Бях се притеснил напоследък, че не чета достатъчно. Седя на първата трета от Пратчетовия Snuff вече втори месец.
А всъщност само през последната седмица съм чел над 20 часа, открадвайки си поне две нощи. Ето какво:
G-Senjou No Maou
Часът е късен, впечатленията ми – разпокъсани, а аз бързам да се върна обратно към преживяването... но преди това искам да го споделя. И ако някой също го преживее и иска да сподели как – ще го слушам с такива уши.
А сега – обратно! Към преживяването...
G-Senjou No Maou / The Devil on G-String
-
Кал
- Първопроходец
- Posts: 12506
- Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
- Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
- Has thanked: 3103 times
- Been thanked: 2531 times
- Contact:
-
Кал
- Първопроходец
- Posts: 12506
- Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
- Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
- Has thanked: 3103 times
- Been thanked: 2531 times
- Contact:
Re: G-Senjou No Maou / The Devil on G-String
С едно огромно прекъсване – довърших Maou.
Историята е изключителна: по обрати се състезава с Death Note, аниме сериала, а понеже ври и кипи от емоция (и закачки), най-удачно е май да я сравня с двата сезона на Code Geass. Действието обаче се развива в съвременна Япония и няма ни един фантастичен елемент. Фантастично е само по себе си това, че успя да ми държи вниманието тия 30 или 40 часа.
Еро сцените бяха на другия полюс: по отвратителност се съзтезават с ония в Tears of Tiara. Най-тъпото е, че няма опция да се прескачат. Имото, ако това решиш да го пробваш някой ден, моля те, мижи на съответните места... А аз междувременно ще продължа куеста си за visual novel, в която сценаристите и художниците са проявили нежност, или поне такт... :/
(То си е ясно. Ще трябва ние да го изсценарираме и изрисуваме.)
Музиката е в по-голямата си част вариации по класически мелодии. И в по-голямата си част допринася за удоволствието.
Рисунките, както обичайно, караха сърцето ми да се свива. Я с красотата си, я с тъй изразителната си болка... Хару има най-прелестната и жива коса в познатия ми манга свят. Странното е, че най ме трогна сцена в най-прибрания откъм емоция „маршрут“ – този на Канон: изражението ѝ, докато се раздава докрай на леда.
Цяло: чудесно, презареждащо (и времекрадящо) преживяване. Причинете си го, ако ви е празно или скучно. Не си го причинявайте, ако нощите ви се нуждаят от сън или някой любим човек се нуждае от вас.
Историята е изключителна: по обрати се състезава с Death Note, аниме сериала, а понеже ври и кипи от емоция (и закачки), най-удачно е май да я сравня с двата сезона на Code Geass. Действието обаче се развива в съвременна Япония и няма ни един фантастичен елемент. Фантастично е само по себе си това, че успя да ми държи вниманието тия 30 или 40 часа.
Еро сцените бяха на другия полюс: по отвратителност се съзтезават с ония в Tears of Tiara. Най-тъпото е, че няма опция да се прескачат. Имото, ако това решиш да го пробваш някой ден, моля те, мижи на съответните места... А аз междувременно ще продължа куеста си за visual novel, в която сценаристите и художниците са проявили нежност, или поне такт... :/
(То си е ясно. Ще трябва ние да го изсценарираме и изрисуваме.)
Музиката е в по-голямата си част вариации по класически мелодии. И в по-голямата си част допринася за удоволствието.
Рисунките, както обичайно, караха сърцето ми да се свива. Я с красотата си, я с тъй изразителната си болка... Хару има най-прелестната и жива коса в познатия ми манга свят. Странното е, че най ме трогна сцена в най-прибрания откъм емоция „маршрут“ – този на Канон: изражението ѝ, докато се раздава докрай на леда.
Spoiler
Веднага след него е първото събличане на Хару – не помня каква беше реакцията на Косуке, но помня колко много исках аз да я загърна в нещо, или поне да я гушна като сестричка...