choveshkata.net

Thu Feb 26, 2015 2:14 am Re: Културни събития Thu Feb 26, 2015 2:14 am Re: Културни събития
От 27 февруари до 5 март ще продължат премиерните прожекции на "ЧУЙ" - в G8 и Евросинема. Ето програмата по дни:


Културен център G8
27.02, петък - 18.00
28.02, събота - 20.15
01.03, неделя - 18.15
02.03, понеделник - 15.15
03.03, вторник - 14.30
05.03, четвъртък - 12.00


ЕВРОСИНЕМА
27.02, петък - 20.30
28.02, събота - 17.15
01.03, неделя - 13.45
04.03, сряда - 11.45
05.03, четвъртък - 21.00

Цена на билетите: 7 / 5 лв
....................................

"Филмът “Чуй” на Диана Иванова трябва не просто да бъде видян; филмът трябва да бъде чут.
...
Хора, които слушат радио “Свободна Европа” и хора, които подслушват тези, които слушат; колеги, които предават в ефира на “Свободна Европа” и колеги, които ги предават; хора, които търсят журналистите от “Свободна Европа” и хора, които ги осъждат.
...
Филмът на Диана е снишен пред човека и извисен над времето."

Еми Барух, журналист
.......................................

След като беше отличен с награда за режисьорски дебют на Диана Иванова на фестивала "Златен Ритон" през декември 2014 година - "за вълнуващия разказ как свободата на словото и истината могат да пробият най-мрачната система", документалният филм ЧУЙ с ПРЕМИЕРНИ прожекции в кино G8 и Евросинема от 27 февруари до 6 март.

Информация за отделните прожекции ще намерите в програмата на двете кина, както и тук, и на сайта на филма https://www.facebook.com/pages/Чуй-Listen/585109204948110
...................................................
Сценарист и режисьор: Диана Иванова
Камера и монтаж: Светла Нейкова
Музика: Петър Дундаков
Звук на терен: Иван Андреев
Продуцент: Албена Ковачева, Актинк

С участието на: Лидия Стефанова, Ваня Жекова, Нери Терзиева, Владимир Костов, Любен Мутафов, Ричард Къмингс, Атанас Кременлиев, Бойчо Асенов, Петър Манолов

Mon May 17, 2021 2:37 pm Re: Културни събития Mon May 17, 2021 2:37 pm Re: Културни събития
Бойко е записал концерта на Васко # - https://www.youtube.com/watch?v=o-ZYHeAoHl8.
___________
Заповядайте на идното интерактивно представление "За птиците и хората" на "Ловци на истории" / Storycatchers. 18 май, вторник, 16 ч., Национален студентски дом. Входът е свободен. Залата е наляво след влизане в сградата, в дъното вдясно.

Запазват се места предварително – storycatchers.pt въ gmail
Представлението е по реални истории и се провежда в една защитена атмосфера на споделяне на наболели теми и емоции.
Наш сценарий е публиката. Техните разкази са спонтанно изиграни и озвучени от актьорите и музикантите на сцената. „To play it back”, или да „върнеш обратно историята изиграна“, като дадеш на разказвача нова перспектива, нов поглед върху неговите търсения.

Хората от екипа са много симпатични и своеобразни и не са малко: петима + водещ + двама музиканти.
____________
22 май, 11:30 в Музикалната академия - органова продукция с Емил; безплатно

26 май, 19:30, City Mark Art Center - Рашко Младенов и Константин Цеков - музикален спектакъл "Ла"
https://www.cmart.info/music
https://www.youtube.com/watch?v=r4b5XJdyZW4
Едва ли има изкуство с такова разнообразие в жанра, каквото е музиката. Всичко, което излиза от човешкия глас и стотиците музикални инструменти, като организирани тонове, е музика. Десетки са и предпочитанията на тези, които я слушат. Класическа, оперна, фолклор, популярна, джаз и още и още. А какво би станало, ако ги смесим? От Бах до Гершуин, от Моцарт до ФСБ. А ако ги смесим и с малко театър! Хм! Вие кажете. На нас ни беше много забавно, докато подготвяхме този спектакъл, и сега търсим с кого да споделим това удоволствие.
Рашко и Косьо

„ЛА” е театрална игра, в която двамата изпълнители демострират музикалните си умения. Текстът е написан от актьора Рашко Младенов, а всички музикални движения са на Константин Цеков (ФСБ).
На пети ред в средата съм. Ще я има и любимата ми Рапсодия 2 на Лист!!! :lol: :lol: :lol:

Fri Mar 20, 2015 9:20 pm Re: Културни събития Fri Mar 20, 2015 9:20 pm Re: Културни събития
Привет!

Казвам се Йордан Желязков и бих искал да споделя с вас този свой проект:
https://www.indiegogo.com/projects/when-they-shine-brightest-a-fantasy-novel
(видеото има и бг субтитри, а под английският текст има такъв и на български)

Това е кампания за групово финансиране на първата ми книга "В Ярката им Светлина" в IndieGoGo. За първите си 72 часа кампанията достигна 41% от крайната цел! Книгата е фентъзи роман и наскоро бе обявена за един от финалистите в конкурс за фентъзи роман на MBG Books:
https://www.indiegogo.com/projects/when-they-shine-brightest-a-fantasy-novel

Докато тече търсенето на издател в България обаче, реших да преведа книгата и на английски език и да я самоиздам онлайн. В момента преводът е в ръцете на професионален преводач и е преполовен. Именно за това е и тази кампания за групово финансиране в IndieGoGo - за да мога да доплатя превода, както и последвалите редакции.

Ако ви хареса идеята, както на книгата, така и на кампанията - български фентъзи автор, успешно самоиздаден в чужбина - много ще се радвам да ме подкрепите и/или да разпространите новината.
(Ето и линк към сайта на книгата и блог-пост по темата:
http://yzfantasy.com/bg/2820/kampaniata-mi-za-grupovo-finansirane/ )

Мерси!

Mon Aug 02, 2021 10:13 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Mon Aug 02, 2021 10:13 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Мой отзив за „Просто няма какво да се случи“ :

Чудесна. Хем разсмива (често-често :)), хем стопля, хем не се бои да нагази в сериозното, а понякога даже страшното. (Всъщност досега май не съм чел друга родна младежка книга, която се занимава с твърдите наркотици. В „Шахтата“ на прицел е марихуаната.)

