choveshkata.net

Mon Dec 11, 2017 11:12 am Re: Разкажи ми приказка Mon Dec 11, 2017 11:12 am Re: Разкажи ми приказка
И анонс за приятели онлайн:

Премиера (16.12.) и приятелска среща (19.12.) с „Разкажи ми приказка“

Приятели (:

Двайсет и шестата книга в поредица „Човешката библиотека“ дойде:

„Разкажи ми приказка“ – Мел

https://images.gr-assets.com/books/1510827549l/36203058.jpg

https://images.gr-assets.com/books/1510827624l/36203102.jpg

– Хайде да измислим приказка!
– Хайде.
– За какво ще се разказва?
– Не знам. Нека първо решим как ще започне.
– Много ясно: „Имало едно време…“.
– Неее, всички приказки започват така! Нашата приказка ще започне с „Туп!“.
– „Туп!“ ли? И какво ще падне?
– Ами, не знам… нещо.
– На нашата тераса?
– Да. От небето.
– А как ще се казва това нещо?
– Нещо… Нещо Такова.

Туп!
Нещо Такова се сгромоляса върху плочките на терасата и нададе жален стон. Във вечерната тишина той не се разнесе надалеч, но звездите, които заиграха пред очите на Нещото, бяха почти като истински.
То никога не беше падало толкова силно.

Дебютният сборник на Мел съдържа шест приказки в духа на Едуард Успенски и Джани Родари. (А Всевластното коте от „Дотам и обратно“ намига на един друг Джон.)

Повече за „Разкажи ми приказка“ открийте тук , а за авторката – тук .

Сборникът излиза както в хартиен, така и в електронен вариант. Като останалите издания на Човешката библиотека, електронната версия се разпространява без дигитални (DRM) защити и следва принципа „ читателите плащат колкото и ако преценят “. Всички приходи се разпределят между творческите участници: автори, редактори, коректори, художници и оформители.

И ако търсите подарък за приятели читатели – вижте как да им подарите е-изданието с наша помощ. Може и с посвещение от автора. ;)

Премиерата на „Разкажи ми приказка“ е на 16 декември от 11 часа в детския отдел на Столична библиотека , като част от награждаването в шестия ежегоден Копнеж за растящо творчество . А на 19 декември от 18 часа се събираме на приятелска среща с Мел в Книжен център „Славейков“ .

Хайде да си направим приказен декември,
Мел, Кал и всички в ЧоБи

Започвам да разпространявам по сайтовете, форумите и социалните мрежи, където хората ме знаят. Давайте и вие. :)

И отбелязвайте тук къде пускате линкове – да не дублираме усилия.

Моите са:
- forum.chitanka.info
- www.teenproblem.net/forum
- shadowdance.info/forum
- cheteneto.subtle-bg.com (мъртъв; не ми се занимава да си правя нова регистрация в https://forum.hobbykafe.com/viewforum.php?f=11 )
- sf-sofia.com/forum
- G+ общностите „ Аз обичам книгите “, „ Читателски клуб “ и „ Електронни книги “
- Goodreads групите Bulgaria Reads и Bulgaria
- личният ми G+ профил

И от Янчо:
- ФБ страница на клуб „Терра Фантазия“

От Вальо:
- valentindivanov.wordpress.com

Sat Jan 13, 2018 2:04 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Sat Jan 13, 2018 2:04 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
За евентуалните обучения през февруари и вашата настройка

Това го пиша до всички, защото важи за всички, които ще искат през
февруари нещо да научат от мен. Ако подхождате към това обучение с
половинчати (half-assed ;) усилия, по-добре въобще недейте.

Аз вече съм приел мисълта, че ЧоБи:

1) се оправя и без мен, когато ме няма да бутам;

2) пък даже и да „не се оправя“ (по вътрешните ми критерии какво
дефинира ЧоБи като „будна“ или „заспала“), светът няма да свърши.

Така че не натискам никого да го обучавам. Искам мотивирани хора – на
тях мога да дам даже сърцето си, ако сърце им трябва. За другите нямам
такъв ищах да се раздавам.

Sat Dec 01, 2012 11:02 pm Re: Федора под лампата [ЗАВЪРШЕН ПРОЕКТ] Sat Dec 01, 2012 11:02 pm Re: Федора под лампата [ЗАВЪРШЕН ПРОЕКТ]
Благодаря ти и Браво!

Сега май малко по-добре разбирам причината за смъртта им.
А сега, show must go on!

Wed Dec 12, 2012 11:15 pm Re: Новини за книгите-игри Wed Dec 12, 2012 11:15 pm Re: Новини за книгите-игри
Благодарение на задружните усилия на общността вече има възможност за преордър сборника с разкази-игри "Призвание Герой":

Търси се герой! Да бъде умел с меча, с остър ум и рефлекси на тигър!
Читателю, очакват те ТРИ приключения, в които няма да си страничен наблюдател, а ще трябва със своята съобразителност самият ТИ да преминеш през всички опасности, които съдбата е приготвила за теб. Само от твоите решения зависи дали ще се справиш успешно със задачите или ще намериш гибелта си!
Непознат вирус само за ден превръща София в град, пълен с безмозъчни и свирепи ЗОМБИТА! Единствено с хладнокръвна и безпогрешна преценка ще можеш да преживееш „Зомбокалипсис в мола“!
"Зарево над Кордоба" ще те пренесе в XIII век, за да влезеш в ролята на младия българин Ахрин. Ще трябва да проявиш храброст и героизъм, за да изпълниш важната и опасна мисия, на която си изпратен от цар Иван Асен II и да се измъкнеш благополучно от обсадената перла на Андалусия.
Влез в кожата на лоялния Мандрейк, ефрейтор от Градската стража на Мрак! Заговорници подготвят коварна измяна, целяща да предаде огромния град в ръцете на бунтовника Непокор. Мандрейк ще се нуждае от много хитрост и кураж, за да предотврати "Падението на Мрак"!
И така, читателю, въоръжи се с цялата си смелост и се приготви да бъдеш ГЕРОЙ

Wed Feb 14, 2018 12:17 am Re: Само за гении Wed Feb 14, 2018 12:17 am Re: Само за гении
Верният отговор на Хрс ѝ печели една бройка „първи“ с автограф от авторите. Ще си я получи, когато ѝ съберем автографа от Ангел.

Отговорът на Люба може и да е верен, ама да каже някой, който е чел „Нюансите“.

