choveshkata.net

Sat Mar 08, 2014 9:56 pm Re: Наши текстове Sat Mar 08, 2014 9:56 pm Re: Наши текстове
Отдавна изоставен е града
след най-последния апокалипсис.
Колите са черупки от метал
а хората... от хиляди години липсват.

И е смълчано сякаш след война.
Водата е пресъхнала в чешмите
Прозорците страхът е заковал.
По дворовете се въргалят дрипи.

По пътищата - сламени валма
танцуват под прокапали балкони,
край счупени витрини се тълпят,
поспират пред табелките "Затворено"

Разбърканите срички "та-мо-са",
отнякъде в нозете ми съборени,
в останките от вестник шумолят...
На ъгъла на храма някой моли се.

Край праговете лъхва хладина,
със мириса на дълго съхнещ корен.
На ъгъла на храма някой моли се.
Под робата му - страшна тишина.

И сякаш ме зове безплътен глас
в далечните прохлади на простора,
но улиците нямат имена,
но улиците здраво са затворени

към ъгъла на срутения храм
към ъгъла, където спи умората,
а през деня проплаква лудостта,
(където невъзможно е да има хора !)

там някой, със качулка на поклонник,
със страшнотиха роба на монах,
най-чистата сълза за мен проля...
Стените на света ми се зарониха.

Архаично

Аз съм стара. Ужасно стара.
С изтъняла коса до корен.
Чак до мислите побеляла.
Със почти изличени спомени.

Като тази женица в парка
- малка градска прегърбена фея -
като дребничката цветарка...
А съм даже по-стара от нея.

Като тези порутени сгради,
скрили в рамките на прозорците
дъх на есенни листопади,
и на бавно повяхнала пролет.

Като бедна старица скрила
до рисунка на замък картонен,
най-красивата рокля в скрина,
подарена от принц на просяци.

Аз съм толкова страшно древна,
в тази тиха самотна утрин.
Със антични следи от сенки.
С разградено червило по устните.

Със среднощни руини сгърчени
в вкоравения грим на клепките.
И съм цяла покрита с бръчки.
Не по кожата. По сърцето ми.

Sun May 17, 2020 4:40 pm Re: ФантАstika 2019-20 Sun May 17, 2020 4:40 pm Re: ФантАstika 2019-20
Кефи ме свежата сатирична гледна точка на Геновева, но тя не взема предвид, че целият разказ представлява една завоалирана сатира на мъжката гледна точка върху жените - несъмнените шаблони и стереотипи не са случайни, а натрапчиво повторени дават обратния ефект.

Wed Nov 19, 2014 5:32 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Wed Nov 19, 2014 5:32 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Една молба за работа с Нев. Може да звучи странно, но то е сред най-проблемните ми неща, към които все се връщам.

Имам един фабричен:) дефект (един сред много други): твърде задълбавам в поставените/поетите задачи, и то не винаги по сполучлив и продуктивен начин. Това не се забелязва вероятно, защото някои посоки на задълбаване не се виждат отстрани, нито някой ми ги иска или въобще подозира за тях. Но обичайно отивам по-натам от необходимото, като ключовата дума е " повече ". Проблем е, когато грабна лопатата и избера погрешна посока за задълбаване, такава, която няма приоритет.

Моля да ми казвате смело (но не и грубо, нали:), ако забележите, че съм се отплеснала: това само ще ми помогне да се спра и да не разхищавам излишна енергия-време в погрешна посока, при което ме грози ненужно изпадане в хиперактивност (повече за последното вече съм писала по-горе в темата , началото на втори спойлер.)

Sat Oct 12, 2013 8:16 am Re: Share the Joy Sat Oct 12, 2013 8:16 am Re: Share the Joy
Planetary Stories Contest:

Your story, "The Film-thin Bound," won in the 500-1000 word category!

Since you live in another country, how will we repay you? If you have an account with PayPal, that would be the simplest, I would think. Otherwise, we would send you a check, but it will be in US dollars.

Again, congratulations!

ShelVy

Yipee! There's a first! :) :) :)

Tue Jun 04, 2019 8:00 am Re: Културни събития Tue Jun 04, 2019 8:00 am Re: Културни събития
Дълго се чудих дали да го пусна тук или в темата с некултурните събития, защото реално ще е бая некулутурно, но все пак май е за тук. Концертът, за който ви надувам главите от няколко месеца вече е факт. Най-истинската метъл група в света ще дойде в България десет години след последното им участие тук. Две готини български групи за съпорт и уникалната промоция за билет за концерт - първите 100 билета вървят с подарък книга. Може да видите повече за събитието тук: https://www.facebook.com/events/489315008479747

Thu Oct 31, 2013 4:40 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Thu Oct 31, 2013 4:40 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Точно то е. Пичелиш въз-галване. :D

Съгласен съм и със съгласието ти, и с протеста ти. (Точно заради второто в крайна сметка не пратих писмото. :)) Както винаги: най-умно се действа случай за случай, а не според някакви универсални принципи...

Като казах „както винаги“... някакъв универсален принцип ли имах наум?... :mrgreen:

Tue Apr 08, 2014 5:03 pm Re: Цитатите, които ни промиха Tue Apr 08, 2014 5:03 pm Re: Цитатите, които ни промиха
Но когато съпругът внезапно починал, пианистът се обадил да изрази съчувствия. Поискал разрешение да я безпокои понякога. После почнал да говори с нея всяка вечер. Явно и за него са се раздиплили някакви тъкани и хоризонти. Отначало уж я утешавал като човек, който също е загубил най-близкото си същество, след това започнали едни безкрайни разговори. Той дошъл без сценични ангажименти, ей тъй – само да я види. И повторил, и потретил...

Те говорили, говорили...

Киприян, тогава във възрастта, в която децата всичко знаят, се отегчил и се обадил:

- Все говорите, говорите, говорите... Що не се ожените и да млъкнете?

Лелята едва не се задавила, макар че била наясно – това е резултатът от нейното възпитание.

Но пианистът не изгубил присъствие на духа и най-сериозно попитал:

– Ще се съгласи ли младият господин да ми даде ръката на майка си?

Киприян никак не се притеснил. Отвърнал:

– Влачи! Днеска съм в добро настроение.

Mon Mar 02, 2020 12:11 am Re: Общополезности Mon Mar 02, 2020 12:11 am Re: Общополезности
Информация за очакваното автоматично генериране на данъчните декларации на физически лица от НАП в системата за е-услуги с ПИК код.
Нямало да е на 1 март 2020, т.е. след като би трябвало да са постъпили всички данни от работодателите и да са заредени, щяло да е от 10 март 2020.
Според Дневник

"Предварително попълнените декларации за облагане на доходите на физически лица ще бъдат достъпни в портала за е-услуги на Националната агенция за приходите на 10 март 2020 г., съобщи пресслужбата на приходната администрация."

