choveshkata.net

Wed Jun 19, 2019 1:06 am Re: The Celestial Way (...) Wed Jun 19, 2019 1:06 am Re: The Celestial Way (...)
So, it seems the problem with making inroads with Part IV isn't exactly writer's fatigue - it more like writer's blindness.

I mean, I know the macro-structure of Part IV, but actually... that's about it. I know stuff like "now This is supposed to happen, then This, then That, and after That, follows This and That", but the details of how those things happen or the logical environment which surrounds their emergence have... well, I haven't really thought about them. I had left them all this time under section "This is the ending, don't bother thinking about it now", because I've been so engrossed in making sure everything in the middle worked right, because there were many interlinked elements at play there, while the ending is pretty linear plot-wise, like Stuff>Stuff>More Stuff>Twist>Major Stuff>Finale>Epilogue. And so, this deceptively simple narrative structure made me neglect it... until now.

Because, frankly, there were times I didn't think I'd make it so far. Going back through this topic is proof enough for how close I was several times to calling the whole project off. Yet now, I forge on, but keeping with strict daily quotas is much different when one has to simultaneously work out plot details in comparison to just pounding out an outline into readable form.

My notes certainly are making a run for their money right now. I don't know if I'm much of on outliner in my blood, but if I haven't applied the Snowflake in the early stages of this project, I'd be in major trouble now. So thank God for that.

However, my work quota is now in over 10% deficit, which makes me kinda stressed.

Thu Oct 05, 2023 1:35 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Oct 05, 2023 1:35 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Тъй, за пореден път "преборихме" бате Сандо. Вчера приключих трилогията "Мъглороден".

Останах със смесени чувства.

Първото, което моментално се набива на очи е, че Сандерсън явно не обича/не може/мързи го да прави детайлни описания на локации. В "Елантрис" имахме титулярният град, който беше покрит от горе до долу в лигава черна тиня; в "Мъглороден" пък всичко беше удавено в черна пепел. То не беше изцапани фасади с пепеп, омазани дрехи и хора с пепел, затрупан ландшафт от пепел, растения заровени в пепел, пепел, пепел, пепел... You see the pattern? Архитектурата пък буквално се състоеше от четири вида постен материал - камък, дърво, гол метал и витражи*. Също като в "Елантрис", където всичко е направено с една и съща безлична, бездетайлна литосферна облицовка и някоя и друга гниеща дъска.

Ами, скучно е. И втръсващо, особено след три книги. Вярно, светът се води постапокалиптичен, за което му давам -- barely -- free pass. Обаче това прави въздействието на реално апокалиптичният финал доста по-слабо; ако Сандерсън се беше поне опитал да вложи малко повече визуално въображение, последните двеста страници с гигантските лавини от пепел, погребващи цялата земя и черното като пъкъл небе с адските зарева на червеното слънце и изригващите вулкани щеше да е доста по-... зрелищна картина. В моя случай обаче беше merely сюрреалистична, в редките моменти когато спирах да се замисля над текста.
*(това поне е хубав контрапункт на останалите три, макар че прави контраста още по-ярък и набиващ се на очи)

Ако следащата книга, която хвана -- която и да е -- има визуалност, която разчита на два-три главни дескриптора за цялостния пейзаж на повествованието си, обявявам бате Сандо за one trick pony. И ще разбера недолюбващите го читатели на тема проза.

Но стига съм ръфал декорите . (Или липсата на такива.) Нека коментирам другите аспекти на трилогията.

Персонажите до края ми бяха... някак си вяли. Не мога да преценя точно защо; всичките получиха своят шанс под прожекторите, макар че някои останаха втора цигулка до края (Ham, чиято гледна точка така и не бе описана). Някои имаха черти и обстоятелства, които бяха описани само на хартия (отново Ham, чието семейство стоеше само за цвят и не беше "използвано" наративно изобщо; или Clubs, за когото разбираме, че е бивш военен командир едва когато беше удобно на сюжета). И така нататък.

Продължавам да смятам, че второстепенните персонажи в "Елантрис" бяха по-живи и интересни, отколкото техните аналози в "Мъглороден". Може би защото не трябваше да чета за тях в продължение на хиляди страници. Ако бях чел за един Kiin, например, три книги поред как готви, бива добър баща и същевременно е бил някога най-страшния пират на света, сигурно щеше да ми доскучее доста бързо. За контрапункт, нá един Breeze: три книги чета как манипулира хората, макар и не с лошо чувство, какъв мързел е и е вечно оплакващо се конте, който обаче има Истинско сърце(tm). Ами... скука?

Главните герои - и те не ми допаднаха. Vin и (по-късно) Elend бяха окей, ама Raoden и Sarene ми бяха далеч по-интересни, с далеч по-оригинална динамика.** Разбирам, вторите са по-възрастни и улегнали като характери, ама аз затова и не чета YA литература - щото, let's face it, изтрещели хормонално тинейджъри ще спасят света в реална ситуация точно никога. Какво, това било ескейпизъм за irl тийновете ли? Е, значи аз съм някакъв outlier, щом се кефех на Джак Ричър, Майк Търкот и кака Лара още като хлапе...
**А това как Сандерсън ми пробута Kelsier като протагонист и после ме bait&switch-на... разсърдих му се малко. :evil: Имам soft spot за способни, справедливо-сурови и прилично отмъстителни персонажи. Фен съм на Джак Ричър, remember?

А бе, изобщо, протагонисти на под 25 години не ми пробутвайте. Пряко сили поне да са на 20. По-млади от това - и още са кухи лейки.
Говорим ако ще спасят света или вършат някакви подобно отговорни дела. Ако ще колят и бесят без много мисъл като Raz в The Wings of War - тогава е fine, даже реалистично.

Сюжетно. Сюжетно... Първата книга беше готина откъм темпо, story beats и напрежение. Истинската самоличност на Lord Ruler-а ме изненада и беше добър обрат. Изобщо, като заговорихме за обрати - трилогията като цяло беше много добре изпълнена в това отношение и имаше препратки, които още в първата книга намекват за неща, които се случват в края на третата. Браво на бате Сандо, тука си е написал домашното за шест плюс.

Втората книга беше най-смотаната и определено си личеше, че страда от синдрома на the sagging middle. Освен това в нея Сандерсън изсипва твърде много разкрития в последните 50-100 страници, както в "Елантрис" и това прави темпото небалансирано. Четох тази част с досада през по-голямото време. Особено angst-ванията на Vin и Elend. (Аман от тийнове!)

