Докосвания

[Кал]

Тема за разговори покрай едноименния сборник на Григор Гачев.

[Кал]

Григор Гачев (ама не е той ): Узурпация

И така, блогът на Григор бе най-безсрамно узурпиран. От мен – Ели /оная, с турските сериали/. И за това си има елементарно обяснение – ще ви пиша за нещо, за което Григор едва ли ще ви напише, най-много бегло да го спомене някъде из постовете. И това нещо изглежда ето така:



Книжката отдавна я има в електронен формат, но ето че благодарение на “Човешката библиотека” я има и в допотопния хартиен формат. В нея са събрани избрани записи от блога на Григор. Предполагам, че по-голяма част от четящите тук ще се съгласят с мен, че много от нещата, писани в този блог заслужават да видят живот и извън виртуалното пространство. И ето, че това е факт. Опитвам се да бъда пестелива с думите, за да не му хрумне на Григор да го изтрие всичко това. И давам думата на неговите колеги – докторите :

ЛИСТОВКА: ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЧИТАТЕЛЯ

Докосвания

книга с корица, 108 страници

1) Какво представлява Докосвания
Докосвания съдържа откъси от ежедневието на някой си Григор Гачев. Случи му се нещо и той вземе, че го запише. А вие, гражданино, ще го четете. Не, не, хич не искам да чувам, че горчи, че смъди, че ви текат сълзите и т.н. Идвате за пореден път да ми се оплаквате: „Докторке, нищо не ми носи радост. Какво ми има? Какво да правя?“ И като ви говоря, че човекът във вас е болен, се правите, че не разбирате. Е, най-сетне и за вашия случай измислиха лекарство. Търговският представител ми остави тази листовка, която четете. Току-що е излязло на пазара след тестване и резултатите са многообещаващи. (Ох, най-после ще спреш да ме тормозиш, твойта …ахм. Всеки божи понеделник да не трябва да слушам два часа вайкания!)
Та, за автора ми беше мисълта. С него често спорим. Аз твърдя, че е необикновен; той настоява, че е обикновен. И бърка. Не защото аз обичам за всичко да съм права. А защото когато фактите говорят, и Григоровците мълчат. Колко хора ще се събуят дори мислено да шляпат боси по софийските улици? Колко хора ще видят зелена приказка насред София? София, градът, спечелил на световния конкурс по сивота (когато такъв се проведе) второ място след Бирмингам? Ето, и вие потвърждавате, няма много такива. (Малцинство си, Гриша. Необикновено, мъничко малцинство. Иска ми се да си обикновен, но не си.)

2) За какво се използва Докосвания
Вземете Докосвания при следните индикации:

• различна степен занемарена до изчезнала собствена човечност, както и за рутинна поддръжка при добри нива
• невярване в човечността у другите
• всичко е наред с човечността, но искате да прочете нещо, вдъхновяващо ви да мечтаете

Да си човек не е състояние на тука има/тука няма. Човекът го има във всекиго, но не винаги оцелява. Докосвания ще ви го каже с първото си изречение: „На всички, които ме учат да бъда човек“. Как се учиш да бъдеш човек ли? Прочетете „Сали“, там е обяснено. Не е лесно да си човек, от онези необикновените. „Искам да станем човек“, казва Сали и се бори за това „като опериран от страх, отчаяние, или малодушие“, без почти никаква помощ и никакво разбиране.
Какъв ви е изводът? По-смело, опитайте, преди да сте прочели книгата. Не мислите ли, че всички знаем какво е да си човек без нужда от обяснения? Не ви ли се струва, че щом един успява да запази това знание в студ, глад, мизерия и побои, ние, другите, които забравяме, нямаме никакво извинение? Не се ли сещате, че да си човек дава щастието? Щастие, което ако го имахте, сега нямаше да ми се обяснявате за празнота в гръдния кош. Де да беше инфаркт, по-лесно щяхме да го лекуваме. Нищо де, не правете такава унила физиономия. Човекът го е написал лекарството. Прочетете листовката до края, докато аз намеря къде съм сложила рецептите, за да ви го изпиша.

