choveshkata.net

Tue May 14, 2019 9:39 am Re: Културни събития Tue May 14, 2019 9:39 am Re: Културни събития
По-добре късно, отколкото никога: този четвъртък (16.05.) играем отново импро театър с моята група "Направо ШиЗастър".

https://www.facebook.com/events/1027357314321576/

20 ч, Шизи Импро Клуб на ул. Г. Раковски 127

Отново ще обединим вдъхновението си, ще слеем отчуждението си, ще смесим странностите си, ще съчетаем вътрешните си гласове, ще преплетем гледните си точки, ще свържем бъдещето си, ще съберем нишките на миналото, ще споим настоящето, за да съградим едно цяло представление пред очите ви!

Ние сме импровизационната група "Направо ШиЗастър", а вие имате възможността да се забъркате с нас от 20:00 ч. на 16.05., четвъртък, в храма на импровизацията - ШиЗи Импро Клуб - на адрес ул. Г. С. Раковски 127 (етаж втори на "Славянска беседа").

Групата практикува Чикагски стил на импровизация - така нареченият "лонгформ" - където група импровизатори създават цяло шоу, ползвайки вдъхновение от предложение на публиката.

Тренират се в ШиЗи Импро Курс. Повече на https://www.shizi.bg/courses

На сцената ще излязат:

Дани
Женя Янкова
Иван Петров
Лъчезар Енчев
Милен Великов
Петя Лозанова
Пламена Михайлова
Самоел Ованесян
Светлана Петкова
Радослав Стоянов
Христина Тенова
Данай ШиЗоукуърд

Инструктор: Илиан Илков.

Mon Jul 22, 2019 5:57 pm Re: За Филмите и Хората... Mon Jul 22, 2019 5:57 pm Re: За Филмите и Хората...
Brave така и не "резонира" с мен по кой знае какъв начин. Беше филм тип "Да, това са Pixar alright, ама могат много повече". Скука.
За мен и до ден-днешен техният им най-добър филм е Wall-E. Интересно, но тия дни (по друг повод) като започнах да си прехвърлям в главата кой компютърни анимации са ми оставили най-трайни спомени/преживявания, Пиксар всъщност изостават стабилно пред конкуренцията на Dreamworks (How To Train Your Dragon, Kung-fu Panda, Megamind, etc.). При традиционните анимации същата работа - Дисни пасти да ядат пред Дон Блът, или Jeffrey Katzenberg (който е основателят на Dreamworks, бивш директор на Дисни и еквивалентът на Стив Джобс/Илън Мъск в света на анимацията).

Oh, well.

Иначе, "Нюхач" като сериал добре го познавам - въртяха го по една от родните ефирки (не мога да се сетя БНТ ли бяха, или Bulgaria On Air) и беше забавен, но не безкрайно оригинален. Then again, мен ми е писнало дотук от police procedural-и, крими сериали и тн., тъй че едва съм таргет демография...

Wed Jun 24, 2020 11:05 am Размисли за тазгодишните „Хюго“ номинации Wed Jun 24, 2020 11:05 am Размисли за тазгодишните „Хюго“ номинации
Понеже за първи път ще присъствам на Worldcon, респективно ще гласувам за наградите „Хюго“, реших да се натегна максимално ;) и да изчета/изгледам колкото се може повече от номинациите в 18-те категории тази година .

Преди да почна с размислите си по тях, искам да изкажа едно смайване: „Хюго“ все още нямат категория за видеоигри. Въпреки че първото предложение за създаването ѝ е отпреди 15 (!!!) години. Четох записките от миналогодишните срещи на World Science Fiction Society – комитета, който отговаря за „Хюго“ – и се потресох как тези хора още не са стигнали до решение по казуса.

Enter Националните фантастични награди . I rest my case. :D

(Второто ми смайване бяха доводите против въвеждането на категория за преводна фантастика... но там даже не искам да си отварям устата. Инициативата за тази категория е сравнително нова. Сега ще стискам зъби – и по-важното, палци за Rachel Cordasco и другите знайни и незнайни воини, които мислят отвъд тесните границите на родния си език и литература.)

Самите размисли ще ги започна с номинациите за дебют (Astounding Award for Best New Writer), които вече ги изчетох (или поне попрелистих достатъчно, за да се ориентирам).

1. Всичките шест са фентъзи. Огромното мнозинство са secondary world фентъзи (тип Толкин).

Научна фантастика няма. Няма и от хибридните жанрове (ако изключим експерименталния разказ Ten Excerpts from an Annotated Bibliography, който е сплав от антропологическа фантастика и хорър).

2. Над половината от историите и световете не предлагат нищо градивно и обнадеждаващо – демек не биха се класирали в нашия конкурс „Изгревът на следващото“ . Някои са откровен grimdark *ugh!*.

Единствените, които имат някакъв шанс за „Изгрева“, са поредицата A Chorus of Dragons на Jenn Lyons (чиято първа книга е изградена с прелюбопитна метаструктура) и новелите на Emily Tesh (които ми напомнят на Бийгъл в по-късните му години или на Patricia McKillip). Тях ще ги изчета докрай някой ден. От началата им не мога да се ориентирам колко вдъхновяващи или визионерски ще се окажат в крайна сметка.

(А разказът Never Yawn Under a Banyan Tree на Nibedita Sun беше сладък и забавен.)

1. + 2. = Струва ми се, че най-харесваната фантастика в момента не е достатъчно разнообразна, което прави „екосистемата“ ѝ нестабилна. Ако всичко номинирано е фентъзи – и то мрачно фентъзи – огромна част от читателите остават „маргинали“. За взаимовдъхновяването на автори и творби въобще да не говорим.

Сега започвам категориите с „опитни“ автори – short story, novelette и т.н. Да видим...

Tue Nov 17, 2020 1:26 pm Re: Мел Tue Nov 17, 2020 1:26 pm Re: Мел
Една интересна изложба...
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ-СОФИЯ представя временната изложба „БИЕНАЛЕ НА ИЛЮСТРАЦИЯТА“. Тя ще бъде открита на 17 ноември 2020 г. в експозиционното пространство на обекта „Триъгълна кула на Сердика“ на бул. „Мария Луиза“ 16.

В изложбата са включени произведения на 194 автори, изпратени от цялата страна както и от български художници, работещи в Австрия, Англия, Германия, Италия, Испания, Ирландия, Франция, Япония.

Представени са разнообразни илюстрации, публикувани в детски книги, научни издания, енциклопедии, видеоигри, анимации, календари и други художествени проекти.

Изложбата „Биенале на илюстрацията“ ще може да бъде разгледана от 17 ноември 2020 до 17 януари 2021 г. със свободен вход.

Още инфо тук , а най-любопитното оставих за накрая ;)

!Аз! Да! Се! Похваля!
Тук ще има и моя илюстрация :-)
На изложба!
Представяте ли си? :-) :-) :-)

(Ако отидете и я намерите, снимайте се с нея и ми пратете снимката - много ще се зарадвам!!!)

Thu Nov 01, 2018 6:22 pm Re: Културни събития Thu Nov 01, 2018 6:22 pm Re: Културни събития
Днес ще се разцепим от кеф...

16 ноември: премиера на пилотния епизод на „Златната ябълка“

We invite you on November 16th at betahaus Sofia to join us in a thrilling adventure with the the zmei daughter Vihra, the samodiva Tina, and the kukeri Bran and Vlad.

And since we also wanted to meet personally with those of you who do not live in Sofia, Studio Zmei starts the Golden Apple Tour - we will visit Burgas (November 23rd), Stara Zagora (November 24th), Plovdiv (November 25th), Veliko Turnovo (December 6th) and Varna (December 7th).

... почваме наистина да се будим, м? :mrgreen:

хрстн: На български тук . [/b]

Fri May 17, 2013 11:10 am Re: Упражнения по мислене Fri May 17, 2013 11:10 am Re: Упражнения по мислене
Аз ще си кажа как възприемам и възприемах блога на Чоби.
В блога има нещо което е добро и лошо. То е това, че блога сякаш се пише с мисълта, че е за хората от мрежата ЧоБи.
Добро е , защото отговорите и общуването в коментарите са непринудени и имам усещането, че съм част от ЧоБи макар да не бях. Тоест това е отношението към хората, които коментират, то е на включване, а не на дистанцираност.
Лошо е , защото самите публикации се пишат сякаш само за хората от ЧоБи, на които им е ясно за какво става въпрос и не им е нужно да им обясняваш много, в някои случаи дори липсват обяснения.

Липсваше ми много това какво се цени, зад какво стои ЧоБи. За тези неща разбрах чак като се присъединих. Какво е ЧоБи не ми беше ясно. А ми беше интересно. Мисля нещата, които се пишат трябва да имат и такава страна отношението и мнението ни към тях, не просто да са кратки до неясност (за външен човек) и информативни като телеграма.

Мен примерно ме интересува как четат другите, какъв им е процеса, какво получават. Това мисля ще е много интересно. Може постовете да се раждат във форума като споделяне и след това с разрешение на авторите да се публикуват в блога. Други други неща ги интересуват. Примерно темата за отношенията и смисъла и болките и т.н. е популярна тук. Това ни прави човеци и може, което позволим и решим да се публикува. Това ми напомня за предложението "Сърцето на ЧоБи", което е подобно, но още по-хубаво.

Сега се замислям, че може да има някаква скованост, някакъв страх да се публикува в блога. Ако имаме процедура, процес по който предлагаме и решаваме какво да публикуваме ще е по-лесно. И не мисля, че трябва да се гласува от всички всеки път, много е тромаво и затормозяващо за всички. Просто всички трябва се съгласим веднъж за критериите и процеса за публикуване в блога и един да следи да се спазват.

Мисля ако искаме да знаем какво мислят читателите за ЧоБи и по-важното какво би им харесало трябва да се запитаме и да си отговорим ние какво би на нас ни харесало .

Не е толкова трудно само си кажете за какво искате да пишете и да четете като става въпрос за книгите по принцип и не само от ЧоБи.

Wed Oct 09, 2013 8:42 pm Re: Образованието Wed Oct 09, 2013 8:42 pm Re: Образованието
Приятели, днес на път за тренировка случайно се засякох със преподавателката си по БЕЛ от старото ми училище. (55-СОУ, което е до ТУ)

Споделям тази информация тук, в тази тема, по две причини:

1. Успях да я насоча към сайта на Човешката и се надявам в бъдеще да успеем да осъществим взаимни инициативи.

и

2. Хрумнаха ми изключително много и изключително готини идеи как помогна на училището - понеже те имат голямо затруднение в набирането на гимназисти, особено за горните курсове. И тъй, направо действайки по точка първа, аз имам огромно желание да помогна. Не само, защото това е училището, в което съм отраснал (и в него са ми около 60% от спомените), но и защото ми ( ни ) се отдава възможност да направим АКТИВНА промяна в поне една от образователните институции в нашата държава. (Поредната, разбира се. Изобщо не сме пионери. ;) )

Аз лично веднага ще се включа в собствено мозъкобурие, за да избистря детайли по евентуалните инициативи, с които да се вдигне престижа на училището, като същевременно ще си издействам срещи с директора и районния кмет, за да спечеля официална подкрепа.
Сега ми е паднало. Сега имам свободно време. И сега виждам една перфектна възможност.

Пиша това тук, за да ви помоля скромно за вашата благословия и евентуална подкрепа. (Правим връзки и мостове, да?)

ПП. Мнението ми е малко разхвърляно, но сега съм твърде развълнуван, за съм по-кохерентен. (Даже си провалих тренировката по медитация от възбуда :roll: )

ЕДИТ:
Ентуасиазмът ми беше сериозно полят със студен душ, поради различни съществени пречки, които ще трябва да се вземат предвид, ако ще подхващам тази инциатива сериозно. Засега обаче не се отказвам, но ми стана досадно, че се сблъсках с поредна (финансова) стена. :|
Е, поне имам човек, който да сподели (предимно горчив) полезен опит.

Sat Nov 09, 2013 8:48 am Re: Развитие на Човешката библиотека Sat Nov 09, 2013 8:48 am Re: Развитие на Човешката библиотека
Не съм си задавала въпроса - защо не ми обръщате внимание, защото ако ми трябва нечие внимание или помощ, директно се обръщам към човека. Прося си и внимание и помощ, демек! :mrgreen:
Иначе, моята дейност е основно с клуба. Повечето от вас знаят, пишем Аурелион 3 в момента, книгата на малките, за сладуранката-светлинка Алекс, с едноименно заглавие /за сега/. иии... най-трудоемкото - снимаме и работим по сериала.
Освен всичко това с малките светлинки участваме във всички възможни конкурси и тази година, направо разбиваме!
Не знам кога намирам време за всичко :o За сега се справям, но нямам почти никакво свободно време - за нищо! Дори за по една бира и лафче :cry:
Това ще продължи докато завършим започнатите книги. А срокът за тях е.... разтегливо понятие. Не работим със срокове, защото децата ходят на училище и на други школи, но примерно. До края на 2014, може да се приеме, че евентуално ще сме готови. :D

Tue Jul 09, 2019 10:55 am Re: Трудът краси човека Tue Jul 09, 2019 10:55 am Re: Трудът краси човека

Spoiler

Dess wrote:Иии... вече съм официално публикуван автор. :) В сборника с номинирани творби от конкурса "С море в сърцето" 2019. Редом с още трийсетина души, една от които също наш човек. ;)

Значи сме другарчета по море, аз пък съм "С море в сърцето" от 2015-та :)

Fri Feb 14, 2014 12:59 pm Re: Цитатите, които ни промиха Fri Feb 14, 2014 12:59 pm Re: Цитатите, които ни промиха

Sheng Wang wrote:Why do people say "grow some balls"? Balls are weak and sensitive. If you wanna be tough, grow a vagina. Those things can take a pounding.

Sun Apr 26, 2020 10:40 am Преводите на Purple Sun Apr 26, 2020 10:40 am Преводите на Purple
Правя си нова тема, където ще слагам линкове към свои фенпреводи. Чувствайте се свободни да коментирате с всякакви впечатления :)

Като начало може да видите анимето Kyokou Suiri - "Фиктивно заключение" еп.1

IMDB: https://www.imdb.com/title/tt11328872/
MAL: https://myanimelist.net/anime/39017/Kyokou_Suiri

Линк към видеото с вградени субтитри: https://drive.google.com/file/d/178bQu7EYZTXzDIByqf6Y3b03hOP4Bkoz/view?fbclid=IwAR0mqQv87Wk8StQaFGQIc9KJqwOeDicXy905P9DWfF7LXqrryI4Jn5rzOqE
Само субтитрите: http://subs.sab.bz/index.php?act=download&attach_id=96348

Mon Jan 16, 2012 1:04 pm Срещи Mon Jan 16, 2012 1:04 pm Срещи
Уха! Сладкодумец номер две! :)

Краси – бива ли да препубликуваш долния разказ и във форума на ЧоБи...

Следва съответния долен разказ

Срещата на 15.01 (събитията: накратко разказани от Краската)

Бележка: Ако сте били вчера, недейте да четете, че ще се отегчите. Ако не сте - обмислете варианта да не четете, защото може въпреки всичко пак да се отегчите. :)

Накратко:

Срещата се състоя, с Лъч се засякохме на стълбите, открихме верния етаж, но на Калин телефонът беше зает и не ни помогна, затова просто потропахме. С други думи, влязохме за сметка на вратата - макар че Лъч не тропаше кой знае колко силно. (Междувременно отново се сблъскахме с феномена "КалинСКИ", който обаче Калин съвсем научно обяснява с езикови, културни и исторически процеси.)

Вътре се срещнахме със сума народ. Контрабандно внезохме два червени стола от съседната стая, които два червени стола бяха много доволни да правят компания на леглото, кашоните и другия червен стол, който вече си беше там, в правилната стая. Та срещнахме се със сума народ, здрависахме се, поздравихме се. Калин попита 4 пъти кой най-много бърза да си ходи, за да знае кога е най-добре да главоблъснем (кога ще сме в най-пълен състав).

Засегнаха се много теми, може би никоя от които не бих могъл пълноценно да изразя. Говорихме за шистов газ, за власт и медия.Калин искаше да пробута 200мл ударна доза представоразбивач "Синята жилка на Афродита", който в крайна сметка се оказа у мен. Виктор се сдоби с хладно ударно оръжие тип "тухла" с допълнителна опция "четене", която засяга един дълъг списък от компютърни игри (популярни в края на 90те?)... но аз казах "накратко", а сега описвам кой какво е взел и какво пише вътре.

Междувременно един кашон бе обърнат на маса, върху него бяха отворени сполучливи (италиански?) бонбони и бисквити тип "smiley faces", квадратни. Творческият и литературнофилософски елит на началото на 21ви век в България смело ги нападна тези храни, за да ги свърши чааааак по-късно.

За другата неделя плъзнаха идеи - тук Казанлък, там гледането на един конкретен и сравнително къс филм, разширен от факта, че ще бъде версия, осеяна с прекъсване и коментари от страна на един от бащите на същия тоя филм. :) Писателска работилница също се спомена, но той Калин да се оправя с организацията, той ще каже. Общо взето - кой каквото иска, да го прави, а да не чака някой друг да му каже "ела в 12 на моста и носи стоката".

Ножът опря до кокала и решихме все пак да главоблъснем. Какво се получи? Е, никакъв кой знае какъв високофилософски спор, никакви кой знае какви открития, освен малко нова информация за някои от нас (например, че слоно-... ама чакайте, аз ей сега ще разкажа). Общо взето се въртяхме около номера, че "човек мисли по [дума] начин, а животните - не" срещу "как можем да сме сигурни/да проверим, че животните не мислят по [дума] начин?". Отхвърлихме с несигурност това, че ние вярваме в отвъдното и осъзнаваме смъртта като процес (поне колкото надалеч можем да видим), а животните не го правят. "Документирани са случаи, в които слонове изразяват почит към слонски останки, черепи." Това може би се обяснява от тяхната много много (може би над 10 пъти) по-силна и обширна памет от нашата, т.е. слоновете всъщност потъват в спомени при вида на умрелия си брат (съотв. сестра).

Може ли да прескоча другите конкретни примери? Паметта ми не е като на слон, а търпението ми бива, но предпочитам да си го пазя за важни случаи! Накратко: разглеждахме единствено възможността човек да се различава от животните по потенциал на мислите и идеите. Само дето чрез различни примери защитихме становището, че "залежи" на умствен и идеен потенциал има в мозъците на много други видове... От това следва, че разликите между човека и животните само изглеждат качествени, а всъщност са с количествен характер (количество еволюция). И тая еволюционна сегрегация може би се задълбочава заради хегемонията на човешкия вид... Иначе казано, разликата между човека и животното не е много по-различна от (скачаме къъъъм... Средновековието!) разликата между потомствения аристократ и богаташ от първото съсловие и някой крепостен селянин (просто заменяме "практически мисловен и идеен потенциал в момента" с "благосъстояние и земепритежание в момента"). Няма големи анатомични или умствени разлики между аристократа и селянина, но на селянина му е невъзможно да достигне нивото на аристократа - т.е. разликата идва от външните условия. Може да се каже, че идва от съдбата, каприза на шанса, късмета. Случило се е тъкмо човек да стане по-умен!

Добре, ако продължа да защитавам своята теза, ще е хубаво да дръпнем и някоя и друга поука. Човек е ударил шестица от тотото, получил е голямата и неповторима награда "разум". Какво прави човек, щом удари шестица от тотото? Засега човечеството е използвало джакпота изключително за собствени нужди. Земеделието - изкупуване на земята от другите видове, които нямат как да противостоят. Животновъдството - заробване на съседите по признак, наподобяващ задлъжнялост, но само наподобяващ. Творчеството - ваканция с разглеждане на забележителности и любопитности от другия свят. А кога ще инвестираме тоя джакпот в някое предприятие, което ще е от полза за държавата? (Пояснение за тези, които не внимават на 230% и не могат да следват странната ми мисъл - разглеждам човечеството като един единствен член на обществото на Земята, другите животински и биологични въобще видове са другите граждани, а държавата, това е цялата Земя.)

Но такива неща нито са потвърдени, нито са отхвърлени, нито бяха доближени вчера. Вчера минахме през срам от голота, етика, спомагаща и даваща смисъл на понятието "въздържание от секс", абстрактно мислене, разпознаване на собствения образ в огледалото, слонът, който надхитрил бедните хорица от зоопарка (след като отказал да се качи на камиона, в който трябвало да се качи, той с постоянството на учен открил чудни и практични начини да се добере до храната, с която се опитали да го пимамят)...

Ох, отплеснах се. Нещо щях да разказвам, но забравих какво. Нима има значение? Да преминем към важните въпроси: Калине, как се наричаше онова чудо със стружките? Интересно би ми било да потърся нещо за него, а ако не успея, ще те помоля да ми пратиш някое и друго файлче с информация. :)

Така. Надявам се хората, достигнали до тук, да не са се отчаяли от правописа, многословието и празноглавието на падауанеца. Надявам се тези, които не бяха, да се чувстват по-малко прехабени. Лека чао от мен!

Fri Dec 07, 2012 1:24 pm Re: За Филмите и Хората... Fri Dec 07, 2012 1:24 pm Re: За Филмите и Хората...
Хм, я и аз да се включа. 8-)

Постът ми ще си го градя в движение, така че BEWARE! Edit abound ahead. :D

Филми, които аз лично харесвам:
(с коментар в скоби)<Внимание: по-долу съм омешал анимации, филми и сериали, а може би даже и други неща. Търсете заглавието, то е важното ;)>

- Междузвездни войни
(мно'о яснo, първото ми сай-фай :P)

- Индиана Джоунс
(първият ми - познахте - приключенски филм)

- Матрицата
(ако не броим Макс Пейн, тук се "запознах" с куршуменото време; пък и навремето филма ми даде философски boost)

- Властелинът на пръстените
(така и не гледах разширените версии, но за човек като мене, дето не може да преглътне книгите (о, ужас!!! :lol: ), филмовата поредица ми пасна идеално (да, ОБИЧАХ бойните сцени :P))

- Умирай трудно
(класика в екшън-жанра, а четвъртата част изненадващо не се оказа боза. Особено епичен беше диалога, където Брус Уилис казва "Аз НЕ ИСКАМ да съм герой; в мига, в който можех, щях да се откажа. Обаче кой друг ще заеме мястото ми?" (свободен цитат))

- Рекламата на Александра видео със самолета
(ЛУДО!!! :D Който навремето е взимал касети под наем, знае за какво говоря)

- Земята преди време [original title: Land Before Time]
(първата част; ако, след като я гледате, се почувствате силно развълнувани/разстроени (нищо, че има щастлив край), почувствайте се свободни да изгледате останалите 10+ части :lol: (те вече са детински и разводнени; е, V-та част ме изкефи повечко, ама все пак))

- Титан след планетата Земя [original title: Titan A. E.]
(АБСОЛЮТНА КЛАСИКА! Srsly, всичко направено от Дон Блът е must see, ако сте фенове на качественото и дълбокомисленото. Специално за Титан, бонус точки, ако някой се досети какво съм крал като идеи от анимацията. ;) )

- Железният гигант
(Анимация, която съм гледал в една от по-ранните ми години. Симпатична е. Веднъж направих маратон десет пъти да я изгледам за един ден. Не питайте защо. Тогава бях експериментатор. :P)

- Атлантида: Изгубената империя
(Дисни си знае работата. Само т'ва ще кажа. :) Има и втора част, ама вече е слаба ракия.)

- Помощ, аз съм риба
(Единствената рисувана анимация, на която ходих да гледам на кино. После започнаха да излизат само CGI. :| Много хубава, много емоционална. Имаше томбола в киносалона и тогава спечелих първата и единствената награда, дадена ми някога от Фортуна - книжка с пророчества. Ей, беше 1999-та година все пак. Пък и спечелих :!: :!: :!: :mrgreen: )

- Пиратите от тъмния пролив
(Мислите, че Титан е Класика? Вижте Пиратите. ВЕЛИК, не ГРАНДЬОЗЕН ШЕДЬОВЪР!!! (буквално... сериалът така и не е довършен, защото довежда до фалит създателите му, които хвърлят по 500$хил. на епизод. Сещайте се през 90-те колко пари са половин милион... за епизод на анимация . И до днес феновете чакаме. И един ден краля ще дойде... А дотогава, идвайте в нашето лоно. :) )
<Бележка: Ако не намерите торент из нета(аз се поизмъчих), пишете ми да ви дам/запиша сериала.>

- Храбрият малък тостер [original title: The Brave Little Toaster]
(Две думи: епичен саундтрак. More, more, more... everything you wanted AND MORE! Cutting Edge и It's a B Movie съм ги извадил специално на харда. Отново като при един от по-горните примери, който се разтрои от зрелостта, има втора и трета част за сапунено успокояване. <<<ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ!>> Ако се чувствате безразлични към домакинските уреди и вещи, не гледайте този филм. Трудно след това ще се завърнете към старото status quo.)

- Джони Мнемоник
(Ако някога сте се чудили какво ще представлява Shadowrun на филм и как е изглеждал Нео преди Матрицата ( :D ), гледайте Джони Мнемоник. Уличния самурай е представен особено достоверно, само дето е проповедник. 8-) )

- Завръщане в бъдещето [original title: Back to the Future]
(Блокбъстъра на 80-те. DeLorean-а кърти. Който е изпуснал, бегом марш да поправя грешката. После вървете в тубата и гледайте епичния crossover на HISHE с терминатора. Being cryptic... yes. :geek: )

- Сърцето на дракона [original title: Dragonheart]
(Тук съм плакал откровено. Едва успях да се скрия от роднините (брат ми щеше да ме скъса от бъзик). Но отново Холивуд се притича на помощ с лигава (и happy ending) втора част, която служи да ни избави от дълбоките и проникновени чувства. За финал: Шон Конъри - поклон! You achieved max level, sir!)
(Сериозно. Ако се удържите, гледайте само Драко. Филмът има толкоз трогателен сценарий, че даже са го претворили в книга, където има разширени сцени и диалози.)

- Самураят Джак [original title: Samurai Jack]
(Може да идва от Cartoon Network, но това е един сериал, който казва FUCK YOU! в лицето на всички стереотипи и клишета, наложени в масовите анимации. Драма, епичност, майсторски направени сцени, разнообразие от сюжети. Всичко е вътре, само дето заради цензурата всички, дето ги посичат, се оказват роботи. :roll: Създателят на поредицата прави в момента филм, който цели да приключи одисеята, но засега е в Development Hell )

- Досиетата Х
(Като малък, въъъх... Години по-късно, теглих и го изгледах целия сериал (9 сезона, въх again). Струва само до 5-и сезон, и то с изключения. Нататък е боза, освен агент Догет, който поряди някаква причина ме кефеше, нищо, че заемаше мястото на Молдър. Абе общо взето, и да не сте гледали, не пропускате чак такъв култ. Крис Картър не случайно е известен с това .)

- Еврика
(Само първи и втори сезон. Нататъка... слаба работа. Къде отиде всичкото сикюрити??? Защото всички започнаха да се държат като идиоти? Само за да има plot device ли? Питам аз. Ако са били сменили оригиналните сценаристи, няма да се учудя. Първите два сезона показваха талант и въображение. После - вакуум. Не съвсем, ама все пак.)

- Transformers: Beast Wars + Beast Machines (реално са едно continuity)
(НАЙ-ДОБРОТО от наличните итерации. Пълно е с обрати и драматични моменти. Е, има своите пропуски, но те лесно се пренебрегват. Megatron сам по себе си ги outweight-ва, просто супер badass e. :D Друга културно-технологична стойност на сериала е, че първите три сезона са авангард на CGI филмирането през 90-те. Нагледно може да се проследи как в първите епизоди анимациите са дървени и постни, а после, с напредването на бройката, се вижда как екипа става все по-опитен и вещ. Към края вече не можеш да отличиш движенията от тези на някой рисуван или модерен CGI сериал. Имам торент с бонус кънтент, където го обясняват това, който иска, да ми пише. :))

- Зов за завръщане [original title: Total Recall]
(Някои казват, че филма е гнусен. Други, че пошъл. Трети просто го отхвърлят като посредствен екшън. Аз обаче му се кефя на макс и смятам, че е един от върховите филми на бате Арни. Пък и това е единствения филм, където персонаж resist-ва groin attack (yep, you guessed it... it's Arni))

- Шестият ден [original title: The 6th Day]
(Отново бате Арни, отново стойностен екшън. (според мен))

- Истински лъжи [original title: не си спомням :P]
(И пак Арни, този път в невероятно сполучлива екшън-комедия. Въобще май ще напиша тук всичките филми с мистър Олимпия... Няма скоро да забравя в "Хищникът", как забоде един войник с метнат нож и му рече "Stick around!"... ROFL! Плоските му лафове къртят отвсякъде. :D )

- Ченгето от Бевърли Хилс
(И като заговорихме за качествени екшън-комедии, трилогията с Аксел Фоули, в лицето на вездесъщия Еди Мърфи, трябва да бъде част от колекцията на всеки уважаващ се киноман. Чупене на клишета, динамични престрелки, остроумни сцени, гарантирано удоволствие за изгубените 3х90 минути.)

- Ченгета без значки [original title: National Security]
(Смях, малко драма, много екшън и забавни моменти, където Мартин Лоурънс си партнира с неизвестен, но талантлив актьор и двамата се набъркват в каша, където трябва да зарежат междуособиците си, за да спрат лошите!)

- Праведно убийство [original title: Righteous Kill]
(Относително нов филм (2008), с незабравимия тандем Ал Пачино и Робърт ДеНиро. Подплатен с много крими, това е философски филм за кое е правилното и кое не е и как го разбират различните хора.)

- Sliders [не помня как беше преведено]
(Още едно незавършено бижу. Научнофантастичен сериал за паралелни светове. Звучи банално, но силата на сериала се крие в сценария, актьорската игра и различните социални проблеми, които представя, докато се заиграва с алтернативните възможности. И тъкмо става интересно, когато сюжетът се кани да мине на следващото ниво, и продуцентите дърпат щепсела. Нещастници!!! :evil: )

- Джон Доу
(Сполетян от същата съдба като Sliders, само че още след първия сезон. Интересна фабула, класически заговор в background-а и когато изведнъж <<<СПОЙЛЕР!>>> бармана се оказва лошия, всичко приключва. /<<<СПОЙЛЕР!>>> Оттук между другото е и култовият израз: "Погледнах го в очите... И си плюх на петите!" *персонажа изфирясва, защото е забъркал беля*)

- Досиетата на Дрезден
(Само един сезон, препоръчвам го за загрявка преди книгите. Всъщност, scratch that, направо започвайте КНИГИТЕ. Като не-фен на ърбан фентъзито, аз бях супер зарибен. Сещайте се. Авторът е мега талантлив и много добре "плете" сюжета. Ако все пак обаче искате да видите как биха изглеждали магиите на живо, хвърлете едно око на сериала. Спец ефектите от 8-и епизод нататък стават доста брутални. 8-) )

- Карибски пирати
(Отново Дисни, ама вече за възрастни. Дали? Май, да, но трилогията в ядрото си остава едно вълнуващо приключение, което много ми хареса. Четвъртата част вече беше започнала да издиша, въпреки забавните моменти. Чух, че вече имало сценарии за пета. Е жалко, какво понякога правят парите... защото едва ли е останало нещо в сюжета, което да има се чопли още.)

- Разрушителят
(Арни получи своя дял в списъка, сега е ред на Сталоун. Филмът е свеж и изобилстващ от пукотевица, както всяка уважаваща себе си екшън продукция, което е достатъчно, за да стигнем до края на лекия сюжет.)

- Бандата на Оушън
(Три думи: Класика и Джордж Клуни. Стига толкоз. ;) )

- Казабланка
(Не вярвах, че ще се получи (защото съм прекалено "модернизиран"), но тази класика ми хареса. Дали заради любовта ми към Реймънд Чандлър и Дашиъл Хамет или нещо друго, не знам. Но през цялото време аз симпатизирах на Рик Блейн, а сцената на летището в края ме остави с горчиво-сладък вкус в устата, точно както трябваше.)

- Черното влечуго [original title: The Black Adder] (или най-епичната роля на Роуън Аткинсън)
(Kой не е чувал за Brian Blessed, Tim McInnery, Tony Robinson, Stephen Fry? Кой не познава Пърси, Балдрик и Мелчет? Има ли някой, който не може да назове lord Blackadder?!?!?! Треперете, невежници!!! Горко на онзи, който не изпитал върховното удоволствие да види най-великия британски комик в най-великия комедиен сериал на планетата!) (ПП. Разполагам с торент с перфектни субтитри, където преводачът си е направил труда да обясни всички особености в сценария и играта на думи. Все пак обаче препоръчвам дълбоки познания в английския език и жаргона му, за да извлечете максимални ползи от това безсмъртно творение.)

Е, засега това мисля да стига, че взех вече да се изстисквам. Когато парцалът ми, наречен мозък, попие още кортексови сокове, ще допълвам.
Следва продължение. :arrow:

Едит1: Леле, как можах да забравя...

- Изкуплението Шоушенк [original title: Shawshank Redemption]
(МНОГО ВАЖЕН ФИЛМ. По принцип, досега не съм гледал затворнически филм, който да е лош (предполагам заради самата постановка на идеята за затвора), но Изкуплението минава всички с лекота. Освен това май все още е топ 1 в класацията на IMDB за най-добър филм изобщо.)


Едит 2: Втора вълна филми

- Чудовища ООД
(Като изключим Играта на играчките, това е един от филмите, който прави Пиксар голямо и известно студио.)

- Играта на играчките
(Един от малкото филми, където българският превод е по-готин от английския оригинал. "Към безкрая... И ОТВЪД!" Ех, Вазов, Вазов... да ти се намира една драсни-пали клечка? 8-) )

- Wall-E
(Имах удоволствието да го гледам едва това лято. Много силен и въздействащ филм, а най-похвалното е, че в голямата си част емоцията е реализирана без говор. Ама към края не се удържат и почва плямпане... Което изобщо не е минус, но все пак. :P)

- Fern Gully
(Доста позабравена от мен анимация, която гледах навремето, когато разни неща още ми въздействаха по изключителен начин. И досега злодеят го помня много ярко, защото мистичният и зловещ елемент на <ЛЕК СПОЙЛЕР!> зъл дух в комбинация с машинария </ЛЕК СПОЙЛЕР> ме беше стреснал здравата. Отделно анимацийката си има доста актуално за днес еко-послание, което е бонус. В момента файлът преседява на твърдия ми диск в очакване да си припомня миналото. :) )

- Video Games High School (VGHS)
(Уеб сериал. Препоръчвам го само за геймърски нърдове като мен. Продукцията се бъзика доста забавно с компютърната гейминг суб-култура и прави различни аналози. Малко прекаляват с ФПС-а за сметка на останалите жанрове - централния сюжет например се върти само около пуцалките - но има много други хубави моменти. Препратката към Грим Фанданго ми беше любимата, обаче явно малцина ще й се насладят, защото не са играли играта. Брат ми например не схвана иронията. :| )

- Nuka Break [Fallout Fan Series]
(Друг уеб сериал, отново само за ценители и познавачи. ;) Изисква добра култура по постапокалиптичното РПГ на Black Isle, обаче авторите на сериала са наблегнали най-вече на новите издания като Фолаут 3 и Ню Вегас. Първоначално цялата продукция беше просто едно фен-филмче, обаче после явно са видели, че ние останалите фенове куфеем и са пуснали още. :) Даже направиха Кикстартър и сега втори сезон се очаква в бъдещия свят... през пролетта на 2013-а :D )

- The Postman (отказвам да го преведа, губи се целия смисъл на заглавието)
(Една от най-силните роли на Кевин Костнър, според мен. Всички казват, че най-добрия му филм е Танцуващият с вълци, обаче аз гласувам за The Postman. Сюжетът не е феноменален, но реализацията, актьорската игра и посланието са нещата, които ме докоснаха и ме накараха да оценя достойнствата на лентата. Още повече пък, че това е единствения постапокалиптичен филм, книга, игра или каквото и да е, където накрая на сюжета, обществото всъщност УСПЯВА да се възстанови и да излезе към по-светло бъдеще.)

- Megas XLR
(Супер забавната и култова анимация. А също така и пълен бъзик с giant mecha жанра. :D Сцепил съм се да се хиля на главните герои и дебелашките закачки на сценаристите, още повече, че накрая показват умение да се справят и с драматични сюжети. Само два сезона има, за съжаление, но си струват всяка една минута . 'Nuff said. :ugeek:
" You! dig giant robots, I! dig giant robots, We! dig giant robots, Chicks! dig giant robots... nice!")

- Inception
(Доживяхме да видим Леонардо ди Каприо със сериозно и зряло излъчване. Направо не мога да повярвам на трансформацията. Колкото до филма, той попада в личната ми категория "За да вдена нещо изобщо, тре'а да го гледам поне два пъти, аджеба". Препоръчвам горещо.)

- The Imaginarium of Doctor Parnassus
(R.I.P. Хийт Леджър... дано бъдеш като рицарите! Ахъм... По темата: Досущ като Inception, този филм не може лесно да бъде осмислен от едно гледане. Още повече, че и този, и по-горния са продукции, които не носят лично послание. Има нещо смътно за завършек, но по принцип всеки зрител трябва сам да си прави изводите когато се появят финалните надписи. Отново препоръчвам.)

Толкоз от втората вълна. Следва продължение. :arrow:

Едит 3:

- Магистрала 60 [original title: Interstate 60]
(Маскиран като комедия, това е един изключително философски и изпълнен с дълбоки мисли филм. Сетих се за него съвсем случайно, когато прочетох тук моето листче http://choveshkata.net/blog/?p=2796 и си спомних колко много ми е формирал светогледа тази скромна продукция. Затова и сега го записвам отделно, толкова се развълнувах. Мой приятел даже използваше за псевдоним името на единия от протагонистите. Note to self: Да го гледам пак скоро и на всяка цена. ПРЕПОРЪЧВАМ!)

Sat Jul 14, 2018 3:09 pm Re: Цитатите, които ни промиха Sat Jul 14, 2018 3:09 pm Re: Цитатите, които ни промиха
Тва горното е много мъжко и пряк прочит ;) (само да се заявя от поредицата "сексистки" и разделящи половите)

Инак се отбивам да постна нещо краднато от моята учителка от Езиковата в мрежата. Не е нейно.

Pepa Docheva
12 July at 08:42 ·

Литературно-медицински анализ на парчето "Видимо долни" в изпълнение на Криско и Мария Илиева:

Видимо дебилни
(анализ )

"па-палим,
Палим,
Виждам ва двойно"

Още в началото разбираме , че става въпрос за лирически герой в неравностойно положение, който е решил да отхвърли бремето на недостатъците си и, пренебрегвайки заекване, кривогледство и лоша артикулация, да изложи вижданията си.

"Болярската схема, братчед, централно"
Разбираме, че са му останали и живи роднини, които не са се отказали от него и той все още може да говори с тях. Той хвали братовчед си, че живее в центъра на Велико Търново

"Виждам я редовно, пукаме се готино
Дрехи по земята и в нас е пълна кочина
Най ми е удобно дупето ти сочно
Ставам кат животно един път като почна"
Той въвежда лирическата героиня фамилиарно и без социални уговорки. Видно е, че бърза да уведоми братовчед си, че прави секс. Без да си дава сметка, разкрива информация, че тя е мърла, но за сметка на това е склонна към анален секс, което е податка към братовчеда, че хигиената е за хора, които още не са правили секс.

"Мога да я галя по дупара денонощно"
Тук, след граматически разбор, стигаме до извода, че лирическата героиня има нещо, наречено "дупар" - м.р., ед.ч. Каквото и да е това, лирическият герой го харесва и може да го гали дълго. Вероятно е порода куче.

"Тялото ѝ мазно, пипа си го бавно
Фаща ма за джоба, вика "Нещо ми е жадно""
Свръхпроизводство на себум, жажда, забавяне на движенията и пълна дезориентация къде да търси водоизточник (справка:пипа го за джоба), сочи сериозно хормонално нарушение. Препоръчва се ендокринолог

"Палим, палим, палим от качака
Тя ми вика "ти си... баси маняка""
Той пуши цигари без филтър или марихуана и тя е изумена. Смята, че това е свръх нейните възможности и го смята за модерно. Вероятно е от малък град и е нямала достъп до интернет.

"Покажи на тия хора как са мяташ,
как го движиш, как са бараш, колко са раздаваш
Как са мяташ, как го движиш, как го бараш, колко са раздаваш"
След като е разказал на братовчед си за това, че прави секс, лирическият герой все още не е сигурен, че е бил убедителен. Той кара героинята да танцува, да се пипа и да симулира секс, за да покаже нейните умения на роднините си, които с времето са се увеличили. Докато тя се мята (има вероятност да са свършили парите и да искат заем от братовчеда във Велико Търново) тя се пипа по тялото, което увеличава производството на себум и не е препоръчително.

Благодаря.
Letiashta

Wed May 08, 2013 11:35 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Wed May 08, 2013 11:35 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Накратко, макар че не се получи кратко:)

Не се страхувайте да ме питате, докато разберете наистина каквото ви интересува. Няма да се раздразня. Не мога да кажа, че съм кой знае колко търпелив човек, но имам спомени, заради които съм се зарекла никога да не се дразня на неразбралите и да не се държа като Х, който ми насади вярването, че съм ужасно глупава щом задавам въпроси. Затова ми е лесно да не се дразня. Разбирам ви как е възможно да не разбирате, без да мисля, че сте глупави:)

Но държа хората да внимават в подбора ми на думи – използвам ги умишлено, някой път си играя доста, така че да включа по-компактно информацията, която искам да кажа без излишни думи. И ме дразни, когато това не се забелязва (мой проблем:). Някой път наистина пиша по-небрежно, но в повечето случаи обмислям и внимателно изграждам. Уважавам хората, които забелязват подобни работи, и не ме четат по диагонал.

Имам непоносимост към конфликтите, обикновено се стремя да ги разрешавам, доколкото мога. Конфликтите създават бариери между хората и нараняват. Т.е. ако се случи да се намеся някъде, където по принцип не ми е работа, то е само с такава - медиаторска цел.

Имам и някои не особено приятни странности при общуването (повече при директно общуване, не във виртуална среда, но това се отразява навсякъде):
Понякога, когато съм в лоша фаза – се отдръпвам автоматично навътре в себе си и държа да ми се спазва дистанция, защото в този момент изпитвам ужас от общуване. Ако има неразбрали – стрелям отбранително с поглед, пускам филтри, брони, силови полета и тъй нататък. Това няма нищо общо с вас, а е стар механизъм, нещо като останки от остаряла система за сигурност. Просто не ме закачайте, ако може. В такива моменти 'целият свят е настроен срещу мен и умишлено ме изолира от себе си', включително и вие:)

Второ (понякога много важно) – най не понасям някой без да ме пита да си прави далечни и погрешни заключения за мен, като тълкува мотивите за действията ми както му скимне. Особено ако каже, че целя точно обратното на онова, което действително искам да направя. Това е страшно несправедливо по скалата ми за справедливост. Ако не сте сигурни защо съм направила/казала нещо – просто питайте, мен; но не ми приписвайте чужди за мен неща.

