choveshkata.net

Tue Jan 10, 2012 9:57 am Re: Цитатите, които ни създадоха Tue Jan 10, 2012 9:57 am Re: Цитатите, които ни създадоха
После го попитах какво мисли за старомодното понятие „душа“ и какъв е според него реалният смисъл на тази дума.

Той ми разказа как задал същия въпрос на един старец.

– Какво, дядо, казват, че никаква душа няма, а само рефлекси?

– Зависи – отвърнал старецът. – Ако човекът е добър, значи има душа, а ако е лош – точно така е, има само рефлекси.

Tue Apr 02, 2013 5:55 am Re: Как го правят другите? Tue Apr 02, 2013 5:55 am Re: Как го правят другите?
Препоръки към 15-години по-младото ни писателско "аз." Има ценни работи.
http://www.glimmertrain.com/b75amend.html

Thu Sep 27, 2018 6:47 pm Re: Песента на ханджията Thu Sep 27, 2018 6:47 pm Re: Песента на ханджията
Секс сцената (изпускаш Лукаса :P) всъщност е жизненоважна, за да може да се случи големият СПОЙЛЕР (който продължава да трови най-страшните ни преводачески кошмари... сори за недомлъвките, но това си е страшен спойлер, открийте си го самички ;)). Без кулминациите (хахаха), до които води добрият (ммммм) секс, просто нямаше как да кулминира и трансформацията от СПОЙЛЕР-а.

Колкото до липсата на достатъчно светостроене/фонов свят, това е именно едно от нещата, което ме кара да наричам творчеството на Бийгъл „истинско фентъзи“. Повече съм разказал тук . (Особено звукозаписа в четвъртия пост.)

Иначе Бийгъл е писал още истории в света на „Песента“ (който впрочем е и светът на „Последният еднорог“). В отзивите ми за другите му книги се мяркат някои. Търсете примерно Lal. ;)

Thu Nov 08, 2018 4:18 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Nov 08, 2018 4:18 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Тя цялата книга си е за цитиране от край до край, досущ като Fallen Dragon , но мисля, че това трябва да го споделя.

Става въпрос за един бая мъгляв, но ултра-клиширан фентъзи троп, който получа деконструкция тип 50-ти калибър в челото.

Excerpt from The Rise and Fall of a Dragon King :
Warning and promise together. I knew it at the time, though I thought the War-Bringer meant only that I was to cleanse the world of trolls. I thought—all the champions thought—that Rajaat meant to return Athas to us and to humanity when our wars were finished. We were wrong; I was wrong. It took me many years to understand that Rajaat hated humanity above all, because humanity embodied chaos and transformation. Humanity had engendered the Rebirth races. Rajaat’s champions would cleanse Athas of what he considered unnatural creatures—including humanity itself—before returning it to the one race he considered natural and pure: the halflings.

Hint: Обикновено са елфи или нек'ви рептилоиди. Тук обаче - BOOM.

ЕДИТ: Поправка, туй е по-скоро пример за inversion. Обаче пак - right out of the blue. Не съм запознат с космогонията на Dark Sun сетинга, обаче dayum. С'а разбирам (и поради други причини, също) защо след Sigil това е най-уважаваният и комплексен свят в старата D&D школа.

Tue Nov 27, 2018 10:28 am Re: Калоян Захариев Tue Nov 27, 2018 10:28 am Re: Калоян Захариев
Отзив в Goodreads за „Проклятието на индианското злато“:

Отново леко, неангажиращо и усмихващо приключение, но сякаш по-празно на запомнящи се моменти от „Съкровище, пищови и южни морета“.

Все пак по-запомнящото се:

~ С Калоян поздравяваме всички наши приятелки – бъдещи, настоящи и (може би вече?) бивши:

Спряха да хапнат в едно ресторантче. Габриела се натъпка с десет горещи пирожки, а хубавата сервитьорка с тежките руси плитки изпадна в ужас.
– Госпожице, недейте така, никой не ви гони. Яжте спокойно – помоли момичето.
– Тя по принцип си яде така – рече успокоително Мартин. – Ако наистина бързаше, досега щеше да е изяла и покривката.
– Ммм… – изръмжа Габриела и го изгледа сърдито.
– Сестра ми казва да си гледам работата и моли за още една чаша чай. (...) Най-добре донесете кофа с чай.
Приключиха с яденето и Габриела плати. Сервитьорката вече я гледаше с искрено възхищение.
– Как го правите? Аз дори с една ябълка съм вече дебела.
– Балкански метаболизъм. – Габи се оригна авторитетно. – Ох, простете!

~ Има две особености на Калояновия стил, които като цяло си остават същите от „Ех, магесническа му работа“ насам:

1. Живите диалози, голяма част от които представляват надиграване между героите, дружеско заяждане. В двете книги за Надя и Мартин има известно отстъпление в наситеността спрямо „Магесническата“, а понякога една закачка я доим, докато спре да ни е смешна (ако още веднъж чуя за пирожки, ще ги завр... ахъм) – но да пишеш хумор, който винаги звучи естествено, е страхотно трудно. А и всеки път ще предпочета текст, който се напъва да е смешен, пред текст, силещ се да е сериозен. ;)

2. Мъртвите описания. Има една школа автори (към които се числя и аз), дето е по-добре да не ги карате да ви разказват как изглеждат светът или героите. Може би им липсва визуална памет (аз!); може би не знаят как от купчината факти да направят нещо свързано и в крайна сметка увлекателно.

