choveshkata.net

Thu Jul 11, 2019 11:12 am Re: Атанас П. Славов Thu Jul 11, 2019 11:12 am Re: Атанас П. Славов
И Ананас Сладов във вестник „Бългериа“

Честито, Наско! Приеми го и като подарък за предстоящия рожден ден, натаманихме го по време с американските колеги, доколкото можахме! ;) Още повече че продължава и в следващия брой! :D

https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_28_19-1-32-web?fbclid=IwAR3_h39DJmUq7A6FhpQ4hpFJhaEV6yPtqG7dRaLTx4VS45reVw0KJ2Np0Sg

Наско е на стр. 15. :)

Fri Jan 17, 2020 3:39 pm Re: Образованието Fri Jan 17, 2020 3:39 pm Re: Образованието
Това се колебая дали да го сложа тук или в "хахаха" темата, но май е за тук, нищо че звучи повече като виц. Всъщност може и виц да е, не е изпитано от моите деца.

Дъщеря ми е в трети клас. За домашно трябваше да нарисува картина с извънземни. Детето вложи огромно старание и фантазия. На другия ден донесе двойка и забележка:
"Такива извънземни няма!"

Но допускам, че е много вероятно да е действителен случай, защото преди 1-2 години детето на едни приятели на предучилищна получава черна точка, защото са рисували круши и неговата е била жълта, а според "учителката" (кавичките са умишлени) крушите могат да бъдат само и единствено зелени!

Sun Apr 05, 2020 10:42 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Sun Apr 05, 2020 10:42 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Кал, а като им кажеш – от тва вашто полза няма – те дали следващия път ще се постараят и толкова?

Това, което ме притесни в мейла ти, беше фактът, че той не толкова обвинява открито, колкото вменява вина – "не ви ли е срам, вижте аз колко правя, пък на вас готов анонс ви дадох, пък да не си мръднете пръста да го разпространите".

Иначе много добре те разбирам – и знам колко боли. Достатъчно дълго бях сама на организаторското място.

Но пак казвам – в конкретния случай новината няма давност. Дай шанс на хората да се поправят. И нека измислим как да ги амбицираме следващия път да са по-усърдни – вместо съвсем да ги накараме да вдигнат ръце.

И последно: знам колко е обезкуражително, но не се поддавай. Защото ако личният ти ентусиазъм замре, ако те угасят теб, вместо ти да разпалиш тях – това е двойна загуба. И да, знам, че целта е да се разпалваме взаимно, и не може един човек да изнесе всичко на гърба си. Но и ти знаеш, че АЗ винаги ти пазя гърба, нали? И ще бъда до теб, и ще ти давам рамо, ръце, гръб, сърце – за да дърпаме и бутаме заедно. И когато другите изостават, заедно ще преглъщаме и ще търсим начини да ги придърпаме напред.

Няма да позволим те нас да дръпнат назад, и да ни съборят, и да ни откажат.

И постепенно тия, дърпащите, ще ставаме все повече. Нали?

Mon Jan 17, 2022 6:41 pm Re: Николай Теллалов Mon Jan 17, 2022 6:41 pm Re: Николай Теллалов
Я, не знаех, че Николай Теллалов прави писателски работилнички, и то детски /тийнейджърски . Би ми било интересно да видя резултатите, особено ако е станала някаква колаборация с тази художничка.

От фб на Фюжън Академи (които следя по абсолютна случайност. Ако някой има повече инфо, ще ми е интересно) :
В края на 2021 година успяхме да развием креативността и въображението на децата от курса Творческо писане с нови, разнообразни упражнения и интересни и забавни гост-лектори.
Кристина Йовчева, илюстратор на книги за деца, ни сподели какво я привлича в илюстроването, как избира какви точно илюстрации да направи, как ѝ хрумват идеите в работата, както и кои са любимите ѝ книги и герои. Не пропусна да отправи и предизвикателство към нашите курсисти. Те трябваше да разкажат история по нейна илюстрация.
Авторът на тийнейджърски романи Николай Теллалов ни разкри няколко много ценни съвета за писането на разкази и романи. Говорихa си за вселената, космоса, земята, хората и времето, преди и сега. Сподели на децата колко е важна редакцията, след като си сътворил дадена история и заедно с тях направи един истински фантасмагоричен разказ.
Благодарим от сърце , че отделиха от времето си, за да бъдат с нас!
https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEhnqq1Mfn_jVXyiT-OaDtNj36J0Hc33BrjWpDsc8w7zlegaKMM1miLhjSr9LBq4qIouIB44eR08Kz43SZ0re48VswK9vVcBmRPMYtagU9JduUzSBWBighvD2VTc9JA3mF_9Ie4APzTi53g6o74YEALmmE12j0do-hHe9tSb9dNgKuw3mv0uooPlPUUh=s320

Thu Jan 21, 2016 7:41 pm Re: Труд и творчество Thu Jan 21, 2016 7:41 pm Re: Труд и творчество
Детски литературен конкурс "Веса Паспалеева"

Тема: 115 години от рождението на детската поетеса Веса Паспалеева
Краен срок: 27.02.2015 г.
Резултати: награждаване - 5 март 2015 г. в Синята зала на читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил.
Имената на наградените ще бъдат публикувани в сайта на читалище „Братство 1869” - [url]http://www.bratstvok%20n.org[/url]
Възраст: само ученици от 11 до 15 години включително
Вид творба: стихотворение или приказка
Изисквания: Авторите могат да изпращат до три непубликувани творби на свободна тема. Да бъдат изписани трите имена, ЕГН, адрес и телефон на участниците. Творбите да се изпращат в електронен вид на имейл: chitalishte - в - bratstvok n.org или по пощата на адрес:
2500 гр. Кюстендил,
ул. Отец Паисий 11, читалище „Братство 1869”
за Конкурс „Веса Паспалеева”
Награди: ?
Повече информация: http://www.bratstvokn.org/index.php?option=com_content&view=article&id=745%3A2009-08-10-18-53-43&catid=45%3A2009-08-10-18-06-55&lang=bg


Годишна литературна награда на „Литературен вестник“ за млад автор

Тема: Годишен конкурс за млад автор
Краен срок: 1 март 2016 г.
Резултати: 24 май 2016 г.
Възраст: автори до 35-годишна възраст, които нямат издадена печатна или електронна книга.
Вид творба: стихотворения, разказ, роман.
Изисквания: За участие в конкурса се приемат непубликувани текстове в два раздела: „Поезия“ и „Белетристика“. В раздел „Поезия“ трябва да се изпращат цикъл стихотворения (между 15 и 20 поетични текста), а в раздел „Белетристика“ – откъс от книга (роман или разказ/и с общ обем между 15-20 стандартни страници). Текстовете (с посочени име на автора, дата и място на раждане, телефон и електронен адрес за връзка) се приемат на адрес: litvestnik.konkurs - в - gmail.com
Награди:
Голяма награда на „Литературен вестник“ за млад поет: 1000 лв.
Голяма награда на „Литературен вестник“ за млад белетрист: 1000 лв.
Повече информация: https://litvestnik.wordpress.com/2015/07/14/%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5/


Национален конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев”

Тема: ?
Краен срок: 01.04.2016 г.
Резултати: ?
Възраст: автори до 35 години.
Вид творба: къс разказ
Изисквания: Изпращайте вашите творби в 5 екземпляра на хартиен носител, с информация къде и кога са публикувани, с кратка автобиография и телефон за връзка на адрес:
София 1421
кв. "Лозенец", пл. „Проф. Васил Геров” № 1
НДФ „13 века България”
За конкурса „Рашко Сугарев”
Награди: ?
Повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=22734&sid=7

Литературен конкурс "От учителя - с любов"

Тема: "От учителя - с любов"
Краен срок: 15 април 2016 г.
Резултати: 17 до 20 юни 2016 г.
Възраст: -
Вид творба: стихотворение, разказ
Изисквания: В конкурса могат да участват учители от цялата страна в следните направления:
• Поезия – стихотворения /до два броя/;
• Проза – разказ /един брой/.
Всеки участник има право да участва и в двете направления. В конкурса участват произведения, които не са публикувани. Творбите се изпращат разпечатани в 3 екземпляра, с приложена Заявка № 1 /по образец/,на адрес:
1000 гр. София, ул. „Струмица” № 1, вх. А,1
Международна фестивална програма „Приятели на България”
Награди: Голяма награда „От учителя – с любов” – диплом, плакет, предметна награда и/или парична сума. Голямата награда е една за двете направления – поезия и проза;
• Първо, второ и трето място за поезия – диплом;
• Първо, второ и трето място за проза – диплом;
• Специални награди на партньори и съорганизатори.
Повече информация: http://www.festival-bg.com/bg/article/523.

Национален конкурс за проза "Когато мама или/и тате ги няма..."

