Как да четем

[vira]

Харесва ми, когато нещо започне да се случва тук – в писателската работилница, когато закипи живот.
Прочетох внимателно предложенията. Добри са. Сега остава да опитаме да ги приложим на практика. Което не знам дали ще е лесно. Ще си избера един разказ и ще пробвам.
Кажи ми само нещо повече за това: Каква е позицията на автора?
Не съм сигурна дали го разбирам. Дали има позиция спрямо случващото се ли? Уточни тук малко повече.

[vira]

Аз го разбрах сега, но ако трябва да го формулираме, може би позиция не е подходящата дума. Виждам го повече като "цел". Нещо като: Има ли авторът цел и води ли ни право към нея. Но и цел не е точната дума.
Може би - Знае ли авторът какво точно иска да каже и къде да ни заведе, или и той самият не си е изяснил добре нещата и това си личи.

[vira]

Ermand, този първи въпрос пак стана много труден. Мислих, мислих - авторът винаги има някаква идея, която иска да изрази. По-скоро е: знае ли как. Съумял ли е да открие най-подходящия начин.
Мисля, че най-ясно е ей това твое изречение (от него разбрах какво имаш предвид):
"Дали авторът има точна и ясна позиция или гравитира около няколко неща, които се размиват помежду си и объркват четящия."
А може вместо позиция да бъде идея.

[vira]

Оставате ли с впечатлението, че авторът знае какво иска да каже.
Давай да го приложим на практика и ще видим дали работи.

[Aziras]

Да, мился, че така би било по-добре да работим, но не знам как ще е на практика. Като че по ми идва индивидуално да процедирам за всеки разказ и не зная дали ще съумея да се водя по схема.
Може да се опита.

[vira]

Тук слагам още едни мои наблюдения. Те бяха породени от разказа на Ерманд – Миг – и от дискусията под него, но тъй като станаха по-общи, реших да ги сложа тук.
Специално за леещата се реч: Най-добрата проверка, според мен, е четенето на глас. Четете ли си разказите на глас? Опитайте и ще разберете за какво говоря.
А прилагателните – не са те, които пречат на речта да се лее. Разбира се, не трябва да се прекалява с тях, но често изразяват много точно някое състояние.
Това, което затормозява може да е липсата на глаголи и замяната им с отглаголни съществителни. Например:
Той влезе в стаята и видя...
При влизането му в стаята, видяното от него беше...
Този пример е много груб, но показателен за това как речта се затормозява и утежнява.
Не казвам, че Ерманд прави това – в никой случай. Просто във връзка с дискусията по неговия разказ се замислих кое спира речта да се лее.
Но това са мои наблюдения. Критикувайте ме и мен! Имам нужда от смислена критика, за да разбера дали наблюденията ми са правилни. Кажете ми, ако съм прекалено назидателна. Като написах отпора/разбора на Азира, се почувствах такава, а не искам да бъда.