choveshkata.net

Tue Aug 20, 2019 8:57 pm Re: КАФЕ-ПАУЗА Tue Aug 20, 2019 8:57 pm Re: КАФЕ-ПАУЗА
Този път няма да пускам копи-пейст на цяла глава, само ще цитирам конкретни пасажи.

Причината е, че... баси, тогава явно наистина съм бил засегнал някаква струна в този момент в творческата ми натура. Или е възможно да е заради "втория изход", който се беше появил през 2011-а година.

(Въх, през бая milestone-ове трябваше да мина, докато най-сетне поне малко ме огрее... Два през 2011-а, два през 2012-а - единият се оказа "фалшив" - един през 2013-а, ама голям , един през 2014-а, един през 2015-а, още един през 2016-а и накрая два последни през 2017-а; и чак тогава можех да започна на чисто от нулата - дотогава все беше борба просто да се добера до партера. А тепърва колко има за изкачване до върха, а после старт на космодрума, а после...)

Но да, този (втори) мой роман беше доста специален... много специален. Съвсем сериозно щях него да го завърша вместо "Космически залог", ако не бяха 3 неща: фактът, че го започнах знаейки какво е - съответно мотивацията ми беше доста смачкана; фактът, че не беше по Стелария - а на мен хич не ми се изоставяше светът-дом на драксатите; и фактът, че беше "чисто" фентъзи, а аз бях тогава повече на вълна сай-фай. (Това със SF vs. F си е дълга тема, още повече, че според разни дефиниции на втория жанр аз никога не съм го творил.)

Та, ако не бяха гореспоменатите пречки, кариерата аспирациите ми като писател можеха да се развият коренно различно. Защо? Ами, защото, докато "Космически залог" беше просто airport novel, леко/умерено замаскирана като свястен фантастичен роман, то "Драконова душа" беше опит за едно много по-сериозно усилие. Много по-вдъхновено и много по-бликащо от сърцето.

Още през 2011-а в мен се е чувало вече ехото на "Звездният път":



Накрая всичко беше наредено и готово. Угасиха огъня, изнесоха кристали на терасата, подредиха прибори и съдове. И зачакаха.

И до досега четирите гущера продължаваха да изпитват трепет в очакване на родителите си, които често отсътваха по цели нощи, а се прибираха само за по ден-два. От малки тризнаците и Касу* трябваше да свикнат със самотата, която ги подтискаше, но правеше появата на баща и майка им още по-вълнуваща. И по-желана. Фактът, че това завръщане означаваше винаги изтощителни уроци и тренировки, трудни учения и строга дисциплина, нищо не променяше. Защото жаждата за родителска обич и любов, която да е до теб в най-тежките и слаби мигове, караше очите да следят хоризонта с надежда и да чакат.

Мама и тате.
Техните деца бяха готови да ги посрещнат.

По широкия каменен път, водещ към Мъгливия град, се появиха две точици светлина, досущ като звезди. Постепенно те приближаваха. Минаха минути. Изведнъж, светлинките изчезнаха.
След миг, пред градината се появиха два високи и едри гущера, които стискаха дълги жезли, хвърлящи меко сияние наоколо.

Алор и Икра, едни от най-влиятелните и могъщи членове на Съвета, се завръщаха в дома си.
– Мамо! Татко! – изписукаха децата им, посрещайки ги.

Алор и Икра се качиха по каменните стъпала и влязоха вътре в зикурата. Двамата оставиха жезлите и свалиха тежките церемониални одежди. Принципно жителите на Аквалия носеха дрехи само ако професията или случая го налагаше. Алор и Икра мълчаливо си отдъхнаха за миг и излязоха обратно на покривната тераса, където Икки** и останалите вече се бяха чинно строили край масата.

Родителите прегърнаха децата си. Обич и любов струяха от мълчаливия жест, защото думите бяха излишни. След топлите прегръдки всички вкупом седнаха около широката каменна маса, отрупана с димящи ястия.
– О, слънце наше! – рече Икра, започвайки вечерния трапезен ритуал. – Благодарим ти за твойте ярки лъчи, даряващи земята ни с плодове.
– О, слънце наше! – повториха след нея Икки, Касу, Кроко и Алика.
– О, братя и сестри! – каза Алор ясно и тържествено. – Благодарим ви за вашия всеотдаен труд, който ни носи храна и свежест в нашия дом.
– Обични наши предци! – продължи Икра. – Почитаме и ви уважаваме, задето доброволно участвате в Кръга на живота, давайки вашата плът, за да може нашата да пребъде.
– Тяло наше! – възкликна Алор. – Благодарим ти, задето ти неуморно пазиш нашите души, давайки им силата ти всеки ден, без ропот, без протест.
– Духове наши! Благодарим ви, че се грижите за нашите тела, че им помагате и в мъка, и в страдание, че ги храните с онова, което само вие можете да дадете.
– Велико време! Прекланяме се пред тебе, твои смирени творения, благодарни за поредния изживян миг, благословен със своята уникалност.
– Велик предел! – рекоха Алор и Икра едновременно. – Ти си част от нас и ние сме част от теб, всичко е във нас и ние сме във всичко! Това е Пътят на хармонията!
– Пътят на хармонията! – приключиха Икки и останалите.

Семейството започна да се храни.

*+** Ако имената и роднинските връзки в текста ви объркват, да ги разсеем сега: Икки - главен протагонист; Алика и Кроко - близнаци с Икки (от едно яйце); Касу - най-добър приятел на Икки, сирак, осиновен в семейството; Алор и Икра - родителите им.

Хъм-хъм... Наративно оправдание защо героите (ще) могат да приключенстват в невръстна възраст, плюс щипка емоция:
(Алтернативно заглавие: Драматичната школа за производство на Мери Сю-та и Марти Сту-овци)



Рано сутринта започнаха тренировките. От години насам от спалните помещания не се бе чувало сънено стенание по това време, но на Икки и останалите и досега не им бе приятно да отварят очи с първите слънчеви лъчи.

Програмата бе тежка и продължителна. Всичко започваше с упражнения за загрявка в градината и сутрешна медитация под зоркия поглед на Алор и Икра, които бяха станали половин час по-рано. После се измиваха и закусваха. След това идваха истинските премеждия. Тренираха плуване, катерене, бягане, ориентиране и оцеляване сред природата. Обучаваха се на въоръжен и невъоръжен бой, стрелба и се дуелираха по между си. Изучаваха магически заклинания, чародейни тайни и астрални закони. Наред с магията, Икки и останалите се учеха още на обикновени занаяти като лов и риболов, следотърсачество, дърводелство, каменоделство, строителство, металургия, билкарство и варене на отвари. Когато не бяха заети с нещо практично, Алор и Икра им обясняваха за астрономия и астрология, математически и търговски науки, писмо, четмо, рунически знаци и магически символи и история. От закуска до залез Икки, Кроко, Алика и Касу биваха възпитавани чрез упорит труд, безкрайно леене на пот и нови умения, които трябваше да научат.

Това ежедневие съществуваше откакто бяха навършили шестия си сезон*. Техните родители не си играеха с тях и не ги глезеха. Алор и Икра отделяха цялото си свободно време, за да обръщат внимание на децата си, но бяха строги и взискателни. Вместо прегръдка, учеха на дисциплина. Вместо похвала, даваха допълнителни задачи. Когато Икки, братята и сестра му имаха нужда от думи на обич и родителска подкрепа, те получава лекции относно честността, изпълнението на дадената дума, добротата и постъпването по правилния начин. Тези ценности, повтаряни и разисквани толкова много пъти, израстнаха добре вкоренени в техните сърца и умове, но желанието за топлота остана някак си... самотно. Алор и Икра, при цялото си желание да дадат най-доброто от себе си на своите наследници, забравиха чувствата си. Забравиха, че наред с учението за света, за една млада душа е също толкова важно да ѝ се казва, че е обичана и че има своето място в този свят. Че има някого, на когото може да се уповава във всеки един миг, дори в най-мрачния час. За Икки, Кроко, Алика и Касу бе важно да знаят, че има някой, който винаги ще ги обича. А техните родители бяха твърде заети, заради своя обществен дълг, подготвяйки ги за света, който е навън, за да намерят време да им кажат тези простички слова. Но въпреки тяхното притеснение, че не отделят достатъчно време на децата си, въпреки техните постоянни отсъствия от дома, те непрестанно, безгранично, с цялото си сърце и душа, обичаха своите деца. А децата, както всеки знае, можеха да усещат любовта на своите родители, дори когато думите липсваха. Затова Икки, Кроко, Алика и Касу отвръщаха на тази обич. Отвръщаха по начина, по който тя им се поднасяше – чрез старание в тренировките, желание да докажат на родителите си, че те са способни и че заслужават тяхната гордост. С времето свикнаха да бъдат обичани безмълвно и дисциплинирано. И обичаха по същия начин. Но дълбоко вътре в тях, те се надяваха, че един ден всички обучения, задачи, тренировки, упражнения, и изпитания ще приключат. Един ден те щяха да научат всичко, всичко , което на този свят е възможно да се научи и тогава техните родители щяха да се гордеят с тях. Щяха да се гордеят, щяха да ги прегърнат и щяха да им кажат: „Обичаме ви.”

