choveshkata.net

Sun Nov 02, 2014 10:05 pm Re: Културни събития Sun Nov 02, 2014 10:05 pm Re: Културни събития
Въпреки, че Калин НЕ харесва Гринуич

Не е проблемът какво харесва Калин. Проблемът е дали сме съгласни да ни крадат – и да ги насърчаваме да продължават .

Ако искате да помогнете на българското книгоиздаване, канете познатите си да не правят събития в изброените книжарници. Аз вече предупредих списание „Осем“ и... забравих още кого.

Tue Jun 02, 2020 9:14 am Re: Share the Joy Tue Jun 02, 2020 9:14 am Re: Share the Joy
В личния ми блог: Публикации: Love in the Time of Con Crud и Two Moons

Директна връзка към Two Moons

Fri Nov 14, 2014 3:44 am Re: Клуб по фентъзи и фантастика към ФМИ Fri Nov 14, 2014 3:44 am Re: Клуб по фентъзи и фантастика към ФМИ
> Въпросът е... че това е редно да се прави с показване на кадри, а за такова нещо май не съм готова технически и би ми отнело много време. Но сигурно мога да измисля как да стане без рязане.
Не съм сигурен точно какво имаш впредвид. Един нормален плейър има както опции за изкарване на кадър като картинен файл, така и опция за преминаване през видеото кадър по кадър, по един на натискане на съответния бутон?
> И другаде е работата - че повечето минават за детски и не знам дали пак няма да гледаме сами, ако се реши някой ден.
Аз лично имам нула проблеми с гледането на детски филми. Дими, както и доста други (общи) приятели, имат манталитет подобен на моя в тези работи... само дето повечето не са в България. Е, да живее.

Иначе, за филмите, които линкна... нещо напоследък съвсем съм се отказал да чета описания, насочени към генералната, а още по-малко, към "изтънчената" публика. То и Сталкер могат да му напишат такова описание, че напълно да ме откажат да го гледам. Така че не очаквайте коментари от мен преди да ги гледам ^_^

Tue Jun 30, 2020 1:23 pm Re: Конкурс „Изгревът на следващото“ Tue Jun 30, 2020 1:23 pm Re: Конкурс „Изгревът на следващото“
И моят скромен принос за разгласата на удължения срок във ФБ:

Внимание, вечно закъсняващи, зарязани от музата и погълнати от делника визионери! Решихме да се смилим над вас и да удължим срока на нашия конкурс с още 2 седмици!

Отдъхнете, свършете спешния работен проект, измийте прозорците, за да ви е светло и спокойно, изперете маските, че утре пак ще ви трябват – и най-сетне сядайте да пишете!

Придружен с тази снимка , която вече краси и вестта в блога.

Tue Mar 15, 2022 6:14 pm Re: Български номинации за Еврокон 2021 Tue Mar 15, 2022 6:14 pm Re: Български номинации за Еврокон 2021
Може би би било добре да се дава повече тежест на първото място, отколкото на второто. Ако се приеме такава система автор А печели, понеже има 6 първи места, срещу 4 първи, и две втори за автор Б. Въпрос на аритметика, и дискусия между журито е, колко втори места биха били равносилни на 6 първи..

Това е само един от възможните варианти *Captain Obvious flies away*

Sat Dec 20, 2014 9:44 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи Sat Dec 20, 2014 9:44 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Из „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“

Откъс от новата ни задружна история за гражданските протести, окупацията на Ранобудните студенти и други зреещи промени:

http://choveshkata.net/blog/?p=5183

Mon Jan 05, 2015 8:42 pm Re: Аниме-й! Mon Jan 05, 2015 8:42 pm Re: Аниме-й!
Как се предпазвам от полудяване тия дни:

С, ахъм, доста разкрепостено аниме.

Първо пробвах Grenadier. Прехвърлих го набързо. Макар идеята за разкрепостяването на врага чрез обич и приемане (често – чрез притисване към щедрата гръд на героинята) да ми допадна, а битката във финалния епизод да ме зашемети с хореография, като цяло ми дойде семпличко.

Обаче... Kämpfer тръгва обещаващо. Размятат се оръжия, дрехи, любовни тъпоъгълници, в които всеки гони Михаля... какво повече му трябва на човек?

Ами, B Gata H Key .

Другари... защо не сте ми казвали, че съществува такова чудо?! :shock:

Шегувам се, де. До оня ден и аз не знаех, че си го търся. А пък сега не смея да си пусна нов епизод, щото са само 12... и искам да ги пазя като лекарства против лудост. ;)

С две думи: това е нещо като School Rumble, само че 15-годишната героиня тръгва към любовта от обратната посока: как да си хване 100, цитат, sex friends, край на цитата, преди да е завършила школото.

Предчувствие: Ще съм безкрайно изненадан, ако си хване и един. ;)

И, Нев, набелязал съм си Steins; Gate. По първа препоръка от Светльо (erejnion)... и втора твоя. ;)

Sun Jan 18, 2015 2:58 pm Re: Сагата chitanka.info и е-книгите като цяло Sun Jan 18, 2015 2:58 pm Re: Сагата chitanka.info и е-книгите като цяло
Айде пак... :(

И още нещо, хора, вие които четете българска литература, не ви ли интересува, че няма да дадете и 1 стотинка за нашите писатели, които се изхранват с този специфичен занаят? Как да стимулираме писателите, след като не купуваме книгите им, дори не само българските?

Лора, а ти смяташ ли, че купувайки си хартиената книга, парите ти подкрепят нашите писатели? Знаеш ли как се разпределят приходите там?

Ето едни статистики, които показват доколко българските читатели подкрепят българските автори чрез електронни книги:

http://choveshkata.net/blog/?p=1531

(Това са пари, които отиват директно при автора и творческия екип.)

За много от другите неща, които казваш, съм съгласен. Но от горното ми настръхна косата. :( Читателите не сме идиоти – знаем да мислим и се досещаме, че ако само взимаме, а не даваме, цялата система ще се срути.

