EUROCON / LuxCon 2022

Пътищата: на книгите от библиотеката до вас - как да ги скъсим най-много; нa човеците към човешките цели - как да ги вървим най-дружно.

EUROCON / LuxCon 2022

Postby Radiant Dragon » Tue Dec 13, 2022 5:25 pm

Понеже този материал така и не излезе в сп. Шадоуданс, а са едни 4хил. думи труд, реших да го публикувам с огромно закъснение тук verbatim. Годината още не е свършила, така че на хартия все още е "актуален" обзор на събитието.

Всякакви полит-некоректни наблюдения и мнения са запазени с цел автентичност и изрязяват обективно вярното мнение на автора. Приятно четене.

ЕВРОКОН/ЛУКСКОН 2022 – ОБЗОР от Виктор Дрейк Вато


СРЯДА - 04.06

Дойдох, видях, вече бях уморен.

Пътуването със самолет в 21-и век като цяло е неприятно преживяване.


ЧЕТВЪРТЪК - 04.07

Сутринта по спешност издирвах питейна вода – пътническите ми запаси бяха привършили късно предишната вечер.

През деня нямам спомени какво конкретно съм вършил. Туристическата разходка из Дюделанж я бях направил предната вечер поради безсъние и cabin fever (хотелските стаи бяха миниатюрни). Дюнерджийниците, където основно се прехранвах по време на престоя, също ги бях открил вчера. Може би съм имал безпаметна реанимация?

Вечерта беше церемонията по откриването на Еврокона. Джерар Краус, главният организатор, излъчваше енергия и ентусиазъм по време на встъпителната реч – винаги хубав знак. При личното ни запознаване, Джерар също така се оказа човек канара – снажен, широкоплещест и облечен като щатски шериф, неговата осанка в комбинация с веселяшкото му поведение го обрисуваше като квинтесенциалният добродушен гигант. Изобщо, мнозина от организаторите и специалните гости на конвента се извисяваха по викингски (вероятно поради близостта с Нормандия и Скандинавия?) и това ме накара да се почувствам неоправдано нисък, при все, че често съм бил идентифициран с височината си.

След речите, церемонията бе последвана от концерт на теремин – впечатляващо музикално устройство, чиято ефирна мелодия се създава с помощта на електромагнитни вълни. Макар да съществува от столетие, тереминът е рядко срещан в ежедневието, дотолкова, че един от колегите делегати ме попита: "Ама те да не ни занасят?" когато изпълнителката излезе на сцената и започна да свири. Самият концерт наподобяваше смесица от cosmic trance/ambience и sovietwave, плюс оригинални мотиви. Публиката, в това число и аз, беше напълно очарована.

След концерта, тереминовата изпълнителка направи кратка презентация на музикалния уред и неговото устройство на работа. Церемонията приключи и гостите бяха поканени на "ходеща вечеря". Нашата делегация, в класически балкански стил, окупира тотално една от коктейлните масички и успя доволно да похапне от поднесените захранки. Специално десертите бяха божествени! :) Е, успяхме и да се социализираме, разбира се, макар това основно бе благодарение на старшите делегати. Аз бях зает предимно с вкусотиите и преживяванията ми от концерта.


ПЕТЪК - 04.08

Сутрин – Началото на конвента започна on a high note – с работилница по теремин! Обикновено на първия ден в 11 сутринта не можеш да разчиташ на голяма публика, обаче петима от нашата делегация бяха първа писта да научат повече за туй чудо, теремина. Работилницата включваше общи разяснения как работи инструмента и как се борави с него, базови упражнения по свирене, чертаене на композиции и, разбира се, свирене със самият теремин. За съжаление, не успях да се доредя до последната част; имаше доста по-напористи участници от мен, а скромно отделеният час за работилницата отлетя за броени мигове. Остана ми обаче дълбокото очарование от теремина и неговата енергийна музика. Има прилични шансове да си купя един в бъдеще. Стартовата им цена е доста поносима: около 150 евро за базов модел.

Денем – Петък се очертаваше да бъде ден на българската делегация. Имахме записани в програмата цели пет панела! Както се шегувахме с колегите на път за конвента, петък щеше да е нашият ден за щурм. Да, ама не – оказа се, че сме си правили сметките без кръчмаря.

