Приказки за Юнаци и злодеи

Заглавията, влезли в библиотеката или пристъпящи към нея
Post Reply
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Приказки за Юнаци и злодеи

Post by Кал »

Вчера Нев ми направи подарък – за декември, чудейния месец...

Приказки за Юнаци и злодеи: Зелена?

negesta wrote:Едни пазят природата, защото им е казано, че така е редно да се прави...
Други - защото искат да им е красиво; защото са духовни; защото увредената жизнена среда би станала непоносима за тях; защото биха претърпели финансови загуби; защото искат да се харесат на някого; защото е модерно.
А има и такива, които пазят живота, защото им е скъп.
Не само собствения си живот, те не се идентифицират само със себе си и с личното си оцеляване, нито с оцеляването на общността, в която живеят, нито с оцеляването на човешкия вид въобще... Това са хората, които не нараняват природата не за друго, а защото съ-чувстват на всички форми на живот. Причинената на живо същество болка разболява и тях, бездушието на нараняващите им отваря рани...
Те биха пазили природата дори да нямаше правила и забрани, дори да нямаше опасност от влошаване на жизнената им среда и дори това да не им носеше никаква изгода. Такова именно е съ-усещането на света, което пропива всяка дума в тази Приказка, прозира в жестовете, в отношенията, в мълчанията, в болката. Една особена чувствителност, която прави героите хем приказно силни, хем опасно крехки, но през цялото време - в красива хармония един с друг. Такива за мен са истинските защитници на природата, тези по дух и сърце.

И ... може да има много зелени, наистина зелени разкази, но само някои могат да ме докоснат така и да ме приобщят към нежната задруга на Земята - този наш синьозелен дом, може би символ на друг един, изначален дом, първообраз на всички останали, от който сме пропълзели някога, някъде ...
Дом.:)

"Приказка за Юнаци и злодеи: Зелена" можете да намерите сред останалите Приказки някъде тук.


А дом има тук.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Приказки за Юнаци и злодеи

Post by Кал »

В „Приказка за Юнаци и злодеи“ Кал wrote:Властите, волю-неволю, склонили – не обичали гласовитата Юнакиня, дето все им задавала неуместни въпроси, нелепи такива, мъчни за отговор


елена wrote:Досега образът на Юна е по-скоро на самотна пееща пенсионирана юнакиня. А че била задавала неудобни въпроси, виж това е новост. Но е изтипосано тук, като че ли ние вече го знаем. Малко поомекотяване? Например „ не я обичали много, че все..“

Хих, аз още не бях свършил с въвеждането на образа... :D

[spoiler](Това е интересен принципен въпрос: Кога ще свърша с представянето на Юна и важните подробности в миналото ѝ? Може би чак когато реша да не пиша повече приказки с нея?... А похватът е „разкривай щрих по щрих, в моменти, които оправдават припомнянето на съответния щрих“. Така опазваме паметта и разсъдъка на читателите необременени. И не им позволяваме да си мислят, че са опознали героинята напълно. Което току-виж ги замислило и дали познават хората покрай себе си... ;))[/spoiler]

За мен „дето“ тук изпълнява същата роля като „че все“. То е двусмислено - може да означава „която“, но може и „задето“. Така приемаш ли го?


Кал wrote:и не спазвала заръките точно, ами по-инак, според неин някакъв ред – все едно по-добре преценявала що е право от сбраните мъдри мъже на Конфед’ия


елена wrote:двусмислено, „уж“?

В какви два смисъла разбираш „все едно“?

[spoiler](Аз си го превеждам като „сякаш“, като го видя тук.)[/spoiler]

Кал wrote:Ала нямало що да сторят, нямали други Юнаци да жертват – пък и някои от тях затаили надежда да не я видят вече, непокорната дева Юнак.


елена wrote:Въпрос. 1. Нямали други юнаци? Или 2. Не искали да си жертват юнаците? Ако е 2. – втората част на това изречение не е противопоставяне, (може би трябва да се измени малко?)

Какво имаш предвид под „противопоставяне“? Защо ти се струва, че трябва да има такова?

(следва)
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Приказки за Юнаци и злодеи

Post by Кал »

Из „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“

Откъс от новата ни задружна история за гражданските протести, окупацията на Ранобудните студенти и други зреещи промени:

http://choveshkata.net/blog/?p=5183
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Приказки за Юнаци и злодеи

Post by Кал »

Из „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“

Откъс от новата ни задружна история за гражданските протести, окупацията на Ранобудните студенти и други зреещи промени:

http://choveshkata.net/blog/?p=5215

Съдържа и предложенията за корица, които получихме от Копнежа. :)
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Приказки за Юнаци и злодеи

Post by Кал »

Да наченем новата година подобаващо... :D

Помните ли последната страница на „Промяна“?

– Како Юне! Какичко!
– Слушам, Сашенце.
– Как се раждат децата?
– ...
– Слушам, какичко!


