Тема за коректори

[frog]

Избеснявам, когато нещо не мога да го реша как да бъде.

При (установено) наличие на оплаквания, не се колебайте да...

Примерът е стилизиран, но така прецених. Тая запетая трябва ли да я има в него?! Много ме ядосва, не я искам.

[frog]

Аз съм просто изумена от следната тенденция!

МОЛ Сердика

Първо: "Сердика (център)", "София", "Скай сити", "Сити център (София)", "Парадайз" и т. н. са молове.
Второ: МОЛ знаем какво е.
Трето: мол, мн.ч. мола дори П. Върбанова е забравила какво е. Химическа мерна единица.

Мтел наричат "Сердика" МОЛ, което ме забавляваше. Но сега на брошура на съвсем друг магазин отзад на картата "Сердика" пак е МОЛ и аз съм твърдо решена кракът ми да не стъпи там (в магазина), не че преди съм имала намерение.

[Кал]

При (установено) наличие на оплаквания, не се колебайте да...

Примерът е стилизиран, но така прецених. Тая запетая трябва ли да я има в него?! Много ме ядосва, не я искам.

Запетаята тук се води смислова, не граматическа (мисля). Тоест я слагаш само ако се боиш, че без нея читателите ще се объркат.

[Люба]

Аз съм просто изумена от следната тенденция!

МОЛ Сердика

Първо: "Сердика (център)", "София", "Скай сити", "Сити център (София)", "Парадайз" и т. н. са молове.
Второ: МОЛ знаем какво е.
Трето: мол, мн.ч. мола дори П. Върбанова е забравила какво е. Химическа мерна единица.

Мтел наричат "Сердика" МОЛ, което ме забавляваше. Но сега на брошура на съвсем друг магазин отзад на картата "Сердика" пак е МОЛ и аз съм твърдо решена кракът ми да не стъпи там (в магазина), не че преди съм имала намерение.

Хриси, специално се разходих по страниците на няколко търговски центъра. Интересно е, че те са много правилни в употребата съгласно писанието на Павлина. Т.е. пишат си "Молът ...". И невежеството явно се рои от намиращите се в моловете обекти и техните собственици. Също - Павлина надали е забравила какво е "мол" и на колко са равни няколко "мола" като мерна единица. Но си права, че си заслужава да си допълни текста, белким спомогне някой неграмотен да разбере, че и такъв "мол" съществува. Ако не кажеш, че ще й пишеш, мога да й драсна по-нататък.

[N.Perfilova]

Аз отново с русите си въпроси…
Така, влязох в някакъв спор (как точно не мога да кажа), но да поясня.
Спорът е, относно следните две изречения и кое от тях е правилно:

Има ли някъде грешка в следните два примера? И защо?
1. Върви при който те е пратил.
2. Върви при когото те е пратил.

При което моят отговор бе:

(…)
Просто ми стана чудно, дали тук аз съм го разбрала правилно… Тоест грешка има в първото изречение…

Ако пред местоимението има предлог (на, с, за, пред и др.), то е непряко допълнение в изречението и затова трябва да се употреби формата когото.
Но, всъщност, грешка има и във второто изречение, тъй като липсва запетаята пред „при“:
Върви, при когото те е пратил.
(…)
…

Така, отговориха ми:

Разликата е, че в първия относителното местоимение „който” е подлог в подчиненото изречение. Все едно Пешо те е пратил някъде, върви при него, при Пешо ― не там, където те е пратил той, а при самия Пешо. „Който” не става „когото”, щом е подлог. Предлогът „при” се отнася до цялото подчинено изречение „който те е пратил”, а не само до местоимението. Запетая няма.

Във втория пример „при когото те е пратил” „когото” е пряко допълнение в подчиненото допълнително изречение и изисква съответната форма за обръщение „когото” (само за лица, м. р. ед. ч.). Тук вече можеш да отидеш при когото те е пратил Пешо. Запетая няма.