Започнахме с панелът на Иво Алексеев относно изграждането на Наноримо общности – съдържанието беше интересно, а Иво имаше набор от интересни анекдоти, с които да разнообрази презентацията. За съжаление, като изключим нашето делегатско присъствие с цел морална подкрепа, имаше само двама души публика, холандци. Дискусия се получаваше, макар и разпокъсано. За съжаление, за следващата част от програмата, "Творческо писане в стил Наноримо", никой не се появи. Ползвахме "дупката" за отмара и общи приказки. Междувременно, в мен напрежението непрекъснато растеше – следващия панел беше първият, на който и аз щях да участвам като презентатор.

Часът настъпи за "Трансформиращата сила на научната фантастика и фентъзито" – където моя милост и Калин Ненов говорехме за... ами, за силата на фантастиката да трансформира читателите в осъзнати и одухотворени личности. Калин имаше ясен план за своята част; аз... не чак толкова. Напрежението и слабата подготовка си казаха думата – не си спомням дори какво говорех, а публиката не изглеждаше ентусиазирана дори в минимална степен. За капак, "публиката" се състоеше от един-единствен човек – останалите бяха колегите-делегати в режим солидарност. Съответно, двойна излагация? Важното е следващия път да сме по-добре подготвени; не само аз и/ли колегите, а изобщо организаторите, понеже целият Еврокон бъкаше от половинчати изпъления. Това можеше да се приеме за мотото на конвента: "Следващия път – по-добре."

Последва мащабният панел за пънк жанровете – отново дело на нашата неуморима делегация. В сборна формация Жоро Пенчев (Moridin), Елена Павлова, Георги Николаев (couatl) и Калин Ненов направиха обзор на всички пънк жанрове, които някога са се пръквали, от класическия киберпънк където е започнало всичко, до днешните далечни наследници като соларпънка и лунарпънка. Бяха направени някои интересни коментари относно дефиницията "Що е пънк?" и дискусията вървеше около тезата долколко се злоупотребява с това понятие. За съжаление, не чух никакъв коментар относно магипънка, който е разновидност на стиймпънка: свят, където магията доминира ежедневието и всичко се върти около икономиката на магията – пример за един магипънков свят е Eberron от Dungeons&Dragons вселената.

А публиката? Пак греда. Четирима-петима посетители се престрашиха да чуят нашето гордо Балканско мнение по всички въпроси(tm). Истината може би е, че съседни панели като "Бъдещето на свободната реч" с участието на достолепни гости като Robert Corvus, Arkady Martine и прочее вероятно са били далеч по-примамливи за рехавата петъчна тълпа. Завиждам ли? Не. По-скоро се чудя кога политкоректността ще престане да вълнува хората повече отколкото необятните хоризонти на въображението.

Накрая, стигнахме до това, което се оказа гвоздеят на петъчната програма на българската делегация – панелът за трансхуманизма! Ура! Залата, макар и малка, беше пълна с тръпнещи в очакване посетители, което повдигна бойния дух на нашата дружина. На сцената бяхме аз, Жоро (Moridin) и Иво. Жоро започна с обстоен обзор на трансхуманизма като дефиниция, история, социално-обществено и технологично течение, както и спомена постхуманизма, който е логичното продължение/дестинация на трансхуманизма. Есенцията на презентацията беше базирана на широкия преглед по темата в списание "Киберпънк" от Шадоуданс, чийто автор пак е Жоро. Имах щастието да се запозная с материала преди панела и признавам, че проучването е внушително, почти на академично ниво; ако не за друго, струва си да вземете "Киберпънк" дори само заради тази статия, особено ако сте привърженици на концепцията за трансхуманизма, или желаете да се запознаете с материята.

След Жоро дойде моят ред да презентирам. Макар още под сериозно напражение, тук вече имах доста по-солидна почва под краката си. Моята част от панела се занимаваше основно с духовния трансхуманизъм – тоест себеподобряването подгледнато през парадигмата на изследването на вътрешния свят, връзката с висшите нива на осезание и фините енергии, както и техниките и методите за вървенето по този път. Споменах и сомаформирането – концепция, която е контра-теза на тераформирането: вместо да ни отнема столетия да нагаждаме дадена среда към нашите нужди, можем ние самите да се нагаждаме към средата посредством специализирана (или генерализирана) адаптация на нашите тела. Смятам, че това е добър начин да решим един от проблемите на космическата колонизация – вместо да се чудим как да строим куполни градове и радиационно-защитени колонии (например), можем да видоизменим себе си така, че да обитаваме всяка една среда не по-трудно, отколкото Земята.

