choveshkata.net

Wed Dec 07, 2011 2:26 am Re: Федора под лампата Wed Dec 07, 2011 2:26 am Re: Федора под лампата
свалено

Tue Aug 01, 2017 3:37 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Tue Aug 01, 2017 3:37 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Ха! Сега се сетих, че един от първите разкази в най-новия алманах „ФантАstika“, от Лари Нивън, развива идеята за магията като изчерпаем ресурс блестящо . А допускам, че е писан преди „Землемориите“ или по същото време.

Това ще го погледна определено, тъй като тече близо до сегашните ми интереси/лаик-теории в областта на магията.

Относно Seaward и Cygnet, не знам кога точно ще намеря вдъхновение да ги подхвана - принципно вече трудно чета фентъзи. (Не помага факта, че съм бета-читател на един начеващ американец, пишещ dark fantasy, а скоро може да станат двама )
Всъщност, вече принципно трудно чета всичко - за съжаление от самопричинена травма, състояща се от взамно допълващи се пилона/парадигми:
#. Синдромът "Висоцки" - който съм го имал отпреди да знам за неговата дефиниция (мерси, Григор);
#. ~6700 - толкова заглавия има физическата възможност средно един човек да прочете в живота си, както ми казаха в СУ по време на краткото ми пребиваване там през 2010-а;
#. Analysis Paralysis - образувано вследствие на горните две, прекалено дълго четене на TV Tropes, и фактът, че интересите ми в областта на изкуството се разпростират във всички възможни форми, а не само една-две;

Та, за да оформя цялостен смисъл на поста си, нека го кажа така - ще се радвам по време на жива среща да те питам, Кал, същите/подобни въпроси за препоръки/тем-проч, а ти от своя страна да предоставиш факсимилета/синопсизи, подплатени с по-ярките подробности - и оттам да преценя дали да "инвестирам" в някоя от предложените творби.

Wed Feb 22, 2012 4:06 pm Re: Автори споделят Wed Feb 22, 2012 4:06 pm Re: Автори споделят
Много добро есе на Борхес, най-вече защото ме кара да се замисля при какви условия казаното би било вярно. (Понеже има немалко неща, които принципно противоречат на убежденията ми.) Ще го прочета пак, може да си изведа някакъв коректив :) Мерси, Кал.

Сега, кратичък цитат от дилейнската книга за писането. Има и примери, но ще ги добавя друг път, ако има желаещи :)

Ако, докато пишете, ви хрумне образ, който искате да покажате, пробвайте. След това обаче проверете дали - първо, - не е просто готова фраза, изтъркана или шаблонна. Второ, оставете образът да си свърши работата: почистете целия ненужен словесен багаж, с който пристигат повечето образи. Покажете го с колкото е възможно по-малко украса - самият образ е украсата ви. Трето, когато сте се отървали от ненужни авторови включвания и тавтологични израстъци, решете дали нещата, внушени от образа (вярната дума е "внушени" - не изказани), правят по-ясна ситуацията и допринасят за желания ефект. Ако е така, използвайте образа. Ако ли не, допуснете, че може да не е подходящ за това, което искате. Опитайте без него.

Fri Sep 15, 2017 5:08 pm Re: Приказка за Стоедин Fri Sep 15, 2017 5:08 pm Re: Приказка за Стоедин
И така. От навръх Кръстовден новото издание на "Стоедин" вече официално съществува!
И... вътре се мъдри, кхм... ами... кхм,

Човешката библиотека.

По-точно - Миро и Габи.
Най-точно - вдъхновените им думи .

Странно е, защото никой от нас (ЧоБи) не е бил уведомен, готова съм да се обзаложа.
А е хубаво това да се прави. Поне мило би било.
Както и да е. Все пак е чест.

Книгата е с хубава бяла хартия, приятен шрифт, леко едър. Не всяка корица е съвсем успешна като техническо изпълнение, но като цяло, книжното тяло е приятно. Корицата е матова.
Е, все пак твърдокоричното издание на "Жанет 45" е по-перфе като техническо изпълнение.

Илюстрациите са оригиналните (някои хора много си ги тачат), но няма муцунки в карето на всяка страница.

На представянето книгата можеше да се вземе за 15 лв.

А това съм аз.

Владо Пенев чете големичък откъс - поредната церемония за възмъжаването на Пулейко.
Мартина Вачкова сподели спомени и чете за Спаска ;) Иска да я играе. Иначе нарече четенето на Владо кастинг, за всички роли, защото изпълнението му беше :D феноменално. В неговия откъс има поне четирима активни герои.

