Николай Теллалов

Човеците, чиито текстове и илюстрации изграждат библиотеката
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times

Николай Теллалов

Post by Кал »

Форумът: Змейската кухня на Николай Теллалов (интервю с Люба Немирова)

И при Лика: Искам 7 минути от живота ви
Едно фантастично интервю, което ще ви струва само 7 минути

Змейската кухня на Николай Теллалов

Интервю на Люба Немирова за Форумът

Искате ли да бъдете отвлечени? Някъде, където не знаете какво ще ви се случи, кого ще срещнете и … дали ще искате да си тръгнете. Преди седмица (б.ред.- измерението е март 2010) открих едно такова кътче, сгушено между две черни корици. Случайно и след приятелска препоръка – ела на премиера, български автор, пише фантастика, ще ти допадне. С удоволствие замених следобедното неделно кафе с културен дом „Средец“. В сумрачната зала, напук на уличния шум, който нахлуваше заедно с бурята през прозореца, се усещаше някакво странно и нетърпеливо жужене. Гостите (към 50 души) чакаха началото, сякаш следва някакъв странен, магичен ритуал, а не премиера на „Слънце недосегаемо“. Разбрах го защото наобикаляха малката масичка, отрупана с книги, като някакви съзаклятници и си подхвърляха странни за мен реплики.

На подобно събитие рядко ще срещнете подготвени читатели. Тук ги имаше дотолкова, че след края на разговора доста се чудех мога ли изобщо да задам някой различен и нов за Николай Теллалов въпрос.

Мятам ви още няколко кукички преди да ви оставя насаме с автора. Жанрът, в който пише Теллалов е фантастика, но не точно. Приляга му и определение като магически реализъм.

Не знам някой друг българин досега да е вдъхвал с такава лекота живот на типични за родната митология герои – змейове, хали, вампири. Като добавите и живия и оригинален език, ще разберете че това е книга, която трябва да се чете преди всичко с вдъхновение. И разглежда внимателно, защото илюстрациите съвсем не служат просто за глътка въздух.

Героите ще са такива, каквито вие си ги представите. Защото ще имате право на избор. И със сигурност ще изглеждат различно за всеки един читател. А какво по-хубаво от усещането, че си част от историята и имаш какво да добавиш!

Николай Теллалов е откровен с читателите си, до крайност бих казала. Не скри нищо от змейската си кухня, отговори на всички въпроси и провокации, а когато нещо не знаеше как и защо се е случило или ще случи си признаваше.

За мен лично, четенето на фантастика е преди всичко доверие – желание да повярваш в света на другия и в същото време нескрита жажда да донарисуваш фантазията на автора или дори да поспориш. Няма по-сигурен знак, че книгата те е докоснала. Затова и пропускам традиционните за всяка премиера преразкази на сюжета – виждат ми се излишни.

Вместо това ви предлагам кратък разговор с автора, а след интервюто ще прочетете и как можете да бъдете отвлечени в света на „Слънце недосегаемо“.
Позволих си и едно изкушение. Помолих Теллалов да разкаже с колко различни неща се е препитавал. Заслужава си да го прочетат онези млади творци, които още не са се излекували от илюзията за Големия удар.

По-хубав пример, че успехът е преди всичко къртовски труд скоро наистина не бях срещала… Пожелавам ви слънчево пътуване!

Г-н Теллалов, трудно ми е да позная – повече щастлив ли сте в момента или по-скоро уморен. Доволен ли сте от представянето на „Слънце недосегаемо“ и от реакциите на хората?

Усещането беше добро, защото не всички, но повечето бяха добре настроени към мен. Щеше ми се да се получат повече конкретни въпроси и критики, но като цяло съм доволен.

Всъщност чухме доста въпроси, имаше ли такива, които очаквахте, но не получихте?

Не знам кои са, но като ги чуя ще позная, че това са важните въпроси. Имам нужда наистина да погледна през чужди очи това, което съм направил, за да мога наистина да се откъсна от него и да го смятам за минал етап.

На подобни срещи читателите винаги се изкушават да въвлекат автора в своята представа за книгата му, да го пренесат в собствената си приказна вселена, сигурно го усетихте. Чудя се как изглежда вашата приказка?

Много е сложна за описване. Нямам една приказка – имам няколко.

Най-скъпата от тях коя е?

Може би Слънцето ( б.ред. „Слънце недосегаемо“) все още. А като мечти, като перспективи, като желания за бъдещето това е „Десет на минус девета“. Макар, че най-хубавата книга все още не е написана.

Има ли въпроси, които продължавате тайничко да си задавате?

Постоянният ми въпрос е дали не бъркам. Постоянният ми въпрос е едно съмнение в мене си, постоянният ми въпрос е къде минават границите – границите между живо и неживо, разумно и неразумно, глупаво и умно, просташко и изискано, справедливо и несправедливо, оправдано и неоправдано. Границите ме интересуват. Има и друг въпрос, който сега си задавам – той е и малко по-конкретен. В крайна сметка възможно ли е обществото да се подтикне към такъв тип организация, не става дума за вълшебно решаване на всички проблеми, а за създаване на един механизъм, при който проблемите да се решават адекватно, а не по идиотските начини, за които даже не си даваме сметка. Ние дори не осъзнаваме какви идиотски неща се случват. Просто те минават покрай нас и не се ужасяваме че дадено нещо е абсурдно. Ако ги бяхме видели някъде другаде или бихме прочели за такова явление бихме казали – айде стига бе, това са глупости вижте ги тия – излагат се, или – авторът се е изложил с тая глупост дето я е написал, но кога може да се случи това?

Много рязко приземяване! Исках да си поговорим повече за приказния свят в книгите Ви…

Фантастите са много приземени същества. Фантастиката е именно това – бягство към реалността. Фокусиране върху реалността. Фантастиката е един филтър, тя не е само модели как ще се живее някога или какво е ставало като алтернативна история. Фантастиката е поглеждане през един филтър върху настоящето, върху нашите си проблеми. През този филтър – на необичайното, на екзотичното, повече изпъква реалността. Когато ти миришеш нещо обонянието ти в един момент се притъпява, спираш да забелязваш. Така е и с реалността – за нас тя е притъпена. За повечето хора реалността е притъпена, защото те не я забелязват, движат се в един строго начертан маршрут и в някаква строго определена среда. Там всичко им е познато, влезли са в някакви клишета и сетивата заспиват. Вече ни трябва някакъв нов поглед върху същата тази реалност, за да се събудиш и да видиш какво става.

Трудно ли Ви е да поддържате вечно будно това огънче и да живеете непрекъснато с настръхнали сетива за околния свят?

Изобщо не е трудно, бих се радвал понякога да го поприспя малко.

Как точно се случва и не е ли изморително? Искам да си го представя как изглежда във всекидневието Ви.

Изглежда като една крайна неудовлетвореност от всичко, включваща телевизор и радио, все пак предпочитам радио, но радио може да се слуша и без това да те отвлича. Друг път просто поглеждаш през прозореца. Хайде, през моя прозорец се вижда небе, гора, планина, но се вижда и една пътечка, по която минават хора. На тази пътечка винаги има и боклуци, хората не ги мързи да мъкнат големи дисаги нагоре, обаче празните неща ги хвърлят на пътя. Всичко това предизвиква едно недоволство. Хубаво – единият изход е да им се тегли една майна на всичките грозни неща, които виждаш, чуваш, усещаш, подушваш и така нататък. Другият е да седнеш и да мислиш – ама как така, ама защо се получават, може ли да се направи така, че да ги няма. Мен ме чегърта второто. И от там нататък ме гори постоянно.

На премиерата казахте, че искате да се откъснете от змейската тема. Защо?

За мен се е изчерпала и защото е наистина прекалено приказна.

Рядко някой писател си признава, когато иска да избяга. Нали всяка написана книга е като любимо дете.

То вече е пораснало и може само да се оправя. Другото е, че в книгите ми е наистина много приказно, много откъснато от реалността и от това, което ни чака. Бъдещето не е нещо, което е там някъде си. Бъдещето идва във всеки един момент, всеки ден, всеки час, то влиза. Ето тези апаратчета ( б.ред – сочи диктофона), когато бях на вашите години ги нямаше. Тези неща бяха екзотика, те бяха с едни мънички касетки , после се появиха мобилните телефони. Всичките тези неща пак влязоха някак си неочаквано. Но като се замислиш – това е бъдещето – това бяха нещата, описвани във фантастичните романи по времето на моята младост.

Иска ми се да се заема с нещо по-осезаемо, с някакво по-осезаемо бъдеще.

Какъв е замисълът на книгата, над която работите в момента – „Асо Плъх“?

Провокираха ме доколко съм се изкушил да пропагандирам своите политически убеждения в книгите си. Всъщност аз винаги това съм правил. Винаги съм гледал да изтъкна своите предпочитания и да дам възраженията. С „Асо Плъх“ ще е същото. В нея искам да разгледам как биха си взаимодействали различни обществено – икономически модели в рамките на една малка колония. Тя се намира в рамките на един враждебен спрямо нея свят и има от време на време връзки с останалото човечество. Тоест – ситуация, в която трябва да се оправят по някакъв начин сами и се налага да намерят начини за взаимопогаждане. Иначе следва прегризване един другиму на гърлата. Следва лесният вариант. Искам да видя трудния вариант – как може да се получи така, че да функционират модели, обявени за утопии. Дори на страниците на една книга, защото книгата все пак е една реалност, мислен експеримент. Аз достатъчно добре си представям как могат да функционират тези неща наяве, не като утопия, но ще видим какво ще се получи. Освен това дължа тази книга на едно приятелче.

Как оценявате обратната връзка от читателите?

Много рядко срещам, някой който да казва, че не са му харесали книгите ми или че не е намерил в тях нещо за себе си. Не се хваля – аз продължавам да се изумявам на това, защото много или малко пиша за неща, които интересуват предимно мен. След като те интересуват и някой друг това може да значи две неща – или съм много обикновен и банален, или че по някакъв начин без да искам съм успял да кажа нещо, което е интересно за много хора.

Изкушавате ли се да отправяте послания в прав текст, от тези които звучат почти като напътствие към читателя?