„Ваканциите“ обаче бележат напредък спрямо „Магесническата“ заради конкретните подробности за местата и културите по пътя на героите. Често пак получаваме въпросните подробности като купчини, а не като скулптури – но поне са интересни и способни да ни провокират да потърсим още.

Mon Jan 28, 2019 9:36 pm Re: В търсене на книги Mon Jan 28, 2019 9:36 pm Re: В търсене на книги
Имам ги на английски, но ми е уморително да чета така напоследък (и "служебните" четения са ми на английски, искам въздух и роден език). Искам на български и на хартия... въздъх!
Робин Хоб ми е велико-любим автор и не знам как я изпуснах, когато се представях и описвах кой ме вдъхновява.

Wed Apr 06, 2016 8:44 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Apr 06, 2016 8:44 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
И със закачките...

A common trait of Goodreaders emerging from these comments is:

We love our own reviews the most .

(The question "What's your favorite Goodreads review?" doesn't necessarily mean your personal review. ;)

Here's another: we don't generally have the patience to read others' comments--at least in such fast-moving threads.

(Otherwise, we wouldn't need to ask the top 1% question so often. ;) There're two different answers to it on the previous page.)

Thu Aug 22, 2013 3:42 pm Re: Ще правим ли игра? Thu Aug 22, 2013 3:42 pm Re: Ще правим ли игра?
Ще си донеса лаптопа, за да ви покажа и Тwine, който засега е моят избор на платформа. (Най-свободно customizable е от всички налични, затова съм си го харесал най-много. Един пич даже я беше комбинирал с Unity енджина, с който правят новия Тормент.)

Fri Mar 08, 2019 2:32 pm Re: Let's talk English Fri Mar 08, 2019 2:32 pm Re: Let's talk English
От Илка:

Everyday Idioms & Expressions Used in Britain

Новите за мен бяха drive sb round the bend, do sb's head in и be over the moon.

(А piece of piss мисля да не го ползвам. Yes. )

Sat Apr 13, 2019 1:50 pm Re: Любимите компютърни игри Sat Apr 13, 2019 1:50 pm Re: Любимите компютърни игри
Покрай материала за емпатичните игри в Shadowdance открих:

What Remains of Edith Finch

Отдавна не се бях захласвал толкова. Това е история за силата на историите - странни, обезпокоителни, граничещи с ужасяващото... но и разсмиващи – или просто висващи ченето ни, като железопътната линия, която тръгва от мазето на къщата. Подозирам, че финалът е оставен отворен не само от естетически, но и от бюджетни съображения – но въпреки това друг финал надали би паснал повече на история, в която всичко е възможно...

Придвижването във и около къщата е визуално пиршество. Силно препоръчвам да си давате пауза и да оглеждате спокойно всеки предмет от интериора. Предметите разказват не по-малко увлекателно от мекия глас на Edith. (Боя се, че линкът, който давам горе, не е идеален – често се движи прекалено бързо и подробностите се размиват, дори на пауза.)

Музиката е успокоителен контрапункт на понякога напрягащите сцени. Всъщност именно заради нея цялото преживяване ми дойде неочаквано релаксиращо.

И последно: също като Elea, тази „неигрова игра“ (кой каза walking simulator? :P ) съдържа повече типове мини-игри, отколкото масата „игрови игри“. Изумително е; първото ми изумление дойде, като влязохме в комикса... Само не разбрах дали има начин да се провалиш перманентно някъде.

О... играта била дело на същия екип, създал The Unfinished Swan . Е така кажете, де... :)

Thu May 16, 2019 12:54 pm Re: Дивна Thu May 16, 2019 12:54 pm Re: Дивна
Колкото и да е умен тоз гений, съмнява ме да има ресурсите необходими за инсценировката. И не, историята с войната на световете пак е форма на pranking, макар и неволен, и не се брои според мен, защото нищо не е инсценирано, не е имало актьори в костюми на марсианци с гумени бластер-пистолети, примерно.

Както и да е, ще я видя как ще продължи книгата.

Sat Oct 12, 2013 5:54 pm Re: Преводачески питания Sat Oct 12, 2013 5:54 pm Re: Преводачески питания
Смисъл си има, що:
sheet - 10. карта, схема, диаграма
значи също и "лист"
Не могат да намерят злия план, по който да се кара тая нощ:)

Thu Oct 31, 2013 5:00 pm Re: Дивна Thu Oct 31, 2013 5:00 pm Re: Дивна
Първо да кажа, че ще проявя в някакъв момент и похвалата си - събирам материал, но сега искам да изтъкна потреса си от съществото Марти.
Извинете ме, че името не ме радва поради лични асоциации. Сигурно неминуемо му се случва на човек в живота - някое име да бъде заклеймено макар и да се старая да не вкостявам подобни неща.
Няма да пиля за името. Само ме гложди защо и в по-късната Непоискано добро ІІ името е Марти. Ако го открия и в трета книга, ще организирам подписка :D
Името не пречи. Но "Най-големият/най-голямата/най-големите!" и "ГAЛИБA!" П Р Е Ч А Т :shock: Дори ме накарахте да проверя и времето отговаря... Някой много е гледал M. Idol 2 и е попивал И. Ангелов...
Извинявам се, че post-ът ми е толкова субективен. Но ако беше положителен, пак щеше да е субективен.
Ако "най-големият" беше замествано с нещо като "юрдъмен", може би щях да мирувам. Но като се появи и думата с Г, изпаднах в потрес.

Не оспорвам свободата ви да си представяте героите, както ви се случва. Просто ми дойде в повече и при всяко "най-големият" ще стискам зъби и ще дишам дълбоко.

