choveshkata.net

Tue Sep 23, 2014 1:55 pm Re: Конкурс за фентъзи разказ „Послания от Изток“ Tue Sep 23, 2014 1:55 pm Re: Конкурс за фентъзи разказ „Послания от Изток“
Ади :) – по въпроса за емоционалната ти връзка с героите в „Търговецът на дракони“:

Вероятно би станала по-плътна (а самата история - по-пълна), ако вплетеш отговор на въпроса: Как император с капризите на Мармиос е успял да се задържи толкова дълго на трона?

Скритата мотивация на Севар е добре загатната с мислите му за Лиа. Но можеш ли да подскажеш и какво очаква Хацон? Той няма никакво „екранно присъствие“ – а би могъл да подсили ефекта. (Нали децата са най-непосредствени.)

Thu Jun 04, 2020 7:31 pm Re: Приказка за магьосници, физици и дракон Thu Jun 04, 2020 7:31 pm Re: Приказка за магьосници, физици и дракон
Хах, помня го този пост навремето, много съм се смяла с коричните интерпретации. Лично аз имам две теории - корицата представлява някакъв момент между последната глава и епилога, в който драконоложката Вирджиния, заедно със змейския си съпруг, се връщат заедно в Света на Дракона, хванали пътем и леля Станка. Или пост фактум, се осъществява пренос на тъщи между световете, което би обяснило защо драконът не взима присърце положението на единия си пътник. И в двата случая, няма да държа сметка на Вирджиния как се вози, мъж ѝ е все пак :D
Та да, моите симпатии са към тази корица, без да целя да засегна авторите на новата. Но много се радвам, че има планове, и има движение по тях. И аз се настанявам в чакалнята за резултати :)

Sat Nov 15, 2014 5:29 pm Re: Образованието Sat Nov 15, 2014 5:29 pm Re: Образованието
Една покана за подкрепа на петиция за образованието, през пощата на ЧоБи :
Здравейте приятели!
С огромна радост и БЛАГОДАРНОСТ към създателите подписах тази петиция!
Това е едно от най-вдъхновяващите неща, които съм чела и с възторг я споделям с вас!
Докато има хора, които мислят така, има и надежда за излизане от тъмнината!
Да я подкрепим, да й дадем старт да полети и ДА БЪДЕ!
Нека Бог я благослови и реализира! АМИН!

Училището - щастливи деца, здрави учители и доволни родители!
http://www.peticiq.com/91431

Fri Nov 28, 2014 11:15 pm Re: Трудът краси човека Fri Nov 28, 2014 11:15 pm Re: Трудът краси човека
Вече мога да го кажа с усмивка на умерено задоволство: ние със "Слепоглед" на Питър Уотс бяхме номинирани в "краткия списък" за наградата за превод "Кръстан Дянков" 2014. Това е немалко постижение, доколкото е (по мой спомен) първа номинация на фантастика в един изключително елитарен, ъъъ, кръг, в който това не е любим жанр. (Друг е въпросът, че, въпреки сложността на "Слепоглед" като предизвикателство, преводът му не е чак за награда).
Както каза и Уотс в отговор на тази новина:
Wow, that is good news. Not as good as winning, of course, but the fact that Blindsight even got nominated for a nongenre award is pretty cool. Don't think that's ever happened before.
Кво да речем, освен Thanks. Big time :D

Tue Dec 23, 2014 12:14 am Къде даваме книги Tue Dec 23, 2014 12:14 am Къде даваме книги
В следните райони в София е удобно да се виждаме, за да ви предадем желаните книги

- мол "Сердика център" на бул. Ситняково 48 всички дни освен сряда.

Sun Aug 09, 2020 7:02 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sun Aug 09, 2020 7:02 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Разговор в ГР покрай горния ми отзив:

Just wanted to say, my brother has been dealing with bipolar disorder for many years. Several years ago he decided to stop all his medicine ( he was doing very well at the time, so he felt he could) and started exercising and eating a very healthy diet. For two years he "felt really good", and it was just enough to ruin his life, worry the family to death, and go in and out of jail for not being able to shut up when dealing with a policeman when stopped for driving too fast. Once they stopped him and he couldn't control his behavior, the began stopping him all the time and every stop ended up with "confrontation with a police officer" charge in jail. Finally, after his fourth stay for 30 days and after thousands of dollars I paid for bailing him out, my family was able to convince the judge to order a court enforced medical treatment. Because he was not going to take his meds, they are giving them to him once a month with injections. He is once again the brother I know and love. He is so much happier, after completely ruining his chances of teaching and tutoring because of his record now, he is doing little jobs, but at least he is not tormented by the illness like he was... I am so grateful for modern medicine!!! He is still living in a healthy way, but has learned not to listen to people preaching that a cure for all ills is just eat right and exercise... Just saying :)

Thank you for sharing, Choko!

I have the opposite experience: I was diagnosed as bipolar in 2003, and took medications in 2003-4. They did nothing for me (except for making me even more depressed each time I had to go to my psychiatrist for the next prescription--but that has to do with the way the guy treated me rather than being an intrinsic problem ;). Ever since then, I've learnt to stabilize myself using various alternative methods; and I've also learnt to use the "energy boosts" productively. Basically, everything I've been doing for the past 15 years, including the Human Library and our translations into English, has been prompted and fueled by such "boosts"; you wouldn't know me if it hadn't been for them. ;)

That's why I find this book a really interesting and potentially useful compendium.

I believe that it is very valuable and valid way for some people. The thing is, all mental illness is not the same for everyone. There are numerous cases where strict medicinal intervention is not necessary, just as there are many cases of misdiagnosis. However, we have to accept that just as there are those, there is another substantial population of people who are unable to function without their medicine. This is why I personally am afraid of who reads books like this, because it might be wonderful for most, but very harmful for some. The more Ill you are, the more desire for a "cure" and the more fervently they grasp for something that doesn't make them "different"... My brother was convinced, after a course like this, that any type of medicine is poison to the body. He became vegetarian, ate only "clean" foods, ran 5 miles every day and rode his bike... It made him impossible to have a normal conversation with... He is missing something in his brain chemistry and no amount of good living ( he could never calm down enough to be able to meditate), fixed it... He gave it two years, actually the rest of the world gave it two years, because he couldn't see anything being wrong with him, and once he was back among the thinking, he understood the damage he had inflicted on himself and the rest of us... So, I am sure it is great for mild cases, but for severe clinical cases, medical help should not be ignored.

I am sorry you had problems with your treatment when you were younger. I am also very happy that you found a way to channel your energy into something so wonderful as the Human Library! :D :thumbs-up: You are lucky that all you have are "boosts", not that overwhelming electric, almost maddening energy, which not only doesn't allow you to sit down, but to keep any thoughts on any point organized in your brain. If that was the case, you would be starting a thousand projects at the same time and completing none of them... Life is so full and exalting, but after several days of no sleep, it just becomes a torture... So I am happy you are you and grateful for it :D :hug: <#

I absolutely agree that everyone (and their biochemistry) is different. The book itself emphasizes that strongly and frequently. What makes it useful is the sheer variety of approaches it brings together; if a reader has struggled for years with a particular approach, now they have quite a few others to explore.

