choveshkata.net

Mon Jun 24, 2019 1:16 am Re: Как спасяваме света Mon Jun 24, 2019 1:16 am Re: Как спасяваме света
Сколасах най-после да напиша отзива си в GR .

С голям интерес започнах този сборник, но за мое огромно съжаление нещо не успях да се свържа с историите в него. Нещо не ме запалиха, останах дистанцирана, въпреки че темата ми е близка и присърце.

Все пак два от разказите се откроиха в съзнанието ми. Давам им оценка 5/5 без да се замисля. Това са разказите “Тайните на драконовото дърво“ и “Чуждо съзнание“.

“Тайните на драконовото дърво“ е една прекрасна история за магия и пътуване във времето. История за човешкото и как едно решение, една стъпка, един човек може да даде пример и да промени света.

“Чуждо съзнание“ е разказ за връзката ни със света около нас, за това, че сме едно цяло с природата и всичко живо и неживо около нас. История за правилните решения.

Не мога да не спомена и разказа “Летопис от безмълвната нощ“, който определено привлече вниманието ми с интересна историческа тема и език, автентичен за периода, в който се развива. Но ми остана някак незавършен и с внезапен край, а тъкмо ми беше станало интересно.

Отзива и в блога ми: http://yana-mitseva.com/blog/kak-spasyavame-sveta-antologiya/

Fri Nov 15, 2013 6:13 pm Re: Културни събития Fri Nov 15, 2013 6:13 pm Re: Културни събития
Утре, 16 ноември, 2013 - Ден на отворените врати в Етнографския музей - от 10 до 18 ч. Ще се случват много интересни неща - работилници (за фигурки, украшения, дърворезбра и пр.), снимане с народна носия, игри, разказване на приказки, занаяти, дейностите са повече като за деца, но за възрастните ще има "Стани фолклорист" (нашия вариант на "Стани богат") (от 12, 14 и 16 ч.). Ще имате възможност да разгледате и последната ни изложба (открита вчера) - "Имало едно време у дома", интерактивна изложба с видеа, с предмети, с възможност за пипане, усещане, даже опит за работа (например тъкане на стан).

Thu Nov 28, 2013 1:03 am Re: Слънце недосегаемо Thu Nov 28, 2013 1:03 am Re: Слънце недосегаемо
Отзив в Книгозавър

Обичам я тая книга, обичам я!
И искам всеки да я прочете.
Защото е много лична, много откровена и много докосваща. Чак до оголване.
Защото може да насълзи очите ти и да те разсмее с глас няколко страници по-късно.
Защото по-истински влюбена в книга никога не съм била.

(...) Сякаш светлина от няколко слънца е събрал Теллалов за написването й.
Събрала е магията му, подкрепена от много обич и много болка, и я влива директно във вените на читателя. Продънва небето от очаквания и разбива с фантазия.

(...) Тази книга обръща вътрешности по онзи сърдечен начин толкова лесно, колкото преплита реалности и светове. И, макар да е малко тежка на моменти, именно заради подробността, с която Теллалов описва създадената от него Вселена, тя е красива заради размаха, с който се случва това.
В “Слънце недосегаемо” имаме възможността да се докоснем до нови звездни системи, старателно изградена бройна система, военен ред, посоки, сезони и дори писменост. Да се опитаме да смятаме по граморски, да поседим с Радо и Крилан в тинг-а, да четем и пишем на Кашепските езици и не на последно място – да летим високо и да пребъдем…

(...) А ако някой ви каже, че книгата не ставала, прекалено подробна била, прекалено тежка била, прекалено много неща се случвали в нея… имам цитат и за него:

- С кое да е нещо хората първо се хвалиме, после от същото се оплакваме — било от кола и жена, шеф и къща, работа, нова покупка или придобивка… Типична българска, а навярно и всечовешка… ъммм… недоебаност. Прощавай, друга дума не ми дойде. Прекалено е точна.

“Слънце недосегаемо” е огледало на света ни – с добрите и лошите му страни. С позитивите на живеца в нас и негативите на човещината ни.
“Слънце недосегаемо” е много змейска книга, писана за хора – да се опитаме да се разберем и може би, някой ден, да се променим към по-добро.
Или поне да се научим да изпращаме в мълчание Слънцето до следващия ден.
Защото не знаем дали такъв ще има…

Нещо лично към Николай Теллалов – Лети високо! Небето помни.

Ан уакх... Небето гледа.

Thu Dec 05, 2013 9:12 pm Re: Културни събития Thu Dec 05, 2013 9:12 pm Re: Културни събития

Кал wrote:Тоест - и Емо ще свири?

Bude :>


Изложбата в СУ е до 10. януари 2014. И е покъртителна

Tue Dec 10, 2013 10:03 pm Re: За пълния член – но най-вече за инструмента „език“ Tue Dec 10, 2013 10:03 pm Re: За пълния член – но най-вече за инструмента „език“
:) :) :)
Те това очаквах :) И си го получих
Лъче, на "ме" ми се е случвало да ми говорят по-скоро много хора от разни части на страната + много ... млади хора, дето не им дреме как говорят. Или такива, които като може би повечето от тук хората в момента, някак са се о(т)зовали в София. Пример за бързаща младеж "над тези неща" е това какво коригирам на братовчед ми (той е абсолютен 23-24-годишен сладур, ама понявга силно негрАмотен иде и се смеем по тоз повод - я на правопис, я на други 1:1 пренасяния на английски лафове в българския, я трето).

Но по темата. Принципът за "езикът следва употребата и удобството на народа" е ясен. Ама за мен все пак си остава въпросът - ако някакви сега неправилни, мързеливо-разговорни или жаргонни форми вкл. се наложат като практика, веднага ли ги приемаме или (д)опитваме/изследваме първопричините някак. И ... едва тогава се предаваме на масовото удобство.

На една лекция вчера ходих - онази на турския политолог, обявена в Не-културните май събития. Та на въпрос за това дали е вярно, че в Турсия има 2 основни култури, каквото впечатление един от слушателите в беседата бил сдобил покрай четене на турска преса, политологът отговори.
"Да, 2 са. И тях ги обгръща една трета - тази на консумеризма"

За мен тоз спор е подобен на този - коя езикова култура приемаме и легитимираме. И явно ще е на потребителите :)

Sun Dec 15, 2013 12:43 pm Re: За спасяването на света Sun Dec 15, 2013 12:43 pm Re: За спасяването на света
Още размисли по „Елфическа песен“:

Ей сега пак препрочетох оригинала. В редактирания вариант има много описания по книгата, която пишат и най-вече - главният герой говори повече за себе си и за действията, които извършва. Това разводнява нещата и отвлича от главната тема - "срещнах едно момиче и тъй като Елфите имаме един талант, го използвах и я възпях".
Пак повтарям - за формата на тази антология, редакцията е уместна, хората ще я четат с друга нагласа, не както при отделен разказ.

Значи в „Елфическа песен“ теб те разсейва добавянето на сцени. Това е любопитно от гледна точка „как се строи въздействащ текст“. Всички добавени сцени имат за цел да покажат нещо, вместо да го казват . (Вкл. развитието на любовта между Сета и Безар – което в първата версия никакво го няма, както отбелязаха повечето ни бета-тестъри на лятната работилница. Постъпката на Безар там – „присвих очи и я видях красива“ – на практика представлява – думите не са мои, а на една 21-годишна участничка – a pity fuck . :D )

С Елена се уговорихме да качим всички редакции във форума на ЧоБи – за когото му е интересно. Може би още следващата седмица.

Fri Jul 29, 2022 9:28 am Re: Преводачески питания Fri Jul 29, 2022 9:28 am Re: Преводачески питания
В неделя вечер трябва да го предам.