Тема: Когато мама или/и тате ги няма...
Краен срок: 17.04.2016 г.
Резултати: ?
Възраст: За българи от цял свят без ограничение за възраст
Вид творба: разказ, есе, приказка
Изисквания: Участниците изпращат един авторски текст на две електронни пощи:
konkursdimitrina - в - gmail.com
konkursdima - в - gmail.com
Конкурсът е и за жури.
Желаещите да оценят творбите, изпращат кратка биографична справка на dimaton4eva - в - gmail.com При одобрение получават паролата от първата поща за прочит и оценка на текстовете, както и информация къде и кога да съгласуват мненията си относно отличените творби.
Награди: За награден фонд са предвидени 200 лв. (стартово, с опция за по-голяма сума), екскурзия за двама в планината с нощувка, вечеря, закуска и разходка, няколко духовни и няколко предметни награди.
Повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=22711&sid=7


Национален литературен конкурс за поезия "Биньо Иванов"

Тема: -
Краен срок: 25 април 2016 г.
Резултати: ?
Възраст: -
Вид творба: стихотворение
Изисквания: Творбите /до три непубликувани стихотворения, в четири екземпляра/ трябва да бъдат изпратени на следния адрес:
2500 гр. Кюстендил, ул. “Отец Паисий” 11
Читалище „Братство 1869” /за литературния конкурс/
или по електронната поща на адрес: chitalishte - в - bratstvokn.org като прикачен файл във формат doc или rtf.
Награди: ?
Повече информация: http://www.bratstvokn.org/index.php?option=com_content&view=article&id=49%3A2009-08-10-18-53-43&catid=45%3A2009-08-10-18-06-55&lang=bg


Национален конкурс за детска литература „Петя Караколева” 2016
За български автори с новоиздадени книги през 2015 година

Тема: -
Краен срок: 30 септември 2016 г.
Резултати: октомври 2016 г.
Възраст: няма. Право на участие имат всички български автори с новоиздадени книги през 2015 година.
Вид творба: роман
Изисквания: Книгите за участие се предоставят в два екземпляра до 30 септември 2016 г. в Съюза на българските писатели на адрес: София 1000, ул. „Шести септември” № 35, За конкурса „Петя Караколева”.
Награди: ?
Повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=22718&sid=7

Thu Dec 15, 2011 7:34 pm Кога отлагането НЕ е оправдано Thu Dec 15, 2011 7:34 pm Кога отлагането НЕ е оправдано
Разклонено от тук .

Доста интересен проблем, според мен, но само ако изместим фокуса от авторите на многотомни саги към авторите по принцип и ако го посадим в българска почва.

Накратко (щото не знам доколко имам капацитет в момента за обширен поглед, а и се надявам на някакъв диалог), за мен българската литература (въобще, а в частност и фантастиката, доколкото я има) още не е достигнала горния лимит на продуктивност, дори предвид настоящите условия в страната. Да, този фактор разпилява голяма част от авторската продуктивност в колебания и банално-битово безпокойство, но заедно с него против автора работят и други фактори, плод - както го виждам аз, - на погрешна нагласа към писането по принцип, която в повечето случаи се подхранва от самата себе си.

"Нямам време да пиша." Едничкото най-лесно и масово извинение. Сещам се за две причини за него - които според мен са заблуди и имат общо решение. (Или може би две, но близки по същество.)

1. Липса на вдъхновение за писане.

Вдъхновението не идва. Вдъхновение се предизвиква.
Повечето хора така и не "получават" вдъхновение, защото си позволяват да напрегнат писателски мускули само пред белия лист/екран – доказано най-неблагоприятното място за подобни усилия на волята. Много хора така и не си позволяват да влязат в писателската "зона" в главата си, докато се возят в градския транспорт, например, или докато четат произволен текст, бил той художествен или не, дълъг или не, или докато просто си седят на произволно обществено място, или пред телевизора, или в работния офис. И т.н.
Писателят винаги е писател – в главата си, ако не другаде.
Не че съм в правото да давам себе си за пример (щото къв писател съм аз, в крайна сметка?), но ако съм слязъл от произволен автобус/тролей без да си запиша в тефтера поне два-три детайла за някои от другите хора вътре, изпитвам силно желание да се кача обратно, докато не си запълня квотата.


2. Следва почти пряко от 1.: притеснение, породено от липса на опит в писането, буквално. Липса на написано. Следват самообвинение в тона на "И кво като имам епична фентъзи-трилогия в главата си, като не съм написал/а и една глава. Аз съм загубеняк/чка. Заеби тая работа."

Тук може би малко ще ритна кошера, но според мен умелото писане не е еднозначна функция на това колко си написал/а, а зависи много повече от това колко – и по-важно, – как си чел/а. Светът на литературата е пълен с примери за блестящи дебютни творби на хора, написали преди това по два-три разказа, или пък страхотни творби, качествено по-добри от предишните опити на автора си. Във втория случай (сещам се за Фокнър и Вирджиния Улф) самите автори са признавали, че са стигнали до концептуален пробив в това какво би могла да представлява литературата им. Отдали са се на литературни модели, в порядъци по-комплексни от тези, с които са боравели преди това.

Способността да идентифицираш определен литературен модел (бил той модел на фраза, или на изречение, или на абзацна структура, или на сюжетна структура, на character-арки и т.н.) и след това да го асимилираш като читател, е тъждествена със способността – когато седнеш да пишеш, – да го възпроизведеш или по-скоро, да го пресъздадеш с нужните промени, така че да пасне на материала, с който работиш. Интернализацията на модели също така е тъждествена с това да позволиш на този модел да те управлява, докато пишеш: а) без да се страхуваш, че вместо да уподобиш ефекта на Стърджън примерно, ще се пльоснеш по лице и б) без да се страхуваш, че ще изглеждаш плагиат.

Светът също така е пълен с автори, изписали безумни количества боклук, като едномилионната им дума е също толкова зле подбрана и смехотворна, колкото и първата им. Това се обяснява лесно с предположението, че просто не могат или не са си позволили да интернализират необходимите литературни модели, за да изплуват от шлаката, в която са нагазили поначало.

"Оригиналността" и "пълният контрол" в писането са надценени. Позволете си да копирате. Достатъчно добре развитата интуиция в някакъв миг ще се погрижи собстветното, личното да изплува. А и писането ще се превърне в много по-гладък и приятен процес, струва ми се.

Tue Jul 16, 2019 8:51 pm Re: Тема за искане и даване на помощ Tue Jul 16, 2019 8:51 pm Re: Тема за искане и даване на помощ
Тъкмо говорих с Краси Стоева по телефона. Тя ще ме свърже с ъс Златин Цветин, племенника на Величка, който е поел грижата за нея. От него ще разбера как ще е най-удачно да превеждаме събраните средства. (Средствата в нашата кампания предлагам да се събират по стандартните канали . Разбира се, ако някой – като Еле – иска да прави директни банкови преводи, няма значение дали ще ги прати към нас или направо към сметката, която ще ни препоръча Цветин.)

Таксата на дома за възрастни хора е ок. 700 лева. Допълнително има разходи за лекарства и рехабилитатор. Краси предполага, че размерът на държавната пенсия за заслуги (която е целта на петицията) също е ок. 700 лева; и че такава месечна сума (в добавка към нормалната пенсия на Величка от ~250 лв.) би закрепила положението. Държавната пенсия надали има кой да я гласува преди септември, така че месеците до есента ще са най-критични.

(Дес и всички четящи: тия числа горе засега са само за вътрешна наша употреба. Нека не ги споменаваме в кампанията, още повече че може да не са 100% верни.)

Величка от години не желае да ползва мобилен телефон, тоест нямаме пряка връзка с нея. Но през август ще се обадя в дома и ще ѝ идем на гости. (В момента при нея станало стълпотворение от посетители, та не е удачно. Хубаво е, че Вили има човешка мрежа. :) )

Thu Jan 26, 2012 12:33 pm Как малкият син за царкиня се венчал и царство добил Thu Jan 26, 2012 12:33 pm Как малкият син за царкиня се венчал и царство добил
Имало веднъж една царкиня, хубава като слънцето, и зла,зла, както само жена умее. Тя била голяма магьосница, дружала с вилите и самовилите, съветвала се с таласъмите и караконджорите, допитвала се до вещиците и дяволите.
Станало време царкинята под венчило да мине. Идвали от цялата земя принцове и богаташки синове ръката и да искат, но злата царкиня-магьосница тропала с ботушче и казвала на всеки:

- Който иска жених да ми стане, трябва по-голям магьосник и от мене да е! Всеки, който иска ръката ми, нека съумее да се скрие от мене за един ден и една нощ! Ако се укрие и не го намеря, ще се оженя за него, ако ли обаче не – живота ще му взема и костите му ще оглозгам!

Красива като слънцето била царкинята, устата и – роза, зъбите и – дребен бисер, снагата и – като топола! Страхували се принцовете и богаташките синове от страшната и закана, но не спирали да идват. Идвали с шапка-невидимка, с конче-вихрогонче, с кърпичка-рекичка, но никой не съумял да се укрие.

Един жених се покрил с шапката-невидимка и се скрил на най-високата планина, но на – злата царкиня-магьосница се обърнала на орлица, целия свят прелетяла, намерила го и очите ми изкълвала. Не станал неин мъж!

Друг жених своето конче-вихрогонче яхнал, накрай света допрепускал, стигнал до дървото, което е межда на този свят и другия, и с шумата се покрил. Всуе! На тигрица се обърнала царкинята, цялата земя като хала пробягала, намерила го, разкъсала го! – само тук-таме костичка оставила. Не станал и той неин мъж!

Трети жених постлал своята кърпичка-рекичка и тя станала на ручей, който тече по тайни пътища до най-тайното и най-дълбоко море. Обърнал се женихът на риба, плувал в ручея, до морето стигнал, спуснал се вътре до най-дълбокото, и под мидена черупка се покрил. Но уви! На щука се обърнала царкинята, по потоци и ручеи плувала, до тайното море доплувала, гмурнала се в дълбокото, лапнала го на един залък – хам!, нищо не останало от него. И от тоя не излязал мъж за злата царкиня-магьосница.

