Мой отзив в Goodreads:
Тази антология е близначката на „За спасяването на света“. Но са разнояйчни – или поне родителският подход към всяка от двете е много различен. Като начало, сравнете броя съставители в едната и в другата. ;)
Любими тук са ми:
- „Истории за града с много вятър“
- „Прошка за грешните“
- „Атентатът“
- „Извън картината“
- „Сладък трипъл“: споменат в отзива ми за алманаха „ФантАstika 2013-14“
NB! Отбелязвам си да потърся всички налични текстове от Иван Н. Хаджиев.
- „Кървави криле на кръвожадни птици“: коментиран в отзива ми за алманаха „ФантАstika 2010-11“
- „Мьобиусова повърхност“
- „Крали Марко идва в Империята“... тук без цитати няма да минем:На отсрещната бариера българите също бяха крайно любезни. Всъщност беше само един българин на бариерата. Въпреки безумно ранния час ни посрещна не полицай, а мъжага в живописна кукерска носия, думкаше с копито от вол върху огромен тъпан, въртеше се в див танц с разни медни звънци около пояса, а на лицето му имаше маска от главата на истински вол. Бях шашната, защото той не ни искаше нито документи, нито митнически декларации, а накрая направи дълбок поклон и каза:
– Добре дошли в Третата българска империя! Приятен път и спазвайте законите, на двеста метра по-долу се спрете да ви ударят по една тояга за добре дошли и да се снимате за спомен – и ни изпрати една въздушна целувка през маската.
– Бафмааму, егати държавата майчина! – изкоментира Марко, но явно и на него му бе много любопитно.
Двеста метра по-надолу по шестлентовата магистрала имаше някакво блестящо алуминиево-стъклено подобие на древна азиатска шатра от алтайските предели, а по средата на всяко пътно платно се кипреше по един огромен пластмасов дръвник с яка секира и автентична дрянова тояга. Този път излязоха двама – единият бе граничен полицай, лъснат до блясък в стандартната си униформа, а вторият, о, Боже, бе отвсякъде… палач! С качулката, с наметалото и зловещата си смъртоносна стойка.
– Не се плашете, госпожо и господин Нойманн, това е традиционен ритуал, само заради който милиони туристи идват у нас всяка година! – каза полицаят, но на мен ми стана много, ама много чоглаво, че знае „имената“ ни, без да сме се легитимирали изобщо по никакъв начин. – Ще ви помоля и двамата да легнете на дръвниците по корем, за да усетите едно незабравимо преживяване от нашия палач.
Ами легнахме по корем на двата китайски дръвника, а палачът стъпваше тежко около нас и сумтеше стръвно. Когато спря при мен, се чу едно страховито свистене и трясна чудовищен удар вдясно от главата ми.
– Това е за враговете и душманите на България! – чух тежкия хриптящ глас на палача. – А това е за добре дошли на приятелите! – и пак се чу същото ужасяващо свистене, но дряновата тояга само погали изпъкналата част на дупето ми, беше почти като сладостна сексуална ласка.Всъщност ресторантът бе без персонал, дори и не бе на самообслужване, а на една табела пишеше:
„Мили гости, хапнете си, пийнете си каквото ви е сладко. Ценоразписът е на стената вляво от бара, сметката я оставете в касата вдясно. Сметката ви излиза автоматично. Законът е над всичко! Бъдете здрави!“
За две огромни гювечета качамак с червен пипер и мачкано сирене, две гърненца вълшебно кисело мляко, две бучки биволско масло и отделно свински пръжки с чесън и джоджен, които само дивакът Марко измлати, сметката бе почти никаква. Марко великодушно остави петдесет евроюана в касата вдясно, тя каза едно „Мляс!“, изхвърли ресто от тридесет и седем и петдесет и това бе отбелязано в книжната разписка. Взех да го разгледам този документ, защото ми се стори подозрително евтино в сравнение с цените в Гърция и Македония. Но това не бе стандартен фискален бон, както е в целия свят. Там черно на бяло пишеше нещо изключително идиотско:
– Себестойност на вложените продукти – 4,81 евроюана
– Необходимоприсъщ труд, енергия, амортизации и консумативи – 4,18 евроюана
– Общоимперски рушвет върху правото за предприемачество и защита на социалните групи в България – 1,798 евроюана
– Регламентиран рушвет за собственика и персонала, съгласно чл. 9 от Съдебния закон – 2,712 евроюана
– ДДС – 0,00
– Други такси и данъци – 0,00
– Общо сметка – 13,50 евроюана
– Плащане в брой – 50 евроюана
– Ресто – 36,50 евроюана
Приятен ден!
Спазвайте закона и ще сте щастливи и благоденстващи в нашата страна!(...) на километър преди летището ни спряха тежковъоръжени бойци с лазерни оръжия и всевъзможни други смъртоносни атрибути, които обаче не бяха насочени към нас. После като по даден знак човешката стена пред нас се разцепи на две и в шпалира от вдигнати към небето оръжия запристъпя чудно хубава девойка в национална носия и поднос с хляб и сол в ръцете. Момата приличаше на онази картина на българския художник Владимир Димитров-Майстора, която бях виждала в Интернешънъл Мюзеъм Ъв Арт в Щатите.