А иначе членуването не е ок, защото (както бях писала по-горе), те си имат и имена преди прозвищата и вторите са третирани като фамилии (макар че помежду си се обръщат предимно с тях, не на малко име). Нито едно друго прозвище не е членувано. Тук по изключение елемент от името участва и в прозвището, т.е. двете са слети, предполагам защото името е значещо. Но въпросната поредност ме спира да използвам предложението на Вик, което иначе звучи много готино. :)

Така че по-скоро ще пиша нещо от рода на „Жарка искра“.

Fri Jan 24, 2014 10:09 am Re: Любимите компютърни игри Fri Jan 24, 2014 10:09 am Re: Любимите компютърни игри
Deadpool

Крайно време беше някой да вдигне мерника на всичките нелепи, over-the-top, WTF способности на супергероите. Да се чете: всички герои във видеоигрите.

И на привичките, които жанр ът ОВЕТЕ създават у геймърите.

И е първата конзолна игра ( добре де, добреее – не е компютърна... сега какво, да сменям заглавието на темата ли? ), която проявява творчески подход към бутоните за управление.

Verdict: Sidesplitting.

Wed Jul 20, 2022 6:51 pm Re: Не-културни събития Wed Jul 20, 2022 6:51 pm Re: Не-културни събития
Едно интересно и безплатно събитие - за връзката ни с нас и растенията:
https://theshiftnetwork.com/How-Your-Favorite-Plants-Can-Be-Path-Your-Healing

Изисква се регистрация, 22 юли 2022 г., 15:30 ЕЕТ

Извинете френския по-долу, но нямам времевъзможност да го преведа :(
Access the innate wisdom of nature through plants and trees — to heal emotional wounds, create balance between your thoughts and feelings, and be empowered to live as your truest self.

Nature was created as a divine matrix, and we’re intrinsically tied to all the ecosystems we live among. We are all connected to all of nature.

But what if there were a reason for your special affinity for certain plants? What if the answers you’ve been seeking, and the emotional healing you’ve longed for, can all be found within your favorite plants and trees?

You may not be aware that plants can communicate with you to help you flourish — to heal old wounds... release unresolved traumas and old, fixed, limiting beliefs... and assist you in regaining your natural inner balance so you can cultivate a sense of peace and wellbeing.

Over the last couple of years, many of us have been isolated from the healing energy found in nature. We’ve been stuck inside, coping with inner fears while being besieged with dire news.

The pandemic may have caused you to disconnect from the nurturing influence of plants and trees. The peaceful sanctuary you feel when surrounded by plants provides a clue that your love of plants also connects you to their wisdom, which has the power to heal and liberate us.

Join Emma Farrell, healer, author, and plant shaman, in a free one-hour online event in which she’ll share her expertise about plant communication and healing.

During this compelling workshop, Emma will share how plant life has a secret language, which you can learn to interpret by transcending the intellect and experiencing the plant world through an open heart.

Her breakthrough teachings, which go beyond nature as physical medicine, present a deeper realization of nature as an actual wisdom teacher that can be accessed through the plant world for physical and emotional healing.

Emma will describe a natural wisdom that prepares and guides you to actively participate in the profound shift in consciousness that’s unfolding in today’s world.

Emma’s dedication to this work began as a teenager, when her mother took her to a non-traditional healer for a chronic condition. Once well, she began a lifelong devotion to the understanding and application of the healing arts and the power of consciousness.

She immersed herself in mystical traditions and spiritual teachings — living with monks in Tibet, studying Buddhism in a monastery, working with plant healers, and anchoring her own relationship with the trees and plants that were “calling to her.”
During the hour, Emma will guide you to dive deep into the essence of plant spirit healing. You’ll discover how nature gives each life its unique gifts, talents, and abilities. Each plant has particular strengths... like the element of fire found in the oak tree, or the element of air found in light, flowy plants.

You’ll discover which plants have the energy and power to help you move forward in life — with insights into your unique gifts — as you heal old wounds that may have held you back from living the creative, abundant, and rewarding life you were born for.

Maybe you were taught that nature was something outside yourself — a force to be tamed or managed. Emma will reframe your relationship with nature, revealing that all of nature is here to assist you. You’ll discover how to connect to the plant world and be open to its ancient intelligence.

And, she’ll guide you through what she calls a “head-to-heart meditation,” where you’ll start to experience the liberation and empowerment that happens when you feel at one with the world around you and recognize that you’re surrounded by plant allies that are willing to help you transform and heal.

In this online event celebrating nature, you’ll discover:

- What plant healing is from an entirely new, revolutionary perspective — and why that knowledge is so essential right now
- A powerful meditation to help you move from your head to your heart — and open you to an expanded world of plants and trees
- How to work with nature, specifically plants and trees, to heal emotional wounds and unresolved issues through a pathway of expanded consciousness
- Why you’re drawn to certain plants and trees — and how this may influence where you’ve chosen to live
- Feelings of empowerment, value, and liberation through the realization of your connectedness to all of nature

Mon Feb 10, 2014 2:17 pm Re: Комикси, манга Mon Feb 10, 2014 2:17 pm Re: Комикси, манга
Мммм, мерси, ще го изчета внимателно в скоро време, че нещо организацията ми със задачите е критична тия дни...

Аз, в интерес на истината, не мога да препоръчам кой знае какво - четенето на комикси от екран ми е също толкова дразнещо, колкото на книги, а пък доминиращите в жанра супергеройски истории с безкрайните си вариации на една и съща тема са ми скучни до смърт, затова за батмани и супермени мен не ме търсете... От нещата, които съм минала или следя обаче има две доста интересни. Първото е проект на три момчета, българи, с които се познаваме, и представлява уебкомикс, озаглавен "Скитници". Помещава се ето тук и засега е излязла малка част от историята, но макар и бавно, момчетата са се наели сериозно да го реализират. От вътрешен източник знам, че в историята ще има "по малко от всичко", а поне за мен дори само стилът на художника си заслужава да му се обърне внимание. :)

Второто е невероятно-безумно-як (по мое мнение) уебкомикс, проект на някакви канадци май (позабравих историята) - Romantically Apocalyptic . Действието се развива в постапокалиптичен свят с лек дъх на киберпънк, а историята направо прелива от абсурди и шантаво чувство за хумор. Изпълнението е страхотно, силно го препоръчвам - това е една от малкото истории, на които съм се смяла с глас повече от веднъж, няма такава изродщина! :D

Сега точно подхванах една от класиките на Уорън Елис, Transmetropolitan , но съм минала само няколко броя и още не мога да коментирам кой знае колко. Доколкото знам от човека, който ми го препоръча и от видяното до момента, е доста пиперлива история, пак някъде на границата между киберпънк и антиутопия, за журналист на име Spider Jerusalem. Не е много за нежни натури, но мен страшно ме кефят истории, в които посланието не се захаросва и чрез грозното се открива и човешкото...

Ииии, очаквайте продължение, трябва да си поразбутам архивите на другия компютър да видя какво съм заделила там. Сещам се още няколко добри неща, които са ми попадали, но ще стрелвам информацията на по-малки постове, да не става отегчително. :)

Mon Feb 17, 2014 12:06 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Mon Feb 17, 2014 12:06 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
А. Защо се записахте в работилницата? Какво очаквате от нея?
Щото ми се ще като пиша да не ми се налага да се редактирам по 15 пъти. Очаквам да науча правилния изказ в буквен вид.

Б. От кои автори и книги се възхищавате/вдъхновявате най-силно?
Михаел Енде, Елиф Шафак, Петър Делчев, Деян Енев... туй са последните дето съм чел, а щом съм ги чел значи са ми били възхитителни : )

В. Самите вие пишете ли? Какво? Откога?
Пиша/Пишех... всичко... от 2004 до 2011...

Sat Jan 18, 2020 8:06 pm Re: Любимите компютърни игри Sat Jan 18, 2020 8:06 pm Re: Любимите компютърни игри
Pathologic 2 заплашва да измести Planescape: Torment от личния ми пиедестал за (остросюжетна) игра, газеща в най-дълбоки философски теми. Многозначността, недоизказаността, а понякога и чистата непроницаемост на диалозите допълнително гъделичка оная част от мен, която не обича правия текст. В P:T на финала става ясно каква е цялата история; докато тук някои парчета остават да ги добави и сглоби собственото ни въображение.