Любе, току-що се издаде, че даже не си прелиствала „Приказките“. :P It's not that hard.

Още предположения?

Sat Mar 03, 2018 12:15 am Re: Любимите компютърни игри Sat Mar 03, 2018 12:15 am Re: Любимите компютърни игри
А пък аз, гледайки днес поредният рандъм Ютуб анализ на тема комп игри, попаднах на една супер интересна информация, която ми даде качествено нов тласък за моето проучване на тема
"Защо (повечето) нови игри suck-ват като техническо изпълнение и стабилност?"

(Главно се отнася за triple A заглавия и високопрофилни проекти, но важи за всеки графично/кодово интензивен продукт в днешно време, направен с развлекателна цел.)

Поствам направо verbatim коментарът на пича. По принцип в Тубата винаги съм в lurk mode, но този коментар ме накара да си вляза в профила и лично да му благодаря.

The field of game development has an absolutely huge artist to coder ratio. Talented artists from all fields are not hard to find, but talented coders? They just don't exist (largely because the pay is much better elsewhere than game development), and the way programming is taught these days really doesn't help either.

The root of that is Object Oriented Programming. It was originally developed as a way to simplify the structure of the most complex of computer programs, to make their continued development manageable by the coders of the time, but instead it has been applied to all programming from the most basic levels, as a way to reduce the level of coding skill required to actually write programs. The result is that we have a generation of University taught programmers who understand only Object Oriented Programming, but not other forms.

Object Oriented Programming is a system optimised to make up for lack of programmer ability to understand the task at hand, and one of the consequences of that is that it adds a lot of abstraction between what the code is doing, and what the actual processor and memory of the computer are doing. You simply can't optimize properly unless your code is in a form that properly represents both memory and CPU cycles. Compiler optimizations are only going to go so far.

OOP may be fine for business application programming, where you rely on quantity of coders rather than quality, and you don't really need the highest performance out of the available hardware, but in gaming you are dealing with minimum framerates, acceptable loading times, and network latency. You need to optimize for the hardware, not the coders.

In the early days of 3D multiplayer gaming, they managed this through writing in assembly language, only one step up from the raw machine code you'd find in a binary executable file, as that was the only way to milk every last drop of performance out of the available hardware. That's what allowed Quake to run fast enough to be 3D, when Doom had only simulated it, with no looking up or down, and all of the objects and creatures in the map were 2D sprites (google the name Michael Abrash, who was the assembly language coder for Quake, he wrote several books on its use for optimization). When GL and DirectX came along, they allowed code access as close as possible to the GPU hardware, but over the years both have added more abstraction and layers, relying - just like business - on improvements in hardware, to make up for diminishing coder skill.

OOP can be used for a very large part of game programming, but the simple fact is it does not make optimisation easy, should be applied only where needed, instead of using excessively deep class hierarchies, that only serve to obfuscate how programs work. While Id Software used OOP on their early games, from the source code they've released, it can be seen that they used very shallow class hierarchies.

Many game studios are realising that other programming paradigms, like Data Driven Programming, where the aim is to structure data so that it can be processed efficiently, or Entity Component Systems, which provides a structure far more applicable to the needs of games than OOP's strict hierarchies, are the way forward. Blizzard has been using ECS in Overwatch, and they claim that it has made the whole development process much simpler.

Meanwhile we have a lot of studios, with a lot of artists, and - quite obviously from their almost total failure to fix bugs or optimize - very few programmers actually capable of developing games, because their education was limited to OOP aimed at business application coding, which is supposed to be 'maintainable' by the kind of low-skill cubicle farm programmers universities churn out. And of course if a coder does have a higher level of skill than that, then they could find a much higher paying job than coding games.

Really, gaming needs programming degrees aimed at gaming, and it needs to pay the people who have them significantly more than the OOP only coders we currently have, in recognition of the higher skillset needed to work outside of the simplifications of OOP.

Григор е възможно просто да се изсмее на този пост, но за мен той беше еквивалент на поне двумесечен интензивен research, изпаднал ей така като манна небесна.

Wed Jan 16, 2013 1:57 am Re: Нова серия работилнички (март+ 2012; януари+ 2013) Wed Jan 16, 2013 1:57 am Re: Нова серия работилнички (март+ 2012; януари+ 2013)
Аз съм навита за тази събота или неделя. Имам и какво да редактирам. Само дано успея да се събудя, това ми е мъката сега. Лично аз бих предпочела да е следобед, ако може. А пък и двата дни стават.

Sun Jan 27, 2013 10:45 pm Re: Katawa Shoujo Sun Jan 27, 2013 10:45 pm Re: Katawa Shoujo
С малко помощ от нета съм на 100, но все пак нямам финалната картина поради някакви непонятни и странни причини, май не съм видяла всички единги, които не знам какво отношение има към каквото и да е, щом имам всичките сцени записани... Кхъх. Явно И това няма да имам на максимум.

Edit: И впрочем, Кенджи-краят ми се отрази мега кофти. Смисъл, супер е... Не е нещо, което очаквах, шокира ме много, по лош начин, разбира се.
Колкото до историите, любима си ми остава Ханако, защото нея си я обичам най-много, веднага след това идва Рин, нейната определено беше най-оплетена и сложна и също доста силна, а и нямаше прецакан край, по средата ми е трудно да определя дали е Лили, или е Шизуне, може би все пак Шизуне, макар че наистина Миша беше най-интересното, но никак даже не се разви, оправи се един вид от само себе си, а Лили ми беше просто твърде мелодраматична, така да се каже, на последно място остава Еми, към която не можах да се привържа и малко даже.