Това е началото на „Приказки за Юнаци и злодеи: образователна“. После продължава. ;)

Честита и мечтаеща, и сбъдваща (раждаща :D) 2015-а!
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Приказки за Юнаци и злодеи

Post by Кал »

Из „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“

Откъси от новата ни задружна история за гражданските протести, окупацията на Ранобудните студенти и други зреещи промени:

http://choveshkata.net/blog/?p=5228
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Приказки за Юнаци и злодеи

Post by Кал »

Notes to self:

Задължителни елементи в анонсирането на „Промяна“:

– по стените ѝ е пълно с ПУШКИ! Някои от тях даже гръмват!

– не сме пропуснали всенародните любимци: ВАМПИРИТЕ!

– успява да задържи интереса ви 250 страници – без нито една ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ!

... Нещо пропускам ли?
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Приказки за Юнаци и злодеи

Post by Кал »

Из „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“

Откъси от новата ни задружна история за гражданските протести, окупацията на Ранобудните студенти и други зреещи промени:

http://choveshkata.net/blog/?p=5247

И в Goodreads. И в G+.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Приказки за Юнаци и злодеи

Post by Кал »

User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Приказки за Юнаци и злодеи

Post by Кал »

Медиен анонс:

На 19 януари излезе осемнадесетата книга в поредица „Човешката библиотека“: „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“.

„Промяна“ е задружна история за гражданските протести от 2013 година, окупацията на СУ „Св. Климент Охридски“ от Ранобудните студенти и други зреещи промени: отвън и вътре в нас. В случването, разказването и написването ѝ участват осемнадесет души. Написват я, за да дадат още един поглед върху онези събития – различен от онова, което ни показваха медиите; допълващ онова, което четохме в блоговете. По-личен. По-широк. По-човешки. Написват я и за да (си) отговорят защо участват в промяната – защо са протестирали, окупирали и са се събирали. И защо продължават.

Книгата излиза в електронен вариант и събира поръчки за хартиен. Електронната версия е без дигитални (DRM) защити и се разпространява безплатно. Все пак, ако читателите пожелаят, те могат да подкрепят авторите – с отзиви – и гражданските им каузи – с дарения.

„Промяна“ може да се чете самостоятелно от сборниците „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“ и „Приказки за Юнаци и злодеи: втори“. Заедно с тях обаче става по-пълна и по-пъстра; читателите зърват повече от хората, градящи доброволческата мрежа на Човешката библиотека... а може би и от самите себе си.

За повече:
http://choveshkata.net/blog/?p=5282


Ако познавате подходящи медии, препращайте. :)

NB! Този път специално търся „новите медии“: блоговете и коментарните/новинарските сайтове, създадени през последната година-две от хора, участвали в (или съпричастни на) Ранобудните студенти, Протестна мрежа и другите нови граждански движения. Александър Кирицов спомена няколко такива на срещата в „Аделанте“... но ги забравих. :( (В краен случай ще преслушам записа пак.)

Вие знаете ли за такива? Нека помогнем на книгата да стигне до правилните места.

- - -

Отгласи:
komentator.bg
radiradev.blogspot.com
lira.bg
dobrini.bg
urban-mag.com
teenews.eu
e-bookbg.com
az-jenata.bg
vestnikprotest.com
uchi.bg
Last edited by Кал on Tue Oct 20, 2015 12:42 pm, edited 6 times in total.
Reason: +медийни отгласи
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Приказки за Юнаци и злодеи: първи, втори, Промяна...

Post by Кал »

Новата ни задружна история за промените, външни и вътрешни, я обсъждаме при предишните. Важното е да сме задружни, нали така? :D
Last edited by Кал on Tue Feb 13, 2018 7:07 am, edited 1 time in total.
Reason: разширявам темата
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Приказки за Юнаци и злодеи

Post by Кал »

Започвам разгласа из приятелските си форуми. Ползвам следния текст – ако ви харесва, цитирайте го едно към едно от моя пост:

„Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“ в ново издание

Image

Взе ръката ѝ в длани.
Разви потъмнелите бинтове. На лунната светлина изглеждаха черни.
– Познавам това, там, откъдето идвам – въздъхна. – Сполетя ни същото. Голяма битка се задава… А врагът е неизвестен, напада отвътре. Всеки сам не може да му устои. Не може.


Приказки за юнаци и злодеи: Промяна“ е задружна история за гражданските протести от 2013 година, окупацията на СУ „Св. Климент Охридски“ от Ранобудните студенти и други зреещи промени, външни и вътрешни.

– Аз съм дете на протеста.
Новият говорител е строен, висок – дете и половина, кажи-речи две – с очила и сив елегантен шлифер.
– Родителите ми са се запознали на първите големи протести преди 24 години. Ходили да скачат и викат заедно, блъснали се… и после съм се родил аз.
Смеем се.
– Тъжно ми е, защото сега, 24 години по-късно, излизам да протестирам за същите неща, за които са протестирали и те.
Не се смеем.
– Страшно ми е да си помисля, че след 24 години на моето място може да са децата ми – да протестират за същото…


В случването, разказването и написването на „Промяна“ участвахме осемнадесет души. Написахме я, за да имаме още един поглед върху онези събития – различен от онова, което ни показваха медиите; допълващ онова, което четохме в блоговете. По-личен. По-широк. По-човешки.