Впечатли ме и как елементите от геймплея са обвързани с темите на играта. Например натуралната размяна е не просто по-екзотична механика, а начин да се свържеш с другите, като даваш и получаваш. Разговорите с „режисьора на пиесата“ след всяка смърт на героя, от една страна, затвърждават темата за изборите и необратимите им последствия (а тук има много избори, и много персонажи, чиято съдба зависи от тях); от друга страна, постепенно насищат умирането с черен хумор. В история с толкова умиране дори най-черната усмивка е лъч светлина. ;)

Но цялостната рамка (надпреварата с епидемията, неумолимото изчерпване на ресурсите) е толкова, толкова мрачна... Ъх.

Освен после да се промия с Golden Treasure: The Great Green, който Вик описва толкова вдъхновено. :)

Thu Aug 29, 2013 9:58 pm Re: Автори споделят Thu Aug 29, 2013 9:58 pm Re: Автори споделят
Brandon Sanderson’s 2012 creative writing class at Brigham Young University

Sat Feb 22, 2020 11:38 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Feb 22, 2020 11:38 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
"Пътят към дома" - Хелън Кей Даймън
Хареса ми. Мегън е типичен служител в офис и поставена в среда на атентати, стрелба и размирици, тя показва смелост, не хленчи, не се паникьосва, макар и да я страх. Хал пък, тюленът, наред със своята студеност, твърдост и хладнокръвие заради работата си, има и чувство за хумор, сладък е и закрилнически настроен. Мегън изпълнява с готовност всичко което се изисква от нея за да я спасят, дори се престарава. Кратък цитат:
"-Също така би било добре, ако не дърпаш панталона ми толкова високо.
Погледът ѝ се спусна към долната част на тялото му и устата ѝ се отвори.
-Не зна...
-Ако опънеш още малко и коланът ми ще стигне до врата. Мога да се преборя с много неща, но ако панталоните ми са на ушите, това ще забави бягането."
И насред целия този екшън, Мегън е с розови пантофки със зайчета, хвърлят си някоя друга закачка и дори се целуват и между тях прехвърчат искри. Не исках всичко да свърши след края на мисията, както се очаква от тях по протокол, или страстта да е само причинена от опасността, защото двамата са големи скици. Насред цялата сериозност на ситуацията, аз се забавлявах.

Wed Apr 23, 2014 11:53 pm Re: Да участвам или не – ето въпроса! Wed Apr 23, 2014 11:53 pm Re: Да участвам или не – ето въпроса!
Аз ( = нископродуктивен автор, който много си редактира текстовете) участвам основно в добре платени конкурси. Грубо: с минимални награди от 10+ лева/страница.

Но например в конкурса на (...) клуб „Галактики“ участвам, защото ми харесва журито и ценя мнението им. Наградите им изобщо не ме вълнуват.

Sat May 28, 2022 1:57 pm Re: Тема за коректори Sat May 28, 2022 1:57 pm Re: Тема за коректори
Вероятно обяснението ми горе не се разбира ясно. Казусът не е с прякорите (те винаги се пишат с кратък член), а дали – и при какви условия – заглавия, които съдържат пълен член, могат да станат с кратък член.

Thu Nov 02, 2017 7:48 pm Re: Приказка без край Thu Nov 02, 2017 7:48 pm Re: Приказка без край
Едни хорца в Goodreads ме провокираха към следното:

The second half of the book serves to make Bastian understand the meaning of the inscription on his medallion (which says "Tu was du willst" in German; I haven't read the English translation). Everything that happens to him--and boy, isn't that a progression of all our juvenile power fantasies--revolves around and evolves this theme.

Whether you like Bastian as a character or not is a question of identification. Have you ever been a bookworm? An escapist? The extent to which you can empathize with these qualities determines your acceptance of, respectively annoyance with Bastian.

In my case, the first half of the book taught me about the role and infinite possibilities of imagination, and the second half, about bringing imagination back into the real world, much despised and even feared at the time. I was nine then. :)

The movies, beautiful as they are, preserve very little of the spirit of the book. Compare the final conversation between Atreyu and Gmork. The film version is a Hollywoodesque cliche along the axis of "good and evil"; the one in the book is ... well, I can't properly summarize it. If I could, it wouldn't have been so powerful. ;)

Mon Sep 20, 2021 10:23 pm Re: What a Legend! Mon Sep 20, 2021 10:23 pm Re: What a Legend!
Така, минах каквото съдържание има до момента. Лично ме съмнява да я довършат до 2022-ра, при положение че планираното съдържание е 3-4 пъти повече от досега направеното, но и до сега направеното става. Мм, имаше хумор достатъчно начесто, но не знам за "най-смешната" игра. Вярно, обикновено игрите не са смешни, и като че ли механичните цели на една игра не работят за постигане на хумор обикновено. Но да не се отплесвам. Някои поразхвърляни впечатления следват.

Освен хумор, имаше моменти тип "абсурдна логика", които ме подразниха отначало, докато не ми светна, че да, нормално е в такъв тип игра да имаш абсурдна логика. Геймплея е доста от типа "fetch quest". Хареса ми, че Селестина скастри някой от персонажите за честата употреба на "fuck". Харесаха ми и моментите на чупене на четвъртата стена, и genre awareness. Също, главният персонаж: "I'm a pacifist by athletic necessity . Сцената с the hentea, който направи нещата на hentai ми бе наистина забавна. Накрая, ако не е ясно, освен, че е work in progress, e ахъм, доста NSFW като цяло, и ако това не е по вкуса на някой, и играта няма да се хареса, предполагам.

ПС. Ако по принцип ви харесват dating sim-овете, мога да препоръчам наскоро излязлата Boyfriend Dungeon. В нея dating/harem елемента се комбинира с лек dungeon delving gameplay, и има разнообразни love interests - няколко мъже , една жена (плюс още една в бъдещо DLC), едно non-binary дете на около 20, и една котка (да е ясно, че играта ползва разтеглива дефиниция за dating :D ). И най-хубавата част, може би след това как са написани героите, е прекрасния саундтрак :)

Wed Jun 04, 2014 4:27 pm Re: Песента на ханджията Wed Jun 04, 2014 4:27 pm Re: Песента на ханджията
Откъс девети

Новата ни страница за поръчки: бързи и лесни

Поръчани е-книги: 22
Поръчани х-ниги: 20
Платени е-книги: 22
Платени х-ниги: 9

Tue Apr 07, 2020 12:10 am Re: Хубавото у нас Tue Apr 07, 2020 12:10 am Re: Хубавото у нас
Фердинанд дресирал 4 лични слона като... професионални самосвали. Тук в София.
Ходел на експедиции до Южна Америка, интересувал се от ботаника, орнитология и други науки. Когато делегацията отишла да го покани да стане български владетел, той събирал пеперуди в покрайнините на Виена :shock:
Зоопаркът се намирал в сегашния център на София, "но не на мястото на парламента". Бил е малък, но с впечатляващо разнообразие от животни. Останало само езерото и няколко алпинеума.
По време на втората световна война служители търсели убити сред руините от бомбардировките животни от зоопарка, за да хранят хищниците.
1974 г. започва да се изгражда новият зоопарк по модел на тогавашния в Източен Берлин.

А една интервюирана не е наясно, че мн. ч. на лама не е ламИ...

Mon Jun 23, 2014 10:31 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Mon Jun 23, 2014 10:31 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Отзив в Goodreads за Deadhouse Gates, втората част от „Малазанската книга“:

Тази част ме натовари повече от предната – заради фокуса си върху войната; и заради липсата на топли персонажи (донякъде изключая Икариум и Мапо). Не знам дали ще издържа още една подобна.