Sun May 06, 2018 11:57 pm Re: Културни събития Sun May 06, 2018 11:57 pm Re: Културни събития
Заповядайте на представянето на монографията
"Културно наследство в миграция: модели на консолидация и институционализация на българските общности в чужбина"
и сборника "Cultural Heritage in Migration"
на
8 май 2018 г. от 17 ч.
в ИЕФЕМ-БАН, ул. "Московска" 6А, зала 19

За изданията:
Колективната монография „Културно наследство в миграция: модели на консолидация и институционализация на българските общности в чужбина“ (автори: Владимир Пенчев, Мариянка Борисова, Валентин Воскресенски, Николай Вуков, Лина Гергова, Яна Гергова, Боян Кулов, Таня Матанова, Катя Михайлова и Йордан Янев) е резултат от най-мащабното проучване на българските общности по света. Изследването, проведено през 2015–2017 г. в 16 страни в Европа и в САЩ, си постави за цел да анализира динамиките във взаимодействието общност–институция–наследство. В книгата са разгледани процесите на конструиране, оценностяване, употреба, предаване в поколенията и популяризиране на културното наследство, мислено като българско, и ролята на разнообразните институции и консолидационни форми, които българските мигранти реализират или към които се присъединяват: дружество, училище, църква, танцови и певчески групи, медии, студентски сдружения, библиотеки, клубове и др. Отделено е внимание и на социалните мрежи, семейството и бизнес формите като значими за неформално обучение в култура, опазване на език, обичаи, религия, именна система, образност. Националният, религиозният, традиционният и просветният календар са вертикалите, които изграждат дълбочината на анализа и ярко илюстрират мрежите и посоките на взаимодействие вътре в самите мигрантски общности и с институциите на родната държава по места.

Сборникът "Cultural Heritage in Migration" (съст. Николай Вуков, Лина Гергова, Таня Матанова, Яна Гергова) съдържа статии, базирани върху докладите от едноименната конференция, провела се през юни 2017 г. в ИЕФЕМ-БАН. Изданието обединява проучвания на над 30 автора от България и САЩ, Русия, Словакия, Унгария, Германия, Тринидад и Тобаго, Гърция, Литва и Косово. Текстовете разглеждат културното наследство като процес през неговото ревитализиране, конструиране, менажиране, преживяване и представяне с отчетлив акцент върху миграцията на човешките общности като пораждаща условия за преосмисляне на миналото и настоящето.

След представянето сборникът ще бъде публикуван и онлайн.

Събитието е насочено както към специализираната научна публика, така и към широката общественост, доколкото разглежданите проблеми и възможните дебати са свързани с личната съдба на всеки българин и с българското общество като цяло.

Sat Jun 02, 2018 8:32 pm ВъпросТи на "Невидена река" Sat Jun 02, 2018 8:32 pm ВъпросТи на "Невидена река"
- Авторът бил ли е участник в ПТП? (Колко пъти е гледал "Кацнал на едно дърво" (1971) с Луи дьо Фюнес?)
- Авторът припарвал ли е, като наблюдател, до лудница?
- Що е "Стикъл"?
- Какво е значението на "сапикясвам се"? (стр. 53)
- Какво е "метилява градушка"? (стр. 84)
- Какво действие има билката мента?
– Авторът откъде знае толкова много за самодивите?
- Как се казва самодивата?

- Текстовете на песните отговарят ли на изпятото?
- Колко/Кои песни само пътьом минават през Реката?

И а с'a ви вида...
- На каква възраст са Спас е н и Дон(к)а Лютата? :twisted:

Въпросите напират, едва ги удържам. Колчем обаче понечвам да питам нещо, баба Кина слага пръст на устата си. [...] Повървяваме мълчаливо, после отново ми се прищява да ѝ задам въпрос. [...] Искам да ѝ задам хиляда въпроса едновременно. [...] Слушам песента, а въпросите преливат в главата ми. :lol: Далеч назад някой ме пита нещо.
Кой е този досаден човек? Няма ли да ме оставят на мира всички вече…
С усилие се изправям. Този с въпросите съм аз. Объркването ми расте с всяка минута. Добре, Радославе, сега спри, да премислим нещата. :D

Кои въпроси са истински?
- "Абе да не умирам, мамка му?"
- "Ами ако полудявам?"

- "Как се спираше с мотор?"
- "Чакай, може би все пак наистина съм припаднал?"

- "Вярващ ли си, бе, момче?"
- "С теб ли говорех?"

- "Та няма ли други като тебе?" – А по-точно? – поглеждам безпомощно към тъмните прозорци.
– Казах ти: не мога да ти кажа.

- "Какво да правя, мамка му." - Как да задам въпрос с песен?
Да задам въпрос? Главата ми е празна.
;)

Fri Sep 07, 2018 9:52 am Re: Труд и творчество Fri Sep 07, 2018 9:52 am Re: Труд и творчество
ТРЕТИ ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС „МОРЕТО!“

Тема: "Морето!"
Краен срок: 10 септември 2018 г.
Резултати: 21-23 септември 2018 г.
Възраст: -
Вид творба: проза и поезия
Изисквания: Всеки участник може да изпрати по 1 разказ в обем до 5 страници или 3 стихотворения, придружени от кратка биографична информация за автора и координати за обратна връзка (телефонен номер и адрес по местоживеене). Произведенията се изпращат на e-mail zakonkursa.lumen - в - gmail.com.
Награди: Първа награда в двете категории (по 300 лв. и плакет), втора награда (ваучер за уикенд в Ахтопол и плакет), трета награда (150 лв. и плакет), поощрителни награди.
За повече информация: http://urban-mag.com/%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%BE.html

Thu Apr 18, 2013 10:05 am Re: Непоискано добро Thu Apr 18, 2013 10:05 am Re: Непоискано добро
Хей! Иде втора, иде!

Thu Oct 25, 2018 12:29 pm Re: Конкурс „Изгревът на следващото“ Thu Oct 25, 2018 12:29 pm Re: Конкурс „Изгревът на следващото“
Каним ви на: Награждаване на „Изгревът на следващото“ и разговор за бъдещето, 02.11.2018, София

Приятели на фантастичното... или въобще на бъдещето ;):

Сърдечно ви каня на 2 ноември – да си направим един всеобщ празник.
Това навярно ще е най-голямото ни събитие тази година. Моята лична
радост да се видим с вас ще е още по-голяма. :)

Предайте нататък, ако познавате хора, на които също ще им се празнува.

До среща,
К)

---------- Forwarded message ---------
From: Човешката библиотека / The Human Library
Date: Thu, Oct 25, 2018 at 11:01 AM
Subject: [ЧоБи] 2 ноември: награждаваме „Изгревът на следващото“ и си
говорим за позитивни бъдещета
To: Приятели на Човешката библиотека


Мили участници в конкурса „Изгревът на следващото“ и приятели (:

Каним ви на 2 ноември, петък, от 19 часа в Конферента зала в ректората
на СУ „Св. Климент Охридски“, за да обявим наградите от конкурса
официално, да споделим впечатления на журито... и най-вече да си
поговорим за позитивни бъдещета. :)

Ето програмата:

https://choveshkata.net/blog/?p=6908

Очакваме ви! Доведете всички съмишленици, които се вълнуват от
бъдещето и пътищата към него. :)

Бъдеем,
От Човешката библиотека и Тера Фантазия: Кал)

Mon Mar 25, 2013 4:47 pm Re: За Филмите и Хората... Mon Mar 25, 2013 4:47 pm Re: За Филмите и Хората...
Любе, понеже не видях да си го слагала тук, а пък мен по някакъв хипнотичен начин ме докосна, споделям BARAKA. Пре-слушвайки/глеждайки плейлиста си, отново успях да се отнеса някъде и за около половин час да съм в полу-дрямка под звуците и картините от тоя филм.

