choveshkata.net

Sat Nov 08, 2014 5:38 pm Re: Клуб по фентъзи и фантастика към ФМИ Sat Nov 08, 2014 5:38 pm Re: Клуб по фентъзи и фантастика към ФМИ
Съжалявам, че не мога да откликна - вече съм си намислила да ходя да гледам за Вапцаров по същото време . Добре е да се образовам, че изпити имат да се вземат.

Аз хуб'о се изхвърлих с чешките филми, ама трябва да видя колко от свалените имат английски субтитри.

Иначе "Синият тигър" съм си го купила с Лъчови крони :> за ЧоБи и мен... за мен и ЧоБи :D Там има английски субтитри. Може и немски, не знам - не е в мен да видя.
http://www.programata.bg/?p=30&l=1&c=1&id=75229
http://decko.ceskatelevize.cz/modry-tygr#/cs/homepage - с тоз сайт се иска търпение...

Да речем с удоволствие бих представила кратичко режисьора Карел Земан, защото едни дърти филми, дето съм му гледала, са изумително изобретателни откъм техники за анимация. Въпросът е... че това е редно да се прави с показване на кадри, а за такова нещо май не съм готова технически и би ми отнело много време. Но сигурно мога да измисля как да стане без рязане.
Ще прегледам инвентара и ще реша.

И другаде е работата - че повечето минават за детски и не знам дали пак няма да гледаме сами, ако се реши някой ден.

Имаме изтеглени освен на Земан работи:
- "На тавана или Кой има рожден ден днес" - http://www.programata.bg/?p=30&c=3&id=59372&l=1 (май трябва да почна да пиша представяния на съществените ми филми, the f.)
- "Куки се завръща" - http://www.programata.bg/?p=30&l=1&c=1&id=64508

Fri Jun 12, 2020 7:38 pm Re: Share the Joy Fri Jun 12, 2020 7:38 pm Re: Share the Joy
Cosmic Roots and Eldritch Shores, personal rejection:

Hi Kaloyan. Thanks for your submission. We liked a lot about it but it didn't entirely work for us.
It does have a fun YA feel to it, but it needs a bit more work yet. Some of the dialogue is repetitive, and the wise-cracking demon is a bit stereotypical. We never learn the boy's name; he is referred to throughout as "'the boy" We'd like to see his character developed a bit. If he is skilled enough to call up the ruler of hell then he should have a bit more character and ability to vocalize in an intelligent way. And although the joke is that he's called up the ruler of hell just to destroy his school, it doesn't come off that strongly as a joke. Something more creative and interesting would hold the reader more strongly. The setting is not described, leaving the action to take place in a void. A good setting could add a lot to the atmosphere. If the book the boy is using is so inadequate, how could it have been used for a successful summoning? The ending felt a bit flat, and left no satisfying resolution.

If you wanted to revise with these points in mind we would be happy to consider this story again in a future submissions round.

Hi Kalin. We are very glad to receive work from writers in other languages, and are happy you have sent Kaloyan's story to us. We understand that the writers you translate for may not be able to communicate in English. But to accept a translated story, we would need to receive an email from the writer themselves, in their own language, stating they are giving the person they name permission to submit their story for them. Their letter would also have to state what arrangement for payment they wish. They could include a translation into English of their email.

Fri Jun 26, 2020 11:14 am Re: ФантАstika: Almanac of Bulgarian Speculative Fiction Fri Jun 26, 2020 11:14 am Re: ФантАstika: Almanac of Bulgarian Speculative Fiction
Dr. David Jenkins's response, in two parts:

All Aboard the Almanac

Growing up in Salt Lake City, Utah in the fifties and sixties of the prior millennium, I was an avid reader for pleasure (though not so avid when it came to homework assignments). I faithfully followed the exploits of Chip Hilton and Bronc Burnett, high-school superstars who accomplished marvelous feats on the baseball diamond and American football field, on basketball and tennis courts. I kept close company with Bomba, Boy of the Jungle, who not only survived but thrived on hair-raising adventures somewhere deep in the Congo.

But not all of my fantasies were earthbound. Another of my pulp fiction heroes, Tom Swift, Boy Wonder, had a rocket ship he had designed built himself. From one novel to the next, Tom’s inventions rivalled those of Jules Verne. Like Captain Nemo, Tom also had his own submarine. There was Mr. Peabody on the Rocky and Bullwinkle cartoon show, who went Tom and Captain Nemo one better. Mr. Peabody, who was an amazingly intelligent and maddeningly pedantic dog, had a time machine. With his somewhat dense human sidekick, a boy about my age named Sherman, Mr. Peabody visited many admirable and notorious figures through the ages with just the twist of a dial. Like Sherman, I was happy to go along for the ride. Whether traveling back to the past or back to the future, Mr. Peabody rocked, rolled, and ruled. He ranked right up there with Dexter and his laboratory.

Years later, I gladly signed on to the crew of the Starship Enterprise to serve under Captain Kirk and go where no one had gone before. When Kirk relinquished his command of the Enterprise bridge, I quickly reenlisted under Captain Jean-Luc Picard. Later, I dutifully followed Picard to the X-Mansion when he was reinvented with the help of Stan Lee as Professor Xavier. With classmates like the mutants Wolverine, Storm, Pyro, Psylocke, Mystique, Rogue, Jubilee, and Beast, even Muggles would dutifully do their Harry Potter Hogwarts School of Witchcraft and Wizadry homework.

And while we’re on the subject of superheroes, how can we ignore the entire Marvel Universe, Superman and Batman and Robin, Supergirl and Batwoman and Batgirl, Wonder Woman, Flash and Green Lantern and Spiderman, and all of the indomitable Avengers? Okay, as it turns out they were more than a little domitable after Thanos got hold of the Infinity Stones and reduced lifeforms in the universe by half. But like the Terminator, Dr. Strange, Iron Man, Black Widow, the Hulk, Thor, and Jeremy Renner will all be back. Oh, yes they will, I believe they will. And with a vengeance!

Then there’s the Dark Side – and not just the darkness inhabited by Darth Vader and Darth Sidius. What about a world where human life is just sham and a pretense, where human life-forms are no more than rechargeable orga-batteries for a pandemic dark-side Tesla-Factory Purgatory controlled by artificial intelligence and the impervious machine world, with murderous muscle flexed by more Mr. Smiths than even Neo could imagine? What about the Matrix? That is no excellent adventure, Bill and Ted. Dark, yes, but also a gargantuan parable. Neo the Chosen One, the One, jacked up and jacked in, Oedipus at Colonus and Christ on the Cross. Thanks to Neo’s ultimate soul sacrifice, Here Comes the Sun, little darlings, and a new day dawns. But how in virtual reality could a slacker hacker like Neo save the human race? Even the Oracle admits she doesn’t have the answer to that one. But like Morpheus, and like all the rest of us, she believes. Because faith is the substance of things hoped for, the evidence of things not seen.