Sat Jan 17, 2015 12:04 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Jan 17, 2015 12:04 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
В Goodreads и въобще кръговете на рецензентите (или, по-смирено, читателите, които пишат отзиви) се е развихрила поредната буря заради... все едно. Понякога ми се струва, че в нашите читателски среди наистина не успяваме да пораснем особено. Цял живот. :(

Искам да си запазя тук едно полезно напомняне, за по-нататък:

http://cdn.someecards.com/someecards/usercards/dear-authors-three-stars-on-goodreads-means-i-like-your-book-not-i-hope-you-die-in-the-elevator-of-a-burning-building-2f502.png

Mon Feb 28, 2022 8:07 pm Re: Откъде се информираме? Mon Feb 28, 2022 8:07 pm Re: Откъде се информираме?
Тъй като и аз стигнах до тази новина, че всичко руско е блокирано се запитах - каква е разликата дали Кремъл ще каже на всичку РУ медий - копирайте и цитирайте само това, което ви казваме, или ЕС ще каже - блокирайте всичко руско. Свободата на словото, ама друг път. За това пък има VPN-и. Аз ползвам този , има безплатна версия и доста избор от къде да се се позиционира човек. Също така му е достатъчно опростен интерфейсът да го ползва почти всеки. Ако някой изпитва интерес и не може да се оправи, да ми пише на пощата. Ще мога да споделя някакво видео, кое - как става (макар че аз съм на Линукс и не знам до колкост ще мога да помогна на онез с вирусната операционна система).

Sun Apr 21, 2019 9:18 pm Re: Труд и творчество Sun Apr 21, 2019 9:18 pm Re: Труд и творчество
Конкурс "Спирка за разкази"

Тема : избор от три: „Отново на път" (София), "А сега накъде?"(Варна), "В капана на времето" (Пловдив)
Краен срок : 10.05.2019 г.
Резултати : -
Възраст : няма ограничения
Вид творба : разказ
Изисквания : Дължина до 250 думи. Разказите се качват на сайта на организатора, като трябва да имат заглавие, различно от съответната тема, и име/псевдоним на автора.
Награди : публикуване на спирка на градския транспорт в съответния град.
За повече информация : www.spirkazarazkazi.bg

Tue May 28, 2019 8:35 am Re: Образованието Tue May 28, 2019 8:35 am Re: Образованието
... тази седмица децата са във ваканция и аз си
взех един ден отпуска в понеделник и ходихме до Франкфурт.
Преди малко се върнахме. Цялата неделя прекарахме в
Experiminta - това е интерактивен образователен музей. На
лапетата не им се излизаше, страхотно е направено, всичко е
организирано като игра, а учат физика. Шапка свалям на хората,
които са го направили. Днешния ден го разделихме между един
автомобилен музей, който дори не е истински музей, а наполовина
работилници за ремонт на стари автомобили и наполовина - салон
за продажба на стари автомобили, но и двете са отворени за
посетители. Страхотно преживяване, пълно с редки коли, вкл. и
един Де Дион Бутон от 1892 г. - от същия модел, от който е
първата кола, внесена в България. Имаше и един магазин за
часовници, на който е рекламно лице Валтер Рьол - той е печелил
рали Златни пясъци. Сега е на 70+ г, още кара по ретро ралита.
Пълно беше с негови автографи. Абе страхотно. После половин
ден изкарахме в природонаучния музей - кости на динозаври,
модели на вулкани и пр. - също доста интерактивно. Пак казвам,
шапка им свалям на германците. И в двата музея беше пълно с
деца. В Experiminta-та дори имат зали с маси, където семейства
с деца, дошли за целия ден, обядваха (и ние също). Чудесно
организирано, с мисъл за децата и за родителите, със силен
образователен ефект..

Mon Feb 24, 2014 3:29 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Mon Feb 24, 2014 3:29 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Мога да помогна само за Open Office (тъкмо ще се допълним с Кал :)

1. За да включите записването на всички промени , трябва да направите следното:

Отивате на падащо меню Edit > Changes (някъде 11-то поред от падащото меню) > Record

Когато изберете Record, се появява отметка вляво от него. От този момент нататък всичко, което пишете в текста, се маркира в различен цвят – и добавеното(подчертава се) и изтритото (зачерква се). Хубаво е да зададете някъде името си като автор на документите в този редактор, ако искате да се вижда кой е направил промените. Сега обаче не помня откъде въведох моето. Ще допълня по-късно.
Като сложите маркер над промените се вижда кой и кога ги е правил. Ако искате да одобрите промяна, използвате Accept Changes (под Record или от десния бутон на мишката). Аналогично се използва Reject Changes - за отхвърляне на промяна.

Ако искате да спрете записването на промените, отивате по същия път отново при Record, кликвате, отметката пада и си пишете нормално.

2. За коментарите : Падащо меню Insert > Comment или клавишна комбинация Ctrl+Alt+C. Ако искате да отговорите на вече съществуващ коментар, долу на самия коментар има малка стрелка, която отваря допълнително меню.

Накратко е това. Насреща съм, ако има някакви неясноти и затруднения.

Wed Sep 11, 2013 2:03 pm Re: Помежду ни (чат-тема) Wed Sep 11, 2013 2:03 pm Re: Помежду ни (чат-тема)

А настоящите и бъдещи студенти да ме прощават, ама как искрено развеселяват само ...
Едно момиче го питам дали ще влиза да я интервюират и тя отговаря "Ами нека не съм първа, да се настроя"
И смутена така - концентрира се нещо :)
Щях да падна от смях. Оценки, изпити, интервюта ... За какво си говорим и търсим смисъл, ако няма Смисъл в това, което ни движи

Студентите не са виновни. Така ги е тренирала системата да не виждат, кое е същественото и обществото, родители, приятели ги вкарват в клишето - учи (изкарвай оценки демек) за да сполучиш. Мен ме удивляват хората, които прозират същността и безсмислието на образователната система още докато са в нея и то с така сигурност, че намират път без нея. Иначе някои разбираме какво е важно и какво представлява образователната система, но чак като излезем от нея и преборим пропагандата, която я възвеличава.

Sat Feb 22, 2020 12:45 pm Re: Конкурс „Изгревът на следващото“ Sat Feb 22, 2020 12:45 pm Re: Конкурс „Изгревът на следващото“
Лееекичко постфактум, ето и обявлението за награждаването на 21.02.

И събитието във ФБ.

И бонус – пълен звукозапис.

Очаквайте и снимки и видео скоро!

Wed May 13, 2020 11:46 pm Re: Приказка за магьосници, физици и дракон Wed May 13, 2020 11:46 pm Re: Приказка за магьосници, физици и дракон
[quote="To be honest, до група "Приятели" me"]Mesdames et Messieurs,

[Ну ву презонт]:

1. Кискащия роман на Геновева Детелинова в електронен вариант – „Приказка за магьосници, физици и дракон“!

https://choveshkata.net/blog/?page_id=7830

С нова аюрведична корица! ^_^ Малко е сигнално стряскаща, но нищо. То и тринайсета книга в поредицата ни... с времеви флуктуации от двайсет други заглавия и още куп (не)книжни занимавки...