– След последната година – нещата, които научих, и нещата, които са ме водили цял живот – разказва Вяра – вече не просто не работя с коне. Не работя и с… Може би някой ден ще се върна да яздя – ама не по тоя начин.
Причината е, че… Има много причини. Основната, за която ми се иска да направя нещо, е, че реално конят е единственото ни животно – не само домашно, – което е законно да бъде малтретирано. Ако нещата, които прилагам на конете, ги приложа на Анита – овчарката щръква уши към нас, – и недействащият ни закон ще се задейства.
– И ще те погнат, всичките органи – представям си аз.
– Абсолютно сигурно. Значи, причината е… Не обвинявам абсолютно никой. Хубавото нещо е, че идвам от там и знам за какво става въпрос. Наистина не обвинявам никой: от хората, които познавам да се занимават с коне, всеки един се опитва да направи максимално доброто за конете си. Въпросът е, че гледаме през… крива призма.
Проблемът е… аз, като човек, който радееше, милееше, или как се казваше, за инкриминирането на жестокостта към животните, бях в шок, като си дадох сметка за това: Конят, точно животното, с което аз си прекарвам голяма част от времето, е в друго положение. И аз го правя това същото, волно-неволно. Което си има своите отражения…
Причината да не може да се получи прилагане на закона спрямо конете е, че нямаме алтернатива. Това е все едно да кажеш: в центъра на София повече няма да се паркира и да се шофира. Което е прекрасно – ще бъде един разкошен, зелен, свеж… но няма алтернатива. Не можеш да кажеш „не“, без да кажеш „ама еди-как си ще бъде“.
Нямаме алтернатива на начина, по който се използват конете. Засега ако конят трябва да бъде язден, трябва да бъде бит. Звучи ужасно, но е истина.
Това, което ние правим, по-мекият вариант – така нареченият natural horsemanship, – ако си кажем нещата с точните думи, пак се стига до бой… В една или друга степен си има бой. За мене има и други нива, ама за тях ще говорим друг път. Тука става въпрос, че това не може да се промени сега – може би след години, – но трябва да се говори за него. Все отнякъде трябва да се…
– Почне.


Написахме я и за да (си) отговорим защо участвахме в промяната – защо протестирахме, окупирахме и се събирахме. И защо продължаваме.

– Ако сега не мислим за онези 15 години напред, а само за оставката, ние ще сме поредните разочаровани. Има ли хора, които са повярвали, че чрез едно действие ще се промени всичко? Всъщност единственото, което може да промени всичко, е като променим себе си. И като осъзнаем, че не един път трябва да се намесваме в гражданския живот – а постоянно. И промяната, както я виждам аз като исторически процес, върви към директна демокрация – това е далече напред, поне 15 години. Под „директна демокрация“ разбирам онези бунтуващи се групи отдолу да получават повече възможност за реална намеса в политическия живот. Защото те няма да спрат – те никога няма да спрат, докато не им се даде възможност да взимат решения. И това ще се случи, тръгнало е натам. Технологиите вече го позволяват. Не го позволяват нашите глави. Ние не сме научени – не сме се научили.
Ранобудните го заявихме още в началото: образованието има нужда да се промени. Да изгражда критично мислещи личности. Ако тръгнем оттам и имаме технологиите, след петнайсет години ще бъдем малко по-добре. Малко по-добре.
Ще се учим от грешките си – нашите лични грешки. А не тези на другите – няма постоянно да сваляме от власт всеки следващ, а постепенно ще получаваме все повече власт, ние самите.
И в заключение ще кажа това: според мен не ни трябва революция, трябва ни просвещение. След просвещението ще дойде революцията.


Може да четете „Промяна“ напълно самостоятелно от сборниците „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“ и „Приказки за Юнаци и злодеи: втори“. Но ако се огледате и за тях, ще откриете още повече от нас… а може би и от вас самите.

Врагът напада отвътре. През ония ъгълчета, които си напоила, населила с най-топлата си магия. Те са местата, през които се стига до тебе. Врагът би бил много глупав да се засили и да се хласне в крепостни зидове от по девет стъпки. Не – той ще удари там точно, през мекото, топлото, податливото.
Врагът няма нужда да удря. Ти си тази, която ще го удари. Ще удряш и удряш, докато пръстите ти се разкървавят. Докато отвсякъде текне кръв. От пръстите ти. От устните ти – особено тая, долната. Вътре в очите ти.
Врагът обожава ударите ти. Той съществува, за да те гледа как кървиш. Той съществува, когато кървиш.
Врагът е там, когато нощем се свиваш на кравайче, търсейки още от себе си… но няма никой. Под тия бинтове, в тия изсветлели очи… няма никой.
Протягаш ръцете си. Протягаш нишките си, през всичките седем пространства, до самия Предел на Силите… И няма никой.

Как така, мислиш си, няма никой? А пък врагът е там?



„Промяна“ се разпространява безплатно. Но може да подкрепите авторите ѝ – с отзиви – и каузите им – с дарения.


