choveshkata.net

Thu May 09, 2013 12:16 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Thu May 09, 2013 12:16 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ

Spoiler

Прегръщ, ами!

Четях и търсих разликите. И търсих... търсих... търсих... а 'смивката ми се разтягаше... разтягаше...

Ех, Космосе наш. Ех, духове-от-духа.

Fri Dec 21, 2018 10:30 pm Re: Daniel Bensen Fri Dec 21, 2018 10:30 pm Re: Daniel Bensen

В пощата на ЧоБи Daniel Bensen wrote:I am pleased to announce that Junction's book launch will take place at Fox Book Cafe on 32 William Gladstone at 7pm on Thursday, the 10th of January. Please invite everyone you know ;)

Dan

Sun May 26, 2013 11:05 am Re: Упражнения по мислене Sun May 26, 2013 11:05 am Re: Упражнения по мислене

Препоръчително е да:

~ Популяризираме книгите на ЧоБи – издадени или предстоящи.

~ Съобразяваме публикациите с читателите, които очакваме да посещават сайта.
Какви записи предлагате във връзка с това?

Какви читатели очаквате да посещават сайта ни? Очакванията ви имат ли връзка с материалите, които публикуваме в момента? С актуалните ни дейности?

Може би ще е по-лесно да направим списък с това, което подготвяме в момента за издаване: всички книги, защото нещата са разпилени по ядърца. Мога да се разровя и да го направя, примерно в началото на юни.

Вторият въпрос ме хвърли в дълбок размисъл, от който още не съм излязла. Първоначалният ми отговор щеше да е : всякакви. Защото вярвам, че у всеки човек я има онази малка искрица.


Можем да отворим нова рубрика (това – във връзка с написаното от Георги): например "Избрано от форума на ЧБ". ..........
Колко? Примерно веднъж-два пъти седмично, не повече; подобно на откъсите от книги.

Лично аз подкрепям. Само отбелязвам: не бива да имаме повече от два записа седмично общо . Тоест: да координираме тези публикации с останалите ни.

Просто възможно решение е: те да седят като чернови в блога. И да се публикуват в седмици, в които няма друго – понеже не са спешни или обвързани с конкретни събития.
Така ще бъде много по-добре:)


Някой желае ли да възроди Копнежа „ Книгите, които ви промениха “? Как си представя разгласата му?

Това звучи интересно. Аз бих, но не сама и не сега. Още някой, вдъхновен от идеята за възраждане на идеята?:)
За разгласата, ако не измислим нищо ново, може да се използва вече съществуващият призив за този копнеж, още повече че е без срок и просто е забравен. Ако глашатаите си стегнат редиците, мисля че лесно може да бъде припомнен.

Thu Jul 23, 2020 9:16 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Thu Jul 23, 2020 9:16 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Може би моята дефиниция на ПНК е твърде широка.
Не е. Поне спрямо моята. :)

Всъщност в последните ми редакции все по-често се случва да прикачвам два конкретизиращи акронима към ПНК: ПР („пряка реч“) и ПМ („пряка мисъл“) – за съждения, които са под формата на преразказваща непряка реч, а биха били по-въздействащи (понеже ще ни доближат повече до вътрешния свят на дадения герой), ако се превърнат в диалог или директна мисъл (както предлагаш ти нагоре).

Пример: Той сви устни и си помисли, че ще го боли.

(ПНК: ПМ) Той сви устни. „Това ще боли...“

(ПНК: ПР) Той сви устни и процеди:
– Но ще боли, нали?

Fri Jun 21, 2013 10:30 pm Re: Образованието Fri Jun 21, 2013 10:30 pm Re: Образованието

Spoiler

Много съживително Оправи го само тоз английски, дето си го говорил - да не се налага да го учим и ние... Ако качат записи на някои от лекциите, моля, сподели

Thu Apr 26, 2018 11:05 am Re: Добрите образци Thu Apr 26, 2018 11:05 am Re: Добрите образци
Never enough descriptions:

[quote="In "Salt Wine," Peter S. Beagle"]Now, what you didn’t see much of in the old times, and don’t hardly be seeing at all these days, was mer men . Merrows, some folk call them. Ugly as fried sin, the lot: not a one but’s got a runny red nose, nasty straggly hair—red too, mostly, I don’t know why—stumpy green teeth sticking up and out every which way, skin like a crocodile’s arse. You get a look at one of those, it don’t take much to figure why your mermaid takes to hanging around sailors. Put me up against a merrow, happen even I start looking decent enough, by and by.[/quote]

Mon Jul 07, 2014 3:31 pm Re: Гласуване на номинации за Еврокон 2014 Mon Jul 07, 2014 3:31 pm Re: Гласуване на номинации за Еврокон 2014
Да, да, всичко е бяло. Слънцето свети и пчеличките жужат. Извинете още веднъж, че имам мнение и го изказвам. Само не мога да разбера защо така лесно ви вбесява мнение, различно от вашето. Изведнъж скочихте на мен като на враг номер едно. Нищо до тук не може да промени фактите.

