choveshkata.net

Fri Sep 15, 2017 8:16 pm Re: Културни събития Fri Sep 15, 2017 8:16 pm Re: Културни събития
Играй с думите! на БАН.

И тази година Ви предлагаме да се включите в „Играй с думите!“. Играта се състои от езикови въпроси в пет кръга. Всеки, който участва в поне един от кръговете и отговори правилно на въпросите, ще има възможност да спечели тениска с надпис „Написаното остава. Пиши правилно!“.

Победителите ще бъдат изтеглени на 25.09.2017 година.
Първият кръг бая ми пили нервите. Седем пъти го минавам. Стигнах до 19 верни от 20. После паднах на 17... и на 14... Не знам как да се оправя до 20.
Поне със следващите три кръга се оправих лесно.
Последният излиза в понеделник.

Mon Jul 07, 2014 11:32 am Re: Гласуване на номинации за Еврокон 2014 Mon Jul 07, 2014 11:32 am Re: Гласуване на номинации за Еврокон 2014
Чувствам се подразнен и нищо не ме спира да реагирам. Освен това, както отбелязах, съм представител на номиниран фензин и имам близки познанства в другите. Следователно още повече ме дразни фактът, че никой от участниците в номинациите няма проблем с метода, но произволни гласуващи не просто имат (само по себе си нищо лошо), но и държат да го натякват до пълно изтощение, размахали театрално пръст и подмелващи "Как може така!", все едно са говорители на комитет недоволни граждани, а всъщност са сами в ъгъла си, а тия, дето най-много има значение какво мислят по въпроса, са в другия.

Да не говорим, че в чисто социално-общностен план е жизненоважно в подобни номинации да участват наистина всички, а не някакви хора да се самоизключват и да олекотяват собствената си позиция в общността, да се поставят сами встрани от нея, га че ли малко имаме от това... Според мен цялостното възприемане на организаторите чисто и само като администратори е един от хубавите резултати от тези номинации.

Sun Nov 26, 2017 8:29 pm Re: Рядко задавани въпроси Sun Nov 26, 2017 8:29 pm Re: Рядко задавани въпроси
I love the idea of the Human Library Foundation & the emphasis on recycled paper is stellar. But why are you only translating and publishing men authors? (I can't read the other language, haven't figured out how to translate it into English, so I might have this wrong.) Check out Karen Lord's Redemption in Indigo, and Ursula Le Guin's The Lathe of Heaven, for two relatively short novels, fable/fantasy and science fic.

Actually, we haven't published any translations since 2014, and the only non-Bulgarian authors in our series so far are Peter S. Beagle and Theodore Sturgeon. We found out that we can't reach enough readers to justify the translation expenses and the royalties. :(

If this ever changes, we'll keep your recommendations in mind. We wanted to publish Stephanie Meyer's The Host , but another publisher beat us to the rights. We've also set our sights on authors like Lois McMaster Bujold, Susan Cooper, Robin Hobb, Becky Chambers, Tove Jansson, Maria Semyonova, Astrid Lindgren, Katherine Paterson, L.M. Montgomery, C.J. Cherryh, Diana Wynne Jones ....

As for our Bulgarian writers, Genoveva Detelinova, Maria Gyuzeleva, Velichka Nastradinova, and Mell (whose book is just about to come out), are all women. As are more than half of the people in the current setup of the Human Library. However, the author whose gender identity I like best is this one . ;) Lights amidst Shadows consist of about two dozens young writers, boys and girls in roughly equal parts.

Thu Dec 15, 2011 3:54 pm Кога отлагането е оправдано Thu Dec 15, 2011 3:54 pm Кога отлагането е оправдано
Началото е във форума към Ефремов. (И още по-преди това – в Шадоуданс.)

В един момент стигаме до:

Аз бих искал да разбера повече за причините - конкретните причини във всеки конкретен случай на отлагане, - преди да мога да преценя.

Защото ето ви обратния казус:

Стивън Кинг си пише "Тъмната кула" тогава и само тогава, когато е усетил, че следващата книга е "узряла".

Стивън Кинг го прегазва камион.

С.К. се уплашва, че може да не му остава много - и хуква да си довърши магнум опуса.

Резултатите от хукването - особено антиклимактичният завършек - не са приятни. Можеше ли да станат по-добри, ако Кинг не бе бързал толкова?

А последният "Хари Потър"?

А новите Малазани?

...Не бих искал да правя обобщения, без да зная какво се случва в живота на авторите. Достатъчна част от него.

И още нещо: Ако една поредица продава ОСНОВНО защото предната книга е още прясна в паметта на хората... сори, аз не я искам. Моля някой да ме предупреди предварително, да не я хващам въобще. :(

Аз, като читател, искам поредици, в която всяка книга ще ме стисне за гърлото все едно от кой край ще разгърна. И кога. И нека е проклет авторът, който даде за издаване книга, защото са го натиснали хора или външни съображения. Проклинам го от името на похабените дървета, на похабеното мое време, на похабения потенциал на самата книга.

(Така съм проклинал Зиндел за претупания финал на "Реквиема". Кой редактор те пришпори, приятелю? А ти защо го послуша? :(((

...Някой ден ще се престраша да го питам как би написал тоя финал сега .)

Ъм, последният Хари Потър е великолепен финал с едни излишни 200 страници по средата, които не са резултат от ръшване така или иначе. Иначе съм съгласен с това за причините. Когато Стивън Линч се бави, щото бори лични психологически проблеми, това е напълно ок. Когато Мартин се бави, щото е твърде зает да си пие бирата по конове, това не е ок.

Моят въпрос, Симо, е:

А това ли е съществената причина Мартин да се бави?

(Нали и двамата знаем, че пиенето на бира по конове и борбата с онова, което яде вътрето ни, не са взаимоизключващи се процеси?)

Заинатил съм се, понеже ми е трудно да си представя, че един автор до такава степен ще се отврати от чедото си, та да го бави само щото така му е щукнало...

Но признавам, че не познавам личния живот на Мартин. В безкрая от възможности не е изключено той просто да се лигави. За мен това би било маловероятна причина - и затова бих ровичкал повече...