(Ев, добре че ме изкара от унеса:)

Sun Nov 18, 2018 2:04 am Re: The Celestial Way (Revived Project) Sun Nov 18, 2018 2:04 am Re: The Celestial Way (Revived Project)
After seventeen grueling days, filled with... all kinds of stuff - but also with much misery - I have finally finished Chapter 10.

It clocked at just about 10k words, epigraph included.

Fourth Interlude is next. Hopefully I'll get the emotional impact there right.

Tue Oct 23, 2018 12:00 pm Re: Общи редакторски препоръки Tue Oct 23, 2018 12:00 pm Re: Общи редакторски препоръки
И още малко за процеса на предварително напасване между автор и редактор:

(...) аз не те убеждавам и не настоявам да стана
твой редактор. Показвам ти какво правя, за да си прецениш дали такъв
редактор би ти свършил работа. Гледам как реагираш ти, за да преценя
дали бих издържал да работя с теб. (Ти си един от най-трудните хора за
екипна работа, които познавам. Не го казвам като нападка, а като
констатация: някои хора са родени екипни играчи, други – one-man
armies. Това е и причината защо не бих препратил други редактори към
теб – стига въобще да се сещах за такива – ако те не те познават добре
и не са ти свикнали. Не искам да създавам излишни конфликти.)

Казвал съм го многократно: напасването между редактор и автор е като
намирането на партньор в живота. Изисква много усилия, проби и грешки
– и за да се случи отначало, и за да продължи успешно и дълго. Отдавна
не се хвърлям с разтворени обятия към всеки нов автор. Аз също си
избирам авторите, с които да прекарам месеци, понякога години, от
живота си.

Sat Feb 02, 2019 1:30 pm Re: Защо 2019-а Кал спира да участва в издаването на нови кн Sat Feb 02, 2019 1:30 pm Re: Защо 2019-а Кал спира да участва в издаването на нови кн

На 16 февруари пък ви очаква една изненада, която ще видите съвсем скоро.

Айде да ме изненадаш отсега, че ако е нещо, което изисква отиване някъде, имам ангажимент на тая дата привечер/вечерта.

Tue Aug 06, 2013 11:06 pm Re: Културни събития Tue Aug 06, 2013 11:06 pm Re: Културни събития
Готови сме да помагаме.

Нали сме готови?

Thu Aug 29, 2013 1:06 pm Re: Културни събития Thu Aug 29, 2013 1:06 pm Re: Културни събития
Всички в Пловдив да се строят на изложба от 3. до 18. септември!!! http://boykokolev-art.com/?page=original

Tue Mar 12, 2019 12:45 am Re: Културни събития Tue Mar 12, 2019 12:45 am Re: Културни събития
На посочената връзка за обществено обсъждане на стратегията е препоръчително да споделите всички ваши предложения, коментари по самата стратегия и/или публикувани от друг предложения и мнения. Тази страница се води официално място за обществени обсъждания и всеки има право да се произнесе.
С идеята, че впоследствие взимащите решение ще ги изчетат. Поне.
В мрежата не откривам обещания за някакви обществени дискусии (под формата на срещи и диалози) по конкретни теми/направления от акцентите в стратегията
Което означава, че писмо до Министерството на културата с мнение или по-доброто, за да е видимо и от повече хора - участие в горното - са добре дошли и май единственият механизъм за изразяване на становище.

Ето и една връзка към новина с резюме за "акцентите"

Thu Sep 12, 2013 10:44 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Sep 12, 2013 10:44 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Благодарение на Генерала (Юри Илков), сдобихме се с още една бройка от „Синята жилка на Афродита“.

Кой иска да я чете?

(А да я сканира? За Читанка.инфо? )

Thu Mar 28, 2019 1:28 am Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Thu Mar 28, 2019 1:28 am Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Наминавам да споделя как чудесно се забавлявам да редактирам разказа на Вики. :) Надявам се на Вики да е поне толкова приятно и забавно, колкото и на мен.
Мисля, че свършихме добра работа. :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen:

Ооо, определено ми е супер забавно и приятно. И мисля, че понаучих още някои неща :) :geek:

Thu Apr 25, 2019 6:28 pm Re: Любимите компютърни игри Thu Apr 25, 2019 6:28 pm Re: Любимите компютърни игри
Tobias Cornwall: Sindrel Song - Progress And Process!

Удивително е да наблюдавам творческия процес на Tobias (и да си давам сметка колко малко хора умеят да го описват толкова ясно). Ако някога се зачудя защо продължавам да му пращам по три долара месечно през Patreon, напомнете ми този пост.

Sun Oct 06, 2013 4:52 pm Re: Образованието Sun Oct 06, 2013 4:52 pm Re: Образованието
Уча.се: изглежда страхтно, но засега не съм разглеждал самите уроци.

Някой от вас има ли опит с тях? Ако ни харесат, се чудя има ли как да им партнираме.

(Да им запишем уроци по творческо писане? От някоя реална наша сесия?)

Tue Jun 25, 2019 7:39 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Tue Jun 25, 2019 7:39 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Още от списъка с животоформиращите ви книги.

Отзив в Goodreads за първата половина на „Клетниците“:

Бележките ми надолу говорят сами за себе си. ;) Тук само ще вмъкна, че: ми е интересно колко време е отнело на Юго да напише тези 650 000 думи (повече от „Властелина на пръстените“); и все по-силно усещам влиянията на стила и постройката върху „Под игото“. (Но и все повече се възхищавам на Вазов, който не отстъпва на предшественика си по наблюдателност за бита и мисленето на народа си.)

И сега *преглът* ме чака още един такъв том...