Mon Sep 02, 2024 3:17 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Mon Sep 02, 2024 3:17 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Прочетох The Sunlit Man на Сандерсън.

Като цяло, скучна книга. Хронотопът все така има минимално светостроене, прозата е суха и сива, а всички персонажи освен протагониста работят само в две измерения. Самият протагонист се напъва геройски да бъде трагичен образ, но стои изкуствено и на моменти дразнещо повърхностно. В това отношение, имах чувството, че отново чета Елантрис - The Sunlit Man е абсолютно дилетантска като темпо, мотивация на действащите лица и най-вече вътрешният конфликт на Nomad. Човек ще вземе да си помисли, че това е книга на дебютен автор, а не ветеран с четири дузини заглавия под перото си.

Направи ми неприятно впечатление и колко очевидно Сандерсън се опитва да flex-ва с набързо придобитите си познания по астрофизика и геология. Езиковият регистър също се набиваше в очите, със своята смесица от "модерни" думи и козмерска лексика. Толкова ли е нямал време да спре малко да помисли и да създаде собствен терминологичен лексикон? Получи 10 милиона за тая книга (ако разделим Кикстартъра поравно), поне да беше делегирал тая задача на редактора си.

Крайният резултат е, че The Sunlit Man се чете не като science fantasy, а като fantasy science. Което на пръв поглед изглежда проста разлика, но за мен е доста отблъскващо - 'щото нито науката се усеща като последователност от натрупано и оползотворено познание, нито магията е магия - вместо да създава sense of wonder, цялата тая схематичност я кара да прилича на списък от супер сили извадени от комикс. Определено подходът на Сандерсън рискува да се превърне от ефект в дефект.

Последно, книгата определено е писана за върли фенове. Не просто хора, които са чели това-онова, а хардкор маниаци дето са изяли всичко сандърсъново с парцалите плюс всякакви видове индиректни източници. Повествованието е тъпкано с референции, скрити препратки и загатни взаимовръзки, които вероятно биха накефили до екстаз феновете. Но отново, целият този фенсървис е толкова отявлен и пошло изпълнен, че ме вадеше от вживяването всеки път когато авторът кажеше "ей, ей, гледайте сега каква яка податка ви давам!". Отново, дилетантски и непрофесионален краен резултат. И това уж е книга, която е написана в същата година с Tress of the Emerald Sea . Чудя се останалите как го докарват откъм качество. Сандерсънови биографи, тук имате богата почва за психологически анализ...

Май бате Сандо ще го приключвам. След 50 книги определено не е порастнал, само продължава да бълва нови. Това може да е окей за някои хора - както твърдеше един познат онлайн, феновете обичат Сандерсън заради консистентността му, не реалните литературни качества - ама за мен оттук насетне ще е загуба на време; аз чета предимно за да "раста" като индивид и личност. Имам си своите guilty pleasure изключения, ама вселената на бате Сандо не е една от тях.

Good night, sweet prince. Беше интересен case study, ама ти хванах спатиите. Не си ти месията, за когото всички те цанят.

Сега може би трябва да хвана Малазанската книгата на мъртвите и да проверя твърденията на Негово Величество...

Fri Nov 15, 2013 12:13 pm Re: Основи на Човешката библиотека Fri Nov 15, 2013 12:13 pm Re: Основи на Човешката библиотека
Ето я и презентацията от OpenFest: https://drive.google.com/file/d/0B2swzC ... sp=sharing

Wed Dec 04, 2013 1:24 am Re: Живи срещи Wed Dec 04, 2013 1:24 am Re: Живи срещи
Ще носим ли 'ранЪ?

Sat Jan 21, 2023 2:18 pm Re: Комикси, манга Sat Jan 21, 2023 2:18 pm Re: Комикси, манга

Друг недостатък е че историята на моменти излишно се развлачва. Все пак няма как да иначе да направиш 400 епизода. Това е дискусионно до колко е недостатък, защото не е направено под формата на типичните досадни филъри. Всъщност сюжета отделя време да ни разкаже за историята на животите не само на всичките главни герои, но също и на поддържащите. Това придава дълбочина на всичките персонажи и допълнителен контекст на начина по който реагират или се чувстват в даден момент. Доста ценно. Когато обаче историята се отклонява от основната си линия за да ни разкаже за живота на някой ТРЕТОРАЗРЯДЕН персонаж, това вече идва малко в повече.


Повечето самобитни таланти (в това число и аз, когато тепърва започвах с писането) не познават едно от първите, не особено интуитивни правила на разказвачеството: Законът за консервация на детайлите . Разбира се, както всяко друго правило, и това може да бъде нарушавано, ако творецът знае какво прави (и защо го прави).

При slice of life историите може да игнорираш консервацията на детайлите до някаква степен - because that's the point of slice of life stories. Пак обаче е възможно да прекалиш, защото от един момент нататък натоварваш читателя/зрителя с ненужни количества информация, които може да "задълбочават" света на повествованието, но ако нямат пряки връзки със сюжета тогава размиват общия фокус.

Коментарът ти относно побоищата смятам, че е форма на творческа хипербола, която цели или да акцентира по някакъв начин върху историята, или защото самият автор може да е бил жертва на такива обстоятелства и да ги вплита в творчеството си, понеже му е важно. На мен като относително кръвожаден индивид не биха ми попречили да се насладя на комикса, макар че за други читатели YMMV.

Tue Dec 10, 2013 8:28 pm Re: Не-културни събития :) Tue Dec 10, 2013 8:28 pm Re: Не-културни събития :)
Как можах да забравя не-барбароните... От дясно наляво да се чете:

Spoiler

kick scooter, VW Isetta, Smart, Polski Fiat, Mini Cooper, van.

