choveshkata.net

Mon Jan 08, 2018 11:24 pm Re: Трансхуманизъм, търсене на Аз-а и футурологична сингуляр Mon Jan 08, 2018 11:24 pm Re: Трансхуманизъм, търсене на Аз-а и футурологична сингуляр
Ха, гле'й ся к'ви смехории, ще праскам примери преди да съм уточнил дефинициите в opening post-а. :mrgreen:

Ама тъй ми се получи деня, така че поне някакъв интелигентен принос да дам сега.

Благодарение на Кал, съм запознат със Зиндел. Какво още:

NB: Голяма част от примерите, които ще дам, не съм имал личното удоволствие да ги прочета. Знам, странно е, но през последните години аз "индексирам" огромно количество автори/заглавия/проекти, обаче трудно започвам нещо заради analysis paralysis феномена; надявам се това да го променя в близко бъдеще.

- The Culture поредицата на Iain Banks - води се дефинитивната поредица на тема "класически трансхуманизъм": супер ИИ-та и телесно-мисловни модификации на поразия, хипер-галактическо общество (т.нар. "Култура"), сюжети занимаващи се със съдбите на цели общества и тн.

- Blindsight и The Rifters Trilogy на Peter Watts - първото е ултра-извъртян сюжет на тема "Първи контакт" и като гарнитура включва опит за прилагана на hard science върху хипотезата за съществуването на вампири (!), а второто още не съм го почвал, но ми хвана окото, защото става дума генно-модифицирани обществени аутсайдери, които бачкат геотермални станции на дъното на океана

- The Uplift novels на David Brin - честно казано, не знам защо Кал сам не направи това предложение; достатъчно ми е рекламирал Брин, че да го включа, въпреки че моят личен research по творчеството му не ме спечели (Оказва се, че Брин е автора на The Postman - WTF, екранизацията е един от любимите ми филми евър!!!)

Толкова на тема художествена литература и толкова засега, изчерпах си прима вистата.

Ама после ще прасна и един пост за Eclipse Phase.

Филми? Хмм, сещам за Гатака (класика) и... май т'ва. Паметта ми определено отказва по-нататъшно сътрудничество. Може би защото всъщност толкова ми е богата културата. Ще си помогам с нета и ще размишлявам и така.

За финал, да не е съвсем сухо, макар че повече избива в посока good ol' space opera, ей този блог пост и придружаващите го след това коментари във форума бъкат от предложения и са добър трамплин за brain storming:

A Starsector Reading List
(Самата игра също я бива, мжд...)

Thu Nov 29, 2012 1:45 pm Re: Труд и творчество Thu Nov 29, 2012 1:45 pm Re: Труд и творчество
Конкурс "Ние в Космоса"
Краен срок: 20 януари 2013 г.
Списание "Българска Наука" (...) обявяват конкурс за ЕСЕ на тема "Ние в Космоса". Конкурсът е предназначен за по-малката аудитория, но няма ограничения в годините на автора, може да се включи всичко от света на науката и техниката, при следните условия:
Обем : до 7 машинописни стр. (допуска се известно надвишаване при необходимост);
Тема : - избрана от автора изцяло съобразно компетентността, специалността и знанията му;
- Материалът следва да е изготвен при съблюдаване на авторските и сродни права; авторът носи отговорност за съблюдаването на последните;
- Участниците не са ограничени от условия и могат да бъдат ученици, студенти и хора от всяка професия или позиция.
За повече инфо:
http://nauka.bg/a/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81-%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B2-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%B0

Tue Dec 11, 2012 2:34 am Re: За Филмите и Хората... Tue Dec 11, 2012 2:34 am Re: За Филмите и Хората...

(и „Бялото лъвче Кимба“, хаха ;)
Ааа, обожавах Кимба!! Имаше и едно за Делфи и неговите приятели. За един делфин.
и разбира се Тайнствените Златни градове.
и Чопи и Принцесата - винаги забравям за Чопи.
И Старла и сияйните ездачи

къде съм я изтървала тая тема..
Да не забравяме Spirit: The stallion of the Cimmaron. до ден днешен - едно от най-силните анимационни филмчета, които съм гледала.
Иначе
К-Пакс,
Град на Ангели,
Време за Сърф (анимацията с пингвините)
500 Days of Summer
Eternal Sunshine of the Spotless Mind
The Man From Earth
Ever After
Princess Mononoke
The Devil's Advocate
Phantom of the Opera
The Fountain


От сериали страна няма как да не спомена
Първата Вълна
Пси Фактор: Хроники на паранормалното
The Outer Limits
Buffy and Angel
Farscape
Firefly
Studio 60 on the Sunset Strip
Dr. Who

и сигурно много много други :)

Fri Feb 09, 2018 10:21 am Re: Образованието Fri Feb 09, 2018 10:21 am Re: Образованието
Искам да добавя този Youtube канал с кратки, но полезни идеи, подпомагащи образованието и въобще умственото развитие на детето (внимание, памет и т.н.). На руски са :

https://www.youtube.com/channel/UCSnxb6JholewdPDMCZZqx-g

А тази поредица е много интересна, поне за тези, които се интересуват от дефицит на вниманието при децата: https://www.youtube.com/watch?v=4hSJo-W7LfY

Mon Feb 26, 2018 5:06 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи Mon Feb 26, 2018 5:06 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Продължаваме с откъсите от Приказките.
Този път ви представяме още от "слушащата" приказка.

А вие слушате ли?

Sat Apr 28, 2018 2:55 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Apr 28, 2018 2:55 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Така. Първо, да се оплача, че днес имам да пресаждам цветя, а не да потъвам тепърва в дискусии за Живота, Вселената и Всичко останало.
(Пък и ще вземе горкото ми творчество да пострада пак. You monsters! )

Стивън Ериксън разказва за предстоящия си роман . И - oh boy, oh boy - какви неща разказва...


...

Той хубаво ги приказва тези неща, обаче езикът му е бая тежък, както брръм се оплаква. Ако не беше така, лично аз щях да имам интерес да си поговоря на тези теми с него на живо.
Най-малкото да разбера защо притежава този нихилистичен undertone, който долавям под повърхността в разсъжденията му.

Ериксън подсказва, че извънземните, които решат да осъществят контакт с нас, няма да са на нашето ниво (най-малкото защото нашето ниво не е способно на космическа колонизация; това не е фокус в неговото есе и като цяло е плод на друг разговор).


Да, плод на друг разговор е, най-вече защото аз съм абсолютно несъгласен с подобно твърдение. Както и с онова, че за пред извънземните все едно ще сме 4-годишни деца. Много тъпо изказване.

Не мога да докажа контра-тезата си с едничък елегантен термин (защото не знам за такъв), но идеята ми е следната: бях чел/гледал някъде, че един индивид от началото на 21-и век принципно вече е достатъчно отворен откъм идеи/концепции, че той няма изпита културен шок, ако хипотетично попадне в 24-и век - защото има потенциала да екстраполира промените на ниво въображение.
Същото например (пак същият не-се-сещам-кой източник) щяло да стане, ако докараме някой образован човек/гений от края на 18-и/началото на 19-и век в днешно време - минимален културен шок, защото предпоставките за съотвените технологии/напредъци вече ги има в гещалта на техният период.

Така че това, че няма шанс да проведем "интелигентен" разговор с потенциални екстра-соларни посетели на нашата планета, са дрънканици. Поне за мен.


"If ET arrived tomorrow, all they’d have to do to bring down human civilization, is show up. No giant lasers, no hordes of giant spiders or mech-warriors. Just show up."

Ами не, едва ли. Наречете ме скучен, ако искате, но приемайки че ЕТ е на подобно ниво на развитие като човечеството, и че Първия Контакт е минал без сериозни сътресения, вероятно наистина нещата ще са business as usual след първия месец от контакта.

Аз предлагам контра-вариант, който съм го дискутирал често с брат ми и даже го има като основополагащ елемент във вселената на Мас Ефект: Ако се появят извънземни (или се намери ясно доказателство за съществуването на такива), това ще послужи като катализатор за обединението на човеството на пан-национален/планетарен мащаб.