Wed Jul 31, 2013 9:38 am Re: Труд и творчество Wed Jul 31, 2013 9:38 am Re: Труд и творчество

negesta wrote:Годишна награда за превод "Кръстан Дянков" (номинации)

Краен срок: 30 септември 2013 г.
...

Мисля да участваме с „Песента на ханджията“ тук – но тази година явно няма да успеем.

Wed Feb 27, 2019 11:02 am Re: Не-културни събития Wed Feb 27, 2019 11:02 am Re: Не-културни събития
Чудесна тема! Чак съжалявам, че целия ми ден е зает от-до. Но съм наблизо до университета, ако случайно се освободя по това време ще намина.

Fri Mar 08, 2019 2:54 pm Re: По пътя към... Fri Mar 08, 2019 2:54 pm Re: По пътя към...
Току-що пуснах отзив в "Какво четеш..." във ФБ . Съдържа рецензията от GR + следното въведение:

"По пътя към..." на Георги Атанасов: един различен сборник.

Признавам, че съвременните български "градски" разкази не са ми съвсем по вкуса - нито като тематика, нито като като стилистика. Често ми идват вулгарни и "делнични", и вместо бягство от реалността, каквото търся в една хубава книга, намирам в тях твърде точно, та чак противно отражение на тази реалност. Не, благодаря. :)

Георги Атанасов предлага нещо друго. Един по-необикновен поглед към ежедневието - през приказното, фантастичното, през очи, които са ни повече или по-малко чужди: на деца, животни, богове. Вдъхновява ни да задаваме въпроси, да търсим решения... да вървим все напред по Пътя.

Засега се радва на умерен интерес... т.е. супер слаб спрямо предъвкваните/популярните заглавия, но приличен спрямо останалите ми постове там.
Които са почти 100% за книги на ЧоБи... ще трябва да разнообразя. Но пък са достатъчно редки да не се набиват на очи като спам. Ако някой (визирам външни хора) се излъже да коментира, ще е чудесно :)

Tue Sep 10, 2013 11:50 am Re: Цитатите, които ни промиха Tue Sep 10, 2013 11:50 am Re: Цитатите, които ни промиха
“ ( ... ) It is the secret of my long life.”

Ah, thought Tiffany, and she leaned forward.

“The important thing,” said Miss Treason, “is to stay the passage of the wind. You should avoid rumbustious fruits and vegetables. Beans are the worst, take it from me.”

“I don’t think I understand—” Tiffany began.

“Try not to fart, in a nutshell.”

“In a nutshell I imagine it would be pretty unpleasant!” said Tiffany nervously. She couldn’t believe she was being told this.

“This is no joking matter,” said Miss Treason. “The human body only has so much air in it. You have to make it last. One plate of beans can take a year off your life. I have avoided rumbustiousness all my days. I am an old person and that means what I say is wisdom!” She gave the bewildered Tiffany a stern look. “Do you understand, child?”

Tiffany’s mind raced. Everything is a test! “No,” she said. “I’m not a child and that’s nonsense, not wisdom!”

The stern look cracked into a smile. “Yes,” said Miss Treason. “Total gibberish. But you’ve got to admit it’s a corker, all the same, right? You definitely believed it, just for a moment? The villagers did last year. You should have seen the way they walked about for a few weeks! The strained looks on their faces quite cheered me up!”

Fri Mar 22, 2019 10:24 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи Fri Mar 22, 2019 10:24 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Анонс в личния ми G+ профил:

На 2 април G+ си заминава.

На 30 март ние празнуваме първите три книги в света на Юна и Юнаците. И отбелязваме края на една друга епоха.

Коя... ще разберете на място. ;) Чакаме ви! Ще бъде незабравимо, неповторимо, неустоимо и (дано не) непрежалимо.

К;)

Wed Sep 18, 2013 1:12 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи: първи Wed Sep 18, 2013 1:12 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи: първи
Ооо-отзив в „ Проблясъци “:

Има една сграда, която видях наскоро и която ме порази.
Сега ... сигурно на света има много по-внушителни сгради, но тази е моята .
Тя сякаш беше градена от няколко архитекта едновременно. Първото, което си помислих беше, че на това място са се събрали четири паралелни вселени и сградите от тях са се врязали една в друга, образувайки уникално красиво, несиметрично съчетание от форми, оттенъци, текстури, височини и архитектурни стилове. Четирите ъгъла на покривната повърхност бяха на различни височини, с различни кули или въобще без. По стените имаше напластявания, които на места избиваха над останалите, сякаш стените на няколко църкви минават една през друга...

Да се напише книга с много разказвачи (много реални автори) е като опит да се създаде многоизмерен макет на видяното – то никога не е едно и също през различните възприятия, а при преплитането на много погледи се получава картина далеч по-близка до реалността от тази, която можем да получим, ако четем само един автор. Защото онази реалност, която е отвъд нас, не е равностойна на индивидуалната реалност в главите ни; за да се доближим до външната реалност (тази на цялото) е необходимо да видим напластяването на колкото се може повече погледи, оформящи някакво подобие на онова, което наистина се намира или случва там, "навън", на една ръка разстояние от нас, така, както е възприето от всички негови очевидци наведнъж .