Накрая, с цел да вкарам малко шок-фактор (защо не?) в панела, споменах furry/scalie и otherkin общностите и ги посочих като потенциални първопроходци в трансхуманизма – особено във сферата на невроразнообразното (neurodiverse*) поведение. Като пример в тази насоката дадох стартъп-а Freedom of Form Foundation**, които изрично избягват капана на blue-sky research и вместо това имат твърда крайна цел: морфологичната свобода на индивида.

*(За тези, които са назад с политкоректният материал: neurodivergent, настоящият термин, описващ "нетипично" поведение или психопортрет, вече се приема на запад за дискриминиращ – защото предполага отклонение от "стандартен" модел, какъв всъщност няма; има статистически криви, приети за "нормални". Съответно, новата терминология е neurodiverse, където негативните конотации са премахнати.)

**Сайтът на фондацията: https://freedomofform.org/

Панелната презентация бе завършена от Иво, който изложи интересна теза относно взаимовръзката между трансхуманизма и икономиката. После беше време за въпроси от публиката. Имаше един човек, който – особено в началото – беше доста негативно настроен върху идеята за трансхуманизма. Дискусията се въртеше предимно около неговите тревоги – доколко трансхуманизмът може да създаде социално неравенство, насилствено "подобряване", загуба на колективната човешка идентичност и тн. Няма да навлизам в подробности тук, защото мястото е ограничено; ще кажа само следното – за мен, целта на трансхуманизма е следната: да даде повече свобода за избор и да подобри битието на индивида. Да възвиси животът ни. Изобщо, да даде нов път за еволюция на съзнанието. Що е човек ли? Този въпрос стои далеч по-различно в едно бъдеще, където ще общуваме с ъплифти, изкуствени интелекти и (много вероятно) създания от други светове.

***

След триумфалния (поне спрямо успехите досега) панел за трансхуманизма, моят милост отиде да чуе интервюто на Arkady Martine и Vivian Shaw – две сравнително успешни писателки, станали известни в последните няколко години. Така де, аз самият си мечтая да бъда известен писател, съответно реших да чуя как се справя конкуренцията. Индустриалният шпионаж винаги е бил част от играта, не само в изкуството, ами навсякъде. ;)

Тъпото е, че не чух нищо интересно. Единственият факт, който ме изненада е, че Arkady и Vivian са женени* – и че работят в тандем по различни творчески проекти.

*Този термин (женен/омъжена) е много тромав на български, особено в съвремието. Един приятел беше предложил неутрален вариант, наречен "очовечен/и". Ама като дойдат транс-/постхуманистическите cross-species бракове, к'о пра'им? "Бракосъчетани" е вариант.... ама е тотално неблагозвучен. Чакаме следващият Вазов, който да ни поведе към езиково богатство.

Денят приключи с презентацията на Жоро (Moridin) на тема "Фантастиката като политически проект". Бяха ни отпуснали много щедро голямата зала. (Защото темата е "голяма", get it?) Презентацията беше солидна, макар да не бях съгласен с някои части на основната теза (и не само аз, както показаха въпросите/коментарите на публиката). Посещаемостта отново бе слаба, макар и не толкова, колкото сутринта. Доволен и уморен, след презентацията се прибрах в хотела да отпочина преди вечерния екшън.

