choveshkata.net

Wed Jul 18, 2018 11:01 am Re: Любимите компютърни игри Wed Jul 18, 2018 11:01 am Re: Любимите компютърни игри
Покрай блога на семинар „Софийски игри“ открих най-ранното академично списание за игрознание:

Game Studies

И тъкмо се зачетох в Mustaches, Blood Magic and Interspecies Sex: Navigating the Non-Heterosexuality of Dorian Pavus.

Wed Aug 22, 2018 7:19 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Aug 22, 2018 7:19 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Това е рецензията ми за "Нежна е нощта", любимата ми книга на Скот Фицджералд. Страхотен е.


"He wished she had no background, that she was just a girl lost with no address save the night from which she had come."


Tender is the Night is a love story. It is also a story about loneliness. But mostly, it is about the need to love and belong. Dick Diver falls in love with mentally ill woman and marries her. But he never truly finds happiness with her. He falls in love with an young actress, but he never gets to be with her, because his connection with and his love for his sick wife are too strong. And he goes through life alone, leading a battle that cannot be won. This is a beautiful and touching book, but it is also adamant in the way it shows what loneliness, what falling in love with the wrong person can do to us. Still, does loving a person you cannot be happy with mean that you have truly chosen (as much as love is choice) the wrong person? There are those of us who love those that cannot be reached, that cannot be saved, even those don’t love us back. For which do we need bigger strength? To quit loving such person or to go on loving them? Is Dick’s growing detachment from Nicole a sign for the diminishing of his love or his loss of hope? Can a distinction be made? Do we love a person only when we believe there is a chance for them to turn into what we need them to be and for us to be happy with them? We dream of finding that perfect person, for the connection that breaks us apart and builds us all over again, but what happens when we meet an already broken person whose pieces are there, waiting for us to pick them up and put the puzzle back together, only to realize that there will always be a piece that will be missing, that won’t fit as we need it to? I believe that when we love, it is forever. Love that dies is no love, unless the object of our love changes severely. But maybe sometimes the person hasn’t become so different as we think, maybe they are the same, and it us who have changed without realizing it and this has lead to a change of heart.


“Think how you love me. I don’t ask you to love me always like this, but I ask you to remember. Somewhere inside me there’ll always be the person I am tonight.”


If the person we have grown to love stays forever there, under some form, does the part of us that loves this person goes on existing even while we feel that with another part of ourselves we slip away from our loved one’s reach and start needing new horizons, new lands to explore, new hearts to conquer? Is there such thing as loving only with a part of yourself or is love something that sweeps you completely and you love with your whole being? Do humans have the potential, the depth to love absolutely and completely? Or is love fragmented, like we are fragmented? Is it possible for the part that loves and the part that stays indifferent (or even hates) to be two sides of the same coin, two faces of the same feeling? Dick Diver goes on loving his wife, but a part of him grows cold. This terrible contradiction comes not from weakening of his love for her, but from his inability to connect to her. Are love and connection the same thing? I thought so. I am not so sure anymore. He loves her, but feels disconnected from her.


"He moved on through the rain, demoniac and frightened, the passions of many men inside him and nothing simple that he could see."


If we are ready to love without connection does that make our love extraordinarily strong or not strong enough? Can a man who loves a woman whole-heartedly accept only half of her, fragments of her, isn’t the strongest kind of love the one that compels us to either have a full possession of somebody or walk away, because we love them too much to bear to have only fragments of them? Or is the strongest love the one because of which we are ready to make any sacrifices and accept even the smallest particles, when even the smallest piece is better than nothing, when we are ready to sacrifice our life, our pride, our very essence? Dick Diver feels like he has lost an essential part of himself, a part that leaves any real feeling in him incomplete. If we sacrifice too much for the loved one, so much as we no longer feel as ourselves, can love survive? Does true love transcends all? Which is the stronger? The love we bear for the other person or our sense of self? When the sense of self vanishes, do we keep loving? Would Dick have been happier had he left Nicole? Would he have been happy with Rosemary? I think not. When we love somebody, we bear all their baggage, their pain overwhelms us, it becomes a part of us, but the same is valid for their joy, for everything amazing they are and everything amazing they give us. We are overwhelmed, but the mere fact that we love someone so deeply as to let ourselves be overwhelmed gives us a sense of security and belonging and fullness.


"He knew that the price of his intactness was incompleteness."


They made no love that day, but when he left her outside the sad door on the Zurichsee and she turned and looked at him he knew her problem was one they had together for good now


Is his love for her weakness or strength? Or both? When we truly love, how much do we belong to ourselves and how much to the other person?


"There were now no more plans than if he had arbitrarily made some indissoluble mixture, with atoms joined and inseparable; you could throw it all out but never again could they fit back into atomic scale. As he held her and tasted her, and as she curved in further and further toward him, new to herself, drowned and engulfed in love, he was thankful to have an existence at all, if only as a reflection in her wet eyes."


