Книги, автори, размисли творчески и човешки
Книги, автори, размисли творчески и човешки
Идеята на темата е описана тук.
А този пост се казваше „"Денят на обречения Крал" - Брайън Олдис“. -- Кал
Архив от предната Фантазия.
А този пост се казваше „"Денят на обречения Крал" - Брайън Олдис“. -- Кал
Архив от предната Фантазия.
Last edited by Кал on Sun May 13, 2018 11:34 am, edited 1 time in total.
Reason: сливам
Reason: сливам
- Кал
- Първопроходец
- Posts: 12506
- Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
- Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
- Has thanked: 3103 times
- Been thanked: 2531 times
- Contact:
Книги, автори, размисли творчески и човешки
(Бивша „Голямото четене“ -- Кал)
...е кампания, за която няма начин да не сте чували.
Ето ви нещо обаче, което не сте: За и против "Време разделно", с участието на гласовете Дилов, Хранова и Ненов. (И други, но тия се чуват най-много.)
Слушайте със слушалки - особено гласа Дилов, - ако държите да чуете всичко. А то си струва.
За любознателните - ценни цитати.
За Голямото четене тепърва ще отваряме приказка с бате ви an... пардон, Ерманд. И тая приказка няма да е във Фантазия, ами направо в "Пътешествието" на Човешката библиотека, вярвам.
Ем!
К)
...е кампания, за която няма начин да не сте чували.
Ето ви нещо обаче, което не сте: За и против "Време разделно", с участието на гласовете Дилов, Хранова и Ненов. (И други, но тия се чуват най-много.)
Слушайте със слушалки - особено гласа Дилов, - ако държите да чуете всичко. А то си струва.
За любознателните - ценни цитати.
За Голямото четене тепърва ще отваряме приказка с бате ви an... пардон, Ерманд. И тая приказка няма да е във Фантазия, ами направо в "Пътешествието" на Човешката библиотека, вярвам.
Ем!
К)
Last edited by Кал on Fri Dec 18, 2015 1:11 am, edited 1 time in total.
Reason: сливам + преименувам
Reason: сливам + преименувам
- svetliche
- Global Moderator
- Posts: 325
- Joined: Sat Jan 05, 2008 8:24 pm
- Location: Средната земя
- Has thanked: 171 times
- Been thanked: 67 times
Re: Голямото четене
Аз да кажа, че бях на въпросния дебат и беше много хубаво и се почувствах чудесно и имам червена грамота, на която пише, че с моята безценна помощ съм помогнала да съживя четенето. И Кал има.
Беше супер, защото се откъснах от вечното мен, дето създава грижи на Кал и съм му станала най-голямата грижа и бях с баба Сребра и малкото й внуче и Манол и стадата овце сред Родопа и беше вълшебно.
Дебата ми хареса и се радвам, че не се избиха с думи хората там. Вълшебно беше и че имах удоволствието да слушам Кал като човек, който ценя, като истински приятел и човек, който обича книгите и няма да позволи планината да я третират като тоталитарен символ и като нещо, което всява ужас и че в книгата имало кървища и насаждала насилие... Радвам се, че заедно с Любен Дилов-син, който виждам за първи път в такава светлина, казаха такива искрени слова за романтичният роман и за архетипите и за будизма и че Антон Дончев, за което му свалям шапка, заедно с Хайтов са първите ни автори, които заговарят за Екология.
Ех, Елинденя... колко човек се почувствах. Колко извън себе си и страховете си и демоните. Колко щастлива, че съм дала на вас...
В щафетното четене имам предвид.
Да имаш мига и да не искаш и да не искаш да имаш...
Беше супер, защото се откъснах от вечното мен, дето създава грижи на Кал и съм му станала най-голямата грижа и бях с баба Сребра и малкото й внуче и Манол и стадата овце сред Родопа и беше вълшебно.
Дебата ми хареса и се радвам, че не се избиха с думи хората там. Вълшебно беше и че имах удоволствието да слушам Кал като човек, който ценя, като истински приятел и човек, който обича книгите и няма да позволи планината да я третират като тоталитарен символ и като нещо, което всява ужас и че в книгата имало кървища и насаждала насилие... Радвам се, че заедно с Любен Дилов-син, който виждам за първи път в такава светлина, казаха такива искрени слова за романтичният роман и за архетипите и за будизма и че Антон Дончев, за което му свалям шапка, заедно с Хайтов са първите ни автори, които заговарят за Екология.
Ех, Елинденя... колко човек се почувствах. Колко извън себе си и страховете си и демоните. Колко щастлива, че съм дала на вас...
В щафетното четене имам предвид.
Да имаш мига и да не искаш и да не искаш да имаш...
Обичайте и бъдете обичани, любовта ще спаси света.
- Roheryn
- Global Moderator
- Posts: 141
- Joined: Mon Feb 04, 2008 6:15 pm
- Has thanked: 14 times
- Been thanked: 23 times
[тренинг:Р] Всеки има право да страда толкова, колкото желае
Привет!
