******************************
Нитроглуцитамин
Ба-а-ам!!!
Кънтяща тишина. Спайко отвори око. Вертикално разположеният под на стаята се губеше в далечината. От тази гледна точка - на около две педи. Осветлението не работеше, слаба светлина долиташе само отзад, откъм коридора.
Дясното му око не се отваряше. Не беше притиснато много, само колкото да му подскаже, че е залепил лице за пода. Носът му беше пълен с прах, а главата му вибрираше кански.
Нещо беше гръмнало. Серпантината. Филтърът. Те бяха. Не знаеше откъде е сигурен и не му пукаше. Усещаше главата си като разцепена. Болката приливаше и отливаше между темето и челото му и щом докоснеше очите му, образът се замъгляваше.
Спайко се опита да се изправи. Отвори и дясното си око и се хвана за главата. Сякаш беше попаднал в гигантска центрофуга. Сети се защо беше сигурен във филтъра. Прахът, който вече се спичаше и от който носът му започваше да го сърби, имаше силен, натрапчив мирис на горещ метал. Бяха химикалите от контейнера на филтъра. Мястото им беше в серпантината, а не по пода и по лицето на Спайко. И по небцето му. Нещо беше объркал и филтърът бе сдал багажа. Бързо и ефектно.
Дочуха се стъпки, които рязко се усилиха и доведоха в стаята Хюго и Максим - другите двама, с които се изчерпваше цялото население на малката станция.
Максим почти мигновено оцени ситуацията и тежко въздъхна, а Хюго хвърли бърз поглед на изкривеното от болка и замайване лице на Спайко, после огледа посипания с миризливи химикали и парченца пластмаса под, изруга под нос, като разбра какво се е случило и, след като се плесна звучно по челото, се махна.
- Спайко, домъкни си задника в столовата! Веднага! - долетя гласът му откъм коридора. Максим махна вяло на още поклащащият се най-млад член на тройката и попита безизразно:
- Добре ли си?
- Не съвсем - изпъшка пострадалият, но когато вдигна поглед, суровото изражение на Максимовото лице уби надеждите му за подкрепа.
Лошо. Главата му още кънтеше на пристъпи.
В столовата Хюго беше седнал на малката маса, стъпил върху единия стол и беше подпрял лакти на коленете си. Пушеше нервозна цигара и изглеждаше бесен. Максим се разположи на друг стол, като го издърпа по-встрани. Сигурно нямаше да се наложи да се меси. След едрия блондин влезе и Спайко. Спря се за миг на вратата, огледа колегите си и по измъчените му очи пробягнаха гузност и предчувствие за проблеми. Дръпна третия стол така, че да е по-далеч и от Хюго и от Максим и бавно седна, все още прикрепяйки главата си с ръка.
Известно време мълчаха. Хюго - ядосан, Максим - с мрачно очакване, а Спайко - с усещане за буря.
- Филтърът гръмна - каза последният, когато тишината натежа прекалено.
- Знам какво стана! - моментално избухна Хюго така, че провинилият се подскочи стреснато на мястото си. - По дяволите! А бе ти наред ли си?!… - Хюго си дръпна ядно от цигарата - Кой те би през ръцете да се завираш където не ти е работата? - издиша останалия в гърдите си дим и добави малко по-кротко и по-мрачно - и не е филтърът, а серпантината. Химикалите във филтъра са инертни, тях дори ти не можеш ги гръмна.
Спайко видя, че първоначалният бяс на Хюго, който освен колега, по документи му беше и началник, се е поуталожил до гняв и рискува:
- Дай ми една цигара.
- Какво? - Хюго се сепна от неочакваното искане.
- Дай ми една аналгетинова цигара - примоли се кротко пострадалият - ще ми се пръсне главата!…
- Ще се пръсне, естествено! - назидателно изръмжа Хюго, отвори чантичката на кръста си и заразглежда съдържанието и - да ти гръмне това в лицето!… Добре, че не се наложи да те кърпим - избра един пакет, прочете внимателно надписа на опаковката, помисли за миг и хвърли на Спайко една цигара, после и запалка. Последва кратко димно мълчание. Провинилият се още се мръщеше на пристъпи.
- И защо изобщо се бърникаше вътре? - попита Максим.
- Исках да направя някои промени - гузно отвърна запитаният, с тон, който подсказваше увереността му, че ще остане неразбран.
- Промени, а! - подхвана Хюго - Виж го ти, технолога! Ей тъй решил да променя апаратурата! Ми да беше станал конструктор! Или трупаш безплатен стаж?!
- Не се заяждай! - полусмело се опита да вметне обвиненият.
- Голям специалист се извъди, няма що! - прекъсна го пак Хюго - И какво толкова не ти харесваше?