I believe that no two people are absolutely alike or absolutely different, therefore there is no such thing as an absolute harmony or absolute disconnection. The relationship between Dick and Nicole, however strong or weak, keeps on living and tearing him apart. When the relationship does not bring us happiness, when the pain prevails, is it still love? Does true love mean that no matter the circumstances, we can always find some happiness, some spark there? Or do we love even when the passion no longer exists and desperation and emptiness fill our hearts and minds and hang over us and touch us like a pale, cold sun, so alike and unlike the real one that once kept it all alive, but has now melted and disappeared into space, leaving us merely with the memory?


It was not so much infatuation as a romantic memory. She was still his girl


Tender Is the Night left me incredibly satisfied and yearning at the same time. I wish Scott Fitzgerald had developed Nicole’s character more. Or Rosemary’s. But with Dick himself being the main focus and how his love and longing, pain and loneliness affect his life and personality, they were more of a catalyst for him than actual characters in the novel. I think that had Fitzgerald given them more personality, this would have been a five-star book for me. Still, it was a great experience. One I am tempted to go back to one day.


Read count: 1

Thu Sep 27, 2018 5:43 pm Re: Песента на ханджията Thu Sep 27, 2018 5:43 pm Re: Песента на ханджията
Аз почнах да чета Песента на Ханджията в началото на май, по време на концерт на .. май се казваше Деси Добрева - дотолкова не ми е харесал стила й, имитиращ пророка на простотията слави трифонов. Нейсе, вярно че чета бавно по принцип, но в случая на Бийгъл се забавих допълнително, може би заради стила му.

Много красиво написана книга, може би и в оригинал е така ;) Това й бе основния плюс. Донякъде се радвам, че има и други истории в този свят, защото докато я четях си мислех, кой знае защо подразнен от това, че цялата работа ми изглежда някак фрагментарно, т.е. малко worldbuilding (как е българския аналог на това понятие?) щеше да ми дойде добре.

Не ми хареса секс-сцената между Росет, Лал и Нятенери. Да, води до добро изграждане на характерите им, но е доста неоправдана откъм логическа последователност, защо се случва, и това я кара да изглежда като книжния вариант на ecchi fanservice. Лисугера, по-точно, намесата му с грига'ата, ми дойде като deus ex machina, което да, прекрасно е написано като стил, но ми идва малко .. евтино, може би? Иначе лисугера ми хареса като един от може би двамата герои, които не звучат като изтерзани мъченици "мога и без хубави дисаги, и ми е все тая за магьосниците, ама по-добре да си имам комфорта". Ами така де, нито Нятенери е щастлива от това, че я гонят наемни убийци, нито наемните убийци от това че я гонят, нито добрия, нито лошия магьосник са щастливи със себе си. Накрая всички са по-щастливи някак си, и пораснали душевно, но растежа до там е труден.

Спомням си също, че може би 20-30 страници преди края се чудех, добре де защо се казва така разказа (повестта? романа?). Отговорът на въпроса бе най-добрата част от папируса за мен. Магьосниците, лисугера, Лал и Нятенери, може би са ми като извадени от някакъв липсващ контекст, без да съм чел други произведения от този свят, но Росет и ханджията са хора, с които повече мога да се свържа, и да вникна в тях.

С още копнежи за красота,
Велко

Sun Oct 21, 2018 6:55 pm Re: Любимите компютърни игри Sun Oct 21, 2018 6:55 pm Re: Любимите компютърни игри
^С други думи, това обяснява защо всички tie-in книги са такъв абсолютен траш. 8k$-12k$ за цял роман (па' макар и тъничък)? Лудост! Чиста лудост...

Ако приемем, че един професионалист може да изкарва (без излишни нерви) готова книга за 6 месеца, това прави между 1200-2000 долара на месец. Такова заплащане на повечето места в западния свят едва те вкарва в средната класа... А според мен литературното творчество изисква далеч по-голяма квалификация и съответно възнаграждение (if done properly, ofc).

Mon May 04, 2020 4:49 pm Re: Конкурс „Изгревът на следващото“ Mon May 04, 2020 4:49 pm Re: Конкурс „Изгревът на следващото“
не съм сигурен че ще мога да определя дали един мой разказ влиза в двете им теми или не
Quite simple. Готов разказ обикновено трудно ще влезе ПО РЕД ПРИЧИНИ обикновено не заради изискванията на конкурса, а заради навици те на автора. Трябва да се пише за конкурса. Ама да се пише с нужната дължина.

Относно отговор по-надолу:
Хрис, не е баш вярно, че търсим задължително нови разкази.
Не съм казала, че е задължително. Евентуално помага за вписване в изискванията, но изобщо не е гаранция, че ще стане.

Open mind. OPEN.

Мен ме дразни синдромът: "Имам тука едни текстове, дай да видим ще минат ли за тоя конкурс. Опасявам се, че е твърде взискателен за моите текстове". Че и високо парен... Мда. Конкурсите целят НАДскачане.

