Кал wrote:Verge Dreamond wrote:...Тенденцията за намаляване на продажбите (и тиражите) на книги не е само български модел, просто нашата държавичка е супер-миниатюрна и когато 0.0001% от населението си купуват книги, това е по-нагледно.
... и се издават по 3000+ заглавия на година. 90% от които са недоклатени, ако мога да се изразя мило. :/
(Ето това направиха големите издателства, Майкъл. Ако не си видял това - не си гледал внимателно.)
Verge Dreamond wrote:О, печатниците се модернизират... няма да останат на пазара иначе.
Ама снижение на себестойността... колко да е? Дори ако елиминираме така наречения "ръчен труд" и приемем, че машината, която върши работата не е толкова скъпа,че да оскъпи продукцията, вместо да я поевтини, пак опираме до въпроса с минималните бройки, от които надолу себестойността се покачва драстично и за оптималните бройки, при които съотношението разходи за производство/стойност на крайния продукт са... оптимални.
На практика във всеки един механизиран бизнес важи правилото "колкото повече - толкова по-евтино". Все едно дали книги се правят, лего-конструктори или плочки за баня.
Плюс че се премахва (за печатниците иде реч) нископлатеният "тъп" труд... и се премахва, ама до един момент, а и се заменя със значително по-високоплатен "високотехнологичен" труд. Не, че 1 ИТ-специалист е равен на 50 заплати на опаковчици (образно говорим), но колкото и прекрасен и добре автоматизиран да е един процес, броят на заетите в него може да се намалява само до дадена цифра.
Безплатен обяд няма, евтини книги... колко да са евтини?
---
Понеже се споменаха някъде 3000+ книги на година у нас, естествено цитатът за 0.0001% книгокупуващи не е точно верен - книжният пазар щеше да е умрял при това положение, пък той си агонизира от доста време. Сметката е малко по-сложна... Не е по-оптимистична де.
Имаме като пазарни дялове различни групи хора, които купуват книги. Определени строго специализирани видове, примерно само готварски книги, само за диети, само за себеусъвършенстване и т.н. Тях ги изключваме, те не са "четящи"; друг е въпросът, че добре прицелена такава книга (ъъъ, не КИ естествено) може да докара отлични печалби на издателя. Трети пък е въпросът, че повечето такава информация се намира онлайн, а днес и баба ти си има компирче и знай как се пита гугъла за, да речем, яйца по панагюрски, пържени филии и как да си полее цвекето.
Има пазарни дялове на хора, които си купуват конкретно художествена литература. От конкретни жанрове. Целевата аудитория на ХЛ-то, с други думи. Повечето НЕ си купуват различни видове ХЛ, но като цяло ВСЯКА от тези групички се състои от (средно) 400-500 човека. Покрай тях се върти и известна аудитория, която не си купува книгите, но ги чете като ги взима на заем. И се предполага, че достатъчно интригуваща книга ще ги накара да си я купят, за да си я имат. Отделно имаме и групичка на колебаещите се, които ПОНЯКОГА си купуват определения вид книги. И тя да е към 400-500 човека. Тази групичка като цяло целят издателите, а който от "заемащите" им дойде на крака - добре дошъл.
Примерно, такава е групичката на купуващите... айде, не Хари Потър, че тя е голямаи излиза от общото правило, но да речем на купуващите Тери Пратчет. Те фанатично си купуват всичките Пратчети и пратчето-неща. Те са хората, докарващи книгата да не е на загуба. Знаем, че ако книгата А се е продала в тираж Х, то и книгата Б ще се продаде в тираж Х като минимум. Ако даденият Пратчет е годен продукт - хубав превод, хубава книга и т.н. - ще си го купят и още У хора, прочели отзиви по интернет, чули добра дума от другарчета, взели книгата на заем или НЕУСПЕЛИ да я вземат на заем и т.н. Това са хората, които докарват книгата на печалба. С добра реклама броят им се повишава, тъй като се привличат и хора, които иначе не биха си купили Пратчет, но заради конкретната книга ще кихнат кинти.