Венелина Бербенкова ме обогати (нещо, което често прави, благодаря!) с това, по нейни думи, от
Жълтата точка
Здравейте,
Девизът ми относно поведението и начина на мислене на хората е: Животът си е ваш – правете с него к’вото искате. А един мой познат допълни: Всеки има право да страда толкова, колкото желае...
Мислех за това как в България може да се направи реклама на продукт така, че знанието за него да достигне до хората. И отговорът е само един – като те гръмнат. Защото, ако си написал нещо, което да помогне на хората да бъдат щастливи, няма кой, по какъвто и да е начин, да напише и два реда за теб, камо ли да те отразят в телевизионно предаване. Защото няма нищо жълто... Или може би има, но това е жълтата книжка, която би трябвало да са ти дали от една точно определена институция, находяща се на 4-ти километър.
Не гледам телевизия и не чета вестници. Наскоро опитах да разкажа моите цели и теории на няколко списания, две три телевизии и кой ли още не. Наех PR. В крайна сметка опитвах да достигна до обикновения читател, до хората, които имат желание да са щастливи. Официално всички искат това. Неофициално – много малко са готови да положат усилия, за да го постигнат. Както и да е... От списанията ми отговориха, че НЯМА НАЧИН да представят съдържанието на една книга, защото така не се прави в България. PR-ът ме уверяваше, че е необходимо да представя личният си живот, в който да се открие жълтата част, за да може да ме „предостави” на журналистите. В телевизията – хе – те направо си попитаха дали не съм от пациентите...
Излезе, че тези, които отговарят за информационните звена в България, не желаят да информират никого. Освен ако не си ... жълт. Или с нещо жълто около теб. Как тогава да стигна до обикновения човек?
Направих си жълта значка. Значка, на която пише Аз вярвам. За да се отлича от останалите. Да има нещо жълто, по което да ме различават. Да е жълто... За да отговоря на изискванията на обществото...
И чудото стана...
Тезата, че материята не съществува, а е холограма, получена от взаимодействията на вълни и полета излезе като издание - The Black Book. Допълнително успехите на квантовата физика в тази посока потвърждават, че цветовете, звукът, миризмите, сетивността и дори усещането за разстояние са вълни, които, след възприемането им и трансформирането като импулси в мозъка, са всъщност илюзорна представа за „реалността” на материята. Общото схващане е, че материята съществува и затова ние я виждаме. Оказа се, че е точно обратното - нещата съществуват единствено и само тогава, когато ги наблюдаваме. В книгата се доказва, че смъртта не съществува и няма смисъл да се страхуваме от нея. И всичко е в постоянен кръговрат от познание и емоция. Кръговрат, обясняващ и прераждането на душата. Хипотезата ни дава и отговор на въпроса за смисъла на нашето съществуване, как да сбъднем желанията си и да станем щастливи.
Сигурно ви звучи сложно? Или жълто? Не се притеснявайте... Книгата е черна. Или по-точно – черно на бяло... И ако искате да я намерите, не е необходимо да четете жълтата преса или да гледате жълтите предавания. Достатъчно е само да я потърсите. Да я прочетете и... да си сложите жълта значка. За щастие и късмет...
Ако ли пък не - животът си е ваш – правете с него к’вото искате.
Всеки има право да страда толкова, колкото желае...
Венелина Бербенкова ме обогати (нещо, което често прави, благодаря!) с това, по нейни думи, от
Ивомир Димчев - издателство "Феникс дизайн". Ивомир е физик и уеб дизайнер, успял по методиката на Кехоу да изцели живота си и самият той да започне да пише (за всички, които са осъзнали, че човекът е на Земята да се учи, в името на еволюцията на собствената си душа, а това предполага целенасочено саморазвитие с ясно съзнание)
Жълтата точка
Здравейте,
Девизът ми относно поведението и начина на мислене на хората е: Животът си е ваш – правете с него к’вото искате. А един мой познат допълни: Всеки има право да страда толкова, колкото желае...
Мислех за това как в България може да се направи реклама на продукт така, че знанието за него да достигне до хората. И отговорът е само един – като те гръмнат. Защото, ако си написал нещо, което да помогне на хората да бъдат щастливи, няма кой, по какъвто и да е начин, да напише и два реда за теб, камо ли да те отразят в телевизионно предаване. Защото няма нищо жълто... Или може би има, но това е жълтата книжка, която би трябвало да са ти дали от една точно определена институция, находяща се на 4-ти километър.