Which brings us to the project at hand – a collocation of Bulgarian visionaries collectively known as the Terra Fantasia Association of SF&F Writers and Artists. This broadband of brothers and sisters has assembled an anthology or almanac for the ages, spanning not only ages but also a hefty chunk of the space-time continuum and the chronosynclastic infundibulum (see Kurt Vonnegut’s The Sirens of Titan ). The creative collective’s tales and illustrations stretch from irresistible good vibes illuminating and energizing a subway system to sentient, poetic winds turned street sweepers and lovelorn hats blowing in the wind, extends from butterflies tippling by rippling streams to… infinity and beyond. Even know-it-all Mr. Peabody would be gob-smacked to learn that Virgil was not only a great Roman poet and an ecologist aghast at all the deadly lead in the Roman water supply, but was also “a self-tuning bio-robot,” at least as we get to know him (it) in Svetoslav Nikolov’s “Virgil and the Water.”

And while it is all too easy these days to imagine a human future shorn of flora and fauna and reduced to cyphers in a dystopian megalopolis, who could guess that the unbearable alternative, at least for two of the grizzled survivors of climate apocalypse, would be the prospect of a three-day virtual vacation in a sweet sylvan retreat? (Spoiler alert: what they dread is not the Arcadian virtual reality. It is the prospect of three hellish days away from their bleak apartment. How will they manage without a regular cupful of the liquid-sky soma that keeps them high in their home sweet soma-homa?) Ah, Alexander Karapanchev, we weep for your addicted, terminally conflicted homunculi.

According to Valentin Ivanov in “How I Saved the World, or the Best Job,” for the über-rich there are other options. They can sign on for a cosmic über-lift Virgin Galactica style, destination an asteroid hurtling toward Earth. Once they reach their destination, they can look forward to long, tedious hours, days, and months black-washing the ominous rock, the better to aid the techies who determined to alter the hurtling Hammer’s course and, in thirty years or so, save humankind. It seems that even that far from the sphere of our sorrow, there is plenty of хамалска работа . “Whatever you do, don’t ever call your foreman Tom Sawyer. Even behind his back. Even with the radio off. He has ways of hearing you and he gets very upset. The man just thinks that painting fences is the best job ever.”

In Khristo Poshtakov’s “The Most Terrible Beast,” life beyond Earth’s orbit is red in tooth and claw; it is brutal, nasty, and short. The Cosmos is where you encounter, for starters, creatures that are “part chameleon, part horned frog and part scorpion,” with tongues some twenty meters long and mouths “so big they could easily swallow a whole man.” Thus saith Captain Ivashkevic as he bellies up to the space-bar, Hans Solo style. But as Captain Furimoto replies, puffing on his pipeful of intoxicating gas, you ain’t seen nothing until you’ve seen a giantocyplex on the planet Crypt. “Listen carefully, rookie, this is the most hideous creature in the galaxy. It weighs about a hundred tons, devours whatever crosses its path, smells disgusting, burps every five steps, and the sound of that is like a thunder striking. Its brain is the size of a pin, and if it has nothing left to eat, it attacks its own kind. That’s why we found just about a hundred specimens on the planet, raging with hunger. It goes without saying that the armor of those beasts is made up of something like ceramic plates which make even laser weapons useless, or that their teeth look like steel pillars.”

As the intrepid Furimoto recalls, taking another puff, the only remedy for these extraterrestrial pests is a small thermonuclear device served up as an appetizer. “The dumb thing just wolfed it down. In short, we rid the universe of one huge stinker.” Now there’s a tale from the crypt, or at least from the planet Crypt.

But Captain Bradley isn’t impressed. “It’s quite another story killing a plasma medusa, as we did once on Jupiter III. Imagine a pale mass as big as a city, pierced by millions of electric discharges each sec, waving around a million tentacles. Such a beauty cares about one thing only: how to turn everything in its track into energy. This plasma terror swims inside the dense atmosphere of the planet and assimilates anything and everything—from smaller medusas, storm clouds and hailstorms with stones the size of six-story buildings to the midgets roaming around the yellowish gas mixture of that sky. Its main job, after all, is reducing matter to atoms.”

And even worse than the Planet Eater is the Galaxy Destroyer, immune to all attempts to eradicate it. As Ivashkevic recalls, “the first sign of imminent doom was the appearance of an odd green light seemingly coming from nowhere. As it gradually turned violet, the stars in the galaxy exploded and created a cosmic fiery hell.” As the cosmo-barflies brood over their potions of intoxicating gas, the expanse around them gradually turns an infernal greenish-violet. And that, boys and girls, is End of Story. No greeting the dawn here. Just hop in a rocket and get the hell out of there! But alas, poor Yorick, there’s nowhere left to go. An infinite jest.

Our fathers, who art in heaven, in cemeteries, on expeditions to the Congo’s inner station, sweeping chimneys, selling cars, installing mini-blinds… We are exhorted to love our fathers and mothers – and for that matter, our neighbors and enemies. David, the Mecha-Boy replicant repository of all human being after our race has been extinguished, was programmed to love his mother forever, beyond all human bounds. Instead of retiring her, Decker chose to take his chances with another replicant, the ravishing Rachel, who may or may not have dreamed of electric sheep; we’ll never know. In Ivaylo Ivanov’s “Father”, a story told by his son who spent his childhood years in an incubator, Oliver loved his deceased father Simon, though Oliver’s memories of the man are scattered and sketchy at best. Is Dear Old Dad really dead? Or is he just playing dead, the better to live a life of crime? Even the private detectives that Oliver engages refuse to tell him the truth. Though Simon’s death certificate declares him dead as of May 29, 2081, the truth is that Dad has donated his entire body to his son, to live as long and to prosper as much as time and tide allows. We can almost hear the echoes of Oliver’s silent prayer “in sector nine, row five, in front of the small copper plaque.” “Father, author and finisher of my genetic code and my innate predispositions, I honor your memory as I stand before you, since I am you, through and through, my soul in the body that you have given me.” For the rest of his life, whenever Oliver looks into a mirror he will look into his father’s eyes.

While my interest in the writing and visual artistry on display in the embarrassment of riches that is the Terra-Fantasia Almanac knows no earthly bounds, for the purposes of this thumbnail review or reader’s response, I have limited myself to these few comments on tales from the almanac’s first section, Science Fiction . It goes without saying that the rest of the anthology, filed under the headings Fantasy and Magical Realism and Futurum , is equally worthy of praise and richly rewards close attention.

In passing, note that I employ the alternative rubric anthology , since when I think of an almanac, as an American I can’t help but recall the always-practical farmers’ almanacs, preeminent among them Benjamin Franklin’s Poor Richard’s Almanac , with its weather and crop reports, its home remedies and helpful hints about farm animals and farm equipment, always generously sprinkled with epigrams, aphorisms, and apothegms such as “Early to Bed and Early to Rise / Makes a Man Healthy, Wealthy and Wise,” or the one pasted above the locker room entrance that I passed beneath every time I suited up for football practice or football games at my high school in Salt Lake City, as I (vainly) sought to live up to the heroics of my prepubescent sports heroes: “No Pain, No Gain.” I was never quite sure what that meant. Optimistically, it could be interpreted as “make the effort and you will succeed,” or conversely, “if you don’t make the effort, you will fail.” But what if it is just a nano-statement of fact, or an injunction? “There is no point in making an effort, since it won’t do you any good.” Which in turn reminds me of a tee-shirt my father gave me ( лека му пръст ): “No Guts No Glory.” Is that to be interpreted as “Be brave and gain praise?” Or is it a bleak statement of fact: “Cowards are worthless.” If I wear that tee-shirt, am I advertising myself as a worthless coward?

