armydreamer wrote:Почти за всяка книга, за която се заговори малко повече или която предизвика няколко по-силни реакции, в един момент се казва "чети я заради..." И това не е измислица на прохождащата (или по-точно възраждащата се) у нас фендъм критика, а всеобщ феномен. Аз трябваше да дам 45678 шанса на помиите на Беър "заради идеите", да не игнорирам Бюджолд "заради героите", да не си кажа "егати-лицемера-който-критикува-Дилейни-а-после-пише-точно-както-не-иска-другите-да-пишат", когато прочетох The Centauri Device на Харисън "заради стила". И, за да съм в контекст, да приема "Хакери на човешките души" за литература "заради идеите и това, че я издадоха като роман". (А за нея почти никой не възропта, че вместо човешки образи има модели на поведения, че няма развитие на героите, че я няма г-жа Браун... Някак възторгът беше естествен.)
Освен това, емоционалната критика на Калин съдържа най-ясния знак за субективност - нещо, което много от пишещите рецензии не могат да си позволят (защото са "сериозни"). От там насетне, изборът дали да го приемеш, или не е изцяло читателски и трупането на отговорност върху едната страна е просто глупаво. Имаме един читател, който пише така, защото усеща нещата така. Тук приемам, че спорът е роден само и единствено от това, че на нашата фантастика й мислим доброто (;)). Да не говорим, че ако някой седне и направи контент анализ на всичко, изписано за бг-фантастиката през последните години, ще види, че тя е по-скоро потискана, отколкото възвисявана. Тук ще трябва да включим като съдържание и всичкото не-казано за нея, поради липса на желание.
Та се чудя колко от реакцията на Ванката и Роланд е родено от това, че виждат реален проблем в говоренето за бг-фантастика, и колко - от това, че им е писнало или досадно (или каквото там е нещото) от няколкото емоционални ревюта на Калин. Все пак, той е човек, а не тенденция. И съм сигурен, че иска да обърне внимание към произведението, а не да превърне определен начин на възприемането му в закон. А цялата тема прилича на реакция срещу Калин и не в защита на "правилното" оценяване. Защото ако беше второто, щеше да означава, че статиите на Калин са част от някакъв заплашващ да ни залее потоп, какъвто аз не виждам. Остава да е първото. Но мястото му не е в спор, маскиран като дискусия за критиката на българската фантастика.
...
И като цяло съм съгласен, че "чети заради" рядко има смисъл. Смятам, че нашата фантастика страда от липса на литературност, че у много писатели има страх от литературност (понеже от нея им спада интелектуалният) и че анти-литературността има сериозна подкрепа у нас. Но горните мнения ми приличат на лична разправия, та затова дайте други примери. Вече на доста места (блогове, най-често) се говори за нашата фантастична литература . На мен ми е интересно, защото и аз рядко се решавам да пиша за бг-книги.
k. wrote:
armydreamer wrote:... емоционалната критика на Калин съдържа най-ясния знак за субективност - нещо, което много от пишещите рецензии не могат да си позволят (защото са "сериозни"). От там насетне, изборът дали да го приемеш, или не е изцяло читателски и трупането на отговорност върху едната страна е просто глупаво.
... Все пак, той е човек, а не тенденция. И съм сигурен, че иска да обърне внимание към произведението, а не да превърне определен начин на възприемането му в закон.
С ръка на сърцето - благодаря за разбралото обобщаване. Навярно даже "критика" горе не е най-изразителната дума - "читателска реакция" е и, както отбелязва Владо, желание да бъдат забелязани нещата, които с лека ръка биват смитани като "есе, което излага визията на автора".
И ми е безкрайно интересно как почти всички отбелязват емоционалността ми и почти никой - стремежът (в случая с "10 на -9") да ви обърна внимание на рационалната полза от един такъв текст. Защото "10 на -9" наистина може да ни подготви за част от задаващото се бъдеще. Ако не си крием главите под одеялото на "литературното разбирачество" и отказваме да мислим по съдържанието й.