Последната част от трилогията. Хм. Мнооого мрачна. Подобаващо тежка, предвид сюжетната арка и обстоятелствата, ама до последно си мислех, че бате Сандо ще обърне палачинката и е-хей сега всичко ще стане наред! Да, ама не баш. Така де, палачинката бе обърната... ама в съвсем, съвсем последния момент. Даже една идея след това. И то по начин, по който не очаквах.

К'ъв беше тоя финал тип OBAN Star Racers, бе!! И то със Sazed of all people! Хем се смях, хем се пулех, хем...
...ми беше гадно, защото всички измряха. С тъпи (и нелогични? нетипични?) изключения. Факт, три (само три!) реплики в епилога намекват, че всички намират мир в отвъдното... ама баси.

Така де, краят беше позитивен. Ама доооооста по-горчив, отколкото в "Елантрис". И малко претупан. Аз лично нямаше да откажа още пет-десет страници към епилога, особено след три книги с тонове сухи описания на едни и същи места по един и същ начин.

Финалът също така ми напомни за края на филма The Postman с Кевин Костнър. Помня навремето когато го гледах (нейде като юноша - смейте се вий!) как бях изумен, защото накрая обществото се възстанови . И до ден-днешен това ми беше единственият пример за "надмогнат постапокалипсис". Е, "Мъглороден" сега е вторият такъв пример, макар и с някои уговорки.

***

Айде, достатъчно символи изписах. Време за изводи.

Сравнявам "Мъглороден" с "Елантрис" непрекъснато, защото имат много общи черти. И двете са положителни истории, където добродетелите успяват да поправят всякакви вреди - и вътрешни, и въшни. (Като при това го правят на косъм разстояние.) И двете имат широк размах в мащаба на залозите си. В "Елантрис" принц и принцеса спасяват цяло кралство и няколко общества; в "Мъглороден" принц и chosen one-ка спасяват целия свят. И в двете истории истинското зло е далече и не е баш зло, а по-скоро неумолима сила, отчуждена от непосредствените събития и действаща чрез подставени лица.

Тоест, и двете заглавия имат много общо помежду си.

Макар да оценявам стойността на "Мъглороден", не мисля, че някога втори път ще прочета поредицата. От друга страна, "Елантрис" си представям един ден, че може да я посетя отново като comfort read. Едно на ръка, самостоятелно заглавие е, а не doorstopper трилогия; две, че действащите лица там повече ми харесват; и три, че главният антагонист накрая умира като герой и епилогът е посветен на него по начин, който звучи вдъхновяващо.

Докато "Мъгороден" просто свършва с думите "Е, сега всичко ще бъде наред", изречени от устата на поредното хлапе под 25. И толкоз.


ПП. Магическата система в "Елантрис" ми харесва повече. Струва ми се по-мистична и "истински" магична. Но това вече е лично предпочитание.

Sun Dec 01, 2013 12:37 pm Re: Инструменти за създаване на интерактивни истории Sun Dec 01, 2013 12:37 pm Re: Инструменти за създаване на интерактивни истории
http://www.yworks.com/en/products_yed_about.html

yEd Graph Editor

yEd is a powerful desktop application that can be used to quickly and effectively generate high-quality diagrams. Create diagrams manually, or import your external data for analysis. Our automatic layout algorithms arrange even large data sets with just the press of a button.

Аз лично го ползвам, за да си правя схеми за книги-игри :)

http://www.yworks.com/en/products_yed_about.html

Fri Aug 02, 2019 10:16 pm Re: Интерактивна литература: инструменти и образци Fri Aug 02, 2019 10:16 pm Re: Интерактивна литература: инструменти и образци
Из размислите на The Digital Antiquarian за Portal (1986) (дефиниран от създателите си като computer novel):

In a Baffler article from 2012, David Graeber, in the process of trying to figure out whatever happened to the flying cars and hotels in space that science fiction once promised us, notes how our most transformative inventions of recent years, the microprocessor and the Internet, are largely used to simulate new realities rather than to create them. Those matinee audiences who watched Buck Rogers serials in packed theaters back in the 1930s wouldn’t be as impressed as we might like to think by a modern film like, say, Interstellar because they thought we’d be out there actually exploring interstellar space by now, not just making ever more elaborate movies about it.

(...) Whether you claim the failures of more recent science-fictional prognosticators not named William Gibson to be the result of a grand failure of societal ambition and imagination, as Graeber does, or simply a result of a whole pile of technological problems that have proved to be exponentially more difficult than first anticipated, it does sometimes feel to me like we’ve blundered into a postmodern cul-de-sac of the virtualized hyperreal from which we don’t quite know how to escape as we otherwise just continue to go round and round in circles on this crowded little rock of ours. The restlessness or, if you like, malaise that this engenders is becoming more and more a part of the artistic conversation — appropriately, because one of the things art should do is reflect and contemplate the times in which it was created. See, for example, Spike Jonze’s brilliant film Her , which so perfectly evokes the existential emptiness at the heart of our love affair with our gadgets that makes the release of a new Apple phone a major event in many people’s lives. We’ve spent so much time peering down at our screens that we’ve forgotten how to lift our eyes and look to the stars. Already many of us find virtual realities more compelling than our own — and no, the irony of my writing that on a computer-game blog is not lost to me. Portal doesn’t have quite the grace of Her , but it’s nevertheless just as remarkable in that it nails the substance of our modern dilemma almost thirty years before the fact.

Само не споделям очарованието от Her .

Fri Dec 13, 2013 7:57 am Re: Не-културни събития :) Fri Dec 13, 2013 7:57 am Re: Не-културни събития :)
Във вторник вечерта не издържах и "направих" една шишарка . Може би миналата година или по-преди направих по-активно и подарих. Далеч не е най-хубавата възможна, защото чак след това видях едно пликче зелени мъниста със "станиолена" вътрешност - точно такива, каквито трябват за ефект светещи лампички. А също и формата на самата шишарка не е най-добрата, но такива останаха.
И докато разнасям шишарката и разсъждавам каква цена да ѝ измисля, щото по куриерските критерии на ЧоБи трябва да бъде 4,50 - изморена бях, тъмно беше и се забавих. Сигурно мога да се впиша в 1 ч., т.е. 3 лв.
:shock: Все едно съм куриерствала с шишарката... Не - просто я носех да я показвам и да питам кой колко би дал за нея.
Е, питах само Емил и ме изненада с отговора - 3-4 лв. Та... ще ми помогнете, ако се изкажете. Ако ви е неудобно, не се :>
С хубавите мъниста ще направя сигурно днес посред нощите и ще сложа снимка, но до събота следобяд едва ли ще мога да видя изказване за dazzling new one.
Шишарката е малка. Повече от 3 лв. ми се струва много.