Не гледам телевизия и не чета вестници. Наскоро опитах да разкажа моите цели и теории на няколко списания, две три телевизии и кой ли още не. Наех PR. В крайна сметка опитвах да достигна до обикновения читател, до хората, които имат желание да са щастливи. Официално всички искат това. Неофициално – много малко са готови да положат усилия, за да го постигнат. Както и да е... От списанията ми отговориха, че НЯМА НАЧИН да представят съдържанието на една книга, защото така не се прави в България. PR-ът ме уверяваше, че е необходимо да представя личният си живот, в който да се открие жълтата част, за да може да ме „предостави” на журналистите. В телевизията – хе – те направо си попитаха дали не съм от пациентите...
Излезе, че тези, които отговарят за информационните звена в България, не желаят да информират никого. Освен ако не си ... жълт. Или с нещо жълто около теб. Как тогава да стигна до обикновения човек?
Направих си жълта значка. Значка, на която пише Аз вярвам. За да се отлича от останалите. Да има нещо жълто, по което да ме различават. Да е жълто... За да отговоря на изискванията на обществото...
И чудото стана...
Тезата, че материята не съществува, а е холограма, получена от взаимодействията на вълни и полета излезе като издание - The Black Book. Допълнително успехите на квантовата физика в тази посока потвърждават, че цветовете, звукът, миризмите, сетивността и дори усещането за разстояние са вълни, които, след възприемането им и трансформирането като импулси в мозъка, са всъщност илюзорна представа за „реалността” на материята. Общото схващане е, че материята съществува и затова ние я виждаме. Оказа се, че е точно обратното - нещата съществуват единствено и само тогава, когато ги наблюдаваме. В книгата се доказва, че смъртта не съществува и няма смисъл да се страхуваме от нея. И всичко е в постоянен кръговрат от познание и емоция. Кръговрат, обясняващ и прераждането на душата. Хипотезата ни дава и отговор на въпроса за смисъла на нашето съществуване, как да сбъднем желанията си и да станем щастливи.
Сигурно ви звучи сложно? Или жълто? Не се притеснявайте... Книгата е черна. Или по-точно – черно на бяло... И ако искате да я намерите, не е необходимо да четете жълтата преса или да гледате жълтите предавания. Достатъчно е само да я потърсите. Да я прочетете и... да си сложите жълта значка. За щастие и късмет...
Ако ли пък не - животът си е ваш – правете с него к’вото искате.
Всеки има право да страда толкова, колкото желае...
Last edited by Кал on Sat May 30, 2020 9:02 pm, edited 1 time in total.
Reason: сливам
Reason: сливам
Обичай съдбата си
- Roheryn
- Global Moderator
- Posts: 141
- Joined: Mon Feb 04, 2008 6:15 pm
- Has thanked: 14 times
- Been thanked: 23 times
Re: [тренинг:Р] Всеки има право да страда толкова, колкото желае
Интересно ми е....
(МНОГО!)
Виждате ли в разказа неща, които бихте направили иначе?
И с други думи: като четете разказаното, виждате ли други, "по-подходящи", начини? На виждане, отнасяне, мислене, действие, т.н.?
А дали са ми добре зададени въпросите (Аз бих си обърнала внимание на изказа... искам да се науча да пиша)
(МНОГО!)
Виждате ли в разказа неща, които бихте направили иначе?
И с други думи: като четете разказаното, виждате ли други, "по-подходящи", начини? На виждане, отнасяне, мислене, действие, т.н.?
А дали са ми добре зададени въпросите (Аз бих си обърнала внимание на изказа... искам да се науча да пиша)
Обичай съдбата си
- AllyVRK
- Global Moderator
- Posts: 477
- Joined: Wed Feb 13, 2008 9:12 am
- Has thanked: 22 times
- Been thanked: 47 times
Re: [тренинг:Р] Всеки има право да страда толкова, колкото желае
Не знам за "по-подходящ", но бих му препоръчала (раз)_личен_ подход - или, каквото ние правим (?)
Хората не се обръщат към медиите, за да бъдат щастливи. Хората се обръщат към медиите, за да се уверят, че тяхното положение не е най-лошото, че има и такива, дето са по-зле. Затова и целта на медиите е да намерят нещо по-зрелищно, ненормално, брутално, нещо, което не ти казва как да бъдеш щастлив, а да те утеши, че не си единствен в нещастието си. Защото, (предполагам), хората сме мързеливи твари и е по-лесно да се оплакваме, вместо да работим за щастието си
Тъжно е, грозно е, и е безсмислено. Нямам обяснение защо, даже нямам примери за всички онези други причини, поради които медиите и публичното пространство са това, което са, но...
Хората не се обръщат към медиите, за да бъдат щастливи. Хората се обръщат към медиите, за да се уверят, че тяхното положение не е най-лошото, че има и такива, дето са по-зле. Затова и целта на медиите е да намерят нещо по-зрелищно, ненормално, брутално, нещо, което не ти казва как да бъдеш щастлив, а да те утеши, че не си единствен в нещастието си. Защото, (предполагам), хората сме мързеливи твари и е по-лесно да се оплакваме, вместо да работим за щастието си
Тъжно е, грозно е, и е безсмислено. Нямам обяснение защо, даже нямам примери за всички онези други причини, поради които медиите и публичното пространство са това, което са, но...