Разведряваха ме закачките, които прелитаха помежду два залпа стрели или заклинания. Размишленията също – уплътниха се. За сметка на това тук не мога да изведа някаква генерална зависимост, скрито послание – за разлика от Gardens of the Moon .

Размисли и отражения, докато четях:

~ Началото пак тръгва тегаво – с твърде сдържани, чак сухи реакции към ситуации, които би трябвало да ме стиснат за сплита; с размишления-инфодъмпове, които ме заливат с имена, без никакъв шанс да запомня дори една пета от тях... Ериксън не е ли чел правилото на Зелазни „Подбери само три щриха, но ярки“? Повечето от нас забравят/не успяват да визуализират, когато щрихите минат три.

Има едно друго правило, което май обяснява тия препъвания в началото: че всяка история всъщност има две начала. Това, което авторът записва на белия лист/файла; и това, където читателят за първи път си казва: „Аха! Почна да става вълнуващо!“ Добрият автор (или добрият тандем „автор – редактор“) се научава да изрязва всичко преди първия миг на „Аха!“. То си е свършило работата като подгрявка – нека читателите попаднат директно сред жегата.

Конкретно в тази книга аз бих се върнал към началото, след като съм набрал скорост, и бих изрязал по-сухото, или поне напоил. Не знам обаче какъв график е гонил Ериксън. Ако е бил вързан да си предаде ръкописа в срок, спасение няма . :(

~ Частите с Icarium и Mappo ме забавляват по един нов начин – за първи път улавям как ми намига ученият Ериксън: я с искреното възмущение, че някой някога е писал трактат на тема Seed Dispersal Patterns of the Purille Flower on the Skar Archipelago (какво разхищение на мисловна дейност!), я със смотолевеното наблюдение, че ако Icarium беше невеж (по-точно: безписмен), паметта му сигурно щеше да работи по-добре. (Това ми е един от ярките спомени от курса по особености на човешкото общуване в университета ми във Ванкувър: че писмеността отслабва паметта. Народите, предаващи историята си устно, са формирали разказвачи, знаещи наизуст поеми с десетки хиляди стихове.)

От друга страна, писателят Ериксън може да попрочете описания у Толкин, ако реши да се редактира пак. Драги автори с карта на света си – не се чувствайте задължени да преразказвате съдържанието ѝ. Достатъчно е, дето сте я проснали да пази подстъпите към историята. Можем да си я гледаме и там, на първа страница. В описанията ви ни се ще да видим повече образи : как изглежда, тоя пустинен път от Н'амкоеси до Не'амспомен, на какво смърди/ухае, в какви реминисценции хвърля персонажите, докато го вървят; а не къде минава (махала по махала).

~ Може би най-голямата ми изненада до момента е колко камерна (четете: не-епична) ми звучи историята засега. А не е като да си няма съставките за епика: на карта са съдбите на цели народи, богове играйкат игричките си, списъкът с действащите лица във всеки том надхвърля 50 имена... Откъде иде тая камерност тогава?

Може би от това, което ми подсказва полусъзнателно промъкналата се фраза „играйкат игричките си“: че проблемите и целите на всички персонажи до момента на мене ми се струват дребни. Тоя е тръгнал да си отмъщава, оная – да затвърди властта си, третите – да се надцакват в божествените си сплетни с (все още) незнаен умисъл – и смисъл. Традиционната детска градина, от която на растящия читател все някога му писва – и тръгва да си търси друго фентъзи, или въобще друго. (Помня, че имах същия проблем с интригите в романите за Вещера на Сапковски; разказите като цяло го избягваха. Имам го, в ретроспекция, и с вечното заговорничене в Амбърите на Зелазни. Егаси пропиляното безсмъртие, си мрънкам.) Може би съм разглезен от автори със замах: като Михаел Енде, в чиято „ Приказка без край “ спасяването на света е само началото на пътя към помъдряването; или Дейвид Зиндел, чийто протагонист Валашу в цикъла за Еа ( The Lightstone и компания) си е поставил за задача не друго, ами прекратяването на войната. Като явление. Въобще. (Зиндел обаче, поне за мен, не се справи с точно тая си задача.)

Другото, което досега ми пречи да възприема Малазаните като епика, е липсата на многообразие, даже простор в самия свят. За сравнение: вечно менящият се, разширяващ се свят в „Хрониките на Амбър“, където всяка нова книга добавя минимум една качествена промяна, нещо, което допълва, а често и преобръща цялостната ни представа за света. Или „ Песента на ханджията “ на Бийгъл, където всеки от героите гъмжи от намеци, че представлява повече от това, което ни показва, също като айсбергите – и по-важното, тепърва ще расте; където цялостното усещане за света е неизчерпаемост: селцето зад завоя ще бъде също толкова ново-неочаквано, различно от това, което знаем досега, колкото обичаите на народите отвъд двата далечни океана... В това отношение най-ярките моменти в Малазаните дотук са пътуванията през Warrens (ала и те са по-скоро скицирани, отколкото доведени до калейдоскопичния блясък на пътуванията през Сенките при Зелазни); и това, заради което всъщност седнах да пиша сега – идеята за ascendance и ascendants. Тук вече чувствам потенциала за размах – наистина епичен: ascendance е братовчед на transcendence, а по-разтърсваща промяна от трансценденталната – здраве му кажи. :D

Чуденка: дали Ериксън и групата, създала ролевия свят на Unknown Armies , са си влияли някак? Unknown Armies изфинява идеята за Въздигането като двигател на историята (и повечето персонажи) до изкуство. (Да, препоръчвам ви я. :) Но знам, че Ериксън е разработил правилата на света си по-рано. Както и да е, де – прибързвам с тия размисли.

Да видим колко ще се въздигне по-натам...

~ Явно вече хич не се вълнувам от изпитания, свързани с ефекта от повсеместната смърт върху психиката/порастването на героите. Едно, че ако смъртта е окончателност, има много по-страшни, много по-продължителни агонии, докато си жив . Две, ако в един фантазен свят смъртта е окончателност... жална му фантазия на автора.

(Впрочем: чакам да науча какво се е случило с Ток Младши.)

~ Разговорите между Icarium и Mappo продължават да ме гъделичкат. Тази визия за дълговечието ме грабва: столетия, прекарани в развиване на любознателност и търпение, мекота и фокус. И, разбира се, чувство за хумор. :)

~ Пристигането на борда на призрачния кораб също ме погъделичка. Има нещо привлекателно-вълшебно в образа на изоставен кораб насред океан, който свързва нашия свят с други. Сетих се за един подобен момент в „Кървав меч“... още ми настръхват космите по тила, щом си спомня бавното надзъртане в ъгълчетата на стихналата палуба. Или как изведнъж идва прилив – за да отнесе кораба към хоризонти, от които няма връщане и няма връзка с действителността, която знаем...

~ Има една приказка – наречете я „фентъзи“, ако предпочитате ;) – че всеки текст и всяка случка в живота ни съдържат ключове към ония врати, пред които сме застанали точно в тоя момент.

Точно в този момент аз усещам как мой приятел минава през същия soul-wrenching процес като една от героините в Deadhouse Gates. (Разбира се, далеч по-сложен и разклоняващ се... малко литература успява да улови усукванията на живота.)

What lessons to be learned? Or should we just heed the story?

~ Kalam took a mouthful of ale, swallowed it down and went perfectly still.

“Gets even worse after a few,” the stranger said.

The assassin set the tankard back down on the table. He struggled a moment to find his voice. “Tell me some news.”

“Why should I?”

“I’ve bought you a drink.”

“And I should be grateful? Hood’s breath, man, you’ve tasted it!”

“I’m not usually this patient.”

“Oh, very well, why didn’t you say so?” He finished the first tankard, picked up the new one. “Some ales grow on you. Some grow in you. To your health, sir.”

Erikson's humor is beginning to grow on me.