~ Епископ Биенвьоню е първият от множество интересни персонажи, които шестват из тази книга:

Един ден чу да се говори в нечий дом за наказателно дело, по което още се водело следствие и което скоро щяло да се разглежда. Някакъв нещастник, от любов към една жена и към детето, което имал от нея, сякъл фалшиви монети, когато останал съвсем без средства. По това време подправянето на пари все още се наказваше със смърт. Задържали жената точно когато разменяла първата фалшива монета, фабрикувана от мъжа. Имало улики само срещу нея. В нейна власт било да издаде любовника си и да го погуби с признанието си. Жената не признала. Разпитът продължил. Жената отричала упорито. Тогава кралският прокурор опитал друго. Той обвинил любовника ѝ в измяна и успял със сполучливо подбрани извадки от писмата му да убеди нещастницата, че има съперница, че този мъж я мами. Обзета от дива ревност, жената разобличила любимия си, признала всичко, доказала всичко. Мъжът бил загубен. Скоро щели да го съдят в Екс ведно със съучастницата му. Хората разказваха този случай, като се възхищаваха от ловкостта на прокурора. Той беше пуснал в ход ревността и ето, истината беше избликнала от гнева, правосъдието беше възникнало от жаждата за мъст. Епископът изслуша мълчаливо коментариите и накрая запита:
— Къде ще съдят мъжа и жената?
— В углавния съд.
— А къде ще съдят кралския прокурор? — пак запита той.
В Дин се случи трагично произшествие. Осъдиха едного на смърт за убийство. Някакъв клетник, не особено грамотен, но и не съвсем невежа, фокусник по панаирите и писар. Целият град прояви голямо любопитство към процеса. В навечерието на деня, определен за изпълнение на присъдата, свещеникът на затвора се разболя. А трябваше все пак някое духовно лице да подкрепи осъдения в последните му минути. Обърнали се към енорийския свещеник, но той, види се, отказал с думите: „Не е моя работа. Не ми е сега до неприятни ангарии и до въжеиграчи. И аз съм болен. Пък и въобще не ми е мястото там!“ Предадоха отговора му на епископа, който заяви: „Отецът има право. Не той, а аз трябва да бъда там.“
И той тутакси се отправи към затвора, слезе в единичната килия на фокусника, обърна се към него по име, взе ръката му в ръцете си и поведе разговор с него. Забравил сън и храна, епископът прекара цялата нощ и целия ден край осъдения, молейки Бога за душата на клетника, молейки и него самия за собствената му душа. Той му разкри най-дълбоките и същевременно най-простите истини. Беше за него баща, брат, приятел и епископ само колкото да го благослови. Успокоявайки и утешавайки го, той просветли ума му. Човекът щеше да умре отчаян. Смъртта му се струваше бездна. Застанал тръпнещ пред нейния зловещ праг, той отстъпваше ужасен. Не беше достатъчно невеж, за да остане напълно безучастен. Смъртната присъда го беше потресла дълбоко и като че ли беше пробила тук-таме стената, отделяща ни от тайната на мирозданието, която ние наричаме живот. Той се взираше безспир отвъд земния мир през съдбоносните процепи и виждаше само тъма. Епископът му показа светлината.
На следния ден, когато дойдоха да отведат клетника, епископът беше още там. Той тръгна след него и излезе пред тълпата във виолетовата си мантия и с епископския кръст на шията редом с вързания престъпник.
Качи се в колата с него. Качи се и на ешафода. Осъденият, толкова мрачен и отпаднал предния ден, сега просто сияеше. Душата му беше умиротворена и той се уповаваше на Бога. Епископът го прегърна, а в момента, когато ножът на гилотината се спускаше над шията му, каза:
— Бог възкресява този, когото хората убиват. Прокуденият от братята си намира баща си. Моли се, вярвай и пристъпи във вечния живот. Нашият Отец е там.
Когато слезе от ешафода, очите му имаха такова необикновено изражение, че тълпата му направи път. Не можеше да се каже кое правеше по-силно впечатление: бледото му лице или самообладанието му. Когато се завърна в скромното си жилище, което шеговито наричаше свой „палат“, той каза на сестра си:
— Току-що отслужих тържествена литургия.
Тъй като често най-възвишените постъпки остават неразбрани, и в този случай се намериха хора в града, които казаха по повод държането на епископа:
— Театралничене.
Това обаче бяха само салонни одумвания. Простодушните хора, които не търсят притворство в благородните постъпки, бяха покъртени и възхитени.
Колкото до епископа, той беше така потресен от гилотината, че дълго след това не можа да се съвземе.

~ За вас не знам, но в следващата сцена аз виждам и чувство за хумор:

— Послушайте — възрази епископът, — в планината има една малка община, голяма колкото шепата ми, която не съм спохождал вече три години. Мои добри приятели живеят там. Кротки и честни овчари. От всеки тридесет кози, които те пасат, само една им принадлежи. Те плетат много хубави вълнени разноцветни гайтани и свирят планински мелодии на малките си флейти с по шест дупки. И на тях трябва от време на време някой да поговори за добрия Господ. Какво ще си кажат те за епископ, който се бои? Какво ще си кажат, ако не отида при тях?
— Ами разбойниците, ваше преосвещенство! Ами ако срещнете разбойниците!
— Вярно — каза епископът, — добре, че ме подсетихте. Имате право. Наистина мога да ги срещна. Та нали и те имат нужда някой да им поговори за дядо Господ?

~ Главата „Философия след чаша вино“ улавя с пищни краски прагматичния материализъм. „Защитната реч“, която дръпва сенаторът, показва, че Юго умее да се вживява дори в идеологии, в които лично не вярва (или поне има добро ухо за тях). Срещал съм малко писатели, които да представят еднакво убедително две противоречащи си философии. Може би най-силно ме е впечатлил Зиндел със спора между Данло и Хануман, който е сред основните движещи сили в „Реквием за Хомо сапиенс“.

~ Хихихи:

— (...) Не бива да посрещате с такова изумление моя паднал от небето каламбур. Не всичко, което пада отгоре, е непременно достойно за почит и възторг. Каламбурите са курешките на литналия във висините ум.

~ А това звучи ли ви познато?

Какво диреше тази кола на улицата? Сигурно беше оставена там, за да пречи на движението и да доръждяса. В остарелия вече обществен ред има сума учреждения, които се изпречват точно така посред пътя ни, без каквото и да било оправдание.

~ Цялата глава „Камброн“ представлява една, ъм, апология на възклицанието Merde, с което едноименният френски офицер е посрещнал предложението на англичаните да се предаде. Тя хем ме изуми, хем ме разхили.