Любими моменти:

~ Най-сетне! Най-сетне българска книга, чиито герои носят усмивки (било то и малко криви):
На таткото му бе наистина трудно с Вероника. Около нейната възраст той беше просто момче, юноша, младеж, или както там го наричаха тогава. При него нямаше горещи изблици на гняв или хладни иронични бунтове. Беше разбран и хрисим. Но Вероника бе сложен тийнейджър (както казваше понякога жена му). В живота си таткото бе водил много битки, но сблъсъкът с дъщеря му стърчеше над всички тях. Бащата се загледа в отсрещната къща. Там бе домът на най-добрия му приятел от детството. Навремето те бяха две момчета срещу целия свят. Но бяха две момчета, които не се удряха в света челно.

И които ти се приисква да напрегръщаш:
За Вероника лицето на момчето бе някак прекомерно умислено и сериозно. Първият ѝ подтик бе да изтича и да го прегърне. Да му каже, че всичко ще бъде наред... Но всъщност Вероника не постъпваше така. (...) Ако някое момче дойдеше, за да ѝ каже, че всичко ще бъде наред, тя най-вероятно щеше да го фрасне. Защото това бяха просто думи...

~ Динамиката поне в първите пет глави е удивителна. Тъкмо река да се смръщя на инфодъмповете... и историята ме хвърли при друг герой; или в следващата си тема. А темите стават все по-интересни: семейство с баща алкохолик и син в инвалидна количка, семейство с баща нинджа... добре де, ниндженето засега е само тийзър, не съм го видял в действие. ;)

Изненадан съм и от илюстрациите на Мая Бочева . Този контрастен графичен стил няма нищо общо с пъстрите истории за Любка и ми показва колко малко знам за Мая всъщност...

~ Вероника, мой човек:
Ремонтът на училището бе завършен само преди дни. И както си му е ред, самото школо бе боядисано в умряло, но наситено лилаво, а всичко останало блестеше в мрачно сиво. Вероника се усмихна. Защо ли училищните бояджии и изобщо всички, които избираха какво да се промени в училищата, питаеха неизменна любов към хоръра? Девойката признава, че фасадата изглежда прекрасно... ако имаш нужната готик култура.

За нещастие, училищния двор не пъкаше от готик икони. Движеха се на групички. Всеки внимаваше за своето стадо, а до тях Вероника изглеждаше като самотна вълчица. Всички я наблюдаваха, къде явно и нагло, къде скрито и подмолно. Момичетата бяха като кукли, а девойката не обичаше куклите. Освен куклите на Нели. Куклите на Нели си имаха история и носеха японски имена. Те бяха поносими. Но живите барбита от училищния двор си бяха докарали толкова надменни погледи, сякаш поставянето на спирала и руж ги правеше специалисти в нещо.
(Само... какво е това мръщене на метъла? Как тъй ще ѝ се гади от тежка музика? Какви са тия младежи, дето растат сега? Ааа...)

~ Сладурите се срещат:
– Значи Рони (...)?

– Не, вече никой не ме нарича така. Тате ми вика предимно Ви.

– По-добре от Верчето.

– Без умалителнички, Ронченце!

~ След първия „билярд“ на Ви играта загрубя монументално. Особено когато се яви майката на Петър (с Чантата) и кулминира до „(...) в този град само такива са ви мъжете... Пияници, изнасилвачи, насилници...“.

Вероника, къде попаднахме?

~ Какво толкова му липсва на малкия град? В който всеки гражданин крие история, толкова голяма, все едно я е взел от аниме? ;)

~ Вероника и Румен са много сладки, докато събират кураж:
Тя се изправи до него, а той подскочи назад и се облегна на стената. „Какво следва сега? – помисли си Румен. – Юмрук или прегръдка?“ (...)

– Ви, аз обичам искрени хора, но просто нямам смелост да съм прекалено искрен.

– А аз понякога обиждам хората, които обичам ! – пророни тя.

– Затова ли напердаши Петър?

~ Хихи:
– Оф, морската баба не се е обаждала май скоро – сети се Вероника.

– Мисля, че пак си е сварила телефона – отвърна Марина.

– Ориз със смартфон, звучи вкусно – обади се Нели.

~ И нещо, за което се замисляме рядко:
Нели си спомни тренировките, в които татко говореше на кака ѝ за опасността от бойните изкуства. Бойните изкуства, разказваше татко, бяха досущ като остър меч... Ако държиш меча в ножницата, той е само красив, но ако го пуснеш на свобода, с него можеш да погубиш живот. Татко винаги предупреждаваше, че извън тренировъчната зала съществуват сблъсъци. Сблъсъци без правила, без татами, без съдии. Тези сблъсъци трябваше да бъдат избягвани. Агресията и нападението не бяха изкуство, а само чиста биология. Инстинкти. Бойните изкуства трябваше да управляват тези инстинкти. Татко вярваше, че това е тяхното изконно предназначение. Бойните изкуства имаха задачата да управляват тялото и да обогатяват душата. И само един погрешен удар можеше да коства нечий живот. Затова се налагаше да отглеждат страха си добре. Защото в бой се влиза със страх. Страх за човека пред теб. Страх да не го нараниш или убиеш. Защото смъртта обича безразсъдно смелите.

~ Комбинацията от сериозно и смешно е неустоима:
– Ти и Биби май си имате история? – поклати глава Вероника.

– На седем бяхме най-добрите приятелки.

– И сега ревнуваш от Рени? – зяпна Вероника.

– От Рени? Никога! Яд ме е, че Биби е готова да общува с такава като Рени, за да не ядоса с нещо Иво. (...) Чичо Иво не е такъв. Дори Биляна да спре да се умилква около оная хубавица, той ще продължи да я уважава. Не мога да понасям, когато ценен човек си плюе върху лицето само и само да получи още една стипендия. А в случая не е необходимо изобщо Биби да прави такива глупости.

– Ясно – отбеляза Ви. – Но всеки човек си е такъв, какъвто е, и обикновено си пати от това. Или поне татко каза така... Жалко за Биби, но Рени си е малко тъпинка и няма какво да те ядосва.

– Да, бе, малко – усмихна се червенокоската. – Мозъчето й има само една гънка и поради тази причина не може да зацепи, че съществуват момичета, които са едновременно красиви и умни.

– Благодаря, благодаря!

– О, имах предвид Биляна – избухна в смях Рокси.

Двете приятелки се разхилиха неудържимо. След пристъпа обаче лицето на Ви стана отново сериозно.