But I digress. Whether we call it an anthology or an almanac, this collection is the result of who knows how many hours, days, months, and years of painstaking creative effort – including the Herculean task of translating the genius of Bulgarian into the genius of English (I use the word ‘genius’ here in the somewhat abstruse sense of ‘informing spirit’). After taking so much pain, I can only hope that the Association will reap substantial gain. And in all humility (since like Bill and Ted, I’m not worthy), I offer my heartiest congratulations and many thanks for the many excellent adventures. I can only applaud the collective’s collective efforts.

Docent-Doctor David Jenkins
Fulbright Professor of American Literature, Plovdiv University
Ph.D. in Comparative Literature, The University of Texas at Austin
M.F.A. in Creative Writing (Poetry and Translation), Columbia University

In the response that I sent you a couple of weeks ago, I mentioned that for my tastes, there were a few too many very similar illustrations/works of art. Let me clarify and revise that. As you know, I was referring to the first few sets of illustrations, those that are mostly in black and white. Now that I have read through the rest of the PDF, I have come to appreciate the majority of the illustrations for their winsomeness and technical adroitness. If it were up to me (it certainly isn’t), I would still reduce the number of drawings in the science fiction section. But I wouldn’t cut very many of the illustrations after the science fiction section. Most of them strike me as unique and impressive.

As for your prose selections – whether we call the PDF collection that you asked me to read an almanac, an anthology, a representative sampling, a sampler, or a collection of “greatest hits” – I do have a few favorites. They include the droll and nimble tale, “The Dragon and the Orange Juice,” and the excerpt from To Wake a Dragon .

One reason I particularly liked these pieces was the quality of the English translations, but I also appreciated the story’s and the excerpt’s unlikely or magically real characters and the spry plots, which I found witty and life-affirming. I have to add that the “back-to-the-future-jump-cut” plot development in “The Dragon and the Orange Juice” wasn’t entirely to my literary tastes, but maybe that’s just me.

I for one would love to have a snake in my backpack that could transform itself into a beautiful woman and grant me three wishes, as in the aforementioned excerpt – a snake reminiscent of the genie in Aladdin’s lamp or Prospero’s Ariel, or even the beautiful, nubile woman qua white-snake-demon in the fabulous Chinese fable.

On the topic of excerpts. There are times when I would have chosen different excerpts, so as to end with (begin, continue with) more bang and less whimper. Sometimes the chosen passages seem to end, I suppose because there was an allotted amount of space for them and a need or a directive to fit as many of your esteemed and celebrated authors and works into the almanac/anthology as possible, so that when the allotted space was filled, the excerpt ended: poof .

For me, poof (not to be confused with Poof the Magic Dragon ) isn’t a good enough reason to make your readers applaud your choices. But again, I am just one of your many, many readers, and of course I recognize the fact that you are long-established, prodigally published collective with access to an impressively productive publishing house.

By the way, there is no verb in English “to suicide.” The (non-transitive verb) is “to commit suicide,” whether we are referring to the self-extinction that figures in the conversation between the Emily Dickinson-haunted, “suicidal” AI program and Neo, in Atanas Slavov’s “Matrix: Resolutions” – or the specter that haunts Kalin Nenov’s “Film-Thin Bound.” (Strange title, that.) I might have preferred “Bound by a Thin Film,” or maybe “Nano-Thin Boundary.” Or perhaps “Imperceptible Border,” or even “Ties that Barely Bind,” borrowing from (and subverting) the first line of a life-affirming traditional hymn that I like to sing while accompanying myself on the guitar:

Blessed be the ties that Bind
Our hearts in Christian love.
The fellowship of kindred minds
Is like to that above.

Even Slavov’s global AI program might appreciate that verse, if AI programs are able to appreciate things, since the program recognizes the need for a state tending toward something I might call “universal benevolence,” a phrase I borrow from an American authority on postmodernism, Ihab Hassan.

All the best, and keep up the good work.

Thu Dec 04, 2014 5:40 pm Re: Не-културни събития Thu Dec 04, 2014 5:40 pm Re: Не-културни събития
И в продължение на по-горното, ето и част от причините - които, уви - продължават да се коренят в сбърканото ни държавно съществуване и безмислие. Докога? Защо? - въпроси, по които явно трябва да продължим да работим... ако и да има по-съдържателни и смислени културни и творчески занимания, които инак биха запълвали времето ни ...

Съобщение до медиите
Центърът за култура и дебат „Червената къща „Андрей Николов“ има удоволствието да Ви покани на 10 декември (сряда) от 11:30 в Червена зала:
Пресконференция
Духът напуска тялото (Сбогуване с Червената къща)

На 21 октомври 2004 година Червената къща „Андрей Николов“ отвори врати с изложбите „Духът намира тялото“ и „Прополис”. Оттогава до днес, съвместно с десетки организации-партньори, представихме 350 спектакъла, 220 изложби, 570 дебата, 330 публични лекции, 130 представяния на книги и литературни дискусии, 700 филмови прожекции, 75 човека работиха с над 900 деца и младежи в риск, създадохме една университетска образователна програма, обучихме 178 студента. Поддържахме постоянна експозиция на скулптори на нашия патрон, Андрей Николов. Орхан Памук, Дубравка Угрешич, Лари Лесиг, Тимоти Снайдър, Георги Господинов, Галина Борисова, Неда Соколовска и мн. др. са сред 2,800те имена на хора, участвали на живо в събития на Червената къща - било то като дебатиращи, изпълнители в спектакъл, художници... Редица млади артисти започнаха професионалния си път в Червената къща, за да достигнат впоследствие международно признание. Млади учени и граждански активисти навлязоха в публичното пространство благодарение на Червената къща. 500,000 бе общият ни брой публика; 56 човека работиха за организацията (открихме 20 работни места в областта на културата), обучихме 130 стажанта и доброволци; привлякохме над 5,500,000 лв. за култура (99 % от тях от чужди и частни български фондове и фондации, под 1 % от български публични средства).

Заповядайте на пресконференцията, където по-подробно ще разкажем защо при липса на подкрепа от българската държава, Центърът за култура и дебат „Червената къща „Андрей Николов“ ще трябва да затвори врати още в началото на 2015 година.

Днес „Червената къща „Андрей Николов“ е принудена да затвори врати.

Ето защо:
През 2001 с договор Министерството на културата предстови на фондация „Гъливер клиринг хауз“ сградата на ул. „Любен Каравелов“ 15 - бивш дом и ателие на големия български скулптор Андрей Николов - за срок от 10 години в замяна на инвестицията, която трябваше да направим за реставрацията, ремонтирането и оборудването на сградата.