Това беше тяхната мечта.

*Един сезон = половин година. Мда, кат' нинжджите - обучението започва от момента, в който могат да те нарекат безделник. :D

Мда, тука СКИВ-ът е малко счупен... ама тогава не ме вълнуваше. Пишех предимно със сърцето си, а не с ума и ако нарушаването на някое и друго "правило" беше необходимо, за да излея онова, което грееше тогава вътре в мен, then so be it. И мисля, че това е най-важното в писането - не дали чупиш "правилата", а защо го правиш. И когато отговорът е какъвто и да било друг от "Липса на компетенция", тогава - нарушение няма, има само звезди и хоризонти.

А ето я и впрочем "обръщалката":



По-късно през нощта, Алор и Икра бяха сами на покривната тераса. Децата отдавна си бяха легнали. Родителите им седяха, хванати ръка за ръка и гледаха звездите така, както правеха от деня на влюбването си. Кратък момент на усамотение, което напоследък рядко им се отдаваше.

Икра се размърда неспокойно. До нея, Алор ѝ отправи внимателен поглед, пълен с неугаснала страст и нежност.
– Какво има, скъпа?
– Нищо – въздъхна тя. – Просто съм притеснена за децата и тяхното Посвещение.
– Всичко ще е наред. – Алор леко стисна ръката ѝ. – Те ще се справят добре. Винаги са се справяли добре.
– Не ги ли пуснахме твърде рано? – попита Икра. – Техните връстници винаги се явяват вече пораснали и готови.
– Готови са – меко отвърна Алор. – Нали затова ги изпращаме. Да получат най-доброто за тях.
– Да, но дали ние дадохме най-доброто от себе си... за тях? – тихо промълви Икра.
– Но, разбира се, скъпа, нали затова ги обучавахме – въпросително рече Алор. – Карахме ги да се трудят тежко и да заслужат своите умения, точно затова.
– Да... те работеха усърдно. А ние ги награждавахме с още работа. Обаче това не е всичко.
– Че то какво остана? Магия, фехтовка, занаяти, наука, религия, оцеляване, какво още? – Алор изглеждаше объркан. Икра въздъхна.
– Не за това говоря, скъпи. Ние им дадохме съвършеното обучение, което едно дете може да получи. Но при цялото това трениране, това научаване на всичко, което е изучимо, ние забравихме, че те са деца. Деца, скъпи. В очите им ние трябва да сме тяхното убежище, техния пристан, ние сме тези, които трябва да ги подкрепяме в трудни моменти, да ги обичаме, да им се радваме на успехите и да ги утешаваме за неуспехите.

Алор мълчеше смутено. Икра на свой ред стисна неговата ръка и продължи:
– Вместо това, ние се превърнахме в строги, непреклонни възпитатели. Лишихме децата си, скъпи. Лишихме ги от нас. Заключихме се вътре в себе си и оставихме само нашата студена и безчувствена преценка да ни води. Пропуснахме най-важното.

Сълзи тихо се спуснаха от очите на Икра. Алор я притегли към себе си и я прегърна. Нищо не каза, само утешително докосна муцуната ѝ с неговата. Притиснати един към друг, те замълчаха, потънали в угризения. Звездите над тях блещукаха със съчувствие, неспособни да направят нищо, освен да сипят своята светлина върху терасата.
– Както казват великите мъдреци, „По-добре е прозрението да те озари в сетния миг, отколкото да останеш тъмен завинаги” – каза Алор след дълго мълчание. – Ние имахме желание да бъдем идеалните родители, скъпа, но при цялото ни старание сгрешихме.
– Колко наивни бяхме – прошепна Икра. Алор леко кимна.
– Изминалото време ни е неподвластно. Стореното е сторено. Това, което зависи от нас, е нашето бъдеще.
– Какво ще правим? Ще ги оттеглим от Посвещението?
– Не – твърдо отговори той. – Този път вече е разкрит пред тях. Един ден обаче, той ще бъде извървян и тогава те отново ще са сред нас. Тогава ние ще можем да ги помолим за прошка и да бъдем родителите, които трябваше да бъдем.
– Но това е толкова много време... Защо не сега? Защо не им кажем това, което толкова често не сме им казвали... – гласът на Икра заглъхна безсилно.
– Тази съдба ние сами си я избрахме и сега ще носим последствията – горчиво отговори Алор. – Една нощ на обич не може да заличи десетките лунни цикли на самота. Не. Ще чакаме, а когато тяхното Посвещение свърши, ние ще можем... да поправим стореното.
– А какво ще правим, докато чакаме? Това ще бъде цяла вечност... – проплака Икра.
Алор сведе глава.
– Дотогава ще се учим от грешките си.


Това щеше е да един от централните мотиви на романа, поне както беше планирано като сюжет. Като цяло, самотата и възможността за втория шанс винаги са ме вълнували като теми... главно, защото предопределят по-голямата част от съзнателния ми живот.
(По редица парадоксални причини. Повечето от които даже не ги знам.)

Едни от най-любимите ми сцени като писател май са церемониите. Обожавам да ги пиша. Но този откъс го споделям заради друго:



Настъпи периодът на Посвещението.

Утрото дойде. По време на сухия сезон дъждът бе рядко явление, което никога не траеше повече от няколко минути, ако се случеше. Но сега вместо ярко слънце, небето капеше. Мътни облаци закриваха хоризонта и земята тънеше в сив мрак. Никой в Града не помнеше такова време.

Тълпи от гущери и динозаври вървяха към Триумфалната арена, където щяха да се проведат изпитанията на Седемте стълба. Дори дракони тук-там се мяркаха, реещи се във въздуха, привлечени от интереса към събитието. Арената беше най-голямото здание в Морския град. Намираше се сред стръмните скали, гледащи към северния нос на залива. Сред множеството от обикновени жители се открояваха участниците в Посвещението и майстори от Храмовете. Участниците носеха свободно падащи роби, обагрени в блед сив цвят. Майсторите бяха облечени по подобен начин, но техните одежди бяха в най-различни тонове, извезани с рунически писмена и далеч по-церемониални. Майсторите бяха придружавани от елитни жреци и воини на съответния храм. Присъстващите заеха местата си, а вълнуващото се стълпотворение постепенно утихна. Дъждът валеше. Леко, ненатрапчиво, мокрещо до кости. Всички чакаха. Бъдещите ученици излязоха на арената. Церемонията на Просвещението започна.

Майсторът от Храма на Великия предел, възрастен гущер с тънка, висока фигура, пристъпи напред. Очите му внимателно обходиха участниците. Той леко пое въздух и започна:
– Сила, Воля, Смелост, Умереност, Доброта, Съвършенство и Безсмъртие – това са Седемте стълба на съществуванието. – Гласът му отекваше сред цялата арена. – Те са коренът на нашия живот, на единението ни с цялата Вселена. Всеки е част от тези седем стълба и те лежат на плещите му, товар, който е вечен спътник. Нерядко, обаче, този товар е пренебрегван. Изоставян. Забравян или премахван, с което се нарушава баланса и естествената хармония. Затова са създадени Седемте храма на същестуванието, за да пазят и поддържат баланса и хармонията и да следват учението и пътя на Великия предел. Но задачата на Храмовете е по силите само на най-способните и достойните индивиди. Тези, който следват повелите на Великия предел и носят пламъка на неугасващата светлина в душите си. Събрали сме се днес тук, за да потърсим нови ученици на Пътя. Такива, които са готови да станат носители на светлина и съвършенство. Те ще бъдат избрани чрез изпитание. Защото тези, които не са готови, ще се изгорят от силата на пламтящата Истина. Но тези, които имат в себе си лъча на вечната светлина, ще бъдат привествани сред Пазителите на Вселената. Защото те притежават принципите на Седемте стълба на съществуванието в своите сърца:

Силата, която движи всичко; защото тя е Издържливостта, която крепи всичко.
Волята, която постига всичко; защото тя е Вярата, която побеждава всичко.
Смелостта, която преодолява всичко; защото тя е Саможертвата, която се бори за всичко, за сметка на себе си.
Умереността, която съветва всичко; защото тя е Отговорността, която бди над всичко.
Добротата, която дарява с всичко; защото тя е Милосърдието, което прощава всичко.
Съвършенството, към което се стреми всичко; защото то е Знанието, което е наясно, че всичко винаги е съвършено.
И накрая Безсмъртието, което се издига над всичко; защото то е Великия предел, който е абсолютната, извечна Истина, началото и краят; защото Великия предел е нас и ние сме него; защото един ден всичко ще пребъде и Съществуванието триумфално ще се издигне над самото себе си.