Трето: не понасям интриги/интригантстване/клюки : забележа ли, че някой отива натам в разговор и се опитва да ме въвлече в някакви игрички – побеснявам (вътрешно) и охладнявам (външно) - т.е. почти не присъствам на разговора. А мислено ви отбелязвам в черното си тефтерче с червена точица. Тук включвам и други несправедливости. Усетя ли нещо такова, огненият дракон в мен не го свърта не едно място;)

И още нещо, може би косвено свързано с общуването: обикновено в мен/в главата ми всичко е забързано. Дори ми се налага (ако искам да не ме боли глава) да се забавям допълнително. Дори когато би трябвало да си почивам в мен нещата текат на бързи обороти и поддържам фоново напрежение, което е автоматично и нямам контрол над него. Всъщност – опитвала съм какво ли не: за мен нормално е напрегнатото състояние, макар да мога да имитирам спокойствие (имитирането напряга още повече). Поради това – когато се претоваря/ме претоварите отвън допълнително (с информация/емоции) се случва да блокирам, да изпадна в паника и да не зная кое по-напред да направя. В такива случаи изключвам и се отдръпвам и може да не отговарям известно време.
И...
Кал, прегръщ:)

Wed Dec 04, 2013 12:20 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Dec 04, 2013 12:20 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Ще ми се да отбележа, от гледната точка на човек с някакъв извървян жизнен път, че начините, по които ни усуква Времето, са... странни и непредсказуеми, а поуките, които човек си извлича и уроците, които научава, понякога са крайно изненадващи. Преди дори десетина години бих останала изненадана, ако знаех как ще се променям; да не говорим за преди двайсет години - тогава не бих и повярвала, че Аз-днес съм последствие от Аз-тогава... И после се обръщаш, гледаш си следата, която си оставил, пълзейки през живота, и мигаш на парцали: "Ама това АЗ ли съм го правила? Така ли съм го виждала? Леле..."
Скоро се сблъсках с (лек) вариант на това усещане, преработвайки "Елфическа песен" и опитвайки се да си извървя тогавашните си мисловни пътища. И с по-тежък вариант се сблъсках, ровейки в архивите от "древни времена"...
Връщайки се on track, покрай размислите за Орсън Скот Кард, пак опираме до момента с настъпващата (или вече настъпила?) Сингуларност и все по-бясната скорост, с която се променя времето, в което живеем и психиката на хората, обитаващи днешния момент. Първият Ендър е издаден 1985 г. Можете ли да си представите - ама наистина - живота през онази дълбока древност? Скоростта на живеене? Нивото на (недоначенала) съвременна глобализация? Не, хич не е отдавна... но същевременно е на светлинни епохи от днешния свят.
Дори в отношение на отношението онова са били съвършено други времена, в които "гей" е било психиатрична диагноза, политиката е била показвана пред публиката по-честна, по-достойна за доверие и с по-пригладена перушина, самите хора са били дебело увити в памук (образно казано) и в западната, и в "социалистическата" култура... и точно това виждаме в книгите на Кард: култура и свят, които в днешната съвременност не биха могли да се развият; пътища и избори, които в днешната действителност никой не би направил... и, не знам дали ви прави впечатление, четейки цикъла и по-нататък от Играта на Ендър, но Кард си остава с двата крака в "онзи свят" - серията продължава да демонстрира строй и начин на мислене, съответстващи на онези времена, дори когато книгите са написани значително по-късно.
Мисленето му е нормално за онзи момент. Тогава е било без значение мнението му за хомосексуалността; тогава е било нещо, за което най-малкото не с говори, не се пише и със сигурност това не интересува масовата публика. Днес е важен за масовата публика въпрос, Кард просто не проявява очакваната (от сегашното общество) толерантност да си затваря устата и да си пази мнението за себе си. Забавното е, че всъщност извънредно много хора не го правят, просто той е известен и харесван автор; той е значим И за този тип култура и затова именно боли, когато е честен за мерките на 90-те.
Интересно ми е каква ще е например след 10-ина години реакцията на подобни значими за даден тип култура автори спрямо, да речем, правото на свободен избор на собствения пол или някакви други знакови явления, които днес започват да се проявяват плахо и срещат от леко недоумение до сериозна съпротива.
Разбира се, междувременно светът се е изменил; сегашните "знакови" писатели са по-гъвкави и по-освободени от онези преди 30 години. Та...
Та, мисълта ми беше, че мненията и отношенията, които Кард (и един куп други) изказват и демонстрират, не ги правят по-малко значими, интересни, знакови, съществени за тогавашната и сегашната епоха писатели, и не правят труда им по-малко забележителен и приноса им за прехода от тогава към сега по-малък. До известна степен има смисъл да се отнасяме толерантно към неспособните да се изменят със скоростта, с която ни усуква съвременността.

Sun Apr 05, 2020 4:08 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Sun Apr 05, 2020 4:08 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ

А за купищата мейли и задачи – всъщност точно това исках да чуя от някого, като написах най-накрая:
Ако сте имали желанието да разпратите анонса, но ви затруднява нещо в самия процес, слушаме ви. Винаги. :)
И ако е наистина проблемЪТ (както предполагам), ще вземем мерки. Най-малкото като сложим горна граница на броя, които пращаме в рамките на една седмица.
Но още чакам да го чуя и от другите.

Подозирам, че през последния месец пощите са още по-натоварени отколкото в мирно време.
И ако досега сме се губели в гора от имейли, сега при някои е информационна джунгла. Напомням за една идея, формулирана на ниво поща - да се прави месечен бюлетин със задачи. Или седмичен. Разбирам напълно, че това е свързано с повече усилия от страна на хора като Дес и Кал; и бих се включила в изготването му, в случай че се спрем на подобен вариант. Същият бюлетин може да се публикува и тук, във форума; и дори да се изнася най-горе.

.... Иначе като страничен наблюдател, и то човек мнителен, подозрителен, който много "хваща скрити смисли" и му се привиждат намеци и негласни обвинения, не виждам в думите на Кал никакво вменяване на вина. Съвсем по ръба на думите му прозират емоции, но не агресивни. И умора може би.

И да, това го пиша скрито, защото подозирам, че на този етап дискусията трябва да се премести някъде другаде.

Fri May 08, 2020 5:21 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Fri May 08, 2020 5:21 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
И двамата: не бързайте да вземате решения и да правите заключения. Определено не сте се разбрали и говорят емоциите ви, като не разчитате емоцията на другия.
Поговорете си пак на трезва глава, като се поосвободите от демоните.

Sun Mar 10, 2019 11:40 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sun Mar 10, 2019 11:40 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Здравейте!

Готова съм с упр. 7.

Смях се доста. Още повече, защото разказа ми напомняше на Ван Хелсинг с Хю Джакман. Там слугата на Дракула също се казва Григор, гърбав и грозен. И Има една конкретна сцена, когато Григор измъчва върколака, и Дракула го пита:
-Защо правиш това?
-Това ми е работата, господарю - отговаря Григор. /или нещо подобно/.

Ако Калин беше означил редакциите си с акроними, щеше да ме улесни значително. Намирам подобия на предложенията му, но не знам как да ги означа. Може да има грешки и чуденки.

Тези Инфодъмпове ги маркирах със замах големи абзаци.

И редакциите/коментарите ги нацвъках, не са малко. В следващото упражнение доста ще ви улесня за нещата, които не са смислови редакции. Но пък ще ми е интересно дали имаме съвпадения, щот се чувствам като някой дето си няма представа какво прави и дали е правилно.

Упражнението ми отне ми 1 ч и 20 мин.

Лека вечер!

Sat May 25, 2019 10:43 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat May 25, 2019 10:43 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Прочела съм много книги, които съм обикнала и които означават много за мен, така че в никакъв случай не мога да посоча само една и да кажа: "This is THE book for me" Което е хубаво, защото всяка година ще мога да излизам с нова препоръка. :) Сега, като за първи път, избирам "A Room of One's Own" на Вирджиния Улф, която е и любимата ми книга от нея. Нещо, което смятам, че трябва да се прочете от всяка жена и всеки творец. Имам я в електронен вариант, така че който иска, ще му я пратя. Но съм я чела в оригинал, така че е на английски.

Tue Sep 10, 2019 11:05 pm Re: Общополезности Tue Sep 10, 2019 11:05 pm Re: Общополезности
Ако решите да си търсите родата по страната, включително като стигнете до регистри за раждания, смърт, сватби, оказва се, че нашата държава си има много прилично функциониращи Архиви. До които - срещу скромна сума (макс 10 лв., ако решите да си направите карта за 1 година), можете да достъпвате след заявка и осигуряване - изисканото. Да не говорим, че хората в системата много смислено могат и да насочит къде да търсите (напр. за лица от началото/края на 19.век живели).

Полезни съвети как да процедирате, ако тръгнете да търсите из Архивите за родословието си - за да си оптимизирате и време, средства, енергия:
http://dnagenealogy-bg.org/mybb/printthread.php?tid=63

П.П. Допълвам - има определени услуги, които се заплащат извън този абонамент/членска карта.
Например копия, изготвяне на справки дали нещо се среща и къде. Т.е.не е само абонаментът, ако искате и други неща.