Към датата, в която получихме сградата, тя беше изоставена и в много лошо състояние: без врати и прозорци; липсваше водоснабдяване, канализация, отопление, електричество и инсталации; боята във вътрешността на къщата беше излющена; стените бяха с трайно нарушена цялост, фасадите на къщата се нуждаеха от основен ремонт, дворът беше с унищожена настилка, без вертикална планировка и отводняване. Конструктивната част на къщата се нуждаеше от укрепване.
Фондация „Гъливер клиринг хауз” инвестира 746,479.16 лв. в реконструкцията, ремонта и оборудването на сградата, като на 21 октомври 2004 година Центърът за култура и дебат Червената къща „Андрей Николов“ отвори врати за своите зрители.
През 2011 година десетгодишният договор за ползването на сградата изтече и през 2012 г. Министерство на културата обяви търг за наемане на сградата на пазарни цени съпоставими с цените за ползването на имот за комерсиални нужди. Явихме се на този търг и го спечелихме. Така от януари 2013 година Фондацията заплаща на Министерство на културата годишен наем в размер на 79,663.68 лева. С наема дължим към частния съсобственик на сградата, годишният наем за сградата достига 93,210 лева.
Две години по-късно, не сме в състояние да заплащаме този наем. Едва ли има нестопанска организация в България, която може да си позволи такъв наем при дейност, сходна с нашата. Малко са и донорските организации, които биха счели за правилно да покриват подобен разход, като така индиректно финансират Министерството на културата.
Ние искаме Центърът за култура и дебат „Червената къща „Андрей Николов“ да продължи да работи. Просто на този етап това е невъзможно, ако държавата не ни протегне ръка.

Пресконференцията ще бъде предавана пряко чрез чата, който излиза до Live Stream видеото, в YouTube канала на Червената къща.
За да подкрепите Червената къща, можете да подпишете петицията за запазване на Червената къща

Sat Jul 04, 2020 11:52 pm Re: Културни събития Sat Jul 04, 2020 11:52 pm Re: Културни събития
Сега в неделя - реге от 15 до 22 ч. до "Земята и хората" на "Топлоцентрала фест". Преди това от тази вечер до 13 ч. ще има:
Дарио Булгарио – Комбино Проджект / музика, визия, пърформънс
Дарио - мултиинструменталист, актьор, цирков артист, танцьор. Сменят се стиловете, музиката, костюмите, действията, зрителите. Всичко се променя, всеки участва под една или друга форма. Уникален 15-часов мултидисциплинарен спектакъл на живо.
Утре вечер е Теодосий в А6. Чува се идеално отвън и паркът зад НДК има особено уютни кътчета за "нагостяване удобно". Трябва да го изтестваме някой път, ако може – с музика. Все още не е късно да променя мястото на събитието на 10 юли :D, но по принцип не е добра практика.

Fri Oct 01, 2021 9:42 am Re: Babylon Fri Oct 01, 2021 9:42 am Re: Babylon
Темата за италианска фантастика в Goodreads групата SFT in Translation ме подсети за един личен анекдот:

At the time he [Dino Buzzati] was writing, people in Italy still mostly spoke very different dialects in different cities, so in some stories they have trouble understanding people from other towns.

Contemporary Italy is an artificial conglomerate bringing together some 40 kingdoms/principalities from the 19th century. Linguists still battle over whether each of this former sovereign states has a language or a dialect.

I spent two years in a United World College near Trieste (Northern Italy). At some point, I hiked for a week in the mountains near Naples (Southern Italy). One day, we met a shepherd, who: 1) was an uncannily exact lookalike of Mel Gibson's William Wallace in Braveheart ; 2) spoke ... something . We didn't get a single word, although we were fairly fluent in Italian by that point. Not a familiar root, nothing. But the sounds were somewhat similar to French.

Thu Jan 01, 2015 1:14 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи Thu Jan 01, 2015 1:14 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Да наченем новата година подобаващо... :D

Помните ли последната страница на „Промяна“?

– Како Юне! Какичко!
– Слушам, Сашенце.
– Как се раждат децата?
– ...
– Слушам, какичко!

Това е началото на „Приказки за Юнаци и злодеи: образователна“. После продължава . ;)

Честита и мечтаеща, и сбъдваща ( раждаща :D) 2015-а!

Wed Aug 19, 2020 12:52 am Re: International (non-English) speculative fiction Wed Aug 19, 2020 12:52 am Re: International (non-English) speculative fiction
Щях да питам при сравнително съвременни романи какъв е смисълът преди изчитането на главата да чета подзаглавието преразказ с елементи на обобщение?
Преди векове е било традиция, но предпочитам в книгата ми за монетите да изчитам обобщението след самата глава, за да не знам предварително какво се случва.

"Книга апокрифи" на Карел Чапек малко ме напряга, нищо че е малка. Като едносотранчиво упражнение по стил е - как са осъдили Прометей, разговаряйки като социалистически задръстеняци; как Терсит злослови напосоки в лагера на ахейците като долна черна станция, пак тип соц. А е от 1932 г. в оригинал.
Как двойка пещерняци мърморят срещу "модата" и драсканиците из пещерите. Как се сипят обвинения в Древна Елада, без да се вниква и да се издирват доводи за и против, изслушвайки и двете страни. Има още цели 25 историйки! Не знам как ще ги преживея.

Григор Ленков много хвали превода на Светомир Иванчев от 1968 г. (вкл. "лексикални ядра и синтактични обрати" + запазени стилистични пластове и регистри).

Tue Oct 06, 2020 4:18 pm Re: Аз, грешният Иван Tue Oct 06, 2020 4:18 pm Re: Аз, грешният Иван
Покрай дискусията, която водим в ЧоБи, си нахвърлям някои по-неочевидни размисли за книгата:

- Образът на Калин е практически безполезен за реалистично опознаване на „злото“ в човешките отношения. (По същия начин, по който са безполезни орките във „Властелина“.) Единственият полезен негов елемент е Калиновият стремеж към власт. В това отношение най-полезен обаче е образът на цар Симеон. „Иван“ беше първата книга, която ме замисли, че Симеон всъщност е изградил „великата“ българска държава на гърба на българския народ , съсипвайки стотици хиляди семейства с грандоманските си войни.

(Но не зная защо романът има толкова пренебрежително отношение към цар Петър, който не води никакви войни и дава 40 години покой на народа да се възстанови.)

- Тесни ли са дефинициите ни за „стоплящ текст“?

„Иван“ не просто ме стопля, докато го чета. Той ме разгаря . Кара ме да се чувствам жив – подклажда искрата на вътрешната ми сила.

Кара ме да се чувствам жив, докато ми показва на какво е способен човешкият дух – с тайните умения на колобрите, но и с всяко от стъпалата по Лествицата. Със самопревъзмогването на Иван, когато се сблъсква с най-низшите наши прояви. Със самоосъзнаването на Иван, че няма на какво да научиш другите дотогава, докато не го научиш за себе си. (Значи, до вечността?)

Кара ме да гледам с нови очи – и искрите на новото – мястото си в тая България. Кара ме да си мисля какви сме били всъщност; а какви още можем да бъдем.

А докато гледам децата Яна и Ован, направо си се усмихвам. И ми е топло.

Sat Jan 24, 2015 1:34 am Re: Не-културни събития Sat Jan 24, 2015 1:34 am Re: Не-културни събития

28 януари, 2015 г., 10-13 ч. - Communication Academy
бул. Цар Борис III 99-101

Как различията в организациите да водят до единство в решенията и действията?