Старият майстор приключи речта си. Той развълнувано сведе глава, овладявайки емоциите си. Дланите му рязко пляснаха една о друга:
– Време е. Нека изпитанията да започнат.


Да, тук определено е било поставено Началото. Помнете, това съм го писал преди "Разговорите" на Уолш, преди Теллалов, преди Зиндел, преди всичко...

Единственото, на което съм се опрял по-стабилно и си личи за набюдателното око, е даоизма. Признавам си, когато през октомври 2011-а се записах на първия си курс по чигун и после прочетох двутомното книжле "Естествен чигун" на д-р Ван Циенцюн, бях запленен от идеята - отчасти поради отчаяние, отчасти защото това беше първият ми бегъл поглед към цялостта на Мирозданието... Съответно това Въведение 101 в основните на даоизма го взех доста присърце... Чак после, години по-късно, почнах по-уверено да се спускам в дълбините.

Но първото проникновение остана. И до днес резонира в мен. До степен, че предпоследният ред от този откъс не е ясно доколко е реакция на персонажа и доколко на самият автор...

А ето, че моите дракони също умеели да философстват, без да мога да бъда обвинен в... ъм, плагиатство? Пример (единствен):
Т'ва, дето Хриси се възмути, когато четох откъс от "Звездният път" в Борисовата, че Veralla = Верена, не е баш вярно; когато вече бях на спокойствие вкъщи и се порових в паметта си за логическите връзки ("Да пробудиш драконче" съвсем случайно я прочетох през 2012-а и ме уплаши тогава много, затова чаках 5 години "да му дойде времето" на Теллалов), установих, че взаимовръзка, макар и възможна, е слабовероятна (в най-ранните прототипи името на Veralla го изписвах V a ralla; също така, персонажът първоначално беше хидра, а не дракон). Виж, това, което най-нагло си "присвоих", беше думата за дракон - "вер". Туй вече да, признавам, беше 110% гепено - не случайно в "Звездният път" планетата на драконите, Utopia Draconis, се нарима в системата Ver . ;)



Колбите и дестилационните тръби тихо бълбукаха. Текрат разсеяно ги наблюдаваше, умислен и задълбочен. След повторния опит с Икки, той се беше върнал в пещерата си, за да анализира случилото се. Прерови собственоръчно написаните си книги, където столетия бе събирал знания, а междувременно пусна малко субстанции в алхимическия си комплект. Синтезът на химикали и отвари го отпускаше и поддържаше интереса му, карайки го да прави нещо. Това бе важно за Текрат, защото той често прекарваше часове и дни, докато търсише точната информация, която му е нужна.

Текрат усети чуждо присъствие на входа на пещерата. Той извърна поглед от масата, където се бе вторачил и махна с лапа, за да развали защитната завеса между вътрешността и откритата скална площадка отвън.

Таорор, вторият по могъщество дракон в цяла Аквалия, влезе вътре. Черният дракон наклони глава в знак на поздрав и рече:
– Текрат, стари приятелю. Къде се губиш? Днес пак напусна Съвета по време на заседание. Това не беше много учтиво от твоя страна.
– Съвета много добре знае, че рядко участвам във взимането на тривиални решения, Таорор – каза Текрат, без да обръща внимание на фалшивата любезност на черния дракон. – Освен това, днешната обичайна среща на членовете трудно може да се нарече „заседание”.
– Тъй, тъй – отвърна Таорор. – Може би. Дори ние, могъщите, се отегчаваме от време на време. Но Съветът е крайно заинтересован относно вниманието, което ти, стари ми приятелю, обръщаш на един обикновен гущер, бил той дори и син на членове на Съвета на гущерите.
– Съвета ли се интересува, или ти се интересуваш? – сухо попита Текрат.
Таорор се изсмя.
– Има ли значение? Аз съм част от Съвета. Щом случаят предизвиква моето любопитство, значи Съветът в своята си същност е проявил желание да узнае.
– Когато споменавам Съвета, имам предвид мнозинството му, а не отделен член. Другите желаят ли да знаят с какво се занимавам?
– О, да – рече с вълча усмивка Таорор. Той се приближи. – Членовете, в тяхното си мнозинство , включително Алкрон, искат да разберат какво толкова виждаш ти в един дребен гущер, каквото никой от седмината Майстори-старейшини не видя.

Текрат извърна глава, за да погледне докаде е стигнал експеримента. Синият дракон не искаше да разкрива способностите на Икки, докато сам не се увери доколко прав. Направеше ли го, съществуваше известна опасност. Ако грешеше, просто щеше да е направил услуга на младия гущер в момент на срам. Но излеше ли истина неговата същност, тогава Текрат трябваше да го предпази, докато Икки не се научи да овладее силата си. Иначе можеше да предизвика нездрав интерес, както сега...

Съвета обаче настояваше да узнае, по думите на Таорор. По-важно, Алкрон, най-влиятелния член и негласен господар на Града, искаше да разбере. А Текрат нямаше намерение засега да рискува и да откаже. Той тупна с опашка, недоволен, че го бяха притиснали и отговори:
– Направих няколко опита с младия Икки. Резултатите засега сочат, че той е доказателство за Парадигмата.
– Имаш предвид Пророчеството ?!? – изръмжа изненадано Таорор. – Това е невъзможно.
Текрат поклати глава.
– Пророчеството е само митологична обвивка на една сложна и правдоподбна теория в областта на ############## ########*. Парадигмата е реалното явление, което е предизвикало създаването на Пророчеството.
Таорор изсумтя и раздразнено разпери криле.
– Текрат, не започвай пак с твоите отвлечени дирения. Не съществуват неща като богове, висши сили или Съдба, която да направлява цялата Вселена.
– Не мога напълно да отхвърля подобна вероятност – заяви Текрат. – Има безкрайно много още, което не знаем за природата на съществуванието.
– Притеснявам се, че възрастта започва ти се отразява – изсъска Таорор. – Забрави ли какво направихме първо, щом разбрахме, че ще останем на този свят? Изкоренихме всички религии. Махнахме всичко, в което вярваха тукашните обитатели и им вменихме #########. Научихме ги на правилния път, на духовното учение, в което самите ние вярваме.
– Опитът ни не бе напълно успешен – сухо вметна Текрат. – И досега, стари учения и вярвания съществуват в отдалечените кътчета на този свят. Което ни е за урок, че да намесваме нашия начин на живот не винаги е правилно. Въпреки всичко, той не е идеален.
– Може би. Но знай, че именно фанатизмът на този свят в измислени идоли и божества беше причината да рухне.
– Обаче ние го спасихме.
– На цената на собствената ни свобода – сурово отговори Таорор. – Твърде късно разбрахме, че изолирането на света от мрежата на пространство-времето ще ни превърне в негови пленници.
Текрат се навъси и изръмжа:
– Имаше гласуване. Тези, които пожелаха, си тръгнаха. Никой не ги спираше. Ти, Таорор, обаче, реши да останеш заедно с нас. Беше твой избор. Затова не говори за пленичество. Това е доброволно изгнание.
– Така да бъде. Но да те попитам нещо: Какво получихме ние в замяна, когато спасихме този умиращ свят? Нищо. Бяха нужни столетия, докато стигнем до сегашното положение. Дори сега има места, където не ни уважават и никъде никой не ни зачита като законни господари.
– Ние никога не сме искали да бъдем господари! Именно властта на тираните и деспотите задушаваше Аквалия. Нашият народ избра да бъде учител на другите, техен покровител и съветник, не водач или владетел. Ние само направляваме. Но не управляваме.
– Това на теб винаги ти е бил проблема, Таорор – продължи Текрат. – Ти вечно искаш. Винаги чакаш признание и почести. Стремиш се към безкрайно могъщество и власт. И не можеш да си представиш, че някакъв дребен гущер може да се окаже наравно достоен с теб.

Черният дракон злобно се озъби.

*Термините съм ги заличил, защото не съм сигурен да са (били) правилно употребени в случая. Помнете, тогава още бях глупак. (И сега съм такъв, но не толкова дързък.) А както писах в предишния пост, този ръкопис все още ми е много на сърце, съответно не искам излишни "петна" по него...

Така де; по-тъпчовци са, също като мен. Таорор още повече, защото беше "злодей", което все още не го различавах от ролята антагонист .

