choveshkata.net

Thu Feb 07, 2013 2:51 pm Re: Културни събития Thu Feb 07, 2013 2:51 pm Re: Културни събития
Фестивалът в полския институт . Трябва да помисля какво ми харесва от него. Че като видях Банско и се ядосах, щото оригиналния фестивал през ноември ми прецака рд-то - едно момиче не дойде заради него. А тя явно като сме слав. филология що да следи к'во се случва и в полския център... Аз знам, че в него има фестивал с планинарски филми... Тъй, де... тя така или иначе няма да е на фестивала заради Чехия...
И чешкият, и полският център се посъвзеха след зимните си ваканции.

За момента не виждам какво може да ме спре да отида на нощните птици.

А за модрия тигър никаква реакция няма освен препоръки как да набавя филма. Ама... ако хич не ви се гледа, няма да се хабя да (ви) го купувам.
По-рано същия ден има закрита прожекция в чешкия център, free of charge, срещу предварително записване, но ще си е само на чешки. А в Евро-б. култ. ц. сигурно пак ще си е озвучен на български, което намаля удоволствието от чешките умалителни и дългите гласни.

Сега в петък ще ходя в СМГ, кинозалата им, 18:30 . Ще има пиеса за събиране на пари за по не знам каква причина пребито момче.
От името на нашия скромен училищен театър, с ръководител г-жа Зорница Димитрова, ви каня на благотворителната ни пиесата по " Коледна песен " от Дикенс . Коледа мина отдавна, но коледният дух остава в сърцата ни през цялата година. Всички събрани средства ще бъдат дарени за лечението на Сашо Попов, випуск 2009, за когото всички вече сте разбрали, че е бил жестоко пребит и има нужда от скъпо лечение, което не може да си позволи. Пиесата е на английски Билетите са от 1 до 2 лева и можело да се купуват на място.

Mon Mar 25, 2013 2:30 pm Re: Труд и творчество Mon Mar 25, 2013 2:30 pm Re: Труд и творчество
Ще изяде ли мишката книгата?

Тема: в заглавието
Краен срок: 1 април 2013 г., 12:00 на обед
Резултати: ---
Възраст: ---
Вид творба: мини-есе
Изисквания: до 1000 знака
Награди: книга (неизядена )
Повече: http://blog.booktraffic.bg/archives/643

Тъпо: Гласува се през Фейсбук.

Sat Sep 15, 2018 1:13 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Sep 15, 2018 1:13 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Тъкмо дочетох днес 'Песента на Ханджията' - ще оставя отзив за нея в темата й - и почнах да чета Ghost in the Shell - Stand Alone Complex - The Lost Memory. Една от първите книги, които си бях купил в магазинчето на Славейков, издадена през 2006-а, тя е от Ghost in the Shell вселената. В тази вселена, за който не е запознат/а, хората и машините са се сраснали доста повече от в нашето общество, доста по-физически. На практика всеки, поне в Япония, където се развива действието, има cyberbrain, - компютърен терминал имплантиран в мозъка - и неговото хакване е едно от най-сериозните престъпления. (от там идва и името - ghost-a е душата, ума, съзнанието, докато shell-a е кибер-имплантите, като изкуствени ръце, очи и тн.). Първоначално света, в който са писани тези творения, е бил манга през 80-те и 90-те, в които авторът Shirow Masamune явно си е представял, че ще сме доста по-напред в интеграцията на Човек и Машина след някакви си 50ина години (действието, поне в тази книга, се развива във вече не така далечната 2030-а.)

И тук, след това дълго, и вероятно скучно, ако вече сте запознати с GitS, въведение, най-сетне стигам до мисълта си, а именно тази книга, макар и да е само една странична история в кратка част от GitS хронологията, бързо се е превърнала в чудноват тип анахронизъм. Книгата започва с това, че един младеж е взел заложници, въоръжен с C4 около себе си, и револвер - 13тия инцидент от такъв тип в последните две години, при който тип инцидент е установено, че трябва да има хакерска намеса в мозъка на тези младежи, за да стават терористи без видима причина. След като нашите герои ог елитния отдел 9 за борба с тероризма го обезвреждат, на следващия ден книгата показва какво се случва от гледна точка на неговия съученик, живеещ в една стая в общежитие с него(младежа терорист). Цитирам:

"Kazei flopped down on the bed and began searchng the news channels, shutting his eyes to help himself concentrate. He didn't have the skills to connect to the Net while processing visual stimuli from the outside world.
Niihama.Cyberbrain District.Gun.Incident He sent keywords from his language field to the Net search zone in his cyberbrain.
Instantly more than three hundred thousand hits came up. Kazei added conditional terms to narrow the search. Teenager. Age sixteen. Now there were arou d fifty thousand. When he included the name of his school, the Niihama Forces Cadet Technical school, there were still more than one thousand hits.
It occurred to Kazei that this search process was not unlike the feeling of trying to desperately remember something. He recalled that someone had once told him that the quickest way to master the use of your cyberbrain was to think of it as an extension of yourself. He strugled to control the still-unfamiliar device, frustrated by his own ineptitude.
It was at times like this that he felt like he would never adapt to a world in which cyberbrains were the norm."

Представяте ли си тази сцена как би протекла в нашия свят? :D И това, приемайки че гугъл не е станал универсално-намиращия алгоритъм, който познаваме. Първо, че всякакви по-религиозни хора ще дигнат рев до бога против тази технология, второ че повечето потребители, и аз в т.ч. си търсят удобството и искат бързо и ефикасно да намират това което им трябва. Трето, но не и по важност, че макар за някои неща, като протези на крайници, или начина по който Хокинг общуваше със света, технологията наистина да е напреднала, е далеч от това да интегрира Мозъка с Мрежата, отделно че много хора биха били против, защото би им се струвало опасно, несигурно, страшно, ненормално и тн.

За мен поне, доста интересен поглед за това, за колко малко време, колко драстично могат да се различават очакванията за бъдещето, с реалността на това бъдеще. :)

Sat Nov 03, 2018 7:41 pm Re: Културни събития Sat Nov 03, 2018 7:41 pm Re: Културни събития
8 ноември, 20 ч., Sofia Live Club - Представяне на албума Night Shadow на Даниел Елисеев Project (d.e.p.). Предполагам, че като цяло се движи в сферата на прогресив рока.
Вход свободен.

Държа да отбележа, че информацията за това събитие съм я изкопала сама по изключително завоалирани и случайни начини.
Участникът Емил някога преди месеци ми е споменавал. И някога преди около една година записваха парчето. Вчера е бил на репетиция, знаех с какъв инструмент, но не можех да гадая за какво. Понякога ми се налага да съм extra умна и съобразителна. Не е приятно.
https://www.youtube.com/watch?v=eZvbQRLo0oE&fbclid=IwAR1sjKKKAfHiECJBLlrlklaIJnh5klBAHFbgA2gy8Pr9TPr3GbyhLd7wXo0
или направо това https://youtu.be/eZvbQRLo0oE?t=175 - тук свири Eмил. На гамба (по-ниският звук).

Очевидно в четвъртък ще свирят на живо поне някои неща.

Sun May 19, 2013 1:20 pm Re: Упражнения по мислене Sun May 19, 2013 1:20 pm Re: Упражнения по мислене
Можем да отворим нова рубрика (това – във връзка с написаното от Георги): например "Избрано от форума на ЧБ". С идеята, че външните хора виждат дейностите ни, свързани с книгите, и това е хубаво, но не виждат вътрешния ни живот, и е добре да има нещо повече, нещо, което би ни отличило от кой да е друг сайт за книги; нещо, което да представя нас самите, като книги, които сами се пишат и четат... (Това със сигурност може да бъде казано и по-добре;)

Колко? Примерно веднъж-два пъти седмично, не повече; подобно на откъсите от книги.

Как ще решаваме кои публикации ?

Най-простият начин – да попитаме кой иска да се включва в подбора/оглаждането на текстовете и да образуваме групичка, до която ще се изпращат предложенията и ще се одобряват в срок примерно от една семица. Задължително ще искаме разрешение от авторите, особено ако става въпрос за материал от скритите подфоруми.

Sun Dec 09, 2018 11:52 pm Re: Културни събития Sun Dec 09, 2018 11:52 pm Re: Културни събития
10 дек., 18 ч., Чешки център - Национална награда за български комикс
http://sofia.czechcentres.cz/program/travel-events/komiksov-cena-svazu-bulharskch-vtvarnk

12 дек., 20:30, Слънце Луна на Алабин 22, спирката преди пл. Македония - 10 лв.
(мистичен) концерт на "Основно ветрове"
http://sofia.czechcentres.cz/program/travel-events/komiksov-cena-svazu-bulharskch-vtvarnk

13 дек., 19:30, БНР - Изкуството на кавала - 10 лв., предполагам
https://www.facebook.com/events/262138494341187

20 ч. - Миро в ШиЗи импро клуб

16 дек., 11 ч., Слънце Луна - концерт на Зора и Косьо - "Слънце, Луна, Лале и Дете"
https://www.facebook.com/events/318741248720580
10 лв.

1 8 дек., 19:30 ч., Алма Алтер в СУ - концерт на Зора и Косьо
https://www.facebook.com/events/1143780832438067
Свободен вход.

Wed Jan 23, 2019 7:57 pm Re: Българска литература извън България Wed Jan 23, 2019 7:57 pm Re: Българска литература извън България
Признание за Здравка Евтимова и няколко нейни разказа, които си заслужават

Нашата авторка Здравка Евтимова редом до Азимов и Бредбъри в учебник по литература в САЩ [/b]
https://offnews.bg/nashite-avtori/zdravka-evtimova-krav-ot-kartitca-339817.html - Кръв от къртица

https://offnews.bg/nashite-avtori/chudotvoretcat-158570.html - Чудотворецът

Tue Feb 26, 2019 9:55 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Tue Feb 26, 2019 9:55 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Отговорите ми по упражнение 6.

