choveshkata.net

Tue Apr 12, 2022 7:07 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Tue Apr 12, 2022 7:07 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
My reviewlet of A Court of Thorns and Roses :

I liked some of the sex scenes but didn't like the overreliance on violence to solve problems and the flimsy characterization of the villains.

The scene that touched me the most was this one:
Tamlin remained at the top of the stairs.

“Feyre,” he said—softly enough that I faced him again. “Why?” He tilted his head to the side. “You dislike our kind on a good day. And after Andras …” Even in the darkened hallway, his usually bright eyes were shadowed. “So why?”

I took a step closer to him, my blood-covered feet sticking to the rug. I glanced down the stairs to where I could still see the prone form of the faerie and the stumps of his wings.

“Because I wouldn’t want to die alone,” I said, and my voice wobbled as I looked at Tamlin again, forcing myself to meet his stare. “Because I’d want someone to hold my hand until the end, and awhile after that. That’s something everyone deserves, human or faerie.”

Several years ago, my uncertain-if-she-still-wants-me partner was in a bad place, in another country far away from home. She needed help moving back, and I went to help her.

"Why are you doing this?" she asked me. "We aren't partners anymore ... are we?"

"Because I'm your friend," I said. "Fifteen years ago, I was in the same situation: alone and confused and scared. And the only thing I wished for back then was to have a friend by my side as I struggled to pack my stuff."

So I know the feeling.

Tue May 05, 2020 11:44 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Tue May 05, 2020 11:44 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Шапки долу! За който разпознае, че ги заслужава.
И ще напиша нещо - който мине школа тук, вече не е човек, щото е друг човек :)
Но от онзи ден трупам едни наблюдения и размисли за енергията, концентрацията й, недоброто й насочване и съответно - напрежения по разните канали.
И колко леко и пак успешно е когато тя тече без градус, с един дзен елемент - който чувството за съпротива нивга не е помисляло да доближи, позволяващ други прозрения и уроци. И всъщност - може би по-добри и по-хванали полза и дългосрочие уроци. За отношения - да не говорим.
Дес, шапки дълбоки и долу! Голяма си! :)

Tue Mar 15, 2022 10:54 am Re: Дейвид Зиндел Tue Mar 15, 2022 10:54 am Re: Дейвид Зиндел
WRITING FOR LIFE: New Novels!

What to do when the Covid pandemic upends your life?

Write books! It’s been a long time since my last newsletter, and I’ve been super busy trying to follow my own advice. I just received galley proofs for The Remembrancer’s Tale , which should be published by HarperCollins in the United Kingdom around Christmas. It will be my first Neverness universe novel in many a year. Within the past few months, ideas for a whole new series of Neverness books have been exploding in my mind like supernovae. If only I can find the time to write them!

Next will be The Scryer’s Tale , probably followed by The Eschatologist’s Tale , The Timekeeper’s Tale , and The Hakuist’s Tale . Something tells me that there will probably be The Warrior-Poet’s Tale , too. All the books will revolve around the children of Danlo wi Sol Ringess and their generation, called the Asta Siluuna . I’ve realized that the events that have played out so far through Neverness and A Requiem For Homo Sapiens are only part of a much greater galactic drama and the movement toward godhood (and the godhead) begun by Mallory Ringess.

In the meantime, I am scribbling furiously to finish the third of my Xanayan novels, The Woman And The Whale , a strange love story that follows The Orca’s Song and If I Am God . If I Am God is nearly ready to be published. I am giving away free, signed copies to the first three people who are willing and able to assist with the proofreading.

Please wish me luck!

Best wishes,

David

David, that's some excellent news! :)

I'm willing to proofread _If I Am God_ (if you mean an electronic
file; sending a paper copy back and forth across the Atlantic will be
somewhat prohibitive ;). As for my qualifications, I'm a professional
proofreader in both Bulgarian and English. Here's one of the books I
proofread recently: https://choveshkata.net/blog/?page_id=8359

Warm regards,
Kalin @ HL

P.S. Above, you meant The Ha i kuist's Tale , yes? :)
(And I didn't mention the capitalization and italicization errors. ;)

EDIT: David sent me the manuscript. It's 800+ pages. Here we go .... :D

Fri May 08, 2020 12:43 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Fri May 08, 2020 12:43 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Кал – и всички Чобити – съжалявам. Обещах да се старая да не провокирам, а в последните дни правя САМО това. Без да искам, и без да целя да се карам с никого. Но не мога да се примиря с принципа „защото аз така съм решил, и вие трябва да го приемете; нямам време/желание/сили да споря.“ В моя свят нещата се предлагат и подлагат на обсъждане, не се спускат отгоре. Това е основополагащ принцип за всеки екип. Ако в ЧоБи не говорим за такъв екип, значи ЧоБи за съжаление не е моето място.

Sun Nov 09, 2014 1:08 pm Re: Песента на ханджията Sun Nov 09, 2014 1:08 pm Re: Песента на ханджията
Ана Хелс: Песента на ханджията – на български!

Mon Jun 29, 2020 8:32 am Re: Любимите компютърни игри Mon Jun 29, 2020 8:32 am Re: Любимите компютърни игри
От 2011-а насам, понякога играя Fallen London, най-добрата браузер игра, която ми е попадала, а по това време бях пробвал доста.

Thirty years ago, London was stolen by bats.

Discover a dark and hilarious Gothic underworld where Hell is close, immortality is cheap, and the screaming has largely stopped…

Welcome. Delicious friend.

(взето от началната страница, като най-лесно описание за сега)

Сега съм в може би най-сложната верига от действия, които се опитвам да изпълня, новия endgame content (нов, т.е. в последните 6 месеца, през които се празнуваше 10тия рожден ден на играта), освен интересен, е и по-сложен от досегашния, и всичко е навързано в тази верига. Първата част от това празнуване бе палеонтологичното обновление. Та, веригата е следната:

1. Трябваха ми Unidentified thigh bone (предмет) - поне 5, като съм почнал да ги събирам по-добре 20, че имат доста употреба.
2. В лабораторията ми мога много бързо да ги идентифицирам, което дава интересни резултати и на успех, и на провал (мисля, че в момента шанса е доста по-голям да успея), но не това ми трябва. Трябва ми другата опция, а именно да ги замаскирам като Holy relic of St. Fiacre's (предмет)
3. След като направя поне 5 такива, трябва скелета, който съм почнал да сглобявам, да го довърша с тях, така че завършения скелет да има 5х theological implication (качество)
4. След като завърша скелета, трябва да го продам на определено NPC, за да получа освен други неща, и 5х Rumours of the Upper river (предмет), по една за всеки theological implication, който скелета е имал
5. Накрая, с тези rumours of the upper river, мога да привлека инвеститори, и да намаля corporate debt-a, който постепенно се увеличава при строежа на железницата между Лондон и Адът, в който аз и всеки друг играч стигнал до там сме на практика ръководители на проекта :D

(реално съм играл не повече от три години активно, през това време)

Fri Oct 09, 2020 12:55 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Oct 09, 2020 12:55 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
По случай, че с този отзив за пръв път предизвиках фурор в „Какво четеш“, пускам го и тук. А и все пак съдържа солидна доза фукня :P

TJ Klune, The House in the Cerulean Sea

Това беше една от най-милите, стоплящи, докосващи книги, които съм чела от доста време насам. И хем те трогва до сълзи, хем... те спуква от смях!

