Здравейте! С огромно закъснение пускам своето мащабно мнение за творчеството на Атанас П. Славов – "Пентаграм".
Линк към Goodreads:
https://www.goodreads.com/book/show/22840275
Пуснах мнение и във форум "Муза".
/Пуснах само цялостното си мнение там, защото отделните произведения са пълни със спойлери/.
"Пентаграм" - Атанас П. Славов
–„Психопрограмираният” – роман за търсенето на истината, на отговори, по дълбок смисъл. Първоначално трудно свикнах със синята коса, фил – кучето – кон – гущер, и това че се намират на друга планета, защото службогонците и подлизурковците, строят, които са описани са характерни и за нашият свят от недалечното минало, мрежа в която никой не знае кой за кого наистина работи и самоличността му. Любичмци са ми Хелбун, Зун Себенера и Рел Ваус. Не очаквах развръзката и кой е вторият човек с Предписание. Относно стила на автора се четеше бързо и лесно, наситено с изразни средства, обрати във всяка глава и смяна на обстановката. 5 от 5.
– „Сиянието на реката” – Интересна идея за оръжието. Зун Себенера отново ми е любимец. Защо ловецът Ден Сир остава във своя свят? Може би разбира, че в него е по-нужен и може да докара мечтата си за висше познание, вместо да го познае, но в други светове. Хареса ми.
– „След пустинята” – Хорхе Диас е човек от бъдещето, спокоен, уравновесен, надарен със способности, опасен, разсъдлив. Хорхе Родригес винаги търси истината и щом я открива се включва в борбата за правда с цялото си същество, но не вярва как ще дойде бъдещето от което идва Диас. Той търси справедливост. Въпреки всичко Хорхе Родригес се предава на последната крачка от бягството, но въпреки това не предава Диас, защото каквото и да е го възприема като човек и приятел. Любимец ми е Хорхе Родригес, чувствам го по-близък до себе си и съвременен. Ако ми се появи един Диас и аз щях да съм скептична, твърд голяма пропаст между поколенията. Хареса ми.
– „Сънят на космодора” – Космодора си намери майстора. Против съм всякакво ограничаване на личността, творчеството, свободата, духа, мисълта, словото, защото тогава ставаме не хора, а роботи, не живеем, а служим. Ако дори властта е минала през психономиката, тогава те също са роби, нямат предимство, не се радват от упражняването на властта и благата ѝ. Именно сай отвори очите на Рен Барх за множеството психичноболни заради психономиката, толкова свръхразвита, заради ограничаването на психиката и щетите от това. Умът е в капан и въображението и подсъзнанието вместо да се рее свободно. Хареса ми.
– „Феести” – Прекрасен и точен образ на съвременния човек, нещата с които се сблъсква и е принуден да търпи и спасение в мечтите и творчеството и тъгата че неговата Сандина ще си остане в съзнанието му като щастливо място бягство от реалността. Трудно реалността и въображението са в хармония, ако реалността страда, умът се спасява в измислен свят. Може би и затова творците са толкова… различни, нещастни, неразбрани. Слабо.
– „Виталертон” – разказ за стремежа към съвършенство. Съвършенство е постижимо единствено в състоянието на духа и съзнанието, защото е безкрайно, но тялото е с ограничени способности. Съвършено съзнание и несъвършено тяло, когато се сблъскат, става несъответствие, катарзис. Не можем да сме само дух и съзнание, без тяло няма да сме живи. Както казват, само мъртвите са съвършени. И съзнанието и духа имат нужди, но тези на тялото са по-прости и лесно осъществими, а някои хора се стараят да задоволяват само тях, а не трябва. Хареса ми.
– „Предсмъртната или първата болка” – сблъсък на различни светове. Природа срещу машини. Как чужденец го приобщават в новия свят не само като
свой, а като елемент от света, сливане. Във Фиорин всичко е единство, природа, светлина, музика, хора…Слабо.
– „Трудно е да бъдеш дог” – отмъщението на домашния любимец. Ето какво е да влезеш в чуждите обувки. Хем чудно и забавно, хем нелепо и унижаващо. Точно описание на превръщането в куче и гледната точка. Хареса ми.
– „Сто години самота” – Как да върнем тоцзи човек на човечеството? Да има и в тези хора симбионти и да творят? Творците са странни, сигурно са извънземни. Слабо.
– „Война и мир” – „Момичетата играят на любов с момчетата, които не престават да играят на война и те убиват още по-усърдно за което са обичани още повече”. Този цитат ми хареса. Как момчетата се правят на герои. Героят умрял ли е? Нищо не разбрах. Слабо.
