choveshkata.net

Tue Sep 13, 2022 10:05 pm Re: За Филмите и Хората... Tue Sep 13, 2022 10:05 pm Re: За Филмите и Хората...
Това е рецензия за "Бъфи, убийцара на вампири" и spin-off сериала Ейнджъл. Имайте предвид, че има големи спойлери, така че съветвам Калин, ако още му е интересно, и всички други, които не искат да знаят предварително какво се случва, да не четат още. Дирк каза вече, че не иска да го наспойлвам. :D За тези, които все пак решат да четат: благодаря ви!

I saw both "Buffy the Vampire Slayer" and "Angel" in my teen years. One would think that now, as an adult, I will have outgrown them or, at the very least, that they wouldn't have the same appeal to me. But not only that both shows passed the test of time, but they actually grew on me. I have heard people calling them teenage shows, but the truth is that when I was a teenager I couldn't appreciate them to the level I appreciate them today.

One of the things that I love about them is the humour. The kind of humour I don't see on other shows. Buffy, Cordy, Anya and Xander are absolutely hilarious. And later Angel, which was the biggest surprise. After leaving Buffy, he turns into a completely different man. Actually, it was the same with Cordy. I liked her in Buffy, but it is in her post-Buffy phase that she really starts to shine. Cordy is a perfect example of another thing that I love so much in both shows. The shades of grey.

I have seen arguments like "The writers separated Angel and Buffy. because they felt they couldn't do anything more with their relationship. But what made them think it would be different with Cordelia?" For one: Cordelia is very different from Buffy. With Buffy everything was intense and forceful. It was a great love story from the beginning, which might have been more romantic, but less believable. The relationship between Angel and Cordy was charming and sweet and developed naturaly, starting as a beautiful friendship.

And we see a different side of Angel with her. He actually ends up being a bit nerdish and awkward from time to time, but in the most adorable way. Initially she doesn't reciprocate his feelings and he needs to fight for her affection. With her he isn't always the perfect romantic hero, mysteryous powerfel and amazing. He is more human, more relatable and shows more layers. Besides, I find their relationship generally deeper than the one he had with Buffy. Maybe his relationship with Buffy was more epic and eventful. However, the fact that with her it was love at first side made him instantly put his guard up. Most of the time he would try to avoid her, because he didn’t want to hurt her. After finding out about the curse, even more so. When their relationship was dramatic, it was very powerful. However, it lacked warm, heartfelt, quiet moments. His relationship Cordy begins as a friendship, so he doesn’t feel that he has to put walls around him and this enables him to let her in in a way he isn’t able to do with Buffy. He feels safe enough with her. Gradually the friendship blossoms into romance, but at this point it is already too late and he cannot make himself stay away from her. Angel and Buffy are lovers, but not friends. Angel and Cordelia are both. This is one of the reasons why I think that he loved Cordelia if not more, than at least in a way that made him more attached to her than he was to Buffy.

The second reason is that while he and Buffy start as great heroes, Cordy actually grows under his influence. His love helps her become a better and stronger person. And he feels proud of her, probably sees her as his own creation. And this inevitably strengthens the bond.

Buffy too is fantastic. The writers manage to give us a wonderful, inspiring, full-blooded young woman we can all look up to. And, just like Angel, she actually becomes more interesting after their separation. I love them together and their relationship will always have a special place in my heart, but I have to admit that there is something missing in it. Cordy and Spike bring that extra something that I wanted. This is why I like them better with them than with each other. But that's just my opinion. I don't mind others disagreeing.

Which leads me to my other point. The eternal argument about who loves whom more and who should be with whom. I am really displeased with the pettiness it entails. More specifically, mean comments of the likes of "He/she is disgusting. How dares he/she be with him/her? He/she could never love him/her" and even go as far as verbally attacking those who think differently and the writers too. The most of this kind I have seen are regarding Angel and Cordy's relationship, which I love. If you are happy with your own view/version, then why try to ruin it for the rest? Why not leave them have their own? This is the good thing about fiction. You don't have to be "objective" and "realistic" You can stretch your imagination and let it be whatever you want it to be. It's all a matter of interpretation and personal preferences.

When it comes to me, I'm not interested in deciding which couple's love is the greatest. I'm just happy that they happened. I love Angel & Buffy, I love Spike & Buffy and I love Angel & Cordy. I don't think that the fact that Buffy and Angel move on is disrespectful toward their story. If anything, I think it shows the opposite. When Angel thinks she is dead and tells Cordy that he feels guilty for being able to live with it, she tells him that this is a way to honor her.

I think that the characters that show most growth are Cordy, Angel, Spike, Willow, Wesley, Faith and Darla. Although less popular than the mentioned above, I find the relationship between Darla and Angel incredibly powerful and deserving an honorable mention. It touched me deeply.

Those are also the shows that present some of the best vampires. Angel, Darla, Drusila, Spike. And three out of four gain their souls back. I have always liked Drusila and I wish I had known her as a human. I think that the episode “Crush” shows that Spike still loves her, even if he cannot forgive her betrayel. I asked myself why doesn't he want to give up on Buffy as well, who too pushes him away. The difference is that Buffy brings up the good in him. He doesn't like the person he was before he was turned into a vampire. Drusila delivered him from mediocrity and he is grateful to her. He is stronger and more confident as a vampire, but he loses his ability to love with his whole heart, he is no longer a gentle poet. And Buffy is the one who brings this part out of him. She reminds him of what it is to be human. I think Buffy reminded him that he was missing his soul. She brought it back to him. Figuratively and later literally.

I am grateful for having seen those shows so many times and intend to see them many more. Thank you for the fantastic work!

Mon Dec 23, 2013 1:28 pm Re: Средното образование в Бг Mon Dec 23, 2013 1:28 pm Re: Средното образование в Бг
Да взема да съживя темата с едни мои разпилени мисли: Рошави размисли за образованието

Sun Nov 10, 2019 5:28 pm Re: Тема за коректори Sun Nov 10, 2019 5:28 pm Re: Тема за коректори
Споделям този пост на Павлина Върбанова, защото мен ме поозадачи като звучене, но пък позоваването на мнения на специалисти по темата реших да уважа:

https://kaksepishe.com/lichnostovo-razstroystvo/

Как се пише: личностово разстройство или личностно разстройство?
Употребата на словосъчетанието не е нормирана. Съветваме ви да пишете личностово разстройство, тъй като това словосъчетание се предпочита от специалистите в областта на психологията и психиатрията.

Биполярното разстройство често се бърка с граничното личностово разстройство, тъй като двете имат сходни симптоми.
Личностовите разстройства се изразяват като особености на характера, докато останалите психични разстройства повече приличат на болести (появяват се и отминават).

Wed May 06, 2020 12:28 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Wed May 06, 2020 12:28 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Аз ли се вторачвам?! Защо според теб ги слагам тия работи в скрит текст?

Да, признавам, не съм последвала линка, защото не ми се занимаваше – и сега няма да го последвам, защото не ми е до закачки. Ако предпочиташ, направо го изтривам тоя скрит текст и всички последвали коментари. Не желая да се заяждам, ни най-малко.

Sun Feb 16, 2014 12:39 pm Re: Не-културни събития :) Sun Feb 16, 2014 12:39 pm Re: Не-културни събития :)

Spoiler

Любче, само вмятам, че peika.com е част от "Пеевски и ко" . Повече трафик никгоа не им е излишен.

Tue Feb 25, 2014 1:23 pm Re: Не-културни събития :) Tue Feb 25, 2014 1:23 pm Re: Не-културни събития :)
Центърът за култура и дебат "Червената къща" ви кани на 27 февруари (четвъртък) от 19.00 ч. в зала "Пеша Николова" на дебат за бъдещето на града, в който живеем:

В търсене на София

Резултатите от конкурса за обновяване на центъра на София доведоха до противоречиви оценки сред професионалната общност. Каква визия за бъдещето на града „прочитаме“ в одобрените архитектурни проекти? Каква София ни обещават класираните архитектурни визии – зелена, комуникативна, бърза или бавна, за автомобилите или за хората? Възможно ли е мисленето за бъдещото развитие на града да започва от центъра, без да засяга перифериите? Кои са линиите в градоустройствените идеи, които те не бива да се прекрачват? Какво предлагат класираните проекти, за да направят града по-добро място за живеене? С този дебат предлагаме на гражданите да заявят своята позиция.
С участието на Малина Едрева (общински съветник, председател на Постоянната комисия по образование, култура, наука и културно многообразие, член на Постоянната комисия по европейска интеграция и връзки с гражданското общество), арх. Георги Бакалов (председател на журито и на Съюза на архитектите в България), aрх. Петър Диков (главен архитект на София), Николай Поппетров (историк), двама представители на гилдията, които не са заинтересовани лица участвали в конкурса, арх. Христо Станкушев и арх. Йоши Ямазаки (японски архитект, живеещ в София)
Дебатът е съпътстващо събитие към "Зона Център" - изложба на проектите, спечелили архитектурния конкурс на Столична община за обновяване на централната градска част (http://www.redhouse-sofia.org/Event.aspx?id=11024), която може да се бъде разгледана в периода 21-28 февруари, всеки ден между 10.00 и 17.00 ч., без събота и неделя в зала „Безименна”, зала „Гъливер”, зала "Пеша Николова".
На български език.
Вход за дебата: 2/1 лв.
Вход свободен за изложбата

За онлайн резервации на билети и/или за дебата и предварително закупуване на билети чрез еPay моля посетете http://www.redhouse-sofia.org/Event.aspx?id=11025, или звъннете на тел. (+ 359 2) 988 81 88, (+ 359) 885 82 85 32 – за мобилни телефони, или пишете на office -ат- redhouse-sofia.org.

Mon Jan 20, 2020 1:16 pm Re: Труд и творчество Mon Jan 20, 2020 1:16 pm Re: Труд и творчество
Конкурс в памет на писателя Иван Попов

Сдружение „Интегрален клуб по фантастика, евристика и прогностика Иван Ефремов“

обявява

Конкурс за фантастичен разказ
на тема „Киберпънк, евристика, футурология“



Конкурсът се посвещава на Иван Попов , който почина през 2019 г. Иван Попов е автор на научна фантастика, предимно в поджанра киберпънк, преводач, есеист, футуролог и един от най-големите фенове на фантастиката у нас. Член на клуб „Иван Ефремов“. През годините той е превел на български език произведения на Станислав Лем, Виктор Пелевин, Андрей Лазарчук, Пьотър Льолик, Брус Стърлинг, Ник Бострьом, Кирил Есков, Ефим Островски, Александър Тюрин, Евгений Лукин, Феликс Кривин, Михаил Успенски. Автор е на статии и есета в сп. „Тема“, а също така и създател на сайтовете „Подкрушие“, „Лаборатория по езиково инженерство“, „КЕФ (Киберпънк, евристика, футурология)“.