Коледничето си стои с всичките си пъпки ;) и най-голямата се готви да се отваря. До утре да издържи, че да му се зарадва някой, та и след това да си ги задържи :>

С една приятелка ще си разделим снимка от изложбата . От малките - А4. После ще си остане за нея. Пък не знам, може да предложа всеки месец да се редуваме кой ще я гледа :>
Тя искаше календар, но и двете го намираме за странен с тези ярки цветове. Предният не беше така, но пък отново бяха снимали животните прекалено умишлено жаловити. И хората охкат и ахкат колко бил невероятен и прелестен.

Винаги се подготвям с хартиени пликове за всяко цвете. Тия дни разрових шкафа с торбичките и хартиите и намерих толкова много пликчета, подходящи за чаени свещи и други дреболии, че мога да ви опаковам ушите! [/color]

Sat Aug 13, 2022 9:53 pm Re: За Филмите и Хората... Sat Aug 13, 2022 9:53 pm Re: За Филмите и Хората...
Един от по-известните ютубъри, които гледам отвреме навреме, днес е изкарал интересно видео:

The FEVER DREAM that is Bulgarian Treasure Planet...

Мимоходом споменава, че иска да направи отделно видео, посветено на българската анимация (предстои да видим дали ще си удържи на думата), което ме навежда на мисълта, че имаме потенциален breakout вектор за съвременно българско творчество на Запад. Най-малкото пичовете от проекта "Златната ябълка" може и да изкярят нещо, ако се разчуе за тях посредством онлайн видео пространството.

Sun Dec 01, 2019 9:24 pm Re: Културни събития Sun Dec 01, 2019 9:24 pm Re: Културни събития
" Хмутовете " на Ирен Леви е с намалена цена в бензиностанции "Лукойл" до 31.I.2020 г.! От 15 лв. на 11,93, което е 20%.
Взех една бройка, ако на някого му трябва, а не може да стигне до такова място. То имало и сравнително достъпно до мен в София, но не видях навреме етикета с датата, а купих на флазяне в България откъм Гърция.

Между другото, учудена съм колко интересни компактдискове има там. :? Тези магазинни части не бива да се подценяват.

http://klasikastil.com/authors_info.php?manufacturers_id=236&osCsid=bb08310cedd6c6603d2669eeec53c94b

ВАЖНО : Бензиностанцията трябвало да е голяма, за да има книги. Моята беше между Кулата и с. Чучулигово :lol:.

Sat Dec 21, 2019 6:51 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Dec 21, 2019 6:51 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Нефантастика - Докосвания.

Книжни: Ами то почти всичко на Светлинките няма значение в каква фантастична/фентъзи среда е поставено, тя е само фон за отношенията. Краси много харесва Дивна. Това ми излиза при "готин" + "деен".
Аз много харесвам Аурелион 1 и 2. 3 е по-специфичен и наблъскан с герои.
Черният куфар е забавна по своему и не е фантастична.
Кристалите е трилър. (Не искам да правя разбор на всички книги...)
"Групата от ада" е забавна.
"Невидена река" не е кой знае колко фантастична.

Електронни: more.

Sat Feb 22, 2020 11:24 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Feb 22, 2020 11:24 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
"Кради като артист" - Остин Клиън
Съветва да не се отказваме от хобитата си, затова възвръщам плетенето. Ако не друго, зимата ще ме топлят терлици. Също почвам да си водя календар и боррдови дневник. Иззвадих си 26 съвета/цитата които биха работили за мен. Също и използвах като цитат два негови съвета и изградих абзаци в историята ми Кротката около тях. Буквално на страница по нещо. Първоначално подходих скептично и бях разочарована от формата и едрия шрифт с малкото текст. Въодушевена съм.

Mon Mar 31, 2014 10:54 pm Re: За Филмите и Хората... Mon Mar 31, 2014 10:54 pm Re: За Филмите и Хората...
Amélie (2001) - сред нещата, които се появяват ярко точно навреме (това уточнение - понеже всичко си е "точно навреме") в живота ми.

Прегръщам ви с тоя филм. (-:

http://www.tubeplus.me/player/314175/Amelie/ - гледай онлайн

Tue Feb 25, 2020 10:38 pm Re: Приказка за магьосници, физици и дракон Tue Feb 25, 2020 10:38 pm Re: Приказка за магьосници, физици и дракон
В началото това с Алекс-преди и Алекс-сега за малко да ме загуби. Не мисля, че точно там бе мястото на спомените. За Балтазар, принца, когато в резюмето пишеше, че физиците ще му търсят дарба, не си го представях като бебе, а като възрастен крал на който му кефнало просто така да има дарба. Радвам се, че сгреших. Не ми омръзна да чета и е леко, приятно четиво. Авторовата реч с описанията и сравненията бяха гениални и смешни. Бих извадила доста цитати, но ще се въздържа. Само: Тия физици и най-простото нещо го преиначаваха в сложно научно и тези астрономически предсказания...не ми допаднаха. Твърде много герои с кратки роли, някои от които като онзи дето обявил война на Шефа като завзел всички други светове - също не разбрах защо бе включен. Ако има продължение и там изиграят важна роля, добре. Явно не харесвам второстепенните герои. Харесвах на змея, а глупавият принц взе че му отряза два пъти главите, па му доведе и тъщата. Даже не разбрах как стана романса на дракона и ламята, и как Алекс се ожени за Шефа - хей така "хоп" много бързо стана от нищото. Той пък вечно не разбрал се впуска да спасява хората и забърква големи каши. Симпатизирах на Кольо, сфинкса и Станка, Нора, Змея, Шефа и Влад, гарвана. Юджийн ми стана любимец, може да е напудрено конте, но при всяка негова намеса прихвах да се смея, пък и си разбира от работата като адвокат. Това трябваше да бъде хвалебствено мнение. Хареса ми книгата.

