... Може би сте чували за онова упражнение, при което трябва се пуснеш да падаш смело назад, като вярваш, че ще те хванат навреме. Това е упражнение за вяра в другия. Отстрани изглежда лесна работа, но съвсем не е. Личен опит - неуспешен. Дори с много, много близки приятели - доста е трудно да се довериш, че ще те хванат.
При все това - падането назад е само символ. Негов много по-олекотен вариант е да се довериш на другия при съвместна работа. Днес като цяло хората са по-разпокъсани и действат поединично - общо заболяване на века. Това, освен че е натоварващо, е отчуждаващо. Закоравяващо. И самотно. Няма го духа на истинското партньорство.
И понеже, въпреки лошите ми настройки и липсата ми на природни дадености (комуникативни в случая ;), някак съм решила да работя в посока отваряне към другите, ми се иска сред нас да има повече екипна работа и повече взаимно доверие. Доверието не изниква ей така от нищото, то трябва да се изгражда постепенно и в началото е трудно, а може би и не с всеки бихме могли да се сработим. Но ако се получи, при всеки такъв успех ще бъдем мрежа с все повече работещи връзки.
Не зная какво конкретно може да се направи в момента в тази посока, освен да отправя пожеланието повече и по-смело да се "съюзяваме" за различни дейности, дори да са някакви дребосъчести. А може би вие имате някакви идеи?....