Харт: Космическа мисия Вирон

[брръм]

Тема за дебютната фантастична повест на Момчил Даскалов.

Публикация в блогът

[брръм]

По-долу ви предлагаме откъс от повестта.

~

– Аз съм Харт. Приятно ми е.

– И така, Харт, как попадна тук? – гласът звучеше приятелски.

– Дълга история… А всъщност къде е това „тук“?

– Аз не бързам заникъде, а „тук“ е… кораб.

– Кораб?… Значиии кораб!… Ааа… той къде е?

– В товарния сектор на транспортните хангари. Тук държат багажа, необходим за космическите експедиции.

– Космически експедиции? Какво имаш предвид? Някъде в НАСА ли съм?

– Не знам какво е НАСА. Как какви – експедициите, с които се откриват нови светове и се набират работници за титаниевите мини. Така са открили Земята и явно са те домъкнали тук, но защо си в багажния сектор?

– Какво искаш да кажеш с това „домъкнали тук“? Да не означава, че… че не съм на Земята?

– „Домъкнали“ значи „докарали“, нали? Опитах с жаргон. А „тук“ означава, че се намираш на… как измервате такива разстояния? Да, на 350 000 светлинни години от Земята, на планетата Вирон, звездна система Зинокс. Само с помощта на скок през хиперпространството може да се измине такова разстояние за броени… да видим как си делите времето… часове.

– Малеее, бая съм се отдалечил от къщи! Баща ми ми разрешава да ходя сам до градинката с кораба, търговския център и спирката на метрото. Голям периметър е и всяка година ми го разширява, ако оправдая доверието му. Ама 350 000 светлинни години си е сериозен периметър. Май съм загазил. Дали ще ми се кара много?

– В какво газиш? Виждам, че си на твърд под.

– Загазил. Метафора. Газя в неприятности. Имам проблеми. Сега разбра ли?

– Метафора? Разбрах… Не разбрах. Не разбрах и какво правиш тук.

„Какво правя тук ли? Може би трябва да кажа как видях твойте нехора да избиват мойте хора, и по случайност попаднах на вашата планета. Но няма да е разумно, нали? По дяволите. Не трябва да го казвам, но и не трябваше да го мисля… Просто не знам с какво си телепатирам…“

– А ти какво, ъъъ, кой си? – изстреля Харт. „Не си чул последните ми мисли, не си ги чул и сега не чуваш, и сега не чуваш.“ Неволно бе затворил очи.

– Аз съм Личен Ескортиращ Помощник за Компания и Асистиране. Или накратко – ЛЕПКА.

– Чудничко. И аз съм такъв. За баща ми. – Засмя се тъжно, като си спомни за Тати. „Боже, толкова е далеч…“

[Dess]

И анонс за приятели онлайн:

Електронно и хартиено издание на „Харт: Космическа мисия Вирон“

Приятели (:

Трийсет и третата книга в поредица „Човешката библиотека“ току-що кацна:

„Харт: Космическа мисия Вирон“ – Момчил Даскалов

– Малеее, бая съм се отдалечил от къщи! Баща ми ми разрешава да ходя сам до градинката с кораба, търговския център и спирката на метрото. Голям периметър е и всяка година ми го разширява, ако оправдая доверието му. Ама 350 000 светлинни години си е сериозен периметър. Май съм загазил. Дали ще ми се кара много?

– В какво газиш? Виждам, че си на твърд под.

– Загазил. Метафора. Газя в неприятности. Имам проблеми. Сега разбра ли?

– Метафора? Разбрах… Не разбрах. Не разбрах и какво правиш тук.

„Какво правя тук ли? Може би трябва да кажа как видях твойте нехора да избиват мойте хора и по случайност попаднах на вашата планета. Но няма да е разумно, нали?“

След пореден сблъсък с училищния бабаит дванайсетгодишният Харт търси убежище в мазето… и попада на изумително откритие. Парче поглъщащ светлината плат, стъклени цилиндри с тайнствен газ и ужасяващ репортаж по новините ще го отведат на най-голямото приключение в живота му.

При все развинтеното си въображение, Харт изведнъж попада в свят, какъвто не е и сънувал. Дали извънземните телепати му мислят злото? Ще намери ли сред тях неочаквани приятели? Какви ли тайни крие добре устроената им планета?

„Харт: Космическа мисия Вирон“ е история за стремежа на едно хлапе да намери мястото си в свят, изпълнен с лицемерие, несправедливост и неподозирани опасности… но и с приятелство, вярност и „специални“ дарби, които само трябва да отключиш. Докъде трябва да стигнеш, за да откриеш… себе си?

Повече за „Харт: Космическа мисия Вирон“ открийте тук.

Повестта излиза както в хартиен, така и в електронен вариант. Като останалите издания на Човешката библиотека, електронната версия се разпространява без дигитални (DRM) защити и следва принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. Всички приходи се разпределят между творческите участници: автори, редактори, коректори, художници и оформители.

И понеже Коледа е зад ъгъла, ако търсите подарък за приятели читатели – вижте как да им подарите е-изданието с наша помощ. Може и с посвещение от автора.

На прага на нова мисия,
Момчи, Дес, Кал и всички в ЧоБи

Започваме да разпространяваме по сайтовете, форумите и социалните мрежи – давайте всички

И отбелязвайте тук къде пускате линкове – да не дублираме усилия.

Аз лично, понеже форумно присъствие нямам , след малко сядам да пиша отзив в Гудрийдс и ще напускам него по ФБ групите "Какво четеш?", "Пространство за български книги" и "Откривам и споделям български книги".