Впрочем, излъгах. Този "философски момент" също е изкопиран, от същото място, по същата схема, по която е написана Глава първа. Наградата за бира по избор все още важи.


И с това приключва тази микро-серия от писателски ексхибиционизъм. Далеч не съм показал всичко "пикантно" за показване, ама няма и много смисъл - повечето неща са на ниво скелети, а си спомням и други хора, минали през форума, които имаха далеч по-висока продуктивност от мен в тази насока.

Защо обаче исках да споделя всичко това? Ами, и аз самият не съм сигурен... Може би, защото с това ниво на аматьорщина искам да покажа, че практиката - освен теорията - не са по никакъв начин задължителни, когато някой иска да се захване с нещо, което истински го влече. Както гласи модерната поговорка: "Не се страхувай да опитваш да постигнеш невъзможното; помни, Ноевият ковчег е направен от аматьори, а професионалистите са построили Титаник."

Съответно - независимо какво стане с мен като писател; в моите очи аз вече постигнах истинска стойност със "Звездният път" - искам да отправя същото послание: правете, мечтайте, стремете се.

Успехът може да разцъфти навсякъде, само дето много често - според моя житейски опит - най-благодатните му почви са смехът и мъката. А водата за поливане - това са мечтите.

Thu Dec 19, 2013 1:02 pm Re: Труд и творчество Thu Dec 19, 2013 1:02 pm Re: Труд и творчество
Конкурс за оригинално послание

Тема: Гласуване за Европейски парламент през 2014 г.
Краен срок: 10 януари 2014 г.
Резултати: -
Възраст: -
Вид творба: oсвен текстово, посланието може да бъде изразено чрез всички визуални средства, звукозаписи, мултимедийни похвати и средства на изкуството.
Изисквания: посланията се изпращат в офиса на Европейски информационен център "Европа Директно", в гр.Смолян, на адрес бул. България N:14, или на имейл: europedirect.sm-в-gmail.com
Награди: ваучери на стойност до 300 лв. и популяризиране
Допълнителна информация : тел. 0301/81433
Повече: http://www.horizonti.eu/europe-direct/ShowNews.php?id=1857

Wed May 06, 2020 12:04 pm Re: За спасяването на света Wed May 06, 2020 12:04 pm Re: За спасяването на света
На 06.05, по случай празника, пускам долното сещате-се-къде.

Честит празник!
По случай Деня на храбростта и на българската армия, ви поздравяваме с откъс за един войник и за куража да постъпиш правилно... дори когато това ще те обрече на гибел.

Подобно на древен солдат, затъкващ щика на пушката си, той се пресегна машинално и откачи военнозелената кутия от колана си. Сложи я до себе си и я погали с жест, в който се чувстваше някакво отстранение, като луд, когото ставащото наоколо не засяга.
Замислеността му трая едва няколко секунди.
– Какво е това, войнико? – попита го Читка, крехко момиченце с плах поглед, одраскани коленца и сламеноруси коси, които бяха рядкост по тая географска ширина.
– Бомба, детко – отвърна той. – Бомба за многократна употреба.
– Их, войниче, ти си велик! – възкликна Ицко. – Пак ще ги разпердушиниш както тогава, зад Дома на Ометекухтли, знам си аз!
Домът на Ометекухтли беше религиозен архитектурен ансамбъл, посветен на вездесъщия миштекски бог, чието прозвище в приблизителен превод бе „Господарят на нашето битие“. Там, след като побягна от най-гъсто населения столичен квартал, за да спаси двадесетте душици, Светия войник бе отнел други двадесет – тези на зрелите бойци, които се бяха изпречили насреща му, за да го възпрат.
Радостният изблик на Ицко беше като пламъче върху свещ от лед.
Светия войник не отговори веднага. Накрая каза:
– Ще ги изчакаме тук.
Не захвана да им обяснява, че нищо друго не можеха да предприемат.
Абсолютно нищо.

Откъсът е от разказа „И попита войникът: – Кой ме повика?“ на Янчо Чолаков, който можете да откриете в цели 4 наши издания:
антологиите „Трийнайсетте цвята на дъгата“ и „За спасяването на света“, алманах „ФантАstika 2014-15“ и посестримената антология „Фантастивал в Европолис“. Кое си избирате? :)

На който му се занимава, моля да копира поста и в темите на останалите 3 издания.

Sun Feb 16, 2014 12:08 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Sun Feb 16, 2014 12:08 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
По повод на едно мно-го труд-но пис-мо от Roheryn:

(...) Имам обаче една молба към всички останали – и особено към новите Чобити.

(... Пък те, новите Чобити, тия дни ще се умножават...)

Молбата ми звучи измамно простичка – но всъщност е... Опитайте, ще
видите как е. ;)

Моля ви – сега и занапред – да се упражнявате да казвате две неща:

„Оттеглям се от делата на ЧоБи.“

(Ще ни улесните, ако добавите и „за неопределено време“ или „до
еди-кога си“; ще ни помогнете да пораснем, ако обясните защо – стига
причините да са свързани с ЧоБи, разбира се... но тези двете са
екстри. Най-важно е самото известие.)

И:

„Завръщам се към делата на ЧоБи“.

Упражнявайте се да ги казвате пред всички, без срам, без вина и без угризения.

(За срама, вината и т.н. съм говорил някъде... ако ви е важно, ще
поровя и ще го споделя пак.)

Благодаря-обичам ви,
Чобик)

Fri Jul 01, 2022 2:26 pm Re: За руските книги Fri Jul 01, 2022 2:26 pm Re: За руските книги


As far as I'm aware, there has been no widespread "witch hunt" on Russian things (or people) around here, at least in the social circles I frequent.

Thanks, Dragon! No, we have no outright witch hunt here, either. It`s just soft but powerful ousting, accompanied by occasional hysteric outbursts from "masses", a certain part of "masses", to be precise. I find that more dangerous... Oh well, rather than whine, I`ll tell you about yet another Russian author.

Евгений Лукин could be, in a sense, at least, compared with Terry Pratchett. Of course, different environments produce different authors, and where Pratchett is ironic Лукин is sarcastic, yet something I cannot quite put my finger on makes the two akin.

I must admit not everything written by Лукин is outstanding. But quite a few books are, the Баклужино-Лыцк series in particular. Here`s the link to one of those: https://readaholicme.weebly.com/the-scarlet-aura-of-the-archpartorg.html

The writer has been silent for at least a decade, alas. While at that, many interesting Russian authors seem to have stopped writing, or maybe being published. Makes me uneasy. I suspect a war on Russian books is being waged in Russia, as well... Sad.

Somehow, this reminds me of a verse from "Sylvie and Bruno" by Lewis Carroll ( https://readaholicme.weebly.com/sylvie-and-bruno.html ):

Little Birds are writing
Interesting books,
To be read by cooks:
Read, I say, not roasted -
Letterpress, when toasted,
Loses its good looks.

Thu Jan 16, 2020 3:18 am Re: Културни събития Thu Jan 16, 2020 3:18 am Re: Културни събития
Клавирен концерт на Михал Древновски по случай 210 години от рождението на Фридерик Шопен
17 януари, петък, 18:00 ч.
Полски институт, гр. София, ул. „Веслец“ 12, вход свободен

В програмата: Фр. Шопен – Концерт за пиано e-moll, творби на И.Я. Падеревски и Тадеуш Майерски.

Михал Древновски – започва да се занимава с музика на 8-годишна възраст под ръководството на баща си, изтъкнатия полски пианист Марек Древновски. Завършва с отличие Музикалната академия в Лодз. Следва и в Консерваторията в Женева под ръководството на изтъкнати педагози. Участва в много майсторски класове на изтъкнати изпълнители, в т.ч. Наум Щаркман, Милош Магин, Фу Цунг, Рудолф Керер.
Той е лауреат на специалната награда на I Mеждународен конкурс за музикални личности „A. Taнсман“ в Лодз (1996), I награда на XIII конкурс за камерна музика „Гражина Бацевич“ в Лодз (1998), II награда на международния клавирен конкурс „M. Maсин“ в Санджемини (Италия, 2000), II награда на клавирния конкурс A.GI.MUS. (Рим, 2005).
Концертира като солист и камерен изпълнител в Полша, Италия, Франция, Швейцария, Белгия, България, Англия, Дания, Германия. Работи със симфонични оркестри в Полша и чужбина. В периода 2000-2002 в Театър Нови във Варшава изпълнява като актьор-пианист ролята на Шопен в пиесата на Адам Ханушкевич „Шопен, неговия живот, неговата любов, неговата музика…“ Понастоящем е асистент в Катедрата „Камерна музика“ в Музикалната академия в Лодз.
Пианистът популяризира малко познатата и напълно забравена музика на полски композитори, в т.ч. Людвик Гросман, Ядвига Сарнецка, Стефан Кишелевски, Тадеуш Майерски.


