При (установено) наличие на оплаквания, не се колебайте да...
Примерът е стилизиран, но така прецених. Тая запетая трябва ли да я има в него?! Много ме ядосва, не я искам.
При (установено) наличие на оплаквания, не се колебайте да...
МОЛ Сердика
frog wrote:При (установено) наличие на оплаквания, не се колебайте да...
Примерът е стилизиран, но така прецених. Тая запетая трябва ли да я има в него?! Много ме ядосва, не я искам.
frog wrote:Аз съм просто изумена от следната тенденция!МОЛ Сердика
Първо: "Сердика (център)", "София", "Скай сити", "Сити център (София)", "Парадайз" и т. н. са молове.
Второ: МОЛ знаем какво е.
Трето: мол, мн.ч. мола дори П. Върбанова е забравила какво е. Химическа мерна единица.
Мтел наричат "Сердика" МОЛ, което ме забавляваше. Но сега на брошура на съвсем друг магазин отзад на картата "Сердика" пак е МОЛ и аз съм твърдо решена кракът ми да не стъпи там (в магазина), не че преди съм имала намерение.
Има ли някъде грешка в следните два примера? И защо?
1. Върви при който те е пратил.
2. Върви при когото те е пратил.
(…)
Просто ми стана чудно, дали тук аз съм го разбрала правилно… Тоест грешка има в първото изречение…Ако пред местоимението има предлог (на, с, за, пред и др.), то е непряко допълнение в изречението и затова трябва да се употреби формата когото.
Но, всъщност, грешка има и във второто изречение, тъй като липсва запетаята пред „при“:
Върви, при когото те е пратил.
(…)
…
Така, отговориха ми:Разликата е, че в първия относителното местоимение „който” е подлог в подчиненото изречение. Все едно Пешо те е пратил някъде, върви при него, при Пешо ― не там, където те е пратил той, а при самия Пешо. „Който” не става „когото”, щом е подлог. Предлогът „при” се отнася до цялото подчинено изречение „който те е пратил”, а не само до местоимението. Запетая няма.
Във втория пример „при когото те е пратил” „когото” е пряко допълнение в подчиненото допълнително изречение и изисква съответната форма за обръщение „когото” (само за лица, м. р. ед. ч.). Тук вече можеш да отидеш при когото те е пратил Пешо. Запетая няма.
Пред който НЕ се пише запетая в следните основни случаи:
- Когато простото изречение, въведено с който, пояснява сказуемото в предходното просто изречение.
- Когато непосредствено пред съюза който има неударен едносричен съюз и двата въвеждат различни прости изречения.
Кал wrote:Ех това съгласуване на времената...
Кое е вярното според вас?
Тя го погледна сякаш току-що излиза от някакъв сън
или
Тя го погледна сякаш току-що излезе от някакъв сън
Сашо Карапанчев wrote:Въпрос: коректорката навсякъде е слагала запетайка след думичката значи. Аз мисля да задраскам тези запетайки – какво ще кажеш ти?
Кал wrote:Това е едно от най-странните правила в правописа ни. Коректорката е формално права, но аз не мога да го преглътна и не слагам запетаи (разглеждам "значи" като съюз или наречие - аналогично на "следователно"). Евентуално слагам запетая, ако е смислова - когато паузата е важна.
Така че - драскай. :)
Сашо wrote:Още едно въпросче: тя маха запетайката преди де. Да остане ли тази запетайка, или не?
Кал wrote:Да остане. "де" може да означава "къде", значи (хахаха) запетаята има значение.
Сашо wrote:Трето – как е правилно според теб: Нищо че или Нищо, че? И защо?
Кал wrote:Това не е формализирано в най-новия правописен. Аз го пиша без запетая, като сложен съюз.
Кал wrote:Диляне, съвсем набързо от разказа на Сашо Цонков:Уведомени сме за Вашето пристигане.
Сашо Карапанчев беше първият човек, който ми обърна внимание, че в художествения стил учтивата форма не се пише с главна буква. Същото впрочем важи и за писмена кореспонденция, която не е строго официална. Това правило не е формализирано в най-новия правописен речник, но ако се загледаш в книгите на по-„тежките“ издателства, се спазва широко.За щастие Хауърд разполагаше със средства
Има запетая около „за щастие“, по правило 81.1. тук.Асансьорът оповести, че се намира на шейсет и шестия етаж и вратите се твориха плавно.
Тук вярвам, че ще се сетиш и сам.Моля, последвайте ме!
Има ли запетая наистина? По същото правило 81.1. – май да, но аз всеки път се чудя.Но, разбира се.
Няма запетая, по правило 80.3. (При следващата поява на същата фраза е спазено.)