Thu Oct 06, 2016 11:24 am Re: Труд и творчество Thu Oct 06, 2016 11:24 am Re: Труд и творчество
III Конкурс за детско творчество "Аз, моето семейстево, моят град"

Тема: Темата е свободна, отговаряща на мотото на конкурса „Аз, моето семейство, моят град“.
Краен срок: до 15 октомври 2016 г. (важи пощенското клеймо).
Резултати : 15.11.2016 г.
Възраст: I възрастова група – участници до IV клас
II възрастова група – участници от V до VIII клас
Вид творба: Конкурсът е в два раздела: "Изобразително изкуство" и "Литература". В раздел „Литература“ творбите могат да са приказка, кратък разказ, есе, стихотворение.
Изисквания: Формат на рисунките – от 25/35 до 35/50 см, няма ограничения относно техниката и жанра на творбите, без паспарту. Обем на творбите в раздел Литературе - до 3 страници (100 машинописни реда ). Конкурсът е отворен за всички индивидуални участници от читалища, ЦРД, ЦДГ, училища, студия, клубове, школи и др.
Кандидатите могат да участват и в двата раздела с по едно авторско произведение, специално подготвено за конкурса.За участие в конкурса се допускат творби с данни на участника:
. За раздел „Изобразително изкуство“ - на гърба на всяка рисунка се изписват трите имена, години, клас, домашен адрес, телефон на участника, име и телефон на ръководителя, име, телефон и адрес на училището, читалището или школата.
. За раздел „Литература“ - към всяко произведение да бъде прикрепен лист с информация за участника – трите имена, години, клас, домашен адрес и телефон; име и телефон на ръководителя; име и адрес на училището, читалището или школата.
Адрес за получаване на творбите:
5310 гр. Габрово
кв. „Нова махала”
пл. „Добри Пенчев" 8
НЧ "Зора-1872"
За конкурса
Награди: ?
За повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=24264&sid=7


Сръбски конкурс за фентъзи
/предоставен по електронна поща благодарение на Люба/

Тема: Фестивали, карнавали или каквито и да било други празници /модерни или традиционни/с изключение на Великден, Коледа и Нова година
Краен срок: 01.02.2017 г.
Резултати : ?
Възраст: -
Вид творба: разказ, в жанр: фантастика, фентъзи, хорър / например като Нещо зло се задава на Рей Бредбъри/
Изисквания: Всеки автор може да изпраща по 2 разказа. Творбите трябва да са на английски, обем до 12000 думи, в Word документ, Times New Roman, 12 пункта. Разказите заедно с информация за контакт изпращайте на: tortilja2017 - в - yahoo.com
Награди: ? Има възможност да издаване на антология с избраните разкази.
За повече информация: ?

Fri Feb 22, 2019 12:36 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Feb 22, 2019 12:36 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Чета "Нощ на ножове" на Иън К. Есълмонт. Уви, не по желание, защото иначе щях вече да съм я зарязала...

Защо ли? Първо, чувствам се като пате в кълчища, защото не знам нищо за света и как функционира той, постоянно изникват нови под-светове, герои и предистории, които дори не съм сигурна дали се очаква да знам... (За незапознатите - действието се развива в света на Малаз от книгите на Стивън Ериксън - които не съм чела.)

На всичкото отгоре Кал ме предупреди да очаквам зверства и жестокости... пък аз само махнах с ръка и си казах, какво пък, чела съм Кинг едно време, едва ли ще е толкова по-зле...

Ами, за по-зле не знам - но е зле. В началото се оплаквах, че е скучно... сега ми се ще да си беше продължило така. :( Взеха да хвърчат глави, да се сипят вътрешности, разни хора биват затрити по най-гнусни начини. И просто не ми се продължава - не защото съм се привързала към убитите (то няма за кога), а защото цялата детайлна касапница ми идва в повече. И е просто ненужна.

Та така, измрънках си... сега, ща не ща, продължавам да чета.

Wed Jan 07, 2015 12:59 pm Re: Труд и творчество Wed Jan 07, 2015 12:59 pm Re: Труд и творчество
Вечност : Конкурс за фантастичен разказ на сп. "Осем"

Тема: свободна (фентъзи/фантастика)
Краен срок: 30 април 2015
Резултати: до 15 юни 2015
Възраст: -
Вид творба: разказ
Изисквания: обем – до 20 000 знака; разказите се изпращат на имейл: gkaramanev –в- ossem.eu
Награди: публикуване и предметни награди
Повече: тук

Sun Sep 25, 2011 11:26 pm Писането като занаят vs писането като изкуство Sun Sep 25, 2011 11:26 pm Писането като занаят vs писането като изкуство
Треа го цФъкна. Не моа н`го цФъкна... Напира мъ от задния край начи. ;)

А защо е нужна тази дихотомия? Защо трябва да разглеждаме писането по вътрешна необходимост отделно от писането, което ни носи приходи? Вярвате ли, че който и да е наистина успешен текст – успешен и като приходи, и като трайно присъствие в литературата, така де, в умовете и сърцата ни – е бил писан по такава някаква схема: „по график и според редакторски наставления“, с недоволство „от тиражите и хонорарите“, с омраза към акта на писане и порив да се изстиска „всяка възможна стотинка от написаното“?
Туй - отцепка от темата "Кой защо как (не)"

Много ми е интересна лично на мен тази двойнствена дву-противопоставеност и същевременно - сливането на отделните понятия в нея:
- писането за пари срещу писането за удоволствие
- писането в западната система срещу писането като изкуство
Двете са различни неща. Коренно различни. Другите две - също...

Проблемът по-скоро е в самата американска (най-вече) система, която принуждава брилянтните автори да пишат. Както и във възприемането й от нашата гледна точка на "тъмни балкански субекти", отнасящи се с подозрение към такива работи.
Писането е занаят - поне за онзи, който иска да бъде публикуван.
Става занаят по простата причина, че ако си достатъчно добър да искат да те купят (в количество, не просто един-два-пет разказа), значи сключваш договор и имаш крайни срокове. Реално това е перспективата, към която опитите да се продава "у Щатско" се стремят: авторът (и екипът му де) да бъдат забелязани, харесани; да се наложат. Да сключат договор.
Сключването на договор означава, че има предварително планирани теми за 1-2-3 книги напред и крайни срокове за тях. Означава също, че докато авторът бачка, издателството върти рекламна кампания за тези бъдещи книги, съответно промяната на плановете от страна на автора е проблемна.
Разбира се, всичко зависи от вида на договора, но... никой от нас не е Стивън Кинг. Дори и да е, той също в началото не е имал пространство за мърдане.
Наличието на договор и срокове, и планове обаче не означава, че авторът "изцежда стотинките" или не изпитва удоволствие, или не извършва "магията" и не прилага изкуството. Означава просто, че разполага с (достатъчно по презумпция) пари да магьосничества повече и по-свободно, отколкото ако ги нямаше.
Оттам нататък изборът си е на всеки, самостоятелен: дали, ако му се отвори този шанс, ще се продаде "на зелено" и ще има гаранция за издаване (на определен брой книги поне); или ще си пише за удоволствие и без срокове с надеждата и следващото му произведение да бъде публикувано.
Нещо такова.

Wed Jan 23, 2013 12:00 am Re: Как (пре)откриваме мотивацията си Wed Jan 23, 2013 12:00 am Re: Как (пре)откриваме мотивацията си
по-продължение на темата за Фантазиийците . Пък по някое време може и да го преведа, но е лесничко за разбиране.
наскоро една приятелка беше постнала това:

from "Extremely loud and incredibly close":

When Dad was tucking me in that night and we were talking about the book, I asked if he could think of a solution to that problem.
“Which problem?”
“The problem of how relatively insignificant we are.”
He said, “Well, what would happen if a plane dropped you in the middle of the Sahara Desert and you picked up a single grain of sand with tweezers and moved it one millimeter?”
I said, “I’d probable die of dehydration.”
He said, “I just mean right then, when you moved that single grain of sand. What would that mean?”
I said, “I dunno, what?”
He said, “think about it.”
I thought about it. “I guess I would have moved a grain of sand.”
“Which would mean?”
“Which would mean I moved a grain of sand?”
“Which would mean you changed the Sahara.”
“So?”
“So? So the Sahara is a vast desert. And it has existed for million of years. And you changed it!”
“That’s true!” I said, sitting up. “I changed the Sahara!”
“Which means?” he said.
“What? Tell me.”
“Well, I’m not talking about moving that one grain of sand one millimeter.”
“Yeah?”
“If you hadn’t done it, human history would have been one way…”
"Uh-huh?”
“but you did do it, so…?”
I stood on the bed, pointed my fingers at the fake stars, and screamed: “I changed the course of human history!”
“That’s right.”

Wed Apr 10, 2019 9:29 pm Re: По пътя към... Wed Apr 10, 2019 9:29 pm Re: По пътя към...
Прочетох и аз "По пътя към..." .

Пуснах отзив във форум Муза и Goodreads.

Ето линк към поста ми в Goodreads: https://www.goodreads.com/book/show/43697521

Копи пейст на мнението:

Хареса ми. Как обяснява на децата научни неща чрез измислени истории, ала "щъркела носи бебето". Във всеки разказ струи въодушевление, магия, човечност, светлина, урок, визии насочени към бъдещето, герои от библейски митове, "закачки към Луис Карол", свръхестествени създания и търсене на път, посока и избор.
Най-любими разкази са: "Анабел и снегът", "Завоевателят", "Хлебь" "Трите съкровища на Горската фея". Някои разкази не ги схванах, 2-3, вероятно има скрит философски замисъл, но ми липсваше сюжет насред размислите, които са неопределени. Инак носят ярки образи и герои, и достоверно историческо време и обстановка, в които се потопих. Майсторство е да ги пресъздадеш в толкова кратък обем. Ще питам автора да се пробва с приказки, защото му се отдават. И относно предисловието че са толкова кратки разказите, защото хората не разполагат с време за четене, и затрупани с информация стойностна или не, читателят трябва да е заинтересован или погълнат от нещо, за да отдели специално време за него...намирам време за четене, заинтересована съм и погълната от книгата, харесва ми, и сега идва проблемът, че искам още! О, да, поздравления и на художника за прекрасните илюстрации! Чакам следващата. Давам между 4 и 5.