– Рокси, мисля, че разбираш – започна тя, – така просто не става. Щом ти е криво за Биби, говори с нея. Приятелите не се изоставят само защото някои от тях са станали ужасно амбициозни. Приятелите не се изоставят само защото грешат... Всички правим грешки.

– Дааа... – Червенокосата прибра със замах косата си в шепи и дори без ластик я върза на кокче в центъра на темето. – Очаквах да изръсиш нещо такова. Ще помисля. А ти какво ще правиш?

– О, аз имам да изгребвам боклуци от съседската къща, както и да изкупувам чужди грехове – отвърна нехайно Ви.

– Греховете като този да се моткаш по тесен клин, блуза и мускули в съседни дворове, за да те наблюдават от съседни балкони, са си лично твои и са много показателни за вроденото ти женско сметкаджийството, Вероника Викторова Великова. – Рокси скокна и целуна приятелката си по бузата. – Мое морално задължение е да ти припомням за тях винаги когато ми се удаде случай.

Wed Apr 01, 2015 11:31 pm Re: Културни събития Wed Apr 01, 2015 11:31 pm Re: Културни събития
29 ноември, 2015 г. - извънредна премиера в Зала Арена Армеец в София на:

ЗА СВАТБИТЕ!

Песни, танци и истории из Балканските земи

с Камен Донев в ролята на учителя и баща и син Бобан и Марко Маркович с техния оркестър

Билети в Евентим - 25-60 лв.

Тази вечер, на поредната постановка на "За народното творчество" в зала 1, след аплодисментите и изкараните на бис 1-2 изпълнения на Камен и няколко от танцьорите, обяви предстоящото през ноември и ... докара на сцена баща и син Маркович, които с Карандила и Ибряма вдигнаха отново публиката на крака.

За разлика от един друг концерт - ето това събитие , което очаквах да събере хора, които биха оценили не само народните ансамбли, но и Ибряма като талант и уникалност - тук, по време на изпълнението на Маркович малко хора посегнаха да си тръгнат. Останаха да ги аплодират и тях на крака.

А на гореспоменатата Нощ на ансамблите - 2/3 от зала 1 в НДК почти се изнесе, докато Ибряма виртуозничеше нечовешки ритми и музика. Но не всеки всичко усеща и приема в една линия, така че това предстоящото ще е силно балканска духова музика, надсвирване и майсторлък и човек да има мерак да сватбари в такава атмосфера :)

Mon Oct 18, 2021 12:19 pm Re: Образованието Mon Oct 18, 2021 12:19 pm Re: Образованието
(...) being right all the time acquires a huge importance in education, and there is this terror of being wrong. The ego is so tied to being right that later on in life you are reluctant to accept that you are ever wrong, because you are defending not the idea but your self-esteem. (...) this terror of being wrong means that people have enormous difficulties in changing ideas.

Note to self: Да проведем няколко практически занимания на тема The Art of Being Wrong/Failing (с моя пример от Канада).

Sun Apr 19, 2015 6:46 pm Re: Зелени разкази (ама _наистина_) Sun Apr 19, 2015 6:46 pm Re: Зелени разкази (ама _наистина_)
На 22 април по всяка вероятност ще имаме представяне на антологията на събитие на Хранкооп на пазар "Иван Вазов" - ще имат кампания " Сливи за смет ". Още не знаем подробности като по-точно място и особено час, но следете тази тема и при първа възможност ще напишем. През деня ще е със сигурност.

Thu May 14, 2015 10:03 am Re: Общополезности Thu May 14, 2015 10:03 am Re: Общополезности
More useful points:

- World Rights and language: if a market requests World Rights without stating a language, always add a clause that makes it explicit: "World Rights in English"

- legal liability : add a clause about costs and expenses that are sustained in a court of law

- why you should NOT self-publish your short fiction:

Most importantly, if you publish your short stories yourself, you will have no measure for knowing whether your fiction is any good or whether your writing is improving. If editors of magazines and anthologies keep rejecting your stories, then your writing isn't good enough yet.

Don't think of those editors as gatekeepers, blocking you from reaching readers. Think of them as your coaches, advisors, and protectors. They are helping you become a better writer and protecting you from exposing your work before it has reached a professional level.

So please, don't damage your career by trying short cuts. If you want to be a professional writer, you must become one by learning your craft and your profession. Selling to professional short fiction markets is the surest way of knowing when your writing has reached that level.

Wed Dec 22, 2021 1:06 am Re: Трансхуманизъм, търсене на Аз-а и футурологична сингуляр Wed Dec 22, 2021 1:06 am Re: Трансхуманизъм, търсене на Аз-а и футурологична сингуляр
Напоследък наблюдавам у себе си една консервативна тенденция все повече да се съмнявам, че през следващите 50-100 години ще видим истински изкуствен интелект (по дефиницията за artificial general intelligence ). Главно заради осъзнаването ми колко малко знаем всъщност за начина, по който работи мозъкът (демек за естествения интелект ).

Но Гого Гюров ме разтърси сериозно със следните три демонстрации:

- новият го шампион AlphaGo и неговите наследници (които вече мачкат StarCraft)[/url]

По повод горния стар пост и сравнително скорошното ми откритие на филма AlphaGo , го споделям

Много си струва да се гледа, включително и заради чисто човешките енергии, върхове и сривове, ценностни сблъсъци, които отключва (поне в зрители като мен). И повдига големи въпроси за етиката - докъде можем и трябва да стигнем/аме, за да изследваме. Определено екипът на AlphaGo не ми беше симпатичен, колкото и да бе воден от стремеж за големия научен връх и откритие в полза на човечеството. Върна ме към въпроса докъде и какво можем и трябва да си позволяваме. Нещо като ГМО и морала/етиката и дефиницията на "здрав разум" при "боравенето с човеци" в тези процеси ;)

Tue Jun 16, 2015 10:07 am Re: Ех, магесническа му работа Tue Jun 16, 2015 10:07 am Re: Ех, магесническа му работа
Отзив в блога на Талиесин

Какво ми хареса в книгата – на първо място, двамата главни герои все пак са забавни и доволно способни и могъщи персонажи. Диалозите между тях в повечето случаи са откровено забавни, а и просто няма как човек да не се засмее на некромант с име Лазар (убеден съм, че имената на Лазар и Григор далеч не са избрани случайно). Основната история е добра, развива се плавно и сериозните разкрития идват съвсем в края. Хуморът също в по-голямата си част е забавен, но не навсякъде, а тук-таме е откровено пресилен или неудачен.