The hardest thing you'll ever learn to say is how to say 'goodbye'.
- Кал
- Първопроходец
- Posts: 12506
- Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
- Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
- Has thanked: 3103 times
- Been thanked: 2531 times
- Contact:
Re: [тренинг:Р] Всеки има право да страда толкова, колкото желае
Забелязвам у себе си тенденция да се вкопчвам в думички. Такива, които ми се струват недо...усетени. Недонаместени. Недонамерени.
Например: "реклама на продукт" директно ме настройва на вълна "Агааа! Някой сега ще ми продава нещо!" И трябва да примигвам и издишам силно няколко пъти, за да си напомня, че въпросното нещо всъщност е замислено да ми помогне някак... И тия едва ли не прикрити агресии, заплахи най-накрая... Ъх.
Проблем е, не е моя си, лична странност. Ако идваш да ми дадеш най-доброто у себе си - моля те, направи го с най-добрите думи, на които си способен. Или с най-добрите жестове! Мимики! Цветове! Вълни! Полета! Моции!
("Моциите" са намигване към хората, които са се гмуркали из дълбините на "Да обичаш Сам Сама". )
Та - първото, което бих направил другояче, е финалната редакция на текста.
По съдържанието (...точно така, ПО-важната част ):
Има и една друга книга освен "Черната". Казва се "Холографската Вселена". И при мен работи безоткатно.
Друго засега не мога да поставя в думи.
Например: "реклама на продукт" директно ме настройва на вълна "Агааа! Някой сега ще ми продава нещо!" И трябва да примигвам и издишам силно няколко пъти, за да си напомня, че въпросното нещо всъщност е замислено да ми помогне някак... И тия едва ли не прикрити агресии, заплахи най-накрая... Ъх.
Проблем е, не е моя си, лична странност. Ако идваш да ми дадеш най-доброто у себе си - моля те, направи го с най-добрите думи, на които си способен. Или с най-добрите жестове! Мимики! Цветове! Вълни! Полета! Моции!
("Моциите" са намигване към хората, които са се гмуркали из дълбините на "Да обичаш Сам Сама". )
Та - първото, което бих направил другояче, е финалната редакция на текста.
По съдържанието (...точно така, ПО-важната част ):
Има и една друга книга освен "Черната". Казва се "Холографската Вселена". И при мен работи безоткатно.
Друго засега не мога да поставя в думи.
- divna3
- Светлинка
- Posts: 525
- Joined: Fri Feb 29, 2008 5:04 pm
- Has thanked: 113 times
- Been thanked: 69 times
Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Любимото ми стихотворение от Виолета Христова
"Блажен е, който не очаква,
защото всичко ще се сбъдне...
Върви по пътя си нататък -
от изгрева и чак до тъмно...
Мълчи и никъде не стига,
защото всъщност си е там.
Не бърза да догони другите,
и винаги се случва сам.
Изпраща погледа си в тебе,
но погледът не става мост.
Ръцете му не търсят близост,
очите му не са въпрос.
И той не е разочарован,
не е дори разколебан.
Не вдига чаши със отрова,
от себе си не е пиян.
Търпи, чете различни знаци
и в празнодумие не пада...
Блажен е, който не очаква,
защото той ще се зарадва."
"Блажен е, който не очаква,
защото всичко ще се сбъдне...
Върви по пътя си нататък -
от изгрева и чак до тъмно...
Мълчи и никъде не стига,
защото всъщност си е там.
Не бърза да догони другите,
и винаги се случва сам.
Изпраща погледа си в тебе,
но погледът не става мост.
Ръцете му не търсят близост,
очите му не са въпрос.
И той не е разочарован,
не е дори разколебан.
Не вдига чаши със отрова,
от себе си не е пиян.
Търпи, чете различни знаци
и в празнодумие не пада...
Блажен е, който не очаква,
защото той ще се зарадва."
Last edited by Кал on Thu Jan 21, 2016 12:37 am, edited 1 time in total.
Reason: премествам + преименувам
Reason: премествам + преименувам
- Кал
- Първопроходец
- Posts: 12506
- Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
- Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
- Has thanked: 3103 times
- Been thanked: 2531 times
- Contact:
Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Михаил Анчаров наистина знае правилото на Стърджън („Бавно ваяние“) за следващия въпрос...
Може ли да разберем нещо, което е по-сложно от нас? Кога? При какви обстоятелства?
А може ли да разберем човешкия мозък? (Кой разбира кого, намига ми Зиндел.)
А човешкият мозък плод на еволюцията ли е? Изтекло ли е достатъчно време за всичките мини-скокове, които се случват в развитието на видовете? Или има и макси-скокове? Кога? Какво е обусловило появата на орган, който е по-сложен от, тоест има заложбите да разбере, почти всички обстоятелства, с които сме се сблъсквали – или тепърва ще се сблъскаме? Що за сложна среда е било това?
