Песента на ханджията

[Кал]

Любе, кои са тия хора, които „са се уморили от чакане“? Сериозно питам. До мен не е стигнала ни една такава индикация. А е редно да знам за тия неща – все пак тоя проект си го обгрижваме с Ани (преводачката) от близо седем години.

[spoiler](От друга страна, започвам да се уморявам да чакам отговори от читателите-изпитатели, на които сме пуснали финалната редакция... но това си е друга тема.)[/spoiler]

А страницата за поръчки - иска 1/2 макс от текста, който е сега
Неясно кога като успея, ще опитам, но нека и други - по-опитни с ножиците да се включат

Не съм убеден. Редактирана е от доста хора, доста пъти. Мисля, че може да откриеш процесите на редакция в архива на Гугългрупите ни (ако си ги изпуснала като писма). Но може и да сме си ги обменяли само в конкретните работни ядърца.

[spoiler](Моля да не влизаме пак в играта „дайте да оправяме несчупеното... а това, което истински има нужда да се оправя, да не го поглеждаме“. Изтощава ме страхотно. Като имам сили, ще направя един списък с големите дупки, които чакат Чобити с ищах и постоянство. Мисля си го от поне месец-два... и самата мисъл ми съсипва отпуската. :/ )[/spoiler]

За случването на хартиеното издание няма да кажа нищо повече, за да не си разваляме вечерта . Електронното ще излезе най-късно през ноември (ако небето вижда).

[Люба]

Любе, кои са тия хора, които „са се уморили от чакане“? Сериозно питам. До мен не е стигнала ни една такава индикация. А е редно да знам за тия неща – все пак тоя проект си го обгрижваме с Ани (преводачката) от близо седем години.

[spoiler](От друга страна, започвам да се уморявам да чакам отговори от читателите-изпитатели, на които сме пуснали финалната редакция... но това си е друга тема.)[/spoiler]

Прав си, може би пресилих изказа - знам за 1-2, които са споделяли умора покрай процеса на предварителна поръчка и евентуално събиране на пари. Не заради друго, а защото заявяването предполага някак (в човешки план) очакване за скоро сдобиване.

И ако след време не си получил напомняне, че идва или защо още се бави ... В този смисъл
Другото е само по предложението на Калоян - че има нужда според мен като се прави кампания, да е мобилизираща и да събере и стигне до максимално читатели - и гарантирани, и знаещи къде-кога-какво да направят и заявят, и такива - които не са чували за Човешката и много случайно в бъдеще ще - за Ханджията.

Грешно е да те изморявам или всявам смут в мисленето и процеса. Не е цел. Само споделям, че според мен има неизползвани канали. Които, обаче, не искат просто 1 или 2 души да ги случват, напомнят.
А искат да са сложени в цялостната дейност по популяризиране, именно - за да е оптимално усилието на всички. Инак се случва някак - шум тук, после - шум на друго място, но вместо да си помагат шумовете за научаването, тихо си стигат до по-ограничена аудитория (ми се струва поне на мен).

Това сигурно е част от онази тема за "Как популяризираме, маркетираме, т.н. изданията на ЧоБи...", която някога предстои сигурно

[Кал]

Откъс десети

Страницата ни за поръчки: бързи и лесни

Поръчани е-книги: 22
Поръчани х-ниги: 31
Платени е-книги: 22
Платени х-ниги: 10

[Кал]

Имаме си и корица веч.

Страницата ни за поръчки: бързи и лесни

Поръчани е-книги: 48
Поръчани х-ниги: 32
Платени е-книги: 22
Платени х-ниги: 10

[Кал]

Избрани текстове на мои препоръки (recommendations) в Goodreads:

След седем зими подготовка – заветната иде! :)

Това – ако още не ти е попадало – ще те изненада. Има магия в него, която другаде не съм чувал...