Вечер – За другите денят може да беше приключил, но мен тепърва ме чакаше още един панел – този път виртуален! Причината: аз и Калин се бяхме записали паралелно на Flights of Foundry – един от най-новите и бързорастящи онлайн конвенти, сътворени в резултат на... *ахъм-кхъм* турбулентните времена през последните две години. Flights of Foundry беше с цели петстотин онлайн посетители от цял свят и тридневната програма включваше общо стотина панела, презентации и работилници. Както можете да си представите, аз и Калин бяхме доста надъхани. Два конвента наведнъж! Мне, последствията хич не ги мислехме. :D

Панелът, на който участвах, се казваше Reimagining TTPRGs – или казано просто, какви неща можем да намерим в хобито на настолните ролеви игри, които се намират отвъд остарялата традиция на Подземия и Дракони. Поради техническа неизправност, не можех да виждам камерите на моите съпанелисти – но дори така, дискусията беше оживена, а компанията – приятна. 50-те минути време отлетяха без дори да ги усетя и публиката се чувстваше по същия начин – можехме да говорим с часове, да споделяме опит и анекдоти, да препоръчваме игри, системи и светове. Уви, графикът си е график и купонът приключи твърде рано. Е, поне после написах няколко пространни коментара в Дискорд сървъра на събитието, с цел да оползотворя бележките си, до които така и не опрях по време на панела.

И след този завършек, мислех си, че моята роля на Еврокона е приключила и че можех оттук насетне да се изявявам като обикновен турист. Оказа се обаче, че главната изненада тепърва предстои.


СЪБОТА - 04.09

Сутрин – Опит за почивка след вълнуващият предишен ден. Опитът бе неуспешен.

Денем – Отново нашата делегация бе под светлината на прожекторите! В голямата зала наш екип начело с Жоро (Moridin), Георги (couatl) и Десислава Павлова водеше работилница по светостроене. Присъствието обаче... беше в най-добрият случай задоволително. Участниците бяха разпределени в групи от по двама или трима и всяка група изтегли светостроителни промптове на случаен принцип. Ентусиазмът беше на добро ниво и в края на работилницата една от групите успя да представи своята идея за фантастичен свят: място, където въображаемите приятели стават реални създания благодарение на свръхествествени електромагнетични бури. Впоследствие някои от тези създания на свои ред се научават да "призовават" техни въображаеми същества и това довежда до схизма между човеците и съществата, тъй като някои от тях започват да се виждат като по-висши от хората и желаят да ги премахнат. Централен протагонист в този свят беше момиче, което странства по света със специално копие, което може еднакво лесно да побеждава хора и въображаеми същества и да изсмуква енергиите на бурите.

Аз лично бих прочел една фентъзи поредица в тоя свят, ако някой реши да го разпише. Какво, аз ли?! А, не, мерси, вече си имам достатъчно писателски дини под моята мишница.

След светостроителната работилница, последва много интересна отворена дискусия относно "подробности от кухнята" в света на книгоиздаването. Основната презентаторка беше Lauren Jackson, която е работила с известни автори като Rebecca Roanhorse, Ken Liu, Arkady Martine и други. Медиатор на дискусията също така беше и незабравимият Ani Fox, който се оказа най-яркото присъствие на Еврокона когото аз лично успях да срещна.

Докато Ani разчупваше леда ударно с купчина смешки, артистизъм и закачливи подмятания към нашата делегация ("Знам ви аз, българите!")*, Lauren понесе разговора в посока Web 3.0, съвременните криптомодели за печелене на пари и продажбите на NFT-ита с дигитални книги. Аз лично не бях очарован от свръхкапиталистическия тон на дискусията, още повече, че начинът, по който Lauren натъртваше как авторите "трябва да могат да печелят пари от труда си" – сякаш на всяка цена – дразнеше прекалено много моята върла copyleft природа.

*Бележка: Въпреки шеговития тон, Ani имаше изцяло положително мнение за нас. Той е космополит, отраснал из различни места по света; едно от тях е и Калифорния, където е имал тясно общуване с тамошната българска диаспора. С две думи – наш човек! :D

Приказките станаха далеч по-интересни когато се отвори дума за клюките в книгоиздателският свят и за към кого лично може да се обърне човек, ако търси да издаде нещо конкретно. Особено за разкази, Lauren безапелационно препоръча Tor.com (да не се бърка с компанията-майка Tor Books), защото според нея те били едни от най-желаещите да ескпериментират издатели към днешна дата на литературния пазар. Дискусията тъкмо набра чудесна скорост и хоп! – времето свърши. Звучи познато, нали?