Когато усетя лекия сърбобол в основата на тила и се хвана, че устата ми зее, докато мисля – значи съм на прав път. На собствената си граница; и се пресягам отвъд...
Може ли да разберем нещо, което е по-сложно от нас? Кога? При какви обстоятелства?
А може ли да разберем човешкия мозък? (Кой разбира кого, намига ми Зиндел.)
А човешкият мозък плод на еволюцията ли е? Изтекло ли е достатъчно време за всичките мини-скокове, които се случват в развитието на видовете? Или има и макси-скокове? Кога? Какво е обусловило появата на орган, който е по-сложен от, тоест има заложбите да разбере, почти всички обстоятелства, с които сме се сблъсквали – или тепърва ще се сблъскаме? Що за сложна среда е било това?
Когато усетя лекия сърбобол в основата на тила и се хвана, че устата ми зее, докато мисля – значи съм на прав път. На собствената си граница; и се пресягам отвъд...
Last edited by Кал on Tue Jan 12, 2016 11:52 pm, edited 1 time in total.
Reason: премествам + преименувам
Reason: премествам + преименувам
- Кал
- Първопроходец
- Posts: 12506
- Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
- Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
- Has thanked: 3103 times
- Been thanked: 2531 times
- Contact:
Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
А понякога, понякога си мисля, че вървя по път без изход и без бъдеще...
Георги Малинов: Как спрях да чета
Йордан Янков: Краят на словото
... И ме обхваща страх, понякога. Друг път се смея.
Георги Малинов: Как спрях да чета
Йордан Янков: Краят на словото
... И ме обхваща страх, понякога. Друг път се смея.
Last edited by Кал on Fri Dec 18, 2015 1:14 am, edited 1 time in total.
Reason: премествам + преименувам
Reason: премествам + преименувам
Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Калински, по повод на последния ти пост в темата "Кошче" да си кажа. Онзи ден на представянето на оназ книжка - "Следобедите на ленивия любовник" на Димитър Ганев (изгряваща млада писателска или друго звезда), първият разказ много ми напомни за "Кошче"-то тук във форума.
Тоз разказ се казува "Как промених световната литература" и героят в него си ... ти (шегувам се, де!)
Та младият творец обикаля и си предлага творбите по разни издателства, но все удря на камък. Разбира се, повечето от причините болезнено повтарят кошчето като писания.
Докато той не стига до фазата "Какво да правя? Всеки отказва да публикува проклетия разказ, тъй като изчерпвал всичко и ги оставял без работа".
И а-ха да се откаже, но приятелката му го посъветва да вземе и да напише разказ/книга и да разкаже тази история. Защото - все някой ще прелисти книгата и след първия - ще отгърне и втория разказ
Инак симпатична реакция на един от атакуваните с разказа издатели имаше също, макар и попресилена:
"Той закри лицето си с ръце.
- Човече, та ти ме уби. Прочетох го и нещо в мен умря. Не съм спал, не съм ял... Разсъждавах дълго и реших.
- Какво?
- Отказвам се от писането. Не мога повече да напиша нито ред, нито дума. Просто няма смисъл. Ти изчерпа всичко."
Тоз разказ се казува "Как промених световната литература" и героят в него си ... ти (шегувам се, де!)
Та младият творец обикаля и си предлага творбите по разни издателства, но все удря на камък. Разбира се, повечето от причините болезнено повтарят кошчето като писания.
Докато той не стига до фазата "Какво да правя? Всеки отказва да публикува проклетия разказ, тъй като изчерпвал всичко и ги оставял без работа".
И а-ха да се откаже, но приятелката му го посъветва да вземе и да напише разказ/книга и да разкаже тази история. Защото - все някой ще прелисти книгата и след първия - ще отгърне и втория разказ
Инак симпатична реакция на един от атакуваните с разказа издатели имаше също, макар и попресилена:
"Той закри лицето си с ръце.
- Човече, та ти ме уби. Прочетох го и нещо в мен умря. Не съм спал, не съм ял... Разсъждавах дълго и реших.
- Какво?
- Отказвам се от писането. Не мога повече да напиша нито ред, нито дума. Просто няма смисъл. Ти изчерпа всичко."
Last edited by Кал on Tue Jan 12, 2016 11:53 pm, edited 1 time in total.
Reason: премествам + преименувам
Reason: премествам + преименувам
- Кал
- Първопроходец
- Posts: 12506
- Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
- Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
- Has thanked: 3103 times
- Been thanked: 2531 times
- Contact:
Re: Помежду ни
Любе – знам, че днес вече ми минаха 100 товарни влака през главата... но все пак ич не можах да схвана смисъла в тая история...
Какво, в края на краищата, е направил младият автор, та някой да му прочете разказа? Включил го е в цял сборник? Издал се е сам?