Главният герой, Лин Бейкър, е социален работник от СКММ (Службата за контрол над магическата младеж) и обикаля сиропиталища, чиито директори не смогват да озаптят поверените им вещици, баншита, телекинетици, превъплъщенци, опашати, крилати и въобще всякакви чудати дечурлига. Най-точното определение за Лин е самотник, глътнал бастун... докато ръководството не го праща в засекретено сиропиталище, сред чиито обитатели е не друг, а шестгодишният Луси (галено от Луцифер, с други думи, Антихристът). А също и женски градински гном, сърдит на целия свят, двукрако драконче със слабост към копчета, желеподобно създание, което мечтае да стане пиколо... и още няколко не по-малко колоритни образи, които се намърдват в сърцето на Лин въпреки твърдото му намерение да спазва професионална дистанция. А директорът на сиропиталището Артър е загадка, към която нашият човек е неудържимо привлечен... във всички смисли. ;)

Признавам, че веднага се влюбих в героите – и възрастни, и деца, до един шантави, истински и плахо търсещи своето място в свят, който тепърва се учи да приема магическите дарби – и далеч не е благосклонен. Децата, като всички деца, са щури, пакостливи, пълни с енергия... и с любов, която само търсят върху кого да стоварят. А Лин, колкото и упорито да се придържа към любимите си "Правила и разпоредби" (947 стр!), постепенно започва да се отпуска, да излиза от черупката си... и да признава пред себе си какво всъщност се крие под сухарската му маска.

А стилът, о, стилът! Измамно простички и ненатруфени изречения, докато изведнъж не те цапардосат с най-неочаквания край. И толкова много (само)ирония! Един читател беше сравнил книгата с "Пътеводител на галактическия стопаджия", и според мен е точно на място. Всъщност у Лин Бейкър има не малко от Артър Дент – усещането му, че е дребен и незначителен, примирението, че животът е нещо, което му се стоварва отгоре и трябва да се изтърпи. И това е прекрасно илюстрирано чрез стила на книгата – всички онези еретични бунтарски мисли, които в началото се промъкват уж между другото и той упорито пази за себе си... докато в един момент не му прикипява, и тогава идва най-хубавото!

Грешка, най-хубавото ще дойде догодина, когато тази великолепна книга излезе на български – от изд. „Артлайн“ и в превода на моя скромна милост. :) Очаквайте със затаен дъх!

А корицата е просто разкошна.

Wed Feb 25, 2015 5:29 pm Re: Национални фантастични награди Wed Feb 25, 2015 5:29 pm Re: Национални фантастични награди
Аз не плюя и не се сърдя, просто по стар мой си личен обичай явно и открито си изказвам мнението: както казах и при гласуването, ще се види защо съм против явното гласуване като приключи... Идеята е добра, гласувалите за нея са чистосърдечни, резултатът ще са караници и сръдни. Надявам се да не съм права, ама.
Иначе ще призова както във фейса и на едно друго място: Гласувайте по съвест и за кандидатите, които са ви на сърце!
Уф, няма да се сдържа: Тук-там ме има и мен в категориите. Има го Пепи Станимиров. И най-важното, има го и "Рейнското злато". Не че рекламирам книжката, но се получи наистина хармонична спойка на текст и визуално изкуство и си заслужава всичките суперлативи.
(не споменах думичка за "гласувайте за златото!" или авторите му, за нито една категория)

Sun Oct 17, 2021 12:27 am Re: Аниме-й! Sun Oct 17, 2021 12:27 am Re: Аниме-й!
ТЕЧЕ!!!

Kobayashi-san Chi no Maidragon S

Сега търпеливо, търпеливо чакаме да се "източат" епизодите и после търчим при руснаците да се снабдяваме. It's gonna be EPIIIIC!!! :D

И браво на KyoAni за абсолютното геройство , че успяват да ни предоставят такъв дар след умопомрачителната трагедия, която претърпяха преди две години. Ще се въздържа да цитирам Ницше. Нека цитирам по-горна инстанция: "Let there be Light!"
Писах някакви неща по темата за Кобаяши и КиоАни. Накратко казано, абсолютно страхотен втори сезон.

П.П. Задължително гледайте Миеруко-чан .

Sat Aug 15, 2015 3:31 pm Re: Ех, магесническа му работа Sat Aug 15, 2015 3:31 pm Re: Ех, магесническа му работа
Отзив от Елен в блога ни :