Отворено събитие по метода на Технологията на отвореното пространство (Open Space Technology)

Много организации и екипи са изправени пред предизвикателството да навигират между хаоса и реда, между контрола и свободата, между различията и унифицирането. Организациите на бъдещето са онези, които позволяват максимална свобода и изява на своите служители, по-малко йерархия и повече креативност. На практика обаче, това намерение не винаги води до резултатите, които очакваме или са необходими. Да работим с различията и гледните точки на всички означава да придобием и нови умения и нагласи – да общуваме смислено и вдъхновяващо, да се освободим от очакванията и да можем да видим „новото“, което се ражда във всеки един момент, да можем да „бъдем“ и не винаги да „правим“.

Каним ви по метода на Отвореното пространство да потърсим заедно отговори на въпросите Как постигаме баланса между включването на различията и ефективността на резултатите? Как живеем в една „жива“ система? Кои са успешните модели на организации на бъдещето около нас?

Водещи: Емилия Илиева-Крайнова и Антон Вълков
Цена: Вход с дарение

При предварително заплащане по банков път се издава фактура.

http://bit.ly/1J3fbhB

Mon Mar 15, 2021 12:07 am Re: Места за подкрепяне заради (д)ефекта от изолацията Mon Mar 15, 2021 12:07 am Re: Места за подкрепяне заради (д)ефекта от изолацията
С Абордаж днес се изчеткахме взаимно. Но първо попитах джуджу Здравко кога смята, че има смисъл да почваме да правим събития. Казва още сега, но в момента може до 25 човека. Т.е. полуприсъствено-полуlive литературно четене. Докато (ми) се избистри събитие, може и да стане за повече от 25 човека.

Четката е, че искам да занеса от магичната наливна жива медовина Meadly за рождения ден на тате на 21 декември. Увери ме, че ще има целогодишно.
Другата четка е, че смятат да си рамкират поздравителния адрес :lol: :D :D В момента бил на свитък.

Нещо за медовината:
4 000 000 цветя – толкова цветчета са били посетени от пчелите, за да направим 1 литър медовина.
https://abordage.bg/medovina
https://meadly.bg
https://www.youtube.com/channel/UCOvxMzp__fNk4X5KX2oCBVQ
https://darikradio.bg/vesti-v-zanaata-s-medovara-zdravko-peev-za-nai-drevnata-alkoholna-napitka.html
https://webcafe.bg/story/toy-znae-taynata-na-napitkata-na-bogovete.html
https://bnt.bg/news/napitkite-na-nashite-pradedi-v290934-292280news.html

Днес опитах живата медовина, защото са приключили с греяното вино. По-вкусно и интересно нещо скоро не бях пила :shock: :shock: :shock:. Потвърждавам: свежа, живителна, комбучена и, кхм, пристрастяваща.
Фино газирана, 5% алкохолно съдържание.

Пропуснах да отбележа как се казва бялото мишче пиратка от Абордаж – Айла, Д-р Isla.

Fri Mar 20, 2015 9:59 am Re: Национални фантастични награди Fri Mar 20, 2015 9:59 am Re: Национални фантастични награди
Довечера с Криси Тошева и Пешо Атанасов ще говорим за Националните фантастични награди в предаването „Аларма“ по „Христо Ботев“:

http://bnr.bg/hristobotev/alarma/broadcast

„Аларма“ започва в 21:30 и свършва в 23:00.

Ще съм благодарен, ако някой ни запише. :)

Файлът е качен и споделен: http://www.mediafire.com/listen/gwqodh2q0mdk7go/21-26._BNR_BOTEV.mp3 Не е обработван и започва около 2 минути преди началото на предаването.

Tue Jul 20, 2021 5:24 pm Re: Културни събития Tue Jul 20, 2021 5:24 pm Re: Културни събития
Културно, екологично, цирково - чудесна комбинация за сетива и промяна ви предлагаме от Фондация "ЕкоОбщност".
С радост съобщаваме, че сме част от довеждането й в България и ще ни е драго да се докоснете до нея - колкото повече, толкова по-добре и повече.

Цирк MagdaClan от Италия се впуска в една феерия от желязо, хора, природа, миграция и климат около тях - заповядайте съвсем безплатно на 2 представления на MagdaClan - WeLand, на 24 и 25 юли 2021, на паркинга пред стадион Академик в квартал Гео Милев.

Програмата можете да разгледате тук: https://bepf-bg.org/programa-maf11/

Wed Oct 13, 2021 12:47 pm Re: Share the Joy Wed Oct 13, 2021 12:47 pm Re: Share the Joy
Cosmic Roots and Eldritch Shores, personal rejection of "Virgil and the Water":

Hi Kain. Thanks for your submission. We enjoyed it but it didn’t completely work for us. As requested here is some unedited feedback from our first readers; it is not meant as diplomatic critique, it is only written to help the editors as they consider the story:

-- This story is a SF/Historical Fiction piece that re-imagines Virgil as an alien biorobot preoccupied with aqueducts and Roman downfall.

-- It's... thick. The prose is heavy with metaphor and simile to the point I feel like it gets in the way of the text. For example, there's a 153-word sentence inside a 416-word introductory sentence.

-- There is a story here, but I think it probably could be 1/2 the length and get it across far better. Overall, a decent story, but way too wordy to be accessible.

-- Well written , but mostly historical fiction rather than fantasy or science fiction.

-- The epilogue explains the story, but the story should explain itself.

Mon Apr 13, 2015 12:46 am Re: Национални фантастични награди Mon Apr 13, 2015 12:46 am Re: Национални фантастични награди
Докато чакаме ESFS да публикуват тазгодишните европейски номинации, Петър Атанасов вече ги представи на български в SciFi.bg. Материалът е пълен с линкове. Насладете се.

Wed May 13, 2015 3:10 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи Wed May 13, 2015 3:10 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи
И аз отговорям в спойлъри.

Но помнете, читатели: вашето тълкуване-отражение е също толкова вярно, колкото и моето. Винаги. ;)

Това е реплика на Юнака, нали така?
Да.

Ооо, как е очаквал да сложи край, на какво? Да сложи край на омразата си, да стигне до някакъв closure?
Тия варианти ми харесват много. :) Но мъничко ме гложди пасажът:

Камите изскачат от робата и се люшват отпред. Иглен връх на надиплена в бяло десница към потръпналия ѝ спътник; а в левицата с липсващ ръкав – сребърна роза за Джун.

Сандокан, мале, с двата ножа...

*хихик*

Това - според моята представа - са мисли на Юнака, докато си припомня станалото. М?
Това умишлено е оставено максимално размито. Пълна свобода ти се дава. ;)

Но за смелите читатели има бонус: остави сега тая част от Юнака, която „литва“, и се фокусирай на Юна, която... лежи. Представи си, по аналогия, че част от нея също „литва“ в тоя момент. Постави тая част като единия глас в „изцеляващата“ приказка.

... Хубаво ли ти е? :)

Тук ли Юнака бърка неговата Юна с ... със Зи?
В „страшната“ се появяват две Юни. :D Зи е отделно от тях; мисля, че нея Юнакът не я засича изобщо... но може и да забравям някоя сцена.

(Да... наистина има много за разказване покрай „страшната“. :))

Какво се случи тук?
Mindfuck, какво друго... (Сори, не се сдържах. Стана ми мило-забавно, като си те представях как напипваш думите към следващите си въпроси. :))

Гледната точка е на Юнака, нали? Или?
Да.