И на български, от превода на Валерий Русинов :

Калам отпи глътка от бирата, преглътна и се вкочани.
— Като удариш повече, става още по-лошо.
Убиецът остави халбата на масата. Помъчи се малко, докато си намери гласа.
— Разправяй, какви са новините.
— Че от къде на къде?
— Платих ти пиячката.
— И трябва да съм благодарен? Дъх на Гуглата, човече, нали я опита!
— Обикновено не съм толкова търпелив.
— Аха. Добре, що не ми го каза? — Довърши първата си халба, надигна новата. — За ваше здраве, сър. — Изгълта ейла наведнъж.

Почвам да се привързвам към шегите на Ериксън. (За съжаление, Русинов е пропуснал поантата на закачката – играта на думи: Some ales grow on you. Some grow in you. На прима виста: „Към някои бири човек се привързва. Други вързват в него.“)

~ В този том най-осезаемо ми липсва разцъфването на първата, крехката, чистата любов. Разбирам, че на едната ѝ половина е отредена друга участ (макар още хич да не разбирам каква) – но така в емоционалното ми удовлетворение зейва гигантска дупка...

~ ... която преживяването на войната изобщо не запълва. Ха. Войната в тоя том осея толкова дупки в емоционалното ми равновесие, че почвам да се чувствам като подмятан върху ситно корабче по океан/warren от дупка. (Дупковост?) Ако реша да изоставя Малазана, това ще е вероятната причина: че мога да поема само толкова от гадостта и глупостта, подхранващи една война.

(От друга страна, тия военни сцени са полезно отрезвяване за всеки, който залинее по „доброто старо време“. Ние живеем в най-доброто време до момента.)

~ Хумора вече го почетох – другото, което ме дърпа напред, при все многото война и малкото любов, е предчувствието за предстоящи трансформации. Поне половината герои аха! – ще се излюпят от пашкулите си. Искам да видя как; и дали още подлежа на sense of wonder, смайване.

~ “Pogroms need no reason, sir, none that can weather challenge, in any case. Difference in kind is the first recognition, the only one needed, in fact. Land, domination, pre-emptive attacks—all just excuses, mundane justifications that do nothing but disguise the simple distinction. They are not us. We are not them.”

На български, от превода на Валерий Русинов :

— Погромите не се нуждаят от причина, сър. Във всеки случай не и от такава, която би издържала оборването. Първото осъзнаване е различието и всъщност — необходимо е само то и нищо друго. Земя, господство, предишни сблъсъци — всичко това са само извинения, банални оправдания, чието предназначение е само да прикрият простото различие. Те не са ние. Ние не сме те.

Това е мисленето зад война, продължила стотици хиляди години. Мислене, застинало в една и съща форма, стазис, който – стотици ХИЛЯДИ години – не успява да проникне отвъд снизяващото, унизително (за собствения ни капацитет да мислим) разграничение „ние – те“. Мислене, което ме е карало да прасна в пода не едно фентъзи... или хроника на човешката история.

Тъгувам. :( Толкова тъга ме обхваща, като се сблъскам с мислене като това, че сякаш за момент ставам Ascendant of Sorrow.

(Освен ако... Ериксън по-натам ни покаже как все пак са се променили.)

Thu Apr 28, 2022 11:52 pm Re: Аниме-й! Thu Apr 28, 2022 11:52 pm Re: Аниме-й!
Пак съм почнал да гледам анимета, от време на време. Ето две много забавни поредици, които излизат в момента.

https://gogoanime.sk/spy-x-family-episode-1

Plot Summary: For the agent known as "Twilight," no order is too tall if it is for the sake of peace. Operating as Westalis' master spy, Twilight works tirelessly to prevent extremists from sparking a war with neighboring country Ostania. For his latest mission, he must investigate Ostanian politician Donovan Desmond by infiltrating his son's school: the prestigious Eden Academy. Thus, the agent faces the most difficult task of his career: get married, have a child, and play family. Twilight, or "Loid Forger," quickly adopts the unassuming orphan Anya to play the role of a six-year-old daughter and prospective Eden Academy student. For a wife, he comes across Yor Briar, an absent-minded office worker who needs a pretend partner of her own to impress her friends. However, Loid is not the only one with a hidden nature. Yor moonlights as the lethal assassin "Thorn Princess." For her, marrying Loid creates the perfect cover. Meanwhile, Anya is not the ordinary girl she appears to be; she is an esper, the product of secret experiments that allow her to read minds. Although she uncovers their true identities, Anya is thrilled that her new parents are cool secret agents! She would never tell them, of course. That would ruin the fun. Under the guise of "The Forgers," the spy, the assassin, and the esper must act as a family while carrying out their own agendas. Although these liars and misfits are only playing parts, they soon find that family is about far more than blood relations.

Genre: Action, Childcare, Comedy, Shounen

Голямата звезда, и с най-много meme потенциал е детето, макар и другите двама да имат много силни сцени, и гласови актьори също.

https://gogoanime.sk/birdie-wing-golf-girls-story-episode-1

Plot Summary: Birdie Wing: Golf Girls' Story is a youth story centering on two female golfers. Two girls, Eve and Aoi, who grew up in completely different circumstances and have different play styles, are caught up in the world of women in golf.

Героинята извиква името на замахванията си, все едно са магии в шонен аниме :D Ако търсите още препоръки, май е подходящ следния youtube канал, от чието видео намерих тези две:
https://www.youtube.com/watch?v=SuJIjYFzZH4&t=574s

Thu Aug 07, 2014 1:00 pm Re: "Градска вещица" (новият Върдж) търси читатели-изпитател Thu Aug 07, 2014 1:00 pm Re: "Градска вещица" (новият Върдж) търси читатели-изпитател
Файлът потегли към бета-тестерите, моля да си го потърсите в пощите
Поздрави от мен и приятно (надявам се) игрочетене.

Tue Apr 12, 2022 11:38 am Re: Последният еднорог Tue Apr 12, 2022 11:38 am Re: Последният еднорог
Another war story I couldn't mention on the panel: on working with editors.

I love working with editors. The more the merrier.

When we were young and full of vim, we translated The Last Unicorn into Bulgarian like this: we had three translators and three editors. (Because we felt there isn't a single Bulgarian translator who can do justice to the original.)

Each translator and each editor discussed every word in the translation.

The book is some two hundred pages, and it took us a year and a half.

But the end result was gorgeous. It still crops up on the Top 3 favorite novels of Bulgarian readers.

Thinking back about it makes me smile fondly. And tell myself, "I'm NEVER doing that again." :D

Mon Sep 15, 2014 8:16 pm Re: Културни събития Mon Sep 15, 2014 8:16 pm Re: Културни събития
Видях днес Алекс Султанов на алеята на книгата на площад Св. Неделя - продаваше на щанд с книги игри и комикси на английски език... Ако имате интерес посетете алеята на книгата, има и други хубави издателства, аз си купих днес например книга на Тим Северин за Одисей за 5 лева, луксозна с твърди корици и хубава хартия намелена от 25 лева...

И още една покана:

"Септември към морето слиза", а София бавно се завръща към обичайното съществуване и заетост.
Нека започнем есента книжно!
От 15 до 20 септември пл. Света Неделя отново ще приюти Алея на книгата. ИК Жанет 45 също ще бъде там, в шатра 7.
Заповядайте!

17.09.2014, сряда 18:00 до 19:00
Читателско ателие за сцена и А-лея в рамките на „Алея на книгата”
Читателско ателие за сцена и А-лея в рамките на „Алея на книгата” ще представи двама автори на „Жанет 45” и техните последни поетични книги: Яница Радева, „Кошерът на думите” и Димитър Ганев, „Никол слиза по стъпбите”.