3) Преди да прочетете Докосвания
Не четете Докосвания, докато шофирате или работите с машини. Някой може да пострада, защото вие сте се зачели.

4) Как да четете Докосвания
Чете се от кора до кора. Може да се приема на гладно и жадно. Алтернативно с чаша кафе, чай, айран, боза или лимонада. Внимава се да не се разлее по книгата.
Препрочита се при необходимост. След прочитането ѝ, знаете кога ви е необходимо. Знаете и на кой от познатите и приятелите ви му е необходимо да я прочете. Препоръчва му/ѝ се или му/ѝ се купува подарък. Може и да му/ѝ я дадете на заем. Авторът няма да се чувства обеднен или инак накърнен от такава постъпка.

5) Възможни нежелани реакции

• Ще ви се прииска да се събуете в дъжда и няма да ви интересува дали някой ще ви се смее.
• Твърде вероятно е да ви стане неудобно да подмивате някого в беда.
• Може да ви се случи да разговаряте с колата си и да ѝ благодарите за вярната служба.
• Ще създавате въображаеми светове, толкова красиви, че ще ви се иска да ги има наистина; в тежки случай ще започнете да работите, за да ги осъществите в истинския свят.
• Ще внимавате като паркирате в центъра на София, за да не прегазите някоя дива ягодка.
• Ако сте шеф на голяма фирма, ще подминете възможността за абсолютен монопол. Ще си спомните странен сън на някакъв писател, успял да ви убеди, че най-доброто за вас самия не е задължително свързано с максималното зло за всички наоколо.

Питате дали правилно са го сложили последното в нежеланите реакции. Трябвало да бъде в показанията, можело да е от полза на бизнесмени, които познавате. (Брей да му се не види, този нов хап е мощен. Щом моят неспасяем случай започна да стопля, а още не го е взел.) А аз да ви попитам, само на бизнесмени ли може да е полезно? Замисляли ли сте се някога, че „Най-добрата грижа за себе си е грижата за другите“? Мислили сте, но нямало логика. (А къде е логиката, драги мой пациенте, да гледаш на живота като на климушка, където ти седиш на едното крайче, а останалите хора на другото? Нищо, като си вземеш лекарството, ще я проима.) Дочитайте по-бързичко, че пак отидоха два часа.

6) Как да съхранявате Докосвания
Съхранявайте на място, лесно достъпно за деца. За да си спомнят за Сали, когато им стане много трудно, и да изпъдят отчаянието. За да пораснат принцове по душа и без титли като принц Теми.
Всъщност аз ви моля, дайте на децата си книгата. За да прочетат „Относно смъртта“ и да не ги е страх от нея. И за да не ги е страх от живота също.

7) Допълнителна информация
Нищо не било написано тук? Аз ще ви я дам допълнителната информация. За да се научите да бъдете повече човек, не ви трябва да висите в лекарски кабинети. Трябва ви да сте навън, при другите хора, както е обяснено в книгата. Кога за последен път докоснахте някого? Отговаряйте, какво мълчите и се въртите на стола, като че нещо ви убива. Човечността иска да докосне, за да се увери, че я има. Ако много време минава, без да докоснете истински друг човек, човекът във вас започва да се съмнява, че съществува. И постепенно ще престава да съществува.
Трудно било да бъдеш като Григор и неговите герои? Разбирам, не всеки е Григор, докосващ другите и с думи, и с дела. Но поне с дела всеки е способен. Вие сте видели просяка с кашона и ви се е искало да спрете и да поговорите. Защо не го направихте, а? Защо миналия месец, като лежахте в болница и като ви попита съседът по легло какво се вижда от прозореца, не описахте езерце с лебеди, а панелен паркинг с преливащи контейнери? Много е лесно даже. Протягаш се и докосваш. Стига толкова обяснения. Ето ви рецептата, ето къде може да намерите книгата, вземете си и листовката, ако искате. И се махайте. Точно така. Вън от кабината ми! Въъъън! Отивайте да правите Григор обикновен, за да може един ден да ми натрие носа.
„Аз казвах ли ти, че съм обикновен? Кой излезе прав накрая? Я се огледай. Виж как всички наоколо са явно боси в дъжда. Като холивудски мюзикъл, само че го правят ей така, нережисирано. Ето го Сали, запознайте се, нали искаше да му стиснеш ръката. Той е директор на училище сега. Оправя коли като хоби. (Дъщеря ми? – ще каже Сали с гордост, като го попитам. – Рядко се виждаме, тя е народен представител и е доста заета. Но ми се обажда всеки ден.)
Това е г-н Иванов, бивш просяк. Работи в приюта за бездомни животни. (Няма много за правене – ще се усмихне Иванов. – Три бездомни кучета и сме ги обещали. Как така ли? Ами всички деца искаха да си имат Мазньо – големия, верен, безстрашен котарак, Пазител от плъхове и друго зло. За някои не стигнаха котетата и им дадохме куче за Пазител.) А Абдул се върна в родината си и си гледа ресторанта. Там е безопасно вече, не се стреля. Но той идва на гости. Кой мислиш ги донесе тези красиви палми, който растат до болницата край езерото с лебедите?

