Долното е личен зов на Калин Ненов. Ако други участници в Човешката библиотека го подкрепят, те ще се заявят в коментарите.
Тоя призив ми е наистина важен и искам да стигне до колкото се може повече читатели. Умни, мислещи хора. За да не изпусна по-забързаните сред вас, ще започна със сбит преразказ:
Купувайте книги от:
- авторите
- издателите
- или книжарници, за които сте сигурни, че ценят труда на хората, които създават книгите.
Не купувайте книги от книжарници, които крадат от труда на останалите. По-долу има списък.
Следва подробната версия:
Една от мисиите на Човешката библиотека от самото ѝ начало е да осигурява достойни условия за всички участници в създаването на една книга: авторите, редакторите, коректорите, художниците, оформителите…
Днес, в имейлите помежду ни, стана дума, че наши приятели са получили наградни ваучери за книги от книжарници „Хеликон“. И че – искат, не искат – трябва да си ги вземат оттам.
Книжарници „Хеликон“ са известни с:
– алчността си: те взимат за себе си най-висок търговски процент от всички книжарници, започвайки от 40% от коричната цена, понякога стигайки и над 50.
Представяте ли си какво означава половината от парите ви за една книга да остават в търговеца? Още 15 до 25% отиват за печатницата. Колко остава за всички други участници – автори, редактори, коректори, художници, оформители, издатели?
Какво качество можем да очакваме от тяхната работа в такъв случай?
– мудността си: бавят плащанията към издателите за продадените книги. Доста. Което граничи с кражба.
В българското книгоразпространение в момента почти навсякъде е наложен принципът на консигнацията. Тоест: оставяш книгите си в книжарницата. Тя ти плаща за тях едва след като ги продаде. Тоест: почти всяка българска книжарница работи със „заеми“ – тя продава продукти, които тепърва ще плаща.
Когато една книжарница дори не си плаща редовно „заемите“, тя все едно краде.
(Книжарници „Пингвините“ завлякоха българските издателства с 1,6 милиона лева, а собствените си служители и хазяи – с още над 3 милиона, когато фалираха през 2012-а. Точно защото някои от шефовете им пропиляха парите от „заемите“ – това, което дължаха на издателствата от вече продадени книги. Самите ние загубихме към 1000 лева – една пета от парите, с които движим цялата си книгоиздателска дейност.
Сега част от същите тия шефове направиха книжарници Bookpo!nt.
А в каталога на Bookpo!nt може да откриете наши книги. Въпреки че никой никога не ни е търсил да сключи с нас договор. Даже не са ни предупредили, че са взели тези книги.
Разбирате ли защо толкова често повтарям думата „кражба“?)
– грубиянщината си: всеки път, когато отидеш да взимаш плащане от „Хеликон“, карат те да се чувстваш сякаш си нагъл навлек – а не човек, на когото дължат пари.
(Още един пример тук: книжарници „Нанси“. Държат наши книги за няколкостотин лева. Преди известно време им се наложило да се прехвърлят от един склад в друг. В процеса загубили част от книгите ни. Не са ни предупредили нищо. Когато разбрахме какво е станало, собственичката ми заяви: „Тези книги няма да ви ги плащам. Да сте ни потърсили по-рано за тях.“
Прибавете към „кражба“ и „гавра с достойнството“. В нашата област, където парите и без това не са много, достойнството обикновено е по-ценното. А гаврата с него убива всякакво желание да се занимаваш повече. С тия… кретени.)
… Така. Какво да направим обаче с тия наградни ваучери? Да оставим децата без награда ли?
Аз тръгвам от другия край на въпроса: А редно ли е да учим децата си да крадат?
~
Дотук бях с риториката, сега – към прагматиката.
1. Избягвайте некоректни книжарници. Освен изброените – „Хеликон“, Bookpo!nt, „Нанси“ – от собствен опит сме се научили да избягваме:
– „Гринуич“: един от управителите ѝ е бивш управител на „Пингвините“. Същите, които откраднаха близо 5 милиона. Друг неин управител е Йордан Антов, шефът на „Бард“.