Tue Mar 17, 2020 7:25 pm Re: Културни събития Tue Mar 17, 2020 7:25 pm Re: Културни събития
На горните не знам, но на долното - задължително, да се планират всички кабелни оператори и интернет доставчици:

Moro от ТаВанА (с)ВИРтуалЕн коНцЕрт /FB&YT livestream/


20 март 2020, 19 ч.

Tue Sep 14, 2021 11:16 am Re: Културни събития Tue Sep 14, 2021 11:16 am Re: Културни събития
Интересни събития и покана от Полския институт по повод 100-годишнината от рождението на Станислав Лем

Изложба на Красимира Друмева - "Поглед от звездите" [/b]

Изложбата “Поглед от звездите” е вдъхновена от необятното творчество на полския писател, фантаст и философ Станислав Лем. Представени са 11 творби, изпълнени с дигитална техника. Авторът – Красимира Друмева пресъздава своята идея, че бъдещето вече е тук. Именно затова в процеса на създаване на картините тя използва фотографски колажи от нашата реалност, за да изобрази бъдещето, което вече е факт.

Красимира Друмева е художник, графичен дизайнер и преподавател. Работи в областта на печатната и уеб реклама, запазен знак, плакат, фотография и живопис. Преподава графичен дизайн и визуална комуникация във Великотърновския университет, ръководител на катедра „Графичен дизайн и визуални комуникации”. Автор на множество академични статии, учебни помагала и книги, предназначени за студенти и млади дизайнери. Има осем самостоятелни изложби, носител е много награди.

Изложбата продължава до 8 октомври 2021 r.

Паралелно в Полския институт (София, ул. "Веслец" 12) ще се прожектират безплатно и 3 филма по случай годината на Станислав Лем и 100-годишнината от рождението му:

14.09.2021, вторник, 19.00 ч. (след откриването на изложбата „Поглед от звездите”)
„Авторът на Соларис” – реж. Борис Ланкош, документален, (2016, 56’, български субтитри)

15.09.2021, сряда, 18.30 ч.
„Болница Преображение” – реж. Едвард Жебровски (1978, 90’, с български субтитри)

16.09.2021, четвъртък, 18.30 ч.
“Тестът на пилота Пиркс” – реж. Марек Пестрак (1978, 95’, с български субтитри)

Допълнение: статия за Станислав Лем в бр. 30 на "Литературен вестник" - Лем: метеор или звезда?, Станислав Береш

Fri May 13, 2022 4:55 pm Re: Културни събития Fri May 13, 2022 4:55 pm Re: Културни събития
31 май: Вечер, посветена на Александър Бурмов

Клуб "Ефремов" ви кани на вечер, посветена на поета Александър Бурмов - дългогодишен клубен член, изключителен (без преувеличение) поет и човек с много интересен житейски път (а освен всичко друго - един от близките хора на Наско Славов). Той си отиде преди години, без да му бъде издадена нито една книга, но стиховете му са преписвани и четени от поколения фенове и някои се знаят наизуст и досега. Със сигурност някои от вас си спомнят лекциите му, посветени на теорията на поетичното писане, които бяха събитие навремето. Вдовицата му направи сайт (http://aleksburmov.blogspot.com/2014/01/40-1972-74.html), на който помести голяма част от творбите му, но не всичко - има неща, които тепърва ще издирваме на хартия с идеята един ден да ги издадем.

Срещата ще се проведе на 31 май в галерия "Сезони", намираща се в двора на Културен дом "Средец" - повечето от вас знаят къде е. Ако всичко мине по план, ще има актьори, които ще четат стиховете на Бурмов, ще има музикален съпровод и ще присъстват вероятно немалко поети и писатели, вкл. и известни такива. Ориентировъчно засега началният час е 19 ч., но това може да подлежи на корекция - ще пиша допълнително, ако има промени в информацията.


ВАЖНО! Към днешна дата - 30 май 2022 г. - актуалният час за начало утре е 18 ч.

Fri Jun 13, 2014 10:18 pm Re: Не-културни събития Fri Jun 13, 2014 10:18 pm Re: Не-културни събития
Пловдив, Капана, 7-17 юни
Проект 0



"Проект 0" - подготвяната в продължение на 4 години необичайна художествена намеса в публичното пространство на художника Кирил Кузманов, кураторката Владия Михайлова и фондация "Отворени изкуства" най-сетне беше открита в квартал Капана в Пловдив на 7 юни, съобщиха организаторите. Гигантско двустранно огледало с височина 10 и ширина 5 м прегражда уличката "Златарска" в най-тясната й част между ул. "Георги Бенковски" и ул. "Христо Дюкмекджиев". Тя ще бъде изложена там от 7 до 17 юни.

Огледалната стена следва контурите на сградите, паважа и тротоарите и на улицата и е вдъхновена от особеностите на историческия пловдивския квартал, в чиито криви улички посетителят лесно се губи. Според художника Кирил Кузманов, който често работи с намеси в градската среда и "невидими" концептуални творби – дипломната му работа за специалността "Скулптура" в НХА представлява воден надпис, който се изпарява – проектът е своеобразен визуален капан в Капана, чиято цел е да накара минувачи и обитатели да се осъзнаят като част от градския контекст.

Това не е единично произведение, а процес, казват авторите, тъй като концепцията му е да бъде първата голяма инсталация в публичното пространство, изградена с частни средства и задружното участие на хора от общността. Създаването на 50-те огледални фрагмента от стената е заплатено от различни български и чуждестранни граждани и след демонтирането й те ще заминат при новите си собственици в градове като Брюксел, Берлин, Виена и Ню Йорк.

Целта на "Проект 0" е да предизвика дебат за градската среда, изкуството в нея и активното участие на гражданите в оформянето й. Поради това 4-годишната историята на осъществяването му е представена в документална изложба Центъра за съвременно изкуство "Баня Старинна" в Пловдив, а в рамките на проекта днес там се проведе и конференция на същата тема с участието на градската управа, теоретици, куратори, мениджъри, урбанисти, архитекти и художници.

Fri Apr 10, 2020 3:01 pm Re: За Филмите и Хората... Fri Apr 10, 2020 3:01 pm Re: За Филмите и Хората...
А ние с Ани тия дни изгледахме петте филма, правени по „Здрач“ . И сме дружно очаровани колко красиви са – като природни гледки и операторска работа. (Може би само в последните два качеството леко се килва.)