А то ставало така, понеже злата царкиня имала едно вълшебно огледало. Колчем му каже: „Огледалце, покажи!“ – и виждала в него всичко, което е на небето, на земята, че и под-земята – във водата. Нищо не могло да и убегне.

И си живяла така царкинята без мъж и ставала от зла по-зла, и колкото зла, толкуз хубава. С вилите дружи, с таласъмите се съветва, до вещиците се допитва. А царството на зле отива.

***

Не щеш ли, веднъж по царския друм към нейния замък се задал най-малкият син на един човек с трима сина. Баща му така имота си раздал: на най-големия син – нивите и къщите, на средния – сандъците със златни пари, а на най-малкия дал една прокъсана дрешка и крива тояжка и го пратил късмета си по широкия свят да търси.

Много вървял, много видял малкият син, и сам станал добър магьосник. Чул за злата царкиня и решил да си опита късмета. Отишъл до замъка, гледа: вратите от елмаз и желязо, затворени, отпреде вардят двама пазачи – призраци-палачи! Стражите забаламосал, като вятър през ключалката се промушил, вътре влязал.

Застанал той пред царкинята. Тя, като го видяла какъв е дрипав и смешен, пляснала с ръце, мигнала с вежди-пеперуди, та му се присмяла:

- Ти ли мъж ще ми ставаш, дрипльо?

А той:

- И мъж ще ти стана, и царството ти зестра ще взема! Нека така се обзаложим: търси ме не един, а три дни, не една, а три нощи! Но не ме ли намериш, не само под венчило ще минем, а и злия си път ще обърнеш!

Почудила се злата царкиня на нахалството на момъка, но каквато била зла, засмяла се хитро-хитро и се съгласила. А малкият син излязал на прага на стаята и казал: „На прага ти ще спя!“. Царкинята разбрала, че е глупак, пак се засмяла и спокойна си легнала в леглото си. Леглото и от пух, над него балдахин от златна коприна, спи царкинята сладко-сладко и насън се облизва.

***

Станала тя на следващата сутрин, омила се, вчесала си черната коса и веднага тича до прага, да вземе живота на момъка. А него го няма, ни пух, ни пера. Отишла тя при огледалото и пита:

- Огледалце! Къде е дрипавият фукльо? Огледалце, кажи!

Скърцало огледалото, пуфкало, скрибуцало, накрая избоботило:

- Не знам, господарке!

Разярила се злата царкиня, на орлица се обърнала, до слънцето долетяла, идва и го пита:

- Слънце, златно слънчице, виждали ли си ми дрипавия фукльо?

- Не съм, сестрице! – отговорило то. – Всичко виждам, светя на човек, на звяр и над цялата земя, но него не видях!

Литнала царкинята цял ден малкия син да търси, летяла, търсила, нищо не намерила. Върнала се в замъка с пребити от умора крила. „Нищо, утре ще го намеря!“- рекла си, и легнала да спи. Леглото и от пух, балдахинът и от златна коприна, сънят и – ту добър, ту лош.

Станала тя на следващия ден, омила се – н еумила, и веднага при огледалцето тича.

- Огледалце! Къде е момъкът-късметлия? Един ден го търсих, очите му исках да изкълва, а него го няма! Огледалце, кажи!

Дваж по-силно скърцало огледалото, два пъти по-високо пуфкало, накрая казало простичко:

- Не знам, господарке!

Разярила се царкинята, на тигрица се обърнала, бягала, търчала, стигнала до Самодивската планина и като се провикнала, заръмжала!

- Сестрици вили, сестрици вещици! Долетете, кажете: чували ли сте за момъка-късметлия?

Долетели вили, долетели вещици – коя на стол, коя на шопар, коя на дявол. Идват и викат:

- Във ведро магия капахме, от камък корен ровихме, от риба дъх ловихме – не знаем къде е момъкът-късметлия!

Бягала цял ден царкинята малкия син да търси, бягала, търчала, но нищо не намерила. Върнала се в замъка с пребити от умора лапи, с изтъпели нокти. „Нищо, утре ще ми падне!“- казала си и легнала да спи.

Леглото и от пух, балдахинът и – златен, а сънят и – лош!

***

Станала царкинята на третия ден, бясна-зла, още не се е умила, при огледалцето тича:
- Огледалце! Къде е момъкът – магьосник? Един ден го търсих, втори ден го търсих, костите му исках да оглозгам, гладна си останах! Огледалце, кажи!

Съвсем силно скръцнало огледалото, пушек пуснало, натрошило се съвсем, едва говори, едва мълви:

- Не знам, клета господарке!

Уплашила се, разярила се злата царкиня, хукнала, до потока стигнала, на щука се обърнала, плувала, плувала, бързала, стигнала до рибата-кит, която държи света да не падне, вълните прави и земята тресе.

- Риба-цар, риба-кит, риба-господар! Виждала ли си, чувала ли си момъка-магьосник?

А рибата-кит нищо не казала, зер – с царкинята ли ще се занимава, тя, дето света крепи – само с око премигнала, с опашка пляснала, царкинята-риба се намерила на другия край на реката-океан. Цял ден плувала, цял ден търсила, въртяла се, нищо не намерила. Едвам в замъка се прибрала, и седнала на столче дъх да си поеме. Гледа : замакът – порутен, огледалото – натрошено, в леглото – дървеници се гонят.

Разбрала царкинята-магьосница, че я е победил хитрият момък. Разбрала, та станала и казала:

- Юначе, ти победи! Само ми се разкрий и ми кажи как успя да ме надхитриш.

И ето, дочуло се едно тънко-тънко, като на мишле гласче:

- Три пъти света обиколи, с три дни остаря, бял косъм ти излезе!

Огледал царкинята косата си, и гледа – наистина, един косъм побелял. Откъснала го, хвърлила го - зер млада мома с бял косъм бива ли! А косъмът, още преди да падне на земята, се завъртял като пумпал, подскочил и станал на младия юнак!

Удивила се царкинята, а момъкът казал:

- Когато ти ме изпъди, аз се престорих, че спя на прага ти, но тайно се промъкнах като вятър докато решеше косата си и станах ей-този бял косъм в нея. На орлица се обърна – перо станах; на тигрица се обърна – косъм останах; на щука се обърна – люспа бях. Дай си сега ръката!

Нямало какво да се прави, оженили се. Вдигнали сватба за чудо и приказ. Царкинята от зла станала добра, старите си приятели нито поканила, нито повече погледнала, а с момъка живели докрай щастливо и много добри чародейства и славни вълшебства заедно сътворили.

И аз бях там, и аз сватба празнувах: три дни патици със сметана ядох, в устата ми не влезе; три дни вино с мед пих, по брадата ми течеше. Шук, мук, сук – и приказката дотук!
:)

Sat Apr 21, 2018 8:16 am Re: Трудът краси човека Sat Apr 21, 2018 8:16 am Re: Трудът краси човека
Приключи тазгодишният конкурс "Агоп Мелконян" на (основно) Сборище на трубадури.
Първо място: "Ръцете на паяка" от Елена Павлова.
Йей!!!
Особено вълнуващо и знаково е да спечелиш конкурса на името на Агопа, две мнения няма!
Разказът участва в редакция на Кал, за която (за пореден път) съм му много благодарна.
Повече - цък тук.
https://trubadurs.com/2018/04/20/ofitsialni-rezultati-ot-sedmiya-konkurs-agop-melkonyan-2018/

Tue Feb 26, 2013 7:53 pm Re: Труд и творчество Tue Feb 26, 2013 7:53 pm Re: Труд и творчество
Национален ученически конкурс ''Бог е любов''

Тема: Вяра и милосърдие
Краен срок: 08.03.2013
Възраст: ученици от І до ХІІ клас, разделени в шест възрастови групи
Вид творба: проза (разказ или есе), поезия, рисунка и приложни изкуства.
Информацията е от: тук
Регламент: тук

Mon Mar 25, 2019 3:06 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Mon Mar 25, 2019 3:06 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
ОК, забравил съм да си напиша отзива за една книга, която неочаквано много ми хареса. Казва се "Аз преди теб" от Джоджо Мойс (Me before you).

Да, корицата прилича на евтино любовно романче. Не, не е типична любовна история, от тези с полуголи мъже/жени на корицата, каквито баба ми четеше.

Ето накратка за какво става дума:

Двадесет и шест годишната Луиза Кларк е обикновено момиче, което харесва обикновения си живот. Лу живее със семейството си в малка къща в провинциално английско градче. Младата жена обожава работата си в местното кафене и ексцентричните дрехи. Тя е доволна от спокойния си живот, възнамерява да се омъжи за дългогодишния си приятел Патрик и да му роди куп деца. Светът й се преобръща, когато неочаквано загубва работата си. Наред с безпаричието, безработицата я кара да се чувства безполезна. Лу полага неимоверни усилия да си намери нова работа, но няколко седмици във фабрика за обработка на пилета и верига за бързо хранене я довеждат до ръба на отчаянието. Затова, когато й предлагат да стане личен асистент на мъж с увреждания срещу добро заплащане, тя решава да опита.

Тридесет и три годишният Уил Трейнър граби с пълни шепи от живота. Той обожава работата си, предизвикателствата и пътуванията, които непрекъснато му напомнят колко необятен е светът. Произшествие с мотор го приковава към инвалидна количка и превръща дните му в безрадостно съществуване.