– книжарница „Бард“: с Йордан Антов сме имали конкретни проблеми още в началото на 90-те. Лично аз имам и принципни проблеми с начините, по които издателството му се отнася към преводачи, автори и редактори – с ниските си заплащания и непосилните срокове за работа, „Бард“ има огромен принос за лошото качество на художествените преводи през последните двайсетина години. Оттам – не искаме да имаме нищо общо с книжарницата им.
Вие имате ли да добавите някоя?
2. Обикновено може да си поръчате желаните книги направо от сайта на издателството. Ще пристигнат право при вас, понякога – даже по-евтино. Важното е, че знаете къде (и кога) отиват парите ви.
Ако книгата е самиздат или на по-малко издателство, което няма онлайн присъствие – опитайте да намерите автора. Ако се затруднявате – поискайте помощ от четящите си приятели. Или от нас. Една от мисиите на Човешката библиотека е да гради мостове. Ще се радваме да ви свържем. 🙂
3. Подкрепяйте книжарниците, които подкрепят всички останали в книгосбъдването – държат се с тях като със съмишленици и партньори.
Два такива примера в София, пак проверени лично от нас, са:
И двете книжарници правят чудеса от храброст, за да помогнат на българските автори да стигнат до читателите. И си познават книгите. Ако още не сте си говорили с продавачите там – заприказвайте ги. Това са книжари. Аз всеки път научавам нещо. 🙂
Вие кои други бихте ни препоръчали?
… А в случая с наградните ваучери – другия път говорете с организаторите на конкурса, които са избрали такава награда. Обяснете им какво знаете за съответната книжарница и защо не желаете книги от нея. Помолете ги да ви дадат друга награда. Или да си изберат други партньори по принцип. Ако не реагират – не участвайте вече в този конкурс. Конкурси има колкото ви душа иска.
И – може би най-важното – открийте как да разкажете тези неща на децата си. Тая следваща вълна читатели и човеци, заради която, в крайна сметка, продължаваме да създаваме книги.
Те също са умни и мислещи хора. Ще разберат. 🙂
Искам да попитам за книжна борса Колхида какво знаете по въпроса?
Скоро обсъждах издаване на книга с Йордан Антов, собственик на Бард. Няма толкова груб и тънкообидчив човек като него. Впуска се в дълги тиради и словоизлияния, държал си се неуважително и куп други глупости, като цялото това нещо се случва след 12 часа през нощта. (А си му писал през деня). При това си се старал да бъдеш максимално любезен и тактичен и да зададеш въпросите, които трябва да зададе всеки автор в процеса на комуникация с издател. Другите издателства отговарят точно и ясно, с делови тон. Този човек ти се кара и назидава, позволява си да слага епитети и се превъзнася колко е голям и велик и затова той трябва да дирижира целия разговор. Ако някой беше написал цялото това нещо нямаше изобщо да се занимавам с него. Аз реших да го напиша, за да не хабят време и нерви тези след мен.
Благодарим! Дано само покрай изобличаването не сме изопачили някого. 😀
„Книжен ъгъл“ ли е книжарницата на „Оборище“?
Браво ви за смелостта да ги изопачите. Съжалявам, че откривам тази информация чак сега, но пък винаги съм подозирал големите вериги. Близо до нас на Оборище 113 има малка книжарница. Това ми е любимото място, дамата е мила и винаги е готова да съдейства или посъветва. Ще се опитам да разпостраня статията до колкото се може повече хора. Дирзайте. Поздрави
За втора година тече конкурсът
Моята любима книжарница
Гласувайте до 11 декември 2015.
Излязоха резултатите от конкурса „Моята любима книжарница“.
Първото място ме натъжава. 🙁 Наскоро разсъждавахме с приятели, че един от главните ни проблеми в България е липсата на информираност (или памет).
Поздравявам „Нисим“ за второто място. Както споделих и горе, те отдавна са заслужили признанието и благодарностите ни.
Радвам се да видя и „Български книжици“ в двайсетицата.
Наско, имаш предвид „Пингвините“, не „Буктрейдинг“. 🙂 (От тях си изтеглихме алманасите отдавна.)
Подкрепям Кал. Господин Антов който като търговец под името “Находка” завлече над 100000 книги използувайки закриването на издателство “Орфия” през 1992 г. сега не е променил много нрава си. Буктрейдинг още държат от нашите алманаси и от години твърдят, че са ги пратили на свои поделения в провинцията и нито ги връщат нито ги плащат.