Днес дочетох електронното издание.
Романът има добър сюжет, стилът определено може да се определи като Пратчет, но си има и няколко недостатъка, които не мога да премълча:
1) моментът със свръхестествената мистерия – всяко фентъзи си има мистерия. В случая мистерията беше бебето и защо се опитват да го убият. Хубавата мистерия държи читателят в напрежение от началото до края. В случая обаче мистерията се разкри някак си твърде бързо, лесно и помежду другото, без много усилия от главните герои.
2) бойните умения на некроманта – героят ми хареса, но някак си идеята как този младеж отупва 30 професионални убиеца само с тояга и гол мерак ми идва малко в повече (всъщност много в повече). Ми че то по тая логика и по леснотата, с която се справя с всички трудности то завладяването на света едва ли ще му отнеме повече от две седмици. Просто няма трудна ситуация за тоя герой, ей…
И въпреки това мога да кажа, че това е най-доброто българско фентъзи от кажи речи последните 15тина години. Авторът определено има талант и чудесно чувство за хумор.
Не знам, дали авторът си следи отзивите, но ако все пак ги следи, ето няколко думи и за него.
Когато прехвърлям фентъзи и научно фантастичните романи, които са ми направили най-голямо впечатление, то аз забелязвам 4 отличителни черти в тях и в авторите им:
1) незабравим стил и умение да пишат. Такива автори са Пратчет и Стивън Кинг (и др.) – не винаги идеите им са оригинални, но още от първата страница ти можеш да разпознаеш автора по маниера на писане. Този запомнящ се (и оригинален) стил е голям плюс.
2) нови и/или особено скандални за времето си идеи – такива автори са Зелазни, Хайнлайн (и др.)
Дори стилът на авторът да не се разпознава от първата страница, то идеята се загнездва в теб, кара те да я осмислиш, да се върнеш и да прочетеш още веднъж, за да откриеш още някой дребен детайл, да откриеш още смисъл вложен от автора. А когато прочетеш творбата до край понякога идеята толкова те е поразила, че просто е трудно да се отърсиш от влиянието й и ходиш като цапнат с мокър парцал няколко дена.
3) живи герои, които сякаш можеш да пипнеш – някои автори могат да създадат живи, дишащи, открояващи се герои, с които ние се смеем, плачем, мечтаем или сме в голямо напрежение когато са в опасност. Такива герои, които са аха да изпълзят от страниците и да се превърнат в истинско човешко същество. Такива герои са Хари Потър или Майлс Воркосиган на Лоис Макмастър Бюджолд. Такива герои са рядкост. Може би в следващия роман на автора Радостина ще бъде такъв жив и дишащ герой, който да ни държи в напрежение :)
4) автори които наистина в момента имат какво да кажат на човечеството по наболял проблем – такива са Оруел, Франк Хърбърт и подобните.

Като за първи роман романът е страхотен. Бих го оценила с 4,8 по петобалната скала.
Надявам се авторът да продължи да пише и да се развива, защото той наистина има потенциал.
Има потенциал да развие личен запомнящ се стил, има потенциал и да създаде такива живи дишащи герои и да изгради цял свят около тях.
Рядко се среща толкова добър първи роман – обикновено първите творби не достигат пълния капацитет на автора.
Надявам се авторът да не се разсърди на малко честна критика – целта не е да омаловажа усилията му (както и тези на екипа), а само да дам честната гледна точка на един ценител на жанра.
Успех и се надявам скоро да прочетем продължението, което ми се мержелее малко в стил подобен на филмът “Догма” :)

Fri Oct 30, 2015 9:46 pm Re: Културни събития Fri Oct 30, 2015 9:46 pm Re: Културни събития
Вчера в Пловдив Краси Стоева представи новата си книга "Лабиринт с разноцветни конци", издавана от ИК Жанет 45. Събитието имаше доволна посещаемост, а следващата седмица ще се състои и премиера в София. Ето ги часът и мястото:
04 ноември, сряда,
18:00 часа
Orange Books Center
Линк към фейсбук събитието

Сдобих се с книга, даже и автограф получих. След като я прочета мога да я дам на желаещи от вас, които проявяват интерес.

Fri Feb 18, 2022 1:06 am Re: Не-културни събития Fri Feb 18, 2022 1:06 am Re: Не-културни събития
Из пощата:

Покана за уебинар „Резитби на декоративни дървета и храсти в населените места“

Драги приятели,

бихме искали да ви поканим на нашето онлайн обучение, посветено на резитбата на градските дървета, защото е важно да има красота и зеленина не само в гората, но и там, където живеем. Ако сте наблюдавали и сте оставали озадачени от общинските практики на кастрене и искате да научите как всъщност е правилно да се оформят короните на дърветата, вярваме, че то ще ви е интересно, а също и полезно, ако желаете да разберете как да разпознавате нередностите, за да подадете сигнал.

Заповядайте на 23 февруари 2022 г. от 18 ч. на уебинара „Резитби на декоративни дървета и храсти в населените места“, на който ще обърнем внимание на следните въпроси:
Общи правила за резитба.
Кое е подходящото време за извършването й.
Какви видове резитби съществуват.
Какви са правилните техники.
Как гражданите могат да въздействат върху възприетите общински практики.
След като се запишете, на ел.поща ще получите връзка за включване през платформата Zoom.

Наши лектори ще бъдат ланд.арх. Станимир Шаламанов и ланд.арх. Невена Цветкова , които имат дългогодишен опит в областта на ландшафтната архитектура, зелената система и градската среда в Пловдив. В момента те са част от екипа на „ЕкоОбщност“, който предоставя безплатно консултации и съвети за НПО и дейни граждани по теми от компетенциите си: зелена система и видов подбор, градска среда, засаждане, поддържане и резитба на дървета и храсти, устойчиво устройствено планиране. Може да се възползвате от тях, като пишете на consult - на- bepf-bg точка org

Ще се радваме да ви видим на предстоящото обучение!

Поздрави,
Екип на фондация „ЕкоОбщност”

За обучението може да се запишете като натиснете ЕТО ТУК

Sun Jan 10, 2016 8:20 am Re: Аниме-й! Sun Jan 10, 2016 8:20 am Re: Аниме-й!
Бърза препоръка за онези от вас, чиито сърца са зажаднели за битки и чувства, и задълбочаващи се герои, и щипчица ечи:

Rakudai Kishi no Cavalry

(Вината, разбира се, е на erejnion .)

Главният герой до момента е най-близкото нещо до Данло от „Реквием за Хомо сапиенс“ , на което съм попадал в анимето. И ми напомня на един човек... когато беше десетина години по-млад. *въздъх*

... И след като снощи групово доизгледахме Rakudai (съучастнически поздрав към erejnion, Mellindor и Adi :mrgreen: ), да си нахвърлям отличителните му качества, докато са ми пресни:

+ може би най-добрият саундтрак от Elfen Lied насам – и откъм разнообразие, и откъм дърпане на емоционалните струни в пасващите моменти

+ както вече загатнах, най-менесимпатичният главен герой от, ъъъ, както се прави аниме? насам

+ свръхсладурски закачки (subversions) с похватите на харема и фенсървиза

+ великолепна графика – например искриците в ирисите на героите; симпатични експерименти с различни стилове

+ стегната история (на моменти даже се чудих дали не препуска твърде бързо, остава ли ни достатъчно време да преживеем случващото се)

Към минусите мога да спомена липсата на развитие на героите (в тия 12 епизода дори Икки получава не толкова развитие, колкото разкритие – виждаме все повече парченца от миналото му). На такова ще се надявам в следващия сезон.