Mon Feb 02, 2015 4:39 pm Конкурс за фентъзи разказ „Забравеният запад“ Mon Feb 02, 2015 4:39 pm Конкурс за фентъзи разказ „Забравеният запад“
Здравей!

За нас е изключително удоволствие да те поканим да участваш в новия ни конкурс за фентъзи разказ, този път на тема "Забравеният запад"!

Повече информация за конкурса може да намериш на сайта ни http://fantasylarpcenter.com/, както и във Facebook страницата ни @FantasyLARPCenter.

Пожелаваме ти много вдъхновение и прекрасни идеи!
Ще бъде страхотно да споделим това изживяване заедно. :)

Усмивки,
Екипът на Фентъзи ЛАРП Център

Аз тоя път нямам текст и време да се включа. Но ще (ви?) чета с любопитство. :)

Fri Feb 13, 2015 9:03 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Feb 13, 2015 9:03 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Много бързо отговарям, че от шейсет и три-четири (на бързо преброяване) съм чела по нещо или повече неща на поне четирийсет и двама-трима (и лично мнение, че приличен процент от тия шейсет и няколко не са за там въобще, ама това организаторите си преценявате; в смисъл не че са лоши писатели като цяло, а че нямат достатъчно изяви, за да претендират за номинация за "най-добър писател").
Но не, не познавам добре българската фантастика :( , а още по-лошото е, че не я и харесвам...

Mon Jan 11, 2021 2:44 am Re: Тема за коректори Mon Jan 11, 2021 2:44 am Re: Тема за коректори
Лилия Илиева е покрай "Забавно езикознание". Не знам дали тя е написала следното:
ПРОИЗХОД НА ИЗРАЗА „БАБИНИ ДЕВЕТИНИ“
Както пише и в уикипедия, „Бабини деветини“ е български идиоматичен израз, означаващ „празни приказки“.
Този израз е обясняван от етнографи и на други места и е бил свързван с обичая на т.нар. „деветини“. Това е отбелязване на девет дена от смъртта на покойник. Българският етнограф Хр. Вакарелски например смята, че отбелязването на девет дена от смъртта на бабите се е смятало за нещо незначително, та и изразът „бабини деветини“ означавал нещо незначително. Всъщност обаче „бабини деветини“ (според приетия правопис) означава „суеверия“ - празни приказки, които изразяват празни, бабешки вярвания.
Данни за израза могат да се намерят по старите речници и езиковият материал много по-сигурно обяснява произхода на израза. В първия завършен речник на българския език - на Ал. Дювернуа - изразът е отразен като съдържащ не „деветини“, а съвсем друга старинна дума: „диветини“ . Значението на „диветини“ е „дивотии“, т.е. глупости.
И така, изръзът „бабини деветини“ (така е приет правописът днес) произлиза от израза „бабини диветини“ със значението `глупави и наивни бабешки приказки`. Обяснението му чрез обичая „деветини“ е резултат от т.нар. „народна етимология“ - неправилно обяснен произход от непрофесионалисти.

Tue Mar 03, 2015 5:57 pm Re: Не-културни събития Tue Mar 03, 2015 5:57 pm Re: Не-културни събития
24.02.2015: "Ура! Гора!", в "Идея Вита", говори Ракеш (rootsman Rak) за пермакултурата:
- звукозапис едно
- звукозапис две

- видеозапис едно
- видеозапис две (предстои:)

От 25.02. запис(и) нямам, защото не присъствах. Още се ослушвам дали са качили видеозаписите в Youtube, както казаха, че ще направят, тъй че свирнете, ако ги засечете някъде. :-)

" Tulip Revolution/Революцията на лалетата " - 8 март пред Столична библиотека

Всичко, което трябва да направите е да изработите лале, да го заснемете (колкото по-артистична снимка, толкова по-добре, но не се притеснявайте, това не е конкурс), а после да качите снимката на страницата ни с хаштаг ‪#‎TulipRevolution‬. Идеята ни е на 8-ми март тази година, навръх Международния ден посветен на жената, лалетата да бъдат подарени в знак на надежда и съпричастност. Каним всички, които имат желание да се присъединят към нас - да заповядат пред Столична библиотека,която е основен партньор на събитието, за да застанем заедно срещу насилието с цвете в ръка!

Пълен текст:
Вероятно всеки от нас по един или дрyг начин се е сблъсквал с насилието над жени. Виждали сте сцени във филмите, чували сте информация по новините, а не е изключено вие самите да сте били жертва или да имате близки, които са пострадали. Това е съвсем реален проблем. Според доклади на ООН, през последните 12 години, една от всеки три жени в света е станала жертва на сексуално насилие. Само за последната година в България над един милион представителки на нежния пол са били насилвани физически, сексуално и психически. И въпреки това темата остава табу, особено по нашите географски ширини.

"Революцията на лалетата" (TulipRevolution) е красив начин, по който всички заедно може да застанем срещу домашното насилие над жени и да покажем съпричастността си към пострадалите. И понеже обичаме креативността, ще направим това посредством древното изкуство оригами. Ние от сдружение "Завод за идеи" стартираме тази инициатива, за да дадем публичност на този така болезнен проблем и ви призоваваме да се включите!

Всичко, което трябва да направите е да изработите лале, да го заснемете (колкото по-артистична снимка, толкова по-добре, но не се притеснявайте, това не е конкурс), а после да качите снимката на страницата ни с хаштаг ‪#‎TulipRevolution‬. Идеята ни е на 8-ми март тази година, навръх Международния ден посветен на жената, лалетата да бъдат подарени в знак на надежда и съпричастност. Каним всички, които имат желание да се присъединят към нас - да заповядат пред Столична библиотека,която е основен партньор на събитието, за да застанем заедно срещу насилието с цвете в ръка!

Благодарим предварително за подкрепата и участието, ще оценим ако разпространите! Нека тазгодишния 8ми март да бъде необикновено прекрасен и ползотворен!

