Приятели (:

Следващото ни издание е колективната повест в стихове „Хроники на глухарчетата“ на клуб „Светлини сред сенките“:

Хрониките на Глухарчетата - предна корица

Искате ли да надникнете в главите на тийнейджърите? Да проверите от първа ръка какво си мислят те за своите родители, учители, приятели? Дали са самотни и неразбрани, дали са жертва на насилие в училище, или намират сили да се справят с „феймъсите” и „важняците” – или пък просто са се събрали, за да споделят с вас своите притеснения и копнежи под формата на задружна история?

Може би ще ви е интересно и това как самите хлапета приемат дистанционното обучение. Как се справят с пандемията и дали всичко това ги променя към добро или ги прави лениви и безотговорни… А може би всички заедно, автори и читатели, ще научим нещо важно от тази книга.

Може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате:

  • хартиени бройки от повестта и колко – така ще преценим хартиения тираж;
  • да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че книгата заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме още откъси от повестта.

~ Следващият откъс ще ви покаже как ежедневните тревоги често преобладават над световните, но вътрешната свобода, която и нашата героиня носи в себе си, помага да се справиш с всичко:

– Коронавирус! – някой каза,
в Китай от седмици върлувал,
бил опасен и заразен…
– Но защо да ни вълнува?
Няма никаква гаранция,
че ще стигне до България!
– Яна, грипната ваканция,
от нашия си вирус, стария,
се очертава февруари –
Бобо беше гръмогласен.
– Оле, как ме изпревари!
Грипът уж не е опасен,
уж не идва по команда,
а почивката се знае
(даже в скромната ни банда)
точно всеки път кога е –
каза Миро и зарови
пръсти в буйната си грива.
– Май за плановете нови
идва време и не бива
да изпускаме момента –
Яна хитро запремижа. –
Ето маршмелоу – мента!
Идеите са моя грижа. –
Тя подаде им пакета,
Бобо грабна го ухилен,
Тони се посмръщи леко,
Миро пък като ужилен
дръпна се по-надалеко.
– Мразя мента, престанете!
– Ментата не е за всеки,
ама вижте, погледнете!
Жаби, гущери, зверчета…
– Стига, Бобо! – каза Тони. –
Я вземете се стегнете!
Оставете ги бонбоните!
Имаме проблем ужасен,
контролното по математика.
– Тук и аз съм с теб съгласен,
май че пак ще си изпатите,
Яна, Бобо, че не учихте…
– Да, забравихме, така е.
С конското дали приключихте?
Знам дилемата каква е –
двойките за да поправя,
трябват няколко шестици…
– Повече недей забравя!
Все пак сме и ученици –
каза Тони недоволен,
но Яна сякаш се отнесе,
погледът ѝ див и волен
към свободата се понесе.

~ Малък откъс, който ни напомня за истинските ценности – стремеж към нещо по-добро, по-висше…

Междусрочната ваканция,
която беше само ден,
стана грипна и с гаранция,
така светът е подреден,
да продължи поне дузина
дни на свобода и радост.
А грипът от Китай премина
в Италия. – Това е гадост! –
разпален Бобо обяви.
– Китайците изяли нещо,
май прилеп, тъпо е, нали?
– Не се пали така горещо!
Далечни, чужди са беди –
подхвърли Тони и добави:
– Класната ме убеди
с Яна дуо да направим,
да учим всеки ден задачи.
– Това е вярно – кимна Яна. –
– По всичко „шест“ и „пет“ съм значи,
една развалка ми остана –
по математика съм „тройка“.
– Да зубриш извънредно, плачааа! –
извика Бобо. – Нямам двойки.
Умни сме и ще се справим –
Миро проблема не подмина.
– Това не бива да забравяме!
Отличникът е уважаван
от възрастните, обществото…
Важно е и заслужаваме
да вземем всичко от живота.

~ Нещата не винаги се развиват така, както ни се иска, но винаги можем да намерим нещо положително и цветно във всяка ситуация:

Ваканцията мина бързо,
поучиха и поиграха.
Хлапетата като отвързани
по улиците често бяха.
Но не щеш ли „карантина“
съобщиха и повториха,
а вирусът не ги подмина
и границите се затвориха.
„Извънредно положение! –
написа Бобо пръв във чата. –
Огладнях от възхищение,
нали е истина позната,
че огладняваш, щом щастлив си?!
Ваканцията продължава.“
„Радвай се, че още жив си! –
написа Тони. – Тежко става
положението наше.“
„Успокойте се, момчета,
забъркаха ни в тази каша,
но е за цялата планета
и лесно ще се оправдаем,
задачите че не разбираме,
че за училище нехаем
и времето си с чат убиваме.
„Да не излизат!“ – генералът
нареди и ще се спазва.
Надявам се, че сте разбрали,
че после да се не наказваме“ –
написа Миро и усмивки
цял ред във групата изпрати.
– Тук ще си правим и „забивки“,
живи интернет пирати
ще станем и ще оцелеем –
доволно Бобо се изказа.
– И без „забивки“ се живее! –
Яна видео показа
с новата си пъстра маска
на цветя и пеперуди.
– Що не се напъхаш в каска? –
Бобо ѝ смя се и чуди.
– Разговори, моля, стига! –
каза Миро много строго.
– Хайде, да играем „Лига“!
Аз да ви науча мога.

~ Щом сме заедно, ще се справим с всичко в реалния и въображаемия свят:

И се втурнаха в играта,
а макар и виртуално,
територия позната
бе тя за тях. – О, гениално!
Ще играем, ще си чатим –
каза Яна – бе открила
чата в „Лигата“.
– Ще питаш,
ако не вдигаш лесно „скила“! –
Миро в играта ги въвлече,
хвана се да ги научи. –
С мен ще стигнете далече,
здрав отбор ще се получи.
И навлязоха в играта,
ваканцията продължаваше.
Всеки гледаше си „стата“,
Яна леко изоставаше.
– Хайде, кулата да вземем!
– Не, дракона или барона!
– Рано е, не им е време! –
крещеше всеки в микрофона.
Родителите им работеха,
а училището спеше,
май за първи път в живота им
злото в тяхна полза беше.
Наричаха го „карантина“,
но извънредно положение
бе то и в полза на мнозина,
спасили се от задължения.
Децата „цъкаха“ си „Лига“,
родителите само „Стига“
повтаряха или „Учете!“.
– Загива нашата планета,
но осъзнават ли се те? –
Бобо нагъваше кюфте
и мърмореше под нос.
– Два часът е, аз съм бос,
рошав съм и по пижама,
за майка ми това е драма.

~ Можем да се поучим от гледната точка на децата, които намират начин да са весели и да играят във всяка ситуация. Маските за тях са нещо забавно, а не повод за тревоги и страх:

Коронавирусът превзе
големите ни градове.
В коронавирусната криза
без маска никой не излиза.
А младежите, децата
пак намериха играта –
маски с всяка щуротия,
що им хрумна да открият,
си поръчаха веднага.
– Готина е, но ми стяга –
каза Бобо и показа.
– Вейдър пази от зараза!
Маска филмова си имам,
ще я нося даже зиме
вместо шал, така да знаете –
покрай мене ще си траете.