Аз се изненадах и от кадърната актьорска игра; а сценариите са супер стегнати, диалозите - живи. Със сигурност вдигат нивото на първите две книги от поредицата. (За третата съм на кантар. Четвъртата я стесняват неприятно – все пак тия 150 нови герои имат нужда от екранно присъствие, за да ги видим като личности, а не просто за цвят. Но пък последната книга в поредицата е тухла от 700+ страници; такова нещо има нужда от минимум трилогия, за да се хване достойно; или още по-добре, сериал. Впрочем The Host имаше същия проблем.)

Та, ако не сте гледали - гледайте. В повечето отношения са далеч по-добри от (Внимание! Следва светотатствена мисъл) „Потърите“. ;)

Sat Feb 26, 2022 6:25 pm Re: Share the Joy Sat Feb 26, 2022 6:25 pm Re: Share the Joy
The Best of World SF, Vol. 3 , acceptance:

Hi Elena and Kalin,

I had a chance to read "Two Moons" (on Compelling SF, as it happens!) and really loved the story and the world-building. So I would like to indeed take it for The Best of World SF: Volume 3, for 2023 publication.

Payment will be around 5c/word, for non-exclusive anthology reprint rights, with a further option on foreign language anthology rights (paid at an additional rate if/when one happens). I can offer the same fee for the translator (in this case, I guess it's up to you how you split it?).

If this is acceptable, I just need an author and translator bios, 1-2 paragraphs each, up to date to 2023.

Once I deliver the anthology to the publisher, their rights person will be in touch to handle paperwork and payments.

Let me know? And many thanks!

Lavie.

Wed Aug 20, 2014 11:32 pm Re: Пратчет Wed Aug 20, 2014 11:32 pm Re: Пратчет
Разговори в Goodreads

Любовта към Пратчет е голяма и то само от 13 прочетени книжки. :)

О! Ами че това е кажи-речи четвърт от цялото му творчество. :D (А повечето автори могат само да мечтаят да напишат толкова...)

Аз съм расъл с Тери, буквално. Купих си „Ерик“ на 11, в колежа си писах реферата по „Музика на душата“... а сега точа зъби на Snuff. ;)

Ще се радвам да обменяме и други препоръки. :)

Тогава споделете любима книга, моля. :)
Тук е Чудовищна команда. Нищо, че края малко ме разочарова, но преживях го. Някак си.

М, сега видях отзива ви за „Чудовищна команда“. :)

Аз не помня да съм изпитал разочарование – може би и защото не съм свикнал да виждам романтични двойки при Тери. (Ангуа и Керът бяха големи сладури в една от средните книги за Стражата, докато се сближаваха... но после Тери спря да пише за тях.) Представих си обаче защо такъв финал ви е разочаровал. Fair enough, поне няколко мъже в четата биха били по-пъстър урок.

А може би не се разочаровах и защото също като Пратчет, гледам героите в книгите (и хората наоколо) преобладаващо като индивидуалности и по-малко като мъже или жени. В това отношение Стивън Ериксън е зашеметяващ в Malazan Book of the Fallen – неговите не са мъже или жени, те просто са образи ... :D

Хм, ето и първата препоръка, свежа-свежа: „Малазанската книга“. Хем ще видите кой е първообразът на сержант Jackrum. ;)

(Disclaimer: Докарал съм само до книга пет. Не знам как е нивото до края.)

А пълният списък с препоръки ми е ей тук:

http://choveshkata.net/blog/?p=4175

:)

Thu May 21, 2020 7:31 am Re: Писателска работилница в ???, юли/август 2020? Thu May 21, 2020 7:31 am Re: Писателска работилница в ???, юли/август 2020?
Аз съм налична след 13 юли и до края на август, поне доколкото ми е известно в момента.
Готова за всякакви акробатики.
Като теми от моя страна бих могла да предложа насоки за писането на къси и дълги неща - миналия "морски" път само го загатнахме и така си и остана. Вариант е също да се говори за емоционалната съвременна литература и разликите с тази от миналия век (по-хладна и аналитична), което е изявено до крайност във фантастиката (пък и във фентъзито), но всъщност касае не само този тип жанрове.
Не знам доколко останалите участници биха се заинтересували.
Давайте други идеи :D

Mon Oct 27, 2014 1:24 pm Re: Не-културни събития Mon Oct 27, 2014 1:24 pm Re: Не-културни събития
Ами... карантината в ARS вече приключила... календарът им щял да пристигне за Halloween, затова подозирам, че след преборването на ганата ще искат да отпразнуват с reload party. И. На това парти ще има жаба с цветя, естествено! Само се "молете" да има парти!
Дойде дълго чаканата новина, но дали я видях в петък или в събота - не помня.
http://arsofia.com/bg/46427/helouin/
https://www.facebook.com/events/777775048948310

Аз друга маска освен жабешка нямам. А и хич няма да ми е до маскиране, да не говорим за интелектуално мацане на лицето, защото по програма от сутринта до 16 ч. ще имаме превод при един и същи преподавател. Преди това - домашно, колкото щеш. И този път не знам кога ще приготвя цветята...
Та просто ще бъда мъничко зеленичко зад цветята, които дори ще са на самообслужване към час и нещо, докато съм на хорА от 19 до 20. То не знам дали тази седмица репетицията няма да е по-голяма, надявам се не. Защото няма да има кой да отговаря на екзистенциалния въпрос "Какъв е вегетативният период на авокадото?"

А... имам и едно лилаво домино, но много не го уважавам, защото ми пуска брокат в очите :|

Къде? Кафе§Бар Бариста, ул. Позитано 9А

Кога? 31. октомври, петък, 18:30 ч.

Вход: 10 лева и 1 усмивка

И още? Премиерата на нашия ЕПИЧЕН календар за 2015 година!
Ъ... да видим дали за тея 10 кинта пак ще рупаме солети и бисквити, но това НЕ съм ви го казвала... И все пак... човек като виси няколко часа с надеждата да му се купят цветя, едни голи солети и сладки маргаринени не го топлят :cry:

Трябва своевременно да пусна илюстративен албум на стр. на събитието, за да има зарибени и убедени :\

Fri Jul 03, 2020 1:45 pm Re: Да пробудиш драконче Fri Jul 03, 2020 1:45 pm Re: Да пробудиш драконче
Още един успех за ЧоБи – и преди всичко за Дракончето: отзив на The Bookish fangirl :

Наистина не очаквах "Да пробудиш драконче" да ми допадне чак толкова, тъй като от дълго време вече не съм голям фен на фентъзито. Но книгата на Николай Теллалов наистина успя да дръпне онази струна в читателското ми сърце!