Mon Apr 05, 2021 1:52 am Re: Мирослав Моравски Mon Apr 05, 2021 1:52 am Re: Мирослав Моравски
Мале, сега чак виждам, че Хрис здраво се е разписала за последния спектакъл, та да си дам и аз двете пари. Уж съм абонирана за темата, ама... Да му се не види и избирателната известителност. :/

Та, с уговорката, че не съм гледала друга версия на Сребра (и всъщност съм гледала само още едно Мирово представление, изданието на Реката в Слънце Луна), т.е. база за сравнение нямам... бях просто омагьосана. Миро има страхотен талант да се превъплъщава, и макар че при Благун от време навреме излизаше от образа (поне тоя, свръхнахакания, с който започна), динамичната обстановка определено го оправдава. Филип беше просто разкошен, Пейо също... Сребра си беше леко невидима, но аз от ръкописа не съм останала с по-различно усещане за нея, та не ми е липсвала.

А песните... песните бяха невероятни (до голяма степен и благодарение на лупъра) – голямо богатство, разнообразие и дълбочина на изпълнението се постига така, абе наистина си звучи като цял (айде половин) оркестър. Сега като спомена Хрис, май вярно някои песни (или части от тях) може и да са се повтаряли, но категорично не натежаха по време на самото изпълнение, поне не и на хора като мен, които и без това не ги знаят наизуст. Затова пък съм сигурна, че поне един куплет на „Слънце недосегаемо“ се роди на момента! :)) А за "Бела мома бродница" (с все шепота) съм абсолютно съгласна.

И нещо друго, което коментирахме с Миро покрай отзивите на други хора (включително адаша му от групата), които също като Хрис не са харесали видимите промени в образа на Сребра и дракуза спрямо първото представление. Това са рисковете (и чара!) на импро изпълнението! За мен не е нужно да се "заковава" това и онова по героите и сюжета... Нека им оставим пространство да дишат и да се видоизменят спрямо настроението и състоянието на изпълнителя в момента. Нека не го ограничаваме с твърд сценарий и свръхзадължителни елементи/моменти. Едно от най-ценните неща на тия истории е, че те са живи... и способни да поемат в неочаквани посоки при всяко изпълнение. Та аз съм с две ръце „за“ нови черти у героите или нови/различни моменти от сюжета при различните изпълнения, и дори смятам, че трябва да се рекламират като такива. Един вид, елате на *новото* изпълнение на Сребра и съпоставете със старото... Това е уникална черта и трябва да се запази!

(Самият Миро има колебания по въпроса, тъй че призовавам и други гледали съфорумци да се изкажат!)

Thu Mar 12, 2015 2:31 am Re: Цитатите, които ни промиха Thu Mar 12, 2015 2:31 am Re: Цитатите, които ни промиха
[quote="In "The Golden Egg," Theodore Sturgeon"]It occurred to him that in all the universes there was nothing quite as devious and demanding as a woman’s mind. It likewise occurred to him that a woman is easy to control as long as she always has her way. He was determined to see how closely a man could resemble a woman’s ideal and still exist (...)[/quote]

Sat May 29, 2021 6:58 pm Re: Общополезности Sat May 29, 2021 6:58 pm Re: Общополезности
1. Безплатни шаблони: афиши, лого, постери, диплянки, флаери, CV, бюлетин, сертификати и грамоти, визитни картични и т.н.
Могат да се теглят в най-различни формати, включително с висока резолюция (за печат):
https://www.canva.com

2. Свободни онлайн self-paced курсове на различна тематика:
https://www.open.edu/openlearn/free-courses/full-catalogue

Wed Mar 25, 2015 7:04 am Re: Национални фантастични награди Wed Mar 25, 2015 7:04 am Re: Национални фантастични награди
Всеки с мнението си. (Наистина много ще старая да не се пречкам и обаждам, а и аз виждам само пръските от лайняното цунами, не като Трип, Ели... ама ми стига да съм наясно, че а) и теб те е отнесло цунамито и б) няма нужда от мен там; поради което се извинявам за черностанцийстването, но 1 от 10 мнения не успявам до окастря до несъществуване)
За мен от 144 "реални" гласа един бърз поглед показва, че реално реални са не повече от стотина (мога да ги преброя съвсем точно) - хората, които са гласували, не "гласували да подкрепят някого в 1 категория и толкоз". Колко са реално количество няма да седна да обсъждам, но е над 500 и не е въпроса дали досега са гласували толкова хора или не: по-малко от 1000 даже е смехория, все едно каква е статистиката спрямо Хюго. Но за "сложността" - глас народен: глас божи. Факт е, че хората МАСОВО бягаха като дявол от тамян и това съм го видяла с очите си (виж по-горе за пръските...), каква е реалната масовост на явлението не знам в действителност, но негласувалите заради "сложност" определено са повече от тия стотина гласували. Да, знам , че не е трудно и реално всеки може да участва, стига да има доказуем профил някъде. Където и да е.
На практика, от БГ-мама някоя мама имаше ли да се е доказала с профила си и да е гласувала? Аз не видях такава в резултатите, но може да пропускам някой в тарапаната. Възмутени от сложността имаше и там (да, знам, че примерът не е ироничен). Обаче и там четат и пишат няколко интелигентни човека. И бяха поканени в съответните теми.
Та... Пак ще рискувам да попитам: доколко си сигурен, че твоята представа за резултатите е меродавна? Знам, че моята не е, но е частична, до голяма степен черногледа и устройва моите лични интереси; мога да я калибрирам, просто съм избрала да не пожелая :) - разполагам с този лукс.

Wed Oct 27, 2021 7:00 pm Re: Културни събития Wed Oct 27, 2021 7:00 pm Re: Културни събития
Поредното издание на CineLibri мина и онлайн, отново с такса за гледане на несрещащи се иначе при нас европейски и други кино перли.


https://neterra.tv/festival/cinelibri - тук можете да разгледате предложенията.
Срок за покупка и гледане: до 7 ноември 2021
Имам абонамент за всички филми. Ако някой иска да гледа паралелно с мен (т.е. 48 часа откак започне филма), да пише на лична и се разберем.