( Разбира се , че се надявам на следващ сезон. :mrgreen: )

... Да се в разсеяната глава :( – забравих най-ценното:

Rakudai е ненатрапчиво възпитателен: не ни говори в прав текст, а ни показва какво се случва, когато постъпваме по определени начини. Препоръчвам го страшно жарко на всеки, който се бори с въпроси като: Какво да правя, когато искам да бъда приятел с/да помагам на всички, а наоколо мои приятел(к ;))и ме дърпат само към себе си? Какво да правя, когато съм в компанията на другия пол? Оправдава ли целта средствата? И още...

Mon Feb 01, 2016 3:37 pm Re: Aurelion: the Visual Novel Mon Feb 01, 2016 3:37 pm Re: Aurelion: the Visual Novel
На Зимната Таласъмия показахме за първи път демото на визуалния роман. За всички, които не смогнаха да го (доиз)гледат/чуят – ето го цялото:

Aurelion: the Visual Novel - demo v. 160201

Върви под Уиндоус, Линукс и (твърдят създателите на платформата Ren'Py) Макинтош.

От вчера го имаме и във версия за Андроид (която в някои отношения изглежда по-добре от десктопната :/). Някой иска ли го? :)

Подгответе си поне час, за да го минете; и поне час и половина, за да откриете тайния (кофти) финал в него.

Ще се радваме на всякакви отзиви, питанки и препоръки. :mrgreen:

Thu Mar 10, 2016 4:50 pm Re: Труд и творчество Thu Mar 10, 2016 4:50 pm Re: Труд и творчество
Национален литературен конкурс „Димитър Димов“

Тема: произведение, посветено на медицински служител или лекарския труд от автори без медицинско образование
Краен срок: 30.04.2016 г.
Резултати: ?
Възраст: няма, автори без медицинско образование
Вид творба: белетристика, поезия, публицистика. Произведение, посветено на медицински служител или лекарския труд от автори без медицинско образование
Изисквания: В конкурса могат да участват само автори без медицинско образование с отпечатани или неотпечатани творби, независимо от датата на написването и публикуването им, като представят адрес за кореспонденция, професионална и творческа биография и екземпляр от книга, публикация или копие на хартиен носител на непубликувана творба. Материалите остават във фонда на музея „Димитър Димов“.
В конкурса може да се участва с повече от едно произведение. Адрес за получаване на творбите:
София – 1000
Ул. "Георги Раковски" № 138
Национален литературен музей
За конкурса „Димитър Димов“
Награди: Ще бъдат връчени три награди – за белетристика, поезия и публицистика (керамична статуетка с металопластика). При възможност, най-добрите творби да бъдат отпечатани в сборник до края на настоящата или началото на следващата година.
Повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=23047&sid=7

Национален литературен конкурс „С море в сърцето”

Тема: С море в сърцето
Краен срок: 24.05.2016 г.
Резултати: ? Официалната церемония по награждаването ще се състои в края на месец юни 2016 г. на сцената на Лятното кино в гр. Царево.
Възраст: -
Вид творба: два жанра – поезия и кратка проза
Изисквания: За поезия до 2 лирически творби, кратка проза - 1 текст с общ обем до 5 страници, оформени по БДС - с 30 реда на страница и 60 знака на ред. Конкурсът е явен. Всеки участник може да изпрати на адрес ittsarevo - в abv.bg творбите си с точна информация за обратна връзка.
Конкурсните произведения да не са публикувани другаде, освен в периодичния печат и да не са награждавани в други регионални или национални конкурси.
Награди: първа награда за поезия и за проза, получава грамота от Община Царево и парична премия в размер на 400 лева. Наградите за второ място са грамота и 300 лв, а за трето място – грамота и 200 лв. Журито по преценка може да присъди и поощрителни награди.
Повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=23012&sid=7

Девети национален конкурс за млади художници и писатели "Душата на един извор"

Тема: свободна тема
Краен срок: 31 март 2016 г. (важи пощенското клеймо от датата на изпращане)
Резултати: 9 май 2016 г.
Възраст: от 15 до 25 години
Вид творба: приказка, кратък разказ, есе, картина
Изисквания: Формат на картините – от минимален 42/30 см до максимален 50/70см. Обем на литературните творби - до 3 страници (100 машинописни реда), като творбите се подават в 4 екземпляра. попълва се формуляр за регистрация тук . Творбите се изпращат на адрес: 8600, Ямбол, ул. “Г. С. Раковски” № 7, Общинска администрация, стая 404 – за конкурса.
Награди:
Първа награда – 1200 лв.
Втора награда – 800 лв.
Трета награда – 600 лв.
Отличените творби ще бъдат публикувани в специален сборник, в електронни и печатни медии, както и на интернет страниците на „Овергаз”, Община Ямбол и Фондация „Млада България”.
Повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=23015&sid=7

Национален литературен конкурс "Петя Дубарова" – 2016 г.

Тема: няма
Краен срок: 31 март 2016 г.
Резултати: ?
Възраст: 14 до 19 години (в гимназиалната училищна степен до XII клас)
Вид творба: стихотворение и разказ
Изисквания: Поезия - до пет стихотворения, проза – до три разказа. Конкурсът е анонимен. Необходимо е всеки един от участниците да постави в отделен плик изписани своето име, презиме, фамилия, адрес, година на раждане, училище, в което учи, телефон за връзка и имейл адрес. Пликът с данните и координатите на участващия трябва да бъде запечатан и сложен в по–големия плик с творбите. Текстовете си изпращайте напечатани в четири екземпляра на адрес:
гр. Бургас 8000
ул. “Гладстон“ 68
Къща музей “Петя Дубарова“
Творбите за участие в конкурса да не са публикувани.
Награди: ?
Повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=23004&sid=7

Конкурс за есе

Тема: 1. Аргументи за и против смъртното наказание
2. За и против клонирането на хора: Трябва ли хората се намесват в природата?
3. Трябва ли животните,да бъдат използвани за научни изследвания? Могат ли да бъдат заменени?
4. Ограничение или защита: Вечерният час предпазва ли тийнейджърите от неприятности?
5. Твърде зависими ли сме от компютри, за да живеем без тях?
Краен срок: 25 юни 2016 г.
Резултати: 1 юли 2016 г.
Възраст: -
Вид творба: есе
Изисквания: Есето е на английски език. Всеки може да участва само с едно есе. Дължина 1000-1700 думи. Формати .docs, .odt, .doc, or .rtf format. Напишете информацията за контакт на отделна страница. Изпращайте есето си на адрес contact[at]essayscapital.com като озаглавите имейла си "EssayCapital Writing Contest". Напишете името си, възраст, страна в самия имейл.
Награди: Първо място – $3000
Второ място – $2500
Трето място – $2000
Повече информация: http://www.essayscapital.com/essay-writing-contest/