Вече го пуснах в:
www.shadowdance.info/forum/
- www.teenproblem.net/forum/
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Приказки за Юнаци и злодеи

Post by Кал »

Пуснах анонса и в:

- cheteneto.subtle-bg.com
- sf-sofia.com/forum

И продължавам да пращам „задружни препоръки“ (заедно с „Наш ред е!“) в Goodreads. (Вие може да препоръчвате директно „Промяна“ – както предпочетете. Аз не мога, тъй като съм вписан като първи автор.)
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Приказки за Юнаци и злодеи

Post by Кал »

Пуснах анонса и в:

- scifi.bg/forums
- Goodreads общностите Bulgaria reads и Bulgaria

Иии... ще ни представям (заедно с всичко ново в ЧоБи) на Зимната Таласъмия.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Приказки за Юнаци и злодеи

Post by Кал »

Пуснах анонса и в:

- forum.chitanka.info

Сега ми остават само общностите в G+... и каквито „нови медии“ намеря другата седмица. Предложения?
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Приказки за Юнаци и злодеи

Post by Кал »

Звукозапис: 24.01., Зимна Таласъмия – четем откъси от най-новите издания на ЧоБи

(Включително от „Промяна“.)

В ролите: Кал и Ангелина Илиева (Йоан Владимир)
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Приказки за Юнаци и злодеи

Post by Кал »

Пуснах анонса и в G+ общностите „Аз обичам книгите“, „Читателски клуб“ и „Електронни книги“.

„Новите медии“ явно ще ги издирвам другата седмица.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Приказки за Юнаци и злодеи

Post by Кал »

Праводържателската кавалкада пак беше сгазила клипа, в който някой пее. Затуй създадох нова версия на „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“.

Да видим тя колко ще издържи. ;)
User avatar
Adi
Global Moderator
Posts: 190
Joined: Wed Aug 13, 2014 10:43 am
Has thanked: 101 times
Been thanked: 290 times

Re: Приказки за Юнаци и злодеи

Post by Adi »

Отзивът ми в Goodreads за Приказки за Юнаци и злодеи: втори
Ако не сте чели Приказките за Юнаци и злодеи, не започвайте с тези. Идете, прочетете ги, пък тогава се върнете. Е, ако много настоявате...
Уж кратичка книжка, а впечатленията, които оставя след себе си хич не са малко.
Мислех, че Приказки за Юнаци и злодеи: Промянае лична. Не знам как би могло да има нещо по-лично от тази книга. И в този дух, не съм сигурна дали и половината неща няма да бъдат пропуснати/разбрани погрешно/неразбрани от читателя, който не познава събитията зад приказките. И юнаците и злодеите зад юнаците и злодеите. :)
Слушащата приказка ми напомни за Хал Дънкан заради използвания похват. Смръзващо е да прочетеш всички онези имена. Още повече да осъзнаеш, че точно тази част от историята не е фикция, а нашата си действителност.
Докато пиша, се връщам към "безмълвна", "кървяща" и "чистеща" и си се чудя: щяха ли да са толкова въздействащи ако не знаех това, което зная и ако не се досещах и ако не разбирах, ами бях обикновен заблуден читател? Може би "кървяща" е най-универсално разбираемата, заедно с "организаеща". А последното изречение на "организаещата" е просто... :D
"зеленяща" и "зеленяща 2" са си красноречиви истории в картинки. За тях поне не ви трябва предистория /или ви е удобно подсказана в линкове/.
За "???" няма да пиша. Някои истории не подлежат нито на преразказ, нито на излишни коментари. Само на преживяване и съпреживяване.
Последната история е Промяна. Тя е началото на следващата книга. Повече от нея ще намерите в Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Приказки за Юнаци и злодеи

Post by Кал »

Освен пак да благодаря, пиша и понеже успях да си събера мислите малко. ;)

На кой похват на Хал Дънкан ти напомни „слушащата“? Различните стилове?

И аз често се чудя за разбираемостта на историите <-> личното познанство с авторите им. Някой ден, като ги прочетат и невинни жертви непознати хора, ще проверим...

А как ти се отрази „отмъстителната“? Приципно, като четеш, интересно ли ти е да следваш нишки (като Тезей в лабиринта ;)) и да разплиташ възели (ама не като Александър и Гордиевия възел :D)?
User avatar
Adi
Global Moderator
Posts: 190
Joined: Wed Aug 13, 2014 10:43 am
Has thanked: 101 times
Been thanked: 290 times

Re: Приказки за Юнаци и злодеи

Post by Adi »

Знаех си, че съм пропуснала някоя приказка. "отмъстителна" е много... да, отмъстителна си е. :), но и много интересна. Прочетох я няколко пъти, за да съм сигурна, че разбирам какво се случва. И пак не съм сигурна де, но за това на живо, да не разводнявам темата. Покрай "отмъстителна" прочетох пак Приказки за Юнаци и злодеи: първи, та да не съм сред неразбралите тъпунгери :) Така че имаше и възпитателен ефект.