Проблемът, естествено, е:
1. Определянето на размера на първоначалната групичка Х (особено ако не става дума аз утвърдена серия)
2. Определянето (и производството) на качеството на книжния продукт
3. Привличането на аудиторията извън кръга Х (сиреч - рекламата)
Въобще и като цяло редовно купуващите ХЛ в България несъмнено са достатъчен брой хора, за да може да функционират издателствата, които функционират, печатниците, които им правят книгите и разпространителите и книжарниците, които ги продават. Нереално е да се слага за "редовно" определение "купуващ по 1 книга на месец", разбира се... но хората, които си купуват ПОНЕ ЕДНА КНИГА ГОДИШНО са най-малкото петстотин хиляди (проста сметка с изсмукани то пръстите цифри - 3000 книги по средно 500 тираж прави милион и половина; бая народ си купуват книги по-често от веднъж годишно... например по две на година).
Което не означава, че тираж от 500 хиляди е продаваем, разбира се... защото се връщаме на групичките и пазарните дялчета, както и на намаляващата бройка хора, които прибягват до хартиен носител там, където могат да си спестят купуването му.
И тук идва милата цифра от далечното минало... Преди 10-ти ноември (разправят старите издатели) редовните тиражи са били 10 хил. броя, достатъчно често се е случвало да се продават и по 30, та и 50 хил. тираж; не говорим за велики комунистически книги или такива, дето е "задължително" да ги имаш в библиотеката.
Тук спокойно мога да изпадна в дъъълго лирично отклонение как книги "едно време" са се правили за по 1-2 години, не 1-2 месеца (целия процес - от началото на превода през редакция през набор през печат); че не са били баш евтини (50 ст. или левче при заплата 50-60 лв. да речем) и т.н. Но айде - няма. И по-интересни офтопици можем да си намерим.
Кал wrote:И аз подкрепям Радо, в частност - за важните (+ актуални) теми в "Потърите". Има и други, сигурен съм - приятелството, с всичките превратности и доказателства, че съществува; конформизмът срещу нуждата да бъдеш себе си; търсенето на себе си; ... Големи теми. От ония, които правят една книга наистина голяма. (И в крайна сметка я продават - не само в първата вълна, ами във времето.)
Същото важи и за "Здрач" впрочем - поне книги три и четири. А колко точно добър автор е Майер се вижда в The Host/"Скитница". Жалко, че купища тийнове изчетоха "Здрач" твърде малки и като стигнаха до "Скитница", избягаха назад с писъци.
И да не каже някой, че офф-им по темата за издателската политика: Издателство, което залага само и единствено на книги, писани да са "вървежни" (и то - след като други книги са проправили пъртината), е мъртво издателство, рано или късно. Авторите с такъв подход - и те.
(Алекс, моля те, чуй ме и ме разбери. Специално за това съм готов да си открадна толкова време, колкото е нужно да се разберем. Стига да знам, че отсрещната страна ме чува.)
П.П. Но и на "Братята" съм фен. Голям.
Verge Dreamond wrote:Тъй като става дума за редактори и редакторската работа "като такава" в темата на Кал в Авторите, мисля да изместя, ъъъ, размишленията си по темата там в темата тук.
Беше зададен там уместният въпрос дали преводите си имат редактор.
Първо, в България "де юре" такова животно съществува; "де факто" се разбира човек, който чисти правописните грешки и оправя словореда. Не знам по ВСИЧКИ други държави как е, но у Американско редактор му се вика на онзи човек, който изчита текста и предлага начини а) той да се подобри като изказ, авторов глас, смислови изражения и т.н. и едновременно с това б) вниква в сюжета като такъв и, ако има такава възможност, дава предложения как да се оптимизират нещата.
По неизвестна за мен причина у нас с редактора се получава като в Америка с приютите за животни...