Tue Oct 18, 2022 11:15 am Re: Образованието Tue Oct 18, 2022 11:15 am Re: Образованието
Водя кореспонденция с учителка на деца от втори клас. Пише и се представя "учител в ГЦОУД"

За да очовеча разбирането за хора, които ще четат написаното от нея и не се чудят като мен каква точно е, правя задълбочено и трудно търсене в Гугъл и изкарвам, че "ГЦОУД" е "годишна целодневна организация на учебния ден".

Питам е как точно да я свържа с това животно.
Отговаря, че много добре съм се справила, обаче тя била "учител в Група за целодневна организация на учебния ден, едно време беше известна като възпитател".

Траги(коми)чно е как нещата с годините се влошават, задълбочават като глупост и припозната необходимост изобщо някой да измисля нови позиции, наименования, т.н. и да си мисли, че това е велико, нужно и показателно за подобрен смисъл.

Възпитател хем носи част от смисъла и ролята на тези преподаватели, да до-възпитат и помогнат на децата, които не успяват да разберат бързо и лесно обърканото и сложно съдържание в кратките и недостатъчни учебни часове ....

Sun Dec 15, 2013 2:42 am Re: Не-културни събития :) Sun Dec 15, 2013 2:42 am Re: Не-културни събития :)
За утре вече намалихме рязко цената на книгите, драскахме и разни други цени (каквото ни попадна пред очите) - като за финал да е добре.
Аз лично днес забогатях с велики кубинки, три книги (също велики), формички за коледни сладки, щипчици (да си защипвам пликчетата с подправки с тях), две много красиви стъклени кани. Майка ми се сдоби с 5 филигранени пръстена (за сватбата на братовчедка ми), две ръчно правени мускалчета за розова есенция и две кожени чанти. Като действаме, действаме на едро. Аз засега няма да си изброявам съкровищата. По-нататък.
Само да кажа, че семената (с нещо като картичка с наивните инструкции, че просто засяваш, поливаш и расте) бяха по 2 лв. и това леко ме отблъсна :D
Шишарката немА успех. Обяснявам за шишарката, защото явно хората не разбират какво съм имала предвид - мислят си, че примерно има гривничка върху нея.
Мънистата образуват все едно светещ гирлянд. Избирала съм ги да са блестящи. Т.е. шишарката е елха...
Спонтанно организирах на една колежка e-mail каталог какво ми е останало, щото съм убедена, че от учене няма да се занесе на базара.
И аз съкровища намерих :D Сред които архивна картичка с котка - баба ми има такъв плакат на стената, откакто се помня :shock:
Моля, драги посетители, обърнете внимание на червеното коледниче, което се е напънало да цъфти с 15-ина пъпки! Грехота е да го върна вкъщи. Цели 10 дни няма да ме има и кой ще му се радва на цветовете :>
А, да - и познайте от кого са щипчиците ;)

Забравих и да цитирам: Фретката Индиана и спасената от улицата котка Костенурка много държат да дойдете на благотворителния базар! Много искат да помогнете на техните приятели от Animal Rescue Sofia! Костенурка много добре знае какво и да имаш нужда от помощта на човек, а Индиана редовно помага като си поделя храната с поредното улично животинче вкъщи ;)
Това като кучето на майката на Methe Or - казвало се Тротинетка - информация след като показах имената на кратунките.

Wed Aug 28, 2019 10:47 pm Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част Wed Aug 28, 2019 10:47 pm Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част
Супер, честито!

И браво за любовната сцена. На мен това предизвикателство все още ми стои на дневен ред. Скоро е възможно да се престраша да го пробвам, ама...

Spoiler

...като нямам опит irl засега предпочитам да го раздавам по-отдалеко.

Дерзай по пътя към победата.

Fri Nov 01, 2019 2:25 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Nov 01, 2019 2:25 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Рецензията ми за "Джейн Еър" (https://www.goodreads.com/review/show/925410545)

SPOILERS

I dedicate this review to my dear friend Jeffrey. jeffrey, you are incredible friend and a writer and you should never, ever change.

Jane and Mr. Rochester

More than once I have come across criticism on Charlotte Bronte for fully failing to understand Jane Austen. Charlotte declares her incapable of passion. And while I cannot agree with this assessment, after my second reading of ‘Jane Eyre’ I do understand why someone like Chatlotte Bronte sees someone like Jane Austen this way. If Lizzie Bennet is a breath fresh air, charming and witty, Jane is force of nature. In the face of a storm Lizzie will be next to you, encouraging you and consoling you, while Jane will grab you by the hands, look you in the eyes and tell you “It’s over. You’re going down. Face it and do it right” Jane carries herself through light and darkness in equally graceful way. I may disagree with some of her views, yet, I am completely enthralled and mesmerized by her strength, by her determination to fight for herself, and the passion with which she defends her beliefs, regardless of whether I agree with them or not.

"I am no bird; and no net ensnares me; I am a free human being with an independent will."