Thu Apr 19, 2012 11:13 am Re: Кампания за Четенето Thu Apr 19, 2012 11:13 am Re: Кампания за Четенето
От днес достъпен за света стана блогът на Велко Милоев, един от най-интересните писатели и човеци, които познавам. С голяааааамо намигане към Еви (Слънце, прати ли си есето? ) – вижте това като за начало:

За края на четенето

Sun Nov 26, 2017 3:11 am Re: The Celestial Way (NaNoWriMo 2017) Sun Nov 26, 2017 3:11 am Re: The Celestial Way (NaNoWriMo 2017)
A small update, I changed the title of the topic slightly, omitting the "Book 1" part.

The reason? Well, I've been watching quite a few lists on Amazon, and there are loads of (mainly fantasy) series that all slap "Book 1,2,3 from the XYZ". I'm getting the feeling this practice has probably gotten extremely grating and/or trite for potential readers by this point. At least it has for me. It also dilutes the uniqueness of a given title, and lastly, it isn't necessary at all - see The Dresden Files for example.

Also, I've decided that the first book will bear the same name as the entire series, so I think it's an appropriate change for the title.

03.05.2018 ^That is not true anymore.
17.06.2022 Nope, actually, the original plan was the one which survived. TCW #1 is TCW. (/future me commentary)

Fri Oct 19, 2012 4:15 pm Re: Кога отлагането НЕ е оправдано Fri Oct 19, 2012 4:15 pm Re: Кога отлагането НЕ е оправдано
Най-честият симптом възпрепятстващ писането е мързелът. Той поражда липсата на желание и намирането на оправдания или по-интересни (сиреч, по-лесно набавяеми) занимавки.

Tue Jan 30, 2018 10:38 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи Tue Jan 30, 2018 10:38 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Замисляли ли сте се защо ... - Не. Може би когато ми се проясни защо точно този въпрос ти е важен?

Защото така опознавам читателите/приятелите си. В случая: доколко са склонни да търсят смисъл в подредбата на приказките и доколко такива неща не им правят впечатление. А по-общо: доколко и на какви нива търсят смисъл, докато четат.

(Има и още по-общо, но да не се разводняваме до пълно разтваряне. ;) )

Та, ти и всички тук имате ли някакви хипотези за мястото на „изцеляващата“ спрямо „ужасяващата“?

А... изцелява ли ви тя? Поне на някакво ниво? - Струва ми се, че не съм наранен та да ме изцели. Може внимателно се поогледам (внимателно щото, който търси намира ;). Като цяло точно тази ... тези? "игри на духа" са ми доста далечни и почти ... абстрактни. Аз ли живея като щраус с глава заровена в пясъка и светът наоколо е наистина ужасно място ... или живеем в различни светове?
Както този откъс показва (доста добре :) изцеляването може да е феноменално преживяване! //за целта е необходимо феноменално нараняване ...

А някога случвало ли ти се е да общуваш с така наранен човек?

Тук си признавам, че „изцеляващата“ приказка започна като нещо друго, много подобно на цикъла от миниатюри „Въображаемите“, в който разигравах – хареса ми „игри на духа“ :) – ситуации, които не съм преживявал физически, но имам нужда да обследвам – да ги преживея мислено. Впрочем благодарение именно на Въображаемите преодолях страха си от смъртта . (Уви, линковете към конкретните „Въображаеми“ сега са мъртви.)

Ако ти се случи, как би подходил ти? Някога би ли седнал да го напишеш?

(Твоя разказ за ангела още си го спомням – поне образа на нишките светлина, които излизат от гърба му... Преди няколко месеца, когато усещането за самотност беше станало нетърпимо, си играех с една нова приказка, в която нещо подобно на твоя ангел отнася Юна от една метълска кръчма, та право в небето. Фиууу! Криле и коси! А кръчмата беше метълска, щото другото ми вдъхновение дойде от концерт на Жилмор секстет ... :D)

(Обаче не! Не като щраус. :D)

Да се върна пак към поста от преди години. Наистина ли точно това си избираме от безкрайното изобилие на духа? оО

Кой пост имаш предвид?

~

Нее-чан... *грея безмълвно в мрака*

А дали красивото казано ще роди и красиво сторено? Някъде, някога?

Ха. :D

А „натъжава; мен“ дали ще го вплетем някак в „плачещата“ приказка? Ето, Амбър започна да отвива бинтовете си...

Хихихи, не бягай, де. :mrgreen: Още сме на етап „върши ли работа прегръдката“, има време... Всичкото – хахахаха – всичкото време на света. :mrgreen:

Tue Nov 13, 2012 12:01 am Re: Федора под лампата [Пак офлайн] Tue Nov 13, 2012 12:01 am Re: Федора под лампата [Пак офлайн]
Брей, брей... много дълга глава. Браво! (:

Вик, един (може би) странен въпрос: Ти (или част от теб) прототип ли си за Гакар? По-точно за личността му — характера, достойнсво, чест(ност). Питам, защото ме гъделичка някакво такова чувство и ми е интересно да разбера.