Всъщност именно хуморът е и най-същественият проблем, който имам с книгата. Вече споменах, че на места е пресилен или несполучлив, но нещата са доста по-дълбоки и опират до влияние. А то е очевидно – Тери Пратчет. Някои от шегите са не просто вдъхновени от Пратчет, а направо изкопирани. Другото, което намирам за проблемно в хумора, са изобилните сравнения с нашия свят – някак, не на място ми стоят сравнения със София, Варна, Левски и ЦСКА редом с магьосник некромант. Да, и при Пратчет съм забелязвал подобни сравнения, но най-вече в ранното му творчество, по-нататък ги изчиства. В следствие на тези сравнения е и другото, което не ми хареса, а именно worldbuilding-ът, който поне за мен е слаб и неубедителен. Да, наясно съм, че действието се развива в Долната земя, която прилича на горната, т.е. нашата, но пък никаква индивидуалност да няма е прекалено. Дори Столицата на царството (има няколко царства, лесно е да се сети човек с кого са закачка) например не е нищо по-различно от един Анкх-Морпорк, пребоядисан с някой друг елемент от София. Съжалявам, на мен това заедно с гореспоменатите сравнения ми разваля потапянето в текста. От друга страна не мога да не похваля употребата на български имена и някоя-друга черта, които пък придават индивидуалност (както и римските аналогии сред реалиите от миналото, но там съм пристрастен). Сред персонажите пък е редно да спомена и опонентът Стамат/Виталиан, но не изцяло с добро. Работата е там, че той изглежда като недоизпипан персонаж – представен уж като отличник и амбициозен до безскрупулност, а накрая се оказва, че изобщо не бил ходил на някои от лекциите. А с малко пипване в словореда това съм сигурен, че е можело да бъде избегнато. Разните фактологически дреболии ги споменах в Goodreads, или поне тези, които ми направиха впечатление (ръстът на Наполеон и Бах вместо Бетховен при сравненията) – убеден съм, че ще бъдат редактирани скоро.

И гроздето към манджата:

Хмм… аз не помня Пратчет да е споменавал имена от нашата реалност в книгите си за Диска, даже в най-ранните. (Но съм ги чел твърде отдавна.) При Калоян това е напълно умишлено: подчертава, че Долната и Горната (т.е. нашата) земя са част от един общ свят. (И създава дисонанс с очакванията на читателя за „непресекателност“ на фентъзито и реалността – което също забавлява, поне един определен тип читатели. ;) )

Между другото, при редакцията МНОГО се старахме да изхвърлим всички закачки, които твърде биеха на Пратчет. Съдейки по твоя отзив, не сме се справили повсеместно. :(

Все пак смея да твърдя (о, нахалство!), че Калоян е по-добър (и по-важното, неповлиян) от Пратчет в ситуационния хумор: например поредицата с „парите или живота“. Тя ми тече в главата като филм на Бъд Спенсър и Терънс Хил…

Продължение, хаха… Искаш ли ТИ да го редактираш двайсет месеца?

Шегувам се. Калоян много е задобрял междувременно. Но не знам дали предвижда нови истории с Радостина.

Mon Jan 17, 2022 5:50 pm Re: Културни събития Mon Jan 17, 2022 5:50 pm Re: Културни събития
С удоволФствие, ама у нас сертификаты нет, ще си седим дома. Имам само домашни антигенни тестове, на които все не мога да им намеря приложение.
https://citadelata.com/%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%b1%d0%bb%d0%b8%d0%b6%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d1%82-%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d1%88%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d1%84%d0%b5%d0%bd

Mon Aug 24, 2015 4:12 pm Re: Цитатите, които ни промиха Mon Aug 24, 2015 4:12 pm Re: Цитатите, които ни промиха

In [i]Planescape: Torment[/i], [url=https://www.goodreads.com/book/show/17336787]this novelization[/url], one of the authors wrote:"I travel and trade extensively. I hear a great deal, I purchase a great deal, and I own a great deal. Perhaps I can make you a great deal."

Sat Oct 31, 2015 1:28 am Re: Културни събития Sat Oct 31, 2015 1:28 am Re: Културни събития
Чобити, хвърлям тук инфо за събитийце, което вероятно ще представлява повече интерес за геймърите, но категорично не е на някакъв извънземен език и не е нужно да сте пипвали видеоигра, за да го посетите. :) Става въпрос за отворена лекция на тема "Gaming и рекламата в игрите", която ще се проведе на 09.11 от 16.00 ч. в зала 13 на Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ. Водещи са Антоан Терзийски, който е студент във ФЖМК и запален геймър, и проф. Христо Кафтанджиев, който ми е преподавал и, ако не друго, поне няма да ви отегчи със сухи приказки. :)

Събитието във Фейсбук - https://www.facebook.com/events/1633471216936019/.

Sat Feb 19, 2022 10:59 am Re: Babylon Sat Feb 19, 2022 10:59 am Re: Babylon
Тука Вавилон ше се избъхти, щото от фестивала ми обявиха минисъстезание: кой любим филмов герой бихме взели там, защо, как бихме прекарали времето си заедно. Почти бях почнала да си скубя косите, че дните се нижат, но не мога да стигна до това, понеже изисква часове да го напиша, а при мен все има количество (+ качество, но най-вече количество ), ама... седнах и го написах. Е, малко не съм спала, но за пръв път ли да ми е?...

Почерням препратки към филми, думи на полски, които объркват преводача , подчертавам грешни неща, накланям хубави, задрасквам повтарящото се.

