choveshkata.net

Sat Mar 29, 2014 3:44 am Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sat Mar 29, 2014 3:44 am Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Само да питам дали разбрах правилно: текстът трябва да стане "изчистен" и с възможно най-малко коментари като крайна версия, така ли? С вече изчистени, подобрени изречения, без да има "драсканици" по него?

Sat Feb 22, 2020 11:43 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Feb 22, 2020 11:43 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
„Двор от рози и бодли” – Сара Дж. Маас
Хареса ми. Фейра от безскрупулна убийца ловец се превърна в мекотело твърде чувствителна за вкуса ми. Постоянно ѝ повтарях не плачи, не се издавай, мисли, каква глупачка. Неста ме изненада приятно. Рисанд привлече вниманието ми повече от Тамлин, със своите криле, ах. Сцената с червея и капана ми беше любима. Искам да видя как ще се развие историята след първа книга, защото ми се струва, че интересното свършва тук. Бих продължила единствено заради Рисанд.

„Лейс” – Шърли Конран кн. 1
Хареса ми. Разказва се за живота на четири приятелки, съученички, как порастват, сблъскват се с живота, войната, любовта, печеленето на пари и работата, алкохола, лукса и най-вече мъже. Книгата заема поне 20 години от живота им от началото на 20 век до 1980 и една тайна за незаконно родено момиче и неговата съдба. Книгата е издадена 1982 г. Научиха ценни уроци, водеха своите битки и падения, подкрепяха се, правеха бизнес, и израснаха много от наивни ученички и хлапачки до зрели жени. Всяка една е уникална. Оприличавам се с Кейт, но тази на която искам да приличам и ми е любимка е Джуди. Интересна ми е съдбата им и бих прочела и втората книга. Единствено ме подразни, че на две места във файла липсваха поне по 5 страници!

"По-богат от греха" - Меган Марч
Слабо, много слабо Меган Марч, очаквах повече от теб. Не ми хареса книгата. Две враждуващи фамилии е клише, дори секс сцените не бяха на ниво и не замазаха положението, а от края нищо не разбрах, пак отворен финал. Уитни ми е Мис Драма. Любимка ми е Крикет. Не съм впечатлена. Бих прочела и другите книги, но съм предубедена. Книгата беше скучна. Не се свързах с героите въобще. 3 от 5.

Thu Apr 10, 2014 3:32 pm Re: Не-културни събития :) Thu Apr 10, 2014 3:32 pm Re: Не-културни събития :)
УЗАНА ПОЛЯНА ФЕСТ - Зелените идеи в действие

УзанаПолянаФест е ИЗЛОЖЕНИЕ на:

 добри еко-практики
 успешни био-продукти
 свежи зелени идеи
 иновативни технологии
 устойчиви арт-инициативи

УзанаПолянаФест е ФОРУМ за:

 отговорното отношение към природата
 здравословния начин на живот
 връзката между устойчивото развитие и изкуствата

УзанаПолянаФест е ЖИВА МРЕЖА от:

 успешни еко проекти
 социaлно отговорни бизнес инициативи
 дискусии и семинари
 творчески работилници
 презентации и перформънси
 съмишленици


МИСИЯ

Чрез УЗАНА ПОЛЯНА ФЕСТ се стремим да стимулираме интелигентно отношение към
ресурсите на страната ни в контекста на световните предизвикателства пред
човечеството. Вярваме, че това може да стане чрез използване на алтернативни
източници на енергия, опазване на биоразнообразието, съхраняване на почвите и
борба с ерозията, подпомагане на устойчивия туризъм, мерки за смекчаване на
последствията от климатичните промени.






ЦЕЛИ

Целта на УЗАНА ПОЛЯНА ФЕСТ е да предостави пространство за споделяне опита и
идеите на организации, проекти и фирми, които работят в сферата на устойчивото
развитие и управлението на околната среда.

Провокираме дискусии, стимулиращи по-широкото прилагане на добрите еко-практики
на местно, регионално и национално ниво. Чрез дебати се стремим да вдъхновяваме
към действие за промяна на нагласите в обществото и отговорно отношение към
околната среда.

УЗАНА ПОЛЯНА ФЕСТ създава възможности за представяне на една цялостна визия на
устойчивия и здравословен начин на живот, който започва от съзнателното общуване с
природата и творческото себеизразяване.


ИСТОРИЯ

Фестивалът стартира през 2011 г. с цел да представи накуп всички уникални хора и
техните инициативи, подкрепени от Програмата за малки проекти на Глобалния
Екологичен Фонд в България за петте години на съществуването й.
Между 13 и 15 юли 2012 г. се проведе второто издание на УзанаПолянаФест, което
отново бе реализирано с финансовата подкрепа на ПМП на ГЕФ, Община Габрово,
МОСВ, Обществен дарителски фонд - Габрово, Фондация ‘’Работилница за граждански
инициативи’’ и Фондация "Америка за България”. На събитието се представиха 40
проекта, съфинансирани от ПМП на ГЕФ. Допълнително бяха привлечени още 20 еко-
организации, които участваха в дискусии за опазване на околната среда или проведоха
арт-ателиета. УзанаПолянаФест 2012 беше посетен от над 2500 души.
Около 3000 привърженици на зелените идеи и 90 различни организации, фирми и
артисти обмениха идеи и добри практики на УзанаПолянаФест 2013. Станалото
традиционно трето издание на фестивала се състоя между 12 и 14 юли на Узанската
поляна край Габрово. Темата на изданието на фестивала през 2013 беше екологичната
интелигентност и как да възпитаваме интелигентно отношение към природата и
ресурсите, които тя ни предлага.
УзанаПолянаФест 2014 ще се реализира между 18 и 20 юли с финансовата подкрепа на
Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС),
Министерство на околната среда и водите и Община Габрово.



ФЕСТИВАЛЪТ Е НАСОЧЕН КЪМ:

 Инициативни предприемачи с отговорно отношение към природата,
природните ресурси и хората.

 Производители на биологично сертифицирани и чисти продукти.

 Организации и фирми, предлагащи услуги за природосъобразен начин на
живот.

 Артисти, чието творчество е вдъхновено от правилното общуване с околната
среда.

 Потребители с осъзнато поведение към екологичните проблемите и промени в
света.

 Бизнеси в областта на еко-туризма, културния и селския туризъм.

 Семейства или групи хора, залагащи на хармоничното общуване чрез спорта на
открито.

 Институции и организации, които се грижат за опазване на биологичното
разнообразие в страната ни, насърчават използването на алтернативна енегрия,
търсят начини за смекчаване на последствията от климатичните промени,
работят в сферата на неформалното образование и екологичната
интелегентност.


ЗА КОНТАКТИ:
Радомира Кунова, 0888 20 70 15
pr.uzanafest (at) gmail.com
uzanapolyanafest (at) gmail.com

Sat Mar 14, 2020 8:16 pm Re: Културни събития Sat Mar 14, 2020 8:16 pm Re: Културни събития
Берлинската филхармония и тя дава едномесечен (мисля) достъп. Също и за предишни концерти. Тази вечер има от 20 ч. българско време ;) Човек трябва да се регистрира преди 31 март. https://www.digitalconcerthall.com/en/concert/53219
На страницата на концерта има брояч с времето до всеки концерт, ако човек се оплете във времевата зона, която също може да си настрои.

