не ги оцени, а те бяха толкова различни и уханни...

Като начало ще има авокади, алое, малки агавета от мама (т.е. Германия), бамбук, някоя теменужка (като мога да гарантирам само комбинацията бяло-лилаво), Scindapsus, Dieffenbachia, Dracena Marginata мъничка и средна, може би и 1-2 броя мъничко, странно, дето веднъж му открих името и го забравих... Най не обичам така! А, ето го: живораждащо Bryophyllum daigremontianum или Kalanchoe Daigremontiana . Води се уж лечебно, но не съм посмяла да пробвам.
Може и мъничко Tradescantia sillamontana .

Sat Mar 26, 2022 12:16 pm Re: Цитатите, които ни промиха Sat Mar 26, 2022 12:16 pm Re: Цитатите, които ни промиха

ibid. wrote:And God promised men that good and obedient wives would be found in all corners of the world. Then He made the earth round and laughed.

Source unknown

Thu Sep 25, 2014 5:31 pm Re: Конкурс за фентъзи разказ „Послания от Изток“ Thu Sep 25, 2014 5:31 pm Re: Конкурс за фентъзи разказ „Послания от Изток“
... пуснах бюлетината. С преференциален вот. :D

И добавих следните щрихи:

- към „Ая“:

Критика градивна, дивна... Преплети историята с темата за Изтока. В момента не виждам връзка с нея... нещо изпускам ли?

- към „Рю“:

Това е и първият преобладаващо сериозен (та даже трогващ) текст, който ти чета. Виждам, че разширяваш хоризонтите. :)

Обаче... му липсва цел (_послание_) и финал. И тия биткаджийски сцени пак ми дойдоха в повече. Айде да не решаваме проблемите като първите неандерталци, де... :(

Sat Nov 15, 2014 5:29 pm Re: Образованието Sat Nov 15, 2014 5:29 pm Re: Образованието
Една покана за подкрепа на петиция за образованието, през пощата на ЧоБи :
Здравейте приятели!
С огромна радост и БЛАГОДАРНОСТ към създателите подписах тази петиция!
Това е едно от най-вдъхновяващите неща, които съм чела и с възторг я споделям с вас!
Докато има хора, които мислят така, има и надежда за излизане от тъмнината!
Да я подкрепим, да й дадем старт да полети и ДА БЪДЕ!
Нека Бог я благослови и реализира! АМИН!

Училището - щастливи деца, здрави учители и доволни родители!
http://www.peticiq.com/91431