Читателско ателие „Читатели четат поезия” е иновативна интерактивна форма на игрови принцип. Създава вкус към поезията през погледа, прочита и мисленето на читателя.
Първа част: Намери твоето стихотворение от двете книги. Прочети го на сцената
Втора част: Включи се към групата на един от двамата поети. Ставаш съ-автор, създаваш свой текст от оригиналите.
Трета част: Споделяш с останалите индивидуалното си спонтанно творчество.
Финалът на читателско ателие за сцена и А-лея е на щанда на „Жанет 45” с думи на присъстващите поети Яница Радева и Димитър Ганев.

Екип на читателското ателие:
Концепция, организатор и водещ: Петрана Петрова,
редактор „Поезия” и част от екипа на сайта AzCheta.com
Звукова и музикална среда и ефекти: Жоро Гомес, https://soundcloud.com/jobago

ИК Жанет 45 представя

"Деви, рицари, кралици" от Миглена Николчина

Да си жена, да си влюбен(а), да си поет (мъж или жена) - как е изглеждало или по-скоро как се е изписвало това през Средновековието и Ренесанса? От девата воин до вещицата, от влюбения рицар до ренесансовия мошеник, тази книга преплита легендарното, биографичното, интимното и не дотам известното със знакови за европейската цивилизация имена Данте и Беатриче, Петрарка и Лаура, Микеланджело и Витория Колона, Дон Кихот и Дулсинея, Шекспир и Смуглата дама...

Думи за книгата от Борис Минков

https://www.facebook.com/events/1495620000677677/

19.09.14 петък 19:00
открита сцена на Алея на книгата
пл. Света Неделя

Thu Mar 24, 2022 5:09 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Mar 24, 2022 5:09 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Преди около две седмици изчетох дуологията The Dragon Healer of Tone и The Dragon Savior of Tone , условно обединени под общото заглавие World of Tone . Мда, тука е имало явно желание за разписване на по-широко платно, което никога не се е осъществило.

Автор на дуологията е световнонеизвестният A. D. Adams, който, както всички wannabe аматьори смята, че слагайки първите си две имена като инциали, автоматично получава титлата autheur . :lol: Не разбирам откъде идва тоя тренд. Дори световнонеизвестният Робърт Дохърти, автор единствено на едноименната поредица "Зона 51" (моята първа книжна НФ!), е избегнал този глупав кич.

Но да говорим за самата книга. Първата. Понеже втората е... нещо като задължителна притурка, която се чете само за closure. Въх.

The Dragon Healer of Tone е нетипичен роман що се отнася до сюжета. Историята е комбинация от прословутото "the chosen one/coming of age" клише и романс. Има, както загатва заглавието, намесени и дракони. А самият романс е между човек и дракон. (Сега вече разбирате как вниманието ми бе грабнато.) Други интересни аспекти са, че действието се развива в много мъгляв, неуточнен bronze age-like сетинг, подобно на Землемориите на ле Гуин, който на моменти направо изглежда трайбалистки със своята... самобитност, а голяма част от сюжетните случки се получават почти като в приказките. (Дошла принцесата, срещнала принца, завела го в подводния си дворец, там той получил голямо пророчество... и така нататък)

Главните герои са Тера и Фиена, макар че фокусът през цялото време е върху Тера (макар и да има multiple POVs). Тера е момче, което е родено с магическата способност да лекува - нещо, което никога не е можел мъж да прави в тоя свят. Още от съвсем малък по стечение на plot device , пърдон, злощастни обстоятелства бива отвлечен от семейството си и се озовава сред обществото (условно казано) на драконите, където съдбата му на закуска се разминава когато успява да излекува малкото драконче Фиена. Събитието прави двамата неразделни и Тера заживява сред драконите, постепенно забравяйки корените си.

Оттук насетне сюжетът, до последните 30-50 страници, обръща внимание изцяло на животa на Тера и Фиена: тяхното общо израстване, развитието на техните чувства един към друг и прерастването им в пламенна интимност и разни общи приключения от ежедневието им. И така цели... 20+ години. Мда. :? Сюжетът обхваща много време. Което мисля, че е възможно само благодарение на "уникалния" стил на автора. (За това - по-долу.)

Книгата за мен беше като манна небесна. Историята е приятна, лека, топла и нежна - slice of life приключенията на Тера и Фиена ме накараха да изпитам същото удоволствие, каквото имах когато гледах Miss Kobayashi's Dragon Maid . Огромен принос за това има и факта, че с напредването на историята Тера се разкрива като все по-хуманистичен персонаж - непонасящ насилието, всеотдаен, уважащ всеки живот, миролюбив и непринудено естествен. А Фиена... тя си е квинтенсециален дракон ("специалното" ѝ е, че израства като най-големият дракон в света :D) и същевременно е също толкова чувствена и пламенна (ха!) колкото Тера. Най-готиното е как романтиката е разгърната изцяло в рамките на отношенията, а... "физикалните подробности" са намесени едва чак към края.
Пък като Тера и Фиена се научават да си променят формите, купонът вече настава с пълна сила. И за тях, и за мен като читател. :D

А, да, Тера също така е възможно най-убедително написаният (до този момент) Marty Stu* на който съм попадал. Всичко може, всичко му се получава с тая магия (която непрекъснато расте, докато стане всемогъща във втората част) и всички ги печели за съюзници. Мисля, че тайната съставка се крие именно в човечността на образа - Тера е един базов прототип на далеч по-изградени персонажи (Данло от "Реквиема" на Зиндел, например), но дори само с тази своя детинска простота успява да печели сърца и усмивки. Помага и факта, че просто иска да си живее живота, докато бедите сами си разбиват главите у него.
(Тоест, може би втората съставка за успешното разписване на подобен образ е не да пращатe героя да мачка всичко наред, а всичко наред да се смачква у него, ако си е наумило да го зачеркне. ;) )
*(мъжкият еквалент на Mary Sue)

Изобщо, книгата ме изкефи дотоколкова, че спокойно си я пожелавам като лична житейска история в някой бъдещ живот. Една достойна ваканция за когато реша, че ми стига странстването из безкрайната спирала на Вечността. :)

Недостатъци:
- Само един, ама за сметка на това какъв . И това е авторовият стил. Вместо да пиша стена от текст, ще дам директно една глава за пример (те като цяло са къси). Невизуално ориентираните читатели, дръжте се:


Chapter 26 - Exploring the World
(To the Young the World is always interesting and new.)
346 set of seasons since the coming of the Averons

Fienna wanted to explore. She was now stronger than ever, and the world seemed so big and mysterious. Every sun-rising Terra and Fienna would find new things. This sun-rising was no exception. They were flying along the coast and decided to stop on the beach to sun themselves. After a while, they noticed spouts of water far off shore.

This was new, and they decided to go look, so Terra mounted Fienna, and they took off. When they got to the spot in the ocean, they could see large forms below the waves. Every few moments one would come to the surface and blow water out of a small hole in the top of its head.

They looked liked swimmers but were larger than Fienna or her mother. There seemed to be fifteen or so of them from small to very large. Fienna and Terra decided to go to their cove and talk to Setilan their sea nymph friend. They landed and waited. Within a short time, a small head popped out of the water, and then the figure waved to them.

Setilan always liked it when her friends Fienna and Terra were on the beach. She had a chance to play with others not of her kind. It was boring to always be hunting for food and learning the ways and history of her people. She was expected to be a great queen and had many things to learn. She wasn’t sure how, but she always seemed to know when Terra and Fienna were in the cove. She would usually be able to get away from her lessons and join them. This sun-rising she was learning the history of the great sea wars. It was a time when the sea nymphs were divided. Two kings fought a great war, and one finally destroyed the other. The victor took control of all the sea nymphs and became their king. He was Sectic, her great, great-grandfather. Setilan much preferred to play with her two new friends than learn this boring history. This sun-rising she swam toward them in expectation of a full sun-rising of play. As she approached the shore, she had to change her fins into legs. She knew this was the one bit of magic that all sea nymphs could perform, but she disliked it. It wasn’t really painful just not very pleasant. As she concentrated, a greenish glow formed around her rear fins, and they slowly transformed into legs and webbed feet.