Следването на нишките и разплитането са ми особено любими, е, стига да не е тотално неразгадаемо. Може би затова и харесвам Хал Дънкан, при все че за някои хора е нечетим. Стилът, който имах предвид, е използването на реални събития /понякога пресенени съвсем буквално/ в хода на историята или вплитането на героите по някакъв начин в тях. При Хал Дънкан това са смъртта на Матю Шепърд, битката при Сома, битката на Джордж Скуеър. И други може да има, които да съм забравила. В "слушаща" още първото изречение с линковете ме накара да си помисля за тоя похват.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Приказки за Юнаци и злодеи

Post by Кал »

Adi wrote:Покрай "отмъстителна" прочетох пак Приказки за Юнаци и злодеи: първи, та да не съм сред неразбралите тъпунгери :) .
Еее! Ти си читателят мечта, значи! :D

Дано само това „на живо“ не се забави дълго, че такива впечатления изветряват. Поне съдейки по моя опит, де...
Kpackama
Posts: 3
Joined: Wed Dec 28, 2011 8:33 pm
Been thanked: 9 times
Contact:

Re: Приказки за Юнаци и злодеи

Post by Kpackama »

Мисли за "Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна"
Kpackama to Човешката
7 hours ago
Здравейте пак!

Ето, че дойде един момент, в който вече ако отложа, няма да стане никога - затова реших нека е сега, а не никога! Какво е час сън между приятели :)

Тук ще изложа в колкото се може по-малко хаотичен порядък своите впечатления от книгата, която дочетох оня ден и която вие ми пратихте преди време, още като излезе - "Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна". Прясна ми е още, та се надявам да съм адекватен и обективен... Но дори да са стари впечатления, това ги прави пък устойчиви, истински, тоест спорен е плюсът на това, че ей сега съм я свършил. :D

Първо, още като чух, че съществува такава книга, много се развълнувах и се зарекох напук на натоварения ми график като читател да я изчета (и тя даже предреди Дон Кихот и много други неща, които ми стоят като пропуски на изчакване). Все пак това е малка жертва в името на актуалността и това да си в крак с нещата, и да подкрепиш нещо, което е още живо. Сервантес няма да пострада, дори никога да не го прочета тоя дон Кихот. Та като чух, че има книга за тия събития, на тая тема, много се зарадвах. Браво! Аз лично участвах пряко в някои събития от тази протестна вълна, главно съм свързан с окупацията в НАТФИЗ, затова ми беше много интересно да прочета какво е видяно от други очи и разбрано от други глави за неща, които са ми близки. Препоръчах я тутакси на хората, с които сме близки заради НАТФИЗката окупация... Не знам дали някой от тях е посегнал към нея. Съмнявам се, но се и надявам. Вие знаете обаче по-добре от мен дали да или не.

(Съжалявам, виждам вече, че страшно много се откланям и пиша обеми! Съжалявам, съжалявам, съжалявам! Нещото, което най-много ми е органически неприемливо е това да бъда бърз и кратък. Хич не съм пригоден към днешното забързано време и всячески се опитвам да го забавя... Ама сега бавя и вас, читатели на този имейл. Отново, простете, моля! Нека утеха ви дава една позабравена вяра, че общуването може да бъде не само полезен и високоефективен информационен обмен, а и разговор, удоволствие, включително удоволствие от езика и употребата му... Макар че - на кого съм седнал да обяснявам това, та нали таите любов към литературата! Хаха, засмя се сам той на себе си.)

Книгата започна много ударно и си признавам, че съм от няколко гледни точки разочарован. Явно някаква част от мен се нуждае от повече от художествената нишка - тази с приказките, с разговорите с баба някъде там във Вселената, от разговорите с "лошото" ли беше, "другото" ли беше... От тези по-фантазни епизоди. Щеше ми се да се навържат някак, накрая да се преплетат с реалистичната линия и да стане един ми ти синтез за чудо и приказ. Дори да сте имали опит за нещо такова, до мен достигнаха само парчетата, не и цялото, не и синтезът.

Съжителството между фантазни и документалистични текстове за мен имаше единствено цел да обгледа нещата отвсякъде - като факти, като тенденции, като процеси вътре и вън. Да има разнообразие от гледни точки и подходи, за да може всеки да си състави своя истина - а не като медиите, да филтрираш предварително. Предполагам, че сте се опитали да "лъжете" по-малко, като по-малко преценявате общата структура на книгата. Е, аз лично бих с удоволствие прочел някоя по-голяма "лъжа", но много оценявам опита ви да намерите баланс между сухия анализ и емоционалното, образното предаване на послания. "Ни така, ни вака", ама какво пък от това? Това само по себе си е доказателство за неподправеност. Ако текстът беше твърде безупречен, щеше да замирише на пропаганда. :)

Пак по тази линия, много ме дразнеха някои неща около документалистичните моменти. Напечатаните записи, речта едно към едно, начина на изказване на някои хора... Всичките тези неща непрекъснато ме "отстраняваха" от текста (театрално казано - всъщност значи да ми разбият илюзията, че това е реалността, а ми напомняха, че това е реален запис, че това е документален текст, че не се говори ей тъй, идеално, ами реално си се говори, че това не са перфектно преценени литературни образи, които си приказват, ами са хора от плът и кръв, които хем са по-истински, хем и по-малко бива да им се вярва - по-скоро човек трябва да взима предвид и да се съмнява, отколкото да вярва). Тези моменти ме дразнят, понеже читателското в мен е навикнато да го галят с хубава реч, с точни реплики, с точно толкова обяснение, колкото е нужно - преценено, лаконично, красиво казано... Пък тук виждам нещо сурово, необработено, и това дразни - и смятам, че дразни полезно. Иначе ще се понесеш по течението и ще спреш да мислиш. Повечко Брехт има в книгата, отколкото Станиславски.