Thu Dec 02, 2021 12:36 am Re: Любимите компютърни игри Thu Dec 02, 2021 12:36 am Re: Любимите компютърни игри
Detroit: Become Human

От сценариста на Beyond: Two Souls . Макар предишната игра да ме впечатли повече с разнообразието си от теми и ситуации, тази също успя да ме развълнува. С чисто човешките си моменти. (Аз съм свръхкритичен на тема „изкуствен интелект“, така че тук по-скоро приемам андроидите като алегория за хората без права. Ще ми се да вярвам, че създателите на истинските ИИ ще са достатъчно умни, за да предвидят и не допуснат такъв тип идиотско отношение. Като почнат от мисълта, че един робот, който е достатъчно умен да изчисти къщата ни, е твърде умен, за да чисти къщи.)

Очебийните неща, като колко реалистична е визуално, няма да ги коментирам.

Признавам си, целенасочено се забих със засилка в тази подтема специално за да видя някой отварял ли е въпроса за DBH. :) По неизвестни причини тежкото фенгърлене ме удари с пълна сила чак сега, на второто преиграване, въпреки че и на първото много се впечатлих. Мааалко съм понамалила децибелите във фенското си писукане, откакто не съм била активна тук, та ще опитам така, по-накратичко да си изразя ентусиазма. (Ей, почти си повярвах...)
Исках да кажа, Кал, че много точно си отбелязал човешките моменти като основна сила. И на мен андроидите ми се видяха малко твърде човекоподобни дори и след като се самоосъзнаваха, обаче като цяло има великолепно писане в играта и няколко персонажа, чието израстване просто за мен е върховен кеф да се преживее. Събирам кураж третото преиграване някъде в недалечното бъдеще да е с колкото се може по-малко емпатични избори, което ще ми е крайно извън кожата и начина на мислене, но трябва да се пробва ей така, заради безбройните възможности, които дава наративът. (Не че не си спойлнах вече всичките най-важни неща, и то без да искам, 'щот съм тъпа и любопитна, ама нейсе, дано позабравя някаква част дотогава. :lol:)
Отделно визуалният кеф, както казваш (обожавам футиристични стилистики и дизайни във всякакви форми, стига да не са твъъъъърде преувеличени). Отделно саундтракът. Отделно онези герои и моменти, за които човек си мисли: "Ей, да го бях написал аз това...". * кхъм, Конър, кхъм-кхъм, не бе, нищо ми няма, не е от астмата, развълнувах се нещо, ей ся ще ми мине * :mrgreen: Отделно вторичните позитиви (неочакван пик в писането, макар и не по проекта, над който трябва да съм съсредоточена :D, и нови любими актьори, които се оказаха изключително зареждащи хора). Отделно новото себепознание - не съм от най-сантименталните, но в тесен кръг признавам без бой на кои сцени точно нанизах и продължавам да нижа по три реда сълзи... :D

Бъзикните настрана, някъде из форума мога ли да видя други твои препоръки по темата за изкуствения интелект? Една от любимите ми във фантастиката е изобщо.

Tue Jan 04, 2022 1:12 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Tue Jan 04, 2022 1:12 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
1.1. Искате ли да работите заедно със същия участник и по-нататък (по други текстове)? Защо? ДА! Защото и моят редактор не обича дълги и описателни изречения ХАХАХА

1.2. Има ли нещо, което бихте подобрили в процеса на редакция? След всяко упражнение (текст) да си обсъждаме корекциите

Mon Jan 17, 2022 8:17 pm Re: Автори споделят Mon Jan 17, 2022 8:17 pm Re: Автори споделят
Много харесвам тези съвети на писателя Греъм Мастертън.
https://www.grahammasterton.co.uk/rulesofwriting.html
Особено ме впечатлява:

LESSON ONE: Don't write, talk, and use your natural voice, as if you were telling the story out loud to a group of friends. If there is a knack to writing it is to tell a story without consciously 'writing' about it. So many amateur writers have a good tale to tell, but are too concerned about making an impression on the page. Forget the fancy similes and the impressive metaphors, just tell it like it is. But do learn your grammar, syntax, spelling, etc, otherwise your amateur status will really show. Just like a motor mechanic's amateur status would show if he or she didn't know how to fix an alternator.

LESSON FIVE: Be rhythmic, and sensitive to the balance of your sentences. That's why the study of good poetry is so important . It teaches you how to rearrange a sentence so that it reads more easily and yet emphasizes the words that you want the reader to pick up on.

DIALOGUE: Dialogue has always been a special interest of mine ... getting characters to talk believably, which is unbelievably difficult! I have spent years working on dialogue to try to make it 'sound' authentic. You can't actually write down what people really say verbatim, otherwise your characters would be going 'um, er, well, I thought I saw this, you know, like, er, thing sort of, well it was coming out of his mouth, you know what I mean and it was like I dunno.' So you have to write pretend naturalistic dialogue, which I write and rewrite and say out loud to get a naturalistic rhythm and the feeling of reality. I'm not complaining about doing it, it's very interesting and a great challenge, especially since so much dialogue in novels is so wooden.

Не, че някога ще имам умението да приложа това на практика, но понеже съм чел десетки книги от този автор ми беше интересно да видя неговата гледна точка.

Fri Jan 28, 2022 11:03 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Fri Jan 28, 2022 11:03 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Първо, още една извинявка за голямото забавяне.
Второ, при това упражнение почти всички неща озелених - едно-две ми останаха в жълто. Съгласна съм общо взето навсякъде с определянето на вида редакция от другарчетата ми, макар че може не винаги да съм съгласна с нуждата :D

От „озеленените“ редакции в т. 2 изберете до 3 на брой, с които не сте съгласни, и коментирайте тук в темата защо.За да не се объркваме, първо пишете името на файла, в който се намира съответното предложение, цитирайте абзаца, за който се отнася, и копирайте коментара на редактора.
От 07 za red San
"Казвах му аз да си купи лещи, защото очилата все се изхлузват в най–неподходящия момент ама той не ме слушаше. Намериха го до бакалията, нали?" - Коментар: ?!
за мен не е противоречие и няма нужда от редакция.  