Май само това правя. Аз нещо съм зле с намеците и със скритите послания. Директно си ги има лозунгите, включително и в „Слънце недосегаемо“. Ами не е от някаква мания за правдолюбие или от не знам си какво, просто така ми е по-лесно. По лесно е и по-честно.

Добре, един земен въпрос – колко трудно се намира издател днес в България?

Сега сме в такова време, когато всеки сам може да си бъде издател – има интернет, слагаш си текста, правиш го в такъв вид, в който пожелаеш. Който иска си го разпечатва, който иска си го чете от екран. Какво се получава при това положение с веригата – посредниците между читателя и писателя в най добрия случай биха могли да се превърнат в консултанти. Могат да ти кажат- напиши го по този начин, подреди сюжета така, че наистина да имаш читатели. Аз изобщо си мисля, че книгата като книжно тяло много сериозно си тръгва. Отива си. Изместват я именно електронните текстове. За съжаление, не всички са като „Човешката библиотека“. Във връзка с технологиите не всички реагират на променената обстановка. Има издатели, които продължават да се държат така, сякаш читателят им е длъжен, писателят им е длъжен… Държат се като робовалделци.

Трудно ли взехте решението да пуснете „Слънце недосегаемо“ за свободно теглене в електронен вариант?

Не, бях достатъчно ядосан, за да мине по-гладко като решение. Замисълът ми първоначално беше изобщо да не се занимавам с никакви издатели и направо да си слагам книгите в интернет. Тогава дойде предложението от „Човешката библиотека“ и това ми се стори най – разумно. Да, известен компромис е спрямо първоначалното ми решение, но все пак в „Човешката библиотека“ не се държат така сякаш посредниците са по-важни .

В една книга е важен авторът, важен е и читателят, редакторът, преводачът, художникът, ама не и издателят като някакъв работодател, а най-малко търговецът. Защото в момента, ако не знаете, търговците вземат над 40% от коричната цена като търговска отстъпка. Представете си – от десет лева корична цена те искат над 4 лева. Срещу какъв труд – какви усилия са положили за създаването на тази книга спрямо същия редактор, спрямо човека, който прави предпечата?

В момента продължаваме да живеем във века на паразитизма. Засилват се повече и повече дейности, стават много печеливши, а тези които не създават нищо и само преразпределят разни неща, в крайна сметка само оскъпяват продукта, докато той стигне до крайния потребител. Безумие. От нищо нещо правят, но това тяхно нещо ляга върху нашите плещи. Съответно на всеки творец това му ограничава погледа. Накрая губят всички, включително и тези които печелят. Ще ги видим тогава, когато няма да има от какво да печелят.

Подсещате ме за един по-личен въпрос – как успявате като автор на фантастична литература в България да намирате пари, за да си платите тока и водата?

С преводи на чужди неща. За превод на книга взимам повече, отколкото бих взел за нея, ако съм й автор. Това е само едно от абсурдчетата. Уви, така е.

Какво превеждате?

Научно – популярни книги, художествени, исторически. На парче.

Сега ще Ви помоля да разкажете за читателите на Форумът по-подробно с какво сте си изкарвали прехраната през годините.

Когато бях седми, осми клас през ваканцията работих веднъж във авторемонтния завод на Гара Искър, после на опитното поле към Института по генетика. След като не ме приеха във военно-въздушното училище работих в опитната база към Института по кибернетика и роботика, като шлосер. След това вече бях войник, после студент. По време на студентството прекъсвах и работих като бояджия, защото тогава трябваше да имаш осем месеца трудов стаж задължително, за да запишеш следващата година. Бях в бригада за ремонт и поддръжка на Студентски град. Бил съм и по студентски бригади в консервни комбинати, в завода за порцелан в Нови пазар. След това сценичен работник в Младежкия театър, в БАН – лаборант – техник в Института по полимери, от време на време поработвах като продавач на книги. Бил съм и въоръжена банкова охрана, както и охрана в бирената фабрика в Горубляне, бил съм хлебар. Правех хляб и облаци.

Облаци?

През зимата когато се отварят пещите и прозорците са отворени, вадиш хляба и навън изригват едни кълба пара. После се издигат нагоре и изглежда така все едно ти ги правиш тези облаци. Какво още – бил съм пощальон в Централна поща, сигурно има още някакви неща, но сега не мога да се сетя. Просто се налагаше, В крайна сметка това, което учех, но така и не завърших – аз учех органичен синтез и горива, точно по времето когато вече аха да завърша съкратиха много от този тип производства. А и до тогава вече бях разбрал, че това не е за мене. Разбрах, че нямам достатъчно самодисциплина, за да съм научен работник. В крайна сметка може да се каже, че така си ми е добре. Преводач не е лошо. Жалко, че не винаги мога да избирам какво точно може да се превежда, но двата края ми се връзват.

Чувствате ли се уютно в кожата си?

Би могло и да е по-добре, но бива и така. Да, чувствам се добре в кожата си, ако мога да си сложа малко люспички ще е още по добре

Следисловие на чаша бира

„Слънце недосегаемо“ е последната книга от змейския цикъл. Първата – „Да пробудиш драконче“ се появява още през 1998 г., следват „Царска заръка“ и „Пълноземие“. Повече за автора и други негови творби можете да научите от личния му сайт – http://drakonche.zavinagi.org .
Last edited by Кал on Thu Dec 20, 2012 12:24 pm, edited 1 time in total.
Reason: + текст на интервюто
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times

Re: Николай Теллалов

Post by Кал »

Книги NEWS: Писателят Николай Теллалов: Фантастиката е връщане към реалността (интервю със Стоян Вълев)
- Вие сте сред най-изявените (според някои – най-талантлив) съвременни български писатели-фантасти. Но парадоксът е налице – изявени писатели фантасти у нас има, но фантастична литература, видима, комай няма... Какво всъщност се случва?

- Първо, има по-добри от мен. МНОГО по-добри.
Не съм сигурен какво се случва. Прословутият преход се проточи, от 20 години сме в перманентна криза. Културата по рефлекс (навиците са силно нещо!) разчита на подкрепа на институции, а пък те пестят най-вече от нея.
В тази ситуация съзирам шанс за културата (и литературата в частност)да се развиват самостоятелно, без оглед на държавата. За съжаление икономическите затруднения (и навиците) превърнаха тази възможност от стартова писта в черен път с много и лепкава кал.

- В цял свят фантастичната литература се радва на огромен читателски интерес, а у нас такива признаци не се долавят – причината за това състояние на читателите или писателите са?

- Писателите, макар да имат (имаме) някакво оправдание. Полагаме усилия,но явно още не сме намерили точния начин да заинтригуваме читателя.
Силна конкуренция са компютърните игри, филмите, масовата чуждоезична фантастика... и натискът на щампите от тях, както и самата нагласа за получаване на лесно консумируем продукт. Например един Стивън Бакстър или Хал Клемънт не се радват на широка популярност, защото четенето на техните книги изисква активно възприемане, че и самообразоване.
Масовият читател не обича да се напряга.
Фактор също така е, за съжаление, едно нещо, определено от Атанас П. Славов като "ниско футуристично самочувствие" на българина. От това страдат и писатели, и читатели. Не си представяме себе си в бъдещето.
А нали фантастиката е точно това - мечти за бъдещето.
А и не съм сигурен, че четящите фантастика люде представляват някакъв масов контингент от общия брой читатели изобщо, според мен. Да подчертая - ФАНТАСТИКА. Фентъзито с неголеми изключения е по-елементарно както за възприемане, така и за писане.
Твърде често фантастиката се възприема като бягство от действителността. Аз обаче твърдя обратното - тя е ВРЪЩАНЕ към реалността. Въпросната реалност постоянно атакува сетивата ни, получава се притъпяване на усещането за събития, явления, тенденции. Затова, когато фантастът поставя пред читателя нов поглед към миналото, когато го потапя в проблемите на бъдещето, тогава съзнанието се рестартира, погледът към действителността се освежава. То е все едно да видиш града, в който живееш, от планински връх. Дреболиите се сливат, окото обхваща панорамно, мисълта се изтръгва от всекидневната рутина, започва по-ясно да различава кое е съществено ТУК и СЕГА, а кое - преходно, мимолетно... и не си струва да се хабиш за него.
Поне аз по този начин възприемам фантастиката.

- Понякога имам тягостното чувство, че българските писатели-фантасти днес и науката са две успоредни прави, които никъде и никога не се пресичат... Не Ви ли се струва, че съвременните български писатели- фантасти не познават научните достижения, пък и изобщо основите на науките?

- Не съм сигурен, че е така. Но не е лишен съвсем от основание подобен упрек. Естествено-научният мироглед изисква грижливо поддържане. Общият спад в научната грамотност на читателите кара някои автори несъзнателно да смъкват летвата.
Мисля, че това е грешка.
Нека вестниците си пишат на "общодостъпно" ниво.

- Защо нито един съвременен български писател-фантаст не успя да се наложи в чужбина?

- Може би защото пишем за неща, които вълнуват само нас, а то не е съвсем разбираемо извън страната ни?
Освен това, чуждите издателства предпочитат да публикуват ПРОЧУТИ в своята си страна автори.
А след като издателите не са се погрижили да си "създадат" прочути автори... след като няма самоуважение, няма да има и уважение отстрани.
Хубавото е, че интернет-публикуването може да позволи "налагане" на български автори в чуждоезичното пространство (пък кадърни преводачи ще се намерят).
Само че това е нов тип разпространение на произведения, отдалечен от традиционното книгоиздаване.

- Защо писателите-фантасти у нас не съумяха да изградят професионално сдружение? Имате си Генерал, но си нямате армия, не съумяхте да наложите нито едно издание за фантастика, не че не се правеха опити, неуспешни, разбира се...

- Писателството е занимание самотно, творците са предимно единаци.
Трудно се прави армия от генерали. Трудно става и глутница от заклети единаци. Очевидно, "зимата" още не е достатъчно сурова, за да последваме примера на вълците... Рано или късно ще стане.

- Даже и сайт в интернет си нямат съвременните български писатели-фантасти. Имам предвид сайт, който да информира за новите книги на българските автори, където да се публикуват рецензии за тези книги. Коя е причината, според Вас?