– „Матрицата 4: Резолюции” – Фен фик? Не разбрах дали авторът харесва Матрицата или я оплюва. Знам само че хората като заменят реалния свят с виртуалния ги унищожава. Виртуалния свят няма да те нахрани, завие, прегърне. Слабо. Нищо не разбрах.
– „Златният астероид” – На това му се вика да ти се изплъзне щастието от ръцете. На косъм да се решат или задълбочат проблемите на Земята. Пак сами трябва да се оправяме. Слабо.
– „Следмузиката на сиянието” – псевдоформи на живот, които се обединяват. Двете враждуващи нации са се избили, но творенията им се помиряват. Слабо.
– „Красотата и светът” – Дърво раждащо нанобактерии? Не искам да съм на мястото, където отиват сферите му. Слабо.
– „Пентаграм” – Филип е моят герой с нетипична реакция, намери сили в себе си и идеите си. Не се страхуваше. Нестандартно решение. Зловещо и страшно. Различни като тип герои. Хареса ми. Впечатляващо.
– „Сън в лятна нощ” – Да, геймърите много се вживяват във виртуалното. Не играя видео игри. Имам замислена история за компютърни игри, но ги оплювам като проблем. Слабо.
– „Кихот Д Арк” – Има си причина Дон Кихот да е измислен герой и жана Д арк да не са съвременни герои. Неприложими са в настоящето, но светът се нуждае от герои в този момент, а герои няма. Поне не от този тип. Хареса ми. Впечатляващо.
– „Похожденията на немъртвите” – Интересни препратки към историята и гледната точка на немъртъв. Вампирите са ми слабост. Впечатлена съм. Забавно. Хареса ми.
– „Черен човек” – Писането, книгите трябва да учат на нещо, някои писатели пропускат тази част. Според мен това мнение е остаряло, хората отдавна не търсят само знание в книгите, а и разтоварване. Но ако е хубава историята, дори за забавление да се потопиш в нов свят и случки, добре, но не и посредственост за пари, както писателя от разказа. Като им кажа колко книги съм прочела и ме мислят за много учена, защото свързват книгите с цел знание, а отдавна не са такива книгите. Хареса ми. Впечатлена съм.
– „Време разделно” – Пак интересни теории. Веганите били извънземни. Ха-ха. Хареса ми. Забавно. Впечатлена съм.
– „Ад” – Ха – Ха! България е Ада. Горкият човечец, на правилното място е попаднал щом търси Ада. Сигурно така се чувстват чужденците дошли от някоя добре уредена страна. Хареса ми. Впечатлена съм. Забавно.
– „Махмурлук” – Това с надписите си го бива. Сигурно само пиян отразява света „правилно”, но трезвата му преценка е по смешна и реалистична. Още една причина да пиеш наред с мъка, радостен повод, е наречена „скапаха я тая държава”. Хареса ми. Забавно. Впечатлена съм.
– „Гафоризми” – Харесаха ми. Има истина в тях. Гафоризми от афоризми. Ще ми се взеки гафоризъм да цитирам.
– „Лозунгаври”, „Табела раза”, „Човек – това звучи горко”, Портрет на партократа като млад” – има нещо вярно. Начин как да наречеш нещата с истинските им имена без да обидиш някого и да ги обърнеш в смях. Ако му плащаха за малко на брой думи, или има цензура, това е начина.
– „По звездно прашните друмове на галактиката” – много ми е интересно как са се забавлявали младите на времето, как са живели. Днес всичко е дигитализирано, дори общуването ни е ограничено. Почвам Буримето.
– „Полетът на Буриданово магаре – романът Буриме” – Хареса ми. Цвеклоидът и Ахак Хък са ми любимци. Как само цвеклоида се справи със сапиенсите, много хитра хрумка, а пък мръсните вицове в устройството за контакт…всяко негово действие е интересно, как си затваря тапите за уши и очи и как му ги отварят, как се изключва за информацията и го разнасят. Ахак Хък пък е много женствена, чаровна, отворена за нови връзки и контакти, харесват ми реакциите ѝ… и тези зелени петна от изчервяване. Пък разплитането на историята с цвеклоида не я очаквах. Само за пиячката ми е жал. Завърши с отворен край.