(И хич не е смешно, като ти си в ролята на издателството. Примерно: 30-те разказа, които вече получихме за новия ни копнеж. Най-мъчителната част е, като трябва да се пращат отказите...)
Какво, в края на краищата, е направил младият автор, та някой да му прочете разказа? Включил го е в цял сборник? Издал се е сам?
(И хич не е смешно, като ти си в ролята на издателството. Примерно: 30-те разказа, които вече получихме за новия ни копнеж. Най-мъчителната част е, като трябва да се пращат отказите...)
Re: Помежду ни
Извинявай, че не изказах докрай. Със 100 влака няма как да си свръхчитател на мисли и книги - камо ли моите.
Първият разказ в книгата на младежа се казва "Как промених световната литература". В него е дадена историята на млад автор, който обикаля от издателство на издателство с мерак да му публикуват някакъв разказ, но винаги го връщат, т.е. удря на камък. Накрая - като не издържал и решил да се отказва и зареже мъките с публикуването му, неговата приятелка го посъветвала да вземе да напише друг разказ, в който да опише ходенето по мъките с онзи - първият разказ демек. И да вземе, че да сложи този (вторият) разказ в началото на сборник разкази. И така да провокира любопитството на читателите - да зачетат книжката с разкази и хората да научат и стигнат до него като автор.
Другите цитати в горния пост са моментите-откъслеци от разказа.
С които исках да ти кажа, че ... получавайки нещо за рубриката "Кошче" (разбирай "Recycle Bin" както небългарски си я нарекъл във Форума на Човешката), можеш замисли някакъв подобен подвиг-разказ, с който да пробиеш.
Пфуф! Трудно беше да обясня Дано тоз път 1 нота по-ясно да е станало. Останалото неясно - за наживо нявгаж...
П.П. Наистина ще да е тежка задача това с отказите към авторите. Много мъчителна, трудна...
Първият разказ в книгата на младежа се казва "Как промених световната литература". В него е дадена историята на млад автор, който обикаля от издателство на издателство с мерак да му публикуват някакъв разказ, но винаги го връщат, т.е. удря на камък. Накрая - като не издържал и решил да се отказва и зареже мъките с публикуването му, неговата приятелка го посъветвала да вземе да напише друг разказ, в който да опише ходенето по мъките с онзи - първият разказ демек. И да вземе, че да сложи този (вторият) разказ в началото на сборник разкази. И така да провокира любопитството на читателите - да зачетат книжката с разкази и хората да научат и стигнат до него като автор.
Другите цитати в горния пост са моментите-откъслеци от разказа.
С които исках да ти кажа, че ... получавайки нещо за рубриката "Кошче" (разбирай "Recycle Bin" както небългарски си я нарекъл във Форума на Човешката), можеш замисли някакъв подобен подвиг-разказ, с който да пробиеш.
Пфуф! Трудно беше да обясня Дано тоз път 1 нота по-ясно да е станало. Останалото неясно - за наживо нявгаж...
П.П. Наистина ще да е тежка задача това с отказите към авторите. Много мъчителна, трудна...
- Кал
- Първопроходец
- Posts: 12506
- Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
- Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
- Has thanked: 3103 times
- Been thanked: 2531 times
- Contact:
- Кал
- Първопроходец
- Posts: 12506
- Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
- Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
- Has thanked: 3103 times
- Been thanked: 2531 times
- Contact:
Re: Помежду ни
Докато чета романа на Даниел (новия ни другар-американец), хем ми е огромен кеф (особено като преброя колко пъти посягам към речниците ), хем се сдухвам. Понеже качеството му - вниманието към детайла, богатството на света и цивилизациите в него – са нещо, което самите ние още не сме постигнали. Нямаме го - де да знам – като традиция може би. Само Теллалов го е осъществил, и то само веднъж, в „Слънцето“. Всички останали... имаме да наваксваме.
Понякога чак ми се отщява да се пробвам навън, на Запад, в такива моменти. Кой изобщо ще ни обърне внимание?
Друг път благодаря, че винаги попадам на нещо, което да ме дърпа напред. Ласката някой път е шамар...
Понякога чак ми се отщява да се пробвам навън, на Запад, в такива моменти. Кой изобщо ще ни обърне внимание?
Друг път благодаря, че винаги попадам на нещо, което да ме дърпа напред. Ласката някой път е шамар...
- Кал
- Първопроходец
- Posts: 12506
- Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
- Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
- Has thanked: 3103 times
- Been thanked: 2531 times
- Contact:
Re: Кампания за Четенето
От днес достъпен за света стана блогът на Велко Милоев, един от най-интересните писатели и човеци, които познавам. С голяааааамо намигане към Еви (Слънце, прати ли си есето? ) – вижте това като за начало:
За края на четенето
За края на четенето
-
- Global Moderator
- Posts: 811
- Joined: Thu Jul 07, 2011 10:37 am
- Location: Paradise Lost
- Has thanked: 57 times
- Been thanked: 56 times
Re: Кампания за Четенето
Доста по-позитивно от моето виждане за бъдещето, има си хас.