Реших да си почина за кратко и да разгледам какво ставаше извън програмата на конвента. В събота тъй желаните (от организаторите и щандовите търговци) тълпи най-сетне се бяха появили. Пред билетния пункт имаше респектираща опашка. Още от сутринта бяха започнали да се появяват най-различни косплейъри, чийто костюми радваха окото и красяха тълпата. Ултра-нестабилното време (в рамките на престоя ни минахме през дъжд, вятър, сняг и слънце, сменящи се по няколко пъти на ден) не пречеше на веселието по никакъв начин и това бе моментът когато аз най-сетне се почувствах като на истинско фенско събитие. Дори се поддадох на вездесъщото желание да си тръгна със сувенир за спомен – още щом влязох в едната от щандовите шатри, погледът ми веднага попадна върху огромна купчина плюшени играчки. И като го видях... един черен плюшен спинозавър, баш на върха. Сърцето ми бе грабнато. Портфейлът ми нададе остър протестен вой; напразно. Десет минути по-късно вече гушках прекрасното динозаврово plushie. <3 По-късно го кръстих Алара и го обявих за трансхуманистки динозавър.

След туй мое атмосферично отклонение се шмугнах в голямата зала, където хванах втората част от панела "Столицата на света". Панелистите отново бяха Arkady Martine и Vivian Shaw, придружени този път от Aliette de Bodard, друга успешна писателка, която не бях чувал, но ми казаха, че пише хубави неща. (Backlog-ът ми вече е огромен бе, хора!) Самият панел горе-долу ставаше за запълване на времето; подозирам, че отново бях изпуснал хубавата част, която е била в началото.

Впоследствие реших да се върна до хотела да оставя Алара (че беше неудобно да я мъкна навсякъде) и да се подготвя за голямото събитие довечера – авторовата НРИ сесия.

Вечер – Тук идва моментът, когато моята скромна звезда изгря.

Отидох на т. нар. Autor RPG Event. Както разбрах впоследствие, това е традиционна игра, в която част от известните автори са поканени в продължение на четири часа да почувстват както е да си ролеви маниак. Аз обаче се интересувах от съвсем друго нещо – Водещ на играта щеше да е Ani Fox, а от срещата ми с него по-рано през деня изгарях от желание да видя и науча повече за него. Пък и настолни ролеви игри – това е едно от любимите ми хобита!

Публичната игра беше организирана в една от аудиториите. След като се настанихме, публиката бавно започна да се събира, появиха се Ani и трима от играчите. Четвъртият... се бавеше.

Аз се обърнах към Деси (която ме придружаваше) и изкоментирах с копнеж:
– Ех, как ми се щеше да можех и аз да бъда сега на тази маса.

Вселената ме чу.

Ani Fox обяви началото на събитието, обаче каза, че за съжаление четвъртият автор не може да участва поради лични причини – обаче играта е предвидена за четирима играча. Това изявление бе последвано от въпроса:
– Има ли други автори в залата?

Още преди да съм се усетил какво става, моята ръка вече беше щръкнала във въздуха. Беше напълно автоматична реакция, сам се изумих. Ani впери взор в мене като ястреб.
– Хубаво, ти си автор, ама дали си публикуван автор?
– Е, сложно е за обяснение – измънках аз сподавено.
– Сложно било, значи...
– Обаче имам доказателство! – рекох и посегнах към раницата си, където носех една бройка от The Celestial Way. Публиката ахна и започна да шушука, вече цялата зала гледаше само мен.
– Дай насам тая книга – изкоманда Ani, който вече беше влязъл в ролята на недосегаем арбитър, на строг и неумолим Водещ.

Пред погледа на всички, аз слязох от трибуните и пристъпих към масата. Ani прелисти книгата. Един от авторите-играчи, ирландец-зевзек на име Peadar Ó Guilin, веднага подметна: – А, бе това да не е тухла с празни страници вътре?
– Не, има букви, даже образуват думи! – възкликна Ani. – Виж, даже има цитати в началото на всяка глава! Прилича ми на съвсем истинска книга.
– Дори си има и ISBN – добавих аз с половин уста.
– Сериозно? Дори ISBN? Еха! – Реакцията на Ani беше споделена от останалите участници в залата.
– Е, сега, това достатъчно доказателство ли е, че съм автор? – попитах аз невинно.
– Сядай! – отсече Негово Величество Водещият. – Дами и господа, да започваме играта!