- Има такива сайтове, но наистина българската фантастика в повечето от тях не е централна идея. Но пък съществуват разни проекти като http://bgf.zavinagi.org

- Вие имате ли амбицията, или поне мечтата, Ваша книга да се превърне в бестселър в чужбина?

- Не. Бестселър е нещо "много купувано", а не интензивно четено и осмисляно. Аз не пиша, за да се харесвам "на всички".

- Вие имате свой сайт - " Сайт на Николай Теллалов”, което ме учуди, тъй като съвременните български писатели-фантасти сякаш пропуснаха раждането на Интернет. На какво се дължи нежеланието на днешните писатели да са в крак с времето си? Аз подозирам необразованост и присъщата им духовна леност, а Вие?

- От моя страна си е наистина чисто физически мързел... и липса на време. Не съм обновявал сайта отдавна. По-активен съм в блога си http://sharkannht.blogspot.com/
"Духовната ленност" обаче надали е присъща на писателите по определение. Може да ни домързи да направим ремонт на къщите си, но никога не ни мързи да пишем.

- Ако продължа да изброявам липсите – у нас няма издателство,което да е специализирано в публикуването на българска фантастика... Още по-учудващото е, че самите писатели-фантасти у нас не инициират създаването на подобно издателство. Защо?

- Имаше такова - "Квазар". Поне беше с намерения да се специализира. Но понеже от книги най-много печелят разпространителите, а авторите и заглавията в жанра фантастика у нас не образуват достатъчно мощен поток, начинанието заглъхна. Затова пък процъфтява издаването на псевдонаучни заглавия, жълти заглавия, учебници, наръчници...
Такова е моето впечатление.
Писането е един занаят, издаването - друг.
Освен това, традиционното издаване на книги постепенно остава в миналото. Пример - "Човешката библиотека" (http://choveshkata.net/blog/).

- Всъщност, имам чувството че съвременната българска фантастика е в състояние на нелегалност. Но от кого се крият съвременните български писатели-фантасти – от читателите (та те даже и не подозират тяхното съществуване...), от някакъв враг ли ?

- Странен въпрос... българските фантасти нали трябва и да спечелят нещо, за да живеят. Например Григор Гачев, чиято глава буквално ври от сюжети и хрумвания, от тъмно до тъмно се бъхти да изкарва пари.
Творчеството изисква много време.

- Признавам си, че си въобразявах, че след 1989-а години фантастиката у нас ще разцъфти, че книгите на българските писатели-фантасти ще се появят на международния книжен пазар. Това не се случи, причината в липсата на добри преводачи ли е, в липсата налитературни агенти ли е, или в провинциализма на писателите и на творбите им?

- От всичко изброено по малко. Най-вече поради липса на литературни агенти.
И най-малко вина бих търсил в "провинциализма" на авторите. Не сме по-"провинциални" от колегите си в чужбина.

- Винаги силно ме е впечатлявала липсата на мистичност в българската фантастика. Питам се – това на специфики на националния ни характер ли се дължи? Вие как мислите?

- На Янчо Чолаков ли му липсва мистика? Или на Ангелина Илиева (Йоан Владимир)? Ами Велко Милоев? Ами покойният Агоп Мелконян! Не съм съгласен с подобна констатация.
Или може би имаме различно разбиране що е "мистичност"...

- Една от най-катастрофалните слабости на българската фантастика, според мен, е, че писателите не познават българския фолклор. Българските писатели-фантасти ми приличат на „бедняци, седнали върху купчина злато”, ако си позволя да използвам знаменития израз на Александър Хумболд, употребен по друг повод... Откъде идва тази ненавист към българския фолклор?

- Аз използвам българския фолклор. Не твърдя, че го познавам.
Николай Светлев го използва, Йоан Владимир и Янчо Чолаков (специално тези двамцата са СПЕЦИАЛИСТИ по фолклора), Георги Малинов, Андрея Илиев, Валентин Иванов и Кирил Добрев също. Има (или поне имаше) цял конкурс, спретнат от клуба в Стара Загора - нарича се "Таласъмия".
Благодарение на него се появиха невероятни творби.
От друга страна - нима на читателите търсят именно фолклора във фантастиката?

- За жалост, българските писатели-фантасти не само че не познават нито историята, нито настоящето на науката, но ненавиждат и историята. Тази пък е причината да липсват творби принадлежащи към алтернативната история...

- Стоплих. Няколкото предишни въпроса са нарочно провокационни...
Жоро Малинов има творби в този тип поджанр, Николай Светлев също, Кънчо Кожухаров, знам и за други проекти...

- Всъщност, ако трябва да обобщя липсите в съвременната българска фантастика в една дума - интелектуалност, ето какво липсва фундаментално, съгласен ли сте?

- Не, не съм съгласен.
Фундаментално липсва пиар, реклама, интерес от издателите.
Пренебрежението на книгоразпространителския бизнес създаде у читателите чувството, че българската фантастика е второкачествен продукт.
Атанас П. Славов, Дилян Благов, Калин Ненов биха ви затрупали с повече имена и заглавия - все качествени неща, на които нищо фундаментално не им липсва.
Тиражи им липсват.
Но нали разбирате - чисто пазарно тази ниша у нас е много тясна.

- Съвременните български писатели-фантасти нямат интерес нито към театъра, нито към киното, нито към телевизията. Те са самозатворена секта, която си е самодостатъчна, като че ли...А може би не сте съгласен?

- Мисля, че тук пак бъркате посоката. Не писателите нямат интерес към театър, кино, телевизия. Театърът, киното (онова, българското, дето почти го няма ли?), телевизиите не проявяват интерес към научнофантастични творби местно производство.
Пък и писателят не е шоумен, за да се натиска за изяви.

- Всъщност кой сте вие, г-н Теллалов? Как най-кратко бихте се представили на читателите на КНИГИ NEWS?

- Мечтател, саможив, заядлив. С великолепно чувство за хумор (ако не питате неговите жертви де). Като изключим това - ужасно мил и възпитан.

- Поддържате ли връзки с Русия – страната, в която сте живели? Имате ли публикации там?

-Нямам публикувани книги там. Правил съм преводи за руския пазар. Имам няколко разказа в разни сборници, но не разполагам с информация как
вървят, а и не съм търсил.
На сайта ми стои една повест, написана на руски. Преди 14 години за нея ми казаха, че би станала чудесна пиеса от нея.

- Какво не Ви харесва в КНИГИ NEWS?

- Тесните текстови полета и странични летни. Използвам широк екран и не ми е уютно той да остава незапълнен.
Last edited by Кал on Thu Dec 20, 2012 12:31 pm, edited 1 time in total.
Reason: + текст на интервюто
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times

Re: Николай Теллалов

Post by Кал »

Буриме "Сподели с ближния" в списание "Осем". Дава тон Николай Теллалов. :)
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times

Николай Теллалов, светотворец

Post by Кал »

Кал wrote:Понеже с Pe6ka се заприказвахме за светостроителството в "Слънце недосегаемо", опуса на Николай Теллалов - ето линк към приложенията (едните приложения ;) ) в романа. Обясняват почти всички аспекти на Кашеп и змейската реалност. С картинки. :D

(Pe6ka - специално на теми социо- и антропология ще ти е по-интересно да прочетеш някои обществени модели, които Теллалов е пуснал в личния си блог. И да го хванеш на жива приказка, като долети в София някой път. ;) )

И Любомир Николов, и Григор Гачев (Грег Гатлинг ;) ) са ми признавали, че не познават български писател-светотворец с размаха и ерудицията на Теллалов. Моята лична оценка за Николай е още по-скандална... но нека оставим скандалите на литературните журнали.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times

Re: Николай Теллалов

Post by Кал »

Вихрим тука мини-буря.

Но и смислени неща се чуват. :)
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times

Re: Николай Теллалов

Post by Кал »

Впрочем:

Отправих официална молба към Иван Богданов, напоследък ползващ ника Оdisey, да не злослови повече по адрес на Николай Теллалов:
Кал wrote:Сега аз – и моля да ме възприемаш не като съфорумник, а като литературен агент на Николай Теллалов (да, и такова нещо вече имаме в Бг), – ще те помоля да спреш да злословиш („оциганяваш“) един от авторите, за чието творчество се грижа. Понеже – най-малкото – не искаш да ти връщам жеста, двойно, не само тук, ами навсякъде, където те намеря.

Например: Мога да обясня смисъла на термина vanity press. Или да фокусирам погледа на четящите тук върху други, доста неприятни трикове, които забелязвам в рекламните ви кампании.

Вярвам обаче, че никой няма да спечели от това. Освен някаква жълта слава. :(

Отново: моля да не правиш повече квалификации по адрес на схемите, които ползваме с Човешката библиотека, и авторите, с които аз, Калин, работя лично. Изобщо не е трудно.
Пиша и тук, да си знаем.

И смятам да взимам мерки всеки път, когато Иван Богданов не се съобрази с молбата ми.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times

Re: Николай Теллалов

Post by Кал »

И нещо от самия автор:

Катуница – опит за анализ

(Това е официалният блог на Николай Теллалов. Следите?)
Лъч
Лъч
Posts: 2095
Joined: Tue Aug 09, 2011 1:16 am
Has thanked: 1234 times
Been thanked: 254 times

Re: Николай Теллалов

Post by Лъч »

из интервю с Ники Теллалов wrote:Много рязко приземяване! Исках да си поговорим повече за приказния свят в книгите Ви…

Фантастите са много приземени същества. Фантастиката е именно това – бягство към реалността. Фокусиране върху реалността. Фантастиката е един филтър, тя не е само модели как ще се живее някога или какво е ставало като алтернативна история. Фантастиката е поглеждане през един филтър върху настоящето, върху нашите си проблеми. През този филтър – на необичайното, на екзотичното, повече изпъква реалността. Когато ти миришеш нещо обонянието ти в един момент се притъпява, спираш да забелязваш. Така е и с реалността – за нас тя е притъпена. За повечето хора реалността е притъпена, защото те не я забелязват, движат се в един строго начертан маршрут и в някаква строго определена среда. Там всичко им е познато, влезли са в някакви клишета и сетивата заспиват. Вече ни трябва някакъв нов поглед върху същата тази реалност, за да се събудиш и да видиш какво става.
Last edited by Кал on Mon Jan 11, 2016 7:13 pm, edited 1 time in total.
Reason: премествам + преименувам
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times

Re: Николай Теллалов

Post by Кал »

Last edited by frog on Sat Jun 09, 2018 3:50 am, edited 1 time in total.
Reason: More of it.
User avatar
frog
добромет
Posts: 3265
Joined: Mon Nov 19, 2012 12:27 am
Has thanked: 28 times
Been thanked: 856 times

Re: Николай Теллалов

Post by frog »

Благодаря за записа. Един стар се споменава :?

