„Пентаграм“: електронно издание

Приятели (:

Представяме ви електронното издание на петнадесетата книга в поредица „Човешката библиотека“, отново съвместно с Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“:

„Пентаграм“ – Атанас П. Славов

Автори: Атанас П. Славов, Георги Арнаудов, Александър Карапанчев, Вал Тодоров, Величка Настрадинова, Калин Николов, Светослав Николов, 2014

Редактори: Александър Карапанчев, Калин М. Ненов, Вихра Манова, 2014

Предговор: Калин М. Ненов, Светозар Златков, Георги Малинов, Иван Иванов, Мартин Петков, 2014

Преводач: Илка Чечова, 2014

Коректори: Калин М. Ненов, Вихра Манова, Янчо Чолаков, Александър Карапанчев, Саша Александрова, 2014

Художник и оформител на корицата: Атанас П. Славов, 2014

Електронно оформление: Александър Василев, Димитър Стефанов, Калин М. Ненов, 2014

Технически сътрудник: Мандор, 2014

Издатели: Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, фондация „Човешката библиотека“, 2014

За да ви пратим „Пентаграм“ (във формат FB2), пишете ни на poslednorog -в- gmail.com. Заплащането е доброволно, според желанията и възможностите ви, и става по някой от начините тук. (Ако се колебаете – препоръчваме 5 лева.) Всички приходи разпределяме между творческите участници – автори, редактори, коректори, художници и оформители.

И сега… няколко лични думи:

Не знам откъде да започна. Да говоря за толкова близък – човек и дух – се оказва наистина трудно.

За толкова близките си – успокоявам се – ние правим малки неща, всеки ден. Мъчното идва, когато, някой ден, трябва да кажем големи неща. За да ги видим обхватно, трябва да отстъпим, крачка или левга, назад. А да отстъпим означава да се отдалечим. Което ние не искаме… аз определено не го искам, с толкова близък човек и дух.

Но дори да успея да се отдалеча, ще се препъна в следващата трудност: как да нарека „Пентаграм“.

Да го нарека „книга-събитие“ ще е подвеждащо. „Пентаграм“ не е единична случка. Той е резултатът от цял живот случки. Четиресет години безспирно, неуморимо търсене. За отговори на въпроси, които повечето от нас не задават дори в сънищата си. Например: Какви оръжия – ако изобщо – би използвала цивилизация, по-развита от нас? Къде е мястото на визионера, изпреварил недостижимо съвременниците си? Как се преживява смъртта в свят, където всичко е (осезаемо) свързано? Къде се крият вампирите – истинските вампири? И още, и още… Въпроси, побрали един живот. Такива сборници са изключителна рядкост.

Да кажа, че „Пентаграм“ е побрал живота на автора си, ще е изключителна глупост. „Пентаграм“ е подбрал: улавя някои по-ярки отговори на ония невъобразими въпроси. Да го нарека „концентрат“ или „дестилат“… май няма да е чак така непростимо.

Непростимо ще е да го нарека „блестящ образец за книга, каквато търсим в поредица „Човешката библиотека“. Първо, така бих пропуснал другата важна същност на „Пентаграм“: че той е част от една задаваща се поредица, която въплъщава мечтите на Атанас П. Славов – трупалите се цял живот – дори по-блестящо. Следете за тая нова поредица наесен и по-нататък. И второ, с някои от отговорите и решенията, които Наско предлага тук, аз споря непримиримо. Не съм съгласен с тая книга. Не я приемам на сто процента. Тя не е моята Библия.

Поне не повече, отколкото „Последният еднорог“ или „Бленуващите кристали“, или „Слънце недосегаемо“, или…

Но… я обичам. Истински много. Обичам гласа на автора ѝ и посоките, в които мислите му ме дърпат. Обичам напомнянето ѝ, че такъв човек съществува. И че щом съществува един, значи можем да станем и повече. Повече.

(Наскоро прочетох едно обяснение защо е важно да не приемаме една книга като нашата Библия, за да я обичаме истински много. Ако английският не ви затруднява, вижте го тук.)

Това, което загатнах по-горе, заплашва да ме захвърли в размисли, свързани с мен и Човешката библиотека – какво е то „образец“, какво, в крайна сметка, търся за, търся чрез тази поредица, и, и, и… А точно днес – на рождения ден на автора – мечтая вниманието ни да е върху него.

Ето го – в „Пентаграм“, на един ред по имейл от вас.

Честит рожден ден, Наско! Честит празник, приятели!

А като свършите с четенето, разкажете ни как е било. Да попразнуваме всички.