Rx./ Dokosvania, una tantum
Веселина В. Узунова, набеден д-р

От мен да знаете – не го търсете по аптеките. Поръчва се ето ТУК. А може и да предпочетете да дойдете на официалното посрещане и изпращане на Края на света в Музея “Земята и хората” на 21.12.2012 от 18 часа. Ще има книжки, а току-виж се сдобиете и с автограф .
Ако пък не държите на отживелици като хартията, ето ви и едно пи-ди-еф-че. Ако някой знае добра свободна програма за pdf to epub/fb2… може да помогне по-скоро да ви предложим и още разнообразие от формати.

П.П. Харесва ми така да безчинствам. Дано не ми стане навик!

Въй, въй, въй, гиди пирати ниедни… Не само книгите на хората – вече взеха и блоговете им да крадат!



Такава програма – за преобразуване от PDF към формати за е-четец – все още не сме открили, а май няма и как да се направи. Логиката на PDF-а е съвършено различна от EPUB/FB2: първото описва как се разполага всеки елемент от текста визуално, а форматите за е-четци – какъв е замисълът на всеки пасаж – дали е заглавие, стихотворение, цитат и т.н. – като оставя почти пълна свобода на конкретния е-четец как да го изобрази и разположи. Автоматичен алгоритъм няма как да прецени дали парче центриран текст (в PDF) е заглавие, подзаглавие или нещо съвсем различно (в EPUB/FB2) – иска се намесата на човек. И то не от най-тъпите.

Така че – който иска „Докосвания“ във FB2, да заповяда направо на линка „Книжката отдавна я има в електронен формат“ по-горе.

И ви чакаме довечера, за Края!

[Кал]

3в0-Log-и: „Докосвали ли са те скоро?“

Григор Гачев издаде сборник “Докосвания„ с есета-разкази. Понеже ми даде възможността да го прочета без да го купувам, реших да се отблагодаря като пиша за него.

Преди години идвах в София за конкурс. На един от хората, с които участвахме в конкурса споделих доброто впечатление, което са ми направили софиянци. Той не каза нищо, но от погледа му разбрах, че не е съгласен с мнението ми.

Григор казва с “Докосвания„, има красота и човечност около нас, само, трябва да можем да ги видим. Тази случка с мен си спомних, когато четях книгата. Извода от нея и книгата ми е. Когато истински, без преструвки и насилване, се отвориш за хората и те така ще се отворят за теб. Знам го, защото повече от един път ми се е случвало. Не го разбирам и е като някакво чудо, но за мен е факт.

Как книгата може да се купи, може да разберете като щракнете тук. Иначе както започнах, Григор я е дал за свободно сваляне.

Помнете като четете, че това са хората, света, в които живеете и вие. Онзи мизерния, депресиращия и безнадежден живот, това е той същия. Само дето ги подминахме или не ги забелязахме тези неща, за които Григор пише. Може, след като прочетете да се вгледате по внимателно в хората. Може да видите необикновеното в тях.