Fri May 10, 2013 6:55 pm Re: Как пишем критика Fri May 10, 2013 6:55 pm Re: Как пишем критика
Мисълта ми беше, защо наблягаш на личността на автора? Или аз наблягам погрешно? Може би въпросът е бил "Можете ли да познаете дилейниевско писане от български автор?" Което влачи много други въпроси със себе си, разбира се

Wed Nov 14, 2018 2:00 am Re: Аниме-й! Wed Nov 14, 2018 2:00 am Re: Аниме-й!
Все Purple:

В пощата си Кал wrote:В 9-и епизод на Haiyore! Nyaruko-san сцената, в която двамата главни
герои си разменят телата, е супер сладка (освен че е супер pervy ;).
Особено частта в банята, която почва от 17:30. Това е буквален случай
на „да влезеш в нечия кожа“. :)

Sat Dec 22, 2018 10:45 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи Sat Dec 22, 2018 10:45 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи

В мейл, който по някаква причина още не ви е стигнал, Кал wrote:„Триптих за Юнаци и злодеи“ намери гласа си

Тук:

https://kal.zavinagi.org/?p=952

А аз намерих...

Но в случая аз не съм важен. Чуйте него; нея; тях.

И нали ще ги познаете, щом ги срещнете?

Много ваш,
Кал)))

Mon Jan 28, 2019 9:16 pm Re: В търсене на книги Mon Jan 28, 2019 9:16 pm Re: В търсене на книги
Янче, е-книги на английски вършат ли ти работа? Последните три съм чела в оригинал и мога да се поразровя и - евентуално - да ги намеря? (Между другото, Рик Янси май ме разочарова. Не ме грабна нещо тази част като първите. Но може и да греша, отдавна я четох :) За Робин Хоб само суперлативи, изгълтах цялата трилогия за отрицателно време.)

Sat Jun 22, 2013 2:03 am Re: Образованието Sat Jun 22, 2013 2:03 am Re: Образованието
Любе – има и записи в Youtube - цъкна ли върху линковете?

Нещо друго :

Александър Шпатов: Втренчването в автори с имена на квартали пречи на четенето

Съгласен съм с Александър Шпатов, че учениците – българските, пък и не само ;) – имат нужда от повече свобода, упражняване на мисленето и познаване на съвремието си.

Не съм съгласен, че отговаряме на тая нужда, като премахнем „Моята молитва“ на Ботев и „Вяра“ на Вапцаров – два от текстовете с най-много дух (борбен, граждански и въобще), които помня от цялата си учебна програма. Особено като ги махнем в момент, в който най ни трябва дух: борбен, граждански и въобще. Конкретните промени , които видях предложени от министърката – бележка под линия, по-скоро ми звучат като поредната стъпка в посока „активната гражданска позиция ни заплашва – дайте да възпитаваме мухльовци“.

Всъщност... кои съвременни автори бихте предложили, за да развием тъкмо тоя свободолюбив дух?

(В среднощния час ми идва наум само Николай Теллалов . Ще следя предложенията тук с огромен интерес.)

Wed Jul 31, 2013 5:13 pm Re: За Филмите и Хората... Wed Jul 31, 2013 5:13 pm Re: За Филмите и Хората...
Сега го гледам филма и все си мисля да ви кажа за него, за да махна мисълта от главата си ви пиша.

Филма пасва много на темата "За Филмите и Хората..."
описание
I Am (2010 American documentary film)
http://en.wikipedia.org/wiki/I_Am_(2010 ... tary_film)

Sun Jan 15, 2012 1:10 am Re: Цитатите, които ни създадоха Sun Jan 15, 2012 1:10 am Re: Цитатите, които ни създадоха
– (...) Отдавна вече знаех, че талантливи могат да бъдат всички (...) Какво е неталантливият човек? Това е човек, чийто талант е не в областта, в която се труди. В лошия физик спи гениален готвач и така нататък... Защо той не работи в своята област? По-рано са го насочвали не където трябва социалните условия, смъртната необходимост. Измъквали са се само физически силните и досетливите. Защо не всички са талантливи, когато външните пречки са толкова малко?... Защо човек най-често не знае къде е заровен талантът му. Защо не знае? Защото не е вътрешно свободен, а творчеството е най-висша степен несъзнателна свобода. Защо е угнетен, дори без да подозира това? Защото не среща нежност... А защо? Защото всички ние си влияем един на друг на само съзнателно, но и несъзнателно. И ако говорим някому безчувствено, партньорът ни усеща това... И го обхваща страх от ненужност и не може свободно да се досети кой е той. Защото да намериш себе си – това значи да намериш, че си нужен някому...
(...)
Думи тук не ще помогнат. За нежността, тоест за това, че си нужен на другия, че си радост за него, се познава по очите.

Wed Sep 18, 2013 7:25 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Sep 18, 2013 7:25 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
За първи път от много време насам усещам, че трептя, докато чета.