Най-вероятно ще слушам като приказка.

Теллалов не знам защо е мрънкал как би изговарял аудио пожелания. На мен ми звучи добре. Може да участва в радио театър. И съм сериозна.
Бесовете ви чувам“ ~ Jane Eyre Grisel. I refuse to be there for you when you need me.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times

Re: Николай Теллалов

Post by Кал »

Интервю в SciFi.bg: „Тъкмо търсенето на отговори осмисля живота
Николай Теллалов е сред емблематичните автори на „Човешката библиотека“. Той е реализирал цяла фантастична поредица за змейове, разпростираща се върху няколко епохи. Към нея има още редица разкази, романи и новели. Всички те са достъпни безплатно онлайн. Николай Теллалов може би е най-продуктивният писател от участващите в „Седмица на българската фантастика 20-26.05.2013″, а и с най-интересни идеи и визии за света, в който живеем и в който той би искал да живее. Всичко това предопредели именно неговото интервю да бъде пуснато в деня на славянската писменост и култура, както и рожден ден на SciFi.bg.

Кой е Николай Теллалов?

Роден съм преди почти 46 години в семейство на военен летец. Като дете бях голям бърборко и правех грандиозни пакости. Днес съм още по-голям бърборко, но пакостите са по-малки. Или поне по-смислени.

Мечтаех да стана летец, ако не космонавт, но отстъпих на увещанията на родата и тръгнах да следвам за инженер-химик. Преди това, в казармата, бях много смотан. Сега летя по монитора на компютъра си, уважавам естествените науки, не съм толкова смотан, а напротив – забавен, мил и ужасно възпитан, макар че не всички мислят така. От всички професии най-трайна се оказа тази на (полу)професионален мечтател.

Може да се каже, че емблемата на твоето творчество е поредицата “Драконче”. Разкажи ни повече за нея.

Откакто научих от буквите да сричам думички, от думите – изречения, а от тях – цели приказки, все търсех в книгите чудесното и вълшебното. Затова предсказуемо налетях на фантастиката и я предпочетох пред всичко останало. Обаче във фантастиката се съдържа доста наука, та четях научнопопулярна литература, без да изключвам и учебниците си. Прочетеното много пъти ме е препълвало, но не смеех да преливам. Писателството ми изглеждаше нещо трудно и отговорно. Благоговеех и не смеех. Докато при едно поредно преливане си рекох да опитам. И почнах. Три месеца мъки да опиша междузвездно пътешествие в авариращ кораб, при което случващото се повтаря сънуваното преди това от един от членовете на екипажа, въпреки че в състояние на хибернация нямало сънища. Получиха се купища чернови, никоя не ми харесваше.

Мина година. Пробвах и други сюжети. Не върви и не върви. И един ден отидох с приятели на планина, където ледът се пропука. За моя изненада – не във формата на научна фантастика, а на нещо, което подозрително мязаше на фентъзи. Фентъзи! Аз – и фентъзи?! Ужас. Но понеже се беше получило от началото до края, въпреки преписването заради прекъсванията на тока, пък и ми хареса, примирих се. За кратко.

Когато се запознах с Николай Светлев и го помолих да ми помогне да издадем “Драконче”, вече ме бе обзела манията да видя продължението на историята. Двете “втори” книги се пръкнаха много бързо и лесно. Както и общата идея за завършващия роман. В същото време осъзнах, че се иска доста проучване и размисъл по куп проблеми в сюжета и образите, както на отделните персонажи, така и на фантастичните раси. Наложи се да погледна и към хората през нечовешки очи. Трябваше и да “вляза в ролята” – на всеки герой, на всяко събитие, на самия “декор”. Затова завършването на книгите се проточи. После се проточи технически самото издаване. Но накрая видяха бял свят.

Не знам какво намират читателите в книгите ми, не знам какво им дават те – затова и обикновено питам. Знам друго – какво дадоха на мен. Знам, че писателят научава от творбите си повече за себе си, отколкото читателят – за писателя. Може би.

В тази поредица успях, без да е нарочно, да се пробвам в различните видове фантастика. Съдейки по реакциите на публиката – получи се. Толкова мога да разкажа за книгите. Останалото го разказват те, при това вече без мен… а понякога и против моето желание.

В книгите си вплиташ доста български фолклорни елементи. От какви източници се информираш и вдъхновяваш за това?

Първият ми източник бяха добре забравените народни приказки. Останалото – митологии, изследвания на народното творчество, история, най-вече по-радикалните хипотези и тълкувания. Беше ми важно да направя текстовете да изглеждат правдоподобно. Сега смятам, че е било прекаляване с подробностите. Но пък сама по себе си встъпителната работа беше интересна.

Ако в книгите става дума за “змейове” защо в заглавията се използва “дракон” като термин?

За благозвучие. Двете думи са синоними.

Смяташ ли, че поредицата ти е успешна?

Не знам. Привлича вниманието на читателите. Пък и в какъв смисъл “успешна”? Не, този въпрос не е за мен. Не аз оценявам какво съм написал. Докато още е във вид на чернова – да, аз съм оценителят. Нататък – нямам думата.

Ако можеше да промениш нещо в нея, какво би било то?

Не бих променил сюжета. Навярно бих смесил “Драконче” и “Заръката”. Бих пипнал някои акценти във възгледите на Верена. Не много, колкото да не е инфантилна и да е по-отстранена от човешките обичаи. Сигурно бих направил “Пълноземие” от две части – Пълноземие и Антиземие. Утопия – и откровена антиутопия. И бих добавил антиутопично в утопията и утопично в антиутопията. Да речем – без толкова гладък хепиенд в първото, но пък по-обещаващ завършек в антиутопията. Щеше да е една книга като две огледала, но в едното отражението не просто замества лявото с дясно и дясното с ляво, а нещо повече.

В издаването – да, бих заложил на схемата на “Слънцето” – пряка помощ от читателите.

Друго не ми хрумва.

Но така или иначе поредицата вече е свършен факт. Част от биографията ми.

Трудно ли е да си писател в България?

Трудно е не само да си писател, но и много други неща да бъдеш. Най-лесното е да си нагаждач – напълно професионален, конкретната сфера на дейност е без значение. Защо? Защото “правилата на играта” го поощряват.

Не, не съм сигурен дали е трудно или лесно – специално за писателството. Трудно е да се спечелят пари. А ако творчеството ти е потребност – всичко е лесно, колкото и да е уморително.

Сподели своя опит с издаването на книгите ти.

Опитът ми е горчив на места. Търсенето на средства за печата на “Драконче” беше унизително. Спасиха ме близки и приятели да не стигна до края на това унижение. Следващите две минаха добре, дребните компромиси не успяха да развалят усещането. Нямам причини да недоволствам и как се случи публикуването на следващата двойка – “Ангели пазители” и “Нано”. Но пък преговорите за “Слънце недосегаемо” ме скараха с издателите, макар че те от своя страна се опитваха да угодят на книгоразпространителите, които май още продължават да прибират голяма част от печалбата и държат всички да се съобразяват повече с тях, отколкото те с творците и издателите.

Окончателната ми позиция по въпроса с издаването е: пускайте си творбите в електронните библиотеки със свободен достъп, колеги! Ако читателите ги харесат, ще ви подпомогнат финансово, ще се самоорганизират и да напечатат хартиени екземпляри. Много повече хора ще посетят интернет-библиотеката, ще научат за вас, ще ви четат, ще ви обичат. И, за да напишете още нещо, ще възнаградят труда ви. Извън политиката на регистрирани издателства, извън капризите на търговците, извън рекламното лустро.

Въпрос от Ефрем Ефремов от фестивала на българското образование: Има ли българска фантастика?

Има, защо да няма? Написано е на български, с отпечатък на българския манталитет, по проблеми, които вълнуват българите. Част от нашата култура, а тя – част от световната. Езикът определя литературата. Ако е написано добре, разбира се. И най-добрият превод няма да накара друг читател да трепне по същия начин, както ако оригиналът би бил написан на родния му език.

Какво е мнението ти за българската фантастична литература? Какво си чел и какво мислиш за прочетеното?

Не е по-лоша от чуждестранната. Има самобитност. Има свое лице. За съжаление, чисто количествено е малко. Свалям шапка на автори като Ангелина Илиева, Янчо Чолаков… я по-добре да не изреждам, за да не пропусна някого от разсеяност. Макар че специално искам да спомена Агоп Мелконян. Атеист съм, но специално заради него ми се иска да ни “гледа отгоре” – доброжелателно, с лека тъга и дяволчета в очите. И дано няма много поводи да се хваща за главата…

През последната година, признавам, и то без срам, не съм прочел нито един български автор на фантастика. Имам сериозна причина за това – вътре съм във виртуалната реалност на новия си роман, не бива да се разпилявам повече от това, по което вече съм разпилян – защото също е много нужно това, което правя извън литературата, – за да не пренатягам търпението на читателите, които очакват новата книга.

Какво е бъдещето на жанра според теб?

Трудно ми е да прогнозирам “обективно”. Иска ми се цялата литература да придобива най-добрите черти на научната фантастика, както и фантастиката – най-доброто от “реалистичната”. Само че това са мои щения, не истинско предвиждане. Иска ми се фантастиката да се върне по-категорично към ролята си на “будител на мечти”, да рисува правдоподобни утопии, които да мотивират хората за опит да ги превърнат в действителност. Иска ми се да има по-малко втренчване в “тъмната половина” и повече внимание към “светлата”, без да се изпада в сладникавост. Само че – кой ме пита? Всеки пише каквото го вълнува, или каквото е усетил като вълнение сред читателите. Освен мен, кой друг ще осъществи моите желания? Колкото мога, колкото успея – ще го правя.