Искрено ви желаем успех и с нетърпение очакваме да прочетем разказите ви!



УСЛОВИЯ НА КОНКУРСА

1. Електронна поща на конкурса: Изпращайте вашите разкази на адрес konkurs e т sf-sofia т о ч к а com. Ще се оценяват само разкази, изпратени на този електронен адрес. (Виж също т. 9.)
2. Срок за изпращане на разказите: 23:59 ч. на 31 март2020 г.
3. Тема на конкурса: „Киберпънк, евристика, футурология“ . Изпратените разкази трябва да съответстват на поне една от трите области в рамките на посочената тема. Жанровото преливане е допустимо. Журито има право да оцени по-ниско разкази, по отношение на които същото счита, че посоченото съответствие липсва или е трудно установимо.
4. Език: български; азбука: кирилица . Приемат се и разкази на други езици, но организаторите не гарантират, че могат да осигурят навременен и качествен превод, така че творбата да се състезава наравно с останалите в конкурса. В този смисъл преводът остава задължение на участника.
5. Максимален обем на разказите: 7500 думи (според брояча на Microsoft Word).
6. Формат на файла : .doc, .docx, .odt или .rtf. Препоръчително е шрифтът да е Times New Roman или Courier, размер 12.
7. Брой творби :Допуска се по един разказ от автор.
8. Допълнителни изисквания:Участващите разкази трябва да са авторски, непубликувани под каквато и да е форма (на хартия, в интернет, под формата на аудио и/или видео). Не се допускат разкази, участвали в други конкурси. В конкурса не могат да участват със свои творби членовете на журито, както и всички участващи в организирането и координирането на конкурса.
9. Съдържание на имейла, изпратен за участие в конкурса:
а) заглавие на имейла: „За конкурса“;
б) тяло на имейла (на отделни редове):
– заглавие на разказа;
– трите имена на автора/ите;
– имейл за контакт;
– град или населено място;
– точен адрес;
– телефон.
в) прикачен файл: той трябва да е в един от одобрените формати (.doc, .docx, .odt или .rtf) и трябва да съдържа единствено заглавието и текста на разказа. Не вписвайте личните си данни в прикачения файл!
10. Посочените изисквания (вкл. по отношение на анонимността на разказите) следва да бъдат спазвани от участниците най-малко до датата на оповестяване на резултатите и на отличените разкази.
Разкази, неизпълняващи гореизброените задължителни условия, не се допускат до участие в крайното класиране.

Оценяване на творбите : Конкурсът е анонимен; четенето и оценяването се извършват от шестчленно жури. Членовете на журито ще разполагат единствено със заглавията и текстовете на разказите. Оценяват се литературните и идейните качества на творбите. Класирането се извършва по общи оценки, получени чрез отчитането на индивидуалните оценки на всички членове на журито. По общо съгласие на членовете на журито се допуска отличаване на разкази за поощрение на техните автори извън наградния фонд на конкурса.

Публикации на творбите : Авторите запазват изключителните права върху своите разкази! С изпращането на разказа авторът/ите се съгласява/т да предостави/ят на организатора правата за еднократна публикация на разказа в сборник (електронен или хартиен) или в сп. „Тера фантастика“. Други (допълнителни) публикации на творбите задължително се съгласуват с авторите.

Резултати от конкурса : Заглавията на наградените творби ще бъдат обявени на 28.05.2020 г., когато Иван Попов щеше да навърши 50 години.

Награден фонд : Предвижда се присъждане на три парични награди за отличените от журито разкази, както следва:
– Първа награда – 500 лв.;
– Втора награда – 300 лв.;
– Трета награда – 200 лв.
Допуска се неприсъждане на съответна/и награда/и в случай, че според общата преценка на журито никой от допуснатите до участие в конкурса разкази не е получил достатъчно висока оценка.

Членове на журито :

1. Дилян Благов – доц. д-р инж., председател на сдружение „Интегрален клуб по фантастика, евристика и прогностика Иван Ефремов“, редактор в сп. „Тера фантастика“, библиограф.
2. Елена Борисова – д-р по нова и съвременна българска литература, преводач, автор на дисертационен труд за българската фантастика, ръководител на проекта „Фантастика и бъдеще“ и едноименния сайт.
3. Далия Ал-Халил – д-р по педагогика на обучението по български език и литература, писател, асистент в СУ, носител на награди от конкурси за фантастика.
4. Д-р Григор Гачев – писател, преводач, известен блогър, администратор на Уикипедията на българската фантастика.
5. Васил Сивов – доц. д-р по икономика, поет, есеист, преводач, изследовател на фантастиката.
6. Юрий Илков – почетен председател на клуб „Иван Ефремов“, главен редактор на сп. „Тера фантастика“, изследовател на фантастиката.

Защита на личните данни

Администратор на личните данни е сдружение „Интегрален клуб по фантастика, евристика и прогностика Иван Ефремов“, с адрес: София, ул. „Кракра“ 2А, стая 213.

Във връзка с личните данни, които са предоставени на администратора, авторът има право да изисква от администратора достъп до, коригиране или изтриване на лични данни, или ограничаване на обработването им, а също така и правото на преносимост на данните.

С изпращането на разказ на посочения електронен адрес и със съдържание, указано в обявата, авторът се съгласява да бъдат обработвани неговите лични данни (изброени по-горе в същата обява) за целите на конкурса – организация, класиране, оповестяване на резултати от конкурса и комуникация с участниците.

Авторът има право да оттегли своето съгласие във всеки един момент, като в този случай организаторите не могат да гарантират неговото участие в конкурса в съответствие с оповестените тук правила.

В случай, че възникнат въпроси, свързани с личните данни, те следва да бъдат изпращани на посочения мейл на конкурса.

Личните данни няма да бъдат предоставяни на трети лица и ще бъдат съхранявани от администратора до изтичане на една година от крайния срок за участие в конкурса, след което същите ще бъдат заличени.

Отличените в конкурса участници, на които са присъдени парични награди, следва да предоставят съответни лични данни за сключване на договор и изплащане на присъдените награди, в съответствие с изискванията на приложимото национално законодателство (вкл. данъчно и осигурително законодателство). В този случай техните лични данни ще бъдат обработвани за целите на сключване на договор и/или по силата на закона, като същите ще бъдат съхранявани в съответните законоустановени срокове, след което ще бъдат заличени. Тези лични данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен в случаите, когато това се налага по силата на закона или същите са били изискани от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

Личните данни ще се обработват от посочения администратор на данни и само и единствено от лица, които са членове на сдружението администратор.

Във връзка с обработването на личните данни авторът има право на жалба до надзорен орган. Надзорен орган в Република България по смисъла на приложимото законодателство е Комисията за защита на личните данни.

Thu May 01, 2014 11:40 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Thu May 01, 2014 11:40 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
Когато Растиняк пристигнал в Париж, имал за задача да завоюва Париж. Това значело да спечели толкова пари, че да му стигнат да изпълни всичките си желания. Но зависи какви са тия желания. Какви желания има Растиняк? Скъпи вещи и евтини жени. Всичко това се побира в една дума – разкош. Дреболия е това, а не желания. Ех, да бяха моите грижи като неговите! За моите желания колкото и да трупаш, не можеш да натрупаш достатъчно пари. Искаше ми се да произвеждам изкуство в неограничени количества – всякакво, не само живопис, беше ми нужно да рисувам огромни картини, които няма къде да бъдат изложени, и значи трябва да се строят дворци, какво ти дворци, цели квартали от дворци, цели градове от дворци, украсени с моите картини. А нима само картини? Ами книгите? Нужно ми беше да има несметно количество книги, и все интересни, и с картинки – такива, че да не можеш да се откъснеш от тях. Значи са нужни хиляди печатници и сто хиляди фабрики за хартия. Ами киното? Много обичах да гледам филми, само че не такива като на екрана, а каквито виждаш, когато си затвориш очите. Бих произвеждал стотици филми в годината, а нали само един филм струва три милиона по държавни цени. А колко пари са нужни, та хората да обичат всичко, което аз ще произведа, да мечтаят да му се насладят – няма такива пари. И най-сетне колко пари са нужни, че на мен самия да ми харесва онова, което ще произведа? Няма такива пари. Пеленаче е този Растиняк, жалък провинциалист.

А, Миша, ако видите днешния свят – със стотиците хиляди печатници и несметните сметища книги? Тогава какво?

Получихме ли си заслуженото...

Mon Jun 02, 2014 3:16 am Re: Културни събития Mon Jun 02, 2014 3:16 am Re: Културни събития
Засега нищо не ми пречи, но Животинчето = на Емил диктофонът му (да не обяснявам пак) или самосиндикално работи само с едно ухо, или решава, че ще го замени с шум. Евентуално някакви врътки с Люба, ама са наистина големи врътки и твърде не ми се ще да ангажирам.

ТЕОДОСИЙ Спасов Фолк квинтет и DJ Cooh (Иван):
2 юни Варна, Клуб "Ментол" лятна сцена 21ч.
3 юни Балчик, Централен площад, Открита сцена 19 ч.

"Пейо Пеев - гъдулка
Иван Георгиев - гайда
Генадий Рашков - тъпан
Петър Миланов - тамбулир
Аз се казвам Теодосий."

Wish you were here.

Sun Apr 12, 2020 5:15 pm Re: Културни събития Sun Apr 12, 2020 5:15 pm Re: Културни събития
https://www.facebook.com/Choveshkata.bi ... 350825545/

Миро Моравски чете откъси от наши книги във Fox Book Cafe. Елате и вижте, елате и чуйте.