Изпуснах няколко минути от "Ало-ало", ама малко не ме кефи. Поне явно за целите на постановката официализират хумора "разлистената ми маруля-големият ми морков" :|
Липсва ми сериалът.

Sun Sep 05, 2021 10:33 pm Re: Не-културни събития Sun Sep 05, 2021 10:33 pm Re: Не-културни събития
Богданова и Данаилова пак ще забият с благотворително книжно събитие - базар на книгата в Перник от 6 до 12 септември, от 8 до 20 ч. , пл. Кракра Пернишки.
Пълното зареждане на книги очаквайте във вторник , защото се оказа, че ще ни трябват доста повече маси и така с лек старт ще дадем начало на събитието.
На централен площад Перник (ларгото, малко след ГУМ) ще откриете всякакви книги.
Каузата е за наши болни съграждани.
1. Бебе Ники -страда от ДЦП
2. Бебе Влади -страда от ДЦП
3. Ивайла -страда от ДЦП
4.Ради -страда от тежка форма на детски аутизъм
5. Кристиян - спешна нужда от операция на гръбначен стълб
6. Цвети -левкемия
7. Иво Христов -страда от рядка болест причиняваща тумори в мозъка и гръбначният стълб
8. Спазваме желанието за анонимност ( от страна на родителите ) и работа с лични данни на детенце, което страда от злокачествени нови образувания в белия дроб. [за да не разбере детето какво му е]
Ние сме изумителен град, с много дълбоко и лично отношение към всеки един нуждаещ се.
Силно вярваме, че и този път ще надминем очакванията си.
За поредна година благодарим на младежите от БМЧК Перник!
Всеки, който иска да помогне е добре дошъл!
Събитието се провежда под прекия патронаж на кмета на града ни-господин Станислав Владимиров и Община Перник. Благодарим на всеки един докоснал се до тази кампания!
Очаквайте подробни включвания.
Бъдете здрави!
Тъкмо когато съм решила, че нямам пари и място за книги в момента...

Fri May 16, 2014 8:23 am Re: Културни събития Fri May 16, 2014 8:23 am Re: Културни събития
Като наближи – пусни го и по листите на ЧоБи. Току-виж сме прилъгали напълно непознати лица (като sunshinen) да се появят...

Sat Jun 07, 2014 12:11 am Re: Защо е важно да четем български книги Sat Jun 07, 2014 12:11 am Re: Защо е важно да четем български книги
Бърз списък с препоръчителни четива, демонстриращи богатството на
езика ни – версия „Кал 2014“:

„Време разделно“ – Антон Дончев
„Аз, грешният Иван“ – Николай Светлев
„За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“ – Величка Настрадинова
„Приказка за Стоедин“ – Никола Русев
„Легенди за стражите на Трите порти“ – Йоан Владимир (Ангелина Илиева)
„Слънце недосегаемо“ – Николай Теллалов
„Пентаграм“ – Атанас П. Славов

Вик, натъртвам върху „богатството на езика ни“. Никъде не ти казвам,
че тези автори ще те научат какво или как да пишеш. Само – според
посоката на търсенията ти – че навярно ще ти запълнят някои от
„дупките“, които в момента се опитваш сам да ковеш. Ти – и Еви – имате
нужда да гладите стила си на ниво „фраза“. Независимо че на ниво
„съдържание“ или „образност“ сте много добри. Това са различни умения.

Ок, значи излиза, че е имало bypassing в разговора помежду ни.

Щом става въпрос на ниво "фраза", оказва се, че тезата ми не се променя кардинално - все още го смятам за твърде голяма инвестиция от времето ми, за да прочета нещо, което не ме е грабнало на ниво "идея", само за да мога да се обогатя на ниво "фраза". Просто... няма да смогна. Григор го е казал най-добре с дефинирания от него синдром на Висоцки. В този ред на мисли, аз предпочитам да си изградя качеството на стила и изказа по трудния начин, чрез практиката. Реално погледното, времето, което ще ми отнеме в повече, ще се компенсира от факта, че няма да употребявам за четене на "обучвателни трудове".

Тъй като гледам, че май си понатиснахме бутоните един на друг, моля за извинение. Заравям томахавката и подавам ръка.


...
Обещаният спойлер.
Може някой да помни тази книга - "Облачен войн", Патрик Тили ("Войните на Амтрак" 1). АЗ я помня. За "Бард" съм превеждала един "Конан" от някогашната им серия (1997-ма) и тази книга. През 1998-ма. Нея ми я откраднаха директно и радостно. Как да не ги обичам!?

"Войните на Амтрак" съм ги чел на времето (ха, вече мога да се похваля, че познавам преводача на първата част, макар и индиректно! :D ) и останах с много лошо впечатление от произведението откъм литературна стойност. Колкото до превода - тогава още бях в период когато не можех да отлича добър превод от калпав, така че нямам коментар по тази част. (Обаче библиотеката ми е на ръка разстояние от компа, така че някой път, ако имам МНОГО свободно време, може да хвърля едно око и да сравня.)

И едно финално обобщение към темата изобщо. По принцип цял живот съм се смятал за четящ човек. Но по едно време, през 2011-а, попаднах на морската работилница на Човешката. И оттогава се замислих колко много всъщност НЕ съм чел. Което, няма да крия, бърка ми доста в душата. Още повече, че се приемам за self-made човек и имам претенцията, че все пак съм кадърен капацитет в сферата на разказвачеството. И какво?... изведнъж се оказва, че всъщност не съм ЧЕЛ класиките, не съм ГЛЕДАЛ класиките (за филми), не съм ИГРАЛ класиките (за story-driven видео игри), не съм... запознат с нищо. Само предимно с някакви си second-hand неща и тук-там някое супервеличие * (Междузвездни войни, творчеството на Майкъл Крайтън, Grim Fandango и проч...), а пък си мисля... че имам умения. И като последствие получавам вътрешен когнитивен дисонанс.
Стига толкова разсъждения, че седнах по погрешка на терапевтичния стол.

*прието за такова от широката публика

Wed Apr 08, 2020 4:59 pm Re: Добрите образци Wed Apr 08, 2020 4:59 pm Re: Добрите образци
MOAR!

[quote="In "We Come Not To Praise Washington," C.C. Finlay"]The ashen sky quickened toward sunrise, skipping shards of slate-grey light across the Schuylkill River.[/quote]

~

How to cram a lot of background info into just a few words:

Even on the outskirts of town, Gabriel saw several mansions larger than his master Thomas's new townhouse on Clay Street.  But then Richmond was the capital of a state, and Philadelphia of a whole nation.

Mon Aug 11, 2014 11:16 pm Re: Песента на ханджията Mon Aug 11, 2014 11:16 pm Re: Песента на ханджията
Май трябва да предупредим Чобитите с имейл за това обсъждане. Иначе се съмнявам дали ще го видят хората, които са се ангажирали (или биха помагали) с подготовката и разгласата.

Аз нямам ресурс да участвам преди септември. Засега само това:

Необходими са ни минимум 100 поръчани екземпляра, за да влезе в печатница с начален тираж от 300 бр.
реално трябва да звучи така:
Необходими са ни минимум 300 предварително поръчани екземпляра (от които минимум 100 са предплатени), за да влезе в печатница.

