Творчески пориви [поезия]

Обсъждаме лични художествени текстове и споделяме идеи за разхубавяването им.

Творчески пориви [поезия]

Postby svetliche » Wed Feb 18, 2009 11:18 am

telescope wrote:20. Конкурс за поезия "Вишнев цвят - дъх на пробуждане"

Тема: Вишнев цвят - дъх на пробуждане
Краен срок: 05 април 2009
Резултати: 20 април 2009
Възраст: няма ограничения
Вид творба: лирично стихотворение (до 2)
Формат: няма ограничения
Повече инфо: http://www.kulturni-novini.info/news.ph ... 7317&sid=7

Хайде, все ще се намери някой чуден поет сред нас :D

;)


Например телескопчето ни любимо.
;)
Мммм, аз обаче ще участвам още днес. Още сега.
Нищо, че не съм поет с това:

Понякога се събуждам и над мене вишневи цветчета летят
и е топло и е чудно, тук, в моя райски кът.
И мечтая за пролет,
мечтая за разлистени и сбъднати мечти,
за свят изпълнен с индигови ресни,
за деца, прегърнати, сплотени,
които живеят в света на красиво, мирно време.

Разбирачи-поети, много ли е зле, м?!
Обичайте и бъдете обичани, любовта ще спаси света.
User avatar
svetliche
Global Moderator
 
Posts: 325
Joined: Sat Jan 05, 2008 8:24 pm
Location: Средната земя
Has thanked: 502 times
Has been thanked: 268 times

Re: Копнежи за Конкурси

Postby Cliff_Burton » Wed Feb 18, 2009 2:24 pm

Хайде и от мен два опита за хайку:

Скреж по стъклото.
Зимата нарисува
цъфнали вишни.

Снежен прашец
посипва цъфналия дрян
с дъх на пролет.
PEACE & LOVE
User avatar
Cliff_Burton
Дзен-лунатик
 
Posts: 255
Joined: Fri Jan 09, 2009 4:02 pm
Location: ДАО
Has thanked: 283 times
Has been thanked: 385 times

Re: Творчески пориви

Postby Cliff_Burton » Fri Mar 27, 2009 3:33 pm

И поздравче за всички с на(ст)пъпилата? пролет :)

Райдзан wrote:Зелено, зелено -
зелени стръкчета са се подали,
а сняг белее по полето!
PEACE & LOVE
User avatar
Cliff_Burton
Дзен-лунатик
 
Posts: 255
Joined: Fri Jan 09, 2009 4:02 pm
Location: ДАО
Has thanked: 283 times
Has been thanked: 385 times

Re: Творчески пориви

Postby Зори » Mon Apr 06, 2009 12:45 pm

И аз се осмелявам малко тука така, много мъничко...

telescope wrote:Този е спешен, спешен :)

29. Национален конкурс в памет на 50-годишнината от смъртта на Пеньо Пенев

Тема: „ ...но нека вярата не оскъднява”
Краен срок: 10 април 2009
Резултати: 07 май 2009
Възраст: няма ограничения
Вид творба: стихотворение
Формат: 1бр
Повече инфо: http://varna2.mikc.bg/node/409



С е-е-е-е-ей това тука...Още утре ще посмея, че сега нямам още достатъчно смелост...И защото има нужда от поправка, ако не и от пренаписване... :|


Ръце протягаш към светове от цвят на рай и богове изваяни.
Очи отвръщаш от бездънна яма, пълна с грешници омаяни
от греховете и сладката им, лъстива мъка и печал.
Лицето им те гледа със своя поглед, а в него – кал.

Трепва лист, дървото цяло се разклаща;
повей лек, а цял ураган в душата се заражда.
Една искра на сърцето ти й трябва да загори,
един трепет и, ето го!, отново лудо то заби.

Спасение от ямата, от бездната, намираш в откъснат лист.
Не ти тежи раздялата с този друг свят, така нечист.
Не е товар да не влачиш вече болка, да не тънеш във печал.
Не ти е свидно за това, че сам в един чужд свят си останал…

Не е чужд, твой е този свят, на всеки, що го е пожелал!
Приютява той и грешници, и светци. Скришно си таял
надежда да го достигнеш, да го докоснеш с длан.
Сега си тук, сега е твоя всяка радост и скъп блян.

Сам, ала сред други, все пак не изгубен,
не си потънал във забрава, не е погубен
живота ти, щом смисъл веднъж си му дарил,
щом с дъх на доброта душата си сам си претворил.