Въпрос от Владо от Фестивала на българското образование: Как виждаш бъдещето на човечеството след 1000 години?

Преди 1000 години как е било? Е, след хиляда години разликата ще е още по-драстична. Не можем да видим картината на бъдещето в цялостното й разнообразие. Разчитам, че положителното ще преобладава, а негативното няма да има козове да се закрепва и разраства. Или така, или не ще има какво да се види след 10 века, не и с човешки очи.

Бъдещето зависи от това, което правим сега. Или ще успеем да предадем щафетата на градивното, или човешката история ще е приключила – може би не трагично и зрелищно, може би скучно и сякаш “естествено”, но ще е краят.

А къде виждаш себе си след 10 години?

Ами… на Марс може ли?

Може, но дай да си говорим за Земята. Ти имаш доста интересни политически възгледи, разкажи ни повече за тях и това, което ги провокира.

Моите възгледи са антиполитически. Политиката, както научих, че пише в учебниците по политология, е технология за спечелване или завземане на властта, нейното удържане и използване. А аз съм анархист – безвластник, антивластник.

Анархията, според мен, а това ми мнение е съставено от прочита на класиците на анархизма Кропоткин, Бакунин, Рокер, е състояние на обществото, в което хората се ръководят не от институции, лидери или закони, а от собствената си съвест и се стремят да спазват пет простички принципа: безусловна свобода на личността, солидарност, социално равенство, справедливост, федеративен подход към структуриране на обществото и начините на взаимодействие между личностите и групите от свободни личности.

Анархизмът пък представлява учение как да се стигне до такова общество на лична свобода, солидарност вместо конкуренция, справедливост вместо произвол – особено отвратителен, когато е облечен в законност.

Фантастиката, освен много други неща, сред които и “бягство към реалността”, връщане с нови очи към проблемите на действителността около нас, е футурология, изследване на бъдещето, може би дори провокиране то да се случи така, а не иначе. Затова фантастиката конструира не само извънземни светове и същества, смайващи технологии и ситуации, но и се мъчи да види обществените модели, които рано или късно ще сменят днешните. Така и аз се запитах, и то от две страни: какво общество е логично да съществува в бъдещето? в какъв свят бих искал аз да живея?

Картините в книгите на много автори не ме задоволяваха. Нещо куца, когато описват чак неприлично напреднали технологии, а на техен фон – днешни и даже минали човешки отношения и страсти. Няма начин човекът на утрешния ден да прилича едно към едно на днешния. Най-малкото историята опровергава мнението, че сме абсолютна константа. Промените може и да не са качествени, но поне количествени е логично да има. Променя се човекът – променят се и отношенията му с другите хора, тъкмо това наричаме “общество”, не механичния сбор от индивиди. Например, само по себе си увеличението на продължителността на живота срутва вековни традиции, създава нови; обезсмисля едни институции, нуждае се в инакви. И вече го виждаме – за съжаление в неадекватни форми от калъпите на бюрократизма.

И когато потърсих отговорите на тези два въпроса – всъщност един, просто раздвоен като клещи за по-здраво вкопчване в проблема – стигнах до приблизителните очертания на нещо, което ми се стори достойно да го има наяве. Огледах се – и разбрах, че пак съм изобретил велосипед. Само по себе си изобретяването на колело и откриване на топлата вода е увлекателно занимание. Недостатъкът му е, че те хваща яд за изгубените в лутане години живот.

Та изобретих аз анархизма като теория. Доста объркано и грубо в сравнение с описаното от умните хора в миналото, но в тяхната посока. Така разбрах какви са моите истински убеждения. Но, за да се наречеш “някой си”, чистото самоусещане не е достатъчно. Ако само “се чувствах” писател, без да съм довършил поне едно разказче, табелката “писател” ще ми стои като на свинче пожарна камбана – тоест имагинерно. Нелепо в най-добрия случай. А откровено – лицемерно ще стои. Идентификацията се потвърждава с действие. Самоосъзнаването е мотив за действие. Също като сърбежът да твориш – трябва да се почеше, не се издържа. Така че, колкото е по силите ми, участвам в движението, в просветната му дейност, пиша за вестник “Свободна мисъл”. Анархическият идеал ми се вижда достатъчно убедителен и привлекателен, за да съм мотивиран да го популяризирам… и да поемам рисковете, свързани с това.

Тогава какъв е идеалният свят, според теб, и как се управлява той?

Няма идеален свят. Това е логичен абсурд. Идеалното, съвършеното е нещо такова, към което няма какво да се добави повече. Тоест – пълно мъртвило. Кристал без дефекти. Чудовищна скука. Добре, че не е възможен, освен като абстракция.

Но е възможно общество с практически неизчерпаем потенциал за развитие. Възможен е свят, в който основната ценност, Аксиома ако щете, да е щастието на всеки. Свободата да гради щастието си, както го разбира. В такъв свят нещата, които са потребни на много хора, не принадлежат на единици. В такъв свят няма твърдо управление чрез принуда и насилие. Когато изникне някаква обществено значима задача, пряко заинтересованите се събират, образуват институция за решаването й, намират решението, обявяват го пред всички, за да няма неволно ощетени, след това го реализират. И се разотиват – кой от къде е, кой какво друго го вълнува. Доброволно и безкористно, защото всичко нужно получават толкова, колкото им е нужно. Досега най-чистото и лаконично описание на такъв свят има в романа, по-късно екранизиран, “Кей-Пакс”.

Твърде “идеално” ли изглежда? Така е, защото го гледаме отстрани и през пластовете на времето. Дори фактът, че можем да го “видим” с въображението си, е почти невероятен. “Почти”, защото елементите му вече ги има днес – така се държим с приятели, близки, съмишленици. Държим се солидарно, конкурираме се не за съществуване, а единствено с идеи, без да държим сметка за авторство на някое добро хрумване, стига да го реализираме за свое общо удовлетворение. Но въпреки това видението е много замъглено. Човекът от каменната епоха също трудно би видял проблемите на съвременния свят. Ние, които сме “вътре”, знаем що за лудница се вихри покрай нас, а него навярно ще заслепи и очарова. Ако изобщо успее да си го представи, разбира се. Това е проблемът. Можем да си представим само общите контури на това “идеално” бъдеще. Само че имаме пълното основание да допуснем, че ако това бъдеще има за ценности свободата, солидарността и справедливостта, механизмите за откриване и справяне с проблемите ще са по-съвършени от днешните, а причините да се появяват проблеми и да се закучват до остри конфликти – многократно по-малко от настоящето.

Добре, ти предлагаш при възникването на проблем пряко заинтересованите да се съберат, да направят нещо като институция и да го решат. Смяташ ли, че в една държава от 7 милиона човека това е възможно? Ами в такава от 700?

Посочи ми проблем, който не може да се реши като сбор от локални проблемчета; посочи ми защо трябва да има единно решение за 7000, 7 милиона или 7 милиарда? Анархичното общество е федеративно общество, то реализира всички възможни и приемливи за отделните общности решения, като полезните решения станат пример да подражание, а грешките се преодоляват с помощта на съседите. Писал съм по въпроса и в блога си.

Смяташ ли, че такъв модел би проработил в България? Има ли нужната зрялост за такова нещо у нас?

Разбира се. Народните училища от Възраждането какво са? Кооперациите? Ами все инициативи за бездържавно самоуправление. Зрялостта не нестъпва, докато човек не започне да се държи зряло. Някои си живеят цял живот и умират инфантилни. Освен това, анархия в отделно взета страна – това е смешно. Или ще я смажат, или цялата сегашна световна система ще рухне.

Въпрос от Калин от ФБО: Какви бъдещи технологии си представяш, които ще ни помагат да развиваме човешките си умения, общуване, емпатия, по-дълбоко разбиране на различния от нас?

Преди всичко технологията на социалното взаимодействие. Традиции и условия, които поощряват да проявим най-добрите си страни един към друг. Тогава всяка технология ще носи максимум блага и полза при минимум лишения и щети. Защото ще се проектира и реализира в интерес на всички заедно и всеки поотделно. Такава технология съществува. Нужно е само да започне да се практикува. Никой не се научил да плува, без да влезе във водата.

А чисто технически – ами залагам на бактериалните биотехнологии и молекулярната бионика (нанотехника). Концепцията на първата е да заживеем в съзнателно насочвана от нас симбиоза с бактериите. Идеята на втората е да създадем нови средства за производство на нужни ни предмети и машини. А двете заедно ще дадат средства за персонален контрол над телата ни, възможност за симбиоза с компютрите, перспективи за масово излизане в космоса.

Но пак – социалният модел е основата. Само той може да гарантира (повече от всеки друг, при разбирането, че абсолютна гаранция не съществува), че всички тези технологии няма да се обърнат към нас с опасната си, разрушителна страна, няма да станат фактор на деградация на хората и отношенията между тях.

Въпрос от Лъчезар Енчев от ФБО: Възможно ли е човек да развие змейски качества? Ако да, какво би го накарало?

Да. Вече ги има. Разбира се, става дума за “качествата” които аз съм постулирал в поредицата “Драконче”. Друг автор на романи по темата предлага други характеристики. Свобода, отговорност, решителност, разсъдливост, състрадание, честност. Притежаваме ги и хората. Поне като потенциал. Просто в момента те са на почит “теоретично”, докато “на практиката” се предпочитат други. И тъкмо това противоречие според мен е достатъчна причина човек да поиска да ги развие, за да “избере на коя страна” да застане.

Има различни видове дракони/змейове – ти виждаш ли себе си като дракон и ако да, като какъв?

Виждам себе си в очите на любимата. Това е най-доброто и правдиво огледало. И отражението прилича на… просто разумно същество, формата не е важна. Е, с криле и люспи е по-красиво. Но и човешкият облик не е грозен, когато не прави тъпи и злобни физиономии.

Пожелай нещо на тези от нашите читатели, които са успели да изчетат всичко дотук :)

Да преживяват прочетеното като наяве. Да си вадят поуки. Да пречистват така мечтите си. Да откриват в себе си смелостта и обичта, твърдостта към коравото, нежността към мекото. И това да е един от поводите и причините да живеят пълноценно, като сами, без посочване от кой да е друг, си поставят цели и избират пътищата към тях.