Sun Mar 27, 2016 5:16 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Sun Mar 27, 2016 5:16 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
[quote="In "The Princess in the Basement," Hope Erica Schultz"]“(...) Mom always told me a woman didn’t need a prince to rescue her. She needed a friend, to help her rescue herself.”[/quote]

Thu Sep 15, 2016 10:32 am Re: Труд и творчество Thu Sep 15, 2016 10:32 am Re: Труд и творчество
Конкурс за нова пиеса на Нов български университет

Тема: -
Краен срок: 31 януари 2017 г.
Резултати: ?
Възраст: пълнолетни български и чуждестранни граждани
Вид творба: пиеса
Изисквания: В конкурса може да се участва само с една творба на година. Приемат се драматургични творби на български език, които не са били публикувани под никаква форма преди предаването им за участие в Конкурса за нова пиеса – нито като цяло, нито в отделни свои части. Творбите изпращайте на електронен или хартиен носител на dramacontest - в - nbu.bg или гр. София, ул. „Монтевидео“ № 21, Корпус 1, департамент „Театър“ за Конкурс за нова пиеса.
Награди: Наградата е индивидуална и се състои от диплом, сценична реализация и парична сума.
За повече информация: http://www.dramacontest.nbu.bg/

Thu Jan 12, 2017 8:52 am Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin Thu Jan 12, 2017 8:52 am Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
Така, мисля да поизтупам праха от тази тема.

Все още имам разни проблеми с писането. После обаче взех, че препрочетох тукашните постове, както и един конкретен пост в „Автори споделят“ - този на Стърджън относно "вътрешното писане".

Та реално погледнато излиза, че аз "пиша вътрешно" откакто прочетох The Last Dragon Chronicles през февруари-март 2016. (В същия период изгледах и Trigun на един дъх. Good times.) Обаче, от известно време, горе-долу от началото на есента, изпитвам силно желание да изкарам това "творчество" навън. Въртя го, суча го, мятам И Дзин като комарджия, дискутирам с майка ми (която ~1 година вече е професионален астролог) постоянно, мисля, чудя, чакам, ходя нервно напред-назад из хола, но все ми се иска да изкарам нещо на белия екран.

Следователно реших, стегнах се, седнах пред чисто новото си бюро (благодаря, Наско!) и предизвиках празния текстови редактор на дуел.

Крайният резултат? Над 40 000 думи, разпределени в четири различни "разработки", хвърлени в кофата през последната година, от които 15хил. само за ноември. (А NaNoWriMo-то изглеждаше толкова обещаващо...)

С две думи, пълен циклеж .

Обаче продължава да ми се пише. Продължавам да искам, да желая да изкарам това, което блести ослепяващо вътре в мен. Някак си чувствам, че моментът е настъпил, въпреки цялото това "запушване".

И тук реално иде цялата дилема.

Да продължавам ли да упорствам? Или... да чакам още?

Това обаче не е въпрос, насочен към вас, приятели. Той си е за мен. :P :|

Въпросът, насочен към вас, е: Колко интересно ви звучи следната сюжетна/свето-строителска комбинация -- космическа опера+трансхуманизъм+дракони. Това е последната версия, по която работя сега. ;)
( Целя се в стола на Ian Banks, сега вече като е покойник. Just joking. Но scope-ът на идеите ми е горе-долу такъв.)

Thu Oct 13, 2011 5:31 am Пратчет Thu Oct 13, 2011 5:31 am Пратчет
Малко известен факт от историята на ЧоБи е, че бяхме поискали правата да издадем "детските" книги от Света на Диска - серията за Тифани (чиито фенски преводи de Cyrvool продължава да произвежда с все по-секващо дъха качество). Правата не ни дадоха - доколкото знам, на никого не са ги дали. Аз ще си отмъстя с няколко размисли по темата. Родени в ГЧ форума.

...А Пратчет сам си е казал, че докато може - ще пише.
...и това ще го държи жив и с ума си. :)

(Което само по себе си е тема за размисъл.)

Това, което не се повтаря при Тери - и ме кара да чакам всяка следваща книга нетърпеливо - е основната тема във всеки роман. В "Маскарад" например е светът на операта; в "Истината" - на журналистиката и издаването на вестници; в "Крадец на време" (мнооооого любима) - източната философия (и квантовата механика ;)); в "Музика на душата" (наааай-любимата :D) - рок музиката и тийнейджърското бунтарство; в "Малки богове" (най-сериозната дотук... като че ли) - вярата и религията; във "Вещици в чужбина" - механизмите, по който (въз)действат детските приказки; в "Подвижни образи" - киното; "Мрачният жътвар" - Животът, Завършекът и Смисълът на онова помежду им; и така. Само първите му две книги - "Цветът на магията" и "Фантастична светлина" - са си пародии на един куп обичани фентъзита (от "Властелина" през Лъвкрафт и Хауърд до историите за Фафърд и Сивия мишелов).

Също - романите му са реално възпитателни (или най-малкото етически) по един изключително ненатрапчив начин - през смях (а понякога и сълзи). Особено ме радват новите му детски неща - книжките за Тифани и Волнийо дребен народ, за които спомена glishev, и в които главната героиня се сблъсква с някои от наистина трудните избори пред детето, което скоро няма да е дете. Аз буквално съм раснал с Пратчет - чета го от 12-годишен, когато излезе "Ерик"; за тия 15 години той ми е отворил очите за много стереотипи и готови (но грешни) модели за света наоколо ми (една от любимите му теми е "Забрави какво са ти казвали и гледай, проверявай, разбирай самичък "); затова вярвам, че Тери е един от най-подходящите автори за млади (или поне растящи ;) ) читатели.
'
Все в тоя дух - Светът на диска ме радва чувствително повече от "Пътеводителят", където усмивката често е твърде крива, а песимизмът - все по-задълбочаващ се с напредването на "трилогията". При Тери е обратното: въпреки че новите му книги понякога са непривично мрачни като атмосфера, дори страшни - например "Нощна стража" или "Невероятният Морис и неговите гризачи", - те стават все по-жизнеутвърждаващи. Въх... ква тежка дума за кво леко усещане... :D

И ми е прелюбопитно какви ще са книгите му оттук нататък, щом Тери знае (или поне ние си мислим ;) ), че му остават броени години живот.