4. Структурни редакции, с които не съм съгласна

1. 05_zaRed_Radi
Баща й спря озадачен.
Майка й я погледна озадачено.
Баща й я погледна загрижено.
Да не ги вадя сега всичките, но почти навсякъде Ради е отбелязала емоцията - загрижено, озадачено и т.н. като ПНК. Не сятам, че навсякъде тези неща трябва да се редактират в стил ПНК. Или поне на мен не ми хрумва как бих "показала", че някой гледа загрижено или озадачено. За някои има как да се покаже, но за всички ли? Тук съм по-скоро в чуденка, не непременно несъгласна. Имам нужда от обратна връзка и обсъждане.

2. 05_zaRed_Viki
– Къде е това „там“? – настоя обаче Ирина и като си помисли „Ще трябва да говоря с баща й, майка му с много глупости й пълни главата“ (СКИВ) , продължи. – Искаш ли сладолед?
Не разбирам как болднатото е СКИВ. В случая се описва как Ирина си мисли. На доста места из текста има СКИВ, но точно тук не мисля, че това е проблема. Ако въобще има някакъв, то е стилова редакция.

3. 05_zaRed_Dessie
– Не – рече детето и я погледна студено (ПНК) . – Тя не ми чете от тях. И тя вече не ги чете.
По-скоро е СКИВ, отколкото ПНК. Като на мен продължава да ми стои въпроса от редакциите на Ради.
Донякъде е смесено със стилова редакция, защото на моменти досадяват тези "емоционални погледи" и трябва да се намери баланса между изразяването на емоцията и ПНК.

6. Типове жълти редакции

1. 05_zaRed_Radi
Преходите между трите сцени Ради ги е отбелязала като прескочени. Празните редове между сцените обозначава прехода от сцена в сцена. Ако все пак бъдат приети като нещо, което се нуждае от редакция, то вече биха били смислови и сцените да имат нужда от доработка (редакция тип ЕКО).

2. 05_zaRed_Viki
Разбрало, че нещо не е казало както трябва , детето продължи:
Отбелязана като ПНК. Смятам, че е по-скоро стилова тип Ш.

3. 05_zaRed_Dessie
В отговор Иван доближи часовника до ухото си.
Отбелязана като -->. По-скоро смислова - ?!

Време за изпълнение на задачата - около 1 час.

Wed Aug 14, 2013 12:36 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Wed Aug 14, 2013 12:36 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Като връзка с това:

Давай(те) ми на мен много трудни задачки, но първоначално в по-малък брой, да ги позачопля малко, да ги усетя, да се адаптирам, пък после може и да ме засипвате с повече от същия род. Трябва ми време да се адаптирам към вършенето на определени неща.


Във Фантазийци споделих нещо важно за общуването с мен. Тук ще опитам да го насоча повече към вида общуване, наречен работа. Или пък забавление :P...

Особеността ми се състои в нуждата ми да мина от една вълна (на възприемане и предаване) към друга. Всеки (предполагам) има тая нужда, но вероятно с основание аз имам мааалко по-голяма нужда. Естествено, зависи от нещото, защото понятието "вълна" е вълнесто като вълна...

Та, имай(те) го наум, това нещо — аз се старая да давам знаци де :) — че може да ми трябва време, докато се настроя на дадената тема. А понякога може да ми трябва И енергия. Ако не и по-често...

(-:

Thu Apr 04, 2019 12:25 am Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част Thu Apr 04, 2019 12:25 am Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част

Spoiler

Моето предложение: "Уважавай първата си чернова! Тя е твоя рожба, пък дори да е малко некоординирана и рошава. Не изхвърляй детето си на боклука.[...]"

Смисъла се запазва, изразът става една идея по-"нашенски". Поне така мисля.

Tue Dec 11, 2012 2:32 pm Патрул за ада: 2 в 1 Tue Dec 11, 2012 2:32 pm Патрул за ада: 2 в 1
Самоцитат от Goodreads:

Винаги се подсмихвам, като видя едноредовите „мухоловки“ на предна корица, а ла „ Най -смешната книга в жанра“. Точно тук обаче не смогнах. Бях твърде улисан да се смея...

„Патрул за ада“, в новото си амплоа, Е най-смешната книга-игра, която съм чел. Като се почне с класическата процедура „добро ченге – лошо ченге“ („Така ли?“ „Така!“ „Така ли?!“ „Така!!“), мине се през всичките подигравки на авторите с читателя („Сега всичко зависи от теб. Мини на X.“ Минаваме на Х. „Нищо не зависи от теб, естествено. Нали не си мислиш наистина, че ще ти позволим да провалиш хубавия грандиозен финал?! Върви на У и не се обяснявай.“) и се стигне до някои презадълбочени метанаблюдения върху естеството на жанра:

„Сред читателите на книги-игри е широко разпространена заблудата, че всичко зависи от техния избор. Истината е, че в книгите-игри всичко зависи от АВТОРА. Ако не ти се вярва, може би следната малка демонстрация ще те убеди: върни се на еди-къде-си и провери какво се случва и в двата изходни епизода.“

(Следва убедителна демонстрация.)

„Патрул за ада“ е пораснала книга-игра, за пак такива читатели.

Scratch that. „Патрул за ада“ е за читатели, които обичат да се смеят. Включително – и на себе си.

П.П. А забавлението да я превеждам на английски беше двуяко: с всите игри на думи, културни препратки и родни навици, дето просто ги няма отвъд океана (като плюенето в пазвата). Не двуяко, значи, ами... многояко. :D

П.П.П. Това НЕ Е книга-игра за начинаещи. Освен ако не са маниакални състезатели, гризкащи умопомрачения като „Звездолета скитник“ на закуска...

Wed May 08, 2019 9:08 am Re: Любимите компютърни игри Wed May 08, 2019 9:08 am Re: Любимите компютърни игри
Благодарение на един коментар в блога на Tobias Cornwall попаднах на:

Screen Therapy: Games We Need

Извадка от отзива на Courtney Garcia за Hellblade: Senua’s Sacrifice :

The portrayals of persons with mental illness in movies, on TV, and in video games often feature disturbed, violent individuals and cackling villains. It’s much harder to remember a hero with mental illness than to name scores of mentally ill villains. In Otto F. Wahl’s 1995 novel, “Media Madness,” he describes mentally ill characters as “more likely to be presented as villains than as heroes” (p. 66). Any “crazy,” “psycho,” or “schizo” villains are written to have originally been law-abiding and peaceful citizens who only become villains after developing a mental illness. This is harmful because it reinforces a social stigma that paints those who are coping with mental illness as dangerous, untrustworthy, or morally corrupt. In fact, persons with mental illness are not only less likely to perpetrate violence than they are to be victimized, they also are 12 times more likely to be victims of violence than persons without mental illness.

However misguided, stories about a pure-hearted and clear-headed hero who triumphs over the insane is how we express a fear of mental illness. Yet, to personify mental illness as a typically irredeemable villain, a being that can only exist in two ways — as maliciously powerful or permanently vanquished — does not inspire a deeper understanding of the complicated circumstances experienced by the mentally ill.

Полека-лека ще разгледам и какво предлагат iThrive Games , чиято мисия гласи:

The iThrive Games Foundation works to benefit teens at the intersection of game development, education, and mental health. We strive to foster mental wellness and enhance empathy, creative thinking, problem solving, and other social and emotional skills using games.

Wed May 29, 2019 8:33 pm Re: Ларп Wed May 29, 2019 8:33 pm Re: Ларп
Не зная какво точно включват „мониторите“ и „интуиторите“; в по-горното казвах, че аз съм много повече практик-конкретик, отколкото теоретик-обобщител.

А разминаванията в творческите ни вкусове по-скоро ги виждам в това, че аз силно се кефя на фини детайлчета, многосмислици, а като пиша, си умирам за неочевидни взаимовръзки тип Fridge Brilliance (или Freaking Botchup, като се олея :D). Но! То не значи, че не се кефя на авторите с Големи Идеи. Ако знаеш например как се разбивам на бъдещетата, които гради Tony Daniel в неговите истории (преди да се отдаде на по-платени адаптации по франчайзи). В едната се наложи пичовете от бъдещето да гръмнат сградата на „Крайслер“ с бойна ракета, понеже тя се развилня из Ню Йорк... Може би същинската разлика е, че очаквам от всички автори да си изпипват микропостройката. Ама и автори с фини детайли, но тъпи идеи не трая... Ммм, трудно ми е да го обобщя .

Хаха.

Wed Oct 30, 2013 10:45 am Re: Не-културни събития :) Wed Oct 30, 2013 10:45 am Re: Не-културни събития :)
Ако някой не знае какво е споделено потребление или иска да е подготвен за събитието.
Въведение в темата за споделеното потребление е следващата ТЕД лекция:
Rachel Botsman: The case for collaborative consumption
http://youtu.be/AQa3kUJPEko

Mon Dec 09, 2013 12:32 pm Re: За спасяването на света Mon Dec 09, 2013 12:32 pm Re: За спасяването на света
И първи разправии...

След като си си припомнил „високите нива на Елена Павлова“ – видя ли разликите с предната версия на „Елфическа песен“? Които са плод на съвместната ни работа с Елена – четири рунда редакции, над 10 часа работа?

Елена Павлова наистина държи високо ниво. До голяма степен – заради умението си да работи с редактор . Една от целите ни в тази антология – както пише в предългия за вкуса ти предговор – е да повишим видимостта на професията/призванието „редактор“. Знаете, че нея я позабравиха в последно време.