За „Жар-птица“ Marfa в Shadowdance писа, че е жива и здрава, а и събития прави. Ето страницата ѝ.
(Claymore47_Fen в Shadowdance)
(Moridin в Shadowdance)
Моралната страна на проблема (и това отговаря на питането на Claymore за „Гринуич“) е: Искаш ли парите ти да отиват при хора, които навремето са завлекли издателствата? (Като бившите собственици на „Пингвините“.)
(Claymore47_Fen в Shadowdance)
Да, в „Букпойнт“ (и „Новите книги“) са буквално крадени книги… ако ги продават. (А не са им останали просто като записи в базата данни.)
(Drigan в Shadowdance)
Книжарниците на Orange някога бяха обединение между „Пингвините“ и „Книгомания“. Сега не зная чии са и нямам впечатления от тях.
За Варна – някой варненец с преки наблюдения? Ние имахме добър опит с книжарница „Жар-птица“ там. Има ли я още?
(Random в Shadowdance)
Навремето правихме нещо такова:
http://choveshkata.net/blog/?p=773#comment-7016
Но информацията е отпреди 5 години. Някои от тези книжарници вече не съществуват, други мисля, че си вдигнаха процентите.
(Ghibli в Shadowdance)
Не сме, след сравнение колко (пари + време) би ни струвала съдебната пътека.
Впрочем: Ако имате контакти в големите издателства, ще ми е интересно дали те са успели да си възстановят пари от „Пингвините“ или „Буквите“.
Огласих призива и във:
– форума на Shadowdance
– форума към клуб „Иван Ефремов“
– cheteneto.subtle-bg.com
– форума на teenproblem.net
– форума на SciFi.bg
– Гугъл общностите „Аз обичам четенето“ и „Читателски клуб“
Подкрепям започнатото, Кале. (:
А ако мога – и повече от морално.
Благодарим за проучената и събрана информация!
Или казано по-просто: ако искате да продавате книги чрез Амазон легално и сте български гражданин, който живее в България, трябва да правите това като си регистрирате фирма (фирмата да получава плащанията чрез Амазон) и плащате две заплати за счетоводител (защото това, което правите е по-сложно от обичайното – следователно ви трябва двойно по-скъп счетоводител).
Освен това физическите лица, които продават книги чрез Amazon не могат да си декларират данъците законно, защото не знаят личните данни на клиентите (техните имена и ЕГН, ако са български граждани; техните имена и държави, ако са чужди граждани). Защото Амазон е агенция, която събира комисионна от продажбата на книгите, а продавачът е авторът, а не Амазон…
Днес открих нещо шокиращо за политиката на Амазон.com – не само че удържа 65% от сумата, която плаща клиента, но и авторът на книгата трябва да се занимава с усложнения, свързани с данъчното законодателство!
В тази тема разискват нищожна част от проблема.
Примерно някой художник може да рисува някакви вулгарни неща (които съдът намира за неморални). Съдът може да го тикне в затвора, защото:
1) Лицето е пълнолетно работоспособно
2) Продължително време не се занимава с общественополезен труд (рисуването на лоши картини, според съда, не е общественополезен труд – също както проституцията според същия съд)
3) Получава нетрудови доходи (доходите от продажба на картини са нетрудови)
4) Доходите ги получава по неморален начин (защото картините изобразяват неморални неща)
Щом съдът успява да осъди проституиращите лица – няма никакъв проблем да осъжда и писателите на текстове, които са “неморални”, както и художниците, които рисуват “неморални” неща…
Онзи член от закона, отнасящ се до криминализиране на “неморалните” доходи, е от 1975 година. Не се намери честен и смел политик, който да го премахне.
Имам грешка в горните разсъждения – онова изключение, което позволява да се получават доходи по “неморален начин”, ако лицето се занимава с общественополезен труд, не важи за лицата, които се занимават системно с просия.
Обърнете внимание, че “неморален начин” не значи “незаконен начин”. Тоест една дейност може да не е незаконна, но ако съдът прецени, че е неморална, може да ви тикнат в затвора. Това е много сериозен проблем – съдът може безконтролно да осъжда хора за неща, които не са незаконни.