Позволявам си да кажа последното само защото и аз се водя нещо "литературен разбирач". Две години интензивно са ме обучавали как да дробя и пасирам текстове, от алитерациите и подбора на register до огледалните пасажи и употребата на символи в прозата. Съответно ми става смешно, та чак ми прикипява, като видя как други хора с по-лека подготовка ръсят тежки рецензии; или от деконструиране забравят да конструират - собствени мисли в отговор на авторовите.
Колкото до моите статии - няма как да звуча неемоционално в тях. Пиша само за нещата, които наистина са ме развълнували. За другите не виждам смисъл да крада от времето си.
Ще почна като се съглася: "чети я заради" не е разумна част от популярната литературна критика.
Първо, защото в крайна сметка заповядва, било то с "чети я", било то с какви да негови по-меки и прикриващи го парафрази. Второ, заради "заради". Самата дума и причините след нея – стил, герои, идеи, каквото и да е, – маскират факта, че всички тия заради-та не съществуват изначално в текста, а са въпрос на читателска интерпретация.
Субективният елемент в коя да е рецензия се подразбира и затова "ама мнението ми е субективно" притежава нулева информативна и аргументативна стойност. Честно казано, близо до това са и разните "според мен", "аз мисля" и т.н. А и какво като е според мен, ако е глупаво и необосновано? Тук идва ред на нещо, което армидриймър споменава малко мимоходом: "Най-ясния знак за субективност". Да, субективността/обективността и заповедността са въпрос на знаци в текста на самата рецензия. "Мнението ми е субективно" и "според мен" не са знаци за субективност, а redundancies. Кои са тогава знаците? А кой е "най-ясният"?
Самите рецензии на текстове са пък са като пътепоказатели към някоя забележителност. Те определят това аморфно нещо "литературна репутация", а не някакви изначални добродетели на писателя/написаното. Малко е иронично, но най-директно пътепоказателният тип рецензия – основаваща се на "прочети я заради", – е може би най-слабият пътепоказател. Също толкова иронично слаби пътепоказатели са рецензии, основаващи се на силни епитети и удивителни знаци.
Причината навярно е в това, че литературата е най-силна, когато не просто съобщава за света край нас, а го уподобява. Съответно най-успешният тип литературен пътепоказател е този, който също си служи с подобни средства.
В тази връзка, да, аз виждам критичен недостатък на такива рецензии и критично насищане с другия тип – не бих го нарекъл рецензии, а по-скоро "типове отклик", защото се изразява най-често в писания в книжни подфоруми, били те мнения или спорове. В това няма нищо неочаквано – повечето хора по форумите нямат целта да пишат рецензии. Но не бива да се бърка стилистиката на кръчмарската маса/casual форумното общуване с тази на писаната рецензия.
И с друго съм съгласен: "литературното разбирачество" е дупка, в която някой може да си скрие главата. Литературното разбиране обаче не е. Първото е софизъм, често изразяващ се в някое и друго повърхностно сладкодумие, колкото да затапиш опонента. Другото е нещо, което личи във всяка дума и няма нужда само да привлича внимание към себе си. Антитезата на "разбирачеството" обаче не е "да мислим за съдържанието", защото поражда един неприятен ми вкус на "кво се криеш зад разни синтактични конструкции и метафори, говори ми за *съдържанието*". Не, антитезата е именно разбирането – че текстът не е бариера към "съдържанието", а е единственият начин да се достигне до нещо, което след много уговорки да наречем "съдържание".
И аз имам какво да кажа - всъщност май пристигна времето да вдигна мерника на самия Дилейни... но ще е чак на Фантастивала, докато си вися с лаптопа на масичката с книгите.
А ти ако решиш, затрий оня едноредовия пост по-горе.