Две години по-късно Уил няма представа, че Лу ще стане част от живота му и ще го разтърси из основи. И двамата не подозират, че запознанството им ще ги промени завинаги…

Надявам се, никой от нас не би могъл да се идентифицира напълно с който и да е от двамата главни герои - все пак, и двамата са поставени в доста незавидно положение в живота (нещо необходимо, за да могат да се пресекат пътищата на толкова различни хора, все пак). Въпреки това, и двамата са написани изключително реалистично и увлекателно. Как смятате, започва 'кариерата' на Луиза като болногледачка на Уил? Може би мислите, че той ще се радва, че хубаво момиче ще му облекчава болките? Нищо подобно! Той мрази жалкото подобие на живот, до което е доведен от инцидента, и това изостря до краен предел отношенията им в началото.

Постепенно, се разкриват нови щрихи от героите, и детайли от миналото им. Някъде след средата книгата поставя най-важния си въпрос - как ще продължи съществуването си Уил? Ако ви е заинтригувал поста ми, книгата я има и в читанката. :mrgreen: Горещо препоръчвам.

Fri Jun 14, 2013 3:30 pm Re: Упражнения по мислене Fri Jun 14, 2013 3:30 pm Re: Упражнения по мислене
Ми...
Когато човек се ангажира с нещо, той се ангажира.
Какво означава "отговорник на ядърце"? Някой , който отговаря за него - поема грижата ( не само да го храни, но и почиства :РРР ). Грижата означава условия да живее, да се развива, мисъл и действие за съществуването му, и за бъдещето му, включително за независимостта от него.
Т.е. част от нещата е да остави след себе си възможността да функционира и без него.
Т.е. един отговорник, докато е действащ, трябва да
- остави писмени указания какво и как
- преди да спре да отговорничи, трябва да намери човек/човеци, които да поемат след него.

Това по дефиниция. И би трябвало да е ясно на всеки, захванал се да е "отговорник на ядърце". Това си е отговорност. Без нея е просто "на ядърце".

Ама като се е случило да осиротее вече някое ядърце, без да е подсигурено, оцеляването му трябва да стане задача на всички.
Т.е.
- трябва всички да сме на ясно, че Човешката съществува чрез действията ни, и когато това се налага, трябва да сме готови и на извънредни, несвойствени, не-пожелани неща. Т.е., да кажем, сподвижниците трябва да са наясно, че са "от запаса".
- може би не е зле да си имаме един Преговарящ. Нещо като човек, който във всякакви критични за дейността ситуации, да се стреми активно да намери хора за преодоляването.

(Тук силно подозирам, че донякъде има много инертност и невъвлеченост при повечето чобити.
Схемата е нещо като: един отговорник казва "Аз се махам". Хората прочитат, казват си който каквото има. Но не усещат никак това да касае тях пряко. Ако напускащия попита "Има ли желаещи да ме заместят", чобитите прочитат и казват "не, не мога да поема това" и подминават. Пише и Калин "Ето това е начинът, по който не искам да се случват нещата". Чобитът се съгласява, но това също не изисква негова реакция. Невъвлеченост. Действията, избрани от другите, не касаят него.

И, ако има един човек, който в този момент да обхване (поне горе-долу) задачите какви са, може, говорейки лично с хората, да намери екип, който да се справи.

Ако Прегооварящия се обърне към Чобит 1 и му каже: "Много е важно да намерим истински отговорник на едикоеси ядро, но докато това стане, за да не се спъне ЧоБи трябва да й помогнем. Съгласен ли си, когато пристигне писмо, касаещо това ядро, да ти го препраща някой Мъдрец и ти да му отговаряш? Ще получиш подробни инструкции за това. Както и как да потърсиш помощ, ако не можеш да решиш сам?"
После пита Мъдреците кой ще се наеме да препраща писмата до Чобит 1.
После говори с друг: Чобит 2 и го пита "Така и така, можеш ли да огледаш форума и т.н. и да откриеш препоръките и всичко важно за дейността на осиротялото ядърце?".
После пита Чобит 3: "Така и така се случи. Можеш ли да разпишеш работеща схема за търсене на помощ, която Чобит 1 да използва, когато му е трудно?"

Така, разбивайки на малки, конкретни задачи, и обръщайки се лично към хората, Преговарящият може да им покаже, че всъщност се отнася за тях и те могат и това няма да е кой знае колко невъзможно за него. И така може да се преодолее невъвлечеността (това не е за мен) и инертността (това е от нещата, които не следя и не е моя дейност, подминавам го).)

Sun Mar 03, 2019 1:36 pm Re: Защо 2019-а Кал спира да участва в издаването на нови кн Sun Mar 03, 2019 1:36 pm Re: Защо 2019-а Кал спира да участва в издаването на нови кн
Мили (:

Честит празник! Добавям финалните щрихи към общия ми план до края на март – и моето активно полугодие в ЧоБи.

Най-важният е, че поради забавяния в подготовката на „По пътя към...“, непредвидени нови задачи (като една книга, излизаща под шапката на ЧоБи, която ще изненада почти всички ви в средата на март), големи платени поръчки и здравословни неволи (от 10 дни си имам кашлица, която ревнува съня ми и е казала, че едно легло с него няма да дели... а питате ли Ани какво ѝ е :D), се оказах с чувствително по-малко време-сили за оставащите задачи на ЧоБи. Това означава, че влизам в режим „Действай, не се обяснявай“. ;) В частност:

1) Голяма част от оставащите ми обещания (като медийния анонс за „По пътя към...“) ще ви ги давам наготово, без предварителни обсъждания и без да се допитвам до вас.

2) Ще препращам всякакви въпроси, отправени към мен, към Мъдреците ни или други Чобити, които би трябвало да знаят отговора им. Аз ще отговарям само на въпросите, с които никой друг Чобит не е наясно.

Активните ми дни за ЧоБи въпроси остават вторник, четвъртък и събота . (Днес е изключение. ;))

Сега някои конкретни промени по 8-те точки тук :

3. „Харт“ ще излезе най-вероятно към края на април. NB! Това означава, че финалните фази от подготовката му (публикации в сайта, събиране на По-желали и предварителни поръчки, комуникация с печатниците – ако изобщо правим хартиено издание, разгласа в други сайтове и медии, ... ... ...) ще трябва да ги поемете вие . Помислете отсега кой има желание.

4. Електронните издания на алманасите „ФантАstika“ ще останат за месец май. (Но до края на март ще съм подготвил чернови за блога ни.)

7. Представянето в детския отдел на Столична библиотека вече е уговорено за 30 март, събота. Запазете си датата. ;) Подробности ще ви пратя в близката седмица.

Вие нещо да питате? Вече си мисля към кого ще препратя въпросите ви... :mrgreen:

Thu Jun 20, 2013 10:46 am Re: Образованието Thu Jun 20, 2013 10:46 am Re: Образованието
Някои от вас знаят за участието ми в образователния проект за гражданско общество и устойчиво развитие „Място за бъдеще“. (Имаме линк към тях в блога ни – забелязвали ли сте го? :)) Дори може да сте ме чували да мърморя заплашително разни работи... :D

Докато ме няма - и когато ви дойде музата – разгледайте+преслушайте как протече едноседмичният ни пътуващ университет „Място за бъдеще: Чипровци 2013“ . Това е един от вариантите на образование, за които си мечтая още откакто бях в Колеж на обединения свят. Тепърва ще мисля и съдействам за случването на още такива.

Вие искате ли? :)

Fri Jul 10, 2020 9:45 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Jul 10, 2020 9:45 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Мой отзив за „Сбогом, дневнико!“ :

Много сладурска книжка. :)

Втората ще си я оставя за десерт след сериооооозното четене, което ме чака покрай Уърлдкона и „Хюготата“. Или за антидот, ако сериозността ми накърти. ;)

Избрани любимости:

~ За първи път попадам на книга (а не комикс), в която имам порив да цитирам картинките (а не – поне засега ;) – текста)...

Например: картинката на с. 17 с тиранозавъра, стиснал смартфон, но мечтаещ за хендсфри. :D

~ Сега да си дойдем и на думата – тоест на текста:
Разплаках се отново и им казах, че няма да ходя на училище. Не стига, че никой не ме познава, ами и ще стана известен като единствения ученик без телефон в целия пети клас. Татко пък започна с една от неговите речи а ла „По мое време нямаше такива истории и някак си светът се въртеше!“. Вероятно само светът се е въртял, тъй като татко и останалите пещерняци все още са чакали някой да измисли колелото.

~ Ха! Появи се и моят типаж:
Заради цялата тая афера с доброволците Нела се ската някъде и де факто си беше на ВАКАНЦИЯ! А ние тука дни наред се гърбихме като роби да стегнем новия апартамент! Нашите боядисваха, а на мен, както винаги, се падна тежката работа. Аз смених паролата на уай-фая, тествах скоростта на нета и разбрах кой е най-евтиният дюнер в квартала... Ама благодари ли ми някой? НЕ!!!!!
Нела обаче си дойде и се направи отново на Мис Добра Воля. Разправяше на нашите как се борили за живота на застрашените белоглави и египетски лешояди. Чудно как не са я изяли, и без това прическата ѝ е пълен леш!
По-нататък не слушах какво е правила, понеже просто ми призля от изпълнените с възхищение погледи на нашите.
„Браво, маме, гордеем се с теб!“ – БЛЯААААК!!!!!!
Да ти кажа, ако поискам, и аз мога да стана еколог, и то веднага. Веднъж гледах по телевизията как едни еколози протестират. Още не знаех какво е да протестираш, ама се оказа, че просто си лежат пред едни булдозери. Ей това е работа! В лежането и мен ме бива доста. И освен това ВИНАГИ си хвърлям боклуците в кофата. Освен дъвките. Тях понякога ги залепям под чина .