Така че, ако системно получавате доходи от дарения, значи системно се занимавате с просия и следва да ви осъдят за това (независимо, че през това време може да сте се скъсвали от “общественополезна дейност” – примерно може да сте работили като учител на трудов договор в училище).
В цивилизованите държави това го няма – виждал съм в много сайтове на американци бутон “Donate” за плащане на дарения. Щом го правят, значи в САЩ не е забранено да се получават дарения системно.
Ако физическо лице получи плащане, различно от дарение, то платецът на дохода трябва да си даде всички лични данни (ЕГН, трите имена, адресна регистрация) за да може да се впишат в годишната данъчна декларация.
Забелязах, че във формуляра за деклариране на дарения по чл. 49. ал.3 от ЗМДТ не се пише лицето, което прави дарението (само се декларира, че е (или не е) роднина). Тоест няма нужда читателите да си дават ЕГН-то, трите имена и адреса когато правят дарение на някой автор. (Ако имаше такова изискване никой не би правил дарения.)
Може да се заобиколи закона (забраняващ на физически лица, които не са ЕТ да продават книги) като се публикува книгата с лиценз CC-BY-NC (или подобен) и читателите изпращат дарения (вместо това да се разглежда като продажба на книги).
По този начин:
1) Не се дължи ДДС.
2) Няма нужда от посредник.
3) Плащането на данъка е лесно*
* Обаче трябва да се печатат три страници за всеки ден, през който са получени дарения. Тоест имаме около 0,30 лв разходи само за печат на една декларация. Няма начин дарения на различни дати да се декларират в една и съща декларация. Примерно ако имаме 100 дарения през 100 различни дни от годината, трябва да подадем 100 декларации по 3 страници всяка. Представяте ли си – 300 страници бумаги… Предполагам, че може да се подадат с една декларация даренията, направени от различни лица на една и съща дата. (Ако датите са различни – това не е възможно.)
Ако може даренията да минават през фондация или друго юридическо лице, това би улеснило декларирането – няма нужда от отделна декларация за всеки ден дарение. Фондацията (фирмата) събира даренията и ги изплаща един или няколко пъти годишно.
Имайте предвид, че може да ви осъдят по същия член от НК, по който съдят проституиращите лица и просяците (“нетрудови доходи от неморална дейност”). Затова, ако получавате дарения (“неморална дейност”, “нетрудови доходи”), трябва да може да докажете, че редовно извършвате общественополезна дейност (примерно, ако едно проституиращо лице работи от време на време (нещо, което е “общественополезна дейност”), не могат да го осъдят по онзи член от закона, но това не значи, че не могат да го арестуват и да ги тормозят, злоупотребявайки с власт).
Ако случайно нямате трудов договор и други доходи, може да е проблем да докажете, че не сте виновни за това, че “продължително време не се занимава[те] с общественополезен труд” и не занимавате системно с просия.
Освен това, при липса на договор за дарение (кой подписва такъв договор при малки суми?), трудно ще докажете, че плащането е дарение (при евентуална проверка – особено ако подавате 300 страници декларации годишно). Проблемът е, че данъкът върху дарението е 5% и може да изглежда като че ли се опитвате да избягвате плащане на данък по незаконен начин.
Затова получаването на дарения от читатели може да е проблемно (въпреки, че в закона не е написано изрично, че при дарения трябва да има писмен договор).
Днес попаднах на конкурс, който е баш по темата:
Моята любима книжарница
Тече до 10 декември 2014.
Подкрепете своите. 🙂
(Съжалявам само, че не дават възможност да гласуваме за повече от една книжарница. 🙁 В избора между „Български книжици“ и „Нисим“ „Книжиците“ надделяха – но исках да насърча и двете…)
Юридически е така. В това отношение призивът ми към читателите е да се насочват към онези книжарници (физически или електронни), които ценят труда на авторите. И продължавам да събирам още препоръки за такива. 🙂
Условията на „е-Книги“ са морално остарели – тази година, бъдеще да е, с дружни усилия ще реконструираме сайта и съответно ще направим разпределението на процентите по-справедливо.
Няма как авторите да продават свои книги директно на читателите, ако не са регистрирани като еднолични търговци, защото физическите лица (нерегистрирани като ЕТ) нямат право да извършват търговска дейност по занятие.