(Някой ден ще публикуваме творческата история на Бийгъл, да видим там как се убива нетърпеливата читателска маса. :/)

Tue May 29, 2012 11:09 pm Re: Труд и творчество Tue May 29, 2012 11:09 pm Re: Труд и творчество
Фондация Астика - Бургас обяви трети национален конкурс за стихове на тема „ моето синьо лято”.
Участниците:
- Първа категория от 7 до 14 години.
- Втора категория от 15 до 19 години.
Краен срок: 15 септември 2012 г.
Участниците в конкурса могат да участват с до две непубликувани стихотворения всяко с дължина не повече от една страница. Стиховете трябва да са с тематика за ваканцията (морето и Странджа планина).
Участниците в конкурса трябва да изпратят трите си имена, възраст, адрес, телефон, имейл за връзка, училище и клас.
Най-добрите стихотворения ще бъдат отличени с грамоти, а победителите в двете категории с предметна награда.
Стиховете ще бъдат оценени от пет членно независимо жури.
Творбите изпращайте на следните адреси:
п.к.290
гр. Бургас 8000
(за конкурса „Моето синьо лято)
e-mail: astika2003 -в- abv.bg
За допълнителна информация: Л.Вълков - GSM:0878 75 70 72

Tue Nov 13, 2012 8:29 pm Re: Федора под лампата [Пак онлайн] Tue Nov 13, 2012 8:29 pm Re: Федора под лампата [Пак онлайн]
Дано горните ми приказки не звучат още по-оплетено, че пак усещам, че нещо говоря (пиша) несвързано. Ако имаш въпроси, Лъч, ще се
радвам да дискутираме. :)

Оплетено – не. Май точно щото е твърде свързано, затова имаш такова усещане – все пак не ти е безразлично ;) И аз се радвам, че обсъждаме – помага ми, като наблюдавам развитиеето на роман и как това помага на автора му.

Нека и аз да задам контра-въпрос. 8-)
Какво те накара да си мислиш, че се отъждествявам с Гакар?

:) Ами, нека да кажа, че със сигурност не е дълбок анализ на твоята личност или тази на Гакар. :D Хмм... наистина... какво ли... Мисля, че е чувство, усещане за това какъв си ти – по-точно, какво излъчваш. Тоест, не си размишлявам дали пък наистина не си го изградил по свой модел, всъщност – изобщо не размишлявам :) – затова така направо задавам въпроса. Гакар за мен излъчва благородство, чест, вродено му е да е... точен пич :mrgreen: , не знам как да го изразя по-точно. Та, това не го казвам в опит да те лаская – чисто и просто усещането ми за Гакар (макар и въображаем герой) и това за теб, в някаква степен се препокриват.

Хм, май сега аз почнах да говоря несвързано (тоест, да се вживявам:), а? 8-)

Sun Dec 23, 2012 11:26 am Re: Докосвания Sun Dec 23, 2012 11:26 am Re: Докосвания
3в0-Log-и: „ Докосвали ли са те скоро? “

Григор Гачев издаде сборник “Докосвания„ с есета-разкази. Понеже ми даде възможността да го прочета без да го купувам, реших да се отблагодаря като пиша за него.

Преди години идвах в София за конкурс. На един от хората, с които участвахме в конкурса споделих доброто впечатление, което са ми направили софиянци. Той не каза нищо, но от погледа му разбрах, че не е съгласен с мнението ми.

Григор казва с “Докосвания„, има красота и човечност около нас, само, трябва да можем да ги видим. Тази случка с мен си спомних, когато четях книгата. Извода от нея и книгата ми е. Когато истински, без преструвки и насилване, се отвориш за хората и те така ще се отворят за теб. Знам го, защото повече от един път ми се е случвало. Не го разбирам и е като някакво чудо, но за мен е факт.

Как книгата може да се купи, може да разберете като щракнете тук . Иначе както започнах, Григор я е дал за свободно сваляне.

Помнете като четете, че това са хората, света, в които живеете и вие. Онзи мизерния, депресиращия и безнадежден живот, това е той същия. Само дето ги подминахме или не ги забелязахме тези неща, за които Григор пише. Може, след като прочетете да се вгледате по внимателно в хората. Може да видите необикновеното в тях.

Thu Apr 05, 2018 7:24 pm Re: Любимите компютърни игри Thu Apr 05, 2018 7:24 pm Re: Любимите компютърни игри
Отзив в Goodreads за Independent By Design: Art & Stories of Indie Game Creation:

I loved this book, especially the anecdotes and personal stories. They helped me discover a few overlooked gems (though not as many as I'd hoped: either I've grown too critical, or my focus on powerful, meaningful writing in games condemns me to wait until a new generation of storytellers enters the interactive scene). More importantly, they helped me realize how great--and at the same time how accessible--indie game-makers are. Now I want even more to be involved, part of the thing, rather than just a keen observer.

Here're my more specific observations:

~ This is a good book, in a rather unexpected way. It's a book compiled by good people: ones with open minds and, even more importantly, kind hearts. While there haven't been many quotable excerpts so far (I tend to quote passages that tell me something I haven't thought about before), there's this general focus on values, honesty and looking after each other that I find extremely refreshing.

Okay, let me quote the book ;):

[Adriel] Wallick ’s prevailing impact is found not through her being part of the game industry or through the games she has created. Instead, her legacy up until now revolves around how honest she has been about the motivations behind her creations and, vitally, how that honesty has given others the strength to realise their own ambitions.

~ Keep a cluster of eyes on Devolver Digital . Graeme Stuthers sounds like someone amazing to have by your side:

To have creative freedom you have to know that you have an exit from your relationships, right? For anyone we’ve been working with it’s on that game only and if they then want to continue working with us, then great. We don’t want to be in a situation where velvet handcuffs are being applied.

~ And keep an ear on anything composed by Jessica Curry. I've just started watching Everybody’s Gone to the Rapture , and the music draws me in even more than the mysteriously flowing light. Also, I'm looking forward to a soundtrack where no piece ever repeats ... wow.

~ As a follow-up to the above note (and before my memories become too hazy): Everybody's Gone to the Rapture is breathtaking, in terms of both music and visuals. There's a wheatfield in there, where every single ear looks different and sways differently from the rest. There's rain which looks like, well, rain , and there's the wet gleam of the asphalt afterwards. There's that candlelit path in the night which soothed me almost as much as Jessica Curry's music.

And then there're the human interactions. They were the only part that disquieted me.

Everybody's Gone... has a point to make--or several points, and they're all important. All the visuals, music and dialog snippets contribute to making those points, forcefully, evocatively. What disturbed me was the--I don't know if I can find the right word yet, but let me call it "narrowness" of these points. In a universe that is supposed to be boundless and full of infinite potential, they stifled and confined me, made me feel infinitely small--and not in contrast to the greatness of the cosmos. :( The whole story felt like a dirge about wasted potential: our potential as human beings.

Then again, human beings in Everybody's Gone become numinous in the end , so who knows ... who knows.

~ Reading through the history of The Chinese Room, I came across Jessica Curry's decision to step back from the studio. The blog post makes several poignant points; I for one would love to have more light shed on the relationship between artists and publishers.