Желая ти бързо и пълно зареждане и достатъчно вдъхновение! ;)

Wed Feb 14, 2018 10:37 pm Re: Само за гении Wed Feb 14, 2018 10:37 pm Re: Само за гении
Буахахаха... за стигане до „обикновените хора“ поне аз не бих могъл да си представя по- лошо начало от „Приказките за Юнаци“. Веднъж вече съм посвещавал работилница „висш пилотаж в творческото писане“, за да обясня някои от техниките, ползвани в приказки като „ужасяващата“, ненадеждните разказвачи, огледалните сцени и про(за)чие. И да видиш как повечето участници – които, сами бидейки пишещи хора, все пак са с едни гърди пред редовите читатели – да ги видиш как се блещят... :shock:

Но да, има явно нещо притегателно, като изведем цепката на преден план... Който ще пише анонсите за следващите ни книги, води ли си записки?

(Любе, няма да те разочаровам. След малко заминаваме към темата на самите „Приказки“.)

Tue Jan 08, 2013 8:48 pm Нов български университет Tue Jan 08, 2013 8:48 pm Нов български университет
Да направим малко реклама на родната алма матер. Че нещо твърде много я хранят чул-недочулите, преживял-непреживелите... ;)

Как се учи в Нов български университет, без пари (или почти)

1. В последния си клас се записвате (и се явявате – впрочем това е последният път, в който ви третирам като иди американци ;) ) на всеки от 4-те приемни изпита през годината (вижте кога - наближават! ); или поне на достатъчно много.

* Ако сте супер тъ себеотрицателни - записвате се и на 4-те приемни изпита, докато още сте в предпоследния си клас. Резултатите важат две години. Това може да е добра идея по принцип – изпитът-тест е по 10 учебни предмета, пък те се забравят...

2. „Достатъчно много“ означава да изкарате поне 75 (или, от мен да мине, 70) от 100-те възможни точки на теста. Колкото повече, толкова по-... ясно .

3. Лятото проверявате на кое място сте класирани в желаната от вас специалност. Сравнявате с резултатите на другите кандидати в същия департамент. (Това е по-сложничко: аз например записах англицистика, еквивалента на английска филология, затова си сравнявах резултата с всички останали филологии. Ползвайте сивите си клетки, за да прецените кои са. Ако не можете – ще помагам и аз. Ама... ) Ако сте първи, втори или трети по резултат в целия департамент – записвате се. Ще ви трябват 1200 лева семестриална такса, или колкото е в момента .

4. По някое време наесен/назима (според кога преведат парите добрите чичковци от HESP и другите финансиращи програми) ще получите академична стипендия в размер на:

4а. цялата ви семестриална такса , ако сте първи по резултат в департамента си.

* Тук, ако сте по HESP, има разни тънкости според настоящия курс на долара – като падне много спрямо изминалото лято, ми се е случвало да ми дават с до сто лева по-малко от таксата. Повече от таксата, уви, не са ми давали – но те се пренасят за следващите семестри.

4б. До 80% от семестриалната такса , ако сте втори или трети в департамента си.

* За третия не съм сигурен + предполагам, че си зависи от отпусканите средства в конкретната година.

И в двата случая вероятно ви излиза по-евтино от произволен държавен университет в Бг (освен ако не хванете академична стипендия там).

5. За втория си семестър не плащате нищо (при 4а) – стипендията директно ви покрива таксата. Или плащате каквото не достига (при 4б).

* При 4a по HESP: Тук курсът на долара няма значение, мисля.

6. За да продължите да получавате стипендията си (до края на бакалавърската програма), трябва да поддържате определен успех през изминалата година: 5,50 , за вътрешните на НБУ ; а HESP (по която бях аз) искат 5,00 . Не е непосилно. ;) Като записвате есенния семестър, пак ще трябва да се бъркате с колкото е била началната ви семестриална такса (тя остава една и съща, ако не прекъсвате обучението си за повече от... не знам колко семестъра); същото е като в точки 4 и 5, всяка година.

* Не помня дали трябваше всяко лято да се подава молба за продължаване на стипендията - май да.

За магистърската програма е... друго. ;)

И за докторската също. (Там и аз още не знам съвсем.)

Въпроси?