Малко по-досадно ми беше това колко много реплики остават недовършени, все едно намек някакъв, все едно е ясно за какво става дума. Имам предвид неща като "А, значи имаш предвид, че...", които на мен лично не ми носят много, само ми вкарват шум. Вероятно сега си противореча - дразненето полезно ли е или не е, в крайна сметка? Полезно, но с мярка! Та това конкретно ми беше в повече на някои места. Мисля, че то е колкото в маниера на писане, толкова и във вашия маниер да водите разговори. Просто хора, които са на една вълна и са разговаряли често помежду си, е, много ясно, че ще могат и с половин дума да се разберат. Само дето не забравяйте, че в разговора имаш и очите на събеседника, имаш и интонацията му... Когато аз прочета, че примерно Лъч е казал "А, значи...", аз не го чувам, не го виждам, пък не го и познавам, за да предположа какво ще да е било това му включване. Виждам само "А, значи...", което не ми носи информация какво аджеба значи. (Примерът е измислен, разбира се, нямам силата да търся конкретно място в текста. Ако ме помолите, ще бъда така учтив, но не и преди това.)

Като цяло все пак смятам стила за удачен, и всичките стилови "грешки" и тръни в моите очи за напълно оправдани и нужни. Настрана стиловите забележки.

Съдържанието много ми хареса. Винаги съм ценял това, че ЧоБи все някак се стреми да разбива стереотипи. Аман от тия стереотипи, ей! Браво на вас. Заради една среща с вас в една писателска работилница преди много, много време, аз чух формулирана тази функция на един мой текст, и от тогава насетне все по-целенасочено се мъча да усиля този момент на обръщане на очакването, на размърдване на читателския мозък. Като кажеш на някого нещо, което не си е помислял, ти му напомняш все пак да си знае, че не всичко знае и да не се задоволява с отговори, а все да се връща към въпросите, за да е винаги в реалността, актуален и адекватен.

Какво да ви разправям, че са ме вълнували моментите с котките и с конете? То по-важно е да се каже кое ми е било излишно... Пък как може нещо да ти е излишно, щом целта е да има колкото се може повече натрупване върху темата, за да изкристализира някаква смътна истина?

Ще кажа какво ми е било недостатъчно. Макар обемът на книгата да си е солиден, според мен малко хора участват! (Може би просто ми е харесало и искам още и още и още, хаха.) Все пак останах с едно впечатление за малкост. Чопнато тук, чопнато там, и накрая имаме цяла купчина трохи и късчета, пък темата е едно швейцарско сирене. Може би това впечатление се усилва от факта, че не винаги разбирах кой говори! Ако пишеше "сега тука аз съответства на Кал, а ей тука аз съответства на еди кой си", щеше да се получи по-голям ефект хем на документалност, хем на мащабност - я гледай колко много различни хора са писали, ще си кажем ние, читателите. Пък сега четем, четем, то все "аз"! Гледаме в началото - двайсет имена списатели. Какво е това разминаване, питаме се - едно аз, пък сума ти автори... :)

Ох, предполагам, че "аз" в повечето случаи си е един и същ, онзи с диктофона, но все пак не биха ми били излишни едни такива встъпителни параграфчета от сорта на "Седим на Седмочисленици, слънчев четвъртък е и сме аз, Вейр, Вяра и Панчо от еди къде си." Разбирам, че липсата на такъв параграф може би цели фокус не толкова върху тия подробности, колкото върху съдържанието на разговора, мислите. Не е важно кой го казва, ами какво казва. (Иначе щяха да са на мода неща от сорта на "Ще репетираме до среднощ." - Шекспир или "По дяволите, не мога да се концентрирам днес!" - Ницше) И все пак, читателското в мен по-лесно артикулира думите, ако си представя кой говори. Ако имам образ зад думите, аз по-пълно ще разбирам какво точно значат... Пък образът зад думите в повечето от текстовете ми се гради най-вече на три- или четирибуквени имена, които се мъча да запомня и свържа с различните реплики... Абе зор си ми беше да се ориентирам в диалозите. :) Може би ако беше написано като пиеса? "Кал: Да започваме. Лъч: Откъде ще започнем? Кал: Колко пъти да... Лъч: Добре де! Кал: ...го повтарям?! От въпроса до какви промени доведе това..." (Пак случаен пример, хихи)

Стига съм писал. Сигурно ще почна да се повтарям скоро.

Заключавам своята реч с това: тъжно ми беше, че няма никой човек от НАТФИЗ, дето да се е включил в това начинание да се обходят тия теми. Това хем ме натъжи, хем ме и амбицира да седна аз да напиша каквото си спомням, каквото ми е останало като впечатления, пък и да перна някое и друго дръзко разсъждение за нещата. Съзнавам, че имам само две очи, които заради вселенските мащаби се смятат за една (гледна) точка, но гледна точка по гледна точка става и натрупването, и... Ама аз пак седнах на краставичар краставици да продавам, прощавайте. :) Нали току-що изяснихме тая работа с натрупването на мисли от различни хора...