Incidentally, a friend of mine just pointed me to a presentation by Daniel Cook about said relationship . Now I have even more reasons to "love" Facebook. Sorry: was I supposed to say "like"?

~ Oh my, oh my:

Both Ismail and Nijman [of Flambeer] attended the Utrecht School of Art and Technology, a university institution in the Netherlands offering a games course as part of its curriculum. It was here that the two met, and it was here they immediately failed to see eye-to-eye. Whilst studying, Ismail began helping out at what he describes as a “big commercial independent development space” ran by “one guy who made phenomenal games”. When Ismail showed what he was doing to fellow students he describes them as being impressed by the entire project and telling him that the creations were “awesome”. At least, that was the opinion of most of his fellow students.
“JW didn’t think it was awesome, he thought I was a suit and a sell out and that I wasn’t making games for art. JW would make 300 shitty things a year and call all of them art. He would say it seriously, though, it wouldn’t be ironic. I thought he was the most obnoxious hipster I had ever met. He was just annoying.
“All of his games were bad, there was nothing good about them and he would just say ‘well, you wouldn’t understand them’. I didn’t understand them, that’s true. And he didn’t understand what I was doing.”

First time I behold the power of conflict-driven collaboration. Totally not my cup of tea. :D

~ But still, you know:

Ismail does allow himself a moment of reflection as he thinks about his history and work with Nijman. “I’m very grateful for being able to work with him; I don’t think I’ve ever said that on the record before. I can’t really imagine what my life would have been like if we hadn’t both dropped out of school and decided that he can’t finish a game and I can’t start a game.”

Perhaps, then, the driving force behind collaborative creativity is the realisation that what seems like conflict isn’t really conflict at all. Consequently, this ‘conflict’ shouldn’t be censored, limited or ignored, it should be embraced and channelled in order to find that point at which a seemingly destructive force is given room to become a creative one.

What a fitting place to end our journey. :)

Tue Jan 29, 2013 9:18 pm Re: Труд и творчество Tue Jan 29, 2013 9:18 pm Re: Труд и творчество
Любе – моля „прикривай“ имейл адресите от спам-ботове.

Tue May 15, 2018 11:24 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Tue May 15, 2018 11:24 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Отзив в Goodreads за „Утро в замъка Сан Суси“:

Нещо като Радой Ралин, но по-изящно и аристократско. Гледайте:

~ Знаете ли вие как протича денят на един писател?

Ядосан от тези номера, вдигам телефона и звъня.
— Защо звъниш, бре? — крясват ми.
— Не си ли звънял ти преди малко?
— Защо да ти звъня, бе, нали пропищя орталъка, че ти пречим? И си отиде снощи като обречен на смърт. Заради тебе всички се почувствахме гузни и решихме и ние да работим.
— Значи работите?
— Работим, я. Защо ме прекъсна?
— Аз съм те прекъснал!
— А кой?
— А кой звъня преди малко?
— Отде да знам?
И ми траква телефона.
Започвам да се обаждам на другите. Всички ме ругаят. Пишели. Нали съм казал да не ми звънят.
— Ама някой ми позвъни…
Абсолютно съм убеден, че някой ми е позвънил, и ги ругая. Те са ми позвънили, а сега се правят на ударени.
Когато и последният ме наругава, сещам се, че никой не ми е звънял. Сядам на масата с отпуснати ръце. Толкова ли пък съм станал противен, че никой не иска да ми звъни?
Излизам на двора. Никакво дете. Нито едно-едничко. Само на един прозорец се мярва малка руса главичка.
Миличкото.
— Хей — подвиквам му.
И в същия миг се чува шамар. И русата главичка с плач се скрива. И се показва главата на майката.
— Извинете — оправдава се майката, — аз му бях забранила да се показва. Нали казахте, че днес ще работите. Извинете…
И прозорецът се затваря. И изчезва последната възможност да ми се попречи на работата.

... Каквооо? Не вярвате?

Ето ви още , Томи такива...

~ Нали в Човешката библиотека все си повтаряме, че не трябва да се ядосваме...

— Всъщност — каза той, когато ме прегледа основно — нищо ви няма, ако не се брои това, че сте малко нервен. Може да живеете още петдесет години, но в никакъв случай не трябва да се ядосвате. Признайте си, че е по-добре да останете жив, отколкото да се ядосате на някого, че ви е прередил.
— А ако ми плюе в окото?
— Кое око? — запита спокойно лекарят. — Лявото или дясното?
Засмях се и той се засмя:
— Ето как ще се уреди всичко. И ако той ви плюе в лявото око, помолете го да ви плюе и в дясното. И всичко ще се оправи.
— А ако ми плюе наистина и в дясното?
Лекарят зяпна и сетне кимна:
— Да, наистина… Тогава ще си отидете. Диагнозата е ясна. Онзи значи е по-луд от вас.
— Значи ме изкарвате луд? — кипнах аз.
Лекарят посочи носа ми:
— Това беше провокация. Сега трябваше да се засмеете. Защото никога на грозна жена не се казва „Колко сте грозна“. Трябва да е изключително красива, нещо средно между Мерилин Монро и Клаудия Кардинале, за да ѝ се каже такова нещо, та да прозвучи като виц.
Докторът ми хареса. Добро момче.
— Професия — вдигна рамене лекарят, — нали цял ден се занимавам с луди, та трябва да умея да ги успокоявам.
Очите ми отново блеснаха, но той замаха с пръст:
— Де, де, де… Кротко. Спокойно и — никакви ядове.
Никакви ядове, разбира се. Вие, драги мой, сте луд, но — никакви ядове. Гледайте напред. Дишайте дълбоко!
— Точно така — кимна лекарят, — имате шестица от тотото, но загубвате фиша. Искате да ревете и да късате! Трябва просто да се сетите колко е хубаво лятно време на море, и ще се успокоите.
— Хайде сега пък — лятно време на море! Като ме напече слънцето, та ми се иска да ям не уши, а цели хора.
— Зимно време на планина!
— Дето си счупих крака на ски!
— Спомнете си някое хубаво момиче.
— А така, а така. Трябваше това да го кажете пред жена ми, да видите какво спокойствие ще се получи.
Лекарят погледна часовника си. При сбогуване той кимна:
— И — никакви ядове.
— Никакви ядове!
Лекарят притвори очи и кимна. А аз му плюх в лявото око. Той подскочи, а аз му плюх и в дясното. Сетне го захапах за ухото. После извадих ножица и му нарязах костюма на дантели. Па като хванах стола, натроших му целия кабинет на сол.
— И внимавайте — изсмях се на отиване, — никакви ядове.
Никакви ядове! Съветници!
Има едни такива. Седят си спокойно в кабинетите и дават съвети. А ако му бръкнеш в окото, ще опищи целия свят.

