choveshkata.net

Thu Feb 26, 2015 10:20 pm Re: Труд и творчество Thu Feb 26, 2015 10:20 pm Re: Труд и творчество
Национален конкурс „Разказ на младежка тема”

Тема: младежка
Краен срок: 30 юни 2015 г.
Резултати: до 31 юли 2015 г.
Възраст: от 16 до 35 г.
Вид творба: разказ
Изисквания: участва се само с едно (може и публикувано) произведение, до четири стандартни страници А4, шрифт Times New Roman 12, с разширение doc, което се изпраща на имейл: mladejkirazkaz-в-gmail.com
Награди: до 600 лв.
Повече: http://www.varnanamladite.com/?idpub=1260


Национален конкурс за есе на клуб „Финанси“

Тема: икономическа
Краен срок: 31 март 2015 г.
Резултати: ?
Възраст: ученици и студенти
Вид творба: есе
Изисквания: обем – до 5 страници, изпраща се на имейл: essays_finance-в-ue-varna.bg
Награди: до 250 лв., предметни, сертификати
Повече: http://finance-club.ue-varna.bg/bg/projects/национален-конкурс-за-есе-2015


Осми национален конкурс за хайку

Тема: свободна
Краен срок: 20 март 2015 г.
Резултати: ?
Възраст:-
Вид творба: хайку
Изисквания: до 10 непубликувани хайку се изпращат на адрес 17etaj-в-gmail.com
Награди: ?
Повече: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=20886&sid=7


Седми конкурс за Националната литературна награда „Милош Зяпков”

Тема:-
Краен срок: 30 март 2015 г.
Резултати: юли 2015 г. (награждаване)
Възраст: -
Вид творба: книга (поезия, проза)
Изисквания: издадена през 2014 г., в три екземпляра (на хартия)
Награди: грамота, плакет и парична сума от 1000 евро
Допълнителна информация: тел. 03542 3210, budilnik_r-в-abv.bg
Повече: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=20890&sid=7


Национален литературен конкурс за поезия "Биньо Иванов" 2015

Тема: -
Краен срок: 24 април 2015 г.
Резултати: до 24 май 2015 г.
Възраст: -
Вид творба: стихотворение
Изисквания: до три непубликувани произведения, във формат doc или rtf, се изпращат на имейл: chitalishte-в-bratstvokn.org
Награди: до 300 лв. и предметни награди
Повече: http://www.knigite.bg/konall.php?bid=358

@Снеже, по принцип напоследък чисто детски/ученически конкурси не си играя да вадя, защото и тези ми отнемат достатъчно време и сили. Оставям основно конкурсите, които са с по-висока горна възрастова граница и могат да включват и студенти. Има по-простичкото решение от създаването на нова тема и без да се разпокъсва информацията: който има възможност да редактира постовете ми и наистина му пречи сегашната подредба, може да преподрежда... Примерно да слага всички детски конкурси най-долу в публикацията и да пише над тях "Детски".

Sat Jul 14, 2012 1:32 pm Re: Как го правят другите? Sat Jul 14, 2012 1:32 pm Re: Как го правят другите?
По примера на Лъч и аз ще постна нещо интересно за разказвачеството като цяло.
(Струваше ми се, че имаше една друга тема, но не мога да я намеря. Ако някой
модератор я издири, може да плесне следния текст там.)

The 22 rules of storytelling, according to Pixar

The 22 rules of storytelling, according to PixarOn Twitter, Pixar storyboard artist Emma Coats has compiled nuggets of narrative wisdom she's received working for the animation studio over the years. It's some sage stuff, although there's nothing here about defending yourself from your childhood toys when they inevitably come to life with murder in their hearts. A truly glaring omission.

#1: You admire a character for trying more than for their successes.

#2: You gotta keep in mind what's interesting to you as an audience, not what's fun to do as a writer. They can be v. different.

#3: Trying for theme is important, but you won't see what the story is actually about til you're at the end of it. Now rewrite.

#4: Once upon a time there was ___. Every day, ___. One day ___. Because of that, ___. Because of that, ___. Until finally ___.

#5: Simplify. Focus. Combine characters. Hop over detours. You'll feel like you're losing valuable stuff but it sets you free.

#6: What is your character good at, comfortable with? Throw the polar opposite at them. Challenge them. How do they deal?

#7: Come up with your ending before you figure out your middle. Seriously. Endings are hard, get yours working up front.

#8: Finish your story, let go even if it's not perfect. In an ideal world you have both, but move on. Do better next time.

#9: When you're stuck, make a list of what WOULDN'T happen next. Lots of times the material to get you unstuck will show up.

#10: Pull apart the stories you like. What you like in them is a part of you; you've got to recognize it before you can use it.

#11: Putting it on paper lets you start fixing it. If it stays in your head, a perfect idea, you'll never share it with anyone.

#12: Discount the 1st thing that comes to mind. And the 2nd, 3rd, 4th, 5th – get the obvious out of the way. Surprise yourself.

#13: Give your characters opinions. Passive/malleable might seem likable to you as you write, but it's poison to the audience.

#14: Why must you tell THIS story? What's the belief burning within you that your story feeds off of? That's the heart of it.

#15: If you were your character, in this situation, how would you feel? Honesty lends credibility to unbelievable situations.

#16: What are the stakes? Give us reason to root for the character. What happens if they don't succeed? Stack the odds against.

#17: No work is ever wasted. If it's not working, let go and move on - it'll come back around to be useful later.

#18: You have to know yourself: the difference between doing your best & fussing. Story is testing, not refining.

#19: Coincidences to get characters into trouble are great; coincidences to get them out of it are cheating.

#20: Exercise: take the building blocks of a movie you dislike. How d'you rearrange them into what you DO like?

#21: You gotta identify with your situation/characters, can't just write ‘cool'. What would make YOU act that way?

#22: What's the essence of your story? Most economical telling of it? If you know that, you can build out from there.


ПП. На източника съм му изгубил дирите, съжалявам. :(

Thu Oct 17, 2013 7:57 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Oct 17, 2013 7:57 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Понякога правим правилните неща просто, само защото вярваме в тях, без да разбираме защо. Едни "приятели", като ученик се отнасяха високомерно към това, че чета фантастика. Казваха, че е бягство и измислица. Те четяха търговския закон за менителници и други "практични" книги. Сега и двамата са "затворници" в живота си. Независимо от конкретните обстоятелства, аз мисля че съм по свободен от тях, поне в главата си. Следващия цитат от Геймън донякъде обяснява, след толкова години, защо е било възможно да поема в тази посока, а те в друга.

Fiction can show you a different world. It can take you somewhere you've never been. Once you've visited other worlds, like those who ate fairy fruit, you can never be entirely content with the world that you grew up in. Discontent is a good thing: discontented people can modify and improve their worlds, leave them better, leave them different.

And while we're on the subject, I'd like to say a few words about escapism. I hear the term bandied about as if it's a bad thing. As if "escapist" fiction is a cheap opiate used by the muddled and the foolish and the deluded, and the only fiction that is worthy, for adults or for children, is mimetic fiction, mirroring the worst of the world the reader finds herself in.

If you were trapped in an impossible situation, in an unpleasant place, with people who meant you ill, and someone offered you a temporary escape, why wouldn't you take it? And escapist fiction is just that: fiction that opens a door, shows the sunlight outside, gives you a place to go where you are in control, are with people you want to be with(and books are real places, make no mistake about that); and more importantly, during your escape, books can also give you knowledge about the world and your predicament, give you weapons, give you armour: real things you can take back into your prison. Skills and knowledge and tools you can use to escape for real.

As JRR Tolkien reminded us, the only people who inveigh against escape are jailers.

Този цитат е от речта на Нийл Геймън, заради която пиша в тази тема. Речта е:
Neil Gaiman: Why our future depends on libraries, reading and daydreaming
http://www.theguardian.com/books/2013/oct/15/neil-gaiman-future-libraries-reading-daydreaming
It's important for people to tell you what side they are on and why, and whether they might be biased. A declaration of members' interests, of a sort. So, I am going to be talking to you about reading. I'm going to tell you that libraries are important. I'm going to suggest that reading fiction, that reading for pleasure, is one of the most important things one can do. I'm going to make an impassioned plea for people to understand what libraries and librarians are, and to preserve both of these things.

And I am biased, obviously and enormously: I'm an author, often an author of fiction. I write for children and for adults. For about 30 years I have been earning my living though my words, mostly by making things up and writing them down. It is obviously in my interest for people to read, for them to read fiction, for libraries and librarians to exist and help foster a love of reading and places in which reading can occur.

So I'm biased as a writer. But I am much, much more biased as a reader. And I am even more biased as a British citizen.

And I'm here giving this talk tonight, under the auspices of the Reading Agency: a charity whose mission is to give everyone an equal chance in life by helping people become confident and enthusiastic readers. Which supports literacy programs, and libraries and individuals and nakedly and wantonly encourages the act of reading. Because, they tell us, everything changes when we read.

And it's that change, and that act of reading that I'm here to talk about tonight. I want to talk about what reading does. What it's good for.

I was once in New York, and I listened to a talk about the building of private prisons – a huge growth industry in America. The prison industry needs to plan its future growth – how many cells are they going to need? How many prisoners are there going to be, 15 years from now? And they found they could predict it very easily, using a pretty simple algorithm, based on asking what percentage of 10 and 11-year-olds couldn't read. And certainly couldn't read for pleasure.

It's not one to one: you can't say that a literate society has no criminality. But there are very real correlations.

And I think some of those correlations, the simplest, come from something very simple. Literate people read fiction.

Fiction has two uses. Firstly, it's a gateway drug to reading. The drive to know what happens next, to want to turn the page, the need to keep going, even if it's hard, because someone's in trouble and you have to know how it's all going to end … that's a very real drive. And it forces you to learn new words, to think new thoughts, to keep going. To discover that reading per se is pleasurable. Once you learn that, you're on the road to reading everything. And reading is key. There were noises made briefly, a few years ago, about the idea that we were living in a post-literate world, in which the ability to make sense out of written words was somehow redundant, but those days are gone: words are more important than they ever were: we navigate the world with words, and as the world slips onto the web, we need to follow, to communicate and to comprehend what we are reading. People who cannot understand each other cannot exchange ideas, cannot communicate, and translation programs only go so far.

The simplest way to make sure that we raise literate children is to teach them to read, and to show them that reading is a pleasurable activity. And that means, at its simplest, finding books that they enjoy, giving them access to those books, and letting them read them.

I don't think there is such a thing as a bad book for children. Every now and again it becomes fashionable among some adults to point at a subset of children's books, a genre, perhaps, or an author, and to declare them bad books, books that children should be stopped from reading. I've seen it happen over and over; Enid Blyton was declared a bad author, so was RL Stine, so were dozens of others. Comics have been decried as fostering illiteracy.

No such thing as a bad writer... Enid Blyton's Famous Five. Photograph: Greg Balfour Evans/Alamy

It's tosh. It's snobbery and it's foolishness. There are no bad authors for children, that children like and want to read and seek out, because every child is different. They can find the stories they need to, and they bring themselves to stories. A hackneyed, worn-out idea isn't hackneyed and worn out to them. This is the first time the child has encountered it. Do not discourage children from reading because you feel they are reading the wrong thing. Fiction you do not like is a route to other books you may prefer. And not everyone has the same taste as you.

Well-meaning adults can easily destroy a child's love of reading: stop them reading what they enjoy, or give them worthy-but-dull books that you like, the 21st-century equivalents of Victorian "improving" literature. You'll wind up with a generation convinced that reading is uncool and worse, unpleasant.

We need our children to get onto the reading ladder: anything that they enjoy reading will move them up, rung by rung, into literacy. (Also, do not do what this author did when his 11-year-old daughter was into RL Stine, which is to go and get a copy of Stephen King's Carrie, saying if you liked those you'll love this! Holly read nothing but safe stories of settlers on prairies for the rest of her teenage years, and still glares at me when Stephen King's name is mentioned.)

And the second thing fiction does is to build empathy. When you watch TV or see a film, you are looking at things happening to other people. Prose fiction is something you build up from 26 letters and a handful of punctuation marks, and you, and you alone, using your imagination, create a world and people it and look out through other eyes. You get to feel things, visit places and worlds you would never otherwise know. You learn that everyone else out there is a me, as well. You're being someone else, and when you return to your own world, you're going to be slightly changed.

Empathy is a tool for building people into groups, for allowing us to function as more than self-obsessed individuals.

You're also finding out something as you read vitally important for making your way in the world. And it's this:

The world doesn't have to be like this. Things can be different.

I was in China in 2007, at the first party-approved science fiction and fantasy convention in Chinese history. And at one point I took a top official aside and asked him Why? SF had been disapproved of for a long time. What had changed?

It's simple, he told me. The Chinese were brilliant at making things if other people brought them the plans. But they did not innovate and they did not invent. They did not imagine. So they sent a delegation to the US, to Apple, to Microsoft, to Google, and they asked the people there who were inventing the future about themselves. And they found that all of them had read science fiction when they were boys or girls.

Fiction can show you a different world. It can take you somewhere you've never been. Once you've visited other worlds, like those who ate fairy fruit, you can never be entirely content with the world that you grew up in. Discontent is a good thing: discontented people can modify and improve their worlds, leave them better, leave them different.

And while we're on the subject, I'd like to say a few words about escapism. I hear the term bandied about as if it's a bad thing. As if "escapist" fiction is a cheap opiate used by the muddled and the foolish and the deluded, and the only fiction that is worthy, for adults or for children, is mimetic fiction, mirroring the worst of the world the reader finds herself in.

If you were trapped in an impossible situation, in an unpleasant place, with people who meant you ill, and someone offered you a temporary escape, why wouldn't you take it? And escapist fiction is just that: fiction that opens a door, shows the sunlight outside, gives you a place to go where you are in control, are with people you want to be with(and books are real places, make no mistake about that); and more importantly, during your escape, books can also give you knowledge about the world and your predicament, give you weapons, give you armour: real things you can take back into your prison. Skills and knowledge and tools you can use to escape for real.

As JRR Tolkien reminded us, the only people who inveigh against escape are jailers.

Tolkien's illustration of Bilbo's home, Bag End. Photograph: HarperCollins

Another way to destroy a child's love of reading, of course, is to make sure there are no books of any kind around. And to give them nowhere to read those books. I was lucky. I had an excellent local library growing up. I had the kind of parents who could be persuaded to drop me off in the library on their way to work in summer holidays, and the kind of librarians who did not mind a small, unaccompanied boy heading back into the children's library every morning and working his way through the card catalogue, looking for books with ghosts or magic or rockets in them, looking for vampires or detectives or witches or wonders. And when I had finished reading the children's' library I began on the adult books.

They were good librarians. They liked books and they liked the books being read. They taught me how to order books from other libraries on inter-library loans. They had no snobbery about anything I read. They just seemed to like that there was this wide-eyed little boy who loved to read, and would talk to me about the books I was reading, they would find me other books in a series, they would help. They treated me as another reader – nothing less or more – which meant they treated me with respect. I was not used to being treated with respect as an eight-year-old.

But libraries are about freedom. Freedom to read, freedom of ideas, freedom of communication. They are about education (which is not a process that finishes the day we leave school or university), about entertainment, about making safe spaces, and about access to information.