Jane proved to me that freedom and free will are not the same thing. Does the slave, the captive, the sick one, the lonely one, have a free will? We are all captives in some way, we are dependant and we all suffer. Some more than others. Free will doesn’t go away with freedom. No walls, no humiliations and atrocities can devour it. I shall quote my friend Hades “Courage doesn’t always roar. Sometimes courage is the quiet voice at the end of the day saying, ‘I will try again tomorrow.’ Even in the face of most horrendous circumstances we have the choice, the free will, to decide whether we shall let our identity, our core, the sense of meaning, burn out along with our happiness, or we shall keep remembering that there is always tomorrow. Jane remembers, Jane hopes, Jane believes. Jane cares. I will never understand those who consider Catherine the personification of passion and free human spirit, and Jane just a meek, boring, insipid girl. Catherine is passionate about nothing and no one else but Heathcliff. And even this single source of passion doesn’t prove strong enough. She lets go of him and voluntarily confines herself into miserable marriage and devotes her existence to a life of bland luxury, lies and petty rivalries that make neither her, nor anyone close to her happy. This isn’t the face of passion and freedom. Jane is passionate about Mr. Rochester, about women's position, moral, religion, education. About people and the world in general. She has a really big scope. One that Catherine lacks. She knows herself well enough to know that being entraped in a relationship that goes against her instincts would ruin her. It is people endowed with passion and bravery that dare to throw away the shroud of the common, to peel the veneer and see what’s inside. She breaks the rules. She cares nothing for customs, social norms and others’ opinion. Her conscience is her only guide. Jane is adventurer. She longs for “the wind to howl more wildly, the gloom to deepen to darkness, and the confusion to rise to clamour”.

"I believed in the existence of other and more vivid kinds of goodness, and what I believed in I wished to behold. Who blames me? Many, no doubt; and I shall be called discontented. I could not help it: the restlessness was in my nature; it agitated me to pain sometimes."

And this longing makes her to break free from prejudice, to remember that “women feel just as men feel; It is thoughtless to condemn them, or laugh at them, if they seek to do more or learn more than custom has pronounced necessary for their sex.” It makes her brave enough to have a relationship with an older, prominent, enigmatic, sarcastic, dominant, demanding man, even though many who have been victims of suppression and abuse would see such position as just another of its faces. Yet, she gives into it. She dares explore the forbidden territory, to jump in the deep without a safety net, and knowing that if it fails, there will be a hell to pay. At the time having a relationship with the boss wasn’t as easy as it is today.

"My eyes were drawn involuntarily to his face; I could not keep them under control. I looked, and had an acute pleasure in looking, - a precious yet poignant pleasure; pure gold, with a steely point of agony: a pleasure like what the thirst-perishing man might feel who knows the well to which he has crept is poisoned, yet stoops and drinks divine draughts nevertheless."

Temptation. It is a powerful force and for a woman like Jane, endowed with rare sensitivity and sensuality, it is an even greater one. Jane is modest and calm, but on the inside she is full of "life, fire, feeling”. And she is confident enough to not feel the need to demonstrate and parade her sexuality. As Marguerite Duras says in “The Lover”, “You didn’t have to attract desire. Either it was in the woman who aroused it or it didn’t exist”. Just like she doesn’t feel the need to prove how strong she is. Her mild, calm nature is not a sign of resignation, but a sign of deep inner peace. Fervour and boldness are not the only weapons one might possess. Jane isn’t about effects, but results. She speaks little and calmly, but smartly. Two quiet words, said in the right way and at the right time, have a bigger effect than the most intense and colorful declaration. Everyone can attract attention by being bold and flirtatious, everyone can defend themselves by using strong language and even force. But how many of us can achieve those things without even trying? Jane’s strength and beauty are deeply intrinsic. They are part of her, and not something she needs to evoke. They provoke fear in the cruel, sanctimonious, narrow-minded Mrs. Reid and Mr. Brocklehurst, mollify the innate coarseness of Betsy, gain the favour of Mirss Temple, Diana and Mary Rivers, and the affection and respect of Edward Rochester and John Rivers. I shall quote Mr. Rochester himself.

"To women who please me only by their faces, I am the very devil when I find out they have neither souls nor hearts - when they open to me a perspective of flatness, triviality, and imbecility, coarseness, and ill-temper: but to the clear eye and eloquent tongue, to the soul made of fire, and the character that bends but does not break - at once supple and stable, tractable and consistent - I am ever tender and true."

He understands and describes her character perfectly.

With all said, Jane isn’t perfect. She has her inner struggles. She questions her principles, she suffers the temptations and dilemmas we all do. It takes her a lot to learn to handle her strong emotions. Both negative and positive. When she is faced with the same dilemma that haunts the protagonist of “Notes From the Underground”,

“Which is better – cheap happiness or lofty suffering?”

she is very tempted to choose what she perceives to be an immoral act, disregard of her most important values. Her inner struggle at those moments will stay with me. It touched me very deeply.

"I have talked, face to face, with what I reverence, with what I delight in, - with an original, a vigorous, an expanded mind. I have known you and it strikes me with terror and anguish to feel I absolutely must be torn from you for ever. I see the necessity of departure; and it is like looking on the necessity of death."

In the end she adheres to her chosen path. But despite her choice of ”lofty suffering”, Jane is not judgmental and self-righteous. She proves exactly how gentle her heart is and how deep her mind when she is faced with Mr. Rochester point of view regarding relationships and the sanctity of marriage. She doesn’t share his view, yet, she isn’t scandalized, indignant or angry. She actually sees the sense in what he tells her, despite not agreeing to it. I think it is rare to be able to understand and accept an opposite point of view without sharing it. Time and experience have taught me that two opposite views can be equally valid and truthful. This is a woman able to see nuances. All said about Jane’s depth can be said about Edward Rochester too. I will never forget these words:

"Never was anything at once so frail and so indomitable. I could bend her with my finger and thumb: and what good would it do if I bent, if I uptore, if I crushed her? Consider that eye, defying me, with more than courage - with a stern triumph. It is you, spirit - with will and energy, and virtue and purity - that I want: not alone your brittle frame."