~ Долният пасаж е на малко повече от 40 години. С него поздравявам Наско и всеки, който се тревожи накъде е тръгнало българското книгоиздаване:

Нещастен Сервантес.
Той мислеше, че със своя „Дон Кихот“ ще нанесе смъртна рана на пищната човешка фантазия, на жаждата за красота и бягството от сивото ежедневие.
Наистина, за известно време той успя. Направи за смях приказните рицарски романи, съдра плащовете на великия Мерлен и накара хората да се срамуват от глупостта си. Опита се да изкара, че не принцовете, не князете, не феите и магьосниците, а простият Санчо Панса е достоен за възпяване. Унищожи парфюмите на Дулцинея Тобоска и вкара мириса на тор в ноздрите на Дон Кихот.
Каква проза, какво падение на човешките чувства!
Навели носове, хорицата търпяха. Изтърпяха просяка Хък Фин, изтърпяха Кола Броньон, Швейк, босяците на Горки, казаците на Шолохов, партизаните на Фадеев.
Но край. Стига!
Подпомогнати от нашите издателства, възвишените човешки чувства надделяха над смеха на Сервантес, Марк Твен, Ромен Ролан и Хашек.
„Кралица Марго“, „Десетте малки негърчета“, „Капитан Блъд“ заляха и удавиха и Дон Кихот, и Швейк, и Хък Фин.
Издателите се кикотят над бедния Марк Твен, който навремето бе казал, че рицарските замъци, срутени до основи от Сервантес, се издигнаха камък по камък от Валтер Скот и запълниха жадната за глупости човешка душа.
Четиридесет хиляди тираж, петдесет хиляди тираж!
С треперещи ръце хорицата вземат подадените им изпод полицата книги и препускат към домовете си, за да се хвърлят в обятията на магьосници и феи, на убийци и вампири.
А в това време книгите на нашите най-големи поети, поети, с които бихме могли да се гордеем пред цял свят, се издават в хиляда, и две хиляди тираж.
Няма хартия, другари!
Писателят, събирал десет години разказче по разказче на съвременна тема, със съвременни герои, стои с наведена глава пред директора на издателството, който го хока:
— Имайте малко съзнание! Ако издадем книгата ви в повече от четири хиляди тираж, нали други автори ще останат без хартия? Срамота!
И докато говори тези красиви слова, с две ръце подписва. Петдесет хиляди тираж, сто хиляди тираж! За магьосници, за рицари, за царе и князе! За Агата Кристи и Дюма!
Аферим!

~ Един проблем на космическата експанзия, за който масата фантасти не се сещаме:

https://chitanka.info/text/39330-nauchnofantastichen-fejleton

~ Следва поредица от дружески поздрави:

- за Илка:

Помниш ли на бала в Художествената академия, когато изяде салама на боксьорите. И когато скочиха да те бият, ти ги спря: „Направих го за ваше добро. В един килограм салам има точно седем кила токсини“.

- за Нев:

https://chitanka.info/text/39347-praznichen-fejleton

- за Ели Павлова:

https://chitanka.info/text/39349-skandalyt-s-kupata-na-v-k-otechestven-front

- и пак за Илка:

https://chitanka.info/text/39352-nane-vute-objasnjava-kak-e-stanal-stoletnik

~ Поуката на „Защо не бе изгорен Бруно Джорданов“ е сякаш взета от ръководството за справяне със зловредни клевети и неудобни истини.

~ Да се смея ли...

„Защото — както казва Андерсен — само лебедите могат да познаят и признаят лебедите.“
— Ето каква била работата! — ахна нашето пате. — Бегом към лебедите!
И хукна да ги търси. И ги намери.
Те стояха като втрещени, заградени от стотици и хиляди грозни патета, които ревяха с пълно гърло:
— Признайте ни! Признайте ни!

... да плача ли...

~ В „За мъглите и дяволите в средноизточните планини“ определено се смея.

~ А в „Така е, като вярвате на слухове“ направо се хильотя.

Thu Jun 28, 2018 12:48 am Re: Културни събития Thu Jun 28, 2018 12:48 am Re: Културни събития
Концерт с лечебна суфи музика и танци с Tuemata
15 лв. https://www.facebook.com/events/1783141021743312/permalink/1797367950320619

"За радост на българската публика, привлечена от музиката и танците на суфите, турският музикален ансамбъл Tuemata ще изнесе концерт на 29 юни (петък) от 19.00 ч. в зала Люмиер на НДК .
По време на концерта ще имате възможността да чуете тишината на мистиката на Ориента, споделена чрез различни класически турски струнни и духови инструменти, песните на Юнус Емре и дервишките танци на Хаджи Бекташ Вели и Мевляна Руми."
____________________
https://www.facebook.com/events/1056302667851600 - дервишкото въртене Сема
30 юни 2018 г. , събота, в ритуалната зала "Елит" на Дом на културата "Красно село" - ет. 2 от 18.30 ч. до 23:00 ч. , бул. Цар Борис 41.
Безплатно, евентуално с дарение.
__________________________________________
" Кораба Слънчоглед (1)" (Spaceship Sunflower) е уникален!!! филм на Васил Горанов.
4 юли, 17:30, Дом на киното
Make sure to be there.
http://www.programata.bg/?p=30&l=1&c=1&id=95387
https://video.bnt.bg/bg/a/koraba-slnchogled-1-nositel-na-zlatna-roza-2017-za-ksometrazhen-film
https://vimeo.com/ondemand/sunflowerspaceship1/225462610

Красив, изненадващо катарзисно разсмиващ, meditative.
Полудокументален. 68 мин. В началото има малко реклами на ценни независими филми.

Tue Sep 11, 2018 10:14 pm Re: За Филмите и Хората... Tue Sep 11, 2018 10:14 pm Re: За Филмите и Хората...
След препоръка на Наско (в най-обхватния обзор на сериалите, който той е правил досега – търсете го в следващия алманах „ФантАstika“):

Legion

Почнах да гледам Legion. Наистина не съм виждал толкова богата
фантасмагория. И не е само до образите – музиката, актьорската игра,
енергията на самия сценарий...

Чудя се колко епизода ще успеят да поддържат това темпо. То обикновено изтощава.

Върви ми на красиви психарщини тия дни...

https://www.putlockers.me/tv/legion-season-1-16274.html

В момента съм до епизод 5 и все така ми е трудно да си контролирам дъха.