In the beginning, my "boosts" were exactly what you described above. :D I remember that once, as I was sitting in front of a doctor's office, a ten-page academic paper "flew" through my mind: complete with a thesis and proofs and examples and a conclusion. :-O Unfortunately, at that speed, there was no way I could've written it down; it would've been interesting to see if it would make sense to anybody else. I had thousands of ideas, inexhaustible supplies of energy ... the works. But what helped me already from the start was that I'm very fond of 1) self-reflection; 2) completing whatever I start. So I gradually learnt to focus on a manageable amount of simultaneous projects. (And I still fail now and then. It's a neverending learning experience. :)

The problem with most medications is that they don't let you re-examine your own behaviour patterns, core values and beliefs, and in general find out what causes the biochemical imbalance (or what aggravates it). They bring you back to (some kind of) normal but deprive you of the opportunity to learn new things about yourself. At least that's what my experience and my observations of other people with similar conditions have shown.

And thank you, Choko! It's great to be able to talk about these things openly. <3

It is! I myself have that lower grade bipolar, it is hereditary in our family, my mother was inflicted with it most of my life... I did need some medicine when I was younger, but just as you said, I am obsessive about starting something and finishing it to the end, so I learned to temper myself early, and I have been self regulating for the last 20 years. People like us experience life to the fullest - the good and the bad alike. We are often very creative and love others who are creative as well :). And the thing we always can rely on, people like us are usually very charming and make friends easily. That is also thanks to us being very familiar with the whole spectrum of human emotions... I have dedicated my whole adult life at working with others who struggle with mental health issues. This is what I ended up going to school for, so I see it on the more clinical side... It is a very emotionally exhausting job, but I am not sorry for doing it... I love it!

I agree about the medications often dulling the "self" and I am against overmedicating as well. I am dealing with a client who's parents can't deal with him at his highs and are constantly drugging him... This is not for him, because he is not dangerous at those times, he just requires a lot of attention... They obviously can't give it to him. I am getting to the point where I will need to step in and get a bit unpleasant. I hate that it has to be that way. They are very nice people, they just don't know of the long term consequences... Just sad...

Wow, Choko! This conversation gets more exciting by the hour. :) (Now I should watch myself for getting overexcited ... and just before going to yet another evening of protests here in Bulgaria. Uh-oh. :D)

It's amazing that you made your personal experience into your vocation. I've been supporting people around me on a purely informal basis, as a friend and confidant, but I too believe such experiences should teach us to understand (and if possible, help) one another in deeper ways.

And now I'm off to those protests .... :)

В някой момент вероятно ще пренеса цялата нишка в темата „Целение“ . Засега я оставям тук, за да бъде видима и за нерегистрирани потребители.

Sun Mar 08, 2015 12:46 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи Sun Mar 08, 2015 12:46 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Отзивът ми в Goodreads за Приказки за Юнаци и злодеи: втори
Ако не сте чели Приказките за Юнаци и злодеи, не започвайте с тези. Идете, прочетете ги, пък тогава се върнете. Е, ако много настоявате...
Уж кратичка книжка, а впечатленията, които оставя след себе си хич не са малко.
Мислех, че Приказки за Юнаци и злодеи: Промянае лична. Не знам как би могло да има нещо по-лично от тази книга. И в този дух, не съм сигурна дали и половината неща няма да бъдат пропуснати/разбрани погрешно/неразбрани от читателя, който не познава събитията зад приказките. И юнаците и злодеите зад юнаците и злодеите. :)
Слушащата приказка ми напомни за Хал Дънкан заради използвания похват. Смръзващо е да прочетеш всички онези имена. Още повече да осъзнаеш, че точно тази част от историята не е фикция, а нашата си действителност.
Докато пиша, се връщам към "безмълвна", "кървяща" и "чистеща" и си се чудя: щяха ли да са толкова въздействащи ако не знаех това, което зная и ако не се досещах и ако не разбирах, ами бях обикновен заблуден читател? Може би "кървяща" е най-универсално разбираемата, заедно с "организаеща". А последното изречение на "организаещата" е просто... :D
"зеленяща" и "зеленяща 2" са си красноречиви истории в картинки. За тях поне не ви трябва предистория /или ви е удобно подсказана в линкове/.
За "???" няма да пиша. Някои истории не подлежат нито на преразказ, нито на излишни коментари. Само на преживяване и съпреживяване.
Последната история е Промяна. Тя е началото на следващата книга. Повече от нея ще намерите в Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна.

Thu Apr 09, 2015 11:30 am Re: Зелени разкази (ама _наистина_) Thu Apr 09, 2015 11:30 am Re: Зелени разкази (ама _наистина_)
Възвестих приятелите си от зелените среди:

Грижовни и активни приятели (:

Помните ли Копнежа ни за зелени (ама _наистина_) разкази? С идването
на пролетта и наближаващия Ден на Земята дойде време да оберем и
неговите плодове. :D

Два от тях вече са публикувани в Човешката библиотека:

– „Парченца смърт“ на 13-годишната (към момента на писането) Мария
Белчева: http://choveshkata.net/blog/?p=5427

– откъси от „Справедливост“ на Дейвид Брин: http://choveshkata.net/blog/?p=5459

Ако ги усетите като свои, По-желайте предстоящата антология – както е
обяснено по-долу – и я споделете с приятели.

Може и други изненади да си откриете... ;)

Разпролетяващи и възражадащи празници!
Кал)



---------- Forwarded message ----------
From: Човешката библиотека / The Human Library
Date: 2015-04-03 9:58 GMT+03:00
Subject: 1) „Зелени разкази (ама _наистина_): По-желали и поръчки (до
18.04.); 2) Копнеж за човечни книги (до 30.04.)
To: Приятели на Човешката библиотека


Приятели (:

1. „Зелени разкази (ама _наистина_)“ е следващото издание в поредица
„Човешката библиотека“. Антологията събира текстове, които ни
вдъхновяват да се замислим за връзката ни с целия свят отвъд човека и
човечеството. И може би дори да се задействаме, за да я заздравим. ;)

Как може да поръчате и По-желаете, вижте тук:

http://choveshkata.net/blog/?p=5427

До 18 април.

2. Вижте и за какви книги копнеем до 30 април:

http://choveshkata.net/blog/?p=5418

Сещате ли се за такива? А имате ли връзка с авторите/издателите им? :)

Моля насочвайте ги към нас – и препратете вестта към всеки, който се
вълнува от новите книги в България.

3. Благодарим на всеки от вас, който ни подкрепи в Националните
фантастични награди – или просто участва в гласуването и откри нови
хоризонти за изследване. :) Ако не сте видели резултатите, ето ги:

http://choveshkata.net/blog/?p=5400

Има и изненади покрай тях...