Освен това ще опитам да навия и един мой близък приятел, с когото заедно бяхме до гуша в окупацията, също да напише своите впечатления и спомени. Няма да е лесно, голяма е мърда, що се отнася до самостоятелна работа при него... но ще дам всичко от себе си.

Хайде, със здраве! Много благодаря за четивото, беше ми полезно. И дори за нищо друго да не ми беше послужило, само това, че ми върна ония събития в по-съзнателния фокус, пак си беше плюс. Вярно, че опитът си остава втъкан в подсъзнателното, но и съзнателната рефлексия върху случите, които си преживял, хич не е маловажно! Пък щом с такава охота мислите ми възстановяват неща от онова минало, значи има и нужда, и още недообфилософствани моменти в него...

Приятна нощ от мен. Все ще си пишем пак, сигурен съм... А ако напиша нещо, обезателно ще ви върна услугата и ще ви пратя да четете, да видите какво е. Хахаха :)

Краси
П.П. Чак сега осъзнах, че въобще не съм взел предвид съществуването на предишните томове на приказки за Юнаци и злодеи. Все пак не смятам, че книгата трябва да изисква да си чел предишните, за да я схванеш - тоест смятам за плюс в случая, че не съм запознат с тях и съм я чел девствен, така да се каже.

Успех!
Краси
User avatar
frog
добромет
Posts: 3265
Joined: Mon Nov 19, 2012 12:27 am
Has thanked: 28 times
Been thanked: 856 times

Re: Приказки за Юнаци и злодеи

Post by frog »

Краско красна, не можем си изказа благодарността нито поотделно, нито вкупом.
НО можем да предоставим очи и уши физически, не диктофонски. Препоръчвам да не се насилвате да пишете с приятеля марда освен ако много не настояваш да му се прояви мардавостта. Т.е. не че нашият метод със записването е прекрасен, но... може да ви дойде помощен, защото някои хора може да не се организират да пишат, но добре да говорят. Вижтам ти хубаво пишеш, но може след записи да ги доукрасиш. Само предлагам де. Ако искаш да си е художествено, напиши си го без запис.

А човек от НАТФИЗ нямахме, защото не е имало такъв в ЧоБи. И участниците локално са малко, защото срещите бяха по градинките и не сме се замисляли, че на някой ще му липсват участници. Понеже К има долу-горе най-много преживявания, няма как неговата реч да не преобладава.

Дори се чудя... дали не би втъкал своя "глас" в нашата книга, но не знам колко е уместно да го предлагам. Може да искаш твоето писане да си е твое и да не е е обвързано с други - т.е. всичко да си напишеш, а не само да донаждаш около нас.

Сега ми нахлуха някакви буйни електроннокнижни идеи в главата :D
Бесовете ви чувам“ ~ Jane Eyre Grisel. I refuse to be there for you when you need me.
Kpackama
Posts: 3
Joined: Wed Dec 28, 2011 8:33 pm
Been thanked: 9 times
Contact:

Re: Приказки за Юнаци и злодеи

Post by Kpackama »

Ммм, това със записа сигурно би му било много по-приемливо като усилие. :) Аз все още смятам, че в писмен текст паметта ми по-добре се проявява, а и повече успявам да кажа тъкмо това, което мисля, а не да ми се изплъзне някоя неправилно формулирана простотия. (Комплексар човек - страх от простотии :D )
User avatar
Adi
Global Moderator
Posts: 190
Joined: Wed Aug 13, 2014 10:43 am
Has thanked: 101 times
Been thanked: 290 times

Re: Приказки за Юнаци и злодеи

Post by Adi »

Ревюто ми в Goodreads за Приказки за Юнаци и злодеи: първи:
Второто четене на Приказки за Юнаци и злодеи: първи е като чистене на ориз - прозаично сравнение за това, което почувствах, докато се запознавах пак с героите и изживявах случките, но все пак точно.
Има какво да се каже за добродетелите на бавното четене. Един от пороците ми, от който трябва да се отърва, е навикът на чета бързо, особено увличаща история. В това препускане напред към финала доста детайли се размиват, доста неща пропускам.
А тук е особено важно да сте внимателни читатели. Ето, едва сега хванах (view spoiler) и му се израдвах подобаващо. Израдвах се и на (view spoiler) Имах чувството за всеобхватност на света - също като средновековно пано с много детайли - което си е необичайно за сравнително малък по обем текст.
Все още има неща, които убягват от погледа ми. Или ги зървам само за миг, с крайчеца на окото, преди отново да ги изгубя. Но и все още приказките ме докосват - дори по-силно от първия път.
Какво ще открия на третото четене? А на четвъртото? Няма да откажа подсказване.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Приказки за Юнаци и злодеи

Post by Кал »

Какво ще откриете, читателю-мечта? Къде да подсказваме? Как да си преоткрием музата, та да завършим „образователната“ приказка? :D

Аз всъщност още не съм седнал да отговарям на Краси по неговите наблюдения отпреди... ехеее... цял месец. Нито съм довършил да отговарям на Елена по нейните отпреди... сигурно стана година. Но и в мълчание наминавам оттук да се грея на пламъците в камината. И да се взирам в тях за музата...
User avatar
Adi
Global Moderator
Posts: 190
Joined: Wed Aug 13, 2014 10:43 am
Has thanked: 101 times
Been thanked: 290 times