От 07 za red Titi
"В залата отекна зловещо скърцане на панти не видели подръжка от поне две геоложки ери." - отбелязано като ?! - коментар : ?! Доста се чудих тук, но все пак го отбелязах като ?!, защото нали пише след това, че Лазар е поправил вратата. Може би ако се смени определението на пантите, няма да има противоречие.
За мен тук няма нужда от смислова редакция, защото илюстрира сблъсъка между Лазар и Григор - Лазар поправя, а Григор все минава и връща нещата към представата си за това как трябва да изглежда некромантското убежище. Отделно, самото изречение не ми допада с "поддръжка от поне две геоложки ери", но това не би било смислова редакция. А и съм тайно убедена, че в този текст са поставени допълнителни коректорски проблеми с черпака, за да ни разсейват от смисловата редакция.

От 07 za red Mirela
"В тъмната зала на върха на тъмната кула, която се намираше на върха на тъмен хълм се възцари тишина. " Коментар - ОПС – пак да има зала, кула и хълм, но по-динамично градирани
Ако не взема предвид бележката в моята редакция, бих оставила това изречение така . От гледната точка на Мирела, ако искаме "по-динамично да градираме", бих определила нещата не като ОПС, а пак като смислова редакция, но ЕКО.

5. Изберете до 3 редакции, за които сте сигурни, че НЕ са смислови, и пишете тук в темата какви са според вас: структурни, стилови, нещо друго.Цитирайте ги както в т. 4.
1)  07 za red Mirela
" И както често се оказва с разни неща, имащи се работа с въпросните всъщност симпатично разстояние от действителността", обозначено като ?! .
За мен това е не смислова, а структурна редакция - Я, неяснота на ниво фраза.
2)
"млъкна вкаменен" - коментар ?

За мен това словосъчетание не е проблемно, но ако решим да го редактираме, не би било логическа дупка и смислова редакция; повече ми изглежда като Я/Ш , или най-много ПНК.

Thu Nov 05, 2015 4:53 pm Re: Задължителни клишета в историческия любовен роман Thu Nov 05, 2015 4:53 pm Re: Задължителни клишета в историческия любовен роман
Здравей!
Благодаря за изказаното мнение…
По принцип, казвам, че чета почти всичко. Де факто, трудно почвам нови автори...
Но на скоро влязох в един омагьосан кръг и само прелиствах едно и също. Помолих да ми предложат нещо интересно, из форумите на Глобус (руски сайт за ел. книги). Повечето предложения се оказаха ЛР (не знам дали е правилно да го съкратя така). Попрелистих доста, и осемдесет процента бяха едни и същи… не че няма и добри попадения, като някои от произведенията на Робин Шоу например.
Относно тъпкането на едно място, така да се каже, го заимствах точно от този тип литература. Като ми хрумна идеята за разказа, реших да се предържам, от към „сюжет“ точно на такива произведения. Но и аз мисля, че ма-а-алко съм се пресилила.
Относно героинята… не знам, според мен не е толкова хаотична. Имам доста познати, които се държат по абсолютно същия начин… аз се държа по нелогичен начин, в повечето пъти. Може би това ми е повлияло…
Относно вулгарното… първоначално се замислих дали да се изкажа точно по този начин. В романите, от този тип, като дойдеше време за любовни сцени, а те са задължителни, направо се пръсках от смях. Тези завоалирани фрази вместо да предизвикат интерес, ме караха да си представям разните му там горички, дръвченца и все едни такива пейзажи. За други метафори не искам и да говоря. Отначало реших, че идва от преводача. В Русия обичаме да слагаме умалителни на всичко. И така в един момент чета «пещерка», отварям българския вариант и то пак си е „пещера“. Няма да казвам точно за кои анатомични органи говоря в момента.
А секса като секс… това си е напълно нормално действие за мен. Също като яденето, спането и-и-и… други…
ПС: Така като от известно време оправям пунктуацията и граматиката на разказа, текста толкова ми е „втръснал“… и да искам не бих могла да го променя на този етап. По него ми се изпразни главата, за сега.
Първоначално накрая започнах да разказвам и за самата Кристина, но го изрязах. Имам нещо друго на предвид, но още го до-оправям като идея.

Thu Nov 19, 2015 4:41 am Re: Културни събития Thu Nov 19, 2015 4:41 am Re: Културни събития
Добавка от 24.11.: До 14 декември тече Kickstarter инициативата за набиране на средства . Участвайте и разгласяйте!

С благодарности към erejnion:

Златната ябълка : предстоящ бг анимационен сериал

Напълнете очото.

Feast your eyes.

+ Интервю с Димитър Петров в „Под моста“



Едно допълнение към тази новина - за да помогнем на филмчето да се реализира - гледайте го до 26 ноември 2015 г.

"Национално предизвикателство Един милион: Да направим българския сериал "Златната ябълка" световно събитие".

Това е името на започналата вчера кампания, чиято цел е до 26 ноември да бъдат достигнати 1 милион гледания в You Tube на трейлъра на първото българско анимационно фентъзи.

Създателите на анимацията "Златната Ябълка", която представя българските митове и легенди, искат да я превърнат в световно събитие чрез подкрепата на световната интернет аудитория, доказана с такъв голям брой гледания на трейлъра. Те призовават всички българи да я споделят с приятелите си.

Това ще даде основание на авторите да преговарят с големи анимационни компании и разпространители и да ги убедят да инвестират в реализацията на целия проект.

А те са от студио "Змей" - 25 души от 6 страни - млади български аниматори. Завършили университети в чужбина, те участват в проекти на големи анимационни компании от Европа и САЩ. В свободното си време обаче вече три години работят на доброволни начала по спечелилата сърцата им "Златна ябълка".

За да вършат това, те са силно мотивирани - от любовта към българските народни приказки, митове и легенди. Надяват се да провокират чужденците да открият, а българите – да преоткрият, богатството на народното ни творчество. Вярват, че така могат да спомогнат за развитие на българската анимация, която рядко реализира големи проекти.