Раззеленяващо и развълнуващо!
ЧоБи: Кал)

~ ~ ~
http://choveshkata.net/
Място, на което книгите сбират човеци

Искате ли да получавате вести за ЧоБи? Запишете се в групата
„Приятели“, както е обяснено тук долу:
http://choveshkata.net/blog/?p=2032

И разгласям онлайн:

- www.shadowdance.info/forum
- forum.chitanka.info
- www.teenproblem.net/forum
- sf-sofia.com/forum
- www.bghelp.net/forums
- cheteneto.subtle-bg.com
- Goodreads групите Bulgaria reads и Bulgaria
- scifi.bg/forums
- G+ общностите „Аз обичам книгите“ , „Читателски клуб“ , „Електронни книги“ и „Сборище на трубадури“

Ползвам модификации на тази покана:

Приятели (:

Миналата есен обявихме Копнеж за зелени разкази (ама наистина ) . Целта ни бе да съберем текстове, които ни вдъхновяват да се замислим за връзката ни с целия свят отвъд човека и човечеството. И може би дори да се задействаме, за да я заздравим. ;)

С идването на пролетта и наближаващия Ден на Земята дойде време да оберем и неговите плодове. :D Два от тях вече са публикувани в Човешката библиотека:

– „Парченца смърт“ на 13-годишната (към момента на писането) Мария Белчева

– откъси от „Справедливост“ на Дейвид Брин

Ако ги усетите като свои, По-желайте предстоящата антология „Зелени разкази (ама наистина )“ до 18 април и я споделете с приятели.

Разпролетяващи и възраждащи празници!

Thu Nov 11, 2021 12:53 pm Re: Наука Thu Nov 11, 2021 12:53 pm Re: Наука
Мой отзив за „13 неща, които нямат смисъл“ – научнопопулярната книга, която преведе Светла, а редактирах аз:

Книга, която окончателно ще разклати доверието ви в науката.

... Шегувам се. :D Ако има нещо, в което ще почнете да се съмнявате, това са изказванията от типа „Науката вече е открила всичко освен някакви дреболии“. Да си призная, аз такива изказвания съм чувал само от: а) пълни невежи; б) преподаватели по физика на частиците в Принстън.

... Да, и аз бях O.o във втория случай. Но мисля, че на човека вече му мина. Даже не се наложи да му дам да чете предговора на тази книга. ;)

Загадките, които ме изумиха най-много мен, бяха:

- Глава 10: За какво в крайна сметка служи сексът? При условие че сума ти видове сума ти години се оправят и без него? (А някои видове стават ту полови, ту безполови за дълги периоди от време, в зависимост от околната среда.)

Същата глава съдържа и някои статистики за хомосексуалността при животните, от които може да проревете. Само моля да ревете по-шумно, за да ви чуя и да се посмеем. Заедно. :)

- Глава 9: Кое ни кара да умираме? Колко неподозирани проблеми – включително нелечими болести – се крият в онази част от гените ни, която почва да се проявява, щом минем стотака? Ще кажем ли „бай-бай“ на мечтите си за дълговечие?

Тук пък за първи път се сблъсках с понятието „ биологично безсмъртие “.

Надолу хвърлям няколко откъса, които подбирахме за евентуалната анотация на книгата:

Учените боравят със съвкупност от идеи за устройството на света. Всичките им изследвания, експериментални или теоретични, се формират от или влизат в рамките на въпросната съвкупност от идеи. Ще се натъкват обаче и на някои факти, които няма да се вписват в нея. Първоначално ще ги пренебрегват или преиначават. Накрая обаче ще се натрупат толкова аномалии, че вече няма как да бъдат пренебрегнати или преиначени. Тогава настъпва кризата.

Според Кун скоро след кризата идва промяна на парадигмата, при което всеки се сдобива с радикално нова гледна точка за света. Така са възникнали идеи като относителността, квантовата теория и тектониката на плочите.

Една такава криза е проблемът с тъмната енергия. Той може да ви депресира, да ви се стори, че науката се е блъснала в стена. Но може да го възприемете и като повод за вълнение и вдъхновение. Нещо предстои да поддаде и пробивът би могъл да се случи навсякъде и по всяко време. А най-вълнуващото е, че това не е единствената аномалия по наше време – съвсем не.

За учените не е лесно да признаят, че са се оказали в задънена улица; изгубили са навика да разпознават това като първата стъпка по нов и вълнуващ път. Но щом веднъж го направите и привлечете колегите си да помагат, вместо вкупом гордо да пренебрегвате проблема, можете да продължите своето пътешествие. В науката, да се окажеш в задънена улица може да значи, че ти предстои огромен скок напред. Нещата, в които няма логика, по своему са единствените неща, които имат значение.

През 1974 г. НАСА излъчила послание от телескопа „Аресибо“ към М13 – гъмжаща от звезди галактика, която прилича на сериозен кандидат за местожителство на най-близките ни извънземни съседи. Посланието се състояло от двоични числа, които, подредени правилно (внимателно вместени между тях прости числа трябвало да подскажат как), представлявали ъгловата рисунка на човешко същество в стил най-ранните компютърни графики, двойната спирала на ДНК и нашата Слънчева система. Всеки жител на М13, който го засече (след най-малко двайсет и една хиляди години), може да се досети, че сигналът е изпратен от разумни същества. Нищо чудно дори да определи откъде точно. За предполагаемата цивилизация от М13 това вероятно ще е паметно събитие – първият им контакт с чужд разум. Само че, ако поне по нещо си приличат с нас, техните отявлени скептици ще заявят самодоволно, че не бива да се правят категорични изводи само от един сигнал, пък бил той и тъй изкусно изработен. Всяка разумна цивилизация знае колко е безполезен образец в един-единствен екземпляр, статистически погледнато. Ако извънземните наистина искаха да установят контакт, щеше да има поне два сигнала. Нали така? Ама че кофти мисъл: може би сме изпортили първия си досег с космическите комшии. Дали тогава да не се утешим, че те навярно са допуснали същата грешка?

Най-пленителното е, че сме наясно как да попречим на клетките да умират. Раковите клетки съдържат ензима теломераза, който възстановява пълната дължина на теломерите при всяко делене. Това им дава възможност да се впуснат в неудържимата репликация, заради която туморите нарастват тъй бързо. Може да избегнем скъсяването на нашите теломери, ако клетките ни са способни да произвеждат теломераза. А те са.

(...) В борбата си срещу рака ние се стремим към много по-сложни постижения от неумиращи клетки. Но в тези клетки се крие и изкусителна тайна. Ето какво споделят авторите на обзорен материал за рака и стареенето в августовския брой на сп. „Нейчър“ от 2007 г.: „Вероятно проклятието на безсмъртните ракови клетки съдържа и тайната за проумяването и удължаването на нашия живот“. Но да не чакаме лекарство със затаен дъх; опрем ли до същината на рака и стареенето, „повечето фундаментални въпроси остават без отговор“, признават авторите.