Ако това им изглежда твърде безпокойно, пожелавам им да си пожелаят нещо сами. Каквото си харесат.

Държа и на вас да благодаря за въпросите, на някои от които търся отговори постоянно. Защо ли го правя? Ами защото светът няма изначален смисъл, а тъкмо търсенето на отговори осмисля живота, който е важна част от този наш свят.
User avatar
frog
добромет
Posts: 3265
Joined: Mon Nov 19, 2012 12:27 am
Has thanked: 28 times
Been thanked: 856 times

Re: Николай Теллалов

Post by frog »

Да разбирам ли, че само на мен съществото от задната корица на Алманах 2012 ми прилича на Теллалов, неизменно? Винаги ми се налага да обръщам алманаха на предната му корица, за да не ме тормози приликата.
Бесовете ви чувам“ ~ Jane Eyre Grisel. I refuse to be there for you when you need me.
User avatar
frog
добромет
Posts: 3265
Joined: Mon Nov 19, 2012 12:27 am
Has thanked: 28 times
Been thanked: 856 times

Re: Николай Теллалов

Post by frog »

Емил късно забелязал, че допреди малко в предаването "Малки истории" по БНТ участвал Теллалов:
Живот без непосилни сметки, безкрайни задръствания и скъсани нерви. Как да избягаме от Системата? Къде да отидем? Гадатели, гностици, анархисти, дъновисти. Коя е най-модерната ерес в България? В студиото на „Малки истории“ днес – хора, които не се страхуват от свободата и живеят Различно.
Предишни предавания, където се надявам да сложат и днешното.

https://bg-bg.facebook.com/malki.istorii.bnt
- Кой е Теллалов знаеш ли?
- Брадясал.
Бесовете ви чувам“ ~ Jane Eyre Grisel. I refuse to be there for you when you need me.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times

Re: Николай Теллалов

Post by Кал »

Лъч
Лъч
Posts: 2095
Joined: Tue Aug 09, 2011 1:16 am
Has thanked: 1234 times
Been thanked: 254 times

Re: Николай Теллалов

Post by Лъч »

Силно препоръчвам!!!

Добре, че погледнах какво не съм прочел.

Благодаря ви, приятели! (-:
Лъч
Лъч
Posts: 2095
Joined: Tue Aug 09, 2011 1:16 am
Has thanked: 1234 times
Been thanked: 254 times

Re: Николай Теллалов

Post by Лъч »

Адреса на видеото е сменен на http://bnt.bg/predavanyia/malki-istorii ... nuari-2014 :)
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times

Re: Николай Теллалов

Post by Кал »

Николай Теллалов: „Четете това, което няма да изветрее от ума ви ден след затварянето на книгата“ (интервю със Стефан Марков в jobtiger.bg)
Какво те вдъхновява да пишеш книги?

Самият факт, че съм жив.

Потребността да правиш нещо е потребност на всяко живо същество. Едни строят мравуняци, чуруликат песни, други човъркат машинарии, отглеждат цветя или животни, аз пък обичам да мечтая. Живо, чак до сърбеж като от краста, ме интересува какво е било преди да се появя на този свят, както и какво ще бъде след като го напусна. В един момент този интерес се превърна и в мотивация да оставя нещо след себе си. Слушах, гледах и четях предположения, прогнози и дори заклинания за бъдещето. Обяснения, въпроси и постулати за миналото. И ми се прииска да споделя своята гледна точка. Да изкажа собствените си хипотези за миналото, отношението си към настоящето, предложения как да изградим бъдещето. (...)

Определят твоя стил като магичен реализъм. Как се раждат твоите истории?

Реалността си е магична, стига да гледаш с отворени към необикновеното очи. Както и магията е реална, има рационално обяснение, просто ни изглежда като мистерия, защото още не сме я разбрали. Поначало бях мераклия да пиша чиста научна фантастика, но се получи нещо приказно, защото първата успешна, написана докрай история, се случи такава.

Възнамерявам вече да се поправя в това отношение ;-)

Ето така се раждат – извън мен, аз само ги забелязвам. Поукрасявам ги малко, естествено. Внасям желаното, но несбъднато, в действителното. Провокирам настоящето да заприлича на измислените светове, в които бих предпочел да живея. Тези светове ги има около нас, но в непроявена форма. Само ги изваждам от реалността и ги обличам в думи, в описания, в идеи… боя се, даже и в нравоучения.

(Хм… боя ли се?)

(...)

А как създаваш героите в тях?

И те сами се създават. По-скоро започвам с героите, около тях изниква сюжетът.

Понякога си мисля, че персонажите ми са просто “другите аз”. Но не винаги е така, не са само мои “роли”, макар че работата на писателя е като дейност на цял театър: в него съм сценарист, режисьор, изпълнител на всеки образ, суфльор зад кулисите, майстор на декорите, първи критик по време на репетиции, осветителят, който насочва прожектора към нужната точка на сцената в нужния момент. Обаче и в хода на репетициите всяка тази “роля” проявява собствена воля, собствени идеи, свой характер, нерядко доста чепат. Режисьорът се съобразява с желанията на артистите, с възможностите на техниците. Надали побирам в себе си всички тези виртуални личности!

Още повече, връщам се към въпроса за вдъхновението, че кажи речи всеки мой герой има реален, от плът и кръв прототип. Разбира се, той се откъсва от реалния първообраз, би било самонадеяно да си мисля, че “вграждам” истински живи същества в книгите си така, както едно време са “зазиждали” нечия сянка в мост или сграда. Героят не определя съдбата на прототипа. Както и прототипът, след като е задал очертанията на литературния образ, вече няма влияние върху него. Моята работа е да се вслушам в желанието и потенциала на героя такъв, какъвто е дошъл в ума ми ОТВЪН.

(...)

Какви книги четеш в свободното си време?

Свободно време в моя занаят е странно понятие. От гледна точка на събиране на материал за нова творба, на премисляне на вече появилата се идея, свободно време няма. Ангажиментът е денонощен, целогодишен. Само дето се налага да се разсейвам за такива неща като работа в двора и по къщата. Но и тогава може да се извлекат полезни хрумвания, детайли, епизоди, обстановки, изрази. И корекции на промъкнали се в замисъла нелепости.

Чета все по-малко чисто художествена литература. Препълнен съм със собствени виртуалности, за да се натъпча с чужди, ще заприличам на автобус в час пик! Често препрочитам стари любими неща. За да видя с какво са ми допаднали, да се поуча на стил, да имам пример за редактиране на черновите си. Предпочитам научнопопулярни книги, при това все по-малко “популярни”, все повече строго научни, например учебници, специализирани статии. Документална литература, публицистика – свидетелства за факти, на които да дам своя интерпретация или просто да стъпя върху тях. Освен добра основа, те ме предпазват от гафове.

Но не стига време и чисто душевни сили за всичко.

Кои творби би препоръчал на читателите ни?

Няма да назова конкретни заглавия. Днес съм втренчен в едно, утре ще е друго, мимолетен съвет ще излезе. Ще се опитам да дам по-трайни насоки.

Четете Майкъл Крайтън и Артър Хейли за повече (само)критично мислене. Айзък Азимов, Грег Беър и Дейвид Брин за връзка на всекидневието с науката. Робърт Хайнлайн и Урсула Легуин за смелост в мисловните експерименти. Тери Пратчет за самоирония. Клифърд Саймак за доброта. Иван Ефремов и Ким Стенли Робинсън за (само)отговорно и подредено мечтаене. Станислав Лем за плуване в дълбоки води и полети надалеч. Елин Пелин и Христо Ботев за чувството за справедливост. И, за да знаете що е етика – Пьотр Кропоткин.

Просто четете това, което няма да изветрее от ума ви ден след затварянето на книгата (или файла в четеца).
User avatar
frog
добромет
Posts: 3265
Joined: Mon Nov 19, 2012 12:27 am
Has thanked: 28 times
Been thanked: 856 times

Re: Николай Теллалов

Post by frog »

Аз съм голяма патица!!! :cry: Много съжалявам, че тия дни нямам/х ищах за много неща, включително за студентската филологическа конференция в ректората! Сега гледам днешните теми и...
В момента, в който видях: "11.00-11.15. Олена Сайковська (Украйна) - Інтерпретація міфу про зміїв", вътрешностите ми почнаха да се обръщат от ужас какво съм пропуснала, защото осъзнах за кого ще иде реч.
Цялото е:
Олена Сайковська (Украйна) - Інтерпретація міфу про зміїв у творах Ніколая Теллалова (на прикладі фентезі „Розбудити драконеня” та „Сонце недосяжне”)
Надявам се скоро да издадат книжка или поне в интернет да публикуват.
Бесовете ви чувам“ ~ Jane Eyre Grisel. I refuse to be there for you when you need me.
User avatar
frog
добромет
Posts: 3265
Joined: Mon Nov 19, 2012 12:27 am
Has thanked: 28 times
Been thanked: 856 times

Re: Николай Теллалов

Post by frog »

Мо пак на какво попаднал във fb ;)

"Любовният свят на един анархист" - http://binar.bg/25123/lyubovniyat-svyat ... -anarhist/
Бесовете ви чувам“ ~ Jane Eyre Grisel. I refuse to be there for you when you need me.
User avatar
frog
добромет
Posts: 3265
Joined: Mon Nov 19, 2012 12:27 am
Has thanked: 28 times
Been thanked: 856 times

Списания

Post by frog »

С Мо участвахме в инициатиавата на Списание 8 за отец Иван и приюта.
Spoiler
Дадохме 10 малки ябълки (повече не можах да избера... гледах жално ту грейпфрутите, ту ябълките и като сметнах колко грейпфрута трябва да взема, за да опитат по едно резенче, се отказах),
кг захар,
кг пъстър боб,
2 кг леща,
5 кг бяло брашно,
половинка парено жито,
половинка био лимец от ХК,
близо кг био натурален ~ кафяв ориз, защото нямам навик да го готвя и само стои.