А истината е още по-сложна: поръчките ни трябват, за да преговаряме изобщо за правата за хартиено издание. И няма гаранция, че ще ни ги дадат – всичко под тираж 500 реално не си заслужава усилията на американския агент. Тоест е изцяло въпрос на добра воля/подарено време от негова страна.

А тук, за съжаление, ще ни трябват повече обяснения:
Очакваната цена е 3 лв. плюс евентуалните такси за електронен паричен превод (например за PayPal: около 1 лв.).

Като от известно време разсъждавам а) дали 3 лв. не е несправедливо ниско за труда, вложен в „Песента“ (клоня към „да“); б) ако вдигнем цената (вероятно на 4) – какво да правим с хората, които вече са си го предплатили. (Склонен съм да им го предоставим на 3 – заради проявеното доверие. :))

Това за 700-те поръчки реално се отнася за решението дали въобще ще издаваме повече преводна литература . Електронно издание на „Песента“ ще има, все едно колко са поръчките.

От друга страна, внимавайте с прекомерните обяснения на страницата за поръчки, понеже... Сещате се: tl; dr ;)

Mon Sep 22, 2014 11:19 am Re: За спасяването на света Mon Sep 22, 2014 11:19 am Re: За спасяването на света
„За спасяването на света“ влезе в тройката! С дружни сили! Юху-ху-ху!

Spoiler

(А аз получих един от най-ненадейните и разтрисащи дарове за РД–то... Борея писа! И ни чете! Мммммммммм! )

Thu Nov 16, 2017 10:42 am Re: Труд и творчество Thu Nov 16, 2017 10:42 am Re: Труд и творчество
ЧЕТВЪРТИ НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС „И ДЕЦАТА ПОКОРЯВАТ СВЕТА. ПОКАЖИ, ЧЕ МОЖЕШ!“

Тема: "Изпитание ли е талантът?"
Краен срок: 8 декември 2017 г.
Резултати: 14 декември 2017 г.
Възраст: ученици на възраст от 15 – 19 години от цялата страна
Вид творба: есе
Изисквания: Есетата да са максимум 2 стандартни страници, шрифт Times New Roman 12, които не са публикувани до момента.Текстовете се изпращат в прикачен файл на e-mail info- в -forbgkids.org или на адрес: Център за млади таланти, пл. "Атанас Сиреков" 4, Бургас-8000, придружени от информация за участника: трите имена, снимка и кратка творческа биография, дата и място на раждане, адрес, e-mail и телефонен номер, име на учебното заведение.
Награди: парична премия и грамота за първите трима класирани
За повече информация: http://www.urban-mag.com/bg/%D0%A7%D0%B5%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%B8+%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD+%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD+%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81+%E2%80%9E%D0%98+%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%82+%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0.+%D0%9F%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B6%D0%B8%2C+%D1%87%D0%B5+%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D1%88%21%E2%80%9C/10321

Thu May 14, 2020 6:12 pm Re: Любимите компютърни игри Thu May 14, 2020 6:12 pm Re: Любимите компютърни игри
Dreaming Door Studios излязоха с официален анонс за техният следващ шедьовър на интерактивното изкуство:

HIEROPHANT

Ние феновете знаехме от по-отдавна, че това ще е следващото entry в Golden Treasure поредицата, но сега вече и широката общественост знае (ако си направи труда да узнае).

Защо съм толкова убеден, че това ще е шедьовър, а не просто компютърна игра? Защото знам какви таланти стоят зад нея и според главният човек-двигател на екипа, Ludwig, те тепърва вървят в посоката към заветния magnum opus .

За който го мързи да цъка линкове, ето го анонса, без хубавите картинки:

HIEROPHANT
A new role-playing experience from Dreaming Door Studios

A Truly Original World
Enter the world of Newhome, where the dragons of Earth fled to escape the rise of Humanity. Here, the Great Beasts have built empires, enslaved or uplifted alien species, brought wonders and curses alike and become the rulers of all.

A Living God, Yet Chained To Your Throne
Kidnapped at birth and forced to become the hope and future of a fallen people, you are now the dragon shepherd of their souls. They will obey your every command… except one. You shall not be freed until you have served as their Hierophant, bridge to the divine, for one hundred years.

Command the Spirits and Uncover Ancient Mysteries
Summon powerful beings to explore and defend your lands. Encounter beings mystical and dangerous. Mile-long flying jellyfish, sentient ivy, star-visitors and dragon empires are only the beginning.

Shape the Future
The Kaga people, your servants and jailers, will be your tools. Choose your advisors carefully, for they and they alone will be your link to the outside world. Raise your people to enlightenment or punish your captors by leading them to ruin.

From the Makers of Critically-Acclaimed “Golden Treasure”
Experience the art and writing that critics call “stunning”, “unquestionably breathtaking”, “truly original”, and “addictive”. Where the sea of imagination meets the shores of reality, there stands the Dreaming Door and an all-new adventure waiting to be discovered.


А аз започвам отсега започвам да си спестявам емоционален ресурс. 'Щото и DLC-то "Time of Creation" на The Great Green скоро се очаква да излезе и после... мнооого музика и emotional waste management...
Опиумни пушални? Нема такъв филм вече.
Само сръбско и живот НъРъБъ!

Fri Oct 17, 2014 9:31 pm Re: Не-културни събития Fri Oct 17, 2014 9:31 pm Re: Не-културни събития
http://www.bilitis.org/SportTolerance
https://www.facebook.com/SportsToleranceFestival

20-23.Х.

Tue May 26, 2020 1:28 am Re: Тема за искане и даване на помощ Tue May 26, 2020 1:28 am Re: Тема за искане и даване на помощ
Утре сутрин късно ли ще е да решим задачата? Аз съм скритият ни ведомствен математик. Стигал съм до националния отбор по математика... на Италия.

(А откритият ни ведомствен математик е Митко/Клиф. Чувам, че се откривал лесно в Дискорд...)

Sat Nov 01, 2014 12:24 pm Re: Основи на Човешката библиотека Sat Nov 01, 2014 12:24 pm Re: Основи на Човешката библиотека
01.11.2014: Интервю по Радио Благоевград (с акцент върху сборника „Пентаграм“)

Tue Nov 11, 2014 12:35 pm Re: Не-културни събития Tue Nov 11, 2014 12:35 pm Re: Не-културни събития
Мълчаха си, мълчаха си пък най-накрая казаха колко - 2660 лв. от Halloween в ARS (10 от цветята ми).
Към тези - 28 (други цветя + Илка), които се надявам Люба да е пратила.
http://arsofia.com/bg/46569/pari-sabrani-i-pari-poharcheni/
В момента приютът е временно котешки. С оцелелите 200? кучета. Но засега се приемат само котки. И не могат да стоят в приюта .

Крайно време е да си направят материали изрично с котки на картинката!
сигурно не веднъж са ви питали, но нека и аз да отбележа - на последния концерт-фест в Mixtape един човек възмутен ме запита защо няма дрехи с котки. Измъквателно му посочих щампата, на която с деликатни извивки другаруват куче и котка. Не остана доволен от компромисния вариант
За някои хора подобна дреха сигурно значи Левси и ЦСКА на една щампа. Някои хора не понасят единия вид животно. Или другия.