Според стандартната представа изборът на партньор е проста работа. Той разчита на парадиране с „добри гени“, обикновено в окраската и силата на мъжкаря. В повечето случаи женските са онези, които избират (яйцеклетките са ограничени, спермата – евтина и изобилна), а мъжките се бият, за да привлекат вниманието им. Скорошни проучвания обаче сочат, че всичките приказки за женски, насочили се към мъжкарите с най-големи рога или най-силен рев, или пък, както е при пауните, с най-красиво опашно оперение, та да се доберат до „добрите гени“, прекалено опростяват реалната ситуация.

Джон Мейнард Смит обръща внимание на това. За пример къде теорията за половия отбор куца той дава благородния елен. Силните самци се впускат в изтощителни, продължителни и зрелищни единоборства, блъскайки рога в рога. Често обаче кошутите не се впечатляват и се измъкват, за да се съешат с по-кротките елени. Мейнард Смит закачливо ги нарича „подмолните мераклийки“.

Но нима това е подмолно? Вероятно просто става дума за еволюционна логика. Няма убедителни доказателства, че женските си губят ума по битките с рога, нито че ги свързват с добрите гени, които хипотетично търсят за своето потомство. И наистина ли в стадото има толкова малко такива гени, та кошутите да насочат цялото си внимание само към един-двама самци? В края на краищата, ако теорията е валидна, всички самци произлизат от силни, достойни родители. Трудно е да си представим някаква подчертана разлика, която женските биха отбелязали.

Каквито и да са предстоящите революции, едно е сигурно. Всеки пробив в науката най-вероятно ще ни разкрие нови визии за нас самите поне толкова, колкото и за вселената ни. Ние сме набор от химически вещества, възникнал сред катаклизмите на звездните експлозии; звезден прах... или ядрени отпадъци – зависи от гледната точка. Но дръзновено приемаме, че сме много повече от сбора на тези елементи; заявяваме, че сме живи, въпреки че не знаем какво значи това. Ние искаме, очакваме да срещнем други живи същества в тази необятна вселена и в същото време се мъчим да проумеем какво се случва с няколко паладиеви атома в неголям съд с вода. Умеем да побеждаваме болката със силата на въображението си, но не сме доказали, че контролираме дори собствените си мускули. Изстрелваме космически апарати, но сме неспособни да обясним най-първичните си подбуди и желания. Провъзгласяваме се за венец на еволюцията, а почти не познаваме истинската ѝ история. Тези противоречия разкриват стремежа ни да се самодефинираме, да осъзнаем какво значи да си човешко същество в тази вселена. И науката – заедно с аномалиите, които я тласкат напред – може да ни помогне. „Кои сме ние? – пита Ервин Шрьодингер през 1951 г. – Отговорът на този въпрос не е просто една от задачите, той е задача та на науката.“

Sun Jan 23, 2022 5:33 pm Re: Срещи Sun Jan 23, 2022 5:33 pm Re: Срещи
На срещата „Кой какво си търси“ снощи бяхме общо 5 души, трима от които не си търсеха нищо, а бяха дошли само да слушат.

Ако темата се смени на нещо в дух "Приятелска среща за приказка и помощни идеи за търсения, ако някой има" може да стане съвсем друг нюансът и хептен само за приказки и идеен обмен. За мен това заглавие винаги е било ограничаващо да си я вместя в приоритет при кът време, защото разчитам и на Тема за искане и даване тук

Fri Oct 09, 2015 11:24 pm Re: Добрите образци Fri Oct 09, 2015 11:24 pm Re: Добрите образци
[quote="In "So Near the Darkness," Theodore Sturgeon"]Tina shuddered, “It was awful.”
“Most of those acts are,” said Eddy. “Anyway, I told him—what did you say? How do you know it was awful?”
“I saw it, Eddy.”
“You saw—Didn’t I tell you to keep away from there?”
“Yes, Eddy. You told me,” she said, and her voice was altogether too gentle. “You didn’t ask me, though.”
“I didn’t—Oh, I see. Little Miss Muscles can’t be given orders, eh? All right, Tina. I’ll stay out of your troubles. You can take care of yourself, and so forth. Only, when you’re in up to your neck, don’t—”
“I know, I know. I’m not to come yelling for you. Don’t worry, I won’t.”
He went to the door. “I wasn’t going to say that. I was going to say don’t forget whom to yell for.”[/quote]

Два образа, в малко думи.

Wed Jul 30, 2014 10:14 am Re: Не-културни събития Wed Jul 30, 2014 10:14 am Re: Не-културни събития
Аз твърдо вярвам, че косата е сила (историята със Самсон няма да ви напомням) и връзка с космоса (думи на Учителя) и че особено хората с хубави коси би следвало да ги пускат колкото се може повече.
Допреди 5-6 години моята коса беше до кръста и плитката – с 1/3 по-дебела. Сега, поради причини най-различни (стрес, неспане, експерименти в диетата и пр.), не е това, което беше, въпреки грижите, които полагам.
Имала съм 2 травматични преживявания с късо стригане – и двете по моя воля; вярвайте ми, и двата пъти след това ревах, а да не говорим колко време съм ходила само вързана и защипана, та да не се вижда (то все едно може). Не обичам да ми пипат косата и всяко ходене на фризьор (които са сведени до 1-2 годишно, и то само когато вече хич не може без това) за мен е подвиг.

Та, Хриси, нидей моля тъ, до челюстта! :( Оценявам и се възхищавам на решението ти, но подкрепям Калина с две ръце, че не е нужно всичката да я даваш.

Споменах ли, че страдам – искрено страдам – когато видя човек, особено с хубава, дълга коса – да я махне? Не знам дали ме разбирате, аз усещам тая магична сила и връзка...

Fri Sep 09, 2011 12:51 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Fri Sep 09, 2011 12:51 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
Строени, преброени и честитящи, ето ги и моите цитати :)

— Но това е ужасно! — извика Фродо. — По-страшно от най-лошото, което си представях след твоите намеци и предупреждения. О, Гандалф, най-добри ми приятелю, какво да правя? Защото сега наистина се боя. Какво да правя? Каква жалост, че Билбо не е използвал възможността да прониже онова гнусно създание!
— Жалост? Да. Жалост е удържала ръката му. Жалост и Милосърдие: не удряй без нужда. И той бе щедро възнаграден, Фродо. Бъди сигурен, че злото го засегна тъй слабо и той успя да избяга само защото властта му над Пръстена започна така. С жалост.
— Съжалявам — каза Фродо. — Съжалявам, но се боя и не изпитвам никаква жалост към Ам-гъл.
— Не си го виждал — подхвърли Гандалф.
— Не съм и не желая да го видя. Не мога да те разбера. Да не би да искаш да кажеш, че ти и елфите сте го оставили жив след всичките му ужасни дела? Сега поне той е зъл като орк и с нищо не се отличава от враговете. Смърт заслужава.
— Залсужава! Да, съгласен съм. Мнозина сред живите заслужават смърт. А някои сред мъртвите заслужават живот. Можеш ли да им го върнеш? Тогава не бързай да си играеш със смъртните присъди. Защото и най-мъдрите не виждат всички нишки на съдбата. ...



Докато го приближаваше с леки стъпки, змеят си спомни как бе започнал денят — с оранжева зора без сенки под рядък дъжд. В разсеяната жълта светлина необрулените от преминали слани дървета пламнаха с листака си като с нажежени жички и капките сякаш съскаха в тях. Някъде си пробиваше път синьото, както в песен… А сетне утрото взе че посивя. И стана студено. А пък сега, малко отвъд прага на същинската нощ, бе захладняло до почти мразовито.
И затова на този студен фон малкото топлина, която Алванд видя да се излъчва от Иван — твърде малкото, — категорично сочеше нещо нередно.
Младият шаркан се помъчи да върви по-шумно, надявайки се да привлече внимание.
Помириса трепване на механичен сетивен интерес и се ободри. Но веднага щом застана на две крачки зад Крилан, завари отчайваща картина. Плашеща. Изстиваща.
— Събрате?
Малко се изненада от себе си поради избора на обръщението, по-точно начина на изказ. Реши, че навярно така трябва — наистина Лъжовният език тук бе стопанинът, а те бяха гости…
— Гости? — промърмори Иван — Аз нямам гости. Аз самият съм гост.
— Мислех друго, събрате Крилан.
— А. Не те чух добре. Мечтаех си.
Иван говореше безцветно, отнесено, което накара Алванд да премине на по-високо ниво сетивност. Докато анализираше впечатленията си, жълтоокият змей предпазливо отвърна:
— Това е хубаво, приятелю Иван. Мечтите са криле, надеждите — окови.



Знаеш ли – аз бих -ненавиждал- да ме ценят само заради най-Доброто ми. Моето най-Добро не е разчленимо от моето Останало; и двете бликат от един и същи извор, многолик макар да изглежда понякога. И тъй като се стремя да преобразувам всички ония всекидневни моменти в една безкрайна балада от Красота и Радост, и Смях, бих искал да ме ценят заради моето Цяло; и ето как ценя теб.


С уговорката, че съм в постоянен процес на Създаване ;-)

Mon Sep 19, 2011 9:18 am Re: Слънце недосегаемо Mon Sep 19, 2011 9:18 am Re: Слънце недосегаемо
В отделна тема, ако има интерес, мога да ти напиша подробно къде точно са издънките в "Слънцето" /това го правих преди две години/, какво не ми харесва в сегашното творчество на Теллалов и защо смятам, че той силно запада като автор /не ми натяквай за Астроконкистата - и нея съм чел подробно/.
До голяма степен смятам, че ти лично имаш вина за този упадък с действията си /най-вече с угажданията му/.
В общи линии на Ники му трябва оня здрав редактор Светлев, от работата по Дракончето.
Да обясня нещо на всички, които имат проблем с обема на „Слънце недосегаемо“/„излишните“ пасажи в него:

Когато потърсих Николай за евентуално издаване на „Слънцето“ от ЧоБи, той тъкмо се беше отказал от идеята „Инфодар“ да го издадат (моля да прочетете много внимателно защо ) – и почти се беше отказал от самата книга. Имаше един момент, в който водим такъв диалог:

Аз: Искаш ли да я редактирам?
Николай: Не мога да се занимавам с тая книга повече. Ако ще се редактира пак – направо я трия, да ми се маха от живота. Искам да си работя по новите неща.
Аз: Ама... Ама...
Николай: Не ми е актуална вече, Калине. Писал съм я преди девет години.
Аз: Окей. Разбирам те. И без това има само стотина изречения, които бих пипнал леко. Няма да те занимавам с редакцийки, пускаме я такава.

(„Слънцето“ е минало през две колосални редакции. Едната - от Вихра Манова. Втората - от Лора Бранева. Намират ми се откъси от по-ранни версии; за литературовъдите – и всякакви други Разбирачи – ще е прелюбопитно да сравнят. И да се убедят защо на автора може да не му се занимава повече с една книга.)

Така че, мили Разбирачи, разполагахме със следния избор:

А) Да видим някакво „Слънце“;

или

Б) да го гледаме през крив макарон.

Да разбирам ли, че предпочитате Б?

Останалото Влади го каза много добре по време на една от срещите с Николай в клуб „Ефремов“:

В „Слънце недосегаемо“ има много стълбища. Не е необходимо да изкачиш всичките. Не отнемай възможността на другите читатели да изкачат стълбищата, от които самият ти нямаш нужда.

Какво повече?

Sun Oct 09, 2011 11:34 am Re: За преводите, принципно Sun Oct 09, 2011 11:34 am Re: За преводите, принципно
В общи линии май и двете сме на едно мнение. Дано не бъркам.
Съгласна съм с това, че наистина има ужасни за превод текстове. Да дам за пример мъките ми с "любимката" ни г-жа Хамилтън. Харесва ми да я чета, но като започнах да я превеждам и ми идеше да... да речем, че ми идеше да крещя с пълно гърло "Редактоооооооооооор!".
Отделно има и други причини един текст да е неприятен за превод. Аз бих посочила за пример секс сцените - приятно ми е да ги чета, но да ги превеждам... хм, може би така се чувстват хората от снимачните екипи в порно филмите - хем участваш, хем си по работа :)
Друг пример за преводаческа мъка за ми диалектите. Наскоро четох една страхотна книга, в която повечето герои имат характерен и различен диалект. Замислих се как обаче да пресъздадеш на български в един диалог едновременно южняшки "реднекски", шотландски и новозеландски диалекти? Не стигнах до решение, но може ти ти с повече и то професионален опит би могла да дадеш съвет?

Fri Jul 22, 2016 9:43 am Re: Труд и творчество Fri Jul 22, 2016 9:43 am Re: Труд и творчество
Литературен конкурс на тема „Морето!”
Тема : Кратки произведения на морска тематика.
Краен срок : 30 август (включително)
Възраст : —
Вид творба : Конкурсът няма жанрови и възрастови ограничения. Изпращаните творби следва да бъдат придружени от кратка информация за автора с имена и адрес за обратна връзка.
Изисквания : Моля, изпращайте материалите си по електронен път в Word документ на адрес: zakonkursa.lumen-в-gmail.com
Награди :
Първа награда - 300.00 лв.
Втора награда – уикенд за двама в гр. Ахтопол
Трета награда – 150.00 лв.
В извън конкурсната програма ще бъдат представени и отличени литературни произведения на тема „Странджа”.
В деня на награждаването ще бъде учредена специална награда за маринистика.
Журито на конкурса ще раздаде допълнителни награди за детско творчество и дебют.
За повече информация : тел. 0889351968; katia.sueva-в-gmail.com - Катя Съева, Организатор: Сдружение „Лумен”, гр. Ахтопол.