Моля те – теб и всички български издатели – да помислите по това. Отсъствието на редактор е сред причините за масовия отлив на българските читатели от родната литература. Чака ни труден път, докато го възстановим. Бих предпочел да вървим по него заедно – нежели да си пречим.

Tue Aug 06, 2019 8:44 am Re: Коренуване: Невидена река Tue Aug 06, 2019 8:44 am Re: Коренуване: Невидена река

Spoiler

Хахаха, харесва ми как си решила проблема с авторството За протокола - описанието на самото събитие (първия текст горе) е на Миро - за неговите събития винаги той си ги пише, а анонсчето е мое. Тоз път не особено inspired, ама в жегите давам заето. )

Wed Jul 20, 2022 4:43 pm Четете ли речници? Wed Jul 20, 2022 4:43 pm Четете ли речници?
I`m not sure whether this is the right thread to submit my question to (after all, dictionaries are books, but not quite), or, for that matter, forum, but I cannot seem to find where to I should push it. If there`s a more proper place here, I would like a Mod or an Admin to move this over there. Thank you!

So, do you read dictionaries? I mean, not because you need to / must, but simply because that`s fascinating? Multilingual, bilingual, unilingual in particular? I do assure you it`s more fun than you might think! As often as not, it`s even more fun than reading encyclopedias. Sometimes (not all that often, granted), it can be more fun than reading SF or Fantasy.

I`d dearly like to make this a Poll, but I`m afraid I cannot... Still, I`d be very grateful, should you share your thoughts / experiences on that. Especially if you do read dictionaries!

Thanks!

Thu Dec 05, 2019 5:11 am Re: Любимите компютърни игри Thu Dec 05, 2019 5:11 am Re: Любимите компютърни игри
Знаете ли какво е murder porn? Drakengard 3 ще ви даде представа: по-стилна и разсмиваща (особено в диалозите насред битка) от повечето други образци.

(И пак: силно разклонена история, с time loops и търсене на заобиколни пътища около неумолимата съдба. Без въобще да съм си го търсил. Нещо всички сме на вълна, май...)

Тъй, минала седмица "изгледах" отново Drakengard 3, този път с Публика™.

Първо, малък ъпдейт: Drakengard 3 THE MOVIE <--- Това е 9-часова версия на сторито на играта, която включва 99% от всички изговорени реплики/диалози, плюс допълнителното ДЛЦ което "пояснява" част от празнините на сюжета.
(По-долу ще разбете защо слагам кавички.)

И така.

Историята този път ми подейства доста по-различно спрямо първия път когато я видях. Вероятно защото редица фактори бяха променени: знаех как свършва всичко, бях на различна емоционална вълна, чувствах се много по-стабилен психически и имах редом до мене острата критичност на вездесъщата Публика. Съответно, заради Публиката, вместо да изгълтам цялото нещо на един-два пътен маратон, гледането беше разделено на цели три дни от по няколко часа, което... ами, динамиката на Drakengard 3 не е като тази на сериал, респективно за мен се губи част от напрежението.

Michael/Mikhail все така ме изкефи на макс. Gabriella също, която пък я бях тотално забравил. Mikhail специално ми беше точно толкова умилителен и симпатичен, колкото и първия път - в един момент ченето ми зина, когато ми просветна "БАСИ, аз чак толкова ли съм черпил вдъхновение от него за Veralla!?" - защото макар и да са различни по характери, двамата имат абсолютно еднаква обща черта във фразата "симпатично-наивен новоизлюпен дракон". Вярно, Mikhail е на цяла година когато сюжета на Drakengard 3 стартира (докато Veralla e баш-баш новоизлюпена в "The Celestial Way"), but hot damn, сериозен whiplash получих от този, ъъъ, неочакван плагиаризъм трибют който съм направил на играта, реверансите към Temeraire notwithstanding.

Over-the-top crazy murderous psycho routine-а на Zero, от друга страна, ми беше доста по-безразличен; защото знаех мотивацията ѝ и това не ме караше през две-три минути да се чудя "Ама, damn, какво са ѝ направили на тази мацка?!", а напротив - можех да анализирам характера ѝ на интелектуално ниво и с "помощта" на хапливата Публика видях доста недостатъци в психологическия портрет на Zero. Проблеми, които най-вече произтичаха от самите сюжетни дупки на историята/света на играта.

Disciple-лите също ми бяха доста по-плоско изглеждащи отпреди. Обаче тяхната идея по начало така или иначе е да бъдат двуизмерни изроди, така че не пречеше. Decadus отново ми беше фаворит; ако не беше такъв перверзен мазохист, щеше да е сериозен кандидат за най-уравновесен персонаж в целия cast. :D

9 часа по-късно, аз бях все така щастлив и разстроен от една чудесна история като за стандартите на гейминг индустрията. 9 часа по-късно, сърцето ми все така се късаше за Mikhail, все така се радвах на бруталния, но bittersweet финал и все така се чудех относно мистерията около Accord и по-широките загадки, засягащи игровата вселена.

9 часа по-късно, Публиката хич не беше доволна.

Публиката разкости играта. Ама тотално . Храна биде изсипана по всеки един аспект от историята - персонажите и мотивациите им, темпото, payoff-овете, светостроенето, всичко (е, драконите май бяха пощадени). И най-вече - загадките. Според Публиката, твърде много въпроси останаха неизяснени, или още по-зле - без абсолютно никакъв отговор. Неща като:
Кои всъщност са the Recorders? Каква е тяхната крайна цел? Какво представлява Цветето? Как е умряла Zero? Коя е Zero? Откъде са се пръкнали disciple-лите и защо са нужни на Intoner-ите? Какво е Intoner? Защо One няма нужда от disciple? (<Ок, на този въпрос отговор може да бъде infer-нат от подсказки в историята.) Какво представляват демоните? Как Intoner-ите ги призовават? Как (и защо, и кога) One трансформира Gabriella в демона-дракон Gabriel?

И още и още.

Накратко, Бат Кути се беше провалил. Публиката гласува с 2.5/10, и то тези две точки и половина бяха само заради Michael/Mikhail - и заради ДЛЦ-то, което тотално демитологизира мощния badass образ, дето Michael демонстрира в началото на историята. (Което беше доста забавно, признавам. :D )

Окей. Разбирам. Проблемът беше съвсем друг - Публиката беше права.

Историята на Drakengard 3 е пълна със сюжетни дупки. Швейцарско сирене е по-херметически затворено от нея. Опитах се да си го обясня с "Доктрината Interstellar", където се постулира, че детайлите са излишни за добре разказаната история - обаче Публиката ме погледна с недоумение как смея да сравнявам Drakengard с Interstellar. Fair enough. Опитах се да кажа, че има и други игри (Drakengard 1, NieR, NieR: Automata, Drakengard 2), които са част от общата вселена и може би повече отговори се съдържат в тях. Публиката не беше убедена. Аз самият... нещо ме глождеше.

И после попаднах на това видео:
Lore summary - From Drakengard to Nier: Automata (Видеото е направено преди излизането на N:A, така че липсва резюме на нейният сюжет.)

...което даде отговор на доста неща, но не на всички . Цветето остава мистерия (Пръкнало се било от магическа експлозия - въййй, нима? /сарказъм). Някои детайли си противоречат - в играта Zero казва, че Цветето я е заразило преди да умре, обаче според world book-а на Drakengard/NieR вселената, тя е била заразена от нещо друго, а Цветето се появява когато е на прага на смъртта. За драконите и Watcher-ите - нито дума. Просто се появяват и толкоз. Окей?... При Shadowrun това работи, ама the Sixth World на практика е blank slate; тук много специфично е упоменато, че драконите са естествени врагове на Цветето. Алооо?? Причина защо? И докато сме по темата - айде обяснете как така даден индивид става "сингулярност" и започва заедно с други такива да цепи света на множество пространство-времеви нишки. You know, make sense goddammit! Пък да не говорим, че нито дума не се обелва за the Recorders (може би NieR: Automata съдържа отговори, ама това не ми се занимава да го проучвам).

(Поне видеото обяснява защо Zero е толкова unhinged по принцип - като за бивша малолетна проститутка с abusive mother, която е преследвана и измъчвана всъщност си е направо парагон на желязната психика.)

Отделно, оказва се, че връзките между отделните игри са доооста слаби - всъщност, т. нар. "canon timeline" - особено що се отнася до Drakengard - е изнесен почти изцяло в трансмедийни формати като новели и манги, които човек трябва да прочете, за да разбере къде зимуват раците. Lame. Демек - по-скоро няма връзка. Излиза, че всяка игра всъщност сама по себе си е самодостатъчна - отделно, да не говорим, че няма сила на света, която да е способна да ме накара да смятам Ending A в Drakengard 3 за каноничния финал. Не. Това е изключено. Няма. Да. Стане. Ending D е каноничния финал и точка. Mikhail заслужава да живее.

Накрая, видеото използва своите 27 минути в по-голямата си част да говори ексклузивно за NieR. На Drakengard 1/3 са отделени само 10-тина минути, като Drakengard 2 е спомената в две изречения (fair enough, и без това Yoko Taro не е работил по нея). Което допълнително ми подсилва впечатлението, че цялата работа е кьопава. Същевременно, макар NieR да има впечатляващо въобразителен lore, той е... абсурден в изпълнението си. Главно защото дупките - йъп - са навсякъде

Уф...

ИЗВОД:

Yoko Taro хич не е гения, за който го смята широката общественост (в това число и аз). С размах на въображението, да. Опериращ с грандиозни мащаби, да. Ексцентричен - хайде, дори оригинален - да.
Ама гениален?
Не.