[Кал]

Отзив от Елена:

Искрено благодаря за тези чудесни разкази. Толкова е приятно да се чете за доброто, да откриваш че то наистина съществува и че ако поискаш можеш не просто да му се порадваш, но също и да му помогнеш да се умножи

[Кал]

Отзив от ylith:

...
Купих си и трите книги, които бяха предложени на търг. Някаква моя си слабост да чета български автори. Някои от тях ще си останат все така световно неизвестни и силно се надявам, че Григор Гачев няма да е от тях.
Може би отдавна следните блога му, а може би не. Ако е последното, значи ви е време да започнете. По-голямата част от историите са от там, но допълнени или изменени от автора или коректор/редактор.
Признавам, не можах да прочета наведнъж, въпреки скромните 107 страници. Подминах средата на книгата, а разказите бяха оживели - щипеха ме и ме побутваха. Задаваха ми въпроси без думи, а аз не знаех какво да им отговоря. Ревеше ми се. Една буца заседна в гърлото ми и преглъщане няма. До днес.
Затварям задната корица. Едно спокойно ми е. И леко. Feels like Pay-it-forward. Again.
...

[Кал]

Отзив от Станислав Пресолски в пощата ни:

Засега върви добре, макар от време на време да влиза в коловозите на съвременната българска есеистика. (Гледай как тежко-тежко се изказах, хахаха =) Явно патосът, изискван от кандидат-студентските изпити, който често се прокрадва в по-смислените телевизионни репортажи, е част от литературната ни идентичност. Или просто на мен ми допадат повече "безсмислените" случки, от които авторът не търси поука или стълб за упование в борбата с "наш'та" си действителност. Това, което най -много ме впечатли до момента, бе увода, в който се казва: "Ние често въздишаме по героизма и вълшебството. Копнежът по тях, по доброто и красотата, е част от нас. Но сме свикнали да виждаме света наоколо сив и скучен, лишен от чудеса и благородство." вероятно защото както каза припознавам своя глас :P

[Кал]

Размисли по „Сатяграха“:

“Защото силата на човек се определя не по колко болка може да причини, а по колко болка може да изтърпи.”

Що за сила е това? Сила, която по никакъв начин не зависи от тебе? Ако няма кой да ти причини болка? Ще си намериш? Винаги има кой? Къде отива тогава ненасилието?
На мен това ми е все едно с още по-старата и доказана “истина” човек е толкова силен/става толкова силен колкото са силни противниците му. И пак … ами ако няма противници?

Предлагам следната гледна точка:
Който и да срещнеш той е приятел. Виждаш човек да сече дърво и виждаш как приятел сече приятел. При това те са и приятели помежду си. Виждаш човек бие друг човек и виждаш приятел как бие друг приятел, а те са и приятели по между си.
На мен ми изниква това не може да е истина. Щом не е истина какво е ? Представление? Сценка? Ако изглежда толкова истинско значи приятелите ми са добри актьори. Какво да правя в тази пиеса аз? Едното е да я гледам. Ако не ми харесва мога и да не я гледам. Или да се намеся и да променя пиесата както ми харесва? Да я направя на приказка? Може … или поне може да се опитам ама малко е … събрали са се приятелите и си правят нещо, а аз такова не го харесвам и искам друго. Може, ама все пак приятели сме.
Страданието, болката, победата и загубата, силата породена от тях … може ли да са истина?
Приятел да доведе приятел до истинска смърт пред очите на приятел?

И лека полека както често – обръщам нещата “отвън” към мен “навътре” Що за роля играя аз тогава? Защо съм избрал от време на време да съм примирен мухльо, който го боли зъб при това? Или да се радвам на нарисуван меч, който е прозорец към слънчев изгрев?

[frog]

МА-ХА-ХА!!! НЕ Е ИСТИНА КАКВИ НЕЩА СЕ СЛУЧВАТ В ЧОБИ!!!