Thu Dec 22, 2011 2:14 pm Re: Федора под лампата Thu Dec 22, 2011 2:14 pm Re: Федора под лампата
свалено

Fri Jun 09, 2017 2:57 pm Re: Приключенията на малкото таласъмче: голямото, още по, .. Fri Jun 09, 2017 2:57 pm Re: Приключенията на малкото таласъмче: голямото, още по, ..
Тъкмо пратих следния призив към англочетящите си другари:

Friends (:

_The Big Adventure of the Little Gremlin_ is an example of that hybrid
between books and games where readers make choices and the plot
changes. It's also a clever and kind story (or 40 different stories)
in the vein of Gianni Rodari and Eduard Uspensky. And it's on
Kickstarter until July 7:

https://www.kickstarter.com/projects/gametale/gametale-a-magical-gamebook-for-little-children

You can read the entire book online and see if it's your cup of tea.
As one of the translation's editors, I'll be happy to hear your
thoughts. Of course, the author will be even happier, so you can leave
them here:

https://www.goodreads.com/book/show/25931940

Please pass this forward,
K)

Tue Sep 26, 2017 11:52 pm Re: Образованието Tue Sep 26, 2017 11:52 pm Re: Образованието
Привет чобити. От родителски кооператив "Слънчева пътека" Велико Търново се опитваме да въведем Монтесори обучение . До момента сме направили голяма част от материалите сами и сме купили някои неща. От вчера децата се забавляват в новата среда, но все още имаме нужда от немалко материали, които да се сменят на ротационен принцип. Пуснали сме кампания за дофинансиране , така че ако някой прецени, че може да помогне ще съм много благодарен. Освен директно с пари може да помогнете и с контакти, разпространение на информацията или материали втора ръка :)

Sun Nov 26, 2017 10:03 am Re: Културни събития Sun Nov 26, 2017 10:03 am Re: Културни събития
Ето едно предаване с участие на моя милост по повод "Групата от Ада". Говорим и за нуждата от редакция, корекция, положението за пазара за българските автори и прочие. Споменала съм и редакционния процес, ръководен от Калин.

https://soundcloud.com/radio-vox-21085332/afishi-ot-2011-s-gost-snezhana-tasheva

Калине, ти имаше нещо в телевизията наскоро, имаш ли линк?

Sun Dec 24, 2017 1:09 am Re: Не-културни събития Sun Dec 24, 2017 1:09 am Re: Не-културни събития
Ако събирате пластмасови капачки и искате да отидат смислено за кауза, във всяка от клиниките на "Добро хрумване" можете да ги занесете и оставите.
Предават и ползват за животнопазещи дела.

Thu Jan 18, 2018 1:40 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи Thu Jan 18, 2018 1:40 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи

В G+ [url=https://plus.google.com/105568433247520130703/posts/3yKDnGmVa63]Кал[/url] wrote:До 4 февруари с Човешката библиотека По-желаваме предстоящия сборник „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“:

http://choveshkata.net/blog/?p=6469

А довечера на протеста за Пирин аз ще се оглеждам за Юна.

(Тя понякога ми липсва. Както и Борея...)

Wed Dec 05, 2012 9:06 pm Re: Труд и творчество Wed Dec 05, 2012 9:06 pm Re: Труд и творчество
VІІ Национален литературен конкурс за поезия "Биньо Иванов" 2013 за непубликувани стихотворения на автори от цялата страна

Община Кюстендил, Читалище "Братство", Информационен център Европа директно - Кюстендил обявяват Седми национален литературен конкурс "Биньо Иванов". Целта на конкурса е да продължи ярката литературна традиция на гр. Кюстендил, за чието обогатяване и развитие има безспорен принос творчеството на Биньо Иванов - поета, свързал трайно съдбата си с този град.
В конкурса могат да участват автори от цялата страна.
Краен срок: 20 април 2013 г.
2500 гр. Кюстендил, ул. “Отец Паисий” 11
Читалище „Братство” (за литературния конкурс)
или на електронната поща: chitalishte -в- bratstvokn.org
за информация:
http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=15939&sid=7

Wed Feb 13, 2013 10:11 pm Наука Wed Feb 13, 2013 10:11 pm Наука
Един интересен (и полезен, според мен) поглед върху/към/в/от/над/под измеренията - разгледани от материална гледна точка, разбира се.

https://www.youtube.com/watch?v=eGguwYPC32I

Thu Jun 28, 2018 10:23 am Re: Сагата chitanka.info и е-книгите като цяло Thu Jun 28, 2018 10:23 am Re: Сагата chitanka.info и е-книгите като цяло
Понеже много се разпалих относно въпроса с автоцензурата и написах един дълъг пост, Кал ми каза да си го прехвърля тук. Е, не ми каза, само ми посочи темата, но аз така или иначе си го прехвърлям, защото си го харесвам. :)

Наскоро този въпрос се засегна на курса ми по немски. И се каза "А библиотеките какво са? Четеш книги без да си ги купил" Специално относно книгите, авторите и издателствата всъщност печелят от това, че книгите им биват достъпни за широката публика. Защото аз не купувам книги, за които не съм сигурна, че са за мен. Но ако са...Когато изтегля някоя от интернет и ми хареса много, след това си я купувам от книжарницата. И знам, че не съм единствената, която го прави. Това си е като безплатна реклама за тях. Е, признавам, че не давам пари за музика и филми и понякога съм се питала дали все пак наистина не непочтено от моя страна да се наслаждавам на всичко това без да дам нищо в замяна, но да кажем че аз, че всички започнем да закупуваме сериалите, филмите и музиката, които харесваме. Никой няма безкрайно много място и пари, за да добавя непрекъснато нови и нови неща. В един момент, въпреки най-добрите ни намерения, повече не бихме имали възможност да купим нищо и творците пак ще свършат там, където са сега. Само че и ние ще сме прецакани. Аз съм..,Е, би било преувеличение да се нарека творец. Имам творчески моменти, но като цяло не съм много продуктивна и никога не съм се опитвала да се издържам от това. Но ако бях, бих се радвала това, което съм сътворила, да бъде оценено от хората. Парите не биха били главната ми цел. Не съм поискала пари от нито един човек, за да прочете някоя от рецензиите, които съм написала. За мен самите интерес и обич към това, което правя, биха били достатъчна награда и всъщност бих била тъжна, ако някой не би могъл да достигне до него, защото няма пари. Всъщност, не са ли множество приказки, романи, филми пълни с истории за бедни хора, успели да се издигнат благодарение на нечия безкористна доброта? Е, ясно е, че го има и това, че и творците трябва да живеят от нещо. И тъй като творческият процес отнема време, време в което те биха могли да си заработват нужното, правейки нещо доходоносно, но, както казах, всички ние имаме лимит на това колко изкуство можем да поемем при обстоятелствата, които те се опитват да наложат, така че би било lose-lose situation в пълна степен. Направо ме застреляха с тази скапана идея. Изкуството и свободният достъп до него са ме крепили през целия ми живот и са ми помагали да бъда ако не щастлива, поне да съхраня разума си. Не знам какво бих правила без този едничък, постоянен outlet.