– „От високи кули” – ето откъде е дошло условието на конкурса „Изгревът на следващото”. Идеи за човекознание. Относно фантастиката клоня към човекознанието, без да познаваш вътрешния свят на човек, не знаеш дали ще има смисъл от старанието да изграждаш външен, може човечеството да не го оцени и да си остане на същото духовно ниво или деградация независимо в кой век живее човек. Фантастите описват външния свят, космически кораби, летящи автомобили, наука и тн., но сякаш никой не се интересува какви ще са хората на бъдещето, дали ще израснат вътрешно, защото ако не, няма да ги вълнуват друго освен задоволяването на простите нужди като храната и няма да оцени външния свят. Духовно развитие без учения няма. Атанас Славов е такъв учител.
– „Мигновечността” – само как са преплетени герои и случки от разказите в общ текст, карта за пътешествие из книгата. Едно от най-добрите ревюта на книги, които съм чела.
– „Призвание” – художествен пътеводител. И аз това питам, дали Атанас Славов не е извънземно или човек от бъдещето, натоварен със задачата да изведе човек към по горно духовно ниво. Може би героят Хорхе Диас е прототип на автора и описва себе си.
– „В клуба намерих себе си” – Ето такива хора като Атанас Славов трябва да възпитават децата ни, да стимулират мечтите, да им предават мъдрост, честност, доверие, справедливост, усещане за дом и семейство, открива и отговаря на въпроси, които човек никога няма да зададе. Без да го познавам лично, а само от творчество и идеи, знам че сме съмишленици, защото вярвам в позитивното бъдеще и доброто в хората, докато има хора като Атанас Славов има надежда за бъдещето.
– „Парад на планетите” – както описвате сградата и обстановката е било внушително. Радвам се, че сте взели награди и представили България.
– Предговор към списание Орфия” – Всички славянски фантасти, 300 стр., превод на английски – звучи мащабно, трудоемко, особено щом сте сред първите, но и ще остане в историята. Подсказва любовта към фантастиката, отдадеността, нуждата от популяризиране.
– „Фантастичната реалност в компютърната живопис на А. П. Славов” – Всестранно развит творец!
- „България – страна на фантастичните надежди”, „Взаиморазбиране между културите” – това, че да си писател в България, че интереса към български автори, камо ли жанрове като фантастика, хорър и фентъзи е нисък го чувам/чета не веднъж и го споделям. И аз съм сред авторите от тези среди, и не само тях.
Цялостно мнение: Реших да бъда честна. Имаше разкази и романи от които бях впечатлена, харесаха ми, но имаше и такива които оцених като слаби, не разбрах нищо от тях. Май тези „слаби” бяха повече. Като слаби ги оцених, че ми липсваше повече яснота на случващото се, кое откъде се взе, какво става, сюжет, обем, а не само богата образност с която са описани. Идеите са оригинални. Някои текстове ме караха да размишлявам над тях и да се съгласявам с автора и да откриваме общи черти, на други просто не знаех какво да кажа, но се стараех за всеки текст да оставя мнение, дори един ред. Относно стила на автора казвам, че се чете леко и бързо. Ще кажа и че романите и дългите текстове са по-силни. Видях и че проявява и чувство за хумор, освен обичайното търсене на смисъл и истина, и може да пише и хорър, и то блестящо. Относно фантастиката клоня към човекознанието, без да познаваш вътрешния свят на човек, не знаеш дали ще има смисъл от старанието да изграждаш външен, може да човечеството да не го оцени и да си остане на същото духовно ниво или деградация независимо в кой век живее човек. „Пазарът” /светът/ се движи не от идеите, които предлагат производителите /хората създаващи външния свят и изобретенията им/, а от търсенето и нуждите, желанията на потребителите /вътрешния свят/ и трябва да ги изучиш преди да предлагаш нещо, защото никой няма да го купи и иска. Относно смисъла на живота, мисля че няма дълбок смисъл, колкото и изтъркано да звучи живота е в простите и малките неща, низ от дни по 24 часа, ядене, спане, ходене до тоалетна, и е такъв какъвто си го направиш и разнообразиш, за някои само така преминава целият им живот, което е жалко. Разнообразието идва от вътрешния свят, личността, духа и ума, въображението, с което се съгласявам че не бива да се ограничава и също трябва да се подхранва. А Атанас Славов ми подейства като духовна храна и то толкова калорична, че я четох 5 месеца, но не се спирах за дълбоки размишления и изучаване на книгата, просто обичам да си давам почивка между произведенията, а тук бяха много, все пак е дългогодишен труд на автора. Хареса ми. 4 от 5, заради тежестта на впечатляващите разкази.
И аз като Цвеклоида спускам клепачи вече за сън,
Ради
:
