choveshkata.net

Mon Nov 16, 2020 1:52 am Re: Хроники на глухарчетата Mon Nov 16, 2020 1:52 am Re: Хроники на глухарчетата
Книгата в блога - https://choveshkata.net/blog/?page_id=8634.

На събитието на 7 ноември в клуб "Абордаж":
Ще представяме новата повест „Хроники на глухарчетата“ на казанлъшкия младежки клуб „Светлини сред сенките“, където творчеството нито секва :D, нито си взема почивен ден.
Ще има и лека викторина с понятия от Глухарчетата ;). Спокойно – има(т) отношение към общата ни (дигитална) култура от последните месеци.

Желаем ви здраве, подвизи и лъчиста есен, Ако има кой да ни обясни що за животно е модулното уравнение, ще се подивим на съществуването му и ще се възхитим на „днешната младеж“, която го изучава пряко сили... ту дистанционно, ту очи в очи.

Очакваме ви да се образоваме!
Въпросите към творческия екип:
1. Как ви хрумна образът на глухарчето? Чия беше идеята всъщност и как се роди?
2. Това е второто ви по-дълго и сложно произведение в стихове след „Момичето от квартала“. По-лесно ли беше за писане след натрупания опит? С какви предизвикателства се сблъскахте
(изкл. пандемията)?
• За колко време го завършихте?
3. Повестта има общо 21 автори. На каква възраст са и лесно ли се сработиха?
• Води ли всеки своя герой като в романите и повестите ви от предишното поколение Светлинки отпреди римите?
4. Четете ли на глас, докато пишете?
5. Имаше ли предварителна идея за развитието на сюжета, или всичко се измисляше в движение?
6. Каква беше твоята роля тук? Само на координатор/ редактор, или участва в самото писане?
7. (към Кико) Художникът как избира кое да илюстрира в една книга?
8. (към всеки от присъстващите автори) Кой е любимият ти герой от повестта и защо?
9. Как провеждахте писателските си сбирки по време на карантината? Как протичаше писането
тогава?
10. Върху какво работите в момента? (И големите, и малките.) Проза, поезия? Кога да очакваме
следващата ви творба?
Звукозапис от представянето на "Хроники на глухарчетата" и награждаването на КзР(П)Т 2019. Ще бъде наличен до 16 декември 2020 г.

Wed Dec 23, 2020 10:46 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Dec 23, 2020 10:46 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Извънредно много съм впечатлена! Книгите от късносъботната ми поръчка за робота Чапек пристигнаха съвсем нормално до автомат на Спийди!
Кориците са с частичен лак; вътре има разнообразни комикси; оригиналната цена е по 18 лв. :shock: Има лепенка, че сега са с ДДС 9% и стават по 16 лв., но за мен са по 10,40.
Когато жената ми звънна в понеделник, гласът ѝ беше толкова благ... На бележката с молив ми е написала "Весели празници" + усмивчица. С 40 ст. се е объркала и ми е сметнала по-малко. Но най-важното – когато отварях, си мислех: "Така ми се иска да има някакво подаръче вътре!..." Не че има кой знае каква логика да има бонус освен че наближава Коледа и че примерно аз обичам да добавям разни неща :D Но ми е сложила и илюстрована книжка за Марко Поло :D Очите на хората не ми харесва как са нарисувани, но ще се образовам ^_^ Той на корицата е облечен с нещо, по което има все едно множество ръкописни засукани Х ^_^ It's for me!

Поръчката ми към Озон ме информира с леко противоречиви известия, та не знам все още дали е готова, но... не се учудвам, че получават странни потребителски запитвания. От такива мейли и аз бих задавала въпроси. На сайта току-що видях, че от 30 мин. вече мога да си взема нещата от магазина :lol: Е, ок. 10 Мини Фламбурариеви are out there в Студентски град waitin' for me :lol: Ще ми се още утре да ида. :D

Поръчвам си от догодина да работи и магазинът в моя мол, за да намаля околосветските пътешествия, щото то и карта няма да имам от 7 януари.

Wed Mar 24, 2021 1:37 am Re: В търсене на книги Wed Mar 24, 2021 1:37 am Re: В търсене на книги
Вземи си я от Люлин: https://ilib.libsofia.bg/bg/bool-simp.p ... UnitType=0.

Tue Mar 10, 2015 11:41 pm Re: Нощта на Страшния съд - фантастичен роман, част Tue Mar 10, 2015 11:41 pm Re: Нощта на Страшния съд - фантастичен роман, част
+1, и аз като Кал - интригуващо е, но нямам време да залепна да чета даже. В момента поне. Цъкнах благодаря на това, на което хвърлих оче, отделих 10 минутки да размишлявам колко ме дразни накъсването и изявление "експериментирам със стилове" (НЕ СЕ прави така в една книга, настояват хлебарките в главата ми, т.е. не се експериментира с много наведнъж...) и оставих за друг път, когато блокирам по моите задачи.
П.С. Хлебарките са си хлебарки де. Не е задължително да са прави.

Sun Nov 21, 2021 8:33 pm Re: Копнеж за растящо творчество Sun Nov 21, 2021 8:33 pm Re: Копнеж за растящо творчество
Отзив в Културни новини
Отзив в Цитаделата
Отзив в конкурс-бг (изглежда няма как да посоча директно към отзива)
Отзив от БНР Стара Загора
Отзив в urban-mag
Отзив в arthub
Отзив в medianews
Отзив в scifi.bg
Отзив в zarata.info
Отзив в Читанката, и тук няма как да линк-на самия отзив

Прави ми приятно впечатление и, че никъде не видях адреса на пощата във вид, удобен за спамботове :Д

Fri Apr 08, 2016 11:54 pm Re: Декември - месец на отворените врати Fri Apr 08, 2016 11:54 pm Re: Декември - месец на отворените врати
Ценен сайт, помагащ за разбиране, планиране и поръчка за хартиени издания:

http://www.pin-bg.com/advices-q.html

Има полезни въпроси и отговори за всички етапи, термини и други неясноти за профани.

Tue Apr 26, 2016 10:35 pm Re: Национални фантастични награди Tue Apr 26, 2016 10:35 pm Re: Национални фантастични награди
В подгрявка за идващите НФН 2016 си припомних:

Още няколко принципни размисли:

Мен сравнението с „Шотландски боец“ ме стряска. Система, в която
накрая трябва да остане само един, е система, в която скоро не остава
нито един. Поради вътрешно изтощение. Ние, за разлика от шотландските
бойци, не сме безсмъртни.

Система, която насърчава съперничеството, а не сътрудничеството, няма
бъдеще. Аз идвам от природозащитния сектор. През 90-те всяка
организация там беше за себе си. Резултати – на практика никакви.
Резултатите започнаха да се появяват – природозащитният сектор стана
„социално видим“ – едва когато се обедини в коалицията „За да остане
природа в България“.

В момента фантастичните среди са като природозащитния сектор през
90-те. В очите на обществото сме никой.

Обединението не означава уеднаквяване. Всеки продължава да прави това,
с което е най-силен; в което вярва най-много. Обединението означава,
че сме склонни да подкрепяме И другите. Да признаваме И техния принос.

Thu Oct 27, 2016 6:37 pm Re: Не-културни събития Thu Oct 27, 2016 6:37 pm Re: Не-културни събития
Тъ-дъъън! 9 мои авокади пак ще помагат на кучета и котки! + една теменужка и разни работи.
Събитието е от утре до неделя включително ;)

кв. Редута, ул. Попова шапка 44А - мястото е бутик "Златина Gold".
11-20 ч., 28-30.Х.2016 г.

https://www.facebook.com/events/653835284791430/

https://www.facebook.com/darijivot - Кауза Дари живот помага на кучета, спасени от улицата. Не просто спасени, а лекувани и обгрижвани. Понякога буквално спасени от смърт. С лични и дарителски средства.
Скъпи приятели, на този благотворителен базар ще се събират средства не само за животинките на Краси, но и за спасените от Златина Антонова кучета. Вещите ще бъдат обозначени, така че ще знаете средствата от тях в помощ на кои животинки отиват. При Краси както знаете има над 100 кучета и около 40 котки. Кучетата на Златина са 4. Всичките са спасени от улицата. Рич чийто албум можете да видите тук: https://goo.gl/6DWV1V ,Рики който е сляп, Кари на която е необходима кастрация и Марта спасена на скоро. Бъдете с нас и този път нека помогнем кой с колкото и с каквото може.
Краси очевидно е организирала собствен приют. Лошото е, че хората около нея не само че не помагат, ами ѝ пускат още кучета, понеже явно си няма достатъчно.