It only shows how well they know and understand each other. (Unlike Heathcliff and Cathy) The harmony they find in their disharmony proves the veracity of his earlier words:

"It is as if I had a string somewhere under my left ribs, tightly and inextricably knotted to a similar string situated in the corresponding quarter of your little frame. And if that boisterous Channel, and two hundred miles or so of land come broad between us, I am afraid that cord of communion will be snapt; and then I’ve a nervous notion I should take to bleeding inwardly. As for you, - you’d forget me."

The first sentence anyway. As the plot progresses, we see that, like in every great love story, nobody forgets no one. The way they bear their separation only supports his claim about the deep affinity between them. (sighing)

Jane and John Rivers

The other austere, dominant male presence in Jane’s life. He must be one of the most fascinating characters I have come across. He may not be the man you would want as a best friend or to marry to, but I find him incredibly exciting and thought provoking. I shall quote myself. Here’s what I say in my review of “Inferno”

”I would always choose the sinner who sins, but also forgives, over the saint who never sins, but never forgives either”

The juxtaposition between John Rivers and Edward Rochester really instills life into those words. Charlotte Bronte seems to have believed the same thing, judging by the way she has constructed those two characters. And Jane somehow balances their features in herself. She possesses some of the convictions and prejudices of John Rivers. She is deeply religious and despite generally being able to see nuances, in some aspects, just like his, her view is too black and white. She too is used to very simple, moderate life, she too feels the need to help others. Only, unlike him, she realizes that in some aspects the best way to take care of others is to, first and foremost, take care of yourself. And this is where once again we witness her ability and willingness to see nuances. Unlike John Rivers, she realizes that when an idea, no matter how noble, turns into an obsession, might turn the devotee into someone as – and even more – dangerous than many egotists, opportunists and criminals out there. Rochester too is an austere, harsh man, but unlike John Rivers, he understands the other side too. He’s also full of love and tenderness and generosity. Not John Rivers, though.

"What struggle there was in him between Nature and Grace in this interval, I cannot tell: only singular gleams scintillated in his eyes, and strange shadows passed over his face. He is a good and a great man; but he forgets, pitilessly, the feelings and claims of little people, in pursuing his own large views. It is better for the insignificant to keep out of his way, lest, in his progress, he should trample them down"

John Rivers, albeit good and great man – as Jane herself refers to him – is tainted by the fatal weakness of seeing people as just a big herd and himself as the shepherd who needs to lead and support it. He fails to see them as individual human beings, which is good neither for them, nor for himself. He is ready to sacrifice himself and everyone else he deems necessary to achieve his grand dream. He has a big heart, but a narrow scope. He struggles with every genuine feeling that comes to him.

"You are original, and not timid. There is something brave in your spirit, as well as penetrating in your eye; but allow me to assure you that you partially misinterpret my emotions. I declare, the convulsion of the soul. That is just as fixed as a rock, firm set in the depths of a restless sea. Know me to be what I am - a cold hard man."

He is fanatic to the very core of his being and so lacking of confidence and self-esteem that he believes himself worthless without religion. To Jane religion is a dear friend helping her to keep her hope alive and make hard choices. It is essential part of her personality, but she sees it as something separated from her. She had her marvelous qualities even before turning to it. However, John Rivers sees his religious self as the only self that is of any worth. He affirms nothing else.

"You have taken my confidence by storm, and now it is much at your service. I am simply, in my original state - stripped of that blood-bleached robe with which Christianity covers human deformity - a cold, hard, ambitious man. My ambition is unlimited: my desire to rise higher - insatiable. I watch you with interest, but not because I deeply compassionate what you have gone through, or what you still suffer."

His words show that he too is possessed by a deep passion. But it is a cold flame that inflames it. His goal is noble, but not his ways. He rejects his individuality and that of others, the idea of happiness and self-indulgence. He forgets that every love is first and foremost love for the self. It is from this love that our love for others emanates. If we give up on ourselves, we give up on everyone else. If all you do is just give and give and sacrifice and sacrifice yourself, one day you will find that you have run out of substance and you have nothing left to give. And you will be gone, unable to help anyone with anything. And it will happen quickly. As it really does happen with him. But, as Jane herself proves, if you use your goodness and generosity sparingly enough and not forget yourself, you will be able to preserve yourself and therefore help others for a longer period and in a more quality way. Sometimes the best way to be strong is to let yourself be weak. I choose weak, but long-burning candle over bright and short-burning one. Jane is not as free-thinking as Rochester in some regards, but she does share his warmth, his willingness to forgive, the flexibility of his mind, his dream of happy and content life. She admits her own – and his – importance. It is always hard to decide how much to give to others and how much to keep to ourselves. It’s the hardest balance to keep. The one between the self and the world.

With all said, I do believe that John Rivers, cold as he was, in his own way did love her. But he was too absorbed by his overblown idea of humanity and sacrifice and his refusal to see people as anything else than helpless victims and himself and Jane as the necessary sacrifice laid on the sacred alter and soon to be consumed. For awhile Jane is tempted. For awhile he is as big a temptation as Rochester. In the end though her spirit prevails, she breaks free, she remembers who she truly is and whom she needs to be with. The ending brought me so much happiness. I still stand by my claim that Mr. Rochester is the sweetest marshmallow of a man I have come across. And Jane agrees with me. Or, maybe I should say, I agree with her. This is one of my most favourite novels and, in some ways, the favourite. It was the book that made me realize that simplicity and depth don’t mutually exclude each other. It is a simple story, but it tells us so much. And Jane herself, she doesn’t possess the grayness we all appreciate so much in characters and consider to be making them deeper and more interesting. In this regard Jane is not complex – she is perfectly good, kind and amiable girl – but she is a deep character that speaks to me from the distance of 178 years. And I hear her voice. She exhorts me to be compassionate, to be strong in the face of adversity, to be equally kind to myself and others, to love myself and others willingly and openly, without shame, without regret, without reserve. She remains a quiet power in my consciousness that I will never separate with. Thank you, Jane.