– Хляб и сол за приятелите, огън и меч за враговете! – каза момичето, поклони се и ни предложи от питата и солта.
Беше вкусно и трогателно, а Марко, почти просълзен, каза:
– Аферим, моме, те ти сто кинта, че ми напълни душата!
В същия миг дулата на оръжията се сведоха към нас, зловещо прищракаха затвори и писнаха освободени електронни предпазители.
– Господин Нойманн, вие явно не сте погледнали това, което нашите хора ви подариха на границата; и да знаете, че за последен път обиждате български гражданин! – каза сержантът на командосите и посочи към плачещото момиче, което гледаше банкнотата до обредната питка, все едно там съскаше Змия Тройноглава.КОНСТИТУЦИЯ НА ТРЕТАТА БЪЛГАРСКА ИМПЕРИЯ
Чл. 1. България е конституционна демократична империя и законодателната, изпълнителната, съдебната и религиозната власт в нея произтича от Императора и принадлежи на Императора по всеобщото демократично и еднократно решение на етносите в държавата.
Чл. 2. Всякой роб, прекрачил границите на България, свободен става.
Чл. 3. Всякой свободен, прекрачил границите на закона в България, роб става, независимо от пол, възраст, етнически произход и вероизповедание, докато получи справедливо възмездие за делата си според установения закон.
Чл. 4. Императорът на България управлява страната до смъртта си и властта му не е наследствена, а се делегира на следващия Император от Велико народно събрание, където депутатите се избират по това, кой най-много тояги може да отнесе на голо.
(Тоест... най-големият мазохист и тепегьоз?
Тая конкретна народна мъдрост – или трябва да кажа „мечта“? – винаги ме е озадачавала.)
- „Пентаграм“
- „История на телевизионните вируси“
И някои закачки:
~ Забавно е да прочетеш един подир друг „Разпятие“ и „Нещата от живота“. Разказът на Емануел Икономов сякаш репликира на основния недостатък в „Разпятие“: Антон Фотев удобно „делегира“ личния избор на всеки човек върху плещите на Бога, за да създаде една от най-дразнещо изкуствените драми, които съм чел.
~ А „Генетична корекция“ на Вальо Иванов получава специално отличие от Ордена на пичагите:– Извинете, вие четете ли фантастика?
– Моля?!
– Фантастика? Научна фантастика?
– Да – побърза да се съгласи дон Пако. – Всъщност не. Малко.
– Сигурна съм, че ще е достатъчно, за да ме разберете.
– Ще се опитам – обеща той.
– Знаете ли какъв е главният проблем с вашата цивилизация?
– С нашата цивилизация? Имате предвид южноамериканската култура?
Дон Пако долови у събеседничката си известно колебание, но в края на краищата тя кимна утвърдително.
– Ние четем съвсем малко фантастика – опита се да бъде духовит той. – Освен това…
Дон Пако вдигна безпомощно рамене. Крайно време беше да си намери оправдание и да се отърве от тая четяща фантастика феминистка.
– Прекалено много „мачо“ има във вас.
– В кои нас?
– В мъжете. Прекалено много мачизмо.
Дон Пако вече бе разбрал, че сега няма да има блеснали очи и задържане на ръцете, да не говорим за прощална целувка.
– На някои жени това им харесва.
– Прекалено много мъже има във вашата цивилизация – продължи Милейди, сякаш не го беше чула. Погледът ѝ се зарея из залата, ръцете ѝ започнаха механично да ровят из бялата ръчна чантичка и извадиха оттам билет и транзитна карта. – Прекалено много жени…
– Какво лошо има в това?
– Щом сте чели малко фантастика – отвърна тя, – сигурно ще разберете. Представете си, че вашата цивилизация, че човечеството е създадено.
– Разбира се, от Господ Бог…
– Не – възрази разсеяно Милейди, докато проверяваше нещо в билета си. – От нас. Ние сме онова, което вие наричате свръхцивилизация.
Дон Пако вече се чудеше кой ли я е пуснал да пътува сама. Хора с такива идеи трябва да си стоят вкъщи, в бяла стая с решетки на прозорците.
– Само че първоначалният модел, той беше с пъпкуване, се оказа нестабилен. Положителна обратна връзка, нали разбирате? Ето защо се получи това – тя махна неопределено с билета, който все още се намираше в ръката ѝ.
– Кое „това“? – попита дон Пако, заинтригуван от брътвежите на лудата си събеседничка.
– Двата пола, войните, постоянната борба за сексуално надмощие.
– И какво толкова? Войните, разбира се, са зло, но всичко останало…
– … е просто нерационално използване на ресурсите. Ниска ефективност. Разхищение.