Поздравления за автора, редактора и художника!

Sat Oct 12, 2013 11:33 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Oct 12, 2013 11:33 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Препоръчвам "Родени да тичат" на Кристофър Макдугъл, тъй като в темата се споменава, че не е задължително книгите да са художествени, непременно. Отново се замислих колко малко познаваме нашата земя и хората, които я обитават...четох я на един дъх, останах доволна и от превода. И доста мислих за начина си на живот, но! :twisted:
Ето малко инфо и тук:
http://www.sportal.bg/news.php?news=352458

И тъй като неотдавна узнах вълнуваща за мен новина: Робин Хоб отново се връща към историята на Шута и Фиц, казват, под натиска на феновете, но аз си мисля, че тя просто не може да остави нещата така, а и между "Придворният убиец" и "The Tawny man"ни държа в напрежение почти десет години, та не ме учудва тази пауза; през които години обаче получихме още хубави, невписващи се в представите за стандартно фентъзи истории.
Накратко, препоръчвам Робин Хоб като автор.
Ето нейната библиография, като особено добри са споменатите вече от мен неща, както и Сага за Живите кораби и Soldier Son, неиздавани на български по причини, знайни само от "Бард", което издателство държи правата за другите две поредици.
http://en.wikipedia.org/wiki/Robin_Hobb
Доста е интересна и четирилогията ѝ за драконите и елдърингите. Чудно ми е защо у нас тази авторка няма толкова почитатели, колкото заслужава. Някой беше писал, че тя твори фентъзи като мъж, което, като умерена феминистка, леко ме обижда :P , но е наистина много добра и различна.
И още нещо: ако решите да я последвате в създадения от нея свят -о, да! - тя може и трябва а се нареди между великите създатели на светове - не се стряскайте от наименованието, дадено от бардовците :twisted: на първата поредица.
" Придворният убиец"наистина звучи като нещо, което е измислена история, разположена в историко-средновековен контекст, и да, Фиц е обучаван за такъв, но не това е главното, или поне не най-главното :), a невероятните герои, техните съдби и различната , добре - магия. Видях, че shadowdance са включили Фиц в някаква анкета за най-як фентъзи герой. Хайде спирам. :D

Sun Jun 23, 2019 11:33 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Sun Jun 23, 2019 11:33 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Долното са по-скоро наброски за разговор, който в един момент ще проведем на живо (и съм почти убеден, че повтарят вече казани неща, но не ми се рови нагоре – ръчкането да ги споделя веднага е твърде силно).

Ако има едно най-важно нещо, което очаквам от всеки Чобит, то е да изпитва радост от ЧоБи процесите, с които се е захванал . А когато не изпитва радост – да я открие; или да се откаже от тези процеси.

(На няколко места съм споделял, че не ми се отдава – не ми носи радост – да мотивирам други хора. Все още се боря с усещането, че мотивирането отвън е форма на насилие. А и многократно съм виждал, че външните мотиватори са нетрайни.)

Обратното: ако има едно нещо, което ме прави най-нещастен в ЧоБи, то е да наблюдавам как Чобити се занимават с процеси, които само ги натоварват. Може би преди са им носили радост, но нещо се е случило, променило се е, и сега са се превърнали в задължение и досада. Заради емпатичността ми това отношение се предава и на мен; виждал съм го да се предава и на други хора.

Другото ще го изговорим, като дойде време за жива среща.

Thu Dec 12, 2019 9:03 pm Радина Ангелова Thu Dec 12, 2019 9:03 pm Радина Ангелова
Казвам се Радина Ангелова. На 25 години. Родена съм в Сливен, живея в гр. Сунгурларе. Учила съм в Езиковата гимназия ПГПЗЕ "Захарий Стоянов" гр. сливен профил Английски език и Немски език. Бакалавър съм в специалност Биология в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и специалност учител по биология.
Пиша от поне 11 години. Горе-долу по същото време започнах да участвам по конкурси за разкази, както по форуми в интернет, така и в национални.

Представям ви списък с постиженията ми досега, надявам се да се множат.

1. През 2012-та година участвах в конкурса на издателство "Просвета" за творческо писане и получих електронен сертификат, че съм сред 55-те най-добри творби.
2. През 2013 г. моят разказ "Убити мечти" бе публикуван в електронното списание "Думите".
3. През 2017 г. мой разказ /„Детегледачката“/ бе включен в сборника „Спри, обичам те!“ на изд. „Фараго“.
4. През 2017 г. мой разказ /“Мостовете разделят и свързват“/ бе избран сред челните 10 места да бъде включен в сборника „Мостове“ .
5. През 2017 г. мой разказ /“Хайдути в манастира“/ бе награден с почетна грамота от конкурса „Атанас Липчев“ .
6. През 2017 г. мой разказ /“В селенията на смъртта“/ бе награден във всичките три възможности в конкурса на Човешката библиотека – „Копнеж за растящо творчество“.
7. През януари 2018 г. мой разказ /Звездни слушатели/ зае първото място сред фаворитите на журито в конкурса на „Сборище на трубадури“ – „Краят на света и след това“.
8. През март 2018 г. моя приказка /“Змейова невеста“/ от Вторият приказен конкурс на издателство „Буквите“ бе избрана за публикация в „Алманах Детски истории“ .
9. През септември 2018 г. моят разказ „Кървавото хоро“ бе избран за публикация в конкурса „Българийо, за тебе те умряха“ на изд. „Буквите“.
10. През октомври 2018 г. моят разказ „Моята котка“ бе избран за публикация в конкурса „Котката при която живея“ на изд. „Буквите“
11. През ноември 2018 г моят разказ „Ще ставам байрактарка“ бе награден с поощрение в конкурса „140 години от Освобождението на България от Турско робство“ от Славянското дружество.
12. През юни 2019 г. моят разказ „Утре започва от днес“ бе награден със специално отличие и публикация в алманах „Фантастика 2019“ от конкурса „Изгревът на следващото“ на Човешката библиотека.
13. През ноември 2019 г. моят разказ „Не остана време” спечели второ място в конкурса „Времето лети” от TrueStory.bg.
14. През декември 2019 г. моят разказ „Око за око” бе избран за публикуване в антологията от конкурса „Албена”.
15. През септември 2020 г. моят разказ „Когато от небето капят сълзи” бе публикуван в сборника „Тайните от прашния гардероб” от Национален конкурс за къс разказ Мостове.

Имам 133 написани разказа, 13 започнати романа, в различен етап на развитие, и два завършени фенфикшъна за Анита Блейк - "Ловецът на вампири" от Лоръл К. Хамилтън. Пиша в различни жанрове като исторически, фентъзи, фантастика, хорър, съвременен/реалност, социална тема, еротика, ...като се старая да засягам важни теми като Трафика на хора, пороците, бездомниците, робите и онеправданите тн.

От поне 5 години участвам редовно в Nanowrimo и лагерите, не съм стигала 50 000 думи за месец, но не се отказвам да опитвам. Не мога да пиша последователно и всеки ден, все отлагам писането и обикновено завършвам разказите за конкурси в последния момент на крайния срок. Ето и затова не съм си завършила романите, нямам краен срок и режим. Искам да си усъвършенствам английския език, да мога да правя фен преводи, да разбирам какво чета и евентуално да пропиша и на английски. Родолюбец съм по природа и съм тук за да се боря в родината си, да разказвам за историята и традициите, фолклора, красотата и да засягам наболелите проблеми, имам какво да кажа и това е моят начин да го постигна. Обичам да чета книги, да гледам филми, да се разхождам в града или сред природата. Искам да изработвам неща с рръцете си, творя от малка, правила съм носии за кукли, участвала съм в множество конкурси за рисунки и съм печелила и ето че този творчески поток се преобразува в писане, но не съм забравила и предишните си мечти, да стана моден дизайнер, учител и писател. Някои от тях се сбъднаха. Искам да направя доста неща, да науча умения, но все нещо не ми достига, твърде често смелост, самодисциплина, постоянство, време, пари или подкрепа.

Ако имате въпроси, питайте.

Ако сте заинтересувани от моето творчество, имам страница във фейсбук като автор:
Радина Ангелова - разкази и романи
Също и можете да ме откриете във Форум Муза: https://www.muse-bg.net/
И Форум България-Свят: http://bgworld.forumotion.com/
Можете да ми пишете също и с радост ще ви изпратя нещо мое и да обменим опит, идеи и обратна връзка или редакция.
/Завършила съм курса за редактори от Човешката библиотека/

Това е от мен!
Ради