Книгата е The Golden Age ...

Силна препоръка:

So unexpectedly overwhelming that I have no patience, no patience at all , to talk about it. Shut up! And let me read The Phoenix Exultant !

( Still , my Third Thoughts wonder, 'unexpectedly'? Have you then lost your sense of infinite possibilities, your belief in the more-that-is-yet-to-come--even if not in the shape of this exact golden age? )

Особено ако „Реквием за Хомо сапиенс“ ви харесва.

Да видим сега нататък.

(След като свършим следващите 2 часа редакции, де... :D)

Thu Apr 11, 2019 4:47 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Apr 11, 2019 4:47 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Отзив в Goodreads за Gentleman Jole and the Red Queen:

A sweet smilefest for all wannabe parents and people who have recently lost a partner. Since I fit into both categories, I smiled A LOT.

Some of the more memorable moments:

~ Oh my ... a favorite series boldly goes where no man-and-woman have gone before. This will be exciting. (And, knowing the Barrayar mores, I hope hilarious too.)

~ Yes. Hilarious.

Admiral Jole goes to extract his genetic material the old-fashioned way:

I’ve been doing this since I was thirteen. It shouldn’t be hard. Which, in fact, it wasn’t—he’d never been more limp in his life.

It was curious to compare the entire scene to my own experience. There was at least one aspect in which contemporary Earth facilities surpass future Barraryar ones. ;)

~ Cinderella, too, gets a revamping:

In his days as Aral’s handsome aide, the receptacles of his uniform had been a source of several interesting surprises after similar events, even when he’d sworn that no one had come close enough to touch him.
“It was only mystery lingerie the once,” he protested in amused indignation. But added after a moment’s reflection, “All right, twice, but it was in a bar on Tau Ceti and we were all drunk. Both a permanent puzzle—you’d think they’d at least have thought to write their comcode on the crotch or something. Did they expect me to search for them like Cinderella?” He mimed holding up a pair of slender undies, with a look of canine hope.

~ The joys of parenthood:

“(...) Babies are just a challenge. Teenagers are a nightmare. Look ahead, Oliver.”
“I…think I might do better taking it one step at a time.”
“Mm, that’s the way you do have to take it. Maybe fortunately.” Haines added after a moment, “I don’t deny I have mixed feelings about those replicator centers, but I have to admit, I’d prefer it for my daughter. Just think. She’d never have to date a boy at all .” He paused in apparent contemplation of this attractive state of theoretical affairs, or non-affairs.
“I’d think you were in an excellent position to intimidate suitors.”
“But everyone knows I’m not allowed to use the plasma cannons for personal purposes.”
Jole choked a laugh around his last mouthful of sandwich. “Besides, she’s only, what—fifteen?”
“A fact I have let be known, but I’m not sure it helps.” Haines sighed. “Horrible age, fifteen. Part of the time she’s still my little princess, Da’s Cadette, and then, with no warning—it’s like some hostile alien life-form takes over her brain. One minute it’s all puppies and ribbons, the next—the female werewolf!”

I'm bracing myself. ;)

~ They all ring so true:

(...) it was quite late by the time six overexcited and overtired children had at last been tied to their beds, or at least kissed goodnight and threatened with dire retribution if they popped up one more time . It took teamwork by four adults—Cordelia, Miles, Ekaterin, and the armsman’s daughter they’d brought along to help wrangle the kids in exchange for a generous stipend and the chance for an exciting trip offworld.
“We could have stunned them,” Cordelia wheezed, as the last door closed. “We have stunners…”
Their fond Da, who had actually been less use in the calming-down part than Cordelia had hoped, said, “Tempting, but Ekaterin would object.”
“No, I wouldn’t,” said Ekaterin faintly.

Wed Oct 02, 2013 3:30 am Re: Културни събития Wed Oct 02, 2013 3:30 am Re: Културни събития
Изложба на полския плакат се открива днес в Полския институт

2 октомври, 2013 г., сряда
18.00 ч., Полски институт, ул. Веслец 12
Изкуството на плаката – млади полски творци
с участието на Зофия Клайс и проф. Лех Майевски

За интересуващите се повече от темата, ето и една добра статия

Thu May 16, 2019 11:49 am Re: Бленуващите кристали Thu May 16, 2019 11:49 am Re: Бленуващите кристали
Отзив от KnijenZadnik в Goodreads

Уникално! Открих книга писана за уроди, преведена и издадена в България от уроди. (...) Бленуващите Кристали е трогваща книга за хора с увредена душевност, и въобще не мога да видя "човечността", която според ревюиращите блика от всяка втора страница. Подобно на повече от човешки имам чувството, че чета една крайно уродлива и неприятно история.