Изложба "Магията на Краков"
24 януари - 11 февруари 2020 г.
Галерия "Мисията" - София, ул. „Алфред Нобел“ № 2 (вход откъм ул. „Ал. Жендов“ срещу официалния вход на МВнР)

Откриване: 24 януари, петък, 18.00 ч.

Съвместно с Държавния културен институт към Министерството на външните работи на България

Основната идея на изложбата „Магията на Краков“ е представянето на откритите, интердисциплинарни нагласи на художниците, които оцениха значението и мястото на този невероятен град за европейската култура и изкуство, както и историческите, природни и архитектурни ценности на Краков и участваха свободно в мултикултурния художествен диалог. Изложбата е интернационален проект-изложба с участието на над двадесет автори от: Полша, Франция, Италия, Швеция, Украйна, Словения, България, Канада, Ирак и САЩ. Произведенията са изпълнени в различни техники. Те представят различни видове и жанрове на изобразителното изкуство. Колекцията включва живописни творби, изпълнени в маслена или акрилна техники върху платно или хартия, акварели, скулптури от смола и бронз, колажи, арт стъкло, дигитално отпечатани творби и филми/инсталации.

Участниците в изложбата са помолени да отговорят на въпроса: „Защо Краков (е източник на вдъхновение за тях като творци)?“.
Изложбата е подготвена от Бюрото за популяризиране на полското съвременно изкуство – Галерия „Лабиринт“ и Община Краков
и продължава до 11 февруари 2020 г.

Sun Feb 16, 2020 5:15 am Re: Пазаирът на книгата: защо НЯМА да си купя книги от него Sun Feb 16, 2020 5:15 am Re: Пазаирът на книгата: защо НЯМА да си купя книги от него
Изд. "Фют" обясняват "ЗАЩО НЕ ПРОДАВАМЕ КНИГИ С ОТСТЪПКА?" и поради що аджеба в такъв случай участват на изложения.
https://www.fiut.bg/news/index/view/?id=99

Mon Mar 10, 2014 11:20 am Re: Търся едни стихове Mon Mar 10, 2014 11:20 am Re: Търся едни стихове
Казва се Александър Бурмов – и току-що открих, че отскоро има блог, посветен на творчеството му.

Най-силното негово, което съм виждал, е „Приказка за страшния звяр“ в алманаха „ФантАstika 2008“.

Ще помоля и Наско да пише.

Sat Feb 22, 2020 11:27 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Feb 22, 2020 11:27 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
"Калуня-каля" - Георги Божинов.
Там опожаряват няколко села, избиват цяло село с децата и се връзва. Говори се, че българите щели да се вдигат на въстание, турците събират хората от едно село и плячкосват, опожаряват и избиват едно българско село. Обаче не разбрах дали става дума за Априлското въстание, че към него спрягат романа. Прибират си стоката и продължават да си живеят сякаш нищо не е било. Само на Калуньо му е тежко на душата и иска да въздаде справедливост, да върне взетото на хората и да възцари отново мир и спокойствие. Вметвам, че Калуньо, уж тръгнал с тях, но станало така, че заспал и не участвал в метежа. Калуньо е силен, едър, разсъдлив, смел, с твърда ръка, богат и...порочен. Де що види хубава жена я обладава и си я взема за вкъщи. Поне за Малката Ленке се удържа да я обладае, но...Друго, което ми направи впечатление е, че с месеци не се прибира и спи дето свари, пие ракия, пуши; един път удари човека, после за приятел го има. Радвах се за Нано и Гюла, поне те да се съберат и да бъдат щастливи. От начало ме дразнеха твърде многото многоточия, но свикнах. Добър български роман. Хареса ми. Все пак не можах да си извадя някои неща, които да ми помогнат за историята ми, защото пиша друга. Не му беше времето за него, но щом се връзваше с темата на предизвикателството, го прочетох.

"Анна в рокля от кръв" - Кендар Блейк
Хареса ми. Нямам думи. Много интересна беше. Странна дружинка се оформи. Радвам се, че Кас допусна приятели. Кармел със своята алуминиева бухалка ме изненада със смелостта си. Радвам се, че авторката не направи гаджета Кармел и Кас. Намразих Уил, иска само отмъщение, но и той има вина за смъртта на приятеля си. Кой е истинският убиец на Анна, крахът на надеждите й, проклятието да се храни с кръв и смърт и освобождението й от Кас. Когато откриха трупа на мъжа в парка, първата ми мисъл не беше, че Анна го е направила, а Уил или онази космата топка, за която разправяха. Подозирах, че има нещо на тавана, ама там да си седи призрака през цялото време и да изяде...котката. Екшънът, двата най-силни призраци да се изправят един срещу друг...леле. Не ми се мислеше, ако Кас бе убил Анна с ножа, или още по-лошо - преди да я опознае, и да даде силата й на лошия. И краят със саможертвата на Анна..., но пък щом е отворила врата, както мисли Кас, тя е двупосочна. Нямам търпение да разбера какво става във втората книга, но ще уталожа нещата.

Wed Apr 02, 2014 12:28 am Киновечери в "154 идеи" Wed Apr 02, 2014 12:28 am Киновечери в "154 идеи"
Приятелите ни от семинарен център "154 идеи" организират ежеседмични киновечери и канят всички желаещи да участват не само като зрители, наслаждаващи се на киното, но и да се включат в приятелски разговори по темите от филмите.

Тази седмица ще се проведе втората прожекция.

Адресът е ул. Раковска 154
Денят и часът: Сряда, 02.04., 20:00 ч.
Филмът: " Илюзията "

Ето я и групата във facebook за киновечерите: https://www.facebook.com/login.php?next=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2Fgroups%2F1410693895846228%2F%3Ffref%3Dts

Хайде заедно! :)

И, както са написали организаторите: Вход свободен, но няма да откажем всякакви неща за хрупане, които да не са илюзорни : ))

Wed Feb 26, 2020 3:43 pm Josh & Ollie Wed Feb 26, 2020 3:43 pm Josh & Ollie
Как се учи корейски в Jolly...
Josh за една? година е учил част от висшето си в Корея, а Ollie има в главата си хаотичен безброй думи, фрази и цели изречения , които е попил от техническата си работа над клиповете на Korean Englishman.
I do have faith in Ollie, не се отказва ;) И му сече пипето, макар и по специфичен начин, в никакъв случай не нелогичен. И мисля, че произношението му е бая автентично, като изклюим моментите, когато артикулира наистина напрегнато и силово. Иначе знам, че май е учил френски. Не гарантирам, че съм спазила хронологията.

Studying with Josh -  https://www.youtube.com/watch?v=VXMpC0zYvGE
with Dan -  https://www.youtube.com/watch?v=kpaGvmr28nY
with Gabbie -  https://www.youtube.com/watch?v=KCanijPTk48 - тя е жената на Josh и е корейка
with Dave -  https://www.youtube.com/watch?v=TqL9l0j0CWA - тоз чиляк живее в Корея, мисля

"this is called progress" -  https://www.youtube.com/watch?v=2WKRHhA0xvM - този клип е по-особен - от серията с опитване на храни. Не е за хора, чувствителни към гастро физиология, но важният момент е преди 1:20.

with Sam -  https://www.youtube.com/watch?v=F9_IDg7PMnk  - revelation :lol:  
24 h Korean challenge :lol: -  https://www.youtube.com/watch?v=nQA6AYhiv0I
App - тук ползват приложение за 7-мин. телефонни разговори с корей...ки и една изтърсва знаменита фраза, която няма да ви издавам, но е толкова забавно как на хората по телефона им е смешно, но са внимателни и се отнасят с разбиране, макар и не всички
Master -  https://www.youtube.com/watch?v=qtfpEdSd8Xo - Ollie meets the textbook auth... :lol:, абе Създателя :D

Има и още клипчета за Ollie's struggle with Korean, но тях не съм ги гледала. Тия засега са добра основа.

Tue Apr 15, 2014 10:23 pm Re: Не-културни събития :) Tue Apr 15, 2014 10:23 pm Re: Не-културни събития :)
Пак ще има пластмасово събитие - на 11. май.
http://www.credobonum.bg/bg/news/928/KNIGI-ZA-SMET-OTNOVO-V-SOFIYa-NA-11-MAJ-ZA-PRAV-PAT-V-BURGAS-I-VARNA-NA-17-I-18-MAJ
http://azcheta.com/knigi-za-smet-veche-v-burgas-i-varna/

Миналата година книгите бяха много зле, но тази - изглежда евентуално не. Каквито и да са, за мен е важна тръпката, макар че принципно не бих искала да помагам за нечий image, rating и т. н. Във всеки случай ще мобилизирам запасите от бутилки и опаковки и пак ще има за няколко книги. Миналата имах за 5 = 5 кг ;) Don't ask why.