I worry that here in the 21st century people misunderstand what libraries are and the purpose of them. If you perceive a library as a shelf of books, it may seem antiquated or outdated in a world in which most, but not all, books in print exist digitally. But that is to miss the point fundamentally.

I think it has to do with nature of information. Information has value, and the right information has enormous value. For all of human history, we have lived in a time of information scarcity, and having the needed information was always important, and always worth something: when to plant crops, where to find things, maps and histories and stories – they were always good for a meal and company. Information was a valuable thing, and those who had it or could obtain it could charge for that service.

In the last few years, we've moved from an information-scarce economy to one driven by an information glut. According to Eric Schmidt of Google, every two days now the human race creates as much information as we did from the dawn of civilisation until 2003. That's about five exobytes of data a day, for those of you keeping score. The challenge becomes, not finding that scarce plant growing in the desert, but finding a specific plant growing in a jungle. We are going to need help navigating that information to find the thing we actually need.

Photograph: Alamy

Libraries are places that people go to for information. Books are only the tip of the information iceberg: they are there, and libraries can provide you freely and legally with books. More children are borrowing books from libraries than ever before – books of all kinds: paper and digital and audio. But libraries are also, for example, places that people, who may not have computers, who may not have internet connections, can go online without paying anything: hugely important when the way you find out about jobs, apply for jobs or apply for benefits is increasingly migrating exclusively online. Librarians can help these people navigate that world.

I do not believe that all books will or should migrate onto screens: as Douglas Adams once pointed out to me, more than 20 years before the Kindle turned up, a physical book is like a shark. Sharks are old: there were sharks in the ocean before the dinosaurs. And the reason there are still sharks around is that sharks are better at being sharks than anything else is. Physical books are tough, hard to destroy, bath-resistant, solar-operated, feel good in your hand: they are good at being books, and there will always be a place for them. They belong in libraries, just as libraries have already become places you can go to get access to ebooks, and audiobooks and DVDs and web content.

A library is a place that is a repository of information and gives every citizen equal access to it. That includes health information. And mental health information. It's a community space. It's a place of safety, a haven from the world. It's a place with librarians in it. What the libraries of the future will be like is something we should be imagining now.

Literacy is more important than ever it was, in this world of text and email, a world of written information. We need to read and write, we need global citizens who can read comfortably, comprehend what they are reading, understand nuance, and make themselves understood.

Libraries really are the gates to the future. So it is unfortunate that, round the world, we observe local authorities seizing the opportunity to close libraries as an easy way to save money, without realising that they are stealing from the future to pay for today. They are closing the gates that should be open.

According to a recent study by the Organisation for Economic Cooperation and Development, England is the "only country where the oldest age group has higher proficiency in both literacy and numeracy than the youngest group, after other factors, such as gender, socio-economic backgrounds and type of occupations are taken into account".

Or to put it another way, our children and our grandchildren are less literate and less numerate than we are. They are less able to navigate the world, to understand it to solve problems. They can be more easily lied to and misled, will be less able to change the world in which they find themselves, be less employable. All of these things. And as a country, England will fall behind other developed nations because it will lack a skilled workforce.

Books are the way that we communicate with the dead. The way that we learn lessons from those who are no longer with us, that humanity has built on itself, progressed, made knowledge incremental rather than something that has to be relearned, over and over. There are tales that are older than most countries, tales that have long outlasted the cultures and the buildings in which they were first told.

I think we have responsibilities to the future. Responsibilities and obligations to children, to the adults those children will become, to the world they will find themselves inhabiting. All of us – as readers, as writers, as citizens – have obligations. I thought I'd try and spell out some of these obligations here.

I believe we have an obligation to read for pleasure, in private and in public places. If we read for pleasure, if others see us reading, then we learn, we exercise our imaginations. We show others that reading is a good thing.

We have an obligation to support libraries. To use libraries, to encourage others to use libraries, to protest the closure of libraries. If you do not value libraries then you do not value information or culture or wisdom. You are silencing the voices of the past and you are damaging the future.

We have an obligation to read aloud to our children. To read them things they enjoy. To read to them stories we are already tired of. To do the voices, to make it interesting, and not to stop reading to them just because they learn to read to themselves. Use reading-aloud time as bonding time, as time when no phones are being checked, when the distractions of the world are put aside.

We have an obligation to use the language. To push ourselves: to find out what words mean and how to deploy them, to communicate clearly, to say what we mean. We must not to attempt to freeze language, or to pretend it is a dead thing that must be revered, but we should use it as a living thing, that flows, that borrows words, that allows meanings and pronunciations to change with time.

We writers – and especially writers for children, but all writers – have an obligation to our readers: it's the obligation to write true things, especially important when we are creating tales of people who do not exist in places that never were – to understand that truth is not in what happens but what it tells us about who we are. Fiction is the lie that tells the truth, after all. We have an obligation not to bore our readers, but to make them need to turn the pages. One of the best cures for a reluctant reader, after all, is a tale they cannot stop themselves from reading. And while we must tell our readers true things and give them weapons and give them armour and pass on whatever wisdom we have gleaned from our short stay on this green world, we have an obligation not to preach, not to lecture, not to force predigested morals and messages down our readers' throats like adult birds feeding their babies pre-masticated maggots; and we have an obligation never, ever, under any circumstances, to write anything for children that we would not want to read ourselves.

We have an obligation to understand and to acknowledge that as writers for children we are doing important work, because if we mess it up and write dull books that turn children away from reading and from books, we 've lessened our own future and diminished theirs.

We all – adults and children, writers and readers – have an obligation to daydream. We have an obligation to imagine. It is easy to pretend that nobody can change anything, that we are in a world in which society is huge and the individual is less than nothing: an atom in a wall, a grain of rice in a rice field. But the truth is, individuals change their world over and over, individuals make the future, and they do it by imagining that things can be different.

Look around you: I mean it. Pause, for a moment and look around the room that you are in. I'm going to point out something so obvious that it tends to be forgotten. It's this: that everything you can see, including the walls, was, at some point, imagined. Someone decided it was easier to sit on a chair than on the ground and imagined the chair. Someone had to imagine a way that I could talk to you in London right now without us all getting rained on.This room and the things in it, and all the other things in this building, this city, exist because, over and over and over, people imagined things.

We have an obligation to make things beautiful. Not to leave the world uglier than we found it, not to empty the oceans, not to leave our problems for the next generation. We have an obligation to clean up after ourselves, and not leave our children with a world we've shortsightedly messed up, shortchanged, and crippled.

We have an obligation to tell our politicians what we want, to vote against politicians of whatever party who do not understand the value of reading in creating worthwhile citizens, who do not want to act to preserve and protect knowledge and encourage literacy. This is not a matter of party politics. This is a matter of common humanity.

Albert Einstein was asked once how we could make our children intelligent. His reply was both simple and wise. "If you want your children to be intelligent," he said, "read them fairy tales. If you want them to be more intelligent, read them more fairy tales." He understood the value of reading, and of imagining. I hope we can give our children a world in which they will read, and be read to, and imagine, and understand.

• This is an edited version of Neil Gaiman's lecture for the Reading Agency, delivered on Monday October 14 at the Barbican in London. The Reading Agency's annual lecture series was initiated in 2012 as a platform for leading writers and thinkers to share original, challenging ideas about reading and libraries.

Mon Feb 03, 2014 11:10 pm Re: Цитатите, които ни промиха Mon Feb 03, 2014 11:10 pm Re: Цитатите, които ни промиха
"Ето защо не харесвам магията, капитане. Щото е магия . Не може да задаваш въпроси - става дума за магия. Не обяснява нищо - става дума за магия. Не знаеш откъде идва - става дума за магия! Това не й харесвам на магията - прави всичко с магия!" - Сам Ваймс

"Туп!", Тери Пратчет :D

Sat Mar 08, 2014 9:56 pm Re: Наши текстове Sat Mar 08, 2014 9:56 pm Re: Наши текстове
Отдавна изоставен е града
след най-последния апокалипсис.
Колите са черупки от метал
а хората... от хиляди години липсват.

И е смълчано сякаш след война.
Водата е пресъхнала в чешмите
Прозорците страхът е заковал.
По дворовете се въргалят дрипи.

По пътищата - сламени валма
танцуват под прокапали балкони,
край счупени витрини се тълпят,
поспират пред табелките "Затворено"

Разбърканите срички "та-мо-са",
отнякъде в нозете ми съборени,
в останките от вестник шумолят...
На ъгъла на храма някой моли се.

Край праговете лъхва хладина,
със мириса на дълго съхнещ корен.
На ъгъла на храма някой моли се.
Под робата му - страшна тишина.

И сякаш ме зове безплътен глас
в далечните прохлади на простора,
но улиците нямат имена,
но улиците здраво са затворени

към ъгъла на срутения храм
към ъгъла, където спи умората,
а през деня проплаква лудостта,
(където невъзможно е да има хора !)

там някой, със качулка на поклонник,
със страшнотиха роба на монах,
най-чистата сълза за мен проля...
Стените на света ми се зарониха.

Архаично

Аз съм стара. Ужасно стара.
С изтъняла коса до корен.
Чак до мислите побеляла.
Със почти изличени спомени.

Като тази женица в парка
- малка градска прегърбена фея -
като дребничката цветарка...
А съм даже по-стара от нея.

Като тези порутени сгради,
скрили в рамките на прозорците
дъх на есенни листопади,
и на бавно повяхнала пролет.

Като бедна старица скрила
до рисунка на замък картонен,
най-красивата рокля в скрина,
подарена от принц на просяци.

Аз съм толкова страшно древна,
в тази тиха самотна утрин.
Със антични следи от сенки.
С разградено червило по устните.

Със среднощни руини сгърчени
в вкоравения грим на клепките.
И съм цяла покрита с бръчки.
Не по кожата. По сърцето ми.

Sun May 17, 2020 4:40 pm Re: ФантАstika 2019-20 Sun May 17, 2020 4:40 pm Re: ФантАstika 2019-20
Кефи ме свежата сатирична гледна точка на Геновева, но тя не взема предвид, че целият разказ представлява една завоалирана сатира на мъжката гледна точка върху жените - несъмнените шаблони и стереотипи не са случайни, а натрапчиво повторени дават обратния ефект.

Wed May 08, 2013 6:04 pm Особености на чобитския настрой за забавление чрез работа Wed May 08, 2013 6:04 pm Особености на чобитския настрой за забавление чрез работа
Тема, в която си помагаме да си осигурим спокойствието и комфорта. Защо ли?

Защото тук можете свободно да заявите и настоявате за особеностите, които имате и искате да се съобразяваме с тях. Така всеки ще е наясно какви изненади може да очаква и няма да са изненади. Пък ние спокойно ще си шляпаме в локвата :D .

Тази тема беше създадена с помощта на 2 човека, освен мен. Понеже признателността ще излезе по-дълга от поста :) ги оставям анонимни, ако искат да си кажат, кои са.

Заглавието на темата и първия пост могат да се променят както решите. Не ме питайте за това.

Sun Dec 01, 2013 2:16 pm Re: Голямото приключение на малкото таласъмче Sun Dec 01, 2013 2:16 pm Re: Голямото приключение на малкото таласъмче
Добре е да се знае, че "пиратството ограбва" се доказа, като напълно несъстоятелна теза. "Ограбената" книга продаде тиража си за рекордно време от 6 месеца - нещо, с което "неограбените" такива по книжарниците трудно могат да се похвалят.

В момента книгата е пусната за свободно сваляне и в Замуна, а Читанка подготвят eBook и FictionBook варианти.

Книгата се сдоби и със собствен видео клип, който много си харесваме:
http://www.youtube.com/watch?v=KZtp90blw10

И със специален коледен пакет:

http://prikazka-igra.com/images/koledna.jpg

Повече инфо на: http://prikazka-igra.com/koleda.html

Tue Apr 08, 2014 5:03 pm Re: Цитатите, които ни промиха Tue Apr 08, 2014 5:03 pm Re: Цитатите, които ни промиха
Но когато съпругът внезапно починал, пианистът се обадил да изрази съчувствия. Поискал разрешение да я безпокои понякога. После почнал да говори с нея всяка вечер. Явно и за него са се раздиплили някакви тъкани и хоризонти. Отначало уж я утешавал като човек, който също е загубил най-близкото си същество, след това започнали едни безкрайни разговори. Той дошъл без сценични ангажименти, ей тъй – само да я види. И повторил, и потретил...

Те говорили, говорили...

Киприян, тогава във възрастта, в която децата всичко знаят, се отегчил и се обадил:

- Все говорите, говорите, говорите... Що не се ожените и да млъкнете?

Лелята едва не се задавила, макар че била наясно – това е резултатът от нейното възпитание.

Но пианистът не изгубил присъствие на духа и най-сериозно попитал:

– Ще се съгласи ли младият господин да ми даде ръката на майка си?

Киприян никак не се притеснил. Отвърнал:

– Влачи! Днеска съм в добро настроение.

Mon Mar 02, 2020 12:11 am Re: Общополезности Mon Mar 02, 2020 12:11 am Re: Общополезности
Информация за очакваното автоматично генериране на данъчните декларации на физически лица от НАП в системата за е-услуги с ПИК код.
Нямало да е на 1 март 2020, т.е. след като би трябвало да са постъпили всички данни от работодателите и да са заредени, щяло да е от 10 март 2020.
Според Дневник

"Предварително попълнените декларации за облагане на доходите на физически лица ще бъдат достъпни в портала за е-услуги на Националната агенция за приходите на 10 март 2020 г., съобщи пресслужбата на приходната администрация."

Wed Nov 19, 2014 5:32 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Wed Nov 19, 2014 5:32 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Една молба за работа с Нев. Може да звучи странно, но то е сред най-проблемните ми неща, към които все се връщам.

Имам един фабричен:) дефект (един сред много други): твърде задълбавам в поставените/поетите задачи, и то не винаги по сполучлив и продуктивен начин. Това не се забелязва вероятно, защото някои посоки на задълбаване не се виждат отстрани, нито някой ми ги иска или въобще подозира за тях. Но обичайно отивам по-натам от необходимото, като ключовата дума е " повече ". Проблем е, когато грабна лопатата и избера погрешна посока за задълбаване, такава, която няма приоритет.

Моля да ми казвате смело (но не и грубо, нали:), ако забележите, че съм се отплеснала: това само ще ми помогне да се спра и да не разхищавам излишна енергия-време в погрешна посока, при което ме грози ненужно изпадане в хиперактивност (повече за последното вече съм писала по-горе в темата , началото на втори спойлер.)

Sat Oct 12, 2013 8:16 am Re: Share the Joy Sat Oct 12, 2013 8:16 am Re: Share the Joy
Planetary Stories Contest:

Your story, "The Film-thin Bound," won in the 500-1000 word category!

Since you live in another country, how will we repay you? If you have an account with PayPal, that would be the simplest, I would think. Otherwise, we would send you a check, but it will be in US dollars.

Again, congratulations!

ShelVy

Yipee! There's a first! :) :) :)

Tue Jun 04, 2019 8:00 am Re: Културни събития Tue Jun 04, 2019 8:00 am Re: Културни събития
Дълго се чудих дали да го пусна тук или в темата с некултурните събития, защото реално ще е бая некулутурно, но все пак май е за тук. Концертът, за който ви надувам главите от няколко месеца вече е факт. Най-истинската метъл група в света ще дойде в България десет години след последното им участие тук. Две готини български групи за съпорт и уникалната промоция за билет за концерт - първите 100 билета вървят с подарък книга. Може да видите повече за събитието тук: https://www.facebook.com/events/489315008479747

Thu Oct 31, 2013 4:40 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Thu Oct 31, 2013 4:40 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Точно то е. Пичелиш въз-галване. :D

Съгласен съм и със съгласието ти, и с протеста ти. (Точно заради второто в крайна сметка не пратих писмото. :)) Както винаги: най-умно се действа случай за случай, а не според някакви универсални принципи...

Като казах „както винаги“... някакъв универсален принцип ли имах наум?... :mrgreen:

Sat Jan 17, 2015 12:04 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Jan 17, 2015 12:04 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
В Goodreads и въобще кръговете на рецензентите (или, по-смирено, читателите, които пишат отзиви) се е развихрила поредната буря заради... все едно. Понякога ми се струва, че в нашите читателски среди наистина не успяваме да пораснем особено. Цял живот. :(

Искам да си запазя тук едно полезно напомняне, за по-нататък:

http://cdn.someecards.com/someecards/usercards/dear-authors-three-stars-on-goodreads-means-i-like-your-book-not-i-hope-you-die-in-the-elevator-of-a-burning-building-2f502.png

Mon Feb 28, 2022 8:07 pm Re: Откъде се информираме? Mon Feb 28, 2022 8:07 pm Re: Откъде се информираме?
Тъй като и аз стигнах до тази новина, че всичко руско е блокирано се запитах - каква е разликата дали Кремъл ще каже на всичку РУ медий - копирайте и цитирайте само това, което ви казваме, или ЕС ще каже - блокирайте всичко руско. Свободата на словото, ама друг път. За това пък има VPN-и. Аз ползвам този , има безплатна версия и доста избор от къде да се се позиционира човек. Също така му е достатъчно опростен интерфейсът да го ползва почти всеки. Ако някой изпитва интерес и не може да се оправи, да ми пише на пощата. Ще мога да споделя някакво видео, кое - как става (макар че аз съм на Линукс и не знам до колкост ще мога да помогна на онез с вирусната операционна система).

Sun Apr 21, 2019 9:18 pm Re: Труд и творчество Sun Apr 21, 2019 9:18 pm Re: Труд и творчество
Конкурс "Спирка за разкази"

Тема : избор от три: „Отново на път" (София), "А сега накъде?"(Варна), "В капана на времето" (Пловдив)
Краен срок : 10.05.2019 г.
Резултати : -
Възраст : няма ограничения
Вид творба : разказ
Изисквания : Дължина до 250 думи. Разказите се качват на сайта на организатора, като трябва да имат заглавие, различно от съответната тема, и име/псевдоним на автора.
Награди : публикуване на спирка на градския транспорт в съответния град.
За повече информация : www.spirkazarazkazi.bg

Mon Feb 24, 2014 3:29 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Mon Feb 24, 2014 3:29 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Мога да помогна само за Open Office (тъкмо ще се допълним с Кал :)

1. За да включите записването на всички промени , трябва да направите следното:

Отивате на падащо меню Edit > Changes (някъде 11-то поред от падащото меню) > Record

Когато изберете Record, се появява отметка вляво от него. От този момент нататък всичко, което пишете в текста, се маркира в различен цвят – и добавеното(подчертава се) и изтритото (зачерква се). Хубаво е да зададете някъде името си като автор на документите в този редактор, ако искате да се вижда кой е направил промените. Сега обаче не помня откъде въведох моето. Ще допълня по-късно.
Като сложите маркер над промените се вижда кой и кога ги е правил. Ако искате да одобрите промяна, използвате Accept Changes (под Record или от десния бутон на мишката). Аналогично се използва Reject Changes - за отхвърляне на промяна.

Ако искате да спрете записването на промените, отивате по същия път отново при Record, кликвате, отметката пада и си пишете нормално.

2. За коментарите : Падащо меню Insert > Comment или клавишна комбинация Ctrl+Alt+C. Ако искате да отговорите на вече съществуващ коментар, долу на самия коментар има малка стрелка, която отваря допълнително меню.

Накратко е това. Насреща съм, ако има някакви неясноти и затруднения.

Tue May 28, 2019 8:35 am Re: Образованието Tue May 28, 2019 8:35 am Re: Образованието
... тази седмица децата са във ваканция и аз си
взех един ден отпуска в понеделник и ходихме до Франкфурт.
Преди малко се върнахме. Цялата неделя прекарахме в
Experiminta - това е интерактивен образователен музей. На
лапетата не им се излизаше, страхотно е направено, всичко е
организирано като игра, а учат физика. Шапка свалям на хората,
които са го направили. Днешния ден го разделихме между един
автомобилен музей, който дори не е истински музей, а наполовина
работилници за ремонт на стари автомобили и наполовина - салон
за продажба на стари автомобили, но и двете са отворени за
посетители. Страхотно преживяване, пълно с редки коли, вкл. и
един Де Дион Бутон от 1892 г. - от същия модел, от който е
първата кола, внесена в България. Имаше и един магазин за
часовници, на който е рекламно лице Валтер Рьол - той е печелил
рали Златни пясъци. Сега е на 70+ г, още кара по ретро ралита.
Пълно беше с негови автографи. Абе страхотно. После половин
ден изкарахме в природонаучния музей - кости на динозаври,
модели на вулкани и пр. - също доста интерактивно. Пак казвам,
шапка им свалям на германците. И в двата музея беше пълно с
деца. В Experiminta-та дори имат зали с маси, където семейства
с деца, дошли за целия ден, обядваха (и ние също). Чудесно
организирано, с мисъл за децата и за родителите, със силен
образователен ефект..

Sat Feb 22, 2020 12:45 pm Re: Конкурс „Изгревът на следващото“ Sat Feb 22, 2020 12:45 pm Re: Конкурс „Изгревът на следващото“
Лееекичко постфактум, ето и обявлението за награждаването на 21.02.

И събитието във ФБ.

И бонус – пълен звукозапис.

Очаквайте и снимки и видео скоро!

Wed May 13, 2020 11:46 pm Re: Приказка за магьосници, физици и дракон Wed May 13, 2020 11:46 pm Re: Приказка за магьосници, физици и дракон
[quote="To be honest, до група "Приятели" me"]Mesdames et Messieurs,

[Ну ву презонт]:

1. Кискащия роман на Геновева Детелинова в електронен вариант – „Приказка за магьосници, физици и дракон“!

https://choveshkata.net/blog/?page_id=7830

С нова аюрведична корица! ^_^ Малко е сигнално стряскаща, но нищо. То и тринайсета книга в поредицата ни... с времеви флуктуации от двайсет други заглавия и още куп (не)книжни занимавки...

Тези двамата на изображението не си спомням много добре кои са. За да разберете и вие и да се информирате за важността на Науката, заповядайте да си поръчате за четене и да откриете змейските любови. ^_^
[/quote]

Wed Sep 11, 2013 2:03 pm Re: Помежду ни (чат-тема) Wed Sep 11, 2013 2:03 pm Re: Помежду ни (чат-тема)

А настоящите и бъдещи студенти да ме прощават, ама как искрено развеселяват само ...
Едно момиче го питам дали ще влиза да я интервюират и тя отговаря "Ами нека не съм първа, да се настроя"
И смутена така - концентрира се нещо :)
Щях да падна от смях. Оценки, изпити, интервюта ... За какво си говорим и търсим смисъл, ако няма Смисъл в това, което ни движи

Студентите не са виновни. Така ги е тренирала системата да не виждат, кое е същественото и обществото, родители, приятели ги вкарват в клишето - учи (изкарвай оценки демек) за да сполучиш. Мен ме удивляват хората, които прозират същността и безсмислието на образователната система още докато са в нея и то с така сигурност, че намират път без нея. Иначе някои разбираме какво е важно и какво представлява образователната система, но чак като излезем от нея и преборим пропагандата, която я възвеличава.

Mon Jan 03, 2022 3:54 am Re: Любими моменти (от КИ) Mon Jan 03, 2022 3:54 am Re: Любими моменти (от КИ)
Взето от Манол Глишев от Фейсбук:


Ако класиците бяха писали книги-игри...

Омир:

Хайде, минавай на CC, че там, край Скамандър те чака
бой с дългокоси ахейци, що води Атрид Агамемнон.
Ако пък страх те обземе, то бягай позорно към Троя,
бързо на XXXVIII минавай през портите Скейски,
ала от туй ще загубиш и точки за опитност XXX,
а пък жените троянски на подбив от днес ще те взимат.
Можеш със думи крилати да викнеш за помощ към бога,
твой покровител - към Феба - отгръщайки CCCVII:
с туй ще се вдигне класът на бранните твои доспехи.
Носиш ли копие медно - подарък от царя тракийски -
знай, че късмет те сподиря и хвърляй ти жребия с дързост:
IV точки в добавка щети за деня ще нанасяш,
ако посмееш да влезеш в битка край кораби вити
заедно с храбри дарданци, чеда на града илионски.

Виктор Юго:

Хвърли зар, за да изпиташ Късмета си. Ако Съдбата ти се усмихне, стрелбата на войниците е неуспешна. Събираш куршуми от земята и с песничка, в която се подиграваш с Русо и Волтер, се качваш обратно на барикадата. Ако Съдбата ти обърне гръб, два куршума слагат край на твоя млад гаврошовски живот. Приключението ти свършва тук, в локва кръв насред парижка улица, потънала в барутен дим.

Патриарх Евтимий:

Благоизволи царство ти да въздаде с всенастоящия Хрисовул на твоето царство правдини и свободи на всечестния и свят манастир на пресветата Богоматер във Витоша, както от стари времена правеха благочестивите и христолюбиви самодръжци и скиптроносци на българското и гръцкото царство, дядовци и прадядовци на царството ти. Но какви земни правдини и какви тленни блага можеш да предложиш на благообразните и преподобни иноци, които са се отрекли от земните неща и в неспирна молитва и проливане на сълзи се стремят към онова Царство, казвам, което е извън десницатата на царство ти? Все пак, както и малкото не бива презряно в голямото, така и щедростта на твоето царство не ще бъде презряна и толкова по-голям ще е небесният ти дял, колкото по-голяма е честта, която като монахолюбец и книголюбец цар ще предоставиш с нецарско смирение на служителите на ангелската Царица:
- да не влизат ни десеткари, ни крагуяри, ни аподохатори, ни прахтори, ни житари на царството ти и на Средешкия кефалия в землището на манастира, небесна твърдина (след това благочестиво волеизлияние иди, царство ти, на 76);
- да се предадат в неотемлимо владение на преславната обител селата Боснек, Лисец, Дрен и Драгалевци с все париците, горите, водите, водениците и добитъка (а за тази царска щедрост виж каква награда ти е приготвило Провидението на 87).

Захарий Стоянов:

Не можеш да ся съпикясаш при тая грознейша подигравка с Отечеството. Тръгваш най-енергически накъмто рубладжийското мекере и:
- го зашлевяваш с всичката благородна сила на праведний си гняв (ха префърли ся на 51 да видиш като как ще да ся отзове на туй омаскарявание подлогата на Каулбарса);
- му натикваш пръстът си в мазните ребра и го запопържаш на турски (белким тя разбере, че то робските язици ся наподобяват един други твърде много... иди де, виж 51, каза ти ся веки);
- го дигаш за дънцето на панталонът и яката на тюидений жакет (бре, как ся докарват алафранга рубладжиите, беки ги сбърка някой почтен, ала неук човечец за хора), блъскаш вратите на почтений си дом с презреното му, омекнало от поклони в канцелариите на руското консулато тело, викваш едно хубаво: "Чош яша!" и захвърляш тоз парцал на безродството насред прашната уличка за всеобщо ликувание на народът (сига веч и 51 ни мож" та оправи, ами я бягай за закрила при Чардафонът на 28).

Иван Вазов:

То е една вълшебна майска вечер в пазвите на Балкана. По бухлатите склонове на Средна гора поточетата ромолят сладкогласно и всичкото ти същество изпитва силен порив към един възторг, към едно възхищенье и към една благодарност, задето си жив. Можеш да слезнеш от магаренцето, да извадиш кърпата с увитата в нея кокошчица и стъкълцето с искряще вино, да поседнеш на мек чим, да оставиш и Сивча да попасе слободно, па като се прекръстиш, да подкрепиш изнуреното си от път и силни чувства естество - на 12. Можеш и да продължиш нататък, навътре из чутните кътища на миризливата гора, за да ся предадеш още по-сладко на хубостите, кои без всяческо съмненье тя чакат напреде. Ако бъдеш превзет от такова поетическо намерение, прехвърли ся на 15.

Йордан Йовков:

Тежко въздъхваш и сядаш на грубата дървена пейчица пред кръчмата. Махваш с уморена ръка. Живот. Орисия. Нейде далече се носи тихият звук на кавал - овчарят прибира стадото и свири. Първите звезди примигват над безкрайното поле, а ти се почесваш зад капицата и се чудиш:
- дали да идеш да нагледаш болното дете (5);
- да си дадеш парите за палтото на бедната вдовица (7);
- или да видиш ще помогне ли нещо на горкото добиче на другоселеца (9).

Елин Пелин:

И таз добра! Бирник! Тя била дебела работата. Ами че какво ще правят твоите сюрмаси в селото, ако им го докараш? Я помисли дали да не го поотупаш (запиши си кодовата дума СТРАЖАР и иди на 45), да не му кажеш, че в селото има един луд с брадва, дето сече върби и глави без да подбира (запиши си кодовата дума ЗЕВЗЕК и прехвърли на 65) или пък да не скокнеш от каруцата и да побегнеш по заобиколни пътища в тъмницата към селото (запиши кодовата дума РАКИЙЦА и виж какво има да става на 78).