Анимационният сериал "Златната ябълка" е насочен не само към детската аудитория, защото представя проблемни ситуации, интересни и за възрастния зрител. Децата ще харесат приключението и екшън елементите, а на по-зрялата публика ще допаднат екзотичната среда, многопластовия сюжет и съвременните теми.

Wed Dec 02, 2015 12:22 am Re: Културни събития Wed Dec 02, 2015 12:22 am Re: Културни събития
5 декември, 20 ч. - Миро в The Muse на ул. Бачо Киро 24. Една година "Коренуване".

https://www.facebook.com/events/1019279544760770/

Fri Dec 18, 2015 2:30 pm Re: Нощта на скорпиона Fri Dec 18, 2015 2:30 pm Re: Нощта на скорпиона
Препоръка в Goodreads към почитателите на Григоровия „Ортодокс“/„Резерватът“:

Кал wrote:Двете деца в „Нощта на скорпиона“ са най-големите сладури подир Петърчо и Христина от „Резерватът“ на Григор Гачев. :D

Mon Feb 08, 2016 2:37 am Re: Не-културни събития Mon Feb 08, 2016 2:37 am Re: Не-културни събития
На 11 февруари от 19 часа във Veda House ще се събират чужденците, които веднъж в месеца се виждат в София и всеки път избират място с различна кухня.

Mon Feb 29, 2016 10:50 pm Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin Mon Feb 29, 2016 10:50 pm Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
Виждал съм темата и преди, погледнах я пак и сега. И... проблемът при нея е, че повечето от споделените неща не са лични . Тоест, споделени са разни работи на вече "доказани" имена от по света и у нас.

При мен идеята на тая тема е друга: да обсъждаме нашите идеи и похвати в писането, независимо дали сме ги "взели" отнякъде, или сами сме си ги разработили. Също така, това да е място, където човек да може да си изкаже личните предпочитания и възгледи относно писателските конструкти , като например, тропите . (И като стана дума за тропи, ровил съм изцелия под-форум и съм видял, че в Писателската работилница почти дума не се отваря за понятието или какво символизира то. А аз смятам, че трябва повече гласност по тази тема, защото /поне за мен/ тези инструменти бяха пределно важни за формирането ми като професионален разказвач на истории.)

Не на последно място, не случайно съм споменал темата да стане нещо като "ложа". Сиреч, обстановката да е по-неформална, но не изцяло чат-тема, а по-скоро дружески think tank. Плюс това, аз никога не съм циркулирал из "редовния" форум на ЧоБи (който ми е твърде "кланов" по вкуса), затова искам да създам някакъв малък пристан тук, където някога написах цял роман с помощта на колцина читатели.

Та, не мисля, че тази тема трябва да се слива с предложената от теб. Най-малкото защото другата ми се струва hijack-ната по смисъла на нейното заглавие и специалността й, която ти посочваш.

Но... ако ти е непрегледно (знам, че форумния екип има различни разбирания за модерирането от това на мнозинството други форуми из Нета, и различни (донякъде) от моите разбирания), можеш да сливаш. Аз тогава ще преформатирам въпроса да е "по-ясен", ама...

ДДЗ. Нещо излязох от релси. Тежка ролева сесия.
Отивам да играя Factorio.

Wed Mar 23, 2016 4:35 am Re: Последният писател Wed Mar 23, 2016 4:35 am Re: Последният писател
Щом е първи опит, правя следното: поздравявам те за смелостта да го публикуваш! Моите първи разкази и до ден-днешен са заключени в дебрите на една тетрадка от 10-и клас...

Сега оттук насетне започва купонът. Яко. Писане. Отново. И отново. И отново.
И така, докато нещата започнат да се оформят. Това е процесът на изграждане на майсторлък. Practice makes perfect, според мотото на Тойота.

Започвай следващия разказ. Повярвай ми, няма смисъл да си губиш времето с този, освен ако не стои някаква мега-супер-яка идея зад написаното. По-важното на този етап е количеството . Когато натрупаш "страници" зад гърба си, вече ще започнат да ти изплуват по-интересните мисли в ума, а същевременно ще притежаваш достатъчно техника, за да ги излееш в прилична форма на белия екран/лист. Говоря от личен опит.

Until then, ROCK ON! :ugeek:


ПП. И ако не ти идват нови идеи за разкази, или форматът те затруднява като обем, пробвай първо с "винетки" . (vignettes) И ето малко инструкции за тяхното сътворение.
Нищо не помога повече от вдигането на собственото ниво, така както желанието да помогнеш другите да се научат. Huh, guess Jim Butcher was right after all...

Sat Jun 11, 2011 12:37 pm Курбан Sat Jun 11, 2011 12:37 pm Курбан
“Курбан”

Ярослав изпита горещ, помитащ порив. Порив на омраза към българите и заптиетата зад гърба му, към собствения си живот и съдба. Горчилката, родена от чувството за нищожност, го задави. Сърцето му пропусна удар в гърдите заради отвращението към собствената му глупост. Тук, в тези планини и преспи, умряха всички негови илюзии и пред лишения от клепачи поглед на душата му лъсна цялата грозота на човешките същества. Усети мислите си – черни и тежки - да пълзят под пламтящия му от болка череп:
“Хората са мръсни.... Те носят в себе си злина, подлост и животинска хитрост. Трябва да ги тъпчеш и мачкаш.... да ги тъпчеш и мачкаш. Противни са! Трябва да им натискам лицата в калта, защото така е устроен светът. Нямам друг избор, освен да се нагодя.”