After the change was completed, she stood up and walked out of the water.

“Setilan, we’re glad you could come. We have a question?” Terra said.
“I’ll try to answer if I can.”
“Well, we saw these huge swimmers blowing water from their heads far off shore. Do you know what they are?”
“Oh, you must mean the Musicas. They’re the biggest things in the sea. They’re harmless; they eat small plants that float in the water. They play off the shore this time of the year. I often ride them. They tell me of the far distance places they go to every year. This one place is mostly frozen water and very cold. They say the world is beautiful, and all should be happy to be alive. They will be here for another moon rising.
They are a little sad this time. One of the small ones, just born last year was hurt on their way here. He is dying. They have no way to help him.”
“If they can get him close to shore, I’ll try to heal him.”
“Give me a little while, and I’ll see.”
With that Setilan ran back into the sea to search for the Musicas.
Fienna was frowning at Terra.
“You shouldn’t always try to help everything that is hurt. You don’t know if you can heal that thing.”
“I know, but I like to heal things; it seems to be part of me. I was once stopped from doing it, and I didn’t like it.”
“Who stopped you from healing? I don’t remember ever actually stopping you.”
“It wasn’t you; it was my mother I think. I, I can’t quite remember.”
“Well, just be little less giving in the future. I worry about you. I don’t want anything to ever happen to you. I don’t think I could stand that.”

Terra walked over to Fienna and hugged her leg. They both felt an odd feeling swirl through their bodies. It couldn’t be put into words.

No, no words could describe what they felt.

Soon Setilan returned riding on a very large Musica followed by at least one hundred more with their blowing spouts of water. Setilan jumped off and swam to shore. She said the hurt one was by a large female, just behind the one she had been riding on. Fienna waded into the water with Terra on her back. She followed Setilan to the spot were the small one was swimming slowly and with obvious difficulty. Terra could see a large gash on its side. It was not healing, and this creature would soon be gone without help. Terra let go of Fienna and swam to the little Musica. The mother eyed him with suspicion but what other choice did she have. Terra touched the little creature and was immediately hit with a wave of great pain. His hands started to glow orange, which slowly spread over the creature’s body. As they all watched in amazement, the gash started to close, the bones came back into position, the muscles came together, and finally the skin closed over the great wound. He was healed. Just as before. The Musicas were beyond joy. They began to make a sound that was very beautiful. It passed from one Musica to the next until it was almost overwhelming.

Terra was now much stronger and was not bothered by healing the Musica. The Musicas gave him the name “The Dragon Healer” mainly because of the way the great dragon protected him, and he had healed their little one.

Terra had another set of friends in the world now, powerful friends who lived their lives with love and in peace with all things. They sang in their songs of their friendship for Terra and that they would give him what they could whenever he needed it.

Иии... сега разбирате как сюжетът успява да обхване над две десетилетия в 300-350 страници. Същевременно, тази книга се чете САМО ако историята ви кефи толкова, че да преглътнете тотално проваленото изпълнение. A. D. Adams просто толкова си може.

Искам да споделя също така следното: това е първата книга, в която виждам употреба и описание на dropkick - и то в tribalistic bronze age setting, no less!
(Подчертал съм изречението за по-голяма видимост. Другото е контекст.)

As they reached the place to leave the road, Terra heard some noise behind them. As he turned, he saw a long straight stick flying at them.

He snatched it from the air as it was about to hit his chest. He saw ten men spread across the road with that fool Wistack behind them. Terra now stood facing them with Faray slightly behind him, and he was holding the stick in his hand. He looked at the stick and saw it had a metal tip like the knife that the fool had. He flung the thing toward the ground. It hit with an explosive force, and as the dust cleared, only a hand’s width length of the shafts protruded from the ground. Suddenly, a small man began to run toward them and then leaped into the air with his feet plunging straight at Terra’s chest. Terra’s arm moved with an unseen speed. His hand was now stretched out, and an orange rope of light extended from his palm to the man in the air. The rope encircled the man’s body, and he was held in mid air three or four paces from them. Terra flicked his hand, and the man was thrown across the road hitting a tree about the diameter of a man’s thigh. As his body struck the trunk, a hideous sound of breaking bones could be heard. It was as if dried twigs were being crushed but much more excruciating. The tree bent back as the body impacted it and then snapped back to its normal position throwing the man’s broken body back into the center of the road. You could barely hear death moans coming from his tortured soul. Faray was frightened beyond description and put her hand on her brother shoulder; her fear melted away like frozen dew in the sun. She felt a power surging through his body so great that it nearly knocked her to the ground, but she managed to stay on her feet and somehow kept her hand in place. From the corner of her eye, she saw another man raise a large metal ax, but before he could throw it, a cat leaped from the dense green forest knocking the man to the ground. Before Terra could raise his voice to Suti, the man’s throat was torn out, and he lay dying with his blood running onto the road. Terra called Suti and with blood dripping from her fangs she loped over to him and sat down stroking her head against his leg and purring like a contented pet. Faray saw an arrow flying right at them, but before she could warn Terra, a bolt of white lightning from a single overhead cloud pierced the air striking it.

The arrow exploded into splinters. The remaining men began to back up all with the fear of death in their eyes. Then from overhead, the leaves of the trees began to rustle, and a shadow fell across them. She saw the men turn to run in fear, but before they could take a step, a wall of flame appeared in front of them boiling in its intensity. The heat was beyond Faray’s ability to feel. The fire rolled down the road dissipating some distance away. The sight that befell her next was beyond description. Eleven sets of charred bones lay before her. The ones furthest away, Wistack was obviously trying to escape the fate he brought upon himself and the others. The road itself was melted, and the foliage facing it burnt black.

После...

Стигаме до втората книга, The Dragon Savior of Tone . В нея, сюжетът един вид стига до своя "логичен край" предвид постановките, които са представени в първата част. (По мое мнение немалко от тях са съчинени в движение - и си им личи.) Втората част прилича много повече на класическо високо фентъзи - или поне се опитва да го докара като такова на тон и атмосфера.

Уви, паралелно с изменящите се амбиции на автора угасна до голяма степен и моят ентусиазъм. Фокусът тук е върху премахването на "голямото зло" от света - удобно персонифицирано (както би презряла ле Гуин) - и върху подготовката на героите за този подвиг. Интеракциите между Тера и Фиена са все така с доста "екранно време", но някак си нещо липсва в заряда им. Също така, предвид спецификите на вече изграденият mythos дотук, епични битки и широки панорами просто няма - защото противоречът на логиката на персонажите и света (слава Богу, авторът е решил да се съобрази с тях, а не с личното си желание). Вместо години, сюжетът във втората част се разгръща само в рамките на няколко месеца - което кара тотално строшеният стил да изпъкне още по-...изпъкващо. (:

И при все недостатъците си, прочетох втората част бързо и с интерес - най-вече заради Тера и Фиена. (По подобен начин изчетох навремето и поредицата за Темерер - към Книга пета вече бях тотално загубил интерес към цялостният сюжет - даже ме вбесяваше с идиотизма си** - но жадно попивах всяка една интеракция и реплика между Темерер и Лорънс.) Беше ми ценна и цялостната мотивация на Тера да съхрани колкото се може повече живот и да извърши само онези мрачни дела, които не подлежат на друг подход. (Мне, авторът изобщо не е дълбал на философско ниво.) Съответно, щях да смятам книгата за заслужаваща си притурка към първата част. Обаче... обаче на самият край A. D. Adams успява да катастрофира в повествованието - особено с подбора на думите си. Тера, веднъж като успява да спаси света (макар сам да признава, че не го е направил еднолично), бива обявен за върховен лидер на всички народи - и той не само приема, ами и веднага започва да се държи като benevolent dictator. :shock: Ужас... супер кофти завършек на иначе една прекрасна история. Обяснявам си го единствено като невъзможност на автора да излезе от синдрома на Месията (в която принципно американците масово са забили) и че смята изказаното от Тера за "справедливо".