Tue Feb 05, 2013 1:07 pm Re: Любимите компютърни игри Tue Feb 05, 2013 1:07 pm Re: Любимите компютърни игри
Morrowind ... За много игри се сещам, но тази ми е на първо място. Тя е от ония игри, които поглъщат с огромния си фантастичен свят и със загадката около самоличността на главния герой. Светът и хората в него отначало са много враждебни... А "ти" си странник, който няма нищо и не помни нищо за себе си. С напредването на главния куест (ако не се разсеяш в хилядите странични:) става все по-интересно кой си "ти" всъщност.... Трябва, разбира се, човек да е в точното настроение за тази игра и да има период с много свободно време, защото тя е всепоглъщаща. Умишлено не давам линк - в интернет е пълно със спойлери...
Това е саундтракът .
Единственото, което не ми харесва особено, е графиката/дизайнът на героите. По-късно от същата поредица излезе и Oblivion , за която съм чувала хубави отзиви, но така и не ми остана време за нея... Някой ден:)

На второ място слагам главоблъсканиците от типа Room Escape, особено ако има кодове за разбиване и други загадки. Някои от тези REG имат елементи на ролева игра. Ето примери: http://www.abroy.com/play/escape-games/tombscape-2/

По-горният запис (от Таласъмията; много интересен между другото) ми напомни за още една игра: Fold it (Solve Puzzles for Science) . Интересна е с това, че чрез намиране на решения на различните главоблъсканици, играчите помагат за решаването на истински научни проблеми от областта на химията/ физиката: http://fold.it/portal/

Wed Jun 06, 2018 12:33 am Re: Коренуване: Невидена река Wed Jun 06, 2018 12:33 am Re: Коренуване: Невидена река
Въх, майко... Радотата стана дебела!
:D Велко, бях се "засилила" да те съветвам да не питаш нищо повече, докато не прочетеш книгата, щото над три години разказване не могат да се наваксат току-тъй, но... реших във връзка с Теллалов да питам за "Радо". Клю:
Писателе, героят ви защо се казва Радо(слав)? Sorry за въпроса, но ми стана интересно.
Няма сори, всички въпроси за Реката са разрешени.

Радо е име, което винаги ме преследва или пресреща.
Радо беше човекът на моето място след като напуснах първата си работа. Радо беше следващо гадже на бивше гадже. Радо беше добър приятел на мой заминал приятел. Радо стана мъж на любимата ми барманка, след което тя напусна любимия ми бар...

А женските имена Рада и Дара са от най-на-сърце ми имената.

Има и още... ;)

Thu Feb 28, 2013 6:47 pm Re: Труд и творчество Thu Feb 28, 2013 6:47 pm Re: Труд и творчество
Нещо добре подредено като програма и ... на хубаво място, където не съм била. Важното е, че има стипендии да ви покрият път, участие.
И ако темата е нещо, което можете докосна - престрашете се. Пак да си кажа - покрай такива излизанки и срещи с хора и мислене на глас и в диспут - почнах да ставам човек ;)

http://transparencyschool.org
Лятно училище по честност/коректност/цялостност (ама и труден превод за integrity?!?)
18-24 юли, 2013 г., Вилнюс, Литва
Организират го "Прозрачност без граници" и като съдържимо е много добро в посока политически процеси на участие - вкл. избори, процеси, легитимност, отговорност и отчетност, т.н.

Документи: автобиография по EUROPASS формата и попълнен формуляр за кандидатстване
Срок за подаване: 1 май, 2013 г. (но, ако искате стипендия - пишете макс бързо, че да се уредите!)

А за студентите - участие в училището носи и точки (кредит), който може да се добави към академичните науки и да ви донесе полза допълнително

Thu Jul 12, 2018 3:09 pm Re: Аз срещу Той [ДИСКУСИЯ] Thu Jul 12, 2018 3:09 pm Re: Аз срещу Той [ДИСКУСИЯ]
Стивън Ериксън разсъждава за избора на гледна точка в „Малазанската книга“:

Anomander Rake and Point of View

(...) Unlimited or Full Omniscient (a common style of a century or two ago) effectively thrusts the narrator fully into the story, armed with levels of awareness and percipience that are, simply, godlike. This style’s fallen out of favour, at least in popular fiction, but still shows up every now and then. With Full Omniscient the narrator knows the internal world of every character and probably has an opinion on each of them, which will show up in tone and style and voice (or not, if the narrative voice is flat, toneless and reportorial). Implicitly, Full Omniscient narration projects superiority, and often barely-disguised contempt, for the characters (the exception being, again, the flat reportorial style). And this is one of the reasons it may not be very popular these days, as we readers would rather make up our own minds, thank you very much. That said, a Full Omniscient story written with dripping contempt can, on occasion, be a lot of fun to read.

The flat, reportorial style mentioned above is probably the dominant style in contemporary, literary fiction. It’s a clinical, cameral approach. Writers of that approach can argue with me all they want that they’re being objective with that style. I don’t buy it for a minute. We aren’t cameras and even pretending to be one involves a slew of distorting filters that you either have the honesty to acknowledge or the audacity to pretend they don’t exist. A camera feels no pain behind its unblinking eye: can a human say the same? If so, that human is a monster.

That said, it’s often the first line of defense when a writer is challenged for writing a particular scene, usually an objectionable scene (ie characters doing objectionable things): in effect, ‘I’m just writing it as I see it in my eyes. It’s not my job to judge. That’s your business.’ In a general sense, that’s a decent first line of defense. A writer seeks verisimilitude, after all, a sense of ‘this is how it is and maybe you have the privilege as a reader to look away, but as a writer, I don’t.’ I’ve used it myself on occasion (a certain hobbling scene in The Malazan Book of the Fallen, or a rape scene in Forge of Darkness). The author must not blink, and the style invoked in those scenes is as reportorial as possible, stripped of emotion and brutally clinical: no matter how explicit the details, the psychic distance is pulled way back, made cameral.

I do consider that first line of defense as being valid. As far as it goes. But I would be a liar if I then said that I had no visceral or emotional experience writing those scenes. In fact, if that were true, I’d be a sociopath. The point is, writers have reasons for writing the scenes they write, and one can only hope that those reasons possess a solid moral foundation.

(...) How the hell was a twenty-something writer going to convincingly and authentically convey the POV of a character who’s a couple hundred thousand years old? Answer: he can’t. Oh sure, I could write stuff, lots of it, but not in a way that would satisfy my verisimilitude. Not for a minute.

Anomander Rake. That guy is remote . Hell, the first time we see him he’s standing on a ledge on Moon’s Spawn about a thousand feet from the ground. That intro produces an effect , and I’d been an idiot to not understand just what that effect was. And what it demanded.

(...) You see, something curious happens when you push a character back, when you elevate his badassery through hearsay and fear and terror all coming from other character POVs. When people feel the effect of his arrival (Baruk). When relatively under-powered characters get to witness what Rake does (Crokus). When people run and hide just hearing his name (Quick Ben and Kalam). Because, via those POVs I selected, the reader rides into the world, and in that world, nobody fucks with Anomander Rake.

So, as it turns out, that first view of Anomander Rake, way up there against the backdrop of Moon’s Spawn, well, it was prescient as hell. In fact, it symbolically told you (me!) that’s as close as you’re ever going to get to Anomander Rake. Sometimes, how you write into a scene is a giant sign-post to yourself: PAY ATTENTION HERE, IDIOT. SEE? THAT’S ANOMANDER RAKE WAY UP THERE AND THAT’S RIGHT, YOU CAN’T REACH HIM. EVER. (...)

POV builds your fictional world. Who you choose for it is crucial. Can you write a badass POV? Sure. Of course you can, but bear in mind that by choosing that character for a POV, no matter how badass they are, they are being humanized (drawn down to the mortal reader’s level), and if you try and make them infallible, you risk much (unless you’re writing a spoof, cf the Stainless Steel Rat, Retief, Matt Helm, etc), and sooner or later, some fan’s gonna sneer and go ‘yeah right, tell me another one.’ Loss of verisimilitude, in other words.

But if you make them flawed, truly human and therefore vulnerable, well, that’s a different kind of badass. Both work, they just work differently, that’s all.

И втората част на есето:

Screw Your Hero, What Does The Sidekick Think?

Долният пасаж навлиза в една друга територия, не по-малко важна:

Now, what’s happening when beginning authors appear to be instinctively pulling back at certain points in a story (as it relates to POV and psychic distance)? Are they random occurrences? The authorial mind wandering? My experience is no, neither random nor accidental distraction. They seem to occur when the possibility of seriously raw emotions are about to take place – not a character’s emotions (not directly), but the author’s. It’s as if that character’s story (and POV!) has dragged the author too close to something very personal, something that demands a certain ruthlessness to plunge into. Could be a place of emotional wounds, of old hurts, of deep traumas; or it could be a place where the character is facing a choice the author once faced, and suddenly both are tottering on the edge.

Whoah, that’s heavy, isn’t it? Alternatively, the writer is instinctively sensing that the edge is now a tightrope, with the very real risk of a plunge into melodrama. Because an author slashed loose of all constraint by emotional vulnerability is most definitely not an author still in control.

Now, dare I even say this? Sometimes losing control is a good thing. Sure, it may result in a blubbering crash and burn on the keyboard, during which no words are being written (ha ha). But sometimes those moments of midnight are just what we need. Surprise, your POV character just dragged you here! Yes, they will do that on occasion. Isn’t writing fun?

The advice I give in workshops when I see that instinctive pulling back of psychic distance, is to have the author take note of it, ask all the brutal questions that pulling back implies, get mad (at oneself), turn around and wade right in with as much fearlessness and ruthlessness as possible. Because, like Hemingway once said, sometimes you just gotta bleed. In other words, writing is as much an inward journey as it is an outward one, and you risk the veracity of the latter if you retreat from the former.

Writing fiction is a great way to tear yourself down in order to build yourself back up, but doing that demands honesty and an almost idiotic courage to go for the throat (that throat being your own).

Tue Oct 02, 2018 9:07 am Защо 2019-а Кал спира да участва в издаването на нови книги Tue Oct 02, 2018 9:07 am Защо 2019-а Кал спира да участва в издаването на нови книги
Мили ми (:

Краткият отговор на горното е: Защото Човешката библиотека вече има достатъчно книги. Това, което ни липсва, са читатели.

Надолу обяснявам по-надълго. ;)

~

Разгледайте таблицата, в която отразяваме кой от нас кои от книгите ни е чел:

https://docs.google.com/spreadsheets/d/1aWsKUFJYm0bv2Od-lU8a1gnQa1Ky1eh5XfJSDmCysrY/edit#gid=10

И пребройте: Колко Чобити са прочели поне две трети от книгите? Поне половината?

Сега си припомнете: Кое е онова, което ни събира в Човешката библиотека? Защо е влязъл всеки от нас вътре?

...

В такава ситуация – когато предполагаемо най-ентусиазираните ни читатели не смогват да четат огромна част от книгите, които правим – аз не намирам за разумно да правя още книги. Вместо това предпочитам да се посветя на начини, по които вече съществуващите книги да достигнат повече читатели.

(Ако горната таблица не ви се струва показателна, мога да ви дам статистики за свалянията на е-изданията ни; или да потърсите книгите ни в Goodreads. Поне за мен числата там само потвърждават горния извод.)

~

Един от начините да достигнем повече читатели е новият формат на Копнежа ни за растящо творчество (http://choveshkata.net/blog/?p=6834). Откривате ли разликата? Идеята се зароди в разговор между мен и Наско, когато осъзнахме, че досега все насърчаваме пишещите хора (и те – казвам го съвсем искрено и убедено – стават все по-умели)... ала четящите? Тях някога насърчавали ли сме ги?

Втори начин е като направим съвместна премиера на „Момичето от квартала“ и „Ортодокс“, на която ще опитам да доведа българския глас на Хана Монтана и един куп анимации и ще се забавляваме с четене по роли. (А и „Момичето“, и „Ортодокс“ са изключително забавни за четене на глас.)

Трети начин е когато Хрис каже „Тая неделя ще продавам книгите ни на фермерския пазар – кой ще ми помага?“, да не се оказва сам-сама, при условие че Чобитите в София сме поне 15.

Другите начини ще ги търсим заедно.

Впрочем: това не е първият път, в който се отказвам от участие в нови издания. Разгледайте анализа ми от декември 2015-а:

http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=24&t=863

Най-вече заради възможните канали за разгласа, които съм събрал там.

~

Имам и други причини догодина да се оттегля от издателските ни деяния.

Някои са по-общи: Ами ако книгите като цяло вече не са достатъчно въздействащ начин за достигане на хора? (Сега е моментът да си припомните и защо всъщност правим книги в Човешката библиотека.) Ако ролята им полека се поема от други форми на изкуство?

Дали тогава да не съсредоточим усилията си в създаване на визуални романи (http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=51&t=794)? Дали да не обърнем повече внимание на предстоящата магистърска програма „Дигитални медии и видеоигри“ (https://sfgameseminar.wordpress.com/tag/%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0/)?

Някои са по-лични: От тази година започвам да проучвам как се осиновява дете. Това ще иска сериозни сили и промени в начина ми на живот.

(Я да вдигнат ръка всички, които се шокираха, че Кал има и личен живот. Лелеее... :D )

~

Веднага бързам да успокоя обезпокоените ;), че до април 2019-а остават шест месеца. През тях активно ще помагам в случването на вече обещаните издания: алманаха „ФантАstika 2018“; романа „Ортодокс“; и – стига да ги По-желаят достатъчно Чобити – книжките „Харт“ и „Омагьосана страна“, и сборника на Жоро Атанасов, и романа „ Последното пътуване на Уидан“ (ако Тони реши да го издаде при нас)... Някого забравям ли? Дано не, че само списъкът дотук е нездравословно дълъг. :D

Освен това ще отговарям на всякакви въпроси, свързани с книгоиздаването. Ще ви подготвя да ме наследите... стига да има искащи. Все пак това ще е последният ми път (последното пътуване? ;) – да го наситим и да се накефим.

Давайте,
ЧоБи: Кал)

Sun Apr 28, 2013 9:49 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Sun Apr 28, 2013 9:49 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
Do Not Go Gentle Into That Good Night by Dylan Thomas

Do not go gentle into that good night,
Old age should burn and rave at close of day;
Rage, rage against the dying of the light.

Though wise men at their end know dark is right,
Because their words had forked no lightning they
Do not go gentle into that good night.

Good men, the last wave by, crying how bright
Their frail deeds might have danced in a green bay,
Rage, rage against the dying of the light.

Wild men who caught and sang the sun in flight,
And learn, too late, they grieve it on its way,
Do not go gentle into that good night.

Grave men, near death, who see with blinding sight
Blind eyes could blaze like meteors and be gay,
Rage, rage against the dying of the light.

And you, my father, there on the sad height,
Curse, bless, me now with your fierce tears, I pray.
Do not go gentle into that good night.
Rage, rage against the dying of the light.

Написал го е докато баща му е умирал.

Wed Nov 14, 2018 1:01 pm Re: Коренуване: Невидена река Wed Nov 14, 2018 1:01 pm Re: Коренуване: Невидена река
https://myromorr.wordpress.com/2018/11/13/%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%bd%d1%83%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d1%81-%d0%b4%d0%b8%d0%b2%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%ba%d0%be%d1%80%d0%b5%d0%bd%d1%83%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-4g/

Спектакълът 'Коренуване' ставал на 4 години :О

Ще се отпразнува на :
13 декември,
20.00 ч.,
Четвъртък.
Вход: свободен, (Изходът: свободноизбираем)
парола: Празнуване.

във Шизи Импро Клуб

Sat Dec 01, 2018 1:12 pm Re: Любимите компютърни игри Sat Dec 01, 2018 1:12 pm Re: Любимите компютърни игри
Такаам, имам да си изкажа мъката болката първоначалните впечатления от Elea. След като си я купих, и прекарах час и 45 минути с нея, се оказа, че е игра, значително по-приятна за гледане, отколкото за играене, Кали-не :twisted: .

Да започнем с най-малко важното в случая, графиката. Възнесена е до небесата от, *кхъ-хъм* някои хора в този форум, и на мен ми се стори функционална, приемливо добра, но не и манната небесна, каквато бе описвана. Може да е голямо постижение в сравнение с предишни български творения, но аз като потребител и геймър, не правя сравнение само с българските творения, а с всичко което съм видял и опитал.

Откъм пърформанс, или това доколко добре върви, доколко има бъгове, отчасти и аз имам вина, че оставих играта отначало на ултра, по собствена нейна препоръка. Вървеше ми на около 40-45 fps повечето време, но имаше и неприятни падове до под 20. След като намалих някои детайли и post-processing, нещата бяха по-добре, но продължи една от най-неприятните части. Има някакви моменти в играта, когато всичко засича за част от секундата, и когато се оправи, това накъде се е обърнала и накъде гледа главната героиня е изкифилиндрено на майна си райна. Ако беше случайно закупена игра, сигурно нямаше да издържа на третата такава излагация на контролите, и на играта като цяло, и да я върна срещу пари в стийм. Но хайде, едно че е българска, и друго че има време да ме изненада приятно до края, и да си е струвало мъката усилията :roll:

Когато започнах да я играя, заради графиката и началото, неволно в главата ми влязоха сравнения със SOMA. За 105 минути Elea успя да ми разкаже толкова история и да загатне за мистерии, колкото SOMA за 20-30. Основно сюжетно средство в Elea са някакви странни визуални гличове, които до този момент са слабо обяснени, и по-скоро ме отблъскват, дори като положително, а не неутрално настроен човек. Дадена ни е нищо незначещата без повече пояснения дума mindscape, и нищо повече. Ако искат да задържат интереса ми трябва да ги обяснят по-добре до края на първи епизод. И за да не са голи думите ми, ще ги подплатя с пример. Главната героиня - Еlea - е в кабинета на апартамента си, тъкмо е влязла в компютъра, за да бърника някакви parental controls, за да влезе в заключената спалня на детето си (страхотно родителство, няма що), когато изведнъж камерата минава над някакъв морски пейзаж, без да показва нещо конкретно (!). След 5-10 секунди се оказва, че Elea e в друга част на кораба (предполагам?), където се появява огромна капка(?), левитираща във въздуха, и след около 2 Минути на бездействие (!?) до нея баавно-бавно доплава бебешка кошница с бюст от плът и кръв на предполагамо живия й съпруг, с който тя е говорила по телефона само преди секунди. Ако минеш през капката първоначално, сцената се рестартира, но впоследствие, когато някакви неясни геометрични форми почнат да се случват в капката, трябва да минеш през нея за да продължиш. За такива изпълнения ми идва наум само прекрасния английски израз artsy-fartsy, и най-големите грешки на това творение е, че на места не е никак ясно какво трябва да правиш за да продължиш, както и че никак не уважава времето на играещия. Тук отбелязвам, че ако бях случаен потребител, случайно купил си играта, всяка от тези две грешки има потенциала да ме откаже от по-нататъшно занимаване, а те се срещат на повече от едно място в Елеа.

Като жанр играта Е walking simulator - това, че имаш предмети с които да правиш разни дребни операции, не я прави action adventure. За мен този термин не е обиден, но носи със себе си разни конотации, като например, че трябва играта да е със силна история/персонажи/разказване, както и че стандартен геймплей отсъства. До тук Елеа не се справи с нищо от това, но имам надежда за някакъв проблясък нататък - предполагам, че съм на средата на първия епизод, съдейки по дължината на youtube walkthrough-то. Правейки пак паралел със SOMA, една от дискусиите, около нея е, че ако ги нямаше чудовищата, от които да бягаш и да се криеш, и тя щеше да е на практика walking simulator. В момента се счита за horror, a реално истинския ужас в нея не са чудовищата, а екзистенциалността, въпросите относно какво е човек. И понеже предполагам, че в неизбежната дискусия относно Elea, ще навлезем и във въпроса за това що е то walking simulator, ще дам пример за walking simulator направен като хората, който ми беше кеф, че си го купих - The beginner's guide. В тази игра имаме психология, логика, човечност и човешки взаимоотношения, и не на последно място, неочакван финал.

Ще пиша пак, когато събера пак воля да се боря с Elea, и я завърша до тук.

Wed May 06, 2020 1:26 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Wed May 06, 2020 1:26 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Добре, изяснявам – за мен смисълът на скрития текст е да отдели важното от маловажното, и второто, един вид afterthought, да не отклонява от главното. Не е идеята да не се чете – а точно да не се вторачваме в него, и покрай „кукичките“ там да изпуснем онова, което всъщност искам да кажа.

За линковете безспорно си прав – но в определени моменти не желая да се задълбочавам, точно както не желая и да споря. Приемаме, че съм реагирала неадекватно на закачката ти, извинявам се и стига толкоз. Моят коментар в оня скрит текст също можеше да е с малко по-закачлив тон, и тогава навярно дори нямаше да изиграе ролята на кукичка. Отивам да си търся закачливия тон.

Tue Jan 29, 2019 12:05 pm Re: The Celestial Way (...) Tue Jan 29, 2019 12:05 pm Re: The Celestial Way (...)
Благодаря за споделянето на процеса! Благодаря! Благодаря! :)
По време на Нано 2018 ръшнах да напиша моята история и осъзнах тия дни, че това ми е изиграло яко лоша шега. :Х Не си позволявах да поспра и да помисля върху сюжета, за сметка на това бързах да приключа и сега имам едни 65к думи, които имат нужда от яко ревизия, редакция и пренаписване. Те така!
Полезно ми е да виждам как работят другите. Изглежда и аз като теб съм от тези пишещи, които имат нужда историята бавничко да узрее и ферментира.
{excuse my Bulgarian, I feel burned out to write and think in English :D }

Fri Jun 28, 2013 11:46 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи: първи Fri Jun 28, 2013 11:46 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи: първи
Много ми е трудно да пиша за книги, които истински са ме докоснали. Имам чувството, че ще разваля магията им. А също и че това ще ме направи уязвима - защото, признавайки се за докоснат, се разкриваш повече от безопасното. ...Ще бъда кратка, ще спестя доста неща, и дано краткостта ми все пак предаде поне малко от топлината, която изпитах. Която изпитвам:) ...освен това има толкова малко топли отзиви за книгата, че е недопустимо някак да не добавя своя някъде тук:)

Думите на Приказките ме закачиха като особени нишки светлина - бавно, но неизбежно врязващи се, от самото начало, в една ярка, безплътна, боляща, лъчиста част от мен, сякаш да допълнят извивките, които винаги ги е имало, но са били ПРАЗНИ. Нишките впримчват и стягат, ту нараняват, ту завършват и настройват. Щракват насрещно, като да сглобяват нещо, по-голямо...
Отключват.
Без тях съм била ... как? Не зная. Но зная как написаното ме накара да се чувствам - жива и допълнена .

... Абстрактно, но това е усещането за тази книга. Защото тя не може да бъде подредена с ясните категории на разума.
А фрагментарността врязва образи в окото така, както го прави талантливо написаната поезия.

И - неочаквано като ефект - тази книга ми напомни за пореден път: текстът не става, когато думите ти пречат и не знаеш къде да ги сложиш. Когато се опитваш да имитираш писане, като това, което си видял написано от други, да се опитваш да бъдеш друг, най-малкото да бъдеш читателя, който ще те чете, да отгатнеш неговите очаквания, да се нагодиш към него. Тогава ... какво? Можеш ли да понесеш написаното си по този начин ... и неговата обремененост, крещяща срещу собствената ти същност?

...да пишеш, това е да записваш себе си. Да вплиташ по малко от пламъка си в текста, между изреченията, между запетайките; да прозираш през разказаното от теб... Без страх, че могат да видят слабостта ти, без страх да я видиш като своя сила... За често губещите себе си у другите, като мен, това е голяма трудност при писането, и не само при него.

А в случай, че нищо не се е разбрало както трябва: благодаря, че написахте тази книга:)

Thu Jul 23, 2020 8:54 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Thu Jul 23, 2020 8:54 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
4. По принцип съм съгласна с вас, че "детето" не би нарушило гледната точка, ако се използва по-нататък в текста, например за да се избегне повторение. Тук по-скоро ме притесни, че това е първото изречение. Тоест, изречението в което се очаква да се запознаем с героите и да се наместим удобно в нечия гледна точка - вместо това получаваме "детето" и "майка ѝ". Което на мен ми подсказва, че си имаме работа с някакъв страничен разказвач - който освен, че е абсолютен сухар (аз лично си харесвам разказвачите с чувство за хумор, ала Тери Пратчет), дори не е всезнаещ, защото не нарича Андреа с името ѝ докато Ирина не му го каже няколко параграфа по-късно ("Андреа, баба ти ли ти чете приказки?"). Това впечатление е засилено от следващата сцена, в която се запознаваме с "мъжа".
И понеже в третото изречение ("– Какво? – тросна се без да знае защо тя, но после объркано го погали по главицата.") очевидно се оказваме в главата на Ирина, не виждам защо не започнем оттам. За целта ми се иска още в първото изречение да се "закотвим" по-стабилно в нейната гледна точка, примерно с нещо като "– А там, мамо, няма такива неща! – Ръчичката на Андреа се изплъзна между Иринените пръсти. Детето посочи облачетата, плуващи над отсрещната детска площадка." или "– А там, мамо, няма такива неща! – Андреа упорито дърпа ръката си, докато Ирина не се предаде и не я пусна. Детето посочи облачетата, плуващи над отсрещната детска площадка."

Другият вариант е, че Ирина наистина мисли за дъщеря си първо като за "детето". И понеже това е първото изречение, бих решила, че това е умишлено - тоест, авторът го е използвал за да ни покаже нещо за характера на Ирина. Например, че е отчуждена, не особено грижовна майка. Това пък не пасва с реакциите ѝ по-нататък - когато започва да крещи "извън себе си".

6. Съгласна съм, че на този параграф му трябва стилова редакция - но понеже работим по структурната, не съм отбелязала нищо друго. За мен ПНК е всичко, което ни е преразкаано, вместо да ни е показано. В това включвам и очевидни неща като "тя беше ядосана", и "той мразеше работата си", и примери като тези два, в които авторът се появява за да ни преразкаже какво си мислят и говорят героите. Всички тези примери ни държат на разстояние от героите.

Примерно вместо "Просто Андреа й бе хвърлила такъв поглед, че само за миг Ирина се запита дали всичко е наред." ми се струва по-ефективно и близко до гледната точка на Ирина да имаме нещо като: "Андреа ѝ хвърли (какъв?) поглед. Нещо не е наред. "

Може би моята дефиниция на ПНК е твърде широка.

Mon Sep 23, 2013 10:22 am Калоян и златният печат Mon Sep 23, 2013 10:22 am Калоян и златният печат
Отзивът ми в Goodreads :

Тази книга е за:

– онези, които обичат българската история. (Любопитно ми е да споделите какво ново и неизвестно ще откриете тук. Авторът се е ровил в наличните източници до лактите – и е извел наяве особености на епохата, за които рядко си мислим. Помагал му е Манол Глишев, един от най-страстните историофили, които познавам.)

– онези, които мразят българската история – заради часовете в училище. (Без майтап. Самият аз винаги съм ненавиждал сухите факти, дати и зубрачеството, което ни се набива около тях. Но да се въплътиш в ролята на главното действащо лице... съвсем друг вид изживяване е.)

– онези, които въздишат по „Варварският бог“, „Кървав меч“ и въобще големите книги-игри. (Аман от 160-странични недорасляци, ей! :D)

... Стига толкоз. Останалото е в книгата .

( Ако искате бройка за себе си – взех няколко на приятелска цена 10 парици. Пишете на poslednorog -в- gmail.com. Или се оглеждайте по книжарниците – там са 12. )

Thu Oct 03, 2013 11:40 am Re: Образованието Thu Oct 03, 2013 11:40 am Re: Образованието
Хареса ми речта от линка на Люба и в случай, че ограничат достъпа го пускам.

По повод речта на ректора на СУ "Св. Климент Охридски", която публикувахме, читател на "Дневник" сподели, че в Историческия факултет е имало вдъхновяващо обръщение към студентите от техен вече завършил като бакалавър колега. Това е Ивайло Динев*. Публикуваме речта му от 1 октомври с негово позволение. Заглавието и акцентите са на редакцията:

Благодаря на деканското ръководство за предоставената възможност да говоря пред първокурсниците на Исторически факултет. За мен е огромна чест да бъда сред всички вас в този ден. Появата ми носи и някаква символика. Докато вие днес стъпвате за първи път в храма на знанието, аз излизам от него, поне официално. Четирите години, които прекарах тук, бяха ползотворни и плътни. Смятам, че има какво да ви разкажа за вашите очаквания.

Не се заблуждавам. Наясно съм, че сред вас има както устремени към знанията личности, така и хора, които все още не осъзнават защо са тук. Не съдя никого. Винаги има причини. Към всеки един от вас са насочени следните три истории.

Когато реших, че искам да уча в Исторически факултет, бях на поредната си поправка в училище, мисля че беше "Стоманобетон" или нещо от този сорт.

Дотогава не бях прочел нито една книга

Накрая не успях да завърша навреме и ми се наложи да почакам. През следващата година работех нощна смяна, а през деня учех здравата за кандидатстудентските изпити и за куп други неща. След 365 дни къртовски труд, успях да наваксам за изпуснатото време. Влязох от първо класиране в Университета. Беше неописуема радост.

Всичко започна доста странно. Бях се разболял и трябваше да изкарам на легло повече от месец. Нямаше какво да правя освен да мисля. Мислех си за миналото. Не беше лесно да осъзная, че съм поел път, който не е мой избор. Чисто и просто се бях оставил на течението. Очакваше се да стана местен тарикат. Свободното време покрай болестта ми даде възможност да осъзная какво притежавам в себе си и какво искам да направя в своя живот. Впоследствие изборът беше лесен и започнах да постигам целите си постепенно. Благодаря на тази болест. Тя ме научи на най-ценния урок: че трябва да се научим да правим собствени избори върху живота си и да бъдем това, което можем и искаме, а не това, което обществото или медиите ни втълпяват.

Перифразирайки думите на един велик учен на нашето време, бих добавил: "Ако една риба цял живот смята, че не може да лети, то тя никога няма да се научи да плува."

Мисля, че е доста прав. Каква е рецептата?

Започнете да обичате тишината

Знам, че в забързано време като сегашното, е доста трудно, но опитайте. Ако не умеете да слушате себе си, никога няма да бъдете господари на собствената си съдба.

Научих втория си урок веднага след като ме приеха в университета, именно на откриването на учебната година. Бях дошъл с три студентки. Изслушахме речите и тръгнахме навън. Беше пълно с хора. Някак изгубих момичетата от своя поглед и се развиках грубо по тях. Те, естествено, не се обърнаха. Обърна се обаче един преподавател, погледна ме остро и каза: "Това е университет!" Бях втрещен. Не знаех какво да отговоря.

Днес, четири години по-късно, знам, че съм сгрешил. Знам, че като студент на Университета има морални норми, с които трябва да се съобразявам. Рано или късно, всеки един от вас ще разбере за тях. Защото

"истинският университет е състояние на духа"

Отново тук, в Аулата, преди три години, с група приятели застанахме точно зад вас с издигнат 20-метров транспарант. Повече от месец нямахме топла вода. Въпреки че тя беше пусната ден преди протеста ни, ние счетохме да изразим недоволството си публично. Не след дълго тази акция доведе до редица последващи, много по-мащабни по улиците на София. Вече бяхме заедно студенти и преподаватели срещу общи несправедливости.



Ще разберете, че като студенти на Университета, сте в правото да заставате срещу неправдата. Без страх. Без притеснение. Без угризения. Защото така повелява, защото има смисъл доброто да победи, защото може би някой отгоре ни гледа или защото ще ни е срам да гледаме тези след нас.

Един забележителен писател е казал: "Да осъзнаваш относителната валидност на собствените си убеждения и същевременно да ги защитаваш убедително, това е разликата между цивилизования човек и дивака."

Днес,

ако вече не сте, то ще трябва да се научите да се борите

Нямате повече извинения някой друг да отговаря за бъдещето ви. Изправете се пред предизвикателствата: да вярвате в собствените си сили, да успеете в бедна и мафиотизирана България, да продължите академичните и социални традиции на родната и световна студентска общност.

Все предизвикателства, които ще направят силните по-силни, а слабите ще пораснат.

Но не се лъжете, че ще бъде лесно. Лесното е за мързеливите, за страхливците, за онези, които не правят избори, а се осланят на течението или на поредния новоизлюпен спасител. Не се залъгвайте и от моментната популярност на хора, които не могат да свържат две изречения. Все някога нещата ще се променят.

Мускулите няма да управляват държавата, а разумът

Стъпвайки в храма на духа, вие заставате срещу течението. Ще чувате навън как не е важно колко знания имате, а колко пари. Ще чувате имената на пищни красавици и тарикати по телевизията, докато рядко ще се съобщава за научни експедиции и международни проекти. Ще говорят за вас в множествено число. Че студентите сте пияници и побойници. Че само разрушавате. Но рядко ще обръщат внимание на онези от вас, които съзидават, които печелят състезания, конкурси, публикуват статии, участват в проучвания, организации, списания, студентски центрове. Просто така е устроен светът.

Ако искате да създавате нещо ново привикнете с тъмнината

Не чакайте да ви помогне някой друг или някоя коварна болест да ви прати на легло.

Не се осланяйте на късмета, четете. Не чакайте да ви намерят практики, създадете. Не обвинявайте другите, помогнете им. Не се оплаквайте, променете.

Оттук насетне, всичко е във вашите ръце.

Надявам се, че след четири години, когато вие бъдете на моето място, ще изпитате това, което аз изпитвам днес тук пред вас. Искреното чувство на задоволство и благодарност, че съм имал възможността да бъда себе си и същевременно да науча толкова много в Исторически факултет.

От името на Факултетен студентски съвет Ви приветствам с "Добре дошли!" и Ви пожелавам "На добър час, колеги!"

*Ивайло Динев е вече бакалавър, тази година завършва "Минало и съвремие на Югоизточна Европа" - специалност в Исторически факултет. Той е и председател на три студентски и една неправителствена организация. Има няколко поетични отличия и награди. Издава и списание за Балканите.

Wed Oct 16, 2013 2:11 pm Re: Културни събития Wed Oct 16, 2013 2:11 pm Re: Културни събития
Студентски куизове

Организирани от „ Промяна за студентите “. Първият ще е на 15 октомври, вторник.

Ако сте студенти – може да се регистрирате като отбор в следващите:

А за студенти имаме специална покана, ако имат желание да се
запишат за някой от следващите куизове, които ще се проведат съответно
на: 29.10, 12.11, 26.11 и финала, на който ще играят победителите от
куизовете на 3.12
https://www.facebook.com/StudentskiKuiz?fref=ts
Това е страницата на Студентски куизове, където можете да прочетете
как да се включите.

Вчера ходих на първия куиз - беше готино, препоръчвам ви да посетите следващите. (И да се депресирате колко малко знаете. :P)

А най-якият раздел беше „Култура на съпротивата“, с най-як въпрос: „С какво свързвате имената на тримата студенти А, Б, В? - А: С нищо. Б: С протестите за студентските такси през 2013. В: верния отговор, който, естествено, не запомних . Г: Със сбиването в Студентския стол през 2005-а.“ :D

Оказа се, че тоя раздел го пише Иво – мой познат от Голямото четене от 2009-а. Малък свят.

Отбор ще правите ли? :)

Fri Jul 19, 2019 7:33 pm Re: Писане на английски език? / Let's write English ;) Fri Jul 19, 2019 7:33 pm Re: Писане на английски език? / Let's write English ;)
Thanks for the links. This cleared things for me, and now I totally know that the pro-American propaganda I was constantly blasted with as a kid is still lurking deep into my subconscious. :D

Because there was a second sub-link in the first one, discussing punctuation in the English language, I read that too, and found out the "rules" were surprisingly reasonable (not convoluted or contrived as in Bulgarian, for instance), and it resonated almost perfectly with what once a lecturer at university told my class: "An easy way to write good enough [punctuation] grammar is to read the text out loud - and figure out where you, as a speaker, would make the pauses in the narrative."
I've since taken this advice to heart, and I can testify that it works as a perfect rule of thumb when you can't remember/find the actual rule. :)

The "they said/said they" stuff was somewhat less useful, since I already knew Simmons was (trying) using "flowery" language, but at least it confirmed my observation. So that's that.
(And yeah, I've long since adopted the "singular they" address, ever since I found it out in Eclipse Phase. It's super useful and parabolic in, like, 95% of the cases I need it. :) )

Fri Jul 05, 2019 2:25 am Re: The Celestial Way (...) Fri Jul 05, 2019 2:25 am Re: The Celestial Way (...)
After another round of neural enhancers - a 500ml can of Monster - I pumped out another 2,6k words into Chapter 25. Almost reached the half-way point.

I can already see the lighthouse. Now just to guide the ship through the final reefs of last-minute-disasters, and I can finally enter a safe port to rest and recuperate from the storm that's been rocking a significant portion of my life for the past few years.

One and a half chapters, one interlude, and one epilogue remaining. I'm doing this.

Thu Nov 28, 2013 6:50 pm Re: Приказка за магьосници, физици и дракон Thu Nov 28, 2013 6:50 pm Re: Приказка за магьосници, физици и дракон
ВНИМАНИЕ!

Конкурс за дупе на корицата таковата... корица без дупета!

Тече!

Thu Jul 18, 2019 2:26 pm Re: The Celestial Way (COMPLETED PROJECT) Thu Jul 18, 2019 2:26 pm Re: The Celestial Way (COMPLETED PROJECT)
Благодаряяяяяя! :-) :-) :-)

Аз самият все още съм в нещо като шок/събуждащ се от сън. Твърде съм изтощен, за да ме обземе радостта изцяло, но пък ми едно такова прекрасно леко. :)

Даже, сега като започнах оформлението на beta reader копието (което ще бъде докарано във вид за submission-и, като ще му лепнем по едни приходящи анонс (за рибоците) и резюме (за издателите)), препрочетох пак на по-свеж ум няколко от финалните моменти в книгата - дето иначе ги бях писал тотално на "сляпо" от свръхпренатягане - и... звучат супер! Right in the feels, което означава, че всичко е ток и жица! :D

Смешното в цялата работа е, че очаквах мозъкът ми да удари тотален шалтер след цялата тая епопея, а пък вместо това, още по време на victory душа в четири сутринта на 17-и вече взеха да ми идват идеи-предложения как да ъпгрейдвам сцени да станат по-"джиджани". :o 'Айде бе, аз исках почивка, не още бъхтене! :shock: :lol:

Отново, благодаря ти за подкрепата, Яна. Ти и Ани(nyx) с вашите бутончета "благодаря" бяхте това, което Лъч и Снежи бяха за "Космически залог" през 2012-а. А Кал си е все така Кал - него пръв ще го цаним за longevity treatment когато масовите анагатици дойдат. :)

А ето сега и още един смешен ъпдейт, вече достъпен и за англоезичното posterity.



Post-Writing Update 1

Funny story - when I finally shared the good news with my family, my mother - who's always been an analytical person - made me make a breakdown of what I've written and when I've written it during the past three years.

This is awkward.

As it happens, it turned out... that for two and a half years I've been waffling around with merely ~25% of the book - namely, Part I. It's during these 30 odd-something months when the major re-arrangement happened (iteration 7b), when I was facing the greatest moments of self-doubt and powerlessness, and when I was still getting traction. Wow. Now, there was also a lot--and I mean A LOT--of "white-boarding", planning in perspective, note-taking, "listening" to the characters, and so on, so I can't really say it's time poorly spent, for this kind of "prep-work" has in the end facilitated the progressed that followed.

But still, wow.

The rest of the novel - Parts II, III, and IV - some 170k words worth of a fuck-ton of stuff - the more important stuff - I have all crunched them in six months and a half. And that's counting the micro-crises, where I would go days without writing.

O...kay. Just... wow.

Color me :shock:

Lesson learned - I can actually double-down when it matters; I just have to pace myself better. And be a little less ambitious with my next project.
Which is gonna be a computer game! HAHAHA, you thought I'd start planning TCW 2? No dice, peeps. :D I'm taking a loooooooooong break from this one. Although I'm already chock-full of ideas for Books 2 and 3... :?

Fri Dec 06, 2013 2:02 am Re: Не-културни събития :) Fri Dec 06, 2013 2:02 am Re: Не-културни събития :)
FAQ-ът - мивки, мивки... Прочетох 4,5 въпроса и си оставих останалото за друг път да вдигам градуса в моменти като този.

Нищо не знам. И телефоните си до дупка използвам. Дори за стария ми трябва батерия, а е на точно 10 години (това е по-стресираща истина от факта, че си стои с предпазната лепенка на екранчето...). Човек просто не може да зареже нещо с името Motorolla C200.

Баща ми "събира" GSM-и. Краен малък брой са, но са в Германия. По принцип са добри, но не по моя вкус. Моят вкус е Motorolla C200 с малко повече памет за SMS-и...

Не знам... Да видим какво ще стане на осми, че наистина се побърквам от нерви. Сигурно информацията ще излезе чак на девети... От 1-2 дни ме гложди, че не съм дала повече пари.
Пък ако трябва, между Коледа и Нова година лично ще уговарям баща ми да даде най-дървената, но железна Nokia, дето има. Никой не я ще. Ползвах я няколко месеца, но не се издържаше заради спама от Глобул. C200 такъв проблем няма.

Thu Dec 12, 2013 8:31 am Re: Живи срещи Thu Dec 12, 2013 8:31 am Re: Живи срещи
Аз се заявявам като присъстващ на срещата. Подробностите са без значение и без това се чудя как да се чупя по празниците, че става бая изнервящо.

Ще присъствам на Коледа, ама във времето около нея всички близки настръхват. Аз си имам обяснение, ама да не става социално-психически анализ поста ми.

Mon Dec 16, 2013 6:36 pm Re: Образованието Mon Dec 16, 2013 6:36 pm Re: Образованието
Synopsis of Forbidden Education(youtube)
The school has already served more than 200 years old and is still considered the main form of access to education. Today, the school and education are concepts widely discussed in academic, public policy, educational institutions, media and civil society spaces. Since its inception, the school has been characterized by structures and practices that are now considered largely obsolete and outdated. We say no accompanying XXI century needs. Its main shortcoming is in a design that does not consider the nature of learning, freedom of choice and the importance of love and human links in the individual and collective development.

From these reflections reviews have emerged, along the years, proposals and practical education thought and think differently. "The Forbidden Education" is a documentary film that seeks to recover many of them, explore their ideas and visualize those experiences that have dared to change the structure of the educational model of the traditional school.

Sun Sep 08, 2019 3:39 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sun Sep 08, 2019 3:39 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Дочитам си (след известна пауза; не че има значение, тъй или иначе книгата е компилация от блог-постове) You're Not Fooling Anyone When You Take Your Laptop to a Coffee Shop_ Scalzi on Writing на John Scalzi.
(Хич не го понасям, ама някои неща, дето ги ръси, са същински бисери. Сега вече знам какво е положението на героят от вица за смесените чувства. :| )

Следните разсъждения, макар с 15-годишна давност, ме размислиха доста:


Science Fiction Outreach

(December 15, 2005)
A question from the audience:
Greg Benford and Darrell Schweitzer have written an article on fantasy overshadowing science fiction and what that means to society.
Rather than bias you with my opinion, I would like to hear yours since you're a rising SF writer of demonstrated intelligence. Hopefully, you'll blog about it. The article is at

http://benford-rose.com/blog/?p=3

I read it. For those of you that have not, the article largely consists of Benford glowering darkly about how the rise of fantasy is indicative of the rise of irrationality and an anti-science view in the United States, and Schweitzer appearing to do his best to talk Benford off the ledge.

Speaking specifically about Benford/Schweitzer, I think they're overthinking the matter by a considerable margin, because, of course, overthinking is what science fiction writers do. I think tying in the rise of fantasy and decline of science fiction to ominous cultural trends feels nice, because there's nothing like being held in the pitiless thrall of a world-historical hairpin turn toward entropy to make one feel better about the fact that it's JK Rowling making a billion dollars from her books and not you. Let that woman have her blood money! We'll all be fighting the cockroaches for scraps soon enough! However, I personally believe the problem is somewhat more prosaic, and it comes down to marketing and writing problems that science fiction literature has that fantasy does not; namely, that math is hard, and science fiction looks rather suspiciously like math.

Because science fiction literature is math, damn it. The best SF book of 2005, in my opinion, is Charlie Stross' Accelerando —more mind-busting ideas there per square inch than any other book this year, and on the off chance Old Man's War gets nominated for any awards this year, I shall be pleased to have my book lose to Charlie's. That being said, and as I've said before, Accelerando is for the faithful, not the uninitiated—and if you look at the significant SF books of the last several years, there aren't very many you could give to the uninitiated reader; they all pretty much implicitly or explicitly assume you've been keeping up with the genre, because the writers themselves have.

The SF literary community is like a boarding school; we're all up to our armpits in each other's business, literary and otherwise (and then there's the sodomy. But let's not go there). We know what everyone else is writing, and are loathe to step on the same ground. This means SF is always inventing new vocabularies of expression, which is good, but it also means the latest, hottest vocabularies are not ones that, say, my voraciously-reading but resolutely middle-of-the-road mother-in-law has any hope of understanding. It's math to her. Which is bad.

Meanwhile: Fantasy. Jonathan Strange & Mr. Norrell , by Susannah Clarke: my mother-in-law can read that just fine. Harry Potter? She's got the books. Neil Gaiman's American Gods ? Maybe a tinge gothy for her, but she could handle it.

Just about the only commercially significant fantasy writer of the last decade whose books I couldn't give her right off the bat is China Mieville, mostly because Mieville is generating a fantasy mythology informed by the tropes of recent SF (his fantasy is like his remade characters—a delightfully grotesque mashup). I think of giving my mother-in-law Perdido Street Station and giggle for the rest of the night. But, as I said, Mieville's the exception, not the rule (and anyway, I love his writing enough for the both of us).

Fantasy writers are no less in each other's armpits than SF writers, to be sure, but they're not pushed to reinvent the wheel every single time they write a book; the vocabulary of their genre evolves more slowly. It's not math, or if it is, it's not math of the higher orders, and people like my mother-in-law can dive right in.

And this is the point: Fantasy literature has numerous open doors for the casual reader. How many does SF literature have? More importantly, how many is SF perceived to have? Any honest follower of the genre has to admit the answers are "few" and "even fewer than that," respectively. The most accessible SF we have today is stuff that was written decades ago by people who are now dead . You all know I love me that Robert Heinlein as much as anyone, but why does my local bookstore still have more of his books than anyone else's in the genre? The most effective modern "open doors" to SF are media tie-ins, which have their own set of problems: they're fenced-in grazing areas that don't encourage hopping into the larger SF universe, and also, no one but reconstituted geeks want to be seen on the subway with a Star Wars or Star Trek book in tow.

Thanks to numerous horrifying lunchroom experiences growing up, SF geeks are probably perfectly happy to be let alone with their genre and to let the mundanes read whatever appalling chick lit and/or Da Vinci Code clone they're slobbering over this week. (Now, there would be a literary mashup for the ages: The Templars Wore Prada! It'd sell millions!) But then we're back to the Benford/Schweitzer lament, aren't we: SF is getting lapped by fantasy in terms of sales and influence and will probably continue to do so. It's all very well to say the world has turned its back on SF, but if SF authors and publishers are saying this while resentfully suggesting that we didn't much like that stinky world anyway , and that it's much more fun here with all our friends, who, like, totally get us already —well, let's just say I find I lack much sympathy for the genre if this is going to be our position.