Thu Sep 04, 2014 6:05 pm Re: Културни събития Thu Sep 04, 2014 6:05 pm Re: Културни събития
Ще ви насипя малко събития от Пловдив:

http://prplovdiv.com/izlojbi_pop-up/1_9_izlojba.html
http://prplovdiv.com/novini_pop-up/12_9_nosht.html

И сега най-важното - препоръчвам да изтичате в Пловдив:
голям концерт на дата, която не ми е много ясна. Бях чула 23. септември, 19:30 в Античния театър . По случай 50 години АМТИИ.
Сега ровя и пише 25. септември .
http://www.marica.bg/%D1%82%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%B8%D0%B9-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2---%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BC%D1%82%D0%B8%D0%B8-news290099.html
http://www.marica.bg/%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D1%8A%D0%BB-%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%BA-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D1%81-%D0%BC%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B5%D1%80%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%8F-news286807.html

Иначе през октомври ще съм на линия на Теодосий на Пловдивски джаз вечери (8-11. окт.) или като повтори концерта си тук. http://www.peika.bg/Plovdivski_dzhaz_vecheri_mezhdunaroden_festival_l.e_i.82248.html

11. октомври Теодосий тук - https://www.facebook.com/photo.php?fbid=889479387746763&set=a.553069931387712.134936.100000541302490&type=1

Wed Apr 29, 2020 1:02 pm Re: Мирослав Моравски Wed Apr 29, 2020 1:02 pm Re: Мирослав Моравски
И из Patreon-а на Миро:

( Дес, Лъче, Любе, много моля да четете внимателно – и да си правите изводите. :P)

горното

+ Специалната вест само за патроните тук е, че ще експериментираме с една платформа за мултистрийминг, за да може да си изберете откъде да ни гледате. Опциите, които ще опитаме първо, са YouTube, Twitch и VK (вконтакте). Ако успеем, по-нататък ще включим и други.

Стискайте палци и най-вече - бъдете там!

Sun Sep 21, 2014 1:07 am Re: Културни събития Sun Sep 21, 2014 1:07 am Re: Културни събития
Тия работи с Цветан Тодоров и Юлия Кръстева са направо невъзможни :> Как тия френци ще дойдат в тъпата си родина и ще благоволят да говорят. На френски сигурно ;) . Жалко, че май и за двамата няма да съм тук. Направо исторически момент. I'm serious дори да не звучи така.

Люба, дето е писала за Акустична версия в Пловдив , ще дам пояснения и по постовете ми преди нейния.
За Пловдивските джаз вечери става дума. Човек за този фестивал трябва да си намира програмата в интернет по обратен път - посещение на главния сайт няма смисъл...
http://www.kafene.bg/%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D1%87%D0%BE-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B5%D0%B2-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%B7-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B8-16916/article/ - откриване на 9. октомври.
http://www.plovdiv-online.com/tv/item/60966-kit%D0%B0ristaat-n%D0%B0-chik-kaari%D0%B0-gost-n%D0%B0-dj%D0%B0z-vecherite - по-общо, от което се разбира: последния проект на Теодосий Спасов, който събира млади български музиканти и смесва традиционна балканска музика с влияния от световния джаз, поп и етно.
...
Билетите на цени 10, 15 и 20 лв вече са в продажба в мрежата на Eventim и в Билетен център пред общината. Това за eventim не е вярно. НЕ Е.

https://www.facebook.com/502056333229105/photos/a.502063126561759.1073741827.502056333229105/541202375981167/?type=1&relevant_count=1 - тук има и картинка с програмата - разгеле!

12. октомври, 19 ч., Теодосий Спасов оркестър - това трябва да включва Начо Господинов, Мирослав Турийски и още двама. Не е фолклорният квинтет за съжаление, но пак не е никак лошо.
Ами това е. Ще помисля дали да ходя на този концерт. С Емил сме ги слушали не знам колко пъти. Включително на 1. септември.

Иначе за Жълтите павета тук на 10-11. октомври - да кажа, че на вечер има по два концерта. И са с един билет. И има студентско намаление 5 лв. eventim. Аз съм 9. ред в средата - 15 лв.

Много работи могат да се видят, като се разцъка на същата страница във fb. Напомням:
25 СЕПТЕМВРИ - МЕГА ФОЛКЛОРЕН КОНЦЕРТ С НАД 200 ИЗПЪЛНИТЕЛИ, ПОСВЕЩАВА СЕ НА 50 ГОДИШНИЯ ЮБИЛЕЙ НА Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, АНТИЧЕН ТЕАТЪР Калине, кажи на мама, тате, баба, дядо; леля, свако, стринка и т. н.

Fri May 08, 2020 5:51 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Fri May 08, 2020 5:51 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Мару, благодаря за желанието да помогнеш. Боя се обаче, че в случая заключенията не са прибързани, защото са резултат от едноседмични сблъсъци по всякакви въпроси – буквално май нямаше случай да си разменим мейл, без да се спречкаме – предшествани от по-малко интензивни, но пак трупащи напрежение спорове. Т.е. целият този процес започна преди известно време, и сега ескалира.

До момента и на мен ми се щеше да мисля, че има начин да се намери верният път. Но също като Кал, на този етап и аз се уморих да го търся. Което значи, че един от двама ни трябва да се отдръпне, за да не спъва работата на ЧоБи. Както писах и по-горе, според мен по-добре би било този човек да съм аз. Не само защото аз в случая се явявам „конфликтната“ личност, колкото и да мразя тази роля, а защото ЧоБи над 10 години е оцеляла без мен... и още толкова ще оцелее. А ако принудя Кал да се отдръпне, в момент, в който той не чувства вътрешна нужда от това, само за да не си пречим – това не бих си го простила.

Да не говорим, че подобно временно отдръпване по никакъв начин не гарантира, че след края му нещо ще се промени. Защото сблъсъците ни, колкото и да са емоционални, имат по-дълбоки корени... и тези корени винаги ще са си там.

Thu May 14, 2020 5:21 pm Re: По пътя към... Thu May 14, 2020 5:21 pm Re: По пътя към...
...Иииии всичкия аплауз отива при Георги Атанасов, за уникалното му самообладание и усмивка пред един от най-неприятните и нагли папараци, които историята е виждала.

Какво спокойствие, каква любов към животните (или да не ги обиждаме) - създанията, които обикалят край млади автори, с надежда за поне стек книги...

Жоро, респект!
Пожелавам ти да си толкова уверен при всяко изпитание на съдбата, и дай боже другите да са по-леки от Надарин Тролев!
Специални благодарности на Човешката библиотека за съпорта на авторите си.

Честит библиотечен и апостолски ден, приятели.
Бъдете... спокойни. ;)

Mon May 25, 2020 4:45 pm Re: Основи на Човешката библиотека Mon May 25, 2020 4:45 pm Re: Основи на Човешката библиотека
Интервю за "Книжен кът"

ЗАПОЗНАЙ СЕ С...
ЧоБи – Човешката библиотека – място за отмора и книжни удоволствия
24.05.2020

Привет, книжни читатели. С огромно удоволствие днес ще ви представя новата рубрика в блога. Тя ще се казва "Запознай се с…".


Първият гост в рубриката ще бъдат прекрасните хора, отговорни за създаването на невероятната „Човешката библиотека“. Това са хора с хъс, желание и огромен интерес към четенето. Създават прекрасни книжни шедьоври, на които може да се насладите на следния линк . По-долу може да прочетете и интервюто, което направих с прекрасните хора от ЧоБи. Приятно четене.

1. Как решихте да създадете ЧоБи?

Хрис: Когато беше (без)крайно време книгата „Последният еднорог“ на Питър Бийгъл да види бял свят на български език.

Дес: Аз не съм участвала в първото създаване през далечната 2006 г… Но прекрасното на ЧоБи е, че тя се разпуска и пре-създава всеки път, когато почувства нужда от това. С нови хора и/или нови сили, но с все същата цел: да свързва хубавите хора един с друг, и с хубавите книги.

2. Какво представлява ЧоБи?

Дес: Както обясняваме надълго и нашироко в блога, Човешката библиотека е от една страна книжна поредица , наброяваща вече 33 заглавия , а от друга – екипът от хора, който подбира, подготвя, издава и разпространява тези книги и алманаха „ФантАstika“.

3. Какво ви мотивира да създавате, издавате и популяризирате български книги?

Хрис: Вдъхновяват много хора, за които някои от нашите книги са не просто литература, не просто приятели, а олицетворение на най-свидното им, на техните въжделения. Бърз пример е творчеството на Николай Теллалов, на казанлъшкия младежки клуб „Светлини сред сенките“ , на Величка Настрадинова и всички останали.
Също така издаваме подбраните книги по начин, по който смятаме, че е разумно + морално + етично = културно това да се случва – текстовете задължително преминават коректура и редакция; стараем се да ползваме дълговечна рециклирана хартия за хартиените издания; подкрепяме своите автори не само в трудни времена. Човешката библиотека е преди всичко читателска общност от хора, които си помагат.
Популяризирането е неизменно важно, за да има смисъл вложеният творчески труд.
Книгите сбират човеци. Създадени са, за да стигат до хората и да ги свързват.

Дес: Не бих могла да го кажа по-добре!

4. Коя беше първата книга, която фондацията издаде и защо?

Дес: Както споменахме по-горе: „Последният еднорог“ на Питър С. Бийгъл.

Кал (в статията от алманах „ФантАstika 2007“): Специално трябва да отбележа отсъствието на изрично назовани Добро и Зло. Бийгъл ни представя всеки от героите заедно с причините да стане такъв, какъвто е, и тъй ни подтиква да не прибързваме да слагаме етикети, а да се вглеждаме отново, и по-навътре. Книгата е приказка, и същевременно е сгушила под пъстрата си, разсмиваща и припяваща мантия цял букет от мъдрости, поднесени като ненатрапчиви въпроси, а не като назидаващи отговори. Магията на „Еднорога“ е във всяка дума, не просто в случващото се. Вижте я – чуйте я… да?

5. Към каква възраст са насочени книгите, които правите?

Дес: Един от критериите ни за подбор е книгите да са подходящи и за по-млада аудитория; в същото време се стремим дори детските да са достатъчно интригуващи, за да не отегчат вече порасналите читатели. Може да разгледате ориентировъчното разпределение по възрастови групи .

6. Какво послание искате да изпратите към хората, четящи вашите книги?

Дес: Не спирайте да четете, да вярвате и да мечтаете! Нашите книги са тук, за да ви помогнат!

Хрис: Сърдечни читатели, разгласяйте сред приятели, роднини, близки, познати и ги запалвайте по идеята! Разказвайте им колко много обичате тези книги, колко са важни за вас и за световния мир ^_^. Колко много може да се научи от тях и как завихрят въображението. Прочетете им избран от вас откъс, използвайте чара си, за да ги омаете и привлечете за каузата :D. Ще се впечатлят колко сте начетени и ще ви поникнат помощни летателни средства или направо ще се изстреляте в някой космос ;). Ще почувствате целебната и облагородяваща сила на знанието, че сте направили добро дело. Ще зарадвате някого. Ще постигнете нещо в живота. ^_^
Споделяйте и препоръчвайте! За доброто трябва да се разказва, за да се умножава.