Аз имам един:

Какво още чакате? :)

Mon Mar 05, 2018 11:46 am Re: Редакторски разправии Mon Mar 05, 2018 11:46 am Re: Редакторски разправии
Ако решите да работите с мен по художествени преводи към английски, моля да имате предвид следното.

(Както и предния ми пост.)

Sat Jan 19, 2013 7:26 pm Re: Наши текстове Sat Jan 19, 2013 7:26 pm Re: Наши текстове
Нищо

Изтичам, като пясъчен часовник,
на три слънца от бялата си дреха.
Закръглям се, докато се затворя
в кутия от пантофки на принцеса.

И после, подредена, чакам нещо,
което в девет приказки ми бяга,
което почва в сляпата неделя,
или по-зле - през куковото лято.

Ужасно чакам, после на прашинки
се вмъквам в саркофага на Снежанка,
и там с кокетни мигли чакам принца
докато ме спаси с финес от мрака.

Обаче нещо липсва, както казах...
Защото се разпадам на парцали.
Не съм оттук, и образът ми празен
дори не се лови във огледало....

Изтичам между пръстите
и падам.
И няма длан, която да ме хване.

***

Хелиада

Там, дето е погинал Фаетон,
в едно селце на хвърлей от звездите,
долита всяка вечер огнен кон,
разпенен и с разбита колесница.

Поспира край смълчаната вода
и рие пръст, и златен прах се вдига.
Извръща се, зад вихър от листа,
тополата в снага на самодива.

В миг залезът, с наметка от слънца,
увива нежно голото ѝ тяло.
И раните, кървящи кехлибар,
под медните му пръсти се затварят.

А после на мегдана еква вик
и слънчев вятър къщите помита,
чардаци скръцват тропотно, дори
в прахта изсъсква въглен от копито.

Ръждиво над селцето пада дъжд.
Небето със земята се събира.
Комините, стрехите изведнъж
припламват за последно и умират.

"Магьосница!", подтичват куп деца,
стариците запридат тъжно здрача,
мъжете, със нетрепващи сърца,
сумраците начупват на погачи ...

*
На кремав кон, зад старата чешма -
последна спирка там, преди Атласа,
прехвърлила през гривата юзда,
една жена си спомня . И заплаква.

Thu Apr 05, 2018 12:56 pm Не-културни събития - подкрепа за кауза Thu Apr 05, 2018 12:56 pm Не-културни събития - подкрепа за кауза
Много са нуждаещите се от такава помощ, уви, но ако някой може и иска, приятелка за приятелка ме стигна с тази кампания. Затова и си позволявам да я публикувам тук:

My friend Elitza is the most giving, the most sharing, the most spiritual person I know, born in Bulgaria. This cause is a personal tragedy: her niece, after losing her dad, has been diagnosed with a brain tumor. The woman you see in the picture (б.м. снимката е в пост в социална мрежа) is a widow and her daughter is extremely sick. Please donate - even €5 will make a difference and it is just 2 cups of coffee at Starbucks. Thank you.

https://www.gofundme.com/ivelina

П.П. И ако някой има желание, но не му се занимава с нещо различно от превод до БГ банкова сметка, може да пише на лична и ще имам грижа.

Tue Jan 29, 2013 6:11 pm Re: Да пробудиш драконче Tue Jan 29, 2013 6:11 pm Re: Да пробудиш драконче
Не, не и НЕ! - Тази книга ЩЕ ме побърка. От кикотене също.
Като почнат верижните сравнения... а друг път е достатъчен трясъкът и само от едно като: "я Христос, я Че Гевара" (стр. 67)

А на стр. 38 пише, че он написАл, т.е. wrote:Безгрижието ѝ се изпаряваше като разлят лакочистител.

Tue May 15, 2018 8:45 pm Re: Културни събития Tue May 15, 2018 8:45 pm Re: Културни събития
Концерт в подкрепа на Пирин, този четвъртък - 17 май от 18 ч. на паметника на съветската армия, ще пеят РЕВЮ!!! Аз съм там. https://www.facebook.com/events/1367486156686435/

Tue Feb 12, 2013 9:01 pm Re: Цитатите, които ни промиха Tue Feb 12, 2013 9:01 pm Re: Цитатите, които ни промиха
Имам някакво подчувствие, че и това не е за тук, но пък следното (особено първия цитат) е наистина промиващо:

Университетите бяха средища на мисълта, но сега слизат от сцената. За много хора те са се превърнали в центрове за ментална мастурбация без приложение.

Университетът развива всички заложби, включително и глупостта.

Нали?