Хмм, и за него ли Рогатош е Роге ?
Хмм... явно да. Което предполага, че преди да се сдърпат в частта „Ляво“ от триптиха, все пак са били близки...

Защо обаче „Рогатош вече го няма“? По кое време се е завърнал Юнакът и какво е научил?

Останалите ти въпроси са по фрагменти, които изискват твоето лично дефрагментиране: ти как си ги представяш? А връзките, които направиш, може да се окажат начала на нови приказки за Юнаци.

(Впрочем: по-натам с удоволствие бих написал една заедно с тебе. Само да наваксам с тия, дето вече ги обещах...)

това за срещата в Триптиха ли е?
Не, точно тоя Баш Юнак е от „ужасяващата“. Като Манева.

(Сега видях, че има един и в „изплющяващата“. Не е същият... май. ;))

Sun Jun 14, 2015 2:47 pm Re: Не-културни събития Sun Jun 14, 2015 2:47 pm Re: Не-културни събития
Курс по пермакултура

Все още има места за курса.
Информация за курса има в:
https://www.facebook.com/events/796092930510700/

Информация за плащането:
https://docs.google.com/forms/d/1nGiFP4nOuHQzENSCyMKobIMb3I0ohCD4cXW3w7G3Pq8/viewform

ДАТИ : от 3 до 15 октомври (12 дни, целодневно, с един свободен ден – 9 октомври)
МЯСТО : Проект Ура Гора, Странджански регион, Южна България
ВОДЕЩ : Ракеш "Rootsman Rak"
ЦЕНА : Между 400 и 600 лева (Обучение, Материали, Настаняване, Храна)
СВОБОДНИ МЕСТА : 20

Отворете ума си към свят от възможности като проектирате като природата…
Пермакултура е устойчиво използване на земята с цел хармонизиране на обиталищата и създаване на богата продуктивна хранителна система.

Гора градина // Събиране на вода // Общност // Работа със земята // Естествено строителство... и много повече!

Присъединете се към нас за един трансформиращ опит, придобивайки нови умения и прилагайки на практика Пермакултурния дизайн и теория. Приобщете себе си към общност, фокусирана върху хармоничната връзка с нашата планета и природните системи.

Този курс ви дава шанса не само да подхраните вашия ум, тяло и дух, но ви дава инструментите да излезете навън в света, готови да проектирате и да създавате с намерение, увереност и нова перспектива.

Това е чудесна образователна възможност и инвестиция във вашето бъдеще. При завършването вие ще бъдете сертифициран Пермакултурен дизайнер, квалификация, която е международно призната от Пермакултурното общество. Вие също ще имате познанията и практическите умения, необходими за да можете веднага да започнете да проектирате и създавате пермакултурни проекти и устойчиви местности за вас и за другите.

Курсът ще се проведе в спокойната природна среда на нашия проект за общност в Южна България. С настаняване в къмпинг и вкусна веганска храна. Ще имаме и възможност да се разхождаме и релаксираме сред природата в околността. Ние сме извън регулатция, намираме се на 20 км от най-близкия град, и достъпът до нас от главния път е по черен път. Имаме компостни тоалетни, слънчеви душове, и електричество от слънчеви панели. В нашето място се яде вегетарианска храна и не се пуши.
Това е чудесна възможност да изпитате простия начин на живот, близо до природата и заедно да практикуваме пермакултура в действие!


Имаме удоволствието да предложим този ценен опит на много приемлива цена. Курсът се води от Ракеш 'Rootsman Rak', който не само преподава за алтернативни общества и финансови системи, но и ги прилага! Ние имаме интерес да правим пермакултурата достъпна за всички и сме отворени за бартери и за варираща скала на плащанията.

За водещия:
Ракеш Рутсмен Рак
Ракеш е опитен дизайнер на начин на живот с ниско влияние върху околната среда, и учител от Обединеното кралство, специализирал в устойчивост на общността, пермакултура, създаване на хранителни гори и системи с малка поддръжка .Той е работил като съветник на няколко общностни проекта в Лондон и в Европа и е преподавал в много държави по света. Ракеш е обърнал неговата дислексия в предимство, като е развил талант за наблюдение и умения за заучаващи и обучаващи методи. Като млад е основал успешна компютърна консултантска фирма и след като е достигнал финансова независимост, придобива умения на хомеопат и йога учител, които използва в Ананда Марга хуманитарен проект за подпомагане в Африка, Азия и Източна Европа. Покрай пермакултурата Ракеш се фокусира върху човешките умения за комуникация и планиране, толкова необходими за успешните общности.
Интернет страница: http://www.ecologicaldesigns.co.uk

Какво е Пермакултура?
Пермакултура е екологична система за проектиране на устойчивост във всички аспекти на нашия живот. Пермакултурата ни учи как да строим домове с естествени материали, как да отглеждаме собствена храна, да възстановяваме отслабени терени и екосистеми, да събираме дъждовна вода, създаваме общности, да се погрижим за отпадъците и още много. Думата „пермакултура” исторически идва от „перманентно земеделие” и се е развила до „перманентна култура” – това е да се живее леко, с минимален отпечатък на планетата, като се уверим, че можем да живеем в хармония с природата, докато поддържаме човешката дейност за много поколения напред.
Перамкултура е строг и систематизиран комплект от инструменти, екологични принципи и методологии, подкрепени от етични правила, които ни помагат да проектираме и създадем тази култура на дълготрайност. Култура, която ни позволява да проектираме как да се погрижим за всички наши нужди и за нуждите на планетата и всички нейни творения, без да експлоатираме или лишаваме друг от неговите потребности. Крайната цел е да изградим система, която създава изобилие за всички хора, създания и майката Земя. С мъдростта на пермакултурата можем да създадем наше вътрешно спокойствие, тя може да бъде приложена за изграждане на цялостни и подкрепящи общности, строене или модернизиране на къщи, за да бъдат повече енергийно ефективни, създаване на етичен бизнес и препитание, също и създаване на богати изобилни с малка поддръжка пространства за отглеждане на храна.

Пермакултурен Дизайн Сертификационен курс Резюме:
Курсът е предимно теоретичен и ще ви даде обща представа за пермакултурната етика, принципи и подход към предизвикателствата. Ще получите цялостен и същевременно прост набор от инструменти, които можете да използвате и да адаптирате към всеки сценарий за дизайн (сгради, отглеждане на храна, икономиката, обществото и т.н.). Ние ще направим упражнения и практическа работата, които великолепно подчертават и подсилват моделите и концепциите, които се прилагат в пермакултурата.

Принципи на природните системи
Устойчиви методики за проектиране
Модели в природата, културата и обществото
Тълкуване на Земята & Разбиране на естествените процеси
Техники за възстановяване на терена в големи мащаби
Техники за събиране на вода
Дизайн принципите на устойчиви населени места
Рециклиране на сивата вода
Природни стратегии за строителство
Култивирани & Продуктивни екосистеми
Гори градини, растителни гилдии, градини за задоволяване на лични нужди
Технологии за съхраняване на енергия
Подходящи технологии и възобновяема енергия
Пермакултура в градска среда
Управление на дивата природа и биологичен контрол на вредителите
Общностен Активизъм
Невидимите структури: Хората, Общност, Икономика, Еко селища
Съзидателно съвместно взимане на решения за общностите и груповите проекти
Общностно подкрепено земеделие
Стратегии за алтернативна нация
В края на този клас учениците се ангажират в разработването на групов проект.