Fri Jan 13, 2017 7:10 pm Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin Fri Jan 13, 2017 7:10 pm Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
Вик, ако успея в рамките на годината да се настроя на читателска вълна, както и да я поддържам занапред у себе си, с удоволствие бих чел повече неща от теб, които си решил да седнеш и да излееш на белия екран, лист, пясък... :)

Покрай просто четенето като насищане, обогатяване, разтоварване и вдъхновяване, се научавам да стигам и до фазата с подкрепа на пишещия и в чисто материален план, както и с твореца като цяло - слушайки музика или черпейки образи от прекрасните творящи в момента хора. А, малко смесвайки теми (упси), колкото повече автори като теб въвличат читатели и фенове като мен в случващото се в сърцата и главите им, а дано и с повече живи събития, толкова повече се чувстваме свързани, май-май, да се подкрепим - и в чисто материален план.

Та, сега ти давам такава подкрепа - морална, дето се вика, да излееш това, което имаш нужда, за да може да го видиш в някаква форма и да познаеш себе си по-добре, пък ще се радвам да те подкрепя и в по-оформена материално форма в близък момент. :)

А за да остана верен на усещането си за непренебрегване и нуждата ми да си излея и аз, изливам, че тук (само във форума дори), в тази среда чобиева, имам много да наваксам (с четене, материална и нематериална подкрепа) за всичкото, дето ми дадено и ми се дава, дори през мълчаливи месеци (щото за немълчаливите колко може да се изпише... :D). Ако почна да изброявам само написаните-споделени тук интересни за мен четива, които съм закачал, сигурно ще се самоизумя.

Тая нужда да изкараш, Вик, ако ѝ липсва форма, ти пожелавам да си я облече скоро и да ти даде възможност да я предадеш и на нас. :)

Fri Jan 13, 2012 9:15 pm Re: Федора под лампата Fri Jan 13, 2012 9:15 pm Re: Федора под лампата
Предварително се извинявам, но този пост не е пета част.* :roll:

Просто исках да благодаря на тези, които отделят част от свободното си време (най-важното за човека),
за да четат ммм... това четиво.
Също така, реших, че ако има дори минимален интерес по съответната творба, то редно е да се разшири
платформата, така да се каже.
Щом се натрупат (MILESTONE! ahead 8-) ) 11 епизода/части/каквото-е-там-тоя-формат, ще направя блог
посветен на "експеримента".
Ами засега това е! Бавно, но славно.

ПП. *Пета част е наполовина готова. Вероятен upload към края на седмицата. Явно това се оформя като
ежеседмично "издание".

Thu Jul 13, 2017 10:03 am Re: Труд и творчество Thu Jul 13, 2017 10:03 am Re: Труд и творчество
НАЦИОНАЛЕН ПОЕТИЧЕН КОНКУРС – НОВА ЗАГОРА

Тема: -
Краен срок: 31.08.2017 г.
Резултати: Обявяването на резултатите и награждаването ще се извърши на Празниците на поезията Нова Загора 2017 г. в рамките на Празника на града.
Възраст: автори над 18 – годишна възраст
Вид творба: стихотворение
Изисквания: Конкурсът е анонимен. Всеки автор може да участва с до 3 непубликувани стихотворения в три екземпляра, изпратени в запечатан плик, като в по - малък плик приложи: име, адрес, телефони за контакти на адрес:
гр. Нова Загора- 8900
ул. „24-ти май” №1
Община Нова Загора
за отдел „Култура, медийна политика и интеграция на малцинствата”
За поетичния конкурс
Награди: Награда на кмета на община Нова Загора - на участник в конкурса от община Нова Загора – 150 лв.
Първа награда - 150 лв.
Втора награда - 100 лв.
Трета награда - 80 лв.
За повече информация: http://www.nova-zagora.org/node/1429

КОНКУРС FRESH GIRLS ЗА ЕСЕ НА ТЕМА “КАК СЕ ВИЖДАМ В СВЕТА НА НАУКАТА И ТЕХНОЛОГИИТЕ”

Тема: КАК СЕ ВИЖДАМ В СВЕТА НА НАУКАТА И ТЕХНОЛОГИИТЕ
Краен срок: 20.09.2017 г.
Резултати: ?
Възраст: Момичета и млади жени на възраст от 12 ДО 29 г.
Вид творба: есе
Изисквания: Есето да е не по-късо от 1 стр. в Word и не по-дълго от 5 стр. Над едно есе работи само един автор. Задължително всеки автор трябва да напише името, годините и града, от който е. Своите работи изпращайте на admin - в - nauka.bg
Награди: ПЪРВА награда: електронен четец с всички електронни броеве на БГ Наука + допълнените и специализираните.
ВТОРА награда: Научна тениска по избор, книга на научна тематика по избор (от магазина на Българска Наука: kupinauka.com) и юбилейната книга на БГ Наука на хартия, Том 1
ТРЕТА награда: Научна тениска по избор от магазина на Българска Наука kupinauka.com.
За повече информация: https://nauka.bg/fresh-girls-2017/

Tue Jun 26, 2012 8:16 pm Re: Федора под лампата [Работно заглавие][Back on-line] Tue Jun 26, 2012 8:16 pm Re: Федора под лампата [Работно заглавие][Back on-line]
свалено

Tue Dec 05, 2017 1:24 am Re: Не-културни събития Tue Dec 05, 2017 1:24 am Re: Не-културни събития
16-22 декември , 11-20 ч., ул. Иван Вазов 15 - благотворителен базар на "На Ти с Природата":

Мили приятели на животните,
Традиционният ни Коледен базар, който от няколко години правим с участието на нашите приятели от Friends for Animals, за нас е прекрасен начин да съберем средства, с които да продължаваме да помагаме на животните.
Вие пък ще можете да се обзаведете с нещо, от което имате нужда или харесвате. Ще се срещнете и поговорите с приятни хора, в приятна празнична обстановка. Ще изпиете чаша ароматен планински чай и ще научите, какви ги свършихме до тук :-)

Ще можете, ако искате, да подпомогнете каузата, дарявайки за базара запазени вещи, които не ползвате, но биха зарадвали някой друг.

Може да ни донесете: аксесоари за домашни любимци, книги, музика и филми, сувенири, бижута, коледни украшения, чанти, лампи, дребна техника, ръчно правени неща и други запазени или пък нови предмети, които да продадем на благотворителни цени. Също така, ако сте майстор в правенето на коледни лакомства, можете да донесете и от тях.

На базара ще намерите:
- Прекрасните стенни календари за 2018 г. на dog.bg;
- Много интересни вещи, книги, играчки и др. на символични цени;
- Ръчно изработени красоти, идеални за подарък и украса; глицеринови сапуни;
- Билкови ръчно брани и сушени чаеве; ошав и др.;
- Сладки и соленки за празничната трапеза.

Как ще изразходваме набраните средства:
- С част от тях ще покриваме разходите, които кампанията "Да намалим страданието" не поема: кастрации, храна, престой в пансион или на стационар (при нужда), транспорт на бездомни животни, на които помагаме.
- С другата част ще покриваме разходите по дейността на сдружението (командировки и гориво, пощенски и куриерски услуги, държавни такси, външни услуги и т.н), като най-сетне ще предвидим и съществуването на телефонен номер на организацията.
Обикновено им изкупувам соленките и сладките, което тази година много ще се замисля дали да го правя. По обясними причини. Не финансови.
Има рисувани чаши, чинии, рисувани магнитчета. И са изключителни.
Има книги. И доста други неща.
___________________
9-10 декември , 12-19 ч., ул. Попова шапка 44А в бутика Miss Gold (на Златина) - благотворителен базар за животните (кучетата), които спасява.
Албум може да ми се направи със снимки от там. Особено с редовната посрещачка Кари, която се бута в мен за галене. Не може да влезеш без любов.

Fri Jan 26, 2018 2:52 pm Re: Любимите компютърни игри Fri Jan 26, 2018 2:52 pm Re: Любимите компютърни игри
В съвсем сбита форма:

– Вече имам достатъчна обща култура, за да мога да си изградя мисловна картина дори за игри, които никога не съм виждал. Съответно, докато чета, следя изненадите – всичко, което не съм успял да „предугадя“ в мисловната ми картина. Това са оригиналните идеи, хаковете и изобретателните тактики, нестандартните погледи към познати неща и т.н. Те пък на свой ред ми трябват за проектите, които витаят в главата ми.

- Струва ми се, че доближавам периметъра на изчерпване на различни видове игри – т.е. разширяването на общата ми култура. (Например все по-скучно ми е да чета интервюта с разработчици или кратки представяния – те рядко ми казват нещо ново.) За сметка на това ми става все по-интересно задълбочаването ѝ – точно с такива пространни анализи на едно-единствено заглавие (и културния му контекст).

– Обичам историите по принцип, а добре написана история на игра с история (като горната книга) също е история. ;)

Sun Dec 30, 2012 2:56 pm Re: За Филмите и Хората... Sun Dec 30, 2012 2:56 pm Re: За Филмите и Хората...
Молба: ако видите недомислици, неясноти или дупки в долния превод - пишете! Да го стягаме, докле е време.

Уачовски: Как „Атлас на облаците“ изключва зрителите от Матрицата
Интервю на A.V. Club с Лана и Анди Уачовски
(избрани откъси; пълният текст на английски език е тук: http://www.avclub.com/articles/the-wachowskis-explain-how-cloud-atlas-unplugs-peo,87900/&#41)

Превод: Илка Чечова
Редакция: Калин Ненов, Анелия Стойчева

Лана Уачовски: Имаме чувството, че много хора от медиите се засегнаха от това, че не искаме да говорим с тях. Не сме целели да ги обидим. Това не беше нашата оценка за хората в медиите. За нас нещата стояха така: щом се откажеш от анонимността си, се отказваш и от възможността да участваш в определени среди на общуване, а това беше ценно за нас. Наистина харесваме този аспект от ежедневието си. И понякога е малко странно, защото хората от медиите ни гледат, все едно говорим небивалици; сякаш машината е конструирана така, че да насърчава производството на знаменитости, и смисълът от нея е в способността й да произвежда знаменитости или поне обществен интерес. Казваме им: „ Ние не намираме това за смислено.“ Разбираме го и смятаме: „Чудесно, работи за този аспект на бизнеса“, но не е особено смислено за нас.

Анди Уачовски: Имам чувството, че това е поколението на незабавното удовлетворение, което просто прави проверка някъде и казва: „Аха, ето това значело.“ Нашите филми изискват малко усилие.
ЛУ: Това се усеща у много критици в подхода им към киното. Щом като не проумеят произведение на изкуството от първия си досег с него, те смятат, че вината е на произведението. Мислят си ( с престорен глас ): „Каква бъркотия!“
АУ ( с престорен глас ): „Няма смисъл.“
ЛУ: „Няма никакъв смисъл.“ И го отхвърлят, почти инстинктивно, заради разминаването между очакванията им какво са в състояние да разберат и това какво всъщност са разбрали.

АВС: Прекарахте години в търсене на спонсори за „Атлас на облаците“, докато работехте върху други проекти. Как успявате да съхраните въодушевлението си от един проект в продължение на толкова време, особено докато правите други филми?
АУ: Страшно трудно е.
ЛУ: Трима сме. Това помага.
АУ: Ние сме колектив. Когато някой не се чувства добре – или, в този случай, когато двама не се чувстваха добре, третият винаги ни насърчаваше да продължаваме: „Ставай!“
Случвало се е понякога и тримата да сме сломени. Имаше период, в който си казвахме:„Добре, това едва ли ще се получи. Но защо да не прочетем сценария още веднъж? Ако възникнат някакви колебания, зарязваме го.“ Всеки прочете сценария и се въодушеви независимо от другите: „Да, трябва да му дадем още един шанс“.
ЛУ: Колкото повече работехме по него, толкова по-силно го заобичвахме. До момента, в който почувствахме, макар и след три години, че каквото и да се случи, ние ще довършим този филм.

АВС: Как се сработи Том Тиквер с обичайния ви общ ритъм?
АУ: Всъщност, вписа се удивително лесно. Много по-лесно, отколкото мислехме. Отидохме на творческа почивка, за да прегледаме книгата и да видим дали въобще ще можем да напишем сценарий по нея. Писането е най-интимният процес, когато правиш филм, и ние знаехме, че ако можем да пишем заедно, всичко останало ще си дойде на мястото. Отношенията ни на снимачната площадка бяха наистина добри, защото сме родени за отборна работа. Можем да пишем заедно и начинът, по който работим съвместно, се отнася и за останалите членове на екипа ни. Вярваме, че един филм се прави колективно, така че насърчаваме съ-участието и обичаме да правим филми заедно. Така беше и с Том: той е много близък с нас като възгледи, с неговото филмово семейство, така че, когато започнахме да пишем сценария, тръгна много плавно.
ЛУ: Всички все това ни питат, а на нас ни се струва интересно и доста показателно, че никой не ни пита как пишем заедно, което за нас беше по-голямото предизвикателство. Съществува едно странно явление навсякъде по света: хората искат да разглеждат киното така, както разглеждат другите форми на изкуство. Поглеждаме някоя творба, някоя картина, скулптура или текст, и мислим за твореца, работещ съвсем сам и опитващ се да каже нещо от личната си гледна точка. Опитваме се да пренесем това традиционно, общоприето разбиране как се създава изкуството към киното. Киното не е като другите форми на изкуство. И хората трудно проумяват този факт – той като че ли просто не може да се възприеме.
Киното е социална форма на изкуство. Не можеш да създадеш филм сам. Без значение какво правиш, колко контрол упражняваш, на колко луд се правиш, крещейки по хората през мегафона, не можеш да преместиш ни един молив през масата без помощ. Така стоят нещата. Крайният продукт винаги ще бъде сбор от всички части, който действат по него. Така че ако искате да разберете киното, трябва да мислите за него като за социално взаимодействие. И трябва да го изследвате и разопаковате като социален проект. Колкото до нас, отидохме в странство и първо проверихме дали можем да пишем заедно. А щом открихме, че можем да пишем, че си прекарваме чудесно заедно, разбрахме, че режисирането ще е дреболия.

АВС: Но има ли как да заобиколите подхода при снимане на екшън? В „Атласа“ се опитвате да се отдалечите от екшъна и да дадете повече подсказки на зрителите, че това е нещо, което трябва да анализират и обсъждат?
ЛУ: Не обичаме скучни филми. Дикенс, Юго, Мелвил, дори Омир... това са творци, изследвали някои много сложни въпроси, особено около властта и отговорността, и стремежа да проумеем какво представлява човечеството под повърхността си. Те са работили много усилено върху това, но са вплели историите си в много увлекателен контекст. А с нашия пазарен подход към киното, ние сме разделили тези неща. Вече не можем да правим филми, които хем вълнуват, хем провокират мисълта. В комерсиалната си оценка за изкуството, си казваме: „Това е за артистичните среди, а това – за масовата публика.“ И ако направите филм, който не е строго етикетиран, много критици автоматично ще кажат: „ Не е ясно дали този филм е арт или масов.“ Това издава наклонност, ужасната, отвратителна наклонност на пазарния подход към тълкуването на изкуството: Първо трябва да го разграничиш и категоризираш, преди наистина да можеш да го разбереш. Дейвид Мичъл, в общи линии, каза: „Това не го вярвам. Не искам нищо да разграничавам. Искам всичко, събрано на едно място. Издаването на „ Атлас на облаците“ беше почти политически акт.“
Наистина има сложни идеи в трилогията „Матрицата“. ( смее се ) Смятаме, че в някои отношения тя е най-експерименталната, сложна трилогия, правена някога. И е дразнещо да виждаш как на хората им се иска да не е така. Но ние знаем, че е вярно. И по същия начин хората ще поискат „Атлас на облаците“ да бъде отхвърлен. Ще го нарекат „разпилян“ или „сложен“, или „нерешителен в това дали иска да каже нещо дълбоко в духа на ню ейдж, или не“. И ние се борим със същите неща, с които Дикенс и Юго, и Дейвид Мичъл, и Херман Мелвил са се борили. Борим се със същите тези идеи, а всъщност просто се опитваме да го направим в по-вълнуващ контекст, отколкото е прието по принцип.

АВС: Мислите ли за публиката си въобще? Смятате ли, че „Матрицата“ е направена за същата публика, както „Атлас на облаците“?
ЛУ: Защо ми задавате пазарен въпрос, след като казах:„Моля, абстрахирайте се от пазарното тълкуване на изкуството?“ Защо искате да разграничиш едното от другото?
АВС: Защото не говоря за „опаковката“ и маркетинга на филма, говоря за вашето лично отношение. И двата филма ли направихте с едни и същи намерения?
АУ: Разбира се. „Атлас на облаците“ е за всички. Главният герой във филма е човечеството.
ЛУ: Трилогията „Матрицата“ е за всички. Във всяка история подхождаме към изкуството си по един и същи начин. Не направихме Bound само за лесбийки.
АВС: Как съхранявате страстта и емоционалната наситеност във филм, създаден посредством теорията за деконструкцията? Как го запазвате вълнуващ и непосредствен, а в същото време е интелектуално конструиран?
АУ: Имаме любов в сърцата си. Обичаме професията си и хората, с които си сътрудничим.
ЛУ: Обичаме и зрителите. Вярваме, че някъде там има зрители като нас. Смятаме, че нашите кариери са свидетелство за това, че има хора като нас.
АВС: Мислите ли че „Атласът“ говори за буквалното прераждане? Той по-скоро за сходството в човешкия опит ли е, или за идеята за безкрайно повторение?
АУ: Смятаме, че е по равно духовен и светски.
ЛУ: Да повторим: ние не искаме да ограничаваме тълкуванията, не искаме да казваме: „Правим еди-какво си, за да кажем това.“ Ние смятаме, че най-интересното изкуство е отворено за множество тълкувания. Много ни харесва това и в книгата, може да получиш много светско разбиране за нещо като прераждането. Там имаме линията на Хосе Сарамаго, която казва, че същността на нашето безсмъртие е в последствията от нашите думи и дела, които продължават да се разнасят през времето. Това е много светско разбиране за кармата. Но има и други неща... тази седмица брат ми получи най-сладкото прозрение на всички времена: „Разбира се, че вярвам в прераждането. Погледнете сестра ми.“ Ние, в собствените си животи, също се прераждаме. Имаме нови животи. Сигурна съм, че има хора в живота ви, които, виждайки настоящата ви версия, в сравнение с тази отпреди 20 години, биха казали: „Леле, променили сте се.“
АВС: Със сигурност има хора, които се опитват да тълкуват филма тематично, изцяло през призмата на вашия личен живот. Смятате ли, че това е ценно? Не е ли още една форма на ограничение?
ЛУ: Ограничение е.
АУ: Да, опитът на Лана определено е заложен във филма. Но книгата и филмът са много повече от това.
ЛУ: Животът на Анди е вътре, както и този на Том, и на Дейвид Мичъл. Има неща, които в дълбината си са толкова дейвид-мичълски, че ако го познавахте, щяхте да кажете: „А, това там е Дейвид Мичъл“. Това именно е изкуството. Така ние сме в диалог с останалите хора, които имат интерес да водят диалог с нас, и те ще видят част от мен, част от Дейвид, част от Анди или Том.

АВС: Има ли идеален отзив към творбите ви?
АУ: „Страхотно!“ ( смее се )
ЛУ: Творбите ни по принцип или „Атласа“?
АВС: Което и да е. „Страхотно!“ много позитивен отзив, но на онова повърхностно ниво, за разлика от започването на диалог или дисекцията и вникването на темите.
АУ: Отговорът е, че се надяваме, че докато хората си отиват вкъщи или излизат на вечеря, ще си говорят за филмите ни така, както ние го правехме, когато бяхме млади и родителите ни водеха да гледаме филми, а после ги обсъждахме. Мисълта, че ще доведе до някакъв диалог, е отговор, който ме прави щастлив.
ЛУ: Всяко изкуство е покана да изоставиш собствената си гледна точка. Опит да видиш света по друг начин. И ако хората изначално се опитват да се абстрахират от своята собствена гледна точка и да видят света през нашата, мисля, че всичките им коментари по време на този процес биха били разумни и чудесни.

АВС: И пак: изглежда доста трудно да се постигне толкова деликатна цел в такъв зрелищен екшън [„Матрицата“]; във филм с толкова много връзки, който изглежда, сякаш е създаден да претовари съзнанията на хората.
ЛУ: Не искахме да го правим скучен – искам да кажа, това не е експериментален колежански филм. Все пак е мащабен – има си публика, която не се ограничава до зрителите, които някога биха разбрали теорията за деконструкцията . Но хората го усещат и емоционално. Да вземе края на втория филм – сцената с Архитекта. И, мисълта ми е ( обръща се към Анди ) – може би не трябва да говорим за това?
АУ: ( смее се ) Може би не.
ЛУ: Е, в най-общи линии – помислихме си: „Няма ли да е интересно, ако вместо традиционният завършек, при който героят се бие със злодея или решава нещата със сила, по време на кулминацията някак си да вкараме зрителите в ролята на протагониста, да ги накараме да се чувстват все едно са в схватката?“ Искахме зрителите да станат Нео, по начин, който не са преживявали до тоя момент; на по-подсъзнателно ниво.
АУ: Една кунг-фу схватка към разбирането. ( смее се )
ЛУ: Има един такъв трик: ако някой казва нещо сложно и по-точно, ако си служи със сложни думи – зрителите ще го гледат в устата. Просто го правим несъзнателно. Помага ни да разберем какво казва. Така че си помислихме: „Ами ако някой разкрива някаква наистина голяма тайна, а ти сложиш зад него фон, който първоначално е постоянен, но после бавно започва да се променя? След това погледът ти ще скача от Архитекта към фона към Нео – онзи на задния план – и обратно, после ще започнеш да изпускаш неща, ще се пообъркаш малко и ще се подразниш, а след това изобщо няма да имаш представа за какво говори.“
АВС: Това опит да накарате зрителите да гледат отново филмите ви и да ги анализират ли е?
ЛУ: Осъзнатата ни цел е да предложим форма, която ще въвлече зрителите по начин, каквото не са изпитвали преди, и ако те искат да продължат да изследват тази друга перспектива – чудесно. Но поне в началото ще разберат, че няма да бъде като нищо друго, с което са се сблъсквали.
АУ: Такива филми искаме да гледаме. Защо би искал да гледаш филм, в който веднага разбираш за какво става дума, прибираш се и не искаш да го гледаш повече?
ЛУ: При повечето филми в наши дни е достатъчно да видим първите пет минути, за да познаем точно какво ще се случи. И особено, има, да ги наречем арт филми, които са с толкова войнствено звучене, че само от настроението през първите пет минути можеш да отгатнеш как точно ще продължи филмът. Няма никаква изненада през целия филм.
АВС: Кой беше последният дълбоко удовлетворяващ филм, който гледахте?
ЛУ: Рой Андерсон.
АУ: Songs from the Second Floor . Просто красота.
ЛУ: Гений.

АВС: Изглежда, че за всеки, който не харесва „Матрицата“ или има несъгласия с нея, основната критика винаги е била, че хората не произвеждат достатъчно електричество, за да бъдат качествен източник на енергия. Че ще е нужна повече енергия за поддържането на тази система, отколкото тя ще може да произвежда.
ЛУ: Това е все едно да кажем, че акумулаторът на колата няма да е в състояние да задвижи колата. Цялата работа е в това, че той е свързан с по-голям източник на енергия. Дори капсулите, в които са телата на хората, изглеждат като свещите в автомобилен двигател. Не че те са основният източник на енергия – те осигуряват постоянните искри, от което системата се нуждае.
АУ: Има една смътна реплика, в която Морфей говори за това, че има нова форма на ядрен синтез...
ЛУ: Но хората не слушат диалога. Не се опитват да мислят върху него. ( въздъхва )

АВС: Всичките ви филми засягат темите за фашизма, подтисничеството и злоупотребата с власт. Има ли причина, поради която ви привличат? Или по-скоро са добра почва за силни истории?
ЛУ: Властта е нещо, за което творците са писали от „Илиада“ насам. Да, властта е част от човешкия опит. Виждаме, че в „Илиада“ е направен опит да бъде разбрана същността на властта, виждаме го и в The Master . Това е все същото изследване на властта. Фуко ни помогна да осмислим властта в постмодерния свят и сега ние я разбираме по по-различен начин от Омир, но властта ще продължава да бъде част от човешката история, мисля, докато сме хора. ( смее се ) И така, когато за първи път прочетохме книгата на Дейвид Мичъл, разбрахме, че тя е невероятно изследване на невъобразимо различни перспективи, както и на връзката между отговорността, която носим спрямо хората, над които имаме власт, и отговорността ни към хората, които имат власт над нас. Трябва ли да приемем техните установени разбирания за света без въпроси? Или сме задължени, по някакъв начин, да се борим срещу нея? И обратно, какви са задълженията на човека, чийто живот е в наша власт? Има ли той задължение да се бори срещу тази установена връзка? Това е материал за силна история.