Milý Santo, moc bych si přála... princeznu Libuši Šafránkovou, ale bohužel už není to možné :|. Proto bych ráda potkala teroristku Marii (Iva Janžurová). Zabývaly bychom se hnětením a pečením kváskového jednozrnkového chleba pro Kawiarnu Presso a Norberta; taky vařením podle Havlovy kuchařky. Kača (Pavel Liška) by nám pomáhal s připravou středověční medoviny v zamkovém browaru (taky pro Norberta), pak bychom šli na zelené koní kolem města. S Amelie Poulain (Audrey Toutou) a Zdenkem Svěrákem bychom házeli kameny do řeky. S Fabianem (Marcin Dorociński) bychom pěstovali kytky (a byliny pro Šarlatána) a prodávali je na rynku charitativně. Ještě bychom se (taky s Fabianem) spojili s Jerzym (Robert Więckiewicz) a Jerzym Górskim (Jakub Gierszał) na společny filmový projekt Memento podle knihy Radka Johna. Ivan Trojan by to režiroval, a na dobrou noc proti všem těm nočním můrám by mně a Kolyovi Svěrák četl své povídky. Ráno by se konaly moje podivné meditace, pozvala bych Šarlatána, Amelie, Marii a kdo chce to prožít. S Františkem Prokešem (Filip Březina) se bychom dívali na filmy od rána až do večera, pak bychom šli zatančit si na koncerty. A určitě zazpívat si Chyt'te brouka! A hrát na klavír. S Amelie bych se taky dívala na filmy a byly bychom dobrovolníky, ale často bychom chodily na zmrzlinu u Kawiarny Presso. Tam byly bychom baristky. Šla bych k Šarlatánovi, protozě mám všelijaké zdravotní problémy. My se ještě bychom dívali na dokumenty. Władysław Strzemiński (Bogusław Linda) by byl mo(r)deratorem během setkání s herci, režiséry, spisovately a všelijakými tvůrci. S Čapkem a Masarykem bychom se procházeli a poslouchali Jakuba Orlińskiego. František a já bychom tančili a popovídali si s ním. Jack Sparrow by byl můj spolucestující mezi Bulharsku a KnH a zase zpátky, dlouho si to užijeme.
Děkuji za festivál! Jsi hodnej! Pusu a buchtu ode mne máš! ^_^
Dear Santa, I would very much like ... Princess Libuše Šafránková, but unfortunately it is no longer possible :. That is why I would like to meet the terrorist Maria (Iva Janžurová). We would deal with kneading and baking sourdough single-grain bread for Kawiarna Presso and Norbert; also by cooking according to Havel's cookbook. Kača (Pavel Liška) would help us with the preparation of medieval mead in the castlе browage (also for Norbert), then we would go for green horses around the city. With Amelie Poulain (Audrey Toutou) and Zdenek Svěrák, we would throw stones at the river. Fabian (Marcin Dorociński) and I would grow flowers (and herbs for Charlatan ) and sell them on the market for charity . We would also (with Fabian) join forces with Jerzy (Robert Więckiewicz) and Jerzy Górski (Jakub Gierszał) for a joint film project Memento based on a book by Radek John. Ivan Trojan would direct it, and good night against all those nightmares, Svěrák would read his short stories to me and Koly . My strange meditations would take place in the morning, I would invite Charlatan, Amelia , Mary and who wants to experience it. František Prokeš (Filip Březina) and I would watch films from morning until evening, then we would go to dance at concerts. And be sure to sing Catch the Beetle! And play the piano . Amelia and I would also watch movies and be volunteers , but we would often go for ice cream at Kawiarna Presso. There would be barista s. I would go to Charlatan because I have all kinds of health problems. We would still [от мен е тая неяснота със "също така"] be looking at the documents . Władysław Strzemiński (Bogusław Linda) would be a mo (r) derator during a meeting [абе не само една, но без местоимение или прилагателно родът на тая дума не се вижда] with actors, directors, writers and all kinds of creators . Čapek and Masaryk and I would walk around and listen to Jakub Orliński. František and I would dance and talk to him. Jack Sparrow would be my fellow passenger between Bulgaria and KnH and back again, we will enjoy it for a long time.
Thank you for the festival! You are nice ! You have a kiss and a bun from me! ^ _ ^

Dear Santo, I would like very much... Princess Libuše Šafránková, but unfortunately it is no longer possible :|. That is why I would like to meet the terrorist Marie (Iva Janžurová). We would be engaged in kneading and baking sourdough einkorn bread for Kawiarna Presso and Norbert; also cooking according to Havel's cookbook . Kača (Pavel Liška) would help us with the preparation of medieval mead in lock broware (also for Norbert), then we would go on green horses around the city. With Amelia Poulain (Audrey Toutou) and Zdenek Svěrák we would throw stones into the river. With Fabian (Marcin Dorociński) we would grow flowers (and herbs for the Charlatan) and sell them on the market square charitably. We would still (also with Fabian) team up with Jerzy (Robert Więckiewicz) and Jerzy Górski (Jakub Gierszał) for the joint film project Memento based on the book by Radek John. Ivan Trojan would direct it, and goodnight against all those nightmares, Svěrák would read his stories to me and Kolya . In the morning my strange meditations would take place, I would invite the Charlatan, Amelia, Mary and who wants to experience it . With František Prokeš (Filip Březina) we would watch films from morning to evening, then we would go dancing to concerts. And be sure to sing Catch 'te beetle! And play the piano. I would also watch movies with Amelia and we would volunteer, but we would often go out for ice cream at Kawiarn y Presso. There we would be baristas. I would go to the Charlatan, because I have all sorts of health problems. We would still be looking at the documentaries . Władysław Strzemiński (Bogusław Linda) would be a mo(r)derator during a meeting with actors, directors, writers and all sorts of creators. With Čapek and Masaryk we would walk and listen to Jakub Orliński ego . Francis and I would dance and talk to him . Jack Sparrow would be my fellow traveler between Bulgaria and KnH and back again, we will enjoy it for a long time .
Thank you for the festivities ! You're good! You got a kiss and a bun from me! ^_^

Sat Nov 14, 2015 8:13 pm Re: Цитатите, които ни промиха Sat Nov 14, 2015 8:13 pm Re: Цитатите, които ни промиха
[quote="In "Holdup à la Carte," Theodore Sturgeon"]A half hour later Happy was standing by the door looking out, hoping that she might get a glimpse of Hart striding toward her down the dark street. The man she saw reminded her of him. Tall men reminded her of him because he was tall, and short men reminded her of him because he was tall.[/quote]

Sat Nov 28, 2015 3:49 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Sat Nov 28, 2015 3:49 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
[quote="In "The First Men," Howard Fast"]This experiment may fail, but if it succeeds it can be the most important event of our time--even more important and consequential than this war we have just fought. (...) I had a wife and three children, and they were put to death because a nation of men turned into beasts. I watched that, and I could not have lived through it unless I believed, always, that what can turn into a beast can also turn into a man. We are neither. But if we go to create man, we must be humble. We are the tool, not the craftsman, and if we succeed, we will be less than the result of our work.[/quote]

Tue Jan 12, 2016 5:34 am Re: Комикси, манга Tue Jan 12, 2016 5:34 am Re: Комикси, манга
Namesake как се развива? Четох го преди година-две май че, и забравих да го следя...

Transmetropolitan беше пиперливо, с много анти-авторитарни възгледи, и... супер симплистично. Очаквах повече, честно казано, ама Спайди-чан е толкова сладък че ще му простим.