Sat May 02, 2020 11:39 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Sat May 02, 2020 11:39 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
През изтеклия април аз бях единственият Чобит, който разпрати някъде медийния анонс за електронните алманаси .

Припомням:
Малко тъжна равносметка:

До днес, 10 дни след първата покана да разпратим долния медиен анонс , само аз (Кал) и Ани го направихме. (А ако го е правил и друг някой: 1) не се е отразил във форумната тема; 2) търсачката на Гугъл не го отразява.)

Сега (!) вече няма смисъл да го пращате никъде. Утре ще имаме нов медиен анонс, за алманасите – фокусирайте се върху него.

Но ако и там ни спъне оглушително мълчание... не знам дали ще имам сили да се вдигам на крака и да помагам с писането на по-следващия анонс, и на другите след него. Защо, в крайна сметка, да го правя, ако само двама души го намираме за смислено? (Това ми е ключовият въпрос във всяко доброволческо, в което влагам време-сили.)

Сега отивам да редактирам анонса за алманасите. И благодаря на Ради, която поне се опита да помогне.

Тътрейки крака,
Чубачко

П.П. Ако сте имали желанието да разпратите анонса, но ви затруднява нещо в самия процес, слушаме ви. Винаги. :)

А ако искате да говорим по-подробно за ефекта на мълчанието върху доброволческата ни мотивация, заповядайте във форума: https://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=29166#p29166. Тия мейлинг листи все така ни трябват най-вече за работа. ;)

Занапред моля да не ме търсите за писане на медийни анонси . Ако някое наше събитие ми е настина важно, все ще ми дойде ищах да го доведа до медии.

Mon Apr 22, 2013 11:47 pm Re: Културни събития Mon Apr 22, 2013 11:47 pm Re: Културни събития
Клуб „Галактики“ отбелязва Международния ден на книгата!

https://fbcdn-sphotos-d-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash3/535015_10200957439399701_1609331714_n.jpg

https://www.facebook.com/events/338388169616876/

вторник, 23 април
19:30

Суингинг хол, София

Скъпи приятели на фантастичната литература и фентъзито! Скъпи членове на клуб „Галактики“! Задава се втората среща на нашия клуб!
Мястото е същото – Суингинг хол, денят не е случаен - вторник, 23 април, обявен за Международен ден на книгата! Чакаме ви в 19.30 часа.
ВНИМАНИЕ! На събитието всички книги от жанровете фентъзи и фантастика ще се продават с отстъпка от 50%!

Ето ги и темите:
- Изказвания и препоръки за нови заглавия, тенденции и възможности в любимия ни жанр – очакваме включване на представители на интернет медиите, блогъри, издатели, читатели и фенове.
- Износ на култура – начини за популяризиране на фантастиката и фентъзито сред младата публика – срещи на ученици с преводачи, писатели, блогъри, фенове. Създаване на клубове в училищата.
- Представяне на книгата „Пустинно копие“ на Питър В. Брет
Дългоочакваното продължение на „Защитения“, първата книга от „Демонският цикъл“ на Питър В. Брет, е вече тук! Книгата „Пустинно копие“ от създалата мания сред почитателите на фентъзито поредица ще излезе на 22 април.

„Пустинно копие“, трепетно очакваното в България продължение на „Защитения“, разказва историята на Ахман Джардир, воин от Красия, който претендира, че е Избавител, изпратен от Небето с мисия да срази врага.
„Всеки път, когато моя творба бъде издадена на друг език, аз се чувствам смирен, припомняйки си, че ние, хората по света, си приличаме толкова много. В края на краищата всеки понякога се плаши от тъмното... Добре дошли в семейството! Надявам се, че приключението ще ви хареса.“ ( Питър В. Брет )

Fri Nov 02, 2018 2:13 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Nov 02, 2018 2:13 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Отзив в Goodreads за „Игрите на града“ (завършен на 1 ноември):

~ Ще успее ли този сборник да ми покаже, да ми припомни тайните вълшебни лица на Пловдив, града, от който някога избягах – не с писъци, но със стиснати зъби? Лицата от предговора?

А каква любов се оказа това! Толкова искаща, толкова стремителна, че прекрачваше границите на реализма и стъпваше във фантастиката. Любов, която прави чудеса – съвсем истински. От онези, за които четеш в поредицата „Тайни и загадки“ и които някога се излъчваха в сериалите „Зоната на здрача“ и „Разкази с неочакван край“. От онези, които те карат да се вглеждаш в светлинката зад нощния прозорец и да се чудиш дали това е уличната лампа, или трепкащите крилца на някоя заблудена фея. От онези, които те карат да се питаш дали ако влезеш в стенния гардероб в осем часа вечерта, няма да излезеш от другата страна в един паралелен свят, работещ по съвсем други закони; или ако духнеш върху лицето на каменната статуетка на гръцка богиня, тя няма да помръдне клепачи и да отвори нежносините си очи. От онези, които те карат да се чувстваш способен да тръгнеш по тънко въже, опънато между два небостъргача, с вярата, че си безсмъртен.

Да видим. :)

~ Ето едно вълшебство, което трябва да го пробвам и аз някой път:

Приближихме се до младежите и спряхме.
– Може ли една цигара? – попита приятелят ми с любезна усмивка. Истински чаровник беше, като се усмихнеше така. Повдигнах учудено вежди – цигара? Никога досега не го бях виждала да пуши.
Момичето щедро му предложи пакета. Петър измъкна внимателно тънката бяла пръчица. После, със същата чаровна усмивка, бавно я накъса на парченца пред погледа на момичето. Тютюневите частици падаха на земята като отломки от разбит самолет. Петър ги стъпка настървено в тревата, после каза:
– Не мога да ги понасям тия отрови. Ако има как, всичките цигари на света ще накъсам.