Докато четох тази книга, у мен имаше няколко версии на ставащото в нея, умът ми се опитваше да събере фрагментите, но резултатът беше ей такъв, многоизмерен.

A усещанията.... Там вече, където линейно-сюжетното не е от значение, беше много по-лесно. Защото този странен и любопитен градеж се крепеше на вложените в него емоции - любов, огорчение, любов, омраза, загуба, още любов ... И нескончаем стремеж към единение с тези, които обичаш. Със света и живота.

Не всяка книга е за всеки. И всеки има своите книги.
Някои послания могат да бъдат чути само когато е много тихо.
Някои врати остават затворени.
Някои се отварят само за определени пръсти...

И това е хубаво :)

Tue Oct 01, 2013 5:47 pm Re: Кал и ЧоБи: май – октомври 2013 Tue Oct 01, 2013 5:47 pm Re: Кал и ЧоБи: май – октомври 2013
Кале, не знам дали усещането е само мое, но аз това лято си те усещах по същия начин, както и през предните месеци. (-:

Освен лекото отпускане (което си беше всецяло=за всички), друго не ми вдъхна отпускарско.

Ал, от друга страна, не съм спрял да го усещам отпускарски, но това е друг момент :D :D :D :mrgreen: . Але, знам (надявам се), че не се обиждаш от тия ми думи — просто ми дъхаш на отпуска, братко :D.

Thu Nov 14, 2013 11:21 am Re: Културни събития Thu Nov 14, 2013 11:21 am Re: Културни събития
На 15 ноември, Студио 5 в София - една невероятна израилтянка (не баш, ама поне оттам родом) - Мор Карбаси (или Карбаши?)
Слушах и гледах наживо. Имам й дискографията
Нечовешки добър глас е. Силно препоръчвам. Удивително е, че пак идва. И да предупредя. Миналата година уж с билети и в София лайв, но се оказа някакво културно събитие на Испанското посолство май, та се оказа, че простосмъртните с билети (а не с покани) могат да се настаняват на някакви силно назад разположени места. Т. е. идете по-овреме, че да имате по-добра видимост.

Трябва да издиря новия й албум, който скоро е излязъл - ето едно парче от него
Mor Karbasi - Ladrona de Granadas

"Тази изключителна певица отговаря напълно на определението ”гражданин на света” – живее в Лондон, но е родена в Йерусалим, а родителите й са с марокански и ирански произход.
Съвсем логично, нейната музика носи усещането както на Светите земи, така и на Средиземноморието, защото Мор е известна най-вече с прелестните си интерпретации на баладите на сефарадските евреи, които пее на забравения днес език ладино."

Thu Jun 22, 2023 9:56 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Jun 22, 2023 9:56 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Heya, Dodo! Thanks for the encouragement! ^_^

Unfortunately, I'm not fluent in either Ukrainian or Russian. I know a small smattering of the latter language (due to some peripheral shoulder rubbing in Russian digital spaces), but it's entirely insufficient for reading, save for the simplest of texts.

But your hearty recommendation does motivate me to up the priority of my (pretty latent) studies of Slavic languages (or at least Russian). :)

And yeah, I've read authors who have written excellent one-offs, but everything else from them is trash or mediocre (Naomi Novik), or they are good authors in general, but have written that one bad book that have soured my expectations of them (Ian Banks). I'm okay with such risks; after all, a writer can hardly please everyone. (Though I do wish that less writers tried to appeal to the masses, instead of us lonely intellectuals...)


PS. Kalin is currently in a prolonged period of his "low phase", but he's doing fine, all things considered. I spoke with him recently, and he's been working and quietly contemplating private matters. Hopefully, he'll switch into his "active phase" sometime later this summer; you'll certainly notice if that happens, I can assure you. :)

Thu Nov 28, 2013 1:37 am Re: Цитатите, които ни създадоха Thu Nov 28, 2013 1:37 am Re: Цитатите, които ни създадоха
"… humans brought intelligence, sentience, self-awareness to the world, it cannot be denied. And that, by itself, was good. For how else could Gaia learn to know herself without a brain? That was our purpose—to furnish that organ—to serve that function for our living Earth.

"But what have we done?"

The demonstrator wiped at the ash stains above each eye, runny from the intermittent drizzle. "What kind of brain slays the body of which it is a part? What kind of thinking organ kills the other organs of its whole? Are we Gaia's brain? Or are we a cancer! One she'd be far better off without?"

Another question I keep pondering.

Tue Jul 16, 2019 12:32 pm Re: Тема за искане и даване на помощ Tue Jul 16, 2019 12:32 pm Re: Тема за искане и даване на помощ
Але, нека си съгласуваме усилията за ФБ (и въобще разгласата до приятелските ни канали). Както каза и Дес, в понеделник ще качим в блога ни всичко, което сме измислили (включително дарителската кампания) – и тогава всеки от нас ще има един линк, който да разпраща на познатите си. Така ще ни е по-лесно и да осъвременяваме инфото само от едно място.