Wed Aug 08, 2018 10:21 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Wed Aug 08, 2018 10:21 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
На пръв поглед, двама директори на мегакорпорации обсъждат проблемите на клиничното безсмъртие:

Observing the naked, full-length holographic image of Duane Alden that appeared to hover in the air between him and the encased brain, the one phrase that came to Simon’s mind was Golden Youth . Duane was physically flawless and distinctly handsome.
“Your new body, I take it,” Simon inquired.
“Yes,” Zawolijski said. “He’s quite splendid, isn’t he? Several centimeters taller than my last. And that face… so bold. I’m sure the ladies will be appreciative.”
“I’m curious. Exactly how old are you?”
“Two hundred and eight years, Earth standard.”
“And this body would be number… ?”
“My fifth replacement. I remained in my original until I was sixty.”
“A new body every thirty years. That seems slightly extravagant.”
“Not really. Twenty to fifty: the best years of a man’s life.”
“In the classical model, yes, but now that human bodies can be v-written for enhanced life expectancy, the period of primacy is considerably longer.”
“Quite so. But such germline treatments are only just becoming commonplace on Kinabica, and as the parents invariably request additional modifications such as increased intelligence, such specimens are less likely to stray.”
Simon canceled Duane’s file and frowned at the brain. “You believe that enhanced intelligence ensures a noncriminal life?”
The brain chuckled. “Less likely to get caught, actually. Or if they do, then it’s after a long and arduous investigation. By which time they’re past their usefulness to the Board.”
“You should use equally intelligent police officers to catch them.”
“At the salary we pay?”
“I see your point. Which leads to my next question. Why not simply clone yourself a replacement body?”
“Ah, one of our race’s favorite myths. Have you any idea how difficult and expensive that is? Growing a human in vitro until—realistically—they’re sixteen. How would you suppress the arrival of consciousness over that time?”
“Would that problem arise? I’d have thought the lack of external stimuli would eliminate any chance of thoughts germinating.”
“Coherent thought, certainly. But even infants have a basic awareness, and more than that by parturition. Sensory deprivation for sixteen years produces a monstrously retarded consciousness. It doesn’t quite qualify as a personality. But believe me, it’s a problem sustaining a body in an amniotic tank for any time after its first year. It wants to be birthed and struggles against its confinement.”
“Then clone a body without a brain. V-write it out of the genome.”
“Oh, please, how would you replace the autonomic function control? Technologically? There are far too many subtleties involved for some kind of wetwired chip to regulate.”
“What about growing parts separately? Accelerating a replacement organ’s growth to its maturity is a proven procedure. After that you simply assemble them into a full body.”
“That merely increases the original problem by two orders of magnitude. The number of separate parts in a body is incredible, and that’s just the principal glands and organs. Don’t forget the entire circulatory system, skin, a skeleton even. What order would you start stitching them together in, in order to make sure they stay functional during the procedure? How much surgery does it actually take to assemble an adult human being? No. The idea is pure science fiction. I assure you, we have explored all these avenues. The most efficient way to produce a human body is the old-fashioned method of unskilled labor. Until we can develop some kind of active nanonics capable of integrating cellular structures or resetting individual DNA strands, transplanting a brain into a criminal’s body is the most reliable procedure to regain a healthy young body.”
“Very well. But what about the neuron regeneration process you employ? There must be some memory loss.”
“Not from the regeneration. My memory loss comes from standard brain decay. New neurons don’t contain old memories. That’s perfectly acceptable to all of us; in fact, it’s essential. The brain is finite, no matter how many improvements we have v-written in each time we undergo rejuvenation. I have to have the capacity available to store my new life’s experiences when I re-enter society.”
“If you are forever discarding the past, then you have forgotten who you were.”
“Never, that’s the beauty of this procedure. I have complete continuity with the baby born those two hundred and eight years ago, which is the overriding psychological factor. The strongest memories anyone has are connected with identity. The events that define what you are, shape your personality and who you have become, are so powerful they are part of your essence. They have become instinct, retained no matter how much regeneration is required. I might not be able to remember the intimate details of a day one hundred and thirty years ago, but that is no longer relevant; I know that I am the individual who lived through that day. Continuity of consciousness rather than unbroken memory, that is the human soul, Representative Roderick.”
“Then what of the biological imperative? Your body is not genetically yours. You cannot reproduce for yourself; any offspring you sire will be those of Duane Alden. What is the point of your existence other than sheer vanity?”
“And you accused us of relying on classical models? With so much v-writing these days, whose child is truly theirs anymore? But to answer your question, that particular aspect of rejuvenation has the easiest remedy. My balls are cloned and transplanted along with my brain into every new body. For females, we simply implant cloned ova. All of us take part in life to the fullest degree when we return. We are complete to a degree unachievable by ordinary living, twenty years old with the intellect of a centenarian.”
“What do you return as, a distant cousin?”
“Whatever identity is most convenient. Family stakeholding is not scrutinized and analyzed, Board family trusts operate privately, executive Board members are not celebrities."
“The perfect system.”
“To sustain us and our chosen way of life, yes. That’s why we wrote the constitution the way it is.”

