Едно време преди кусур три години me [и все ще се намери кой да ме изплагиатства] wrote:„Черният куфар“ е повест на Християн Трифонов, която усмихва широко още преди да е свършила първата страница.
В началото и на моменти някои особености на героите напомнят за Том С. и Хъкълбери Ф. Има дори „пазарлък“ и психологизъм при ограда, но обектът не е самата тя. И като цяло, психологизмът не е само при оградатаСъщо така… е комично натоварен
Разказвачът се вглежда в детайли от движенията – понякога проследява ръка, претърсваща джоб, друг път крака, насочващи се конкретно нанякъде. И всичко това обогатява погледа върху вътрешния живот на героите – виждаме колебание, смущение, паника, решителност. Именно по тези знаци се ориентира главният герой Джери.
(Тук малко да си припомним какво сме учили по литература преди седми клас и какво се предполага, че си спомнят студентите по филология, включително на стари години: ако на моменти претърсващата ръка е като самостоятелна и жива, то всъщност това може да е метонимия (или по-точно синекдоха?), а краката, и особено зелените ботуши, сами тръгват в определена посока.)
Олицетворен е и ходът на небесните тела. Конкретността в някои техни дейности също не убягва на повествованието – например как точно пада нощта, луната какво прави и по какъв начин.
Ако трябва да побългарим чешката дума за „приключенски“ – добродружни – това е история за добро и за приятели ^_^ И за задружност, когато е необходима. Макар че повечето действия са еднолични и в ума си ги обхваща един човек.
Това е история без GSM-и! (Звучи като „вафла без Е-та“, щото е от село.) Единственият може би се намира на една от илюстрациите – пристегнат от колана на… „невероятен звяр“
Драги уважаеми,
Когато човек се разрови из Интернет, попада на архивни съкровища, за които не е и подозирал!
Заповядайте да послушате началото на повестта! http://detskotobnr.binar.bg/1702/iskri-2015-vtora-chast
Все още разполагаме с бройки от книжката, така че можете да си поръчате, да четете на воля, да се кискате и размишлявате ^_^
Записът е от 2015 г. и във втората му половинка има податка за новото произведение на Християн, когато е бил на 15 години. Парола "малки котета" ^_^
Става ясно и че хич не съм сбъркала, като съм се присетила за Марк Твен, четейки Куфара.
А "да ядат много ябълки" явно е личен поздрав към мен, закодирано послание през времето и пространството, което е чакало своя звезден миг.
Очаквайте включване от мен и когато, някой светъл зимен ден, проимам нов куфар.
...
ЯЖТЕ ЯБЪЛКИ!