[mitseva]

За сега съм пратила препоръки на другарчетата си в GR. По-натам когато имам мои лични впечатления ще ги пусна и по темите в бг-мама, където участвам.

[Кал]

Благодаря, Дес!

(Само смених линка за корицата с един по-ситен вариант от Goodreads, понеже някои сайтове не приемат толкова големи изображения.)

Аз разгласих в:

- forum.chitanka.info
- www.teenproblem.net/forum
- shadowdance.info/forum
- sf-sofia.com/forum
- cheteneto.subtle-bg.com (мъртъв; не ми се занимава да си правя нова регистрация в https://forum.hobbykafe.com/viewforum.php?f=11)
- (понеделник, 9-и) Goodreads групите Bulgaria Reads и Bulgaria

[Dess]

Ето и моя отзив: пуснат в Гудрийдс и "Какво четеш?". През следващите дни ще пусна и в другите групи, за да не е накуп.

Още при първия прочит на книгата в полусуров, още нередектиран вид, се влюбих в тази история.
Заради жизнерадостния главен герой, който не спира да се хили и фантазира на пълни обороти, където и да го запратят обстоятелствата.

Заради смисленото послание, което учи децата да приемат различните, да вярват в себе си и да се борят, за да направят света по-добър. Защото от тях – и всички нас! – зависи.

Заради сериозните въпроси, които повдига – за екологията, тероризма, диктатурата – и умението да ги представи по достъпен за децата начин, без да ги опростява или смила.

Заради стремежа да говори на езика на младото поколение и да включи любимите им теми: технологии и игри от бъдещето

И не последно място, заради искреното желание на автора да направи книжката колкото се може по-привлекателна и достъпна – чрез корицата и използвания шрифт, предназначен да улесни хора с дислексия – за да стимулира децата да посегнат към нея.

Много съм горда и щастлива, че бях част от екипа, който помогна на тази страхотна история да види бял свят. Препоръчвам я от сърце на всички, малки и големи – допуснете Харт в живота си, и той ще стане по-пъстър, по-весел и мъничко по-мъдър!

[Кал]

Отзив на Калоян Захариев в Goodreads

Историята е леко наивна по детски, но романът е насочен към младата публика и определено не разочарова дори чичковци като мен.

Spoiler

Непорастващи чичковци от всички страни: овеселете се! :)

[frog]

Изумително е как може да има бая различни мнения за една книга, в случая "наивна", дори "неубедителна", а други хора прекрасно да се забавляват и да им харесва колко е обичлива (me). Като изключим (донякъде) обичливото, останалото важи за дебютния роман на преждекоментиралия Kind of love it or hate it.

[frog]

Някакви записи от премиерата имаше ли (аудио-/видео-)? Аз не мога да си спомня, а и да има запис, няма как да намеря такова нещо в пощата ми.

[Кал]

Книги за празника... и за празници

Драги приятели (:

По повод вчерашния Ден на будителите споделяме с вас две наши книги. И
двете са особено подходящи за млади читатели – и заради съвременния си
език, и заради актуалните си теми. Дали вашите ученици и деца ще се
припознаят в героите им? :) „Момичето от квартала“ пък е писана от
група техни връстници – творчески клуб „Светлини сред сенките“ от
Казанлък.

Ние, родителите, също имаме какво да открием в тези две истории.
Познаваме ли собствените си деца – и докъде? :)

Ето ги:

(...)

„Харт: Космическа мисия Вирон“:
линк за сваляне

За отзиви:
https://choveshkata.net/blog/?p=7483

(...)

Пратих двете книги на ок. 90 наши контакта – преподаватели, които
работят с пишещи (и надяваме се, четящи ;) младежи; и български
културни общности в чужбина.

Разгръщаме се,
Чобик)

П.П. Ако ви хрумне до кой друг е добре да стигнат, споделяйте.

[Кал]

Скъпи приятели,

Ползвам тази нишка, за да ви споделя една чудесна новина за целия ни екип.

Току що ми се обадиха от гр. Гоце Делчев във връзка с Петия национален конкурс за детска книга "Да върнем книгите в ръцете на децата".

Честно казано, бях забравил, че участвахме още миналата година с моята скромна повест "Харт...", защото го отложиха с една година заради пандемията.

Това пък повиши конкуренцията, тъй като към произведенията за деца, издадени през 2018 г. и 2019 г., са били добавени и тези от 2021 г.

Та развълнуваният организатор бе щастлив да ми съобщи, че сред 46-те творби нашата е спечелила престижното 3-то място.

Най-вдъхновяващи бяха думите му, че за първа година е имало и детско жури и книгата много се е харесала на децата! Което всъщност е най-великата награда.

Не знам защо, но съм много щастлив от това признание, неочакван дар в края на един слънчев ден, и безкрайно ви благодаря за цялото приключение.

П.П. Има скромна материална награда от 100 лв. и в духа на Човешката, мисля да я дарим за добра кауза.

Чакам предложения, като има два варианта.

Някаква местна за община Гоце Делчев и градското читалище - съорганизатор кауза (три екземпляра вече са дарени за библиотеката) или някаква друга кауза, близка до сърцата ви и моментния фокус.

С пожелания за чудесна вечер, каквато на мен ми бе дарена благодарение на вас.

Обичащ ви,
М

(...) Момчи, това ни е първата награда за книга от
жури, което не е свързано с фендъма – така че двойно „ура“.