Тези двамата на изображението не си спомням много добре кои са. За да разберете и вие и да се информирате за важността на Науката, заповядайте да си поръчате за четене и да откриете змейските любови. ^_^
[/quote]

Mon Jan 03, 2022 3:54 am Re: Любими моменти (от КИ) Mon Jan 03, 2022 3:54 am Re: Любими моменти (от КИ)
Взето от Манол Глишев от Фейсбук:


Ако класиците бяха писали книги-игри...

Омир:

Хайде, минавай на CC, че там, край Скамандър те чака
бой с дългокоси ахейци, що води Атрид Агамемнон.
Ако пък страх те обземе, то бягай позорно към Троя,
бързо на XXXVIII минавай през портите Скейски,
ала от туй ще загубиш и точки за опитност XXX,
а пък жените троянски на подбив от днес ще те взимат.
Можеш със думи крилати да викнеш за помощ към бога,
твой покровител - към Феба - отгръщайки CCCVII:
с туй ще се вдигне класът на бранните твои доспехи.
Носиш ли копие медно - подарък от царя тракийски -
знай, че късмет те сподиря и хвърляй ти жребия с дързост:
IV точки в добавка щети за деня ще нанасяш,
ако посмееш да влезеш в битка край кораби вити
заедно с храбри дарданци, чеда на града илионски.

Виктор Юго:

Хвърли зар, за да изпиташ Късмета си. Ако Съдбата ти се усмихне, стрелбата на войниците е неуспешна. Събираш куршуми от земята и с песничка, в която се подиграваш с Русо и Волтер, се качваш обратно на барикадата. Ако Съдбата ти обърне гръб, два куршума слагат край на твоя млад гаврошовски живот. Приключението ти свършва тук, в локва кръв насред парижка улица, потънала в барутен дим.

Патриарх Евтимий:

Благоизволи царство ти да въздаде с всенастоящия Хрисовул на твоето царство правдини и свободи на всечестния и свят манастир на пресветата Богоматер във Витоша, както от стари времена правеха благочестивите и христолюбиви самодръжци и скиптроносци на българското и гръцкото царство, дядовци и прадядовци на царството ти. Но какви земни правдини и какви тленни блага можеш да предложиш на благообразните и преподобни иноци, които са се отрекли от земните неща и в неспирна молитва и проливане на сълзи се стремят към онова Царство, казвам, което е извън десницатата на царство ти? Все пак, както и малкото не бива презряно в голямото, така и щедростта на твоето царство не ще бъде презряна и толкова по-голям ще е небесният ти дял, колкото по-голяма е честта, която като монахолюбец и книголюбец цар ще предоставиш с нецарско смирение на служителите на ангелската Царица:
- да не влизат ни десеткари, ни крагуяри, ни аподохатори, ни прахтори, ни житари на царството ти и на Средешкия кефалия в землището на манастира, небесна твърдина (след това благочестиво волеизлияние иди, царство ти, на 76);
- да се предадат в неотемлимо владение на преславната обител селата Боснек, Лисец, Дрен и Драгалевци с все париците, горите, водите, водениците и добитъка (а за тази царска щедрост виж каква награда ти е приготвило Провидението на 87).

Захарий Стоянов:

Не можеш да ся съпикясаш при тая грознейша подигравка с Отечеството. Тръгваш най-енергически накъмто рубладжийското мекере и:
- го зашлевяваш с всичката благородна сила на праведний си гняв (ха префърли ся на 51 да видиш като как ще да ся отзове на туй омаскарявание подлогата на Каулбарса);
- му натикваш пръстът си в мазните ребра и го запопържаш на турски (белким тя разбере, че то робските язици ся наподобяват един други твърде много... иди де, виж 51, каза ти ся веки);
- го дигаш за дънцето на панталонът и яката на тюидений жакет (бре, как ся докарват алафранга рубладжиите, беки ги сбърка някой почтен, ала неук човечец за хора), блъскаш вратите на почтений си дом с презреното му, омекнало от поклони в канцелариите на руското консулато тело, викваш едно хубаво: "Чош яша!" и захвърляш тоз парцал на безродството насред прашната уличка за всеобщо ликувание на народът (сига веч и 51 ни мож" та оправи, ами я бягай за закрила при Чардафонът на 28).

Иван Вазов:

То е една вълшебна майска вечер в пазвите на Балкана. По бухлатите склонове на Средна гора поточетата ромолят сладкогласно и всичкото ти същество изпитва силен порив към един възторг, към едно възхищенье и към една благодарност, задето си жив. Можеш да слезнеш от магаренцето, да извадиш кърпата с увитата в нея кокошчица и стъкълцето с искряще вино, да поседнеш на мек чим, да оставиш и Сивча да попасе слободно, па като се прекръстиш, да подкрепиш изнуреното си от път и силни чувства естество - на 12. Можеш и да продължиш нататък, навътре из чутните кътища на миризливата гора, за да ся предадеш още по-сладко на хубостите, кои без всяческо съмненье тя чакат напреде. Ако бъдеш превзет от такова поетическо намерение, прехвърли ся на 15.

Йордан Йовков:

Тежко въздъхваш и сядаш на грубата дървена пейчица пред кръчмата. Махваш с уморена ръка. Живот. Орисия. Нейде далече се носи тихият звук на кавал - овчарят прибира стадото и свири. Първите звезди примигват над безкрайното поле, а ти се почесваш зад капицата и се чудиш:
- дали да идеш да нагледаш болното дете (5);
- да си дадеш парите за палтото на бедната вдовица (7);
- или да видиш ще помогне ли нещо на горкото добиче на другоселеца (9).

Елин Пелин:

И таз добра! Бирник! Тя била дебела работата. Ами че какво ще правят твоите сюрмаси в селото, ако им го докараш? Я помисли дали да не го поотупаш (запиши си кодовата дума СТРАЖАР и иди на 45), да не му кажеш, че в селото има един луд с брадва, дето сече върби и глави без да подбира (запиши си кодовата дума ЗЕВЗЕК и прехвърли на 65) или пък да не скокнеш от каруцата и да побегнеш по заобиколни пътища в тъмницата към селото (запиши кодовата дума РАКИЙЦА и виж какво има да става на 78).