Първи сезон го свърших (само осем епизода е) и мислех да изчакам Вик (или друго другарче), ако решим да гледаме втори в тандем. Ама не мога повече да чакам... :D

И как да мога? Вижте само минута 05:38 в първия епизод от сезон 2:

https://www.putlockers.me/tv/legion-season-2-20626.html

(Не е сериозен спойлър.)

Или сцената, която започва в 40:50. Тя пък въобще не е спойлър. (Мисля. ;) )

В 4-ти епизод от втори сезон има сцена, в която героите се оказват в нещо като Colossal Cave Adventure. :shock:

А в 6-и епизод, около 18-ата минута... блях, това мишленце трябва да се види.

(Но без да сте изгледали предишните 18 минути + края на епизод 5, няма да ви тресне толкова неочаквано. Legion НЕ е комедия.)

Началото на 7-и епизод е... косонастръхващо. Особено сцената с Ask yourself: what is more terrifying? Fear--or the frightened?

Интерлюдията, която започва в 34:10 на 8-и сезон, е по-стряскащата версия на този клип на Светлинките .

Thu Apr 11, 2013 6:12 pm Re: Федора под лампата [В редакция; ЗАГЛАВИЕ!] Thu Apr 11, 2013 6:12 pm Re: Федора под лампата [В редакция; ЗАГЛАВИЕ!]
Съкрати го:

Последният ординарец

Заглавия от такъв тип неминуемо стават легендарни. *смея се, но съм сериозен*

Fri Oct 12, 2018 12:42 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Oct 12, 2018 12:42 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Вик, според мен solarpunk се отнася стриктно за научната фантастика – все пак задължителната му съставка са (по-)светлите бъдещета.

А един скорошен разговор с Наско ми напомни, че слагането на НФ и фентъзито под обща шапка често е огромно подвеждане. Двата жанра обикновено изпълняват напълно различни функции, със съвсем различни похвати. The Encyclopedia of Fantasy може би е най-важното четиво, което обяснява разликите.

Sat Apr 20, 2013 7:52 am Re: Песента на ханджията Sat Apr 20, 2013 7:52 am Re: Песента на ханджията
Призив в cheteneto.subtle-bg.com

От вратата... :D

Приятели:

„Песента на ханджията“ ( The Innkeeper's Song ) е роман от Питър С. Бийгъл, автора на „ Последният еднорог “.

След шест години превод и редакция (с прекъсвания ;)) сме готови да го издадем в поредица „Човешката библиотека“ – в електронен вид и (при достатъчно желаещи) в хартиен.

И ни е нужна вашата – на читателите – помощ.

Едно – конкретно: за да съберем достатъчно поръчки и парички, с които да покрием авторските права и хонорарите на преводачи и редактори.

Две – принципно: за да преценим заслужава ли си да влагаме още усилия и време в преводни заглавия. Или да се съсредоточим изцяло върху родните.

Разказваме подробностите в този запис .

Някои от вас познават дейността на Човешката библиотека. Имате представа колко внимание и време влагаме във всеки от текстовете си – особено преводите ( как пък не се случи един по-простичък да си изберем :D ). Ако сте сравнявали преводите ни с оригиналите – имате представа и къде се намираме спрямо останалите родни издателства.

В момента обаче ние самите нямаме представа дали такова внимание и време си струват. 2013-а ще бъде водораздел в дейностите на ЧоБи. От самото начало се стремим да правим онова, от което има нужда – от което имат нужда достатъчно други хора.

Обратната ви връзка ще ни подскаже какво е то. Затова наистина разчитаме на нея.

Благодаря,
Калин

... Аз бях дотук. Сега сте вие. :)

Sat Nov 03, 2018 5:27 pm Re: Момичето от квартала Sat Nov 03, 2018 5:27 pm Re: Момичето от квартала
https://www.youtube.com/watch?v=QzTDfDe ... g63AI2Fzho



Ето, най-новият ни клип, който е трейлър към книгата "Момичето от квартала"

Fri Dec 07, 2018 10:01 am Re: Любимите компютърни игри Fri Dec 07, 2018 10:01 am Re: Любимите компютърни игри
Нещо което си мислех, но не казах до сега:

Грешките на Елеа, такива каквито ги виждам, може да произлизат от незнание, неопитност, дори да не са на Елеа, а да са на моя, вече не толкова актуален хардуер. Но не са от безгранична алчност, като някои от последните случки от ААА пространството

- "Players need 40 hours of real time to unlock Darth Vader, while they can pay with real money to unlock it instantly? Sense of pride and accomplishment" - EA преди една година, още дълго ще се помни
- "Don't you guys have phones"? - Blizzard, опитваща се да предложи на хората най-запалени по Диабло, дали по няколкостотин долара да отидат на Blizzcon, да го играят на телефона си.
- "The canvas bag was for promo purposes, materials ran out(?!), we are not planning to do anything about it" - Bethesda, към хората прецакали се да дадат по 200$ за бъгавата, мултиплейър бъркотия Fallout 76, която много бързо почна да пада откъм цена, демек и на 60$ не я купуват тези, които не са се така разбързали.

И трите случая са огромни провали, сериозно раняващи доверието във въпросната компания, двата от които съвсем пресни - потърсете малко повече информация, ако не знаете, а ви е интересно.

Ще ми се да кажа, че бъдещето е в indie игрите, ама сигурно има достатъчно хора, които не следят новини, и дори да си го мислят сега, когато излезе следващата игра няма да бойкотират големия Publisher, защото маркетинг-а си е свършил работата, и играта изглежда достатъчно интересно. Нещо като тъмната материя във вселената. Не я виждаш, няма начин да се докоснеш, но знаеш че трябва да е някъде там, в далечното пространство :) И аз самия правя малко research, ако цената е под 25 евра и ми направят добро впечатление скрийншотите, и не съм си купувал нищо от цифра време, или някой на който имам доверие ми препоръча играта, май не съм се опарвал достатъчно пъти.. :roll:

Sun Oct 18, 2015 2:09 pm Re: Добрите образци Sun Oct 18, 2015 2:09 pm Re: Добрите образци
Как описанията изразяват състояния:

[quote="In "The Other Man," Theodore Sturgeon"]He put up the phone and went to the corner. It was on a dingy street which seemed to be in hiding. On the street, the café hid. Inside the café, booths hid. In one of the booths, the doctor sat and was hidden. It was all he could do to keep himself from assuming a fetal posture.[/quote]

Tue Jul 02, 2013 11:22 am Re: Упражнения по мислене Tue Jul 02, 2013 11:22 am Re: Упражнения по мислене
Когато някоя хартиена книга се е изчерпала:

1. Проверява се за колко време, колко бройки са се продали (изключват се "авторски копия" и копия за пожелали) - примерно 150 броя за 2 години.
2. Преценява се дали има пари които да се вложат в същият брой копия за горе-долу същото време.
3. Ако няма се преценява дали си заслужава да се отпечата по-малък тираж (цена/бройка, продажна цена и т.н.). Ако пак няма - книгата си остава изчерпана до "по-добри времена"...
4. Ако има и оригиналният тираж се е изчерпал "твърде бързо" се преценява дали може да се отпечата по-голям (пак казвам не се броят "авторски" копия и копия за пожелали).