…
Въртя си го, суча си го, но пак не мога да разбера изречението (ако „който/когото“ е подлог…)
Тоест:
Върви при ТОЙ те е пратил. (без запетая никъде?)
Ако „който“ е подлог и следователно ТОЙ, не трябва ли изречението всъщност да е:
„Върви, ТОЙ те е пратил!“ (и аз пак си държа на запетаята…)?
Ако е:
„Върви при НЕГО те е пратил.“ (надявам се, не се изразявам съвсем като идиот), то тогава отново си държа на пустата му запетая:
„Върви, при когото те е пратил.“
Нещо ми се губи в превода, малко помощ?!…

[Mokidi]

1) Върви при онзи, който те е пратил: върви при който те е пратил. (няма запетайка, но за мен това е кьопаво изречение, не ми харесва и не ми звучи правилно, нищо че номинално е)
2) Върви при онзи, при когото (той) те е пратил: върви при когото те е пратил. (според мен пак няма запетайка - ама не съм коректор де , но ми звучи по-правилно - няма липсваща част един вид)
Най-вероятно да не съм права, пм.
П.С. И двете неща аз лично не бих ги написала.

[N.Perfilova]

Върви при онзи, Той те е пратил?…
И тогава вече може да се използва „който“…
И все пак, така оставено изречението: „Върви при който те е пратил“, „който“ никак не ми бие на подлог… Нещо не вдявам
Айде, относно запетаята, окей:

Пред който НЕ се пише запетая в следните основни случаи:

• Когато простото изречение, въведено с който, пояснява сказуемото в предходното просто изречение.
• Когато непосредствено пред съюза който има неударен едносричен съюз и двата въвеждат различни прости изречения.

Добре, запетаята настрана, но аз още не мога да вдяна как „при който/при когото“ е подлог… Ако турна туй „онзи“, да, но нещо не разбирам…
П.П. Бързо загрявам, ама много трябва да ми се обяснява

[Кал]

Още за казусите „нищо(,) че“, „добре(,) че“ и „взе(,) че“:

За някои премеждия на съюза „че“
(Но да бяха споменали и името на автора...)

За запетаята пред „че“
(С участието на Павлина Върбанова в коментарите.)

[Люба]

Няма обяснение защо за гигабайт множественото число е дублетна форма, т.е. и гигабайти, и гигабайтове е приемливо. А за мегабайт - не е и само мегабайтове е вярното. Но Павлина Върбанова говори

https://kaksepishe.com/megabaytove/

https://kaksepishe.com/gigabayti-gigabaytove/

Очаквам със следващата преработка на речника на българския правопис и правоговор - да зачистят и това недоразумение.

[frog]

Запетая пред като!
https://kaksepishe.com/zapetaya-kato
Т. 1.4.
Бях си съставила разпокъсана и сложна представа за това. П. Върбанова put it quite simply и другояче, но... hope it works.

[Кал]

Това добре, но не изяснява финия казус за разликата между „Като (Когато бях) ученик,(?) не обичах граматиката“, „Като (Подобно на) учениците не обичам граматиката“ и „Като (В качеството си на) ученик,(?) ти си длъжен да знаеш граматиката“...

[Люба]

Със споделени чувства и мисли като тези на Павлина Върбанова - съм против слятото писане на "напът". Но научих, че така било правилното изписване ...

[Кал]

Ех това съгласуване на времената...

Кое е вярното според вас?

Тя го погледна сякаш току-що излиза от някакъв сън

или

Тя го погледна сякаш току-що излезе от някакъв сън

[svetliche]

Ех това съгласуване на времената...

Кое е вярното според вас?

Тя го погледна сякаш току-що излиза от някакъв сън

или

Тя го погледна сякаш току-що излезе от някакъв сън

Според експерта, а именно татко , вярното е първото - Тя го погледна сякаш току що излиза от някакъв сън.

[frog]

Мда. Схемата е минало време + сегашно време във въпросния момент.
К, махаш "току-що" и проверяваш. Звучи ли ти куцо с две минали времена - да. Ако не ти звучи куцо, трябва да ти зазвучи

Вариант: Тя го погледна сякаш току-що е излязла от някакъв сън.

[Кал]

Покрай коректурите на следващия алманах:

Въпрос: коректорката навсякъде е слагала запетайка след думичката значи. Аз мисля да задраскам тези запетайки – какво ще кажеш ти?