Иначе, една препоръка от мен: ходете четете Unsounded . Може би най-добрият фентъзи уебкомикс някога създаван, естествено ако изключим Errant Story от бройката.

Tue Aug 16, 2011 4:56 pm Re: ПИТАНЕ: Да създадем ли форум, oгледален на knigi-igri.ne Tue Aug 16, 2011 4:56 pm Re: ПИТАНЕ: Да създадем ли форум, oгледален на knigi-igri.ne
Мисля, че ако гласувам за питането, то ще е с опцията "Друго". Но още не съм измисла какво да е това друго. Затова ще изчакам още малко.
Включвам се в дискусията, защо чувствам Фантазия като дом, а вас като приятели.
Четох темите и в оригиналния форум и нещата, които Кал пуска тук. Извинявам се, че отговорът ми може да е непълен, но не мога да обхвана всички нюанси и връзки в казуса.
Ще се аргументирам защо не се разпознавам в първите опции:

'Да, има реална нужда от него.' - Първо, аз лично нямам нужда от него, нито от оригиналния форум. Ето малко контекст: Като малка бях фен на книгите-игри, даже сме се събирали децата от блока да играем заедно :-D (не ме питайте как точно сме играли всички заедно - не помня, но беше забавно и интересно). Бяхме от по-обикновените деца, който се "връзвахме" на чуждите имена на авторите, по-късно разбрах, че са българи. Много се зарадвах, като видях, че се възражда жанрът. Още не съм чела Асасините или ако има други нови, но при мен е въпрос на време - и това ще стане. Аз ще си купя 1-2 книги и ако се "запаля" отново, няма да ме интересува кой автор с кого се заяжда или обижда. На мен сайтът и представянето на книгите са ми достатъчни, а с препоръките от приятел, мога направо в книжарницата да отида и да си взема книгата. Това дали ще стана фен на даден автор зависи само и единственото от книгите му, ако пък се окаже Човек - още по-добре :) /така ви давам и мнение на читател, който никога няма да коментира в оригиналния форум, но това не значи, че няма да се радва на книгите. Има и такива, по-плахи и по-тихи фенове/
Второ, щом поставяте въпроса и толкова се вълнувате от него, значи явно има или имате нужда. Поне на мен така ми изглежда. Дано само откриете най-добрия начин за реализация, на това, от което имате нужда.
'Да! Писна ми от ония нещастници, нека да им покажем как го правят Истинските Мъже! (Бонус опция, добавена специално заради Симеон. ;))' - тук не се разпознавам по разбираеми причини :-)
'Не, проблемът там е временен, ще премине от само себе си.' - не ми изглежда да е временен. Според мен, ако вие се отделите от оригиналния форум, на останалите там хора, изобщо няма да им се струва, че има някакъв проблем. Все пак е възможно, самото отделяне да е "сигнал" към по-слабо активните, че наистина нещо не е наред.
'Не, защото (ДОПЪЛНЕТЕ ЗАЩО).' - аз съм отскоро във Фантазия и както казах по-горе нямам нужда от огледалния форум. Но това не значи, че искам да ви спирам да го направите. Само ще допълня, че наистина се чувствам сред приятели тук и защитена. Чувствам, че мога да споделя неща, да изкажа мнение, да науча много неща и знам, че хората тук се отнасят с уважение един към друг. Ако усетя, че става грубо, просто ще се отдръпна, без да се обиждам.
С две думи - явно има нужда да се направи нещо по въпроса, но дали да е във Фантази и как точно, ще се види от гласуването, да? :)
Това е от мен - успех в този ваш quest :)

Sun Mar 27, 2016 5:13 pm Re: Цитатите, които ни промиха Sun Mar 27, 2016 5:13 pm Re: Цитатите, които ни промиха
[quote="In "Mr. Reilly's Tattoo," Hope Erica Schultz"]Mr. Reilly was my first patient. I was the only male CNA, and the nurses warned me that some patients would have a problem with it. Sure enough, when I knocked on his door he met me with a fierce glare.
“You’re a man.”
I started as though in surprise. “You’re right—I am!”
He didn’t smile. “You might be gay.”
I nodded. “I might. If I am, it isn’t contagious. Regardless, you can rest assured that you’re not my type.”[/quote]

Thu Sep 01, 2011 12:20 pm Re: Книгите-игри, които ни промениха Thu Sep 01, 2011 12:20 pm Re: Книгите-игри, които ни промениха
Аз не съм случвал на книга-игра с толкова силна история и най-вече толкова ярки герои като "чистите" книги, които ваяха или доизвайваха човека Калин. Или може би не случих в подходящия момент... Но:

1) "Кървав меч", в българския му превод, промени - обогати - доста речника ми. Помня, че думи като "пилон", "миазми", "архивраг" и "какодемон" ги научих точно оттам.

А играта с монети в книга първа - "Златна спирала" - толкова ме беше зарибила, че в университета написах един Java Applet, който я играе с/у противник човек. Трябва да изровя кода и да го кача някъде тука... и да хихикам отстрани, докато трупате загуба подир загуба, майстори . ;) Все пак, за да имате аршин да се мерите: Имам един приятел - гениален програмист. Той успя да направи реми на 20-ата си игра и да я бие на 30-ата. Тогава се замислих дали не е време да пренапиша хевристиките с невронна мрежа... *Кал потъва в потайното си минало*

2) "Варварският бог", "Принцът на Алкирия", "Сонора", "Синът на пустинята" - и на мене ми се дощя да пиша след тях. Но понеже бях нископродуктивен, изписах само 50 страници от "Въображение", книгата-игра... които не мога и не мога да открия сега. Баси как ме е яд. :( :( :(

А още преди тях, тъпотиите (ретроспективно оценено ;)) от "Битки безброй" ме вдъхновяваха да правя игри по карта заедно с другарчетата в квартала и да ги "цъкаме" ката вечер. Специално в моята система битките се решаваха със:
а) за ерудирани хора - случаен въпрос от 100 възможни: например "С какво свири щурецът?" или "Как се нарича сплавта от мед и олово"?
б) за, ахъм, останалите - с шурикени...