7. Смятате ли, че има смисъл от издаване на книги в това трудно за издателите време, и ако да, каква е мотивацията ви да го правите?

Кал: Мечтата ни е да създаваме и разпространяваме книги, които свързват човеци и градят мостове. А в периоди като този са ни нужни дори повече мостове, свързване и съпричастност.

Хрис: Литературата и заниманията в Човешката библиотека са ориентирани към позитивното бъдеще , така че дейностите ни не бива да секват. Не гоним количествени резултати в издателски петилетки. За нас издателският процес никога не е бил лесен и винаги сме разчитали на предварителни поръчки преди излизане на новите ни книги, така че в момента не вършим нещо много по-различно от преди. А когато някоя хартиена книга се изчерпи, готови сме да изготвим електронното ѝ близначе. Това също изисква подготовка, но по-голямата част от работата вече е свършена.
Стараем се да (се) зареждаме с позитивна енергия, а в нашата поредица тя присъства в (прекомерно) изобилие! Все пак това е важно за настроението, имунитета и справяне с каквото и да е в ежедневието.
Освен това тази доброволческа дейност е животоспасяващо хоби за всеки от нас, макар че е съпътствана с множество препирни, скубане на коси и виртуални шамари.

8. Как подбирате книгите, които искате хората да четат, какви са критериите?

Кал: Критериите ни за подбор на текст са едновременно широки и взискателни. Ето ги и тях, накратко:

1. Развива чувствителността ни, разбирането ни за околните и света, желанието да гледаме с широко отворени очи и да търсим~мечтаем в себе си и навън. Прави ни топли – докато четем и след като затворим книгата.
2. Не ни отвращава или отблъсква с никоя своя идея.
3. (Силно желателен) Подходящ и за по-млади читатели.
4. Добре написан – не ни разсейва с желание да го пренапишем.
5. Неиздаван на български, изчерпан като тираж или труден за намиране.

По-подробно сме обяснили в блога .

9. Смятате ли, че днес хората четат достатъчно българска литература и че биха искали да се запознаят и с вашите книги?

Дес: Който иска – чете. Ние се стремим да докажем, че българската литература по нищо не отстъпва на чуждестранната; нито пък я превъзхожда, всъщност. За нас ценното е преди всичко посланието на книгите (виж критериите по-горе); именно затова вярваме, че изданията ни има какво да дадат на читателя, с какво да го докоснат и развълнуват, и на какво да го научат.

Хрис: Има океан от съвременна и най-нова литература, включително българска. Хората си намират неща за четене, които да ги вълнуват. Обикновено се впечатляват при досега с наши книги, след като веднъж успеят да се запознаят с тях. Препоръчваме това да се случва по-скоро, за да не се тормозят с екзистенциални въпроси от рода на: „Това как съм го пропуснал?!“, „Как съм живял без книгите на ЧоБи досега?!?!?!“ ;).

Благодаря за отделеното време. Надявам се въпросите ми да не са много странни и да ви е интересно да отговорите. Ще се радвам.

Моля. Много ни беше приятно.

На въпросите отговаряха Калин М. Ненов – Кал, един от основателите и двигателите на ЧоБи; Христина Димитрова – Хрис, дългогодишен ЧоБи деец и отговорник за хартиените книги; и Десислава Сивилова – Дес, скорошен ентусиаст и основен популяризатор в социалните мрежи.

Изключително много благодаря на ЧоБи,че отделиха от времето си да отговорят на въпросите. А вие не забравяйте да дадете по едно рамо на тези прекрасни хора. Да, няма да се уморя да казвам,че са прекрасни, защото са такива.

Подкрепете ги (...) и вижте книжните им красоти на техния сайт .

Приятни мигове с ЧоБи и благодаря за вниманието на всеки, който е прочел и подкрепил тези прекрасни хора.

До скоро четене и прекрасни книжни моменти.

Ради

Sat Dec 06, 2014 1:42 pm Re: Ех, магесническа му работа Sat Dec 06, 2014 1:42 pm Re: Ех, магесническа му работа
Покрай подготовката за електронното издание, продължаваме да пускаме в блога ни избрани моменти от романа:

Втори откъс(и)

Thu Nov 19, 2020 8:10 pm Re: Библиотечен фонд Thu Nov 19, 2020 8:10 pm Re: Библиотечен фонд
Вик ни подари бройка от ексклузивния предпремиерен тираж на The Celestial Way. Ако предпочитате хартиения формат, поискайте я от мен. (Поне докато в таблицата пише, че е на „КиМ“.) Но имайте предвид, че е тухличка.

Иначе той може да ви я прати електронно.

Wed Mar 11, 2015 7:58 am Re: Нощта на Страшния съд - фантастичен роман, част Wed Mar 11, 2015 7:58 am Re: Нощта на Страшния съд - фантастичен роман, част
Лични вкусове са това, на четене на скок-прескок :D , така че е на практика размишление на глас. Стиловите разлики между различните "арки" имам предвид, НО 1)влияя се от самото признание, че "тук експериментирам..." и 2) не съм си позволила да се зачета внимателно, освен в частта с писмото, която си ме погълна, въпреки че пищях и се съпротивлявах, и виках Не! на висок глас. Така че (3) наистина е размишление на глас и не е меродавно мнение или нещо такова, просто е пращене на тоци между нервни (в смисъл на изнервени) клетки.
След 15-ти март, ако имам късмет, ще имам и малко време за четене.

Sat Mar 21, 2015 7:46 pm Re: Фантазийци! Sat Mar 21, 2015 7:46 pm Re: Фантазийци!
Отцепено от тук –– Кал

Да се включа с коментар - че го бистрихме това веднъж, но май има още какво да обясняваш, за да разбера, Калински - как човек да пита, като няма идея дали/че има смисъл от различно от неговото умно действие? Човек си задава въпроси подобни, ако знае, че нещо може да обърка, няма нужда да се прави така или ... инак - трябва да пита за всичко едва ли не и никога да не е в състояние на "сигурно познание", т.е., че нещо знае въобще

Това - само като реакция на коментара, че някой нещо прави, за да не занимава другиго с нещо, което знае/иска/трябва да направи.

Sat Oct 23, 2021 9:56 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Sat Oct 23, 2021 9:56 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Жоро (и Ради). Понеже тази инициатива тръгва от вас, струва ми се редно вие да си извършите проучванията, а именно:

1. Колко ще струва отварянето на банкова сметка? – сравнение на поне 3 варианта от различни банки, както правим с печатарските оферти.

2. Колко ще струва счетоводството, ако фондацията се регистрира по ДДС – и наема ли се някой от вас да отговаря за всички бумаги?

3. Какво предлага книжарницата: на каква цена ще продава книгата и какъв процент от печалбата ще остава за нея?

4. При какви условия ще се случва това? След горчив опит, ЧоБи вече НЕ дава книги на консигнация.

Вероятно има и още (доста), но това стига като за начало. В момента ЧоБи не разполага с хора, които да проучват горното и да се консултират с когото и да било. Тъй че ако желаете – заемете се двамата с Ради и ни пишете резултатите – в цифри. Ако и вие нямате време и/или възможност – идеята просто няма как да се осъществи. Благодаря ви и успех!

Хубав уикенд,
Дес

П.П. Всички останали – не съм ви извадила от кореспонденцията, за да демонстрирам как се случват нещата в ЧоБи. Всичко е на изпитания принцип „Кой предложи, той заложи“. Благодаря за вниманието :)

Вмъкнах писмото на Дес за повече контекст към долното. -- Кал

~

По повод запитването на Жоро и дискусията по мейл листата, и по молба на Кал за увековечаване на творението ми, лепвам това тук:
Ще се опитам да обясня онова, което другите прескачат и което явно създава неразбиране у по-новите чобити:
ЧОБИ (по принцип) Е БИЛА ТАМ, КЪДЕТО МИСЛИШ ДА ХОДИШ.
1. Книжарниците взимат солиден процент от коричната цена, за да продават книги. Дори милите книжарници. В коричната цена на ЧоБи такъв процент не е предвиден.
2. Книжарниците не се отнасят мило с дадените им (особено на концесия) бройки. Имат навика да ги мачкат, мокрят, оставят да пожълтеят или направо ги губят. Или забравят да си ги отчетат. И т.н. Голямо издателство предвижда И такива разходи в коричната цена. В тази на ЧоБи не са заложени.
3. За да има банкова сметка и счетоводител, ЧоБи трябва да генерира достатъчен паричен поток - поне от рода на 300 лв. ЧИСТА ПЕЧАЛБА годишно, които да може да вложи в таксата за сметка и в заплащането на счетоводителя (ако е минимално). ТОВА НЕ Е ЗАЛОЖЕНО ПОНАЧАЛО в целите и задачите на ЧоБи. Разходите на ЧоБи са сведени до минимум в този смисъл. До живо месо.
4. Нуждите на ЧоБи от финансиране се поемат от доброволци от средите на ЧоБи. (Награди за конкурси, разходи за разни неща). Задачите на ЧоБи се изпълняват от доброволците й. Ако някой има някаква специфична задача наум и тя не се изпълнява вече - очевидно който пита, той и доброволства да провери условията и евентуално да изпълнява задачата. Измъкване с "ама аз само пея в хора"... така де.
Иначе разбирам какво мъчи по-незапознатите с функционирането на Чоби и какви очаквания имат, но ЧоБи е изцяло на доброволческа основа.
--
Край на поучителната лекция.

Sun Nov 01, 2015 4:01 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Sun Nov 01, 2015 4:01 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
Защо четем?