Но после идва неочакваният епилог:

“So what deal do you require?” the brain asked.
“Deal?”
“For us to continue our existence without interruption. We would be happy to accept your Board members into our fraternity. It is a good life here: Kinabica is a wealthy, advanced world with a stable society. They would lack for nothing.”
“The Board I represent would not be able to accept that offer.”
“I’m offering you virtual immortality lived as a plutocrat, and you’re turning that down?”
“We have different goals and objectives.”
“And you don’t think these objectives can run in parallel to immortality? I find that hard to believe.”
“That really isn’t your concern.”
“Then what do you want?”
Simon pursed his lips, regarding the isolated brain with a weary disappointment. The techniques and ingenuity of the Kinabica Board were impressive, but their goals were so old . They’d be more suited to life in the Renaissance era, or maybe the British Imperium. They could have achieved so much more with what they had; instead they looked to the past for their template, building themselves an impregnable stone castle amid a stagnant society. All they’d done was secure what they already had. With a brand-new planet offering infinite horizons, no fresh possibilities had been explored, no impossible dreams attempted. It was truly pitiable.
“We want nothing from you,” Simon said. “As you said, your planet is a wealthy one. It’s in your Board’s interest that you continue to keep it wealthy, and that coincides with our wishes.”
“You have no objection to our rejuvenation method?”
“None. Keep your lives. We don’t covet your banality.”

Wed Mar 20, 2013 11:01 am Re: Културни събития Wed Mar 20, 2013 11:01 am Re: Културни събития
На 11 и 12 април 2013 г., в зала “Сцена 17″ в Министерство на културата, ще се проведе обучение в разработването на дебютни проекти в областта на съвременните изкуства и култура към програма “Дебюти” на Национален фонд “Култура”.

Условия за участие тук.

Fri Oct 12, 2018 12:49 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Oct 12, 2018 12:49 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Отзив в Goodreads за „Първият контакт“:

Две трети от разказите в антологията са ми в категорията „окей, но няма да запомня“, оттам и двете звездички. Надолу отбелязвам по-запомнящите се (или някои по-съществени препоръки):

~ Започвам да чета антологията в напълно непроизволен ;) ред, с „Приземяване“ на Жермен Тодорова. И още на финала на тия 6 странички изпадам в когнитивен шок: след като почти през цялото време съм се разхождал из размислите на главния герой като в есе, изведнъж се случва... какво?! Или направо:

https://www.meme-arsenal.com/memes/af6214eb6552e070d2ef50094df614dd.jpg

Мисля, че Емо (Trip) от Шадоуданс първи ме облъчи с понятието „фокуси в мрака“. Тук усещам, че авторката има някакъв смайващ обрат в главата си, но не мога да намеря достатъчно опорни точки, по които да го реконструирам в моята. Всяка хипотеза, която ми идва, се крепи върху паянтови основи... и рухва от само себе си, като се вгледам в нея за по-дългичко.

Е, може и да е от недоспиването или мозъкоизчегъркващия политологически превод, който бъхтам от сутринта. Пък и с авторката се знаем и мога да я питам какво е имала предвид. Обаче да му мислят непознатите ѝ читатели...

(И ако нещо измислят – да споделят, да? :)

~ Като изключим твърде експлозивния финал на „Кулата“, Надя Михайлова е сътворила доста свежи моменти. По капацитет да мрази всичко чуждо, пардон, неамериканско, пардон, без големите гърди, героят ѝ се доближава до оня хубавец от „Шибуми“ .

~ „Полет 370, обади се“ от Калоян Захариев е предшественикът на Kado: The Right Answer : един от преждевременните опити на сестрите ни по разум да направят връзка с нов достатъчно разумен вид. ;) Освен това е отхапан през кръста – допреди кулминационния си момент се развива плавно и плътно, после авторът си спомня колко му е границата думи, и залепя някакъв финал, да има там. Ако се разпише, без да си поставя граници, сигурно ще стане хубав.

(Чувам и че е вдъхновен от истинско изчезване на самолет. Калоян, освен че страхотно си е изчистил стила в последно време, все повече ме впечатлява и с желание да проучва-включва специфичен фонов материал. Доближава се до западните си колеги професионалисти по това.)