(Което може би е. Ама само за... обикновени хора. За онези, които реално са дълбали по темите на съществуванието, Тера изглежда в тези последни мигове като бъдещият Саурон.)

The old land nymph wizard stood and faced Terra. “I have been chosen to speak for the leaders. We have been discussing the very issue you have brought to us. We feel there is only one that can lead us into the future, and that is you. You alone can command the respect and love of all those on Tone, you must be our leader.”

“Do you all agree with this request?” Terra asked.

“Yes,” they all shouted.

“I thought you might ask this, but understand, you may not like what I will do. Once you do this, you cannot change your minds. The dragons and the trees will not allow my removal from the leadership of Tone. So, I ask one final time, do you wish this?”

“Yes,” was once again shouted by all.

“So be it,” Terra said as he looked over them.

“What will you have us do?” Naron asked the new leader of Tone.

“First, I know of the traditional lands that each of you controlled before the fighting. Naron brought me ancient drawings of our world as it once was. You shall all have those lands once again. I will not interfere with how you and your kind control your lands except for one thing. The trees will not be harmed. I have talked to them and they have agreed to allow large growing areas. They will leave enough space to grow several times the amount of food your populations need,” Terra said as he looked about and saw nods of approval from all.

“The dwarfs' lands and the mountain will belong to me. No one will enter there without my permission. It will be left alone; no one will live within its boarders. Too much death has come from that land. It needs to heal itself.” Terra stood and walked around looking at each leader.

“This world has seen too much fighting. To prevent future fighting, all the leaders will come to a meeting each season. I have asked Rammy to set up a permanent location near the coast. We will discuss any problems or disputes and if no agreement can be reached, I will resolve the problem. My decisions will be final.

“In the case any fighting does break out, the dragons will settle the fight by killing all those involved. They will not determine who is in the right or who is in the wrong. They will simply kill. The dragons have agreed to act as my representatives. They will patrol the borders for me and will act in my name. I will not permit fighting for any reason. Fighting will result in the death of those involved. Attacking a dragon will also be as if you attacked me. I hope you can imagine what I will do if attacked.” They all looked concerned, but they understood the need of this.

“Rammy has said she is willing to be my representative and will visit each land several times each season. She will be accompanied by at least ten dragons. Treat her and them as you would treat me. She will report back to me on any problems I must deal with. She will also create a group of individuals to represent me in each of your lands. If you have a major problem, I will help you. Simply make a request to my representative. Don’t hesitate to ask for help, but remember I expect you to deal with your own problems as much as possible. Treat your populations fairly and with respect for I promise you, if you do not, you will answer to me.

“Naron, we must expand your tunnels so humans can move to their old lands. We also must move as many different types of beasts from the coastal valleys to the central lands as possible. The dark one destroyed all life within his reach. We must help life to return to where only death once resided. The dragons will help as much as possible,” Terra told the human leader.

“We will begin working on the tunnels immediately. I will come up with plans to trap and move beasts through the tunnels. I will need Rammy to help,” Naron replied.

“You may have her, she can coordinate the help from the dragons. It will take many sets of seasons to return to the central lands. The dragons and I will help. Even though the trees have returned, it will take many lifetimes for Tone to recover.

“The plans I have given you are only the start. Many details need to be worked out. I expect all of you to assist in this planning. To that end, I wish you to go back to your homes and consider how to slowly return to your traditional lands. We will start small and slow. You will need to coordinate with me and the others here. In thirty sun-risings, I will send dragons to collect you and your advisers to meet with me. We will discuss much, please expect to stay seven sun-risings.

“I am tired and need time to rest. This is your world not just mine. You and all those that live upon Tone need to help. Every living creature on Tone is depending on all of us to make the correct decisions for our world. Please keep this in mind as you tell those you lead of our victories and our losses.

“We will all leave here at first light. You all have much to do and much to consider. This world is finally at peace, and I need all of you to help me keep it so.” With that, the meeting ended and they all went back to their fighters to explain Terra's plans and rules. The fighters did not simply support what Terra had in mind, but they celebrated his leadership of the world of Tone.


Е, винаги мога да си представя, че Тера не е казал тези неща, а всъщност авторовата "антена" е хванала погрешно сигнала. Последната глава приключва спокойно и идилично, досущ в тона на първата книга.

Финална ми оценка е, че тази дуология ми е много близка до сърцето, с някои уговорки (и щипка headcanon to combat the existential horror). Обаче предвид техническото изпълнение, имам чувството, че сякаш е писана само за мен. В това отношение авторът може да се счита за напълно реализиран Творец - успял е да докосне по една душа до степен, че да я промени завинаги. :)

**А това вбесяване по адрес на Naomi Novik бе една от причините (и то тази, която даде "горивото"), която доведе до написването на The Celestial Way. Кой каза, че revenge writing-а няма плодородна почва? :D
(Мда, TCW е и един колосален Take That! срещу всички драскачи на песимистична литература, освен всичко друго. 8-) )

Fri Sep 19, 2014 6:33 pm Re: Не-културни събития Fri Sep 19, 2014 6:33 pm Re: Не-културни събития
http://arsofia.com/bg/46237/sled-kontserta/
Беше невероятно! Вчерашният ни фондонабирателен концерт беше изключително изживяване за всички ни!
О, за мен беше твърде изключително. На Сармата ми идеше да се издрайфам - не стана. А на предните две групи понеже малко ми се пикаеше имах чувството, че ми действат слабително - струваше ми се, че от адските звуци щях да се нас... Така де, организмът ми беше подложен на такъв звуков ужас (Люба да потвърди), че постоянно се напрягах и стисках на всяка песен. Буквално съм се борила на всяка песен да оцелея (не спах през деня...) и когато свършеше, се отпусках за мъничко. Фронтовете обявяваха Още малко, Още една песен само. Сякаш знаеха кви са злета.
Ерол не дойде, гъзът му с гъс. Аз затова ли седях като дебил до края. Със Светльо беше забавно, но, кхм, как да го кажа, много им се чудя на... акъла.

Ал беше заслепен от флората на моята част от щанда и не ме позна, докато си купуваше тениска. И офейка.
И ме е срам колко малко цветя се продадоха. Никой не си взе авокадо, а го познаваха. Един искал няколко неща, но се притеснявал, че нетрезвен ще ги умори до вкъщи. Да го бях натиснала да вземе, барем да мирясам.

Днес направих спешна акция даване на цветя на един "приятел", за да не им се навъдят мушички при мен. Той ги взе, преди това ми се "кара" за нещо & so on.

Wed May 06, 2020 11:10 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Wed May 06, 2020 11:10 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Тоест ти сега виждаш още нещо за изясняване? Какво е то, за да изясним и него, и да приключим? В горното ти писмо други... препоръки/въпроси към мен не видях.

Sat Sep 27, 2014 10:02 pm Re: За Филмите и Хората... Sat Sep 27, 2014 10:02 pm Re: За Филмите и Хората...
Сериалът Perception съчетава:
– Сериозна научна подготовка за особеностите на човешкия ум и когнитивните (познавателните) ни процеси. През 10 минути виждам демонстрации на неща, споменати в „Мисленето“ на Даниъл Канеман – там сухо, тук предизвикващо цвилене от кеф.
....

Благодаря и с думички за този отзив. Отдавна се каня да го направя :)
А Даниел е безспорно един от малкото екранни персонажи, които съм възприела особено осезаемо - едновременно болезнено и с много вълнение, защото се идентифицирам дълбоко с него. Тази недоизказаност и тази дълбока амбивалентност...

Thu May 14, 2020 1:15 pm Re: ФантАstika 2019-20 Thu May 14, 2020 1:15 pm Re: ФантАstika 2019-20

съм неминуемо пристрастен

Неминуемо какъв?

бетонни клетки с лабиринт скъпернически осветени коридор около тях. Наричат ги мазе.

Един коридор?