Tue Dec 03, 2013 12:51 pm Българска литература извън България Tue Dec 03, 2013 12:51 pm Българска литература извън България
Тема за публикациите на родни автори по света (в превод на чужди езици).

Вдъхновена от „Българска фантастика извън България“ във форума към „Ефремов“.

Който знае – нека сподели.

Tue Dec 10, 2013 10:24 am Re: За пълния член – но най-вече за инструмента „език“ Tue Dec 10, 2013 10:24 am Re: За пълния член – но най-вече за инструмента „език“
Тази сутрин прочетох това по-долу и ... леко се плаша докъде можем я докара с нови норми поради къде неграмотност, къде липса на чувство за езиково правила и естетика като лична култура

Повечето българи приемат за правилни форми като "говориме", "четеме"

Wed Oct 27, 2021 8:59 am Re: Образованието Wed Oct 27, 2021 8:59 am Re: Образованието
До 22 декември: Кандидатствайте за The Rise Challenge

За младежи на възраст 15-17 години към 1 юли 2022.

Програмата изглежда много сериозна и идва с много сериозни препоръки. (Сред учредителите ѝ са Колежите на обединения свят.) Възможностите, които предоставя, са доживотни.

Thu Jan 23, 2014 6:34 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Thu Jan 23, 2014 6:34 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
Worldwide Long Range Solutions Special Interest Group [ ¤ SIG AeR.WLRS 253787890.546]. Space Colonization Subgroup. Open discussion board.

Okay, so imagine we get past the next few rough decades and finally do what we should have back in TwenCen. Say we mine asteroids for platinum, discover the secrets of true nanotechnology, and set Von Neumann "sheep" grazing on the moon to produce boundless wealth. To listen to some of the rest of you, all our problems would then be over. The next step, star travel, and colonization of the galaxy, would be trivial.

But hold on! Even assuming we solve how to maintain long-lasting ecologies in space and get so wealthy the costs of star-flight aren't crippling, you've still got the problem of time .

I mean, most hypothetical designs show likely starships creeping along at no more than ten percent of the speed of light, a whole lot slower than those sci-fi cruisers we see zipping on three-vee. At such speeds it may take five, ten generations to reach a good colony site. Meanwhile, passengers will have to maintain villages and farms and cranky, claustrophobic grandkids, all inside their hollowed-out, spinning worldlets.

What kind of social engineering will that take? Do you know how to design a closed society that'd last so long without flying apart? Oh, I think it can be done. But don't pretend it'll be simple!

Nor will be solving the dilemma of gene pool isolation. In the arks and zoos right now, a lot of rescued species are dying off even though the microecologies are right, simply because too few individuals were included in the original mix. For a healthy gene pool you need diversity, variety, heterozygosity .

One thing's clear, no starship will make it carrying only one racial group. What'll be needed, frankly, are mongrels … people who've bred back and forth with just about everybody and seem to enjoy it. You know… like Californians.

Besides, it's as if they've been preparing themselves for it all along. Heck, picture if aliens ever landed in California. Instead of running away or even inquiring about the secrets of the universe, Californians would probably ask the BEMs if they had any new cuisine!

Except for the last silly bit ;), this summarizes one of my own arguments against the "star fevre": the idea that the answer is Out There (while we mess up Down Here).

Thu Dec 12, 2019 8:33 pm Re: Културни събития Thu Dec 12, 2019 8:33 pm Re: Културни събития
Не е точно конкурс, но за феновете на фантастиката може да бъде интересно и образователно. Не знаех къде да го сложа, затова го пеускам тук, ако не е за тук, Кал, някой да го премести.

„Сборище на трубадури“ и издателство „Изток-Запад“ Ви предизвикват със съвместната си „Игра на въпроси и лов на отговори“.

ДЪЛГОСРОЧНО! На всеки 8 седмици, награда! Ако не греша, цяла година продължава.

Електронно списание „Сборище на трубадури“ съвместно с издателство „Изток-Запад” предизвикват читателите с „Игра на въпроси и лов на отговори”. На всеки две седмици ще бъде задаван въпрос, свързан с фантастичното, въображаемото или реалното, което може да бъде намерено в книги, комикси, филми, сериали или в историята на човешките цивилизация и прогрес. Можете да посетите страницата й тук. https://trubadurs.com/pop-quiz/

Като малки не сте заспивали без приказка? В гардероба си имате костюм на Спайдърмен или Жената-Котка, а на бюрото – макет на „Хилядолетния сокол“? Говорите клингонски? Чели сте всички носители на „Хюго“ и „Небюла“ по два пъти? Или сте автор на научна студия за влиянието на фантастичните романи от 19 век върху експерименталната физика в междувоенния период? А може би не знаете кой е написал „Властелинът на пръстените“, но се смятате за Властелинът на Гугъл и обичате загадките? „Сборище на трубадури“ и издателство „Изток-Запад“ Ви предизвикват със съвместната си „Игра на въпроси и лов на отговори“.