(Ако се чудите какво значи самото възклицание, питайте преводачката. Аз лично не можах да се ориентирам от бележката под линия. ;)

~ Социалната критика на Юго идва с подробности, които показват, че авторът е обичал да си проверява източниците:

Този голям морски кораб, макар и доста разнебитен, защото морето го беше здравата разтърсило, направи силно впечатление при влизането си в залива. На него се развяваше не си спомням вече какъв флаг, в чиято чест беше даден полагаемият му се по правилника салют от единадесет оръдейни изстрела, на които „Орион“ отговори с изстрел за изстрел. Общо — двадесет и два. Изчислено е, че само за залпове, за отдаване кралски и военни почести, размени на шумни приветствия, прояви на любезност по правилата на етикета, формалности, съблюдавани от пристанищата и крепостите, за ежедневни салюти при изгрев и залез-слънце на всички крепости и военни кораби, за салюти при откриване и закриване на пристанища и прочие, и прочие цивилизованият свят изразходва всеки двадесет и четири часа по разните части на Земята сто и петдесет хиляди излишни оръдейни изстрела. По шест франка всеки, това прави деветстотин хиляди франка дневно, триста милиона годишно, които се превръщат в дим. И всичко това съвсем без нужда. А през това време бедните мрат от глад.

~ За интересни персонажи – колоритни описания:

Читателите може би са запомнили Тенардиерица още от първото ѝ появяване — едра, руса, червендалеста, месеста, четвъртита, същинска грамада, но иначе чевръста. Както вече споменахме, тя спадаше към породата на исполинките-дивачки, които се кършат по панаирите, вързали тежки камъни на косите си. Въртеше цялото домакинство — оправяше леглата, стаите, переше, готвеше и беше всичко в този дом — и слънце, и буря, и дявол. Единствената ѝ прислужница беше Козет. Мишле на служба при слон. При гласа на кръчмарката всичко трепереше — стъкла, мебели, хора. Широкото ѝ луничаво лице приличаше на лъжица за отбиране на пяна. Растеше ѝ брада. Съвършен образец на хамалин във фуста. Псуваше цветисто и се хвалеше, че може да счупи орех с юмрука си. Ако не бяха романите, които бе чела и под чието влияние от време на време човекоядката съвсем неуместно се лигавеше, никога никому и през ум не би минало, че тя е жена. Тенардиерица беше като че ли резултат от присаждането на мечтателна девица върху хищна търговка. Чуеха ли я как говори, казваха:
— Стражар.
Видеха ли я как пие, решаваха:
— Колар.
Забележеха ли как се отнася с Козет, заключаваха:
— Палач.

~ Водите ли си бележки?

— Дълг на ханджията е — просвещаваше я той един ден с тих, възбуден глас — да продава на първия срещнат храна, покой, светлина, огън, мръсни чаршафи, прислужница, бълхи и усмивки. Да спира минувачите, да изпразва леките кесии и да облекчава порядъчно тежките, да предлага вежливо подслон на пътуващи семейства, като одере мъжа, оскубе жената и смъкне нещо и от детето, да вписва в сметката и отворения прозорец, и затворения прозорец, и мястото край камината, и креслото, и стола, и табуретката, и малкото столче, и пухената завивка, и дюшека, и стиската слама. Да съумее да изчисли колко се изхабява огледалото, когато клиентът се оглежда в него, и да определи съответната такса, изобщо да прави, да струва, но да застави пътника да плати за всичко, дори и за мухите, които ще налапа кучето му!

~ Долният диалог ме накара да се замисля не само за отживелите институции...

И все пак, въпреки философията и въпреки прогреса, в известни страни и отделни области монашеският дух все още стои крепко посред деветнадесети век и аскетизмът се засилва непонятно за удивление на цивилизования свят. Упоритият стремеж на тия отживели институции да продължат съществуването си прилича на настойчивостта на вмирисани благовония, които все още биха искали да парфюмират косите ни, на самонадеяността на развалена риба, която би искала да я изядем, на натрапчивостта на детска дреха, която би желала да бъде носена от възрастен човек, на привързаността на труповете, които биха се върнали на земята, за да притиснат в прегръдките си живите.
— Неблагодарници! — възкликва дрехата. — Аз ви предпазвах от лошо време. Защо не ме искате вече?
— Идвам от морската шир — мълви рибата.
— Бях роза — шепне парфюмът.
— Обичах ви — напомня трупът.
— Цивилизовах ви — казва манастирът.
Има един-единствен отговор за всичко това: „Някога.“

~ Всевиждащият (и многознаещ ;) разказвач си има и плюсове. Кой друг може да ни поднесе следното?

Споменахме вече за двете дъщери на господин Жилнорман. (...) По-малката, с пленителни душевни качества, жадуваше за светлина, занимаваше се с цветя, стихове и музика, бленуваше за лъчезарни простори, възторжена, въодушевена, въздушно чиста. Тя беше обречена още от дете на идеал, който приемаше смътно очертанията на герой. По-възрастната имаше също свой идеал. Тя виждаше в небесната синева някой търговец, добродушен и много богат военен доставчик, кръгъл глупак. Милион, въплътен в мъж, или в краен случай префект. Приеми в префектурата, вратар с верижка на шията, титла „съпругата на префекта“, официални балове, речи в кметството, всичко това се въртеше във въображението ѝ. И двете сестри се унасяха в бляновете си, когато и двете бяха девойки. И двете имаха криле. Едната — криле на ангел, другата — на гъска.