АВС: Прекъсванията между сюжетните линии в началото на филма изглеждат резки и неочаквани, но в хода на историята сякаш стават по-меки, с повече припокриване откъм звук и повече „римуване“ на историите. Умишлено ли е това?
ЛУ: Изключително умишлено. Въведението ви показва света неразделен. И обикновено ще ви дойде в повече; хората се изгубват и се побъркват. А после, насред това, един от героите на Броудбенд казва: „Редакторският ми опит ме кара да презирам ретроспекциите и надзъртанията в бъдещето – всичките тия евтини трикове. Ако ти, скъпи читателю – скъпи зрителю – можеш да разшириш границите на търпението си само за минута, ще видиш, че в нашата лудост всъщност има логика.“ И след това ясно открояваме шест епохи, даваме ви заглавие за всяка от тях, ситуираме я и я разграничаваме от останалите по начина, по който условно разбираме разделянето на жанр, звучене и време. А жанрът, звученето и времето са разделени с нещо като бариери. „Не бива да смесвате жанровете, не бива да смесвате времевите отрязъци.“ Ние мислим за миналото като нещо отделно от нас.
Ето така е било преди. Мислим за бъдещето като за нещо, с което не можем да се справим; трябва да се справяме с настоящето. Бъдещето не е наша грижа. И това, което Дейвид прави в романа си, е да чупи тези бариери. Това беше много осезаемо във филма. Искахме да постигнем същото нещо. Въведението приключва, след като шестте отделни истории са представени, после Чанг (един от героите на Джим Стърджис) казва, най-вече на публиката: „Можете да останете тук или да дойдете с мен.“ От този момент нататък ние започваме да размиваме някои от бариерите, границите, делящи жанр, звучене и време, за да дадем още широта на човешкия кръгозор.

Sat Dec 29, 2012 7:04 pm Death Of The Author Sat Dec 29, 2012 7:04 pm Death Of The Author
Понеже следното четиво ми се стори много интересно и ЗНАЧИМО за всички пишещи хора, не се стърпявам и го пускам тук:

http://tvtropes.org/pmwiki/pmwiki.php/Main/DeathOfTheAuthor

Не успях да намеря точно място на темата/мнението, затова моля за модераторска помощ в случая, ако е необходима.

ПП. Сайтът по принцип е безумно полезен, според мен.

Sun Feb 03, 2013 11:28 pm Re: Cloud Atlas / Атлас на облаците Sun Feb 03, 2013 11:28 pm Re: Cloud Atlas / Атлас на облаците
На долното му липсва форматирането и подредбата. И, предполагам, целостта.
Но поне спазих срока – да? ;)