УСЛОВИЯ: На всеки две седмици ще задаваме въпрос, който ще бъде свързан с фантастичното, въображаемото или реалното, което може да бъде намерено в книги, комикси, филми, сериали или в историята на човешките цивилизация и прогрес.
Ще трябва да отгатнете произведението, автора, персонажа, откритието или събитието по ключовите думи и подсказки, които Ви оставяме. Верен отговор ще носи една точка, а след пълен кръг от четири въпроса ще даваме награда на участника с най-много точки. При равенство ще се тегли жребий у кого ще отиде наградата – книга, предоставена от издателството.
Дори ако не сте сред печелившите в някой от кръговете, точките Ви при верен отговор остават и може да участвате за годишните награди. След шест кръга (или общо 24 въпроса) ще сумираме точките на всички участници за генерално класиране.

НАГРАДА: Първите двама ще получат „Картата на небето“ на Феликс Палма или „Периферни тела“ на Уилям Гибсън и книгоразделители, избработени от дърво, с логото на „Сборище на трубадури“. При повече от двама души с равен брой точки ще се тегли жребий. Наградата в 1 кръг е „Остриетата на кардинала, том 1„, от Пиер Певел.
Списък с верните отговори и имената на наградените за целия период на успешния улов ще се публикуват на специалната страница с резултатите от играта. https://trubadurs.com/pop-results/

Линкове към книгите: Наградата в 1 кръг е „Остриетата на кардинала, том 1„, от Пиер Певел. – https://scifi.bg/katalog/knigi/ostrietata-na-kardinala-tom-1/
„Картата на небето“ на Феликс Палма – https://scifi.bg/katalog/knigi/kartata-na-nebeto/


ЛИНК: https://scifi.bg/novini/2019/12/sborishte-na-trubaduri-i-iztok-zapad-zapochvat-dalgosrochna-igra-s-nagradi/?fbclid=IwAR0yzBWeVHi2xLOlvP3vpwf5EfvfURiS12NHGDix5ZAmMf7uI4axtd2m-Tg

Sun Feb 16, 2014 7:22 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sun Feb 16, 2014 7:22 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Така.. тук - Тори/Ви. Ще гледам да не точа локуми и ще говоря направо 

А:Защо се записахте в работилницата? Какво очаквате от нея?
Хммм... Записах се поради няколко причини: обичам книгите, обичам да пиша, обичам да чета чужди творби, уча журналистика и харесвам редакторската работа. С две думи: страст и практика. Заради тези две неща се записах. Очакванията ми са да се забавлявам и да уча.

Б: От кои автори и книги се възхищавате/вдъхновявате най-силно?
Фууу, това ще е доста трудно. Нека просто да кажа любими автори: Дан Браун, Оскар Уайлд, Чарлс Дикенс, Артър Конан Дойл, Дж.К. Роулинг, Кора Кармак, Мег Кабът, Джейми Маглуайър, Аби Глайнс (Abbi Glines – не знам дали правилно го пиша на български), Емили Сноул, Броуди Аштън (Brodi Ashton – пак не съм сигурна дали се пише така), Л.Дж.Смит, К. С. Луис. Ами това са малка част от авторите, които харесвам. Взимам вдъхновение от съвсем различни неща. Просто музата ми идва не докато чета, а докато ходя, танцувам, слушам музика, спя и т.н.

В: Самите вие пишете ли? Какво? Откога?
Пиша откакто се помня(за жалост, в момента ще нямам особено много време). Още от малка пишех сценарий и разни приказки. В момента имам подговтен план за фентъзи книга, но не ми стига време, за да седна и да напиша самата книга (ако на някого му се занимава и пише, но не намира мотивация, можем да си организираме wordwars – ще да е забавно и може да се мотивирам малко да пиша повечко). Най-често пиша фрагменти и бих казала, че ми се получават доста добре. Пиша и разкази. Преди поддържах един фенфик.

Мисля, че това е всичко :)

Wed Jan 08, 2020 8:29 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Jan 08, 2020 8:29 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Отзив в Goodreads за Women Up to No Good:

A varied--but invariably delightful--collection. It disabused me of the notion that Pat Murphy writes mostly cyberpunk. (Oh ... seems I mistook her for Pat Cadigan.) In fact, I can't peg a prevailing genre here; look at the excerpts below and tell me if you can.

~ Joan from "A Flock of Lawn Flamingos" is a force for change and ... well, see for yourselves:

“I guess Mr. Hoffer got his just deserts.”
“Oh, I suppose,” she said. “But that isn’t really the point.”
I frowned. “What is the point, then?”
She strolled down the sidewalk, still smiling beatifically. The moon was full and it was a lovely autumn evening. “Ripples in a pond,” she said at last. “That’s the point.”
“What do you mean?”
“Ripples, like the ones that spread out when you toss a pebble into a pond. I love watching what happens when you introduce a tiny perturbation into a system. You give a little push here—or there. And somehow, everything adjusts to accommodate that change. But you can’t predict exactly how things will change.” Her smile grew broader. “There’s an element of chaos. I think that’s what appeals to me.”
“I guess that’s what Mr. Hoffer is afraid of,” I said. “Chaos. That’s why you two will never get along. Chaos and order don’t mix. Like oil and water.”
“Not at all,” she said. “You’ve got it all wrong. Mr. Hoffer and I belong together. In fact, we require each other. We’re not like oil and water. We’re more like yin and yang, two sides of the same coin, a cosmic balancing act. The world requires chaos as well as order.”