~ Ха! А това е другият мой типаж:
От Дончо човек може да научи много. Всъщност цялото човечество може да научи много от Дончо. Той има полезни съвети за всичко, за което се сетиш.
Ето например един:
„Ако човек не си дава зор, не се поти. А ако не се поти – може да си носи същата тениска цяла седмица.“

(Като доктор Джекил и... оня другия.)

~ И нещо много, много сериозно, което все си обясняваме с детко:
Татко клекна пред мен и ме прегърна.
– Моето момче... – шепнеше той. – Ние сме ти родители! Ако имаш някакъв проблем, ако нещо се е объркало, винаги можеш да разчиташ на нас. Защо е трябвало да се криеш? Може да се ядосваме, може да ти викаме, може да те наказваме и сигурно, когато сме изнервени, невинаги постъпваме най-правилно, но каквото и да правим, правим го, защото ни е грижа за теб.

Wed Jul 24, 2019 6:40 pm Re: Културни събития Wed Jul 24, 2019 6:40 pm Re: Културни събития
Не знам дали тук има фенове на Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени, но аз съм им МНОГО голяма фенка и не пропускам концерт де що има в София... та на 28 август от 19 часа в лятното кино на НДК Кабана имат концерт. Билетите на предварителна продажба от ивентим са по 20 лева, аз вече се сдобих с такъв, веднага щом разбрах, че ще имат още един летен софийски концерт (бях и на предишния им на 18 юли в Маймунарника).
Ето и линк към фейсбук събитието: https://www.facebook.com/events/519061812224077/

Mon Jan 06, 2014 7:03 pm Re: Основи на Човешката библиотека Mon Jan 06, 2014 7:03 pm Re: Основи на Човешката библиотека
Въпросът „ Пука ли ви [за българската литература]? “ в Under the Smoke Shadow ме вдъхнови за следното:

Аз съм Калин от Човешката библиотека. (По съвместителство – и литературен агент на български автори. Темата „Може ли да вирее литературен агент в малък пазар“ заслужава отделен разговор – ако има интерес, ще ѝ посветя един запис в блога ми.)

На въпроса „Пука ли ми за българската литература?“ мога да отговоря лесно: Да.

(Всъщност през последните години изпитвам все по-малко удоволствие, респ. желание да чета чужда литература в превод на български. Качеството на превода е функция на условията, в които работят колегите преводачи. При малък пазар те са на същия хал като всички нас.)

Въпросът „И като ми пука, какво правя за нея?“ ми е постоянно на дневен ред. (И постоянно мъчен. :D) Тази година с Човешката библиотека замисляме две инициативи, които са пряко по темата:

– Копнеж за растящо творчество, с който ще насърчим пишещите ученици и студенти в България, а ако ни стигнат силите, наградите им ще включват писателски работилници;

– Копнеж за човечни книги, в който за първи път ще отличим изданията от изминалата година, удовлетворяващи критериите , които прилагаме в нашия собствен подбор. Идеята е да помогнем с разгласата и разпространението на отличените книги (както вече правим с така наречените ни Посестрими.)

Предложенията на Светльо Желев също ми харесват и бих се подписал под тях на драго сърце. За съжаление, не вярвам на настоящите ни „управници“ – но вярвам в силата на повторението ;). Ако ги повтаряме достатъчно често, пред достатъчно много хора, имат шанс да се случат.

Какво друго предлагате?

(Божо, писали сме си и преди – докато чакаме някой друг да мисли и прави рекламата, ще е зле, няма начин. Най-ефективната реклама при книгите е препоръката от читател, комуто вярваме. Проверили сме го емпирично през тези 7 години. Ти препоръчваш ли достатъчно активно книгите, които са ти харесали? А готов ли си да се включиш в Човешката библиотека – отворена общност от доброволци – за да помогнеш нещата да тръгнат по-добре?)

Sun Dec 15, 2019 2:11 pm Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част Sun Dec 15, 2019 2:11 pm Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част
Не съм ъпдейтвала тук от два месеца. Но новините са чудесни. :)

В случай, че още не сте разбрали – точно в 4:15 на 14 декември 2019 приключих голямото пренаписване на “Обетът” известно с кодовото име втора първа чернова.

Наградих се с половин бутилка Бейлис и кутия сладолед. Не можах да заспя часове наред. Освен вълнението че приключих, последните глави бяха много интензивни откъм действие и емоции, та на практика три дни поред бях надрусана с адреналин. Карах го на по 2-3 часа сън. Забравях да ям, с часове не ставах от лаптопа дори да отида до тоалетната, ядосвах се на всяко нещо, което ме отвличаше от писането.

И ето ме сега с една съвсем прекрасна чернова на първата част от историята за Люба Добрева. Сто и тринадесет хиляди думи! Уау! Само преди година и половина, ако някой ми беше казал, че ще го направя, щях да го помисля за луд. Никога не съм се имала за толкова мотивиран и отдаден човек. Явно просто не съм се отдавала на правилните неща.

Сюрреалистично ми е.

Не е като да не вярвам, че се е случило. Необичайно за мен – но не се съмнявах, че ще стигна до тук, въпреки моментните съмнения и дупките, в които пропадах. Изпитвам една тиха лъчезарна радост от постижението.

Обещала съм си до 24 декември включително да не докосвам ръкописа. Ще ми се и да не мислех за него, но е невъзможно, та си трупам идеите/бележките в един файл. На 25-ти се връщам да редактирам поне първите четири-пет глави с идеята да изпълня едно обещание и да изпратя откъса на издателство.

Сега страдам от тежка писателска абстиненция. От вчера насам съм в стил: „ъъъъ… и сега какво… а, да, десет дни без писане…“ И трябва да си го напомням всеки път, щом тръгна да включвам лаптопа за да пиша… което е на всеки пет минути някъде. Планирам да я излекувам с много четене, наваксване със сериалките и видео игрите.

Рапорт даден!

Sun Mar 02, 2014 10:44 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sun Mar 02, 2014 10:44 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
По повод използването на track changes:

Libtre office: https://help.libreoffice.org/Common/Recording_Changes
Open office: https://wiki.openoffice.org/wiki/Documentation/OOoAuthors_User_Manual/Writer_Guide/Tracking_changes_to_a_document

MS office 2007: https://office.microsoft.com/en-001/word-help/demo-use-tracked-changes-and-comments-in-your-word-2007-documents-HA010252067.aspx
video: http://youtu.be/rdlYEir1nJo

Wed Apr 01, 2015 10:48 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи Wed Apr 01, 2015 10:48 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Мисли за "Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна"
Kpackama to Човешката
7 hours ago

Здравейте пак!

Ето, че дойде един момент, в който вече ако отложа, няма да стане никога - затова реших нека е сега, а не никога! Какво е час сън между приятели :)

Тук ще изложа в колкото се може по-малко хаотичен порядък своите впечатления от книгата, която дочетох оня ден и която вие ми пратихте преди време, още като излезе - "Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна". Прясна ми е още, та се надявам да съм адекватен и обективен... Но дори да са стари впечатления, това ги прави пък устойчиви, истински, тоест спорен е плюсът на това, че ей сега съм я свършил. :D

Първо, още като чух, че съществува такава книга, много се развълнувах и се зарекох напук на натоварения ми график като читател да я изчета (и тя даже предреди Дон Кихот и много други неща, които ми стоят като пропуски на изчакване). Все пак това е малка жертва в името на актуалността и това да си в крак с нещата, и да подкрепиш нещо, което е още живо. Сервантес няма да пострада, дори никога да не го прочета тоя дон Кихот. Та като чух, че има книга за тия събития, на тая тема, много се зарадвах. Браво! Аз лично участвах пряко в някои събития от тази протестна вълна, главно съм свързан с окупацията в НАТФИЗ, затова ми беше много интересно да прочета какво е видяно от други очи и разбрано от други глави за неща, които са ми близки. Препоръчах я тутакси на хората, с които сме близки заради НАТФИЗката окупация... Не знам дали някой от тях е посегнал към нея. Съмнявам се, но се и надявам. Вие знаете обаче по-добре от мен дали да или не.

(Съжалявам, виждам вече, че страшно много се откланям и пиша обеми! Съжалявам, съжалявам, съжалявам! Нещото, което най-много ми е органически неприемливо е това да бъда бърз и кратък. Хич не съм пригоден към днешното забързано време и всячески се опитвам да го забавя... Ама сега бавя и вас, читатели на този имейл. Отново, простете, моля! Нека утеха ви дава една позабравена вяра, че общуването може да бъде не само полезен и високоефективен информационен обмен, а и разговор, удоволствие, включително удоволствие от езика и употребата му... Макар че - на кого съм седнал да обяснявам това, та нали таите любов към литературата! Хаха, засмя се сам той на себе си.)

Книгата започна много ударно и си признавам, че съм от няколко гледни точки разочарован. Явно някаква част от мен се нуждае от повече от художествената нишка - тази с приказките, с разговорите с баба някъде там във Вселената, от разговорите с "лошото" ли беше, "другото" ли беше... От тези по-фантазни епизоди. Щеше ми се да се навържат някак, накрая да се преплетат с реалистичната линия и да стане един ми ти синтез за чудо и приказ. Дори да сте имали опит за нещо такова, до мен достигнаха само парчетата, не и цялото, не и синтезът.