Последваха бурни аплодисменти. На моя милост, междувременно, ѝ трябваше известно време да възприеме, че това наистина се беше случило и аз наистина щях да прекарам Author RPG-то като пряк участник, а не като пасивен наблюдател. Лично за мен, това беше абсолютният връх на Еврокона.

Ani накара всеки един от нас, авторите, да представи накратко себе си, своето творчество и героят, с който щеше да играе. Заедно с мен още бяха Peadar Ó Guilin, Robert Corvus и Aliette de Bodard. Когато дойде моят ред, аз великолепно извърших поредният си гаф – гордо вдигнах книгата си и обясних, че тя е причината да бъда тук, в този исторически момент... и не казах нищо за самата нея. Дори не си спомням дали споменах заглавието ѝ!* xD

*(Тук мога да се ползвам задочно да поправя тази грешка, макар и частично. The Celestial Way е трансхуманистична космическа опера с дракони, магия и високи залози. Всъщност, списание Шадоуданс бяха така добри да бутнат едно рамо още през юни м.г. и направиха ревю на книгата, което можете да намерите тук: https://www.shadowdance.info/magazine/b ... stial-way/)

Последваха четири часа на смях, забава и незабравими преживявания. Приключението беше като тон комедия на абсурда, което признавам не е от силните ми страни, но моите колеги-играчи Peadar и Robert поддържаха темпото завидно добре, докато аз и Aliette предимно им пригласяхме. Чест прави и на Ani, който направляваше играта с истинско майсторство и даваше възможност на всеки играч да реагира в ключовите моменти, като по този начин всеки беше под светлината на прожекторите горе-долу поравно. Беше епична игра, където накрая дракона в класически стил умря (вместо да се окаже в нечие ложе както диктуват правилата на по-съвременното изкуство :D), злият глупав крал бе победен, а всеки от героите претърпя неочаквана трансформация.

Беше легендарно.

А аз бях в такъв захлас, че после си забравих отворената сода и когато за втори път ми се отдаде шанс да говоря за книгата си, аз пак забравих да спомена за нея каквото и да било. Ех... дано поне хората имат добра визуална памет.*

*Антония Дончева от екипа на "Другият замък" е дарила романа с наистина прекрасна корица (даже цели две, но това е друга тема).


НЕДЕЛЯ - 04.10

Сутрин – Денят започна с панелът "Броят на жертвите във фантастиката" или "Как и кога следва да употребяваме насилието като средство за предизвикване на емоция у читателят". Силен панел, с остра полемика, в която участваха Калин Ненов, Елена Павлова и техните чуждестранни колеги Agnieszka Halas и Zoe Perrenoud. Модератор на срещата беше немският писател Dirk van den Boom. Отново, темата беше твърде пространна за да се побере комфортно в едночасов панел и много от тезите бяха недоразвити или пренебрегнати поради липса на време. Бяха обаче повдигнати важни въпроси относно естеството на насилието и доколко писателите наистина разбират всъщност от насилие когато пишат за него. Неизбежно бяха засегнати и събитията случващи се в реалния свят (войната в Украйна), а публиката имаше интересни въпроси, на които единствено Калин и Елена даваха добре структурирани отговори. По мое мнение панелът щеше да протече по-гладко и интересно ако нямаше модератор; Dirk беше весел и жизнерадостен събеседник, но се престараваше в своето желание да даде равен глас на всички участници (дори когато участниците видимо нямаха какво да кажат по даден въпрос).

След краят на панела се получи забавна случка в коридора, която в крайна сметка доведе до продажбата на рекламната бройка на книгата ми на Dirk. Вече обаче достатъчно съм се разпрострял тук, така че ще оставя тази история за разказ на живо. В превод: търсете ме по-често! :)

Денем – Реших да се прибера в хотела да си оправям багажа за утрешното отпътуване. После се отправих на презентацията на Dr. Ben Thuy от Люксембургския национален исторически музей, който щеше да говори за науката относно драконите и чудовищата. Звучеше интересно!

Оказа се тотална тъпня.

Dr. Thuy не само, че ми натисна всичките негативни спусъци по темата*, ами междувременно се оказало, че колежката Елена в тандем с Lauren Jackson изнасяли в този момент изключително интересен панел. Да си бях излязъл по средата на презентацията, както мислех. :/

*Казвам го за пореден път: динозаврите НЕ са птици и като правило нямат пера!!!