Ееееех. :)

Tue Sep 27, 2011 7:46 pm Re: Аниме-й! Tue Sep 27, 2011 7:46 pm Re: Аниме-й!
Каквото и да си смятам и говоря сега, не мога да отрека, че преди бях ужасно запалена по "Наруто". Тогава си бях същински фен и се интересувах много, но това бе някак... отдавна. Със сигурност е минало повече от година и половина, откакто за последно четох манга, ако не и да е две, че и още. Гледайки School Rumble, се присетих колко готино беше. Просто самото аниме като такова. Преди няколко месеца гледах един филм, водещ се аниме, мисля, който може би съм търсила... десет години? Бях го гледала като дете, помнех много малко, но винаги съм искала да го гледам пак. Извадих късмет, чиста случайност. Филмът е "Принцеса Мононоке". Наистина странен и очарователен. Него обаче не го чувствам като аниме. Някак свързвам анимето с разни специфични неща, особено със стила анимация, на мен много ми харесва. Най-вече физиономиите на героите и пресъздаването на емоциите им.

Mon May 23, 2016 2:47 pm Re: Тема за коректори Mon May 23, 2016 2:47 pm Re: Тема за коректори
Аз съм за кратък член, понеже при такава постройка (с подлог „Ние ги наричаме“), двата пътя са равностойни като граматическа функция с „ги“ (а не с „ние“).

Sun Oct 09, 2011 2:20 pm Re: За преводите, принципно Sun Oct 09, 2011 2:20 pm Re: За преводите, принципно
Кал, някъде в профила ми ми пише рожденната дата - коя зодия съм би могъл и сам да изчислиш :) Подсказка - в астрологичната ми карта има много, ама много вода и почти никакъв огън :)

Не съм споменавала, че владея чужд език, а именно български диалекти (някои от тях). Вече 30-на години говоря български, някои от диалектите му също от толкова. Достатъчно добре ги владея, за да мога да се впиша на съответните места, без да бъда заклеймена като родом от друга етнографска област. Това за мен е достатъчно, за теб - не знам. За съжаление в България, северняшките диалекти и наречия включват и северозападните (Лом, Видин, Враца, Монтана), както и по-централните (Плевен, Ловеч). Има огромна разлика как се говори в Русе и в Добрич например, а и двете са на север. Както казах - сложно е. Иначе съм забелязала, че русенци и пловдивчани имат доста сходни диалекти.

Отговорът ми към теб беше такъв, защото разбрах, че не бива да използваме български диалекти в преводи и изобщо в творчество, ако не ги владеем достатъчно добре. Прости ми, ако не съм разбала правилно и си визирал чуждестранните диалекти, за които си признавам, че съм далеч от това да бъда експерт.

Сега се надявам да стана по-ясно.

Mon Oct 24, 2011 11:45 am Re: Писане на английски език? Mon Oct 24, 2011 11:45 am Re: Писане на английски език?
Е, аз не мисля да се променям :) Все още нацелвам педагогическия метод, по който да се изразявам, но няма да си променям изискванията :)

По темата:

Ани, академичното писане е различно от художественото по един ясно отличим маркер - преобладаващо присъствие на сложното изречение с множество вметки. В тоя смисъл, понеже ще боравиш с английски, може да ти убягнат някои основи на подреденото писане, които на български вероятно са ти вградени.

Една от клопките е употребата на verbal false limbs, както им вика Оруел в Politics and the English Language: всякакви неща от сорта на "On the one/other hand, moreover, on the contrary, it is evident, from the aforementioned it is clear that" и т.н. Когато човек развива сложна мисъл, понякога просто ги лепи където свари в опит да среше текста си, тък че да изглежда повърхностно подреден. Друга клопка е злоупотребата със страдателния падеж, който - подобно на художествената литература, - не работи добре и в академични текстове. Трета е затъването в уточнения, неща в скоби, между тирета и т.н. Аз ползвам проста система: винаги поставям разните обстоятелствени пояснявания колкото е възможно по-напред в изречението и винаги преди разните допълнения - ако по някаква причина не е възможно, слагам ги в края, пак преди допълненията и разните prepositional phrases. Във всеки възможен случай подлогът и сказуемото стоят заедно.

Тия неща са универсални и винаги ще направят текста ти по-подреден - мисля, че когато човек ги спазва, лексиката също му върви по-лесно.

Wed Sep 14, 2016 10:04 am Re: Не-културни събития Wed Sep 14, 2016 10:04 am Re: Не-културни събития
Докато се чудим как се пише храм "Св. п/Пророк Илия", да кажа, че социалната кухня към православното му братство има нужда от средства за построяване на закрито помещение. В момента явно са в заслон, а работят целогодишно.

http://svetiilia.bg/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE/%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D1%85%D0%BD%D1%8F/
Стара, но активна обява - https://timeheroes.org/bg/sv-iliya/kuhnya-za-bedni

Било много весело, докато приготвят храната. В доброволческия екип имало много чужденци.

Имало занимания с деца, включително неделно училище.

Докато разглеждах снимките, ми замириса на бял бобец - проветрявам.

Fri Dec 02, 2011 9:15 am Re: Фантастика, литература, критика Fri Dec 02, 2011 9:15 am Re: Фантастика, литература, критика
Я каква тема изрови търсачът таз сутрин...

Mon Dec 19, 2011 2:43 pm Re: Съдържание vs. форма Mon Dec 19, 2011 2:43 pm Re: Съдържание vs. форма
Едит: Всъщност в цитатите има неща, които даже потвърждавата тезата на Дилейни...
Хахаха! Чудех се кога ще забележиш... :D

Всъщност ако се доверим на (прераз)казаното от Зиндел, цялата тая тема е поела в грешната посока от самото си заглавие.

Но пък, дойде ли ми кеф и концентрация, ще я почопля още. Включително и новите ти размишления (с които навлизаме в така любимата ми когнитивна наука ;)).

Sun Jan 29, 2017 12:22 pm Re: Теодор Стърджън Sun Jan 29, 2017 12:22 pm Re: Теодор Стърджън
Отзив в Goodreads за Venus Plus X:

A Platonic dialogue exploring the similarities between the sexes and our stereotypes about sex, many of which sadly persist, more than 60 years after the book was first published. As usual, I'm awed by Sturgeon's courage, insight and warmth. (Although this particular story seemed more clinical, colder than his typical writing.)

My reading notes:

~ He remembered a thing he had read somewhere: was it Ruth Benedict? Something about no item of man’s language, or religion, or social organization, being carried in his germ cell. In other words you take a baby, any color, any country, and plank it down anywhere else, and it would grow up to be like the people of the new country. And then there was that article he saw containing the same idea, but extending it throughout the entire course of human history; take an Egyptian baby of the time of Cheops, and plank it down in modern Oslo, and it would grow up to be a Norwegian, able to learn Morse code and maybe even have a prejudice against Swedes. What all this amounted to was that the most careful study by the most unbiased observers of the entire course of human history had been unable to unearth a single example of human evolution.

