Копнеж за къси фантастични разкази

[Кал]

Тема за въпроси и размишления към копнежа.

[Кал]

Цифрички към 16.01.

Получени разкази: 45
Неподходящи: 7
По-желани: рано е
Отритнати: рано е
Други: ---
* винаги е хубаво да има графа „Други“

Автори, брой: 18
Жураещи, брой: 6

[Кал]

Цифрички към 22.01.

Получени разкази: 66
Неподходящи: 10
По-желани: рано е
Отритнати: рано е
Други: ---

Автори, брой: 26
Жураещи, брой: 6

[Кал]

Цифрички към 29.01.

Получени разкази: 80
Неподходящи: 12
По-желани: рано е
Отритнати: рано е
Други: ---

Автори, брой: 35
Жураещи, брой: 7

[Кал]

Цифрички към 05.02.

Получени разкази: 89
Неподходящи: 12
По-желани: 3
Нехаресани: 23
Други: ---

Автори, брой: 38
Жураещи, брой: 6

[Кал]

Цифрички към 12.02.

Получени разкази: 103
Неподходящи: 13
По-желани: 3
Нехаресани: 39
Наритани: 2
Други:
– 1 пожелан за следващия алманах „ФантАstika“

Автори, брой: 43
Жураещи, брой: 6

[Кал]

Цифрички към 19.02.

Получени разкази: 111
Неподходящи: 13
По-желани: 4
- Харесани от сп. „Осем“: „Грижовна дъщеря“
- Харесани от сп. „Обекти“: „Всички нюанси на розовото“
- Харесани за алманах „ФантАstika“: „Вяра“
Нехаресани: 51
Наритани: 6
Други:
– 1 пожелан за следващия алманах „ФантАstika“: „Ортокар – новият православен автомобил“

Автори, брой: 47
Жураещи, брой: 6

Вижте новите условия!

[Кал]

Из кореспонденцията около Копнежа:

Здравейте!

Журито на Копнежа за къси фантастични разкази прочете текстовете,
пратени от вас, но те не успяха да грабнат сърцата и умовете ни.

Ако искате, може да ни пратите други ваши текстове. Припомнете си
условията на Копнежа (http://choveshkata.net/blog/?p=2525). Топло ви
каним да разгледате и писателските работилнички, които водим онлайн и
на живо: http://choveshkata.net/forum/viewforum.php?f=47. Там навярно
ще откриете полезни идеи за бъдещите си разкази – или нови приятели.
:)

Вдъхновение!
ЧоБи: Калин

Здравейте!
Отговорът Ви е твърде ... да не казвам и ми намирисва на "универсалния щемпел" от Златния телец на Илф и Петров. Жалко за Вас!
Поздрави и успешна седмица! :)
Участник А

Права сте, предполагам.

Искате ли да участвате в администрирането на Копнежа? Та да намирисва
по-приятно?

Само трябва да се включите в Човешката (http://choveshkata.net/blog/?p=2032)...

Поздрави,
ЧБ: Калин

Калин, къде съм казала, че "щемпелът" мирише неприятно?;) Всъщност, аз просто изпратих три разказчета за "копнежа", обявен от Вас и отговорът Ви не ми хареса. Защо е нужно да се забърквам в администриране и т.н.? :) Аз никого не карам да се занимава с моя бизнес, та да ме разбере... Може би е интересно това Ваше администриране, може би е трудно - но, който го е страх от вълци, да не ходи в гората. Иначе - предполагам прав за Вас си и гледате да привлечете повече привърженици на сайта си - но аз съм твърде възрастна (може би - не съм на 20) за такова нещо, и твърде заета. Засега пописвам по блогове, ето единия, там можете да ме видите, при желание: линк към блога на Участник А

Пак поздрави!
Участник А

Участник А:

Мисля, че (не) се разбрахме чудесно. ;) Вие ни споделихте, че не ви
харесва отговорът ни. Аз ви загатнах, че това може да се промени –
стига да имате куража сама да участвате в промяната.

Или с вашата метафора: Вместо да, ммм, констатирате „Колко вълци има в
таз гора“, да отидете в нея и да, ммм, поразчистите.

Всичко друго е в сферата на личните мечти. В които няма лошо – но и
няма смисъл да си крадем от времето взаимно...

Усмивки,
ЧБ: К)

Калин, по този начин само губите последователи/сътрудници/клиенти и т.н стойностни хора. Не мога да разбера - как така аз да участвам в промяна на нещата в чужд сайт? Как да разчиствам? Каните ме за чистачка ли? :))) Благодаря Ви, но не ми се чисти, нито ми се занимава с чужди каузи. Отношението Ви към желаещи да участват във Ваш конкурс е това, от което се възмутих . защото отговорът: "Вашите текстове не докоснаха нашите сърца и умове" е меко казано доста смахнат и обиден за всеки уважаващ себе си човек. По същия начин можехте да кажете, че "не са докоснали задниците Ви, или други органи";). Не се засягам от това, че не сте ги харесали. Ни най-малко. Засяга ме отношението и "универсалния щемпел" - явно нямате представа за какво говоря. Можехте да изкажете отрицателна оценка по много по-професионален и интелигентен начин - така, че "кандидатът" да не разбере, че не сте удостоили с вниманието си работите му. Това заслужава да се раздуха из Нета, но аз съм на принципа, че няма лоша реклама, и затова няма да го направя.:) Не и по този начин. И никак не желая да крада от времето Ви - не съм виновна, че вие сте сложен да отговаряте...
Усмивки и от мен! :)

* * *

Здравейте!

