Откъде взех целия този страх? Нямам ни най-малка представа. Не, че искам да живея вечно, просто не искам да умра никога. Всъщност мразя живота си. Единственото което винаги ми бе достигало бе страха от края му. Явно бях предупределен, за да го направя. Аз съм най-съвършенния инструмент на еволюцията, най-съвършенния инструмент за създаването му. Безсмъртен. Никой не го заслужава повече от мен. Най-сетне го получих. И страха си отиде. Завинаги.
Самия факт, че успях въпреки всичко е показателен. На тях им даваха милиярди и не успяваха, а аз успях да го направя в прогнилата си квартира. Водката беше моето вдъхновение и страха моя стимул. И двете се оказаха по-добри от парите както аз се оказах по-добър от титолуваните им учени. Ловях плъхове от мазето си за експериментите. Веществата набавях с годините, неможех да ги намеря наведнъж, защото много от тях бяха скъпи, а други не се продаваха. Теориите ми бяха грешни всичките, но накрая успях. Мишката оцеля. Живее вече три пъти повече от другите и не показва симптоми, че е уморена и на път към гроба.
Нямаше да злоупотребя. Щях да бъда търпелив. Надали щях някога да го покажа на някой. Щях да го запазя за себе си. Не държа да натривам носове. Времето ще ми даде властта и силата за, които копнея.
Преди години бях женен. Имах и дете. Тогава се появи страхът. Без обяснима причина. Скоро прерастна в мания. Жена ми ме напусна и взе детето. Аз не се интересувах. Трябваше да оцелея. Това бе по-важно от всичко. От тогава уча и изследвам. За една година научих това, което те са изучавали цял живот. И ги победих. Ето, че успях. Беше време.
Като се изключи скърцането на плъховете стаята беше тиха. Взех спринцовката. Усещах дишането си. Инжектирах сместа. И после бях жив. Само една доза и щях да живея вечно. Облегнах се на стената. Заспах.
На сутринта се събудих. Беше рано. Чувствах как имам вечността. Нямах търпение да започна новия си, безкраен живот. Отворих вратата и излезах. Нямах план къде отивам. Просто се разхождах. Вече го нямаше страха от смъртта. Победих го. Никога няма да умра.
********************************************************************************************************************
На другия ден трупа му бе намерен в канафката. Блъснал го тир. Отделиха му минутка в новините. "Каква нелепа смърт" казаха и после продължиха с дневния ред.
Та, отново приемам всякаква критика и мнения!
Не, че искам да живея вечно
Re: Не, че искам да живея вечно
Lobotomy, както ти казах, ти имаш много интересни и вдъхновени идеи, а и изрази. Точно тук му е мястото да участваш и да се учиш как да боравиш с тях.
Ето сега, конкретно, какво забелязах аз: Историята си има начало, развитие и край, логически свързани, това е добре. Има и много хубави попадения, например:
Не, че искам да живея вечно, просто не искам да умра никога.
Водката беше моето вдъхновение и страхът - моят стимул. И двете се оказаха по-добри от парите...
Теориите ми бяха грешни всичките...
Инжектирах сместа. И после бях жив.
Чувствах как имам вечността. Нямах търпение да започна новия си, безкраен живот.
Едно нещо не ми се връзва много добре:
„Преди години бях женен. Имах и дете. Тогава се появи страхът. Без обяснима причина. Скоро прерастна в мания. Жена ми ме напусна и взе детето. Аз не се интересувах. Трябваше да оцелея. Това бе по-важно от всичко.”
Когато човек има дете, този страх се появява, но се страхуваш не за себе си, а за него, за хората, които обичаш. Разбира се, героят може да е развил някаква фобия от това, че като е женен е натоварен с повече отговорности. Кажи как е.
Опитай да го изгладиш стилово, както ти е предложил ermand, и дай да видим какво ще се получи. Когато се абстрахираме от стиловите грешки, може да възприемем по-добре текста. Ако се затрудняваш, предлагам ти аз да опитам да го редактирам, за да го видиш и ти в по-добра светлина, само кажи!
Ето сега, конкретно, какво забелязах аз: Историята си има начало, развитие и край, логически свързани, това е добре. Има и много хубави попадения, например:
Не, че искам да живея вечно, просто не искам да умра никога.
Водката беше моето вдъхновение и страхът - моят стимул. И двете се оказаха по-добри от парите...
Теориите ми бяха грешни всичките...
Инжектирах сместа. И после бях жив.
Чувствах как имам вечността. Нямах търпение да започна новия си, безкраен живот.
Едно нещо не ми се връзва много добре:
„Преди години бях женен. Имах и дете. Тогава се появи страхът. Без обяснима причина. Скоро прерастна в мания. Жена ми ме напусна и взе детето. Аз не се интересувах. Трябваше да оцелея. Това бе по-важно от всичко.”
Когато човек има дете, този страх се появява, но се страхуваш не за себе си, а за него, за хората, които обичаш. Разбира се, героят може да е развил някаква фобия от това, че като е женен е натоварен с повече отговорности. Кажи как е.
Опитай да го изгладиш стилово, както ти е предложил ermand, и дай да видим какво ще се получи. Когато се абстрахираме от стиловите грешки, може да възприемем по-добре текста. Ако се затрудняваш, предлагам ти аз да опитам да го редактирам, за да го видиш и ти в по-добра светлина, само кажи!