~ „Отклонение“ на Ценка Бакърджиева го харесах още в алманаха „ФантАstika 2017“ . Хем е закачков, хем не разчита на вездесъщата груба сила. Да вземем да пораснем всички, вика. ;)

~ Най-гениалното прозрение от „Тайната на вечния живот“ на Кирил Влахов:

Вечният живот не струва пукната пара, ако не го споделиш с някого, а проблемът е, че колкото повече години си с този човек, толкова повече намразваш живота...

~ След всички идиотски версии на контакта, в които я се опитваме да се преметнем взаимно, я изобщо не вдяваме отсрещния вид, „Целувка на богиня“ от Яница Христова ни дава и една мила. Където не само че се разбирамe без проблем, ами и ни е грижа за другия от самото начало.

Естествено, мога много да мрънкам за (не)развитието на персонажите и (без)ползата от общите приказки в наставленията на Мау... ама не искам. Искам чувството. Искам вярата.

Ммммм... Вярата искам.

~ Най-свежият, ъъъ, полъх от „Презареждане“ на Петър Петков:

Страхът стисна Данчо за стомаха толкова рязко, че тръгна от него шумна въздишка, която не дойде нито от устата му, нито пък от носа.

~ „Място за разходка“ на Даниела Богоева-Гюргакова ме впечатли с предварителното си проучване и ме разсмя с финала си.

~ „Стъклен свят“ на Анна Гюрова грабва двойния приз за най-тенденциозно светло бъдеще и най-оригинална идея. Липсва му обаче доразвитие на сюжета.

~ А „Космос изяде домашното ми“ на Мартин Колев сякаш ме забавлява най-много, с почти детската си фантасмагоричност. Като книгите за Алиса. :)

Sun Apr 21, 2013 7:24 pm Re: Живи срещи Sun Apr 21, 2013 7:24 pm Re: Живи срещи
Третата ни – и последна – жива среща е тази неделя, 21 април, от 15 до 17 часа, в лятното кино зад паметника при НДК . Вход – свободен! :)

Този път имаме тема-фокус:

Бъдещото образование – световни прогнози до 2030-а и отвъд

В подготовка за кулминационно събитие на април: Фестивала на българското образование . ;) И, даже по-важно, в подготовка за бъдещето, което идва – което искаме - как да го създадем?

Имаме и няколко презентации. За да ги разгледате предварително – моля потвърдете до събота, 20 април , че ще идвате. Пишете тук в темата или на poslednorog -в- gmail.com.

Звукозапис

И молба към всички: Ако имате материали за образованието на бъдещето – прогностични, пожелателни, конструктивни – пращайте ни ги на poslednorog. Започваме да сглобяваме специален блок по темата за алманаха „ ФантАstika 2013“.

Това ни беше последната неделна жива среща. Сега ви чакаме на Фестивала на българското образование – от четвъртък, 25 април, до събота, 27-и , ще ни откриете на една масичка със SciFi.bg близо до шадравана с металните сфери в подлеза на НДК . И вижте още кого и какво . ;)

Ще дойдете ли - и по кое време?

(Да не вземем да се разминем. :))

Wed Oct 31, 2018 6:59 pm Re: Share the Joy Wed Oct 31, 2018 6:59 pm Re: Share the Joy
Fantasy & Science Fiction, personal rejection:

Dear Kalin,

Thank you for giving me a chance to read "As Beautiful as Bare Reality" -- I'm very pleased to see some more of your own work, just because I know you invest so much time in promoting the work of others.

The quality of the prose here is very good , but the story feels rushed to me, especially at the beginning where it sets up the characters and premise. I think that limits the impact of the story, and overall it didn't quite win me over. I'm going to pass on it for Fantasy & Science Fiction, but I wish you best of luck finding the right market for it -- you might try some of the online zines like Daily Science Fiction or Flash Fiction Online, which publish more stuff like this than F&SF does. Meanwhile, I hope that you'll keep us in mind in the future.

Best regards,

Charlie
--
C.C. Finlay, Editor
Fantasy & Science Fiction
fandsf.com | @fandsf

Wed Mar 20, 2013 2:01 pm Re: Общополезности Wed Mar 20, 2013 2:01 pm Re: Общополезности
Наръчник на гадостите, дебнещи в Мрежата

Ако сте получили от мое име покара за регистрация в сайта TWOO - игнорирайте я!
Налазиха ми контактите и изпратихя покани от мое име. Извинете за спама.

------------

If you have received an invitation to register to TWOO from my email, please DO NOT enter the site - mark the email as spam. TWOO used my email to send unauthorized invitations.
If you have received one, I apologize for the spam. If not - for the bother.