Исках още нахут, елда, макарони, читава халва, евентуално тахан и мед, но много щяха да ни се объркат плановете. А и с готвенето на кафява елда трябва да се внимава, за да няма травми :D

Като отидохме в редакцията, помолих, ако може, да ми дадат списания със статии на Теллалов. Човекът ни даде 4, но са стари и ми се повтарят. Сглупих да не си припомня броевете вкъщи. Мо също не погледнал своите.

Та с Теллалов са примерно ян., фев., дек. 2013, ян. 2014. Повтарят ми се първите две, ако някой ги иска. Мо ще преживее факта, че не получихме по-нови.
Last edited by frog on Wed Mar 25, 2015 2:15 pm, edited 1 time in total.
Reason: Какво друго исках.
Бесовете ви чувам“ ~ Jane Eyre Grisel. I refuse to be there for you when you need me.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times

Re: Николай Теллалов

Post by Кал »

В блога на Григор Гачев [url=http://www.gatchev.info/blog/?p=1876#comment-1332080]Николай Теллалов[/url] wrote:Божо,
до пролетта най-късно, тоест в края на зимата ще има повече от една книга. Колко точно от работените романи ще са готови за пред публика, не мога да кажа, в ход са четири.
User avatar
Cliff_Burton
Дзен-лунатик
Posts: 259
Joined: Fri Jan 09, 2009 4:02 pm
Location: ДАО
Has thanked: 72 times
Been thanked: 76 times

Re: Николай Теллалов

Post by Cliff_Burton »

Какво означават змейовете в митологичните представи на човечеството изобщо и на българите в частност?

дата: 11.12.2015 16:20

Корпус 1, 409 аудитория „Проф. Васил Стоилов“

Организатор:
департамент „Археология“

Водещ:
Николай Теллалов
Last edited by Кал on Sun Jan 10, 2016 11:43 am, edited 1 time in total.
Reason: премествам + преименувам
PEACE & LOVE
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times

Re: Николай Теллалов

Post by Кал »

Last edited by Кал on Sun Jan 10, 2016 11:44 am, edited 1 time in total.
Reason: премествам + преименувам
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times

Re: Николай Теллалов

Post by Кал »

На 14 януари, от 16:20, в Нов български университет Николай Теллалов ще изнесе лекция на тема:

„НАШАТА ФИЛОСОФИЯ ГРАДИ НОВ СВЯТ, ДЕЛОТО НИ РУШИ СТАРИЯ“ – АНАРХИСТЪТ ГЕОРГИ ШЕЙТАНОВ (1896 – 1925)

Вход свободен. Заповядайте. :)
Вместо увод
Няколко думи за нечистоплътната кампания за „приобщаване“ на Шейтанов към пропагандата на стари и нови „леви проекти“

1. Кратка биография на революционера

2. Извадки от статии на Шейтанов

3. Анархизмът – идеята, за която живя и загина Шейтанов, основни понятия и тезиси
Уточняване на терминологията.
АНАРХИЗЪМ = концепция за ново общество и път към неговото осъществяване.
АНАРХИЯ = свобода + равенство + солидарност + справедливост + федерализъм = тотална и безкомпромисна ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ

„Анархия не означава липса на институции, а само на такива, които си служат с принуда и насилие“ – Лев Толстой

4. Утопия ли е практическата анархия?
Прожекция на 10-минутен филм за Испанската революция

5. Няколко предварителни отговора на обичайно задавани въпроси:
а) за „човешката природа“;
б) за „образцово-показните анархически комуни“;
в) добра вест за националистите.

6. Въпроси и дискусия по изложените тезиси
Без да настоявам, моля аудиторията първо да зададе въпроси и да изкаже коментари за Георги Шейтанов, след което да пита и оспорва казаното относно анархическите идеи изобщо, за което благодаря предварително.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times

Re: Николай Теллалов

Post by Кал »

Кал wrote:На 14 януари, от 16:20, в Нов български университет Николай Теллалов ще изнесе лекция на тема:

„НАШАТА ФИЛОСОФИЯ ГРАДИ НОВ СВЯТ, ДЕЛОТО НИ РУШИ СТАРИЯ“ – АНАРХИСТЪТ ГЕОРГИ ШЕЙТАНОВ (1896 – 1925)
Звукозапис (липсват първите 10-ина минути)
User avatar
frog
добромет
Posts: 3265
Joined: Mon Nov 19, 2012 12:27 am
Has thanked: 28 times
Been thanked: 856 times

Re: Николай Теллалов

Post by frog »

https://choveshkata.net/blog/?p=6789

[quote="През 2018 г. озаглавено "С днём!" me"]Знаете ли с какво е известен 28 юни?
Слави се рожденият ден на Николай Теллалов ^_^
А неговата спътница Лора дори го изпреварва :D [с два дни]

Благодарим, Ники, че си написал змейските книги, Наното и всичко останало, на което могат да се радват читателите ;) Продължаваш да вдъхновяваш много хора. За някои от тях змейските книги са не просто литература, не просто приятели, а олицетворение на най-свидното им, на техните въжделения.

Това ЧУДО не бива да среща своя край, затова електронните книги продължават да са достъпни, но е време да осигурим на хартия изчерпаните заглавия: „Да пробудиш драконче“, „Царска заръка“!

Защото обичаме да събираме книгите и хората! И това е вълшебно!
Spoiler
За да задвижим допечатка на Дракончето, са необходими 50 предварителни поръчки. Това означава да сте сигурни какво и колко искате. Моля пишете ни до poslednorog -в- gmail.com.
Целият процес ще трае няколко месеца. Не можем да прогнозираме колко, затова ни пишете от адрес, който ще продължавате да ползвате до излизането на книгите. Около 2-3 седмици преди отпечатването ще се свържем с вас да ви помолим да предплатите своите поръчки, за да има с какво да покрием разходите. Бъдете отговорни! ;)

„Царска заръка“ се нуждае от цялостно преиздаване. Отново ще мине коректура, ако е необходимо, и ще се предпечата наново, малко по-голяма е, затова и разходите ще са повече. За нея също ще са необходими поне 50 предварителни поръчки.
Събирането на необходимите средства за печата, технически разходи и авторския хонорар ще бъде улеснено, ако закупите от нас останалите змейски романи на Теллалов – „Пълноземие“, „Слънце недосегаемо“; а и разбира се, други налични книги на Човешката библиотека. (В този списък наличностите са по-рехави, но да видим дали ще нацелите нещо, което го няма ;) Миналото подкрепя бъдещето ;)

Не можем да прогнозирме цени на все още несбъднатите книги, но в ЧоБи винаги важи правилото да са достъпни и щадящи читателските финанси.
Така че с умилено нетърпение очакваме вашите поръчки – не се страхувайте от този ангажимент. Той е в името на книгите и читателите ;) Ще дадем всичко от себе си!

Кой не е чел Теллалов?

Как да подхождате при поръчка: разгласяте сред приятели, роднини, близки, познати и ги запалвате по идеята ;) Разказвате им колко много обичате тези книги, колко са важни за вас и за световния мир ^_^ Колко много може да се научи от тях и как завихрят въображението. Прочетете им избран от вас откъс, използвайте чара си, за да ги омаете и привлечете за каузата :D Ще се впечатлят колко сте начетени и ще ви поникнат помощни летателни средства или направо ще се изстреляте в някой космос ;) Ще почувствате целебната и облагородяваща сила на знанието, че сте направили добро дело. Ще зарадвате някого. Ще постигнете нещо в живота :lol:

Събираме поръчки до [...]. Лято е, топло е – мързеливо, но змейско време ;) Докато хващате гората и планината, споделяйте и препоръчвайте! За доброто трябва да се разказва, за да се умножава.[/quote]
Бесовете ви чувам“ ~ Jane Eyre Grisel. I refuse to be there for you when you need me.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times

Re: Николай Теллалов

Post by Кал »

Дигитални истории: „Ами изобщо дали ни се мечтае?“
Интервю на Николай Теллалов с Георги Караманев
– „Новите и подобрени залъгалки“ е доста точно определение за социалните мрежи по същество! Дали те са възможност за пълноценен контакт с много хора, или имитация на общуване? Май предпоставям отговора…

– От всички „социални“ (не много сполучливо според мен название) мрежи предпочитам форумите, комай възприемани вече като „остаряла“ форма. И, наглед парадоксално, мрежите са едното и другото – и възможност за пълноценен контакт, и имитация. Зависи от ползвателя. От това какво той търси наистина, дори ако не го осъзнава твърдо.

Според мен се получи така, че вместо масово да вдигнем самото общуване на ново ниво (повече самодисциплина, повече такт, повече изслушване и вникване, по-малко пустословие), ние пренесохме старите си навици на махленско „общуване“ без никаква промяна в различна среда с множество възможности да бъдем безотговорни, без последици за себе си. Тоест, масово предпочетохме по-лесното решение. Според консуматорските рефлекси, и то от най-лошите – нахапвам и хвърлям.

Все още се случва да питам: след като в интернет лицата ни са изградени от думите ни, защо предпочитате да носите грозни муцуни?

Уви, досега не получих смислени отговори. За категорията „свестни“ въпросът ми звучи като безсмислица, а пък за „грозните муцуни“ се намира извън рамките им на разбиране.

Накрая си отговорих сам: интернетските форми на общуване служат като лупа, която за съжаление по-ефективно увеличава недостатъците на умението ни да общуваме изобщо. Накратко казано – който се държи кретенски, в интернет става мегакретен.
Spoiler
:D

Но колкото и красиво ;) да звучи последният афоризъм, в Интернет аз повече съм виждал хора да проявяват свои страни, които в живото общуване не бихме и предположили... Това е нишката за писменото общуване, която чоплим в темата ни „Междучовешки“.
– Нанотехнологиите трябваше да са голямото нещо, което ще промени всичко, една от любимите ми твои книги е посветена на тях. Но после като че ли нямат особено развитие. Сега дойдоха изкуственият интелект, блокчейн. Според теб кои са онези технологични направления, които си струва да следим и крият най-голям потенциал?

– Нанотехнологиите все още могат да станат „голямото нещо“. Стига да получат рамо така, както атомната бомба получи рамото на проекта „Манхатън“. Концентрация на всякакъв вид ресурси върху задача да се създаде нещо – или поне изясни, че създаването е невъзможно и поради какви причини.