Стилът му на писане е приказен! Историята минава бързо, но същевременно изчерпателно, а и доста увлекателно. Думите направо се леят от страниците! В разстояние от две нощи започнах и завърших "Драконче", като през това време успях да се привържа силно към героите и случващото им се. Персонажите са добре развити и най-важното интересни. Беше ми приятно да чета за тях, дори когато не се случваше нищо напрегнато или разтърсващо. А книгата постоянно "трепти" от силата на техния като че наистина реален глас! Ситуациите, в които се забъркват са весели и непринудени, повечето пъти изцяло младежки, но не винаги. Връзката и отношението, които се изграждат между двамата главни герои, са интригуващи и динамични.

Много жалко, че страниците са толкова мъничко - едва 96, но пък затова ненаситния читател може да се подслади със следващите (засега три) части от поредицата - "Царска заръка", "Пълноземие" и "Слънце недосегаемо" ;)

На книгата давам 5/5 звезди и я препоръчвам!

Има и линк към ЧоБи, и специални благодарности към моя милост... Айде дано проима и още поръчки! :D

Update: Ето и аудиоревю от същата читателка. Не съм го слушала още, та не знам има ли разлики. :)

Fri Dec 12, 2014 1:02 pm Re: Не-културни събития Fri Dec 12, 2014 1:02 pm Re: Не-културни събития
There it is... https://www.facebook.com/hris.listovnice/posts/10204834467317229
Цветята ми не са споменати в плаката, но ще ги има - главно малките авокади.
https://www.facebook.com/events/829161797126478
Заповядайте между 11 и 19 ч. от 15 до 19 декември в Ring Mall, не знам точно къде вътре. В понеделник е възможно да не стигна да занеся цветята. Но вторник ще мога след 16 ч.
Ще има малки Dracaena, Tradescantia sillamontana, цъфнали теменужки, German Ivy, коледниче, алоета, може би цилиндричен меч (краставица ;> ) , зелена саксия, обрасла в детелини, бегонийка, ако преценя, че е заякнала, и едно друго малко.

Абе аз да не се настройвам, ама имам неприятно предчувствие за цялата тая работа... Please, help me get rid of it.

Остава да е вярно за транспорта от Г. М. Димитров .

Sun Jul 26, 2020 2:07 am Re: Любимите компютърни игри Sun Jul 26, 2020 2:07 am Re: Любимите компютърни игри
За Darkwood съм съгласен, че е супер играта. Великолепно направена, макар че финалът ѝ е доста мъгляв и малко попадащ в категорията downer ending. За съжаление, също като теб, аз хич не съм фен на хоръра и съответно само съм гледал рънове онлайн; самата игра ако реша да я играя лично сигурно ще ми припомни какво е да сънувам истински кошмари.

По повод NieR: Automata , мнението ми тук е коренно различно. И аз си мислех, че Йоко Таро е the hot stuff, само че след като "изгледах" повторно цялото стори на Drakengard 3 заедно с брат ми, нещата поеха в различна посока. Братът хич не беше впечатлен от привидната сюжетна многопластовост на тази игра и след като я подложихме на кръстосан анализ (аз в защита), стана ясно... че it's not that great. Впоследствие изгледах няколко видео есета-анализи на тема цялостното творчество на Таро и в частност NieR поредицата, а също така имах шанс да проследя по-голямата част от сюжета на Automata лично и... ами, не. Човека има развинтено въображение, спор няма, обаче голяма част от всичкото "ооо, толкова комплексно и дълбоко!" всъщност е дим и огледала. Щипка претенция тук, солидна доза ексцентризъм там, в добавка множество недомлъвки, разбъркваме добре с нарочно търсена слаба кохереностност - и налице имаме заглавие от портфолиото на Таро.

Обаче, понеже хората in this day and age са забравили/не знаят що е то премислен сюжет (а тая технология засега все още е най-добре развита в областта на художествената литература), затова целия интернет гърми: "Уауууу, това е супер философско и многопластово!" Which is kinda not. Или пък ако всъщност четат книги, четат само мейнстрийм/рандъм самиздати в Амазон и съответно пропускат истинските титани в областта на екстраполацията и/или феноменалните (но къде-къде по-фокусирани и вътрешно-логиково издържани) постановки на ултра-фантазни ситуации, персонажи и сюжети.

Да обобщя, че стана дълго: Йоко Таро е феномен(ален), само ако го разглеждаш в контекста на част от творческия спектър на човешката цивилизация. Иначе е просто overhype-нат талант.

Макар че... не са ли те всички [известни творци] такива?...

Wed Dec 24, 2014 11:54 am Re: Културни събития Wed Dec 24, 2014 11:54 am Re: Културни събития
Юхууу, попаднах на много интересно събитие, което искрено си пожелавам да посетя. То ще се състои в Пловдив идната година през месец февруари. 5 дена фест на психодрамата и така като гледам програмата, ще бъде много цветно и интерактивно. Не знам дали ще имам възможност да отида, защото точно тогава ще съм в сесия, нооо ще си го пожелая. Питането ми е дали има някой от Пловдив, който иска да дойде с мен (ако успея да отида)? : ))

https://www.facebook.com/notes/876793415673329/?pnref=story - тук има подробна информация за това, което ще се случва.

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=770578263014013&set=gm.780191048713210&type=1&theater - : ))

Поздрави и весели празници!

Fri Jan 23, 2015 12:18 pm Re: Труд и творчество Fri Jan 23, 2015 12:18 pm Re: Труд и творчество
Десети юбилеен национален фотоконкурс "Най-сладка целувка"

Тема: Най-сладка целувка
Краен срок: 12 февруари 2015 г.
Резултати: ---
Възраст: ---
Вид творба: снимки на целувки
Изисквания:
Награди: пет уикенда, круиз с пиратски кораб (...) и още много и много...
Повече: на страницата във фейсбук няма никаква информация, а отделно са дадени два e-mail адреса за контакт и въпроси: celuvka2013 -в- abv.bg и celuvka2010 -в- abv.bg

Wed Oct 21, 2020 11:15 am Re: Хроники на глухарчетата Wed Oct 21, 2020 11:15 am Re: Хроники на глухарчетата
Мой отзив:

Свежа и актуална история, в която епистерията и дистанционното обучение си подават ръка, за да помогнат на единаците да се обединят.