Просто масата му фенове не са чели достатъчно традиционна художествена литература. Е па да им хвърлим я един Зелазни, я един Зиндел, я един Ериксън, и искри ще им хвърчат от очите така, че да стига за цялото solarpunk движение...

Но Drakengard 3 остава със специално място в душата ми. Особено с подсказката на Accord, която има усещането, че тя и Zero ще се видят пак - в бъдеще, а не просто в друга времева линия.
Ех, супер много ще се радвам да видя Mikhail отново...

С'я отивам да режа вени и да гледам трети сезон на The Dragon Prince.

Sun Feb 16, 2014 1:49 am Re: Не-културни събития :) Sun Feb 16, 2014 1:49 am Re: Не-културни събития :)
Ако остана в София, ще отида, да.
И на мен ми стана любопитно, защото за билки на обучението май не ни говори. А ако каже нещо и за българските, ще е чудно.
Записки давам и ще давам (ако кажеш, за вкусовете - също)

Fri Jan 17, 2020 3:45 pm Re: Образованието Fri Jan 17, 2020 3:45 pm Re: Образованието
Не е за "хахаха", а за упокой и траур . Чух за родители, дето се възмущавали как може децата арабски цифри да изучават И не било виц.

Sat Sep 04, 2021 12:49 pm Re: Изследвания за мисленето: универсални? Sat Sep 04, 2021 12:49 pm Re: Изследвания за мисленето: универсални?
My review of The Interpretation of Cultures :

TL;DR: Nothing (worth talking about) is simple or straightforward.

***

This is probably the hardest book I've ever finished reading. And that after two false starts, when I realized I didn't understand enough of it, so I left it for "when I get smarter."

Does that mean I've gotten smarter?

Self-teasing aside, this is a book worth rereading. The first pass gave me an overview of Geertz's ideas. I still didn't understand many of them, or not as fully as I'd have liked to, but now at least I know where to go when I want to go deeper .

The following notes should hopefully steer me:

~ NB: It was Gilbert Ryle who introduced the concept of "thick description."

~ Geertz's view of cultural analysis perfectly captures my perennial sense that I'm "not quite there" when it comes to grasping any topic or field of knowledge--and I will never be:
Nor have I ever gotten anywhere near to the bottom of anything I have ever written about, either in the essays below or elsewhere. Cultural analysis is intrinsically incomplete. And, worse than that, the more deeply it goes the less complete it is. It is a strange science whose most telling assertions are its most tremulously based, in which to get somewhere with the matter at hand is to intensify the suspicion, both your own and that of others, that you are not quite getting it right.

~ A friend of mine has invested a lot of effort into looking for universal values: the common ground that can lay the foundation of a new unifying manifesto, which will supersede the Universal Declaration of Human Rights. Much as I admire his goal, I've been struggling with the feeling that it is somehow unattainable; that we can't really find values that both 1) apply to everyone; and 2) are not trivial or too vague. (And this feeling pains me greatly, given my belief in our infinite possibilities. Don't they include the ability to attain anything ?)

In Chapter 2, "The Impact of the Concept of Culture on the Concept of Man," Geertz offered me some justification of that nagging feeling:
(...) Dr. Johnson saw Shakespeare's genius to lie in the fact that "his characters are not modified by the customs of particular places, unpractised by the rest of the world; by the peculiarities of studies or professions, which can operate upon but small numbers; or by the accidents of transient fashions or temporary opinions." (...)

The trouble with this kind of view (...) is that the image of a constant human nature independent of time, place, and circumstance, of studies and professions, transient fashions and temporary opinions, may be an illusion, that what man is may be so entangled with where he is, who he is, and what he believes that it is inseparable from them. It is precisely the consideration of such a possibility that led to the rise of the concept of culture and the decline of the uniformitarian view of man. Whatever else modern anthropology asserts (...) it is firm in the conviction that men unmodified by the customs of particular places do not in fact exist, have never existed, and most important, could not in the very nature of the case exist.
And:
The reason the first of these requirements--that the proposed universals be substantial ones and not empty or near-empty categories--has not been met is that it cannot be. There is a logical conflict between asserting that, say, "religion ," "marriage," or "property" are empirical universals and giving them very much in the way of specific content, for to say that they are empirical universals is to say that they have the same content, and to say they have the same content is to fly in the face of the undeniable fact that they do not. If one defines religion generally and indeterminately--as man's most fundamental orientation to reality, for example--then one cannot at the same time assign to that orientation a highly circumstantial content; for clearly what composes the most fundamental orientation to reality among the transported Aztecs, lifting pulsing hearts torn live from the chests of human sacrifices toward the heavens, is not what comprises it among the stolid Zuni, dancing their great mass supplications to the benevolent gods of rain. The obsessive ritualism and unbuttoned polytheism of the Hindus express a rather different view of what the "really real" is really like from the uncompromising monotheism and austere legalism of Sunni Islam. Even if one does try to get down to less abstract levels and assert, as Kluckhohn did, that a concept of the afterlife is universal, or as Malinowski did, that a sense of Providence is universal, the same contradiction haunts one. To make the generalization about an afterlife stand up alike for the Confucians and the Calvinists, the Zen Buddhists and the Tibetan Buddhists, one has to define it in most general terms, indeed--so general, in fact, that whatever force it seems to have virtually evaporates.
So ... how do we bring humankind (and indeed, all life) together?

~ "Religion as a Cultural System" contains an important point about the threefold function of religions: to allay our fears about our intellectual capacity to comprehend the world (the problem of meaning/meaningfulness); about our ability to justify or understand our emotional experiences (the problem of suffering); and about the validity of our moral judgements (the problem of evil).

~ What do you call this?
The types of action characteristic of the [Javanese] wajang also are three: there are the "talking" episodes in which two groups of opposed nobles confront one another and discuss (the dalang imitates all the voices) the issues between them; there are the fighting episodes, in which diplomacy having failed, the two groups of nobles fight (the dalang knocks the puppets together and kicks a clapper with his foot to symbolize the sounds of war); and there are the slapstick comic scenes, in which the clowns mock the nobles, each other, and, if the dalang is clever, members of the audience or the local powers-that-be. Generally, the three sorts of episodes are differentially distributed over the course of the evening. The declamatory scenes are mostly toward the beginning, the comic ones toward the middle, and the war toward the end. From nine until midnight, the political leaders of the various kingdoms confront one another and state the framework of the story--a wajang hero wishes to marry the daughter of a neighboring king, a subjugated country wants its freedom, or whatever. From midnight until three o'clock or so difficulties of some sort set in--someone else is bidding for the daughter's hand, the imperialist country refuses freedom to its colony. And, finally, these difficulties are resolved in the last section, ending at dawn, inevitably, by a war in which the heroes triumph--an action followed by a brief celebration of the accomplished marriage or the achieved freedom.
I call it binge watching. ;)

~ More about the wajang :
For example, each of the three older Pendawas are commonly held to display a different sort of emotional-moral dilemma, centering around one or another of the central Javanese virtues. Yudistira, the eldest, is too compassionate. He is unable to rule his country effectively because when someone asks him for his land, his wealth, his food, he simply gives it out of pity, leaving himself powerless, poor, or starving. His enemies continually take advantage of his mercifulness to deceive him and to escape his justice. Bima, on the other hand, is single-minded, steadfast. Once he forms an intention, he follows it out straight to its conclusion; he doesn't look aside, doesn't turn off or idle along the way--he "goes north." As a result, he is often rash, and blunders into difficulties he could as well have avoided. Arjuna, the third brother, is perfectly just. His goodness comes from the fact that he opposes evil, that he shelters people from injustice, that he is coolly courageous in fighting for the right. But he lacks a sense of mercy, of sympathy for wrongdoers. He applies a divine moral code to human activity, and so he is often cold, cruel, or brutal in the name of justice. The resolution of these three dilemmas of virtue is the same: mystical insight. With a genuine comprehension of the realities of the human situation, a true perception of the ultimate rasa , comes the ability to combine Yudistira's compassion, Bima's will to action, and Arjuna's sense of justice into a truly moral outlook, an outlook which brings an emotional detachment and an inner peace in the midst of the world of flux, yet permits and demands a struggle for order and justice within such a world. And it is such a unification that the unshakable solidarity among the Pendawas in the play, continually rescuing one another from the defects of their virtues, clearly demonstrates.
And some vindication for all of us tricksters:
But what, finally, of Semar, in whom so many oppositions seem to meet--the figure who is both god and clown, man's guardian spirit and his servant, the most spiritually refined inwardly and the most rough-looking outwardly? Again one thinks of the chronicle plays and of, in this case, Falstaff. Like Falstaff, Semar is a symbolic father to the play's heroes. Like Falstaff, he is fat, funny, and worldly-wise; and, like Falstaff, he seems to provide in his vigorous amoralism a general criticism of the very values the drama affirms. Both figures, perhaps, provide a reminder that, despite overproud assertions to the contrary by religious fanatics and moral absolutists, no completely adequate and comprehensive human world view is possible, and behind all the pretense to absolute and ultimate knowledge, the sense for the irrationality of human life, for the fact that it is unlimitable, remains. Semar reminds the noble and refined Pendawas of their own humble, animal origins. He resists any attempt to turn human beings into gods and to end the world of natural contingency by a flight to the divine world of absolute order, a final stilling of the eternal psychological-metaphysical struggle.

(...) Not all people have, perhaps, so well developed a sense for the necessary note of irrationality in any world view, and thus for the essential insolubility of the problem of evil. But whether in the form of a trickster, a clown, a belief in witchcraft, or a concept of original sin, the presence of such a symbolic reminder of the hollowness of human pretensions to religious or moral infallibility is perhaps the surest sign of spiritual maturity.