Съжителството между фантазни и документалистични текстове за мен имаше единствено цел да обгледа нещата отвсякъде - като факти, като тенденции, като процеси вътре и вън. Да има разнообразие от гледни точки и подходи, за да може всеки да си състави своя истина - а не като медиите, да филтрираш предварително. Предполагам, че сте се опитали да "лъжете" по-малко, като по-малко преценявате общата структура на книгата. Е, аз лично бих с удоволствие прочел някоя по-голяма "лъжа", но много оценявам опита ви да намерите баланс между сухия анализ и емоционалното, образното предаване на послания. "Ни така, ни вака", ама какво пък от това? Това само по себе си е доказателство за неподправеност. Ако текстът беше твърде безупречен, щеше да замирише на пропаганда. :)

Пак по тази линия, много ме дразнеха някои неща около документалистичните моменти. Напечатаните записи, речта едно към едно, начина на изказване на някои хора... Всичките тези неща непрекъснато ме "отстраняваха" от текста (театрално казано - всъщност значи да ми разбият илюзията, че това е реалността, а ми напомняха, че това е реален запис, че това е документален текст, че не се говори ей тъй, идеално, ами реално си се говори, че това не са перфектно преценени литературни образи, които си приказват, ами са хора от плът и кръв, които хем са по-истински, хем и по-малко бива да им се вярва - по-скоро човек трябва да взима предвид и да се съмнява, отколкото да вярва). Тези моменти ме дразнят, понеже читателското в мен е навикнато да го галят с хубава реч, с точни реплики, с точно толкова обяснение, колкото е нужно - преценено, лаконично, красиво казано... Пък тук виждам нещо сурово, необработено, и това дразни - и смятам, че дразни полезно. Иначе ще се понесеш по течението и ще спреш да мислиш. Повечко Брехт има в книгата, отколкото Станиславски.

Малко по-досадно ми беше това колко много реплики остават недовършени, все едно намек някакъв, все едно е ясно за какво става дума. Имам предвид неща като "А, значи имаш предвид, че...", които на мен лично не ми носят много, само ми вкарват шум. Вероятно сега си противореча - дразненето полезно ли е или не е, в крайна сметка? Полезно, но с мярка! Та това конкретно ми беше в повече на някои места. Мисля, че то е колкото в маниера на писане, толкова и във вашия маниер да водите разговори. Просто хора, които са на една вълна и са разговаряли често помежду си, е, много ясно, че ще могат и с половин дума да се разберат. Само дето не забравяйте, че в разговора имаш и очите на събеседника, имаш и интонацията му... Когато аз прочета, че примерно Лъч е казал "А, значи...", аз не го чувам, не го виждам, пък не го и познавам, за да предположа какво ще да е било това му включване. Виждам само "А, значи...", което не ми носи информация какво аджеба значи. (Примерът е измислен, разбира се, нямам силата да търся конкретно място в текста. Ако ме помолите, ще бъда така учтив, но не и преди това.)

Като цяло все пак смятам стила за удачен, и всичките стилови "грешки" и тръни в моите очи за напълно оправдани и нужни. Настрана стиловите забележки.

Съдържанието много ми хареса. Винаги съм ценял това, че ЧоБи все някак се стреми да разбива стереотипи. Аман от тия стереотипи, ей! Браво на вас. Заради една среща с вас в една писателска работилница преди много, много време, аз чух формулирана тази функция на един мой текст, и от тогава насетне все по-целенасочено се мъча да усиля този момент на обръщане на очакването, на размърдване на читателския мозък. Като кажеш на някого нещо, което не си е помислял, ти му напомняш все пак да си знае, че не всичко знае и да не се задоволява с отговори, а все да се връща към въпросите, за да е винаги в реалността, актуален и адекватен.

Какво да ви разправям, че са ме вълнували моментите с котките и с конете? То по-важно е да се каже кое ми е било излишно... Пък как може нещо да ти е излишно, щом целта е да има колкото се може повече натрупване върху темата, за да изкристализира някаква смътна истина?

Ще кажа какво ми е било недостатъчно. Макар обемът на книгата да си е солиден, според мен малко хора участват! (Може би просто ми е харесало и искам още и още и още, хаха.) Все пак останах с едно впечатление за малкост. Чопнато тук, чопнато там, и накрая имаме цяла купчина трохи и късчета, пък темата е едно швейцарско сирене. Може би това впечатление се усилва от факта, че не винаги разбирах кой говори! Ако пишеше "сега тука аз съответства на Кал, а ей тука аз съответства на еди кой си", щеше да се получи по-голям ефект хем на документалност, хем на мащабност - я гледай колко много различни хора са писали, ще си кажем ние, читателите. Пък сега четем, четем, то все "аз"! Гледаме в началото - двайсет имена списатели. Какво е това разминаване, питаме се - едно аз, пък сума ти автори... :)

Ох, предполагам, че "аз" в повечето случаи си е един и същ, онзи с диктофона, но все пак не биха ми били излишни едни такива встъпителни параграфчета от сорта на "Седим на Седмочисленици, слънчев четвъртък е и сме аз, Вейр, Вяра и Панчо от еди къде си." Разбирам, че липсата на такъв параграф може би цели фокус не толкова върху тия подробности, колкото върху съдържанието на разговора, мислите. Не е важно кой го казва, ами какво казва. (Иначе щяха да са на мода неща от сорта на "Ще репетираме до среднощ." - Шекспир или "По дяволите, не мога да се концентрирам днес!" - Ницше) И все пак, читателското в мен по-лесно артикулира думите, ако си представя кой говори. Ако имам образ зад думите, аз по-пълно ще разбирам какво точно значат... Пък образът зад думите в повечето от текстовете ми се гради най-вече на три- или четирибуквени имена, които се мъча да запомня и свържа с различните реплики... Абе зор си ми беше да се ориентирам в диалозите. :) Може би ако беше написано като пиеса? "Кал: Да започваме. Лъч: Откъде ще започнем? Кал: Колко пъти да... Лъч: Добре де! Кал: ...го повтарям?! От въпроса до какви промени доведе това..." (Пак случаен пример, хихи)

Стига съм писал. Сигурно ще почна да се повтарям скоро.

Заключавам своята реч с това: тъжно ми беше, че няма никой човек от НАТФИЗ, дето да се е включил в това начинание да се обходят тия теми. Това хем ме натъжи, хем ме и амбицира да седна аз да напиша каквото си спомням, каквото ми е останало като впечатления, пък и да перна някое и друго дръзко разсъждение за нещата. Съзнавам, че имам само две очи, които заради вселенските мащаби се смятат за една (гледна) точка, но гледна точка по гледна точка става и натрупването, и... Ама аз пак седнах на краставичар краставици да продавам, прощавайте. :) Нали току-що изяснихме тая работа с натрупването на мисли от различни хора...

Освен това ще опитам да навия и един мой близък приятел, с когото заедно бяхме до гуша в окупацията, също да напише своите впечатления и спомени. Няма да е лесно, голяма е мърда, що се отнася до самостоятелна работа при него... но ще дам всичко от себе си.

Хайде, със здраве! Много благодаря за четивото, беше ми полезно. И дори за нищо друго да не ми беше послужило, само това, че ми върна ония събития в по-съзнателния фокус, пак си беше плюс. Вярно, че опитът си остава втъкан в подсъзнателното, но и съзнателната рефлексия върху случите, които си преживял, хич не е маловажно! Пък щом с такава охота мислите ми възстановяват неща от онова минало, значи има и нужда, и още недообфилософствани моменти в него...

Приятна нощ от мен. Все ще си пишем пак, сигурен съм... А ако напиша нещо, обезателно ще ви върна услугата и ще ви пратя да четете, да видите какво е. Хахаха :)

Краси

П.П. Чак сега осъзнах, че въобще не съм взел предвид съществуването на предишните томове на приказки за Юнаци и злодеи. Все пак не смятам, че книгата трябва да изисква да си чел предишните, за да я схванеш - тоест смятам за плюс в случая, че не съм запознат с тях и съм я чел девствен, така да се каже.

Успех!
Краси

Sat Feb 08, 2020 8:35 pm Re: Трудът краси човека Sat Feb 08, 2020 8:35 pm Re: Трудът краси човека
Не съм от редовно хвалещите се, но пък трябва да тренирам по-усилено: 

По света:
- Още една отличена творба в short edition - " Умбра " (или " укротяване на есенната сянка " в българския си вариант) - финалист, избран от журито, с отметка "препоръчанo".
Открих случайно и една стара творба, за която не знаех, че е номинирана и отпечатана: "Grasse matinée", в сборника "Dans la Cour", Ella éditions 2016. От конкурса Prix Lucien Laborde 2015.
Това е второто отпечатано в чужбина стихотворение след "Incontrôlable", включено в сп. Lélixire – Hors série #1, Editions Robin, mars 2016
У нас:
- Награда за поезия/издаване на дебютна стихосбирка в конкурса на Scribens и Арс от януари т.г. Най-после...
- Награда/публикация в конкурса за поезия и проза на Психологичен Център S.O.V.A. "Речник на страданието" 2020 за две стихотворения - " Бял воал " и "Нищо".

Thu Sep 22, 2016 10:27 pm Re: Наши текстове Thu Sep 22, 2016 10:27 pm Re: Наши текстове
Крехки метаморфози

Ранена от най-древната себичност
- светът че се крепи на раменете ми -
все още не чета, а жалко сричам
искриците в очите на детето,

загадъчните жилки на дантелите
в ръцете на изкусните старици...
Животът като чудно ръкоделие
от пръстите прескача по шевиците.