П.С. Две бройки от "Дракончето" непродадени в книжарници рано или късно ще се продадат - няма смисъл да се броят. (Ако ми кажеш къде са веднага ще отида да ги купя ;-)
Предполагам същото важи и за другите книги по книжарници освен ако бройките не са значителен процент от тиража.

Sun Nov 25, 2018 1:26 am Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sun Nov 25, 2018 1:26 am Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Здравей Кал! С Викито имаме въпрос, копирала съм го от имейла. Чакаме да отговориш и ако така трябва да ни изглеждат изтритите коментари, да ти пращаме файловете си.

Здрасти, Кал,

Извинявай, че пиша малко късничко, но тъкмо направих редакциите (отне ми около 30 минути), ала възникна един проблем. Коментарите, когато ги изтрия, се появяват с едно "х", но не изчезват напълно. Като затворя файла и го отворя отново пак се появяват. Да не би да трябва да се направи нещо допълнително след изтриването, за да изчезнат?

Лека вечер! :)

Едит: Оправихме се и пратихме файловете.

Ако и вие имате такива проблеми с неизчезващи коментари, давам лесния начин.

Или ще е по трудния и бавния начин с:
Едно по едно от текста където е с трак чендж зачеркнато/изтрито приемаш промяната, изтрива се думата и коментара към нея изчезва

Или лесния и бързия с:
В менюто Едит - Трак чендж - Manage /това меню е доста полезно/ - Аз натиснах във Филтрите защото си знам че одобрявам всички мои коментари - Автор, избрах името си, върнах се на Лист и приех всички промени - И коментарите изчезнаха

После от Филтрите избираш action - deletion и ти изчезват всички зачеркнати неща от текста

Има и други опции в менюто - отхвърляне, изтриване, приемане...

По дата също може да избираш.

Абе, разгледайте го, пести доста време

Ако все още има хора които не знаят как да пишат коментари, горе в лентата в дясно има иконка за коментар.



Въпрос 2 /този е мой/

Още от предното упражнение № 3 се чудех за една редакция дали е стилова /беше оцветена в жълто от мен/ и Викито и в упр. 4 пак я е предложила и аз пак не съм я одобрила.

Според текста:
Безброй жертви били дадени и от двете страни.

Според предложението на Викито:
“И двете страни дали безброй жертви” ми звучи по-добре.

Според правилото ти за структурни редакции:
Структурните редакции променят постройката на повествованието – как ни е поднесено (но не какво се случва в него).

Останалите редакции на Вики от упр.3, които не съм пипала, мисля че са структурни, а не стилови, защото е променен само словореда, но тук използва други думи, а не само разместени, макар и да казва същото.

Като каква да я броя:
1. Шлифовка /не смятам че затормозява текста, и оригиналът е добър/
2. Структурна
3. Въпрос на вкус

Пример за структурни, които Вики е посочила за стилови, от предложенията на Вики. /само разместен словоред/
Според текста:
...но все пак всяка история се очаква да започне с „имало едно време“,
Според Вики:
Струва ми се, че ще е по-благозвучко, ако е “се очаква всяка история да започне с...”

Благодаря! Лека вечер и от мен!
Ради

Tue Aug 13, 2013 9:02 pm Re: Труд и творчество Tue Aug 13, 2013 9:02 pm Re: Труд и творчество
Информация за конкурс за стипендии за Японско

кандидатстване за стипендии за Япония, отпуснати от Matsumae International Foundation за млади учени.

Краен срок за подаване на документи: 31 август 2013
Изследователски напрваления: различни (Сферите на проучване, на които се дава приоритет са: естествени науки, инженерство и медицина)
Период на престой в Япония – от 3 до 6 месеца между април 2014 и март 2015.

Брой на стипендии – общо около 13

За повече информация може да посетите също така сайта на фондацията:
http://www.mars.dti.ne.jp/~mif/

Fri Apr 26, 2013 9:43 am Re: Клуб "Светлини сред сенките" Fri Apr 26, 2013 9:43 am Re: Клуб "Светлини сред сенките"
25.04.2013: Звукозапис от разговор на автори от „Светлини сред сенките“ и Литературно студио при Националния дворец на децата в дом-музей „Ангел Каралийчев“

Mon Mar 18, 2019 10:36 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи Mon Mar 18, 2019 10:36 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Премиера на първите три „Приказки за Юнаци и злодеи“, 30.03.

Покана към Приятелите ни:

Приятели (:

Преди 13 години Юнакиня Юна пое сред света, за да разбере какво го
боли и кое премълчава. После, въпрос по въпрос, история по история, се
нароихме още: Юнаци, Приказници, читатели... И сега, 13 години и 3
книги по-късно, ви каним на празник:

https://choveshkata.net/blog/?p=7164

Датата е 30 март, часовете – 11 до 1, мястото – сектор „Детска
литература“ на Столична библиотека. А след това ще се пренесем да
празнуваме другаде, вън или вътре, според времето и желанията ни.

Вход свободен. Изненади – осигурени. (Някои сме споменали в линка, за
други ще си мълчим до последно. ;)

Чакаме ви!
Кал, Приказниците, екипът и авторите на ЧоБи... може би даже Юна?

Fri Sep 13, 2013 11:46 pm Re: Развитие на Човешката библиотека Fri Sep 13, 2013 11:46 pm Re: Развитие на Човешката библиотека
Много интересна - и сложна - тема повдигаш. Часът е късен да я зачеквам, но тази статия съдържа някои от собствените ми разсъждения. Например:

Evolutionary biology shows us one metaphor for this trap of stylistic boundaries, in terms of species diversity and inbreeding (ref. E.O. Wilson). When a species sub-population becomes isolated, its traits start to diverge from the larger group to eventually form a new species. Yet under these conditions of isolation, genetic diversity can decrease and the new environmentally specialized species becomes more easily threatened by environmental changes. The larger the population, the less risk it faces of inbreeding. If that population stays connected to the main group of its species, it has the least chance of overspecialization and the most chance for survival in multiple environments.