Ако хората около мен са заети въпросния предиобяд, ще ви информирам своевременно да помогнете с лично предаване на килограм, който ми е излишен. И, естествено, самички да си изберете книга или списание. Имаше и електронни.

Между другото, писна ми от събития за набиране на книги за читалища, за обществеността... Просто стига! Не е достатъчно книгите да ги има някъде! Трябва да има допир с тях. Да има събития - четения, дискусии, клубове...
Не мога да го намеря - беше нещо като "Да освободим книгите".
Какво стана с Книгите в метрото?!
А с книгите във фоайето на БНТ?! - За тях знам. Веднъж в сутрешния културен блок се оплакаха, че почти не са останали, защото хората главно взимали. Ми ще взимат... Човещинка! Селянийка!

Sun May 25, 2014 3:20 pm Re: Любимите компютърни игри Sun May 25, 2014 3:20 pm Re: Любимите компютърни игри
С тежестта на целия си невероятен опит от около половин година :D и ръка на сърцето казвам - DmC: Devil May Cry (a.k.a. Devil May Cry 5, което обаче не е особено вярно)! Имам обща представа за старите игри от поредицата, макар че не съм играла нито една заради слабите ми предишни компютри, но тази я изпуках почти на един дъх и се размазах от кеф. Много добре са преработили оригиналната история, стилът е страхотен (и, предвид че е доста кървава и мрачна атмосферата, има изненадващо красиви и разноцветни нива), има голям набор от оръжия, а новият Данте е начело на списъка ми с любими герой, просто е олицетворение на идеала ми за ултраяк измислен герой. * кхъ-кхъ * А, да - саундтракът е бру-та-лен! Noisia си ги знаех отпреди, обаче това да кълцаш демонски тикви на фона на Combichrist (особено на "Never Surrender") е пълен, абсолютен, садистичен кеф! :D Тази ще я преигравам най-много май... Иначе почнах да играя и старите, че накрая с чиста съвест да се пиша върл фен на поредицата.

Другата ми голяма страст е Assassin's Creed, макар че там още съм на втората игра. Първата обаче като че ли повече ми допадаше като атмосфера. Ще видим за следващите, но като заслуга мога да отбележа, че АС като че ли почна да възкресява отдавна погиналия ми интерес към историята. Което не е никак малко постижение. И, между другото, също има чудни саундтраци - поне тези, композирани от Jesper Kyd, останалите не съм ги доизслушала.

Много се точа на Deus Ex: Human Revolution заради историята и стила, обаче като видях, че е first person, ентусиазмът ми направо се хвърли през прозореца, та си я оставих за по-нататък. Преди това предстоят Mass Effect, по която пет различни човека ме зарибяваха, и Star Wars: The Force Unleashed (израснах с Междузвездните, а не съм изиграла нито една игра докрай от всичките... срам, срам, срам!)

Sat Apr 04, 2020 2:09 pm Re: Пазаирът на книгата: защо НЯМА да си купя книги от него Sat Apr 04, 2020 2:09 pm Re: Пазаирът на книгата: защо НЯМА да си купя книги от него
Издателствата и книжарниците в момента. Изброени са и онлайн отстъпки за отделни издателства, което просто си значи, че все едно си отишъл в книжна борса и си пазарувал на едро без посредничеща книжарница, дето да ти фалира. Е, някои не дават чак 30% като в борса, други пък дават повече.
https://www.ploshtadslaveikov.com/knizhniyat-pazar-na-raba-izdatelite-s-golemi-otstapki-onlajn/?fbclid=IwAR2Mt6mMgrWDQGjNUFLTgeKT978p3GDDAbdU8dMrnhSZKVunjuvBW5ZQhbE

А защо ние няма да фалираме :twisted: Щото не работим с пари :lol: :D :lol: Миро.

Mon Jun 16, 2014 10:46 am Re: Културни събития Mon Jun 16, 2014 10:46 am Re: Културни събития
looneytools.com: Що е то стиймпънк и има ли почва у нас?

(Бащата на Дивна, приятелка на Илка, прави същия тип скулптури.)

Thu Jul 03, 2014 1:29 pm Re: Приказка за магьосници, физици и дракон Thu Jul 03, 2014 1:29 pm Re: Приказка за магьосници, физици и дракон
Принципно, Симеон като пише неща с големи черни букви, винаги се шегува (или по-скоро, revels in being Roland the Caps Lockman)

Thu Apr 21, 2022 11:20 am Re: Share the Joy Thu Apr 21, 2022 11:20 am Re: Share the Joy
(Valyo doesn't share. Sooo...)

Списание Analog SF, в броя за юли/август 2022: We also have a fact “short” about the problems with fictional bio-scanners—you know: as in “Scanning the planet for life-forms, captain!”—from Valentin D. Ivanov, in “Biosignatures: the Second Biggest Blunder of SF.”

Пълното съдържание на броя може да се види тук .

Mon Apr 27, 2020 2:39 pm Re: Не-културни събития Mon Apr 27, 2020 2:39 pm Re: Не-културни събития
Ако сте закопнели за физическа активност и йогата ви влече, споделям моя любима инструкторка с организирана от нея програма за м. май.
Миряна Иванова е от клуб "Йога дивали". Ще води въздушна йога (т.е. трябва ви люлка у дома) и хатха йога.
Част от приходите ще отидат в помощ на клуба, който вече втори месец е затворен.
Както сама пише, Миряна е доста балансирана, спокойно и без бързане води заниманията и ще има предварителен тест технически.

Подробности и връзка с нея за записване, т.н. уговорки - по-долу:

Мили йога приятели, имам едно ново предизвикателство към вас за йога практики с мен вкъщи през месец май. Много време мина от както сме уединени у дома, а истински важно е да продължаваме да правим това, което обичаме и да сме редовни в практиките си. Знаем заедността каква сила е! Благодаря на всички, които ме последваха и на личния ми youtube канал, където качих няколко вдъхновяващи видеа с мисъл към вас <3. Набирайки скорост, а и поради неяснотата, с която се движим в сроковете на изолираност имам следното предложение към вас: Предлагам два пъти седмично да се виждаме в онлайн вариант на практики хата (класическа) йога, а за тези от вас, които имат люлки вкъщи предлагам и две практики Въздушна йога.

Възможните часове за практика предлагам като варианти 9.00 -10.00 ч. сутрин и 17.00 ч. – 18.00 ч. следобед. Вторник и четвъртък – хата (класическа) йога, сряда и петък въздушна йога. Ще отделям време да споделяме впечатления и за обсъждане на възникнали въпроси след края на практиките в създадените групи.

Имаме вариант да си направим групите във Скайп или Microsoft Teams, като аз ще се включвам на видеовръзка на вашия екран. Повечето от вас ме познават като инструктор, знаят че водя много балансирано, с акцент върху прецизното наместване на тялото в спокойно темпо и с внимание към въздейтвието на асаните и дихателните практики, релаксацията като важни компоненти в цялостта на една йога практика. И на люлките по Въздушна йога водя по същия начин.

Мислих и по въпроса относно заплащането. Като предложение към всеки от вас цената за 8 практики да е 45 лв. за май месец, като 10% от тази сума ще отива към подпомагане на йога студио Дивали, където водя практики, докато то отново заработи отново и започнем да се виждаме наживо там. Ако решите да участвате и на класическа и на Въздушна йога предложението ми е 70 лв. за 16-те практики за целия май месец. И в този вариант 10% ще отиват към Дивали.

Преводите ще се извършат по банков път, като това ще го уточним в индивидуалната комуникация с всеки желаещ.

Вярвам, че това ще е едно смислено време в заедно, макар и в онлайн вариант, време да поддържаме добрия тонус и концентрация към най-съществените неща в живота ни, в силна и стабилна връзка със себе си. Нека йога продължава да ни помага по този път.

Ако все още нямате люлка вкъщи мога да съдействам и затова като от мен може да си вземете люлка, както и да ви свържа и с човек, който може да ви я монтира професионално и адекватно спрямо условията във вашия дом. Да имаш люлка за Въздушна йога е благодат във всеки един момент, особено сега, ако сте любител на тази практика или тепърва искате да се развивате в нея. Тя е много приятно допълнение към интериора ви, имате избор от богата палитра от 15 възможни цвята, можете много лесно да я слагате и махате при нужда. Решите ли – не се колебайте да се свържете с мен за подробностите.

Повече за люлките може да видите и тук (б.м. поради политиката на форума, връзката е изтрита. Моля при интерес, да се свържете с публикуващия поста на ел. поща за информация) – ако предпочитате директна комуникация с производителя, просто споделете моето име като връзка, за да получите специално внимание.

