илиНадявам се знаете за проблема.
Предполагам сте наясно вече.
Във всеки случай не очаквах такава реакция.
Моля критерият да не е "Така ми изглежда по-добре"Надявам се, знаете за проблема.
Предполагам, сте наясно вече.
Във всеки случай, не очаквах такава реакция.
Well... there's the tricky part.Кал wrote:Ако изречението беше „Не очаквах такава реакция във всеки случай“ = „Не очаквах всеки случай да покаже такава реакция“, виждаме, че „във всеки случай“ може да функционира като нормална (а не вметната) част от изречението -> трябва да се огражда със запетаи, когато е вметнато.
WELL... Toя израз е друг.(Това за първи път си давам сметка за него, т.е. в досегашните ми коректури вероятно съм писал „за всеки случай“ без запетаи.)
глаголът (по-точно, миналото деятелно причастие) не е съгласуван(о) по число с местоимението? Няма значение, че в случая става дума за един човек; при учтива форма глаголът трябва да е в множествено число. По род се съгласува само прилагателно: "Вие май сте неосведомен/а."Нещо, което вие май не сте разбрал
Да не би междувременно да е въведено ново правило?Лъч wrote:Според новия речник учтивите форми не се ли водят по правилото, че ако думата (глаголът) завършва на "л", се добавя едно "и", а във всички останали случаи окончанието се съгласува с рода на подлога?
(Аз имам неортодоксално отношение към небесните сили. Заради прекаляване с езотерика ще е...)
И последната дума на Кал:Ето и дискусията досега:
Кал:
Все пак да кажа за Деси: Жоро използва доста смислови запетаи, за
логическа пауза. Като запетаята в предишното изречение.
разрешени, а функцията им е да правят по-фина пауза, отколкото тирето, многоточието или скобата.
Деси:
Добре де, може ли да ми пуснеш линк, където е обяснена тази функция на запетаите в българския? Не се заяждам, просто подобна употреба е нова за мен - доколкото знам, винаги са свързани с определени граматични, а не смислови структури (за разлика от английския, където можеш да си ги слагаш, където ти душа иска. Та?
Кал:
Уви, не намирам линк. И даже не помня откъде го знам – мисля, че е още от училище.
Деси:
И тук е моментът да попитам: а от кое училище? Защото, доколкото помня, си учил не само в България... Сигурен ли си, че не е привнесено от английски?
Кал:
Езикова гимназия "Пловдив".
Деси:
Аз доста порових и не открих някъде да се споменава изрично подобна употреба...
Ако искаш, извади ми няколко такива примера от текстовете на Жоро (или си ги съчини), и можем да зададем въпрос до "Как се пише?", "Езикови справки" или някой друг онлайн справочник по твой избор. На Павлина Върбанова от "Как се пише?" съм писала неведнъж за всякакви неща и винаги отговаря бързо и изчерпателно.
И извинявай, че толкова настоявам, но за мен е важно подобни неща да се изчистват... Все пак за пунктуацията, също както за правописа, си има правила, които в българския ми се струват доста закостенели. Дано да греша
Аз ще действам... ама да видим когаКал wrote:Аз съм 99% сигурен в това правило, така че ми е с изключително нисък
приоритет да го проверявам. Ако за някой друг е наистина важно, нека
действа.
Източник: https://pavlinav.wordpress.com/2014/01/07/1-62/ (хвърлете око и на коментарите, интересни са)“Фейсбук” и главната буква
Признавам, че някои неща в българския правопис не са ми ясни. Но в повечето случаи съм сигурна в познанията и в преценката си и така понякога се оказвам в неведение за новите постановки в тази област. Обърнаха ми внимание, че в словника на “Официален правописен речник на българския език” (2012 г.) присъства думата фейсбук, изписана точно така – с малка буква.
Не ми беше хрумвало, че е възможно името на най-голямата социална мрежа да се напише с малка буква. Затова изобщо не съм проверявала в словника (списъка с думи, основната част на речника) – в него по принцип не се включват собствени имена. Излиза, че фейсбук не е собствено име или поне че може да се употребява и като съществително собствено, и като съществително нарицателно.
Действително, в изрази като Видях една снимка във фейсбука ти; Само новогодишни картички има във фейсбука ми думата означава съответно ’личен профил във Фейсбук’ и ’потокът от новини във Фейсбук’ (ако се сетите за по-добър превод на newsfeed, кажете). Тези употреби са твърде нови и аз се осмелявам да си мисля, че още не са напълно лексикализирани – поне не в такава степен, че да влязат в правописния речник като съществителни нарицателни.