Да направят обща щампа и с разнообразните животни от календара, които не са кучета и котки.

Sat Jun 13, 2020 1:14 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sat Jun 13, 2020 1:14 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Чела съм го - но реших, че ще пращате първо "Дракончето", като първа част от поредицата? "Слънцето" може и да се опитат да го поорежат, но това пак, според каквото съм виждала, няма да доведе до R&R. R&R сякаш са резервирани за дълбоки промени по текста - толкова дълбоки, че агентът не е сигурен дали авторът би се справил с тях. Иначе направо подписват с теб, а след това вадят ножиците - не знам дали това би бил по-приемлив вариант за Ники... :)

(А "Дракончето" сега като се замислих, може би е прекалено стройно. В момента за фентъзи ти искат минимум 80000 думи, което и на мен ми е мъка - и като читател, и като писател.)

Tue Mar 15, 2022 10:57 pm Re: Български номинации за Еврокон 2021 Tue Mar 15, 2022 10:57 pm Re: Български номинации за Еврокон 2021
Нее-чан, ти веднага излакомя за "голямата картина". Уважавам. :D

(И ако настояваш, ще ти пратя истинските числа, да помислиш по тях.)

Но молбата ми към всички ви е: Не бъдете толкова амбициозни. Дайте простичко решение на простичка ситуация. Представете си, че вие сте администраторите на конкурса, които трябват да решат описаната ситуация. Как ще я решите? И защо?

(Мару, твоите обяснения не ги разбирам изобщо. Подозирам, че с теб ползваме несъвместими езици, когато говорим за математика - и само ще ни измъча, ако задам още уточняващи въпроси.)

Mon Aug 31, 2020 3:30 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Mon Aug 31, 2020 3:30 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Нагънах и аз Хюготата.
Time War-а на Макс Гладстоун ми е за 3 звезди в ГР, което е ниско (за мен). Не че не ми хареса - напротив, буйно ми се изсипа на въображението, но не ми показа нищо ново. Стори ми се като упражнение по писане върху (клиширана) ситуация, която сме виждали и друг път. Просто много елегантно написано творение, и то дори не за любовта, а по-скоро за баланса на силите.
Кал... слагам спойлер, защото размишлението ми е спойлер, не за друго. Според мен изпускаш изцяло метафората, вградена в текста като цяло; не научаваме за героите нищо, понеже те са... даже не са пионки в играта на двете Сили с времето и битието, а са техни придатъци, едновременно самостоятелни и лишени от самостоятелност. Те са въплъщението на самите сили, танца на любовта между Garden и Agency; между Растежа и Застоя... Според мен обаче убийствата и смъртта са извънредно точно преценени; започваме с огромни, безгранични изтребвания, многократни и повтаряеми, и с напредването на историята смъртта отстъпва на заден план, преставаме да виждаме общия план на борбата за вплитане на Strands и се съсредоточаваме върху интимните подробности от любовта на Блу и Ред. Безвремието и незначителността на бойното поле от началото до края на времето отстъпват пред значимия детайл и самото време.
Това, което не ми хареса, беше нищонеказването + съсипания финал.
Финалът е за тъпи американци.
Втори спойлер. Краят трябваше да бъде ПРЕДИ появата на пазача в затвора.
--
Глътнах и The Hounting of Tram Car 015, която се оказа прекрасна, разкошна!!!!! алтернативно-историческа и фантазно-елементна новела, препоръчвам с две ръце, както заради сетинга - магически Египет, който с помощта на алхимия и джинове изпреварва Лондон и Париж от началото на 20-ти век - така и заради сладурския поглед на автора към историята на суфражетките. Определено ще си потърся и другите неща на тоя П.Джели Кларк и ще се върна в тоя Египет. Атмосферно е и е clever. И е приятно старомодно написано, без големия feeling, но много подредено и изпипано.
Отивам да чета Чарли Джейн Паркър, засега започна обнадеждаващо, може би няма да я зарежа като предишната й книга.

Fri Jan 16, 2015 9:50 am Re: Цитатите, които ни промиха Fri Jan 16, 2015 9:50 am Re: Цитатите, които ни промиха
Theory surveyed his new surroundings. The landscape seemed weather-beaten and immensely old. He poked through some of the rubble. There were ancient pieces of code here, broken beyond recognition. But after turning over a larger rock, Theory saw beneath it the clear remains of a corporate logo stamped onto its surface.

“What the hell,” said Theory, “is Microsoft?”

(...)

The trail led through a gully between piles of rubble, and into what seemed, from a distance, to be the remains of a town of some sort.

A main road led into the town, and Theory followed it in. He passed a faded sign that read:

WINDOWS

That was, perhaps, the name of this desolate place.

(...)

The town had seemed simple from the outside, but after Theory entered, he was soon lost within a maze of structures that seemed to have no logic to their arrangement.

Fri Oct 16, 2020 7:11 pm Re: Тема за коректори Fri Oct 16, 2020 7:11 pm Re: Тема за коректори
Няма смисъл да се мъчиш да го казваш със "с", при положение че на английски е със "з". Нормално е при изговор да се озвучават беззвучни съгласни, ако фонетичната среда благоприятства и подтиква към това. "Трансджендър" няма да се мъчиш да го казваш със "с", I believe. Освен ако не го казваш като две отделни думи.

Thu Jan 29, 2015 12:31 pm Re: Кой къде кога защо (не) Thu Jan 29, 2015 12:31 pm Re: Кой къде кога защо (не)
I've just come across a new and very intriguing magazine:

Sci Phi Journal: a journal about science fiction and philosophy

I'm not aware of anything remotely similar.

Our first submission to them will be Ivan Popov's "Keresztury TVirs." Who can better appreciate such a story?

Fri Feb 13, 2015 10:27 am Re: Национални фантастични награди Fri Feb 13, 2015 10:27 am Re: Национални фантастични награди
С благодарности към Ирина Недева от радио „Хоризонт“:

10.02.2015: Интервю за НФН с мен

(леко съкратена версия; пълната може да си поискате от Cliff Burton)

Единственото, за което не ми стигна време да добавя накрая:

Повечето такива инициативи за популяризиране на по-малките държави – и Еврокон, и нашите фантастични награди – са дело само или предимно на активните неформални общности и НПО: тоест на гражданското общество.

Умните хора ще си направят изводите. ;)

Tue Dec 29, 2020 12:14 am Re: Аз, грешният Иван Tue Dec 29, 2020 12:14 am Re: Аз, грешният Иван
На 5 дек. баба ми издекламира, че сланутък било нахут, т.е. разбрах поне докъде е прочела книгата. После я довършила. Измислената част с десетте години "извън канона" ѝ дошла в повече заради приятелството между царя и Иван. Funny.

Mon Mar 22, 2021 12:59 am Re: Писателска работилница в Кранево, август 2020 Mon Mar 22, 2021 12:59 am Re: Писателска работилница в Кранево, август 2020
Не знам къде му е мястото на продължение от магьосницата ;)
И понеже е свързано с писателско творене, подсказва и насочва как да се разпознава, оставям тук.