Thu Jul 30, 2015 7:42 pm Re: Цитатите, които ни промиха Thu Jul 30, 2015 7:42 pm Re: Цитатите, които ни промиха

ibid. wrote:Глеб (...) беше висок и около него се трупаха всички. Не говореше много и въпреки че изглеждаше умен, наистина беше умен.

Fri Oct 30, 2015 2:42 am Re: Цитатите, които ни създадоха Fri Oct 30, 2015 2:42 am Re: Цитатите, които ни създадоха
She sat back again, a gentle loosening that made her straight spine seem effortless and restful. Again she did nothing. She simply sat across from me and unfurled herself. I felt her life brush up against me and flow around me. It was but the faintest touching, and had I not experienced both the Skill and the Wit, I do not think I would have sensed it. Cautiously, as softly as if I assayed a bridge made of cobweb, I overlay my senses on hers.
She quested. Not as I did, toward a specific beast, or to read what might be close by. I discarded the word I had always given to my sensing. Kettricken did not seek after anything with her Wit. It was as she said, simply a being, but it was being a part of the whole. She composed herself and considered all the ways the great web touched her, and was content. It was a delicate and tenuous thing and I marveled at it. For an instant I, too, relaxed. I breathed out. I opened myself, Wit wide to all. I discarded all caution, all worry that Burrich would sense me. I had never done anything to compare it with before. Kettricken's reaching was as delicate as droplets of dew sliding down a strand of spiderweb. I was like a dammed flood, suddenly released, to rush out to fill old channels to overflowing and to send fingers of water investigating the lowlands.
Let us hunt! The Wolf, joyfully.
In the stables, Burrich straightened from cleaning a hoof, to frown at no one. Sooty stamped in her stall. Molly shrugged away and shook out her hair. Across from me, Kettricken started and looked at me as if I had spoken aloud. A moment more I was held, seized from a thousand sides, stretched and expanded, illuminated pitilessly. I felt it all, not just the human folk with their comings and goings, but every pigeon that fluttered in the eaves, every mouse that crept unnoticed behind the wine kegs, every speck of life, that was not and never had been a speck, but had always been a node on the web of life. Nothing alone, nothing forsaken, nothing without meaning, nothing of no significance, and nothing of importance.

Mon Feb 14, 2022 12:57 pm Re: Терапевтични техники и технологии за психологическо... Mon Feb 14, 2022 12:57 pm Re: Терапевтични техники и технологии за психологическо...
"Всичко", което не е книга на ЧоБи и не се разпространява по чобиевите канали, се котира добре :lol:.

Книга на ЧоБи = обичайните заподозрени. Не мога да изляза от смътно преследващото ме усещане за стигма.

Иначе по-умна мисъл: people need her paper so bad, the world needs her paper so bad... (un)fortunately.

Tue Jun 17, 2014 9:15 pm Re: Комикси, манга Tue Jun 17, 2014 9:15 pm Re: Комикси, манга
Амилова

Хемисфери

Комиксите растат . Заедно с читателите си, и целия ни свят...

Сетих се, че в „Амилова“ например има една сцена, в която татко обяснява на невръстната си щерка откъде идва социалното неравенство – докато я пази от палките на полицаите и веригите на протестиращи екстремисти на един митинг...

Отбелязвам си да проверя какво става с тая поредица. :)

Wed Nov 25, 2015 9:06 am Re: Културни събития Wed Nov 25, 2015 9:06 am Re: Културни събития
Рожден ден (втори) на JCI Language cafe

Събитието е групов езиков обмен, като най-силно присъствие имат английски, немски, испански, френски и италиански, а покрай тях може и да попадне някой по-цветен език. :)

Ходих на предното такова езиково кафене и беше приятно, макар и да беше малко тясно заради мебелите в Culture beat и многото хора. :)

дата : 26.11.2015
час : от 19:00 до 21:00
място : Afreddo - етаж 2 (гр. София, бул. Витоша 12)

(Ако някой случайно реши да не протестира утре, де...)

Mon Dec 14, 2015 4:37 pm Re: Монетата (Аурелион 1) Mon Dec 14, 2015 4:37 pm Re: Монетата (Аурелион 1)
Запис от радио (предаване) "Фарс" с Ани, Мая и Дидо от "Светлинки сред сенките"!

Разговор за клуба, участниците, Аурелион, финансиране, колективното писане и още... радости.

Fri Jan 08, 2016 11:20 pm Re: Общополезности Fri Jan 08, 2016 11:20 pm Re: Общополезности
Може да съм малко гръмната в момента, но не си ли имал предвид да не взимате?
Щото стандартен надник на ден е 40 лв. ... и "реално" се правят 4-5 страници на ден (с редакциите и всичкото); и по-малко от 40 лв. заработка е подигравка със себе си...

Sun Jan 31, 2016 4:15 am Re: Културни събития Sun Jan 31, 2016 4:15 am Re: Културни събития

Кал wrote:„Златната ябълка“ току-що мина нужния ѝ минимум от 10 000 лири.

За който иска да ги подкрепи, ето още една възможност - http://www.tricotage.bg/shop/bg/causes/ ... s-tee.html

Sat Feb 13, 2016 11:13 am Re: За спасяването на света Sat Feb 13, 2016 11:13 am Re: За спасяването на света
Мой отзив към Ани Хелс:

Ани, благодаря (за пореден път) от сърце. И не само за силните думи, а и за това, че насочваш прожектора към една от най-трудоемките задачи в съставянето на „За спасяването на света“: встъпленията (и особено списъците с препоръчителна литература след всяко от тях). Лично за мен това е и най-сериозният принос на антологията към българския фантастичен космос: не ми е известно друг екип родни съставители да е хвърлял толкова мостове към случилото се преди; да е поставял пътепоказатели – да, неминуемо субективни, но поне съществуващи .

Разказвам повече в предговора „Подредбите“ (който, едва сега виждам, не съм качил онлайн... ще гледам да поправя пропуска напролет). А самите поджанрови встъпления, за които говориш ти, всеки може да прочете на http://choveshkata.net/blog/?page_id=4649.

Впрочем: Списъците „Препоръчваме ви и“ са във вечен процес на обновление. ;)

Wed Aug 17, 2011 1:12 pm Re: Автори споделят Wed Aug 17, 2011 1:12 pm Re: Автори споделят
Ето и един мой отговор от разговора, който се зароди в knigi-igri.net

Това с Вапцаров е конкретен пример на друг потребител, но не е съществено за абзаците след него

Относно Вапцаров - според мен е имал щастието да пише за неща, които вълнуват, както казваш, народа, но и да е просто много добър писател, а пък на места - брилянтен. Съмнявам се много от народа да са се вчитали толкова в стихотворенията му, просто са били запознати с идеологията му и тя им е харесвала. Партийните големци пък са виждали в отделни негови редове и фрази хубави лозунги.

А за това, че е бил просто много талантлив писател, свидетелства фактът, че и през последните 22 демократични години никой не е тръгнал да му срива репутацията - най-добрите му стихотворения все така са всепризнато изкуство. Тъй че той е щастливо изключение по-скоро, според мен.