Sat Oct 12, 2013 1:14 pm Re: Не-културни събития :) Sat Oct 12, 2013 1:14 pm Re: Не-културни събития :)
Фермерски пазар на Римска стена - всяка събота

Fri Jul 10, 2020 2:58 pm ShadowDance Fri Jul 10, 2020 2:58 pm ShadowDance
Понеже мъъънинко сме закъснели с тая тема... почваме направо с юбилея:

20 спомена за ShadowDance

В началото, разбира се, беше „Последният еднорог“ . Поне в началото, което помня ярко. Еднорогата заедно с перления си светлик е внесла най-много начала в живота ми. Двойният отклик на Random и Roland си остава сред най-ярките.

( Разбира се , има и по-ранни начала . Тях обаче ги е глътнало Нищото – а в по-реалната версия на реалността, някой мой холеричен пристъп. Най-хубавото е, че вече смътно помня защо са се изгубили. Хубаво ми е да открия, че помня хубавото по-дълго. :D )

Друго ярко начало започва с „Препоръчайте ми... препоръчайте ми филм/сериал, който те прекарва през емоционална месомелачка и те изкарва... чист. Нов.“; и продължава с едно от бойните ми кръщенета в аниме света. „Бойно“, защото в младините ни – 2006-а, ех! – не се свеняхме да разливаме преливащата си енергия във форумни патаклами. *почти незасрамено емотиконче* „Кръщене“, защото срещата с хора, които знаят много повече от теб, те учи – не само на нови знания, а и на смирение.

(Интересното е, че в ретроспекция – каквото си направих скоро за Elfen Lied – такива ситуации те учат и на още нещо: да не се доверяваш сто процента на авторитетите. Особено ако си странен тип... Но това вече е друга приказка. ;) )

Шадоуданс ми даде шанс да се развивам като писател, редактор и читател. (И да си поговоря – поне мъничко – с Борея , един дух-от-духа-ми, който понякога ужасно ми липсва...)

В Шадоуданс за първи път открих, че компютърните игри могат не само да се играят (или, често в моя случай, гледат), а и да се мислят – нашироко, надълбоко, като истинско изкуство (имаше ли нужда да добавям „истинско“? Остана ли кой да се съмнява още?), като композиция, която прави повече от сумата на елементите си. Значи по любимия ми начин: холистично. Ако паметта не ме подхлъзва, точно тези погледи към игрите постепенно ме запалиха да търся още и още... Та до днес.

В Шадоуданс открих , че не съм единственият изрод ... ахъм ... че не само аз търся във филмите, които гледам, нещо... нещо . Нещо повече .

И не само във филмите – вижте блока за соларпънк или целия материал „Опънатото въже на трансхуманизма“ в съвсем пресния „ShadowDance #1: Киберпънк“ . И – което май ми носи най-голяма радост – че търсенето продължава и сега, не спира, не умира...

Dreamers come and go
But the dream’s forever

„Двайсет“, сподели първата ми любов преди горе-долу толкова години, на фарси се ползва като нашето „всичко е шест“.

Честити двайсет, Шадоуданс. :)

Уф! Забравих да добавя:

Когато с Владо Полеганов, Искрен и още двайсетина души списвахме Старлайтър, Шадоуданс ни бяхте вдъхновение колко дълги да са ни материалите. Тогава (ако паметта не ме подхлъзва ;) ) вие спазвахте принципа „новите онлайн читатели не искат да четат текстове, точещи се екран подир екран“, а ние – които освен другото бяхме и по-дъртите консерви (на години, де) – гонехме принципа „читателите си остават читатели , все едно от какво; зЕмете тия десет страници анализ на Харлан Елисън – част първа!“.

А после… как се обърнаха нещата после…

:D :D :D

Thu Nov 14, 2013 12:59 pm Re: Клуб "Светлини сред сенките" Thu Nov 14, 2013 12:59 pm Re: Клуб "Светлини сред сенките"
Анелия Стойкова: Ние наистина сме просто едни "светлини сред сенките по пътя" и нека не спираме да го вървим, докато не ги избутаме далеч от България!

Spoiler

Ето и коригираната версия в моя блог. Ако тръгнат да се заяждат чичковците и лелките...

Thu Jun 22, 2023 8:02 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Jun 22, 2023 8:02 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Thanks for your exhaustive review, Dragon! Getting to know what is not (quite) worth reading can be as valuable as being informed about what might be well worth reading.

Here`s something I do believe worth reading. If you read Ukrainian, that is. Maybe it also exists in Russian, I dunno. Well, I do hope the tiny booklet gets translated, sometime, someplace... I stumbled upon it by chance.

The Звук павутинки by Вiктор Близнець is indescribable, yet I have tried to describe it ( https://readaholicme.weebly.com/ukrainian.html ); the review is poor by definition, because you cannot really describe a miracle. But I hope it`s still better than nothing...

Enchanted by this book, I started desperately searching for other books written by the same author. I shouldn`t have! I managed to procure another one, but that one was just so-so. Not bad, but not a patch on Sound of a Spider Line ... Disappointing!

Well, perhaps I`m just too greedy. :(

And I miss Kalin...