Та, магьосницата Мария пак е натворила едно красиво и правилно подсказващо за ... писането на стихотворения.
И плуване с делфини:

За стихотворенията

Мисля, че да пишеш римувани стихотворения в класически стих, е като да плуваш в открито море с делфин.
Трябва да си добър плувец, да си силен, да отделиш неопределено и непредвидимо време, да се ориентираш добре, да си смел,
и да се оставиш на този делфин да те заведе, където той е решил, и да не допуснеш да се удавиш, хем да му се довериш, хем да следиш къде е брегът и накъде се носите, да станете едно, и ти самият да си цялостен - душа и тяло, да виждаш, да чуваш и да запомняш, без да мислиш прекалено много,
и да се наслаждаваш през цялото време.
Може и без рима. То и без делфин може, ама не е същото...

Tue Aug 03, 2021 5:10 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Tue Aug 03, 2021 5:10 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
My review of Nice Dragons Finish Last :

It's such a breath of fresh air to come across a protagonist who is unapologetically nice. (Interestingly, being nice is the only thing he doesn't apologize for. At least when we first meet him. :D) That alone tipped the balance in favor of 4 "I-really-liked-it" stars. Around the middle, I was wavering, because there was too much violence and too little personal interaction for my current preferences. Given Drake Vato's promise that the series only gets more personal later on, I'm so looking forward to the rest.

A few favorite moments:

~ Everything you need to know about the MC's background:
Julius sighed. Two guest bedrooms, and she’d still made him sleep on the couch. But then, Jessica had always been very conscious of where she stood in the pecking order, which was usually directly on top of Julius’s head.
And:
“(...) Being a disappointment within your own family is one thing, but can you imagine what would happen if the rest of the world found out that my son, my son, spends his days locked in his room playing video games with humans? Humans , Julius! And you don’t even win!”
... Already rooting for him, yes? :)

~ Being nice doesn't mean you never get to stick to your guns:
“The point is that we killed something they couldn’t, and now we own the bodies, which they want. That puts them over a barrel, and when you’ve got someone over a barrel, you have to shake them until their pockets are empty. It’s the freelancer’s code.”

“I’m not shaking anyone,” he said firmly. “I said we were going to agree on a mutually fair price, and that’s what I mean to do.”

“Juliuuuuuus,” she moaned. “The guy’s a trust fund kid! He won’t even miss forty grand. Don’t be such a goody-two-shoes.”

“Refusing to take advantage of people doesn’t make me a goody-two-shoes,” Julius said sharply, making Marci flinch. Normally, that would have made him feel guilty. Right now, though, he had a point to make. “I know you don’t have much respect for shamans, but these people seem to be doing legitimate good work. They’re also Katya’s allies. We still need their help to find her, and I’m not going to torpedo our chances there by ripping them off for a one time gain.”

“Are you nuts?” Marci said. “This isn’t a kid’s show, Julius. It’s not like these people are going to suddenly change their minds and give you all the info on this Katya person just because you were square with them. They live in a sewer . We’ll probably never even see them again. If we don’t go for broke now, we’ll be SOL forever.”

“You never know,” Julius said. “I’m not saying it isn’t a gamble, but if I’m going to be taking risks, I’d rather take them doing what I think is right. That way, even if I do get ripped off, at least I’ll know I wasn’t the one being a jerk.”

Sat Oct 23, 2021 2:55 pm Re: Труд и творчество Sat Oct 23, 2021 2:55 pm Re: Труд и творчество
Конкурс за еротичен разказ

Тема: еротичен разказ

Краен срок: 23.11.2021 г.

Резултати: N/A

Възраст: всякаква

Вид творба: разказ

Формат:
Къс разказ с обем до 5 машинописни страници.
В конкурса могат да участват и публикувани произведения.
Всички желаещи да вземат участие в конкурса, могат да ги изпращат на имейла ми dielight -@- abv.bg до 23:59 часа на 23 ноември 2021 г.

Награди:
– Първа награда – копие на романа ми „Спи с мен“ с автограф.
– Други награди – книги, ако се получат достатъчно разкази.
– Подбрани разкази ще публикувам на блога си, в раздел „еротика“.

Непопустимост:
Гадости (урина, екскременти и т.н.), насилие и включване на герои-деца в еротичните сцени.

Повече информация: във ФБ профила ми (SnezhanaTasheva)

По случай един месец от премиерата на романа ми „Спи с мен“ реших да обявя конкурс за еротичен разказ. Всички са поканени да се включат с колкото искат на брой творби. Ето подробности:

– Обем пет стандартни страници на разказ (9000 знака с интервалите).

– Разрешени са колкото на брой искате герои от който си искате пол, без еротични сцени с участието на герои-деца (макар че тийнейджърите са окей).

– Без гадости (урина, екскременти, нечистоплътност и т.н.) и насилие. Такива разкази няма да бъдат дочитани докрай, а ако случайно успея, няма да участват в класирането.

– Ако получа нееротични разкази или поезия, също няма да участват в надпреварата.

– Старайте се да използвате културен език. Вулгарните и просташки разкази ще бъдат оценявани по-ниско.

– Използвайте спелчек. Ако си нямате, ето един онлайн:

http://slovored.com/spellchecker/

Имайте предвид също, че преди запетая, точка, многоточие не се поставя интервал.

– Ако някой реши да използва конкурса, за да се изгаври с мен, ще бъде дисквалифициран и докладван. Нека бъдем учтиви помежду си.

– Допуска се участие на вече публикувани разкази.

– Творбите не трябва да бъдат анонимни – напишете името и фамилията си във всеки файл, под заглавието.

– Използвайте удобни за четене шрифтове и размери (например Times New Roman, Liberation Serif, Arial, Calibri и т.н.), както и формати на файловете – doc, docx, odt, txt. Не пращайте pdf-и, от тях се копира по-трудно.

Какво печелите?

Авторът на разказа, който ме впечатли най-силно, ще получи копие на „Спи с мен“ с автограф. Запазвам си правото да наградя с други книги още разкази, в зависимост от полученото качество и количество. Освен това, отличените разкази ще бъдат публикувани в раздел „еротика“ на блога ми. Можете да видите там горе-долу какъв тип разкази търся, но не е нужно да ме имитирате – харесвам и разкази, които не ми е възможно да напиша.

Ето блога ми:

https://janeundead.wordpress.com/category/%d0%b5%d1%80%d0%be%d1%82%d0%b8%d0%ba%d0%b0/

Ето и малко информация за книгата „Спи с мен“, включително откъс от нея:

https://store.ergobooks.eu/product/spi-s-men-snezhana-tasheva/

Tue Apr 21, 2015 1:21 am Re: Зелени разкази (ама _наистина_) Tue Apr 21, 2015 1:21 am Re: Зелени разкази (ама _наистина_)
Ето и разгласата за поръчки от Хранкооп форума, публикувана покрай предстоящото им представяне в партньорство на тяхно събитие

http://forum.hrankoop.com/viewtopic.php?f=23&t=1191

Wed Dec 29, 2021 4:14 pm Re: Любимите компютърни игри Wed Dec 29, 2021 4:14 pm Re: Любимите компютърни игри
My notes from The Digital Antiquarian, Vol. 8: 1986 :

Check Thomas M. Disch's design script of Amnesia--particularly for the attention to detail, plus what Jimmy Maher describes as "frank and even moving depictions of physical love that are neither pornographic nor comedic."