А "критиката" на Багряна очевидно не е подбудена от желание за честен читателски отзив, а от желание тя да си запази живота, тъй че очевидно не е добра критика. Което не противоречи на извода на Асен в последния абзац, де.

Колкото до "функцията" на твореца и по продължение - на изкуството, позициите по тоя въпрос са се сменяли постоянно във вековете.

През Класицизма големите критически умове (най вече Платон и Аристотел) са смятали, че трябва да инструктира. Затова Аристотел е смятал, че трагедията е най-висшата форма на изкуство, защото прочиства човек от негативните емоции чрез катарзис. Платон пък затова гони от идеалната си държава поетите, защото са безполезни (всъщност, защото според известната платонова теория всичко е сянка на своята идеална форма, а поетите отразяват и правят един вид "ксерокопия" на тия сенки, което ги прави имитатори на имитации).

През Средновековието положението е било подобно - разликата е била, че "инструкцията" се е случвала в посока "подчиняване на Бог и повелите му". Неокласицизмът се връща на Класическата идея за целта на изкуството.

От Романтизма нататък започва да се прокрадва концепцията за поезията (основното словесно изкуство по онова време) като за източник на удоволствие. Както вика Кийтс (парафразирам свободно): "Четенето на поезия трябва да е като гмуркане в езеро. Идеята е да се насладиш на водата, не да доплуваш до другия бряг."

Британската хегемония през 19-и век като цяло налага именно този поглед, понеже творби, които предизвикват разбиранията на хората за редно и нередно, не са били полезни в империята.

С 20-и век и разцепването на света на тоталитарен и демократичен се разцепват и гледните точки по въпроса.

В демократичния свят двете гледни точки започват да съществуват едновременно и да се подхранват взаимно, което ражда и все по-фини способи един творец да направи произведението си "полезно", както и все по-предизвикателни за въображението и интелекта форми на литературно "удоволствие". Двете започват да се смесват и накрая се стига до настоящото положение, в което най-добрите писатели могат да ти променят мисленето след като чрез майсторството на прозата си и уменията си за изграждане на художествена структура са разбудили концентрацията и естетическия ти усет и благодарение на това неусетно си попил нова гледна точка върху (части от) света. Но тази гледна точка, това тяхно разбиране на света са въплътени в прозата и структурата на творбите им, не в голи заявления и лозунги, маскирани като художествена литература.

В тоталитарния свят, разбира се, нещата вървят в тъкмо обратната посока. Думите и структурата са неми, изнасилени от лозунги и развети байряци. Словесното майсторство и дори кохерентност заминават по дяволите, стига в произведението да има достатъчно прочувствени думички, фрази и изречения. За съжаление, тук още не може да се отърсим напълно от това гадно наследство и търсим в произведенията "мъдрости" и "наставления" под някаква изкристализирала форма.

Само че в добрата литература те кристализират в будния читателски ум, не на страницата – както Ръс казва, чрез гещалт-възприятие. Четеш, четеш, четеш и изведнъж, ако си разработил достатъчно добре логическото си мислене, асоциативното си мислене и въобще въображението си (а те се разработват с употреба, сиреч четене), едно плюс едно плюс едно изведнъж не е равно вече на три, а на триста. За мен подобно разработване се случва с внимание и в най-дребните словесни знаци на страницата. Демонстрирал съм го в критиката на Рои. За мен това е начинът.

Fri Mar 25, 2016 12:41 pm Re: Как спасяваме света Fri Mar 25, 2016 12:41 pm Re: Как спасяваме света
Нов откъс от „Как спасяваме света“: „Дъжд от бобри“ на Борис Курдалиев

Напомняме, че до 15 април :

~ търсим корица : )

~ подготвяме електронното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате:


хартиени бройки от антологията и колко – така ще преценим хартиения тираж;
да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „Как спасяваме света“ заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

Sun Mar 27, 2016 7:54 pm Re: Тема за коректори Sun Mar 27, 2016 7:54 pm Re: Тема за коректори
(Този проект стига до вас със спомоществователството на Люба.)

Двата основни приниципа в пренасянето на думи

Най-новият официален правописен речник обяснява:

Пренасянето на части от думи в писмен текст се ръководи от изискването да не се пречи на правилното смислово възприемане на думите, които се делят. Като най-удобно при деленето на думите се приема скандирането . (...) По традиция обаче се допуска запазване на целостта на отделните морфеми (...).

Приложено към думичката „предизвикваш“, това ще рече, че:

а) по принципа на скандирането можем да я пренесем на местата, отбелязани с тиренца: „пре-диз-вик-ваш“;

б) ако пазим целостта на морфемите, можем да я пренесем така: „пред-из-вик-ваш“ (където „пред“ и „из“ са представки, „вик“ е корен“, „в“ е наставка) „аш“ е окончание“).

NB! Преносът „предизвикв-аш“ е изрично забранен от правило 65.2.:

Буквите за две и повече съгласни между две гласни се пренасят така, че поне една съгласна да остане с първата или с втората гласна.

:!: Правилото е написано неясно : включените примери за позволени преноси, напр. „ръковод-ство/ръководс-тво/ръководст-во“ (но не и „ръково-дство“ или „ръководств-о“), показват, че поне по една съгласна трябва да остане и с първата гласна, и с втората гласна .

Имате ли нужда от още примери? :)

Tue Sep 13, 2011 11:55 am Re: Помагало Tue Sep 13, 2011 11:55 am Re: Помагало
Сега ще нахвърлям още един „облак“ – за по-нататъшно „уплътняване“:

Доброто писане, освен потъване в езика (работния си инструмент), изисква и потъване в ситуацията – това, за което пишем. С въпроси, и въпросите под тях, и въпросите отдолу.

Защо постъпваме така, а не онака? Как бихме искали да постъпим, ако имахме всичко време на света, и никакви ограничения отвън? А ако нямаме всичкото време? А ако имаме ограничения? Защо сме приели, че едното поведение е убедително, а другото - wishful thinking? Какво се случва вътре в човек, който е бил насилен, а ние сме посегнали да я прегърнем, без да знаем? Какво разбираме, когато ни говори някой, с когото нямаме общи дефиниции? Любов без ревност може ли да има? През какво се минава, за да се стигне до любов без ревност? ..............

Потъването – изчистването на съзнанието ни от дребните разсейващи неща,
( като тая чалга, която, за бога, съседите идиоти си пускат за сто седемдесет и шести път :/)
разчупването на пластовете готови отговори и смелостта да издържиш на онова, което ще откриеш отдолу – си иска време, концентрация, целенасоченост. Тогава „дребните разсейващи неща“ могат да бъдат и... запетайките и членовете. Да гледаш инструментите си значи, в една или друга степен, да изпуснеш от поглед обекта, заради който изобщо си посегнал към тях.

Емо – знам, че тази метафора при тебе не работи. При мен, на всичките етапи, през които съм изминал досега, работи стопроцентово. Аз имам склонност да изгубвам гората, гледайки дърветата. И затова си изработвам механизми да не го правя. Да карам първо по същностното; а после да оглаждам и доуточнявам.

Благодаря и тук, че си публикувал есето на Маестрото. По-нататък вероятно ще поспоря с него. Аз обожавам да задявам Маестрите. :)