~ Тъкмо си мислех да соля Юго, че твърде идеализира определени личности, събития (и родината ;)... и той сам се по(д)прави:

Изведнъж, без да съзнава какво става в него и на чия воля се подчинява, той се изправи, простря ръце навън в тъмнината и с поглед, устремен към безмълвната нощ, към забуления в мрак безкрай и вечната безпределна шир, извика:
— Да живее императорът!
От тази минута жребият бе хвърлен. Корсиканското страшилище, узурпаторът, тиранинът, извратеният любовник на собствените си сестри, комедиантът-ученик на Талма, отровителят от Яфа, тигърът, Буонапарте — всичко това се пръсна и отстъпи място в душата му на загадъчно ослепително сияние, в което на недосегаема височина блестеше бледият мраморен призрак на Цезар. Императорът беше за баща му любимият пълководец, будещ възхищение и преданост. Той стана за Мариус нещо повече: предопределеният от съдбата създател на френската империя, наследница на световното владичество на Рим. Той беше чудотворният рушител, продължителят на делото на Карл Велики, на Людовик XI, на Анри IV, на Ришельо, на Людовик XIV, на комитета за обществено спасение, продължител, който не беше безупречен, който беше допуснал грешки и дори престъпления, понеже беше човек, но който оставаше величествен в грешките си, блестящ в провиненията си, могъщ в престъплението си. Избраник на съдбата, който беше принудил всички народи да провъзгласят Франция за велика нация. Нещо повече, покорявайки Европа с меча си, а света с идеите, които разпространяваше, той въплъти Франция. Мариус видя в Бонапарт величавия дух, който винаги ще стои на стража на границата, за да охранява бъдещето. Деспот, но същевременно и диктатор. Деспот, излъчен от републиката и олицетворяващ революцията. Наполеон стана за него народочовек, както Исус е богочовек.
Виждаме, че като всеки неофит, опиянен от новата си вяра, Мариус се приобщаваше страстно към нея и стигаше до крайности. Това беше в неговата природа. Плъзнеше ли се по някой наклон, той не можеше вече да се спре. Фанатичното му преклонение пред Наполеоновия меч бе съчетано с възторженото преклонение пред Наполеоновата идея. Той не си даваше сметка, че редом с гения превъзнася, без да прави разлика, и грубата сила, или с други думи, въздига в идоли две неща: божественото и животинското. Допускаше и други грешки. Приемаше безкритично всичко. В търсенето на истината човек може да изпадне в заблуждение. Изпълнен с безгранично доверие, той приемаше всичко наведнъж. Тръгнал по новия си път, не признаваше нито смекчаващи обстоятелства при осъждането на грешките на стария режим, нито утежняващи факти при оценяването на славата на Наполеон.

Чудесна характеристика на „новопокръстения“, на човека, току-що споходен от „откровение“. (Аз ли няма да знам... ;) Шапка долу.

~ А ето го и моя тип .

~ Или... това е моят тип?

За него житейският проблем се свеждаше до следното: да има колкото може по-малко материални занимания, за да се отдаде колкото може повече на духовните си нужди. Или, с други думи, да посвети няколко часа на действителния живот и цялото си останало време — на вечността. Понеже си въобразяваше, че нищо не му липсва, той не съзнаваше, че подобно схващане за съзерцанието води до леност, че се беше задоволил да посрещне само неотложните потребности на живота и че премного се беше отдал на почивка.

(Макар че... какво е това „почивка“?)

~ Любовните терзания на Мариус, когато забелязва Козет, отново демонстрират добронамерената закачливост (и наблюдателност) на Юго:

Една привечер той намери носна кърпичка на пейката, където бяха седнали господин Льоблан и неговата дъщеря. Обикновена носна кърпичка, без бродерии, но бяла, изящна, от която като че ли се излъчваше неизказано сладко ухание. Той я грабна замаян. Кърпата носеше инициалите „ЮФ“. Мариус не знаеше нищо за красивата девойка, нито фамилното, нито малкото ѝ име, нито жилището ѝ. Тези две букви бяха първото нещо, което научаваше за нея, дивни букви, върху които той тутакси почна да строи догадки. „Ю“ беше по всяка вероятност първата буква на малкото ѝ име. „Юрсюл! — помисли си той. — Какво прекрасно име!“
Мариус целуна кърпичката, вдъхна парфюма ѝ, сложи я на гърдите си, за да бъде до сърцето му през целия ден, а вечерта, когато заспиваше, долепи до нея устните си.
— Долавям в нея цялата ѝ душа! — възкликна той.
Кърпичката принадлежеше на стария господин, който чисто и просто я беше изпуснал от джоба си.

Sat Apr 08, 2023 4:20 pm Re: За Филмите и Хората... Sat Apr 08, 2023 4:20 pm Re: За Филмите и Хората...
Пишем сега блок-пост на тема азиатски (или азиатско-тематични) анимации.

Започваме с Legend of Deification (original title: Jiang Ziya )

От трите анимации, тази е най-сложна като сюжетна постройка и символика. Това прави схващането на историята (която е базирана на комбинация от реална историческа личност и митологизираната ѝ версия) доста трудоемка задача. На мен лично ми трябваха две гледания, докато схвана сюжета напълно. Особено като се има предвид, че историята разчита на един-два критични момента, които обаче са супер-кратки и ако мигнете, ще изпуснете връзката.

Допълнително затрудняващ фактор е, че анимацията е разкошна - дизайнът на персонажите (особено на демоничния лисичи дух) е великолепен, специалните ефекти спират дъха (защото освен креативни са и много добре пласирани), а декорите са подобаващо епични като мащаби. Е, цената на това е че във всеки един момент има минимално количество персонажи на екрана, а самите локации са доста постни - безкрайни пустини, гори, ледени тундри; в целия филм само две "убарнистични" сцени и едната от тях се развива изцяло в пропаднала таверна. Но това се усеща на рационално ниво едва след като изгледате финалните надписи - дотогава всичко е уау.

Самата история, освен че е най-сложна, е и най-high concept от гледна точка на морал и залози. Премисът най-общо опира до "Заслужава ли си космическата хармония, ако е платена с цената на една невинна душа" и the logical fallacy зад този въпрос. Basically, това е филм за китайския Исус - отвъд това няма да спойлвам повече.

ЕДИТ: Оказва се, че има prequel на тази история: Ne Zha . Ще се гледа със сигурност.


Следваща в списъка е White Snake (2019) (original title: Bai She: Yuan qi )

От трите анимации, тази е с най-лекия сюжет - класическа китайска легенда за змийски демон и обикновен рибар, претворена като романтична история.

That said, като казвам "най-лека", имайте предвид, че всички три заглавия в списъка имат много драматични финали, всичките без изключение със сладко-горчива нотка. The flip side е, че и трите завършват оптимистично, при все доста сериозните загуби и емоционални травми на персонажите. Затова ги слагам в общ кюп - вървят добре заедно, и като визия, и като послание, и като чист кеф.