За мен Фейсбук си остава преди всичко собствено име на социална мрежа, съпоставимо с Туитър, Google+, LinkedIn, ВКонтакте.
От тук: http://tiny.cc/pzekbzСлед консултиране по този конкретен казус с „Езикови справки“ към БАН, стигнахме до следното решение на главоблъсканицата с Георги и мозъка. Отсъдихме, че Георги наистина не е лице, защото предизвиква нечовешки колебания относно правописа в това изречение, и съюзът трябва да е „който“. Шегуваме се, но всъщност, ако и вие имате подобни мисли, сте близо до заключението. Оказва се, че когато нелица (мозъкът) от мъжки род, ед. ч., се използват със стилистичен ефект (в случая метонимия) за назоваване на лица (Георги), тогава определянето на „който/когото“ в подчиненото изречение зависи от назоваващата нелице дума (мозъкът), стояща непосредствено пред тях. Тоест съюзът се отнася за мозъка и тъй като той е съществително, което не означава лице и се използва като художествен похват за лицето Георги, би следвало да напишем „който“.
Георги е болен мозък, за който смъртта не е достатъчно наказание.
Явиха се ангели и лавата се разлетя към Земята. [почва да пада от рая]
– Метеорити…
Хората по Земята бягаха като обезумели, сочейки към небето с треперещи пръсти.
[...]
Раят слезе на Земята.
В „Неучебен предмет“ Светлана Нанчева wrote:Също така, педагогически грешно е да се подхожда към учениците с хиперочаквания и в двете посоки: неправилно е да се очаква от тях сами да си поставят и спазват обичайните рамки, но също така неправилно е да се очаква, че децата нямат никакви рамки (...)
), изпаднах в потрес: (Аз прегледах последните два източника. Особено препоръчвам https://www.slav.uni-sofia.bg/grammar/synt5.html, заради примерите.)
ПРОИЗХОД НА ИЗРАЗА „БАБИНИ ДЕВЕТИНИ“
Както пише и в уикипедия, „Бабини деветини“ е български идиоматичен израз, означаващ „празни приказки“.
Този израз е обясняван от етнографи и на други места и е бил свързван с обичая на т.нар. „деветини“. Това е отбелязване на девет дена от смъртта на покойник. Българският етнограф Хр. Вакарелски например смята, че отбелязването на девет дена от смъртта на бабите се е смятало за нещо незначително, та и изразът „бабини деветини“ означавал нещо незначително. Всъщност обаче „бабини деветини“ (според приетия правопис) означава „суеверия“ - празни приказки, които изразяват празни, бабешки вярвания.
Данни за израза могат да се намерят по старите речници и езиковият материал много по-сигурно обяснява произхода на израза. В първия завършен речник на българския език - на Ал. Дювернуа - изразът е отразен като съдържащ не „деветини“, а съвсем друга старинна дума: „диветини“. Значението на „диветини“ е „дивотии“, т.е. глупости.
И така, изръзът „бабини деветини“ (така е приет правописът днес) произлиза от израза „бабини диветини“ със значението `глупави и наивни бабешки приказки`. Обяснението му чрез обичая „деветини“ е резултат от т.нар. „народна етимология“ - неправилно обяснен произход от непрофесионалисти.
Не трябва ли да важи и за пълните заглавия: Гледах „Властелина на пръстените“?............ Употреба на кавички в заглавия и проблемът за членуването
Тук ще се спра на въпроса дали е възможна изобщо някаква промяна на заглавие (на книга, филм и т.н.), поставено в кавички, в зависимост от синтактичната му позиция в изречението. Според Б. Георгиев, който се позовава на мнението на Л. Андрейчин, нечленувано име в заглавие – „Речник на българския език“ – може да се членува: в „Речника на българския език“. Членуваните имена от мъжки род пък варират – с пълен и с кратък член: заглавието на едно от стихотворенията на Иван Вазов е „Българският език“, но ако изразът е ... в стихотворението „Българския език“… тогава синтактичните условия налагат да се употреби кратък член.
Тази линия на разсъждения е логична, но в предговора на последния правописен речник открих пример, който не отчита мнението на двамата наши известни езиковеди: Гледахме „Краят на песента“*** (подчертаването е мое). Ако трябва да съм съвсем откровена, аз съм раздвоена по въпроса: съзнанието ми приема мнението на Б. Георгиев и Л. Андрейчин, но езиковото ми чувство говори, че има дисонанс между употребата на кавички и възможността за каквато и да е промяна в съдържанието, затворено между тях. Самото вариране на формите на думите дискредитира основанията за употреба на този препинателен знак.
________________
*** Нов правописен речник на българския език. С., БАН, Хейзъл, 2002, с. 96.