Това е едно от най-странните правила в правописа ни. Коректорката е формално права, но аз не мога да го преглътна и не слагам запетаи (разглеждам "значи" като съюз или наречие - аналогично на "следователно"). Евентуално слагам запетая, ако е смислова - когато паузата е важна.

Така че - драскай. :)

Още едно въпросче: тя маха запетайката преди де. Да остане ли тази запетайка, или не?

Да остане. "де" може да означава "къде", значи (хахаха) запетаята има значение.

Трето – как е правилно според теб: Нищо че или Нищо, че? И защо?

Това не е формализирано в най-новия правописен. Аз го пиша без запетая, като сложен съюз.

[Кал]

Вижте какви готини примери измислих днес покрай едни въпроси на Goa за новата „Тера фантастика“.

Диляне, съвсем набързо от разказа на Сашо Цонков:

Уведомени сме за Вашето пристигане.

Сашо Карапанчев беше първият човек, който ми обърна внимание, че в художествения стил учтивата форма не се пише с главна буква. Същото впрочем важи и за писмена кореспонденция, която не е строго официална. Това правило не е формализирано в най-новия правописен речник, но ако се загледаш в книгите на по-„тежките“ издателства, се спазва широко.

За щастие Хауърд разполагаше със средства

Има запетая около „за щастие“, по правило 81.1. тук.

Асансьорът оповести, че се намира на шейсет и шестия етаж и вратите се твориха плавно.

Тук вярвам, че ще се сетиш и сам.

Моля, последвайте ме!

Има ли запетая наистина? По същото правило 81.1. – май да, но аз всеки път се чудя.

Но, разбира се.

Няма запетая, по правило 80.3. (При следващата поява на същата фраза е спазено. )

19-ти век

Същата грешка като „1990-та година“. Логиката е „деветнадесет-и век“.

Просто задайте команда на машината да генерира произволно време и място и ме пуснете там.

(Това ще те шокира. ) Има запетая преди „и ме пуснете“, по правило 88.2. тук. Аналогията е с подчинените изречения, въведени с „че“ – тук имаме подчинено с „да“. (Признавам си, че това правило аз редовно го забравям, а има и специфични негови случаи – като „той прояви доблестта да си признае невежеството(,) и поиска прошка“ – в които наистина не знам какво да правя.)

За тук-там забравените кавички около заглавия на латиница („Terrae filius“) вече си говорихме.

За „напът“ и аз не мога да преглътна. Но сигурно е закостеняване заради напредващата ни възраст – след като сме преглътнали „залудо“, „подръка“ и т.н.

"За щастие Хауърд разполагаше със средства" - тук според мен запетаята не е задължителна. Не разбирам добре какво значи обяснението, дадено в 81.1: "в други случаи могат да функционират като части на изречението". Аз бих слагал запетая, когато не натежава, когато трябва да отдели смислово останалия текст, да наблегне върху вметката и само при някои от тия изрази. Защо са обединени в една група?
от една страна, от друга страна, първо, второ, трето, обратно, напротив, да речем, да кажем, разбира се, между другото, честно казано, казано по друг начин - добре, нямам възражения;
но: изглежда, значи, за съжаление, естествено? Тук не съм много съгласен, че винаги трябва да се сложи запетая. Понякога даже изглежда нелепо със запетаята.
Ще помисля. Може пък да започна да слагам винаги и при тия изрази...

Идеята е:

Сравни „Той говори за щастие, равенство, братство и други идеали“ и „Той говори, за щастие, кратко“.

Сравни „Той изглежда добре“ и „Той, изглежда, е добре“.

Сравни „Това значи нещо друго“ и „Това, значи, си имал предвид“. (Макар че точно по тоя казус със Сашо си говорихме, че „значи“ може да се ползва и като съюз (равносилен на „следователно“), значи (хахаха) няма нужда винаги да се огражда със запетаи и от двете страни.)

Виж „За съжаление, намирам тая ситуация достойна за съжаление“.

И накрая: „Той естествено узря за идеята“ и „Той, естествено, узря за идеята“. Тоя пример май ми е любимият – смисълът се променя напълно.

