Мечтирия: "Макс - момчето от реалния свят" и "Злостоик"

[Кал]

Любими откъси, отзиви, мислички и мисленища от първите две книги в детско-юношеската фентъзи поредица на Валя Димова.

[Кал]

Още любими откъси:

– Можеш да останеш! – Хехе проговори спокойно. – Много мислих за това... Ако ти отстъпя съществуването си, ще станеш един от нас. Не е много, но сам казваш, че си приличаме...
– Хехе! – Макс се свлече на колене и прегърна приятеля си. Очите му пареха, но той успя да се овладее. – Как можа да ти хрумне? Как реши, че бих приел да остана тук без теб... без което и да е от съществуванията, които обичам? Това е много по-лошо... много по-жестоко от това да се върна.

Беб усети тръпки на ужас.
– Аз съм бебе – изхленчи през капчук от лиги той. – Защо никой не се грижи за ме-е-ен...
Повъзвърнал способността си да реве, Беб Бищиту отпусна пронизителния си глас. Все някой щеше да му помогне. Ако не от състрадание, то поне за да го накара да млъкне. Беб отдавна беше открил начин да си проси помощ. Смяташе, че е много хитро да използва слабостта си като предимство. Така принуждаваше по-силните да се грижат за съществуването му. Вярно, че понякога се налагаше да реве и скимти цял ден, но накрая винаги получаваше своето. Все се намираше някое милостиво сърце, което да го утеши и да изпълни желанията му.
– А-а-а-а-а-а-а..... За-губих сее-е-е-е... – Беб Бищиту остави сополите и лигите си да текат в едно със сълзите. Бе доловил приближаването на леки стъпки, затова придаде на гласа си целия драматизъм, на който бе способен.
– Ще-е умра-а-а-а... Никой не иска да ми помогне... Уа-а-а-а-а... Умира-а-а-а-м...

– Той дошъл в един твърде хубав за Мечтирия ден... – заразказва гадорият, притваряйки очи. – Слънцето се издигало високо в безоблачното хелте и светело досадно силно. Противни птички прелитали по всички клони, цвърчали и цвъкали курешки по листата на дърветата. Грауата гъмжала от щастлив живот, което е направо отвратително, ако питате мен. Принсуз Йокин, да го съхранят най-мрачните фантазии, е твърде чувствителен към подобен безпорядък!

[Кал]

Еййй... Сега видях какъв бисер съм сътворил на времето. Та да го копна и тук...

Двете истории ни отвеждат в приказния свят Мечтирия, сред такива фантастични твари като плентодождовете, хехетата и Нещото, което не знае какво е. Попадайки там, земното момче Макс се сдобива с необикновени сили... и още по-вълшебни приятелства, които го научават, че силата да намерим своето място и онези, които ни ценят истински, е вътре във всеки от нас и в нашия свят я има точно толкова, колкото и в приказките. Като всички книги на „Светлини сред сенките“, „Макс“ и „Злостоик“ показват, че не е задължително екшънът да бъде безсмислен, а поуката – досадна.

[dany_vassileva]

А бе ако питате мен, малко се занишили възрастовата граница. Тия книжки са за любители на фентъзито на над 20 годишна възраст. Струва ми се, е има твърде много насилие и отрицателни примери, за да го четат деца, които тепърва се изграждат като светогледи и характери. Иначе ми направи впечатление израстването на Далена - ето, че лошият герой не значи, че е изцяло лош - той може да мине и към добрите. На друго място не съм срещала, или поне не си спомням, такава промяна в героя - обикновено лошите са много лоши, а добрите се опитват да бъдат добри. Тук някои лоши ( включвам и Злостоик, който, предполагам, с времето също ще престане да бъде толкова лош) стават по-малко лоши...
И другото, честно казано, очаквах накрая пак да се върнем в реалния свят с Макс, където става ясно, че той е малко по-пораснал и уважава повече баща си, станал е по-добро момче и слуша повече.
Иначе на мен най-много ми харесва моментът когато Злостоик предава Слънце на ония мъгли и се осъзнава какви ги е свършил.

[Кал]

Специално за Злостоик - аз страдах за него през цялото време, понеже не ми се стори лош в нито един миг. Просто... малтретиран, объркан, и затова - недоверчив, ненужно жесток...

И никак не съм сигурен, че ставаше по-добър - обстоятелствата сякаш се бяха наговорили да го тласкат в посоката "лош". Особено сцената с Беб Бищиту... *въздъх*

[divna3]

Не знам дали не е много шизофренично...
Принципно Макс съм аз Той е дно към едно с мен, като малка. Но не само този Макс, доброто дете, което търси приключения от част 1. За съжаление 3 и 4 част не са издадени, а са значително по-интересни. Книгата е планирана за 10 части, от които около 5 са написани. Та интересното беше да се види и тъмната страна на Макс, който е готов да остане в Мечтирия, защото там света се подрежда така, както той иска и приятелите му са това, което той е ешил да са. Макс, на който реалният сват не е достатъчен... Той може да се чувства истински добре само там, където има герои, където той самият е герой, спасява по-слабите и се учи от по-силните... Просто вървях по пътя с него и се бях увлякла до опасни граници

За "Злостоик" той не е лош. Тойе нещо като Ейвън от "Седморката на Блейк". Низ от обстоятелства го правят такъв, по-късно именно той ще освести Макс. Май в 3 част беше. Ако я издам някога, ще видите