Ярослав Хашек:

Тъкмо си се бръкнал да платиш на жълто-черния евреин бутилката коняк за Лукаш, когато отнякъде изскача тоя кретен, подпоручик Дуб.
- Ахххааа, Швейк, ракия се се каните да пиете!
- Съвсем не, господин подпоручик - отвръщаш невъзмутимо. - Това е лимонада.
- Швейк, вие мене не ме познавате откъм опакото, но ей сега ще ме опознаете! Каква лимонада, не се правете на идиот.
- Господин подпоручик, - бодро казваш ти - аз действително съм идиот, както може да ви потвърди всеки, който е служил навремето в 91-и пехотен на Негово Величество полк в Ческе Будейовице. Но за да ви докажа, че това тук е лимонада, а не, както погрешно си помислихте, ракия, защото знам, че на вас ви се пие, та две не виждате, ей сегичка ще я гаврътна. (Ако наистина го направиш, мини на епизод N-43351/1915. Ако не, продължавай да четеш).
- Швейк! - кресва Дуб - вие положително ще идете в ареста за това идиотско поведение! Позволявате си да се правите на интересен! На тарикат се правите, а, Швейк! Много добре ще ме опознаете вие!
- Познавах един много нервен човек, съвсем като вас, господин подпоручик - прекъсваш го невъзмутимо - Един такъв асистент в Политехниката, с мръсно име беше, да прощавате, Мудичек се казваше. Та той така много се изнервяше и крещеше, докато една вечер на прибиране от кръчмата... (ако продължиш да разказваш уродливата историйка, премини на епизод M-66542/1915).
***

N-43351/1915
С невинна физиономия отвинтваш капачката, смигваш на евреина, който изглежда още по-глупаво от обикновено и надигаш шишето пред смаяния поглед на подпоручика. Наоколо се разнася острата миризма на хърватски одеколон. Гълташ противната течност на едри глътки, мислейки си: "Само да не се натровя, че Балоун ще ми изяде порционите за седмица напред преди да го хванат, че плюска за двама и ще го обесят, задето е ощетил щабната каса". Изпразваш бутилката, облизваш устни и казваш:
- Господин подпоручик, разрешете да доложа. Беше си лимонада, много освежен се почувствах. Купете си и вие.
Изоставяш смаяния кретен, тръгваш към вагона си в идеално права линия и даже си свирукаш. Хвърли два зара. Ако получиш резултат, по-малък от Нюха си, чугуненият ти черен дроб и дългогодишната закалка си казват думата. Премини на Q-54673/1915. Ако резултатът е по-голям от Нюха ти, две крачки по-нататък падаш в безсъзнание с нос в едно говеждо лайно. Премини на Z-78918/1915.

Q-54673/1915
Добираш се до поручик Лукаш, тракваш токове, козируваш и долагаш:
- Господин поручик, разрешете да доложа. Онова говедо Дуб ми налетя докато ви купувах ракията. Нямаше как, трябваше да я изпия. След пет, най-много десет минути ще съм кьоркютук пиян. Не ме търсете няколко часа, отивам да си легна.
Падаш като отсечен на нара си и заспиваш. Сънуваш как госпожа Мюлерова ти готви свинско с кнедли и коментира убийството на ерцхерцога. Губиш три точки Издръжливост, добавяш си една точка за Психически способности и печелиш петдесет точки за опитност.

Z-78918/1915
Фелдкурат Кац държи проповед за нуждата да се убиват ерцхерцози. Промърморваш:
- Ама че свинщина - от което се разбуждаш. Сънувал си. Оказваш се вързан "на козел" в някаква барака. До теб на една кофа със смъкнати гащи и печален израз клечи Балоун. Главата ти се цепи от болка. Губиш осем точки Издръжливост и една точка Бойно майсторство.
- Закъсахме я, Швейк - изплаква Балоун. - Сега ще ни обесят. Оня мръсник Дуб е бесен, че си пил ракия пред него, а мен ме окошариха, защото като чух, че си пътник, ти изядох порциона и ме обвиниха в разхищение на държавни средства. А той беше развален!
- Да, Балоун - философски казваш ти. - Животът е непрекъснат низ от падения и възходи. Радвам се, че си изял порциона ми, защото ако аз го бях изял, сега щях да клеча вместо теб с разстройство на кофата. Но всичко това няма значение. Да се приготвим да умрем за Негово Величество най-милостивия ни монарх. - И с цяло гърло зареваваш австрийския химн.
***

M-66542/1915
-... - и той накрая се хвърли във Вълтава, но не се удави, а си удари главата в един подводен камък и умря от това. Печална работа - завършваш отвратителния си разказ половин час по-късно. Подпоручик Дуб гледа право през теб. Очите му бавно се подбелват, опитва се да каже нещо, но не успява и рухва на земята, сломен от невинността в погледа ти. Еврейският търговец примигва в пълно недоумение. Усмихваш му се лъчезарно, от което той се свива зад тезгяха си и се понасяш обратно към вагона. Там тракваш токове пред Лукаш:
- Господин поручик, разрешете да доложа. Ето ви скоросмъртницата. Отвън в калта лежи оная свиня Дуб, мисля, че получи разрив на сърцето като си поприказвахме с него докато пазарувах.
Поручикът се обляга назад в стола си:
- Швейк, казвал ли съм ви, че сте идиот?
- Много пъти, господин поручик, но както знаете, в 91-и пехо...
- Да, да, Швейк, знам тая работа - махва с ръка Лукаш. - Ето ви двайсет халера да се почерпите
Добави двайсет халера към наличната сума в подплатата на куртката си.


На епизодите за Швейк ревах от смях. :D
(може и да е помогнал факта, че съм подпийнал малко точно в този момент. :mrgreen: )

Sun Jan 28, 2018 4:04 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sun Jan 28, 2018 4:04 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
"Дендрариум" - стихосбирка, Александър Шурбанов

Аксиния Михайлова за книгата:
"Изящна поетика, която ненатрапливо извиква и назовава природни обекти, полагайки ги в крехкостта на мига и едновременно с това във вечността и неизменността на природния кръговрат. И един лирически герой, който наблюдава, размишлява, опитва се да прозре и формулира чудесата на битието. Който влиза в тази природна подреденост като в храм. Който си задава въпроси за времето, за смисъла на живота, за смъртта, за човешката крехкост и мимолетност. И на доста места стига до дълбоки прозрения, изказани с простотата и понятността, с която говори истинският мъдрец."

Клонка
Една клонка пред моя прозорец
трепка отчаяно.
Преди да повдигна очи
там е имало птица.

*****
Нуждата от паметници

Плачущата върба
зад паметника на Яворов
е на точното място.
Така би изглеждал и един бор
зад паметника на Ботев,
един дъб -
зад Славейков,
една брезичка -
зад Лилиев.
Посадете тези дървета
и ги оставете да растат.
Тогава нуждата от паметници
може би ще отпадне.


*****
Градска градина

И хората посадиха гората,
която бяха изсекли,
в сърцето на сухия град.
И шумнаха зелени корони.
И дойдоха птиците,
защото познаха гората,
и се заселиха в нея,
и заразбуждаха утрото с песни.
И дойдоха дъждовете
и слънцето,
и цветята,
и мравките,
защото познаха дърветата
и ги обикнаха.
И дойдоха децата на хората
и изпълниха сенките с глъч.
И Бог се усмихна,
защото видя,
че си има помощници
и сътворението
ще продължава.

*****
Ех, игрите!

Шумата, събрана на купчина,
презимува в градската градина.
Две деца край тихата алея
днес видях да се търкалят в нея.
Долетя до мен смехът им, смесен
с трелите на звънка птича песен.
Боже, колко весело им беше!
Шумата край тях отвред шептеше.
Толкова ръчички и крачета -
ще помислиш, че са цяла чета.
Чак ми се прииска там с децата
да се търколя и аз в играта.
Но си рекох: още не е време,
засега играем на големи.