Read count: 2

P.S. My only regret is that I didn’t provide Mr. Rochester with enough attention. I feel that I should have explored his character more thoroughly, so this review will probably go through a substantial redaction at some point. Otherwise it was a really nice experience.

Fri Jan 24, 2014 3:46 pm Re: Културни събития Fri Jan 24, 2014 3:46 pm Re: Културни събития
Мултимедийна изложба за Владимир Димитров-Майстора "Светлина и дух"ДУХ“
24.01 - 26.01.2014, София, МОЛ Paradise, София Ивент Център (SEC), ет.3

Националният дарителски фонд „13 века България“ представя първата мултимедийна изложба, посветена на Владимир Димитров–Майстора – „Светлина и Дух“.

Проектът е иновативен за България и по същество е изложба от съвършено нов тип, преобръщаща представите ни за експониране на художествени творби в зала.

Емблематични, но така също и по-малко познати творби на Майстора – рисунки, платна, скици, графики, автопортрети, се представят с помощта на високотехнологичен софтуер и „оживяват“ в огромни полиекрани пред зрителя в залата, завъртат се в една визуална феерия със собствена хореография, в симфония от цвят, звук и светлина. Видеоартът прави възможно хипердетайлното вглеждане в картините; изследва акценти от техниката и уникалното използване на цвета от художника, наричан още “иконографът на българското лице“.

Едно абсолютно непознато досега у нас преживяване; едно емоционално пътуване из света на една художествена легенда се извършва чрез съчетанието на изкуството с най-съвременните технологии и дава на зрителя уникална възможност за мултисензорно преживяване на класиката.

Проектът ще се разгърне в зала с размери 21 на 25 м с височина на стените 5 м, 360 градусова панорама с времетраене 25 минути.

ВХОД: СВОБОДЕН

Проектът е реализиран от Национален дарителски фонд „13 века България“ с подкрепата на Министерство на културата;Столична община; Асоциация за развитие на София; Градът Медиа Груп; София ивент център (SEC); Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора”, Кюстендил; Художествена галерия „Борис Денев“, Велико Търново; Художествена галерия „Никола Маринов“, Стара Загора; JPoint и Delmar Te; медийни партньори — БНТ, БТА, Творчески екип - ВИП медия.
Откриването е на 24 януари от 19 ч. в София ивент център,
Парадайз център, ет. 3, бул. „Черни връх“ № 100.

Изложбата може да бъде разгледана до 26 януари, 2014 г.от 10 до 19 часа.

Mon Feb 10, 2014 1:31 pm Re: Културни събития Mon Feb 10, 2014 1:31 pm Re: Културни събития
„Внезапни улици“ – премиера в сряда
ИК Жанет 45 и PhotoSynthesis
ви канят на премиерата на романа
"Внезапни улици" от Иванка Могилска

Романът ще бъде представен от Мария Донева

След това ще видите новия пърформанс на Runabout project (http://runabout.eu/bg/sudden-streets/): история на случайностите и внезапните улици, изсвирена на модифицирана пишеща машина и калимба и прочетена от авторката.
Откъси от книгата се четат от Иванка Могилска на случаен принцип. Думи, звуци и мелодии се записват с помощта на компютърна програма, модулират се чрез пишеща машина и създават атмосферата, в която романът оживява пред публиката.

Накрая ще се прожектира и 8-минутен филм на Албена Баева, провокиран от книгата.

12 февруари 2014 | сряда | 19:00
PhotoSynthesis център | бул. Васил Левски 57

Tue Jul 05, 2022 5:29 pm Re: Раздумки на коректори Tue Jul 05, 2022 5:29 pm Re: Раздумки на коректори
Не мога да не споделя тази правилност, защото - ако и да твърди Речникът, че е правилна, звучи ... несъстоятелно и трудновъзприемчива и усвоима

https://kaksepishe.com/brizi/

Множественото число на думата БРИЗ било ... БРИЗИ.

Sun Feb 16, 2014 9:32 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sun Feb 16, 2014 9:32 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Да се отчета и аз, докато се моткам, че настоящата книжка, която ми е в ръцете, изисква специална нагласа, а още не съм открила каква музика върви с нея...
Защо се записах? От една страна с (не-тайна) цел самоусъвършенстване и самоподобряване - имам нужда. От друга страна, защото и аз като JaneObr обичам да работя с текстове, да се чудя как бих казала аз дадено нещо или как би прозвучало по-добре... и искам да се науча по-добре да надничам в главите на другите хора, а какъв по-добър начин от техните словоизлияния?! Освен това признавам, че ме води и чисто, ъъъ, комерсиалната идея, че не е лошо да владея по-добре и истинската редакция (нямам предвид просто коригиране). Все ще влезе в употреба.