-> Alter Ego :

- on moral panic and unverified claims:
As arcades and the Atari VCS grew in popularity over the course of those years, an anti-videogame hysteria grew in response. The Philippines and Singapore banned arcades outright, claiming they “cause aggression, truancy, ‘psychological addictions’ akin to gambling, and encourage stealing money from parents and others to support children’s videogame habits.” Closer to home, the Dallas, Texas, suburb of Mesquite banned children from playing videogames in public without a parent or other adult guardian, prompting a rash of similar bans in small towns across the country that were finally struck down by the Supreme Court as unconstitutional in 1982. Undaunted, Ronald Reagan’s unusually prominent new Surgeon General, C. Everett Koop, waded in soon after, saying videogames created “aberration in childhood behavior” and, toting one of the anti-videogame camp’s two favorite lines of argument, claiming again that they addicted children, “body and soul.” Others colorfully if senselessly described videogames as substitutes for “adolescent masturbatory activity,” without clarifying what that deliciously Freudian phrase was supposed to mean or why we should care if it was true.

Favaro labored to replace such poetic language with actual data derived from actual research. His PhD thesis, which he completed and successful defended in late 1983, was entitled The Effects of Computer Video Game Play on Mood, Physiological Arousal, and Psychomotor Performance . One of the first studies of its kind, it found that there was nothing uniquely addictive about videogames. While there were indeed a small number of “maladaptive” children who played videogames to the detriment of their scholastic, social, and familial lives, the same was true of many other childhood activities, from eating sweets and chips to playing basketball. With regard to the other popular anti-videogame argument, that they made children “aggressive,” Favaro found that, while violent videogames did slightly increase aggression immediately after being played, they actually did so less than violent television shows. Also discredited was a favorite claim of the pro-videogame camp, that the games improved hand-eye coordination. Favaro found that playing a videogame for a long period of time made children better at playing other videogames, but had little effect on their motor skills or reflexes in the real world.

- on sex and writing (a favorite topic o'mine )
The subject of sex has inspired far more bad writing over the course of history than any ten other topics combined.
+ the examples

- on making Alter Ego work:
I’d therefore like to see a modern version of Alter Ego that would try a different approach. Instead of a single author, inevitably blinkered by her experiences and prejudices, I’d like to see a crowd-sourced Alter Ego . People from all over the world, and of all ages, races, genders, and sexualities, would be able to submit their own vignettes reflecting their own lived experiences. The result would be a constantly expanding tapestry of the human experience, accessible to anyone who ever felt an urge to walk a mile in someone else’s shoes. Rather than flatten the human experience into some idea of the psychologically normal, it would celebrate all of the different ways there are to think and feel and be.

+ Dorte’s View: Alter Ego :
Consciousness in a human starts several years after birth, and a lot of people haven’t even learned to understand the consequences of their decisions by the time of their death. So, I had some difficulties relating to the question of do I want to be born now or later. But at the same time, I could enforce my plan of recreating my real life and be born early. Jimmy, on the other hand — and I am not sure how much psychology you should read into this — just didn’t want to come out, trying to push his luck with both his and his mother’s health.

-> Portal
In a Baffler article from 2012, David Graeber, in the process of trying to figure out whatever happened to the flying cars and hotels in space that science fiction once promised us, notes how our most transformative inventions of recent years, the microprocessor and the Internet, are largely used to simulate new realities rather than to create them. Those matinee audiences who watched Buck Rogers serials in packed theaters back in the 1930s wouldn’t be as impressed as we might like to think by a modern film like, say, Interstellar because they thought we’d be out there actually exploring interstellar space by now, not just making ever more elaborate movies about it. It’s become something of a truism of serious science-fiction criticism that science fiction isn’t really about predicting the future, that any given story or novel has more to say about the times in which it was created than the times it depicts within its pages. There’s more than a grain of truth to that idea. But it’s also worth noting that many of the predictions of Jules Verne — predictions which seemed just as outlandish in their day as those of 2001: A Space Odyssey did in theirs and still do in ours — have in fact come true, from submarines to voyages to the Moon.

Whether you claim the failures of more recent science-fictional prognosticators not named William Gibson to be the result of a grand failure of societal ambition and imagination, as Graeber does, or simply a result of a whole pile of technological problems that have proved to be exponentially more difficult than first anticipated, it does sometimes feel to me like we’ve blundered into a postmodern cul-de-sac of the virtualized hyperreal from which we don’t quite know how to escape as we otherwise just continue to go round and round in circles on this crowded little rock of ours. The restlessness or, if you like, malaise that this engenders is becoming more and more a part of the artistic conversation — appropriately, because one of the things art should do is reflect and contemplate the times in which it was created. See, for example, Spike Jonze’s brilliant film Her , which so perfectly evokes the existential emptiness at the heart of our love affair with our gadgets that makes the release of a new Apple phone a major event in many people’s lives. We’ve spent so much time peering down at our screens that we’ve forgotten how to lift our eyes and look to the stars. Already many of us find virtual realities more compelling than our own — and no, the irony of my writing that on a computer-game blog is not lost to me.

:) Ballyhoo :
O’Neill’s love of abstract wordplay, the theme around which his second and final work of interactive fiction would be built, also pops up in Ballyhoo from time to time. When you find yourself with an irresistible craving for something sweet, for instance, it takes the form of a literal monkey on your back who drives you to the concession stand. O’Neill also toys with the parser and the player sitting behind it to a degree not seen in an Infocom game since The Hitchhiker’s Guide to the Galaxy . Here’s what happens when you come upon a “piece of wood” that turns out to be a mousetrap:

>get wood
You have just encountered that brief instant of time between the realization that you've caused yourself excruciating Pain and the actual onslaught of such Pain, during which time most people speak with exclamation points and ... well, say things like ...

>fuck
Easy there! You're jeopardizing our "G" rating.

>darn
Bravisimo! Once more now, with feeling.

>darn
Cut! Cut! Okay, that's a wrap.

-> The entire "monograph" on Trinity , starting here and ending here

Choicest passages:

- This movie ... this movie:
On November 20 [1983] (...), the ABC television network aired a first-run movie called The Day After . Directed by Nicholas Meyer, fresh off the triumph of Star Trek II , it told the story of a nuclear attack on the American heartland of Kansas. If anything, it soft-pedaled the likely results of such an attack; as a disclaimer in the end credits noted, a real attack would likely be so devastating that there wouldn’t be enough people left alive and upright to make a story. Still, it was brutally uncompromising for a program that aired on national television during the family-friendly hours of prime time. Viewed by more than 100 million shocked and horrified people, The Day After became one of the landmark events in American television history and a landmark of social history in its own right. Many of the viewers, myself among them, were children. I can remember having nightmares about nuclear hellfire and radiation sickness for weeks afterward.
So can I ....

- The origin of a well-loved fashion breakthrough:
In 1946, not one but two French designers introduced risque new women’s bathing suits that were smaller and more revealing than anything that had come before. Jacques Heim called his the “atome,” or atom, “the world’s smallest bathing suit.” Louis Réard named his the bikini after the recently concluded Operation Crossroads tests at Bikini Atoll. “Like the bomb,” he declared, “the bikini is small and devastating.”