Ярослав Хашек:

Тъкмо си се бръкнал да платиш на жълто-черния евреин бутилката коняк за Лукаш, когато отнякъде изскача тоя кретен, подпоручик Дуб.
- Ахххааа, Швейк, ракия се се каните да пиете!
- Съвсем не, господин подпоручик - отвръщаш невъзмутимо. - Това е лимонада.
- Швейк, вие мене не ме познавате откъм опакото, но ей сега ще ме опознаете! Каква лимонада, не се правете на идиот.
- Господин подпоручик, - бодро казваш ти - аз действително съм идиот, както може да ви потвърди всеки, който е служил навремето в 91-и пехотен на Негово Величество полк в Ческе Будейовице. Но за да ви докажа, че това тук е лимонада, а не, както погрешно си помислихте, ракия, защото знам, че на вас ви се пие, та две не виждате, ей сегичка ще я гаврътна. (Ако наистина го направиш, мини на епизод N-43351/1915. Ако не, продължавай да четеш).
- Швейк! - кресва Дуб - вие положително ще идете в ареста за това идиотско поведение! Позволявате си да се правите на интересен! На тарикат се правите, а, Швейк! Много добре ще ме опознаете вие!
- Познавах един много нервен човек, съвсем като вас, господин подпоручик - прекъсваш го невъзмутимо - Един такъв асистент в Политехниката, с мръсно име беше, да прощавате, Мудичек се казваше. Та той така много се изнервяше и крещеше, докато една вечер на прибиране от кръчмата... (ако продължиш да разказваш уродливата историйка, премини на епизод M-66542/1915).
***

N-43351/1915
С невинна физиономия отвинтваш капачката, смигваш на евреина, който изглежда още по-глупаво от обикновено и надигаш шишето пред смаяния поглед на подпоручика. Наоколо се разнася острата миризма на хърватски одеколон. Гълташ противната течност на едри глътки, мислейки си: "Само да не се натровя, че Балоун ще ми изяде порционите за седмица напред преди да го хванат, че плюска за двама и ще го обесят, задето е ощетил щабната каса". Изпразваш бутилката, облизваш устни и казваш:
- Господин подпоручик, разрешете да доложа. Беше си лимонада, много освежен се почувствах. Купете си и вие.
Изоставяш смаяния кретен, тръгваш към вагона си в идеално права линия и даже си свирукаш. Хвърли два зара. Ако получиш резултат, по-малък от Нюха си, чугуненият ти черен дроб и дългогодишната закалка си казват думата. Премини на Q-54673/1915. Ако резултатът е по-голям от Нюха ти, две крачки по-нататък падаш в безсъзнание с нос в едно говеждо лайно. Премини на Z-78918/1915.

Q-54673/1915
Добираш се до поручик Лукаш, тракваш токове, козируваш и долагаш:
- Господин поручик, разрешете да доложа. Онова говедо Дуб ми налетя докато ви купувах ракията. Нямаше как, трябваше да я изпия. След пет, най-много десет минути ще съм кьоркютук пиян. Не ме търсете няколко часа, отивам да си легна.
Падаш като отсечен на нара си и заспиваш. Сънуваш как госпожа Мюлерова ти готви свинско с кнедли и коментира убийството на ерцхерцога. Губиш три точки Издръжливост, добавяш си една точка за Психически способности и печелиш петдесет точки за опитност.

Z-78918/1915
Фелдкурат Кац държи проповед за нуждата да се убиват ерцхерцози. Промърморваш:
- Ама че свинщина - от което се разбуждаш. Сънувал си. Оказваш се вързан "на козел" в някаква барака. До теб на една кофа със смъкнати гащи и печален израз клечи Балоун. Главата ти се цепи от болка. Губиш осем точки Издръжливост и една точка Бойно майсторство.
- Закъсахме я, Швейк - изплаква Балоун. - Сега ще ни обесят. Оня мръсник Дуб е бесен, че си пил ракия пред него, а мен ме окошариха, защото като чух, че си пътник, ти изядох порциона и ме обвиниха в разхищение на държавни средства. А той беше развален!
- Да, Балоун - философски казваш ти. - Животът е непрекъснат низ от падения и възходи. Радвам се, че си изял порциона ми, защото ако аз го бях изял, сега щях да клеча вместо теб с разстройство на кофата. Но всичко това няма значение. Да се приготвим да умрем за Негово Величество най-милостивия ни монарх. - И с цяло гърло зареваваш австрийския химн.
***

M-66542/1915
-... - и той накрая се хвърли във Вълтава, но не се удави, а си удари главата в един подводен камък и умря от това. Печална работа - завършваш отвратителния си разказ половин час по-късно. Подпоручик Дуб гледа право през теб. Очите му бавно се подбелват, опитва се да каже нещо, но не успява и рухва на земята, сломен от невинността в погледа ти. Еврейският търговец примигва в пълно недоумение. Усмихваш му се лъчезарно, от което той се свива зад тезгяха си и се понасяш обратно към вагона. Там тракваш токове пред Лукаш:
- Господин поручик, разрешете да доложа. Ето ви скоросмъртницата. Отвън в калта лежи оная свиня Дуб, мисля, че получи разрив на сърцето като си поприказвахме с него докато пазарувах.
Поручикът се обляга назад в стола си:
- Швейк, казвал ли съм ви, че сте идиот?
- Много пъти, господин поручик, но както знаете, в 91-и пехо...
- Да, да, Швейк, знам тая работа - махва с ръка Лукаш. - Ето ви двайсет халера да се почерпите
Добави двайсет халера към наличната сума в подплатата на куртката си.


На епизодите за Швейк ревах от смях. :D
(може и да е помогнал факта, че съм подпийнал малко точно в този момент. :mrgreen: )

Sun Jan 28, 2018 4:04 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sun Jan 28, 2018 4:04 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
"Дендрариум" - стихосбирка, Александър Шурбанов

Аксиния Михайлова за книгата:
"Изящна поетика, която ненатрапливо извиква и назовава природни обекти, полагайки ги в крехкостта на мига и едновременно с това във вечността и неизменността на природния кръговрат. И един лирически герой, който наблюдава, размишлява, опитва се да прозре и формулира чудесата на битието. Който влиза в тази природна подреденост като в храм. Който си задава въпроси за времето, за смисъла на живота, за смъртта, за човешката крехкост и мимолетност. И на доста места стига до дълбоки прозрения, изказани с простотата и понятността, с която говори истинският мъдрец."

Клонка
Една клонка пред моя прозорец
трепка отчаяно.
Преди да повдигна очи
там е имало птица.

*****
Нуждата от паметници

Плачущата върба
зад паметника на Яворов
е на точното място.
Така би изглеждал и един бор
зад паметника на Ботев,
един дъб -
зад Славейков,
една брезичка -
зад Лилиев.
Посадете тези дървета
и ги оставете да растат.
Тогава нуждата от паметници
може би ще отпадне.


*****
Градска градина

И хората посадиха гората,
която бяха изсекли,
в сърцето на сухия град.
И шумнаха зелени корони.
И дойдоха птиците,
защото познаха гората,
и се заселиха в нея,
и заразбуждаха утрото с песни.
И дойдоха дъждовете
и слънцето,
и цветята,
и мравките,
защото познаха дърветата
и ги обикнаха.
И дойдоха децата на хората
и изпълниха сенките с глъч.
И Бог се усмихна,
защото видя,
че си има помощници
и сътворението
ще продължава.

*****
Ех, игрите!

Шумата, събрана на купчина,
презимува в градската градина.
Две деца край тихата алея
днес видях да се търкалят в нея.
Долетя до мен смехът им, смесен
с трелите на звънка птича песен.
Боже, колко весело им беше!
Шумата край тях отвред шептеше.
Толкова ръчички и крачета -
ще помислиш, че са цяла чета.
Чак ми се прииска там с децата
да се търколя и аз в играта.
Но си рекох: още не е време,
засега играем на големи.

*****
Корона

Дървото си извоюва място
за растене
без нотариален акт.
Разперва клоните си,
хвърля сянка
върху земя,
където други биха се надявали
да видят слънцето -
по-късни и по-дребни.
Дървото не зачита правилата
на общежитието.
Грижи се единствено
за собствената си корона.
Чудя се
с какво така омайва погледа ми
отдалече
и приспива
критичния ми разум.
Как превзима птиците?