Тц, не може да го съкратим, защото в противен случай просто си вдигнал мерника на нас с армидриймър, а не на Дилейни Тъй де, ако още е вярно това, което си ми казвал - че с Дилейни си запознат само покрай това, което с армидриймър сме споменавали за/от него
А и както добре знаеш, човек не може да НЕ се разсейва от съсредоточеното превеждане. Аз почнах в 6 сутринта и ми е нужно
1. го е писал на 26 2. e само първата половина от цялото. 3. е едно от десетките му 4. е полемично, което всъщност е добре, щото очевидно ще полемизираш, та поне си работи по предназначение 5. най-добре се чете в оригинал, който бтв е наличен в googlebooks
Едно есе, и да има непоколебимост и увереност, също така е напълно уязвимо, защото писмеността по същество мълчи. Можеш да й кажеш каквото искаш и няма да те коригира. Тъй че не виждам защо да се боиш, а и ми е интересно какво би казал. Мисълта ми е, че вчитане в мисълта на Дилейни би ти помогнало да поставиш в контекст конкретно това есе
А и не знам, ти как си разбрал "тезата" му? (В кавички, защото не мисля, че е една, нито дори, че е пълна - нарочно.)
Добре, ще бацам по това есе. (А се боя да бацам здравата, за да не счупя нещо... С по-зрелите автори не ме е толкоз грижа, те трябва да са се научили на издръжливост.)
Само една препоръка, може и да не отговаряш - прочети го в оригинал Има го цялото в гугъл-бук варианта на The Jewel-Hinged Jaw.
Бтв, ще ми е десеторно повече кеф, ако говориш не по "тезата" му (научил съм се да приемам всяка "теза", сиреч - кратка парафраза на коя да е позиция - като straw-man, при все че и аз все още масово така дебатирам), а по конкретни изречения/фрази/думи, които те смущават. Лично на мен това много по-трудно би ми активирало негативните спусъчета
Когато имате несъгласия със смисъла (идеите, философията) в един текст – много често разминаването е между вашите вярвания като човеци и възприятията на автора. Простичко казано: по самия текст няма какво да се пипа; явно той не е за вас.
Идеите и философията на един добър художествен текст са много пипкава и непрозрачна работа; трябва да внимаваме дали наистина се стараем да ги възприемаме (без уговорки, свободно да пием и сладко, и горчиво) или прибързано реагираме на някакви наши си negative triggers Споделям, защото съм срещал последното много пъти, вкл. и у себе си.
В подготовка за поредния погром - открадвам си цитат от един друг форум:
Trip wrote:Не ща български автори да пишат като Дилейни. Искам, както каза Роланд, да се *опитват* да пишат като Дилейни.
Чопли ме следният въпрос:
Способни ли сте – Емо и всички останали, които държат на добрата критика - да разпознаете български автор, ако той (се опитва да) пише като Дилейни?
Въпросът ме чопли още от като видях оня отзив за „Каква ще е тя?“ - дето с всяко следващо четене звучала по-зле...
[spoiler](„Каква ще е тя?" съдържа такава батарея похвати и прийоми, каквато съм си позволявал само в „Да обичам Сам Сама“ – и някои от Юнакинските приказки. Та, съответно, в ролята си на компетентния човек – всеки писател, който държи на доброто писане, е наистина компетентен, като иде реч за неговите писаници; моля да не го забравяте – бих могъл да влача всеки по-некомпетентен както и където ми накефне... Но това отдавна не ми носи радост.)[/spoiler]
Кал wrote:В подготовка за поредния погром - открадвам си цитат от един друг форум:
Trip wrote:Не ща български автори да пишат като Дилейни. Искам, както каза Роланд, да се *опитват* да пишат като Дилейни.
Чопли ме следният въпрос:
Способни ли сте – Емо и всички останали, които държат на добрата критика - да разпознаете български автор, ако той (се опитва да) пише като Дилейни?
Въпросът ме чопли още от като видях оня отзив за „Каква ще е тя?“ - дето с всяко следващо четене звучала по-зле... Spoiler
(„Каква ще е тя?" съдържа такава батарея похвати и прийоми, каквато съм си позволявал само в „Да обичам Сам Сама“ – и някои от Юнакинските приказки. Та, съответно, в ролята си на компетентния човек – всеки писател, който държи на доброто писане, е наистина компетентен, като иде реч за неговите писаници; моля да не го забравяте – бих могъл да влача всеки по-некомпетентен както и където ми накефне... Но това отдавна не ми носи радост.)