- Have you ever felt there's something childlike about the typical American approach?
(...) the people who worked at the [Nevada Test] site weren’t bad people. They were in fact almost uniformly good friends, good colleagues, good workers who were at the absolute tops of their various fields. Almost any one of them would have made a great, helpful neighbor. Nor, as Operation Plowshare and other projects attest, were they bereft of their own certain brand of idealism. If they sound heartlessly dismissive of the Downwinders’ claims and needlessly contemptuous of environmentalists who fret over the damage their work did and may still be doing, well, it would be hard for any of us to even consider the notion that the work to which we dedicated our lives — work which we thoroughly enjoyed , which made us feel good about ourselves, around which many of our happiest memories revolve — was misguided or downright foolish or may have even killed children , for God’s sake. I tend to see the people who worked at the site as embodying the best and the worst qualities of Americans in general, charging forward with optimism and industry and that great American can-do spirit — but perhaps not always thinking enough about just where they’re charging to .

- War may never change (hi, Fallout )--but will our perception of war?
The United States has visited war upon quite a number of nations in recent decades, but the vast majority of Americans have never known war — real war, total war, war as existential struggle — and the mentality it produces. I believe that this weirdly asymmetrical relationship with the subject has warped the way many Americans view war. We insist on trying to make war, the dirtiest business there is, into a sanitized, acceptable thing with our “targeted strikes” and our rhetoric about “liberating” rather than conquering, all whilst wringing our hands appropriately when we learn of “collateral damage” among civilians. Meanwhile we are shocked at the brutal lengths the populations of the countries we invade will go to to defend their homelands, see these lengths as proof of the American moral high ground (an Abu Ghraib here or there aside), while failing to understand that what is to us a far-off exercise in communist control or terrorist prevention is to them a struggle for national and cultural survival. Of course they’re willing to fight dirty, willing to do just about anything to kill us and get us out of their countries.

World War II, however, had no room for weasel words like “collateral damage.” It was that very existential struggle that the United States has thankfully not had to face since. This brought with it an honesty about what war actually is that always seems to be lacking in peacetime. If the conduct of the United States during the war in the Pacific was not quite as horrendous as that of Japan, plenty of things were nevertheless done that our modern eyes would view as atrocities. Throughout the war, American pilots routinely machine-gunned Japanese pilots who had bailed out of their stricken aircraft — trained pilots being far, far more precious a commodity to the Japanese than the planes they flew. And on the night of March 9, 1945, American B-29s loosed an incendiary barrage on Tokyo’s residential areas carefully planned to burn as much of the city as possible to the ground and to kill as many civilians as possible in the process; it managed to kill at least 100,000, considerably more than were killed in the atomic bombing of Nagasaki and not far off the pace of Hiroshima. These scenes aren’t what we think of when we think of the Greatest Generation; we prefer a nostalgic Glen Miller soundtrack and lots of artfully billowing flags. Our conception of a World War II hero doesn’t usually allow for the machine-gunning of helpless men or the fire-bombing of civilians. But these things, and much more, were done.

World War II was the last honest war the United States has fought because it was the last to acknowledge, at least tacitly, the reality of what war is: state-sponsored killing. If you’re unlucky enough to lead a nation during wartime, your objective must be to prosecute that war with every means at your disposal, to kill more of your enemy every single day than he kills of your own people. Do this long enough and eventually he will give up. If you have an awesome new weapon to deploy in that task, one which your enemy doesn’t possess and thus cannot use to retaliate in kind, you don’t think twice. You use it. The atomic bomb, the most terrible weapon the world has ever known, was forged in the crucible of the most terrible war the world has ever known. Of course it got used. The atomic bombings of Japan and all of the other terrible deeds committed by American forces in both Europe and the Pacific are not an indictment of Truman or his predecessor Roosevelt or of the United States; they’re an indictment of war. Some wars, like World War II, are sadly necessary to fight. But why on earth would anyone who knows what war really means actually choose to begin one? The collective American denial of the reality of war has enabled a series of elective wars that have turned into ugly, bleeding sores with no clear winners or losers; somehow the United States is able to keep mustering the will to blunder into these things but unable to muster the will to do the ugly things necessary to actually win them.

The only antidote for the brand of insanity that leads us to freely choose war when any other option is on the table is to be forced to stop thinking about it in the abstract, to be confronted with some inkling of the souls we’re about to snuff out and the suffering we’re about to cause. This is one of the services that Trinity does for us. For me, the most moving moment in the entire game is the one sketched out at the beginning of this article, when you meet a sweet little girl who’s about to become a victim of the world’s second atomic-bomb attack. Later — or earlier; chronology is a tricky thing in Trinity — you’ll meet her again, as an old woman, in the Kensington Gardens.

>examine woman
Her face is wrong.

You look a little closer and shudder to yourself. The entire left side of her head is scarred with deep red lesions, twisting her oriental features into a hideous mask. She must have been in an accident or something.

A strong gust of wind snatches the umbrella out of the old woman's hands and sweeps it into the branches of the tree.

The woman circles the tree a few times, gazing helplessly upward. That umbrella obviously means a lot to her, for a wistful tear is running down her cheek. But nobody except you seems to notice her loss.

After a few moments, the old woman dries her eyes, gives the tree a vicious little kick and shuffles away down the Lancaster Walk.

:) In preparation for tonight's talk :
Leather Goddesses of Phobos begins with this:

Some material in this story may not be suitable for children, especially the parts involving sex, which no one should know anything about until reaching the age of eighteen (twenty-one in certain states). This story is also unsuitable for censors, members of the Moral Majority, and anyone else who thinks that sex is dirty rather than fun.

The attitudes expressed and language used in this story are representative only of the views of the author, and in no way represent the views of Infocom, Inc. or its employees, many of whom are children, censors, and members of the Moral Majority. (But very few of whom, based on last year's Christmas Party, think that sex is dirty.)

By now, all the folks who might be offended by LEATHER GODDESSES OF PHOBOS have whipped their disk out of their drive and, evidence in hand, are indignantly huffing toward their dealer, their lawyer, or their favorite repression-oriented politico. So... Hit the RETURN/ENTER key to begin!

~ Hear me, ye writers! Or better yet, hear Stu Galley from Infocom :
THE IMPLEMENTOR’S CREED

I create fictional worlds. I create experiences.

I am exploring a new medium for telling stories.

My readers should become immersed in the story and forget where they are. They should forget about the keyboard and the screen, forget everything but the experience. My goal is to make the computer invisible.

I want as many people as possible to share these experiences. I want a broad range of fictional worlds, and a broad range of “reading levels.” I can categorize our past works and discover where the range needs filling in. I should also seek to expand the categories to reach every popular taste.

In each of my works, I share a vision with the reader. Only I know exactly what the vision is, so only I can make the final decisions about content and style. But I must seriously consider comments and suggestions from any source, in the hope that they will make the sharing better.

I know what an artist means by saying, “I hope I can finish this work before I ruin it.” Each work-in-progress reaches a point of diminishing returns, where any change is as likely to make it worse as to make it better. My goal is to nurture each work to that point. And to make my best estimate of when it will reach that point.

I can’t create quality work by myself. I rely on other implementors to help me both with technical wizardry and with overcoming the limitations of the medium. I rely on testers to tell me both how to communicate my vision better and where the rough edges of the work need polishing. I rely on marketeers and salespeople to help me share my vision with more readers. I rely on others to handle administrative details so I can concentrate on the vision.