*****
Корона

Дървото си извоюва място
за растене
без нотариален акт.
Разперва клоните си,
хвърля сянка
върху земя,
където други биха се надявали
да видят слънцето -
по-късни и по-дребни.
Дървото не зачита правилата
на общежитието.
Грижи се единствено
за собствената си корона.
Чудя се
с какво така омайва погледа ми
отдалече
и приспива
критичния ми разум.
Как превзима птиците?

Mon May 13, 2013 10:30 pm Re: Помежду ни (чат-тема) Mon May 13, 2013 10:30 pm Re: Помежду ни (чат-тема)
И от мен 2 бисера, подслушани и събрани от един младеж в автобус 94 тази вечер. По повод на приказката за поколенията и как сами промените водят до може би подобряване на недъзите на системата и статуквото :)

Знам, че са за ДЕЦАТА като тема. Ще местя в края на седмицата, видяло се е или ще се види

***
По повод на беинтересните и остарели методи на работа в университетите, на знание, което се преподава (далеч зад информационно наваксаното от студентите преди да влязат в даден час), изисквания, система за оценяване:
за 2 години ще се изринат некадърните - нужно е само да пуснат университетите и хората, които преподават в тях, да са изцяло по избор на студентите.
Сам избираш интересните ти курсове и то - при преподавател, който искаш
Година-две и всичко куцо и сакато, дето сега гние гарантирано да преподава - ще изтече през портите на Алма Матер навън :)

***
(истински казус)
Студент се явява на изпит. Предава небивало слаба работа. И за двойка не става.
Получава работата си обратно. Оценката му е 3,5
Най-долу коментар: "Явно си губим взаимно времето, затова - няма смисъл" :)

Mon Mar 11, 2019 6:45 pm Re: Културни събития Mon Mar 11, 2019 6:45 pm Re: Културни събития
Проект на Стратегия за развитие на българската култура 2019-2029 г.
Общественото обсъждане е до 5 април .

http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=4155&fbclid=IwAR0TyCgLcfLR_5wT65ZhB6bPmxDi4vUjfmf3ZBCjv2JUX0PLnc5gMdT1_a8

Частта с книгите не казва нищо конкретно.
НО предвид, че за освобождаване от ДДС се говори единствено и само за билети за кино за български и европейски филми, смятам, че има резон да изискваме това и за книгите.
И каквото още желаете.

Сега е моментът да се пише.
Разпространете го, важно е за всичките от изкуствата.

Цитирам и предложението на Криси в сайта за обществено обсъждане, понеже силно ми съзвучи:

Данъчни облекчения за книгоиздаването и книгоразпространението

В последните години се наблюдава тенденция за увеличаване на броя издадени книги както на български, така и на чуждестранни автори. И това е въпреки тежките данъчни условия за сферата.

Приходите от една книга се разпределят между: писател, редактор, коректор, издател, художник, и още печатница при хартиените издания И книжарница, която взима до 60% (!) от коричната цена.

И ДДС ставката е 20%.

Колко % реално взимат хората, работещи върху авторската творба?

Неслучайно да си писател прекалено често не е професия, а извънтрудова дейност. Културна професия, но няма да изхрани едно семейство. Писателите са принудени понякога и да се самоиздават и така пропускат изключително важни стъпки в процеса като редакция и коректура, поради ограничени финанси. От това следва и по-ниското качество на крайния продукт.

Базирайки се на целите, определени в стратегията, в точка 2.2.4.:

"Основните принципи около се изгражда процеса на книгоиздаването и книгоразпространението са свързани с необходимостта от да се разработят политики за насърчаване на четенето, като се приобщят държавните институции, останалите културни индустрии, частния бизнес и обществото като цяло; да се осигурят всички необходими условия за издаването на качествена детска, научна и художествена литература, като се осигурят нужните законови разпоредби, държавни финансови стимулатори, ниво на образованието и необходимата атмосфера за творчество; да се разработят програми за насърчаване на българската литература и нейните автори не само в страната, но и в чужбина; да се осигури достъп на читателя до книгата чрез развитие на книготърговията и насърчаване на държавна политика относно библиотеките в страната."

... предлагам да се намали значително ДДС-то в сферата на книгоиздаването и книгоразпространението.

В 26 от 28-те страни-членки на Европейския съюз ДДС ставката върху книги е намалена, като в 25 от тях е между 0% (!) и 10%. В България единствените сектори, които се ползват с данъчни облекчения в тази насока, са туризмът и хазартът. И те бележат значителен ръст през последното десетилетие.

Това ли се поощрява в страната ни? Туризъм? Хазарт?

А културата?

До кога ще бъде неглижирана и оставена да се развива с незабележими стъпки години наред?

ДДС ставката е най-важният пряк данък. В цялата стратегия е споменат само веднъж по повод освобождаване от ДДС на билети за кино на български и европейски филми.

А защо предложението не се приложи и при книгоиздаването? Киното, литературата, а и всички изкуства могат и трябва да бъдат стимулирани от държавата чрез данъчни облекчения. А намаляване на ДДС ставката ще доведе до бързи, ефективни и дългосрочни резултати.

Wed Nov 04, 2020 10:14 am Re: Share the Joy Wed Nov 04, 2020 10:14 am Re: Share the Joy
Writers of the Future, Honorable Mention for Elena Pavlova's "Scalpel Flowers":

Dear Writer,

Congratulations! Your story has been judged and is an Honorable Mention for the L. Ron Hubbard Writers of the Future Contest 4th quarter (entries received between July and September).

PLEASE READ FURTHER. WE ARE CHANGING OR NORMAL ROUTINE.

I will be sending a certificate to everyone UNLESS you write to me that you don't want it.

THE ONLY OTHER CIRCUMSTANCE THAT YOU SHOULD WRITE TO ME IS IF YOUR ADDRESS HAS CHANGED SINCE YOU SENT IN YOUR SUBMISSION.

Otherwise, DO NOT RESPOND, you will get a cert.



This hopefully gives you the incentive to submit for this current quarter. The more often you enter, the better chance you have of winning.

I hope you are already working on that all-important "next story."

If you have not taken advantage of the tools that we have developed to help you become a professional writer, I urge you to do so now. We have a blog, a forum, podcasts, and the new Online Writers Workshop – all free and all designed to help you. They are all accessible right on the site.

If you have started it but not yet completed the workshop, please do! The entire workshop is 10 to 15 hours total, and it is a "go at your own pace."

Our site address is http://www.writersofthefuture.com.

Happy Writing!

Best regards,

Joni Labaqui

This is Ele's second Honorable Mention. :) :)

Sat Jan 30, 2021 9:21 pm Re: Любимите компютърни игри Sat Jan 30, 2021 9:21 pm Re: Любимите компютърни игри
Дами и господа, играта преживяването, което спаси света тази седмица:

Spoiler

(Така де. Спаси моят свят. Докога? Няма значение. Никога до този момент не ми е идвало толкова искрено вътрешно желание да пея.