С молба да споделите в съобщение или имейл към мен в следващите дни, възприемате ли предложението ми, нуждите си, кои часове предпочитате и къде предпочитате да създам групите за йога – имаме време до 01.05.20, когато реално ще стартираме. Но колкото по-бързо реагирате, толкова по-добре.

Миряна Иванова -0899821392; email – yoganaslada (- at-) gmail.com;
(бел. моя: профил на Миряна има в соц. мрежи - потърсете я при желание - по снимките ще се ориентирате кой човек ви трябва)

Можем още на 28-29.04 да направим пробна практика. А дотогава ще продължавам с йога вдъхновенията тук:

https://www.youtube.com/channel/UCEHuNnnJOw0VnBf9RAyyijA

Бъдете здрави, бъдете в мир и хармония, бъдете в спокойствие и добра грижа за себе си. Благодаря ви за доверието. Ще се радвам да бъдем заедно! Продължаваме <3

Fri May 08, 2020 12:27 am Re: Помежду ни (чат-тема) Fri May 08, 2020 12:27 am Re: Помежду ни (чат-тема)
Допълнение: Purple, ще ми е интересно да чуя коментарите ти по този, да го наречем разказ, за някои кирливи, и не толкова, ризи на аниме индустрията :mrgreen:
https://www.reddit.com/r/HobbyDrama/comments/gerogk/anime_kemono_friends_and_the_fall_of_the_underdog/
Изобщо нищо не ме учудва. И все пак, в тази история би трябвало да са намесени повече съдебни дела и по-малко слухове и приказки.
Погледнах въпросните реплики в Туитър и по нищо не се различава от цирковете, които често се вдогат във Фейсбук по различни казуси. С тази разлика, че японците по презумпция не смеят да спорят едни с други наживо. Много от нещата се базират на слухове, подозирам, че много се базират и на реални случки, но проблемите в аниме индустрията с откраднати авторски права не са новост, тролските коментари - също. Рядко на такива неща се дава официална гласност. Кадокава иначе е много голямо име, занимават се не само с аниме, но и с издателска дейност. Такива случки обаче често водят до някакви екстремни ситуации, както например големият пожар в студиото на Kyoto Animation . За мен чисто и просто тези неща трябва да се решават със съд.

Thu Sep 25, 2014 6:04 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Sep 25, 2014 6:04 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Днес си подарих 2 книжки на Жанет-45

Преди да съм ги довършила, мога смело и отговорно да ги препоръчам

Милен Русков - Джобна енциклопедия на мистериите - извадка тук и тук
Грабва новото преработено издание с лекота на прочита, лична, много фина ирония, прокрадваща се тук-там, по-скоро гранична с много приятно чувство за хумор.
Не прекалява, изразява се като ход на мислите, уточнява дали и как да четем книгата, за да не останем излъгани между литературното и фактологичното... Изобщо - много драг стил, а вярвам и съдържимото ще докаже симпатичност докрай.

"Аз съм малко скептичен към идеята, че човек наистина пише сам книгата си - най-малкото поради безспорния факт, че той няма никаква власт върху въображението си, не може да определя нито силата, нито посоката му, - тъй че колкото се радвам за написването й, толкова съм и благодарен на кой знае кого. Горното впрочем може да бъде дадено като пример за крайно любопитния парадокс, по силата на който част от хората, които вярват в невероятни неща, са всъщност много скептични хора - тъкмо поради своя скептицизъм те се усъмняват в реалността, чиито описания и механизми им се виждат твърде прости, за да са верни. И така накрая започват да вярват в невероятни неща."

"Едно от неприятно простите факти от живота, в които и най-големият скептик не може да се усъмни, е, че общо взето трябва да се работи, да се полагат известни усилия. За съжаление. Това е наистина тъжен факт. И усилията винаги са си лично твои."

Втората книжка, която ми дойде изненада - заедно с Милен Русков, милата Гери то Жанет-45 беше оставила една стихосбирка на Екатерина Йосифова - "Тънка книжка" .
Да я погледна. (Ние с Гери се познаваме от един панаир на книгите и харесване и доставка на една друга книжка, която и тя цени).


Сънувам си

Добре съм си
без говорене.
И без него се разбираме
с нестрашния звяр: животът нечовек.

Познатият сън

Отделям се от
там, където
и това, върху което
съм стъпила.
Не се издигам нависоко.
Никога далеко
от обичането.

Будя се

Тъкмо навреме, преди да узная
какво ще се случи.

Mon May 11, 2020 12:35 pm Re: По пътя към... Mon May 11, 2020 12:35 pm Re: По пътя към...
Четенето не е за този плейлист, но може да направим друг, в който да си събираме или само четения, или четения и други представяния на книгите ни или откъси от тях.

Микрофона е веднъж, един е микрофона!

Thu Oct 09, 2014 5:54 pm Re: Приказка без край Thu Oct 09, 2014 5:54 pm Re: Приказка без край
Ако искате да подкрепите „Приказка без край“ в онлайн класацията „Книгата, която ме вдъхновява“ – гласувайте тук, до 12 октомври.

Sun May 17, 2020 6:30 pm Re: ФантАstika 2019-20 Sun May 17, 2020 6:30 pm Re: ФантАstika 2019-20
Наско, прав си – не съм чела разказа и съдя само по откъса, който е пуснал Кал. Предположих, че в контекста в който говори за него, тонът на разказвача е сериозен. Явно съм сбъркала (и tongue-in-cheek забелеката ми за изкуството и замислянето се оказва сериозна). От друга страна, не съм съгласна с теб за натрапчивото повторение. Твърдо вярвам в Шекспировата максима, че “brevity is the soul of wit”.

В тази връзка, поздрав с любимата ми колекция от сатира по темата. :)

Thu Oct 23, 2014 10:58 am Re: Пентаграм Thu Oct 23, 2014 10:58 am Re: Пентаграм
Анонс до медиите:

Фондация „Човешката библиотека“ и Дружество на българските фантасти „Тера фантазия“ издадоха електронен вариант на сборника „Пентаграм“:

http://choveshkata.net/blog/?p=4774

„Пентаграм“ събира най-важните текстове от 40-годишния творчески път на Атанас П. Славов , включително романа „Психопрограмираният“ и разкази, отличавани с национални награди („Предсмъртната или първата болка“, „Война и мир“).

Калин М. Ненов споделя: „Пентаграм“ се откроява сред всичко българско, което съм чел, не само защото текстовете вътре са изключително разнообразни – и в идеите си, и откъм форма. Дори по-важно е, че ги споява един идеал: Мечтата за Човека – еволюиращия, търсещия, отзивчивия, готовия да дръпне другите подире си. А този идеал, уви, се среща рядко даже и в световната литература. И малко са читателите, дето няма да го от-рекат „наивен“ или даже „остарял“… а колко са онези, които ще се вдъхновят сами да търсят, да се отзовават, да дърпат другите подире си? С което Атанас П. Славов печели точки и за смелост.“

Както повечето електронни издания на Човешката библиотека, „Пентаграм“ се разпространява на принципа „плащате, ако и колкото прецените“ и не е обременен с дигитални защити.

През ноември очакваме следващото издание в поредица „Човешката библиотека“: романът „Песента на ханджията“ от Питър С. Бийгъл , автор на „Последният еднорог“.

За повече:
http://choveshkata.net/blog/?p=4774

Публикуван в:
- radiradev.blogspot.com
- valentindivanov.wordpress.com
- lira.bg
- komentator.bg („един Калин Славов“, истински син на автора... :D )
- scifi.bg
- uchi.bg
- kulturni-novini.info
- teenews.eu

Sat May 23, 2020 9:15 am Re: Приказка за магьосници, физици и дракон Sat May 23, 2020 9:15 am Re: Приказка за магьосници, физици и дракон
Препоръка в GR към Martin Barbov (с когото се сприятелихме покрай споделената любов към Пратчет):

Имаш ли нужда от смях по празниците? Или въобще? Дай знак – и ти я пращаме. :)

Tue Jun 02, 2020 9:05 pm Re: Цитатите, които ни промиха Tue Jun 02, 2020 9:05 pm Re: Цитатите, които ни промиха
– Ан, нали със Сиймор все ми намеквахте, че трябва да избера страна? И се надявахте да избера Лил.
Тя кимна.
– Отдавна съм избрал, но сега съм по-убеден от всякога – Лил!
– Добре дошъл – каза тя простичко.
В никой уважаващ себе си трилър не ставаше просто така, затова уважаващият уважаващите себе си трилъри Мартин възропта:
– Това ли е? Без ритуал по посвещаване, церемония с песнопения, качулки, свещи, олтари и тайни ръкостискания?!