19-ти век
Същата грешка като „1990-та година“. Логиката е „деветнадесет-и век“.Просто задайте команда на машината да генерира произволно време и място и ме пуснете там.
(Това ще те шокира.) Има запетая преди „и ме пуснете“, по правило 88.2. тук. Аналогията е с подчинените изречения, въведени с „че“ – тук имаме подчинено с „да“. (Признавам си, че това правило аз редовно го забравям, а има и специфични негови случаи – като „той прояви доблестта да си признае невежеството(,) и поиска прошка“ – в които наистина не знам какво да правя.)
За тук-там забравените кавички около заглавия на латиница („Terrae filius“) вече си говорихме.
Кал wrote:За „напът“ и аз не мога да преглътна. Но сигурно е закостеняване заради напредващата ни възраст– след като сме преглътнали „залудо“, „подръка“ и т.н.
Goa wrote:"За щастие Хауърд разполагаше със средства" - тук според мен запетаята не е задължителна. Не разбирам добре какво значи обяснението, дадено в 81.1: "в други случаи могат да функционират като части на изречението". Аз бих слагал запетая, когато не натежава, когато трябва да отдели смислово останалия текст, да наблегне върху вметката и само при някои от тия изрази. Защо са обединени в една група?
от една страна, от друга страна, първо, второ, трето, обратно, напротив, да речем, да кажем, разбира се, между другото, честно казано, казано по друг начин - добре, нямам възражения;
но: изглежда, значи, за съжаление, естествено? Тук не съм много съгласен, че винаги трябва да се сложи запетая. Понякога даже изглежда нелепо със запетаята.
Ще помисля. Може пък да започна да слагам винаги и при тия изрази...
Идеята е:
Сравни „Той говори за щастие, равенство, братство и други идеали“ и „Той говори, за щастие, кратко“.
Сравни „Той изглежда добре“ и „Той, изглежда, е добре“.
Сравни „Това значи нещо друго“ и „Това, значи, си имал предвид“. (Макар че точно по тоя казус със Сашо си говорихме, че „значи“ може да се ползва и като съюз (равносилен на „следователно“), значи (хахаха) няма нужда винаги да се огражда със запетаи и от двете страни.)
Виж „За съжаление, намирам тая ситуация достойна за съжаление“.
И накрая: „Той естествено узря за идеята“ и „Той, естествено, узря за идеята“. Тоя пример май ми е любимият – смисълът се променя напълно.Goa wrote:"Просто задайте команда на машината да генерира произволно време и място и ме пуснете там." - Тук вече не съм съгласен. Това за мен са 2 свързани със съюза "и" изречения и не бих сложил запетая. "Направете "А" и после направете "Б" - кому е нужна запетая? А примерът в линка е още по-странен: "Коректорите са склонни да се концентрират върху подробности, и понякога не успяват да мислят по-широко." - Къде тук има изречение, разположено между частите на друго изречение? Това са 2 свързани изречения с общ подлог. Поне аз така го възприемам, може да се смята за грешно от някаква си гледна точка, но за мен е логично.
Я направи граматически разбор на изречението.Колко сказуеми има, съответно от колко прости изречения се състои?
Сравни го с „Просто кажете на машината, че в математиката е гола вода, и ме пуснете там“. Има ли някаква структурна разлика? Ако няма – защо запетаите да се пишат различно в двата случая?
П.П. Да, де, проблемът тръгва от асиметрията на „че“ и „да“: пред подчинено изр. с „че“ е прието да се пише запетая, а пред подчинено с „да“ не е. Но поне според последния правописен речник запетая се пише след всеки от двата типа.
Кал wrote:Дилън, май френд, англоезичното поставяне на запетаи следва твоя подход, че и го ескалира: слагат се само там, където логиката (или паузата в речта) подсказва, че има нужда от тях. В резултат на което няма двама носители на езика, които да озапетайчат даден текст по един и същи начин...
На мен това ми харесва повече от българската граматика, признавам. Аз съм по' плуралист, отколкото буквоед.
П.П. „За съжаление съм дотук“ и „За съжаление, съм дотук“ също много ме кефят, защото запетая отново променя коренно смисъла. За да го усетиш по-добре, ги размести във вида „Дотук съм(,) за съжаление“. Хващаш ли разликата?
Той дори срещна Слънцето, ден преди да изгрее.
Обстоятелствените пояснения задължително се обособяват, когато са няколко от един и същи вид - за време, за място и т. н.: [Оттатък, [през реката], се издигаха високите бели сипеи].
Return to Писателска работилница
Users browsing this forum: CCBot and 0 guests