- Ами… - Спайко гузно сведе глава. Все още я подпираше с една ръка, макар че сгърчената му гримаса се беше поразнесла. Пушеше с настървение.
- Не ми се спичай сега! Казвай, какво се опитваше да направиш?
- Да прикача един малък пакет ключове към програматора на готвача и едно външно резервоарче с разтвори.
- Какво? - учуди се Максим. Спайко го погледна отчаяно. Третият член на групата беше вече спокоен, изобщо рядко се палеше като Хюго. Жалко, че рядко се месеше, можеше доста да успокои положението.
- Всичко беше обмислено - заоправдава се Спайко - бях си изготвил схема на устройството и всичко както си трябва…
- И къде е сега тази схема?
- Ами… В каютата ми някъде…
- В каютата ти, "някъде"!? - Хюго извиси вежди - ти какво - правиш си схема и я наизустяваш ли? Брей, че майстор. И не е "всичко както си трябва"! Първо, апаратурата не е твоя собственост, че да си я модифицираш…
- Знам - онеправдано, но вече и раздразнено каза Спайко. Болката в главата му почти беше утихнала.
- Второ!!! - повиши тон Хюго - Второ, ако нещо трябва да се направи, то трябва да се одобри и от трима ни. И като идея и като начин на изпълнение. И трето, ако има нещо да се прави, едва ли ще го направиш ти! Работата ще я свърши Максим - Хюго посочи споменатия, който само следеше разгорещеното конско евангелие - или аз, но ти си на последно място, защото ти си по комуникациите, а само ние двамата имаме техническите знания и права. На Максим пък това си му е специалността!
- Знам - отново се опита да каже Спайко.
- И като знаеш - какво!!
- Какво имаше в резервоарчето, какво щеше да прибавяш? - попита Максим.
- А, бе… Нали вдругиден ще дойде каравелата от Сантус и с нея ще дойде и Елена…
- Какво?! - Хюго не можеше да повярва на ушите си - всичката тая глупост заради приятелката ти ли е?!
- Исках да и направя изненада. - мрачно заобяснява Спайко, като загаси цигарата си - Правя един много хубав карамелен деликатес, дето Елито много го обича. Но се прави трудно и продуктите ги няма всичките в стандартния пакет на автоготвача, нося си ги още от началото на смяната. Елито щеше да се изненада приятно, нямаше как да очаква да я посрещна така. - Спайко пак смръщи лице в отговор на някаква вътрешна болка. - Ама водата ми скапва сладкиша, трябваха и някои добавки. Щях да ги сложа само временно.
- Изненада, а! - Хюго вече се чудеше да се ядосва или да се смее - изненада за гаджето, изненада и за колегите! - Погледна към Максим, който клатеше глава с изражение "какво друго да очакваш!".
Пак помълчаха известно време.
- Ей, значи… от половин месец си тук и вече успя да я оплескаш! - Хюго изцъка с език, като шареше замислено с поглед около себе си.
- Съжалявам - каза кротко Спайко. Беше разбрал, че най-лошото е минало, но лицето му пак се смрачаваше в болезнени гримаси.
- Хич недей ми се извинява - озъби се Хюго - Сега хем твойто Ели няма да папка карамелче, хем и ние няма да можем да ядем и да пием вода като хората, докато не оправим серпантината и сменим филтъра. Вместо чиста вода ще трябва да се натъпчем с компенсиращи химикали и да дъвчем твърди концентрати, щото не можем да си преработим правилно водата! Сега ще посрещаш Елито с полуфабрикати… Твоят нещастен кулинарен експеримент така окънтя станцията, че беше засечен от сеизмографите по обшивката. Така изпищяха, че реших, че ни е праснал микрометеорит. Вече се бях засилил да излизам да търся пробив. Заслужаваш да те пратя теб да огледаш външността педя по педя. И без това като дойде кораба ще се прави профилактика…
Хюго спря по средата на изречението, защото Спайко се хвана за корема и със страшна гримаса изтича отвън.
- Какво стана, какво му има?! - изправи се сепнато в стола си Максим.
- Нищо, от цигарата е - успокои го Хюго. Не изглеждаше притеснен. После добави под нос - Ама бавничко го хвана!…
- Нали беше аналгетинова, какво му даде?
- А, тя и против главобол действа… - Хюго измъкна пакета от чантичката си и се зачете в описанието - като страничен ефект. Хмм. "Нитроглуцитамин" - погледна към Максим и леко се смути от колебливото притеснение в изражението му. - Иначе е против стомашни проблеми. Така, де, пургатив! Да му е за урок, заекът ми със заек!
Максим го гледа известно време втренчено, явно се чудеше как да реагира, накрая се разсмя гръмогласно и неконтролируемо.
Хюго се опита да остане достолепно сериозен и издържа около три секунди.