Хриси, Добрин мина и взе книжката
Остави ми, обаче, 7 лв.
И можеш (ако ти разрешава по приятелска линия) да го критикуваш, щото се опита и един шоколад да ми внедри.
Понеж аз не ям сега шоколад - да знаеш, че ще го сдобиеш

[frog]

Скрит текст: покажи

Нужно ли е да казвам, че този човек нито аз, нито Люба го познаваме

[Кал]

Ако искате да подкрепите „Докосвания“ в онлайн класацията „Книгата, която ме вдъхновява“ – гласувайте тук, до 21 септември.

Ето как ги номинира Хрис:

Тази тънка книга е гъста и може да ви боде на гърлото, докато я четете, но вие си почивайте и продължавайте. Защото има лечебни свойства. Доказателство за това е предписанието за употреба.

[Кал]

Ако искате отново да подкрепите „Докосвания“ – гласувайте тук, до 28 септември.

Ето и моя отзив:

Мене ме докоснаха. Особено „Детска му работа“, „Януш Корчак“, „Сатяграха и индианците“ и „Люляци“. Григор Гачев е сред онези български гласове – като Иво Иванов и „Кривата на щастието“, – коите ни вливат надежда и тонус. Вдъхновение, с една дума.

[Люба]

Ето може би какво ще видим в следващите "Докосвания" на Григор

Клаксонът и усмивката

Пътят се вие сред хълмовете пред Средна гора. В добро състояние, почти без дупки. Двигателят мърка спокойно. Връщам се от приятна почивка – сборище на фенове, по-чудесно и стимулиращо прекарване на времето не зная. Денят е пред мен, не бързам заникъде.

Шофьорът зад мен обаче очевидно бърза. Кара на къса дистанция и често дава леко вляво, за да погледне чисто ли е напред. За съжаление няма късмет – или близки завои ограничават видимостта, или в отсрещната лента има коли. Вече повече от десет минути не смогва да изпревари.

А въпреки това не дава зор. Колата му е прилична, но не показва нито капка от мутренския манталитет, нерядко срещан по пътищата… Я да му помогна мъничко.

След поредния завой се показва дълъг участък от пътя. Насрещни коли няма – ще успее да ме изпревари. Но в момента не поглежда. Давам десен мигач – хайде, задминавай!… Той тръгва да се изнася вляво, но в същия миг отсреща светват ксенонови фарове. Ляв мигач – стой, не сега! За щастие той схваща намека и бързо се дръпва в нашата лента. Навреме – само след три-четири секунди черно возило профучава край нас на такава скорост, че не успявам да различа марката му. Дано познава пътя отлично, иначе ще го остъргват от дърветата наоколо.

Подминавам още два завоя, почти един след друг. И отново дълъг участък без насрещно движение. Пак десен мигач – този път засега е чисто, минавай!

Онзи отзад не чака втора покана. Настъпва колата и се изнася вляво. Връщам погледа си към пътя напред. След секунда обаче ме стряска кратко свирване. Поглеждам към изравнилата се с мен кола. Шофьорът вътре маха за благодарност, ухилен до ушите.

Махвам и аз в отговор. И когато поглеждам отново пътя напред, внезапно се оказвам в друг свят. Небето все така е забулено от ниски намусени облаци, но сега сякаш през тях грее невидимо слънце. Дърветата отстрани вече не са мрачни черни скелети, а задрямали мълчаливи съзерцатели. Пътят вече не е полу-изоставена отсечка, годна само да те отведе до магистралата – той води към незнайно какво, но сигурно чудесно и вълшебно. И пътуването, което ме очаква, не са няколко изгубени в шофиране часа – то е цял един живот, невероятен и пълноценен като всеки цял един живот.

Толкова пъти съм чел фентъзита, в които някой размахва жезли и плете магии, за да те пренесе от един свят в друг. А то било толкова просто! Кратък сигнал от клаксона и махване с усмивка.

Истинската магия.

[Кал]

Кандидат за следващите „Докосвания“:

Алексей Навални, отравянето и… любовта

Тия неща имаме склонност да ги забравяме, докато препускаме към, против и прочие. А те са онова, което (макар и в по-инаква форма) въобще ни дава порива да препускаме.

Благодаря за напомнянето.