None of my goals is easy. But all are worth hard work. Let no one doubt my dedication to my art.

~ On story-driven games (from "On S.D.I. (Just a Little) and King of Chicago (Quite a Lot)" :
The story in a storytelling game lies waiting to be discovered — but not written — by you as you make your way through the game. Storytelling games can offer strong, interesting stories, but do so at the expense of player freedom. You generally have local agency only, meaning that you may have some options about the order in which you explore the storyworld and even how you cause events to progress, but you’re nevertheless tightly bound to the overall plot created by the game’s designer. The canonical example of a storytelling game, a perpetual touchstone of scholars from Janet Murray to Chris Crawford, is Infocom’s Planetfall , particularly the death therein of your poor little robot companion Floyd. Every player who completes Planetfall will have experienced the same basic story. She may have seen that story in a slightly different order than another player and even solved its problems in slightly different ways, but Floyd will always sacrifice himself at the climactic moment, and all of the other major plot events will always play out in the same way. Storytelling games are Calvinist in philosophy: free will is just an illusion, your destiny foreordained before you even get started. Still, fixed as their overall plots may be, they allow plenty of space for puzzle solving, independent investigation of the environment, and all those other things we tend to wrap up under the convenient term of “gameplay.” I’m of the opinion that experiencing a story through the eyes of a person who represents you the player, whom you control, can do wonders to immerse you in that story and deepen the impact it has on you. Some folks, however, take the Infocom style of interactive fiction’s explicit promise of an interactivity that turns out to exist only at the most granular level as a betrayal of the medium’s potential. This has led them to chase after an alternative in the form of the storymaking game.

The idealized storymaking game is one that turns you loose in a robustly simulated storyworld and allows you to create your own story in conjunction with the inhabitants of that world. Unfortunately, it remains an unsolved and possibly unsolvable problem, for we lack a computerized intelligence capable of responding to the player when the scope of action allowed to her includes literally anything she can dream of doing. Since an infinite number of possibilities cannot be anticipated and coded for by a human, the computer would need to be able to improvise on the fly, and that’s not something computers are notably good at doing. If we somehow could find a way around this problem, we’d just ram up against another: stories of any depth almost universally require words to tell, and computers are terrible at generating natural language. In a presentation on King of Chicago for the 1989 Game Developers Conference, Sharp guessed that artificial intelligence would reach a point around 2030 where what he calls “fat and deep,” AI-driven storymaking games would become possible. As of today, though, it doesn’t look like we’ll get there within the next fifteen years. We may never get there at all. Strong AI remains, at it always has, a chimera lurking a few decades out there in some murky future.

That said, there’s a large middle ground between the fixed, unalterable story arc of a Planetfall and the complete freedom of our idealized storymaking game. Somewhere inside that middle ground rests the field of choice-based or hypertext literature, which generally gives the player a great deal of control over where the story goes in comparison to a traditional adventure game of the Infocom stripe, if nothing close to the freedom promised by a true storymaking game. The hypertext author figures out all of the different ways that she is willing to allow the story to go beforehand and then hand-crafts lots and lots of text to correspond with all of her various narrative tributaries. The player still isn’t really making her own story, since she can’t possibly do anything that hasn’t been anticipated by the story’s author. Yet if the choices are varied and interesting enough it almost doesn’t matter.

The adventure game and the hypertext are two very distinct forms; fans of one are by no means guaranteed to be fans of the other. Each is in some sense an exploration of story, but in very different ways. If the adventure game is concerned with the immersive experience of story, the hypertext is concerned with possibilities, with that question we all ask ourselves all the time, even when we know we should know better: what would have happened if I had done something else? The natures of the two forms dictate the ways that we approach them. Most adventure games are long-form works which players are expected to experience just once. Most hypertexts by contrast are written under the assumption that the player will want to engage with them multiple times, making difference choices and exploring the different possible outcomes. This makes up for the fact that the average playthrough of the average hypertext, with its bird’s-eye view of the story, takes a small fraction of the time of the average playthrough of the average adventure game, with its worm’s-eye view.

Tue Jun 23, 2015 10:39 am Re: „Градска вещица / Ловец на таласъми“ Tue Jun 23, 2015 10:39 am Re: „Градска вещица / Ловец на таласъми“
Отзив в Goodreads за новото издание (дето още не мога да му намеря корицата никъде ;):

Понеже съм сред първите, чели (и превъртяли?) „Градска вещица“, няма да издам най-голямата изненада в нея дори в спойлър. Само ще кажа, че:

– постройката ѝ е страхотно нововъведение във формата „книга-игра“;

– ако ви се е усладила, допочерпете се с Cross†Channel и Life Is Strange .

Другият основен плюс е стилът: свежарски, свойски, стегнат, тичащ по тесния ръб между безличната безописателност и прекомерната образност. (В хоръра има такова нещо като прекомерна образност. ;) Тук авторът оставя въображението ни да допълва толкова детайли, колкото си поиска/понася.)

И аз чакам „Хилтън“ да падне, барабар с двете чудовища, които поникнаха покрай Витошка, хаха.

И, хахаха, Атанас Славов ! Хахахаха, истината за бързото строителство на метрото!

Най-високо повдигах вежди на реакциите/липсата на реакции от страна на случайните минувачи при екшън сцените. Толкова ли безучастни ни е направила София? Наръгват някой в метрото, а ние само се свиваме по-назад зад таблетите си? Това би било най-гадният хорър в цялото...

Препоръчвам при следваща версия да се вкарат кодови думи, вместо да се разчита на паметта/честността на читателя. Всъщност това с паметта е яко (насърчава внимателно четене, за което съм винаги „за“ ;), но като питаш читателя „знаеш ли еди-що си?“, му издаваш какво да чака. А заради един ключов епизод изциклих два-три пъти, понеже не си изтълкувах вярно какво точно ме питат; кодовата дума спестява „грешките в превода“.

Искам ли да чета още истории с отраканата ни вещица? Да, но при две условия:

– зад шеметното насилие да прозре и малко смисъл („правим го да спасим света“ е такова клише, че смисълът му отдавна е изфирясал)

– да видя що за характер носи нашата вещица. (Дотук видях колко носи на бой и на банички.)

Което всъщност е една от темите ни на следващата писателска работилница : „Как правим образите (особено женските) интересни“. Обърнахте ли внимание, че единият водещ е Върджил Дриймънд? ;)

* * *

„Ловец на вампири“ не е „ Раиа “. И „ Калоян и златният печат “ не е. Георги Караджов може повече. Очакваме повече. (Новия „Калоян“! Очакваме го! Зимъска! :D)

Все пак превъзхожда „Градска вещица“ в едно отношение: реалистичните последици от п(р)остъпките на героя. Ако митологичните твари наистина са се запътили към „Червената книга“ (оная с изчезващите и редките видове, не някое оплискано в кръв копие на „Некрономикона“), някак си не върви да ги насолиш с биоенергийното си пушкало („Рьорих“, хехе), а после да се разхождаш безнаказано като номенклатурчик-ловджия от епохата на Пенчо Кубадински. Същото важи и за стрелбата по гардовете на частни партита. (Ние, природозащитниците, милеем за всеки живот. :P)

И в още едно: добрата употреба на кодови думи.

* * *

Забравих да похваля картинките. Сладурски са. :)