Понеже споделяме обич към еднорогата – а тук Бийгъл е въплътил обичта си към човеците, и онова, което правиш всички нас вълшебни създания. :)

[Кал]

Пускам анонс на местата, на които вече съм разгласял „Песента“:

- forum.chitanka.info
- www.shadowdance.info/forum
- scifi.bg/forums
- sf-sofia.com/forum
- www.cheteneto.subtle-bg.com
- G+ общностите „Аз обичам книгите“ и „Читателски клуб“ (+ „Електронни книги“)
- Goodreads групите Bulgaria Reads и Bulgaria

Четящи приятели:

На 8 ноември, събота, излиза електронният вариант на „Песента на ханджията“ – най-мащабният роман на Питър С. Бийгъл и първата преводна е-книга в поредица „Човешката библиотека“. Изданието – с пълното знание и насърчение на автора и агента му – ще е без никакви дигитални (DRM) защити.

Ще ви чакаме – да попеем и попразнуваме.

Все така имаме нужда от помощта ви – за да решим дали да правим хартиен вариант; и дали да включваме повече преводни заглавия в поредицата. За подробности и поръчки елате тук – и споделяйте с вашите четящи приятели.

Може да ни отбележите и в Goodreads.

Благодарим ви – и продължаваме!

А в www.teenproblem.net/forum се забавлявах повече.

[spoiler]

Четящи приятели:

На 8 ноември, събота, излиза електронният вариант на „Песента на ханджията“ – най-мащабният роман на Питър С. Бийгъл и едно от ония вълшебства, в които всяка дума плете мелодия и магия. (Които често са си едно и също. )



Изданието – с пълното знание и насърчение на автора и агента му – ще е без никакви дигитални (DRM) защити.

Ще ви чакаме – да попеем и попразнуваме.

Междувременно имаме нужда от помощта ви – за да решим дали да правим хартиен вариант; и дали да включваме повече преводни книги в поредица „Човешката библиотека“. За подробности и поръчки елате тук – и предайте нататък: към вашите четящи приятели.

Може да ни отбележите и в Goodreads.

Благодарим ви – и продължаваме!

Пристигнаха три дами по залез в моя край:
едната бе кафява, както е кафяв кравай,
едната – черна, с крачка на моряк жена,
едната – бледа като дневната луна.

Бялата бе с пръстен от ярък изумруд,
кафявата – с лисица на сребърен хамут,
с бастун от палисандър бе черната от тях
и меч в сърцето му с очите си видях.

Те взеха стаята ми и залостиха вратата,
те пяха – всяка песен бе ми непозната.
Унищожиха овнешкото, без да се помаят,
и викнаха за вино, че и за ратая.

Един път спориха, проляха дваж сълзи –
смехът им цялата околност огласи.
Таванът се разтресе, мазилката поддаде,
всички гълъби без два лисицата изяде.

Отяздиха със изгрева на слънцето над тях,
бялата като кралица, черната като монах,
кафявата запяла, на радост глашатай,
а аз ще имам да си търся нов ратай.

[/spoiler]

Давайте и вие. И – както винаги – слагайте тук линкове, да не дублираме усилия.

[svetliche]

http://svetliche.blog.bg/novini/2014/11/03/pesenta-na-handjiiata-pityr-s-biigyl.1310338

Засега само тук и във фейсбук, другаде не ми хрумва къде би могло.

[Mokidi]

Дай линк за фейсбук да те лайк и да те споделя моля
[spoiler]Моят е Pisatelskoe Kafe - ако на някой му потрябвам или иска да знае де да ме дири. Като излезе адаптацията на Вагнер ще взема да се прекръстя на Vergilia Zamechtalska примерно, не че има някакъв конкретен смисъл[/spoiler]

[Лъч]

Пускам анонс на местата, на които вече съм разгласял „Песента“:
...

Споделих в общата поща на специалността ми, понеже преди време отворих нишка за Песента покрай проявен интерес от състуденти. (:

[frog]

https://www.facebook.com/hris.listovnic ... 9657567132

[spoiler]Може ли най-накрая да приключим с поне 141-те знака?! Когато не желая да казвам нещо повече, не искам да казвам повече! И се озлобявам!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!![/spoiler]

[negesta]

Освен в блога ми, пуснах съобщение и тук: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic ... sg29421225
(Ако не се вижда или иска регистрация, това е подфорум "Фентъзи и фантастика" в Бг-Мама).
Ще допълвам. :)

Допълвам: Информация вече има и в подфорум Фантастика на "Хулите" :
http://www.hulite.net/modules.php?name= ... 7996#87996

[Кал]

Излезе! Електронното издание излезе!

http://choveshkata.net/blog/?p=4917

Честит! Честит рожден ден на Ани, нашата преводачка!

Сега... какво следва сега?

1. Калин си поема въздух.

2. Зорките и знаещите оглеждат горния линк и пишат, ако открият грешки из него. (Аз преди половин час открих две фактологически в предговора...)

3. Който вече си е платил електронното издание (или евентуалното хартиено) – или е участвал в творческия екип – днес-утре ще получи имейл с линк към двата формата (FB2 и EPUB).

4. Който иска да си го плати сега – очакваме ви. Вижте колко и как в горния линк.

5. Който иска вестта да зарадва повече хора – разгласява я. Вижте идеи и препоръки.

(Едно добро начало например е да си отбележите „Песента“ в Goodreads.)

На радост глашатай,
Кал)

[Кал]

Ана Хелс: Песента на ханджията – на български!

[Кал]

Започвам да пускам анонс за самото издание:

„Песента“ излезе.

Чакаме ви да попеем дружно.

Всеки ден - на различно място, от списъка, където вече съм я обявявал:

- forum.chitanka.info
- www.shadowdance.info/forum
- scifi.bg/forums
- sf-sofia.com/forum
- www.cheteneto.subtle-bg.com
- G+ общностите „Аз обичам книгите“ и „Читателски клуб“ (+ „Електронни книги“)
- Goodreads групите Bulgaria Reads и Bulgaria
- www.teenproblem.net/forum

[Кал]

Горуна също е разгласила „Песента“.

Аз продължавам да пускам анонси по списъка горе.

[Кал]

Каним ви на 18 ноември, вторник, от 20:00 до 21:30 в Дом на културата „Средец“, ул. „Кракра“ 2А, София (http://www.bgmaps.com/map/search), стая 213, на гости на клуба по фантастика, прогностика и евристика „Иван Ефремов“.

Тема на разговора ще бъдат новите ни издания – антологията „За спасяването на света“ (http://choveshkata.net/blog/?page_id=4075), сборникът „Пентаграм“ на Атанас П. Славов (http://choveshkata.net/blog/?p=4774) и романът „Песента на ханджията“ на Питър С. Бийгъл (http://choveshkata.net/blog/?p=4917). Ще споменем и предстоящите заглавия в поредица „Човешката библиотека“ – дебютният роман „Ех, магесническа му работа“ на Калоян Захариев и задружната история „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“ (http://kal.zavinagi.org/?p=510).

Входът е свободен. Очакваме ви.

[Кал]

Анонс до медиите:

Шестнадесетото издание в поредица „Човешката библиотека“ е романът „Песента на ханджията“ (The Innkeeper's Song) на Питър С. Бийгъл, автор на „Последният еднорог“:

http://choveshkata.net/blog/?p=4917

„Песента на ханджията“ е най-мащабният роман на Бийгъл, вплитащ в една обща мелодия дузина съдби и десет разказвачески гласа. Преводът и редакцията му траят седем години.

Три мистични жени, три опасни магьосници, три вълшебни самодиви изплуват от мрака и не вървят пряко към обичайните пътеки от светлина, а се крият в сенките, водени от закони и обещания, които отдавна са престъпили… и все пак горят, горят отвътре да спазят.
Шепи от улики към несъществуващи престъпления, нишки на загадки, които не търсят решение, капки идеи, които попиват и покълват седмици след последните думи.
Една магична история, изпълзяла изпод кълба непрогледна мъгла, водена от мелодия отвъд живота, водеща към дълбините на смъртта, и отвъд…

Засега романът излиза само в електронен вариант. Както останалите електронни издания на Човешката библиотека, той се разпространява без дигитални защити. Решението има пълната подкрепа на Питър Бийгъл и неговия литературен агент.

През декември очакваме следващото заглавие в поредица „Човешката библиотека“: дебютния хумористичен роман „Ех, магесническа му работа“ от Калоян Захариев.

За повече:
http://choveshkata.net/blog/?p=4917
http://kal.zavinagi.org/?p=569

Ако поддържате връзка с културни медии, препращайте.

[Кал]

4 декември: премиера на „Песента на ханджията“

Сега създавам събитие в Goodreads.

А утре сутрин ще я разглася в местата от списъка ми. Давайте и вие.

(На някого пише ли му се прессъобщение до медиите за понеделник? Ако да – нека прати черновата в poslednorog, до неделя.)

[Кал]

А утре сутрин ще я разглася в местата от списъка ми. Давайте и вие.

Ето какъв текст ползвам:

Премиера на „Песента на ханджията“ и рожден ден на Човешката библиотека

Приятели (:

На 4 декември поредица „Човешката библиотека“ навършва осем години. А най-новата книга в нея, „Песента на ханджията“, е чедо на същия автор, с когото се роди поредицата: Питър Бийгъл. Затова – каним ви на двоен празник!

(В линка ще видите и други изненади... например свързани със „За спасяването на света“, най-голямата ни книга. )

Очакваме ви, с песен във сърцата!
Цялото Чобитство

[Кал]

Звукозапис от премиера + осми рожден ден на ЧоБи в Novel Book Bar

[Кал]

С AllyVRK в Goodreads стана раздумка по повод моите размисли:

По спомен, и порядъчни количества вино бяха замесени в тази сцена. Не й се доверявам. Виното е - лесна предпоставка.

Е, естествено, че Лал ще каже така... :D

Росет обаче беше съвсем трезвен. (Поне откъм алкохол. ;)

Но да оставим причините настрана. Мене ме грабва това как участниците изживяха резултатите.

(А как се разминаваха в споделено мълчание после, и досега ме разсмива...)

Но, Ви, не знам дали прегръдките на раздяла щяха да са си същите без тази сцена тук. Чакай, ще изровя пасажа...

Нямах избор. Прекрасно знам, че повечето хора, които казват това, имат предвид само, че нямат оправдание за избора си, и най-вероятно и с мен беше така. Но наистина се тревожех за Нятенери – къде още може да носи безкръвна рана освен на ръката си? – и ми се струваше, че няма да навреди да попитам дали мога да помогна още някак. Колкото до думите на Лал, къде беше Лал, когато Нятенери и аз се вкопчихме в онези смеещи се дребни мъже в банята? Бяхме споделили битка и целувка, бяхме се изправили заедно пред смъртта – може би не рамо до рамо, но заедно – и имах правото, задължението да се погрижа за добруването на другаря си. Такива разсъждения ме отведоха бос надолу по стълбата, по целия път до хана и нагоре по стъпалата до онази стая, без да събудя нито един актьор, шопар или Карш, който хъркаше в празната механа, опрял буза в свивката на лакътя си.

И да, естествено, след толкова години, сега мога да кажа, че се прокраднах там горе по една-едничка причина, и то онази стара, сляпа, пръхтяща причина, която те караше да се подхилкваш толкова иронично и многознайнически през цялото време. „Какво друго да е било, а, на неговите години?“ И все пак имаше повече, беше повече от това, дори на моите години, ако на твоите – не. Тъй да е. Устата ù и облите ù кафяви гърди – нека е тъй, засега.

[Кал]

Звукозапис от срещата с Анна Антонова, преводач на „Песента“, на гости на клуба по фентъзи и фантастика към ФМИ

Съдържа много любими наши пасажи от романа + някои от най-гадните препятствия в превода + размисли на тема „има ли въобще автори на фентъзи, които умеят да пишат за любов“ + ... ... ...