От пейките политат чудни птици;
поспирам неумело и се вслушвам
във песните им, хвъркащи по жиците,
във клоните от вятъра полюшвани...

Какво като пиесата е същата
- една от десет хиляди години?
От вечното завръщане към къщи
една десета даже не е минала...

Отсъствието в празната градина,
тъмата на студената къпина,
миражите в безкрайната пустиня,
са само колелцата на верига,
останки от сценичен механизъм...
завесата пред който бавно вдигам.

Но отговорът таен на въпроса
кое във тази утрин има смисъл,
звучи нестройно под петите боси,
прецапали безгрижно през лехите.

Макар че не умее да говори,
във прашното на тъмния си космос,
хлапакът тъй отдавна в мен затворен
се учи светлината да докосва.

(П)объркани приказки

Аз не помня кога ме остави в гората,
помня само студът как в сърцето ми влезе.
Щом повдигнах клепачи - нахлу тъмнина,
по ръцете ми плъзна, уви се в нозете ми.

Дълго бягах и криех се в клоните горе.
И треперех в най-скъпа коприна увита.
А когато видях светлинка от прозорец,
лъч надежда проблясна в нощта зад очите ми.

И се втурнах нататък... уж дочух песен птича.
Привидя ми се огън, топъл дом и усмивка.
Колене разранила, се препъвах, но тичах,
и се спрях чак на къщата светла в лехите.

Ала тя се оказа част от друга история.
В гъсталаците зли ме поряза вретено
и удари дванайсет. Заекът проговори.
Принцът стана на жаба; змей се влюби във мене.

И заспах. (Или не?) Разпокъсано време
се заспуска по тъмната кула. Герои,
всеки славно дошъл болестта да отнеме,
изпопадаха в моите сънни покои...

Аз... не помня кога ме остави в гората.
Във ума ми все повече прорези зеят.
И навярно съм само заглъхващ остатък.
Болно ехо в кошмара на плачеща фея.

Sun Mar 03, 2019 10:06 pm Re: Труд и творчество Sun Mar 03, 2019 10:06 pm Re: Труд и творчество
Конкурс за кратък разказ Агоп Мелконян

Тема: -
Краен срок: 31 март 2019 г.
Резултати: 26 април 2019 г. в сайта на списание „Сборище на трубадури“
Възраст: -
Вид творба: разказ
Изисквания: Очакваме разказите ви в обем до 1500 думи, написани на кирилица, шрифт Times New Roman или Courier, размер на шрифта 12, във формат .odt, .doc, .docx или .rtf. Разказите трябва да са на български език. Разкази на чужд език могат да бъдат изпращани, но организаторите не гарантират, че могат да осигурят навременен и качествен превод, така че творбата да се състезава наравно с останалите в конкурса. В този смисъл преводът остава задължение на участника. Допуска се един разказ от автор.
Допълнителни изисквания за творбите: Участващите разкази трябва да са авторски, непубликувани под каквато и да е форма (на хартия, в интернет, под формата на аудио и/или видео). Не се допускат разкази, участвали в предишни издания на конкурса. Разказите, които не отговарят на условията, няма да бъдат допуснати за участие.Изпращайте разказите до електронната поща на конкурса: konkurs2019 [ет] trubadurs.com*. За да бъдете идентифицирани при крайното класиране, в имейла за участието Ви в конкурса трябва да се съдържат:
Заглавие на имейла: „За конкурса“
Тяло на имейла (на отделни редове):
заглавие на разказа
трите Ви имена
имейл за контакт
град или населено място
точен адрес
телефон
Прикачен файл: заглавието на файла трябва да е името на разказа на кирилица, файлът трябва да е в един от одобрените формати (.odt, .doc, .docx или .rtf.), файлът трябва да съдържа единствено заглавие на разказа и текст на разказа (прочетете тази статия за препоръчителното форматиране)
Задължително използвайте вградения брояч на думи в MS Word/LibreOffice (възможни са разлики с Google Docs), за да се уверите, че сте в определения лимит за брой думи (1500).
В прикачения файл трябва да присъстват единствено заглавие на разказа и текст на разказа. Не вписвайте личните си данни в прикачения файл!
Награди: Разказите от челната тройка на редовното жури и носителят на специалната награда от почетното жури ще бъдат публикувани в сборник заедно с представителен подбор от творби на Агоп Мелконян. На всеки от финалистите ще бъдат връчени персонализиран плакет и допълнителни награди от организаторите.
За повече информация: https://trubadurs.com/2019/02/11/konkurs-agop-melkonyan-2019/

Sun Jun 01, 2014 12:53 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Sun Jun 01, 2014 12:53 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Ако има нещо важно за вас, което искате да разбера, просто ми го кажете с нормални словоред, тон, думи и със замисъла да ви разбера.

Ако ви е по-интересно да говорите в закачки, вземете пример от Калин - прави се с усмивка и за неща, от които не зависи дали някоя съвместна дейност ще се случи добре.

А ако звуча твърде формулярно (от формула), това е, защото искам да ме разберете ясно, а сме различни.

Tue Jun 04, 2013 6:57 pm Re: Песента на ханджията Tue Jun 04, 2013 6:57 pm Re: Песента на ханджията
Наброски за представянето „По какво се отличава „Песента на ханджията“ от познатите ми книги“ :


В целия роман ще срещнете всичко на всичко 18 герои. Въпреки това ще ги помните по-дълго от стотиците в епичните десеттомници. Седмици след като изпратите героите към следващите пътешествия, гласовете им ще ви съпровождат във вашите.
В „Песента“ няма ни една война, ни едно сражение. Има схватка между трима, схватка между двама и три сблъсъка, в които физическите умения не помагат с нищо. Аз ги помня и петте, щрих по щрих... и са повлияли, осъзнато или не, на начина, по който пиша екшън сцени. Само Зелазни ми е влиял така.
„Песента“ не е любовен роман – не и в смисъла, който обичайно влагаме в „любовен“. Там обаче има една интимна сцена – 30 страници интимна сцена, с повече от двама души – която и до днес ме кара да се чудя:
– какво са разбрали, какво са почувствали всички други знайни мене автори (освен Стърджън и Зиндел) от обединяването на телесното и на душевното привличане – връзката между секса и желанието и копнежа и нуждата да обичаш; и ако са разбрали, ако са почувствали нещо – защо, за Бога, никога са се успели да ни го покажат
– какво сме разбрали, почувствали ние, живите човеци, за които мисълта да споделим легло с повече от един (а понякога – даже с един) партньор е... не, почакайте, аз няма да ви кажа. Кажете вие: каква е реакцията ви, ако си представите, че сте в легло с повече от един партньор? И, една стъпка по-натам: откъде ви е дошла тази реакция? (Ако не е от личен опит?)
– и следователно - как е възможна една секс не, не, думата я уцелих по-добре в началото – една интимна сцена, при която чувствата буквално замъгляват умовете на участниците (но избистрят взора им... ще видите)... как е възможно една чувствена сцена да ми породи толкова дълбоки мисли ? Знаем ли ние, като разказвачи – знаели ли сме някога – как да ползваме историите си наистина ? Знаем ли какво всъщност можем?

... Засега дотук. ;)

Tue Feb 26, 2019 10:07 pm Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част Tue Feb 26, 2019 10:07 pm Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част
Цяла седмица не съм пипала аутлайна. Не знам защо забих така, не е като да не запълних част от дупката, която имах след кулминацията.
Днес си разписах някои по-големи стъпки, които ми предстоят, и си поставих някои срокове. До 26 март съм планирала да приключа с аутлайна, магичната система и създаването на света, в който се развива действието. След това имам месец да напиша втората чернова.

Днес успях да свържа някои неща от втора част, което доста ме радва. Там историята я мисля отзад-напред, хаха. Въпреки, че знам началото долу-горе доста ясно.

Рапорт даден! :mrgreen:

Thu May 09, 2019 1:24 pm Re: Труд и творчество Thu May 09, 2019 1:24 pm Re: Труд и творчество
Национален конкурс за поезия „В полите на Витоша”

Тема: -
Краен срок: 24 май 2019 г.
Резултати: ?
Възраст: автори на възраст над 18 години
Вид творба: стихотворение
Изисквания: Всеки автор може да участва с не повече от три непубликувани стихотворения. Стихотворенията се изпращат в пет екземпляра, в запечатан плик, а в малък запечатан плик се прилагат лични данни (трите имена, дата на раждане, адрес и телефон за връзка). Изпращайте творбите си на адрес: София 1000, пл. „Славейков” №4, Столична община - Дирекция „Култура”, за конкурса „В полите на Витоша”. Участниците на възраст до 25 години трябва да отбележат на плика числото 25.
Награди:
- Първа награда – 800 лв. и малка пластика
- Втора награда – 500 лв.
- Трета награда – 300 лв.
- Съпътстваща награда за млад поет до 25 години – 300 лв.
За повече информация: http://artsofia.bg/bg/pub/nacionalen-konkurs-za-poezija-v-polite-na-vitosha

Национален литературен конкурс „С море в сърцето“

Тема: -
Краен срок: 16 юни 2019 г.
Резултати: ?
Възраст: -
Вид творба: в жанрове поезия и проза
Изисквания: Приемат се произведения на български автори в два жанра, оформени по БДС – с 30 реда на страница и 60 знака на ред:
• Поезия - до 2 лирични творби
• Проза - 1 текст с общ обем до 5 стр.
Всеки участник може да изпрати творби в горепосочените жанрове на littsarevo - в - gmail.com , придружени с кратка информация за автора, включваща биографична и творческа справка, както и данни за обратна връзка. Конкурсните произведения да не са публикувани другаде, освен в периодичен печат, също така, да не са награждавани в регионални или национални конкурси. Конкурсът е явен.
Награди: грамота от община Царево и парична премия в размер на 400 лева за първа награда, наградата за второ място е 300 лв, а за трето място 200 лв. Текстовете на спечелилите участници ще бъдат публикувани на официалния интернет сайт на Община Царево http://www.tsarevo.org Ще бъде издаден и сборник с всички номинирани произведения.
За повече информация: https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=29571&sid=7

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС „РАДА КАЗАЛИЙСКА“ за 2019г.