Actually, she reminds me of Alfred Bester's "Pi Man"--only with a much gentler touch. ;)

~ Some universal advice from "One Odd Shoe":

I kind of figure that Mark’s mother had always told him he was wonderful. He believed her—which was good, because you should believe your mother. Up to a point, anyway. At a certain point, you must put what your mother says aside and think for yourself. She says you can’t possibly break that new colt that bucked off both your brothers—and you try it anyway. She says you can do no wrong and you…well, let’s just say you know better.

This one reminded me of the final song in the last episode of Legion . Brrrrrrr!

(Have you watched Legion ? Go watch Legion . Now.)

~ If you're not watching Legion yet, I (am vastly--unspeakably--disappointed ... but) still have a treat for you--from "On the Dark Side of the Station Where the Train Never Stops":

And so, she met the man in the shadows.
A cap like a rag picker, boots like a rancher, a shirt with holes it is better not to discuss—he was one of the shadowborn. No matter what you have heard, they are not all bad, these shadowborn. Not all bad though their minds are a little twisted and their bones are in the wrong places. Sometimes, they are very interesting people.
He had a nice laugh, and many a meeting has been based on no more.
“Hello,” said Lucy to the laughter in the darkness. “My name’s Lucy.”
“I’m Mac,” he said.
“And what’s your excuse for being here?” she asked. He laughed again—an interesting chuckle, more interesting because it held a hint of shadow. “I’m in the business of inventing the past and laying down proof that it really was.”
(Now there’s a secret of the fireborn and the shadowborn. The world is really only a few years old. Some say five years; some say three. It really doesn’t matter that I tell you this. You won’t believe it anyway. People rarely believe important truths.)
“What do you do, Lucy?” he asked.
“I’m a firecatcher on the Starlight Run,” she said, and it sounded very important when she said it. Well, firecatcher is an important job, I suppose. Someone has to catch the light of distant stars and guide it down to Earth. But really, the Solar Run and the Lunar Ricochet Run (with the tricky reflection) are more important to folks on Earth. The Starlight Run is simply longer and lonelier.

There's something here (something inside those brackets) that is probably key (and a key) to reading the whole collection. Let's see, shall we?

~ The MC of "Love and Sex among the Invertebrates" asks the perennial questions:

When I was in seventh grade, all the girls had to watch (...) a film called Becoming a Woman . The film talked about puberty and menstruation. The accompanying pictures showed the outline of a young girl. As the film progressed, she changed into a woman, developing breasts. The animation showed her uterus as it grew a lining, then shed it, then grew another. I remember watching with awe as the pictures showed the ovaries releasing an egg that united with a sperm, and then lodged in the uterus and grew into a baby.
The film must have delicately skirted any discussion of the source of the sperm, because I remember asking my mother where the sperm came from and how it got inside the woman. The question made her very uncomfortable. She muttered something about a man and woman being in love—as if love were somehow all that was needed for the sperm to find its way into the woman’s body.
After that discussion, it seems to me that I was always a little confused about love and sex—even after I learned about the mechanics of sex and what goes where. The penis slips neatly into the vagina—but where does the love come in? Where does biology leave off and the higher emotions begin?

~ Heehee, "The Eradication of Romantic Love" sends greetings to my more romantically inclined friends:

Courton herself seems to have been particularly susceptible to the RLS [Romantic Love Syndrome] virus. Her diaries from high school and college recounted a series of “infatuations.” In one high school diary entry, she vividly described symptoms typical of RLS: “I just can’t stand it. Every day, I walk past his house on my way to school. It’s a block out of my way, but I just can’t stop myself. Just being so close to the place he lives makes me wild. My heart starts pounding faster. My face gets hot, and I feel like I’ve got a fever. I can’t seem to get any air. He’s never come out when I’m walking by, but I always think that he might—and that makes me feel crazy, like maybe I should run away or maybe I should run into his arms. In geometry class, he sits behind me—two rows over and one row back. I always know he’s there. I can feel him. I know the squeaking of his desk chair when he moves. I can hear his pencil scratching on the paper, and I can’t concentrate. My hands are always sweaty and my head is swimming. Maybe I’m coming down with something.”
Though Courton’s symptoms may seem extreme to the modern reader, comparison with popular literature of the time (most notably romance novels and stories) indicate that such reactions to RLS were quite typical. (...)
In many ways, the RLS virus was similar to the well-known herpes simplex virus. Noting this similarity, Courton devised a modified version of the blood test for herpes. This simple blood test allowed Courton to measure the level of RLS-specific antibodies in an individual’s blood, thus providing an indirect measure of viral activity.
In Courton’s lab notebook, a simple line graph displays the activity of the RLS virus in her own body over time. Along the x-axis, in her tiny, precise handwriting, Courton noted events in her life. “RH begins work,” one notation read. (Researchers believe that the initials RH stood for Robert Hartley, a graduate student who shared the lab with Courton.) The notation “Date with RH” coincides with a sharp increase in viral activity. Activity reaches a high point and plateaus over the following month, a period marked by a series of notations: “Second date,” “Sex,” “Break-up.” After the notation “Break-up” the virus becomes dormant once again. On the page facing the graph, Courton wrote: “Periods of viral activity are always accompanied by extremes of mood—great happiness or great depression.”