~ The young Balinese discuss religion:
Then the discussion veered, as such discussions will, to the grounds of validity for religion as such. One man, somewhat Marxist-influenced, propounded social relativism: when in Rome do as the Romans do, a phrase he quoted in its Indonesian form. Religion is a human product. Man thought up God and then named him. Religion is useful and valuable, but it has no supernatural validity. One man's faith is another man's superstition. At bottom, everything comes down to mere custom.

This was greeted with universal disagreement, disapproval, and dismay. In response, the son of the village head offered a simple, nonra­tional belief position. Intellectual arguments are totally irrelevant. He knows in his heart that the gods exist. Faith is first, thought secondary. The truly religious person, such as himself, just knows that the gods truly come into the temples--he can feel their presence. Another man, more intellectually inclined, erected, more or less on the spot, a complex allegorical symbology to solve the problem. Tooth-filing symbolizes man becoming more like the gods and less like the animals, who have fangs. This rite means this, that that; this color stands for justice, that for courage, etc. What seems meaningless is full of hidden meaning, if only you have the key. A Balinese cabalist. Yet another man, more agnostic, though not a disbeliever, produced the golden mean for us. You can't really think about these things because they don't lie within human comprehension. We just don't know. The best policy is a conservative one--believe just about half of everything you hear. That way you won't go overboard.
If you replace 'Balinese' by any other nationality, does anything change? :)

~ The role of ideologies:
As metaphor extends language by broadening its semantic range, enabling it to express meanings it cannot or at least cannot yet express literally, so the head-on clash of literal meanings in ideology--the irony, the hyperbole, the overdrawn antithesis--provides novel symbolic frames against which to match the myriad "unfamiliar somethings" that, like a journey to a strange country, are produced by a transformation in political life. Whatever else ideologies may be--projections of unacknowledged fears, disguises for ulterior motives, phatic expressions of group solidarity--they are, most distinctively, maps of problematic social reality and matrices for the creation of collective conscience. Whether, in any particular case, the map is accurate or the conscience creditable is a separate question to which one can hardly give the same answer for Nazism and Zionism, for the nationalisms of McCarthy and of Churchill, for the defenders of segregation and its opponents.

~ Geertz's wry humor enlivens the text. Two samples from "After the Revolution: The Fate of Nationalism in the New States":
Considering all that independence seemed to promise--popular rule, rapid economic growth, social equality, cultural regeneration, national greatness and, above all, an end to the ascendancy of the West--it is not surprising that its actual advent has been anticlimactic. It is not that nothing has happened, that a new era has not been entered. Rather, that era having been entered, it is necessary now to live in it rather than merely imagine it, and that is inevitably a deflating experience.

And as government shakes down into some reasonably recognizable institutional form--party oligarchy, presidential autocracy, military dictatorship, reconditioned monarchism, or, very partially in the best of cases, representative democracy--it becomes less and less easy to avoid confronting the fact that to make Italy is not to make Italians.

~ The analysis of various new states' strategies for coping with internal separatist tendencies (Chapter 10, "The Intergrative Revolution: Primordial Sentiments and Civil Politics") is fascinating; but Lebanon's situation is the most fascinating of all:
Lebanon may be--as Phillip Hitti has pointed out--not much larger than Yellowstone Park, but it is a good deal more astonishing. Although its population is almost entirely Arabic-speaking and shares a generally "Levantine" ethos, it is rigidly partitioned into seven major Moslem (Sunni, Shi'a, and Druze) and Christian (Maronites, Greek Or­thodox, Greek Catholic, and Armenian Orthodox) sects and about that many minor ones (Protestants, Jews, Armenian Catholics, and so on), a confessional heterogeneity that not only forms the principal public framework of individual self-identification, but is woven directly into the whole structure of the state. Seats in the parliament are allotted on a strictly sectarian basis according to demographic proportions that are fixed by law and that have remained essentially unchanged in the five elections held since independence. Paramount executive authority is not merely bisected, but trisected, with the president of the country conventionally a Maronite, the prime minister a Sunni, and the chairman of parliament a Shi'i. Cabinet posts are carefully doled out on a confessional basis, and a similar balance is maintained in the civil service from ministry secretaries, district administrators, and diplomatic posts all the way down to rank-and-file clerical jobs. The judicial system is equally a maze of religious pluralism, with both the laws themselves and the courts applying them varying as to sect, final authority in personal law cases sometimes lying outside the boundaries of the country altogether. Arab province and Christian outpost, modern commercial entrepôt and last relic of the Ottoman millet system, Lebanon is almost as much an entente as a state.

The sort of politics this entente supports are equally wondrous. Political parties, though formally present, play as yet but a marginal role. The struggle for pelf and power pivots instead around strong local leaders, who tend to be either important absentee landlords or, in the freehold sections of the country, heads of large and prominent extended families. Each of these faction chiefs, whose following is bound to him in essentially traditional rather than ideological terms, then forms alliances with similar faction chiefs from other locally represented sects, yielding in the election campaign a Tammany Hall sort of "one Irishman, one Jew, one Italian" ticket-balancing.

This process is encouraged by the device of having the entire electorate in any one district vote in all the local races regardless of sect. Thus a Maronite voting in a district where there are also Sunni, Greek Orthodox, and Druze seats at stake chooses among the Sunni, Greek Orthodox, and Druze candidates as well as among his own--the Mar­onite ones--and vice versa. This, in turn, leads to the forming of composite lists through which the candidates in each sect attempt to link themselves with popular candidates in other sects so as to attract the necessary external votes. As lists are rarely split, because the possibility of a candidate making effective alliances rests on his ability to bring loyal voters with him (and because the average voter has little knowledge of candidates of other sects on which to base rational judgments of their worth, anyway), this means that although, for any given seat, Maronite competes against Maronite, or Sunni against Sunni, and so on, it is actually lists that are elected. The electoral process thus acts to align certain leaders from the various sects over against certain other such leaders in such a way that political ties tend to cross-cut sectarian ones. Members of different sects are driven into each other's arms in in­terconfessional coalitions; members of the same sect are driven apart into intraconfessional factions.

Such calculated forging (and breaking) of alliances between significant political personalities is not confined merely to campaign tactics, but extends over the whole of political life. Among the strongest leaders the same principles come into play with respect to the higher national offices; so that, in example, a leading Maronite who considers himself as a possible president will attempt to align himself in public life with a leading Sunni who is aiming for the premiership, and so on, both in order to gain Sunni support and to prevent his immediate Maronite rivals for the presidency from making so effective an alliance themselves. Similar patterns operate throughout the system, at every level and in every aspect of government.

As such coalitions are so opportunistically rather than ideologically put together, they frequently dissolve overnight, as seeming bosom companions suddenly fall out and mortal enemies unite amid a storm of accusations and counteraccusations of betrayal, corruption, incompetence, and ingratitude. The pattern is thus fundamentally an individualistic, even egoistic, one, despite its grounding in traditional religious, economic, and kinship groupings, with each would-be political power scheming to advance his career by a skillful manipulation of the system. Both places on tickets led by strong figures and votes themselves are bought (during the 1960 elections the amount of money in circulation rose three million Leb.); rivals are slandered and, on occasion, physically attacked; favoritism, nepotic or otherwise, is accepted procedure; and spoils are considered the normal reward of office. "There is no right in Lebanon," Ayoub's Mount Lebanon Druzes say, "there is only silver and the 'fix.' "

Yet out of all this low cunning has come not only the most democratic state in the Arab world, but the most prosperous; and one that has in addition been able--with one spectacular exception--to maintain its equilibrium under intense centrifugal pressures from two of the most radically opposed extrastate primordial yearnings extant: that of the Christians, especially the Maronites, to be part of Europe, and that of the Moslems, especially the Sunnis, to be part of pan-Arabia. The first of these motives finds expression mainly in a so-called isolationist view of Lebanon as a special and unique phenomenon among the Arab states, a "nice piece of mosaic," whose distinctiveness must be jealously conserved; the second takes the form of a call for reunion with Syria. And insofar as Lebanese politics escapes the merely personal and traditional and becomes involved with general ideas and issues, it is in these terms that it tends to polarize.

The one spectacular exception to the maintenance of equilibrium, the 1958 civil war and American intervention, was in great part precipitated by just this sort of atypical ideological polarization. On the one hand President Sham'un's unconstitutional attempt to succeed himself and, presumably, to align Lebanon more closely with the West in order to enhance Christian power against the rising tide of Nasserism, excited the ever-present Moslem fears of Christian domination; on the other, the sudden outburst of pan-Arab enthusiasm stimulated by the Iraqi revolution and Syria's turn toward Cairo led to the equally ever-present Christian fear of drowning in a Moslem sea. But the crisis--and the Americans--passed. Sham'un was, at least temporarily, discredited for "dividing the country." The pan-Arabist fever was, also at least temporarily, checked by a renewed conviction, even within Sunni circles, that the integrity of the Lebanese state must at all costs be preserved. Civil rule was quickly restored, and by 1960 a new election could be held peacefully enough, bringing back most of the old familiar faces to the old familiar stands.

It seems, therefore, that Lebanese politics, as they are now constituted, must remain personalistic, factional, opportunistic, and unprogrammatic if they are to work at all. Given the extreme confessional heterogeneity and the penetration of this heterogeneity throughout the entire organization of the state, any increase in ideologized party politics tends very quickly to lead to an unstable Christian-Mos­lem polarization over the pan-Arab issue and to the breakdown of the cross-sect links that in the course of normal political maneuvering divide the sects and unite, if somewhat precariously, the government. Machiavellian calculation and religious toleration are opposite sides of the same coin in Lebanon; in the short run, anyway, the alternative to "silver and 'the fix' " may very well be national dissolution.

