Още в самото си начало,
Приказката започва по следния начин:
По улиците бяха останали малко хора, които бързаха към домовете си, вкопчени в развяваните си от вятъра палта. Анорексична женица изпълни балетен етюд с голям черен чадър, с който се редуваха да се носят по улицата.
Този изненадващо жив образ е само един от множеството примери за качеството на стила на Геновева Детелинова. Предвид възрастта на девойката – началото на двадесетте – и още по-ранната възраст, в която е започнала романа си, писателските й качества са на впечатляващо ниво.
От историята на книгата обаче има какво да се желае. Всеки знае този тип сюжет, който изглежда така, сякаш авторът се е събрал с дружките си на по бира, поразлигавили са се и е почнало едно “измислячество” в стил “хаха, няма ли да е супер забавно, ако…” Само дето в случая светът и героите на авторката звучат така, все едно приятелите са се събрали на по количка в парка. С което не искам да кажа, че
Приказка за магьосници, физици и дракон не е забавна, но от нея определено се носи известна наивност. Сюжетът е подчинен не на предварително планирана идея, а на литературния аналог на
хихикане. Сюжетните линии се развяват като палец пред носа, героите често се държат неадекватно, за да се окажат в идиотски ситуации, светът е подчинен на някакви галфонски правила и обитателите му си живуркат в него като леминги. От романа блика усещане за слапстик и във всеки момент очакваш някой да се спъне и да падне по лице в нечие щедро деколте, да се подхлъзне на бананова кора или пък да го удари стълба по главата.
Хуморът обаче не е само ситуационен, и при все сюжетната хахахикавост, книгата всъщност върви много леко и приятно. Авторката има множество попадения като например тази ситуация, в която един от главните герои се оказва затворен в някакъв алтернативен свят, и облечен в рокля:
Погледна спускащите се до земята дантели и се почувства отвратен.
- Отвратен съм – заяви твърдо…
(...)
Плюсове:+ Впечатляващо боравене с българския език, както за възрастта на авторката, така и като цяло, на фона на повечето ни автори, които звучат като лош превод.
+ Добро чувство за хумор, което има нужда само от известно полиране и недоизказаност, за да блесне истински.
+ Силен усет за динамичен диалог. Отново нещо, нетипично за съвременния български автор.
+ Сфинкса и сапунките.
Минуси:- Сюжетът на книгата е отникъде заникъде и е задръстен с твърде много “измислячество” надребно и насилено хумористични ситуации. При все, че четенето върви бързо, Приказката постоянно създава усещането за “пънене”.
- Хумористичните моменти определено могат само да се подобрят от мъдростта “по-малко е повече”.
- Героите са идиоти. Не по правилния начин.
П.П. ДО ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ АВТОРИ, ЛИТЕРАТУРНИ КРИТИЦИ, ПСЕВДО- И ИСТИНСКИ РЕДАКТОРИ И ФЕНТЪЗИ ЕНЦИКЛОПЕДИСТИ!!! Моля стоплете най-сетне, че съвременният читател нито се трогва, нито ще повярва на сравненията с Роджър Зелазни и Тери Пратчет. В България все още не се е появил авторът, който е способен да се мери с кой да е от двамата в съответните им полета на изява – какво ти в България, в СВЕТА все още го няма. Нещо повече – по някаква причина никой от вас, скъпи български автори, литературни критици, псевдо- и истински редактори и фентъзи енциплопедисти, си няма и най-бегла идея какво всъщност прави тези автори значими и уникални, и какво би доближило дадено произведение до тяхното творчество. Съзнавам, че мнозина сред нас са израснали с тези два колоса, и все ни се иска да видим някой роден автор да постигне това, което те са постигнали, но моля ви се… просто спрете. Излагате се. Сериозно. [/rant]
)
) е дебютният роман на Геновева Детелинова, която може би познавате от разказите "Драконът и портокаловият сок" и оня-другия-дето-сега-не-му-помня-името в сборника "Златен Кан, 2009". В момента готвим "Приказката (?)" за е-книга на ЧоБи - всъщност първата, която ще се появи електронно преди хартиеното. (Ако изобщо решим да правим хартиено.)
) - пишете ни! Трябват ни само малкото ви име и фамилия. Останалата подкрепа се изразява в каквото, когато и както я сътворите вие. 
) Само краят ми дойде мааалко рязко. Ще ми се да задам няколко въпроса на авторката... 