[offtopic]Сиреч - хората много масово предполагат, че като си оставят любимия любимец в приют, там ще се грижат добре за него и ще му намерят ново семейство, а всъщност 90% от "пратените в по-добро семейство" любимци ги евтаназират доста бързо или откачат в приюта и ги евтаназират малко по-късно.[/offtopic]
Съответно, коректорът (подразбира се) е човек, който коригира правописните грешки и словореда. Малко съвпадане на описанието се получава, нали? Та, повечето "редактори" у нас всъщност са коректори, ако ги бива в работата им - значи са по-висок ранг коректори.
Тук се сещам за една весела случка от далечното минало: "редакторка" (разбирай коректорка, но МНОГО ДОБРА), с която вече съм работила, ми редактира превод за издателство, за което работя за първи път. Срещаме се с издателката, за да взема редакциите (разбирай - корекциите) и листовете са щедричко нашарени. Редакторката обяснява на издателката: Да не си помислиш нещо, преводът всъщност е добър, иначе щеше да има повече поправки...
Преводите, разбира се, не се нуждаят ТОЛКОЗ от редактор, освен наистина за оправяне на звученето на текста на български - авторът е казал нещата непроменимо. Идеята на редактор за преводача е по-скоро сравняването на текстовете на оригинала и превода и нанасянето на подобрения на превода - доближаването му до, ъъъ, авторовия глас и идеи максимално, като се подобри същевременно изказът на езика, на който се превежда книгата. Уф, ама и аз се олях с повторенията, хех...
Съвсем друг е въпросът за личното творчество и подозирам (макар да не съм го виждала как става наяве), че там е разликата: във възможността с креативна редакторска работа "просто добрият" текст да стане шедьовър, поносимо кофти текстът - добър текст... и може би в крайна сметка от добрата идея с кофти осъществяване да цъфне страхотна книга. Някъде Стивън Кинг (сори vg) беше споменал, че за първоначалното си издание Сблъсък бил с повече от 1/3 по-кратък заради тогавашния му редактор и крайният вариант спечелил много. Не съм чела "окастрената" книга, така че не мога да направя разликата - в слово...насипния си вариант е адски дълга и, вярно, интересна, но й губиш същината на действието. Та: навсякъде по света, включително у Американско, редакторите стават редки животни, но поне там съществуват. Сигурно и по други места. У нас... нънъ.
Реално погледнато, аз лично съм имала удоволствието да работя с двама редактори по мои книги. Единия даде ценни идеи, но според мен твърде малко се "заигра" с авторовия текст и от това книгата определено губи. От сътрудничеството с другия останах с прекрасни впечатления и искрено се надявам пак да работим заедно, стига да получа насреща същия ентусиазъм като първия път. Твърдя, че от намесата книгата спечели много.
За колко са - май пет? - книги (не-КИ) процентът от словом и цифром 1 книга и 1 редактор не е особено поощрителен резултат.
А, както се спомена в темата на Кал, много издателства не ползват НИТО редактор, НИТО коректор. Трагедията е пълна.
Благодаря за вниманието значи и се извинявам за разплескването по различните теми, но ми напираше отвътре да си излея излишните слова на форума.
Кал wrote:(Още размишления, готови за цитиране - мерси, Върдж!)
Да добавя само, че в малките издателства, които познавам като начин на работа, редактори обикновено има, и - обикновено - се стараят доста. Старанията им се доближават до това, което Върджил описва като "западен" редактор. Не съвсем, де - у наш'те автори преобладава възприятието "моят текст е моето дете - внимавай как ми го пипаш, че режа пръсти, ей!". На което Георги Господинов съвсем разумно отговаря: "Извинявайте - вие раздавате ли децата си на непознати хора, за свободно ползване?" Пак глупава метафора, сиреч. Ще се оправим, де... трябва ни време да привикнем.
Защо именно в малките издателства? Опитал съм да обясня ей тук.
Примерът с Човешката библиотека важи за кое да е малко (и неперящо пари) издателство.