Тема: -
Краен срок: 31 август 2019 г.
Резултати: ?
Възраст: -
Вид творба: стихотворение и/или разказ
Изисквания: Участниците изпращат едно стихотворение и/или един разказ до три печатни страници. Произведенията да не са публикувани до момента. Нужно е да се запишат три имена, адрес и телефон за контакт. При изпращане по e-mail, творбата да бъде като прикачен файл, с шрифт “Times new roman” – 12, с написани най-горе вляво трите имена на автора, адреса и телефон за кореспонденция. Материалите за конкурса да се изпращат в плик на адрес:
Гр. София, п.к. 1172, ж.к. „Дианабад”, ул. „Никола Габровски” № 55,
НЧ „Добри Чинтулов-1935”- за конкурса
или на e-mail: rada.kazaliiska - в - mail.bg
Награди: ? Наградените творби ще бъдат публикувани в сайта на читалището– chitalishte.info, както и в сайта на фондация „Буквите”
За повече информация: http://chitalishte.info/%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0/

Fri Apr 10, 2020 8:19 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Fri Apr 10, 2020 8:19 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Позволявам си да цитирам тук вчерашното писмо на Наско – като продължение на горното:

Последни признания на съставителя!

Неслучайно обявих, че напускам функцията си на съставител на алманаха. За това има не една сериозна причина:

Когато през 2007 година започвахме да правим алманаха, си мислех, че е достатъчно пълноценно познаване на фантастиката (което имах), способност за оформление и форматиране на изданието (които се научих) и ентусиазъм (който не липсваше). Наясно бях, че нямам качества на мениджър и разпространител, но си представях, че тези неща ще се получат постепенно от само себе си.

С времето обаче, докато работехме над 10-те алманаха, се разкриха ред проблеми, които следваха от типа личности, които сме ние, неколцината правещи изданието. Като млади ние със Сашо Карапанчев много спорехме кое във фантастиката е по-важно, дали идеите и съдържанието или литературната форма. После тези спорове затихнаха, защото разбирахме, че и двете са еднакво важни.

За съжаление обаче, това различие се прояви в работата над аламанаха, защото аз егоистично смятах, че доброто съставяне на съдържание и ценности е по-важно от редактирането и коректурата на крайния продукт. Особено това си пролича при алм. 2012 г., където допуснах недобре редактирани и коригирани материали и грешки, между които името на нашия ценен автор и съратник Пламен Младенов, който „прекръстих“ на Петър Младенов.

Сашо се бореше с мен, но без особен резултат. Още повече, че във всеки алманах поне 30% (а и повече) от текстовете бяха по негови предложения или авторски, а аз не се сетих да му предложа дори съ-съставителска роля. Много късно започнах да забелязвам, че той възприема тази моя несъобразителност и несправяне като нещо насочено лично към него.

С Кал също имахме различия. Не проявявах достатъчно уважение към екологичните му възгледи да се компенсира хартиеното производство на алманаха, накърнявах неговата подреденост и принципност, както например с авторските права. Не се учудвам, че и той се оттегли от редакторската работа, с което и без друго голямата натовареност, падаща върху Сашо, се увеличи.

В работата по последния алманах, която още не е завършила, недостатъците се проявиха с пълна сила. До последния момент не признавах дори пред себе си, че някои от текстовете нямат определен редактор, а и болестите в последно време ми изядоха парите, предназначени за коректорката.

Всички тези мои провали като ръководител и разпределител доведоха да изостряне на вътрешните отношения в групата. Нашият безкористен и всеотдаен Вальо, който въпреки отдалечеността си не преставаше да работи за алманаха, се втурна да запушва дупките в редактирането, които аз допуснах. Като резултат, Сашо реагира като професионалист с 33 г. стаж в големи редакции...

Най-чистосърдечно признавам, че вината за тези напрежения в последно време е изцяло моя!

Надявам се ще ми простите! Винаги ме е движило само едно желание - да съществува такъв алманах и той да бъде територия на нашите ценности!

Ще бъда щастлив да помагам на новия екип на алманаха като оформител и като автор (ако приемате материалите ми).

Атанас П. Славов

Наско (:

Топло благодаря за това лично споделяне. То разкрива важни части от историята на алманасите.

За себе си само искам да поясня, че основните причини да се отдръпна от подготовката бяха:

1) в по-ранния случай, липса на сили и ресурс. Тогава практически аз бях останал (оставен :( ) като единствения човек, който движи изданията в поредица „Човешката библиотека“. Ако не се бях оттеглил от подготовката на алманасите, поредицата щеше да спре;

2) в настоящия период, принципното ми пренасочване от правене на нови книги към популяризиране на вече съществуващите (и търсене на излаз извън Бг).

Така че поне от моя страна няма усещане ти да си ме отблъснал. Моментните търкания не се броят – те са неминуеми във всеки екип. (Ако знаете какво се случва сега в „Щастливеца“, с които правим гражданския проект „Място за бъдеще“ от 2007-а...)

Но наистина зова бъдещия съставителски и редакторски екип да помни най-важното: че работата по такива издания се движи от радостта, която ни носят – и самите издания като краен продукт, но и работният процес по сбъдването им.

Пожелавам ви повече радост,
ЧоБи: Кал)

Mon Jan 17, 2022 5:36 pm Re: Политкоректността във фантастиката (и въобще) Mon Jan 17, 2022 5:36 pm Re: Политкоректността във фантастиката (и въобще)
Когато писах тази статия, бях обзет от доста консервативен плам :lol: Благодаря ти, че си я споделил. Моят основен проблем с woke нещата идва по няколко линии, но основната е една - набляга се на другостта, а не на човечното. Не го пиша само защото съм в този форум и ще опитам да обясня какво имам предвид с конкретен пример.
Това лято превеждах една книга, главната героиня в която беше индийка. Авторът е американец и бял мъж. Цялата книга наблягаше на това, че героинята е индийка - как яде индийски манджи, обича индийски подправки, потомка е на славен индийски род - и че е жена, има цикъл и т.н. Горе-долу по същото време гледах и два филми на ужасите от Индонезия, което не е същото, но да кажем грубо, че е в квартала. Главната героиня беше индонезийка. Нито пола, нито расата, нито дори класата й бяха проблематизирани, тя не беше в историята, за да ги резпрезентира, а за да бъде себе си. Затова в момента героинята от книгата я помня като индийката, а от двата филма я знам коя е - Алфи Лесмана. Защото е пълнокръвно човешко същество, а не пропагандно послание.

Sun Jan 06, 2013 1:36 pm Re: За Филмите и Хората... Sun Jan 06, 2013 1:36 pm Re: За Филмите и Хората...
Ще ви кажа официално здравейте (Здравейте .... Радвам се, че съм с вас:)) ... и без да спамя (много) ще добавя моето списъче с филми.

Всъщност, докато мислех за това кои филми са достойни да бъдат отбелязани, се сблъсках с нещо като съпротива от тяхна страна: определени известни и награждавани филми, но далечни от мен (по светоусещане), се опитаха да се промъкнат в списъчето, при което се замислих как да ги прогоня оттам:) Тогава се сетих за повтарящите се "мотиви", които са нещо като топици и се срещат както в приказките и митовете, така и във филмите.
Te не винаги са много осъзнати ... при мен това са, например - паралелни реалности, симулирани/сънувани реалности, подмяна на самоличността/спомени на други самоличности (тук е и мястото на прераждането) и загуба/подмяна на паметта/и-или възвръщане на паметта. Тези елементи във филмите (разбира се ако и сюжетът е хубав) ме привличат като магнит. До голяма степен ми помогнаха да съставя правдоподобен списък на разтърсилите ме филми. Интересно ми е вие открили ли сте за себе си подобни повтарящи се образи/идеи/мотиви ?

Колкото до филмите, които останаха в крайна сметка (ще спестя само някои любими заглавия, като LOTR, Inception, Междузвездни войни, Индиана Дж. и Матрицата, за да не ги повтарям) - ето ги (в много орязан вид):

Peaceful Warrior
Equilibrium
Pay it forward (2000)
The Truman Show
Alice in Wonderland (2010)
The Lost Room
The Thirteenth Floor
The Game
Cypher
The Craft
Dead Poets Society
The Phantom of the Opera (2004)
Moulin Rouge
X-Men
Sucker Punch (с много уговорки)
Sherlock Holmes
The Golden Compass
Hogfather
Liar Game (2007)

И някои сериали: Babylon 5 , SG 1 + Atlantis , Sherlock , Dr Who , Smallville , Fringe , Grimm , Haven , Warehouse 13 ...

Последно харесах The Hunger Games и Cloud Atlas (приятно ме изненада фактът, че тук има отделна тема за последния)

Това засега. Нев:)