[quote="In "The Man Who Figured Everything," Theodore Sturgeon and Don Ward"]“I never read a book in my life,” she said again. She looked at the volume where it lay by the boulder, at Scott, at the book again. She seemed to be having a great deal of trouble getting used to the idea of a man reading a book. “What do you read books for?”
Now he laughed, and she flared up at him, “You laughing at me?”
“Lord, no, ma’am. It’s just that nobody ever asked me that before.”
He looked at the still water for a moment, thinking. “Tell you what, suppose you had a friend, he knew a whole lot more than you do. He could tell you things about what people are like all over the world, the way they live, everything. And what folks were like a hundred years ago or even a thousand. He could tell you things that make your hair curl, lose you sleep, or things that make you laugh.” He looked up at her swiftly, and away. “Or cry.”
He kicked a pebble into the water and watched the sunlight break and break, and heal. “More than that. Suppose you had a friend there waiting for you anytime you wanted him, anyplace. He’d give you all he’s got or any part of it, whenever you wanted it. And even more, you could shut him up if you didn’t feel like listening. Or if he said something you like, you could get him to say it over a hundred times, and he’d never mind.”
He pointed at the book. “And all that you can put in your pocket.”[/quote]

Особено ако е е-четец... :D

Sat Nov 28, 2015 9:11 pm Re: Share the Joy Sat Nov 28, 2015 9:11 pm Re: Share the Joy
Dear Kalin,

We are pleased to notify you that your story, Scenarios, has advanced to the second round of consideration. We will be making our final selections in November and will be in touch then.

Thank you for submitting your work to See the Elephant Magazine.

Regards,
Nicholas Shipman
Metaphysical Circus Press

:)

Mon Feb 15, 2016 10:16 am Re: Развитие на Човешката библиотека Mon Feb 15, 2016 10:16 am Re: Развитие на Човешката библиотека
Докато се записвам за това , отбелязвам:

Моля, посочете какви други специфични нужди от обучение в областта на електронните комуникации имате Вие или Вашата инициатива/НПО.

Търсим максимално ефективни платформи (освен Гугългрупите) за:

1) онлайн общуване вътре в голям, разпръснат по целия свят екип

2) следене докъде са свършени конкретни задачи (и възможности за автоматично напомняне на срокове/несвършени задачи)

Tue Sep 27, 2011 7:48 pm Re: Аниме-й! Tue Sep 27, 2011 7:48 pm Re: Аниме-й!
Ем, и аз толкова разбрах от обясненията...

И все пак има си разлики и течения/стилове. Има анимета, нарисувани в типичен манга стил, но със западен сюжет. Има и по класически японски мотиви. Има и разни порно. А има и чисти извращения за моите разбирания, но не от сексуална, а от чисто психологическа точка.

Да дам пример: Едно време имаше екранизации на приказките на Андерсен. Рисувани си бяха в манга стил, но се придържаха стриктно към историите. Е, особено като дете, нямаше как да не се влюбя в тях.

Наскоро забелязах по телевизията аниме и седнахме с дъщерята да го гледаме. Изрично настоях да гледа него, защото ми беше писнала да гледа грозотиите по Кашон Нетуърк. Не че нещо, вкарват оригинални стилове и техники в анимацията, но аз съм олд скуул. Все си мисля, че човек първо трябва да се запознае с ренесанса, преди да мине към импресионизма и чак после да се нахака на кубизма и попарта. Та ми се ще детето да гледа и красиво нарисувани филмчета. Обаче откъм сюжет просто се втрещих. Някакви еноти магически си модифицираха ташаците на разни неща като парашути например. И имаше и поучителна еко история, обаче... Спомних си един стар филм с Чарлз Бронсън - "Забранени теми". Та там се бяха опитали да обяснят огромната разлика между японците и американците. Как на запад не е прието да се споменават областите на тялото, намиращи се под кръста, и като някой те попита "Как си?", е прието да отговаряш с "Добре, а вие?", а не с "Снощи ядох гъби, сега имам разстройство". Малко буквално, но подозирам, че ме разбирате.

Не харесвам и филмчета, създадени с цел някой да си продава карти, играчки и други. Все търся някаква елементарна логика и ако може и поука. В случая с Бакуган и Ю-Ги-О си мисля, че филм по белот би изглеждал като психо-трилър на Скорсезе пред тях.

Като цяло, харесвам старателно нарисуваната манга. Напоследък срещам "само маркирани" филмчета, които не ми харесват. Чиби стила също не ми е най-присърце, но и за него си има възраст и поводи. Доста се кефя на стиловото преплитане на манга и западен комикс - получават се не лоши визуално резултати, пример според мен е новата анимация "Фантастичната четворка".

Ако говорим за любими: "Приключения в космоса - Starship Saggitarius", "Техническа полиция", "Ghost in the Shell"

Sun Oct 02, 2011 11:54 pm Re: Жените, книгите-игри, игрите, книгите, ... Sun Oct 02, 2011 11:54 pm Re: Жените, книгите-игри, игрите, книгите, ...
Щеше ми се да цитирам нещо свое, надявам се да не ви се види неподходящо:
http://bgtolkienforum.org/index.php?showtopic=1313&st=0


Продължавам с още една от темите. Без позовавания е, надявам се това да не е недостатък.
Ако изобщо е нужно, ползваната литература се състои от споменатите в текста произведения на Толкин и от "Снегът зеленина сънува", антология на провансалската лирика и монографията "Светът на трубадурите". Последните две книги са на проф. Симеон Хаджикосев, преподавател по западноевропейска литература в Софийския Университет и преводач на избрани текстове от провансалската лирика. Разбира се, българските издания на "Феята Мелюзина"от Жан д`Арас и "Смъртта на Артур" от Томас Малори, както и на уелския "Мабиногион" също ми бяха полезни. За онези, които биха се заинтересували, препоръчвам да си намерят някоя версия на ирландската легенда за Дърмат О`Дина (или Дярмюид с Блестящото лице) и принцеса Грания. Там ще намерят интересни детайли за волята на жената и властта й над мъжа.
Днес пък ми беше обърнато внимание за верността и "куртоазността" на поведението на герои от византийския епос "Дигенис Акрит", но не смятам, че Толкин се е влиял в писането си от източноевропейски средновековни текстове. Още повече, "Дигенис" е създадена вероятно под влиянието на ирански, а не на западни образци на любовна литература, пък и изобщо любовта в тази поема не е движеща сила на сюжета (поне според мен).




Сексуалност, любов и куртоазия в Средната земя на Толкин:
ритуали, жестове, поведенчески модели



В епоса на Дж. Р. Р. Толкин много критично настроени читатели установяват липсата на любовен мотив . Ако не се лъжа, Уилям Оудън нарича героите на "Властелина..." "...момченца, които не знаят нищо за жените". Наистина, на пръв поглед в “Хобита” и във “Властелина на Пръстените” сякаш няма нито любовна история, нито намек за сексуалност, нито дори женските персонажи са толкова многобройни и характерни като мъжките. Доколкото “Хобитът” следва типа на класическа приказка за намиране на съкровище, при това писана определено за деца, липсата на сексуален или любовен мотив не изненадва.

Във “Властелина...” нещата може би не стоят точно така. Най-малкото, в този обемист роман по думите на Любомир Николов "нахлува стихията" на “Силмарилион”, който е и митологическият заден план на Третата епоха, в която се разиграва Войната за Пръстена. А корпусът митове и легенди за Древните дни (както сам Толкин нарича епохите, разположени хилядолетия преди действието на “Хобита” и “Властелина...” в имагинерната Средна земя) включва поне два текста, които разказват любовна история. Става дума за главите “ За Тингол и Мелиан” и “За Берен и Лутиен” . Първата описва срещата между елфическия предводител Тингол и полубогинята Мелиан в горите. Мелиан омагьосва Тингол и двамата години наред остават неподвижни , така че Тингол не успява да замине със своя народ отвъд морето и в крайна сметка се възцарява заедно с Мелиан над онези елфи, които са избрали да останат в Средната земя вместо да заминат в страната на боговете. Още тук се наблюдават характерни за любовните истории на Толкин черти – жената в двойката е по-високопоставена или по-властна от мъжа, а той случайно я открива на необитаемо място и попада под магията й. По подобен начин започва и историята на Берен и Лутиен. Берен, човек и беглец от преследване, се изгубва в кралството на Тингол и Мелиан и отново случайно попада на дъщерята на царствената двойка – елфическата девойка Лутиен. Той е напълно омаян от танца й в горите и месеци наред я търси, за да я види отново (тъй като при първата им неочаквана среща тя е избягала от него). Когато най-сетне я открива, тя се опитва отново да избяга, но той я вика обратно, наричайки я с елфическата дума за “славей” и така двамата остават заедно. Тинувиел остава постоянно прозвище на героинята, което напомня провансалския сенял или ласкателно име, давано от трубадура на неговата дама; някои дами са останали известни по-скоро със сеняла отколкото с истинското си име. По подобен начин героини на Толкин като Лутиен Тинувиел (Лутиен Славея), Галадриел Утринната звезда (на елфическия род) или Арвен Ундомиел (Вечерницата) се доближават до образа на провансалската благородна дама, известна за ухажващия я поет (а често пъти и не само за него) като Най-прекрасната, Ескларамонда (Просветляващата) или, в крайна сметка, La Belle Dame sans merci.

Впоследствие историята на влюбените се развива драматично. Крал Тингол забранява на Берен, който е простосмъртен, да доближава дъщеря му освен ако не донесе Силмарил (безценен кристал, светещ със собствена светлина) от короната на злия владетел на Севера Моргот. Това неизпълнимо изискване само по себе си е равносилно на смъртна присъда, а реакцията на Берен пред краля е типична по-скоро за поведението на герой от рицарски роман или балада отколкото от мит, защото в мита условията са аргумент сами по себе си, sine qua non. “За дребни украшения продават елфическите крале дъщерите си”, казва с горчив присмех Берен и потегля на отчаяния си поход. Лутиен е затворена в къща, изградена в клоните на огромен дъб, за да не последва любимия си. С магия тя успява да приспи стражите, да се спусне от високото дърво и да открие Берен. Двамата преживяват редица повече или по-малко зловещи приключения, срещат се с неочаквани съюзници и с предатели и в крайна сметка успяват да откъснат Силмарил от короната на страховития Моргот, но Берен загива в бой с огромен вълк пред портите на Тингол едва ли не броени часове след като кралят се е смилил и му е дал дъщеря си за жена. Историята има и послеслов – как Берен и Лутиен се срещат след смъртта и –парадоксално – след това слагат началото на потомство, в което тече кръвта на божествената Мелиан и от което произлиза потеклото на човешките крале в следващите епохи. Действително, в този случай amor vincit omnia и срещата след смъртта, типична за някои от келтските митове (и перифразирана в мотива за сплитането на двете дървета над гробовете на Тристан и Изолда) повлиява на събития в смъртния свят. Това е може би приносът на Толкин към приказната съкровищница – детайлът за потомството на персонажи, които би трябвало да са мъртви, но временно се връщат от отвъдното царство, за да поставят началото на свещена династия от герои и владетели, която никога няма да прекъсне.