Сам претегли ти и грях, и болка, и срам.
Сам направи от сърцето си божествен храм.
Сам приюти ти надеждата, сам я погали с длан,
сам очите си отвори, остави назад онова твое „там”,

онова тъмно място, онази бездна мрачна.
Там, където болката ти щеше да е вечна.
Протегна ръце за спасение отчаян и наранен,
а света ти нов не можа да те гледа угнетен,

та ти даде радост, даде спасение и милост.
Даде ти да вкусиш от неговата радост.
И си сам, но не самотен в тази свят, не забравен.
Недей напуска никога този Рай жаден

за доброто ти сърце и душата ти пречистена.
Недей напуска, недей се скита пак по тъмни нощи,
по безкрайни пътища, от безконечен гняв изваяни.
Тук принадлежиш, а не по друми черни, окаляни.

Кални от сълзи, от болка и печал, от нещастие…
Тук остани, тук всичко е за теб и то прекрасно е!
Прекрасен си и ти, щом си се докоснал до добро и вяра,
щом си отпил от райската, магично сладката отвара.

С опиати досега поен си, та да си останеш сляп.
Сега разбираш ли какво си бил, какъв е бил твоя свят?
Сега усещаш ли доброто, чувстваш ли на Бога ти дъхът?
Разбираш ли как нежно те гали, а не натиска кат грехът?

Протегни, протегни ръцете си и прегърни го,
този твой нов свят, с треперещи длани погали го!
Ти си тук, тук си, ликувай, грешнико пречистен!
Ти не си вече роб, ти си ангел, ангел божествен, магичен!
…И замлъкнаха. Безразлично им бе какво имаха да кажат умовете им. Безразлично им бе всичко, което животът можеше да ги накара да изрекат, да обрисуват с думи. Безразлично беше на тях и на сърцата им накъде ги водеха помислите, така добре и богато обковани с ежедневието на думите, на словото. Безразлично им бе всичко друго, освен повика, трепета, копнежа. Безразлично и безкрайно странно им се стори това „навън”, което ги чакаше и ги викаше. А те, тук „вътре”, попиваха от блаженството на безразличието, запленени от магичната му простота…
User avatar
Зори
 
Posts: 44
Joined: Mon Jan 19, 2009 3:04 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 0 time

Re: Творчески пориви

Postby Dante Lee » Tue Apr 07, 2009 11:44 pm

ихааааа : ) аз не че нещо разбирам от поезия
ама това наистина докосва нещо заспало в мен
тая същата андежда на стиховете някъде дълбоко
в мен кънтят и крещят "да.да.да.да" ама някой ден
Браво Зори : )
User avatar
Dante Lee
шпионин прия(еда)тел
 
Posts: 175
Joined: Fri Jan 16, 2009 2:46 pm
Has thanked: 16 times
Has been thanked: 195 times

Re: Творчески пориви

Postby Зори » Wed Apr 08, 2009 1:02 am

Dante Lee wrote:ихааааа : ) аз не че нещо разбирам от поезия
ама това наистина докосва нещо заспало в мен
тая същата андежда на стиховете някъде дълбоко
в мен кънтят и крещят "да.да.да.да" ама някой ден
Браво Зори : )


Мерси, Ал! :)
Вече е преработено и пратено. Събрах смелост. Пожелайте ми успех!
*гушки*
…И замлъкнаха. Безразлично им бе какво имаха да кажат умовете им. Безразлично им бе всичко, което животът можеше да ги накара да изрекат, да обрисуват с думи. Безразлично беше на тях и на сърцата им накъде ги водеха помислите, така добре и богато обковани с ежедневието на думите, на словото. Безразлично им бе всичко друго, освен повика, трепета, копнежа. Безразлично и безкрайно странно им се стори това „навън”, което ги чакаше и ги викаше. А те, тук „вътре”, попиваха от блаженството на безразличието, запленени от магичната му простота…
User avatar
Зори
 
Posts: 44
Joined: Mon Jan 19, 2009 3:04 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 0 time

Re: Творчески пориви

Postby Кал » Wed Apr 08, 2009 8:13 am

Успех!

(Ако не го казвам понякога, не значи, че не го мисля - към всички. :))
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12153
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9766 times
Has been thanked: 7661 times

Re: Творчески пориви

Postby Зори » Fri Apr 10, 2009 1:17 pm

Честито на Нели(или както каза Звездичко - градската) Макар да съм почитеталка на друг модел, стил или както и да го наречете, при писането на поезия, все пак мисля, че признанието е заслужено.

Светличе, знам че е твърде късно за това, ама не се въздържам...Нито съм разбирач, нито нещо подобно, ама да си кажа. Голяма уста, брех!...
Понякога се събуждам и над мене вишневи цветчета летят
и е топло и е чудно, тук, в моя райски кът.
И мечтая за пролет,
мечтая за разлистени и сбъднати мечти,
за свят изпълнен с индигови ресни,
за деца, прегърнати, сплотени,
които живеят в света на красиво, мирно време.


