20 спомена за ShadowDance
Кал wrote:В началото, разбира се, беше „Последният еднорог“. Поне в началото, което помня ярко. Еднорогата заедно с перления си светлик е внесла най-много начала в живота ми. Двойният отклик на Random и Roland си остава сред най-ярките.
(Разбира се, има и по-ранни начала. Тях обаче ги е глътнало Нищото – а в по-реалната версия на реалността, някой мой холеричен пристъп. Най-хубавото е, че вече смътно помня защо са се изгубили. Хубаво ми е да открия, че помня хубавото по-дълго.)
Друго ярко начало започва с „Препоръчайте ми... препоръчайте ми филм/сериал, който те прекарва през емоционална месомелачка и те изкарва... чист. Нов.“; и продължава с едно от бойните ми кръщенета в аниме света. „Бойно“, защото в младините ни – 2006-а, ех! – не се свеняхме да разливаме преливащата си енергия във форумни патаклами. *почти незасрамено емотиконче* „Кръщене“, защото срещата с хора, които знаят много повече от теб, те учи – не само на нови знания, а и на смирение.
(Интересното е, че в ретроспекция – каквото си направих скоро за Elfen Lied – такива ситуации те учат и на още нещо: да не се доверяваш сто процента на авторитетите. Особено ако си странен тип... Но това вече е друга приказка.)
Шадоуданс ми даде шанс да се развивам като писател, редактор и читател. (И да си поговоря – поне мъничко – с Борея, един дух-от-духа-ми, който понякога ужасно ми липсва...)
В Шадоуданс за първи път открих, че компютърните игри могат не само да се играят (или, често в моя случай, гледат), а и да се мислят – нашироко, надълбоко, като истинско изкуство (имаше ли нужда да добавям „истинско“? Остана ли кой да се съмнява още?), като композиция, която прави повече от сумата на елементите си. Значи по любимия ми начин: холистично. Ако паметта не ме подхлъзва, точно тези погледи към игрите постепенно ме запалиха да търся още и още... Та до днес.
В Шадоуданс открих,че не съм единственият изрод... ахъм... че не само аз търся във филмите, които гледам, нещо... нещо. Нещо повече.
И не само във филмите – вижте блока за соларпънк или целия материал „Опънатото въже на трансхуманизма“ в съвсем пресния „ShadowDance #1: Киберпънк“. И – което май ми носи най-голяма радост – че търсенето продължава и сега, не спира, не умира...
Dreamers come and go„Двайсет“, сподели първата ми любов преди горе-долу толкова години, на фарси се ползва като нашето „всичко е шест“.
But the dream’s forever
Честити двайсет, Шадоуданс.
Уф! Забравих да добавя:
Когато с Владо Полеганов, Искрен и още двайсетина души списвахме Старлайтър, Шадоуданс ни бяхте вдъхновение колко дълги да са ни материалите. Тогава (ако паметта не ме подхлъзва
А после… как се обърнаха нещата после…