Wandersong

Нямам какво повече да кажа.

Spoiler

Е, има, ама и така става.

Sun Feb 16, 2014 12:15 am Re: Човешката - под носовете ни Sun Feb 16, 2014 12:15 am Re: Човешката - под носовете ни
Имам генерално процедурно предложение!: във всяка поне хартиена книга на ЧоБи отсега нататък на видно място ВИДИМО да има призив да споделяме активно любимите си книги, да се четат и препрочитат, за да не стоят къде ли не нечетени. Лично аз бих изписвала нещо кратко на разделителите на настоящи книги.

Смятам, че е важно да се напише, защото както има хора, дето редовно казват: "Абе вземи прочети тая книга, щото е много яка", то съм убедена, че страшно много хора не възприемат личните си книги като годни за физическо, а не само идейно споделяне с другите. Не говоря за скръндзи или за хора, които не обичат да им опипват книгите (no offence). Аз не обичам да ми омърлят книгите за 0 време след като в моите ръце четени са като нови!
Та, не говоря за тези случаи, а за случаите, в които хората просто не се сещат да пуснат книгата да обикаля около притежателя.

Wed Mar 09, 2016 4:53 am Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin Wed Mar 09, 2016 4:53 am Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
Та, писателският блокаж... (почвам да си говоря сам, защото явно друг няма намерение да се включи; същевременно се чувствам достатъчно шизофреничен, че да си правя т*ш*к :mrgreen: )

... писателският , ъм, творческият блокаж е сериозна работа. Особено за когато става дума отдаден творец. От онези, които трябва да творят, които ги сърби боли , ако не творят, за които творчеството е висшe изражение на това, че са живи. Че са част от Вселената и Великия космос.

Та, при такива индивиди е много гадно (и леко/средно/силно страшно) когато техните канали с Акашовите записи, Изначалният/Висшият Аз, Бог, Тангра, Великият Първоизточник и останалата компания от енергийният борд на директорите биде затворен. Това, което може да последва варира в брутално широкообразни граници: несигурност, съмнение в уменията, депресия, понижено самочувствие, спонтанна агресия, затвореност, краен екстремизъм (скачане от самолет без парашут/похищение на самолет с калашник и парашут), нихилизъм, фатализъм, загуба на вяра, регресия в прогресивната съдба, желание за удушаване на шумния съсед и котката му, средновъзрастова криза и кредитен милионеризъм, поддаване на теле-евангелизъм, изоставяне на мечтите, късане на плюшени играчки (придружено след това с много рев поради загуба на критичен самоконтрол), обиждане и отблъскване на близки и любими хора, хиперкапиталистически консумеризъм (познат още като "шопинг терапия") и прочее сърцераздирателни и откъсващи от духовната хармония деяния и настроения.

Тоест, опасно е да се изпада в творчески блокаж.

Но, също както заболяване на физическото тяло, творческият блокаж стига краен потенциал на терминалност, само ако се остави на самотек. Ако се лекува навреме и с усърдие, тогава, също като настинката, минава бързо и безболезнено. А ако се спазва и профилактика, може и никога да не се прояви.

И... как точно се "лекува" творчески блокаж, питате вие?

Преди да продължа, нека уточня какво разбирам под понятието "творчество", съответно и "творчески блокаж".

'Ми... разбирам всичко, което е свързано с Живота, Вселената и всичко останало. (Пикая на тавтологията. Третирайте този пост като научен текст. Недвусмисленост преди всичко. Всичко.)

Да твориш, значи да живееш. Да преживяваш. Да си щастлив. Да си олимпийски шампион. Да си нобелов лауреат. Да си Президент на Свободния свят.* Да си диктатор. Да си писател, скулптор, музикант, художник, естраден певец, рапър, математик, физик, микробиолог, еколог, дървосекач, сериен убиец, Гордън Фриймън. Да обичаш. Да мразиш. Да тичаш. Да пикаеш в крачол. Да драскаш графити по стената, да пишеш анархистични лозунги по фасадата на ТУ София. Да ставаш сутрин за работа/сутрешен крос/разхождане на домашен любимец, да си лягаш вечер пиян/пребит/уморен/трениращ осъзнато сънуване. Да летиш. Да гледаш ужасите на войната. Да направиш невъзможното, защото просто желаеш да стане. Да кажеш хубава дума на случаен човек от улицита, защото искаш да приповдигнеш духа му. Да бързаш за среща, но да спреш и да погледнеш цветето, растящо отстрани на пътя. Да потърсиш онази вечна, безсмъртна искра, която предизвиква благословено сатори, което те издига в океан от светлина и те прави онзи безкраен, велик, превъзходен мост между пътя на Великия предел и лайняната спирка на метростанцията. И накрая, след всичко, да умреш с достойнство. Да натиснеш бутона New Game+ и да установиш, че всъщност си 100% unlock и имаш всички сейвове, но праскаш reset и почваш нов персонаж, защото си hardcore и защото не е важно какъв си, какви постижения имаш, или как играеш, а е важно да играеш , понеже спиралата няма край и всеки последен звезден етаж всъщност е партерът на следващия галактически епос на безсмъртната божествена балада, наречена... [нещо, което няма как да бъде описано, или самодефинирано нито словесно, нито писмено, нито чрез звук, картина, идеопласт, или който и да е друг единичен елемент, но въпреки това съществува като концепция]

Дори само да ставаш всяка сутрин, да зяпаш като полу-идиот слънцето през прозореца на психодиспансера и лигата ти да тече по ръкава, който медицинската сестра бърше с отвращение, ако в главата ти изникват емоции и мисли, независимо какви, независимо дали, независимо дори, ти пак си творец .

Евентуално следва продължение :arrow:

(Мда, хубаво откачих, ама поне ми олекна. Пък и ще ми е интересно да си го препрочета след N на брой време. Само да поясня, независимо от изразителните средства, не смятам този пост за офтопик, така че драги модератори, hold your horses!)

*The Sims 3 reference; also my favourite life aspiration in-game 8-)

Thu Sep 15, 2016 2:43 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Thu Sep 15, 2016 2:43 pm Re: Цитатите, които ни създадоха

Guilty Pleasures, Laurell K. Hamilton wrote: I talk to myself every once in a while. Give myself a very good advice. Sometimes I even take it.