This metaphor becomes relevant to Artists and True Fans because our culture can get obsessed with ideas of style and demographic. When an artist relies on such intense personal commitmen from such a small population, it's like an animal that relies solely upon the fruit of one tree to survive. This is a recipe for extinction. Distinctions between demographics resemble mountain ranges set up to divide one population from another. I prefer a world where no barriers exist between audiences as they define themselves and the art they love. I want a world of mutts and cross-polinators. I would feel more comfortable if I thought I had a broader base of people interested in my work, not just preaching to the choir.

Sun Sep 29, 2013 1:09 am Re: Хари Потър фенфик Sun Sep 29, 2013 1:09 am Re: Хари Потър фенфик
Jane, давай, но няма да мога да чета много и често.
Вик, Емпирио.

Thu Oct 10, 2013 7:31 am Re: Хари Потър фенфик Thu Oct 10, 2013 7:31 am Re: Хари Потър фенфик
Взискателна съм по принцип към всяко четиво, Снежи.
Да отбележа, че този единствен фик по ХП, който ми допадна, също бе на чужд език:), но това не е от значение.
Всеки знае, че човек пише фикове, защото нещо в историята на автора не му допада. Или пък не иска тя да свършва и си я продължава сам. Или просто има желание да пише. Твоят случай, очевидно, е първият, ОК.
Естествено, повечето хора са чувстителни към критиките, дори и когато са ги потърсили сами. Но не бива да очакваш тук да си поддакваме и да се възхищаваме на всеки изписан ред; тук си пишем честно мнението. Това е работилница, хората тук овладяват тайните на занаята ;) . Щом искаш пускай, щом не те кефи - недей.
Вярно е, че човек се развива. Десет години не са малко време. В тази връзка, човек си преработва ...ъъъ...щях да кажа "писанията", но да се спра на "написаното". В това няма нищо лошо. Толстой е преработвал 7-8 пъти Ана Каренина, например. Макар че подобно сравнение не е съвсем уместно в случая - просто всеки, който се опитва да пише, има огромен път за извървяване пред себе си ( и повечето, да не кажа почти никой, не стигат до онова място на пътя, до което е стигнал Толстой), и този път обикновено не е равен, нито е ограден с цъфтящи дървета. Аз затова не се опитвам да пиша. Предпочитам да чета. Но ти си се впуснала по него, така че - успех! Аз няма да прочета втора глава и не защото съм натъжена от твоята неовладяна реакция (за момент се почувствах като в старите времена на дир.бг), а защото съм доста изкушена в четенето, колкото и нескромно да ти звучи, и това, което видях, ми е достатъчно.
Но, разбира се, останалите ни приятели тук може да са на друго мнение, което е нормално, защото хората са различни.
Ето, тук можеш да прочетеш как се пише и защо се пише резюме, ако наистина те интересува. Извини ме, че слагам линк, а не ти обяснявам със свои думи; не е защото не зная как се пише резюме, просто реакцията ти не ме подтиква да ти отделя повече от времето си.
http://moetouchilishte.blogspot.com/2009/12/blog-post_25.html

Tue Oct 29, 2013 7:15 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Tue Oct 29, 2013 7:15 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Един български роман, който не ви препоръчвам. Но определено ме впечатли:

„Кастинг за месия“ на Петър Делчев

Ерудитски, мащабен, настръхващ и размислящ роман. С най-гъстото съсредоточие от афоризми на единица текст в познатата ми бг литература, редом с автори като Николай Светлев и Атанас П. Славов.

Но ме блъскаше (ли блъскаше) в една основна разлика между авторите, които виждат гората, и авторите, които виждат дърветата; между системиците и душеведите. Първите (сред които е Петър Делчев, поне в този епос) зашеметяват със способността си да улавят и обобщават обществени принципи и системни характеристики. Вторите, в желанието си да бродят все по-дълбоко в микрокосмоса на отделния човек, видели колко неизбродим е той, се пазят от обобщенията като от параклимаксичен тайфун.

Аз харесвам вторите.

Когато Петър Делчев говори за силите, движещи общества, религии, икономики, мога само да слушам внимателно и почтително (и с леко сбърчен нос, в по-циничните му моменти). Когато говори за силите, движещи отделните му герои (да речем: любовта), мога само да се усмихвам. И да си напомням: това тук не са хора . Това са типажи .

(Не харесвам типажите.)

„Кастинг за Месия“ без съмнение е роман от ранга на „ Слънце недосегаемо “ – и много малко други в българската литература. Личните ми, човешко-читателски нужди ме карат да обичам „Слънцето“ в порядъци повече (и да зъзна от студ, докато чета някои от линиите в „Кастинга“). Но то не ми пречи да се възхищавам на „Кастинга“ за качествата, с които започнах тоя отзив: ерудицията, мащаба, наситеността, способността да размисля. Ще очаквам втората му част с жив интерес.

Другите думи ще ги изговорим на сбирката на клуб „Ефремов“ след малко. ;)

Thu Jun 20, 2019 5:18 pm Re: The Celestial Way (...) Thu Jun 20, 2019 5:18 pm Re: The Celestial Way (...)

I'm really happy to hear this. Dare I say " ineffably "? ;)

Haha, here is a word that wasn't in my vocabulary until now. Thank progress for the modern internet. :mrgreen:
But yeah, now I understand your little semantic play with words. Clever! ;)


And speaking of transhumanism, did you see the new entries in this topic ?

Yeah, I've seen it a month ago (forgot to give you a thank you for those Boston Dynamics robots!), but the prevalent tone of the opinions wasn't really to my taste so I refrained from replying. Mostly because I'm tired of the "Oooh, true AIs are scary and incomprehensible! Oooh!" - the first part (scary) is a form of self-fulfilling prophecy - treat something with fear, and it will become frightening one way or another, and the second part (incomprehensible) is downright... well, I won't fling brutal epithets around, but let me say that a random Dark Ages peasant would also have considered the idea of, say, modern television as incomprehensible.

Also, somewhat back to topic, maybe I should explain some other time how I've "solved" the "problem" of superintelligence in the TCW setting - and it's a neat theoretical construct that I think it's possible to be actually true in the real world, too.

Wed Nov 06, 2013 1:58 pm Re: Общуването и откритостта Wed Nov 06, 2013 1:58 pm Re: Общуването и откритостта
on introducing new ideas to free software communities
Over the last two weeks I've gone through two "new idea introductions" with two entirely different Free software/hardware communities. (I used the word "two" three times in that sentence, and were I a slightly odder sort of person I might try to use the word "three" four times in this one but I'll refrain at just three. ;) Both went fairly well, and perhaps that's because it was not my first time around.

