Какво означава “абсолютна свобода”?

Когато човекът – ти, аз, всеки от нас – има средствата да създаде всичко, от което се нуждае – храна, облекло, дом, творчество, ново тяло… какво ще избере да създаде човекът – ти, аз, всеки от нас?

А обществото – държавите, институциите, корпорациите – мигар те ще гледат отстрани със скръстени ръце?

Подарък ли са неограничените възможности, или страховито бреме? Или – нещо съвсем различно?

 

корица на романа; оформление: Николай Теллалов

В наскоро издадения си роман Николай Теллалов подхожда към всеки от тези въпроси с характерния си логичен (и същевременно топъл, човешки) поглед, излследвайки в дълбочина всеки аспект на нанотехнологиите, за който се е сетил. Николай е рядко образован писател фантаст и “всеки аспект, за който се е сетил” в неговия случай означава “99% от аспектите, за които би се сетил читателят”. Бих определил “10 на -9” с простичкото “учебник по бъдеще“. От тия, които никой не ни налага – но без които ще ни се наложи да преоткриваме цял вагон колела. С риск някое от тях междувременно да ни премаже пръстите.

Историята в резюме:

Атанас Атанасов, бивш редактор на научно-популярно списание, се оттегля във вилата си с намерението да сложи край на живота си. Вече е на преклонна възраст и самотен, не желае да гасне в старческо слабоумие и в унизителното безсилие на болен, който не чака да оздравее.

Добромир Сантов е негов връстник, който дълги години е работил извън страната в изследователска лаборатория. Срещали са се преди двайсет години, когато Атанасов го е интервюирал по темата за перспективите на асемблерната нанотехника. Журналистът почти го е забравил, въпреки че при по-благоприятни обстоятелства биха станали приятели. Сантов неочаквано се обажда на бившия редактор и му се натрапва на гости. Атанасов е принуден да отложи самоубийството, а когато се виждат, напълно изоставя това си намерение.

Защото ученият му предлага нов живот – без случайна смърт или от старост, без оковите на материалните потребности, които правят всеки човек грубо зависим от обществото, дори без рамките на традиционната телесна форма.

Атанасов пита откъде Сантов се е сдобил с репликатори, конструирани за инсталиране в човешкия организъм. Ученият обяснява, че си е позволил да открадне разработката на лабораторията си.

Направил го е заради опасението си, че нанотехниката ще бъде използвана не за съзидание, а за контрол над населението от страна на държавата – машини на властта. За да предотврати такъв развой, ученият е решил да заразява с асемблери отначало онези хора, на които може да има доверие, а после и безразборно, така че още на старта да разбие монопола за владеене на наноприсадките и свързаните с тях възможности.

Въпреки че Сантов е взел някои предпазни мерки, специалните служби на страната, която е финансирала създаването на нанотехниката, са по петите му. Държавата, осъществила засега тайно Нанопробива, смята себе си за изключителен собственик на новата революционна технология, което, въпреки че е законно, в действителност е абсурдно, понеже поставя човечеството в качествено нова обстановка, вън от рамките и на най-справедливото законодателство.

Агентите на спецслужбите залавят Сантов и Атанасов в момента, когато журналистът тъкмо се е възстановил след подмладяването чрез присадките за клетъчен ремонт и двамата говорят за бъдещето. Атанасов е стазиран за трийсет и две години, но Сантов успява да се измъкне по хитроумен начин от центъра за разпити на Службата, която го е отвлякла.