These ideas create a curious resonance with the questions raised by Mikhail Ancharov , a Russian contemporary (and kindred spirit) of Sturgeon's. (E.g. "What sort of evolutionary pressures produced the human brain, this ginormously complicated organ?")

~ Sturgeon's language makes me question everything I know about English. Oh, how my grammar teachers would wail and pull their hair over the word order in a sentence like "In a box was a dried marigold"! And I just had to check if "There seemed no concept for “payment” or “pass” in the tongue" is a valid expression or a proofreader's mistake. (It is valid: "seem" can also mean "appear to exist." But it's an uncommon use ... I think. But I'm not sure. I ... don't know.)

Yes ... texts like these wreak havoc on my confidence as a translator. :( This is actually the second time I've started reading Venus Plus X ; the first time, couple of months ago, I felt so stupid, found most of the phrases so impenetrable, that I just gave up.

On the other hand, it's a glorious (and ever rarer) joy to come upon an author who can teach you something new every other sentence. (Um, is there any preposition before "every other sentence"? ... There I go again. :/ )

~ However, language isn't only extensive vocabularies and Serious Stuff. It's also having fun:

“Hi, bulls!” says Tillie Smith. “What’s bulling?”
“Just man talk,” says Smith.
Herb says, “Hi, bowls. What’s bowling?”
Jeanette says, “Three strikes and I’m out.”
“Herb already used the gag,” Smith says in his leaden way, which isn’t true.
Tillie tops them all: “What’s everybody saying highballs for? Let’s all have a drink.”
Or:
“As Adam said when his wife fell out of the tree—Eve’s-dropping again.”

~ And it's not merely language you can learn from Sturgeon; it's all kinds of fascinating facts:

He went on to show pictures of other species, to give Charlie an idea of how wide a variety there is, in nature, in the reproductive act: the queen bee, copulating high in midair, and thereafter bearing within her a substance capable of fertilizing literally hundreds of thousands of eggs for literally generation after generation; dragon-flies, in their winged love-dance with each slender body bent in a U, forming an almost perfect circle whirling and skimming over the marshes; and certain frogs the female of which lays her eggs in large pores in the male’s back; seahorses whose males give birth to the living young; octopods who, when in the presence of the beloved, wave a tentacle the end of which breaks off and swims by itself over to the female who, if willing, enfolds it and if not, eats it.

~ Haha, Sturgeon also tackled the "Mommy, how are babies made?" story. Starting like this:

“Well then,” says Karen abruptly, “we don’t need daddies then.”
“Whatever do you mean? Who would go to the office and bring back lollipops and lawnmowers and everything?”
“Not for that. I mean for babies. Daddies can’t make babies.”
“Well, darling, they help .”
“How, Mommy?”
“That’s enough bubbles. The water’s getting too hot.” She shuts off the water.
“ How , Mommy?”

I'll let you find out the ending for yourselves. ;)

~ Sturgeon has the gift of ecstasy, no matter where he turns it. See him dancing about dancing:

It became, for him, a broken series of partial but sharply focussed pictures; the swift turn of a torso; the tense, ecstatic lifting of a fever-blinded head, with the silky hair falling away from the face, and the body trembling; the shrill cry of a little child in transport, running straight through the pattern of the dance, arms outstretched and eyes closed, while the frantic performers, apparently unthinkingly, made way by hairsbreadth after hairsbreadth until a dancer swung about and caught up the infant, threw it, and it was plucked out of the air and whirled up again, and once more, to be set down gently at the edge of the dance.

~ How can you tell a swine from someone just fine?

A pig among people is a pig, he tells himself, but a pig among pigs is people.

~ I can't remember where I first encountered (and embraced) the explanation why power structures (state-endorsed/institutionalized religion being only one example) need to denounce sex and the sexual impulse, but Sturgeon may have been among the earliest writers to highlight it. I'm quoting the following passage as a "historic(al) monument":

There are two direct channels into the unconscious mind. Sex is one, religion is the other; and in pre-Christian times, it was usual to express them together. The Judeo-Christian system put a stop to it, for a very understandable reason. A charitic religion interposes nothing between the worshipper and his Divinity. A suppliant, suffused with worship, speaking in tongues, his whole body in the throes of ecstatic dance, is not splitting doctrinal hairs nor begging intercession from temporal or literary authorities. As to his conduct between times, his guide is simple. He will seek to do that which will make it possible to repeat the experience. If he does what for him is right in this endeavor, he will repeat it; if he is not able to repeat it, that alone is his total and complete punishment.
He is guiltless.
The only conceivable way to use the immense power of innate religiosity—the need to worship—for the acquisition of human power, is to place between worshipper and Divinity a guilt mechanism. The only way to achieve that is to organize and systematize worship, and the obvious way to bring this about is to monitor that other great striving of life—sex.
Homo sapiens is unique among species, extant and extinct, in having devised systems for the suppression of sex.

~ Charlie's change at the "revelation" was abrupt. Too abrupt; to the point of rupturing my reader's credibility. :(

Tue Jan 17, 2012 5:25 pm Re: Труд и творчество Tue Jan 17, 2012 5:25 pm Re: Труд и творчество
90. Конкурс за кратък фантастичен разказ по повод годишнина от рождението на Агоп Мелконян

Тема: всичко, включващо фантастични елементи — научна фантастика, фентъзи, ужаси, психологическа фантастика и т.н.
Краен срок: 26.02.2012
Резултати: 10.03.2012
Възраст: ---
Вид творба: неиздавани разкази до 1000 думи (7200 знака с интервалите — или 4 стандартни страници)
Изисквания: във формат .doc или .rtf; пращайте на konkurs2012 [ет] trubadurs.com
Награди: 1-ва, 2-ра и 3-та, плюс специална: вижте в коментарите тук
Повече инфо: http://trubadurs.com/konkurs2012/

Wed May 10, 2017 1:40 pm Re: Културни събития Wed May 10, 2017 1:40 pm Re: Културни събития

Снежи wrote:Представянето на книгата "Групата от Ада", чийто автор съм аз, а редактор е Калин, ще бъде на 13.05. (събота) от 18:30 ч. в Бръм-бар (ул. Цар Самуил 33). Всички са поканени.