[Кал]

Откъс единайсети

С вариации.

Страницата ни за поръчки: бързи и лесни

[Кал]

Звукозапис: 24.01., Зимна Таласъмия – четем откъси от най-новите издания на ЧоБи

(Включително от „Песента“.)

[Кал]

Отзив от Калоян Захариев в Goodreads

Не знам защо, но започнах да чета книгата с идеята, че ще се разочаровам от нея. Бийгъл ми е напълно непознат като автор, а зад издаването на романа не стои мощно издателство, а група ентусиасти. Започнах я... и я оставих за доста дълго време на първите няколко страници. После обаче се върнах към нея гонен от ужасния си навик да не оставям недочетена книга... и се изумих по един прекрасен начин.
(...)
Историята се движи бързо и всеки герои привнася по късче от нея, за да се разкрие цялостната картина. Обрати, тайни (...), убийци, магия и смърт - историята има всичко, което да направи романа добър.
Сюжета е поднесен нетипично, изключително оригинално и досега не съм чел нещо подобно. "Песента на ханджията" наистина грабна вниманието ми и никак не съжалявам за времето, което ѝ отделих.

И моя реакция:

По повод на „група ентусиасти, а не мощно издателство“: имам да пиша едно отворено писмо до българските „мощни издателства“, в което да ги приканя да подготвят книгите си по-ентусиазирано. :D Ние „Песента“ сме я превеждали и редактирали общо 1000+ часа. Ясно ми е, че това трудно може да бъде бизнес модел – но обичта винаги се отплаща, по един или друг начин. ;)

А какво те препъна в началото?

Калоян отговори (не съвсем ;)):

Издателската част от пътя на една книга ми е доста чужда, но като читател мога да кажа, че превода е отличен. Не съм сравнявал с английския оригинал (матерния език на братята ингилизи не ми е сила), но самия факт, че книгата се чете бързо, гладко и действието грабва и отнася (а не скърца между зъбите като пясък, както съм имал случаи с трудовете на някои издателства) ми е повече от достатъчно да му сложа златна звездичка и да измрънкам "а кога ще има още".
Друг е въпросът, че когато гледаме корицата виждаме само автора и забравяме, че всъщност книгата не е била написана на български.
Единственото, което не мога да преживея е Нетянери. Таман (или тамЪн както обичаше да казва един мой лектор) беше започнала да ми става любима героиня и стана тя каквато стана. Лисугера обаче не ме разочарова от началото до края.

[Кал]

Първо към отговора на Калоян:

Още, ех, още... :)

Сега ще ти доверя една тайна: [spoiler]Ако приемем, че светът на „Песента“ и светът на „Последният еднорог“ е един и същ; и че Питър Бийгъл ще си изпълни обещанието да напише какво се случва с еднорогата по-нататък – значи ура! Продължение ще има! (Макар че ще е по-скоро средължение... хммм...)[/spoiler]

А вече не е никаква тайна, че следващата ни книга ще бъде второто преработено – и първото електронно – издание на „Последният еднорог“. Докато огле/аждам текста още веднъж, първо, подмладявам се и си спомням как се препуска по меки пътеки, и второ, тръпна в предвкусване. Как ли ще се отрази първата среща с еднорози на новите растящи читатели?...

„Последният еднорог“ е вълшебство. А аз млъквам, да не го развалям повече. ;)

[Кал]

Отзив на Мартин Янков в „Под моста“

„Песента на ханджията” действа объркващо, защото далеч не е класически роман. Но това едва ли е рядкост в днешно време – половината съвременна европейска проза е особена и странна и не се подчинява на принципите на класическото повествование. Интересното в случая е, че този похват се използва именно във фентъзи жанра. Като се замисля, струва ми се, че живеем в доста абсурден свят. Фентъзи произведенията са базирани на приказки, в тях свободно може да се използва магия, някак логично е точно те да предразполагат към най-волно и алтернативно писане. На практика обаче се получава точно обратното – фентъзи литературата често е пълна с клишета, героите са картонени, сюжетите са еднакви, писани като по калъп. От време на време поредният клиширан автор решава да направи героите си алчни и кръвожадни, вместо безкористни и добродетелни, и това се смята за връх на реализма. А истинската свобода на писането някак… убягва. И това го казвам като човек, който обича фентъзи, чете много фентъзи и истински се вълнува от ставащото във фентъзи литературата. „Песента на ханджията” не влиза в тези рамки. Тя използва жанра си прекрасно, но не за да влезе в баналните фентъзи окови, а за да ги разчупи.