"Просто задайте команда на машината да генерира произволно време и място и ме пуснете там." - Тук вече не съм съгласен. Това за мен са 2 свързани със съюза "и" изречения и не бих сложил запетая. "Направете "А" и после направете "Б" - кому е нужна запетая? А примерът в линка е още по-странен: "Коректорите са склонни да се концентрират върху подробности, и понякога не успяват да мислят по-широко." - Къде тук има изречение, разположено между частите на друго изречение? Това са 2 свързани изречения с общ подлог. Поне аз така го възприемам, може да се смята за грешно от някаква си гледна точка, но за мен е логично.

Я направи граматически разбор на изречението. Колко сказуеми има, съответно от колко прости изречения се състои?

Сравни го с „Просто кажете на машината, че в математиката е гола вода, и ме пуснете там“. Има ли някаква структурна разлика? Ако няма – защо запетаите да се пишат различно в двата случая?

П.П. Да, де, проблемът тръгва от асиметрията на „че“ и „да“: пред подчинено изр. с „че“ е прието да се пише запетая, а пред подчинено с „да“ не е. Но поне според последния правописен речник запетая се пише след всеки от двата типа.

Дилън, май френд, англоезичното поставяне на запетаи следва твоя подход, че и го ескалира: слагат се само там, където логиката (или паузата в речта) подсказва, че има нужда от тях. В резултат на което няма двама носители на езика, които да озапетайчат даден текст по един и същи начин...

На мен това ми харесва повече от българската граматика, признавам. Аз съм по' плуралист, отколкото буквоед.

П.П. „За съжаление съм дотук“ и „За съжаление, съм дотук“ също много ме кефят, защото запетая отново променя коренно смисъла. За да го усетиш по-добре, ги размести във вида „Дотук съм(,) за съжаление“. Хващаш ли разликата?

[frog]

Нещо да ви притеснява в тази пунктуация?

Той дори срещна Слънцето, ден преди да изгрее.

Приемат се предложения, аргументирани.

[negesta]

Единственото, за което се сещам: обстоятелствени пояснения задължително се ограждат със запетаи, когато са поне две за едно и също нещо:
http://www.znam.bg/com/action/showArtic ... &encID=693

Обстоятелствените пояснения задължително се обособяват, когато са няколко от един и същи вид - за време, за място и т. н.: [Оттатък, [през реката], се издигаха високите бели сипеи].

А в твоя пример е само едно ОП за време. Не му трябва запетая.

Скрит текст: покажи

Ако авторът иска да наблегне на нещо, там вече не съм сигурна може ли, не може ли. В университета ни учеха, че е факултативна... Но това беше преди сто години:)

[Кал]

Неве, в случая имаме сложно подчинено изречение – виж двете сказуеми.

Сега нека усложним въпроса:

Има ли разлика в озапетайчването на „Той потегли(,) няколко дни преди да си тръгна и аз“ и на „Той вече беше потеглил(,) няколко дни преди да си тръгна и аз“? (За второто съм сигурен, че запетаята е задължителна.)

Сравнете и с „Трябваха ми няколко дни, преди да реша какво да ги правя тия запетайки“.

[negesta]

Мисля, че в уточняването на обстоятелството е неписаната логика на общото правило, затова замижах за сказуемите :) Тук не е толкова важно, че има подчинено изречение, колкото същинската синтактична функция на точно това изречение (ама после ще обясня защо, да не разводнявам отговора). Затова го третирах направо като ОП; което не беше точно от моя страна. Да. :)

Скрит текст: покажи

Разглеждах го като проблем със запетаи при евентуално натрупване на други обстоятелства (ако беше "Той дори срещна слънцето вчера, по залез, ден преди да....").

Подчинено изречение е, но пред него (по тази линия) запетая не се пише. Защото изразът не е "преди да", а "ден преди да".