* * *

Той прехапа език. Ненавиждаше се, защото е слаб, амбициите му са мъртви, мечтите му са изродени в жалка жестокост към безпомощни роби... С годините дори гневът му изтля сред тези вечно заснежени планини и от него остана само тъпа болка в тила и гърдите....
- Али ага? – прекъсна неравния ход на мислите му едното от заптиетата. Той раздразнено го погледна и натрапникът неволно се сви на седлото си. Мъжът се казваше Мехмед и се подчиняваше само на голата сила. Другите стражи разбираха от дисциплина и дори уважаваха искрено повелителя си. Повикалият го обаче имаше примитивна и жестока душа. Той следваше водача си заради нечовешката ярост, с която Али въртеше сабята в битките с хайдути, изпаднали акънджии и откровени разбойници. Заради бабаитлъка да беси наред бедни и богати, щом са пристъпили волята и думата му...
- Али ага? – повика го отново турчинът и в тона му се усещаше покорство, ужас и сляпо обожание – само петима сме, ага, за цяло село! Не сме ли малко?
Попитаният не си направи труда да отговори. Само лицето му се изкриви в гримаса, сякаш всеки миг ще се изплюе в гърдите на другия ездач. Мехмед беше отправил към него въпрос, в който турската реч се преплиташе със звученето на българския език и това пораждаше въпроса от коя робска утроба се е пръкнал някога:
“ Знам, че се е смеел като дете. След това пораснал, влюбил се , завъдил челяд. Работил е, за да храни семейството си и смятал, че е щастлив....но после някакъв акънджия му извадил окото, изнасилил жена му и убил трите им момчета. Продал го в робство, от което аз го откупих преди година. Той е счупен човек... също като сестра ми!”
Споменът за нея го шибна и той се олюля на коня, задавен от клокочеща в гърлото му ярост. Сестра му, милата му сестричка – толкова нежна, чиста и щастлива на сватбата си.... и онзи ужасяващ българин в униформа на руски офицер. Нищожество, издигнало се до положението на помещчик, до собственик на парче полска земя, дадено му по волята на коронованото чудовище в Москва.
Спомни си как извергът заяви правото си на “първа брачна нощ”. Как се изсмя на уплашените им протести, че нямал право на това. Ударът с плоското на сабята през лицето на бъдещия му зет... писъците...
Омразата заклокочи в гърлото му и се превърна в глухо ръмжене, накара го да сръчка коня си нагоре по баира, през преспите. Животното веднага се подхлъзна, поколеба се, но той безрасъдно и безмилостно го пришпори.
Нагоре по баира, през преспите.
Изкатери по чудо стръмнината и мътният му от гняв поглед мярна крайните къщи на селото. Комините им срамежливо пушеха и димът се виеше в ясното, оцъклено от февруарски студ небе. Отблизо чу ясно и свирнята на сватбено хоро, примесена с тягостни, провлачени песни. Долу в равнината беше доловил звуците от празненството като неясно ехо. Сега ги възприе прекалено ясно, в цялата им примитивност и грозота. Погнусата го накара да сбърчи нос. Изсъска:
- Рашид, Хюсеин, идете и кажете на гяурите да млъкнат. Да млъкнат сега. Преди да съм минал покрай първата къща!
Посочените препуснаха напред и сякаш след миг над цялата област се възцари тишина. Мъртвешка тишина, в която чу хрипливото дишане на яздещите зад него заптиета.
Изведнъж осъзна, че повтаря стореното преди двайсет години от онзи българин в руска униформа. Извергът заповяда на сънародниците му да онемеят, да заключат устите си, понеже полската реч го отвращавала. Обаче сега той, Ярослав от село Консковола, настоящият Али ага, щеше да даде възмездие на тези животни. Щяха да видят те, как се пращат нерези, как насилват невинни девойки в първата им брачна нощ.

* * *

... Колиба, още една колиба и се озова сред смълчаните, облечени в празнични дрехи роби. Зяпаха се няколко дълги дихания, след което звучно и с чувство ги напсува на полски. Никой не разбра думите, но интонацията каза достатъчно и селяните се люшнаха като трева пред буря. Като животни, усетили, че ще ги колят.
Наистина - с двата си ингилизки револвера можеше да избие половината мъже в селото без дори да посегне за ятагана. Само че двукраките овци не гледаха оръжията – очите му виждаха те! Погледът му – той ги смрази, той събуди в слабите им сърца скотския страх на овцата от вълка. С душата си ги пречупи и те сведоха глави, паднаха на колене. Замолиха милост.
В този миг Ярослав си спомни как някога неговите сънародници лазеха в краката на онзи руски офицер – българин по кръв. Спомни си и горчилката затъкна гърлото му. Стисна юмруци до побеляване на кокалчетата, до крясък:
- Къде е тоя младоженец, дето е решил да легне до булката преди мен, агата! Къде е, да му покажа аз един Гюлхански хатишериф!
Селото се смръзна, защото изрева на турски. Слабите им умове се забавиха, докато разберат намека. После писнаха като гайди и Мехмед гръмна с пищова си, за да ги укроти. Заптието дори цапардоса един по-буен младеж зад ухото с дръжката на оръжието, но след това се приближи към водача си с объркано изражение:
- Ага, нещо не е в ред тука... други са песните на сватба? На гяурска сватба другояче звучи... тез песни бяха жалейни.
- Жалейни дрънки – изплю се в краката на булката – нали са женоря, плачат щото ще им таковат щерката. Овце...
- Не е точно тъй, ага – настоя упорито заптието и Ярослав го погледна замислено. Мехмед си позволяваше да влезе в спор, подтикнат от очевиден страх! Гяурин по рождение, сигурно знаеше нещо, опитваше се да го предупреди за някаква опасност....
...Само че в тая планина единствената опасност беше той, Али ага! Засмя се и извика отново:
- Къде си бе, Юнак? Покажи се бе, мекере! Да ти кажа аз как ще ме забравяш на сватбата си, преди гнусната ви блага ракия! Покажи се бе, измекяр?