White Snake конкретно на мен ми е много guilty pleasure (ахъм, ясно защо) и супер много се зарадвах на тази находка, след като бях гледал игралния филм The Sorcerer and the White Snake с Джет Ли, който се придържа близко до оригиналната легенда, която си е абсолютна скандинавска трагедия (нищо, че става дума за Азия). Това ме беше бая вгорчило, но благодарение на анимацията горчилката беше напълно отмита. Препоръчвам. :)

***
Преди да пристъпя към третото заглавие, искам да дам малко мета инфо за горните две - и двете анимации са дело на китайски студия, което за мен си е феноменално постижение. Редно е даже да ги наричам анимета , защото въпреки ярките им разлики от традиционните японски анимации, те по нищо не приличат на западните анимационни школи - визуално или разказвачески.

Бях супер впечатлен и съответно, доста натъжен - защото както ще видите, тези проекти излизат на бял свят точно преди... събитията от последните години. (Баси мамата, дори си правя автоцензура, толкова е зле положението. :/ ) Тоест, според мен китайската аниме сцена е била точно преминала прага в своя разцвет като изкуство, талант, идеи и тн. когато вече едва ли ще ѝ бъде дадена свобода да си изявява своите полети на въображението - предвид събитията в Китай от 2020-а насам. Legend of Deification специално е цяло постижение, че излиза през 2020-а.

И двете заглавия tease-ват свои продължения във финалните си надписи, обаче... дали ще видят бял свят, хич не е ясно. Which is a crying shame; това бих казал, че е една цяла творческа школа, която е умъртвена преждевременно и насилствено.

Ахъм, така.

Последна в списъка е Kubo and the Two Strings

Дело на Laika Studios, които са известни със своите stop motion анимации ( 9 , ParaNorman , etc.), слагам тази анимация в списъка, защото си съвпада тематично, тонално и локално с останалите две.

Историята разправя за момче на име Кубо, което е преживяло много тежки работи на крехка възраст (загуба на око и родител/и), което е принудено да се крие от злия си дядо, които е някакво божество, което го търси да го елиминира като заплаха. Сюжетът на пръв поглед изглежда като клише, с тази разлика, че е клише with the kids gloves off - нещата хич не са цветя и небесни дъги, и главният герой носи белезите за това.

Бих казал, че като емоционална тежест, това е най-драматичната от трите истории - и нейният финал е доста далеч от щастлив (поне по моя преценка), макар че както казах, завършва оптимистично, както останалите два. Голяма роля за драмата допринася факта, че сценаристите докрай залъгват зрителите с класически happy ending - до момента, в който дръпват шалтера и показват суровата действителност. Същевременно, това е най-триумфалното в това заглавие - как Кубо успява да надмогне своята мъка и въпреки всичко да "спечели" битката срещу своя зъл божествен роднина. Кавичките са защото тука отново има plot twist, този път градивен.

Визуално, анимацията е разкошна, natch. Отново, не знам дали поради бюджет или други причини, цената, която се плаща, е че има относително малко локации на брой и само една от тях е "населена". Макар че това май си е проблем на CGI и традиционната анимация открай време - още от класиките насам, които сега чат-пат си ги гледам отново като възрастен, забелязвам, че художниците пестят всеки детайл, който не е критичен за историята. Предполагам това е визуалната версия на Закона за консервация на детайла . Странно защо обаче при игралните продукции не се забелязва кой знае колко. (Може би щото статистите са евтини в сравнение с виртуалните си хомункулуси.)


И така, препоръчвам горещо и трите анимации! Особено ако се на вълна азиатски приключения (или търсите вдъхновение за някой ваш проект), тогава можете да ги изгледате в пакет и да се надъхате на няколко фронта - както чисто тематично, така и размислящо/извисяващо на общо основание. :)

Sat Nov 30, 2013 7:38 am Re: Инструменти за създаване на интерактивни истории Sat Nov 30, 2013 7:38 am Re: Инструменти за създаване на интерактивни истории
http://inform7.com/

Inform is a design system for interactive fiction based on natural language. It is a radical reinvention of the way interactive fiction is designed, guided by contemporary work in semantics and by the practical experience of some of the world's best-known writers of IF.
Interactive fiction

Interactive fiction lets the player explore your worlds and stories through text. Write adventure games, historical simulations, gripping stories or experimental digital art.
Code that reads like English

Inform's source reads like English sentences, making it uniquely accessible to non-programmers. It's very easy to get started. Watch a screencast.
Platform Independence

Inform runs under Mac OS X, Windows, Linux, and more. The games it produces can be played on an even wider range of platforms, including handheld devices, legacy computers and the iPhone. Download Inform for your platform.
Support for Teachers

Inform is used in the classroom by teachers at all levels from late elementary school through university. Playing and writing interactive fiction develops literacy and problem-solving skills and allows the development of historical simulations. See tutorials and reports from the field.
Community Support

A large and varied community of users write with Inform, which means that technical support and guidance is always available.
Accessibility

Inform is widely used with screen-readers and other tools serving the visually-impaired.

http://inform7.com/

Fri Jul 19, 2019 11:46 am Re: The Celestial Way (COMPLETED PROJECT) Fri Jul 19, 2019 11:46 am Re: The Celestial Way (COMPLETED PROJECT)
If beta readers are going to read the manuscript on mobile devices (as I read most of my books these last few years), use Calibre to prepare an EPUB version too. (Convert from the DOC(X)/ODT file--not from the PDF.) PDFs are a pain to read on small screens.

Sat Dec 07, 2013 8:22 pm Настолни игри, къде ги има Sat Dec 07, 2013 8:22 pm Настолни игри, къде ги има
Черната Цитадела - клуб за настолни игри

Клуб за настолни игри The Game

Магазин за настолни игри и забава Board Games BG

Wed Dec 11, 2013 12:08 pm Re: За спасяването на света Wed Dec 11, 2013 12:08 pm Re: За спасяването на света
Разгласа:

- в личния ми блог: Празници и подаръци: за нас и за Земята

Идея номер 3, частен случай:

3. Подарявайте електронни книги.

Нужно ли е да си обясняваме с какво помагат те на Земята? (Честно питам. Напоследък имам чувството – празнично едно такова, топло :) – че вече го знаят всички. Ала може и да бъркам.)

Ето нашите , на Човешката библиотека. Сигурен съм, че може да откриете и други. ;)

Колебаете се коя би харесала на близкия човек? Пишете ни (на poslednorog -в- gmail.com) две-три от любимите му книги – ние ще ви препоръчаме.

Продължавате да се колебаете? Грабвайте „ За спасяването на света “. С 48 различни вида спасяване (и свят) вътре, все някой ще докосне ума и сърцето… :)