Mon May 13, 2013 10:30 pm Re: Помежду ни (чат-тема) Mon May 13, 2013 10:30 pm Re: Помежду ни (чат-тема)
И от мен 2 бисера, подслушани и събрани от един младеж в автобус 94 тази вечер. По повод на приказката за поколенията и как сами промените водят до може би подобряване на недъзите на системата и статуквото :)

Знам, че са за ДЕЦАТА като тема. Ще местя в края на седмицата, видяло се е или ще се види

***
По повод на беинтересните и остарели методи на работа в университетите, на знание, което се преподава (далеч зад информационно наваксаното от студентите преди да влязат в даден час), изисквания, система за оценяване:
за 2 години ще се изринат некадърните - нужно е само да пуснат университетите и хората, които преподават в тях, да са изцяло по избор на студентите.
Сам избираш интересните ти курсове и то - при преподавател, който искаш
Година-две и всичко куцо и сакато, дето сега гние гарантирано да преподава - ще изтече през портите на Алма Матер навън :)

***
(истински казус)
Студент се явява на изпит. Предава небивало слаба работа. И за двойка не става.
Получава работата си обратно. Оценката му е 3,5
Най-долу коментар: "Явно си губим взаимно времето, затова - няма смисъл" :)

Mon Mar 11, 2019 6:45 pm Re: Културни събития Mon Mar 11, 2019 6:45 pm Re: Културни събития
Проект на Стратегия за развитие на българската култура 2019-2029 г.
Общественото обсъждане е до 5 април .

http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=4155&fbclid=IwAR0TyCgLcfLR_5wT65ZhB6bPmxDi4vUjfmf3ZBCjv2JUX0PLnc5gMdT1_a8

Частта с книгите не казва нищо конкретно.
НО предвид, че за освобождаване от ДДС се говори единствено и само за билети за кино за български и европейски филми, смятам, че има резон да изискваме това и за книгите.
И каквото още желаете.

Сега е моментът да се пише.
Разпространете го, важно е за всичките от изкуствата.

Цитирам и предложението на Криси в сайта за обществено обсъждане, понеже силно ми съзвучи:

Данъчни облекчения за книгоиздаването и книгоразпространението

В последните години се наблюдава тенденция за увеличаване на броя издадени книги както на български, така и на чуждестранни автори. И това е въпреки тежките данъчни условия за сферата.

Приходите от една книга се разпределят между: писател, редактор, коректор, издател, художник, и още печатница при хартиените издания И книжарница, която взима до 60% (!) от коричната цена.

И ДДС ставката е 20%.

Колко % реално взимат хората, работещи върху авторската творба?

Неслучайно да си писател прекалено често не е професия, а извънтрудова дейност. Културна професия, но няма да изхрани едно семейство. Писателите са принудени понякога и да се самоиздават и така пропускат изключително важни стъпки в процеса като редакция и коректура, поради ограничени финанси. От това следва и по-ниското качество на крайния продукт.

Базирайки се на целите, определени в стратегията, в точка 2.2.4.:

"Основните принципи около се изгражда процеса на книгоиздаването и книгоразпространението са свързани с необходимостта от да се разработят политики за насърчаване на четенето, като се приобщят държавните институции, останалите културни индустрии, частния бизнес и обществото като цяло; да се осигурят всички необходими условия за издаването на качествена детска, научна и художествена литература, като се осигурят нужните законови разпоредби, държавни финансови стимулатори, ниво на образованието и необходимата атмосфера за творчество; да се разработят програми за насърчаване на българската литература и нейните автори не само в страната, но и в чужбина; да се осигури достъп на читателя до книгата чрез развитие на книготърговията и насърчаване на държавна политика относно библиотеките в страната."

... предлагам да се намали значително ДДС-то в сферата на книгоиздаването и книгоразпространението.

В 26 от 28-те страни-членки на Европейския съюз ДДС ставката върху книги е намалена, като в 25 от тях е между 0% (!) и 10%. В България единствените сектори, които се ползват с данъчни облекчения в тази насока, са туризмът и хазартът. И те бележат значителен ръст през последното десетилетие.

Това ли се поощрява в страната ни? Туризъм? Хазарт?

А културата?

До кога ще бъде неглижирана и оставена да се развива с незабележими стъпки години наред?

ДДС ставката е най-важният пряк данък. В цялата стратегия е споменат само веднъж по повод освобождаване от ДДС на билети за кино на български и европейски филми.

А защо предложението не се приложи и при книгоиздаването? Киното, литературата, а и всички изкуства могат и трябва да бъдат стимулирани от държавата чрез данъчни облекчения. А намаляване на ДДС ставката ще доведе до бързи, ефективни и дългосрочни резултати.

Sun Feb 16, 2014 12:15 am Re: Човешката - под носовете ни Sun Feb 16, 2014 12:15 am Re: Човешката - под носовете ни
Имам генерално процедурно предложение!: във всяка поне хартиена книга на ЧоБи отсега нататък на видно място ВИДИМО да има призив да споделяме активно любимите си книги, да се четат и препрочитат, за да не стоят къде ли не нечетени. Лично аз бих изписвала нещо кратко на разделителите на настоящи книги.

Смятам, че е важно да се напише, защото както има хора, дето редовно казват: "Абе вземи прочети тая книга, щото е много яка", то съм убедена, че страшно много хора не възприемат личните си книги като годни за физическо, а не само идейно споделяне с другите. Не говоря за скръндзи или за хора, които не обичат да им опипват книгите (no offence). Аз не обичам да ми омърлят книгите за 0 време след като в моите ръце четени са като нови!
Та, не говоря за тези случаи, а за случаите, в които хората просто не се сещат да пуснат книгата да обикаля около притежателя.

Wed Nov 04, 2020 10:14 am Re: Share the Joy Wed Nov 04, 2020 10:14 am Re: Share the Joy
Writers of the Future, Honorable Mention for Elena Pavlova's "Scalpel Flowers":

Dear Writer,

Congratulations! Your story has been judged and is an Honorable Mention for the L. Ron Hubbard Writers of the Future Contest 4th quarter (entries received between July and September).

PLEASE READ FURTHER. WE ARE CHANGING OR NORMAL ROUTINE.

I will be sending a certificate to everyone UNLESS you write to me that you don't want it.

THE ONLY OTHER CIRCUMSTANCE THAT YOU SHOULD WRITE TO ME IS IF YOUR ADDRESS HAS CHANGED SINCE YOU SENT IN YOUR SUBMISSION.

Otherwise, DO NOT RESPOND, you will get a cert.



This hopefully gives you the incentive to submit for this current quarter. The more often you enter, the better chance you have of winning.

I hope you are already working on that all-important "next story."

If you have not taken advantage of the tools that we have developed to help you become a professional writer, I urge you to do so now. We have a blog, a forum, podcasts, and the new Online Writers Workshop – all free and all designed to help you. They are all accessible right on the site.

If you have started it but not yet completed the workshop, please do! The entire workshop is 10 to 15 hours total, and it is a "go at your own pace."

Our site address is http://www.writersofthefuture.com.

Happy Writing!

Best regards,

Joni Labaqui

This is Ele's second Honorable Mention. :) :)

Sat Jan 30, 2021 9:21 pm Re: Любимите компютърни игри Sat Jan 30, 2021 9:21 pm Re: Любимите компютърни игри
Дами и господа, играта преживяването, което спаси света тази седмица:

Spoiler

(Така де. Спаси моят свят. Докога? Няма значение. Никога до този момент не ми е идвало толкова искрено вътрешно желание да пея.

Wandersong

Нямам какво повече да кажа.

Spoiler

Е, има, ама и така става.

Wed Nov 13, 2019 1:07 pm Re: Културни събития Wed Nov 13, 2019 1:07 pm Re: Културни събития
Калин Николов, един от нашите Рисуватели, ни кани на организирана от него изложба „Жената в творчеството на европейски графици от XIX и XX век“ (до 5 януари):
https://xn--b1agjhxg2e.com/post/188121806201/%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%B8?fbclid=IwAR2X4FieQjAqDeoG_7CpFenr4RhvyzuHavTHyeVjiibQqXmXMfdonWSUTfI