* * *

Докато крещеше, изведнъж осъзна, че насилието наистина е вечно, безкрайно. Проумя, че всичко извън него е лъжа и самоизмама за слабите. Човешката злоба край нямаше - на нея се крепеше целия свят. Турци колеха българи, руснаци колеха поляци, но това не стигаше, не! Преди двайсет години българин с руски пагони дойде в другия край на света, за да отделя деца от майки, жени от съпрузите им в сватбената нощ. За да тъпче другите така, както е смачкан от собствената си злоба самият той.
“И аз съм като него. Уж дойдох, за да донеса светлина, но нито турците, нито робите я поискаха. Мога само да постъпя като българина, дето си качи коня върху сватбената трапеза на сестра ми. Да си го върна, както той си е връщал на друг поляк в униформа на турски офицер. Някой нещастник, който на вой ред е мъстил заради още по-ранен българин на царска служба.”
- Къде си бе, хубавецо? – извика пак той и видя как Мехмед скришом се прекръства по християнски. Чу как прошепва, че това е третото повикване. Подразни се от страха му, удари го с опакото на лявата ръка, през лицето. Заптието дори не трепна пред това страшно унижение. Очите му шареха обезумели към гората.

* * *

А от там, развял бяла риза сред тоя страшен студ, излезе снажен мъж с изсулнати кафеви гащи и навуща. С ален пояс, провлачен три стъпки назад по белите като смърт преспи. Гърдите под ризата се издуха и спаднаха, а изпуснатия дъх вдигна снега две крачки напред във вихрушка. Али ага изведнъж разбра със сърцето си, че се изправил пред по-голямо зло от самия него. С рев изпразни в идещия двата си револвера и поне половината куршуми уцелиха непознатия в гърдите. Онзи продължи да крачи нехайно, сякаш нито него пуцаха, нито го беше еня за панически бягащите заптиета и селяни. Той бодро премина последните няколко крачки, хвана Ярослав за ногата и го изсули от коня като пеленаче. Ръцете на неуязвимия мъж горяха по-жежко от почервеняло желязо, така че агата изкрещя. Болката изпепели волята му, усука тялото му на възел, повали го в несвяст. От небитието го върна внезапно разнесъл се, звънлив и чист глас. Песента на единственото човешко същество, останало наблизо:

Всекни си, Змеьо, ясенъ йогань
Да запалишъ ясну сланце,
Да изгрее на земе-та
На земе-та на поле-ту,*

Съвзе се, извади сабята си и с див замах я счупи в гърба на чудовището. От удара надупчената в гърдите ризата се спраска съвсем. Свлече се на две дипли, разкри мускули, каквито агата виждаше за пръв и последен път в черния си живот. Ярослав разбра, че ще се мре, зарева от безсилие и ярост. Зарита бясно, защото в тоя живот нямаше място за слаби и милост не съществуваше. Не смелостта го накара да се съпротивлява до последния си дъх.
Тъкмо ужасът премахна пелената на омразата му и той най-накрая осъзна колко красива е булката, как звънливо и нежно се лее новата й песен. Най-хубавата, най-личната мома , любимката на всички. Най-свидният курбан на селото за оня, що може да им донесе разруха или спасение от оцъкления студ на дълбоката зима. В заслепението на своята ненавист Ярослав беше привлякъл върху себе си погледа на звяра, що са призовали за нейно либе... а заместил я в участта й, за него вече нямаше спасение.

Какъ си грее ясну сланце
Да си гони люта зима
Люта зима снегувита,
Чи ни са, Змеьо, ду дела!

Докато чудовището го влачеше за крака, някаква последна искрица на угасващия разум му подсказа: получил е, каквото си е търсел. Сребърният глас на младоженката ликуващо се възнесе към оцъкленото от студ небе и Ярослав осъзна какво прави тя. Разбра, но нямаше сила, която да го избави от собствения му избор. Колелото на Съдбата и Насилието се въртеше и той се падаше тоя път отдолу, а пък гласът на българката се носеше все по-ясно и високо. Чак до дъното на небесната чаша, до бледото светило горе.

Курбанъ ти колеме суру агне
Суру агне усуресту
Усуресту пепелиту,
Суру агне едно на майка,
Чи си йогань светнувашъ
Ясну си сланце упалешъ.*

- - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - -
* Стиховете са от “Веда Словена”, като в текста думата “Боже” е заменена със “Змеьо”, предвид препратките в разказа към езическите корени на подобни обичаи.

Wed Apr 06, 2016 10:48 am Re: Копнеж за човечни книги Wed Apr 06, 2016 10:48 am Re: Копнеж за човечни книги
Медиен анонс:

Фондация „Човешката библиотека“ обявява третия Копнеж за човечни книги :

http://choveshkata.net/blog/?p=5838

В Копнежа могат да участват книги с художествена проза , издадени на български през 2015 година; хартиени или електронни, родни или преводни. Номинациите са отворени за автори, издатели, читатели и всеки, който се вълнува от бъдещето на литературата.

Номинираните книги трябва да покриват първите 4 критерия за включване в поредица „Човешката библиотека“ . Темите и жанровете са свободни.

Крайният срок за участие е 30 април 2016 .

Отличените издания ще бъдат обявени през декември и Човешката библиотека активно ще помага с разгласата и разпространението им .

При оценяването предимство ще имат по-малките издателства и независимите издания.

Смисълът на Копнежа е да помогне на:

а) авторите и издателите – с най-слабите звена в пътя на книгата до читателите: разгласата и разпространението;

б) читателите – с пресяване на пре-огромния брой заглавия, които излизат всяка година.

Изданията, отличени в предишните Копнежи, включват „Светлоглед“ от Миа Сердарева, „Голямото приключение на малкото таласъмче“ и „Още по-голямото приключение на малкото таласъмче“ от Никола Райков, „Наследникът“ (първа част от трилогията „Сивият път“) от Любомир Николов – Нарви, „Кривата на щастието“ от Иво Иванов и други .

Пълните условия и най-актуалната информация за Копнежа открийте тук:

http://choveshkata.net/blog/?p=5838

Очакваме ви!

Ако имате близки контакти с медии – моля разгласяйте и вие!

Отражения:
- bgvestnik.net
- komentator.bg
- e-bookbg.com
- scifi.bg
- uchi.bg
- bulgaria21.net
- skif.bg
- urban-mag.com
- kulturni-novini.info
- spisanie8.bg
- bgregioni.com
- shadowdance.info/magazine/
- iccd.unwe.bg
- obekti.bg
- bulgaria-italia.com