Both stories in the Love and Sex section seem to be about, not so much being in love, but being lost. That, I admit, made me sad.

~ "South of Oregon City" is both wild and tender. A genuine, unexpected feat.

~ "The True Story" provides a much-needed deconstruction of traditional fairy tales. Before it (plus some conversations I had with my partner about the general absence of mothers in Disney movies), I hadn't considered carefully the parts that women play in those tales. It's sad and even scary. :(

~ An insight from "Exploding, Like Fireworks":

He wore old-fashioned eyeglasses, though he certainly could have had his vision surgically corrected or, at the very least, been fitted with corrective contacts. I had asked him about his glasses during one of his poetry seminars and he said he liked the way that the lenses collected dust and grime. Periodically, he had to clean them, and that reminded him of the limitations of perception. “We are always seeing the world through filters,” he said. “But it’s easy to forget that. These…” He tapped his gold-framed glasses. “…remind me.”

~ "Recycling Strategies for the Inner City" somewhat reminded me of Theodore Sturgeon's "A Saucer of Loneliness," only more subdued and disturbing (because we don't know how disturbed the MC is). Although I'll board a "spaceship like a horse" any day. (Then again, you don't know how disturbed I am. ;)

Fri Feb 28, 2014 8:17 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Fri Feb 28, 2014 8:17 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
1. Имаше ли нещо в процеса на редакция, което ви затрудни/подразни?
Не бих казала, че съм се затруднила особено с поставянето на коментарите, само дето се зачудих, защо като ги пиша, всичко което съм маркирала се оцветява, а след като го запаметя и отворя отново не е оцветено?

А колкото до вълните редакция, мисля че им хванах общата идея и нямам конкретни въпроси. С времето предполагам, че ще си разбера всичко : )

Wed Mar 12, 2014 9:22 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Wed Mar 12, 2014 9:22 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
И аз да се извиня на активните участници: не смогнах да вместя писането на следващото упражнение днес. А следващият ми ден за ЧоБи занимания е неделя.

Така че – пейте-скачайте, весели деца...

Thu Jun 16, 2022 10:55 pm Re: Културните среди: лакът до лакът; без пресекателни; или? Thu Jun 16, 2022 10:55 pm Re: Културните среди: лакът до лакът; без пресекателни; или?


The soul of wit may become the very body of untruth. However elegant and memorable, brevity can never, in the nature of things, do justice to all the facts of a complex situation. On such a theme one can be brief only by omission and simplification. Omission and simplification help us to understand - but help us, in many cases, to understand the wrong thing; for our comprehension may be only of the abbreviator's neatly formulated notions, not of the vast, ramifying reality from which these notions have been so arbitrarily abstracted.

Um... Concerning that, I`d rather agree with Michelangelo than with Huxley. Cannot repeat literally, but it seems to run kinda like this: take a piece of marble and chop off the surplus... :)

Sat Feb 22, 2020 11:35 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Feb 22, 2020 11:35 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
"Хотелът" - Лола Дарлинг
Хареса ми. Доминик е властен, секси, горещ и...шеф на Джулиет. Онзи разговор с непознатия за евентуални промени в хотела, определено ще носи неприятности. Чудя се кой беше той. Джулиет трябва да чете повече медии, има проблем с разпознаването на знаменитости. Бързо се досетих кой е предателя. През каквито и трудности да преминат Джулиет и Доминик ще се справят заедно. Искам още. ПП: Това е втората книга за седмицата, от различни автори, с героини с рижи непокорни коси, и властни горещи мъже. Няма как да не ги сравнявам. Предишната повече ми хареса. Но и тук жегата беше на ниво.
Непокорна кралица - Мегън Марч
Хареса ми. Влюбена съм. Маунт е страхотен. Опитва се да се промени заради Кийра. Започна да осъзнава, че тя е много повече от просто дълг и маската му се пропуква. И двамата се стараеха да се отблъснат /за Маунт когато осъзнава, че тя става негова слабост/, но явно не могат един без друг. Ще ми се приказката от Дъблин да не свършва. И пак спря на най-интересното. Когато чета поредица, не подхващам веднага следващата книга от нея, но тук е различно. Влязла ми е под кожата, завладяла ме е. И моят самоконтрол е разклатен, затова подхващам веднага "Греховна империя".