Thu Dec 05, 2013 12:11 am Re: За спасяването на света Thu Dec 05, 2013 12:11 am Re: За спасяването на света
Минах да благодаря на всички, които са разгласили антологията (и да сложа линк, ако са го забравили ).

(Някои от благодарящите ми коментари чакат модерско одобрение. Утре ще надникна пак да проверя.)

Sat Dec 14, 2013 9:19 am Re: За спасяването на света Sat Dec 14, 2013 9:19 am Re: За спасяването на света
Пак по темата - по-скоро не си прав :D Приемам вероятността с вложки (щото на практика ТОВА сме направили - дописали сме липсващата логика на събитията, не сме извадили от оригинала нищо) да сме оплескали нещата по начин, който лично аз и моите 2-3 бета-тестера не виждаме...
(гуулема скоба.
Единият бета-тестер не беше чел нито едното, нито другото. Дадох му вариант 1: каза,че му харесало. Дадох вариант 2 след време: каза, цитирам "Много красив разказ, благодаря!"; за мен това е реакция в положителна посока на "съвременен читател".)
Но в действителност носталгичният елемент не се ограничава до онова, което даденият читател възприема като водещо в някакво произведение, а най-често е съвсем друго нещо, което в действителност омаловажава готиността на нещото на хххх-ти прочит.
Пример: "Играта на Ендър". Чела съм я на първото й издание у нас, когато беше абсолютно уникална (ако не в световен мащаб, то в наш български определено). Излизаше като продължение на разработвани много в тогавашната фантастика теми за обществения строй, за ограничаването на раждаемостта, за генетичното бъзикане и всякакви други разни наболели неща, и беше много свежа. Много яка, ама мнооооого! Като удар с тухла по главата. Даже тогава в последствие следващите книги не ми харесаха толкова, прекалено... философски бяха някак си.
Препрочитайки след време, след като си "киснал" в по-съвременни морета от фантастика и то в огромно изобилие, Ендър... не е толкова силен. Губи свежарското, новаторското, започват да му личат абсурдизми; да се проявяват съшити с бели конци краища, нелогичности, всякакви щуротии. Изглежда фалшив, неистински, недостоверен. А реално ценните му, свежарски неща остават същите и са си новаторски и сега.
Идва ти обаче отвътре да кажеш, че това, което държиш, е някаква странно орязана версия; че не е същата книга - същата е, в същия превод и издание даже, просто въздействието й е намалено значително от времето и промените в околната среда (както субективно я възприема читателят).
Ненапразно казвам, че за мен Ендър е като "Винету" - трябва да бъде открит на подходяща възраст и прочетен при подходяща "все още бедна" фантастична култура, за да има нужното въздействие на удар с тухла. Поет в по-зряло състояние и след обогатяване на културата...
Та и с Елфическата песен се получава същото (опазил ме бог да сравнявам двете произведения, не съм толкова самовлюбена) - "ударната" й сила беше съвкупна и в съвсем друго от това, което й е останало "ценно" сега, след петнайсетина години. Но реално старите читатели си спомнят точно това "ценно" и понеже вече не възприемат цялото нещо като новаторско и свежарско... До голяма степен това обяснява и желанието ми за тотална преработка, за оптимизация и осъвременяване така, че "ценното" (по мое мнение) да стъпи отново на новаторска и свежарска платформа. И ЩЕ, ако успея да си отговоря на зейналите сериозни въпроси, които забатачиха въпросното осъвременяване... и ако успея да намеря време след това. Но то няма общо в случая.
Понеже обаче сборникът разчита до голяма степен на съвсем друг тип публика, не толкова на старите фенове на отделните включени автори и произведения, в действителност и двамата "не сте" прави - погледнат с прясно око разказът явно не е толкова лош, предполагам същото се отнася и за останалите произведения от старото време. Което е важното.

Wed Sep 04, 2019 3:01 pm Re: Труд и творчество Wed Sep 04, 2019 3:01 pm Re: Труд и творчество
Дирекцията „Национален парк Пирин“ обявява конкурс за фотография, рисунка и есе

Тема: -
Краен срок: 18.10.2019 г.
Резултати: ?
Възраст: -
Вид творба: рисунка, фотография и есе
Изисквания: ФОРМАТ ЗА УЧАСТИЕ:
1. Рисунка – хартиен носител;
2. Фотография – формат JPEG;
3. Есе.Всеки участник може да изпрати 3 фотографии, 3 рисунки и есе в срок на адрес обл. Благоевград, общ. Банско, гр. Банско 2770, ул. ”България” №4 или на e-mail: pirin_np - в - abv.bg или dnp - в - pirin.bg. Необходимо е изпратените материали да бъдат придружени със следната информация: име на участника, възраст, населено място, училище /ако сте ученик/, също така и координати за обратна връзка – телефон, електронна поща или адрес. В специално създаден албум във фейсбук страницата на Посетителски информационен
център на Национален парк "Пирин" https://www.facebook.com/NPPirin/ и на сайта на парка http://www.pirin.bg/ или [email protected] ще бъдат публикувани всички снимки, рисунки и есета по реда на тяхното получаване. Гласуването ще се извърши онлайн във фейсбук страницата ни с харесвания под всяка публикация и ще продължи до 31.10.2019 г.
Награди: грамоти и предметни награди
За повече информация: https://www.pirin.bg/?p=3433