Калин,
който е писал реферат за връзките м/у действителността (нашата си) и Света на диска в "Музика на душата"
и едвам е вързал тройката :(

Mon Jun 18, 2012 7:23 pm Re: Федора под лампата [Работно заглавие][Back on-line] Mon Jun 18, 2012 7:23 pm Re: Федора под лампата [Работно заглавие][Back on-line]
свалено

Mon Dec 04, 2017 1:11 pm Re: Горната земя Mon Dec 04, 2017 1:11 pm Re: Горната земя
Здравейте! Елате на първата премиера на нашето новичко издателство! Името ни е: "Ателие за българска детска литература "Горната земя"\ "Upper earth books". Премиерата е на 09.12. 2017 година, пада се събота, от 11 часа сутринта, в Детски отдел на Столична библиотека, която се намира на площад Славейков. Като начало представяме новите книги на Весела Фламбурари, Калоян Захариев и Дора Габе.
С обич и голяма цунка за всички!
Подпис (чете се :D): Весела Фламбурари, Катя Кирилова

А това е събитието във фейса: https://www.facebook.com/events/158662161415919/

Fri Sep 28, 2012 8:53 pm Re: Храмът (Аурелион 2) Fri Sep 28, 2012 8:53 pm Re: Храмът (Аурелион 2)
още, още... ми ей т'ва например : http://choveshkata.net/blog/?p=2943 Светлинките просветват и извън България и си търсят спонсори.

Wed Feb 14, 2018 8:17 am Re: Трансхуманизъм, търсене на Аз-а и футурологична сингуляр Wed Feb 14, 2018 8:17 am Re: Трансхуманизъм, търсене на Аз-а и футурологична сингуляр
Забелязал съм, че в НФ има две направления на трансхуманизма.
Едното е базирано на технологичната сингулярност, такава, като
я описва примерно Виндж в неговото есе от 199? година. А другото
е биологично, и примерно нещо подобно има описано в (май) "Слан"
на Ван Вогт. Границите между технологията и биологията са размити,
но нещата не опират само до там, ами до това дали каквото дойде
след човека в съвременната му форма е неще друго и съвършенно
ново, или ще е развитие на самия човек.
Коменатът ми може би е малко тангенциален, но така да се каже
държа да напомня, че не е задължително трансхуманизмът да е с
"човешко лице".

Sat Mar 31, 2018 8:54 am Re: Преводачески питания Sat Mar 31, 2018 8:54 am Re: Преводачески питания
Зависи от случая, но най-общо - soukou (装甲). Не действа като прилагателно, по-скоро като съществително и образува сложни думи. Поставя се пред думата, която пояснява, например ако е кола (kuruma, sha) - soukousha. Има и някакви други думи, които са частни случаи, но като че ли най-общо е това.
П.П: Има вариант някои думи да се образуват и само от kou.

Thu Feb 07, 2013 9:31 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Thu Feb 07, 2013 9:31 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
Андрей Платонов - "Чевенгур".
За тази книга ли преподавателката каза, че в нея всичко е... всичко се изплъзвало. Тъкмо разбереш нещо и...
Не знам за тази ли беше. Ама то какво има да се разбира?! За бога! Нима "бекярин" означава bachelor, unmarried man; celibate :shock: Но заявявам, че до момента буквално, БУКВАЛНО всяко изречение ме разбива и едва ли не постоянно съм ококорена, само степента е различна. Той не погледна бекярина - умрелите не са за гледане; макар че Захар Павлович познаваше един човек, рибар от езерото Мутево, който разпитваше за смъртта мнозина и се измъчваше от любопитството си. Този рибар обичаше рибата не толкова като храна, а като особено същество, което навярно знае тайната на смъртта. Той показваше на Захар Павлович очите на мъртвите риби и говореше: "Гледай каква мъдрост! Рибата стои между живота и смъртта и затова е няма и гледа безизразно; телето, дето е теле, и то мисли, а рибата - не, тя вече всичко знае." Рибарят с години съзерцаваше езерото и си мислеше все едно и също: колко е интересна смъртта. Мога да продължа, но не се знае още колко ще поискам да ви напиша... Нямам време за, кхм, цялата книга.

Аризонска мечта (за първи път гледан на компютъра ми с толкова удивително френско озвучаване, че вярвах как оригинално са го създали на френски):
This is a film about a man and a fish. This is a film about the dramatic relationship between man and fish. The man stands between life and death. The man thinks, the horse thinks, the sheep thinks, the COW thinks, the DOG thinks. The fish doesn't think. The fish is mute. Expressionless. The fish doesn't think cause the fish KNOWS... everything. [/size]

Fri Aug 03, 2018 9:48 am Re: Труд и творчество Fri Aug 03, 2018 9:48 am Re: Труд и творчество
Пети Национален поетичен конкурс „Горчиво вино“

Тема: „Горчиво вино“
Краен срок: 15 август 2018 г.
Резултати: септември 2018 г.
Възраст: автори, навършили 16 години
Вид творба: любовна лирика
Изисквания: В конкурса могат да участват автори с едно непубликувано стихотворение до 24 реда (шрифт Times New Roman 12). Конкурсът е анонимен. Произведенията се изпращат в 3 екземпляра в голям плик, като в по-малък плик се прилагат формуляр дза участие и един екземпляр от конкурсната творба, подписана собственоръчно от автора. Произведенията се изпращат на адрес: Народно читалище „Братя Миладинови – 1914”, за конкурса „Горчиво вино“, ул. „Александър Стамболийски” № 4, Петрич- 2850.
Награди: първа награда (издаване на книга с любовна лирика), втора награда (диплом и книги), трета награда (диплом и книги), специални награди по преценка на журито.
За повече информация: http://chitalishtebratiamiladinovi.org/index.php/konkursi

Mon Oct 08, 2018 11:30 am Re: Гласове Mon Oct 08, 2018 11:30 am Re: Гласове
Лъчезар Енчев в „Един от нас споделя“

Наричат ме Лъчезар Енчев, Лъчо, Лъч, Лъчко, Лъче, Лъчезаре. Син съм на Елеонора и Стефан, а второто ми име е именно от баща ми.
Сега съм на 24 години, не съм родител, изкарвам пари, като преподавам английски и помагам на фермерски пазар на Хранкооп, а междувременно отново съм студент. Преди пет години започнах да уча „Скандинавистика” в Софийски университет, но в последната ми – четвъртата – година осъзнах, че нямам желание да завърша точно това, и се записах в специалност „Кино и телевизия” в Нов български университет, където приключи първата ми година.
Това са формалностите около мен. Точно сега се опитвам в едно изречение да кажа нещо ясно за себе си и бих го завършил с това, че няма такова, което да сметна за напълно изчерпателно.