~ The following observation (from Chapter 11, "The Politics of Meaning") applies to our 21st century as much as to the previous one:
There is (...) no simple progression from "traditional" to "modern," but a twisting, spasmodic, unmethodical movement which turns as often toward repossessing the emotions of the past as disowning them. (...)

This undeniable, commonly denied, fact--that whatever the curve of progress may be, it fits no graceful formula--disables any analysis of modernization which starts from the assumption that it consists of the replacement of the indigenous and obsolescent with the imported and up-to-date. Not just in Indonesia, but throughout the Third World--throughout the world--men are increasingly drawn to a double goal: to remain themselves and to keep pace, or more, with the twentieth century. A tense conjunction of cultural conservatism and political radical­ism is at the nerve of new state nationalism, and nowhere more conspicuously so than in Indonesia. What Abdullah says of the Minangkabau--that accommodating to the contemporary world has required "continuing revision of the meaning of modernization," involved "new attitudes toward tradition itself and [an unending] search for a suitable basis of modernization"--is said, in one manner or another, throughout each of the essays. What they reveal is not a linear advance from darkness to light, but a continuous redefinition of where "we" (peasants, lawyers, Christians, Javanese, Indonesians . . . ) have been, now are, and have yet to go--images of group history, character, evolution, and destiny that have only to emerge to be fought over.

~ The Balinese state structure described in Chapter 12, "Politics Past, Politics Present," is yet another example of the paradoxes and antinomies Geertz excels at exploring. It's also fascinating in itself; I've never heard of anything even remotely similar.

~ In Chapter 13, "The Cerebral Savage: On the Work of Claude Lévi-Strauss," I really can't tell if Geertz is being sympathetic or savage--erm, sorry, sarcastic. Can you?
The spiritual dimensions of Levi-Strauss' encounter with his object of study, what trafficking with savages has meant to him personally, are particularly easy to discover, for he has recorded them with figured eloquence in a work which, though it is very far from being a great anthropology book, or even an especially good one, is surely one of the finest books ever written by an anthropologist: Tristes Tropiques . Its design is in the form of the standard legend of the Heroic Quest--the precipitate departure from ancestral shores grown familiar, stultifying, and in some uncertain way menacing (a philosophy post at a provincial lycée in Le Brun's France); the journey into another, darker world, a magical realm full of surprises, tests, and revelations (the Brazilian jungles of the Cuduveo, Bororo, Nambikwara, and Tupi-Kawahib); and the return, resigned and exhausted, to ordinary existence ("farewell to savages, then, farewell to journeying") with a deepened knowledge of reality and the obligation to communicate what one has learned to those who, less adventurous, have stayed behind. The book is a combination autobiography, traveler's tale, philosophical treatise, ethnographic report, colonial history, and prophetic myth.

That Lévi-Strauss should have been able to transmute the romantic passion of Tristes Tropiques into the hypermodern intellectualism of La Pensée sauvage is surely a startling achievement. But there remain the questions one cannot help but ask. Is this transmutation science or alchemy? Is the "very simple transformation" which produced a general theory out of a personal disappointment real or a sleight of hand? Is it a genuine demolition of the walls which seem to separate mind from mind by showing that the walls are surface structures only, or is it an elaborately disguised evasion necessitated by a failure to breach them when they were directly encountered? Is Lévi-Strauss writing, as he seems to be claiming in the confident pages of La Pensée sauvage , a prolegomenon to all future anthropology? Or is he, like some uprooted neolithic intelligence cast away on a reservation, shuffling the debris of old traditions in a vain attempt to revivify a primitive faith whose moral beauty is still apparent but from which both relevance and credibility have long since departed?
... Yes, yes, of course: the true Geertzian answer is, "He is both. And more." :P

~ The following passage from Chapter 14, "Person, Time, and Conduct in Bali," inspired me for some esoteric rumination:
(...) the order of political and ecclesiastical authority in the society is hooked in with the general notion that social order reflects dimly, and ought to reflect clearly, metaphysical order; and, beyond that, that personal identity is to be defined not in terms of such superficial, because merely human, matters as age, sex, talent, temperament, or achievement--that is, biographically, but in terms of location in a general spiritual hierarchy--that is, typologically. Like all the other symbolic orders of person-definition, that stemming from public titles consists of a formulation, with respect to different social contexts, of an underlying assumption: it is not what a man is as a man (as we would phrase it) that matters, but where he fits in a set of cultural categories which not only do not change but, being transhuman, cannot.

And, here too, these categories ascend toward divinity (or with equal accuracy, descend from it), their power to submerge character and nullify time increasing as they go. Not only do the higher level public titles borne by human beings blend gradually into those borne by the gods, becoming at the apex identical with them, but at the level of the gods there is literally nothing left of identity but the title itself. All gods and goddesses are addressed and referred to either as Dewa (f. Dewi ) or, for the higher ranking ones, Betara (f. Betari ). In a few cases, these general appellations are followed by particularizing ones: Betara Guru, Dewi Sri, and so forth. But even such specifically named divinities are not conceived as possessing distinctive personalities: they are merely thought to be administratively responsible, so to speak, for regulating certain matters of cosmic significance: fertility, power, knowledge, death, and so on. In most cases, Balinese do not know, and do not want to know, which gods and goddesses are those worshipped in their various temples (there is always a pair, one male, one female), but merely call them " Dewa (Dewi) Pura Such-and-Such"--god (goddess) of tem­ple such-and-such. (...)
So, besides the ego-effacing movement toward the divine realm (a fairly universal element of spirituality), what else could this signify? How related is it to the notion of an astral hierarchy that maintains (or perhaps makes up) all of existence?

Other than that, I strongly recommend the whole chapter for its presentation of Balinese forms of address. They gave me a new perspective on interactions and interconnections within a society (plus this hilarious anecdote ). Ditto for the cyclical structure of Balinese calendars; and the artistic, esthetic nature of their interpersonal relations.

~ When was the last time I said "fascinating"? Well, "Notes on the Balinese Cockfight," the final chapter in this collection, is fascinating .

This is how it starts:
Early in April of 1958, my wife and I arrived, malarial and diffident, in a Balinese village we intended, as anthropologists, to study. A small place, about five hundred people, and relatively remote, it was its own world. We were intruders, professional ones, and the villagers dealt with us as Balinese seem always to deal with people not part of their life who yet press themselves upon them: as though we were not there. For them, and to a degree for ourselves, we were nonpersons, specters, invisible men.

We moved into an extended family compound (that had been arranged before through the provincial government) belonging to one of the four major factions in village life. But except for our landlord and the village chief, whose cousin and brother-in-law he was, everyone ignored us in a way only a Balinese can do. As we wandered around, uncertain, wistful, eager to please, people seemed to look right through us with a gaze focused several yards behind us on some more actual stone or tree. Almost nobody greeted us; but nobody scowled or said anything unpleasant to us either, which would have been almost as satisfactory. If we ventured to approach someone (something one is powerfully inhibited from doing in such an atmosphere), he moved, negligently but definitely, away. If, seated or leaning against a wall, we had him trapped, he said nothing at all, or mumbled what for the Balinese is the ultimate nonword--"yes."

(...) In the midst of the third [cockfighting] match, with hundreds of people, including, still transparent, myself and my wife, fused into a single body around the ring, a superorganism in the literal sense, a truck full of policemen armed with machine guns roared up. Amid great screeching cries of "pulisi! pulisi!" from the crowd, the policemen jumped out, and, springing into the center of the ring, began to swing their guns around like gangsters in a motion picture, though not going so far as actually to fire them. The superorganism came instantly apart as its components scattered in all directions. People raced down the road, disappeared headfirst over walls, scrambled under platforms, folded themselves behind wicker screens, scuttled up coconut trees. Cocks armed with steel spurs sharp enough to cut off a finger or run a hole through a foot were running wildly around. Everything was dust and panic.

On the established anthropological principle, "When in Rome," my wife and I decided, only slightly less instantaneously than everyone else, that the thing to do was run too. We ran down the main village street, northward, away from where we were living, for we were on that side of the ring. About halfway down another fugitive ducked suddenly into a compound--his own, it turned out--and we, seeing nothing ahead of us but rice fields, open country, and a very high volcano, followed him. As the three of us came tumbling into the courtyard, his wife, who had apparently been through this sort of thing before, whipped out a table, a tablecloth, three chairs, and three cups of tea, and we all, without any explicit communication whatsoever, sat down, commenced to sip tea, and sought to compose ourselves.

A few moments later, one of the policemen marched importantly into the yard, looking for the village chief. (The chief had not only been at the fight, he had arranged it. When the truck drove up he ran to the river, stripped off his sarong, and plunged in so he could say, when at length they found him sitting there pouring water over his head, that he had been away bathing when the whole affair had occurred and was ignorant of it. They did not believe him and fined him three hundred rupiah, which the village raised collectively.) Seeing me and my wife, "White Men," there in the yard, the policeman performed a classic double take. When he found his voice again he asked, approximately, what in the devil did we think we were doing there. Our host of five minutes leaped instantly to our defense, producing an impassioned description of who and what we were, so detailed and so accurate that it was my turn, having barely communicated with a living human being save my landlord and the village chief for more than a week, to be astonished. We had a perfect right to be there, he said, looking the Ja­vanese upstart in the eye. We were American professors; the government had cleared us; we were there to study culture; we were going to write a book to tell Americans about Bali. And we had all been there drinking tea and talking about cultural matters all afternoon and did not know anything about any cockfight. Moreover, we had not seen the village chief all day; he must have gone to town. The policeman retreated in rather total disarray. (...)