ВТОРИ НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС „ЗЕМЯ НА ПЕЕЩИТЕ КОЛЕЛЕТА“

Тема: свързаност с проблематиката за земята, труда на хората и Добруджа
Краен срок: 08 октомври 2019 година
Резултати: ?
Възраст: автори, навършили 16 години.
Вид творба: разказ
Изисквания: Формат на разказа – до четири стандартни страници А4, шрифт Times New Roman 12, междуредие 1. Всеки автор може да участва с един разказ. Допуска се и съавторство. В конкурса участват само произведения, които не са публикувани до момента на приключването на конкурса, включително и в електронен вариант. Участниците представят творбите си в електронен вариант или на хартиен носител на следните адреси:
•на е-mail адрес: kultura - в - toshevo.org
•на адрес: Община Генерал Тошево, ул. „Васил Априлов“ № 5, за конкурса /в този случай важи датата на пощенското клеймо и ръкописи не се връщат/
Придружаваща информация на отделен файл /лист: три имена на автора, възраст, населено място, личен телефон и e-mail адрес.
Награди: парични награди и публикации
За повече информация: http://toshevo.org/g/?p=22414

Fri Jan 24, 2014 12:37 am Re: Аниме-й! Fri Jan 24, 2014 12:37 am Re: Аниме-й!
Това е от игра – но и в тази тема се вписва чудесно:

One of the top shocking deaths ever

Постарайте се да го изгледате поне до 44:44.

Аз съм... фен на естетически издържаните предсмъртни сцени. Едно време бях страхотен фен; сега просто ги оценявам, когато ги видя.

Обаче тука...

Не, няма да коментирам. Вижте и... вижте.

Mon Feb 10, 2014 9:27 am Re: Хубави човешки срещи Mon Feb 10, 2014 9:27 am Re: Хубави човешки срещи

Кал wrote: ВАЖНО! Хората, които са поръчали от х-нигата, нека да ни пишат директно на poslednorog – или ти ни прати двете им имена + имейл. Заради По-желаването + анкетата през март (както пише в същия линк).

Ще пишат. Обяснила съм им какво се очаква. Не го мисли

Mon Jul 04, 2022 6:43 pm Re: Любимите компютърни игри Mon Jul 04, 2022 6:43 pm Re: Любимите компютърни игри
My notes from The Digital Antiquarian, Vol. 11: 1989 :

:) In “The Seventh Sally,” a story by the great Polish science-fiction writer Stanislaw Lem, a god-like “constructor” named Trurl comes upon a former tyrant named Excelsius, now exiled to a lonely asteroid by the peoples of the planets he used to terrorize. Upon learning of Trurl’s powers, Excelsius demands that he restore him to his throne. Trurl, however, is wise enough to consider what suffering Excelsius’s reinstatement would bring to his subjects. So, he instead fashions an intricate simulacrum of a kingdom for Excelsius to rule over.

And all of this, connected, mounted, and ground to precision, fit into a box, and not a very large box, but just the size that could be carried about with ease. This Trurl presented to Excelsius, to rule and have dominion over forever; but first he showed him where the input and output of his brand-new kingdom were, and how to program wars, quell rebellions, exact tribute, collect taxes, and also instructed him in the critical points and transition states of that microminiaturized society — in other words the maxima and minima of palace coups and revolutions — and explained everything so well that the king, an old hand in the running of tyrannies, instantly grasped the directions and, without hesitation, while the constructor watched, issued a few trial proclamations, correctly manipulating the control knobs, which were carved with imperial eagles and regal lions. These proclamations declared a state of emergency, martial law, a curfew, and a special levy. After a year had passed in the kingdom, which amounted to hardly a minute for Trurl and the king, by an act of the greatest magnanimity — that is, by a flick of the finger at the controls — the king abolished one death penalty, lightened the levy, and deigned to annul the state of emergency, whereupon a tumultuous cry of gratitude, like the squeaking of tiny mice lifted by their tails, rose up from the box, and through its curved glass cover one could see, on the dusty highways and along the banks of lazy rivers that reflected the fluffy clouds, the people rejoicing and praising the great and unsurpassed benevolence of their sovereign lord.

