И аз се осмелявам малко тука така, много мъничко...
telescope wrote:Този е спешен, спешен
29. Национален конкурс в памет на 50-годишнината от смъртта на Пеньо Пенев
Тема: „ ...но нека вярата не оскъднява”
Краен срок: 10 април 2009
Резултати: 07 май 2009
Възраст: няма ограничения
Вид творба: стихотворение
Формат: 1бр
Повече инфо:
http://varna2.mikc.bg/node/409
С е-е-е-е-ей това тука...Още утре ще посмея, че сега нямам още достатъчно смелост...И защото има нужда от поправка, ако не и от пренаписване...
Ръце протягаш към светове от цвят на рай и богове изваяни.
Очи отвръщаш от бездънна яма, пълна с грешници омаяни
от греховете и сладката им, лъстива мъка и печал.
Лицето им те гледа със своя поглед, а в него – кал.
Трепва лист, дървото цяло се разклаща;
повей лек, а цял ураган в душата се заражда.
Една искра на сърцето ти й трябва да загори,
един трепет и, ето го!, отново лудо то заби.
Спасение от ямата, от бездната, намираш в откъснат лист.
Не ти тежи раздялата с този друг свят, така нечист.
Не е товар да не влачиш вече болка, да не тънеш във печал.
Не ти е свидно за това, че сам в един чужд свят си останал…
Не е чужд, твой е този свят, на всеки, що го е пожелал!
Приютява той и грешници, и светци. Скришно си таял
надежда да го достигнеш, да го докоснеш с длан.
Сега си тук, сега е твоя всяка радост и скъп блян.
Сам, ала сред други, все пак не изгубен,
не си потънал във забрава, не е погубен
живота ти, щом смисъл веднъж си му дарил,
щом с дъх на доброта душата си сам си претворил.
Сам претегли ти и грях, и болка, и срам.
Сам направи от сърцето си божествен храм.
Сам приюти ти надеждата, сам я погали с длан,
сам очите си отвори, остави назад онова твое „там”,
онова тъмно място, онази бездна мрачна.
Там, където болката ти щеше да е вечна.
Протегна ръце за спасение отчаян и наранен,
а света ти нов не можа да те гледа угнетен,
та ти даде радост, даде спасение и милост.
Даде ти да вкусиш от неговата радост.
И си сам, но не самотен в тази свят, не забравен.
Недей напуска никога този Рай жаден
за доброто ти сърце и душата ти пречистена.
Недей напуска, недей се скита пак по тъмни нощи,
по безкрайни пътища, от безконечен гняв изваяни.
Тук принадлежиш, а не по друми черни, окаляни.
Кални от сълзи, от болка и печал, от нещастие…
Тук остани, тук всичко е за теб и то прекрасно е!
Прекрасен си и ти, щом си се докоснал до добро и вяра,
щом си отпил от райската, магично сладката отвара.
С опиати досега поен си, та да си останеш сляп.
Сега разбираш ли какво си бил, какъв е бил твоя свят?
Сега усещаш ли доброто, чувстваш ли на Бога ти дъхът?
Разбираш ли как нежно те гали, а не натиска кат грехът?
Протегни, протегни ръцете си и прегърни го,
този твой нов свят, с треперещи длани погали го!
Ти си тук, тук си, ликувай, грешнико пречистен!
Ти не си вече роб, ти си ангел, ангел божествен, магичен!