Така...
Тъй като често пунктуацията в поезията се използва, за да се постави ударение, да се направи пауза на определено място, мисля си, че ще стане по-добре по долупосочения начин, та така ще има пауза...:

"и е топло,(тук) и е чудно тук,(тук) в моя(и тук) райски кът"

И предпоследната строфа е-е-е-е-ей така:

"за деца прегърнати и сплотени"

Така се получава по-добре, ритъмът е друг.

Иначе е добро, създава усещане за доброта и щастие у мене. Много оптимистично и приятно...



Едит: Каква съм невъзпитана! Благодаря ти много, Кал! :D
…И замлъкнаха. Безразлично им бе какво имаха да кажат умовете им. Безразлично им бе всичко, което животът можеше да ги накара да изрекат, да обрисуват с думи. Безразлично беше на тях и на сърцата им накъде ги водеха помислите, така добре и богато обковани с ежедневието на думите, на словото. Безразлично им бе всичко друго, освен повика, трепета, копнежа. Безразлично и безкрайно странно им се стори това „навън”, което ги чакаше и ги викаше. А те, тук „вътре”, попиваха от блаженството на безразличието, запленени от магичната му простота…
User avatar
Зори
 
Posts: 44
Joined: Mon Jan 19, 2009 3:04 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 0 time

Re: Творчески пориви

Postby svetliche » Mon Apr 13, 2009 11:54 am

Аз се радвам, че се включи ;)

И че въпреки наивитета ми слънчев :D те е докоснало. Мерси за намесата!
Аз съм едно 21-годишно-непоправимо-влюбено-в-живота същество, което не може да пише поезия, а нопоследък и музата не й идва зса проза ;)

Нооо.. понеже К. я докосва толкова прекрсано и надълбоко и я обича и тя него, че ще взема да се разпише пак ;)

И е пролет!!!

Та... извинете! :oops:

Обичам ви!
Обичайте и бъдете обичани, любовта ще спаси света.
User avatar
svetliche
Global Moderator
 
Posts: 325
Joined: Sat Jan 05, 2008 8:24 pm
Location: Средната земя
Has thanked: 502 times
Has been thanked: 268 times

Postby Зори » Tue Apr 14, 2009 9:48 pm

Всъщност, точно този твой слънчев наивитет така ме грабна! Прекрасно... Толкова леко и приятно е за четене. :D
Аз лично изпитвам затруднение да пиша по този весел и безгрижен начин.

Ти! Ти! Не те ли е срам?! А? А?

svetliche wrote:Нооо.. понеже К. я докосва толкова прекрсано и надълбоко и я обича и тя него, че ще взема да се разпише пак ;)


Това беше толкова вдъхновяващо! И, на ти сега! На ти! На, на, на!



На Габи и Кал

Светулка и щурец –
надежда и певец.
Красота и омайност
в природната потайност.
Сноп лъчи ярки и тиха, нежна песен
сред безкрая под свода небесен.
Мека светлина и глас омаен
из дебрите на света потаен.
Светулката за щуреца…
Надеждата на певеца!


(Не е кой знае какво, поради простата причина, че не ме бива в подобен тип творби. Имам в предвид кратки и по-леки за "преглъщане". Но пък е от сърце!)
…И замлъкнаха. Безразлично им бе какво имаха да кажат умовете им. Безразлично им бе всичко, което животът можеше да ги накара да изрекат, да обрисуват с думи. Безразлично беше на тях и на сърцата им накъде ги водеха помислите, така добре и богато обковани с ежедневието на думите, на словото. Безразлично им бе всичко друго, освен повика, трепета, копнежа. Безразлично и безкрайно странно им се стори това „навън”, което ги чакаше и ги викаше. А те, тук „вътре”, попиваха от блаженството на безразличието, запленени от магичната му простота…
User avatar
Зори
 
Posts: 44
Joined: Mon Jan 19, 2009 3:04 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 0 time

Re: Творчески пориви

Postby отсъстващ » Thu Nov 28, 2013 6:54 pm

социална сатира (истинско заглавие - социална злобна критика ;) )

Хората с малки души
в стремежа си за власт и величие
лъжат умело
кой кого сварят
хич не подбират
и дори не разбират
че накрая себе си излъгаха те
кой съм аз да съдя тъй строго
аз загубих играта
за власт и величие
ама загубих завинаги
и се наложи
себе си другаде да търся
и тъй аз имах късмет, че загубих
а някои го нямат тоя късмет
и умело играят играта
която със всеки ход
им изпразва душата

Коментар от автора (тоест аз, да не стане грешка): Ей, ама тъй се получи, сякаш става за издаване, да не ми кажат, че съм можел тъй да пиша. Простете скромноста ми тя е защото съм красив ;) .
отсъстващ
 
Posts: 400
Joined: Wed Apr 03, 2013 4:41 pm
Has thanked: 196 times
Has been thanked: 438 times


Return to Писателска работилница

Who is online

Users browsing this forum: CCBot and 0 guests