Журналистът е върнат към живота в един съвсем нов свят, който обаче не прилича на мечтания от тях със Сантов. Държавите са запазили монопола върху прилагането на нанотехниката, макар че всеки човек е получил достатъчна индивидуална защита срещу произвола на властите. Контролът до немалка степен обаче е психологически – възможностите на нанотехниката са толкова широки, че повечето хора се стряскат от почти безграничната свобода, свързана със също така безгранична отговорност за собствените им действия. Старото им предлага сигурността, с която са свикнали, въпреки че самата идея за структуриране на общество в рамките на държава все повече губи смисъл. В различни части на света това задържане на населението в карикатурно подобие на стария ред е организирано по различен начин. За съжаление, възникнало е и съперничество между образувалите се супердържави. Лишени от възможността да водят мащабни войни заради вградената в нанотехниката Активна защита, властите провеждат единични диверсионни акции, насочени най-вече срещу откъсналите се от Земята и заселили се в открития космос в първите седмици след Пробива хора. В прекрасния нов свят, с който Атанасов се запознава, хората се преструват че работят, за да получават достъп до отделни функции на своя телесен смартуер (нанотехнологичното съчетание на хардуер и софтуер в едно) по лиценз на уж легитимните органи за управление. В този свят съществуват ИИ, на които е отказано равноправие с биологически родените хора, макар че нанотехниката изтрива рязката граница между изкуственото и “естественото” разумнo създаниe. Един от адвокатите настойници на Атанасов, които се грижат да го въведат без шок в новата реалност, е андроид – подвижен модул на иначе стационарните и строго охранявани ИИ, обявени за държавна собственост.

Вярно, като коректор на държавата работят експертните съвети, обществени организации, с които правителството по закон е задължено да се съобразява и консултира. Би могло да се каже, че демокрацията никога преди не е била толкова пълна – поне в Панфедерацията на Европа, Америка и Австралия. Но в Източния блок, съставен от Русия, Китай и арабските страни, обществата варират от религиозни диктатури до квази-либерални. За отделни части на света нищо не се знае изобщо.

Атанасов много бързо разбира, че този свят не му допада, и решава да избяга в космоса, където, благодарение на телесния си смартуер, би могъл да съществува също толкова комфортно, колкото риба в морето. И открива съюзник в лицето на своята адвокатка, която е един от андроидите на местния федерален ИИ.

Междувременно Сантов е въвлечен в диверсионна акция на Блока срещу свободен орбитален град и успява да се съюзи с един от диверсантите, руски офицер, който не е твърде щастлив да изпълнява параноичните планове на командването. Ученият иска отново да зарази Земята, но този път с пълен достъп до интерфейса на индивидуалния смартуер. Според него Преходният период, зад идеологията на който се крият архаичните властови структури, е продължил неоправдано дълго. Хората имат правото сами да избират къде и как да живеят, без това да им се налага в името на добруването на мнозинството.

И докато Атанасов заедно с адвокатката си чака в градината му да порасне космическа совалка, към Земята настъпват разгневените от пиратските набези космически жители, останали човеци само по ум и чувства, но не и телесно.

Тяхното желание е да изолират Земята от космоса, тъй като земните държави и без това смятат излизането вън от планетата за “преждевременно”.

Още за “10 на -9”:

Откъс (на официалния сайт на автора)

“Десет на минус девета” и “Фантастични новели”: книги за свободата (подробно мнение на Валентин Иванов):
~ част 1
~ част 2
~ част 3

Може да си купите романа от всяка по-голяма книжарница в страната; или от Юри, или от нас, с отстъпка – за 9 лв. (В последните два случая парите отиват директно за Ники Теллалов… комуто готвим за издаване и “Слънце недосегаемо” – но за това по-нататък. 😉 ) До края на седмицата (9 декември) го има с отстъпка и на Панаира на книгата, на щанд 122 (ет. 3), издателство “Весела Люцканова”.

П.П. Ако вече сте попадали на споровете за литературната стойност на “10 на -9” – аз, Калин, ви моля (непривично за мен) да я оставите на заден план, щом вземете в ръка романа. Четете го заради идеите; четете го и мислете; четете го и спорете с него. Само не го четете, за да се взирате в кусурите… ето това е разхищение на човешки възможности.

(Иначе – и на мен ми се иска да е поне три пъти по-дебел и с три пъти по-развити образи и сюжет… но от разговорите си с Ники ми се струва, че и това ще се случи, ако дойде време за второ издание. Което пък зависи най-вече от нас – читателите. 🙂 )