Журито на Копнежа за къси фантастични разкази прочете текстовете,
пратени от вас, и не ги хареса.

Преди да ни пратите други ваши текстове, молим да ни отговорите на въпроса:

Как разказите, с които участвахте дотук, удовлетворяват критериите на
Човешката библиотека (http://choveshkata.net/blog/?page_id=103)?

Молим за конкретни и изчерпателни отговори с дължина поне половин
стандартна страница (900 знака, вкл. интервалите).

Вдъхновение!

Здравейте,
Съжалявам, че журито не е одобрило текстовете ми и ще се опитам с две думи да обясня как и защо пиша – по този начин и изобщо.
Дълбоко уважавам принципите, залегнали в идеята, наречена „Човешката библиотека” и всъщност вярвам в повечето от тях /примерно, през 2011 година с разказа си „Пластмасовата река” спечелих конкурса „Екомания” на МОСВ, а в магазин не пазарувам в полиетиленови торбички J/. Ако си позволя обаче несмело да разделя условно писателите-фантасти на две основни групи на принципа утописти-антиутописти /дистописти/, то моите схващания са много по-близки до изложените от втората група – писатели като Курт Вонегът, Уилям Гибсън, Олдъс Хъксли, Антъни Бърджес, Карел Чапек – всъщност списъкът е дълъг. Светът, в който живеем, от поколения е грозен, плашещ, саморазрушаващ се, а перспективите за бъдещето, меко казано, далеч не са розови. Професията ми на журналист пък ежедневно ме сблъсква с най-грозното от грозното, най-плашещото от плашещото, най-разрушителното от разрушителното. Самият аз имам син на 10 години, а приятелката ми е бременна в третия месец, така че скоро синът ми ще има сестричка /или братче/. Следователно, дълго след като мен и вас няма да ни има, на тях двамата им предстои да се сблъскат с това неясно и стряскащо бъдеще, макар 1984-та отдавна да отмина…
Може би именно заради всичко това, нещата, които пиша, не винаги са лицеприятни. Може би те често не са най-подходящото четиво за най-младите читатели. Признавам, че понякога ме е срам, докато ги пиша и ме е страх, ако река да ги препрочета. Твърдо обаче вярвам в магията на Коледа и съществуването на Народа на иглените хора, за чиито дървета сме отговорни всички ние /разказът „Тиха нощ, свята нощ”/. Сигурен съм, че на човек не са му нужни 100 години, а само 40 дни в пустинята, за да докаже себе си и да намери любовта /”Пустинна роза”/. Ще ми се страната ни и планетата ни поне един път да не са най-голямата издънка на Вселената, така че да не се налага да я унищожават Контрольорите /„2084”/. Не ми се иска България да се превърне в сметището или в плашещата атракция на Европа /”Влакче на ужасите”/. Дано боговете не са наистина полудели и не се водят като всички нас от най-низките човешки страсти /”Бонзай”/. Страх ме е, че днес децата ни наистина се раждат като старци и ще умрат прекалено млади – по една или друга причина – нека споменем само кризата, ракът, СПИН, образователната система, алиенацията /”Родих се старец, ще умра млад”/. Ужасявам се, че кошмарите ни настигат и насън и наяве и надали някога скоро ще се събудим от тях /”Мигът преди да се събудиш”/. Притеснява ме скокообразното развитие на технологиите и прогнозите, че скоро мобилните устройства ще надвишават тройно броя на човешките същества /”Компютърът ми каза: „мамо!”/.
Иначе и аз съм нормален човек като баща си и дядо си.
Моля се за бъдеще, в което да препускам на бял кон със звезда на челото по зелени ливади, през бистроструйни потоци и сбъднати мечти.
Но все ми се струва, че по това време ще си стоя в бомбоубежището, свряно нейде в недрата на майката Земя и ще си тракам на същия този стар лаптоп странни късчета проза… Стига да има енергия, с която да го захранвам /законно/ разбира се.
Богомил Райнов беше казал навремето, че песимистът е единственият човек, който се радва, когато очакванията му не се сбъднат.
Днес аз не съм радостен…
Но продължавам да пиша…

С уважение: Участник Б

Благодаря за сериозния и откровен отговор. Ще го споделя и с
останалите членове на журито.

За себе си само ще кажа, че специално в този Копнеж не търсим
антиутопии, нито екстраполации на страховете си (които, малко или
повече, споделям с вас, или разбирам). Търсим по-трудното: онези
решения, които са постижими. Стъпките – посилните стъпки – към онова
бъдеще, в което всъщност _искаме_ да живеем.