В “Силмарилион” има и още една история за връзка между смъртен и елфическа принцеса – това са Туор и Идрил , родители на героя Еарендил, който се превръща в спасител на човешкия и елфическия род и носител на – ни повече, ни по-малко – Утринната звезда като светилник на своя плаващ из небесата кораб. Тази история няма централното значение и не е така детайлно разказана като любовните премеждия на Тингол и Мелиан или Берен и Лутиен. Но и тук имаме устойчиво общо място – Идрил със сигурност е по-високопоставена от Туор и нейният баща първоначално не е особено склонен да я отстъпи на смъртния.

Историята на Берен и Лутиен има наистина централно значение както за митологията на Средната земя, създадена от Толкин, така и него като личност. Романтичният заряд на легендата, която той сам нарежда сред най-значимите си произведения (и чиято дълга версия в стихове така и не публикува приживе), вероятно е вдъхновен от любовта му към неговата съпруга – Идит Мери Толкин . Писателят неведнъж нарича жена си “моята Лутиен” и дори заръчва на общия им гроб да бъдат изсечени имената на влюбените от легендата. Като романтичен влюбен и доста консервативен мъж, Толкин, разбира се, пише за любовните истории на своите герои по начин, който самият той намира за единствено възможен и подходящ.

И Мелиан, и Лутиен са, както беше споменато, по-високопоставени от своите възлюбени – първата е един вид божество, което взима за себе си елф, а втората е безсмъртна кралска дъщеря, която избира човешката участ заради чувствата си към един изгнаник. У Толкин често мъжът е този, който първоначално бива очарован, омаян и понякога в прав текст омагьосан, а жената е тази, която прави избора – да приеме или не предложеното й сърце, както и да го чака или да се втурне в събитията на епохата като негова спътница и понякога водачка. Така в историята на Турин (още една от водещите глави в “Силмарилион” и предание за Древните дни) елфическата девойка е ухажвана от свой сънародник, но сама предпочита смъртен герой. Разбира се, легендата за Турин е едно от най-мрачните произведения на Толкин; тук нямаме любовна история, а само безкрайното нещастие и обреченост на всички участници в трагическото действие, но остава фактът на избора. Жената прави своя избор и той е да обича по-нископоставен от нея мъж. А в “Легенда за Арагорн и Арвен” от Приложенията към “Властелина...” проличава, че жената може да бъде благосклонна към влюбения в нея, но да чака мига на неговото издигане, за да го потърси. Арвен и баща й Елронд се отнасят с умерена благосклонност към ухажването на Арагорн, но самият герой знае, че няма да получи ръката на любимата си, докато не стане крал. Тук мотивът за избора на жената се преплита с този за издигането на мъжа заради нея, както става и в романа за феята Мелюзина от края на ХІV в., за който ще споменем и по-нататък.

Това пряко ни отвежда към законите на куртоазната любов , възникнала като норми и набор от поведенчески правила в земите на днешна Южна Франция през ХІІ в. Толкин неведнъж е отричал преклонението на романтиците към “Рицарската епоха” като фалшив идеал, но героите му (особено, но не само в любовните си истории) се държат като образцови рицари според канона на провансалската, а и на севернофренската куртоазна литература, запазена в романи, балади и хроники.

Трубадури като Рембо дьо Вакейрас, Гийом ІХ, граф на Поатие и дук на Аквитания или Бертран дьо Борн, както и авторите на първите рицарски романи като Кретиен дьо Троа, Томас и Берюл говорят неизменно за “службата” на влюбения към неговата дама. Като “дама” не е синоним на “жена”, нито дори просто на “благородничка”, а идва пряко от къснолатинското “domna”, т.е. “господарка”. Така например Жофроа Рюдел дьо Блайа (ср. ХІІ в.) възпява любовта си “отдалече” към графинята на Триполи, която никога лично не е виждал, но на чието име и чест е готов да служи само заради разказите за нейните добродетели (и красота), които е чувал от поклонници, завърнали се от Светите земи. Доколкото Мелиан, любима на Тингол, е божествена фигура, може би тук е уместно да припомни, че според някои изследователи култът към дамата на сърцето идва от крайни форми на култа към св. Богородица. Действително, някои рицари и трубадури в молитвите си преди битка или друго изпитание са добавяли и името на своите любими като един вид същества, на чиято помощ разчитат. Също така част от кодекса на куртоазната любов е искането на талисман или любовен знак от дамата – това обикновено е определен аксесоар от облеклото на жената (декоративен ръкав, ръкавица, воал, кърпичка, шарф) или кичур от косите й . Към това също ще се върнем по-късно. В Средните векове, когато вярата в чудотворни икони и мощи от светци е изключително разпространена, любовният знак понякога замества или поне допълва “вълшебното” снаряжение на рицаря, което трябва да го опази от злощастие. Все пак, доколкото в битка носенето на нагръдна икона, малко ковчеже със свети мощи или просто кръст има за цел запазването на живота на носителя, дамските знаци на внимание се появяват върху доспехите най-често по време на турнири, които са par excellence светски събития. Тук те отново имат своята “защитна” функция, но са и донякъде показни. Може би най-типичният знак на куртоазната любов е рицарят по риза – това е мотив от ХV в., разглеждан в “любовните съдилища” на бургундския дук. Рицар е задължен от своята дама да се яви на турнир без доспехи, само по нейна риза. Той се сражава и спечелва турнира, макар че целият е покрит с кръв, прах и рани. Мотивът пряко напомня покрова на Света Богородица, който тя замята (по подобие на античната нимфа, спасила Одисей от удар в скалите с пояса си) над ония, които се намират под нейна закрила. Може би най-популярният предмет, даден от дама на мъж, е ножницата на меча Екскалибур (Каледфулх или Калибурн в по-стари уелски източници), която Езерната владетелка дава на крал Артур и която е по-ценна от самия меч, защото предпазва оня, който я носи, от загуба на кръв, колкото и дълбоки да са раните му.

Подобен мотив намираме и у Толкин, макар и не толкова експлицитен. На първо място тежките черни коси на Лутиен могат да покрият нея или любимия й в случай на опасност или да разпръснат тежко ухание, което да приспи врага им. Нейните магьоснически умения също така могат да придадат и на самата нея, и на Берен формата и свойствата на други същества, така че те незабелязани да преминат през вражеска стража. Също така и Арвен във “Властелина на Пръстените” ушива и извезва с герб знамето, под чиято закрила любимият й Арагорн ще препуска към победа в битката на Пеленорското поле. А владетелката на Лориен Галадриел облича своите гости в елфически плащове, които ги предпазват по едва ли не вълшебен начин от очите на врагове. В този смисъл властните и царствени героини на Толкин приличат на много от средновековните куртоазни дами, които невидимо бдят над своите верни рицари. Самата Галадриел може би напомня най-много на феята Мелюзина от романа на Жан д’Арас, която сама създава владение и царува в него за своя прослава и за изгода на своя съпруг Реймонден, когото е издигнала от изгнаник до родоначалник на могъщата династия Люзинян.

Темата за куртоазното ухажване във “Властелина...” може да бъде подета още в началото на романа, в момента, в който Фродо и другарите му са отведени в дома на горския Стопанин Том Бомбадил. Доколкото куртоазията е изискано поведение, подходящо за “cour”, т.е. за аристократичен двор, то Фродо се държи куртоазно при срещата си със Златоронка, любима на Бомбадил. Щом я вижда, той се стъписва и известно време не успява да проговори. Тук отново се проявява типичният за Толкин (и за рицарската литература на Средновековието) мотив на омайващата дама. Когато си връща дар-слово, Фродо заговаря направо в стихове, с които възхвалява прелестта на домакинята си. На няколко места в текста Фродо нарича Златоронка “прекрасна моя дама” и неговите любезности развеселяват Том (към това ще се върнем по-нататък) и очароват Златоронка, разбира се, в рамките на изключително, бих казал Толкиновско, благоприличие. На раздяла Златоронка се обръща към него с думите: “Сбогом, Приятелю на елфите! Щастлива бе нашата среща!” (1.) Тяхната среща може да бъде сравнена с тази на Персевал от романа на Кретиен или на прототипа му, уелския див рицар Передур, с прекрасната дама в шатрата, която по-късно се оказва кралска дъщеря и стопанка на Замъка на Граала. Както хобитите са “недодялани пътници”, така и Передур е див човек от планините, който остава лишен от дар-слово при първата си среща с прекрасната дама, на която подарява пръстена, даден му от собствената му майка.

Може би най-куртоазните страници във “Властелина...” са тези, на които са описани отношенията между джуджето Гимли и владетелката Галадриел . Гимли принадлежи към народ, който не се слави с умението си в песните, словата и изобщо в изискаността. Толкиновите джуджета (а оттам и джуджетата на други автори на приказна фантастика) като правило са грубовати по поведение, а уменията и се простират в миньорството, ковашкия занаят и пехотния бой с оръжия като секира или боздуган. Песните им (а песните на различните народи у Толкин са от огромно значение за атмосферата на книгите му (2.) ) са посветени преди всичко на техните подземни дворци, на кралете им и на техните несметни богатства (3.) . Галадриел, от друга страна, е безкрайно древна, самата тя е митологическа фигура. Родена е в отвъдморското царство на боговете. Познавала е героите от древните дни, участвала е в техните действия. Тя, разбира се, е безсмъртна и не остарява, така че красотата й с вековете само е придобивала нови качества. Нейната царствена щедрост и мъдрост са качества, които авторът заявява в прав текст – така, както това се прави в мит или приказка. Надали може да има две по-далечни същества от Гимли джуджето и владетелката на Лориен. И все пак Толкин е отделил няколко забележителни страници от романа си на неща, които двамата си казват и които казват един за друг.

Когато Гимли се изправя пред Галадриел, той се намира в дома й в качеството на донякъде неочакван и може би нежелан гост. Според Толкин между елфи и джуджета цари ако не вражда, то поне недоверие. Владетелката обаче се обръща към Гимли с любезни думи и най-впечатляващото е, че тя го заговаря, използвайки за места, които той смята за люлка на своя род, имена от собствения му език. За консервативния до архаизъм свят на Толкин това е повече от любезност – това е милост. Гимли, разбира се, е трогнат. Нещо повече, когато поглежда владетелката в очите, той сякаш вижда в тях любов, както пише авторът. Разбира се, на други места Толкин влага в устата на свои персонажи думи в смисъл, че владетелката на Лориен е опасна магьосница и че никой не може да премине пред нея без да се оплете в мрежите й. Така че и тук вероятно е налице мотивът за омайващата жена.