(...) В словото на Бийгъл се усеща една далечност, завоалираност, призрачност. И едновременно с това в него има и нещо понятно, достигащо до съзнанието като чисто чувство, а не като конкретна информация. Всички гласове в книгата са хем далечни, хем близки. В главите от романа се редуват различни гледни точки на разнообразни персонажи, които звучат по коренно различен начин. Все пак опитната и мистериозна магьосница е различна от простоватата и горделива слугиня в хана, която е различна от практичния и земен ханджия, който е различен от замечтаното селско момче, тръгнало през пустинята да търси своята годеница… Всеки от тези гласове има своя уникалност, но техният сбор изгражда много единна, цялостна плетеница. Като сложна картина, която човек вижда в сън. Боя се, че лично аз не успях да усетя всичките ѝ нюанси. Много от парчетата останаха загубени за мен, просто не всички успяха да ми проговорят така ясно, както направиха някои. И това в известен смисъл ми развали цялото усещане. Просто „Песента на ханджията” е книга, която не може да се чете по всяко време, трябва човек да е истински настроен за нея. Да има времето и вътрешната нагласа да си достави точно такъв тип удоволствие.

Искам специално да похваля изключителния превод на български на вълшебниците от Човешката библиотека. Удоволствие е да четеш нещо, над което е работено с толкова много старание и толкова много желание. За разлика от болшинството от книгите на българския пазар, „Песента на ханджията” не е преведена с търговска цел, не е преведена за печалба, а е преведена от любов. И тази любов се чувства, във всяка глава и във всяка фраза. И ми става адски хубаво от знанието, че такива неща се правят у нас, точно в този формат и по такъв начин.

И мой отзив:

Благодаря от сърце за този отзив. Разбира се, мъчно ми е, че романът не те е намерил в подходящ миг (да, да, знам чувството, разбирам напълно… ) – но милите думи за превода ме трогнаха изключително (споделям ги с целия ни екип). А размислите защо фентъзито бяга от собствения си елемент „фантазия“, от възможността да ни покаже света по нов начин – така, както го виждат истинските магьосници… тия размисли ме мъчат и мен, от 5-6 години.

Ние ще продължим да търсим онова фентъзи – и книги въобще – които се протягат отвъд, под и по-нататък…

Зад следващия завой се чуват копитата на „Последният еднорог“, в ново издание.

[presly]

Здравейте!
Извинявам се, че пак ще мрънкам и т.н, но... Книгата е наистина чудесна, но за превода и редакцията на мога да кажа същото, има много какво да се желае, поради тези причини ми беше доста трудно да я чета. Наистина оценявам желанието и труда, и не искам да обиждам никого. Аз самата превеждам разни кратки неща за удоволствие, но пресъздаването на такъв голям и наистина специфичен, красив текст иска много, много изпипване и работа.
Поздрави!

[Кал]

Здрасти, Пресли!

Водила ли си си бележки? Ако да, моля пращай направо към пощата на ЧоБи – да видим какво можем да направим по-добре в следващото издание.

(Седем години и над 10 редакции не са малко изпипване и работа... но специално за този роман и те не стигат. Наясно сме всички. :/

Плюс, може да има „идеологически разминавания“ – на Мартин по-горе преводът му се е сторил чудесен. )

[Кал]

Пресли, липсата на (конструктивна) реакция (или дори прочитане на отговора ми? Поне ако съдя по това, че не си влизала във форума, след като написа горното) автоматично ме вкарва в режим „игнориране“...