Инак беше приятно и интересно за четене, успява да открие някаква среда според мен, някакво споразумение в края си, между хартиените и електронни книги. Можеше да се каже не само, че хартията гори, ами че и електронната памет е доста чувствително нещо, ама айде...
Инак беше приятно и интересно за четене, успява да открие някаква среда според мен, някакво споразумение в края си, между хартиените и електронни книги. Можеше да се каже не само, че хартията гори, ами че и електронната памет е доста чувствително нещо, ама айде...
Nameless Here For Evermore
Re: Кампания за Четенето
Само дето на електронната памет можеш да и направиш бекъп (кво готино изглежда тази дума, написана на кирилица) на 1-2 или 5-10 места, а на хартията....
Кой си купува по 5 еднакви книги, че да има бекъп... ?
Кой си купува по 5 еднакви книги, че да има бекъп... ?
Добра работа свършихме Музо !
Благодарско !
Благодарско !
- Кал
- Първопроходец
- Posts: 12506
- Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
- Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
- Has thanked: 3103 times
- Been thanked: 2531 times
- Contact:
Re: Кампания за Четенето
Стефан Пеев ме провокира с краткото си размишление „ЗА МЯРАТА МЕЖДУ ПРЕДЛАГАНЕ И ТЪРСЕНЕ“ да отговоря:
Кал wrote:Съгласен съм с това: „ще проличи тенденцията за главоломното нарастване на потока на информация към потребителите като брой програми, като продължителност в денонощието, като достъпност до хората, като разнообразие от заглавия, жанрове, стилове“. Самият аз отделих наскоро над 20 часа – повечето откраднати от нощите ми :/ – за да прочета един visual novel. Тоест – един път и половина повече текст от „Властелина на пръстените“. А даже не мога да си го отблежа като прочетена книга в Goodreads.com...
Читателската публика се фрагментира. По-младите четящи все повече търсят интерактивни форми – възможност да съ-участват, не просто да поемат. Процесът става все по-сложен. Но е интересен. :)
Впрочем – на теб ще ти е интересно ли да видиш как пишат едни млади мислещи (и чувстващи) хора? Хвърли оче насам:
http://choveshkata.net/blog/?page_id=2994
Аз се впечатлявам все повече и повече как се развиват „Светлини сред сенките“.
- Кал
- Първопроходец
- Posts: 12506
- Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
- Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
- Has thanked: 3103 times
- Been thanked: 2531 times
- Contact:
Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
По повод наближаващия Край, днес започвам да препрочитам – за осми път, ако се не лъжа – „Приказка без край“. (Но не това издание, а българския превод. )
Да ми напомня.
И да ми припомни.
Да ми напомня.
И да ми припомни.
Last edited by Кал on Mon Jan 11, 2016 7:15 pm, edited 1 time in total.
Reason: премествам + преименувам
Reason: премествам + преименувам
-
- Global Moderator
- Posts: 811
- Joined: Thu Jul 07, 2011 10:37 am
- Location: Paradise Lost
- Has thanked: 57 times
- Been thanked: 56 times
Книги, автори, размисли творчески и човешки
Някой от вас да има някакво отношение към Людмила Филипова? Останах крайно озадачена да разбера, че то имало не само такава авторка, ами че и била пълна бестселърка в България, че и книгата й "Мастиленият Лабиринт", преведена на английски преди около два месеца плюс минус един, била INTERNATIONAL BESTSELLER (както пише на корицата й). Преведена, разбира се, от най-добрите мега здрави преводачи, странно що заглавието е станало "The Parchment Maze". Поразрових се, дадох си сметка, че този Лабиринт съм го мяркала тук-там (корицата му е много грозна, та съм го запомнила). След което се отдадох на четене на разнообразни коментари за издадените й книги, май бяха шест-седем, където видях две тотално противоречиви мнения, макар че едното ми се струва по-вярно от другото. Не знам, нещо ме съмнява тази цялата работа, всичките обвинения в плагиатство от една книга и в имането на достатъчно пари, че всяка книга да може да си я купиш да стане бестселър. Та някой има ли отношение към нея? Струва ли си да се погледне нещо нейно?
(ако това не е за тука, да ми се каже, веднага ще преместя)
(ако това не е за тука, да ми се каже, веднага ще преместя)
Nameless Here For Evermore
Книги, автори, размисли творчески и човешки
В тази тема ще е драго да споделяме разговори (интервюта) добри с интересни писателстващи творци, препоръки за книги, които са ни харесали - да, може и фентъзи, но може и всеки друг жанр да намесим - поезия, не/съвременна проза, есета, т.н.