Wed Jun 17, 2020 2:56 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Wed Jun 17, 2020 2:56 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
“(...) shibumi has to do with great refinement underlying commonplace appearances. It is a statement so correct that it does not have to be bold, so poignant it does not have to be pretty, so true it does not have to be real. Shibumi is understanding, rather than knowledge. Eloquent silence. In demeanor, it is modesty without pudency. In art, where the spirit of shibumi takes the form of sabi , it is elegant simplicity, articulate brevity. In philosophy, where shibumi emerges as wabi , it is spiritual tranquility that is not passive; it is being without the angst of becoming. And in the personality of a man, it is . . . how does one say it? Authority without domination? Something like that.”
Nicholai’s imagination was galvanized by the concept of shibumi . No other ideal had ever touched him so. “How does one achieve this shibumi , sir?”
“One does not achieve it, one . . . discovers it. And only a few men of infinite refinement ever do that. Men like my friend Otake-san.”
“Meaning that one must learn a great deal to arrive at shibumi ?”
“Meaning, rather, that one must pass through knowledge and arrive at simplicity.

Sun Jun 28, 2020 3:03 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sun Jun 28, 2020 3:03 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
My review of From a Shadow Grave :

Astonishingly complex for its length. Also, the first work I'm reading for this year's Worldcon nominations (in this case, the Sir Julius Vogel Award ones) that made my heart as full as my mind.

I greatly enjoyed that it doesn't allocate blame or dish out "good/evil" tags. It merely tries to see why we are as we are.

Some of the more filling moments:

~ Ah, the first proper kiss:
After you see Age of Gold he kisses you, briefly, on the lips. It’s the sort of kiss that is quick enough that those around you aren’t scandalised, but very definitely a kiss of romance. The sort of kiss that would make your mother throw a fit if she knew, and you look anxiously around for any possible carriers of gossip.
It wasn’t your first kiss, but they had just been boys, boys who would kiss any girl, say they liked you, and move on to someone else by the weekend. You’d kissed boys and you’d kissed your friend Hannah Eriksson, just as practice of course, so you knew what to do when you kissed a boy for real, but you’d never kissed a man before. You have a man now, and you glow with satisfaction.

~ So much intimacy in so few strokes:
There’s a love triangle. There’s always a love triangle in these stories. Aroha loves you, and she loves a girl called Nari who seems to be human except one day you see her as she transforms back from what appears to be a puma. She sees you, covers her body hastily, and you look away ashamed and never speak of it again.
Aroha is at the centre of the love triangle and she feels she has to make a choice and the choice is impossible.
Some days she seems to want to choose you. You climb hillsides and sit above the city and talk – not Mount Victoria, but other hillsides: through the Botanic Garden to the top of the cable car, or up past Brooklyn to the wind turbine. You slip through the window of Aroha’s flat and listen to music together – you make a deal that she’ll give jazz a go if you try listening to hip hop. And sometimes she says there’s nothing more intimate than having a ghost walk through your naked body, or lying with you in the exact same place, at the same time.

~ How many references can you catch?
“We’re not set up for this. This isn’t New York where there are hundreds of people doing what I do. I’m virtually on my own. There’s too much rain and not enough tall buildings to sit on. When I mention something even as basic as a taniwha on the cryptid forums, everyone acts like I have two heads. Even the people who actually have two heads.”

~ Ghost rescuers don't have it easy:
In between, there are the usual dramas. Neighbours call noise control on a banshee who in turn complains that the roadworks outside her house are louder than she is, and she has the decibel readings to prove it. A fortune teller claims a live whitehead in a cage is confirming her predictions of the future, which causes complaints about holding native species captive; on closer inspection it is revealed to be a sparrow splashed with white paint, prompting both complaints of animal cruelty and a request for a refund.

Wed Dec 10, 2014 10:22 am Re: Не-културни събития Wed Dec 10, 2014 10:22 am Re: Не-културни събития
Момичето с церебрална парализа се оказа една голяма (на 15 г.) красавица. Снежанка се казва .
Майката какво пише за базара https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=10203311538452786&id=1340040641:

Търся добри хора, доброволци, които да се включат и да ми помогнат за Благотворителния базар, който ще стартира по другата седмица.
Първоначалната ми идея беше базара да е онлайн, но ще ми е прекалено трудно и реших да се обърна към някой от Моловете за местенце.
Почти на всички писах, но получих отговор само от един, Sofia Ring Mall.
Датите, които ще се проведе базара е 15 - 19 Декември.
Търся доброволци, които безвъзмездно да се включат и да ми помогнат.За целта трябва да имат свободно време и желание да помогнат, като през тези 4 дни продават в Sofia Ring Mall, красивите неща изработени от други добри хора в помощ на Снежанка.
Sofia Ring Mall обещават да предоставят маса, както и столове и местенце, за да може да се сътвори едно малко ДОБРО в помощ на Снежанка.
Ще съм много признателна на всеки един, които сподели или изяви желание да помогне!
Ех. Изброих 7-8 мола. Като не е писала до всички... Anyway... Е ми не мога да се телепортирам... толкова много часове съм пропуснала, че не мога да си позволя още една седмица blank. Не мога като JSS да кажа: "F. it! I'm gonna do it anyway." Сега почвам логистични уговорки с жената - да занеса китките в неделя и т. н.

Маса... Каква ли ще е тази маса... Подозирам, че цветята ще се мотаят по земята и на хората няма да им е удобно да ги разглеждат...

Здравейте!
Светлето ме покани да участвам с моите цветя на благотворителния базар. Имам малки авокади и по-обикновени стайни цветенца. Повечето са в малки саксийки. Мога да ги донеса и да стоя частично в 2 от петте дни. Имам часове в СУ и не мога да си позволя да ги пропускам.
Не искам логистично да ви затормозявам, но възможно ли е в неделя да занеса в мола цветята и да ги разположа? Иначе мога да дойда чак във вторник и то по-скоро след 16 ч., отколкото преди 12.

Имате ли представа като часове от колко до колко ще може да функционира базарът?

Имам малко коледни нови неща като камбанка, картинки за стъкло, свещниче, немски картички. Може и друго да изскочи. Книги не знам дали ще заделя. По-скоро образователни списания.
Намират ми се ароматни чаени свещи, весела керамична купичка, поставка за бележки :) http://www.tussie-mussie.co.uk/media/ecom/prodsm/26609r30.jpg, малка плюшена калинка.
Глинена кана от Стария Добрич. Не е особено цветна, но е здрава и :) българска (с онази украса, дето още траките са я правели).

Картички не знам дали ще имам спокойствие да направя, също и гривни от стъклени мъниста, но може да ми се прииска да маскирам една голяма шишарка като елха и тя също да се включи :)

За цветята иначе няма да имате грижи - свикнала съм с досадната задача да им мисля и лепя обективни не високи цени и надписи за обгрижване. Също ще осигуря хартиени пликове, за да е успешно пренасянето.
Ако трябва, ще разпитам дали някой може да ми заеме сгъваема масичка.
Е, аз не пропуснах да пропусна поставката за чаена свещ от царевичак. По принцип беше за подарък, но може да инструктирам леля ми да си я купи. За 4 лв. съм я взела. Тя свещи си има. Баш същите. И не ги ползва.
Още мъничко пъзелче тип ретро с момченце и момиченце. Накъм кичозна работа.

Fri Jul 24, 2020 11:04 am Re: Не-културни събития Fri Jul 24, 2020 11:04 am Re: Не-културни събития
The f!!! Да бях изтеглила повече пари вчера! Вече ми таксуват по 30 ст. :cry:

"Офисна разпродажба!" на Агитпроп - ул. Будапеща 68
25 юли, събота, 11-16 ч. С радост опразваме стария офис на Агитпроп - everything must go.

Рутери, факс, аларма, винтоверт, наргиле, завеса, мегафон, пеперуди, термоси, няколко пълни годишни н ци на American Cinematographer, народно творчество с Людмила, DVD плейър, телевизор, течности за сценичен дим, снимачен реквизит и тонове други дреболии. Цена на всеки артикул - 50 стотинки или една бира.

Към всеки купен предмет има и подарък - плакат, каталог или календар от наш филм или изложба.

Очакваме ви!
Oх, трябва да стана рано за рутера и винтоверта!!! За винтоверта и рутера!!!

Ако ще ми пробутват хартиени материали, поръчвам си да има от филми, които ме интересуват, say CЯEMONA.

Така и не гледах "Георги и пеперудите", "Проблемът с комарите и други истории" и още :roll: http://www.agitprop.bg/#/works/WATCH Но все пак някои съм гледала и са все добри.

Сега е моментът някой да вземе телевизор, за да гледаме филми в ЧоБи!