На раздяла с гостите си Галадриел подарява на всекиго по нещо за спомен. За Гимли тя не е подготвила дар, а направо му задава въпрос: какво би желало джудже от елфите . Съвсем нетипично за не особено красноречивия си род, Гимли заявява, че не му е нужно нищо повече от това, че я е видял и че е чул любезните й слова. На това реакцията на Галадриел е да възхвали изискаността на госта си и отново да настои, че не бива точно той от всички, дошли при нея, да тръгва без дар. Тогава Гимли назовава (не поисква, а именно смирено назовава по текста на романа) един-единствен косъм от блестящите златни коси на владетелката. Това е изумителна дързост. Такъв дар се прави между лица в доста по-недистанцирано положение. А и хилядолетия преди събитията от романа, в епохата на “Силмарилион” един от най-блестящите сънародници на владетелката е поискал същия безценен дар и е получил отказ. Съпругът на Галадриел, който присъства на мястото, се вглежда с удивление в джуджето, но не реагира. Последвалите действия на самата владетелка може би донякъде обясняват неговото въздържание. Тя първо казва, че молбата е едновременно дръзка (и тя е), но и любезна (Гимли всъщност не моли, той назовава и то едва след като е изрично накаран да пожелае нещо; освен това всъщност не изрича нищо обидно или позорно в духа на куртоазните норми на поведение). След това владетелката действително разпуска една от плитките си, отрязва три дълги златни косъма и ги подава на джуджето с благословия. То отвръща на тази щедрост с обещание да ги вложи в кристал (джуджетата са майстори и на скъпоценни украшения) като залог за доброжелателство между двата народа. Така действията на двамата придобиват освен емоционално и определено политическо значение, а честта им по никакъв начин не е накърнена. В Средните векове куртоазното ухажване на високопоставена дама също може да има определено политическо значение, доколкото васалите на даден сеньор не биха изменили на съпругата му. Тук вече опираме във въпроса за сексуалните измерения на подобно поведение. У Толкин за сексуалност на героите трудно може да се говори. Привличането помежду им не е обяснено или дори загатнато по друг начин освен чрез чиста емоционалност. Само в най-старите варианти на легендата за Лутиен тя танцува гола пред Моргот (облечена единствено в косата си, която, както беше споменато, може да бъде непроницаемо покривало), но в публикувания вариант на “Силмарилион” и във “Властелина...” подобни подробности са спестени на читателя вероятно заради все по-засилващия се консерватизъм на автора. Само на още две места в текста може да се открие намек за сексуалност – когато вълшебникът Гандалф обвинява кралския съветник Грима, че следи “стъпките на жената, която желае”, именно принцеса Еовин, а братът на принцесата заплашва Грима, че би го заклал за това и още веднъж, в Приложенията, където се споменава, че майката на Арвен е била в плен на безобразните орки, където е претърпяла “рани и мъчения”, които нейните синове не могат да забравят и заради които е загубила всяка радост. В легендата за Турин от “Силмарилион” също се говори за (неволно) кръвосмешение между брат и сестра като самата дума никъде не се споменава в пряк текст. В наръчниците по любовно изкуство (версии на Овидий) на провансалските и френските трубадури и трувери могат да се открият препоръки както за “чиста” любов, така и за отношения, включващи една или друга “позволена” нежност или просто допускащи, че любовта винаги води до прелюбодеяние. При куртоазната любов у провансалци и французи ухажването почти изключително е спрямо вече омъжена жена, а не спрямо девойка и съществува схващането, че “няма любов в брака”. Толкин, разбира се, не приема и не представя подобна менталност в творбите си. Неговите герои се държат по-скоро като Жофроа Рюдел (влюбен, както казахме, отдалеч), а не като, да речем, Сервери дьо Жирон (ХІІІ в.), който в своята “Попътна песен” приканва любимата си да пренебрегва своя съпруг и да покани поета в леглото си.

Когато отпътува от Лориен, Гимли плаче за онова, което е намерил, само за да го изгуби толкова скоро. Тази негова благородна скръб кара елфа Леголас да се сближи с Гимли, така че в края на романа двамата вече са неразделни приятели – своего рода Лаурел и Харди на Средната земя. Скръбта по любимата на раздяла е общо място в много от произведенията на провансалските трубадури. Когато по-късно Гимли научава, че владетелката е пратила устни послания до своите някогашни гости, той настоява да чуе думите, предназначени за него на всяка цена – дори да му вещаят смърт. Когато посланието се оказва далеч по-безобидно (и неизменно любезно), Гимли изпада във възторг. Когато пък на два пъти чува прибързани думи за Галадриел като опасна магьосница, той реагира агресивно. Рицарското задължение да се брани честта и името на любимата дама е съвсем естествено за Носителя на къдрицата (както ласкателно го нарича самата владетелка). Всъщност Гимли кани на дуел роханския принц Еомер (по-късно крал) и Еомер се шегува, че явно ще трябва да се учи да “възхвалявам една прекрасна дама под любящите удари на джуджешка секира”. При по-късна среща между двамата, Гимли прощава неволното “оскърбление” на Еомер, когато научава, че и той самият е попаднал под очарованието на Арвен. Впрочем Арвен освен внучка на Галадриел към този момент в действието вече е и кралица на Гондор, съпруга на Арагорн. Доколкото Рохан е в нещо като федеративни отношения с Гондор (в духа на отношенията между късната Римска империя и варварските федератски народи), то Арвен несъмнено е по-високопоставена от Еомер, така че той отново се вписва в традицията на преклонение пред знатна дама, при това, в случая, съпруга на владетеля-суверен, какъвто е Арагорн спрямо Рохан. Любопитно в случая е, че Еомер, възхитен от хубостта на своята – можем ли да го кажем – сеньора, на свой ред взима за жена гондорска благородничка, която му е равна по ранг.

Нещо подобно се случва с още двама от героите на “Властелина...” Еовин , принцеса на Рохан, се влюбва в Арагорн още преди той да стане крал. Когато разбира, че той не може да отвърне на чувствата й, тя пожелава да загине на бойното поле, предрешва се като мъж и заминава с конниците на война. Жената-воин е стар мотив в германската литература, която Толкин познава професионално. Валкюриите на Один или Брунхилда, несломимата исландската принцеса от “Песен за нибелунгите” са само примери в това богатство от образи. Самата Еовин е наречена в текста на романа “Дивата дева-воин от севера”. Но от воин тя се превръща отново в жена, когато, след битката, се озовава в един и същи дом с последния гондорски Наместник – Фарамир. А като персонаж в романа тя има реплика, която я поставя в по-"земно" и по-"модерно" положение спрямо героини като Арвен. Когато Арагорн настоява, че тя трябва да остане в безопасност и да управлява народа в отсъствието на чичо си, Еовин недоволно и рязко отвръща: "Всичките ти слова казват само едно: жена си и мястото ти е в къщата!"

Като жена, както е типично за Толкиновото творчество, Еовин всъщност избира. Тя избира Арагорн и при невъзможността да изиграе за него ролята на омайващата дама (тя е много по-млада от него, а и той е от по-благороден род от нейния, което в понятията на куртоазията прави връзката им невъзможна; да не говорим за обвързаността му с Арвен като негова дама), избира смъртта. Когато и този избор й е отнет, защото тя оцелява в битката, Еовин се намира в пълно равновесие. Тя не притежава нищо. Нейният стар сродник и крал е мъртъв. Брат й, който вече е крал, е далеч с конницата. Мъжът, когото е смятала, че обича – също. И двамата могат всеки миг да загинат. Собствената й смърт обаче, която тя е потърсила доброволно, я е отминала. Пред Еовин, във вакуума на нейното положение, се изправя нова възможност за избор. Фарамир й предлага себе си. Двамата са относително равнопоставени. Загубили са близки. Тя е от кралско семейство, а той – от династия без титла, но с несъмнено по-древен произход. Думите на Фарамир към Еовин са, от една страна, несъмнено куртоазни в духа на почит към високопоставената дама (“Дори да бе блажена кралица на Гондор, пак щях да те обичам”), а от друга – просто думите на мъж към жена, без условности (“Не ме ли обичаш или просто не искаш?”).

Доколкото Толкин изповядва творческото кредо за eucatastrophe , сиреч за щастлива развръзка, достигната след перипетии, изборът на Еовин е предопределен. Тя избира Фарамир, става негова жена и получава благословията на Арагорн за този съюз. Така около трона на Арагорн и Арвен се събират влюбените в кралицата васали – Еомер, който взима за жена дъщерята на амротския принц (но вече е заявил, че смята Арвен за най-красивата дама в двора) и Наместникът Фарамир, чиято съпруга е Еовин, а нея той би обичал, дори ако тя “бе блажена кралица на Гондор”. Картината напомня двора на мъдрия и победоносен крал Артур (по “Рицаря на каруцата” на Кретиен дьо Троа или по “Смъртта на Артур” от Томас Малори) с неговото благодатно царуване и с Ланселот, най-верния рицар, влюбен в Гуиневир. Разликата е там, че любовта у Толкин не води до престъпления от страст – прелюбодеяние или раздор. Героите на Толкин се владеят до съвършенство и са куртоазни до нереалност. Те, в крайна сметка, са приказни и митични герои, точно както и персонажите от средновековните рицарски романи. Затова Фарамир може да каже своите думи, а Гимли да ухажва Галадриел с любезни слова пред съпруга й.

------
Добавки

- (1.) Тези думи може би отговарят отчасти на любимия за феновете въпрос кои са Том и Златоронка . Кой е Том и какво е мястото му в Средната земя, придполагам, ще остане загадка (което е прекрасно), но Златоронка вероятно е от елфически произход. Фродо е наречен "Приятел на елфите" още при срещата си с Гилдор в Горски край. Това явно е нещо като почетна титла, давана на избрани смъртни. Златоронка с радост разпознава Фродо като такъв Приятел, тоест за нея това му качество има определено значение. За мен това е аргумент в полза на елфическия й произход. Освен това тя в пряк текст е разточително описана като "прекрасна млада елфическа принцеса в премяна от живи цветя" в очите на уморените и разтревожени хобити. Това, че Златоронка е наречена "Щерка на Реката" може би означава, че тя е дъщеря на горската река Върбоструйка, което с оглед на Толкиновата митология вероятно я прави дъщеря на Маяр от народа на водния бог Улмо, заселил се конкретно в тази река. Това не пречи другият й родител да е елф, какъвто е случаят, например, с Лутиен. Разбира се, Толкин невинаги оставя достатъчно следи за проследяването на един или друг интересен детайл в книгите си и точно случаят с Том и Златоронка е такъв. Самият Стопанин Том по всяка вероятност е "пришит" на късен етап към Средната земя.