Re: Приказки за Юнаци и злодеи

Post by Adi »

Няколко часа вчера се чудих кои въпроси е правилно да задавам, кои трябва да останат без отговор. Но пък тази сутрин съм в любопитно настроение, така че...
Всичко е в спойлер, да не разваляме изненадите на хората, които не са чели.
Spoiler
В края на Триптиха:
– Пеяне... на помощ...
Това е реплика на Юнака, нали така? Той е знаел името на Пеян... Чакай, чакай, озари ме друга мисъл. Юнака е очаквал да види Юна. Явно е очаквал, щом думите му са
... дошъл съм, за да се свърши
Ооо, как е очаквал да сложи край, на какво? Да сложи край на омразата си, да стигне до някакъв closure?
Последния абзац в курсив
И когато тялото ми си спомня да плаче, част от мен се надига и литва: сред сивото, тъй красиво конфед’ско небе. Капките затанцуват със нея, дърпат я ветрове, гушват я облаци. И след миг вече я няма.
Няма я... няма я...
Това - според моята представа - са мисли на Юнака, докато си припомня станалото. М?

Така... минавам към Страшна, която ми е най-големия пъзел.
Тая част, която почва с
Оставя хлиповете да стихнат – едва доловими бразди по ефирните ѝ криле...
Тук ли Юнака бърка неговата Юна с ... със Зи?
Онази част, която започва с
До хребета остават още два хвърлея. После е пропастта.
Какво се случи тук? Гледната точка е на Юнака, нали? Или? Хмм, и за него ли Рогатош е Роге? Кой/какво вижда в снега? Сега ми хрумна, заради Празничната и Юна, която тича в снега, да не би да вижда нея? И за това да се смее в края на абзаца? Или?

В Зелена?
Глупава бях, още в оня миг, когато Баш Юнакът ме позна и хем го усетих, хем реших да се престоря, че не съм.
това за срещата в Триптиха ли е? Нали той е очаквал да я види, един вид:
... дошъл съм, за да се свърши
Или?
Мисля, за сега това са ми въпросите. :)
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Приказки за Юнаци и злодеи

Post by Кал »

И аз отговорям в спойлъри.

Но помнете, читатели: вашето тълкуване-отражение е също толкова вярно, колкото и моето. Винаги. ;)
Spoiler
Това е реплика на Юнака, нали така?
Да.
Ооо, как е очаквал да сложи край, на какво? Да сложи край на омразата си, да стигне до някакъв closure?
Тия варианти ми харесват много. :) Но мъничко ме гложди пасажът:
Камите изскачат от робата и се люшват отпред. Иглен връх на надиплена в бяло десница към потръпналия ѝ спътник; а в левицата с липсващ ръкав – сребърна роза за Джун.
Сандокан, мале, с двата ножа...

*хихик*
Това - според моята представа - са мисли на Юнака, докато си припомня станалото. М?
Това умишлено е оставено максимално размито. Пълна свобода ти се дава. ;)

Но за смелите читатели има бонус: остави сега тая част от Юнака, която „литва“, и се фокусирай на Юна, която... лежи. Представи си, по аналогия, че част от нея също „литва“ в тоя момент. Постави тая част като единия глас в „изцеляващата“ приказка.

... Хубаво ли ти е? :)
Тук ли Юнака бърка неговата Юна с ... със Зи?
В „страшната“ се появяват две Юни. :D Зи е отделно от тях; мисля, че нея Юнакът не я засича изобщо... но може и да забравям някоя сцена.

(Да... наистина има много за разказване покрай „страшната“. :))
Какво се случи тук?
Mindfuck, какво друго... (Сори, не се сдържах. Стана ми мило-забавно, като си те представях как напипваш думите към следващите си въпроси. :))
Гледната точка е на Юнака, нали? Или?
Да.
Хмм, и за него ли Рогатош е Роге?
Хмм... явно да. Което предполага, че преди да се сдърпат в частта „Ляво“ от триптиха, все пак са били близки...

Защо обаче „Рогатош вече го няма“? По кое време се е завърнал Юнакът и какво е научил?

Останалите ти въпроси са по фрагменти, които изискват твоето лично дефрагментиране: ти как си ги представяш? А връзките, които направиш, може да се окажат начала на нови приказки за Юнаци.

(Впрочем: по-натам с удоволствие бих написал една заедно с тебе. Само да наваксам с тия, дето вече ги обещах...)
това за срещата в Триптиха ли е?
Не, точно тоя Баш Юнак е от „ужасяващата“. Като Манева.

(Сега видях, че има един и в „изплющяващата“. Не е същият... май. ;))
User avatar
Adi
Global Moderator
Posts: 190
Joined: Wed Aug 13, 2014 10:43 am
Has thanked: 101 times
Been thanked: 290 times

Re: Приказки за Юнаци и злодеи

Post by Adi »

Покрай гледането на Outlander /за него може и да пиша после/, един от актьорите свръх ми напомни на Баш Юнака и се присетих, че никой не го е изтипосвал още.
Image
Post Reply

Return to “Книгите”