Гадове са си – няколко други адреса също ме „атакуваха“ днес... :/

Мда. Аз се подведох по това, че получих покана от човек, чието име ми е познато, но не се сещам кой точно е. И щракнах, за да видя за какво става дума. Мислех, че е поредната социална мрежа.
То ми предложи да ми разгледа контактите, аз го скипнах. И като ме пита дали си търся мъж или жена, го затворих направо.
На ти "skip"! Ако някога ми попаднат тия... лошо ще става!

Трябва сглобим един наръчник за тез гадости...

Общо универсално правило:

Не въвеждайте паролата на пощата си НИКЪДЕ ДРУГАДЕ освен на страницата, от която влизате в пощата си. Никакви социални мрежи, никакви външни сайтове, никакви писма, които любезно ви питат за нея.

- - -

гаден спам с линк

Слънце, хакнали са ти Yahoo пощата.

(Ако не я ползваш – направо я закривай. Тия мизерии стават често.)

Sat May 18, 2013 1:35 pm Re: Преглед на книжарниците Sat May 18, 2013 1:35 pm Re: Преглед на книжарниците

Кал wrote:27. Книги и... (Оксиарт)
в началото на ул. Любен Каравелов, до НДК
тел. 0899 100888

Най-случайно вчера минах по цялата Любен Каравелов и като стигнах до края ѝ, усетих се, че нещо не е наред, защото не видях една книжарница.

Thu Dec 06, 2018 3:02 pm Re: Ортодокс Thu Dec 06, 2018 3:02 pm Re: Ортодокс
Сега пуснах събитието в затворената група на клуба по фантастика и фентъзи на ФМИ. Смисъл не знам дали има.
https://www.facebook.com/groups/scifmi

Mon Apr 29, 2013 9:49 am Re: Песента на ханджията Mon Apr 29, 2013 9:49 am Re: Песента на ханджията
Откъс пети

Поръчани е-книги: 18
Поръчани х-ниги: 11
Платени е-книги: 15
Платени х-ниги: 2

Mon Jan 21, 2019 4:39 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Mon Jan 21, 2019 4:39 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
(...) Нещо, което ми хрумна наскоро при четене на чужди текстове: за каква аудитория е предназначен текстът? Съобразена ли е възрастта на героите и сложността на сюжета с нея? Съответства ли регистърът? (Особено важно при текстове за детска аудитория: има ли прекалено сложни думи/структури; при тийнове – хванат ли е характерният им „жаргон“; присъства ли той изобщо; дали пък не е преекспониран от желание текстът да звучи по-младежки?
Отговорите на тези въпроси могат да доведат и до смислови, и до структурни, и до стилови редакции.

Първата част (възрастта на героите, сложността на сюжета) до голяма степен аз ги покривам с „?“ и „?!“ при смисловите редакции: спазваме ли вътрешната логика на цялата история. (Но за сюжета още ми е трудно да преценявам какво е подходящо за по-млада публика и какво – не.)

При детска публика не настоявам за ПНК при структурните редакции: там прекият текст е по-приемлив. (Но пак не е лошо да оставим малчуганите сами да се сетят до какво водят някакви действия или как се чувстват героите.)

Думите, граматическите структури и жаргона ги гледам в „Р“ при стиловите редакции.

Fri Oct 16, 2015 1:12 pm Re: Добрите образци Fri Oct 16, 2015 1:12 pm Re: Добрите образци
[quote="In "The Claustrophile," Theodore Sturgeon"]She curled her fingers around his hand, not quite clasping it, and looked down contemplatively. “A good hand,” she said in an impersonal voice, and gave it back to him.
“Huh? It’s crummy—solder burns, ground-in bench dirt …” He held it as if it no longer completely belonged to him. And it doesn’t , he thought with a start.[/quote]

Sat Feb 09, 2019 12:55 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sat Feb 09, 2019 12:55 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Откъсът е от „Нощта на скорпиона“ на Мария Гюзелева. И ако ви хареса, ще се радвам да ви пратя целия роман. След като си свършите упражнения 5 и 6. ;)

~

Аз съм съгласен с отговорите, които е дала Яна, изключая:

- „чертали картите и писали учебниците“ е стилова редакция. (Не е коректура, понеже в „чертали карти и писали учебници“ няма граматическа грешка.)

- „Начало им застанал“ наистина е задача на коректора, но аз ви препоръчвам да оправяте такива подменени думи веднага щом ги видите – т.е. още в смисловите редакции. Както казва Дес, те са с най-висок риск да ги изтървем.

Mon Jul 01, 2013 9:15 am Re: Песента на ханджията Mon Jul 01, 2013 9:15 am Re: Песента на ханджията
Откъс седми

Поръчани е-книги: 20
Поръчани х-ниги: 17
Платени е-книги: 20
Платени х-ниги: 8