~ След „Аватар“ през 2009-а спрях да ходя на кино.
~ Не само заради следния анекдотичен случай:
~ Малко предистория:
В Човешката библиотека имаме принцип да даваме х-нигите си за свободно четене на всеки, който не може да си ги позволи или просто иска да ги пробва, преди да прецени дали да ги купува.
~ На няколко пъти през януари ?2010-а проведох следния диалог, с различни хора: „Вече държиш ЧоБи книга Х повече от месец. Хареса ли ти? Искаш ли да си я вземеш? Мислиш ли да ни я връщаш?“
~ Отговорите бяха вариации на „Да, човек – обаче нямам никакви пари... Нали разбираш как е...“
~ Малко по-късно дочух същите хора – всеки един от тях – да споделят с приятели: „Човееееек! Ходих на „Аватар“ за трети път! В „Арената“! Направо се РАЗМАЗАХ!!!“
~ Книгите на Човешката – като изключим свръхновата „Слънце недосегаемо“ – не струват повече от 10 лева.
~ Цената на билет за 3D кино, както сега, така и през ?2010-а, бе 12 лева. (Освен ако не хванете четвъртъчните намаления, на половин цена.)
~ Кино „Арена“ е едно от 3D кината в София.
~ След n-тия такъв диалог злостната, отмъстителна част в мене се пробуди и рече: „Добре, мизерници. Решили сте, че киното ви е в пъти по-важно, ясно. Аз пък, напук и на инат, и тъй като така е честно, ще спра да харча бюджета си за култура за каквото и да е, освен за книги.“
~ Месечният ми бюджет за култура зависи от прихода за месеца. В последните години се върти около 50 лева.
~ Вече не ходя – тъй де, не ход ех – на кино И понеже се разочаровах от способността на филмите да разкажат смислена история.
~ Два часа време са си твърде малко, за да сместиш в тях нещо голямо.
~ В това отношение надеждите ми в динамичните изкуства се изместиха към сериалите – чиито представяния от Наско в този и предните алманаси доказват, че има на какво да се надяваме – и към компютърните игри: ролеви, визуални романи (visual novels), куестове... всеки поджанр, който набляга на историята.
~ Телевизионните сериали и компютърните игри разполагат с минимум 20 часа време за всяка от историите си.
~ Големи теми се нуждаят от големи платна.
~ Не става дума за големия екран. ;) Метафората тук е от живописта.
~ Има и друго: Схемата „Филм Х е с добър бокс-офис, ерго ще направим филм Х', за да сме сигурни, че няма да изгубим кинти“ води до схемата „Гледах филм Х. Сега знам какво ще стане във филм X', X'', X''', гледайки първите им пет минути.“
~ Ш'мъ извиняйте, продуценти-схематици. Ефектите и визуалните чудесии никога не са ми били достатъчни, за да вляза в една история, да я преживея – и тя да ми остане, като вдъхновение; а ако е наистина силна – и като пътеводна светлина.
~ (То иначе „Аватар“ щеше да ми е върхът на сладоледа.)
~ Както се случва с всичките истории, които помня и за които се радвам, че сме пресекли пътища – от „Приказка без край“, та до The Host.
~ Дори от гледна точка на единствения ми наистина ограничен ресурс – времето,
~ (Имото – това за времето го казах само за да съм им по-разбираем. Иначе с теб си знаем.)
~ не си заслужава да го губя, отивайки да гледам, пак и пак, и пак, и пак, все същата история; пак, пак и пак, и пак, все същите банални, плитки, плоски мисли и послания (ако въобще ги има).
~ Аз съм от оня тип човеци, които искат някакво послание.
~ И са способни да си го намерят – все едно дали авторът го е замислял или не.
~ И после са способни да се карат с автора – все едно дали авторът го е замислял или не.
~ Реакциите покрай „Атлас на облаците“ ме подразниха – ония, дето ме подразниха – заради нормативността си.
~ „Нормативен подход“ наричам оня, който твърди, че има един правилен начин, или ограничен брой правилни начини, или по-правилни и по-неправилни начини, за тълкуване на изкуството.
~ Владимир Полеганов нарича същото нещо „естетически фашизъм“.
~ Силно понятие. Все пак бих го прекръстил на „естетически абсолютизъм“. (Или „авторитаризъм“.)
~ С Йоан Владимир си говорихме на януарската Таласъмия колко много критици (и „критици“) се засягат, ако оспориш тяхното тълкуване на една творба.
~ Говорихме си и за диктатурата на критиката: най-опростено казано, идеята, че бидейки „професионалист“, или „човек с опит“, критикът някак си разбира по-добре творбите от собствените им автори. И съответно: неговото мнение е по-представително. По – пууу! че гадост... – обективно.
~ „Атласът“ доста е пострадал от тази диктатура. Гледали ли сте колко е агрегираната му оценка в ?Rotten Tomatoes?
~ Уачовски си го казват в интервюто: Ако критикът не успее да постави филма в някаква кутийка, той има подготвена кутийка и за такъв филм: „префърцунен“, „претенциозен“, „разхвърлян“, „артхауз“...
~ Цял набор от различни имена, които до едно не казват нищо.
~ За себе си ги превеждам като „Аз тоя филм не го разбрах“.
~ Сред критиците най ме впечатли Роджър Еберт++: „Аз тоя филм не го разбрах. Но знам, че пак ще ида да го гледам – толкова ми хареса.“
~ Понякога се чудя толкова ли е трудно да признаем, че не сме разбрали. Цял ли живот ще ни преследва ученическият страх от двойката, от порицанието, от на другарчетата присмеха?
~ Впрочем – и тук навлизаме в дебрите на рубрика „Творческа кухня“ – това обяснява и защо аз предпочитам да пиша критика за неща, дето са ми харесали.
~ Ония, дето не са ми харесали, вечно ме мъчат с подозрението, че тях просто не съм ги разбрал.
~ Затова предпочитам да слушам някой друг – който ги е харесал. Там има повече какво да видя и науча.
~ „Няма ли най-сетне да стигнеш до същността, до ядката, до смислената част от тезата си?“ – чувам мърморене.
~ А вие там, мърморещите, чухте ли Уачовски? Като казаха, че един от замислите им е да провокират хората да почнат пак да си говорят?
~ Е – според вас, мърморещите там, аз тук какво правя?
~ Ама ха.
~ „Атлас на облаците“ ми върна вярата в способността на киното, в някакви под 3 часа, да ми разкаже зашеметяваща история.
~ Та даже шест.
~ И покрай казаното, да ми покаже толкова много скрити и искащи взиране, пре-преглеждане послания, че да се взирам и пре-преглеждам: веднъж, два, три... седем пъти.
~ Филмът, който съм гледал най-много пъти, е „Кашерн++“. Но там, след седмото или осмото гледане, факторът „Откривам нови елементи“ изчезна. Там водещият фактор, досега, е: „Кара ме да се чувствам нов човек, всеки път“.
~ Веднага след него се нарежда „Дуелист++“, южнокорейския. Е... там все още зървам нови елементи. И всеки път оставам с чувството, че съм заситил и наситил още два часа от живота си. По много по-наситен и засищащ начин, отколкото ми се случва в обичайния ден-след-ден.
~ „Атлас на облаците“ ме зашемети едва щом осъзнах, че не е толкова важно какво ни казва.
~ (А в тоя филм се говори много. Ужасно много, мислех си, докато ден и половина редактирах субтитрите му.)
~ По-важното е: какво „Атласът“ ни показва. И как с показаното ни доказва казаното.
~ (Оплете ли ви се езикът? А очите?)
~ Което е един от принципите на доброто писане.
~ Опа. Прощавайте. Малко се изтървах. Да... всъщност искам да говоря за „Атлас на облаците“, филма , както за книга .
~ С всичките постмодерни и пост-постмодерни (или вече са „неоромантични“, Ани?) трикове и похвати.
~ Дето, уви, или се ползват, за да скрият плиткостта на темите – ако обектът на изследване са книги; или въобще не се ползват – ако е киното.
~ Това, разбира се, са обобщения – и като всяко обобщение търпят взривяване, с внимателно подбрани контрапримери.
~ Знаете ли, че обожавам да взривявате обобщенията ми?
~ С внимателно подбрани контрапримери?
~
~ „Откровението на Сонми“, от което Игумка чете на Захри, е записано от Архивист еди-кой-си. Същият, можем да предположим, който изслушва Сонми и нейната истина.
~ Ръкописът, който преглежда Тимъти Кавендиш на път към Урсула, е озаглавен Half-lives, което може да се преведе като „Периоди на полуразпад“, понятието от ядрената физика, или като „Полуживоти“. С подзаглавие „Криминале за Луиза Рей“. А автор му е Хавиер Гомес.
~ Има и още... (Картината в стаята на възрастния Сиксмит?)
~ „Зеленият сойлент“ е филм по романа „?Направете място!“ (Make Room! Make Room) на Хари Харисън: за пренаселено бъдеще, в което голямото разкритие накрая е, че най-разпространената храна не е направена от водорасли, ами от... трупове. Човешки.
~
~ Колко визуални намигвания към други филми откривате в „Атласа“?
~ Напомни ли ви нещо сцената, в която Захри и Мероним се крият досами моста от Кона конниците?
~ Напомни ли ви нещо прическата на (внимание! Следва подвеждащо представяне!) така любимия на Уачовски Хюго Уийвинг, така любимия на всички ни Елронд Смит, в епохата на Сонми?
~ Напомни ли ви нещо пазарът в същата тая бъдеща епоха?
~
~ Имам и забележки към „Атласа“, по съдържанието.
~ Не съм чел книгата и няма как да преценя доколко те са си проблем на първоизточника, или са резултат от съкращаване на материала (любимото прегрешение на филмите по роман).
~ Антиутопичното бъдеще на Нео Сеул – както всяка друга антиутопия – е силно хиперболизирано, и съответно хич не ме убеждава, че е възможно бъдеще.
~ (Има една антиутопия, която не ме дразни. Нарича се „Непоискано добро“ – част първа. Спасява я това, че се фокусира не върху античовешката, тоталитарна система, а върху обикновените, мъничките, мечтаещи и искащи да създадат добри неща хора – ученици, студенти, един осмян, отхвърлен от „обществото“ свещеник...)
~ (В един момент забравих, че това е мрачно и нежелано място. И почнах истински да се вълнувам – заради усилията на тия мънички, обикновени хора да го променят.)
~ (В един момент дори можеш да се запиташ: „Добре де... щом те могат – на мен , в толкова по-свястната ми среда, какво ми пречи?“)
~ Антиутопиите ги възприемам като упражнения по алармизъм.
~ Взимаме две-три плашещи тенденции от настоящето – или една, ако сме (само)доволно тъпи. Докарваме ги до крайност. И – хоп! – ето ви бъдеща антиутопия.
~ За да получим тоз десерт, жизненоважно е да пренебрегнем всички други настоящи тенденции. Най-вече – хубавите.
~ А всеки, който поне малко се е занимавал да наблюдава естествени процеси, все ще е забелязал, че „лошото“ и „хубавото“ рядко могат да се разделят, или да просъществуват едно без друго.
~ Ако това беше възможно, твърде вероятно е въобще да не стигнем до съответното бъдеще.
~ А просто да си пукнем. Я с грандиозна катастрофа. Я кротичко и апатично. Много преди бъдещето-цел.
~ Ние още не сме – нали?
~ Истинските убедителните – и съответно истински плашещи – бъдещета са ония, в които виждам как авторът се е потрудил да включи колкото се може повече от настоящето; всички процеси в него, за които има поглед.
~ Добрите примери тук са: „Реквием за Хомо сапиенс“ на Дейвид Зиндел; „Мъглявината Андромеда“ на Иван Ефремов; идеята за Ъплифта на Дейвид Брин. Донякъде – и бъдещето в „Ендимион“ на Дан Симънс.
~ (Имам резерви доколко е възможно разпростирането на една съвременна структура – римокатолическата – сред Космоса, който е принципно нов тип среда на обитание.)
~ Неубедителността не подминава и Нео Сеул. Да, всички знаем, че Макдоналдизацията и експлоатацията на евтини работници е сериозен проблем на настоящето ни. Но за да доведем нещата до такава крайност, трябва преди това да сме счупили толкова много, вече действащи добри тенденции (като все по-солидните права на работещите в такъв тип заведения, или все по-разширяващите се възможности за друга работа – че кой ни е вързал в Мак? – или дори вече замисляните закони за правата на клонингите и другите „хора от нечовешки произход“), че...
~ Казах го по-?някъде. Просто ще сме пукнали.
~ От друга страна, бъдещето на Сонми всъщност не е бъдеще.
~ То е – както всяка от шестте епохи във филма – нещо, случващо се с нас: тук и сега.
~ То ни се случва, докато го гледаме в салона или сгушени пред лаптопа.
~ То ни кара да реагираме – ъъъъ... как само реагирахме при „кланицата“... – да преживяваме, да мислим, да обсъждаме – сега .
~ Нев е разказала за осъзнаването как всичко е тук и сега. Няма да я повтарям.
~ Но ще повторя, в защита на „Атласа“, че възприемем ли шестте му „части“ като част от тук и сега: една-единствена – тогава възраженията за правдоподобност стават несъществени.
~
~ Каза ли ми „Атласът“ нещо ново?
Не. Абсолютно, трижди премерено „Не“.
~ Каза ли ми „Атласът“ нещо ново като филм ?
О, да. Определено.
~ Основните му идеи (от „Нашият живот не ни принадлежи“ до всичките вариации за прераждания, „снопове души“, нелинейно време) са нещо, което не просто не съм виждал на екран – ами, заради онова, което съм видял , дори не съм очаквал да открия там.
~ Но все пак нека да поровя... Може би донякъде подобен бе „Изворът на живота“ (The Fountain, 2007?). И „Кашерн“ (Casshern, 2006?). И „Долината на цветята“ (????, 20??) И... толкова?
~ И в горния списък (в който всичко е от 21-ви век), и в годината на излизане на самия „Атлас“ (2012) се крие, струва ми се, символика. От важните.
~ Това са филми – творчество, резултат – от новата епоха. (Може и „Новата епоха“, ако предпочитате. Само да не е „Новата Епоха“, че ще ме погнат свръхкоректорите. :D)
~ Даже си мислех: „Че да! Случайно ли е, дето „Атласа“ го започват като проект още през 2006?-а – а го завършват, с все перипетиите на отказващи се спонсори и явяващи се нови, точно през 2012-а?“
~ Какъв по-хубав дар можеше да ни донесе 2012-а, в самия край? (Може и „Край“. ;)
~ (А знаете ли, че по повод нашето тържествено посрещане и изпращане на Края на света, навръх фаталния 21 декември, си спретнахме една прожекция на... „Атласа“?)
~ (Само че без субтитри. Още не бяха се явили, даже английските.)
~ (И с озвучаване на... руски. :O)
~ (За същата прожекция се носят слухове, че двама-трима зрители дори са схванали нещо от филма.)
~ (Други пък, поради неособеното отопление, просто се схванали .)
~ „Та, не разбрахме – чувам да подпитват някои, от баш читателите – какво беше онова „не ход ех “? Значи ли то, че пак ще дадеш шанс на киното?“
~ Значи, ами. :)
~ Но не по-малко избирателно от преди. Как тъй по-малко? При такава летва?
~ (В един момент дори ти иде да се питаш: „Добре де... щом те могат – на другите , с толкова по-мощните продуценти зад гърба, какви им пречи?“)
~ Светът ни е вълшебно място. Вълшебствата, като „Атлас на облаците“, идват, за да го напомнят.
~ И да ни насърчат – да виждаме вълшебства повече.
~ И – на свой ред – да ги правим.
~ Повече.