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавият момент е денят, в който се запознах с приятелката ми, както и денят, в който се видяхме на живо, както и този, в който осъзнахме, че се обичаме, както и всеки друг момент на споделеност, който преживявам с нея. Едни от най-сладките ми спомени са тези от детството ми, когато прекарвах всяка възможна ваканция при някоя от бабите ми, заедно с братовчедите и брат ми. Моментът, в който се чувствах най-себе си, беше, когато осъзнах, че вече не съм в затвора, който някой настоятелно наричаше „училище“.


А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Физически най-трудно ми беше да бъда цял месец в болница, когато бях на 11 години и по спешност ме оперираха няколко пъти заради възпален апендикс. Болеше, бях набучен с маркучи и игли и трябваше да правя всичко в леглото.

Много трудно ми беше да изразя гнева си към определени хора и дори това да го осъзная беше огромно усилие. Когато успях и си казах, че искам да ги убия (леле, как звучи това в писмен вид) – бях им насъбрал с години – единият взе, че катастрофира пиян с другия в една кола и почина. Трудно ми беше да разбера дали ми е жал, или се радвам.

В по-битов план ми беше трудно да се справя с немския в училище и шведския в университета. Изреждам цели три вида трудности, защото ми е трудно да преценя кое ми е било най-трудно. Просто са различни.


В какво вярваш?

В твърде много неща вероятно. Ето например, думата „веро-ятно“ - вярвам, че можем да я свържем с „вяра“, ако разровим в произхода ѝ. Иначе вярвам в единството на всичко.


Вярваш ли в хората?

Трудно ми е да отговоря, защото се опитвам да приравня „вярваш ли“ на „съществува ли“, на което бих отговорил с: „да, хората съществуват“. Ако въпросът е „Вярваш ли, че има шанс хората да се развият дотолкова, че да заживеят в равновесие със себе си и околните?“, бих отговорил с „Да, но след много вложени усилия в тази посока и още много пъти по толкова търпение и време“. Вярвам, че по-лесно мога да обясня защо често нарочно не изписвам пълен член в мъжки род, отколкото да отговоря еднозначно на който и да е въпрос тук.


А в себе си?

Вярвам, че съществувам, хаха. Вярата ми в мен е в това, че мога да надмогна навиците, които смятам, че ме задържат на едно място, и да изградя на тяхно място други, които да ми помагат да се променям.


За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая съвсем скоро да осъществим връзка с останалите хора във вселената, за да имаме възможност като човечество да се огледаме в друго освен в телевизора. Надявам се „съвсем скоро“ да е по-малко от пет години.


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Винаги имам усещането, че не успявам да изчерпя темата или нещото, което правя, така, че да изпитам пълно удовлетворение, защото междувременно нещо ново започва и трябва да се впусна в него. Времето винаги ми достига за нещата, в които влагам мисълта си. Разминаването става (и оттам идеята, че „нямам време“), когато мисълта ми иска всичко накуп – тук, сега и не по-късно.


Важна ли е прошката в твоя живот?

Да, важно е да се науча по-лесно да прощавам и да не се вкопчвам в дадена случка, когато другите вече са на следващ етап.


Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Сега често съм в бъдещето, но през последните месеци, докато се уча да играя импровизационен театър в група с едни прекрасни хора, все по-често съм (и сме) „тук и сега“. В миналото се връщам да си заредя батериите понякога.


Харесваш ли нашето време?

Да, иначе нямаше да живея сега!


Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Сега точно държа на дома си, защото се чувствам... у дома тук. Някое единствено място, което да свързвам с романтично-детска радост, май вече няма. Държа на пътуването на стоп, когато е споделено.


Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Обичам усещането да съм жив. Сега животът за мен е като правене на палачинки: предвкусващо, вдъхновяващо, предизвикателно.


Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Тези, за които нямам думи.


Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

В спокойствието вътре в мен. Не е физическо място.


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Някаква причина, която или ме е вкарала в тях, или се появява в точния миг, за да ме преведе през тях.


Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Семейството ми и в частност родителите ми, заедно с най-близките ми приятели.


Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Някои инатливи навици, да. Иначе се понасям през повечето време.


Намерил ли си призванието си?

Откъде да знам?


Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Тялото ми има инстинкт за самосъхранение, известен и като страх от смъртта, но умът ми не се плаши от идеята за смърт. Ами то живот винаги има.


А какво те кара да се чувстваш жив?

Да правя това, за което мисля, и да мисля за нещата, които правя - едновременно.


Какво е за теб самотата?

Ценно преживяване.


Какво ти дава представа за вечност?

Опитът да си представя какво е началото на всичко. След което да си задам въпроса: „А на него/Него кое му е началото?“, след което да повторя упражнението до завъртане на главата.


Какви чувства изпитваш най-често?

Равни.


Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Ставам с изгрева без аларма, разтягам се хубаво, отивам до тоалетната, изяждам два килограма всякакви плодове, излизам чисто гол навън и върша някаква физически натоварваща дейност - носене на някакви материали, тичане, плуване, обгрижване на растения в градината... Готвя си нещо плътно, топло и засищащо и обядвам. Залавям се с творческа дейност – правя нещо от глина, докато съм все така на зелено навън, слушам приятна енергична музика, рисувам, плета, поправям нещо, говоря си с приятели, които са се отбили да споделят нещо. С приятелката ми си подмятаме вдъхновения и всеки си човърка нещо, докато чоплим теми за живота, новия свят, дома ни, някое пътуване, макарони с лютеница и... Идва вечерта, когато ми теква творческата мисъл в думи и с импро групата пием боза и играем всякакви щуротии, чак докато стане време за сън и слънцето вече не може да ни трае.

Щастието за мен е да съм спонтанен и да съм „в поточето“ си.


Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

На дете бих споделил - да се престрашава. На по-голям човек – същото, с добавката да го направи въпреки онова „ама аз...“.


Какво може да те разплаче?

Мисля, че са много нещата, за да ги изброя всичките. Днес усетих лек намек за това, тъй като приятелката ми тръгна на път, което напоследък рядко се случва. При мен плачът идва след много настройване и дълъг период на тъга. Или просто след силен удар в корема ми, ха-ха-ха.


А какво може да те накара да се усмихнеш?

Желанието ми да се усмихна е достатъчно. Някоя весела шега или човек, когото поздравявам – също.


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Винаги си е бил цял и завършен. Когато започнах да го осъзнавам, се промени само погледът ми върху него.


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Свободата и вдъхновението.