Добавям и визията на Георги -- Кал:
Започвам с Людмил Тодоров - само една извадка от интервюто му, която е показателна за посоката, стила и героите и сюжетите му:
"За мен делничното и битовото са изключително важни неща, те са материалът, с който работя. Не съм чел достойна за споменаване книга, която да не е стъпила здраво на делничното и битовото. Въпросът е как и за какво се използва този материал. Дали с него се строи панелен блок или катедрала. "
Цялото му интервю е тук
Препоръка за книга негова с откъс за вкусване - Шлеп в пустинята
Добавям и визията на Георги -- Кал:
Georgi wrote:Това е тема по подобие на темата за филмите. Тук пишем за книгите, които сме срещнали и са ни впечатлили. Понеже в ЧоБи книгите, които четем отговарят на някакви условия тук тези условия не важат. Книгите може да са всякакви от нехудожествени през поезия до комиски и т.н. Също е без значение дали ги има на български или ги няма.
Започвам с Людмил Тодоров - само една извадка от интервюто му, която е показателна за посоката, стила и героите и сюжетите му:
"За мен делничното и битовото са изключително важни неща, те са материалът, с който работя. Не съм чел достойна за споменаване книга, която да не е стъпила здраво на делничното и битовото. Въпросът е как и за какво се използва този материал. Дали с него се строи панелен блок или катедрала. "
Цялото му интервю е тук
Препоръка за книга негова с откъс за вкусване - Шлеп в пустинята
Last edited by Люба on Sat Jul 28, 2018 7:49 pm, edited 2 times in total.
Reason: +
Reason: +
- Кал
- Първопроходец
- Posts: 12506
- Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
- Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
- Has thanked: 3103 times
- Been thanked: 2531 times
- Contact:
Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Людмил Тодоров wrote:Не съм чел достойна за споменаване книга, която да не е стъпила здраво на делничното и битовото.
Хм... аз съм пред-отговорил на Людмил Тодоров в моите причини да предпочитам фантастичната пред „реалистичната“ литература. Това тепърва ще се дописва – събрал съм материал за докторантура по него, но чакам да стане за професура...
(Уважаеми автори – много внимавайте с обобщенията. )
П.П. Любе – хиляди благодарности за темата! Бях се извоплил вече в „Помежду ни“ – ама представяте ли си да имаме 4 страници тема за филми, и то не най-цветущите, а за книги – йок. Ц, ц, накъде върви тоя свят...
А препоръки може да отвличате от целия подфорум „Посестримите“ + „Цитатите, които ни създадоха“.
- Кал
- Първопроходец
- Posts: 12506
- Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
- Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
- Has thanked: 3103 times
- Been thanked: 2531 times
- Contact:
Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Първата препоръка моя е най-пресният ми отзив в Goodreads:
Два от текстовете ще се появят в „Да спасяваме света“.
За „Несъществуващият Вирт“ Кал wrote:Превъзходен сборник, събрал най-силните текстове на Георги Малинов до момента. От визията на постапокалиптична София, в която братя Христо и Евлоги Георгиеви са отишли за скрап, а нощем над града синее Витоша (заради радиацията), до онемялото обяснение в любов, което е финалът на „Хакери на генома“ – пороят от идеи е зашеметяващ.
Потръпвам, като си помисля какво ли още може да ни готви Жоро...
Два от текстовете ще се появят в „Да спасяваме света“.
- Кал
- Първопроходец
- Posts: 12506
- Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
- Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
- Has thanked: 3103 times
- Been thanked: 2531 times
- Contact:
- Кал
- Първопроходец
- Posts: 12506
- Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
- Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
- Has thanked: 3103 times
- Been thanked: 2531 times
- Contact:
Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
За първи път от много време насам усещам, че трептя, докато чета.
Книгата е The Golden Age – започва като космическа опера с размаха и фантазията на „Реквием за Хомо сапиенс“. Само да видим дали героите ще ме спечелят...
Ще препоръчвам масово, ако.
Книгата е The Golden Age – започва като космическа опера с размаха и фантазията на „Реквием за Хомо сапиенс“. Само да видим дали героите ще ме спечелят...
Ще препоръчвам масово, ако.
- Кал
- Първопроходец
- Posts: 12506
- Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
- Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
- Has thanked: 3103 times
- Been thanked: 2531 times
- Contact:
Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Благодарение на Генерала (Юри Илков), сдобихме се с още една бройка от „Синята жилка на Афродита“.
Кой иска да я чете?
(А да я сканира? За Читанка.инфо? )
Кой иска да я чете?
(А да я сканира? За Читанка.инфо? )
Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
За четене - моя милост се заявява (отдавна лично на тебе при това )
За сканиране - според страниците като бройка бих, но може ли не сканирано, а фотографирано и после някой да "съшие" в един файл?
Сканиране-сканиране бих могла едва след 29 септември, ако не е късно
За сканиране - според страниците като бройка бих, но може ли не сканирано, а фотографирано и после някой да "съшие" в един файл?
Сканиране-сканиране бих могла едва след 29 септември, ако не е късно