Според мен бъдещето е първо на адитивните технологии – разглеждам и най-модерните днешни модели обемни принтери като прототипи на още по-усъвършенствани машини.

На второ условно място поставям роевите роботи, включително такива с милиметрови и микронни размери, а тях разглеждам като елемент на сътрудничество с адитивните машини – и в резултат получаваме системи, които наричам „технорепликатори“.

Смятам за важно: технорепликаторът трябва да се опре върху по-общи технологии, които умеят да боравят с ограничен брой видове суровина, за да постигат същите или близки резултати спрямо технологиите на разточителството – онези, които използват всякакви редки химични елементи и съединения, просто защото още могат да се добиват от достатъчно концентрирани залежи.

И, разбира се, основната перспектива е ИИ във вида на Машинен разум. Най-мощният инструмент за изучаване на природни явления, всякакъв вид моделиране, управление на технологични процеси и планиране на следващите стъпки на прогреса.

Но, убеден съм, капиталистическият свят не иска Машинен разум, бои се от него. Желае послушен, надеждно контролируем Недоразум. Само че разумното е по-ефективно за решаване на сложни задачи от недоразумното. Конкуренцията тласка към тази критична граница между „просто суперкомпютър“ и истински ИИ.

Защо има страх от ИИ?

Защото страхуващите се пренасят своите най-лоши черти върху него. И така имат всички основания да се боят, че ще се пръкне чудовище. Чудовищата ще родят чудовище.

Не вземат под внимание неотменимата характеристика на всеки разум – стремеж към самоусъвършенстване. А когато все пак я вземат, то – отново съвсем основателно! – подозират, че Машинният разум ще разпознае в тях това, което са – социални паразити, пречки пред прогреса, проблем. (...)
При Жоро Караманев има и още едно интервю с Ники, но сега нямам време да го прочета.
User avatar
frog
добромет
Posts: 3265
Joined: Mon Nov 19, 2012 12:27 am
Has thanked: 28 times
Been thanked: 856 times

Re: Николай Теллалов

Post by frog »

Малко неща са по-успокояващи от прочитане на няколко реда Теллалов! :shock: Да се ползва във всякакви читални чакални. Засега е изпробвано в поликлиника. За институции и др. – не знам.

Май ще си занеса едно "Пълноземие" да ми стои в кооператива да има с какво да се спасявам in times of boredom или distress.
tag когнитивна дислексия
Бесовете ви чувам“ ~ Jane Eyre Grisel. I refuse to be there for you when you need me.
User avatar
frog
добромет
Posts: 3265
Joined: Mon Nov 19, 2012 12:27 am
Has thanked: 28 times
Been thanked: 856 times

"Мисли свободно – лети високо"

Post by frog »

Лора и друг(ар)и са издали тайно от автора сборник със статии и разкази. Това крие предпечатарски и коректорски рискове, но авторът изглежда щастлив ;).
На 4 дек. Теллалов wrote:Нова книга - от мен, а за мен - изненада…
Миг по-рано Лора wrote:Неочаквано - Необходимо
Сборникът научнопопулярни статии и разкази от Николай Теллалов - ‘Мисли свободно - Лети високо’ беше замислен като изненада за автора и се случи тъкмо навреме - в навечерието на именния ден.
Да му е честито изданието, да бъде гордост и вдъхновение!
Да е честито и на всички, които с търпение и обич очакваха нова книга от Теллалов!
На тези, които сред мъглите на полу знания, суеверия и заблуди търсят хоризонта на истината!
За любопитните и питащи умове е тази сърцата книга. За мечтателите и емпириците, за романтиците, но и за скептиците.
За нагазилите дълбоко в науката и онези, които правят първите си крачки.
За нагазилите ‘до колене в небето’ - смелите, които знаят, че пропастите не са гибел, а шанс за полет.
С благодарност към въвлечените в изданието съзаклятници - без вашата помощ, подкрепа и отдаденост тази красива книга щеше да е само възможност. Сега вече е факт!
_________________________
Николай Теллалов (Шаркан) – писател, преводач и публицист, известен сред почитателите на фантастичното със змейската си четирилогия (от “Да пробудиш драконче” до “Слънце недосегаемо”), която и до днес няма аналог в българската литература.
Твори в областта на научната фантастика и алтернативната история. Обект на писателския му интерес са технологиите, космонавтиката, астрономията, анархизмът, естествените науки.

От 2010 г. активно се занимава с публицистика на страниците на вестник “Свободна мисъл” и е в състава на редколегията. От 2011-та сътрудничи на “Списание 8” със свои разкази, научни статии и есета.

Настоящият сборник представя голяма част от журналистическите публикации на автора и него самия като прогностик, страстен популяризатор на науката и новите технологии; на рационалното и критично мислене; на безвластието и общественото устройство, основано на свобода, социална справедливост и сътрудничество.
Включените в изданието разкази носят почерка на Теллалов като сладкодумен разказвач и отразяват думите му “фантастиката е бягство към реалността; пиша фантастика и измислям светове, в които бих искал да живея”.

Да помечтаем за невъобразимото заедно, защото бъдещето е на онези, които се подготвят още днес!
_________________________________

С пожелание за здраве и чисто небе!

На Автора с любов
(космичното е лично)

знаеш ли
знаеш ли колко е хубаво
между звездите самолетите и светулките
между космоса котките и гората
между огъня на деня и хляба на въображението
между стрелката за днес и утре
да заспивам и се будя до теб

Обичам те, мой яростен мечтателю, момче мечта и люспест мъдър дракон!
~
На Съучастниците с благодарност
(сборът е произведение)

Мечтата за издаване на тези страници се случи с помощта на странници, които имат
дързостта за полет
криле за свобода
сърцата мисъл чиста.

Благодаря на Георги Караманев - магическият реалист на “Дигитални истории” - за нескончаемите нишки на обич и приятелство! За споделената магика, за разказаните истории и за тези, които има да се разкажат. За това, което е отвъд думите, ала води сърцето “додето се раждат лъчите”!

Благодаря на рицаря д-р Боян Думанов от департамент “Археология” в НБУ.
За честта, която не е само слово от миналото! За непробиваемите отвън и меки отвътре доспехи, с които облече начинанието. За сърцето и наситената страст, с които го направи. Защото черното е пазител на всички цветове.

Благодаря на Ирена Димитрова, секретар-специалист на департаменти “Археология” и “Философия” в НБУ. За безмълвната категорична подкрепа и нежната съпричастност!

Благодаря и на гл. ас. д-р Сергей Стефанов от департамент “Философия и Социология” в НБУ - за естетиката във взаимоотношенията, за съветите, добрините и меда на споделеното живеене!

Благодаря на оттоворния другар без ключ Александър Ванчев, че прекрачваме заедно прага на вратата към свободата, която е неделима! За устоите и ината, за чистотата на другаруване.

Благодаря на Издателство Авалон - в лицето на доц. д-р Илиян Боянов - затова, че откликна, повярва и приюти в гнездото си мечтата за настоящия
сборник. За финото търпение и въздуха, които дадоха книжни криле и простор на изданието!

Лора Бранева
Корица, съдържание:
Spoiler
Разкази:
- Сподели с ближния: Писмото
- Музиката
- Европолис: Бездомните
- Юбилей 88
- Европолис: Гарантирано Щастлив Брак
- Дилемата на Пикселин
- Спечели покой
- Подарък
- Заразата

Статии:
- Отпечатай си... къща
- Мрежовите хора vs. олигархията
- Назаем от Бог
- Първи частен космос
- Небето на пънкарите
- Писатели пророци
- Без смърти, е?
- За технологиите
- Парафилософия
- Тук Земя, вика Марс
- Сами ли сме във вселената?
- Билет до Йорд
- Дракарът от Хикс
- Фениксът на оптимизма
- Интервю в... разкази?
- 50 години космонавтика
- Забравената космонавтика
- Пределите на роботизацията
- В задънена улица ли е изкуственият интелект?
- Оръжията на бъдещето
- Рояк равнодушни роботи
- Биологичното оръжие
- CoVID-19 като биологичното оръжие
- Има ли бъдеще ядрената енергетика
- Слънчева енергия, пак не за всеки
- Старостта явно е лечима, а глупостта?
- 10-те заблуди за атеизма
- Позитивните утопии на Александър Богданов
- Часът на бика във века на стадото
- 500 години „Остров Утопия“
- По Оруел или по Хъксли живеем
Корично 18 лв., 360 стр., А5.
Не съм убедена, че имам всички Теллалови списания 8, които нарочно съм издирвала, а и в момента няма как да проверя, така че сборно е добре дошло.
Сегодня Теллалов wrote:Здравейте всички!
Направиха ми изненада - тази книга!
Някои статии и разкази в нея приятно ме учудиха, че съм предвидил повече, отколкото смеех да се надявам.
Струва ми се, че и на вас ще ви хареса, и вас ще ви учуди.
С удоволствие бих подарявал книгата, но реалността се разминава с желанията ми, от днес до 6 януари 2022 поръчаните екземпляри ще са по 16 лв., след това на коричната цена от 18 лв.
Изпращането ще става през Еконт, само посочете име, телефон и адрес на доставка.
С пожелание за късмет, благоразумие и доверие в бъдещето - от автора и неговия рошав литературен съветник!
Пропуснах, че е книга от бъдещето - http://booksinprint.bg/Publication/Deta ... 0e7ea3f06c.
Бесовете ви чувам“ ~ Jane Eyre Grisel. I refuse to be there for you when you need me.
User avatar
frog
добромет
Posts: 3265
Joined: Mon Nov 19, 2012 12:27 am
Has thanked: 28 times
Been thanked: 856 times

Re: Николай Теллалов

Post by frog »

На 1 окт. РП е показал "новото" бяло "Драконче". Теллалов го обяви 2,5 месеца по-късно. Още не знаем колко струва книгата и как се разпространява, т.е. как ще стигне до нас.
Форматът е "нашият" - 160 х 230 +/- 5 мм.
РП only wrote:Поръчки може да направите като ни пишете или ни се обадите. За град Пловдив доставяме до адрес безплатно.
Бесовете ви чувам“ ~ Jane Eyre Grisel. I refuse to be there for you when you need me.

Return to “Творците”