Моят любим читател

[Кал]

Вдъхновено от Лора Шумкова във форума на Голямото четене.

Драги писатели, които посещавате нашия форум, тук ви молим да споделите как си представяте идеалния читател на вашите книги или да ни разкажете за реален ваш читател, който силно ви е развълнувал.

Любимият ми читател си пуска компютъра, когато отвътре му е толкова празно, че ще имплодира, ако не влее някакво чувство отвън - сега, в този момент!

Намира онова късче, преливащо с нужното чувство. Чете го, първия път произнасяйки всяка дума в главата си, докато не бликнат сълзи / докато не се упои. Чете го, по два пъти всеки ред, след като веднъж е стигнал до края. Говори си с него.

Един ден сяда и продължава разговора пишейки.

Друг ден ми намира имейла, намира мен, продължава разговора на живо.

Скоро след това го губя като читател, печеля като съратник.

...ех, че се размечтах...

Я сега се разкрийте, прикрити писатели...

[divna3]

Да открива нещо за себе си, в написаното от мен
Поне аз като чета, най-обичам авторите, които ме карат да намеря себе си в текста.

[Кал]

– Моят слушател не те прекъсва, не ти ръкопляска, не те хвали и не те критикува. Той изчаква да свършиш, а после на свой ред споделя само каквото е важно за него. Без преструвки и раболепничене, без завист и заядливост – само същностите, само това, което не можеш да премълчиш.
– Моят слушател вплита собствения си глас в моя, тогава, когато дуетът е по-красив и по-пълен от сам-сама пеенето. Тя ръкопляска за ритъм, хвалѝ сняг и критикува, тактувайки, като тиква от Крит. Моят слушател се друса в апоплектично пого, когато наистина се вживея, а когато се уморя, ме изхвърля от сцената с шут и сама става такъв, докато се съвзема. Даже си носи, винаги, за такива случаи, шапка с рога и звънчета. Тя отстъпва сцената без кютек – или я донаписва така, че да се облещя и аз. Ех, моят слушател...

Криволича сред дънерите и слушам.