Tue Dec 04, 2018 4:49 pm Re: Труд и творчество Tue Dec 04, 2018 4:49 pm Re: Труд и творчество
Литературен конкурс за ученици на тема: „Във този век на самота и ужас един добър, един човешки глас е толкова очакван, толкоз нужен!“

Тема: „Във този век на самота и ужас един добър, един човешки глас е толкова очакван, толкоз нужен!“
Краен срок: 11.01.2019 г.
Резултати: ?
Възраст: ученици от IV до XII клас.
Вид творба: IV,V. VI клас - приказка, стихотворение, разказ; VII, VIII, IX - приказка, стихотворение, разказ, есе; X, XI, XII - стихотворение, разказ, есе
Изисквания: Творбите могат да бъдат до 3 бр. с обем до 2 стандартни машинописни страници, всяка от тях с обозначени трите имена, класа, училище и телефон. Могат да се изпратят на хартиен носител или на електронния адрес на училище Профилирана хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“: гр. Сливен 8800 Ул. "Граф Игнатиев" № 3 e-mail: humgim_sliven - в - mail.bg
Награди: ?
За повече информация: http://hg.sliven.net/index.php?id=277326


Литературен конкурс за учители на тема:
„Какво ти липсва, за да си честит?
Що искаш още, лакомнико смъртен?
Тъй малко ти е нужно: да си сит,
отвънка – залък хляб, мечта – отвътре!
(от стихосбирката „Стигат ми солта и хляба“

Тема: „Какво ти липсва, за да си честит?/Що искаш още, лакомнико смъртен?/Тъй малко ти е нужно: да си сит,/отвънка – залък хляб, мечта – отвътре!
Краен срок: 11.01.2019 г.
Резултати: ?
Възраст: -
Вид творба: стихотворение, разказ, есе, фрагмент, импресия
Изисквания: Участниците изпращат 1 творба с обем до 2 стандартни машинописни страници, всяка от тях с обозначени трите имена,адрес, телефон и имейл. Могат да се изпратят на хартиен носител или на електронния адрес на училище Профилирана хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“: гр. Сливен 8800 Ул. "Граф Игнатиев" № 3 e-mail: humgim_sliven - в - mail.bg
Награди: ?
За повече информация: http://hg.sliven.net/index.php?id=277326

Национален конкурс „Историята помни Ястребино декември 1943” за рисунка, есе и стихотворение

Тема: „Историята помни Ястребино декември 1943”
Краен срок: 10 декември 2018 год.
Резултати:
Възраст: Възрастови групи:
– първи – четвърти клас;
– пети – седми клас;
– осми – дванадесети клас.
Вид творба: рисунка, есе, стихотворение
Изисквания: Рисунките да са на формат А4, техника по избор. Есета – до две печатни страници. Стихотворения – без ограничения.
Всеки ученик може да участва в повече от един раздел с по една творба. Творбите се изпращат на хартиен носител или по електронна поща. Адрес за изпращане на материалите:
Гр. Антоново 7970
Област Търговище
Ул. „Тузлушки герой” № 26
Община Антоново
(за конкурса)
или
електронна поща: ob_antonovo - в - abv.bg
Награди: грамоти и предметни награди
За повече информация: http://wp.flgr.bg/2018/11/21/%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B8/

Tue Feb 05, 2019 2:25 am Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Tue Feb 05, 2019 2:25 am Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Така, ето няколко неизяснени (като тип) редакции от упр. 4, които Ани е маркирала в жълто в моя текст и ме накара да се замисля :) Съжалявам, ако са коментирани по-рано в темата - не съм изчела всичко подробно.

в добрата стара хомосапиенска-->хомосапиенсова традиция
Редакцията на наставки стил или коректура е? Или в случая дори смислова редакция? Доколкото -ов/а значи "на някого", а -ски/а "като (на) някого"?

Как точно хората допълзяли до Долната земя не било съвсем ясно . Според някои легенди те дошли - неизвестно как - от Горната земя.
Тук имаме смислово повторение. Ако разкараме "неизвестно как" това стилова редакция ли е? Според мен по-скоро да... Но по подобен начин по-надолу в текста се споменава името на Древното царство, а после има цяло изречение (парафразирам): "Тя останала в историята под името Древното царство." Т.е. имаме натрупване на еднаква информация, казана по различен начин. Премахването ѝ стилова или смислова редакция е?

...симпатягите, чертали карти те и писали учебници те , май са били под въздействието на едни шарени хапченца...
Подчертаното, т.е. членуването, съм го добавила аз. Това шлифовка ли е, т.е. стилова промяна, или коректура? Членувано ми звучеше по-гладко, затова реших, че е стилово...

И една лично моя находка, за която се колебая по същите причини:
И тук вече стигаме до настоящата история. Тя се е случила в същата тази чудна Долна земя.
Подчертаното според мен трябва да отпадне. Не си спомням граматическите наименования на двете форми, но при преразказ на минали събития е по-удачен вариантът без "е". Граматическите грешки обаче са работа на коректора, нали? Или това се брои за шлифовка?

А, и последно:
Начало им застанал...
Това, разбира се, трябва да е "начело". Грешка от бързане (предполагам?), която обаче променя смисъла на думата. Та още при първата вълна редакции ли трябва да я поправим... или я оставяме за коректора? (Според мен лично трябва по-раничко, че ако той случайно блее... може и да не я види. Редакторът поне чете текста няколко пъти.)

Wed Aug 07, 2013 1:44 pm Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Aug 07, 2013 1:44 pm Книги, автори, размисли творчески и човешки
В тази тема ще е драго да споделяме разговори (интервюта) добри с интересни писателстващи творци, препоръки за книги, които са ни харесали - да, може и фентъзи, но може и всеки друг жанр да намесим - поезия, не/съвременна проза, есета, т.н.

Добавям и визията на Георги -- Кал:

Това е тема по подобие на темата за филмите. Тук пишем за книгите, които сме срещнали и са ни впечатлили. Понеже в ЧоБи книгите, които четем отговарят на някакви условия тук тези условия не важат. Книгите може да са всякакви от нехудожествени през поезия до комиски и т.н. Също е без значение дали ги има на български или ги няма.

Започвам с Людмил Тодоров - само една извадка от интервюто му, която е показателна за посоката, стила и героите и сюжетите му:
"За мен делничното и битовото са изключително важни неща, те са материалът, с който работя. Не съм чел достойна за споменаване книга, която да не е стъпила здраво на делничното и битовото. Въпросът е как и за какво се използва този материал. Дали с него се строи панелен блок или катедрала. "

Цялото му интервю е тук
Препоръка за книга негова с откъс за вкусване - Шлеп в пустинята