А финалът на „Димът“ е мил. Доисква ти се да вярваш отново. :)

~ Да, думата „мили“ започва да се утвърждава. Ето от „Момичето с плажната рокля“:

Тук е тихо, много тихо. Най-високата точка на Джамбаз тепе. Обикновено по това време гъмжи от хора, но тази вечер е пусто. Заради цирковото представление на Античния театър. Целият град се е наблъскал там да гледа безплатно фокусници. Аз предпочитам да гледам Крис. Очите ми са впити в лицето му и очертават профила му с въображаем молив. Гладко, равно чело. Малко, сладко носле. Набола брада. Пълни устни, леко присвити. Светкавицата на въображаемия фотоапарат блесва за миг върху лицето му и едновременно с това устните му се отпускат. Той се усмихва.
„Колко е секси!“, мисля си. А на глас казвам:
– Не се притеснявам, че аз съм девствена.
Той гледа нагоре към небето. Знам, че и неговите очи в момента рисуват – ваят фигури на животни от виолетовите облаци. Мълчи известно време, после отговаря:
– Да, знам. Притесняваш се, че аз съм.
– Позна. Един от нас да не е правил секс – това е приемливо. Но и двамата? Ще объркаме нещо. Страх ме е, казвам ти.
– Ами да изчакаме, докато някой от нас прави, и тогава да започнем. Така става ли?
Започва да се хили още докато посягам към него.
Сръчквам го в ребрата.
– Много ти е смешно, а?
– Не знам какво друго да ти кажа. Освен... – Той пак мълчи. Никога не бърза с отговорите, да не би някоя недообмислена дума да ме нарани. Никога не влиза във входа на блоковете, без да поздрави минаващите. Никога не остава седнал в автобуса, когато се качи възрастен човек. Никога не остава облечен, ако е студено, а аз съм забравила връхната си дреха. Никога не ми позволява да седна в заведение, без преди това да е дръпнал стола ми, за да се настаня по-удобно. Никога не ме оставя да се прибера сама до вкъщи – дори когато едва гледа от умора.

(После разказът става изключително :-О. Чак ме замисли за „Малката книга“ на Георги Мерджанов.)

~ Хихи, тая река в „Тролове“ съм я виждал някъде...

Мракът се стича по стените на моста като разтопен шоколад. В тъмнината реката помръдва лениво като протягаща се насън котка. С Крис се спускаме по виещите се стълби в началото на моста. Той върви отпред, аз държа ръката му и го подръпвам, ако забърза прекалено. И двамата се кикотим. Пийнали сме си, пафнали сме от джойнта на Алекс и сме решили, че ще е страшно яко, ако се изкъпем в река Марица. За да разберете до каква степен идеята ни е продукт на канабиноидите в мозъка ни, ще ви кажа, че водата на милата ни река е черна не само нощем, а и посред бял ден. И миризмата, носеща се от нея, в никакъв случай не е на шоколад.

~ Колкото по-напред отивам (тъкмо минах „Розови бикини“ и „Алтернативна вселена“), толкова по' ми се струва, че Катерина играе подобна роля за своята авторка, както Юна от приказките за Юнаци – за мен. С може би тази разлика, че Юна ме води към онова, до което още не съм стигнал, а Катерина обхожда места, които Невена е пропуснала... поне някои.

Тема за жив разговор си е. :)

~ „Усилвателят“ е... невероятен шамар. Ако от него не ви заболи, ако не ви прииска да направите нещо (нещо различно от това да се съберете с авери, за да пребиете някого)... не знам.

~ Хахахахаха... как започват „Игрите на града“:

– Тъп град! Заради скапаните ти строшени плочки ще съм закотвена тук още месец и половина! Ей, само да се махна веднъж, няма и да се мерна повече, честно!
Тези думи изсвистяха от устата ми покрай тупкането на патериците в неравния бордюр. Левият ми крак беше свит в коляното, а глезенът – обвит в твърда пластмасова лонгета*.

Защо ме разсмя толкова, ще разберете , ако имате регистрация във Фантазия, моя дом онлайн. ;)

Самият разказ е характерен с прехода си от страдание, отчаяние и поставяне на настоящето под въпрос към откриване на смисъла и усмивка към бъдещето. За вас не знам, но аз виждам в това поне едно тайно вълшебно лице. ;)

~ И накрая (след този толкова естествен и нежен епилог :) няколко общи мисли:

„Игрите на града“ е рядко трансформативен сборник. Трансцендентиращ... каква е хубавата българска дума... прекрачващ границите на зримото, надигащ се отвъд познатото, ежедневното, отвъд (за което особено го ценя) дребничките несгоди и болки, протягащ се към онова наше „аз“, което издишва вълшебства, а в стъпките му никнат треви... или градове.

Сборник като за днешния празник. :)

Благодаря на Невена. И чакам усмихнато. Но не бързам за никъде...

Tue Jun 18, 2013 10:36 pm Re: Тринайсетте цвята на дъгата Tue Jun 18, 2013 10:36 pm Re: Тринайсетте цвята на дъгата
Звукозапис от читателската дискусия в „Ефремов“, 18.06.2013

Note to self: Да питам Вальо Иванов ползва ли се думата „аборт“ в терминологията на космодрумите.

Sat Feb 23, 2019 5:30 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sat Feb 23, 2019 5:30 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Ето и отговор по упр. 6.

4. Структурни редакции, с които не съм съгласна (няма да коментирам случаите на ПНК-редакции в пряката реч, тях ги обсъдихме вече):

05_zaRed_Radi

1) ...след не повече от четвърт час преглед, разбра, че Андреа Иванова Спасова е най-здравото и усмихнато дете , което лекаря вижда от седмици. Ради: ПНК

Тук се цитира (макар и без кавички) заключението на лекаря - следователно не подлежи на ПНК.

2) И в двата случая, когато имаме празен ред, маркиращ смяна на сцени, Ради го е маркирала като твърде рязък преход, който се нуждае от редакция. В първия случай от лекарския преглед се преминава към разговор с Иван, който касае състоянието на Андреа, наложило прегледа - според мен има логика. Във втория случай сцената завършва как се приготвят за представлението, а новата започва на излизане от театъра - преходът си е съвсем плавен. Подобно нещо би ме смутило единствено, ако липсва празният ред, но той е точно за това - да маркира изтекло време между вече описаните случки и предстоящите. (Едно време слагаха *** с тази цел.)

05_zaRed_Viki

3)Навсякъде, където има цитирана мисъл на Ирина, Вики е писала в коментар СКИВ. Това ме навежда на мисълта, че тя приема Андреа за героя, през чийто поглед следим действието... Не съм сигурна доколко е удачно това. След като цитира тези мисли на Ирина, за авторката явно е важно какво става именно в нейната глава - т.е. тя е фокусиращият герой и трябва да изчистим случаите, където тази роля се поема от други.

5. Редакции, които според мен НЕ са структурни:

05_zaRed_Viki
1) ... рече на излизане Иван и --> като я хвана под ръка, погледна Ирина. Вики: Кого хвана под ръка?
Това според мен е стилова редакция, тип Я (не е ясен референтът), а не преход.

2) Разбрало, че нещо не е казало както трябва, детето продължи... Вики: ПНК: бих предложила “детето разбра, че нещо не е казало както трябва и продължи”
Това си е чиста шлифовка (промяна на словореда), т.е. стилова редакция, а не структурна.

6. „Пожълтени“ редакции: няма. Структурните ми изглеждат доста по-лесни за разпознаване от стиловите. :)

Колко време ми отне: към час без предварителното четене на текстовете. Основната трудност беше маневрирането между файловете и чуденето кое къде попада - т.е. дали не съм съгласна, че дадена редакция е структурна, или не съм съгласна с предложеното в нея, дори да е структурна. :)