Fri Mar 09, 2012 6:00 pm Приказка за бащата, който ковял пирони Fri Mar 09, 2012 6:00 pm Приказка за бащата, който ковял пирони
Имало някога баща и син. Колкото бащата бил работлив и трудолюбив, толкова синът бил мързелив и лентяй. От преди изгрев до след мръкнало бащата все работи нещо, поправя къщата, майстори за себе си или за другите, а синът или в къщи на леглото седи и от мързел пъшка като стара баба, или в кръчмата зулуми прави. Вместо да бъде в помощ на баща си, лошият син само харчел пари и си пропивал живота. Хората гледали бащата и цъкали с език, а сина даже и не поглеждали.
Бащата опитал да поправи сина си, но като видял, че нищо не става, просто взел чука и всеки път, когато синът извършел някое лошаво дело, забивал по един пирон във вратата на дома им. Пакост - пирон. Пакост – пирон.
Минали години. Синът вече станал момък за женене, а бащата не бил вече в първа младост. Един ден синът се събудил по обяд и седнал на масата, без да знае на кой свят е. Погледът му паднал на вратата и той я видял както никога досега. Цялата врата била накована от горе до долу с пирони! Не врата, ами таралеж!
Уплашил се синът. Казал си: „Олеле, колко злини съм докарал на света! Баща ми вече е станал на сянка, а аз живота си още не съм взел в ръце.“
И решил синът да се поправи и добрини да върши занапред. Било му трудно, и отначало добрините излизали наполовина добри, но той постоянствал и се научил как се прави добро на тоя свят. Научил се, че трудът ни пази от трите най-големи злини на тоя свят: порока, нуждата и отегчението. За всяка сторена добрина баща му взимал клещите от килера и измъквал по един пирон от вратата.
И ето един ден и последният пирон изчезнал от нея. Върнал се поправеният, работлив и жизнерадостен син, с една торба заработени от него жълтици. Домът свети, всичко чисто и пометено, скоро синът и мома ще си взема. Оправил бил живота си. А бащата седи на масата, гледа вратата и нищо не казва.
Смутил се синът. Казал: „Татко, татенце, ти за всяко лошо дело забиваше един пирон в тая врата, и за всяко добро изваждаше по един. Ето, доброто надви над лошото, както трябва да бъде навсякъде по белия свят. Кажи: не си ли доволен от мен? Пироните ги няма!“
Бащата помълчал, па казал:
„Да, синко. Пироните ги няма вече... но дупките остават.“

Fri Jun 01, 2018 10:30 am От сърцето на Човешката Fri Jun 01, 2018 10:30 am От сърцето на Човешката
Тема за новата рубрика в блога ни. Честит празнииик! :D

Започваме с:

От сърцето на Човешката: Вяра

Освен че тук ще събираме линкове към записите в блога, събираме и предложения за следващи публикации. В момента сме планирали:

- есето на Наско Славов „Егоистът и егоцентрикът“

– моето есе-отговор „Себеобичащият“

Предлагайте с какво да продължим след това. :)

Дайте направо линк към любимо споделение във форума ни + някакъв цитат от него: не цялото, но някой ключов откъс. Няма значение дали споделението е ваше или чуждо. Единственото важно е да звучи максимално лично – да ни разкрива какъв е човекът, който го е споделил.

Молбата ми към всички тукчетящи е: Използвайте бутончето за благодарност (ръчичката с вдигнат палец, която седи в горния десен ъгъл на всеки пост – нали я виждате?), за да отбелязвате онези предложения, които ви харесват. Когато дойде време да избираме следващо за блога, броят на благодарностите ще ни бъде ориентир с кое да почнем.

(Но – знаейки се що за чудо човек съм :D – надали ще е само той. Аз не съм чак такъв фен на демокрацията... Поне докато масата от нас не замечтае смело и сияйно. :mrgreen: )

Wed Nov 13, 2019 1:07 pm Re: Културни събития Wed Nov 13, 2019 1:07 pm Re: Културни събития
Калин Николов, един от нашите Рисуватели, ни кани на организирана от него изложба „Жената в творчеството на европейски графици от XIX и XX век“ (до 5 януари):
https://xn--b1agjhxg2e.com/post/188121806201/%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%B8?fbclid=IwAR2X4FieQjAqDeoG_7CpFenr4RhvyzuHavTHyeVjiibQqXmXMfdonWSUTfI

Thu Jan 21, 2016 7:41 pm Re: Труд и творчество Thu Jan 21, 2016 7:41 pm Re: Труд и творчество
Детски литературен конкурс "Веса Паспалеева"

Тема: 115 години от рождението на детската поетеса Веса Паспалеева
Краен срок: 27.02.2015 г.
Резултати: награждаване - 5 март 2015 г. в Синята зала на читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил.
Имената на наградените ще бъдат публикувани в сайта на читалище „Братство 1869” - [url]http://www.bratstvok%20n.org[/url]
Възраст: само ученици от 11 до 15 години включително
Вид творба: стихотворение или приказка
Изисквания: Авторите могат да изпращат до три непубликувани творби на свободна тема. Да бъдат изписани трите имена, ЕГН, адрес и телефон на участниците. Творбите да се изпращат в електронен вид на имейл: chitalishte - в - bratstvok n.org или по пощата на адрес:
2500 гр. Кюстендил,
ул. Отец Паисий 11, читалище „Братство 1869”
за Конкурс „Веса Паспалеева”
Награди: ?
Повече информация: http://www.bratstvokn.org/index.php?option=com_content&view=article&id=745%3A2009-08-10-18-53-43&catid=45%3A2009-08-10-18-06-55&lang=bg


Годишна литературна награда на „Литературен вестник“ за млад автор

Тема: Годишен конкурс за млад автор
Краен срок: 1 март 2016 г.
Резултати: 24 май 2016 г.
Възраст: автори до 35-годишна възраст, които нямат издадена печатна или електронна книга.
Вид творба: стихотворения, разказ, роман.
Изисквания: За участие в конкурса се приемат непубликувани текстове в два раздела: „Поезия“ и „Белетристика“. В раздел „Поезия“ трябва да се изпращат цикъл стихотворения (между 15 и 20 поетични текста), а в раздел „Белетристика“ – откъс от книга (роман или разказ/и с общ обем между 15-20 стандартни страници). Текстовете (с посочени име на автора, дата и място на раждане, телефон и електронен адрес за връзка) се приемат на адрес: litvestnik.konkurs - в - gmail.com
Награди:
Голяма награда на „Литературен вестник“ за млад поет: 1000 лв.
Голяма награда на „Литературен вестник“ за млад белетрист: 1000 лв.
Повече информация: https://litvestnik.wordpress.com/2015/07/14/%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5/


Национален конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев”

Тема: ?
Краен срок: 01.04.2016 г.
Резултати: ?
Възраст: автори до 35 години.
Вид творба: къс разказ
Изисквания: Изпращайте вашите творби в 5 екземпляра на хартиен носител, с информация къде и кога са публикувани, с кратка автобиография и телефон за връзка на адрес:
София 1421
кв. "Лозенец", пл. „Проф. Васил Геров” № 1
НДФ „13 века България”
За конкурса „Рашко Сугарев”
Награди: ?
Повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=22734&sid=7

Литературен конкурс "От учителя - с любов"

Тема: "От учителя - с любов"
Краен срок: 15 април 2016 г.
Резултати: 17 до 20 юни 2016 г.
Възраст: -
Вид творба: стихотворение, разказ
Изисквания: В конкурса могат да участват учители от цялата страна в следните направления:
• Поезия – стихотворения /до два броя/;
• Проза – разказ /един брой/.
Всеки участник има право да участва и в двете направления. В конкурса участват произведения, които не са публикувани. Творбите се изпращат разпечатани в 3 екземпляра, с приложена Заявка № 1 /по образец/,на адрес:
1000 гр. София, ул. „Струмица” № 1, вх. А,1
Международна фестивална програма „Приятели на България”
Награди: Голяма награда „От учителя – с любов” – диплом, плакет, предметна награда и/или парична сума. Голямата награда е една за двете направления – поезия и проза;
• Първо, второ и трето място за поезия – диплом;
• Първо, второ и трето място за проза – диплом;
• Специални награди на партньори и съорганизатори.
Повече информация: http://www.festival-bg.com/bg/article/523.