(Ако говорим специално за прогностични разкази.)

Отново сте добре дошъл да пращате текстове. Днес актуализирахме
изискванията си – ето ги тук:

http://choveshkata.net/blog/?p=2622

ЧоБи: Калин

* * *

Ако е необходимо да обяснявам чие отношение ни вдъхновява да продължаваме с (практически доброволната) си работа по Копнежа, моля кажете. Благодаря на всеки от вас, който проявява разбиране и пести силите ни, за да има и още.

[Кал]

Още малко от диалога. Мои общи разсъждения за онова, което лично аз търся (или не) в разказите. Надявам се да са полезни за участниците.

Здравейте,
Благодаря ви за отговора. Прочетох внимателно обновените изисквания на "Човешката библиотека" и непременно ще опитам да ви изпратя свои работи, които отговарят на тях. С риск да ви затрудня, молбата ми е само - ако може - с две-три думи да ми обясните причините, заради които отделните разкази, които вече ви, пратих, са недопустими от ваша гледна точка.
Предварително благодаря.

Основният проблем, който лично аз имах аз с трите ви разказа, беше по
точка 3: критериите 1 и 2 на Човешката библиотека. Нито един от
разказите не ми предложи нови гледни точки или по-дълбоко разбиране на
онова, което ни прави човеци – такива, каквито _искаме_ да бъдем (а не
такива, от които би ни било срам). Разказите определено НЕ ме
направиха по-топъл – докато ги четях, определено зъзнех. Имах и силни
възражения към идеите в основата им – най-сериозното от които е, че
страхът (от неминуемо лошото бъдеще, безсърдечните извънземни,
катастрофите, които ще ни променят неузнаваемо) не е градивна сила и
няма смисъл да се фокусираме върху него.

[Кал]

Цифрички към 26.02.

Получени разкази: 127
Неподходящи: 14
По-желани: 6
- Харесани от сп. „Осем“: „Грижовна дъщеря“
- Харесани от сп. „Обекти“: „Всички нюанси на розовото“
- Харесани за алманах „ФантАstika“: „Вяра“
Нехаресани: 62
Наритани: 6
Други:
– 1 пожелан за следващия алманах „ФантАstika“: „Ортокар – новият православен автомобил“

Автори, брой: 54
Жураещи, брой: 5

[Trip]

"Грижовна дъщеря" не е ли доста стар и въртян по конкурси разказ?

[Кал]

Е. Че има публикации и на английски.

Но отговаря на условията за участие.

[Trip]

Хм.

[Кал]

Тема за въпроси и размишления към копнежа.

Размишлявайте и задавайте въпроси спокойно. Само едноредовите, нищо-съдържателни постове ограничете.

[Кал]

Цифрички към 04.03.

Получени разкази: 133
Неподходящи: 14
По-желани: 7
- Харесани от сп. „Осем“: „Грижовна дъщеря“
- Харесани от сп. „Обекти“: „Всички нюанси на розовото“
- Харесани за алманах „ФантАstika“: „Вяра“
Нехаресани: 72
Наритани: 6
Други:
– 1 пожелан за следващия алманах „ФантАstika“: „Ортокар – новият православен автомобил“

Автори, брой: 60
Жураещи, брой: 4

[Кал]

Цифрички към 11.03.

Получени разкази: 140
Неподходящи: 14
По-желани: 9
- Харесани от сп. „Осем“: „Грижовна дъщеря“
- Харесани от сп. „Обекти“: „Всички нюанси на розовото“
- Харесани за алманах „ФантАstika“: „Вяра“
Нехаресани: 80
Наритани: 6
Други:
– 1 пожелан за следващия алманах „ФантАstika“: „Ортокар – новият православен автомобил“

Автори, брой: 62
Жураещи, брой: 4

[Кал]

Здравейте, Калин,

Искам за пореден път да ви благодаря за подкрепата, която ми оказахте, пожелавайки разказа ми „Един градски гълъб“ в Копнежа за къси фантастични разкази миналата година. По ваша препоръка той беше публикуван в Списание 8, и благодарение на това спечели трето място в конкурса за публикуван разказ на млад автор „Рашко Сугарев“ на НДФ „13 века България“. Това беше първата публикация на мой разказ и първата ми награда, затова съм ви безкрайно и вечно признателна. Освен това, разказите на лауреатите от всички години се предвижда да бъдат публикувани в общ сборник и фактът, че нещо, което аз съм написала, ще бъде между две корици с произведения на Георги Господинов, Алек Попов, Момчил Николов и други известни български автори, е чест, на която нямаше да имам възможността да се радвам, ако не бяхте вие. Така че отново – благодаря! Това, което правите за хора като мен – недоказали се автори, оптимистично мечтаещи някой ден да оставят името си някъде измежду редовете на българската литература, е безценно.

Поздрави,
Мая