Thu Mar 14, 2013 3:32 pm Re: Труд и творчество Thu Mar 14, 2013 3:32 pm Re: Труд и творчество
Тема: -
Краен срок: 30 април 2013 г.
Резултати: 24 май 2013г.
Възраст: студенти
Вид творба: 1 стихотворение или 1 разказ, непубликувани
Изисквания: български граждани, обучаващи се в България и чужбина. Участниците трябва да дадат информация за висшето училище и специалността, в която се обучават, точен адрес, e-mail и телефон за връзка.
Награди: ще бъдат връчени на академичното тържество по случай 24 май
Адрес: бул. „Цар Освободител“ 15, Ректорат
Телефон: 9308 336; 987 39 12
e-mail: deti -в- admin.uni-sofia.bg

Повече: За повече информация

Mon Oct 01, 2018 5:12 pm Представяне на антологията „Фантастивал в Европолис“ - 2.10. Mon Oct 01, 2018 5:12 pm Представяне на антологията „Фантастивал в Европолис“ - 2.10.
Представяне на антологията „Фантастивал в Европолис“ -
2.10.2018, Клуб "Ив. Ефремов", София

Утре, 2.10.2018, вторник от 20:00 до 21:30 ще се състои
представяне на „Фантастивал в Европолис“ на редовната
сбирка на клуб "Иван Ефремов" в Младежки дом "Средец",
на улица "Кракра" 2а, в залата на втори етаж.

Това е удобен случай да си купите или да си поръчате
екземпляр от антологията.

Повече за „Фантастивал в Европолис“:
http://choveshkata.net/blog/?p=6805
http://choveshkata.net/blog/?page_id=180

Повече за клуб "Иван Ефремов":
http://sf-sofia.com/
http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9A%D0%BB%D1%83%D0%B1_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%95%D1%84%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%B2

Моля разпространявайте новината и ако доведете ваши
приятели и познати - те също са добре дошли!

*****

Това е от:
http://valio98.blog.bg/izkustvo/2018/10/01/predstaviane-na-antologiiata-fantastival-v-evropolis-2-10-20.1629349
и
https://valentindivanov.wordpress.com/2018/10/01/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2%d1%8f%d0%bd%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b0%d0%bd%d1%82%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%b3%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d1%84%d0%b0%d0%bd%d1%82%d0%b0%d1%81%d1%82/

Fri May 24, 2013 12:55 pm Re: Културни събития Fri May 24, 2013 12:55 pm Re: Културни събития
SciFi.bg: Седмица на българската фантастика

Особено препоръчвам интервюто с Андрей Велков. Голям е.

Sun Jun 09, 2013 7:44 pm Re: Образованието Sun Jun 09, 2013 7:44 pm Re: Образованието
Нев, поколебах се дали да пиша тук, понеже нямам нещо "действено" за казване, освен че всичко това и мен ме раздвижва на дълбоко ниво. И ти благодаря! Записа от първата препратка не го изслушах/изгледах, но другите три ми бяха достатъчни за момента.

Много окуражително ми действа, като видя хора не само с идеи, но и с вътрешен импулс, който се опитват да предадат и на други хора, за да може да се подобри и развие всичко това, наречено общество.

Стана ми забавна частта с учениците, слушащи музика, докато учат, понеже в нашите училища това отдавна е въведено, само че голяма част от учителите се мръщят, мрънкат, прилагат си мижавия авторитет, в опит да наложат дисциплина (хаха). В същото време това е поредната огромна пукнатина, която учениците сами проправят в тялото на образователната система, само защото действат с мнозинството си. (((-: Когато в един клас поне 10 човека са със слушалки, други 10 млящат дъвки, а още 10 са на задните крака на столовете, просто учителя трябва да е от оня намаляващ процент неразумни люде, които си хабят енергията в нещо, което не дава друг резултат, освен похабени нерви и загубено в разправии време, за да се опитва да наложи дисциплина.

Та, време е и тук, в тая и много други ниши, да почнем да си СЪ-действаме, а не да противодействаме. (-:

Просто е като съседите ми отгоре, нали, да не губи актуалност темата... ;)

Wed Mar 27, 2019 9:17 am Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Wed Mar 27, 2019 9:17 am Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Наминавам да споделя как чудесно се забавлявам да редактирам разказа на Вики. Надявам се на Вики да е поне толкова приятно и забавно, колкото и на мен.
Мисля, че свършихме добра работа.

Sat Sep 21, 2013 4:46 pm Re: Основи на Човешката библиотека Sat Sep 21, 2013 4:46 pm Re: Основи на Човешката библиотека
Това от записа в блога ми е дребно нещо. Ето нещата, които се промениха в главата ми:

Не знаех какво е мрежа от хора. Тук практически разбрах и иначе с четене се заинтересувах.

Мислех, че нещата по лесно вървят тук, поне "отвън" така ми изглеждаше.

Не съм имал очаквания за хората тук, но бях приятно изненадан.

Кал, сега се сетих, че не ти харесва интервюто с теб. Дали ще го публикувам или не то все е достъпно в youtube. Това беше единственото видео на някой от ЧБ, което намерих тогава.

Mon Jun 10, 2019 1:02 pm Re: Културни събития Mon Jun 10, 2019 1:02 pm Re: Културни събития

Spoiler

Их, Велко, айде вземете направете един концерт в петък/събота, а? Че и ние от провинцията да се вредим А на този успех и да се забавлявате!

Mon Jun 24, 2019 2:56 pm Re: Любимите компютърни игри Mon Jun 24, 2019 2:56 pm Re: Любимите компютърни игри
Принципно си прав, но пак казвам, не е същото когато не си безразличен към поредната мода, и не е лошо да извлечеш поне няколко часа удоволствие от нея. А и 200к+ PUBG играчи във всеки момент, плюс незнайно колко фортнайт такива не са бройка за подценяване (т.е. можем да го ъпгрейднем от пръдня на насиране) :mrgreen: . Ти и аз, и познатите ни, може да не се кефим на това, но компаниите като видят че се продава, и още такива неща ще правят. А конкретната статия бе само за инфо, и не носи печата на SJW bullshit :D

Sat Jul 20, 2019 11:22 am Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част Sat Jul 20, 2019 11:22 am Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част
Тъй... отчет... Кратък...

Пиша - всеки ден.
Кога повече, кога по-малко, но за сега успявам с НаНо-вския план да отделям по 2 часа на ден (за щастие в някои дни и повече).

Четирите дни на писателския ритрийт ( как по ангелите да преведа това чудо на бг?! ) минаха супер. Писахме, бърборихме и си изкарахме чудесно. Много се забавлявахме най-вече. :D :mrgreen: Надявам се скоро да успея да направя един блог-пост по темата с малко снимки.

За беда вчера едно от пишещите другарчета ми пусна една муха, пардон - идея в главата и сега сън не спя да се чудя как да я изпълня. Sneek-a-peek - в историята има намесени общи минали животи на някои от героите. Идеята е тук-таме да има разни flash backs от тези животи, които те иначе не помнят (за сега). :mrgreen: Бях използвала нещо подобно в първата чернова и само с Люба - на едно място тя разказва за един сън-спомен, но би било интересно да включа и останалите от дружинката. Само още не съм измислила как.