Признавам си обаче, че често ми липсваха по-ярките образи – и в двата смисъла на думата ;) – от „Момичето от квартала“ .

Любими моменти:

~ Как ни свързват различията?
Тони първи се обади:
– Знам защо сме се събрали.
Яна права е за мен,
че съм много притеснен,
знаете го, то се вижда –
за ученето ме обиждат.
Всеки с мен се подиграва,
никой май не проумява,
че за мечтите ми големи
трябват труд и много време.
– Че какви са ти мечтите?
– Засега остават скрити! –
рече Тони и отсече:
– Но ще стигна аз далече.
Знанието дава сила.
– Знание ли, майко мила!
Баба казва, че храната
дава сила на децата. –
Бобо се почеса нервно.
– Стига, хич не е модерно
да си тромав и дебел!
– Миро, май си много смел?!
Да се сбием за проверка!
– Спрете! Просто ще изперкам,
докато се разберем.
Знам го, някъде съм чел,
че щом сме толкова различни,
а пък съвсем не сме безлични,
ще сме група много здрава
и каквото ще да става,
ще се справим със проблемите.
Мисля, че си губим времето
в спорове и препирни.
Всеки слабите страни
може тук да си разкрие,
а по-силни ще сме ние,
слабостта си щом признаем.
Трудно е това, но зная,
че ще ни помогне много.
Ето, да започна мога
с нещо много унизително.
Да е ясно предварително,
че няма да ви споделя
кой ми причини това.
Зараства трудно тази рана.
Не искам и клюкар да стана.
Бях хлапе във трети клас,
по-слаб и дребен съм от вас,
трябваше до магазина
да ида. Пробвах, без да мина
край бандата от махалата,
все побойници признати,
но ме спипаха и биха.
След това ме унизиха –
гащите ми те събуха.
Виках силно и ме чуха
чак в съседните квартали...
– О, и с мен едни нахали
постъпиха като вандали –
Бобо себе си ожали,
заразказва, без да чака:
– Биха ме и мен и плаках,
но ми вкараха в устата,
(да им имам номерата!)
някакви боклуци лоши,
край блоковете, от коша,
щото всичко съм изяждал
и на всички съм досаждал.
– Е, и аз ще си призная,
малко кофти, че накрая,
без да ща, се осмелявам,
затова не обещавам
да съм ясен и конкретен...
– Миро, вечно си кокетен! –
Бобо захихика тихо.
– Срамовете си не скрихме,
Нито Тони, нито аз.
Как ще те е срам пред нас?
– Не съм бит, ни унижен,
просто съм осиновен.
Всички в махалата знаят,
те отдавна не желаят
с мен изобщо да общуват,
на заети се преструват –
изстреля Миро и замря,
целият почервеня.

~ Надолу просто си представям нашата звездица в ролята на Яна. Тя плаче също тъй... и също тъй си мечтаем да си намери добри другари – дето ще са заедно не само в игрите.
Кратка радост, а след нея –
математиката вечна.
Всеки тих е и не смее
никой да прокашля вече.
– Яна, учи ли със Тони?
Стани пред всички и кажи.
Хайде бързо, без фасони –
учителката нареди. –
Шанс ти давам да поправиш
двойките си с две задачи...
– Но, госпожо, аз забравих...
– Без да спориш, без да плачеш,
бързо идвай на дъската!
Яна стана и заплака,
и се втурна към вратата,
и избяга, без да чака
подигравки, коментари.
Виновна беше и го знаеше.
Намерила добри другари,
за ученето тя нехаеше.
– Трета двойка ще получи,
отсъствие и забележка,
и ако не си научи,
не реши ли утре нещо,
родителите ще потърся.
Предай ѝ думите ми, Тони!
Момчето тежко се навъси.
– За ден единствен как ще смогнем?
Госпожата го изгледа.
– Колко време ти е нужно?
– Седмица, за да огледаме
кои задачи са ѝ чужди
и с кои ще се оправи.
Изведнъж подскочи Миро:
– И аз мога да добавя
едно рамо, но намирам
невъзможно и без смисъл
да бързаме, за да успеем.
Две тетрадки съм изписал
задачите да овладея.
– Решено! – каза госпожата. –
Седмица и я изпитвам!
Да си събере главата,
в коридора да не скита...
Хайде, Миро, доведи я,
че няма цялата година
за тази точно разправия.
Излезе той. В класа мнозина
зашумяха, забърбориха.
Госпожата се ядоса.
– Тихо! Стига сте говорили!
Отворена съм за въпроси.
– Защо, госпожо, позволявате
на тази шматка да отлага?
– О, Петя, виж се и надявам се,
тогава няма да нападаш! –
извика Бобо, а пък Тони
ръка повдигна първо плахо.
Петя дума не пророни,
Тони ръката си размаха
и госпожата го видя.
– Какво ще кажеш, нека чуем!
– Ами единствено това –
в живота неконтролируем
шанс когато ни дадете
да се научим и поправим,
ще сторим, щем, не щем, и двете,
дори сами ще се заставим,
защото шансът задължава...
– А кой желае да е длъжен?! –
извика Бобо, без да става. –
Нали така, да се не лъжем!

(...) Класът, важняците, мълчаха,
никой дума не обели.
Изглежда бързо осъзнаха,
че нито важни, нито смели,
а само глупави били са,
защото лесно се напада.
Животът двойка им написа,
пресече пошлата наслада
от чуждото тегло нелеко.

~ Познайте дали това не е истинска случка:
Но учениците нехаеха,
в самия час игри играеха,
говореха във всички групи
и вече всеки беше в кюпа.
Отличници и хулигани
отказваха да стават рано,
в часовете съкратени
за уроци няма време.
„Това – да учим виртуално,
забавно е и уникално!“ –
Яна, в групата написа.
„Даскалът по ЗИП хартиса“ –
писа Бобо с „Ха!“ накрая.
„Бобо, ще те порицая!
Ти ли „мютна“ господина?
Няма да ти се размине!“ –
с „капслок“ му отвърна Тони.

