Каним ви на: Етно-рок мюзикъла „Да опазиш Сребра невяста“, 8.10, Античен театър

Приятели 🙂

Ако сте чели (и/или гледали, и/или слушали) „Невидена река“, вече сте запознати с цикъла „Коренуване“ и невероятните крос-арт проекти на Мирослав Моравски.

Ако не сте, обясняваме: „Коренуване“ е поредица, основана върху българското ни фолклорно наследство – музика, митология и предания. Тя ни пренася в свят, населен с бардове и емигранти, русалии и научни работници, психолози, самовили и всякакви пътешественици.

Съвсем скоро една от историите от тази поредица – „Да опазиш Сребра невяста“ ще направи своя двоен дебют: на голяма сцена като мащабен спектакъл със сценография, живи музикални изпълнения и автентични костюми, и на книжния пазар като част от едноименния сборник, който се явява най-новото попълнение в поредица „Човешката библиотека“.

Продължете четенето на „Каним ви на: Етно-рок мюзикъла „Да опазиш Сребра невяста“, 8.10, Античен театър“

Фермаман за фермерски събития

Драги уважаеми,

Човешката библиотека си остава предимно човешка, после „библиотека“, и чак накрая „книжарница“, обаче никога „издателство“, че прекрачва в обида :). То и „книжарница“ е доста гнъсно.

Отмина последният за нашата година фермерски фестивал на „Хранкооп“. Благодарим за гостоприемството! Много емоция, много нещо! И твърде малко продадени книги. Всеизвестно е, че не умеем да продаваме неща, които човек не желае да си купи. И понеже не сме книжарница, някой ги съхранява тия непожелани книги. На тесен таван, където отдавна няма място за себе си.

Отдавна не вярваме в рекламата. Принципно съществува, но… не е за нас и ние не сме за нея. Това е нещо като стигма, ама пък сме се убедили, че е факт. Ако не е от уста/ръка на уста/ръка, не важи („важи“ на чешки означава „тежи“, а при определени обстоятелства – „вземам под внимание“, „оценявам“, че и по някакъв начин „ценя, уважавам“).

Продължете четенето на „Фермаман за фермерски събития“

David Jenkins presents: _ФантАstika: Almanac of Bulgarian Speculative Fiction_

All Aboard the Almanac

by Dr. David Jenkins

Growing up in Salt Lake City, Utah in the fifties and sixties of the prior millennium, I was an avid reader for pleasure (though not so avid when it came to homework assignments). I faithfully followed the exploits of Chip Hilton and Bronc Burnett, high-school superstars who accomplished marvelous feats on the baseball diamond and American football field, on basketball and tennis courts. I kept close company with Bomba, Boy of the Jungle, who not only survived but thrived on hair-raising adventures somewhere deep in the Congo.

But not all of my fantasies were earthbound. Another of my pulp fiction heroes, Tom Swift, Boy Wonder, had a rocket ship he had designed built himself. From one novel to the next, Tom’s inventions rivalled those of Jules Verne. Like Captain Nemo, Tom also had his own submarine. There was Mr. Peabody on the Rocky and Bullwinkle cartoon show, who went Tom and Captain Nemo one better. Mr. Peabody, who was an amazingly intelligent and maddeningly pedantic dog, had a time machine. With his somewhat dense human sidekick, a boy about my age named Sherman, Mr. Peabody visited many admirable and notorious figures through the ages with just the twist of a dial. Like Sherman, I was happy to go along for the ride. Whether traveling back to the past or back to the future, Mr. Peabody rocked, rolled, and ruled. He ranked right up there with Dexter and his laboratory.

Years later, I gladly signed on to the crew of the Starship Enterprise to serve under Captain Kirk and go where no one had gone before. When Kirk relinquished his command of the Enterprise bridge, I quickly reenlisted under Captain Jean-Luc Picard. Later, I dutifully followed Picard to the X-Mansion when he was reinvented with the help of Stan Lee as Professor Xavier. With classmates like the mutants Wolverine, Storm, Pyro, Psylocke, Mystique, Rogue, Jubilee, and Beast, even Muggles would dutifully do their Harry Potter Hogwarts School of Witchcraft and Wizadry homework.

Продължете четенето на „David Jenkins presents: _ФантАstika: Almanac of Bulgarian Speculative Fiction_“

Малкото четене: „Да опазиш Сребра невяста“

В предвкусване на премиерата на сборника на 28.10, заповядайте откъсче от едноименната история.

Тогава червендалестият Хвърчилец ме осведомява, че всъщност задачата ни хич не е просто да свирим. Свиренето на самата сватба било за кеф и за отмора, и си било за нас, и… абе било все едно к’во щяло да е, след като всички ще са вдъхнали въздух на поне няколко дамаджани.

Той ми подава ПВЦ бутилка от „Фанта“, пълна с бистрожълта течност, после се надвесва над мен и със заговорнически тон ме уведомява, че сме щели да участваме в „най-тежката част“. Филип го гледа омаяно сякаш жив русалия е рипнал от урвата приказки да му разказва.

– Кхъ-кхъ – кашля Пейо съсредоточително. – То въпросът, кхъ… абе ключовата работа тука е… Виж, има един много, много сериозен, такъв, ключов момент… че ми тря’а такъв свирач, който да свири, докат’ пазиме булката.