За писането: Дълга и широка, има го в представянето ми в "За спасяването на света" от гледна точка на факти. Тук в представянето по-скоро ми се ще да кажа, че писането е... умствен сърбеж; непроизволно като кихавицата е - ако имаш нужда, правиш го, независимо какво друго имаш да правиш или въпреки на това, което имаш да правиш. Тъй че ако не "го" правиш, значи нямаш достатъчна нужда.
Признавам си, че през последните години "го" правя рядко, по много и различни причини, но реалната е, че не изпитвам в достатъчна степен сърбежа, не ме тревожат гласове, твари и събития, които напират да излязат навън; или поне не ме тормозят в достатъчна степен, че да не загубя интерес доста бързо. Като ми се освободи време - може би наесен? - ще се мъча да направя нещо по въпроса, но пък последните две години ми е толкова наситена програмата, че...
Уточнявам се, съвсем честно, че това може да се брои за къмто десетгодишна писателска дупка; около Нова Година съм се хвалила тук във форума, че най-накрая, за първи път от много отдавна, завърших нещо (с малко късмет ще го видите на пролетния панаир). Просто... имаше една книга - "Отсенки на Мрака", близо до края на която е моментът, в който всичко свърши. Завърших я и оттам нататък няма повече. До съвсем скоро. От друга страна, пак тук на форума, в темата за Любовта, може да се намери и първото ми стихотворение от още повече години насам. Та има надежда де. Поне така се самоуспокоявам.

За писателите и вдъхновяване/възхищаване: много са. Пратчет, Кинг и Джордж Мартин са ясни; спомена се Астрид Линдгрен - честно не знам дали "Братята с лъвски сърца" или "Роня, дъщерята на разбойника" ми е по-любима, и двете са прекрасни и трогателни по своему; другите й книги харесвам, но някак си не те... докосват толкова брутално. По-детски са. По-нежни са... Оттам нататък - Зелазни, Грег Биър, Дейвид Брин, от по-скорошните - Питър Уотс, Брандън Сандерсън (абсолютно страхотен), Чайна Миевил (още по-свръх-страхотен)... в момента тия тримата са ми специални любимци. И още един куп по-нови и по-стари:), тук-там и по някой български автор (себе си се изключвам от списъка, естествено).

Fri Feb 28, 2014 12:32 pm Re: Труд и творчество Fri Feb 28, 2014 12:32 pm Re: Труд и творчество
Конкурс за есе

Тема: „Заедно в името на мира и сигурността!”
Краен срок: 6 април 2014 г.
Резултати: май 2014 г.
Възраст: ученици от 11 и 12 кл. и студенти
Вид творба: есе
Изисквания: обем до 3 /три/ стандартни печатни страници, на български език; изпраща се на bdi-в-mfa.bg
Награди: посещение на щаб-квартирата на НАТО в Брюксел през май или юни, публикуване и сертификати

Повече: http://bdi.mfa.government.bg/PDF/ANONS_ESSAY_NATO.PDF

Thu Jul 18, 2019 10:29 am Re: Не-културни събития Thu Jul 18, 2019 10:29 am Re: Не-културни събития
Продължение на горната акция:

Помогни на новозасадени дръвчета
да се превърнат в гора над Кокаляне

Скъпи приятели,

И през идните почивни дни продължаваме с акциите над софийското село Кокаляне, където новозасадената гора има нужда от нашата грижа.
С помощта на доброволците, които се отзоваха на последните ни две мисии, успяхме да оплевим и прекопаем прихваналите се фиданки на половината от терена. Ако имате желание и време да развъртите мотиката, за да се справим и с останалата половина, елате с нас тази събота и/или неделя.

Кога: 20 - 21 юли 2019 г., 9:30 – 13:30 ч.
Къде: събираме се в събота, 20 юли, от 9:30 ч. край местност „Буката“ над с. Кокаляне (координати: 42.5694940, 23.4073630), откъдето ще тръгнем към терена наблизо.

Носете си вода и храна за през деня, облечете се с работни дрехи, покриващи цялото тяло, за да не се драскате във високата трева и бурени, обуйте се стабилно като за неравен планински терен и не забравяйте шапките и слънцезащитата (а може и дъждобран за всеки случай).
За всички записали се ще бъдат осигурени вода, инструменти и ръкавици.

Ако желаете да се включите, обадете ни се или ни пишете до петък, 19 юли, на bepf -в- bepf-bg.org, като ни изпратите име, телефон за връзка (желателно), както и брой на участващите. Ако имате нужда от транспорт, пишете ни отрано, за да осигурим. Предвид обраслия с трева терен, акцията не е подходяща за деца.

Очакваме ви! Гората има нужда от нас така, както и ние от нея.

Thu Mar 13, 2014 1:40 pm Re: Научна фантастика vs. фентъзи Thu Mar 13, 2014 1:40 pm Re: Научна фантастика vs. фентъзи
Мимоходом ще правя на пух и прах твърдения като „фентъзито е бягство от действителността (a.k.a. ескейпизъм)“ и други.

А защо е нужно аз да ги правя? Т'е ви Джон Клут в The Encyclopedia of Fantasy:

Escapism

A derogatory term much used in descriptions of genre literatures in general and fantasy in particular. It is a term, however, which more accurately describes the motives of the reader than the nature of what is read. The works of Jane Austen (1775-1817) are notoriously read for escapist motives. Within the structure of fantasy, the term Escape has a more particular meaning – not "the flight of the deserter, but the escape of the prisoner", as J R R Tolkien puts it.

Thu Jun 16, 2022 8:58 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Jun 16, 2022 8:58 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Luckily, on the subject of aphorisms, I have a ready-made answer (the quotation by Aldous Huxley at the bottom). :)

(I said "luckily" because my recent life has been too tiring to leave me enough headspace for engaging in non-trivial discussions. And trust me, the reasons for introducing the "anti-Twitter" rule are anything but trivial. ;)

Also, given my general tiredness, I may fall mostly or entirely silent for a few months. That wouldn't mean I've stopped loving you--just that I'm at the stage for wordless love. :D)