Търговска дейност могат да извършват легално юридическите лица и ЕТ.
Регистрацията като ЕТ е скъпа (една заплата месечно за счетоводство). Така че който не е регистриран като ЕТ трябва да ползва трето лице като посредник при продажбата на книги (даже и електронни).
Например Amazon удържа 65% от сумата, която плаща клиента – за автора остават 35%. Има възможност за автора да остават 70%, но тогава има удръжки във връзка с доставката на електронната книга и важи само за някои държави (и има допълнителни условия!).
https://kdp.amazon.com/help?topicId=A30F3VI2TH1FR8
При E-knigi.net авторите получават 60% от продажбите „след като са заплатили разходите на е-Книги по издателския процес и след приспадане на всички такси“.
http://e-knigi.net/index.php?route=information/information&information_id=7
Благодаря! „Новите книги“ изглеждат абсолютно същият случай като Bookpo!nt – ето наши книги в каталога им, за които никой никога не ни е питал… :///
Ами, явно това правило прилагат към “случайните” магазини. Това са Бард, Colibri, Изток-Запад, Еднорог, Ера… При всички правилото е – отиваш в Болид и си купуваш каквото ти трябва. А ти, виж дали тези ги знаеш – май са “дете” на пингвините, или по-скоро клонинг :))) продават и ваши неща http://www.noviteknigi.com/?cid=3&pid=33056
А кои са тези издателства? Аз знам само няколко, които са си извоювали правото да не предлагат консигнация – поне спрямо книжарските вериги. В повечето случаи – след като са се напарили от загуби и некоректно отношение (като нас).
Може би сме контактували с непресичащи се множества. 😉
От опита ми от последните дни да споделя едно свое наблюдение – всички издателства, с които контактувах НЕ предлагат консигнация и предлагат 30% от коричната цена за търговеца. Но тъй като на своите сайтове те пускат книгите с 20% отстъпка от коричната цена, а е нелогично търговецът да продава над тази цена, то за него остават 10%. Което в повечето случаи не може да овъзмезди труда му. Та, в момента търговецът е в затрудненото положение. Загадка е как продават големите вериги и имена на реалната корична цена.
Пуснах призива и във форума на Моята библиотека.
Междувременно от Иван Богданов дойде информация, че високите такси на Панаирите на книгата са заради самата асоциация „Българска книга“. За мене това е пълен ШОК. :-O Някой от вас може ли да го потвърди?
(Margo в Goodreads)
Панаирите на книгата – поне според условията, които предлагат през последните 5-6 години – са също толкова недружелюбни към издателите, колкото алчните книжарници. Наемите, които взима Националният дворец на културата, практически означават, че повечето издатели с щанд са на загуба. Неведнъж съм чувал колеги да казват, че се явяват на панаири само заради живия контакт с читателите.
Ето подробна сметка за 2008 г. Оттогава условията не са се променили забележимо.
А ето и резултатите от проучването „Откъде предпочитат самите издателства да си купуваме книгите им“. Тази информация вероятно е остаряла.
Вале (Kerazy) – когато намериш време и сили, моля разкажи и твоите съображения. Нека имаме повече гледни точки (стига да са обосновани).
Светле (Gilraen) – това „първо издание“ вероятно е грешка. (Ако издателството го е обявило така… не знам. Трябва да разпитам колеги.) Което ме подсеща: ВСИЧКИ допускат грешки – дори моите най-любими книжарнички. Моят зов тук е ние, като читатели, да не допускаме грешката да се превръща в принцип на работа. Понеже отстъпка от 50% за книжарницата може да се погледне и така: като грешка, която издателствата са оставяли да се случи достатъчно често – докато се превърне в норма… 🙁
Нев (която не е negesta 😀 ) – благодаря за препоръката! Ще мина през „Кито“ тия дни – тъкмо си търся „Голямото отвън“ на Илко Германов.
Eneya – АББ… *търся емотикона за въздишка през усмивка*
Вик (WATO) – мерси!
Междувременно пуснах призива и в групите Bulgaria reads и Bulgaria в Goodreads.
Споделих в сайта за ЦРУ-аматьори, наречен “Фейсбук”. Там понякога се навъртат и “по-така” хора, барем някой от тях да си вземе бележка и да разгласи нататък по мрежата.