~ Частта, в която новосформираната група отблъсва „твърде странната“ Ема, е ключово напомняне, че никой не е ваксиниран срещу големеенето и племенните принадлежности. Ех.

~ И ако някой още не е разбрал:
А всички заедно да знаят,
че колкото и да мечтаят,
без помощ, без ръка и рамо
мечтите въздух ще са само.

Thu Feb 19, 2015 11:29 pm Re: Тема за коректори Thu Feb 19, 2015 11:29 pm Re: Тема за коректори
Амиии...

Бе и Де не ги отделям със запетая. Не помня как стигнах до този извод. Знам, че преди вярвах, че трябва да се отделят.

След Та не бих писала.

Но разграничавам варианти, защото понякога правя голяма пауза:
Та, това беше най-големият проблем. - дори бих го изписала: "Та.", ако го казвам рязко.

Но "Та това беше най-големият проблем!" се произнася наведнъж.

В "Ами не" не бих слагала запетая.

Виж малко тук накрая - http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=7936#p7936

Wed Mar 18, 2015 12:31 pm Re: Не-културни събития Wed Mar 18, 2015 12:31 pm Re: Не-културни събития
http://forum-klyuch.info/upcoming/

Единственият планиран форум за 2015 г. - 18 април, 2015 г.

Не сме сами в нещата, които правим, нещо повече – по-силни сме, когато не мислим само за себе си! Каузата е проявление на социалната ни природа. Тя може да намери израз в помощта към другите, в бизнес идея, която не се ограничава само до чистото грабене на ресурси, тя може да изгражда общности. Всичко това се случва в България, а Форум КЛЮЧ Ви дава КЛЮЧа към идеите и вдъхновението.

Заповявайте да споделим промята отново заедно на 18 април 2015 г. от 13,30 ч.!

Този КЛЮЧ ще бъде единственият за 2015 г. в София и за да е много по-удобно за вас, той ще започне в събота, 18 април от 13,30 ч. Регистрираните предварително участници ще бъдат с предимство при влизане в залата. За тях ще отворим врати в 12,45 ч.

Очаквайте:

Два блока в познатия ви TALK формат с участието на нашите КЛЮЧари, всеки от които ще има своите 15 минути на сцената, за да ви мотивира, провокира и зарадва!

В третата част ви каним да се вКЛЮЧите в „Гласът ни“! Това е свободно пространство, където мнението ти е от значение! Заедно с нашите КЛЮЧари ще дадем живот на идеите си! Вижте повече за тази част ТУК

Какъв е посетителят на Форум КЛЮЧ?

Млад човек (може и по дух), но не само…
Активни студенти;
Млади професионалисти;
Социални предприемачи;
Доброволци;
Хора, които считат себе си за носители на промяна в мисленето в България;

Mon Apr 13, 2015 9:23 pm Re: Ех, магесническа му работа Mon Apr 13, 2015 9:23 pm Re: Ех, магесническа му работа
Ето едно мнение от първа ръка, въпреки че сигурно ще повторя много от това, което написах в мейла : ))

„Ех, магесническа му работа“ страшно ми хареса! Ама наистина много ми хареса. Може би защото ме свари неподготвена и ме изненада. Преди няколко месеца страшно ме беше ударила нуждата да прочета нещо свежо и забавно. След дълго тършуване из безкрайните ми етажерки, кашони и шкафове, пълни с книги, единственото което открих и що годе отговаряше на описанието бяха няколко борики Удхаус, чиито хумор обаче никога не ми е бил достатъчно смешен. След посещения и в няколко книжарници, където ме упътиха или към същия автор или към страховитата чиклит-секция, просто се отказах и реших, че ще подновя търсенето си друг път. Затова „Ех, магесническа му работа“ се появи сред мейлите ми сякаш точно по поръчка! Свежа,ужасно смешна, написана с невероятно въображение и замах. А героите! Абсолютно култови във всеки един момент и всяка една реплика, и то даже не само главните, а и второ- трето и петостепенните герои, което е от нещата, които наистина ме впечатлиха. Не само Лазар и Григогр са страшно готини, но и работливите престъпници, предприемчивият селски бизнесмен, отзивчивият рогат демон и дори убийците, които много държат на добрия си имидж. От много отдавна не ми се беше случвало да си пътувкам в градския и да се смея с глас. Да не говорим, че масовите убийства и кланета никога не са били толкова смешни(защото по принцип не са си..). Наистина не мога да се сетя нещо, което да не ми е допаднало (е, имаше някои странни сравнения, ноо това си е част от чара!), а по принцип хич не харесвам болдване, скоби по средата на изречението, главни букви и такива, но тук наистина стоят много добре. С най-голямо удоволствие бих прочела и 2ра, и 3та, и 5та част...

От наистина отдавна не ми се беше случвало нарочно да протакам дочитането на някоя книга, без да очаквам нетърпеливо развръзката или да се стремя максимално бързо да извлека всичката и полезна информация, просто защото не искам да свършва!
БЛАГОДАРЯ!
^___^

Mon May 11, 2015 10:33 am Re: Развитие на Човешката библиотека Mon May 11, 2015 10:33 am Re: Развитие на Човешката библиотека
Каня ви на: 16.05, Девертикализиране на хоризонталните колективи

Приятели, които обичате работата в хоризонтални (равнопоставени) екипи – или с времето започвате да я намразвате :D:

Ако сте в София, заповядайте в социален център „Аделанте“ на 16 май (събота), от 16:30, на работилницата-дискусия „Девертикализиране на хоризонтални колективи“:

http://sc-adelante.org/devertikalizirane-na-horizontalni-kolektivi-rabotilnitsa/

Отдавна искам да повдигна темата „Защо облягането на много хора върху един/малко е вредно за ВСИЧКИ – и как можем да го избягваме“. Сигурен съм, че мнозина от вас също са страдали от него... или са го причинявали на другите. ;) Елате да измислим решения заедно.

Очаквам ви,
Кал)

P.S. Стилът в заглавието на работилницата е закачка. ;) Ще се стремим към максимално разбираем, практически насочен разговор.

P.P.S. Чобити, като допълнение към темата вижте и тези мои размисли: http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=20758#p20758