I've had my fair share of opportunities to introduce new ideas to a Free software communities in the years I've been a participant. In the process, I've learned a number of "do"s and "don't"s (the hard way) and I thought I'd take a moment to share some of them here in hopes someone else might find them useful.

Tell the community first. This may seem like an obvious one, but I can't count the number of times I've seen someone waltz into a community's common area and tell everyone what they had just done in hopes of support. Without naming names, I saw this done just last week and it turned out rather poorly.

There is a saying that goes, "it is easier to ask forgiveness than permission". However, when it when comes to introducing plans and ideas to a community, this is often very bad advice. It too easily puts people into a position where they feel a binding decision has already been made on their behalf, and when that happens people often stop listening effectively and start talking loudly. This is, needlessly to say, not good for communication.

There are even people who will push back on the idea simply out of principle, no matter how good the idea is, as a means to reclaim their (or the community's) right to input and dissent.

It is therefore far more effective to approach with a proposal rather than a decision. It is also usually far wiser to do this before actions that may appear official or binding are taken. Even if you've done a lot of work already on your concept / idea / implementation, approach the community with the humility required to present it as a proposal rather than a statement.

This is actually an area of constant conflict-creation which I attempted to improve over at freedesktop.org ... to no avail. My proposal was accepted in words and reject in actions, despite over a year of patiently working on the concept in an open and collaborate manner. That brings us to the next point quite neatly:

Be prepared for "no". Sometimes people will reject an idea. Sometimes that idea will be a really, really good one. Sometimes it won't. You'll always think it is a really, really good idea though otherwise you wouldn't have proposed it, right? ;) That can make accepting "no" really difficult, but it is important to realize that you can't force a community without breaking it.

This doesn't mean you have to take the first "no" as the final answer, however. Usually "no" comes in the form of a question or an objection. Be ready! Before presenting your idea, play your own devil's advocate and think of all the ways you might counter your idea. Better yet: present your idea privately to a friend or three that you trust and have them take a good, hard run at it. This will help you be ready for when you get a "no", because that will enable you to more effectively: (... hello, segue!)

Engage in dialog. When presenting an idea, others may have valid ways to improve it. They may be able to inform you how to make it more appropriate for that specific community in ways that may not make it better but may make it more contextually suited for that community. So pay attention to what people say and really work in the good ideas that come in, even if at first you may feel protective of your idea just the way it is.

If the idea you're pitching is not a simple one, people will often not understand it right away. They will offer feedback which may be less than informed or ... overly brilliant, shall we say. Be patient and respond to the misunderstandings factually and patiently. To be honest, I really struggle with handling those situations constructively, but have improved incrementally over the years. (.. or at least, so I hope.) I've found that this skill is one of the most important ways to turn an initial "no" into an eventual and enthusiastic "HELL YES!"

So when I say "engage in dialog" I mean it as a two-way street where everyone gives and receives. Don't assume an outcome or you may find yourself unable to engage in dialog truthfully, and people will pick up on that and when they do they tend to respond poorly.

Communicate your journey. In the process of dialoging, be sure to share your journey: how did you arrive at the idea, what obstacles have you faced (if any), how much are you invested in this idea. If you share the "how I met your mother" version of the story, people will more easily be able to travel that same journey in their mind that you did in yours. When your realize that it was the journey that took you to the destination, the reason to share that journey with others should become obvious: it helps them arrive there too.

Open, honest, transparent ... I've found that in presenting ideas, it is really hard to "overshare". If people feel you are holding back, they will often assume the worst about what you are holding back. Some people have really sensitive "bullshit meters", and unfortunately other people have really broken ones. Those people tend to perceive bullshit where there is none. Otherwise, they tend to be nice people. ;) Transparency helps bring those barriers down and is a key ingredient in engaging in dialog.

Still, be prepared for "no". Even after extensive dialog, sometimes the "no" remains "no". Maybe the idea wasn't so good after all, but don't just assume that: ask for feedback to understand why it was perceived that way. Take that feedback and tuck it away, don't re-open dialog at this point, you'll just annoy people with endless discussion.

Maybe it was the wrong time for the idea. If you feel that's the case, hold on to the idea for when it is the right time. There's a careful balance to be found here though: if you keep bringing up your idea every few weeks, you're (again) going to annoy people. Annoyed people don't accept new ideas very readily.

Or perhaps it was the wrong community for the idea. If you feel the timing is right and the idea is worthwhile, shop it around to other communities. Never be afraid to join a new community if that is where your awesome ideas can find fertile soil. Sometimes we allow ourselves to be anchored to the communities we are in due to sentimentality, comfort, etc. when we really ought to be looking for opportunities for our great ideas to bloom. This, by the way, is why it is critical for communities to provide ways to introduce ideas and experiment: if you are closed, your best idea people (that you didn't even know you had) will find better ways to spend their time.

Sun Nov 24, 2013 10:42 pm Re: Упражнения по мислене Sun Nov 24, 2013 10:42 pm Re: Упражнения по мислене
Да поясня за не разбралите, че на мен чак сега ми се изясни.
Двамата с Кал правим две различни предложения за съхраняване на знанието в ЧоБи. Аз не схванах, че Кал, деликатно предлага нещо съвсем различно от това, с което дадох начало на дискусията. С моето начало аз задавах различно решение, от това което Кал, предлага и така просто предлагам на обсъждане само моето решение. Кал, предлага друго решение. Всъщност би трябвало да изясним какво предлагаме Ето това, което писах и мисля е достатъчно ясно, ако не е пишете ще го изясня.
Аз подкрепям тази идея и мисля има нужда от хранилище за знанието и опита в Човешката библиотека. Защото изисква доста енергия да обясняваш всеки път как се прави и защо го правим дадено нещо. Тези две неща как и защо мисля трябва да са фокуса на хранилището.

Ал има желание да направи технически уикито. Уикито няма да се попълва със стара информация. Хора продължително вършещи някаква работа като членовете на ядро "е-книги" описват каквото сметнат, че е полезно за идващите в ядрото или за останалите в ядрото. Съществуващата информация не я смятам за приоритет. Може да се попълни от група посветена само на това.
Относно изпълняването, аз го виждам да важи за всички от ЧБ, които смята, че могат да допринесат за нещо полезно в хранилището.

Кал, ако виждаш за нужно маркирай или изясни своето предложение. Тоя деликатен начин на общуване ме затруднява. Ако може по-директно казвай, че можеше съвсем да не схвана какво всъщност става в тоя спор с тоя деликатен подход.