Darrell Schweitzer wrote in his lament that if someone wrote a SF novel as compelling as Stranger in a Strange Land , that people would read it despite it's being science fiction. I find this formulation incredibly off-key. People are writing books as compelling as Stranger in a Strange Land today; they're simply writing them for an audience who has already read Stranger . And God knows that any science fiction book that apologizes for being science fiction or that begs the reader to try it even though it's science fiction (horrors!) is doomed to failure, because no one follows up on a pity read. They won't call it tomorrow, they won't send an e-mail, they won't ping it when it's on IM, and they'll pretend not to see it at the next party they're both at. A pity read is an awkward, awkward thing indeed.

What we need are people who are unapologetically writing science fiction—and are unapologetically writing science fiction for people who have never read science fiction before . You want new people to read science fiction? You want SF books to matter to the masses? Then do some goddamned outreach , people. Write an intelligent, fascinating, moving piece of science fiction for the reader who has always thought science fiction was something that happened to other people.

Don't dumb it down—people can figure out when you're typing slow because you think they're moving their lips when they read. Just don't assume they've read any science fiction other than that one time they were made to read "Harrison Bergeron" in their junior year of high school. Make it fun, make it exciting, make it about people as much as ideas and give them a fulfilling reading experience that makes them realize that hey, this science fiction stuff really isn't so bad after all. And then beg beg beg your publisher to give it a cover that a normal 30-something human wouldn't die of embarrassment to be seen with in public. If we can do all that , then maybe, just maybe, science fiction as a literary genre would be back on its way to cultural relevance.

Not every science fiction author needs to do this—the idea of some of our more bleeding-edge folks trying to model a universe for skiffy virgins is one best left unexamined—but somebody should do it, and the rest of the SF writing crew should cut those brave volunteers some slack when they do. The person who reads intelligent but training-wheelsgentle SF today could be the one who is devouring Accelerando or other such advanced works tomorrow. That's good for us, good for them, good for the genre and good for the whole damn known universe.


Егото ми ме кара да се чудя: Има ли шанс аз да съм един от тези somebod(y/ies)? И съответно, може ли да се приеме, че "Звездният път" е подобна подходяща книга за SF entryway? Предполагам само времето ще покаже.
(Все пак в нея няма нито един оригинален кокал technology-wise. А лингото, с тук-там някой и друг техножаргон, е съвсем смилаемо.)

Друга интересна теория, която бях чувал (и досега се subscribe-вах основно към нея) е, че след "големите разочарования" на XXI-и век - липса на качествен напредък в областта на космическите полети, нема ги обещаните ховъркрафти от "Завръщане в бъдещето", ВР-то доскоро беше все още мит, ИИ-то също, тн., тн. - хората са били загубили интерес към sense of wonder-а на НФ, което, в комбинация със засилващата се социална нестабилност, ги е накарало да обърнат поглед "назад към доброто старо време" - фентъзито.

Моята лична теория е, че принципно фантастика излиза по-рядко като цяло, защото се пише по-трудно . За фентъзито - пляс, пляс, елфи, джуджета и магия и готово; дракони в добавка, ако искаш да си наистина cool. За НФ ти трябва грамадна обща култура - математика, астрофизика, инженерни и компютърни науки, кибер сигурност, социология, икономика, логистика, ксенология, кибернетика (в истинския смисъл на думата, не говоря за хромирани бицепси), и тн. и тн. Така де, тия неща помагат много ако и един фентъзи писател разбира от тях, но във фентъзито (уж? аз им се чудя колко са слепи някои хора...) е много по-малко прозрачно колко нелепа е постройката ти на света, ако постоянно скитосват разни блестящи рицари насам-натам. Съответно, малко хора се престрашават да пишат НФ - защото лошото НФ смърди ужасно, дори облечено в костюм "Армани", докато лошото фентъзи горе-долу seemingly се търпи доде не пръдне грубо; поне това изглежда е mainstream perception-а. А може би НФ читателите по принцип са по-взискателни и аналитични. (Which kinda makes sense.)

Еh, както и да е. Ще направя каквото дежурно правя, и ще приема, че истината е съвкупност от разните факти и теории. Макар че анализът на Скалзи (трудно ми е да го призная, но все пак) май печели по отношение на Occam's Razor.

За контраст, голяма доза смях:


Revenge of the Science Fiction Writers!

(January 28, 2005)
Here's a quick rule of thumb: Don't annoy science fiction writers. These are people who destroy entire planets before lunch. Think of what they'll do to you .

Thus learned PublishAmerica recently. PublishAmerica is a somewhat controversial book publisher that many authors believe is a thinly-disguised "vanity publisher," and whose book deals take advantage of people who want to be "published" authors more than they want to read the fine print of a contract (PublishAmerica—and for that matter many authors published by the house—rather vehemently deny this charge).

A number of notable science fiction authors, including James MacDonald, have warned aspiring authors away from the house, which apparently didn't please PublishAmerica, which noted on one of its online sites that "As a rule of thumb, the quality bar for sci-fi and fantasy is a lot lower than for all other fiction . . .[Science fiction authors] have no clue about what it is to write real-life stories, and how to find them a home."

Well, naturally, MacDonald and others sensed a challenge, so what a group of them did was get together to intentionally write an utterly professionally unsaleable book ("Plot, characterization, theme: none of them are to be found . . . Grammar and spelling take a drubbing," they wrote in the Web site they created after the fact), and then submitted it to PublishAmerica to see if it met the publisher's quality standards. And what do you know? It did— Atlanta Nights , as the book was called, was accepted. Here's a sample of text:

"I'm glad you could give me a ride," Bruce Lucent muttered, his pain-worn face reddened by the yellow sunlight. "What with my new car all smashed and all."

His old friend, Isadore, shook his massive head at him. "We know how it must be to have a lot of money but no working car," he said, the harsh Macon County drawl of his voice softened by his years in Atlanta high society. "It's my pleasure to bring you back to your fancy apartment, and we're all so happy that y'all is still alive. Y'all could have been killed in that dreadful wreck." Isadore paused to put on the turn signal before making a safe turn across rush-hour traffic into the parking lot of Bruce Lucent's luxury apartment building. "Y'all'll gets a new car on Monday."

"I don't know how I'll be able to drive it with my arm in a cast," Bruce Lucent shoots back. "It's lucky I wasn't killed outright like so many people are when they have horrid automobile wrecks."

"Fortunately, fast and efficient Emergency Medical Services, based on a program founded by Lyndon Baines Johnson the 36th President of the United States helped y'all survive an otherwise, deadly crash," Isadore chuckled. He nodded his head toward the towering apartment building, in the very shadow of Peachtree Avenue, where Bruce lived his luxurious life.

And that's one of the better passages. There are also two chapters with the same number, and two chapters with the same text (though, I understand, not the same two chapters as have the same numbers) and various other violations of common and grammatical sense. It's not for nothing that the authorial pseudonym for this book is "Travis Tea."
(No, I didn't contribute. But I kind of wish I had!)

Naturally, when the book was accepted, the science fiction writers couldn't help mentioning it on various Web sites, and when PublishAmerica found out it had been hoaxed, it quickly rescinded its offer. But by then it was too late—the SF authors, aside from placing the "novel" up for sale elsewhere as an example of PA's quality standards, have also issued a press release recounting the entire tale that went out on the newswires today.

Lessons from this story?

If you're an aspiring author considering Publish-America (or any other similar operation), make sure you do due diligence before you sign any contracts;

Don't make science fiction authors angry. You wouldn't like them when they're angry.

Mon Feb 17, 2014 9:02 am Re: Тема за коректори Mon Feb 17, 2014 9:02 am Re: Тема за коректори
Покрай едни нови коректури на „За спасяването на света“ реших, че е крайно време и това да обясня изрично:

:!: В моите коректури в ЧоБи съм решил, че „подтискам“ е по-логично изписване от „потискам“.

Причината: „под-“ означава „надолу“, а „по-“ – „за кратко“. Коя е по-логична за смисъла на думата?

Но не настоявам да се прави така в чужди коректури. Единственото важно е навсякъде в една книга да е изписано еднакво.