mitseva wrote:
Непрекъснато се самоизтезавам дали историята е достатъчно добра, дали имам таланта/опита да я разкажа добре. Обожавам всичките си герои, смятам, че историята е готина (ако успея да я разкажа добре). Тип история е, която аз самата харесвам да чета - обожавам survival истории и истории в които героите преминават през какви ли не брутални изпитания. Вярвам в историята си! Но това съмнение просто ме съсипва. Знам, че сигурно всички пишещи хора го изпитват, но от това не ми става по-добре. Да си го кажа в прав текст - страх ме е, че съм скучна и посредствена. Което е... ъъъъ... ами само по себе си е not big deal, но ме кара да се чувствам зле. Те така!
Край на мрънкането!
От малкото, което имам като
*кхъм*професионален
*кхъм* опит, наред с проучванията (тотално любителски), които направих през последните две-три години, установих следното: почти няма случаи когато дадена книга е написана
изцяло от един човек. Писателят почти винаги е един, да, но в самият процес на създаването на една книга участват често-стигащо двуцифрено число хора: близки и роднини (к'ви бонуси е имал Реймънд Фийст в това отношение!), съвети от други писатели по време на сбирки/работилници, алфа читатели, бета читатели, редактори, фенове, странични хора от всякакъв тип. (Достатъчно е да видиш Acknowledgements на някоя книга и става ясна картинката.)
Затова, не се притеснявай чак толкова, че историята може да куца. Да, може да куца
сега, обаче, ако нещата минат "по каналния ред", ще имаш достатъчно индивиди, които да умуват над нея и да дадат съответните предложения за подобрение.
(Ако пък нещата не минат по каналния ред, тогава има други инструменти, но там работата е малко по-пипкава - все едно като да летиш само по прибори нощно време/при буря.)
Ако вярваш в историята си, това почти винаги е достатъчно. За всеки влак си има пътници и всяко послание е предназначено за някого.
Rain-check anyway: Е, с подобно отношение няма задължително да станеш супер-знаменитост, но ако ти стига факта, че искрата ти като творец ЩЕ носи светлина някъде на някого по света, това е достатъчна сама по себе си награда.
Counter rain-check: Then again, като се има предвид какви, пффф, "шедьоври" са ставали best-sellers сега и в миналото, бих казал, че въпреки това you have a chance at it anyway.
Колкото до пишещите хора по принцип, разните примери, с които разполагам, все още ме хвърлят в недоумение. Особено мулти-талантите. Аз смятам, че съм имал плодотворен ден ако изпраскам дори две страници. Същевременно, разни там люде нашиват по 10хил. думи на седмица, пускат нова книга на всеки четири-пет месеца, с еднаква лекота композират, рисуват, storytell-ват, програмират... и пак им
остава време за що-годе "нормален" живот.
(Това горното не го казвам, за да те откажа от писането; споделям го, за да отбележа, че всеки има своите трудности и пречки в живота, които трябва да преодолее. Но ти можеш се справиш - особено ако взимаш пример от героинята си, която е протагонист в настоящата книга, която пишеш.
![Wink ;)](./images/smilies/icon_e_wink.gif)
)
ПП. Тока спря за малко време, бях rage-нал, че съм си загубил поста - и съответно намислих нов, доста по-сбит (и малко по-различен) вариант за повторното пренаписване - па то взе, че Firefox възстанови таб-а с невъзмутимостта на английски иконом; това ме обърка тотално какво да пиша в крайна сметка, тъй че оставям този (оригинален пост) без редакция.