Балади и разпади

7 коментара за “Балади и разпади”

1. Честит Първомартенски Ден!
   Вратата отворена ли е?
   Много здраве и любов да влиза през нея!

2. Pingback: Човешката библиотека » Пак сме млади

3. Последен ден от полуразпада.

   Преглеждам си обещанията от миналия полуразпад. Бърчейки вежди и хапейки устни (заради дежавютата), копирам онези, които ще гоня и този път:

   Две от личните ми мисии в ЧоБи 4 ще са да (до)науча хората в новото ядро:

   1. да задават повече въпроси, вместо да прибързват с отговорите;

   2. да се поставят по-често и по-пълно на мястото на другия.

   Във „версия три“ постигнахме напредък по тях. Но може и още. 😉

   А другите… хм. Другите… май съм ги сбъднал?

   *колеблива усмивка – на прага на „леле, какви чудеса ставали…“*

4. Десети ден от полуразпада.

   Покрай предстоящата (?) сбирка на фантастичния клуб към ФМИ си припомням тежнения…

   Контекст: Два пъти съм задал въпроса ще имаме ли среща довечера. Отговор до момента няма. И сядам бесен, и пиша:

   Другарчета:

   Вместо добро утро получавате конско.

   Какво ви коства да пишете едно „да/не“? Та да знаем – не само аз, ами и другите в групата (ПЛЮС Ирник, който би избягал от лекции само за да присъства на нашата сбирка) – какво да правим тая вечер?

   Едната причина да разпуснем Човешката библиотека миналата седмица беше точно тая: липса на обратна връзка. Множество гласове в пустиня. Блъскане на глави в стени (от мълчание).

   Ако знаете нещо, което да отравя желанието за правене повече от това – ще се радвам да споделите.

   Та?

   К(онят)

   Хайде в новата ЧоБи да не си правим така. М?

5. Седми ден от полуразпада. Нещо като превал. 😉

   Една от големите промени в новата ЧоБи ще е, че излизам от ролята „Кал Напомнянката“. Ще напомням само по веднъж, и само най-важните работи.

   А каквото изтървем по пътя, значи не сме били готови да го поемем.

   (Затова и така мечтая новите Чобити да имат силна вътрешна мотивация и остро внимание.)

6. Четвърти ден на полуразпада.

   Това, което истински ме стряска, е колко тихо и кротко е у самия мен. Не съм почнал да си събирам мислите какво ще е различно в новата Човешка (избери три неща – най-важните! 😉 ); не усещам жребчето ми да рие: „Хайде де! Няма ли по-скоро?!“. Даже днес лениво си подмятах чуденката за какво точно ни стигат две седмици:

   1) да си починем? (Мня…)

   2) въобще да забележим, че нещо се е променило? (А, де…)

   … Дали не трябваше да са два месеца?

7. Първи ден на полуразпада.

   Всичко е тихо и кротко…