"Греховна империя" - Мегън Марч
Тази книга беше най-слабата от всички. Малко ме разочарова. Много бързо внезапно се зароди тази голяма любов между героите и продължи през цялата книга. Твърде захаросано ми дойде. Нямаше много и секс сцени, само диалози. Половината книга мина в болницата. През цялото време се въртеше като развалена грамофонна плоча "кой какво да не прави и да не ходи заради неговата/нейната безопасност". Имаше интрига/разкриване/обрат, разбрах за какво се вмъкваха предистории за Маунт. Да, излезе по-добър, с добри мотиви за действията си, както и предполагах. Но с Кийра изведнъж стана ангелче. Много бързо ми дойде. Не го харесвам такъв. Както намекнах за края:
— Какво искаш? — прошепвам. — Защо си тук? Той се надига, закопчава сакото си с големите си пръсти, лицето му е в сянка. — Имате дълг към мен, госпожо Маунт. Тук съм да си го взема - няма подсказка за насока какво има предвид. Дано да става дума за още секс, в интрото пишеше че дългът е сърцето ѝ, но си мисля, че щом е постигнал целта си да я притежава по всички начини, пак говори за пари, и вече Кийра ще може да си плати. Дали не му е омръзнала след като я покорил? Отново ли е студен? Ако се връщаме в изходната позиция, всичко се обезсмисля. Това ме обърква. Да се радвам ли или да плача? Ако е за рев, това последно изречение скапва всичко. Ако имаше епилог, щеше да е по-добре. Мен лично ме обърка здравата. Та, 4 от 5. Свеждам оценката си.

Fri Mar 27, 2020 9:42 pm Re: Мирослав Моравски Fri Mar 27, 2020 9:42 pm Re: Мирослав Моравски
Patreon-ът пристигна по-рано, отколкото си мислех. :shock: https://www.patreon.com/moravsky?fbclid=IwAR2niVDGElBiS9KPY92WQe-ukh7JN-kKe5Fl1tNmRYRwhrAweBBRoXgVrco

Yet another place to follow. Yet another place to post information to + translatе in English...
Това е мястото, където ще представям изкуството си в следващите месеци и, да се надяваме, години.
Лина, знам беше преди векове, но помня като вчера как ми каза за тази чудна платформа. "Направи си профил, така ще може хората да те подкрепят."

Еми добре, но пусти срам и притеснения ме накараха да чакам чак до този момент.
"Как така ще взимам пари?" Нали музикант (хеле пък разказвач на истории) къща не храни?

Ето така. Хората са го измислили. ;)

Заповядайте в платформата ми. Там ще публикувам ежеседмично новите си неща - песни, разкази, видеа, идеи и разни арт-еници . Може да ме последвате, както и да ме подкрепите, в зависимост от това колко от моите неща искате да виждате месечно.

Повече ще научите на линка долу.
Още повече ще има в следващите ми публикации, защото имам план за действие .
Който включва албум, втора книга, и трети спектакъл, този път на голяма сцена.
Елате да ги сбъднем заедно.
Нищо, че книгите уж ще са още две, едната - тухла! Трети спектакъл? Без да сме видели втория, макар че веднъж сме го виждали отдавна.

Приятели, искам да благодаря на всички ви за снощи, беше мощен лайф и много силно изживяване!
Снощният, повече от тричасов спектакъл, ми даде да осмисля нещо много важно.
Цялата вечер свирех и говорех сам, в един пуст бар (Ив барманът скиташе някъде със слушалки в повечето време). Осветлението беше изключено навсякъде, освен върху ми, стъклените прозорци - зяпнали навън в пустите улици, с угаснали коли и сгради, изолация, пустош и мъртвило.
Ходи пей на тоя фон и настроение.
После, когато успях да надзърна в малкия екран на компа ми - всичко вреше и кипеше . Хвърчаха палци, усмивки и сърца,
Сами с неговата мисия със сърценцата :lol: изскачаха коментари и шеги, разни насърчителни реплики да не сипвам на бармана (!) пиене, "лесни" пожелания за песни като Бохемска рапсодия (Велко, благодаря ти за мнението, излетях!!!) и всякаквата весела гюрултия, която се получава, когато хората са щастливи че са заедно и го празнуват .
Часове по-късно, мислейки за този супер противоречив момент на депресивно-маниакалности, ме осветли какво е това.
Ами ей такова нещо трябва да е Господ, бе хора.
Не, не става дума за бармана. ;)
Седиш си изоставен и посърнал, няма никой около теб, всичко е на умирачка... и за малко да изпуснеш купона на живота.
Само защото си стиснал очи и не гледаш.
На милиметри от тебе, на масата, в джоба ти, животът, вселената и бара кипят и те влачат за яката да отидеш да купонясваш с тях. Може да се наложи да си оправиш нета, или да смениш кабел. Може да трябва да погледнеш някъде, където не си се и сещал, че е възможно.
Съвсем близо.
Благодаря на всички, които използваха лупите умело снощи, за да разчетат египетското писмо и да ни подкрепят. Сега като видях тия табели, то нищо се не различава...
Прегръщам ви и доскоро!
<3