Национален конкурс за проза "Когато мама или/и тате ги няма..."

Тема: Когато мама или/и тате ги няма...
Краен срок: 17.04.2016 г.
Резултати: ?
Възраст: За българи от цял свят без ограничение за възраст
Вид творба: разказ, есе, приказка
Изисквания: Участниците изпращат един авторски текст на две електронни пощи:
konkursdimitrina - в - gmail.com
konkursdima - в - gmail.com
Конкурсът е и за жури.
Желаещите да оценят творбите, изпращат кратка биографична справка на dimaton4eva - в - gmail.com При одобрение получават паролата от първата поща за прочит и оценка на текстовете, както и информация къде и кога да съгласуват мненията си относно отличените творби.
Награди: За награден фонд са предвидени 200 лв. (стартово, с опция за по-голяма сума), екскурзия за двама в планината с нощувка, вечеря, закуска и разходка, няколко духовни и няколко предметни награди.
Повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=22711&sid=7


Национален литературен конкурс за поезия "Биньо Иванов"

Тема: -
Краен срок: 25 април 2016 г.
Резултати: ?
Възраст: -
Вид творба: стихотворение
Изисквания: Творбите /до три непубликувани стихотворения, в четири екземпляра/ трябва да бъдат изпратени на следния адрес:
2500 гр. Кюстендил, ул. “Отец Паисий” 11
Читалище „Братство 1869” /за литературния конкурс/
или по електронната поща на адрес: chitalishte - в - bratstvokn.org като прикачен файл във формат doc или rtf.
Награди: ?
Повече информация: http://www.bratstvokn.org/index.php?option=com_content&view=article&id=49%3A2009-08-10-18-53-43&catid=45%3A2009-08-10-18-06-55&lang=bg


Национален конкурс за детска литература „Петя Караколева” 2016
За български автори с новоиздадени книги през 2015 година

Тема: -
Краен срок: 30 септември 2016 г.
Резултати: октомври 2016 г.
Възраст: няма. Право на участие имат всички български автори с новоиздадени книги през 2015 година.
Вид творба: роман
Изисквания: Книгите за участие се предоставят в два екземпляра до 30 септември 2016 г. в Съюза на българските писатели на адрес: София 1000, ул. „Шести септември” № 35, За конкурса „Петя Караколева”.
Награди: ?
Повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=22718&sid=7

Thu Dec 15, 2011 7:34 pm Кога отлагането НЕ е оправдано Thu Dec 15, 2011 7:34 pm Кога отлагането НЕ е оправдано
Разклонено от тук .

Доста интересен проблем, според мен, но само ако изместим фокуса от авторите на многотомни саги към авторите по принцип и ако го посадим в българска почва.

Накратко (щото не знам доколко имам капацитет в момента за обширен поглед, а и се надявам на някакъв диалог), за мен българската литература (въобще, а в частност и фантастиката, доколкото я има) още не е достигнала горния лимит на продуктивност, дори предвид настоящите условия в страната. Да, този фактор разпилява голяма част от авторската продуктивност в колебания и банално-битово безпокойство, но заедно с него против автора работят и други фактори, плод - както го виждам аз, - на погрешна нагласа към писането по принцип, която в повечето случаи се подхранва от самата себе си.

"Нямам време да пиша." Едничкото най-лесно и масово извинение. Сещам се за две причини за него - които според мен са заблуди и имат общо решение. (Или може би две, но близки по същество.)

1. Липса на вдъхновение за писане.

Вдъхновението не идва. Вдъхновение се предизвиква.
Повечето хора така и не "получават" вдъхновение, защото си позволяват да напрегнат писателски мускули само пред белия лист/екран – доказано най-неблагоприятното място за подобни усилия на волята. Много хора така и не си позволяват да влязат в писателската "зона" в главата си, докато се возят в градския транспорт, например, или докато четат произволен текст, бил той художествен или не, дълъг или не, или докато просто си седят на произволно обществено място, или пред телевизора, или в работния офис. И т.н.
Писателят винаги е писател – в главата си, ако не другаде.
Не че съм в правото да давам себе си за пример (щото къв писател съм аз, в крайна сметка?), но ако съм слязъл от произволен автобус/тролей без да си запиша в тефтера поне два-три детайла за някои от другите хора вътре, изпитвам силно желание да се кача обратно, докато не си запълня квотата.


2. Следва почти пряко от 1.: притеснение, породено от липса на опит в писането, буквално. Липса на написано. Следват самообвинение в тона на "И кво като имам епична фентъзи-трилогия в главата си, като не съм написал/а и една глава. Аз съм загубеняк/чка. Заеби тая работа."

Тук може би малко ще ритна кошера, но според мен умелото писане не е еднозначна функция на това колко си написал/а, а зависи много повече от това колко – и по-важно, – как си чел/а. Светът на литературата е пълен с примери за блестящи дебютни творби на хора, написали преди това по два-три разказа, или пък страхотни творби, качествено по-добри от предишните опити на автора си. Във втория случай (сещам се за Фокнър и Вирджиния Улф) самите автори са признавали, че са стигнали до концептуален пробив в това какво би могла да представлява литературата им. Отдали са се на литературни модели, в порядъци по-комплексни от тези, с които са боравели преди това.

Способността да идентифицираш определен литературен модел (бил той модел на фраза, или на изречение, или на абзацна структура, или на сюжетна структура, на character-арки и т.н.) и след това да го асимилираш като читател, е тъждествена със способността – когато седнеш да пишеш, – да го възпроизведеш или по-скоро, да го пресъздадеш с нужните промени, така че да пасне на материала, с който работиш. Интернализацията на модели също така е тъждествена с това да позволиш на този модел да те управлява, докато пишеш: а) без да се страхуваш, че вместо да уподобиш ефекта на Стърджън примерно, ще се пльоснеш по лице и б) без да се страхуваш, че ще изглеждаш плагиат.

Светът също така е пълен с автори, изписали безумни количества боклук, като едномилионната им дума е също толкова зле подбрана и смехотворна, колкото и първата им. Това се обяснява лесно с предположението, че просто не могат или не са си позволили да интернализират необходимите литературни модели, за да изплуват от шлаката, в която са нагазили поначало.

"Оригиналността" и "пълният контрол" в писането са надценени. Позволете си да копирате. Достатъчно добре развитата интуиция в някакъв миг ще се погрижи собстветното, личното да изплува. А и писането ще се превърне в много по-гладък и приятен процес, струва ми се.