Малко закъсняло (хахахаахаха...хм...) включване от тъча с въпрос: интересен ли ти е въпросът "Можете ли да разпознаете?" и защо?
Мисълта ми беше, защо наблягаш на личността на автора? Или аз наблягам погрешно? Може би въпросът е бил "Можете ли да познаете дилейниевско писане от български автор?" Което влачи много други въпроси със себе си, разбира се
В този случай подобен въпрос в градивна посока "Да се научим да разпознаваме художествени похвати" ли е насочен?
Нещо друго във връзка с рецепцията - Дилейни е творял в среда, в която на писането като неговото му е било "дошло времето", образно казано. Няма нужда точно на теб да ти казвам средата в Странната литература (и въобще комерсиалната литература) в България каква е, за съжаление.
Trip wrote:В този случай подобен въпрос в градивна посока "Да се научим да разпознаваме художествени похвати" ли е насочен?
Да. Spoiler
А е и донякъде ехо на „Какво пропускаме да забележим, докато се взираме за някоя твърде конкретна мечта?“ (Този е екзистенциален, викам да не се разпростираме тука по него. )
Обещал съм на участниците в писателската работилница (подразбирай: всички, които се сещат да четат тъдява ) веднага щом се заявят поне трима желаещи (и аз съм в кондиция да говоря), да си направим читателска работилница: като вземем за разкостване „Да обичаш Сам Сама“.
Ти би могъл да разкостиш нещо, писано от теб. (Умишлено не предлагам да анализираме външни автори – бих го оставил за последващи работилници.)
Aз визирам нещо по-ориентирано към интеракция, вариация на едно упражнение, което правя, като съм в настроение да си упражнявам превода. Превеждам вече "официално" превеждан текст и след това го сравнявам с "официалния" превод. Така има конкретни опорни точки за сравнение. Може би нещо такова, но ориентирано към редакция? Няколко души редактират предварително зададен текст и обсъждат отликите в резултатите?
И така може. (Предполагам, че си избрал наситен на техники откъс.)
Проблемът с превода обаче е... че е превод. Ти си вързан към смисъла и потока на оригинала. Липсва ти свободата, която ти дава собственото писане – а поне моите най-ярки техники съм ги развивал в условия на пълна свобода. Spoiler
(Дрън-дрън, пълна... Какво точно имам предвид, ще се разбере на работилничката. )
За редакция бих избрал наситен откъм "грешки" откъс. Нещо, по което може да се работи изречение по изречение. Причината е, че точно защото не е собствено писане, свободно може да го нашариш. Когато нашариш един чужд текст достатъчно пъти, започваш и в своите да виждаш пропуските, които забелязваш в чуждите, и които не би видял много-много, ако действаш от самото начало върху свой текст. За съжаление, при последното човек е твърде склонен да размива границата между "пиша глупости" и "пиша в свой си уникален и неповторим стил".
Мисълта ми е, че смятам, че трудно се получава чрез подробни анализи от страна на наелите се на анализи, след което се очаква от останалите да им четат ферманите (каквито и двамата ще напишем, знаеш ) И проблемът не е толкова в tl;dr, а в това, че дори човек много да се изкефи на анализа, няма да абсорбира проникновенията ти/ми/му/й. Така ми се струва.
Както си го представям аз, няма да пиша фермани. Даже нищичко няма да пиша. Работилничката ще е на глас, на живо, след предварително четене на текста-жертва от желаещите да участват, а по време на жертвоприношението – с куп тормозещи въпроси от мен към тях и желание сами да стигнат до отговори. Точно както обичам. Особено ако отговорите са различни от тия, които аз съм имал наум...
. На мен ми е интересно, защото и аз рядко се решавам да пиша за бг-книги.