Скрит текст: покажи

В "ден преди да" се засилва именно обстоятелствеността.
Ако е само "преди да" ("макар да", "след като", "за да", "вместо да", "освен да" и пр.), се набляга повече на отношенията между самите действия (предходност, следходност, причинно-следствена връзка, отстъпка и т.н.). В такъв случай се слага запетая по правило: това е съвсем друга перспектива, при която обстоятелственият елемент не е толкова важен, колкото отношенията между действията.
Но когато се наблегне на другия аспект (примерно "количеството на времето" или "точния момент"), тогава пред "преди да" има уточняваща дума/израз ("ден", "тъкмо", "малко", "още"), при което въпросните части на сложното изречение са много по-тясно свързани (дори откъм интонация/паузи) и запетая не се слага. Оттам и въпросните изключения от правилото. https://kaksepishe.com/zapetaya-predi-da/

Скрит текст: покажи

При твоите два примера, струва ми се, е нещо подобно. Но за втория не съм сигурна...
В първия случай имаме тъкмо уточняване на обстоятелствата около неговото потегляне.
Моето потегляне е само ориентир (пояснение) за неговото
=>"Той потегли няколко дни преди да потегля и аз."
Не се слага запетая, защото е точно по коментираното вече правило: уточняващ израз + преди да. Второто изречение пояснява първото.

Другият пример наглед е от същия вид. Търся, търся разлики... Мисля си само за следното:
Тук сякаш първото изречение пояснява обстоятелствата около второто, а не обратното.
„Той вече беше потеглил (,) няколко дни преди да си тръгна и аз.“
(=Той вече беше потеглил [от няколко дни], когато си тръгнах и аз./Когато си тръгнах и аз, той вече беше потеглил от няколко дни.)

Докато в първия пример наблягаме на "Той потегли" и го уточняваме обстоятелствено, във втория акцентът е върху "Аз потеглих" и уточняваме него. Както и да променяме местата на изреченията, това не се променя (напр. "Няколко дни преди да потегля и аз, той потегли".)...

[Кал]

Аз приемам логиката ти.

Съжалявам само, че в „Как се пише...“ не е изрично разгледан случаят „период от време + преди да“. (Останалите – с „именно, тъкмо“ и т.н. – си ги покрива правило 90 тук.)

[Люба]

Попаднах на интересен случай с използване на окончание за пълен член при съществително след "като"
От разговор с "Езикова справка" - коректно е членуването по този начин тъй като "като" нямало смисъл на сравнение/съюз или каквото обикновено има.

Иван и сестра му бяха отличени като отборът с най-успешно съчетание.

[Кал]

Това за мен е абсолютна грешка. В случая „като“ е равносилно на „в качеството си на“, което пак изисква кратък член. (Макар че убий ме, но не мога да ти кажа какво допълнение се води това граматически – или дали въобще е допълнение.)

Ако изречението беше формулирано „Иван и сестра му, които са отборът с най-успешно съчетание, бяха отличени“ или „Иван и сестра му – отборът с най-успешно съчетание – бяха отличени“, пълният член си е на мястото.

[Люба]

Като ми остане време ще им звънна пак да дадат конкретика като каква е функцията на "като".
И ще драсна пак. И изтрия те този пост, да не генерира трафик

[Люба]

Помощ от четящите тук?
С оглед на долното тълкуване за "приоритиране", "приоритизиране", т.н. - кое последно твърдят, че е правилното?

http://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/na-ka ... oritirame/

[Кал]

Правописният речник е в стаята, където спи Илка. Но rechnik.chitanka.info никога не спи:

приоритизирам

[Люба]

Павлина Върбанова също е за естествено по-възприетото:
https://plus.google.com/104155319067751 ... 33akqEzUTD

Мъчителното е, че БАН продължава да защитава другото.

[Кал]

Искате ли да упражним малко самостоятелно мислене?

„Приоритет“ е с латински корен „приор“/prior (което значи „предишен“ или „по-старши“) и латинска наставка „-итет“. При това положение спокойно можем да запазим само корена и да му добавим българската наставка „-изирам“: „приоризирам“. (По аналогия с „неутралитет“ и „неутрализирам“? Въпреки че двете думи нямат общо като смисъл. Ако се сетите за още съществителни, завършващи на „-итет“, и производни от тях глаголи, може да видим дали вече имаме прецедент.) Мисълта ми е, че всъщност не е нужно да пренасяме английското prioritize на сляпо.

[Люба]

Мисленето е ясно. Проблемът е с наложилото се като употреба, благозвучност и възприемане друго. Което в момента прави "логичното" малко неблагозвучно вече. И носи риск да бъде изместено по силата на "удобство и придобита популярност".