Аз преглъщам.

– Значи ще свиря и преди сватбата, така ли?

– Еми да. Ей сега, като стигнем, веднага ше трябва да отидеме да я пазиме. Булката, т’ва.

– Как така да я пазиме, нали ще се жени?! От к’во ще я пазиме?!

Пейо хъката-мъката започва да ми обяснява.

Пазенето и вземането на момата било най-тежката и най-важната част от сватбата. Това на практика си било чисто крадене на булка, затуй вече ѝ викали „взета невяста“, демек била бита карта вече. Той смига и прави жест сякаш връзва някой.

Младоженецът, понеже бил кекав от любов, вземал добри приятели и роднини, и много свирачи да му помагат да извади момата от дома ѝ, та да я отведат. Същото се случвало и от страната на невястата, само че там целта била да не я дават без бой или поне не без голям откуп. Понякога, когато тейкото, бащата на момата, не харесвал бъдещия зет, и бой, и дар, че и ракия, и пара трудно помагали.

Имало един начин само.

В тоя край всички толкова обичали музиката, че само тя топяла сърцата им.

– Добре, значи, виж с’я, тука има традиция – много настоятелно ми обяснява моят мениджър. – Младоженецът води свирачи и булката също си има свирачи, и те се надсвирват, и които надделеят, нали, такова… С’я обикновено, няма се плашиш, повече от час-два няма да е, естествено, щото нали ’се пак… Ама не мо’е така да я дадеме, нали! Обещал съм на баща ѝ, ’начи! – Tук той се надвесва към мен разпалено и вади скрития си коз. – ’Начи, ’найш ли к’ва хубава ракия вари баща ѝ! Неколко дамаджанки ми даде, сериозен е. Обещал съм му на човека, че трудно ше я дадеме. Че ще е най-трудно дадената мома в целото село! Просто… за нея ше тря’а кръв да се… – В този миг, видял изражението ми, омеква: – Хе-хе, не бе, Благо, споко, шегувам се, хе-хе, чак кръв… Ние с музика само, ние обичаме музиката, цялото село, па и околните, сме все музикални хора!

Картинката започваше да ми се подрежда. Тези добри хорица си правеха сметката да свирим цяла нощ.

Сватът продължава:

– Но имай предвид все пак, че…

– Какво да имам предвид, бе?! И от другите села ли ще има хора?

– Ами той е посъбрал оркестър… шейсетина човека горе-долу.

Плясвам се по челото:

– Колко? Абе Пейо… ние сме с една китара и един кахон бе, брат! Извинявай за „брат“, нали, ако искаш на „вуйче“ ще ти говора, знам, не обичаш така, но… Откъде-накъде?! Т.е. как така?!

Обръщам се шашардисан към Филип.

– Филипе! Шейсет човека оркестър?

Колегата вдига небрежно рамене в стил „Аз к’ви филхармонии съм борил, та тия ли…“.

– Еми имал човекът… – продължава Пейо. – В смисъл, младоженецът… то и той е от сой. Пък и неговият баща хубава ракия вари. Абе няма да се притесняваш бе, човек! – решава да ме успокои Пейо. – ’Начи, те свирят песен – ние свириме песен, ние свириме песен – те свирят песен. Важното е девойката да не хукне веднага през вратата и да ревне: „Ааа, твоя съм, взимай ме“, демек – трябва да я държиме вътре. Поне известно време…

Той поема дъх, после натъртва:

– На всяка цена.

Поглеждам го и изтървавам:

– Ще я вържем ли преди това?

Лицето му се удължава.

– Щото иначе не знам как ще стане, мой човек…

Каним ви на: Булгакон 2022 „Перперикон“ в Кърджали, 3-6.09.

Скъпи приятели и фенове на фантастичното,

Заповядайте на юбилейното, международно издание на Булгакон 2022 „Перперикон“. Събитието ще събере автори, издатели, илюстратори и фенове на фантастичния жанр от България и чужбина в емблематичния Кърджали от 3 до 6 септември. Срещите ще се проведат в комбиниран формат, като ще се редуват онлайн и присъствени лекции, панели и дискусии с участието на родни автори като Николай Теллалов, Елена Павлова, Явор Цанев, редом до световни имена като Питър Уотс (Канада), Пол Маколи (Великобритания), Лави Тидхар (Израел), Кристина Чодоровска и Агниешка Халас (Полша), Джули Новакова (Чехия) и други.

Продължете четенето на „Каним ви на: Булгакон 2022 „Перперикон“ в Кърджали, 3-6.09.“

Малкото четене: Копнеж за растящо творчество 2021 #11

Почти привършихме със споделянето на текстовете, отличени в Копнежа за растящо творчество. Историите, които ни разказахте, бяха многобройни, чудесни и несъмнено променящи. Ето за кои книги е избрала да ни разкаже тази участничка:

Продължете четенето на „Малкото четене: Копнеж за растящо творчество 2021 #11“

Малкото четене: Копнеж за растящо творчество 2021 #10

Случвало ли ви се е някой много настоятелно да ви убеждава да прочетете книгата, променила живота му? А помните ли, че точно това целенасочено ви питахме в Копнежа за растящо творчество?

Продължете четенето на „Малкото четене: Копнеж за растящо творчество 2021 #10“

Към началото