Когато тотално скапаната презентация свърши (поне снимките бяха яки), се върнах обратно в хотела – бях капнал вече тотално от конвента и събитията покрай него и имах нужда от почивка.

Огромна стратегическа грешка.

Не само, че изпуснах още един интересен панел – този за архетипите във фантастиката (за който ми разказаха после, че бил структуриран като fictional Ask Me Anything сесия), ами съм проспал и косплей конкурса и дори церемонията по закриването! Успях единствено да се вредя за финалният благотворителен търг, но екшънът отдавна беше свършил. Е, за следващия път си знам – бухам две енергийни напитки на екс и продължавам до края. Какво са някакви си сън и почивка редом до исторически събития?

Вечер – След като Евроконът официално приключи, нашата делегация се събра в ресторанта на хотела да обсъди изминалите дни. Поне такъв беше планът. Реално разговорите се въртяха около събития в родината – минали, настоящи и бъдещи. На фокус беше нашият все така разпокъсан фендъм и неколкократно бе зададен вечният въпрос дали някога ще се обедини (и как). Бяха включени и различни клюки и пикантерии, които аз, като млад, зелен и отшелнически по природа индивид слушах с голям интерес. Сладките усещания от Еврокона обаче бяха в крайна сметка щриховани с горчивата нотка на това какво ни чака у дома – една страна пълна с талантливи и вдъхновени хора, които обаче отказват да си подадат ръка един другимо по ред причини.

Когато разпивката приключи, аз, Деси и Калин си направихме една последна, прощална нощна разходка из Дюделанж. Поговорихме си, поснимахме, посмяхме се. Поразмишлявахме. А после отидохме да поверим продънените ни канчета под опеката на Морфей и неговите онейрични селения.


ПОНЕДЕЛНИК - 04.11

Денят бе изпълнен с мъкнене на сакове, гадно бъркане със сонди по носовете (Вие-знаете-защо) и кандилкане с автобуси обратно до люксембургското летище. Част от делегацията реши да разглежда Люксембург преди обратния полет. Друга част искаше просто да си ходи – аз бях към втората група. Прекарахме четири часа под ленивото люксембургско слънце, докато чакахме пред летището да дойде време за нашият полет. Разговорите бяха разнообразни, макар и не съвсем положителни – явно колегите чакат Армагедон да дойде от Русия. Аз оставам с особено мнение.

Алара успешно премина през всички митнически глупости, сигурно напъхана в чек-ин багажа. Прекарах и пет кутии с мочи през границата, защото брат ми едва след това се сети да ми каже, че има и местен корейски магазин, където мога да си ги купувам локално. >_< Джет лаг-ът беше отвратителен. Като се прибрах, наплюсках се с баница и типично по балкански бях набутан в семеен скандал.

Отново бях у дома.


БЪДЕЩЕТО

С това приключва моят обзор на събитията от Еврокон 2022. Сигурен съм, че дълго ще помня това събитие. Не само заради личните преживявания; а защото за мен беше много вдъхновяващо да видя отново тълпи и веселие след тираничната жестокост, която властваше сред обществото в последните две години. Еврокон 2022 за мен е символ на това, че човешкият дух в крайна сметка ще възтержествува напук на всички изпитания, които стоят между нас и звездите.

А накъде сега? Пътища много, обаче поне в скорошно време дестинацията е ясна – и това е фестивалът "През 9 земи", който ще се осъществи от 29-и април до 1-и май. Там е поредната фантастична дестинация – мястото където фантазията и реалността се срещат... и чудеса се случват.

Поздрави на всички фенове!

Бележка от 13.12.2022: Тазгодишното издание на "През 9 земи" наистина беше свръхуспешно и с най-висока посещаемост от всички предходни издания досега (по думите на организаторите). Имах планове да напиша обзор и за него, особено заради интересните дискусии относно бъдещето на фантастиката, които се развихриха по време на конвента, но за съжаление така и не ми стигнаха силите да сътворя материала.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022

User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
 
Posts: 786
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 819 times
Has been thanked: 951 times

Return to Пътешествието

Who is online

Users browsing this forum: CCBot and 0 guests