And so, though at first he had felt insulted by Trurl’s gift, in that the kingdom was too small and very like a child’s toy, the monarch saw that the thick glass lid made everything inside seem large; perhaps too he dully understood that size was not what mattered here, for government is not measured in meters and kilograms, and emotions are somehow the same, whether experienced by giants or dwarfs — and so he thanked the constructor, if somewhat stiffly. Who knows, he might even have liked to order him thrown in chains and tortured to death, just to be safe — that would have been a sure way of nipping in the bud any gossip about how some common vagabond tinkerer presented a mighty monarch with a kingdom. Excelsius was sensible enough, however, to see that this was out of the question, owing to a very fundamental disproportion, for fleas could sooner take their host into captivity than the king’s army seize Trurl. So with another cold nod, he stuck his orb and scepter under his arm, lifted the box kingdom with a grunt, and took it to his humble hut of exile. And as blazing day alternated with murky night outside, according to the rhythm of the asteroid’s rotation, the king, who was acknowledged by his subjects as the greatest in the world, diligently reigned, bidding this, forbidding that, beheading, rewarding — in all these ways incessantly spurring his little ones on to perfect fealty and worship of the throne.

When first published in 1965, Lem’s tale was the most purely speculative of speculative fictions, set as it was thousands if not millions of years in the future. Yet it would take just another quarter of a century before real-world Excelsiuses got the chance to play with little boxed kingdoms of their own, nurturing their subjects and tormenting them as the mood struck.

-> the overview/postmortem of commercial interactive fiction in "Moving to California"

:o Timothy Leary's involvement in Neuromancer (the game)

Thu Jan 09, 2020 4:44 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Jan 09, 2020 4:44 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Кибеа много са дръпнали напред! С детски книги! :shock:
Подозирам, че сега в България положението с книгите за деца е в пъти по-добро, отколкото с книгите за дъртаците...
Може би за всички е рог на изобилието, но детските книги май са по-добри и сякаш е вложена повече мисъл, щото джаста-праста за детска книга не върви. Или поне с такова впечатление оставам от сайта на Кибеа.

Който не знам защо отляво няма никакво поленце миличкият :lol:
На 13 ян., пон., от 18 ч. в Чешкия център ще бъдат представени две книжки за робота Чапек :D от български творци
http://sofia.czechcentres.cz/program/travel-events/bulharsk-komiksov-cena-alexandra-denkova, демек "и ний сме дали нещо на света", след като е дал и Чапек.
https://kibea.net/book/2692
Оттам разцъках сайта на Кибеа и се впечатлих. Имената на героите малко, мъничко ме притесняват, щото по времето на Петър Станимиров особено български и специфично измислени са ги слагали – като Пафуй Сянката. Дори аз не съм свикнала с такива неща, понеже "Дъга" е подминала детството ми.

В книгите за Мортина (друга и небългарска поредица) има още повече такива имена, по-точно буквално преведени, с което също трябва да се свикне.
https://kibea.net/book/2764
Иначе авторката май е заимствала идеята от филма Coco за мексиканските пъстротии, дето починалият не бива да бъде забравен. Излизат по едно и също време.

Вече имам карта 365, така че мога да ходя до борса "Болид" за съкровища, ако на някого нещо му трябва, щото 30% са си 30%!

"На майтап" – ама толкова е хубаво човек да се изразява... "старомодно" и нормално https://kibea.net/gifts.

Fri Feb 28, 2014 2:38 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Fri Feb 28, 2014 2:38 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
(...) Само да отбежа, че при мен одт-то се отваря само с коментари, никакви чейндж не показва тоя път, коментарите са основно горе в началото (възможно е да не показва и нещо друго). Както го виждам аз, ще трябва да си кача и оупън офис... явно. Някой да знае дали се клашват с майкрософтския офис? :?:

Не съм забелязал сблъсък/противоречие с Office 2013. Мисля, че си виреят прекрасно. :)

Wed Jun 22, 2022 12:18 pm Re: За Филмите и Хората... Wed Jun 22, 2022 12:18 pm Re: За Филмите и Хората...
Ооо, значи филма ти е покрил стандартите.

Spoiler

Аз очаквах повечко локации на действие, предвид колко мащабно сюжетът залага своя премис, но в крайна сметка разбрах, че това е по-скоро интроспективен епос, отколкото extraspectacular такъв.

Thu Mar 13, 2014 10:06 am Re: Труд и творчество Thu Mar 13, 2014 10:06 am Re: Труд и творчество
Конкурс „Хубава си, моя горо“

Тема: „Хубава си, моя горо, през ХХI век“
Краен срок: 20 април 2014 г.
Резултати: 24-25 април 2014
Възраст: -
Вид творба: есе и/или мултимедия.
Изисквания: есе - обем между 2000 и 4000 знака, включително интервали. Мултимедийни презентации - до 20 слайда. Филми - до 10 минути. Всеки автор може да участва с до три творби във всяка една от категориите. Изпращат се на адрес: Русе, 7000, ул. „Дондуков-Корсаков” № 1, Регионална библиотека „Любен Каравелов”, или по електронна поща на: libruse-в-libruse.bg или ruse-в-libruse.bg
Награди: голяма награда - таблет

Повече: http://www.libruse.bg/konkurs-hubava-si-moia-goro