Поздрави на всички Чобити.
Хъх, “Бард” не ги харесвам от скандалите с Читанка насам, но за “Хеликон” е ново…
Интересно, защо АББ не се изкаже по темата? Би трябвало да е тема, която ги вълнува?
(Philip в Goodreads)
Нямам никакъв опит с тях. Ако някой друг знае с какви проценти работят и дали се държат коректно, моля да сподели.
Мога да препоръчам “Кито” на Гарибалди, много приятно местенце. Собственикът е много отзивчив, знае всичките си клиенти по име и дори да няма някое заглавие, ще го достави до няколко дни.
Сега надникнах в сайта kniga.bg
Това няма нищо общо с книжарниците, но и друг път съм се натъквала на анонс, че това е първото издание на някоя книга, в случая на “Уморените коне ги убиват, нали?” Е, дами и господа от “Бард”, не е.
Както не е първо изданието на “Леля Хулия и писачът”, нито на “ДВанайсет странстващи разкази” на Маркеси на доста други.
Как мислите, защо изданията се обявяват като първи, когато всъщност не са?
Съгласна съм с аргументите на Калин. И все пак, има книжарници, в които е приятно да влезеш. което няма нищо общо с техните управители и собственици, а с хората, които работят там. Във В. Търново, например, във въпросната книжарница “Хеликон” работят три прекрасни млади жени, които винаги са готови да поговорят за книги или нещо друго интересно. Известявали са ме по телефон по моя молба, когато получат книга, която съм очаквала с огромно нетърпение. Едното момиче е магистър по философия и съветите и препоръките й винаги са били повече от адекватни. Разбирате ли, нещата имат и чисто емоционален характер. Иначе, когато все още можех да си позволя хартиени книги, най-вече си ги вземах от известния в Търново Иванчо Борисов, който притежава малка сергия за книги в подножието на стълбището за театъра. Той е човек, който по половин заглавие и малко име на автора може да ти намери книга, въпреки че не е отявлен читател. Има книжарнички все още, в които хората обичат книгите и въпреки мизерното заплащане работят там.
Съгласна съм и с Георги за интернет достъпа. Но не ми се иска книжарниците да станат отживелица. Има нещо в рафтовете с книги, в излъчването им, което те кара да вярваш, че не всичко в нашия идиотски свят е изгубено.
Благодаря на Калин и за друго, за информацията. Редовият читател не знае тези неща обикновено, а е хубаво човек да е информиран.
Aбсолютно подкрепям Калин Ненов.Днес просто книжарниците се самозабравят и забравят, че без автори няма да имат самите те работа. Забравят и, че служат на нас читателите. Алчността е на първо място сред управата на големите, видните български книжарници и така мачкат българския автор, без да им пука особено.
Не ми харесва, ето тази част “… А в случая с наградните ваучери – другия път говорете с организаторите на конкурса, които са избрали такава награда. Обяснете им какво знаете за съответната книжарница и защо не желаете книги от нея. Помолете ги да ви дадат друга награда. Или да си изберат други партньори по принцип. Ако не реагират – не участвайте вече в този конкурс. Конкурси има колкото ви душа иска.”
нямам желание, възможност и сили, в момента да се обоснова, но не бих спряла никой, да участва в конкурс, който харесва и обича от години. Дори Кико има такъв любим конкурс и за съжаление, но не негово, наградата е горепосочената. Ще обясня само, че организаторите са винаги с едни и същи спонсори, конкурсът е прекрасен, /ще рече няма зададена тема, дава възможност на децата да се срещнат, да поиграят, да покажат себе си…/ .
Знам, че темата е важна, но аз не мога да я погледна само от една страна и просто ще помоля да не ме насилвате за това. Разбирам съображенията на Кал, но предполагам, че моите съображения нямат тежест в изложената ситуация, а за мен и работа ми са важни.
Това е, съжалявам, че не мога да подкрепя.
Подкрепям, Калин! Големите вериги книжарници би трябвало да са отживелица в ерата на интернет достъпа. Днес можем да се свържем директно с издателите, които ги е грижа за книгата много повече от някой МаКдоналдс за книги.
Не отричам книжарниците, но като местен, малък бизнес, приятно място създадено с грижа и любов, където ще получите ценен съвет и приятно прекарване.