This is where it saunters by:
To anyone who has been in Bali any length of time, the deep psychological identification of Balinese men with their cocks is unmistakable. The double entendre here is deliberate. It works in exactly the same way in Balinese as it does in English, even to producing the same tired jokes, strained puns, and uninventive obscenities. Bateson and Mead have even suggested that, in line with the Balinese conception of the body as a set of separately animated parts, cocks are viewed as detachable, self-operating penises, ambulant genitals with a life of their own.

And then it goes deeper . ;)

(It also uses the simplest/liveliest language, compared to the rest. Was it written by a younger Geertz?)

Thu Apr 17, 2014 2:19 pm Re: Образованието Thu Apr 17, 2014 2:19 pm Re: Образованието
Сдружение "Професионален форум за образованието" Ви кани на безплатен семинар-дискусия, озаглавен "Образованието на бъдещето и бъдещето на образованието", който е продължение на традиционните ни семинари "Училището в търсене на партньори". Семинарът ще се състои в събота /12.04/ в зала фоайе на Националния дворец на децата и е част от програмата на Деветия Фестивал на българското образование.



ДИСКУСИОНЕН ПАНЕЛ
„ОБРАЗОВАНИЕТО НА БЪДЕЩЕТО
И БЪДЕЩЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО”

12 април 2014 г.
Зала „Фоайе” на Националния дворец на децата

(...)

Говорители и презентатори:

(...)

Светлана Нанчева (http://p-acad.hit.bg/index_files/Page463.htm ), член на сдружение „Професионален форум за образованието”.
Ще говори за: Прогнози за бъдещето на образованието през погледа на американски и руски изследователи

Ето и материалите на Светла:

Презентациите:
http://dox.bg/files/dw?a=1ad2bbe1eb

Филмчетата:
https://www.youtube.com/watch?v=sGYk5DR-cjY
https://www.youtube.com/watch?v=iT2ek8N0VlY
https://www.youtube.com/watch?v=ZfV4R4x2SK0

Wed Sep 15, 2021 10:51 pm Re: Културни събития Wed Sep 15, 2021 10:51 pm Re: Културни събития
Културно, културно... колко да е културно...
18 септ., събота, 18 ч. пред "Абордаж" - група "Спални места"
Ексклузивен уличен арт пърформънс на изисканите младежи от СПАЛНИ МЕСТА ще се случи на ул. Веслец в рамките на квАРТал фест 2021!
В съботата на 18 септември директно на улицата, която ще бъде пешеходна за деня, както и на следващия, СПАЛНИ МЕСТА ще забият в хармония с пулса на квартала.
Техният стил е директен и тотално прагматичен. Музика за арт мацки и пица, каране на скейт и неуспешни любовни пориви. Популярни са повече в Tik-tok, отколкото в България и цяло лято свирят за да кулминират своето изкуство на квАРТал фест 2021.
Очакваме ви на:
18 септември (събота) от 18ч за да ги слушаме с бира в ръка на улицата.
Улица Веслец ще бъде пешеходна на 18 и 19 септември и ще може да участвате в различни хипстър уъркшопи, да видите мега-яките неща и котката на Веслец, която ражда всяка година по 2 пъти. Хвани си коте, вземи си го вкъщи!

Sun Apr 05, 2020 11:09 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Sun Apr 05, 2020 11:09 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
За втората част на поста ти:

Което е така, така е. :) :) :)

По първата част: Чакай, чакай... :( :( :(

1. Коя част в моето писмо „вменява вина“? Може ли точен цитат?

Понеже аз СТРАХОТНО се старая да не работя с идиотщината, наречена „вина“...

Преди малко в poslednorog-а ти написах:

И няма нужда да защитаваш никого. Аз не нападам другите – аз обяснявам
себе си: защо следващия път няма да се раздам по същия начин.

2. Коя част обезсърчава всички ви да ползвате Фейсбук? Къде казах „от тва вашто полза няма“?

Понеже аз СТРАХОТНО се старая да не съм прът в колелата. Все едно какви са вътрешните ми усещания и предпочитания.

... Да не би да е станал някакъв bypassing ?

3. Кой ( идиот ) би „вдигнал ръце“, след като прочете писмото ми? Защо?

__________

И една молба: друг път не „омекотявай“ ситуацията, когато имаме проблем. (Понеже имаме проблем – за това поне сме съгласни и двамата, да?) Дай възможност на всеки сам да помисли и да реши какво ще бъде мястото му в този проблем.

Понеже аз си изтълкувах писмото ти като „Ама какво толкова страшно е станало?“... и побеснях два пъти повече. Възпроизвеждам мисли: „Значи не е станало нищо, така ли? А аз за какво се хабих да го пиша тоя мейл? За да махнат другите с ръка – „а, той Кал сигурно е в мензис, ше му мине“... и пак да си карат по старому?“

Мисълта ми е: Опитът за „омекотяване“ понякога дава обратни резултати. А в случая проваляш и „възпитателния“ ефект.

(Тоя разговор после ще замине към https://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=24&t=644.)

Fri May 08, 2020 3:17 pm Re: Не-културни събития Fri May 08, 2020 3:17 pm Re: Не-културни събития
Страх ме е да се размърдам по страницата на Оратница, щото ако по някое време пуснат live, мисля, че ще трябва първо да се обадя на някой да е готов да ми вика линейка :lol: ГОРОтворителен концерт на Оратница и WWF
По обясними причини линк няма да ви давам, НО ще ви дам линк да ми плащате моя билет колкото пъти искате :lol: и да пускате DMS-и :lol:
https://urboapp.com/urbo-live-events/?ev=3270&lang=bg&fbclid=IwAR3kAwhAXnVHFmAjndYUS7Kjp6cE7M3FYDqrnWebKXfFybEMeynZLlTWufs
DMS GORA на номер 17777

И все пак да не сте капо пък само аз да си се наслаждавам на идния концерт за ваша сметка, ето ви един стар, дето изстрелва у Космоса:
"Оратница" на фестивала "Зенит" - https://www.youtube.com/watch?v=jte7q0QmvZs&t=3s
Малко кьопаво интервю след това - https://www.youtube.com/watch?v=zf1l9MgTHOs
"Хубава си, моя горо" - https://www.youtube.com/watch?v=vbLAEUybpmI
птичи поглед - https://www.youtube.com/watch?v=YeHkVJrT2Aw
"Ами ние го нямаме това като идея" (старо интервю) - https://www.youtube.com/watch?v=88GQIHjQRgg

Лятна случка - https://www.youtube.com/watch?v=7r7dfBskEgk
Скилър - https://www.youtube.com/watch?v=zq9_fS3alcs
Пловдив , more [sorry за където пише II част, нали не си свързват материалите...], още
Маймунарник - https://www.youtube.com/watch?v=uoZ62dAC_aM
co-working Hub - https://www.youtube.com/watch?v=sTclP3v4vdc

А има и още безброй други чужди прелестни смешки и гласове, на които мога да измисля да им се радвате:
Slytherin locked down... https://www.youtube.com/watch?v=t-UW3MSdBPk

Нали знаете онази приказка за планината и Мохамед? Когато Мохамед не отива при планината, планината отива при Мохамед. Е, да, тук някой ще каже: Да не отива! Но ще се направим, че не сме го чули. Признаваме без бой – ние от WWF страшно я обичаме.

Уви, не можем да я пренесем в дома ви, но пък можем да пренесем усещането за нея, за чистия въздух, който дишаме с пълни гърди там горе в горите ѝ, за цялата онази мистика между стволовете на дърветата. Съучастници са ни едно диджериду, гайда и мелодика, кавал, клавишни и кахон, че и тъпан даже! Плюс три ангелски гласа в допълнение за пълна идилия. Наричаме ги с една дума – Оратница. Ние от WWF България обичаме и подкрепяме хубавата българска музика и сме щастливи, че и тя обича и подкрепя нас.

В колаборацията ни с група "Оратница" няма нищо случайно. Не можем да крием, че сме им заклети фенове, още повече след като кръстиха тяхна песен на човек от екипа ни (да, за „Еленко“ става въпрос). Шегуваме се, няма такова нещо. :D [Тъпа шега, принципно.]

Откакто решихме да работим с тях, с всеки следващ ден намираме по нещо, което ни обединява – диджеридуто например, на което свири Хорхе, произлиза от Австралия (нищо, че на него той свири „Гано, Гано“). В Австралия има офис на WWF, както и коали. Коалите приличат на мечки. Мечки има и в България. Нали ни следите мисълта ни ?

И за да останем сериозни поне в края: ГОРОтворителният концерт на Oratnitza и WWF има за цел не само да направи деня ви по-хубав и съдържателен, но и да обърне внимание на дейността ни по опазването на българската природа. А тя, дейността, е обширна и определено имаме какво да споделим .

Днес повече отвсякога е важно да помислим над това какви искаме да бъдем утре. В каква среда да съществуваме и как. В една песен на групата от 2013-а чухме да говорят, че от Витоша по-високо нема, от Искъро по-дълбоко нема и от нашенско по-юбаво нема. За да разберем обаче дали е така, ви съветваме на 14 май, точно в 20:00 ч. да се настаните удобно пред компютъра вкъщи [...] и да се убедите сами.

Концертът ще бъде достъпен за всички наши поддръжници и фенове на "Оратница" и хубавата българска музика.
Достъпен, достъпен... колко да е достъпен.

Ако не сте си купили билет предварително от URBO, ще можете да ни подкрепите и по време на самия концерт.

Ето как да ни помогнете в работата, която вършим с цялото си сърце, знание и старание, на което сме способни :

Дарете 1 лев с смс като изпратите текст DMS GORA на номер 17777.