- (2.) В текста съм пропуснал да отбележа песента на Дървобрад пред Мери и Пипин в ентическия дом. Това е елфическа песен, в която се сменят гласовете (и текстовете) на ент и ентруга, в която всеки неуспешно приканва другия да напусне своята страна, за да дойде при любимия напролет, през лятото или наесен. Песента завършва с обща строфа, в която ентът и ентругата заедно пеят как в мрака и отчаянието на зимата ще бъдат заедно. Текстът е съставен в изключителна прилика с класическите любовни тенсони на провансалските трубадури. Тенсоната е полушеговит любовен спор между трубадур и неговата дама от редуващи се строфи на единия и другия, в който обикновено дамата обвинява поета в грубост или той нея - в жестокост. Последната строфа обикновено завършва с помирение или шеговита поука.

- (3.) Тери Пратчет с блестяща ирония довежда тежката сериозност на джуджетата до абсурд, карайки ги да пеят безконечно: "Злато, злато, злато...", заради епигонството на не един и двама други автори спрямо Толкиновия образ.

- На много места в текста твърдя, че у Толкин жената е тази, която прави избор. Пример за "слаба" жена може би е само лориенската девойка Нимродел , баладата за която Леголас изпява пред Задругата в покрайнините на Лориен. Нейната "слабост" обаче може би се състои само в това, че тя напуска покрайнините на родната си гора, за да се засели на по-безопасно място. Всъщност Нимродел предприема дълго и рисковано пътешествие от Лориен към Дол Амрот в Гондор, откъдето трябва да замине с любимия си Амрот (първоначално крал на Лориен преди идването на Галадриел, която поема властта, но не и титлата) към отвъдморското царство. Амрот, който е принуден от другарите си да се качи на последния кораб, който напуска пристанището тъкмо преди началото на лошия сезон, вижда закъснялата Нимродел на брега и се хвърля във водата, за да се върне при нея, но, разбира се, драматично се удавя. Самата Нимродел или (по-вероятно) някоя от нейните елфически спътнички става съпруга на местен простосмъртен (sic!) и поставя началото на династията на принцовете на Дол Амрот (още веднъж безсмъртна жена и смъртен мъж основават владетелски род, както в легендата за феята Мелюзина и в толкова други европейски митове. И още веднъж високопоставена жена оказва благоволение на нископоставен мъж като в провансалската лирика).

Tue Jan 31, 2017 4:29 am Re: Сагата БНР и музикалните права като цяло Tue Jan 31, 2017 4:29 am Re: Сагата БНР и музикалните права като цяло
Не ща да съм адвокатката на Мюзикаутор! Това е по-зле от защита на убиец, щото убиецът има живот за... спасяване.
Та. Мюзикаутор от началото на годината били пратили над сто писма до еди-коя си комисия, че по БНР били чули музика с неуредени права. Б. мизерниците значи!!! И ако на БНР им се наложела глоба за всяко просвирване, сумата щяла да възлиза на колкото плащали (на) МА за цяла година?!?!

БНР Е НАЙ-ВЕЛИКОТО РАДИО НА СВЕТА!!! Заявявам категорично и нефанатизирано! Защото БНР доказва, че човек е способен на чудеса. И не само един човек ;)
Ето доказателството:
http://bnr.bg/sofia/post/100788620/kiit-djaret-sviri-bah-diter-ilg-betoven-piesi-ot-kompilaciata-sagata-na-v-disc

В Слънчев джаз+ на 29 януари:
Кийт Джарет свири Бах, Дитер Илг – Бетовен, композиции от компилацията "Сагата на V-disc"
Автор: Людмил Фотев

Началото е с три парчета на автори, напуснали ни преди повече от 70 години и включени в компилацията "Сагата на V-disc" (плочите за американските войници зад граница). Не е излишно да напомним, че това е единственото място, където могат да се изявяват американските джазмени по време на една друга сага – битката между дружество на музикантите и издателите, лишила радиоразпространителите от нова музика (записана след 1 август 1942).

Кризата е непряко следствие на големия разрив между дотогавашния монополист в авторските права в САЩ ASCAP с радиомрежите след искането за петкратно увеличение на таксите на последните.
Завършекът е със създаването на алтернативното дружество BMI и съответното им намаляване впоследствие, но за големия печеливш – Глен Милър, в следващото предаване.
Бах за някои е първият истински джазмен заради импровизационната свобода, която струи от произведенията му. Добре темперираното пиано под пръстите на Кийт Джарет е само едно от доказателствата. След него немският басист Дитер Илг ни дава израз на своето виждане за Бетовен – също позволяващ максимална импровизационна свобода. Сати също е обект на възхита от страна на джазмени от цял свят – от перуанците Чича либре, през последния проект на Мичел Камило и Томатито до втората част на Маре нострум на Паоло Фрезу.

Финалът на Слънчевия джаз+ също е с любимия ни сардински тромпетист като гост на Нюен Ли и разходката из Виетнам с традиционни композиции в компанията също на японската майсторка на кото Миеко Миязаки и индийския таблист Прабху Едюар. Албумът на Нюен "Ха Ной дуо" с Ньо Хон Куан е със специално разрешение за излъчване от БНР заедно с другата авторска музика на френско-виетнамския композитор и китарист.

Още – в кураторските плейлисти в интернет платформата на БНР – Радио Бинар, в рубриката подкаст/джаз+.

Нощта е млада!

Приятно слушане.

Sun Sep 11, 2011 9:34 am Re: Помагало Sun Sep 11, 2011 9:34 am Re: Помагало
Специално за пълния член пълното (и просто ) правило е:

Ако може да заместите членуваната дума/фраза с „него“ – пише се кратък член.

Иначе е с пълен.

Това ще ви помогне и в случаи като „Той целият се изпоти. Подуших го, целия.“, за които горните дългореки обяснения нищичко не казват.

Mon Jul 17, 2017 2:01 am Re: Аниме-й! Mon Jul 17, 2017 2:01 am Re: Аниме-й!
Принципно съм доста слабо запознат с аниме културата, тъй като отскоро съм наясно със съществуването й и съм имал само скромен досег с огромния океан от заглавия.
Обаче бих искал да споделя по-долното с вас.

Kobayashi-san Chi no Meidoragon (Miss Kobayashi's Dragon Maid)

Уикипедия линк
TV Tropes линк
AniDB линк

Мнението ми за това аниме вече не е меродавно. Тъй като в моят личен живот то вече е със статут на Свещен Граал, нямам право да говоря, тъй като оценката ми е невъзможно да е с каквато и да е степен на обективност. Оставям линковете тук за posterity и за онези люде, които искат да видят нещо, което ме докоснало на ултра-безкрайно равнище.

Толкоз.

На пръв поглед заглавието прилича на типичен yuri романс м/у нормална мацка и monster girl от клиширан фентъзи свят, цялото рамкирано в делнична slice-of-life драма, поръсено с обилна доза fanservice . Няма да се лъжем, то е и такова. За 13 епизода обаче, този първи (горещо се надявам и на други!) сезон разкрива интересни персонажи, създава превъзходна химия между тях и демонстрира завидно философски разсъждения на фона на иначе невинни моменти. Както и в други светли примери в аниме жанра, тук нещата също постепенно отиват от смешни към драматични, но cerebus syndrome -ът е изключително плавен и изпипан, за разлика от култови заглавия като Trigun и Cowboy Bebop. От своя страна, развитието на самите персонажи е на бая фино ниво, но разликите от това какви започват в началото и какви биват в края, са осезаеми. (С изключение на comic relief ролите) Вярно, cast-ът е камерен като състав, но това не мисля, че омаловажава постигнатото от сценария. А колкото до самата история - ами, клише е, но е клише done right - въпреки че е до болка познатo, въздейства .

След като изгледах анимето, седнах и го пуснах отново отначало . А това за последен път ми се случи с анимацията "Железният гигант" - преди 17(!) години. 'Nuff said 'bout personal experience.

А щом нещо такова може да ми случи благодарение на Miss Kobayashi's Dragon Maid ... както се казва в един друг пост в тоя форум, 'sgotta be good.

Ще чакам нов сезон както фанатичен Валв фен чака Half Life 3. [/s]

И още нещо, това аниме е единственият сериал, на който гледам интрото и аутрото винаги до края . На всеки друг сериал, независимо колко гениален, независимо колко мега-епичен, щом минат три-четири епизода макс, почвам да скипвам. Тук седя и гледам като омаьосан. Или тая в себе си неподозирана изродщина, или има нещо beyond kawaii в intro/outro комбото.

ЕДИТ: Е, добре де, The Little Brave Toaster също беше insta-rewind, обаче съм го гледал (за пръв път) в същия възрастов период, така че не чупи прецедента....

ЕДИТ 2: Гледах за трети път. Това аниме вече официално е едно от най-любимите ми неща в живота.
Сигурно ще го гледам още N на брой пъти в близко бъдеще, преди да му се наситя.

ЕДИТ 3: Гледах Dragon Maid и с брат ми, който също много хареса анимето - тоест има още една препоръка! :)

Ех, ще гледам сега отнякъде да си набавя преведената манга... а ако успея да се уредя с Blu-Ray-овете на анимето, направо ще е супер. [/s]

Tue Feb 14, 2012 10:51 am Re: Модална теория на повествованието Tue Feb 14, 2012 10:51 am Re: Модална теория на повествованието
Ами, както казах, "правилната" пропорция се мени - сиреч, това, което ни се струва "правилно", във всеки момент е различно. То си е в равни дози data processing и интуиция четенето.

Непропорционалното влияние на емоциите ни биха били negative trigger-ите, за които си говорил. Или някакви positive trigger-и. Неща, които със самото си наличие ни карат да игнорираме голяма част от текста и да се фокусираме прекомерно на наличните в него наши pet likes/dislikes. Което аз поне го виждам като проблем, щото идеята на литературата уж е да ни кара да предефинираме себе си, да ни кара да се замислим именно за тези свои си импулсивни емоционални или интелектуални реакции на неща от света, да се питаме защо реагираме така, трябва ли, струва ли си и т.н.