Иначе нещо важно, което направих на ритрийта - преструктурирах си плана. Доста сцени отпаднаха или бяха обединени с други (нещо излишно съм надробила нещата), та вече имам 32 глави планирани. Преди бяха 37. Може би ще има още пресяване нататък, има струва ми се още няколко "празни" сцени/глави, които ще отпаднат. За сметак на това забелзязвам, че съм започнала да пиша по-консистентно/оплътнено, което може само да ме радва. Е, има моменти където все още само съм маркирала нещата с кратък диалог да речем, но на етапа, на който съм си е повече от нормално. Ще ги обличам в плът по-нататък. Гледам максимално да се придържам към идеята, че в момента следвам златната нишка и пиша скелета - плътта, органите и лицето ще добавям на следващите етапи. :)

Thu Dec 12, 2013 3:22 am Babylon Thu Dec 12, 2013 3:22 am Babylon
Тазвечершният ми дълъг сблъсък с шведския ще остане навярно почти завинаги в моята памет! :>
Слушах шведа упоително, различно от приятелите ми, които на чешки/полски филми отказват да ходят, защото не разбирали нищо.
Слушах шведа и съсредоточено си представях какво говори, а когато чуех превода на български, фактологията ме разбиваше, защото през цялата вечер на шведски чух само 4-5-6 разбираеми думи, т.е. international, включително "Белман" и "Фридман" :D
И когато Кирил Кадийски заломоти на френски, бога ми, аз Безфренската, чух едва ли не напълно разбираем поток!!! Получих отпушване на слуховите канали...
И се чудех шведският, който чувам, колко е типичен - така ли говорят, или само почесващият се човек в момента така говори. А по някое време ми се струваше, че вече различно говори.
С все сили се опитвах да усетя какво ни казва, но нищо не стана ;)

Аз съм на мнение, че :? ами... когато съм в немски трамвай, хората наоколо следва да ме разбират ;)

Wed Dec 18, 2013 12:02 pm Re: За спасяването на света Wed Dec 18, 2013 12:02 pm Re: За спасяването на света
Разгласа:

– Покрай новата писателска работилница поканих всичките ни участници в минали работилници или ученически Копнежи да се включат и в спасяването на света:

Пишещи приятели (:

Ако искате да работим заедно по ваши текстове – заповядайте на
писателската ни работилница идващия февруари:

http://choveshkata.net/blog/?p=4302

Чакаме ви... а за да направим празниците пълни, междувременно ви каним
да спасяваме света:

http://choveshkata.net/blog/?p=4232

Пълни празници!
От екипа на ЧоБи: Кал:)н

- и още лични препоръки в Goodreads – например:

Жоро, знам, че твоята летва е висока – но щом успяхме да я минем на няколко пъти в списание „Осем“, значи и тук ще можем. :D

А по-пълната версия на тази книга (ЧЕТИРИ пъти по-пълната :D) е новата ни антология „За спасяването на света“. Там ще има и хартиено издание – събираме поръчки за него до февруари.

Поискай си едната. :)

Или директно на авторска страница:

Внимание! Препоръка!

„ За спасяването на света “

Специално за интересуващите се от:

- екстремно купонясване (в 1000+ страници)

- бойни изкуства (старобългарски и футуристични)

- квантова физика (и магьосници! и дракони!)

- литература (хммм...)

- тежко пиене (и юнашките истории, които произтичат)

- леки жени (от девойката в „Неонови криле“ по- лека не сте виждали)

- акробатична орнитология (пак там)

- дзен будизъм (а да видим на колко места ще прозрете)

... Някой там?

- spisanie8.bg

Fri Jan 31, 2014 7:13 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Jan 31, 2014 7:13 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Може би си струва да се отдели темата? В странна хармония е с вманиачаването ми по "остарели" и "съвременни" книги, автори, сюжети и т.н.; някъде имах пост за Орсън Скот Кард, където се споменаваше и това вманиачаване... Ако мислите, че има смисъл да бъбрим в тази посока?
И двамата сте прави за себе си , поне според мен, но и двете положения са частни случаи. Брин не е антиутопист, даже бих отишла по-далеч да кажа, че няма философия ;) , той обича да крои много пълноценни светове на база какво-ако , което е ясно видимо, ако се проследи творчеството му в динамика. Просто световете му са много прецизно изпипани, затова са комплексни, дълбоки, изграждат "собствена" философия и са извънредно достоверни като развитие на изходните постулати.
(признавам си, че не съм чела още Earth и Existence, така че изказаното мнение може да не е валидно вече и внезапно човекът да се е фанатизирал и да е изфилософял, но се съмнявам)
Обратното, световете на Оруел дори за времето си са били "непрецизни", нахвърляни, щриховани небрежно за всичко извън идеите, които са го касаели - книгите му са изградени около философията, която влага вътре. Да допълним, че е писал по едно вече много далечно и много различно време... нормално е, ако се търси пълноцветност и пълноценност, книгите му да не изглеждат достойни за внимание и анализ вече. Сиво, сиво, сиво и още сиво, един вид.
Което за нещастие не е така, даже точно обратното е, просто книгите му са отвратително досадни и остарели за ровене в тях.

А междувременно в реално време наблюдаваме излудяването на една сбирщо-нация (САЩ), която като черна дупка повлича по-голямата част от света след себе си в до голяма степен предсказаната посока... само дето излудяването е още по-страшно, защото междувременно светът се е придвижил, глобализирал, развил.
Добре, че съм оптимистче, иначе щях да съм много депресирана дори от малкото, което вижда моето оченце...
(обаче не забравяйте, че съм взела съзнателното решение да не оставям потомство и вижданията ми по темата са част от причината)

Tue Jul 12, 2022 10:00 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Tue Jul 12, 2022 10:00 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
И така, единственото интересно нещо от тоя бюлетин бе интервюто с Blake Crouch, може би единственият съвременен автор, който има шансове да наследи Майкъл Крайтън като царят на технотрилърите.

Blake Crouch Is Back with More Quantum Leaps of Imagination

Choice bits:


GR: Very cool. So, to that point, how would you summarize Upgrade in a few sentences?

BC: Upgrade is my love letter to our species. All of our positives, all of our negatives. It's my attempt at writing a thriller about genetics. Genetics, to me, is just the surface piece of Upgrade . The deeper, more interesting aspect of this book is the conversation about where we are as a species and where we're going.



Climate change is a big piece of this, and I didn't want any part of this book to be polarizing to people or for people to think this is a book for people on one side of the political spectrum but not on the other.

One of the things I did for Upgrade, which I had never done before is that I reached out to friends who have very different political beliefs than I do, and asked them to read the manuscript before it was finished. I took their notes and really took to heart anytime they flagged something for me where they felt what I was picking on their beliefs or a certain political ideology, because that's not what I wanted to do.



My takeaway from the state of literature right now is that a lot of books start off gangbusters. And I liken it to flying a plane. Taking off is a lot easier than landing. And I take the end, the third act of the book, very, very seriously. I think the first page sells the book itself. And the last page sells your next book, that's not written yet. What I want when people read my book is to know that I'm going to land the plane. I’m going to stick the landing.

That's why I throw out 50,000 to 70,000 words often because it doesn't do me any good to pour my heart and soul into a book for three years and then you almost get there at the end. I want people, like, laughing, cheering, crying, thinking at the end of the books. For me, it's really about making sure that true and right ending comes into focus.


Word. A memorable ending will beat memorable beginning any time. Accordingly, a weak story can be saved by a strong ending, while a strong story can be completely ruined by a weak ending.

The Germans said it best: Ende gut, alles gut.


GR: Other than the tension in the story, there does seem to be some sort of tension between compassion and intellect in the book. For example, the more intelligent Logan becomes, the more he can wall off and manage his feelings. Can you talk about that?

BC: I wrote this book in the time of COVID. It was right in the midst of it, as January 6 was happening, and in this unbelievably contentious time, particularly for our country, but more largely in the world. I felt a lot of frustration with us as a species and the choices that we were making, either intentionally or by omission. If I had to say one thing about why I wrote this book, it was dealing with that anger and sometimes that rage.

The ending of this book was a very hard one for me to arrive at. There was a part of me that wanted Logan just to join forces with his sister and burn the world down. Luckily, my better angels prevailed, and I stepped back and tried to look at everything and everyone–even the people you find most distasteful in terms of their behavior, beliefs—with nothing but compassion.



GR: This book struck me as a futuristic fable. What would you say is the moral of the story?

BC: Interesting question—I want to be thoughtful about it. Futuristic fable is great too, because fable is such a, it feels almost antiquated in a way, and combining that with futuristic is really fun. I wish we'd done that in the jacket copy.

I think it comes down to selflessness. The moral is we need more self-awareness as a species. We have some unfortunate hard wiring that was put in place eons ago when we first started walking upright. That's just what we have to work with. That's our programming. But at least we know we are built to care about our tribe. That's not because we're evil; it's just, we're evolutionarily created and evolved that way.

We know on a purely intellectual level that we are globally interconnected. And we're not going to undo that. We're all now in this together. There's no going back to the old days of hunter-gatherer tribes scattered across Earth. We have to do something about that and we have to think about more than our immediate family. We have to feel pain and feel empathy and compassion for people whose lives appear never to interact with ours. Because they ultimately do.

And because we are all essentially ruining this planet together, we all have the potential to save it together. It's species self-awareness. That doesn't sound as sexy as I think it actually is. But that is probably, boiled down, that’s the heart of the fable.