Ще се радваме, ако след това направите още една стъпка напред и ни отговорите с DA на смс-а есемеса, който ще получите. Така ще дадете начало на месечен смс SMS абонамент – само 5 лв. на месец. За нас тази малка сума е от огромно значение и се надяваме, че ще ни подкрепите.

Ако не искате да пращате смс-и , има и друг начин – чрез онлайн дарение на дарителския уебсайт на WWF: https://www.spasetedivatapriroda.bg/gora

Благодарим ви и до много скоро!
Само не знам как да решим потенциалния проблем от първия цитат... Поне се надявам Попа онлайн да не си съблича блузата...

Thu Sep 25, 2014 8:53 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Thu Sep 25, 2014 8:53 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Здравейте :)
Записвам се и аз със закъснение само няколко месеца :)

А. Защо се записахте в работилницата? Какво очаквате от нея?
Ами, защото искам да стана писател, обаче това хич не е лесно. Тоест, едно е да напишеш нещо, друго е да успееш и да го докараш до такъв вид, че да не те е срам да го покажеш на някого, за да го прочете. За това се иска и смелост и, все пак, умение. До сега съм се учила самичка, и даже, по някое време започнах, когато чета нещо - мое или не - подсъзнателно да си представям как бих го казала по-добре и, съответно, ако имам как да оправям. Очаквам... как звучи само!... надявам се в работилницата да се науча как не само по- ами и най-добре да изкажа нещо - пак, мое или не - и какво да го правя това нещо. Надявам се още да срещна и други хора, които се опитват да направят същото и... кой знае... може би даже, заедно с които да го правим още по-добре.

Б. От кои автори и книги се възхищавате/вдъхновявате най-силно?
Интересуват ме най-вече конкретни имена.

Олелеее, сега я втасахме. Влизаме в Столична библиотека, заставаме пред секцийката с фентъзито и почвам да показвам: Роджър Зелазни (Хрониките на Амбър), на едно от най-първите места! Стивън Бруст (мили ми Влад), Брандън Сандерсън (всичко), Лоис Бюджолд (май вече сагата за Майлс. Ах, само да живеех по негово време...) (това не е фентъзи, ама е на същата секцийка), Джим Бъчър, Тери Пратчет, Реймънд Фийст, Р.А.Салваторе, Керстин Гир, Филип Пулман и така нататък, и така нататък имената продължават. Чета фентъзи (и по малко фантастика) откакто се научих да чета и вече в главата и е едно такова пълно със щуротии и забравени автори, че... Ама аз си я харесвам така.

В. Самите вие пишете ли? Какво? Откога?
Даа, от около 5 години (за сравнение, аз съм на 16). Най-най първата ми идея беше един фенфик по Хрониките на Нарния (оо, как ги забравих горе!), обаче тогава още не знаех, че се казва така и много се тревожех за плагиатство (много готина дума ми се струваше), та по-късно се отървах от него. После започнах да пиша в един мой си свят, който си е само мой и дори сега, 5 години по-късно, познавам само мъничко парченце от него, защото останалото още не съм го измислила. Имам една цяла (но не и завършена книжка) в него, и втора на път, както и няколко разказчета, които само условно казвам че са там, защото свят-голям и има място за всичко. А, иначе, редакторските умения, които се надявам да получа, искам да приложа на първата книжка, та, току виж, в крайна сметка съм решила, че е готова (или поне се приближава).

Sun Oct 12, 2014 8:41 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи Sun Oct 12, 2014 8:41 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи
От два дни се мъча да напиша нещо... и изтривам и се отказвам.
Лек път, Жожо.
А на вас - светли спомени за доброто заедно.

Mon Jun 08, 2020 9:59 am Re: Приказка за магьосници, физици и дракон Mon Jun 08, 2020 9:59 am Re: Приказка за магьосници, физици и дракон
Анонс за приятели онлайн:

Електронно издание на „Приказка за магьосници, физици и дракон“

Приятели (:

Тринайсетата книга в поредица „Човешката библиотека“ пристигна – със само седем години закъснение :D – в електронен вид... и с чисто нова корица:

„Приказка за магьосници, физици и дракон“ – Геновева Детелинова

https://i.gr-assets.com/images/S/compressed.photo.goodreads.com/books/1588053685l/53256600._SX318_.jpg

В тронната си зала, сред верните си поданици, потънал в мрачни размисли, седеше крал Улрих. На главата си вместо корона носеше шлем с рога. Гърдите му бяха космати, погледът му беше свиреп, ръцете му бяха изцапани с кръвта на десетки храбри воини. Личната хигиена на Улрих не беше на ниво.

– Пиво! – изкрещя крал Улрих и няколко роби се втурнаха към него, понесли бъчонки ейл. Кралят помръдна мудно на своя трон, направен от черепите на убитите му врагове.

– Месо! – пак изкрещя крал Улрих, понеже пивото не успя да го извади от меланхоличното му настроение. Робите този път му поднесоха гигантски свински бутове, от които капеше мазнина. Крал Улрих се смръщи страшно, рошавите му вежди се събраха в една. Робите познаваха това изражение, затова побързаха да се оттеглят.

– Жени! – изкрещя крал Улрих за трети път и робите тъкмо помъкнаха към него оковани във вериги момичета в бели рокли, когато погледът на краля срещна този на кралица Гертруда, който изобщо не отстъпваше на неговия по свирепост. – Не, не – отказа се кралят, – без жени.

Бодрата Пратчетова традиция повелява магията да се поема с много хумор. Така е и в Света на дракона, където всички благоденстват под вещото водачество на Шефа и само чат-пат спретват някой бунт, колкото да не губят форма.

Основно занимание на магьосниците тук е да се кахърят за разходите по поддръжката на държавния дракон (и че съсипва рододендроните), а техните колеги от Клуба на физиците и астрономите решават фундаменталната задача как многообичният престолонаследник Балтазар да се сдобие с магични сили. Какви да е магични сили… поне ей тонинко . Противниковият отбор се оглавява (и изчерпва) от вещицата Интуиция, а в почивките между полувремената се включват сфинкс с дисфункционална памет, съседката Станка – специалистка по сапунките, куп богове от камара митологии, един лоялен стражник, набор враждебни и враждуващи роднини, ламя – суетна, змей – влюбчив, и принцове – няколко броя. Изобщо – всичко, нужно за пълноценна бъркотия, литературна… и не само.

– Е, какво беше това вчера? – поинтересува се Влад, а по ъгълчетата на устните му потрепваше усмивка. (...)

– Кое какво беше? – отвърна Алекс и сръбна от кафето си.

– Сещаш се – Влад се нахили. – Ти я отмъкна на коня си. В този свят това си е предложение за женитба.

Алекс въздъхна дълбоко. Облиза устни, стисна юмруци и посрещна проблема с достойнство.

– Влад, моето момче, когато мъжът и жената се обичат...

– Ако се каниш да ми четеш лекцията за птичките и пчеличките, искам да ти напомня, че съм на двайсет и шест години.

– Всъщност – призна Алекс – никога не съм знаел за какви птички и пчелички става въпрос. Искам да кажа, не съм биолог, но ако птичка и пчеличка... такова, ще настане генетичен хаос.

„Приказка за магьосници, физици и дракон“ е победител в конкурса за фентъзи роман , организиран от Сборище на трубадури, MBG Books и Човешката библиотека, и бе избран от читателите за „Най-добър дебют за 2013 г.“ в Националните отличия в областта на фантастичното .

Геновева Детелинова е родом от Варна, но живее в Шотландия, където работи като археолог. Вече е чувала всяка шега за Индиана Джоунс, която може да ви хрумне. Обича да изследва древни руини, да търси редки артефакти и да се бие с нацисти да чете фантастика, да слуша шумна музика и да пие тъмна бира и още по-тъмно кафе. Личният ѝ опит насища историите, които пише, поради което главните ѝ герои често се забъркват в невероятни каши от чисто твърдоглавие.

Повече за „Приказката“ открийте тук .

Като останалите електронни издания на Човешката библиотека, романът се разпространява без дигитални (DRM) защити и следва принципа „ читателите плащат колкото и ако преценят “. Всички приходи се разпределят между творческите участници: автори, редактори, коректори, художници и оформители.

И ако търсите подарък за приятели читатели – вижте как да им подарите е-изданието с наша помощ. Може и с посвещение от автора. ;)

За повече смях и въобще правилното настроение в един мъъъънинко объркан свят ;),
Гев, Кал и всички в ЧоБи

Започвам да разпространявам по сайтовете, форумите и социалните мрежи, където хората ме знаят. Давайте и вие. :)

И отбелязвайте тук къде пускате линкове – да не дублираме усилия.

Моите са:
- forum.chitanka.info
- bghelp.co.uk/forums
- www.teenproblem.net/forum
- Goodreads групите Bulgaria Reads и Bulgaria
- sf-sofia.com/forum
- shadowdance.info/forum

Thu Dec 11, 2014 11:58 pm Re: Труд и творчество Thu Dec 11, 2014 11:58 pm Re: Труд и творчество
Девети национален литературен конкурс "Биньо Иванов"

Тема: -
Краен срок: 24 април 2015
Резултати: до 24 май 2015
Възраст: -
Вид творба: стихотворение
Изисквания: конкурсът е анонимен; до 3 творби се изпращат на електронна поща chitalishte-в-bratstvokn.org или на адреса на читалището.
Награди: до 300 лв. и предметни

Повече: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=20470&sid=7

Thu Jul 23, 2020 6:18 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Jul 23, 2020 6:18 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Препоръчвам Becoming Superman на приятели в GR. Започнах с Дес и Миро:

It keeps reminding us to strive for greatness and rise above the pettiness.